Таласъмия 2011

След куп премеждия (не без моя вина за тях) Таласъмия 2011 се състоя. 🙂

Тръгнах за нея без особен ентусиазъм. Последните няколко години феновете бяха станали апатични, и събирането прогресивно западаше. А тази година беше и само три дни, вместо обичайните четири. Да си кажа честно, мислех, че това ще е последната Таласъмия, и че ще е скучна и тъжна предсмъртна агония. Въпреки това обаче отидох. Старите фенове умират, но не се предават.

Пътувахме с Любо Николов, Калин Ненов и Бобсъна (известен на родителите си под псевдонима Бойчо Пейчев). Та, именно Бобсъна още на тръгване издигна смелата хипотеза, че тазгодишната Таласъмия ще е към два пъти по-добре посетена от предишната. Хипотезата беше базирана на ресторантско преживяване, и всички присъстващи (начело с автора й) се отнесоха към нея с доста хумор. Толкова по-голямо беше смайването, когато още първия ден тихото хотелче сред Старозагорските бани преля отвсякъде, и много хора се настаниха кой където заварил. (Ние с Ели също спахме в Стара Загора.) Хората бяха май дори повече от два пъти повече от предишния път.

Всъщност не, не хората. Нещо по-добро – феновете. Фенската среда се отличава с изумителна коректност и читавост. Любо Николов най-спокойно си заряза половин ден лаптопа на маса пред хотелчето – фенове отпред имаше през цялото време, така че шансът да бъде откраднат беше нулев. (Вечерта по някое време няколко души го издириха, за да го попитат могат ли да преместят за малко лаптопа, че им трябвала временно масата.) Друго качество на феновете е самоорганизирането им: в това отношение ги бият единствено хакерските конвенти. Освен традиционното чеверме се случиха един куп мероприятия, всяко организирано от ентусиаст или ентусиасти – разнообразни весели и интелигиентни игри, и какво ли още не. (Официалната програма не се състоя изобщо, но аз не съжалявам за това. Ако се беше състояла, трябваше да изнасям лекция…) Купонът беше непрекъснат, и въпреки че пиене не липсваше, нямаше нищо общо с толкова типичното “дай да се натряскаме, че да ни е весело”. Веселото идваше от готината компания.

Компанията имаше и друго предимство – големият диапазон на възрасти. Последните едно-две издания бяха започнали да се превръщат в свърталище на дърти фенове, плюс няколко твърде упорити младежи. Този път обаче младите преобладаваха. Всъщност, най-младият беше донесен от гордия му баща Искрен Зайрянов и разнасян навсякъде, въпреки съветите, че на двумесечно бебе толкова носене му е малко множко. Определено е рекорд за най-млад посетител, който не знам дали ще бъде счупен скоро.

Друго качество на тазгодишната Таласъмия беше невероятната й продуктивност. И други години някой се е опитвал да свърши по нещичко, но този път всеки, на който не му се лежеше и мързелуваше, вършеше. Любо Николов написа две приказки и една поема, започна един разказ (или роман, де да знам къде ще му излезе края), и накрая нарече мероприятието почивка. Калин така и не разбрах колко срещи и мероприятия изорганизира, него един човек много трудно може да го обхване като дейност (аз така и не знам колко неща всъщност бута той, и не мисля, че някой освен него ги знае всичките). Подобно беше положението и с доста други хора. Май аз бях от малцинството, което предимно се занимаваше с лапане на мухите.

Върховият купон беше, естествено, балът с маски. За разлика от предишни Таласъмии, имаше доста прилично количество маскирани. Лъчо Соколов се изяви като Коен Варварина, и беше… по думите на Юри Илков – Генерала, “такова нещо досега не е било!”. Не че другите маски бяха лоши, но ако Пратчет беше тук, щеше да му увисне ченето. Всичките филмови и прочее Коеновци, които съм виждал, направо трева пасат. Извъртя се да го снима целия китайски народ, по повече от веднъж. Нямам представа защо на снимките е излязъл толкова зле; на живо впечатлението беше просто смайващо. Сериозно се съмнявам да видя скоро друга толкова добра маска.

(Покрай този бал си имах дребен проблем. Бях леко понастинал, беше ми студено и по едно време реших да се загърна с едно одеяло. За зъл късмет, на по-слабата светлина отвън одеялото изглеждаше черно. Наложи се да обяснявам на всеки присъстващ поотделно, че не съм се маскирал нито като вампир, нито като Смърт, нито като Батман, нито като назгул…)

Тръгнах си от Таласъмията с твърде различен план от този, с който дойдох – а именно, да идвам и занапред. На всяка цена.

И малко снимки, благодарение на Елена Янева (не особено качествени, благодарение пък на мен):

Смърт
Самата смърт. (Да ти се доще да умреш. 😉 )

Мандарин
Китайски мандарин, с Бакхус на заден план.

Гладен войник
Рънътъ прай войнътъ!

