Как да унищожим книгата

Тези редове идват направо от сърцето ми. Всяка дума, всяко изречение в тях звъни в тон с мислите ми, точно каквито минават през ума ми, точно каквито докосват емоциите и съвестта ми.

И това е странно, защото не съм ги написал аз. Те са първата половина от реч, произнесена от Кори Доктороу на 13 ноември. Записани са като текст от Джейд Колбърт.

Не зная под какъв лиценз са. Доколкото имам представа от Кори Доктороу, вероятно не би ми се сърдил за превода и публикуването им… И още нещо. Те са толкова мои, че ако той не ме беше изпреварил, сигурно щях да ги напиша. Затова смятам, че имам моралното право да ги пусна тук.

—-

ЕЛЕГИЯ ЗА КНИГАТА

Бих искал да започна речта си днес с елегия за книгата. Първата й част е озаглавена “Пирати”.

Пирати

Една група от могъщи противници на авторското право се опитва да унищожи книгите. Тези пирати потъпкват авторското право, и не зачитат нашата собственост. Те обличат кражбата си във високопарна реторика как те били истинските защитници и следовници на креативността, и са пробутали тази лъжа на много законодатели и правоохранителни органи по света. Членове на Парламента и на Конгреса се намират под тяхното влияние. Те казват, че се опитват да запазят нещата каквито са били винаги. Твърдят, че радикалистката им политика има нещо общо с консервативност. Но в мечтите си виждат един бъдещ свят, в който пазарът на електронна култура расте скокообразно, а те са го яхнали. Твърдят, че става дума за етика, но замислиш ли се дори за минута, виждаш – става дума единствено за печалби.

Втора част от елегията се нарича “Хората на книгите”

Хората на книгите

Ние сме хората на книгите. Ние обичаме нашите книги. Пълним къщите си с тях. Ценим като съкровище книгите, наследени от родителите ни, и греем от щастие от идеята, че ще ги предадем и на децата си. Не са ли започнали повечето от нас да четат от някоя любима книжка, принадлежала на някой от родителите ни? Ние даваме насила хубавите книги на приятелите си, и настояваме те да ги прочетат. Дори усещаме странна близост към хората, които виждаме в автобуса или самолета да четат нашите книги, книгите, които смятаме за “свои”. Ако някой се опита да отнеме книгите ни – репресивно правителство, или загубил мярката цензор – ги защитаваме, сякаш са живи. Разпознаваме нашите съплеменници, когато им отидем на гости, по стените от библиотечни рафтове. По клатещите се купчини от книги край леглата и по подовете им, и по влажните книги в банята. Нашите книги – това сме ние. Те са нашите зареждаеми блокове памет. В тях са моралните, интелектуални и съзидателни влияния, които ни правят хората, които сме.

Авторското право ни признава това. То казва, че когато купиш книга, ти я притежаваш. Твое право е да я подариш някому или да си я пазиш, да я даваш назаем или под наем, да я наследиш от родителите или да я оставиш на децата си. Столетия авторското право е зачитало тази свещена връзка между читателите и техните книги. Ние виждаме авторското право като нещо, което регулира нещата в различни сфери – DVD-та, видеоигри, песни – но книгите са нещо много повече. Книгите са по-стари от авторското право. По-стари са от книгоиздаването. По-стари са дори от печатарската преса!

Противниците на авторското право не зачитат нашето авторско право и нашите книги. Те казват, че когато си купиш електронна книга или аудиокнига в цифров вид, ти си разжалван от собственик в лицензиран. От читател в най-обикновен потребител. Тези крадци опаковат нашите книги и аудиокниги в лицензни съглашения и технологии, измислени като че ли специално за да унищожат емоционалната връзка на читателите с техните книги.

Тези лицензи, разбира се, са огромни. Ако имате iPhone, и си купите аудиокнига от Audible, използвайки свързания с тях магазин на iTunes, вие потвърждавате съгласие с лицензно съглашение в размер на около 26 000 думи. Целият Канадски закон за авторското право е общо 33 000 думи. Същността на тези лицензи е, че се лишавате от авторското право. Че губите защитата на закона, който ви дава права върху нашите книги. Че се съгласявате авторите на тези лицензи да пишат закона.

Разбира се, тези лицензи са изградени от противоречащи на закона клаузи. Веднага можете да го познаете по често срещаните из тях текстове в смисъл на “ако някоя част от този лиценз бъде обявена за невалидна пред закона, то останалите му части запазват валидността си”. Това, естествено, е юридическият начин да кажеш “Не се ограничаваме само до нещата, които ни дава законът. Обявяваме тук за свое абсолютно всичко. Единственият начин да разберете кои претенции са законни, и кои само наше пожелание, е да ни съдите за всяко изречение поотделно.”

