Поглед назад

В един предишен запис писах, че борбата за поевтиняване на тока е опит за замазване на очите, да да бъдат опазени монополите. Това е нещото, което следя много внимателно, още отпреди да напиша този запис. То е моят критерий за кого работи всеки политик – дали търси как да разбие монопола, или как „да свали цените“ и „да регулира печалбата на монополистите“.

Където има монопол, регулацията работи много трудно – ако изобщо. Затова монополът е приемлив единствено където е принципно невъзможно да бъде заобиколен. Електроразпределението не спада в тази категория, напротив. Оказва се, че в ЕС има специално приета енергийна директива, която забранява производителите на енергия (ток, газ и пр.) да бъдат преносители и обратно. Че потребителите общуват с производителите, а преносителите само оказват на производителите услугата пренасяне. И че в момента България бива съдена за неспазването на тази директива. (По-точно спазването ѝ само отчасти – токът средно напрежение вече се търгува свободно, но токът ниско напрежение не се търгува.) Иначе казано – не само че има как, ами са задължили скъпото ни правителство да го направи и в момента ни съдят да платим от джоба си, че то е отказало на ЕС да демонополизира страната.

При това положение търсенето как да поевтинее токът, вместо как да бъдат лишени преносителите от монополното си положение, е опит монополите да бъдат запазени, за да си съдерат после от гърба ни пропуснатата печалба заедно с лихвите. Правилното отношение към политиците, които го вършат, е не просто да бъдат изкарани от политиката, а да бъдат вкарани в затвора. И задължени да платят всички обезщетения, които ще бъдат наложени на България за неспазването на енергийните директиви на ЕС, от личния си джоб. (Тоест, отново опираме до темата за персоналната имуществена отговорност на управниците. Почва да ми изглежда все по-добра идея. Търсена професия е – можем да си позволим да вдигнем изискванията.)

Това трябва да бъде повтаряно всеки ден. Защо го пиша чак сега ли?

За да са получили политиците възможност да покажат за кого всъщност работят. И да няма как да се отметнат и да създават фалшиво впечатление оттук нататък.

Преровете вестниците от последните няколко дни. Прегледайте новините в Интернет за последните две-три седмици по темата. И си съставете списъците кой политик, журналист или лидер кога в каква посока е извъртал нещата. За да знаете на кого може би може да вярвате, поне донякъде. И кой се е доказал като служител на мафията, и ви е нужен само за едно – да гледате с кои е приятел и баджанак, че да разберете кои са и другите мафиоти.

За да знаете за кого има смисъл да мислите дали да гласувате – и кой трябва да е признакът ви срещу кого да гласувате.

Освен ако не предпочитате днешната мафия да царува и над старините ви – и над живота на децата ви.

20 Responses to 'Поглед назад'

  1. Шapкан Says:

    за бизнес групировките работят политиците. И тукашните, и европейските.
    Това е смисълът на политиката.
    Останалото е набор демагогеми, догми на либерално-буржуазната религия.

  2. Шapкан Says:

    днешна, утрешна – пак мафия.
    Въпросът е дали да няма мафия изобщо… или да се приобщите към “по-малко злата” от многото.
    Как ли ще я изберете с толкова широко затворени очи?

  3. Валентин Says:

    Ако можем да си купуваме енергия от производителите тази енергия как ще стига до потребителите?

    Нали трябва да мине пак през проводниците, трансформаторите и т.н., които са собственост на монополисти?

    Ако се дублира мрежата така, че да има на територията на една и съща област няколко алтернативни фирми-преносители на енергия, нали цените за преноса ще се повишат токова пъти, колкото пъти се дублира инфраструктурата?

  4. Григор Says:

    @Валентин: Както споменавам по-горе, и както е предвидено в енергийната директива и всъщност е целта ѝ. (И както съм обяснявал неведнъж другаде.)

    Като начало, ако мрежата е дублирана заради алтернативни преносителите, цените за преноса няма да се повишат толкова пъти. Толкова пъти ще се повиши себестойността на преноса. (Всъщност по-малко – две мрежи за пренос на по 1000 KW мощност струват повече от една за пренос на 2000 KW, но не чак два пъти повече.) Заради липсата на монопол обаче цените най-вероятно дори ще паднат, за сметка на по-малки свръхпечалби за преносителите.

