Дивергенция

Беше преди около двайсет години.

Тогава в България тепърва навлизаше Фидонет (колко тук помнят какво изобщо е това?). Интернет съществуваше, някъде далече. Пренасяше електронна поща. Май и някакви други работи, ама за тях в България бяха чули пет-шест души. Не и аз. Бях студент, и си учех медицината с мерак и мечти как ще стана лекар, и ще спасявам здравето на хората. В свободното си време се интересувах от компютри, фантастика, астрономия… абе, много неща, но не и Интернет. Нямах си представа какво е това всъщност.

Тогава за пръв път си представих едно бъдеще, в което технологиите са подсигурили що-годе нормален живот за повечето хора. Без необходимост да се претрепваш от работа, за да подсигуриш парче хляб. Не с много повече. Просто с колкото да имаш храна и покрив, и малко свободно време.

Още тогава ми беше направило впечатление, че хората много обичат да се делят на групи, по един или друг признак. И колкото по-безумен и измислен е признакът, толкова повече са готови да се хванат за гушите за него. Разликите между мен и някой колега от Африка бяха нищо на фона на разликата и антагонизма между примерно левскари и цесекари. На теория странно, на практика гарантирано. Както щеше да сподели по-късно един мой познат, твърде широко скроен и с твърде остър ум, за да може да се побере в една национална идентичност – била тя и еврейската: “Щяхме ли да се избиваме така безмилостно с арабите, ако не бяхме първи братовчеди?”

Главата ми беше пълна с бръмбари. (И продължава да е.) Обичах да си правя модели за бъдещето. Исках да се науча и аз да пиша фантастика. И когато обсъдих като модел бъдещето с по-добрия живот, се усетих, че хората в него ще се делят най-вече по възгледи. Че сигурно ще се стигне дотам възгледите да станат много по-важни от националностите. Че хората ще са готови да се избиват заради възгледи… От друга страна пък, примитивният ми модел показа, че ще е неизбежна появата на свръхинтелекти (може би компютърни, може би биологични, а може би хибрид от двете). И стана очевидно, че една от първите задачи на тези интелекти вероятно ще е да опазят различните възгледи да не се изколят.

Обичайно възгледите не могат да се раздалечат твърде много, защото се налага носителите им някак да съжителстват в едно общество. Моделите обаче показваха, че при достатъчно надигане на стандарта (не много над днешния), при глобализирано общество (твърде много хора заедно, способни да се разделят и обединяват по възгледи) разликите ще наложат хората да бъдат разделени. А бъдат ли разделени възгледите, те могат да се раздалечават, и ще се раздалечават и още. Резултатът скоро ще бъде групи хора с твърде различни начини на мислене, за да могат дори да се разбират лесно. Което пък ще наложи още по-надеждното им разделяне…

В моделите, които правя, използвам термина “тезаурус”. Наричам с него всяка система организирана информация, или знание. Например културата на човечеството е тезаурус. Културите на всяка “цивилизация” – също. И т.н.

Развитието на тезаурусите се подчинява на правила, много сходни на развитието на биологичните видове. При събиране и смесване на твърде много индивиди от един вид, и поставяне при различни условия, се създават условия за експлозивна дивергенция на видове. Точно това очаквах да се получи и с човечеството – експлозивна дивергенция на тезауруси.

Моделът много ми хареса. Едно, че всичко му беше някак много логично и истинско. И второ, че един бъдещ свят с много различни тезауруси, един вид цивилизации, е идеално място за базиране на фантастични сюжети. (Едно от нещата, които много исках, беше да се науча да пиша добре фантастика… Още го искам.) Резултатът бяха първите ми записки, тогава на текстов файл от PE2 (някой помни ли този редактор?). Губени няколко пъти и възстановявани по памет, те изкристализираха десетина години по-късно в първите чернови на описанието “Едно възможно бъдеще”, което се мотае насам-натам из Нета. 🙂

Какво става в описанието, и какво показват моделите ми, е дълга тема. Ще я спестя – който е любопитен, да го чете. Интересни са няколко далеч по-нови подробности.

