Кой е Том Бомбадил?

Книга като “Властелинът на пръстените” няма как да бъде побрана цялата във филм – дори трисериен, дори със серии от по три-четири часа. Много е изпуснато. И един от изпуснатите образи е този на Том Бомбадил.

По-задълбочените (добре де, “вманиачен” също не е обидно) почитатели на Толкин енергично спорят кой и какъв всъщност е Том Бомбадил, и къде се помества в Толкиновата вселена. Точен отговор обаче липсва, дори за тези, които знаят наизуст цялото Толкиново творчество.

Откъде е дошла самата идея за Том Бомбадил в ума на Толкин е известно. Документирано е, че децата му са имали парцалена кукла със синя дрешка и жълти обувки, която са наричали Том Бомбадил. Но това не е отговор кой и какъв е Том вътре в книгата.

Някои спекулират, че Том всъщност е Творецът – Еру, Илуватар, създателят на вселената при Толкин. Това предположение е базирано на думите на съпругата му Златоронка. На въпроса на хобитите: “Кой всъщност е Том?”, тя отговаря просто: “Той е.” Но самият автор, още приживе, категорично е отрекъл тази хипотеза при въпрос на читател. Друго опровержение са думите на Гандалф: “Ако всички други паднат, накрая и той ще падне – последен, както е бил пръв.” Не ми се струва реалистично Създателят да се преклони и падне пред слугата и бледо подобие на някогашен, разгромен свой враг.

Други се опитват да вкарат Том в категорията на Маярите. В края на краищата, почти всички други по-странни същества от Толкиновия свят – петимата Вълшебници, самият Саурон, Балрогът – се оказват Маяри. Принципът “всичко в този кюп” обаче е единственият им аргумент. Въпреки че притежава свръхестествени сили – например се оказва неподвластен на Пръстена! – Том недвусмислено е описан като човек. Ентът Дървобрад го споменава в думите си: “Ярвен Бен-Адар го наричаме ние, пръв измежду човеците, най-стар и без баща”. Също, всички Маяри като че ли имат изразено отношение към схватката между Доброто и Злото, независимо на коя страна са – докато Том е добър по човешки, но не се меси във великите схватки.

На тези думи пък е основана хипотезата, че Том е по начало човек, който се е “вредил за безсмъртие” чрез брака си със Златоронка – дъщерята на Реката, неин дух и същност. Че за това е помогнало и ласкавото му отношение към всичко живо, и това, че е първороден сред смъртните чада на Илуватар, и може би още неща. Това се подкрепя и от други моменти – разказите на Том за младостта му, бегли споменавания за него из книгата… Принципно да, струва ми се. Звучи като вярно. Може и да е. Но обяснява ли това всъщност кой точно е Том Бомбадил – или само е историята му в тази вселена? Защото Том е литературен герой, и задължително е нещо повече от просто историята си.

(Отделно какво всъщност е Златоронка, е широка тема. Започна ли я, трябва да се отплеснем към привързалите се към Средната земя Маяри като Мелиан, и към неизвестните духове от нищото, като Морийския Страж на Портата, а сигурно в още посоки…)

Но си мисля, че Том може би е логична сплав от неща, разхвърляни из различните хипотези. И ето предположението ми:

За мен Том Бомбадил е връзката на Толкиновия свят с реалния, физически свят – в случая на Джон Роналд Руъл Толкин, света на неговите деца. Кукличката със сини дрешки, която им помага да преминат от единия свят в другия, да ги свържат в един – този на изкуството и реалния. В онзи свят Том е също така и “нашата кукличка”, в този – също мъдрият и ласкав старец от Старата гора. Той помага на децата да не се разкъсат между личностите си тук и там, да запазят тези личности в едно цяло, да бъдат и на двете места изцяло себе си.

По тази причина, Том е единството на двата свята. Той е, който помага на теб, удивеното дете, да бъдеш реалното дете и там, сред планините на Средната Земя – и достойния и силен воин на доброто тук, в битката на ежедневието. Той носи тази твоя цялост, и на двете места – и така ги прави истински едновременно, чрез това, че е истински и на двете.

Затова и Том е безсмъртен, далеч не само в Толкиновия смисъл – въпреки че е човек, защото е част от нашата човешка същност. Докато има изкуство, което ни отваря врата към един по-красив свят, Том ще живее. Затова също и той “просто е” – защото е пазачът, който стои на прохода между двата свята, и гидът ни във всеки от тях.

Не случайно когато Гандалф, Елронд и другите напускат Средната земя в края на книгата, Том Бомбадил остава. Но пак неслучайно Гандалф – посланикът на доброто – специално се отбива при него преди това… Защото, както се казваше в една друга магическа книга, “щастливи краища няма – защото никога нищо не свършва”. И защото доброто ще трябва на хората до края на света.

