За очилата

На гости този път ми е Александър Димитров – велосипедист по съдба, шахматист по хоби, баща на един от най-добрите ми приятели (по стечение на обстоятелствата), и мислител по вътрешен свят.

Наскоро Сашо беше за няколко месеца на гости в САЩ. След като се върна, ми предложи да прочета записките и размислите му за там. Харесаха ми… и стигнаха до тук.

Ето ги:

Един турист не може точно и изчерпателно да опише САЩ, но може добросъвестно да подбере и отрази личните си впечатления (в случая отношенията в среда и места с прилична култура).

Отначало ми се стори, че „Sorry“ и „Excuse me!“ са най-често употребяваните думи в магазините и музеите. Дотолкова, че понякога се чувстваш неудобно – по-възрастен мъж почти влезе в магазина, но като видя, че излизам, „Sorry!“ – и се върна, за да мина.

На касовата бележка пише в какъв срок можеш да върнеш покупката (обичайно между две седмици и три месеца, но има и доживотна гаранция) и я приемат любезно без възражения, без изискване да купиш друга стока на същата цена, и вместо внимателно да разгледат състоянието й, могат евентуално да те попитат; гласуват ти необичайно голямо доверие. Понякога чуваш дори „Thank you!“, сякаш с връщането им носиш печалба. Сигурно защото знаят – не е твоя вината, че другаде си намерил тази стока по-евтино или по-хубава; а и при това отношение пак ще купиш от тях.

Ако помолиш свободен продавач, той те завежда към търсения щанд. И май над 80% от дежурните усмивки идват отвътре.

И разбираш, колко неетично, дискомфортно и неизгодно е да не се държиш като тях, да се превърнеш в социален боклук.

Много често съвсем непознати приветливо те поздравяват; в квартала видят ли те, че косиш моравата или чистиш снега – поздравяват дори от колата – ти си един от тях.

Поръчаните покупки – дори и скъпи! – ако не си в къщи, оставят пред прага – и на практика те не изчезват.

По магистралите изпреварват отляво и отдясно, и все пак изглеждат като послушни ученички – във всяка лента със съответната безопасна скорост на лентата и на безопасно разстояние. Силно превишената скорост води до затвор с тежки присъди при рецидив.

Полицаите гледат не да глобят, а да предотвратят инцидент – но зад любезност и доброжелателност чувстваш стоманена твърдост.

Прояви като расизъм, дискриминация и друго обществено неприемливо поведение, по различни начини могат да съсипят и човек, и голяма фирма – редът е РЕД и само в разрешените граници се чувстваш уютно защитен и изключително свободен.

Можеш спокойно да размениш няколко изречения и с непознат.

Много свободно и естествено поведение – не пречиш ли на другите, не прави впечатление в музея да седнеш на пода (и даже легнал да съзерцаваш шедьовъра); гледал съм децата на „простите“ американци, седнали пред великолепни картини, в урок по рисуване.

В Капитола сенаторите стават и говорят без бързане, с достойнство, разум и чувства – неволно виждаш бой на депутатите в Южна Корея и атмосферата в нашето НС.

И някак много не ти се ще да сравняваш.

И някак много не ти се ще да се оценяваш.

Но ако не преоценяваш, животът те заобикаля.

—-

Не ме притеснява, че американците имат по-висок жизнен стандарт, притеснява ме, че нашата етика е доста първобитна.

Добре, да се изсилим и предположим, че след митинги и някое и друго поколение отношенията в България станат на ниво. Усилията си струват!! Би било ПРЕКРАСНО!!…

Е, И???…

Наистина ли ситуацията ще бъде качествено подобрена?…

В „най-демократичната страна на света“, когато изпаднете в беда, зависите от две неща – Бог – е едното от тях, другото – е вашият адвокат; истината определено е с по-нисък демократичен статут. Да, права имаш, но ги ползваш толкова по-лесно, колкото си по-богат.

