Нарушение на копирайта, или…?

Днес забелязах в yvox.net една интересна тема на обсъждане.

Антоан Хлебаров е пуснал една снимка на плакат, на която се вижда как Лили Иванова рекламира някакъв билков чай. При по-внимателно вглеждане обаче набитото око може да забележи, че това не е Лили Иванова. Гримът и стайлингът са удивително добре докарани като прилика, позата – също, нищо чудно дори моделката да й прилича реално (не е задължително – който не гледа филми, той не знае какви чудеса прави добрият гримьор). И интересният въпрос е: нарушени ли са авторските права на Лили Иванова?

Отговорът е по-труден, отколкото изглежда. На плаката никъде не е указано, че това е Лили Иванова. А приликата сама по себе си не означава нищо. Сигурно стотици жени в България приличат на Лили дори повече, отколкото физиономията от плаката. Те какво, да бъдат задължени да си направят пластични операции ли? Или да им бъде забранено да се снимат за реклами, да се явяват по медиите, и т.н.?

(Добре, а ако някоя от тях е по-възрастна от Лили? Тогава авторското право върху този изглед ще е нейно. Тоест, тя ще има юридическото основание да съди примата ни за половин век незаконно използване на външността й в артистични изяви, и да поиска обезщетение в холивудски размер.)

Здравият разум казва, че това са глупости на търкалета. Когато обаче опрем до нуждата нещата да бъдат формулирани юридически, се оказваме пред сериозен проблем. Законно ли е да изглеждаш като някого, или не?

(Като капак на нещата, доколко Лили Иванова изглежда като Лили Иванова? Без грим и стайлинг вероятно външността й ще е много различна. Без пластични операции пък да не говорим. Тогава за какво става дума?)

Аз не знам коя е вярната логика в този случай. А вие?

26 Responses to 'Нарушение на копирайта, или…?'

  1. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    е в случая не може да става дума за авторско право или (с), а за тм

    пък и авторско право върху лили би следвало да имат родителите и, или пластичния и хирутг 🙂

  2. Пейо Says:

    Мисля, че този тип възможности и рискове се защитават чрез регистрация на името и образа на изпълнителя/артиста/човека като марка. Не знам за кои класове стоки или услуги се регистрира марката, но ако в последствие някой ползва образа или името му без разрешение на носителя на правото на марка, то това е нарушение. Друг вариант е това да се определи като подвеждаща или заблуждаваща реклама – създава се лъжливо впечатление, че стоката се препоръчва от някой, който се ползва с доверието на потребителя.

  3. Кирил Кирилов Says:

    Какво авторско право, авторство върху какво. Ако се претендира за авторство върху човешко лице то трябва да се присъди на господ…

    Ако има някакъв юридически казус то той ще е за запазена търговска марка което е нещо различно. В съвременното законодателство е възможно да регистрираш като търговска марка почти всичко, изображение, цвят, шрифт, име на човек и т.н.

  4. Сашо Says:

    Кирил е прав.

  5. Божо Says:

    Бе заблуда на потребителя има, както Пейо казва, независимо, че никакво “авторско” право не е нарушено.
    Представи си, че някой се издокара като Григор Гачев и рекламира продукти на Microsoft 😀

  6. Григор Says:

    Пейо е прав юридически, но въпросът не е толкова прост. Ако Лили си регистрира образа като марка (плакатът никъде не споменава името й), но се окаже, че нейна двойничка е по-възрастна, юридическата логика трябва да е тя да има повече права върху този образ. В противен случай се получава, че някой е регистрирал като запазена марка твоето лице, и има право да ти забрани да го показваш.

    Ако авторството на човешкото лице бъде присъдено на господ, това поражда няколко особени положения. Като начало, това авторско право продължава да е в сила, и не се очаква да изтече скоро (70 години от смъртта на автора). Като продължение обаче, ще е трудно да се води процес за него – авторът е върховна съдебна институция, тоест се предполага, че съдебната система ще е предубедена, и трябва да си даде отвод…

  7. Комитата Says:

    В TED имаше една лекция за модата и копирайта. http://www.ted.com/talks/lang/eng/johanna_blakley_lessons_from_fashion_s_free_culture.html Мисля, че е напълно приложима в случая. 😉 Ако недвусмислено се докаже, че това е друг човек, няма причина Л.И. да е недоволна.

  8. Кирил Кирилов Says:

    @Григор

    Всъщност такива прецеденти има, аз поне знам за един такъв. В САЩ образът на Елвис Пресли е регистриран за търговска марка и всички негови двойници които искат да се снимат за вестник, телевизия, плакат, реклама или просто използват неговият образ за бизнес трябва да плащат лицензионни такси на неговите наследници. Организаторите на прочутият конкурс за двойници на Елвис Пресли също плащат лиценз.

