Мрежата. Линукс. Хората.

Днес прочетох нещо, което ме просълзи.

Написано е от един от моите любимци – Кен Старкс, a.k.a. Helios. Поклонник на Линукс, създател на Проекта Хелиос и негов основен изпълнител. (Проектът е за намиране на компютри, инсталиране на Линукс на тях и предоставянето им на деца в неравностойно положение.)

Кен непрекъснато работи по този проект. Неведнъж се е докарвал до разболяване от преумора. След всяко рухване е ставал, и е продължавал по същия безразсъдно всеотдаен начин. Вероятно ще продължи, докато е жив.

Има такива хора. Те са, на които се държи доброто в света. Тяхната доброта и човечност е, която разпалва доброта и човечност и в околните. Те излъчват светлината, която свестните измежду околните отразяват… Личат си по много неща. Как работят е едно от тях. А друго е как виждат света, и околните хора, и как мислят и възприемат съществуването.

Как го възприема Кен разбрах днес, от един запис в блога му. Превеждам го тук, колкото и както умея, без да ме е грижа за авторски права. Защото вероятно поне един човек на света го е грижа за правата върху този запис още по-малко – и това е авторът му. Прочетете, и преценете сами.

—-

Бруно Кнаапен вече го няма.

Отиде си вчера.

По свой избор, и с достойнство Бруно пожела на земното си семейство сбогом, и напусна този свят. Причината беше мозъчен тумор, пръснал се из цялото му тяло.

Беше уморен.

Изпитваше болки.

Но повече от всичко вече не искаше семейството му да го гледа как умира в агония.

В Холандия можеш да направиш този избор. Няма да обсъждам или да трупам аргументи около избора. Мястото на тази дискусия не е тук.

Нека ви разкажа това, чието място е тук.

За изборите, които можете да направите.

Бруно отдели години време, за да обучава хиляди хора да използват Линукс. Brunolinux е сайт, посветен именно на това. Лъвският дял от моите познания върху Линукс израсна оттам. От скриптовете за bash до скромните ми опити да пиша на C…

Научих ги от Бруно. Той не само ми даде какво да чета – даваше ми и личната си помощ, когато прочетеното не достигаше.

Той нямаше никаква представа кой съм. Но хабеше часове след часове за да ми помага лично. Помагаше ми да разбера това, което щеше да насочи живота ми в съвсем друга посока.

Така че нека ви предложа някои избори, които можете да направите.

Само за ден. Час. Или момент.

Огледайте се. Потърсете някой, който има нужда от помощ. Не е нужно да е свързана с Линукс. Или изобщо с компютри, или техника.

Отворете вратата на някой със заети ръце.

Преместете някоя пречка настрани от нечий път.

Поемете товара от някого. Дори само за ден, час или момент.

И когато те ви благодарят, просто им се усмихнете.

И им разкажете за Бруно.

Почивай в мир, Бруно Кнаапен.

Почивай в мир.

—-

Мисля си – колко ли струва човек, способен да… почувства това? Дори ако не е саможертвен като Кен?

И колко ли струва на неговия фон поредният авантаджия, или загрижен единствено за своя джоб?

Как ли би се чувствал авантаджията в компания на хора като Кен? Примерно ако са в един и същи… Интернет?

Що за живот е да живееш сред авантаджии, и да мислиш само за себе си и своята изгода, когато можеш да живееш сред хора като Кен, и да се чувстваш един от тях? Що за човек би предпочел първия вариант?

За мен е като да избирам дали да живея в градски клозет, сред смрадта и миазмите му, или насред кристално чиста природа, и да заспивам и да се събуждам с уханието на цветя и зеленина… Ти, приятелю, отделил от времето си, за да дочетеш чак дотук, какво би предпочел – луксозно блюдо насред запуснат градски клозет, или сух хляб под цъфнали дръвчета, до кристално бистро поточе?

Моят избор е направен. Висял съм с години сред клозетната смрад, заради хора, които имат нужда от помощ. Сигурно ще слизам там и занапред, за да преча на източниците й да оцапват истинските хора. Но заради блага за себе си не бих слязъл, независимо за колко придобивки. Няма блюдо, което да бих предпочел сред тази смрад пред сухия хляб сред чиста природа.

Искам да бъда като Бруно, Кен и другите като тях. Искам да бъда един от тях.

Не казвам, че съм – не съм. Не ми достигат много неща. Но го искам, и се опитвам да бъда. Както мога и колкото умея.

Не ми пука дали за мен ще пишат такива думи, когато си отида. Не вярвам да има “отвъд”. Просто ще ме няма, и толкова… Но хора, които са ми скъпи, ще има и след мен. Докато на този свят има хора. И ако светът е по-добър, те ще са по-щастливи.

И тази мисъл ме топли и ми дава сили, сега, докато съм още тук , и мога да избирам.

Благодаря ти за мъдростта, Кен. Благодаря ти за светлината.

7 Responses to 'Мрежата. Линукс. Хората.'

  1. Шapкан Says:

    !!!

  2. Mike Says:

    УНИКАЛНО! Още ме държи.

  3. Вера Says:

    Тъжно ми е ето за какво: че добрите прояви и намерия са със статут на новина; че в днешно време лошото е норма, а доброто-изключение. Още по-лошото е, че този абсурд не впечатлява никого.

    И аз благодаря, че избра да пишеш за този човек.

  4. ЕдинЧел Says:

    Не знам как и къде се пише в блог това, което искам да напиша. Преди време си взех алманах Фантастика 2008. Днес стигнах до “Извън картината”. Не се просълзявам лесно. Само носът ми нещо се опита да е малко по-шумен от обикновено. Прекрасен разказ! Напълни ми душата. Благодаря!

  5. sky_mender Says:

    Вдъхновяващо напомняне за важни неща. Преди много години втрещих родителите си заявявайки, че искам, когато порасна, житейската ми равносметка (за сторено добро и зло) да е що-годе читава. Този пост ми напомни точно за това. И аз благодаря за спуснатия лъч слънце… и смисъл.

  6. Никола Says:

    винаги ще има такива хора. може да не са много, но ще ги има!
    ако свършат, значи и светът е свършил!

    да се надяваме да са повечко в бъдеще 🙂

  7. Валентин Says:

    Въпреки, че българите се славят като най-големите авантаджии се намират доказателства, че сред тях има и хора, които с удоволствие споделят. Пишат свободен софтуер. Даже даряват пари. Да, правилно сте прочели – дават пари без да очакват нещо в замяна.

    Може би малко от вас знаят какво означава AUFS и кой е Junjiro Okajima. Обаче много от вас ползват живи Линукс дистрибуции, които работят благодарение на AUFS – софтуер написан от Junjiro Okajima. Сега този човек е безработен. И описва ситуацията си като “very bad”.

    Главният разработчик на Slax (една от най-популярните живи дистрибуции) на сайта си slax.org призовава да направим дарение в знак на благодарност за направеното от Junjiro Okajima.

    Tomáš Matějíček, който е главния разработчик на Slax, обещава да удвои всички дарения, които получи!

    Страницата за приемане на дарения: http://www.slax.org/aufs.php

    Даренията се правят чрез PayPal.

    В момента когато пуснах тази тема във форума “Линукс за българи” имаше две дарения от България.

    http://www.linux-bg.org/forum/index.php?topic=38382.0

    Шест часа след пускане на темата има още едно. А може би даренията на българи са повече от три, защото не всички българи посочват държава България при регистрацията си в PayPal (данните се публикуват автоматично веднага след всяко дарение).

Leave a Reply