Като начало, дайте да се разберем. Това не е спор за или против чалгата, рапа или шкембе-чорбата. Това е спор за възгледите, и допустимите средства.
Да, не всяка цел оправдава всички средства. Но средства, които не постигат целта, са безсмислени, а авторът им не е борец за тази цел, каквото и да твърди или вярва. И повечето от хората разбират това, дори да не могат да го формулират учено.
Примерите
Да вземем за пример спама, за който споменахте. Едно от предложените решения на проблема е да се направи списък на тези, които не желаят спам. От законна, легална и морална гледна точка това е идеалното решение. Всяко друго нарушава нечии права. Има водени огромни дискусии по въпроса – питайте чичко Гугъл.
Естествено, 99% от спамерите използват този списък като спамлист, и това да се запишеш в него означава да си поръчаш килотонове спам. Съответно, това решение се подкрепя от малка групичка идеалисти, и от всички спамери на света.
При това положение, за кого работят всъщност и на дело поддръжниците на тази идея? Против спама, или за спама?… Разбирам ги, симпатични са ми, и нямам нищо лошо срещу тях. Но в същото време ще прецаквам каузата им всеки път, когато имам възможност. Те може да имат идеалите си, а аз имам правото да не ме затрупват със спам. И ако техните идеали ме лишават от моите права, те нямат право на тези идеали. Свободата им свършва там, където започва моята.
Друг пример: надомните кражби. Легалното и законно решение е полицията да преследва крадците, нали? И моралното. Абсолютно неморално е да си купиш пистолет, и да надупчиш крадеца. Освен другото, от такива пистолети страдат купища невинни хора, при какви ли не обстоятелства. Нали?
На практика обаче в София почти няма дом, който да не е обиран поне по веднъж за последните няколко години. Много домове са обирани по много пъти за този период. Очевидно легалната и законна постановка е чудесна, но не работи. Или по-точно работи за крадците.
В София обаче си имаме един квартал на име “Полигона”. Това е квартал на военни, и във всеки дом в него има по поне един пистолет (а нерядко и автомат). От съседните квартали го дели една улица. Те врят от надомни кражби, а той е оазис на неприкосновеност.
Трети пример: изборите. Много хора са искрено убедени, че като не гласуват, изразяват протеста си срещу скапаните български политици.
Някои от тях искрено вярват, че това по някакъв начин, като правило свръхестествен, прави политиците ни по-малко скапани. Чувал съм от тях обяснения, които ме оставят с отворена уста. Лошото е, че не съм чувал обяснения, които да НЕ ме оставят така.
Други високомерно се издигат “над тези неща”. Не гласуват, за да не си цапат ръцете с политическата мръсотия. Въпросът как това ще направи нещата по-добри на практика, гледат да го заобикалят. А запуши ли им се тоалетната в къщи, я отпушват. И като ги попиташ: “Бе ти що си цапаш ръцете с това, не си ли над тези неща”, правят скандали, че си им се бил подигравал… Така де. Задръстената им тоалетна пречи само на тях, а задръстеното ни правителство – на всички.
Трети обясняват, че всички са еднакви боклуци. Но старателно се пазят от въпроса има ли как всички да са абсолютно еднакво негодни, позволява ли природата такова съвършенство. И дали неподаденият им глас ще иде по разпределение за най-срамежливия и най-малко подъл, или за най-безскрупулния и неподбиращ методите. Защо се пазите от тия въпроси бе, драги, да не би да знаете отговорите, но да не ви изнасят?
Има и още категории. И всичките си приличат по пълната и гарантирана липса на реален резултат на практика – когато е толкова лесно поне да опиташ. На теория, поне тяхната, те правят политиката по-свястна. На практика, поне реалната, няма начин измежду тези, който да не допринася политиката ни да бъде колкото се може по-скапана.
Мога да дам още колкото щете примери. Сигурно и вие можете. Обединява ги едно – че във всички от тях мръсното и неморално решение е работещо, докато красивото и морално не е.
А това вече е страшно. Защото уврежда най-красивото у хората, това, което ги прави хора – вярата в доброто и силата му.
Защо побеждава доброто
Защото е добро ли? Не. Пука му на Ханибал Лектър от добро.