    Реално, не е задължително дори да има дублиране на мрежата. Достатъчно е законово да е позволено да го има. В такъв случай, ако преносителят монополист си позволи ценова наглост като сега, ще рискува конкурент да изгради алтернативна мрежа и да го подбие, а това не е приятен риск. Затова, ако монополът му не е законово или много силно реално защитен, преносителят ще бъде принуден да ограничи свръхпечалбите си. (Евродирективата по принцип е направена с мисълта за „Газпром“ и подобните му – тоест за ситуации, където монополистът е далеч по-монополист отколкото нашите ЕРП-та. А „Газпром“ беше предложил драстично падане на цените на газа, ако директивата бъде оттеглена – тоест, очевидно ще е ефективна.)

    Друг момент в картинката е, че когато си пенсионер или работник, нямаш как реално да се бориш срещу монополиста. Докато ако си по-голяма електроцентрала, положението е доста по-равностойно. В капитализма частните лица побеждават корпорации предимно в холивудските продукции – хайде да живеем в реалния свят, моля.

  5. CTEHATA Says:

    Ситуацията с преноса е значително по-сложна, което дава и още възможности.
    Енергопреносните монополисти са издействали от регулатора доста сериозни такси за присъединяване на обекти. Официално сумите са от порядъка на 800 лева на електромер, което дори и за малка кооперация води до сериозни такси. Отделно (неофициално) инвеститорите са изнудвани да поемат разходите по изграждане на трансформаторни станции. Отделно (официално) им се налага да дарят земя, на която да се построят станциите.
    Въпреки всичко това, в районите с хаотично ново строителство, качеството на доставената енергия е много лошо.

    Ако се позволи конкуренция, със сигурност ще се намерят фирми, които да изграждат подобни трасета по-евтино от мастодонтите. С две думи – паралелната мрежа може да се изгради постепенно, с течение на времето. А наличието на алтернативни малки мрежи, създадени за печалба или от неволята на строителни предприемачи е важно.
    Който не може да се сети какво може да се случи на пазар с множество малки и средни доставчици (на енергия) да се поогледа какво се случи на пазар с множество малки и средни доставчици (на Интернет). Там поне сме лидер в Европа.

    От дядо ми знам, че когато електричеството е навлизало в България, доставчикът е плащал неустойка за всяко спиране на тока. Не виждам защо 100 години по-късно трябва да сме роби на 3-4 фирми.

  6. Кирил Says:

    Това е страхотна новина, че има начин как да се справим с монополите и, че от ЕС най-вероятно ще ни натиснат да го направим. Ако не бях прочел статията ти, щях да съм напълно заблуден относно ерп-тата.

  7. Григор Says:

    @СТЕНАТА: Никой не вижда защо трябва да е роб на монополи – освен монополите и платените им агенти в политиката.

    @Кирил: ЕС отдавна вече ни натискат да го направим – просто политиците ни геройски ни вкарват в процедура по съд и плащане на глоби, но не дават да се посегне на монополите.

    Затова е толкова важно да съставим списъци на политиците и да кажем „за този не знаем, но онзи е мафиот – нито един глас за него и партията му!“.

  8. Karel Capek Says:

    Съществуването – от една страна – на енергопроизводителен монопол, а от друга – на енергопреносителен такъв, много напомня на дисперсията при упражняване на власт: вместо властта да е еднолична, тоталитарна, абсолютистка (крепка и непоклатима като “закалённая сталь”) – сиреч, да изхожда от едно “надёждное” място, – някой измислил, че тя трябва да бъде разпределена в три паралелни снопа – законодателна, съдебна и изпълнителна. Ако анализира малко по-задълбочено тази постановка, човек може да стигне до извода, че по много признаци личи как такава дисперсия се явява пълна безсмислица.

    Явява се, значи!

