Китайска работа… или чия?

Днес видях нещо, от което ми увисна челюстта.

Флашка с размер 400 гигабайта. (Повтарям: четиристотин гигабайта.) Sony Vaio.

Купена от Китай за нещо към двайсет и пет долара. (Повтарям: нещо към двайсет и пет долара…)

Последваха въпроси. И отговори. На някои от въпросите собственикът на флашката не знаеше отговорите. Но пък аз си ги съставих лесно от тези отговори, които той можа да ми даде.

Ако си голяма корпорация, и искаш да строиш завод, Китай е раят на земята. Заплатите са почти несъществуващи, и дори за тях работниците работят като сбъркани. Не е капка проблем да разтегнеш 8-часовия по документи работен ден на 12 и повече часа, и да обявиш съботата, а често и неделята за работни. Без да плащаш допълнително. А ако успееш да докараш работниците дотам да почнат да протестират, просто се обаждаш на местния партиен секретар. На следващия ден вече имаш други работници. Къде са старите не е прието да се пита. Нищо чудно дори партийният секретар наистина да не знае.

Райските условия обаче си имат цена. Искаш да строиш завод? Може. Но ще построиш един такъв и за Китай. Неговото построяване ще си го финансира Китай, и продукцията му няма да излезе извън Китай – твоите пазари не се губят. Но не си ли дадеш ноу-хауто, нямаш разрешение да строиш твоя завод.

След строежа почват изненадите. Като начало, оказва се, че китайците са построили с ноу-хауто ти не един, а три-пет-десет завода за тях си. Какво да правиш, голяма държава, много нужда от стока. Уговорката стоката да не изтича към твоите пазари като цяло се спазва. Но каквото и да се опиташ да произведеш в твоя завод, се оказва, че и китайците го произвеждат в техните, без да те питат, и най-вече без да ти плащат никакви права. Трудно е да опазиш каквото и да е в тайна, след като целият ти персонал са китайци. Не ти ли харесва така, лицензът ти за производство хвръква. Ако искаш.

Въпреки това, производството в Китай е много изгодно. (Напоследък не чак толкова – работниците не са под чак толкова железен ботуш, партията и правителството вече не са така коректни към чуждия инвеститор… Но все пак е изгодно.) Но понякога се случват и изненади.

Имаш, например, технология за 400-гигабайтови флашки. Още когато 64-гигабайтовата е едва ли не чудо. Правиш си план да ги промотираш чак към края на 2011 г., нищо че още е началото на 2010. Защо да се състезаваш на всяка цена с конкуренцията? Толкова по-изгодно е да играеш почти с тях, с разлика само колкото да не побеснеят антикартелниците… И за да имаш достатъчно произведени, когато му дойде времето, тихомълком ги пускаш в производство още отсега. Разбира се, в Китай.

След което откриваш, че както с всичко друго, китайците произвеждат в заводите си и тези флашки. С все търговската марка на тях, да не би без нея да откажат да работят. Оплачи се на арменския поп. О, да, извън Китай – нито дума за съществуването им. В Китай обаче няма такова ограничение, флашките спокойно се продават. И разни любопитни западняци си ги купуват за по стотина и нещо юана, ако умеят да се пазарят. Естествено, в магазина на Sony в града никой не е и чувал, че такива флашки съществуват. Няма и да чуе още година и половина. Но магазинчето отсреща ги продава…

Няма да съдя кой е крив, и кой още по-крив в тази история. Оставям го на вас.

26 Responses to 'Китайска работа… или чия?'

  1. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    а провери ли я дали наистина е толкова
    щото едно време на ебаъ бяха плъзнали ужасно евтини 8 и 16 ГБ влашки от китай на цената на 2 гигабайтови, ама в крайна сметка се оказваше, че са между 128 и 512 МБ, само дето са форматирани да изглеждат големи.
    естествено като се опиташ да запишеш нещо по-голямо, оставаш изненадан.

