Keylogger-ите, шегите… и още нещо.

Преди няколко дни писах за съобщението за открит keylogger в лаптопите на Dell. И за това как може всичко да е само шега – но, уви, това променя картината твърде малко. Защото твърде много други страшни неща не са шеги.

Слава богу, поне то излезе шега. Мръсна, отвратителна, но шега… Преди четири дни обаче чух нещо още по-страшно от другите, които не са шеги.

Още в деня на онзи запис препратих съобщението до всичките си познати, с предупреждението, че до два-три дни ще се знае истина ли е, или не. Два дни по-късно, когато излязоха фактите, побързах да ги успокоя. С едни от тях, живеещи отскоро в САЩ, не се бяхме чували известно време след второто съобщение.


– получихте ли съобщението ми, че онова е било само шега?
– da… i dobre, che e, che tuk… ne mi se govori 🙁
– ?? не разбирам…
– ami, pyrvoto ti saobshtenie go prepratihme, prevedeno, na vsichkite si poznati tuk – i znaesh li kakvo ni otgovoriha vsichkite?
– идея нямам…
– che shtom gi podslushva pravitelstvoto, niama strashno – to gi slusha za tiahno dobro, da gi pazi ot teroristi.

Дълбоко се надявам тези мои познати да са попреувеличили нещата. И отговорите, които ми описват, да са незначителен процент. Иначе… страшно.

Българите сме като цяло специалисти по световните конспирации – еврейска, масонска, комунистическа, империалистическа, марсианска… Не можем да живеем, без да се съмняваме в някого. (Не че политиците ни не са допринесли сериозно за това, но все пак.) Но на фона на такова доверие в политици…

Дано познатите ми да са преувеличили. Много. Защото иначе… страшно.

Дано не ми се наложи да избирам за себе си между психологията на типичния българин, и на така описания американец. Ще е тежък избор… Но мисля, че бих предпочел тази на българина.

2 Responses to 'Keylogger-ите, шегите… и още нещо.'

  1. borj Says:

    “…Но мисля, че бих предпочел тази на българина.”
    Аз ще си я предпочета без _изобщо_ да се замисля. Едната химера – комунизма в по-голямата част на света (където я имаше) изчезна и надали скоро някой ще си помисли да го връща. Там пак подслушваха, но никой не казваше – “а, щом е държавата, значи е ОК” Другия велик режим (режим държава даже) още се крепи. Ползва същите гнусотии – пропаганда, цензура, ограничаване на свободите, но все още успява да втълпява на населението си – “Вие сте ОК, вие сте велики, най-великите просто. Това, че ви подслушваме е за ваше добро, че ви ограничаваме и следим – пак за ваше добро. Че мачкаме държави щото им искаме петрола – за ваше добро. А сега – consume, consume, consume, consume, consume …” Някой ден тази държава ще избухне и тежко му на света тогава.

  2. Григор Says:

    Наистина, тежко му.

    С всичките чернотии на САЩ, предпочитам те да са световният еталон за развитие, просперитет и т.н., отколкото посткомунистически Китай. (А нещата се очаква да тръгнат в точно тази насока.)

    На времето е имало едно двуполюсие в екумена, много подобно на сегашното. Само дето вместо САЩ и Европа са били Рим и Византия. Какво е станало, когато е паднал Рим, знаем – настъпило е Средновековието, а Византия успешно се е вписала в него.

    Сега този модел може да бъде променен от надигането на сили като Китай, Индия и евентуално Бразилия. Но Индия, поне засега, е твърде аморфна маса, за да може да тежи съществено. Бразилия също е доста аморфна, а и тежи десетина пъти по-малко от Индия като икономика и човешки фактор.

    А Китай си е какъвто е бил винаги – само дето на мандарините сега им викат партийни секретари и шефове на западни фирми. (Не се знае докога.) Масовият китаец не си задава въпроса върхът ли е – той знае, че е единственият възможен връх, и че всичко друго е плоска равнина десет сантиметра над морското равнище. И го знае от поне пет хиляди години насам. Нито дали като се мачка чужда държава е за негово добро – по принцип щом се мачка чужда държава, това няма как да не е за негово добро. Всички знаем как американците гледат на неамериканците. Знаем и какъв оттенък носи японската дума “гайджин”. Само че в сравнение с китайската “гуай-ло” тя е направо благородническа титла.

    Е, ще поживеем, ще видим.

    Скоро.

Leave a Reply