Великата държава САЩ, която най-официално крие истината за ужасяващия механизъм, заповядал публичния разстрел на президента Джон Кенеди, която застреля и брат му, най-вероятния бъдещ президент Роберт Кенеди, която принуди и третият брат Тед Кенеди – не от страх, а от сигурност! – да се откаже да кандидатства за президент – има и далеч нерекламно лице.

Същата тази Америка, която някога почти унищожи индианците, сега сече монета, чиито страни са двете лица на американската политическа реалност – статуята на Свободата и главата на индиански вожд… Същата „най-демократична страна“ е разположила военни бази в много страни; чувства се в правото си и праща в чужди страни войски в защита на своите собствени интереси – и на думи е абсолютно против тероризма… (И прекрасни американски младежи загиват за да защитят Отечеството си – в необявени войни, които изобщо не заплашват Отечеството им.)

Позната история… За текущо най-силната страна на света … и очилата.

Всъщност кой или какво написа пиесата за ролите на страните в света и ролите на човека?

Кой, кога, защо – раздава хляб и зрелища?

Боли ме, че гледаме само лъскавата страна, а като се взрем по-надълбоко – само партии и държави.

Бесен съм, че гледаме през филтъра на инерцията и общоприети стойности, че сме приели за естествено и допускаме да ни манипулират. Че живеем днес не съществено по-различно от вчера и утре, с все по-избледняващи мечти и надежди.

Че Мъдростта и Посоката ни вълнуват колкото еднодневките. Че къде време в нашата крехка лодчица сред океана на живота да анализираме ветрове и течения, докато гледаме за опасни рифове, вълни и тайфуни; и търсим не Цел и Посока, и приемаме за спасение който и да е бряг?

P.S. Искрено се извинявам и дълбоко съжалявам, че обиждам и обезпокоявам (самоизвисил се кой знае къде!), а няма да отговоря. (И особено, че безпокоя недостатъчно!!!)

Не изглежда честно, нали? Но както и да се върти колелото на живота, важно е човек сам да намира точни отговори, нали?

Или – „Има кой да мисли за вас!“, „Той е!“, „Вервайте ми!“ ?

—-

Мисля, че трябва да бъда направен на пух и прах за какво ли не, защото трябва да се пази физическото и психическо здраве, а затова трябва да се мисли с мярка!… А после ще гаврътнем чашка, ще гледаме телевизия, ще любим; и понеже каквото трябва правим както трябва, под звездите ще изпеем красива приспивна песен на рожбите ни.

… още един ден, прекаран достойно. М-да, прекаран достойно… Оп-па, дойде следващия!

—-

Във времената, когато умът се използва за власт и пари, а не за творчество и Любов, почнах да остарявам: гледам – „Съединението прави Силата!“, чета – „Силата е в глутницата!“; слушам – „Общите Интереси!“, виждам „Личните Интереси!“; гледам в Капитола „In God we trust“ („В Бог ние вярваме“), виждам стотици богове – от Христос и Венера до пари и власт, стотици лица – от Левски и Ганди до Хитлер и Сталин. И Господ, който казва това, което неговите служители казват, че казва Господ. (И ако не одобряваш някое решение на Църквата, значи си срещу Бог!…)

И прости въпроси тихо и безпощадно надвикват медиите, а отговорите им обръщат нещата с главата надолу, за да застанат на краката си.

…тъжно е да остаряваш; наоколо – толкова млади!… И всичко ясно виждат!… Дали да не си купя очила?…

Качествени – Made in Media & Mafia?…

Които по традиция и цивилизация носим?…

И да си свиркам, а не да си задавам въпроси с шамаросващи отговори?…

Да живуркам в овче спокойствие, а не мозък и сърце да вълнувам, че безрисковото поведение безрисково гарантира казана и за децата ни?…