  2. Павлина Says:

    Аз бих задала друг въпрос: работи ли флашката? Преди пет години си купихме от Пазара на коприната в Пекин няколко 4-гигабайтови флашки, продавани с марката Sony, за по 13–14 долара. До една се оказаха дефектни. 🙁

  3. Иван Says:

    Е, той контролера може да се идентифицира като 40000 гигабайтова флашка, ама това нищо не значи 🙂 Там всеки може да напише каквото си иска. По-често срещана е практиката да се използват абсолютно еднакви конфигурации за различните флашки – 4,8,16 GB като единствено се различават по броя налепени чипове памет. _ЕДИНСТВЕНО_ Т.е. маркировката по корпуса навсякъде е еднаква – тази на най-високия модел 🙂 Купуваш си 16GB флашка, на която някой забравил да запои половината чипове…

  4. b Says:

    Аз пък се учудвам на ентусиазма с който плещиш врели-некипели … Така убедено говориш за Китай, сякаш си бил там и си живял години. Искрено ти се забавлявам и то честичко.

    И аз като Павлина малко да те охладя и да те върна на земята – много приятели са се връщали с ‘изгодно купени’ електроники от Китай, вкл. и флашки, които за нищо не стават. Та провери си първо нещата преди да развиваш теории. Или си прекръсти блога на “ненаучната фантастика на гачев”.

  5. Пешо Says:

    и аз като писалите по-горе се съмнявам, че флашките са по 400 GB
    По-вероятно е да са 4.00 GB или някаква подобна шмекерия, и да нямат нищо общо със Сони – просто менте.

    Преди няколко месеца бях в една фирма където си бяха поръчали някакви китайски флашки като рекламен материал, с логото на фирмата отгоре. Първата не работела и сисадмина се заел да ги провери – от 100 проверени работели 11, и вместо 4 били по 1 GB.

    Иначе далеч не всичко китайско е боклук, боклуци са само ментетата. Джаджите произведени в истински завод на реномирана фирма са си качествени – въпроса да попаднеш на такива, а не на произведени в някаква манифактура техни ‘аналози’.

  6. Сашо Says:

    Григоре,
    400 GB флашки са известна измама, ползвай търсачка. Или копирай 100 GB данни на нея и после пробвай да ги копираш обратно и направи чексума.
    Или, ако вярваш в дядо Мраз (и че Сони имат дори и един завод в Народната Република, а не поръчват всичко в Компал, Куанта или Асус), можеш да си поръчаш сам – http://www.dhgate.com/sony-120gb-240gb-360gb-500gb-usb-2-0-flash/p-ff80808120aea8ec0120c797791720f4.html

  7. Пешо Says:

    колкото до работниците и заплатите, доколкото знам от човек който работи там – вече не е баш съвсем така. Партийния секретар може да ти докара за един ден нови, ако става дума за копачи или берачи на плодове или нещо от тоя сорт. Но в повечето производства хората не могат да се подменят така, по-изгодно е да им вдигнеш заплатите.

  8. Петър Айолов Says:

    (Съжалявам ,че не е по темата ,но не видях къде мога да пиша до автора на блога)
    Здравейте г-н Ганчев,
    Аз се казвам Петър Айолов и съм сценарист в предаването КуКу Презареждане( излъчва се по БНТ).
    В момента правим предаване за интернет и искаме да Ви поканим за интервю.
    Страшно ми хареса статията Експерименти и порнография и ми се иска да покажем
    една такава позиция по телевизията.
    Ще се радвам да се видим , моля свържете се с мен при желание.
    поздрави
    Петър Айолов
    peppyaiolov@hotmail.com
    те.0899499088

  9. Григор Says:

    @~!@#$%^&*()_+: Специално загубих 10 мин. да надраскам и компилирам програмка, която да falloc-не 400 файла по 1 гигабайт (нямаше да ми стигне времето да копирам върху нея, докато я напълня, и след това да чексумирам файловете). Последните няколко не се побраха – оказа се, че наистина флашката не е 400 гигабайта, а е 400 000 000 000 байта. 🙂 Метнах й око и на ниско ниво, посекторно – изглежда като наистина да има необходимия брой сектори, и първите няколко, средните няколко и последните няколко реално се достъпват, и са различни. Ако е менте, е постижение, напълно сравнимо с това да се направи такава реална флашка.

