Голямото приключение на малкото таласъмче

Един от хората, за които се гордея, че мога да ги нарека приятели, е Никола Райков. Компютърджия, човек на изкуството и не на последно място – млад баща. 🙂

Когато станеш баща, обикновено доста други неща минават на заден план. Често и компютърджийството, и изкуството. Но може би на любовта към изкуството трудностите действат както и на всяка друга любов – като вятър на огън: гаси слабия, но разпалва още повече силния… Така и с Никола. Вместо да престане да твори изкуство заради грижата покрай наследника, той е превърнал тази си грижа в творене на изкуство.

Кое дете няма нужда да му разказваш приказки? Вероятно това, което трябва да израсте осакатено като човек… Никола очевидно няма подобни планове за своите деца. Защото приказките, които им разказва, са изумително увлекателни и изобретателни. И малко по малко са се превърнали в игра – игра, която в същото време е приказка.

Помните ли някогашните книги-игри? Мислех си, че компютърните игри отдавна са ги превърнали в минало. Особено тези, в които само се търчи и стреля автоматично по де що помръдне наоколо. Мислех, че гръбначният мозък безнадеждно е изместил главния в контрола над организма и въображението. Но твърде малките деца все още не са способни да преживеят на диета с нула калории. За тях се налага да се правят истински неща.

Такова нещо е приказката-игра на Никола, Вълшебна, изобретателна и изумително детска. Забравил, че това чудо следва да се играе по епизоди, я четох с упоение от началото до края като книга, без да обръщам внимание на размесените епизоди. Просто се възхищавах на бистротата и чистотата на словото в нея, на детски игривата мисъл, на невероятните асоциации. Няма да скрия – ползвам се от една огромна привилегия в това отношение: така и не успях да порасна, и май няма и да успея. Но… не зная защо, но съм убеден: тази игра би харесала и на счетоводителя от вицовете. Нищо че той е роден с очила, сресана на път коса и молив зад ухото. Може би така му е писано – да трябва да стане на средна възраст, за да се превърне във възхитено от живота, неизвестното и омайното тригодишно дете.

Прочетете я и вие. Не е нужно дори да я купите за целта – Никола я е направил свободно достъпна. И е написал на сайта ѝ защо постъпва така – простичко, човечно и топло. Като цялата приказка… Но аз лично смятам да си я купя истински, на хартия.

Едно, защото хора като автора ѝ заслужават да бъдат поощрявани. Да, тази книга вече е достъпна и няма да бъде свалена. Но купуването ѝ е начин Никола да бъде поощрен да продължи да пише. Да сътворява нови подобни неща, все такива слънчеви. И да мога да прочета и тях.

Второ, защото искам да имам тази книга. Не просто да съм я прочел – да я имам. Както казва Кори Доктороу, Да ѝ търся място в отесняващите рафтове по стените у нас. Да я давам, често едва ли не насила, на приятелите които уважавам и обичам, с молба да я прочетат – и с надеждата да им хареса. Да я чета на децата си, за да им дам още от ранна възраст усет за красота и добро, който да ги топли и подкрепя през живота им. И да им я завещая, за да бъде с тях и техните деца, и когато мен няма да ме има.

И трето, защото искам да я чета отново и отново, с гордост и чиста съвест. Да ѝ се възхищавам с мисълта, че съм се отплатил за нея. Да завиждам тайничко на Никола и да си мечтая да го надмина – за да ме надмине в следващия момент той отново, за да бъде създаваната красота все по-истинска и пълноценна. И да се усмихвам щастливо и без срам, когато седнем заедно на маса.

… Толкова от мен. А сега не ме безпокойте – отивам да си препрочета книжката пак. 🙂

10 Responses to 'Голямото приключение на малкото таласъмче'

  1. maya Says:

    Благодаря за инфото. Ще прочета и поиграя.

  2. Бранимир Says:

    Ето нещо хубаво! 😀

  3. Никола Says:

    Григор, както винаги е твърде мил. 🙂
    На линия съм да отговарям на въпроси, ако някой иска да пита нещо “автора”.

  4. Петър Петров Says:

    Ако желаете да прочете книгата още сега, моля харесайте нашата Facebook страница за незабавен достъп.

  5. Григор Says:

    @Петър Петров: Аз не съм я харесал – дори нямам Facebook акаунт. Но нямах никакъв проблем да прочета книгата и дори да си я сваля като PDF. Така че това според мен е не условие за достъп, а молба за подкрепа.

  6. Никола Says:

    Абе хора – пише си съвсем ясно преди това.
    “Ако желаете да получите електронна версия на книгата на своята електронна поща, пишете ми на avtor@prikazka-igra.com
    Никой естествено не е длъжен да има Facebook, или дори да харесва страницата. 🙂

  7. Любо Николов Says:

    Много ми хареса от първо преглеждане. Определено бих искал да си я купя, стига да има откъде. А дотогава бих се радвал и на електронната версия…

  8. Жилов Says:

    @Любо Николов

    Може да я купите още сега с доставка от сайта.

    Впечатли ме не само добрата изработка, но и адекватният начин на разпостранение и реклама.
    Навремето дадох на Григор да прегледа един ръкопис, това е начинът, по който би следвало да се подходи с него…

  9. Списание "НОВА ВЪЛНА" » Голямото приключение! Says:

    […] Григор Гачев (Грет Гатлинг) […]

  10. Никола Says:

    Хубаво е да се знае, че “пиратството ограбва” се доказа, като напълно погрешна теза. Книгата изчерпа първия си тираж (и в момента излиза вторият) за рекордно време от 6 месеца, нещо с което книгите в книжарниците, които не ги “пиратстват” трудно могат да се похвалят. В мометнта е пусната за свободно сваляне в замуна, а читанка подготвят книгата в ePUB и FictionBook.

    Иначе да се похваля, че вече имаме много готин видео клип:
    http://www.youtube.com/watch?v=KZtp90blw10

    Както и специален “коледен пакет”:
    http://prikazka-igra.com/koleda.html

Leave a Reply