Кихон

В японските бойни изкуства “кихон” се нарича задължителният набор упражнения и техники, които следва да се изпълняват, за да се придобие необходимото майсторство. В някои от тях (например карате), кихон се нарича също пътят на поведение и съществуване, който следва да спазва желаещият да постигне майсторство.

В повечето школи на айкидо кихон означава още нещо – предписаният, “каноничен” начин на изпълнение на техники и упражнения. Това е начинът, по който те се преподават, и който трябва да бъде показан на изпит.

Не зная да има пълен, точен и краен списък на правилата на кихон в айкидо. Малка част от тях, колкото съм успял да ги формулирам, са:

– Упражняващият айкидо не се противопоставя на атаката, не я блокира или спира. Той се “съгласява” с нея, като й помага да продължи накъдето е насочена, и просто взема мерки да не е вече на пътя й.
– Упражняващият айкидо не търси противоречие с противика си. Той търси хармония с него. Можеш да приспособиш някого към себе си само ако се приспособиш към него.
– Отклонената атака не се оставя да “изтече” – контролът върху нея се запазва. Нито се пречупва под остри ъгли – повежда се в кръг, или по вълнообразна линия (а най-често в съчетание на двете).
– Всички техники се изпълняват в съгласие с осемте основни посоки. Избягване на атака се извършва под ъгъл от 45 градуса към посоката на атаката. Пак под такъв ъгъл застава изпълняващият техниката към партньора си. Хвърляне се изпълнява или в посоката на атаката, или (ако тя е пренасочена) в посока, обратна на нея. И т.н.

Спазването на правилата на кихон позволява техниката да бъде изпълнена по идеалния начин. Колкото по-добре ги спазва упражняващият айкидо, толкова по-близо е до върха на пирамидата на възможното майсторство в съответното изпълнение. Затова и владеенето им, и усъвършенстването в тях е задължително.

Върху овладяването на кихон се работи цял живот. Нищо на този свят не е съвършено, и няма как да бъде. Няма как да е съвършено и владеенето на кихон. Но упражняващият айкидо може да се доближава до съвършенството все повече и повече, като овладява кихон все по-добре и по-добре.

Разбира се, съвършена техника може да бъде изпълнена единствено срещу съвършена атака. При реални схватки атаките обикновено не са съвършени. Рядко правилният ъгъл на поставяне е точно 45 градуса, а правилната посока на хвърляне – перфектно обратната на посоката на атаката… Съответно, за да овладее такива атаки коректно, упражняващият айкидо също трябва да отдалечи техниката си от съвършенството, от кихон. Но е изключително важно изходната точка, от която тръгва упражняващият, да е кихон.

Когато си на върха на пирамидата на майсторството, лесно се слиза надолу в която посока е нужно. Ако обаче не си на върха, го освобождаваш за противника ти – заеме ли го той, губиш схватката. Пътят нагоре по тази пирамида, в упражнения или в схватка, е много по-труден от пътя надолу. За да излезеш от формата, трябва първо да влезеш във формата. Да постигне адекватното на всяка атака несъвършенство може само този, който тръгва от (почти) съвършенството.

Има начинаещи в айкидо, които не разбират това. Те виждат, че великите майстори смело нарушават кихон, и решават, че той е само за недоучилите. Че нарушаването и незнанието му ще ги изравни с великите майстори. Уви, това ги повежда в посока, точно обратна на майсторството. Някои от тях с времето разбират грешката си, и се заемат да учат кихон.

Други не го разбират. Далеч не винаги от глупост. Доброто овладяване на кихон изисква не една или две години упражнения, старание, безбройни часове труд и пот. Не всеки има това време – много от нас имат и много други, често важни и тежки грижи. И не всеки има кроткото търпение, и смирението да не очаква бързи успехи. Твърде съблазнителни са невероятните похвати, което показват добрите майстори в залата. Хем нямат нищо общо със скучните техники кихон, хем изглеждат толкова прости и лесни.

Толкова е изкусително да решиш, че има как това майсторство да се постигне някак по-лесно, просто и бързо. И толкова лесно превзема ума дори на иначе умни, мъдри и свестни хора. Толкова неусетно е да забравиш, че ако имаше лесни пътища, майсторите от залата нямаше да са тренирали без изключение по десетки години. Че щеше да има майстори, овладели тези умения за по няколко месеца, дори ако ще са единици…

Само че ги няма. Защото лесни и бързи пътища към майсторството няма, точно както няма лесни и бързи пътища към щастието или знанието. Има трудни, бавни и напоени с пот пътища към майсторството. И лесни пътища към самомнението, и след среща с уличен побойник – към болницата.