По същество, това е начин да кажат, че авторските права са глупости, и че читателите трябва да забравят за тях, и да приемат за единствена истина тези налудничави, заробващи лицензи.

И освен тези лицензи, пиратите добавят и технологии за “защита на цифровите права”. Тези защити, разбира се, никога не са успели да спрат една книга да не се появи свободно в Интернет. Ако някой издател смята, че може да открие технология за защита на цифровите права, която ще попречи на книгата му да се появи в Интернет без защита, ще кажа само: “Погледнете машинописката.”

Добре – ако защитата на цифровите права не е в състояние да спре хората да копират книги, какво тогава върши тя? Върши това да направи незаконно някой да създаде устройство, което да ви показва електронни книги, или да просвирва аудиокниги. Представете си, че огромна верига книжарници е сключила договор с Ikea (разпространител на мебели – бел. Григор), съгласно който Ikea са изключителният доставчик на столове, бюра, полици и лампи за четене на техните книги, и че е успяла да прокара закон, който обявява за престъпление продажбата на столове, лавици и крушки, които не са съвместими с техните книги. Това няма да е от полза нито за издателите, нито за писателите, нито за читателите. Ще е от огромна изгода обаче за Ikea, тъй като те ще са “приковали с верига” читателите към своите стоки, и така ще получат монополна власт върху пазара, или част от него.

Чували сме как издателите, писателите и други ангажирани в творческите индустрии как от години се оплакват от твърде голямата власт на вериги като Уолмарт, чрез тяхния голям пазарен дял, чрез който на практика контролират продажбите. Представете си обаче, че този контрол продължаваше и чак отвъд гроба, и дори след продажбата, и че всяка употребата на книгата дори след като сте си я купили ви задължаваше да продължавате да поддържате отношения с продавача, който ви я е продал. Представете си каква беда щеше да бъде това за книгоиздателството.

Затова и третата част от елегията е озаглавена “Да спасим книгата”.

Да спасим книгата

След години писателствуване, обсъждане на книги и мислене за тях, стигнах до едно просто, но важно разбиране: аз обичам книгите. Не просто четенето или притежаването им – изпитвам дълбоко сантиментално привличане към самата идея за книгата.

И не съм само аз. Това е социален елемент. Среща се из цялото ни общество. Ако правите кратко филмче, и искате да покажете как едно общество попада под тиранична власт, е достатъчно да вмъкнете кадър как горят купчини книги. Всеки ще ви разбере веднага, без излишни обяснения. Ако искате да направите герой във ваша книга симпатичен, е достатъчно да споменете, че той обожава да чете и често ходи в библиотеката – читателите ви моментално ще изпитат симпатия към него. Книгите носят със себе си ореола на човешките достойнства. Те буквално излъчват достойнства. И това е по причини много по-дълбоки от рационалното или дори разумното – всички ние, хората на книгите, знаем колко много книги на този свят са напълно лишени от достойнства. И въпреки това, докато работех в книжарница, и ми се налагаше да късам кориците на книги (стандартна процедура за обявяване на книгите за “непродадени” – бел. Григор), направо ме болеше сърцето. Едвам се насилвам да върна за рециклиране стария си телефонен указател, след като купя нов.

Работата на издателите е направо чудотворна именно защото работят с чудесната обич, която читателите изпитват към книгите. Хората купуват книги именно защото харесват идеята на книгата. А днес издателите плащат луди пари на маркетингови консултанти, за да помагат на хората да разберат “електронното усещане” за книгата. Да ги научат как се консумира книга.

Което ме връща към втората част от това важно осъзнаване: най-важната част от усещането, което дава една книга, е че тя може да бъде притежавана. Че можете да я предадете на децата си, или да я наследите от родителите си. Че библиотеките могат да я събират в архивите си, да я дават за четене, и читателите да идват и да я взимат. Че списанията, за които сте се абонирали някога, могат да бъдат струпани на тавана ви на купчина, която да преоткриете отново някой дъждовен ден. Че няма да изчезнат в момента, в който прекратите абонамента си. Само изключително странни абонаменти изискват да им върнете обратно списанията, които вече сте прочели (какъвто е случаят с някои видове абонаменти към Elsevier, най-големият издател в света на медицински и научни списания).

Да усещате своите книги редом с вас като стар приятел, който ще ви бъде подръка дори ако се преместите на другия край на страната, през всичките дни и дълги нощи на живота ви, е безценно предимство в ръцете на днешните издатели. Но по някаква причина много издатели се опитват да убедят читателите, че не им е работа да смятат книгите си за своя собственост, и не бива да се чувстват привързани към тях. И най-лошото е, че може и да успеят.

Четвъртата част се нарича “Уважавайте авторското право”.