В тогавашните си модели не отчитах наличието на Интернет. Нито “китайските стени” и другите методи за регулирането му. Но предполагах, че едно по-охолно общество ще чете повече, а това означава много повече, и съответно по-разнообразни традиционни медии – вестници, списания, радиа, телевизии… Те спокойно можеха да правят в съвкупността си повечето от това, което прави за изкристализирането и обединяването на възгледи например Facebook. Така че моделът се оказа точен, въпреки промяната на обстоятелствата. По-точно, защото обстоятелствата се промениха по форма, но не и по съдържание. Facebook просто се оказа по-доброто информационно обществено пространство от медийния пул.

Когато Интернет навлизаше в България, покрай него се лееха реки от оптимизъм. Как той ще даде знание и светлина на всеки, за всичко, и т.н… Аз бях скептичен. Повечето хора се интересуват не от знание, а от себеутвърждаване. И четат не каквото е полезно, или дори интересно по принцип, а каквото им е приятно. Каквото им казва: “Прави сте! Дори когато грешите!”… Глобализацията неизбежно засилва социалното групиране и изолация. Парадокс? Надали. Неразделна част от човешката същност.

Измина време. И все повече се замислям как наистина става точно това. Хората използват средствата за обединяване като средства за разделяне. За тях Интернет не е начин да се събереш с различни, и да се обогатиш от разликите ви. Той е начин да се събереш със себеподобни, и да се изолираш от различните. Да задълбаеш в своите възгледи, вместо да ги обогатиш и разшириш.

От по-независима гледна точка, задълбаването във възгледите не е лошо нещо. Има полезна роля. Сигурно е дори интересно, ако го гледаш отстрани. Не ми се вярва обаче да е интересно, и особено да е разумно да участваш в него. Да ти се случва.

Всъщност, нерядко ще е интересно. Но просто другата възможност – да се поддържаш на общо ниво, като връзка между тезауруси, и да печелиш от хибридизирането им, ми се струва далеч по-интересната възможност. Предполагам, че свръхинтелектите биха се занимавали именно с това.

Е, аз не съм свръхинтелект, но душата ме влече към обобщаването вместо към задълбаването. Затова си мисля, че може би е добра идея да вземам малко повече мерки, за да се запознавам с начини на мислене, различни от моя. За да мога да свързвам тезаурусите, и да печеля от разликите им.

И най-вече защото познанието (в случая – за разделението на обществото на общности, или тезауруси) е сила. То е, което може да каже дали ще се окаже дълготрайна и просперираща мутренската общност, или тази на интелектуалците (да не се бърка с “културтрегерите” – те спадат към мутренската общност).

19 Responses to 'Дивергенция'

  1. Gabo Says:

    Помним, помним FIDO-то 😉 Даже и архиви пазим 😉 А Google пази още повече., при ключови думи Фидонет, Григор, извади линка: http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=348496832&list=all&id=0
    дето има следния пасаж :
    kato sme pochnali s imena, da ne zazbravim:
    kosio spirov
    grigor gatchev
    boian bonev
    gabriel radev
    georgi chorbadzhiiski
    nikolai tsvetkov
    mohaudi hadad
    anri erinin
    maximilian valevski
    tommy sokolov
    rosi staneva
    …………
    Еххх, стари славни времена 😉 Както се забелязва, доста са пренесли ФИДО-то в БЛОГ-овете си.
    Жалко само, че нямахме фотоапарати и липсват снимки от първата Национална Фидо конференция в Троян през 1997 г. Но май още някъде се търкалят LOG-ове от живото предаване тогава.

  2. Виктор Says:

    Ох, горкият Той, mohaudi hadad. 🙂 Хамуди е човекът, писал съм си и аз с него през BBS-а на Григор, а виж как му обърнали името. 🙂

  3. Nick Angelow Says:

    Mohamed Al Hadad е най-точно казано 🙂

    И Рали Диловска 🙂

    Атанас Банов
    Франци и Христо Пенови
    Боян Бонев — автор на най-добрия клавиатурен драйвер, който съм срещал за работа с кирилица под DOS,
    както и още много други 🙂

  4. Любо Николов Says:

    А помисли си, драги ми Григоре, че е възможно раят и адът да съществуват – като една грамадна записвачка, оставена неизвестно от кого. Сиреч един колосален тезаурус.
    (Или пък представи си, че в бъдеще бъде създадена подобна записвачка.)
    Опитай да си представиш състоянието на информационните личности, погребани там.
    И накрая опитай да си представиш някой дързък авантюрист-некромант, който се гмурка из тия адски дебри в търсене на информационни съкровища.