    Ако си представяме нещата идеализирано – като в едно несъществуващо и неосъществимо “гражданско общество” (за каквото само можем плахо да си мечтаем) – да: такова “разсейване” може би е оправдано. Но ако стъпим върху бетонната плоча на реалния живот, където един от синонимите на понятието “власт” е терминът “монопол”, а другият синоним е – “мафия”, тогава се озоваваме в задънена улица: нито властите могат да се специфицират като три различни, нито енергоснабдяването може да се демонополизира, като се вземе един монопол-мафия, и от него се измайсторят два призводни монопола-мафии. Злото си е зло, дори да се прикрие зад множествеността на “легион”. (“Името ми е ЛЕГИОН!” – както е рекъл Онзи.)

  9. Пешо Says:

    Заобикалянето на преносителите хич не е толкова лесно. Дори да има законово разрешение за изграждане на паралелни мрежи, това няма да свали цената за пренос и с една стотинка. Изграждането на паралелна мрежа е първо много скъпо, и второ е бюрократичен кошмар. Главата ме заболява само като се замисля през колко разрешителни, проверки и пр. трябва да мине евентуален кандидат преди да започне да строи. През това време монополиста може да ни дере както си иска в позволените му рамки. И да свали цените едва когато част от конкурентната мрежа е готова за експлоатация. А тогава може да ги свали толкова, че да обезсмисли втората мрежа и да разори конкурента. Та паралелна мрежа е по силите само на много голяма компания която може да си позволи да влага без възвръщаемост дълго време.
    Между другото практиката показва, че двама не са конкуренция която да свали цените. Дори трима. Тенденцията е към създаването на картел.

    Както и да е, цената на преноса е с малък дял в крайната цена. Ако на потребителите се позволи директно да купуват енергия от производител и отделно да си плащат преноса, ефекта ще е много по-голям. Големи групи от битови потребители ще могат да се сдружават и да купуват енергия на далеч по-добри цени.

  10. Григор Says:

    @Karel Capek: На теб наистина не си струва да ти прави компромиси човек. Бях решил, че като мине известно време ще се поучиш – май не.

    Hasta la vista.

    @Пешо: Наистина никак няма да е лесно. Но поне ще е принципно възможно. И да, двама и дори трима често правят в български условия картел. Но картелът запазва кожодерските цени, а ако и регулациите бъдат изчистени, рано или късно броят на конкурентите надхвърля максималния стабилен при картелиране.

    Според мен не е задължително потребителите да си плащат преноса отделно, за да могат да се сдружават и да купуват енергия на по-добри цени. Достатъчно е да могат да купуват енергията директно от производителя. (Между другото, май именно договорите на американските Марица-изток са причините нашите политици да са готови страната ни да бъде съдена, но да не позволят демонополизиране в бранша – токът им е скъп и потребителите няма да искат да купуват от тях.)

  11. Пешо Says:

    @Григор – не са само американските ТЕЦ-ове. Първо ще окапят фотоволтаиците, защото тяхната енергия е най-скъпа. Всъщност те ще фалират в момента, в който стане възможно директно закупуване. Не знам как това ще се отрази на ангажиментите ни някакъв % от крайното потребление да е на ‘зелена’ енергия, защото тя ще първата, която никой няма да иска (освен най-скъпа, производството и е абсолютно непрогнозируемо и непланируемо). Това значи, че държавата ще трябва или да не спази ангажиментите си, или да дотира закупуването (или производството – все тая) на ‘зелена’ енергия, или да задължи потребителите да закупуват някакви количества. Неспазване на ангажименти едва ли е възможно, а останалите мерки са непазарни и до голяма степен биха обезсмислили промените. Все пак последният вариант позволява някаква конкуренция между самите ‘зелени’ производители.
    Но всичко по-горе е по-скоро теория. На практика държавата е обвързана с договори за изкупуване както от американските ТЕЦ-ове, така и от фотоволтаиците. Ако никой не иска тяхното производство, както би станало при свободен пазар, не знам какво ще последва. Държавата не може просто да каже ‘ми никой не ви ще, сори’.
    Изобщо в резултат на престъпните идиотщини вършени до момента, ситуацията е изключително сложна. Засегнатите от либерализацията могат да атакуват евтините ТЕЦ-ове, че не отговарят на изискванията за опазване на околната среда. Което може да ги затвори или вкара в огромни разходи за очистващи инсталации, което пък в крайна сметка да доведе до повишаване на цените.

