Балансът на информационния поток

Напоследък, заради нямането на време, се зачудих с кого ли да споделя писането на един проект, който ми е интересен.

Докато разменях няколко думи онлайн с една позната, ми хрумна, че тя би била много подходящ съавтор. Предложих й идеята – за мое въодушевление, тя прие. Поолекна ми на душата за бъдещето на произведението. 🙂

Дотук – добре. Нещото обаче се очаква да включва значителен елемент на пост-куиър. Казано простичко, за да можем да пишем заедно, се налага да обясня на познатата ми как мъжете чувстват жените. (Не, не какво им се иска да правят с тях. Нито какво биха направили реално. Всичко това жените го знаят не по-зле от мъжете, може би и по-добре. А как ги чувстват. Задачка, нали?

Докато обмислях идеята, попаднах на един диск, който почти бях забравил – сборен албум на Yanni. Прослушах си го отново с удоволствие. Винаги съм харесвал неокласицизма. Едно от парчетата внезапно ми се стори много подходящо. Нарича се “Сънят на един мъж”.

И докато го прослушвах повторно, ми мина през ума още нещо. Елементарно, но не ми беше хрумвало преди.

Бях подбрал музиката като средство за обяснение именно заради универсалността й. Тя е разкошно средство за стимулиране на творчеството. Мои познати, които пишат (чудесно!) нерядко черпят вдъхновението си именно от музика. Точно защото тя едновременно им дава ясна и дълбока визия за нещата във въображението им, и в същото време им дава възможност да “отлетят” в царството на своята муза, а не в това на музата на композитора. Един великолепен баланс.

Нямам представа дали и музиката ще даде на моята позната точното усещане. Може би да, или не, или отчасти. Ще го дискутирам с нея, когато му дойде реда. В момента ме удивлява друго.

Едно от най-човешките неща в хората е, че не просто сме способни да оползотворяваме непълноценно предаване на информация – ние сме способни да извличаме полза от него. Ако бях религиозен, бих казал, че това е, което ни сродява с Бога. Не съм. Затова се възхищавам от това как успяваме да използваме непълната, “некачествена” информация, за да творим.

Нещо повече. Способността ни да изпитваме емоции, настроения, импулси ни дава една невероятна, неправдоподобна посилност. Ние сме в състояние да извлечем от ограничената, непълна информация за нещата на музиката повече богатство, отколкото би била пълната. За сметка на комбинирането и хибридизирането й с информацията в нас.

Има науки и теории, които не разбирам, или поне не ги разбирам колкото ми се иска, но въпреки това ги усещам. Точно както напълно необразован овчар може да не може да брои до двайсет, но вижда, че двайсет овце са повече от десет, ако и да не може да каже с колко точно… Информационната теория е една от тях. Не бих могъл да приведа точните уравнения за изчисляване на количествата първоначална информация, реално предавана информация и резултантна информация. Мога най-приблизително да начертая кривите, които стойностите им описват на графика, по усет. Знам, че принципно изгубената информация е изгубена, и че от гледна точка на получателя хибридът от налична с новополучена информация няма как да съдържа неща, които тези двете не съдържат по начало. Но за практически цели се оказва, че непълното предаване на информация е полезно.

Тази полза си има точното обяснение. Как музиката като информационен канал е изчистена от абстрактно-второсигналната конкретика, която съдържа детайлите, но в същото време блокира и хибридизирането на базовата обща информация с различна конкретика за получаване на хибридни информационни модели. И как точно, след като това блокиране е изчистено заедно с конкретиката, при максимално запазване на общата “първосигнална” информация, хибридните модели получават възможност да са много богати. Как ефектът на умишлено изчистване на част от информация за улесняване на хибридизацията може да се използва и по други начини, в други сфери, с други елементи на информацията. До какви неочаквани елементи може да даде това като метод за генериране на познание (на прима виста ми хрумва поне един, който направо ме смайва като потенциал за резултати)…

Но това е второсигналната конкретика. Може би ще се върна някой път към нея, за да извлека нещичко. Сега просто се радвам на красотата на идеята. Лишена от конкретика.

Може и да не доведе до някой изумителен и свръхбогат информационен хибрид. Но е красива. 🙂

6 Responses to 'Балансът на информационния поток'

  1. юлий Says:

    Някак този пост ми се струва тесен, едва ли не ще гръмне… но наистина брутален

    И все пак няма да има смисъл, ако не го опишете.

  2. Петър Петров Says:

    Предаваната информация е повече, отколкото човек осъзнава (“произведението е по-велико от автора си”). Приеманата – също. Много се губи и от канала, например писаният текст няма интонация. И за капак човек мисли асоциативно, та зависи и от човека.

    За интуитивното в математиката: ако Земята се опаше с въже, което да минава точно по повърхността и, и после това въже се удължи с един метър, дали ще стане достатъчно хлабаво, че под него да мине заек? Интуитивното говори, че едва ли – този метър ще се “изгуби” измежду хилядите километра въже. Математиката обаче казва, че зависимостта между дължината на окръжност и радиусът и е линейна, т.е. въжето ще се повдигне навсякъде с около 16 см.

  3. юлий Says:

    Да, днес отново се сетих за този и пост и го прочетох отново. Въпреки, че мога да кажа съм мислил по-въпроса има нещо което направи една малка революция в мен. В една част от живота ми (нека не звучи величаво или сантиментално) , когато съм се занимавал с музика съм мислел винаги нещата от вътре, от гледна точка на музиката: за съдържанието през Романтизма, там където предаването на конкретна информация е в пъти повече от това в Барока (поне според мен) ; за това как Бах превръща формата си в носител на информацията без да прави съдържание (в смисъл на конкретни образи, а по скоро на енергии, които не достигат концентрацията на съдържанието ,както при архитектурата, все едно филм от формообразуващи принципи и ефекти ), и как музиката може да се движи по един голям спектър от конкретното(Бетовен) до абстрактното(Веберн) и как нещата може се балансират (Моцарт) ….. но всичко това е отвътре, да оценяш нещата от нивото на тяхната имплементация, от света на музиката. Този пост е като да разглеждаш музиката от към информационно, от към битово ниво и това е нещо наистина блестящо. Това е нещо като да добавя в API-то на собствения си език библиотека позволяваща работа на битово ниво… е да засега много малка библиотечка, но в която проблема е ситуиран.
    Обичам постове-идеи, наистина са вдъхновяващи.

  4. Eneya Says:

    Къде мога да намеря тази музика? Заинтригува ме, а благодарение на ограниченията ударени от университета ми, нямам достъп нито до торенти, нито по повечето български сайтове за сваляне на файлове и музика.

  5. Любо Николов Says:

    Ех, Григоре – ако знаеш какъв разкошен филмов фантастичен екшън има в главата ми по… Петата симфония!
    Опошляване, знам. Но ми е в главата и ако слушахме заедно тази музика, бих могъл да ти го разкажа дума по дума.

  6. joe Says:

    @Петър Петров:

    Интересно! В началото се усъмних.
    Но като се замисли човек: (грубо погледнато) за първият един сантиметър от земната обиколка ще са ти нужни цели ~16 см (визуално си го представям като височината на равнобедрен почти-триъгълник). А за всеки следващ сантиметър прогресивно намаляващи деци/санти/…/нано(?)метри – поради гигантския радиус на Земята.
    Не е особено интуитивно, но какво всъщност е интуицията? Човешкият разум е основан на наблюдения върху света, който познаваме. Ако този въпрос се отнасяше за футболна топка (не за Земята), 99% от хората биха дали верни отговори.

    А перфектна сфера реално дори не съществува : ) :

    “An image of one of the most accurate man-made spheres, as it refracts the image of Einstein in the background. This sphere was a fused quartz gyroscope for the Gravity Probe B experiment, and differs in shape from a perfect sphere by no more than 40 atoms of thickness. It is thought that only neutron stars are smoother.
    от определението за сфера в уикипедия:
    Снимка на една от най-точните подобия на сфера правени от човека… тя се различава от перфектната сфера с дебелина от не по-вече от 40 атома на места. Смята се, че само неутронните звезди са по-перфектни.”

    Апропо – дали съществува ХИГС бозон? И дали той е причината за съществуването на маса/гравитация?

Leave a Reply