Политкоректност – 2

Тази история е за една моя състудентка. Ще я нарека условно Анжела (не че промененото име ще я скрие много, при характерното описание).

Анжела беше черна. Като… не знам какво. Като разтопен асфалт, може би. Дете на баща нигериец и майка ганайка, беше обрала най-черното и на двамата. И на този фон винаги блестеше една разкошна, заразителна, слънчева усмивка. Беше невъзможно да си около нея, и да не ти е хубаво.

По националност беше българка. Официално. И с непоколебима категоричност. Родена и израсла в България, тя знаеше чудесно английски (покрай баща си) и френски (покрай майка си), но смяташе за свой роден език българския, и за своя родина, страна и каквото щете още България. Веднъж я чух да споменава в компания: “Като няма наоколо огледало, забравям, че не съм бяла.”

И се отнасяше към цвета на кожата си и към расата си с невероятно чувство за хумор. Непрекъснато се шегуваше с тях (а и с околните, заради техния цвят на кожата и раса), до сълзи от смях. Без да нагрубява някого за тези неща, беше тотално несъвместима с каквато и да е политическа коректност. “Да зарежа всичките тия майтапи? Да изпусна такъв купон заради някакво си възпитание? Що не си…”

Няколко от типичните й изрази:

– Не, не може да съм по-черна. Няма да се виждам.
– Тия басни ги пробутвай другаде. Да си видял негърка блондинка?
– Да бе, циганка. Знаеш ли кога циганите ще станат черни като мен?
– Бе ти сваляш ли ме? А мислиш ли, че бял може да ми насмогне в леглото?

Освен че беше симпатична като физиономия (имаше страхотно излъчване даже и ако не е усмихната, а това почти не се случваше), Анжела имаше просто невероятна фигура. Ама наистина невероятна. Всички поп-фолк силиконки наоколо биха изглеждали пред нея като спаружени чушки. Не бих я заменил за десет Наоми Кембъл или Тайра Банкс. И се движеше с котешката грация на черна пантера. На мъжката половина от народонаселението направо ни течаха лигите, като я видехме.

(Тази грация си имаше и други страни. Веднъж, в порядъчно пийнала компания, си направихме състезание по хвърляне на нож по мишена – намерихме стара врата, която ни се стори подходяща, и нарисувахме мишената по нея. Повечето от компанията не успяха изобщо да забият ножа; аз бях напълно трезвен, но от десет хвърляния улучих близо до центъра само веднъж, по-скоро по случайност. Анжела беше на не по-малко градус от останалите, но всеки път забиваше ножа точно в центъра на мишената, с просто нечовешка перфектност… Друг път се беше хванала на бас, че ще шамароса един по-нахален обожател пет пъти, а той няма да успее и да я пипне. Изчака го да се приготви, след това внезапно за част от секундата се оказа до него, изплющя картечен залп от шамари, и в следващия момент тя пак беше на два метра настрани, а той все още замахваше да цапардоса въздуха.)

Веднъж беше разказала в компания как си е вадила паспорт, като навършила шестнайсет. Бяхме се смели до колики на разговора й с полицейския служител. Ето го, доколкото си спомням, заедно с коментарите й:

– Добър ден.
– Добър ден. (Кратка изненада – това негро говори български.) Какво ще обичате?
– Идвам да си извадя паспорт.
– А… по какъв повод го изваждате? Смяна на гражданството, или?
– По повод навършване на шестнайсет години.
– Ъ… аха… А чия гражданка сте?
– Българска.
– Как така българска?
– Просто така. Родена съм и съм израсла в България.
– Тоест как така родена и израсла в България?
– Родителите ми са от Африка, но са сключили брак тук. Ето акта ми за раждане.
– Ммммм… (Гледа акта за раждане, все едно за пръв път вижда такъв.) Значи сте българка?!
– Точно така. (Колко ли пъти още ще попита?)
– Ааа… ъъъ… мммммм… Добре. Родена в България, София, Шейново… (Преписва усърдно.) А каква сте по националност?
– Българка.
– Как така българка?!
– Просто така, българка.
– Амааааа… В какъв смисъл българка?
– В буквален. Родителите ми са африканци, родени са в Африка. А пък аз съм родена в България. Значи съм българка.
– Оооооохххх… (Изражение като от зъбобол. Преглежда още веднъж много внимателно акта за раждане.) Значи, националност – българка. (Подозрителен поглед – тая нещо май ме менти.) – Майчин език?
– Български.
– Ма как така български, бе?!?!
– Просто български.
– Оооооххх… Родителите ви у вас на какъв език говорят?
– На български.
– Глупости, на български! Подигравате ли ми се? На какво прилича това?!
– На български говорят. Баща ми знае английски, но не знае френски, майка ми – обратното. Единственият им общ език е българският. Ако искат да се разберат, се налага да говорят на него. Така че у нас се говори на български.
– Оооооохххх… (Изражение като от два зъбобола едновременно.) Добре де, майка ви на какъв език говори по начало? По произход, така да се каже? Не френският, ами както там е.
– Езикът на племето, от което тя произхожда, е мдебеле. Само че майка ми е израсла в голям град, и знае на мдебеле само няколко думи. А пък аз не знам нито дума. Така че не ми е майчин.
– Добре де, кой език тогава ви е майчин?
– Българският. Нали ви казах. (Господи, кой ме прати при тоя идиот.)
– И вие сте българка?!
– Точно така. (Ооооооххххх… Подозирам, че и моето изражение вече е като от зъбобол.)
– Амммммм… А какво ви е основното гражданство? Освен българското?
– Нямам друго гражданство. Никога не съм имала. Родена съм българка. И, ако нямате нищо против, много бих искала да продължа да бъда такава. (Почвам да кипвам.)
– Ама другарко… Как така българка? Разбирам всичкото, ама как така българка?
– Ако искате, да ви донеса удостоверение от Градския партиен комитет? Баща ми има там връзки, ще го извади още днес. (Я да ти стегна малко шапката…)
– А, не, не, няма нужда. Разбрах. Значи, българкаааааа… Оооооохххх… (Надали има толкова зъби, колкото зъбоболи са му изписани на лицето.) Минете на гише 3 да платите таксата за паспорт, и заповядайте след 30 работни дни да си го получите…

Нямам представа къде е сега Анжела и какво работи. Беше добра студентка, и английският и френският й бяха отлични. Нищо чудно да не е издържала на немотията тук (и още повече на тъпотията), и да се е вдигнала нанякъде.

Но ако е още в България, бих се радвал да я видя. Даже ако фигурата й вече не е същата. 😉

11 thoughts on “Политкоректност – 2

  1. Светла

    Хареса ми много :-)! Но голям късмет е извадило момичето, законовите процедури за българско гражданство са почти невъзможни, дори ако детето на имигранти е родено в България…

    Reply
  2. Божо

    Мисля, че като студент поне веднъж съм я виждал – сетих се за нея още като писа първият път. Наистина много черна и много готина 🙂
    Направим ми впечатление, че не само говореше съвсем свободно български, ами и хуморът й беше естествен. Когато чужденец говори друг език, при шегите обикновено си проличава.

    @Светла – ключовият момент тук е “Градския партиен комитет”. Явно нещата са били уредени още при раждането на детето, щом в акта за раждане е била вписана като българска гражданка.

    Reply
  3. Шаркан

    като студент прекъсвах, та затова трябваше за записване на следващата година да имам 8 месеца трудов стаж. Бачках бояджия към комунално-румонтните групи в Студентски град. Покрай това се нагледах и запознах с много чужденци.
    Помня и едно семейство, пак черни, от различни краища на Африка, които бяха се запознали тук. Единият със сигурност учеше във ВИАС, другият – я в Минно-геоложкия, я в МЕИ. Помня, че момичето беше пред завършване.
    Те се въртяха покрай нас докато сменяхме тапетите и боядисвахме таван, радиатори, черчевета, каси, врати… и през цялото време си говореха на български, като някои фрази ги произнасяха перфектно. Накрая им благодарих за уважението, че говорят помежду си в наше присъствие така, че да ги разбираме. Те прихнаха и мъжът обясни, че българският им е общ език и те винаги така си говорят.
    После още няколко години съм се засичал с тях, тя остана аспирантка, той завърши и имаше твърдото намерение да вземат българско гражданство.
    И аз не знам дали са останали тук.