    Също, доста големичка и тежичка е. Определено няма как да съдържа харддиск, за това е твърде малка. Но спокойно може да съдържа бая чипове. Наскоро гледах 16-гигабайтова флашка, която е буквално колкото нокът – тази спокойно би могла да побере съдържанието на 20-30 такива. Така че принципно има как да е 400Г. Дали има как да струва под 30 долара ми е малко по-трудно да повярвам, но де да знам как са цените на чиповете при поръчка за примерно над 1 милион броя?…

    @Павлина: Собственикът й беше хвърлил на нея десетина филма, и ги беше пренесъл на друго място и гледал там. Аз пък после я преформатирах (бях убеден, че е номер с форматирането), и се форматира ОК. Така че вероятно поне първия месец работи…

    @b: Нямам нищо против да ми се забавляваш колкото искаш. Аз пък искрено се забавлявам на хора, които не са ме и виждали, нито са виждали това, за което говоря, но са убедени, че знаят повече от мен и познават нещата по-добре от мен.

    @Пешо: Абе пробвах пустата флашка – работи (поне засега), и побира. Ако не е някаква наистина безумна хардуерна шашма, каквато китаец надали би съчинил, значи наистина е 400 гига…

    За работниците: все още за доста малък процент е така. На много места китайците работят високотехнологични работи, но на принципа на крайна конвейерна специализираност – който завива гайка номер 1, няма представа как се завива гайка номер 2. Кръгът работи, които искат реални познания и умения, и по-трудно заменими хора, обаче се разширява – дори етапът, за който говориш, да не е настъпил още, го очаквам да дойде доста скоро.

    И тогава и за Китай, и за света може да настанат интересни времена…

  10. Сашо Says:

    явно спамбот-а ти ми изяде коментара, но там имаше линк откъде да си купиш такава, че и нагоре до 500 GB :-). Малко сърч ще те доведе и до поне двама (единия на ixbt е руски инженер, работещ в Китай), които са имали време да чексум-нат и копират повече файлове. Фокуса е в контролера. Колкото до въпроса за чий му е на някой да пише такъв контролер, хмм, някой синолог може да обясни странното китайско чувство за хумор ..

  11. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    @григор и аз правих програмка на времето и изглеждаше че работи … докато не се загледаш по-внимателно във файловете

  12. Michel Says:

    Хм, програмка не ви трябва… Григоре, що просто не копираш 90 файла по 4 GB всеки — примерно, един цял филм във високо качество, 90 пъти (с различно име на файла), и после да провериш, работи ли (чете ли се всичко)? 🙂 (А още по-добре, различни файлове…)

    Вероятно няма проблем някой да събере на едно място 20-30 чипа, всеки по 16 GB, и да направи супер-флашка — но ми се струва, че крайната цена ще е доста по-висока от 20-30 долара. Освен ако не е крадена техника, не си представям, как може да е толкова евтино…

  13. Иван Says:

    Някои от SSD дисковете имат достатъчно умни контролери за да могат да откриват еднакви сектори и да ги препокриват. Така примерно ако копирате един файл в друга директория (без да правите hard или sym link), контролерът открива че вече има такива записани сектори и не ги записва наново, а ползва старите. Така вие имате два различни файла на файловата система, които според нея се намират на различни места на диска, а те заемат едно и също адресно пространство в него.
    Разбира се при промяна на някой от секторите новият сектор ще отиде на ново място, без да се изтрие старият защото старият все още се ползва. (Copy on Write).

    Така че като тествате flash-ки, гледайте да е с истински данни, за предпочитане такива които не се повтарят и не се компресират.