… Написах това, за да помоля всички, отделили от оскъдното си и ценно време, за да ме четат, за нещо.

Не вярвайте, че има как за кратко време и с малко сили да станете истински добри в нещо. Ако имаше, истински добрите в него щяха да са твърде много, и да си един от тях нямаше да има стойност.

Не вярвайте, че има как да лекувате хора, или друго, без да знаете истински нещата – човек вижда и мисли с каквото знае, а не с каквото знае къде да прочете.

Не вярвайте, че можете да прецените дали нещо е истина, като сумирате намерени в Интернет мнения. Глупаците имат повече време и сили да пишат глупости, отколкото умните – да ги опровергават.

Не вярвайте, че има как да възпитате от детето си свестен човек, освен с примера на всяка своя дума и постъпка, от преди раждането до след зрелостта му, докато не си отидете.

Не вярвайте, че има как да получите големи заплати и хубав живот, ако не ги заслужавате непрекъснато – и да стане, няма да ви донесат щастие, защото няма да можете да оцените какво получавате.

Накратко – не вярвайте в преките и лесни пътища към каквото и да е истинско. Животът не е пазар, в него няма как да купиш много с малко. За да можеш да излизаш от формата, трябва първо да влезеш във формата.

Истинското в живота има своя кихон. Скучен, проливащ тонове пот, гълтащ хиляди часове време. Но без него няма майсторство, и резултатите вместо отлични са комични, а понякога и трагични.

18 Responses to 'Кихон'

  1. Жилов Says:

    Има начинаещи в айкидо, които не разбират това. Те виждат, че великите майстори смело нарушават кихон, и решават, че той е само за недоучилите. Че нарушаването и незнанието му ще ги изравни с великите майстори. Уви, това ги повежда в посока, точно обратна на майсторството. Някои от тях с времето разбират грешката си, и се заемат да учат кихон.

    Това важи и за рисуването едно към едно. За да можеш да нарушиш правилата, трябва първо да знаеш какви са те.

    Спомних си и една друга случка. Веднъж в работата се бях замотал с нещо, което ми беше много скучно (практически с отлагане губех много повече време, отколкото ако просто се бях хванал да го направя). Моя колега Любо ми каза:

    – Веско, знаеш ли, в основата на всяка работа лежи използването на лопата.
    – ???
    – Трябва просто упорито да преместваш нещо от точка А в точка Б. Ако не го направиш, цялата ти оригиналност и остроумие са напразни. Това е.

    Това беше едно от първите убедителни хвалебствия на рутината, които бях срещал. Но мина още доста време, преди да го оценя истински.

  2. за преките пътища и истинските неща at Smiling Says:

    […] Григор е много мъдър човек. Прочетете целия му текст ту… Благодаря ти, Григор! Благодаря! […]

  3. Кръстю Says:

    Чудесно! Отдавна не бях чел такова хубаво нещо! Браво Григоре!
    Особено финала.
    А и коментарът на Жилов също
    Поздравления ! …………tan 45= 1 😀

  4. Longanlon Says:

    Това важи не само за рисуването, Жилов, ами за … ами за всичко в живота 🙂 Спорт, изкуство, бизнес…

    Майсторите знаят къде могат да нарушат общоприетото, какво да правят ако нещо стане не както трябва при това нарушаване, как да извлекат полза. Начинаещите – не.

  5. Георги Says:

    Допадна ми много! Има една книга, от айкидист, там също доста пише за това, което пишеш.
    Относно кихон и приложението му в повечето бойни изкуства, аз съм на малко по различно мнение. То има общо с това, което си написал
    “Разбира се, съвършена техника може да бъде изпълнена единствено срещу съвършена атака. При реални схватки атаките обикновено не са съвършени. Рядко правилният ъгъл на поставяне е точно 45 градуса, а правилната посока на хвърляне – перфектно обратната на посоката на атаката… Съответно, за да овладее такива атаки коректно, упражняващият айкидо също трябва да отдалечи техниката си от съвършенството, от кихон. Но е изключително важно изходната точка, от която тръгва упражняващият, да е кихон.”
    Това за което ще пиша се практикува, в някои бойни изкуства като буджинкан. Там не се започва със строго определени движения, там се обяснява принципа и се отработват различните му възможности. Например майстора показва един, удар но всеки път той е малко по различен от предишния. Така практикуващия постепенно се учи на важното в удара. Там също има кихон, но той е друг. Отработването на естествено приложение на техниката. В тези бойни изкуства също има излизане от формата, но там формата не е толкова на техническо ниво, повече е на умствено ниво. За да бъда честен, ще кажа, че не съм тренирал такова бойно изкуство, но съм тренирал такова със строго определени форми. Там ни казваха, докато поне не стигнете до черен пояс не прилагайте наученото, имало е сигурно защо.