Защото е красиво ли? Пука му на Жоро Павето от красота.
Защото е нежно, прието, морално, възвишено, социално, хубаво… Глупости. Всеки от нас познава достатъчно хора, които не се трогват особено от такива неща.
Но и те се преструват на добри – значи доброто ги принуждава с нещо да го признаят. Нали?
С какво ли?
С това, че е по-силно. Не че е по-красиво или благо, а че е по-силно от лошото. Защо и как – дъвкал съм тази тема неведнъж, сигурно и пак ще я дъвча. Нека го спестя този път.
Но това означава нещо много важно – че доброто побеждава само докато е по-силно. Тук е и нещото, което идеалистите пропускат.
Всички се възхищаваме на добротата на Христос, с която той побеждава и запленява свикналите на закона “Зъб за зъб, око за око”. Вместо да удари плесник в отговор, той подлага и другата буза – и свикналите на отговор се стъписват, и замислят. И разбират.
Как обаче би се развило същото в общество на хора, свикнали не на закона на Мойсей, а на закона на джунглата? Най-обикновени мутри, да кажем, от просташкия вид. Ще се замислят ли те, ще разберат ли нещо?
Или ще отвъртят шамар и по другата буза, и ще кажат: “Дай сега пак тая!”. След като капнат, ще викнат и всичките си приятели да се повеселят. А след като им доскучае, ще разтръбят на всички наоколо какъв идиот има тук, и какъв кеф е да го биеш безнаказано… Вместо да се получи стъписване пред силата на добротата, ще се получи надсмиване над слабостта й. И тя ще бъде превърната в посмешище, позор за носителите си.
Доброто побеждава там, където хората са свикнали на ефективно противодействие, и опрощаването му ги стряска. Където са свикнали на безнаказаност, доброто губи. Стъпалата на еволюциятата на етиката няма как да се прескачат, точно както е и с биологичната или всяка друга еволюция – това е закон, така фундаментален, както закона за запазването на енергията. Опиташ ли се от закона на джунглата да скочиш направо на закона на Христос, без да минеш през закона на Мойсей, те чака провал. Точно както при опит да построиш вечен двигател – всеки път ще се проваляш, всеки път поради абсолютно различни специфични причини. Зад които се крие истинската – нарушаването на фундаменталния закон.
Лошото на идеализма
Искаме го или не, доброто се бори със злото на територията на еволюцията, където печели по-пригоденият и по-силният. И печели не защото е добро, а защото е по-силно.
Ако бъде обаче поставено в условия, в които да е по-слабото, доброто се компрометира. Хората бързо стигат до извода, че доброто е глупост, и следва да бъде изоставено – и го правят.
Точно това е, което постигат с действията си идеалистите. Тези, които стоят зад проекта за списък на нежелаещите спам. Тези, които се борят за това единствено полицията да може да ни пази от крадците…
И тези, които не взимат мерки срещу нарушителите на спокойствието ни, защото било “намеса в свободата им”. Без да ги интересува, че тези нарушители без колебание се месят в тяхната (или в моята).
Така тези хора реално демонстрират на всички нас на практика, че доброто е глупост, и сила има единствено злото. Че светлината е безсмислица, и може да те защити единствено съюзът с мрака. Да, те самите вероятно никога няма да го приемат – но ще накарат да го приемат всички останали. Независимо дали това е, което целят, това е, което постигат.
Немалко такива хора са ми приятели. Обожавам невинната им вяра в доброто, и се възхищавам на нея. Ще им бъда приятел винаги, и ще съм щастлив да се боря за тях… Но когато започнат да вредят на имиджа на доброто, ще им противостоя. Спокойно, но непоколебимо. Както се противостои на детенце, готово да раздаде всичко в къщи на първия срещнат на улицата чичко, който би го взел. Благороден порив, няма спор…
Защото не съм съгласен доброто да има имидж на слабо и губещо, и няма да го допусна. Дори на цената на моментни търкания с приятелите ми – идеалисти.
Ако са истински идеалисти, ще ме разберат. И аз се боря за добро като тях, макар и не по същия начин.
Ако не – нека се замислят на коя кауза всъщност помагат.
В заключение
Тези, които ни надуват главите с чалга, рап или там каквото, са като правило хора, които не се интересуват от другите, и не признават техните права. Накратко – живеят по закона на джунглата.
Да им се обръща и другата буза означава да правим опит да прескочим еволюционното стъпало, закона на Мойсей. И затова е обречен на провал.
А законът на Мойсей, в малко по-широк план е, че злото трябва да среща противодействие. Ако е необходимо, със сила.
Примери колкото щете, и в художествения, и в реалния свят. Божествено чисти души като Гандалф и Арагорн се борят срещу Саурон с мечове и сила, а не с молби и увещания. Агресията на Хитлер срещу Европа, или на Саддам Хюсеин срещу Кувейт, е спряна със сила, а не с добро.
Един мой съсед, бабаит със самочувствие, унищожаваше с години всякаква зеленина около блока, и на молбите и увещанията отговаряше със заплахи и псувни. Но след нечии скъсани нерви, и запознанство с метър бетонно желязо на четири очи се поучи, и преклони пред силата на доброто… Брутално ви звучи, нали? Но ако дръвчетата около блока можеха да говорят, зная какво щяха да кажат по въпроса.
А ние, които сме тормозени от нетолерантността на другите към нас, можем да говорим. И да действаме.
И изборът ни е прост – или да превърнем в посмешище не само своята свобода, но и силата на доброто по принцип, или да действаме.
Да, вирус, който затрива чалга, не е най-идеалното действие. Но е действие. И докато не бъде предложено по-идеално и задължително поне толкова ефикасно, аз ще го подкрепям най-горещо.
Ако някой не е съгласен с позицията ми, нека ми предложи по-добро и по-ефикасно средство. Ако не може, нека се замисли. Когато нямаш какво да кажеш, най-добре си мълчи. Иначе не печелиш, а губиш.
Точно това исках да кажа. Благодаря ти! 🙂
всъщност интересния въпрос около вирусите почистващи mp3-ки, е дали музикалните компании ще ги ползват 🙂
Защо не?
Вече са успели да интервюират един от водещите румънски изпълнители на манеле (така се нарича там “gypsy music”). Той заявил, че този вирус му е само от полза, защото ще накара хората не да пиратстват музиката му, а да я купуват на CD-та…
(невчесани мисли за ционистки заговор)
има мнение че CDто е умряло като носител на музика. всъщност, основно някои (по дребни и пъргави) музикални компании се опитват да го убият, изнасяйки на мода някакъв електронен вариант (да кажем, не точно mp3-ка) – с надеждата за по големи рестрикции (pay-per-download, pay-per-listen, etc 🙂
Ей Гриша, за пореден път ти признавам и ти се възхищавам, че го можеш това – да използваш словото правилно, разбира се след като си наясно с това, което искаш да кажеш 🙂 . Аз още си имам проблеми в това отношение 🙂 . По-скоро в тия две отношения 🙂
Чудесно! Щом сме почнали, нека отидем и избием циганите. Те никога не са разбирали от добро, увещания, съвети и молби. Така де – какво ще си играем с тях на шикалки. Под ножа, на сапун и Българич ще стане по-чиста и в пряк, и в преносен смисъл.
While we’re at it, бих настоял да избием и всички пенсионери. Това са едни нещастни нагли твари, които само ядат от нашите доходи, под формата на незаслужено високи пенсии – 50 лв. са си цифра, няма какво да се лъжем. Още нещо – имат нечовешката наглост да изявяват претенции за безплатна здравна помощ. Ама ха, че откъде-накъде! Само ако знаят в Германия колко струва на една средноболнава бабичка здравната застраховка, директно ще легнат на 2 м. под земята . Върха на наглостта им е, че използват градския транспорт, където всеки трябва да им отстъпва място. Безобразие! Под ножа цялата тази паплач! За капак са 2,5 милиона – само направете сметка колко сапун ще стане и от тях, а и колко пъргава ще стане здравната система от целия този cash flow, който ще се влее в нея, когато отпадне бремето от здравното осигуряване на третата възраст.
Следващите, които трябва да влезат под формата на ароматизирани кубчета в хартиени опаковки са всякакви миризливи интелектуалци – писатели, сценаристи, режисьори, драматурзи, литератори, музиканти, художници, склуптори и т.н. Така или иначе по цял ден само се наливат с евтина водка и не правят нищо смислено с живота си или с българската култура, а и тъй като нямат никакви средства, няма шансове и да направят нещо.
Под ножа трябва да влезнат и всички притежатели на “Голф”, независимо коя серия. Те са доказано луди шофьори, със съвсем автентични психически отклонения, отговорни за 67% от всички ПТП-та.
И нека завършим тази славна серия с всички, които отказват да работят за по-малко от 300 лв. на месец и емигрират. Тяхното наказание ще бъде и с поучителна цел – бесилки по всички КПП-та. Така завтеклите се към Запада ще виждат каква съдбата ги очаква и от пораженческо, мисленето им ще се обръща в позитивно.
Нека не забравяме и наркоманите, джебчиите, крадците на дребно и едро, дилърите, както и техните родители, защото крушата не пада по-далече от дървото и явно корена е гнил, щом дава такъв дефектен плод.
Да, Григоре, ако горепосочените групи граждани бъдат отстранени по посочените начини, населението в България от 7,5 милиона ще стане има-няма милион, но за сметка на това всичките ще са максимално мотивирани да успеят, защото иначе им е ясно каква съдба ги очаква. Само че това се нарича геноцид и е заклеймено от обществото като престъпление срещу човечеството. Така че – дай по-кротко с геноцида срещи инако-мислещите и слабите, защото обратното намирисва на комунизъм и ГУЛАГ.
Е, на това му викам аз ефективност.
Само да допълня, защото го забравих предния път – сопаджийството и полицейщината не са разрешение на никой проблем. Правото на силния е твое право само докато ти си по-силния. Обаче в момента, в който дойде твоя съсед, заедно с още трима негови приятели, всичките въоръжени с, примерно, водопроводни тръби пълни със сачми и те смелят от бой толкова лошо, че да ядеш през сламка следващите три месеца, твоето решение вече няма да изглежда толкова разумно.
Най-подходящия пример “против” личното и неограничено от нищо притежание на оръжие е САЩ. Никъде другаде по света няма толкова много убийства с огнестрелни оръжия. Главно защото това не е държава основана на взаимно уважение, култура и ценности, а държава, в която духът на Дивия Запад все още е жив и осезаем, а страхът и оръжието се възприемат като градивните елементи на демокрацията.
@Кристиан
Приятелю, така си се вдъхновил, че смисъла на написаното от Григор, струва ми се, ти е убегнал напълно… Де го чукаш, де се пука…
Драма има в твоя коментар. Ама смислена аргументация – йок. Дефектът, нека не се лъжем, може да стане ефект, но не и ефективен…
О-о-о, аз виждам и разбирам написаното от Григор. То е “бой по чалгата”, а духа на цялата статия е “бой по различните, дето тропат между 14 и 16 ч.” Само че не считам, че това е добродетел. И надигам глас. Самият той е призовал: “Ако някой не е съгласен с позицията ми, нека ми предложи по-добро и по-ефикасно средство.”
Ето, аз предлагам. Да се убие простотията с култура. Когато едно малко дете още от детските му години бива захранвано само с чалга, какво да слуша като млад човек и на какво да научи децата си? Ако обаче му е била дадена опцията да избира, шанса изборът му да е бил коренно различен, е доста голям. И именно там е проблема – в липсата на избор.
За финал ще цитирам Карбовски, защото според мене той много точно е диагностицирал проблема, а няма смисъл да се опитвам да напиша това, което вече е написано и то добре.
“…
ЧАЛГА Е! (следствие, а не причина)
Интелигентният човек не може да има нищо против чалгата. Това е все едно докторът да се опитва да оперира висока температура. Не чалгата кара една нация да изглежда проста, а обратното: простата нация по естествен път ражда чалга. Чалгата е следствие, а не причина. Вижте се къде и как живеете, вижте как и за какво си говорите, вижте се какво и колко получавате.
Може би ви се струва, че от всеки ъгъл у нас дъни чалга? Не. В България всъщност е тихо. Погледнете свинщината на мръсните улици, лошото обслужване, превърнато в класика, вселенското отебаване. Погледнете как децата се спъват по неравните тротоари на детството си, а бащите им ги псуват и им пожелават да окьоравеят като майка си, на която “шейебатмайката” – и това отеква, защото е тихо.
Погледнете как автобусите разнасят към панелните коптори работната сланинеста ръка на остаряващата нация, която мъкне торби със сланина за децата си, за да има с какво да мезят. Да мезят и да спрат да крещят, че нищо не се случва и че в тази страна тишината ги потиска.
Виждали ли сте гнусния пасторал на разградения двор, неподдържаната градина, подивялата асма, извила се над масата с изгнила мушама, край която над пластмасови употребявани чашки домашна ракия седи Националният Дух и се чуди защо е толкова тихо?
Виждали ли сте?
Виждали сте. Но тези картинки няма да са толкова страшни, ако пуснете музика върху тях. Тя не бива да е Пинк Флойд, защото хората ще започнат да се самоубиват. Не бива да е от Трейнспотинг, защото и другарите ще станат дрогари. Съвсем пък няма да е и на Трент Резнър, защото всеки, който се казва Пантуди Харалампиев, ще се почувства като Уди Харелсън и ще започне да избива уволнени оператори и репортери от БНТ.
Не, тази музика трябва да е весела. Да извива за мацки и хубави коли. За кинти и бандити. За любов и раздяла. И още нещо. Средата иска озвучаване и го получава. Пусни музиката!
Слушам пуснатата музика и нищо не разбирам. Защо, след като на тази картинка й отиваше някакъв безотговорен рокендрол, в момента звучи ангажиран кючек?
…”
из “Чалга е!” от Мартин Карбовски
@Кристиан Антонов
Приятелю, така си се вдъхновил, че ми се струва като смисъла на написаното от Григор да ти е убегнал напълно. Де го чукаш, де се пука…
Драма има в твоя коментар. Логична аргументация – йок. А едната гола витиеватост тук съвсем няма да свърши работа. Нека не се лтъжем, дефектите могат да станат ефекти, но никогаефективни…
ОК, все така не мога да се съглася с теб, да не говорим, че не понасям Карбовски, но виждам какво имаш предвид. Разбирам и благодаря за подробното допълнение. Поздрави 🙂
Кристиане, приятелю! Не те познавам но съм ужасно щастлива че съществуваш. Радвам се че успя да кажеш това, което аз май не успях да формулирам така добре, колкото и да се опитвах. Нямам какво да добавя, мога само да те поздравя за невероятното чувство за хумор и за бистротата на погледа ти върху нещата. Съгласна съм с всичко казано от теб ( и Карбовски:) Поздрави:)
Има нещо, което не разбирам.
Вече втори запис пиша на тема дали става дума за чалгата, или за правата и свободите в обществото. Резултатът е, че Кристиан примерно продължава да го разбира упорито като “бой по чалгата”. Кристиане, приятелю, да си направя ли експеримента да напиша един запис за ягодов сладолед, че да видя как ще го изтълкуваш?
Ти оплюваш моята позиция, след което предлагаш алтернативно решение – да се убие чалгата с култура. (Това само с култура не става, трябва и достоен живот, и какво ли не още, но контекстът ти го предполага – признавам го.) Кажи ми обаче, как ще стане това строго на практика. Убеди ме, че има начин то да бъде реализирано чисто практически, и ще съм ти искрено благодарен. Покажи ми как ще научиш с култура на търпимост простаците, които признават само себе си – били те с чалга, рап, мерцедеси, каквото щеш, проблемът не е в конкретното нещо. И как уроците ти ще хванат дикиш на практика…
Знаеш ли защо Linux съществува? Заради принципа “Talk is cheap, show me the code”. Така е грозен колкото щеш като код, но го има – иначе щеше да е перфектен и съвършен, но нямаше да го има… Така и с начините. Докажи ги на практика, или не се сърди, ако другите започнат да гледат на теб като на празно пространство.
И не се опитвай да докараш позицията ми до абсурд, всеки може да докара до абсурд всяка възможна позиция на света. Такъв довод доказва единствено липсата на други доводи. Ако не вярваш, предложи ми какъв да е довод, за каквото и да било, и стой та гледай. За целта на демонстрацията, разбира се.
А ако вярваш за докарването до абсурда, и не можеш да предложиш работещо на практика решение на проблема с незачитането чрез култура… ще ти благодаря, че се обади. Все някой трябваше да докаже на практика последните думи от записа ми – че като няма какво да каже човек, е по-добре да мълчи.
Не е заповядано и задължително. Просто иначе му се смеят… За него си е.
Ето пак – с революциите. Абе човек – няма такова нещо в природата. Няма “грабвайте телата”, пушки, събаряне на правителства и палежи. Нека се учим от нея – явно, че е по-съвършена от нас, след като е съществувала милиони години в перфектно равновесие, а ние за 10 000 сме на път да се самоунищожим. Природата борави с еволюция – бавен и мъчителен процес, на който му трябва много време, за да направи малки крачки напред, но поне накрая резултата е сигурен – винаги се държи правилната посока. Винаги напред и нагоре.
Не може мисленето, навиците и културата на три поколения хора да се промени с магическа пръчка за един ден. За това трябва време. Много време. Трябва да се правят малки, но постъпателни дела в правилната насока и да се примириш, че не всеки е способен на промяна. Просто има такива хора – вари го, печи го, той просто не може. Не че не иска – не може. Срещал си такива хора, 100% съм сигурен; знаеш за какво говоря.
Искаш нещо конкретно – ще ти дам личен пример. През изминалите пет години част от приятелите ми почнаха покрай мене да слушат Rammstein, Faith No More и Guns, след като те бяха убедени хардкор почитатели на чалгата – не слушаха нищо друго. Не казвам, че те вече не слушат чалга, но вече почват сами да откриват, че има и други стилове, питат, интересуват се, търсят.
Ето – направил съм нещо, ако и да не е голямо. Показал на няколко човека една друга част от света на музиката. Показал съм им, че има и алтернатива. Забележи обаче – никого не съм принуждавал. Само съм показал. В това е трика. На готовите да се променят им трябва време. Еволюция. Не революция. На бруталните селинджъри и цялото време във вселената няма да стигне, но както ти казах – някои хора не могат да се променят.
P.S. Тук се ограничих до ограничаването влиянието на чалгата с помощта на друга музика, защото иначе много ще се размие разговора, на прекалено много станове ще трябва да тъчем. Иначе си прав за достойния и честен живот, трудолюбието, добродетелите, но там вече се разпростираме прекалено много извън темата. Подобен разговор би бил за маса с много алкохол и мазни мезета, а не за интернет.
Да, това е една наистина достойна за уважение постъпка. В смисъл, пример е за това как хора са били променени с добро.
Проблемът, за който говорим, обаче не е с тези хора. Проблемът е с другите, които, както ти казваш, нищо не може да научи. Моят опит показва, че нещо може да ги научи.
Съгласен съм, че тук границата е много тънка. Не върви да застреляш човек, защото откраднал един хляб, или те напсувал. Но ако се мъчим да променяме с добро крадците, ще се провалим с прекалено много от тях, и ще компрометираме самата идея за силата на доброто в обществото. Затова има съдилища и затвори. (Които са някакъв компромис, макар и сигурно не идеален – нито са бездействие, нито саморазправа.)
Една от причините много хора да виждат бъдещето като все по-мрачно и брутално е, че не виждат в съвременното общество сила да пречупи гръбнака на бруталността. А не бъде ли тя спряна, ще продължи да расте и да се засилва. Срещу шумната чалга (или там каквото) можеш да си купиш тапи за уши, но какво ще си купиш срещу банда нагли типове, които пребиват минувачите къде за пари, къде за кеф? Превръзка за очи?…
Затова и толкова много хора мечтаят за “силна ръка” – защото не виждат озаптяване на злото. Тази мечта е по-опасна, отколкото повечето хора предполагат – а лечението й е само едно: слагане на ред в обществото. Иначе, докато ти се правиш на мил и възпитан, някой хитър кандидат-Хитлер-или-Сталин ще обяви “ред чрез сила”, и ще получи същата фанатична подкрепа, както оригиналът. С всички последствия.
Въпросът е кой накъде залитва, и какво му е нужно, за да намери баланса. Буйните хора имат нужда от успокояване – но прекалено страхливите имат нужда от смелост.
Нашето общество е стигнало до положение да е лишено от средства, с които да спре незачитането на някои хора към околните. Няма ден, в който поне два-три пъти да не избягвам на косъм катастрофи с “господари на пътя” – прекарвам зад кормилото по два-три часа дневно. Ако полицията спираше и глобяваше такива, те щяха да карат по-културно и от мен. Но нея я няма – и при това положение единственото ми средство срещу тях остава да спра и пребия някого. Не защото мисля, че така трябва, а защото другата възможност е да ме газят, а аз да търпя.
Ако това оправяше нещо, и това би било решение. Но не го оправя. Вече ти писах за законите на джунглата, Мойсей и Христос. Когато някой живее по закона на джунглата, законът на Христос е безсилен срещу него – еволюционните нива просто не могат да се прескачат, резултатът е спъване и падане обратно надолу по стъпалата, с болезнено удряне. За такива хора преди закона на Христос трябва първо да дойде законът на Мойсей. Законът на Христос е добро срещу лошото сред закона на Мойсей. Но сред закона на джунглата добро срещу лошото е законът на Мойсей, а този на Христос е слабост и глупост, които не оцеляват дълго.
Затова и в джунглата, която ни заобикаля, понякога се налага да се връщаме до закона на Мойсей. Именно и точно за да не компрометираме културата и доброто като безсилни, а това ще рече безсмислени. Ще дойде и техният ред, и колкото по-скоро, толкова по-добре – но има “петънца”, “горички”, които са джунгли. Там първо трябва да стъпи Мойсеевата тояга. Иначе няма как.
Коментарът ми може би е закъснял, за да го видят Григор и останалите, участвали в дискусията, но е възможно да бъде прочетен от някой, който като мен тепърва открива блога и чете постовете поред.
Искам да обърна внимание на някои важни, поне за мен, подробности, които донякъде са се изплъзнали и на едната, и на другата спореща страна.
Първо: саморазправата (според мен) е допустима единствено като най-последна действаща мярка. При това намесата в свободата на другия не трябва да надвишава неговата собствена намеса в нашата, иначе нарушителите на права ставаме ние. Око за око – не за две!! Всяко действие (трябва да) предизвиква равно на него противодействие (разбира се, че е почти невъзможно на практика да направим така, че действие и противодействие да са съвсем равни, но не трябва да се разминават драстично).
И второ: не съм съгласна с толерирането на вируса по следната причина: той засяга неизбирателно. Хора, които слушат съвсем културно чалгата си (колкото и малко да са те според всички), също могат да пострaдат от това. Саморазправа на сляпо не би трябвало в никакъв случай да се допуска. Единствените, които имат правото да се саморазправят с “нарушителите”, са пряко засегнатите им съседи. И никой друг. Та на какво отгоре сaми ще се превръщаме в нарушители?! Законът на Моисей предполага тези мерки като защита срещу повторно нарушение, отбрана, не като атака. Отпор, не натиск. Ако питате защо: целта – да не свикват нарушителите на безнаказаност – може да се постигне и без да се прилага по-голямо наказание от заслуженото. В противен случай им даваме право да негодуват.
Как да запазим морала си, успешно преминавайки през всички етапи на еволюцията, за която говори Григор? Неговият пример с лозичката е повече от добър – “обезсилване на врага”, макар и неприложимо за чалгата (освен чрез вирусчето, разбира се, но принципната разлика е просто огромна). Рецепта няма, има принцип на действие. В основата на решението е гъвкавостта, съобразяването с конкретните обстоятелства, само така няма да прекрачим тънката криволичеща граница между – да си го кажем направо – добро и зло. Крайните и категорични позиции неизменно са погрешни понякога. Разбира се вие това по принцип си го знаете. Та ако нямате конкретно решение в момента – това също го знаете – по-умният отстъпва, докато намери такова.
За мен този коментар не беше закъснял – прочетох го. И то с огромно удоволствие. 🙂
Наистина, конкретната преценка винаги е единственото реално средство. Да, често ще се разминаваме помежду си в преценките. И сигурно неведнъж ще се оказва, че никой не е бил прав. Но… както бяха казали в една хубава чалга, не сме съвършени, но сме истински – и това е, което е важното.