  5. Григор Says:

    @Любо: По дяволитеееее! Таман си скубя колкото коса ми е останала от яд, че нямам кога да си напиша идеите, и ти ми трупваш още!

    Абе човеко, я си кажи, ти защо се скатаваш от писане? Точно ти?! Вместо да седнеш, и да напишеш този сюжет, както умееш. Ще се получи нещо десет пъти по-добро и от “Червей под есенен вятър”, и от “Десетият праведник”. Всички български любители на фантастиката точат лиги, като само си помислят за нещо ново от теб. Не е ли грехота да ги измъчваш?

  6. Григор Says:

    @Nick Angelow: Mohammed al-Haddad е още мъничко по-точно казано, по мои спомени 🙂 И естествено, си пропуснал да добавиш към списъка собствената си персона. 🙂

  7. Gabo Says:

    Абе този списък изплува на първо търсене, нали това казах 😉
    Утре (ако не ме мързи) ще си разровя архивите и ще изкарам почти пълния. (Е, на тези дето са участвали по-активно в дискусиите 🙂

  8. Иван Says:

    Деленето на възгледи не е нищо ново. Всъщност точно така се пораждат религиите.

  9. Виктор Says:

    Прочее, във Фидото Григор ми обръщаше най-много внимание, а също и Nick Angelow. Който не е набирал с модема телефон на BBS в 3 часа през нощта и не се е свързвал с BBS-а, нищо не знае. Това беше такава тръпка, каквато с интернет няма как да се изживее.
    Carrier detected… Страшна работа…

  10. Първата FIDO сбирка « НеСиПрав Says:

    […] от публикацията на  Григор реших да се разтършувам в старите си архиви и да […]

  11. Николай Цветков Says:

    Ееех, славни времена бяха. Сега се губи тръпката с тия “инстантни месинджъри”. 🙂

  12. 2:350/90 Says:

    Ко правите ве пирати?!

  13. Григор Says:

    Аман от стари фидовски кучета 🙂 Чак основната тема на записа остана настрани… :-))

  14. Nick Angelow Says:

    Така де, какво друго можеш да очакваш от старите фидовски кучета, освен да ти изместят темата така, че да не можеш да я познаеш 😀

    Колкото до темата — мисля, че е необходим баланс между двете „крайности“, които описваш. За себе си мога да кажа, че почти съм го успял да го постигна (но само почти) — ползвам го и за двете. Покрай него се запознах с доста стойностни хора, както намерих и връзка към загубени такива от времената, които обсъждаме по-горе. Явно нещата зависят до голяма степен и от отделния човек — Internet е само средство (imho).

  15. bigbeer Says:

    Наздраве, банда! Требе си спретнем купон, преди да почнат да ни лепят по диреците!

  16. Рали Says:

    Лелеее.. Съвсем случайно попадам на това по разни пътища незнайни. Толкова съм амнезирала, че на половината не им помня имената (@Ники – това май и на теб ти го казах миналия път, и благодаря за добавеното име 🙂 и на повечето физиономиите, но виж, пастите на Майорка помня. Както и бавния модем в офиса, където работех докато следвах. А Хамуди няма да се притесни много ако му липсва тире в името 😉

  17. Григор Says:

    @Nick Angelow: Това иде да покаже колко са зажаднели старите фидовски кучета да се видят отново. Дали да не организираме една среща? Уви, Майорка май вече я няма, но все ще се намери къде. 🙂

    @bigbeer: Хайде де! 🙂

    @Рали: 🙂

  18. Рали Says:

    Ще се радвам да ви видя всички, но уви в София съм чак декември месец. Иначе за такива работи групата в linkedin е по-полезна — тук предполагам няма да четат повечето.

  19. Григор Says:

    @Рали: Групата в linkedin с гаранция е по-полезна. И там обаче не четат всички – аз например съм се отрязал от всички социални мрежи, да песта време. Така че и тук да се пише има полза. 🙂

Leave a Reply