  6. Георги Says:

    Малко обърках линка, книгата се казва Mastery би ли редактирал коментара.

  7. Григор Says:

    @Георги: Така става ли?

  8. Георги Says:

    ОК е, благодаря!

  9. lyd Says:

    Да, да, съвсем в съзвучие с опитите ми да обясня на борещите се с държавата за лекарства на онкоболните деца, че хубавите неща не стават лесно – просто като се разкрещиш на някого да свърши работата 🙂 налага се и ти да свършиш доста работа 🙂

  10. Петър Петров Says:

    От публикацията и коментарите дотук лъха заразен позитивизъм. Сърдечно благодаря и аз. Писателските умения имат значение 🙂

    Моята практическа житейска трактовка на кихон съм свел до “Колкото е ценно да знаеш как се прави нещо и защо, поне още толкова ценно е да знаеш и как не трябва да се прави и защо.”

    Знанието е власт.

  11. Кръстю Says:

    …и спасение дебне от всякъде 🙂

  12. Таня Says:

    Много хубав пост 🙂 Поздравления и от мен – бях зажадняла за подобно четиво.

    Някой беше казал, че айкидото е преди всичко житейска философия, а не толкова спорт или бойна техника.

  13. K.I.S.S. » Blog Archive » Колоездачът е гражданин на света! Says:

    […] в живота има своя кихон. Скучен, проливащ тонове пот, гълтащ хиляди часове […]

  14. Таня Says:

    Григи, този текст много ми хареса, както вече казах, но има нещо, което ми се разминава. Скоро четох “Седемте духовни закона на успеха” от Дийпак Чопра и там се казва:

    Четвъртият духовен закон на успеха е законът за най-малкото усилие. Този закон се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания.

    Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Рибите не се мъчат да плуват, те просто плуват. Цветята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъщата им природа. Земята не се мъчи да се върти около собствената си ос; природата й е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството. Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звездите е да светят и блещукат. А нашата човешка природа е да материализираме мечтите си, леко и без усилие.

    За да стане човек добър в това, което прави, според теб трябват много усилия. Вероятно защото се занимава с нещо, което не му е по сърце. Не е ли по-правилният начин всеки да се постарае да разбере, кое е това нещо, дето му се удава отръки, та да се занимава с него. И чак тогава да влага цялото си същество? И дори и да прекарва тонове часове в това си занимание, то няма да бъде приемано като скучно и мъчително занимание?

  15. Вера Says:

    “Накратко – не вярвайте в преките и лесни пътища към каквото и да е истинско. Животът не е пазар, в него няма как да купиш много с малко. За да можеш да излизаш от формата, трябва първо да влезеш във формата.” – Абсолютно подкрепям казаното от Автора.
    Досегашният ми житейски опит ми е дал именно този ценен урок – труд, усърдие, търпение и смелост. С хитруване да се успява е унизително, а и успехът е краткотраен.

  16. мече през борда Says:

    толкова е хубаво, нямам думи

  17. Григор Says:

    @Таня: Така е, няма смисъл човек да харчи усилия там, където няма да постигне каквото желае. Но ако нещата стават лесно, значи са твърде лесни, а твърде лесните неща твърде рядко носят дори малко щастие. В реалния живот човек избира не между лесното вярно и трудното грешно, а между трудното вярно и непостижимото грешно.

    (Лекичко си преформулирах някои от молбите в записа – така ми се струват по-точно изказани.)

  18. Александър Says:

    Много хубав и много ценен материал. Описва чудесно защо страната ни е на хала, на който е – просто ни липсва търпението и постоянството да гоним успеха бавно и упорито.

    Лапетата искат да са мутри и чалга-певици, щото парите ще падат, без да се налага да се трудят с постоянство.

    Политиците не могат да проумеят, че ако имат търпението да работят в полза на обществото и бавно да променят държавата – пак ще са богати, но и уважавани. Само че те искат да са богати сега, чрез кражби и корупция.

    Избирателите не искат да гонят търпеливо своите цели и сами да оправят живота си, а търсят някой, който да ги оправи. Затова и избират мускулести премиери.

    И същевременно можем да видим японците, в чиято култура търпението заема особено важно място, до къде са стигнали …

Leave a Reply