И пак за Толкин

Често се опитвам да си представя този или онзи писател като някой от героите му. (Подозирам, че всички читатели го правят – голямо изкушение е.) Картинката понякога е скучна, понякога – весела, а понякога е замисляща.

С Толкин изкушението е на пръв поглед еднозначно. Повечето хора, които съм чувал да дават подобна представа, го виждат като Гандалф. (Много често и аз.) Чудя се обаче дали един друг негов “автопортрет” не е по-верен.

Толкин като… хобит.

Да, определено не е славно и велико като Гандалф. Но носи един оттенък, който често убягва на търсещите слава и величие. А именно, че в него може би има повече, отколкото вижда окото. Дори ако окото го е гледало дълго и старателно.

Преди време бях писал импровизиран анализ на образа на Том Бомбадил. Провокиран от странното положение на Том в книгата – той някак не се вмества удобно в Толкиновата митология и светоизображение. Отказва да се вмести в която и да било категория, и то точно в книга, в която категоризирането на героите е ключово.

А не е само Том Бомбадил. Какво да каже човек примерно за съпругата му Златоронка – щерката на реката? В Толкиновата митология няма самовили, нито каквито и да е духове освен маярите. Откъде се взе пък щерка на реката там? И то с митична мощ – с нея е свързана смяната на сезоните и времето… Намек би могло да се намери във “Властелинът на пръстените” – ако Том е “стопанинът” (не творецът!) на Средната земя, или един от стопаните, то Златоронка е без съмнение “стопанката”. Това обаче продължава да не отговаря на простия въпрос – откъде се е взела, и какво всъщност представлява? Нали речни духове няма? Нали реките не раждат хора, или нещо подобно?

Друго странно създание е Пазачът на портата на Мория. За щастие лесно обяснимо – Толкин неведнъж е писал, че “в корените на света” живеят същества, дошли от мрака, по-древни от маярите. Нито Том, нито Златоронка обаче са обясними с тази категория. Или може би в този свят има и други категории, неспоменати в сътворението му – точно както не са споменати там хобитите?

Други кандидати за тази категория има. Когато Задругата не успява да пресече прохода на Карадрас заради бурята, Гандалф обяснява, че върхът не е дружелюбен към дръзващите да нарушат покоя му – и то по начин, който не оставя съмнение, че бурята е дело именно на Карадрас, или поне Гандалф смята така. (Във филма е дадено обяснение, че Саруман я е предизвикал – но дори да е така, ми е трудно да си представя Гандалф да греши в убеждението, че Карадрас е, или най-малкото би могъл да бъде недружелюбен по разумен начин.) Приликата със Златоронка, която сменя сезоните, според мен се набива в очите… Така че определено зад редовете виждаме нова категория същества в Толкиновия свят, на която повечето читатели не са обърнали внимание.

И не е само тя. Колко от нас са се замисляли за Беорн? В разговор с Билбо Гандалф споменава, че той вероятно е по-скоро от рода на мечките, отколкото от този на хората. И отново никакво обяснение – как така е човек (повечето време), защо така?… Един мой приятел, когото заговорих на темата, предложи “изящно” обяснение – Беорн е генетичен експеримент на Радагаст. Не ми се струва обаче твърде изящно. Едно, че Беорн има много добро, но определено не синовно отношение към Радагаст. И второ, че задачата не изглежда твърде лесна. За превръщане от хора в елфи или обратно се изисква намесата на Създателя. Би могло да се предполага, че Валарите го могат, но спазват порядъка. А и Моргот е успял да създаде орките от елфи, което е огромна разлика, но все пак е в рамките на някакво “човекоподобие”.

Маярите, какъвто е Радагаст, обаче не изглеждат толкова могъщи. Саурон така и не успява да създаде по-добри бойци от орките (които не са чак кой знае какво), и дори Саруман създава своите урук-хаи чрез кръстосване с хора, и хранене на орки с човешко месо. А Беорн е съчетание не от човек и елф, или орк, а от човек и мечка… Обяснението е възможно, но ми се струва доста малко вероятно. Най-малкото защото хич не ми изглежда в духа на Толкин. На доста места той изрично указва, че подобни неща стават единствено с волята на Създателя.

Всъщност, Толкин е оставил като загадка произхода дори на главните си герои – хобитите. Така и не знаем как и откъде всъщност са се появили те. Споменато е, че те са “отделен вид” хора, но как точно се е стигнало до появата му е неизвестно. И да, надали е от значение, включително за Професора… Но за любопитния читател може би ще е от значение изводът, че Средната земя включва далеч не само описаното. Че по нея бродят и много други същества, за които авторът не е споменал, случайно или умишлено.

7 Responses to 'И пак за Толкин'

  1. Michel Says:

    Интересно — не се бях замислял толкова навътре… 🙂

    (Между другото, от филма, който бе направен по книгата, доста осезаемо се усеща липсата на Том Бомбадил. И може да се отбележи, че вероятно сценаристите и режисьорът също не са успял добре да го вместят в света на филма и трите и половина часа екранно време. Затова и е изчезнал от сценария…)

    Все пак, (да се върнем на темата…), по-скоро Толкин е по-близо да Гандалф като образ — не само външно, но и вътрешно, според мен. А и Гандалф крие много повече, отколкото се вижда на повърхността, все пак… 😉

  2. Michel Says:

    (не са успяли)

  3. Michel Says:

    Още се присетих — Том Бомбадил е изпаднал от филма, а също и битките в Графството при завръщането на задругата обратно, след края на Войната за пръстена. Ключов герой, и ключови събития от историята!

    Глупаво…

    Да не говорим и как Върбалан е изпаднал също, но се завръща един подобен образ, много по-късно, като се опитва уж да хване хобитите Мери и Пипин, а пък Дървобрад ги спасява (в леса Фангорн). На места, доста бъркотия е настанала в сценария на филмите… (затова е добре да се четат книгите първо, а не обратното…)

  4. Michel Says:

    (и вече спирам да спамя!)

    Има интересен запис за Том в wikipedia. Прокрадва се идеята че може да е бил дори един от айнурите… а също и че самият Толкин твърди, че дори за него, Том си остава малко мистерия… 🙂

    Аз си мислех, че Том е маяр, и просто е избрал да живее на границата на Графството и Старата гора, заедно със Златоронка… 🙂

  5. Григор Says:

    @Michel: О, това е нищо. Погледни линковете към статията – в един от тях доста логично се защитава идеята, че всъщност Том Бомбадил е Кралят-магьосник на Ангмар. 🙂

    А за отправката към “Алиса в страната на чудесата” в записа на Любо – погледни внимателно репликите на Рори. 🙂

  6. Любо Николов Says:

    Абе ще ви пусна аз баладата за Малграно и Алкаринда и всичко ще разберете. Само да не стане като в една моя любима руска миниатюра:
    Написах разказ.
    Занесох го в редакцията. Редакторът го прочете и рече: “Копни по-дълбоко”.
    Копнах. Занесох го.
    Редакторът пак го прочете и рече: “Копни още по-дълбоко”.
    Копнах още по-дълбоко. Занесох го.
    Редакторът го прочете, прекръсти се и викна: “Марш оттук!”

  7. Григор Says:

    Обещавам да не се бъркам по нея!

Leave a Reply