… се тормозят със смотани облекла. Не само жените.
(Подзаглавие: Дай на карък вратовръзка и Интернет, па гледай сеир.)
Ако има облекло, което да мразя от сърце, това е костюмът. С костюм се чувствам като клоун. Сигурно защото и изглеждам така… Този уикенд обаче трябваше да присъствам на сватба. Със строг дрескод. Нямаше как.
Имам костюм, който все още ми става. (Напоследък пак съм качил кила. Ужас. Май е време да започна диета. 😉 ) Измъкнах го от гардероба и го огледах. Всичко беше наред.
Освен вратовръзката. Не беше вързана.
Никога не съм умеел да връзвам вратовръзка. Тоест, сега беше идеалното време да науча. Изкопах от Нета схема как се връзва, и се заех търпеливо.
Два часа, и сигурно двеста опита по-късно бях в изходната точка. Полученият възел нямаше нищо общо с желаното. Десетки пъти бях проверил дали спазвам указанието точно – нямаше грешка, но се получаваше нещо като двойно пресукана прасешка опашка. Къде ли бърках?
В един момент ми кипна (беше вече три и половина през нощта), и набързо модифицирах указанието за възела според както ми изглеждаше по-логично. За мое смайване се получи сравнително приличен възел. Поне имаше някакво далечно подобие с желаното. Брех! Изобретих възел за вратовръзка!… Вързах я още петнадесетина пъти, докато нацеля да стига до между чатала и третото копче на ризата. Накрая успях.
Отидох и се погледнах в огледалото дали приличам на херцога на Уиндзор. Приличах на изобретател-неудачник от филмите – чорлав и с маниакален блясък в очите. Вратовръзката не беше адекватен заместител на бяла престилка, но на фона на потник подчертаваше впечатлението още по-добре. Ако решат да снимат четвърта серия на “Назад към бъдещето”, и Кристофър Лойд не поеме ролята на доктор Браун, ще ида на кастинг.
Върнах се пред компютъра и огледах дали някъде в Нета не са описали вече този начин за връзване на възел. Оказа се, че са го описали на стотици места. И че се нарича двоен Уиндзор – тоест, стандартният възел за вратовръзка. Който се опитвах да вържа.
В указанието, което бях намерил отначало, имаше грешка. И беше единственото грешно, което успях да открия…
Нищо, де. Изобретателското самочувствие ще си го запазя – приятно нещо е. 🙂
Успех.
Впрочем, темата с костюма е много интересна, а фактът, че модата е ужасяващо недружелюбна и към двата пола е много, много вярно.
П.П. Защо ми вадиш думите от контекста?
Добре си описал неравната битка с двойния Уиндзор, която и аз съм водил неведнъж:)))
Напоследък се справям и без помощни средства, но преди време единственото ми спасение беше хитра малка програмка, писана на Java, която си бях инсталирал в мобилния телефон. По-удобно е, отколкото да се ровиш всеки път в интернет:)
Програмата е голяма не повече от 200-300 KB и ти показва стъпка по стъпка (или под формата на кратка анимация) как да завържеш не само двоен Уиндзор, но и още няколко по-нетрадиционни и рядко използвани възли.
Все още я пазя, в случай че забравя как точно ставаше номера:)
@Eneya: Конкретно при мен не толкова модата е недружелюбна, колкото аз си мрънкам. 🙂 А ти вадя думите от контекста в името на шегата. 🙂
@deo: При мен, освен другото, оръжието ми в битката беше менте. :-))))
Едно време, баби, когато с плетене са се занимавали предимно мъжете, сигурно не им се е виждало трудно да завържат всякакъв възел – и на въже, и на рибарски такъми, и на вратовръзка. Вероятно вратовръзката като мъжки моден аксесоар е някакъв отзвук от ония времена. Но откакто плетенето е станало почти само женско занимание, голяма част от мъжете не могат да завържат дори възел на конец за шиене. Но аз, разбира се, не виждам нищо лошо в това – времената си текат и насъщните умения се променят. Един мой близък, например, си имаше една мизерна вратовръзка, която не носеше, а държеше завързана на перфектен възел, за да му служи като юрнек, когато ме няма наблизо да му завържа вратовръзката. Понеже тогава още нямаше интернет 🙂
Подсети ме за един стар, български филм ,”Илюзия” май се казваше. там един ходеше все с една връв и мереше колелата на каруците. Веднъж влезе в кръчмата и рече :”Вие знаете ли, че спицата на колелото се налага шест пъти и кусур на обиколката? И то на всички колела! Даже и на каруците на другоселците!”
Та всеки е потенциален откривател 🙂
Съчувствам ти за костюмите. Мен никаква сила на света не може да ме сложи в официален костюм и на токчета. Обувки на токчета не съм носила, не нося, няма и да нося. От повече от 10 години не съм правила и никакви опити да се гримирам и червя. Супер е. Когато работех в ЮЗУ, все ни даваха пари за “костюм и обувки” и аз все убеждавах продавачите да разширяват концепцията си за костюм :-). А когато тръгнах да си сменям работата, предварително разпитах за дрес кода и като ми се каза “дънки”, се успокоих.
За вратовръзките – в “На тъмно” продават вратовръзки с ластик 🙂 и не всички вратовръзки там са на черепчета! Има и на паяци. И на райета, де…
“модата е ужасяващо недружелюбна и към двата пола”
Mодата е недружелюбна към малоумието. Точно затова колкото по-малоумен е човек, толкова по-яростно я следва.
тъй де, недружелюбна към акъла 🙂
😉
смърт на костюма – свобода за народа!
😉
като се замисля, Гриша, ИДЕАЛЕН СИ за роля на луд учен 😀
Погледни от другата страна – след тоя зор и опити, вече няма да забравяш как се връзва двоен уиндзор 🙂
Иначе костюмът може да бъде удобен, въпрос е на шивач ( дори и ако става въпрос за поправка на купен костюм ) и понякога е необходим. За съжаление в много социални кръгове носенето на костюм е универсалният и базов израз на уважение към другият човек/хора. Традиции, какво да ги правиш.
Лонги, малко не се разбрахме.
Ако модата приемаше, че телата на хората се различават и съответно реагираше адекватно спрямо тази информация, щеше да е доста по-различно, а не като в момента “един модел не отива на никой”.
“модата” е просто стадното чувство на хората – то е нормално, и колкото и да си за nurture за сметка на nature – биологично заложено 🙂
какви краски придобива, зависи само от това доколко малоумен е човек, щото от това зависи доколко ще жертва удобството си, а в някои случаи и здравето си (високи токове, голи кръстчета) за да задоволи това си биологично стремление
Връзването на вратовръзка пък е най-лесната работа. Не разбирам какво толкова мрънкат всички.
“Това е толкоз просто и логично”, както е казал поета.
Баща ми ми показа как се връзва и вече повече от 15 години, когато ми се наложи нямам никакъв проблем.
Налага ми се да повторя възела единствено за да настроя дължината.
А модата е за позьори. Нормалните хора се обличат комфортно, но и с уважение към околните.
И моля не бъркайте модата с официалното облекло.
Григоре, тази случка показва, че се опитваш да ползваш неправилни помощни средства. Вместо да се мъчиш с Интернет, да беше намерил една жена, която за две минути да ти я върже и готово 😉
Интересен ми е факта, че въпреки че вратовръзката се носи от мъже, не познавам жена, която да не може да я върже, а познавам сума ти мъже, които не могат :-)))