  12. Григор Says:

    @Пешо: Държавата не е напълно лишена от възможности да подкрепи зелената енергия. Като цяло, такава се водят и ВЕЦ-овете, а те са способни да продават много евтина енергия (ако не им е бил консултант при строежа Доган). Отделно, ПАВЕЦ-овете могат да продават евтина „върхова“ енергия, като в същото време изкупуват свободна „извънвърхова“ (включително такава от фотоволтаици и ветрови централи).

    За фотоволтаиците – там май ще трябва или пряко дотиране, или изкупуване от държавата на тока им по преференциални цени (тя също е голям потребител на ток). Също, фотоволтаици и ветрови централи от различни области и държави могат да се обединяват и/или да сключват договори с ПАВЕЦ и други балансьори, така че да са в състояние да доставят ток надеждно – това ще облекчи сериозно другия им голям проблем. Най-сетне, сдружения на граждани или дори отделни лица ще могат да се договорят с производителите не само да купуват ток от тях, но и да им продават с отстъпка свой ток (фотоволтаици на покрива, перка в двора…). Това май дори сега е възможно, само че с ЕРП-то. Оттам нататък, изобретателността на отделните хора е много голяма и нищо чудно това да помогне за поне частично преодоляване на проблема с цените на този ток.

    За договорите – държавата спокойно може да се позове на форсмажорни обстоятелства (директива на ЕС, която я задължава да либерализира пазара, е точно такова обстоятелство). Не съществува договор, който да не признава форсмажорните обстоятелства; отделно от това, всяка юрисдикция ги признава чрез актове, които стоят над договорите. Ще има малко натиск от американското посолство, ще се наложи да му се отговори дружески но категорично, и това ще е… Ако пък се намери и как подписалите тези договори да понесат персонална наказателна и имуществена отговорност, ще е супер, но тук май искам от реалността твърде много.

  13. Кирил Says:

    Наскоро пример за форсмажорни обстоятелства беше със забраната за пушенето на обществените места. Нашите собственици на заведения как им казаха преди 2 години, че трябва да дадът луди пари за инсталация за пречистване на въздуха, а после забрана за пушенето. Например Австрия и Германия не приеха забраната за пушенето на обществените места, но нашите собственици го отнесоха и успяха ли да ги осъдят?
    Например досега можаха да направят много неща – да им направят проверки на дружествата, да оповестят кои са хората които са ги подписали, да въведът изискванията от ЕС, да им променят договорите.
    Според мен тези монополи се толерират и се прикриват от политиците, защото и те взимат процент и затова според мен продължава нашето ограбване и от мобилните оператори, и от топлофикация, и от банките, и от престъпници, и от още много неща. И никой не прави нищо, защото има интерес.

  14. Пешо Says:

    не съм юрист, но тезата за форсмажорни обстоятелства ми се струва неприложима. Такива обстоятелства могат да настъпят само след сключването на договора, а специално при фотоволтаиците договорите са склчювани съвсем наскоро, определено след въпросната директива. Отделно директивата (с която не съм запознат) вероятно допуска изключения при наличието на вече сключени договори. Не ми се струва вероятно директива на ЕС да е направена по начин, който да предизвиква(или задължава) развалянето на вече сключени договори. Иначе каква предвидимост ще имаш в икономика, където договорни отношения могат да се променят с директиви на бюрокрацията.
    Колкото до ПАВЕЦ, това разбира се е вариант. Сигурно и в момента се използва. Обаче и той си има големи недостатъци. Целият цикъл ВЕИ->пренос до ПАВЕЦ->изпомпване->генериране->пренос до краен потребител е с много ниско КПД, губи се като минимум поне половината енергия. Въпроса е кой ще плати загубите – производителя или потребителя.

  15. Григор Says:

    @Пешо: И аз не съм чел директивата подробно, но знам, че е насочена основно срещу Газпром. Така че бих очаквал да няма никаква милост към вече сключени договори.

    За ПАВЕЦ – там трикът е, че извънвърховата енергия е няколко пъти по-скъпа от върховата. Върти ми се в ума спомен, че „Чаира“ купуваше извънвърхова енергия по 2 стотинки и нещо, а продаваше върхова по 7 и нещо.