    Reply
  4. Шаркан

    пак като студент бях в една компания, която включваше араби, чернокожи, нашенски турци. С Мехмед от Кърджали направо си говорихме на “фес” и “гяур”, за да се подиграваме с етническата омраза.
    Отчитам, че съм имал късмет да израсна в среда, която ме е направила неподатлив на подобни дивотии, каквито са расизмът и шовинизмът.
    И се учудвам, че някой мрази турските сериали само защото са турски, а не защото са сапунки.

    а политкоректността в ПОВЕЧЕТО случаи си е обикновено лицемерие.

    Reply
  5. Морфиус

    @Шаркан
    а политкоректността в ПОВЕЧЕТО случаи си е обикновено лицемерие.
    Имаме участник познал точните килограми… както се казваше в едно стаааро предаване 🙂
    Какво е в останалите случаи … машина за пари разбира се, принципа – каквото и да ти говорят става дума за пари, все още е валиден.

    Reply
  6. Denia

    Имам проблем с твоето тълкуване на термина “политическа коректност”. По дефиниция политическата коректност се стреми да могат малцинствените и дискриминирани групи да се наричат както сами си изберат. Тоест, не се бори срещу това, една чернокожа жена да нарича себе си “негърка” – бори се да бъде обществено неприемливо някой друг да я нарича “негърка” без нейното съгласие.

    В това, как сам се наричаш, може да има доза фамилиарност и самоирония, която се губи, когато по същият начин те нарече някой друг. Напр. дядо ми може да си каже “Ех, че съм кьорав страчок!”, но това не означава, че няма да прозвучи обидно, ако някой друг, особено чужд човек му каже “Ех, че си кьорав страчок!”. Също както множество българи се оплакват от страната си, но веднага биха се засегнали, ако по подобен начин заговори човек от друга националност. В това няма нищо неразбираемо.

    За твоята състудентка шегите с черната й кожа са били не само хумор – били са също така инструмент, който й е помагал да се справи със статута си на “различна”. Човек, който не се е сблъскал с подобно затруднение не би следвало да използва същия хумор на нейна сметка – не и ако не й е близък приятел. Именно това е принципът на политическата коректност.

    Reply
  7. Григор Post author

    @Denia: Думите значат каквото вложим в тях. Това някой да нарича себе си както иска, и в същото време да не нарича другите както не им е неприятно да ги нарече друг човек, още повече не толкова близък, го изисква елементарната междучовешка коректност. Политическата не е необходима.

    Затова и много хора влагат в “политическа коректност” смисъла на злоупотреба с изискванията за коректност, чрез довеждането им до безсмислени абсурди или обременяване на околните. Просто за другото си има дума, много по-стара и утвърдена – нормално е новата да се сведе постепенно до това, за което е единствената използвана. (Често пиша не “политическа коректност”, а “политкоректност” – заради конотациите на термина със соц-жаргона, и за да подчертая разликата.)

    Има и друго. Злоупотребата с политическата коректност не само води до създаване на нови, безпредметни думи – тя и предизвиква едно бягство, което е не от реално заложен негативен смисъл в думите, а от комплексираност на слушателя, която много често няма нищо общо с расата му. Също така, злоупотребяването с политическата коректност обикновено цели някакви изгоди, а с времето новата дума се приема от обществото, и изгодите от преследването на старата намаляват. Налага се новата дума на свой ред да бъде обявена за политически некоректна, за да има какво да бъде преследвано. Това създава безсмислен словооборот и храни използвачите.

