Държава… и разкапана ченгесарница – 2

Сагата с опитите в закона да бъде въведено безконтролно подслушване продължава.

Подкрепям призива на Делян, и също ще ида на митинга.

Като най-нахално ще наруша работното време във фирмата ми. И после ще се глобя сам за това, доколкото сам съм си началник. Звучи идиотски, но така е честно. Фирмата ми може да е моя на хартия, но на практика се гърбят за нея всички, които работят в нея. Ако аз изляза от работа, губят всички във фирмата. Така че е редно да си понеса отговорността.

И заради още нещо. Не всеки си е сам началник. Ако не се поставя в положението на тези, които ще бъдат глобени, ако вместо на работа отидат на митинг, нямам моралното право да ги смятам за морално отговорни да го направят.

Извън това, този парламент ми прави впечатление на точно толкова гнусен, колкото и предишният. Всъщност, не толкова. Предишният се посрами да гласува безконтролното обявяване на българите за престъпници по подразбиране. (И благодарение на депутатите от БСП разбрахме за готвената мръсотия. Те се оказаха по-свестни от тези на ГЕРБ.) Този се опита да го гласува. След като срещна отпор, обяви официално, че оттегля намерението си. За да го пробута отново, под друга формулировка, но в точно същия вариант, в последната минута като поправка в закона, точно преди гласуването му в парламентарна зала.

Накратко, формулировката въвежда отново интерфейсите за подслушване (този път кръстени “монитори”). Още по въпроса в блога на Делян – тук и тук. А от мен – няколко въпроса.

1. Кой е сътрудникът от ГЕРБ, който е заявил, че няма никакво намерение да отстъпва по темата? Искам да пусна инициатива “Нито един глас за ГЕРБ”, и да назова поименно човека, заради който я пускам. За да може ГЕРБ като цяло, и Бойко Борисов конкретно, да знае на кого точно дължи загубата на подкрепа. И да знае с кого точно следва да се раздели, ако иска шанс да си получи подкрепата обратно.

2. Кои са хората в комисията, които са предложили отново този текст? Поименно. И кои са тези, които са гласували ЗА въвеждането му в закона? Поименно. Безадресните протести по адрес на “парламента” или “комисията” са безсмислени. Искам да назова конкретните имена на хора, които нямат място в парламент на европейска държава. Искам да напиша пред цяла България, и да издействам където мога да кажа по масмедии, български и чужди: “Безконтролното и без съдебно разрешение подслушване на телефони и Интернет в България е наложено от поименно: този, този и този човек, членове на тази и тази партия.”

Няма да се уморя да повтарям – полза в борбата срещу престъпността от това няма да има. Писал съм много пъти защо, а други хора са го писали и обяснили и много по-подробно от мен. Ще има огромна полза за престъпността. Както обикновената криминална, така и едрата политическа. За обикновената криминална – в борбата й да ограбва по-качествено и по-безнаказано хората. За политическата – в борбата й срещу гражданското общество, и за безнаказаност и безконтролност в това да изгребва джобовете ни.

МВР няма нужда от безконтролност, за да следи и подслушва престъпниците. За тях си има отлично отработени механизми за следене и подслушване, доказали своята ефективност във всички бели държави. Има нужда от безконтролност единствено ако смята да подслушва и следи, и то масово, честните граждани. Защо може да му е нужно това ще оставя да се сетите на вас. Възможностите са достатъчно малко.

Няма да се уморя да повтарям и друго – че избор между свобода и сигурност не съществува.И няма да се уморя да обяснявам защо.

Знаете ли кой цени най-много кожата от хермелин? Хермелинът, естествено. Никой не е по-готов от него на всичко, за да я опази… Точно така е и със сигурността ви. Няма на този свят по-готов на всичко от вас, за да я опази. Вие я пазите, както се пази свое. Другите я пазят както се пази чуждо.

А колко можете да я опазите? Колкото е свободата ви. Колко може да се грижи за сигурността си един роб? Колкото позволи господарят му. Ако най-сладките доходи на господаря идват от нарушаване на тази сигурност, познайте какво става…

Това е причината без свобода да няма как да има сигурност. Без свобода има как да имате сигурност колкото прасе по Коледа. Сигурността ви няма как да е повече от свободата ви.

Просто сигурността е една идея по-близо до сърцето на по-незамислящите се. Затова и всеки, който иска да ви лиши от сигурност, ви лъже, че сигурност и свобода са алтернативи – за да се откажете от свободата, под заблудата, че така сигурността ви ще се увеличи. Но ако наистина щеше да се увеличи, как тогава би ви грабил този, който ви лъже за сигурността и свободата? И за какво друго може да му е да ви отнема сигурността, освен за да може да ви граби спокойно?

Накратичко:

1. Избор между свобода и сигурност не съществува. Съществува избор между свобода плюс сигурност, и несвобода плюс несигурност. Сигурността няма как да бъде повече от свободата.

2. Който ви казва, че свобода и сигурност са алтернативи, ви лъже, за да може да ви граби. С тези си думи той декларира, че е лъжец и грабител. Вариант той да е на власт, а вие да сте добре, няма. Или го сваляте, или ви обира.

Затова толкова настоявам да науча имената на пропонените на безконтролното следене и подслушване. Защото не бъдат ли изхвърлени от властта навреме, ще се молим пак да дойдат царят, Станишев и Доган. Мерси. Ще настъпят прекалено интересни времена.