    Но не бъркай авторското право с търговската марка. Търговската марка няма давност (70 години след смъртта), тя е вечна или докато фирмата носител фалира. Юридическото право на запазена търговска марка е на страната на този който пръв я е регистрирал в съответният официален орган, там годините нямат никакво значение.

  9. mdam Says:

    Може би по някакъв начин в този случай трябва да се направи така че на потребителя да му е ясно че това не е лили иванова, просто като си дава името. Така и ако някой по някакъв начин някой си регистрира изгледа на ЛИ преди нея като каквото и да е, тогава ЛИ преди всеки концерт просто ще трябва да каже: “аз съм ЛИ” т.е. не някой друг.

  10. Григор Says:

    @Кирил Кирилов: Прецедентът е малко различен. Образът на Елвис е регистриран за търговска марка в качеството му на образ на Елвис. Съответно, който се прави на двойник на Елвис, ще плаща лиценз. Извън това качество обаче не се дължи лиценз, независимо колко приличаш на Елвис. Ако някой двойник на Елвис се покаже по телевизията и каже “Аз, Джон Смит, като опитен банков специалист, рекламирам влоговете на Попюлър Бенк”, не вярвам да има как да му се поиска лиценз.

    За авторското право: авторството на господ върху човешкото лице предполага авторско право, а не търговска марка – затова разсъждавах в тази насока. 🙂

  11. Григор Says:

    @Божо: И кой ще го познае, че се е издокарал като мен? Колко хора ме знаят как изглеждам, или дори са чували за мен? 🙂

  12. Любо Николов Says:

    Да ме прощаваш, Григоре, но и ти си застрашен от обвинение в плагиатство. След някоя и друга година ще си същински Carel Struycken.
    🙂

  13. Anonymous Says:

    И все пак това коректно ли е? Представете си, че примерно хванат някой, който прилича много на вас и разлепят некролози с “вашия” лик из квартала, в който живеете. На практика не е незаконно ако не ви напишат името, но едва ли ще ви е приятно, когато комшийте започнат да ви чукат на вратата за бдение. Кажете ми, че примера ми е тъп, но за себе си съм права. Същото е и с рекламата. Ако въпросната “кака” се появи по телевизора и говори близко до Лили Иванова(защото и това лесно може да се направи на компютър) и запее акапелно “от а до яяяяяяяяяяя”, вместо “ветровеееееее” и накрая каже, че се казва просто Лили и пие екстракта, или там каквото се прави с него, пак няма да е престъпно, но редно ли ще е? Всичко е до морал. Ако повечето от нас имат морал просто няма да купят въпросния продукт, чийто качества не мога да призная или отрека, защото не съм го ползвала. Иначе съм против да се регистрират външен вид, имена и тям подобни. Това е все едно утре някоя фолк гърла да се регистрира като “Айше” и да вкарат половината циганки в затвора за нарушено авторско право. Както казах – въпрос на морал.

  14. Григор Says:

    @Любо Николов: Мамка му, наистина има прилика! Добре че има и петнайсет сантиметра разлика…

    @Anonymous: Примерът не е тъп, поне според мен. И съм съгласен, че наистина е въпрос на морал.

  15. Атанас Боев Says:

    Лърч! :))) Като стана дума за семейство Адамс, все се чудя, ръката в “Evildeath” ли е крадена ръката в Семейство Адамс, или обратното? А може да е била ръката на Лили Иванова…

  16. JayV Says:

    А какво ще кажете за рекламата на цигарите с името на една известна американска актриса умряла при доста неизвестни обстоятелства. Името е написано нарочно леко с погрешен спелинг, на рисунката има някаква жена с бенка за която никой не може да има авторски претенции. И въпреки всичко се експлоатира една полулярна в цял свят личност. Не е ли подобен казус?

  17. Anonymous Says:

    Много ми хареса тоя виц за Лили Иванова, по памет:
    Когато Кубрат искал да покаже на синовете си как съединението прави силата, рекъл на единия си син:
    Иди донеси ония пръчки, дето са зад портрета на Лили Иванова.
    А също и тоя, когато Асен Гаргов забранил на Лили Иванова да изпълнява негови песни до смъртта му, а тя попитала:
    – А след това може ли?
    Иначе, случайно днес попаднах на “Моята библиотека”, ама не на Борислав, а на Гугъл. Ето какво се вижда там:
    Книга за джунглата – Google Книги
    Моята библиотека |
    Вход
    Към началната страница на Google Книги
    http://books.google.bg/books?id=E5lhpn3BuFAC&printsec=frontcover&dq=%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0+%D0%B7%D0%B0+%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0&source=bl&ots=IPjRSMHh7D&sig=vU4Mq9gUs-olLOHQYot7EXs5s_I&hl=bg&ei=_fM5TIzEK4GeOODwmIoK&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CCYQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false