7 Responses to 'За очилата'

  1. Itilon Says:

    С първата част съм абсолютно съгласен! Не искам да звуча като учудено селянче с розови очила, но времето, което прекарах в САЩ беше времето, в което се чувствах най-свободен в живота си (при все че и двете ми посещения съвпаднаха с тежки любови, които на теория трябваше да ме ограничават :P). Чел съм Алеко и знам, че повечето българи са убедени, че американците са отчуждени, неемоционални и какво ли още не. Аз пък съм убеден, че той е… да не кажа идиот, но не много наблюдателен човек. Може да съм го споменавал: в САЩ съм изпадал в десетки случаи да бъда обект на човешко, добронамерено и приятелско отношение от съвършено непознати… и в повечето от тях съм се борил с типично българското ми убеждение, че тези хора трябва да са доста прости, за да си губят времето с мен. Още си спомням как се учих да карам колело и само за около час се спряха да ми дават напътствия 5-6 човека – включително едни тийнейджърчета (малко по-малки от мен по това време, де), които ме видяха от улицата, паркираха и дойдоха да ми държат волана и да ми обясняват как да седя.

    В аналогична ситуация в България – учих се да карам скейтборд няколко години по-рано – за 10 минути буквално два пъти повече хора се появиха да ми се подиграват или да гледат сеир. (Затова впоследствие минах на нощни уроци :D.)

    Още нещо, че се сетих: тук всички сме убедени, че американците на всичкото отгоре са тъпи. Даже изразът “тъпите американци” е станал някак нарицателен. Няма да се спирам на собствения си опит, както и на твърдото си убеждение, че това да не знаеш къде е България не те прави тъп (колко българи могат да посочат Занзибар, например)… но над 80 от 100-те най-реномирани университета в света са американски (както и над 400 от първите 500). Над 60% от всички иновации също.

    И да сваля розовите очила за малко. Естествено, САЩ са държава с огромни проблеми. Престъпността е по-голяма отколкото в Европа, а заради нелепата битка с наркотиците броят на затворниците на глава от населението е по-голям от този в Китай или Иран примерно. САЩ са и империя, за което много обичаме да ги мразим. Все забравяме обаче как са се държали други империи на тяхно място. СССР например. А и като познавам сънародниците си – честно, убеден съм, че ако ние бяхме империя въобще нямаше да сме толкова умерени. Не че няма да се радвам гарнизоните им по света да намалеят, де – проблемът е, че никак не ми се иска на тяхно място да дойдат руски, ирански или китайски войски. (Два примера тук: в Судан кръвопролитията продължават от сума ти време, а жертвите са милиони, заради твърдото китайско вето срещу всяка международна намеса – Судан е или поне беше, когато го учих, най-големия доставчик на петрол за Китай; с Иран положението е подобно, само дето кръвопролитията не са там, а в Ливан и в Ивицата Газа.)

  2. Itilon Says:

    Да де, волан да се чете кормило :).

  3. Borislav Todorov Says:

    Не слагайте в един кюп “народ” и “правителство”. В САЩ тези две определения поне сега с в голямо противоречие. Народът (тук в САЩ) вече взе да се пробужда от 60-годишната кома. Доста късно, но все пак имаме някаква надежда.

  4. Mr. NoBuddy Says:

    Не се уповавам на Бога, но след като прочетох този текст, ми дойде наум именно пасаж от Библията.

    Лицемере, извади първо гредата от своето око и тогава щеш чисто видя, за да извадиш сламчицата от братовото си око. (Ев. Матея 7:5)

  5. joe Says:

    “В Капитола сенаторите стават и говорят без бързане, с достойнство, разум и чувства”

    А леле там ква корупция и далавери са… Не ми се коментира даже. There is more than meets the eye : )

    “Боли ме, че гледаме само лъскавата страна, а като се взрем по-надълбоко …”

    Харесвам анализи, в които не се гледа само с розови очила. Така де, има хора дето само гледат и цъкат с език. Това не е интересно – стайният ми часовник също цъка, но аз не му се удивлявам колко е удивен 🙂

  6. emo Says:

    абе не знам американците, но колкото пъти погледна новините вечер и ми се повръща, само някакви дебили и престъпници заемат 90% от времето, вместо да са бележка под линия

  7. pierrot Says:

    Интересен анализ и то без розови очила. Хубаво би било според мен следното – какво можем да приложим тук?

Leave a Reply