  16. mdam Says:

    @Григор:
    Забравил съм причините за решението ти относно Каrel Capek, може наистина да играе за когото трябва. Но в аргументацията му има логика, подържам я. Същото става при нета, тенденцията е точно обратната на това което искаме при тока – т.е. има окрупняване(от поне 4-5 години). И се прави по същия начин – за какво мислиш бяха тези промоции 3 месеца беззплатно за 6 лв и т.н. Докато малките издъхнат. И сега цените падат само през пакетирането на услугите(трипъл плей и т.н). Колко падат е въпрос, понеже всъщност пакетират 3 смотани плана на цената на един свестен. Иначе аз бях захванал един начин, но както често ми се получава, не получих много против, което значи че е бил доста безумен. Дали мрежите само ще пренасят – пак са монополист, просто ще е по-ясно колко ще струва услугата им, но пък така се губи ползата(поевтиняването) от вертикалната интеграция. И все пак, бидейки всички на позицията, че имаме монопол наистина е добре да се търси решение. Поне ако на нас не ни стане значително по-евтино, досегашната печалба ще се раздели в по-голям кръг фирми и да се надяваме сред повече хора. Това все пак е малко против логиката да се развива икономиката през иновации, нали това им е целта – нови решения които да вършат същото на по-ниска цена, и пестене от себестойност, както горе споменах за вертикалната интеграция. Малко съм песимист, повтарям пак – изживях го от първа ръка при нета. Въпреки че там все още има може би достатъчно конкуренция, а може би важи и този(май твой аргумент), че някой почне ли прекалено много да си поема въздух и да си почива, веднага ще изникнат малки които да му вземат хапката от устата. Интересно би било сравнение м/у запад и бг – колко човека, каква мрежа обслужват, т.е. дали разликата от цената там понеже май е по-скъпо идва единствено от заплащането на труда или просто могат да си позволят по-високи цени, понеже приходите на хората са доста по-високи.

  17. mdam Says:

    И пак повтарям – никакви дългосрочни договори и обвързвания, под предлог, че така производител/преносител можел да си планира по-добре работата. Договорите се фиксират на 6 месеца, като се подписват на 2 пъти годишно в периоди от по 3 месеца примерно(въпреки че тук има казусче пак). Последното се прави за да се осигури мобилност на потребителя, понеже от опит казам – крайните потребители не са мобилни – без автоматични подновявания, т.е. трябва да си отидеш до офиса. Кво ръсене за реклама ще падне – другия проблем на конкуренцията – наливат се сумати пари в нещо идиотско.

  18. Григор Says:

    @mdam: Проблемът на Karel Capek, ака Мъркан, ака Anonymous, ака wn, ака Недоубит Вестоносец (и още други акита) е не в за кого играе, а в количеството тролене. Сори, ама ми надува главата свръх приемливото.

    За окрупняването – доста пъти съм писал, че то е естествен и неизбежен процес при капитализма. И тъй като при чист лесе-фер води до монополизация и унищожаване на пазара, и съответно превръщане на капитализма в де факто феодализъм, е необходимо държавата да взема мерки срещу него. Респективно, за да са ефективни мерките на държавата, не може да се допусне окрупняване до степен да се появят играчи, сравними с държавата (или съответните ѝ органи) като възможности, и т.н., дълго е. Някой друг път ще го опиша подробно.

  19. Кирил Says:

    „е необходимо държавата да взема мерки срещу него“ ами тук не бих се съгласил, защото мерките се взимат от политиците а те имат по-голям интерес от монополи, защото от тях можеш да искаш пари за да приемаш или не дадени закони. И ако се интересуваш само и единствено за себе си, има логика не само дане се бориш срещу, ами и да създаваш такива монополи. Но ако на вас ви се е налагала спешна животоспасяваща операция и доктора ви каже, че иска някаква сума иначе няма да има опеарция, не мисля, че ще ви очудва и поведението на политиците.

  20. Шapкан Says:

    неразрешима задача в рамките на тази система.
    Нито задачата за тока, нито изобщо за монополите, защото все е в полза на един от монополистите, държавата например.

Leave a Reply