  18. Виктор Says:

    Григор, моля, ако това излезе два пъти, изтрий едното, че нещо обърках куките.
    Много ми хареса тоя виц за Лили Иванова, по памет:
    Когато Кубрат искал да покаже на синовете си как съединението прави силата, рекъл на единия си син:
    Иди донеси ония пръчки, дето са зад портрета на Лили Иванова.
    А също и тоя, когато Асен Гаргов забранил на Лили Иванова да изпълнява негови песни до смъртта му, а тя попитала:
    – А след това може ли?
    Иначе, случайно днес попаднах на “Моята библиотека”, ама не на Борислав, а на Гугъл. Ето какво се вижда там:
    Книга за джунглата – Google Книги
    Моята библиотека |
    Вход
    Към началната страница на Google Книги
    http://books.google.bg/books?id=E5lhpn3BuFAC&printsec=frontcover&dq=%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0+%D0%B7%D0%B0+%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0&source=bl&ots=IPjRSMHh7D&sig=vU4Mq9gUs-olLOHQYot7EXs5s_I&hl=bg&ei=_fM5TIzEK4GeOODwmIoK&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CCYQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false

  19. Красимир Гаджоков Says:

    @Виктор: само че най-отдолу, под корицата, пише така: “Не се предлага пълен достъп. Броят на показваните страници е ограничен. Научете повече (линк)”.

    Като се кликне линка, пише така:

    “Как се ограничава достъпът до книгите?

    Много от книгите, които можете да прегледате в Google Търсене на книги, все още са предмет на авторски права и се показват с позволението на издателите и авторите си. Можете да разлистите тези заглавия с ,,ограничен достъп”, все едно сте в книжарница, но няма да можете да разгледате повече страници, отколкото носителят на авторските права е предоставил.

    Когато разгледате максималния позволен брой страници за дадена книга, достъпът ви до останалите нейни страници ще бъде прекратен. Можете да поръчате пълното издание на всяка книга посредством връзките под „Сдобийте се с тази книга“ отстрани на страницата за визуализация. ”

    Също на всяка страница там, долу вдясно, с бледосив шрифт пише “Материал, защитен с авторско право”.

  20. Виктор Says:

    Тогава трябва да е “Моята книжарница”, а не “Моята библиотека”. Или “Моята почти книжарница”, или “Моята полубиблиотека”.

  21. изработка на сайт Says:

    Еб@си! За първи път чувам, че някой трябва да плаща на някой за това, че прилича на него. Особено случая с Елвис (WTF). Но живота е суров и какво ли не се прави..

  22. Морфиус Says:

    Гугъл почват яко да се излагат 😀
    Библиотека правели…
    А то просто е една голяма измама… гледай тука едни реклами, докато ти рекламираме и едни издателства.
    И докато в нормалния свят все пак може да стигнеш до някъде с тия линкове – купи тук… у нас е особено забавно, като налетиш на изчерпано издание, а за електронен вариант и дума не става.

  23. Красимир Гаджоков Says:

    @Морфиус: част от рисковете на живота въобще 🙂

    Не може да има от всичко, което ти се иска, на цена каквато ти се иска на теб 🙂

  24. Виктор Says:

    Хаха, малко шегичка. Г-н Гаджоков казва:
    “Не може да има от всичко, което ти се иска, на цена каквато ти се иска на теб”
    А има (или по-често няма) това, което се иска на издателите, на цена, каквато им се иска на тях.

  25. Морфиус Says:

    @Красимир Гаджоков

    На това дето според вас не го може в нормалните държави му викат монопол… при нормални пазари всичко може, ако не вярвате, вижте как Китай превзема икономически света, предлагайки точно това – кой каквото желае, на каквато цена го желае.

  26. Любомир Сирков Says:

    Случаят с образът на “Лили Иванова” не попада в авторското право, но може би попада в обхвата на следните текстове от
    Закона за защита на потребителите:
    (обърнете внимание какъв завъртян език се използва в този закон, с колко уговорки и колко трудни за дефиниране понятия от типа на “средния потребител”)

    http://lex.bg/laws/ldoc/2135513678
    ————————————-
    Чл. 68д. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
    ———————

    ———————
    Чл. 68е. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.

    (2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.
    —————-

    Според тези текстове, ако приемем, че наличието на “Лили Иванова” в тази реклама е възможно да доведе до вземане на търговско решение от средния потребител, то липсата на информация, че това всъщност не е Лили Иванова, прави подобна търговска практика “заблуждаваща чрез премълчаване”.

Leave a Reply