Комата
Комата, като оранжев клепоух заек (вероятно фен на Big Buck Bunny)

Сюзън Сто Хелит
Колко модерна е Сюзън Сто Хелит!

Коен Варваринът
И обещаният Коен Варваринът (уви, на снимка не прави впечатлението от оригинала)

17 Responses to 'Таласъмия 2011'

  1. Branimer Says:

    Беше уникално изживяване! Миналата година нямаше и 50 човека, а на тази според някои източници като Дарик е имало поне 120 – http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=735146
    Луд екшън просто – догодина трябва да са вече поне 200 души 😎
    Апропо, Гриша, няма нужда да скромничиш – костюмът ти на Смърт/вампир/назгул си беше чудесен :-)))

  2. Григор Says:

    @Branimer: Ти се бъзикаш, ама Бобсън ми предложи да се маскирам като хобит. Обмислям енергично идеята, но срещам дребни трудности – доктор Енчев може и да не приеме чак такава поръчка… 🙂

  3. Branimer Says:

    Бобсъна, както винаги, не е в час. Колкото до другото – представям си те на билборд, смален на една трета от сегашния ти ръст с големи космати крака и отдолу – благодаря ви, д-р Енчев 😀 😀 😀

  4. Кал Says:

    Уау! Аз ли съм пропуснал нещо, или ти за първи път качваш снимки в блога си? 😀

    (А има защо, определено…)

    От бройката хора бяха изненадани _абсолютни_ всички, с които говорих. После разправяйте, че нямало Звезден Планъ… *хихик*

    (От друга страна, ако преброим колко книги се продадоха от купищата донесени… *подсмрък*)

  5. Григор Says:

    @Branimer: Бобсъна определено беше оригинален. Като Смърт/вампир/назгул надали щях да се класирам в гласуването, но като хобит… 😀

    @Кал: Не е за пръв път, просто се случва доста рядко. 🙂

  6. Любо Николов Says:

    @ Кал,
    За *подсмрък* лично аз нямам вина. Три книги си харесах, обаче им се назландисвах ден-два… и трите ги купиха преди мен: един английски сборник на Болард, “Шипковият крал” и едно фентъзи на Силвърбърг плюс съавтор, не му помня заглавието.

  7. Любо Николов Says:

    Пардон, грешка. Фентъзито беше на Нивън и Пурнел.

  8. Cliff_Burton Says:

    Гриша, идеята за хобита наистина е добра 🙂 Ето и един подарък от мен, хобитското ти име: Griffo Bolger of Newbury, от генератора за хобитски имена http://chriswetherell.com/hobbit/index.php

  9. Бобсън Says:

    първо!
    не беше “ресторантско преживяване,” най-си беше Приложна Кръчмонавтика. И както видехте, неверници, бъде както ви бехъ рекълъ..

    второ!
    Не единъ хобитъ, а два хобита (единътъ изкатеренъ на раменете на другия), които двамата са се маскирали като Смъртъ, Батман, Назгулъ или каквото тамъ… Вампиръ дори…

  10. Божо Says:

    Що пък два 😀

    Сещам се за оня виц, дето накакъв, 2и10 висок искал да се цани в цирка като джудже.
    С аргумента “Ще имате най-високото джудже в света!”

  11. Кал Says:

    @Любо Николов – Изводът: Интересните книги се донасят само в по една бройка, а…

    Но да оставя диалектическия завършек на някой друг, че съвсем ще заподсмърчам.

  12. Кал Says:

    @Любо Николов – Изводът: Интересните книги се донасят само в по една бройка, а…

    Но да оставя диалектическия завършек на някой друг, че съвсем ще заподсмърчам.

  13. Branimer Says:

    Клиф, тоя генератор на хобитски имена не ми харесва! Изкара ме Фалко Тоудфут, или Сокол Жабокрак :-(((

  14. Григор Says:

    @Cliff Burton: Много мило, ама второто име? Защото ще се наложи да се маскирам като поне два хобита. 🙂

    @Бобсън: Това е велика идея – да се маскирам като два хобита, маскирани като Батман!

    @Божо: Защо два… Прав си. Като се замисля, може и за три да стигна на дължина…

    @Кал: Законът на Мърфи. (Допълнение от мен: Най-интересните книги изобщо не се донасят.)

    @Branimer: Спокойно, има и по-тежки случаи. В края на краищата, хобитът прави името, а не името хобита. 🙂

  15. Tiki Says:

    Само едно бързо доуточняване – поне от десетина години Комата се самоопределя като “заек”, а в зависимост от настроението – като “кисел заек” или “тъжен заек”. Нищо общо с Big Busks Bunny. Можете да я питате следващия път.

  16. Григор Says:

    @Tiki: Имах предвид физиономията, която е направила. 🙂

  17. Едно прекрасно лято | Дневниците на един дзен-лунатик Says:

    […] получи на ниво. Повече за събитието може да се прочете тук, а и снимки […]

Leave a Reply