7 Responses to 'Кой е Том Бомбадил?'

  1. Владимир Герджиков Says:

    Добре си го написал. Това не е хвалба, да знаеш 🙂
    Според мен Том Бомбандил е едно финно послание към читателите. Той се появява някак скрито и незабелижимо, все едно е някаква второстепенна фигура. По толкиново време, думата “екология” надали е съществувала (или поне не в съвременният смисъл), но мисля, че тя присъства във всички епизоди с Том. Това е една доста важна тема, която автора е приплел някак финно с останалата сюжетна линия.
    Голям потрес беше за мен това, че образа на Том Бомбандил дори не беше и загатнат във филма. Не вярвам да е само поради “времеви” ограничения. Къде, къде по-второстепенни неща бяха направени надълго и нашироко……. Малко странно, а? Все едно това изобщо не е стигнало до режисьорите.

  2. Калин Says:

    “Том е единството на двата свята. Той е, който помага на теб, удивеното дете, да бъдеш реалното дете и там, сред планините на Средната Земя – и достойния и силен воин на доброто тук, в битката на ежедневието. Той носи тази твоя цялост, и на двете места – и така ги прави истински едновременно, чрез това, че е истински и на двете”

    Григи, просто нямам думи…

    Връзвам те.

  3. firefox Says:

    Чудесно е!
    Страхотна разработка – стегната, изчерпателна и приятна за четене.
    Ако нямаш нищо против, бих искала да я съхраним в библиотеката на Арменелос. (armenelos.org/university)
    В момента сме в процес на реорганизация, но след това, разбира се, ще получиш и съответно кредитиране от университета?

  4. Григор Says:

    Владимир: Том Бомбадил не е така свързан с основната сюжетна линия, и затова Питър Джаксън го е изрязал, а е оставил по-маловажни неща, но свързани с нея. Пак по същата причина е изрязано и превземането на Графството (в края на третата книга), и още други епизоди.

    Калин: Благодаря ти!

    firefox: Би могла да е много по-пълна и добра, но нямах време. Ако ме ръчкаш достатъчно често и настойчиво, ще добавя и още фактология и тези… Иначе, за библиотеката на Арменелос няма проблем.

    А за кредитирането – недейте, че ще се пристрастя и ще почна да пиша на тема Толкин като побъркан! И сега съм на крачка от това… 🙂

  5. Дончо Says:

    @Владо: Може би посланието не е стигнало до “спонсорите” (другояче казано – продуцентите). Абе вие видяхте ли поне една масова реклама в тоя филм? Толкова ли са скрито-завоалирани, че никой не е видял нищо 🙂 ? Не мога да повярвам, че ги няма…

    @Григор: Аз бях потресен от факта, че битката за Графството беше изрязана. Бая псувни отнесоха сценаристите по тая тема. Дали пък няма да има и цяла сапунка, посветена на тази сюжетна линия?

  6. Григор Says:

    Веднъж бях изчислявал колко екранно време е необходимо, за да се реализира “Властелинът на пръстените” в пълен обем. Получават се около петдесет часа. Неизбежно е дори в трисериен филм с удължени серии да се гледа да отпадне всичко, което има как да отпадне.

    Но въпреки това филмът е добър. Някои неща ме издразниха – примерно това, че портретите над камината на Билбо са тези на Питър Джаксън и Фран Уолш. То бива, бива, ама… Подразних се също и на купищата пропуски в композицията и при ефектите – но май наистина е почти невъзможно да не се допуснат. Напоследък няма филм със сериозни ефекти, в който да няма стотици такива пропуски.

    А колкото до масовите реклами – подозирам, че наистина няма много. Първо, че сюжетът не предполага дънки, маратонки, джипове и Кока-Кола. И второ, че първоначалната договорка е било за 300 милиона за трите серии – а когато три серии се правят на общ проект, много разходи се споделят, и 300 милиона стават напълно достатъчни за всичко.

    За Том Бомбадил, впрочем, има и още един интересен момент – той е “стопанин”. Не създател, владетел или собственик – стопанин. Това, което много владетели, собственици, а и творци не разбират, е че те са само стопани… Том го разбира. И може би именно за това Толкин го е въвел в книгата, и го е дарил с толкова неща… Свържи го с тезата ми за Том като мост между двата свята, и двете личности на читателя – “тукашна” и “тамошна”, и ще видиш много нови страни на нещата. 🙂

  7. Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » И пак за Толкин Says:

    […] време бях писал импровизиран анализ на образа на Том Бомбадил. Провокиран от странното […]

Leave a Reply