  14. Atanas Boev Says:

    Мммм, супер интересно.
    Предлагам да напишеш програма да го запълва с последователни числа, 5 байтови. 0000000000, 0000000001,…,FFFFFFFFFF. Това са 2^40*5B=5120GB. После записваш 65536 файла по 16 мегабайта всеки. Файл 1 се казва “0000” и съдържа числа 0000-000000 до 0000-FFFFFF. Файл 65536 се казва “FFFF” и съдържа числа FFFF-000000 до FFFF-FFFFFF. После проверяваш 1024 случайни файла (1.56 процента).
    Ако мине, почваме теориите 🙂

  15. Ники Русиновски Says:

    През 2002 г., когато работех за “Мреж@та”, шефът ми Георги Крумов донесе от CEBIT в Хановер китайски дигитален диктофон – китайска марка, сравнително известна, но съм забравил вече коя. Освен че беше (тогава) голям колкото малкия ми пръст, та можех и след обиск на входа да влизам и записвам необезпокоявано концерти, струваше около 70 лева (панаирна цена) и най-важното – имаше екстри, които и до днес, 8 години по-късно, не съм открил в никой модел диктофони, продавани у нас. Толкова за китайската технология. Иначе и аз имам поне 5 китайски мини радиоприемника, които спираха да работят между 3-я ден и 3-ия час от купуването им. Впрочем, вижте също и това – http://webcafe.bg/id_1937822675_Hora_vtoro_kachestvo

  16. Григор Says:

    Имах само 20-тина минути на разположение за проби, така че нямаше как да направя кой знае какво. В противен случай щях да буутна един Линукс, да източа 400Г от /dev/urandom, да ги архивирам (с нулева компресия, да не хабя ток бадева), да ги откопирам на флашката, след това обратно и да проверя чексумите на архивите. Това щеше да е окончателната дума за нещата, но не го виждах да стане за по-малко от няколко часа. Направих най-доброто, което можех за 20 минути. Него го издържа.

    Въпреки всичко си мисля, че е технически възможно (флашката е големичка, обемът и теглото й позволяват достатъчно чипове). Може би е и финансово възможно. Чипове памет на LG, примерно, струват доста, но основно заради разработката им – за вътрешна употреба китайците ги копират едно към едно, така че остават реално само разходите за (китайски) заплати. Ако и надценката клони към нулата (което в тоталитарна държава е възможно), нищо чудно да има как нещата да се вържат. Разбира се, друг е въпросът дали са ги вързали, или е техническа шашма, която не съм могъл да хвана за 20 минути.

    @Сашо: Чувството за хумор в случая според мен изобщо не е китайско. Ментеливи с обема флашки започнаха да правят най-напред корейците, не знам дали не по западна идея… Апропо, тези от снимката на линка са по-малки от наполовината на тази, която аз видях (може би и доста повече по-малки – тя беше 9-10 сантима дълга, около сантим и половина на сантим сечение, и тежеше осезаемо).

  17. ... Says:

    Интересно ми е какви ли ще са резултатите от един тест с тази програмка: http://www.heise.de/software/download/h2testw/50539 (има ЕН интерфеис)

  18. ноктопластика Says:

    Бааах и животното. Абе ясно 400Г -/+ няколко ГБ… Айде сега е време да им вземем технологията и да направим завод в България…

  19. Peter Says:

    Да – и аз съм имал ядове с контролера. Чрез машинации могат и терабайтова флашка да ти покажат.

    Всъщност имам позната която от Китай си закупи лаптоп за $500 преди 4 години. Беше изгодно защото подобни струваха около $2000. Pentium-M 1.7GHz, 2Gb, 160Gb с тогавашното XP. ОБАЧЕ – когато попадна при специалист “защото работи бавно”. И се видя, че е реално Windows98, Pentium350, 128Mb, 20Gb. Реално Windows-а е бил модифициран да лъже, но външни програми като Sandra, Everest, CPU-Z показват истината.