    Вземи например точно същия термин. Преди много години “негър” (nigger) е било в САЩ просто определение за раса (с което са вървели и негативни оттенъци, но никой не го е използвал в смисъл на обида – просто друга дума за черната раса не е имало). В един момент думата е била обявена за политически некоректна, и е започнало използването на “черен” (Black). Към момента тази дума вече също е приета, тоест амортизирана от гледна точка на политкоректността, и се налага въвеждането на нова дума – афроамериканец (African-American). Не се ли вземе политкоректността под контрол, и тази дума ще бъде амортизирана, и ще се въведе нова, и т.н. до безкрай.

    (Забелязваш ли как всяка нова дума е все по-абсурдна? В американския английски nigger е обективно обидна, заради асоциациите от времето на робството. Black е напълно неутрална в това отношение, но инерцията на политкоректността я обявява за обидна, и отхвърля без реален смисъл. African-American пък вече е направо комична – вече все повече хора говорят подигравателно за European-American, Asian-American и даже American-American (Native American). Един образ беше казал веднъж шеговито в един форум: “I am Christmas Islandian-American”, в смисъл, че родът му идва от о-в Пасха…)

    Та, това е причината за моето тълкуване на “политическа коректност”.

    А за състудентката ми – тя имаше едно огромно предимство на своя страна: лъчезарното излъчване. Беше напълно способна в момента, в който те вижда за пръв път, да тръсне: “Ей, мръсен бял, айде да ме черпиш едно кафе!”. И усмивката й мигновено те караше да й отговориш: “Мръсна негърка използвачка!”, след което да се скъсате от смях, и да ходите за по кафе, сякаш се познавате от сто години. И после цял ден да ти е слънчево…

    Което според мен е най-истинската политическа коректност. Защото след него вече ум не може да ти побере как можеш да я смяташ за различна. Екзотична – определено! Но извън това, просто една много, ама много готина колежка. И ако попиташ вътрешния си усет каква е по националност, “българка” се оказваше най-естественият отговор. Ако и разумът да рита срещу него.

    Reply
  8. Шаркан

    Гриша, не “разумът рита”, а навикът, стереотипът, натрапен в детството или на ниво несъзнателно във възрастно състояние. А живеенето по стереотипи няма нищо общо с РАЗУМА.

    Reply
  9. Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Следващият протест срещу правителството на Орешарски

  10. the one with the truth

    „Шаркан Says:
    March 23rd, 2010 at 8:08 pm

    Гриша, не “разумът рита”, а навикът, стереотипът, натрапен в детството или на ниво несъзнателно във възрастно състояние. А живеенето по стереотипи няма нищо общо с РАЗУМА.“

    Именно, душата е отвъд пред-програмираните социокултурни стереотипи и архетипни шаблони. Тя е онова, което някои наричат строго индивидуалната трансцендентална същност на конкретния човек. Това е истинското ви Аз.

    П.П. Разказът на Григор за това чернокожо момиче е покъртително приятен. Единствено не ми харасва това, че в днешно време българските деца израстват с англо-глобализаторската поп-култура и вече дори не говорят на истински български език, а на английско-български диалект, който е на път да доубие българския език, не без нарочната помощ на слугинските масови медии, собственост на… чуждестранни корпорации (т.е. обслужващи и пропагандиращи техния модел на общество, а не този, който е естествен и традиционен за България и нашенската култура, бит и народопсихология). Показателно е как допреди години подобно момиче се е чувствало (и да е било) 100% българка и да е говорило българския език (който ѝ е бил дори роден!), а днешните български деца са промивани отвсякъде с английския, латиницата и глобализационната уравниловка… Сами си правете изводите какви поколения израстват в момента и дали те въобще се възприемат като българи и дали говорят на български език, и най-вече — дали искат да станат нещо повече от уравниловъчната среда на глобализаторска промивка…

    Reply

Leave a Reply to Шаркан Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *