Френското изкуство

Често френското изкуство ме изненадва.

Понякога е точно така шаблонно и монотонно, както повечето от изкуството на англо-традицията. Да, англо-изкуството си има блестящите нешаблонни изключения – но са изключения. Да, понякога те създават нова традиция – но тя ги шаблонизира и опошлява. Докато във френското изкуство един приличен процент е новаторски, различен и разнообразен. Странен и изненадващ. Не винаги приятен или очакван. Но някак… различен.

Френската фантастика е разкошен пример. Чел съм десетки пъти по-малко фантастика от френски автори, отколкото от англоезични – но нещата, които са ми дали нещо ново и неочаквано, са сравними по брой. А по размер на новостта нищо чудно френските да превишават английските. Френските автори не винаги се равняват като стил и финес на повествованието на английските (в превод – в оригинал може би не им отстъпват, не зная френски). Но световете им са изненадващи и новаторски, както в детайлите, така и в същността си.

Анимацията е още по-добър пример. Гледал съм вероятно не повече от трийсетина френски анимации, но удоволствието, което са дали на ума и въображението ми, нищо чудно да превишава това на всички творения на Дисни, Пиксар и другите англоезични анимации – а това е много, много голяма приказка. Трудно ми е да определя защо и откъде идва това. Но го има.

Апропо, като споменах за анимации, същото е и с комиксите им. Изгледаш ли комиксите за Супермен, Батман, Спайдърмен и Х-героите, все едно си изгледал почти всички англоезични комикси. Малко са тези други, които ще те изненадат. (А и тези, които споменах, са все едно вариации на една и съща тема.) Неща от типа на “Астерикс и Обеликс” са абсолютно различни, и за мен несравнимо по-свежи. (Между другото, има ли наоколо фенове на Жан Ефел? Търкалял съм се от смях на серията му за сътворението на света и на човека…)

Същото е и с музиката на французите, и в някаква степен дори с киното им. Дали е по-хубава е въпрос на вкус. Но според мен е трудно да се отрече, че различните и изненадващи неща в нея са много по-голям процент, отколкото в англо-културата. В някаква степен усещам тази разлика в какво ли не – според мен е част от културата им.

Какво ли кара французите да наблягат толкова повече на финеса и разнообразието? Може би сравнително по-ниската комерсиализация на културата. Може би и по-разнообразните културни очаквания на френското общество. Трудно ми е да дам точен отговор.

Но разликата според мен я има.

7 Responses to 'Френското изкуство'

  1. Кръстю Says:

    Забравих кой американски режисьор беше казал уж на шега:(по памет) “Разликата между нашето и европейското(фрренското) кино е, че ние екранизираме прости сценарии с много пари, а европейците- сложни с малко пари ” 🙂

  2. Жилов Says:

    Мога да потвърдя за игрите – френските игри са малко, но са били уникални, оригинални, свежи, казващи нещо ценно за мен в чисто човешки план. Примери за това са Little Big Adventure, Beyond Good and Evil, Another World. В нашите среди го наричаме “the french touch”.

    За съжаление последните години френските игри са позамрели и ролята им за мен сега се поема от игри, направени в Швеция и Норвегия.

  3. Longanlon Says:

    Мнението ми за френското изкуство е точно противоположното на твоето. Това, което ти наричаш излизане от шаблона… също е шаблонизирано там – даже авангарда им е предсказуем и скучен. Като гледам френски филм, в 90% знам кои ще са артистите в него, какви ще са героите, каква ще е историята… точно както знам в 90% от американските филми, само дето френските са по-зле направени и наричат това “творчески поглед”.

    Ако мога да адаптирам една показателна метафора – всички хора на изкуството са маймуни, но френският човек на изкуството е маймуна, която се опитва да яде банани през задника си.

  4. Жилов Says:

    Бих добавил, че от френските анимации ми хареса Persepolis.

  5. Longanlon Says:

    мда, тоя не беше лош – ама по-скоро заради темата, която засяга, не заради направата

  6. nohonor Says:

    Книжките на Жан Ефел ги имах на руски вкъщи. Много забавен и човечен прочит на сътворението. А стане ли дума за френски комикси, Пиф и Еркюл идват веднага наум.

  7. joe Says:

    Малко по-различен е погледът върху нещата – не винаги нещата са черно-бели а ла холивудски блокбъстър. Понякога “отрицателният” герой – поне за обществото – всъщност не е толкова отрицателен. Както например в Cache (2005). И не винаги има хепи-енд (нещо което често е доста добре, просто защото и в живота не всичко задължително има хепи-енд).

    Но, уви, има и много брак. Бози, които вярно, че не са като американските бози, но пак са си бози : ) Тук включвам доста значитена част от творчеството на Ж. Депардио.

    п.с. Сега се сетих и друг един френски филм – swimming pool. Доста забавен анализ на пуританско-британския и френския начин на мислене… Както и на фалшивостта на първия…

Leave a Reply