  20. Григор Says:

    @…: Програмката е за Уиндоус, а надали ще тествам такава флашка под него, ако имам времето за реален тест. Но съм сигурен, че запълването с чексумирани случайни файлове ще каже реално ли флашката е такава, или е менте.

    @ноктопластика: Преди да им вземем технологията и т.н. е добре да се замислим защо някои посочени към имената URL-и изчезват. И защо, ако номерът продължава да бъде пробван, ще почнат и коментарите да не се появяват. И някой път може да взема да посветя един запис на тая работа…

    @Peter: Уви, има ги такива…

  21. Божо Says:

    Те май ментетата ги правят даже и в същите заводи, в които правят и “оригиналите”, на съседни поточни линии.
    Само дето при вторите май контролът по качеството го няма никакъв, а май и спестяват доста неща.

  22. Branimer Says:

    А аз, бунака, си купих USB Hard 320 GB за 120 кинта… Да бях изчакал ли, че да взема флашката 😛

  23. Петър Петров Says:

    Флашките са по-скоро от същата поточна линия, но неиздържали някой и друг контролен тест накрая. Затова са и надписани “Sony Vaio”. Още от едно време Intel се възползват от такива “бракувани” чипове: ако при тестовете на 486DX грешките се окажат само в ко-процесора, от конвейра слиза 486SX.

  24. Георги Тодоров Says:

    По-горе ви казаха: пусни си http://www.heise.de/software/download/h2testw/50539 и ще видиш, че флашката е “зомбирана” и реално е сигурно 1-2gigs max.

  25. Nikola Shekerev Says:

    Нека да приемем за момент, че хипотезата е напълно вярна (гледам има много невярващи, та тва уточнение е важно)
    Става въпрос за хипотезата, дори не е важно дали конкретната флашка е работеща.

    1) Пазарна икономика – информацията също е стока. Купува се с пари или с време за проучване

    2) Пазарна икономика – ако производителя не постъпва оптимално, ще фалира

    3) Комунизъм – индивида е без значение (включително индивида производител), важна е държавата – монополист. Монополизма е губеща стратегия. Лесно се доказва с математическа икономика. Любопитното е че статистически губят точно потребителите (хората дето уж комунизма пази под крилото си)

    4) Морал – важен е потребителя. В пазарната икономика също има морал – ако се окаже че продаваш нещо вредно или некачествено, клиентите ти ще намалеят и накрая ще спрат да купуват изобщо. За целта е необходима ефективна комуникация между потребителите. С други думи информация. Но информацията е ресурс (1). Параграф 22 ?

    Извод:
    1) производителя евентуално постъпва глупаво че си дава информацията (know-how) за по-голяма печалба, но тва е легитимен сделка. Ако е неоптимална, с времето ще фалира
    2) потребителя в европа не губи нищо. Той има възможност да инвестира време (ресурс) за информация (друг ресурс), да разбере къде се продава по-добрия продукт и да си го купи от там. С други думи да лети до Китай с по-добрите пазари 🙂 Не мисля че е нечестно, пазар
    3) производителя в китай е доволен (той е само един и е монополист 🙂 )
    4) потребителя в китай е единствения дето страда като гледам. Ако хората там имаха желанието, волята, образованието и информацията да променят нещо, тоя абсурд нямаше да съществува. Може и скоро да направят нещо по въпроса. Математически монополизма е нестабилна стратегия, рано или късно ще рухне 🙂 Но може да не е в близките 50на години де 🙂

  26. Минувач Says:

    Те такова животно няма!
    един бърз преглед с гугъл и още оървите два-три форумни линка със търсене на ключова фраза “400gb flash memory hoax” са предостатъчни.
    Първи форум: http://forums.whirlpool.net.au/forum-replies-archive.cfm/1185572.html
    Втори форум: http://forum.lowyat.net/topic/892731/+40

    п.п. А и текущия рекорд е 256GB и се държи от kingston.

Leave a Reply