Уважавайте авторското право

Хората често ми показват четци за електронни книги, които наподобяват усещането от истинска книга с анимации, симулиращи обръщане на страници. Ако обаче искате да запазим наистина важната част от усещането за книга, частта, която кара хората да купуват книги отново и отново цял живот, и да пълнят книгите си с тези скъпи приятели, с които не биха се разделили дори срещу пари, тогава е нужно да възстановим и запазим собствеността върху книгите. Когато купя книга, тя е моя. Няма механизъм, дори съдебно решение, което би дало право на продавач да ми отнеме продадената вече книга.

Но въпреки това Amazon направиха най-невероятното, което можеше да се направи в САЩ. Сигурно сте чули, че някой пуснал за продажба в техния онлайн магазин “1984” на Оруел? И се оказало, че тя не е лицензирана за разпространение в САЩ – в останалата част от света Оруел вече е извън авторски права, но в САЩ все още е. И Amazon в отговор на тази информация изтрили “1984” от електронните четци на клиентите си. След като хората си я били купили, една сутрин се събудили – и я нямало вече… А Amazon се оказаха направо супер. След един ден мислене (и огъване пред медийната буря) те решиха да възстановят обратно книгата. Дори дадоха обещание: “Ние вече никога, ама абсолютно абсолютно никога, няма повече да ви лишим от вашите книги. Освен ако не ни се налага.”

Работил съм в този град като книгопродавец доста години, и никога не ми се е налагало да давам подобно обещание на който и да е клиент. Самото проектиране на четец за книги така, че книгите да може да бъдат изтрити от него без съгласието или дори знанието на собственика му, според мен нарушава първия закон на повествованието на Чехов: ако в първо действие на стената виси пушка, до трето действие трябва да е гръмнала.

Когато купя аудиокнига на СД, то си е мое. Лицензът му е “не нарушавай закона за авторското право”. Мога спокойно да го рипна до MP3 файлове, да го прехвърля на iPod-а си, или други мои устройства – то е мое. Мога да го подаря, или продам – то е мое. Но когато купиш аудиокнига през Audible, които контролират 90% от онлайн пазара, получаваш лицензно съгласие, а не собственост. Нещата, които можеш да правиш с книгата, са ограничени през DRM; дори плейърите, на които можеш да я слушаш, са ограничени от лиценза на Audible. Те и iTunes, на които Audible са единственият доставчик на аудиокниги, го правят не защото издателите са ги помолили. Правят го, защото имат лична изгода.

Ще ви обясня откъде знам това. Последната ми книга беше издадена от Random House като аудиокнига. Бяхме се свързвали преди с Audible и ги бяхме питали: “Ще пуснете ли една книга в магазина ви, без да я опаковате в DRM?”. Те отговориха: “Не.” Когато ги попитахме за тази книга – Random House е най-големият издател на аудиокниги на света, огромен доставчик е – пак се свързахме с Audible и ги питахме ще го направят ли. Те отговориха: “Ами добре, ще го направим. Но iTunes няма да я приемат в магазина си.”

Всеки, който твърди, че читателите не могат, не бива и няма да притежават своите книги, е маниак, решил да унищожи книгата, книгоиздаването и самото авторство на книги. Трябва да попречим на тези хора да постигнат своето. Утрешните библиотеки трябва да са по-добри от днешните. Способността да даваме книгите си назаем едновременно на повече от един човек е полезно качество, а не рушителен елемент. Всички знаем това. Време е да спрем да се правим, че пиратите на авторското право са прави. Тези хора са били читатели, преди да станат издатели, писатели, адвокати, търговски агенти или маркетьори. Ние сме хората на книгите – време е да започнем да се държим като такива.

(Втората част на речта на Кори Доктороу ще публикувам в някой следващ запис.)

33 Responses to 'Как да унищожим книгата'

  1. Калин Says:

    …благодаря.

    И чакам, втората част.

    А междувременно пуснах линк насам в дискусията за авторските права и “пиратството” в azcheta.com.

  2. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    ами всъщност ако екнигите станат преобладаващия вариант книги, издателите с авторски права върху дадена книга стават тотално ненужни

  3. 111bits Says:

    Хех, благодаря и аз, Григоре.
    Спести ми време – преди два дни я прочетох и мислех аз да я преведа. 🙂

    Някои неща е хубаво да достигнат до повече хора. Речите на Кори Доктороу са сред тези неща.

    Поздрави! 🙂

  4. venkain Says:

    И аз благодаря. Може би е добре да се даде линк към текста на английски: http://thevarsity.ca/articles/23855

  5. Michel Says:

    Страхотно го е казал, а и превода си го бива! 😉

    Преди време и аз споменах, че обичам книгите… а се присетих за това тъкмо покрай случката с Amazon, която е доста безумна. Колкото и да се извиняват сега от електронния магазин за изтриването, всеки ще ги гледа с подозрение занапред…

  6. optimiced | bg » За книгите, за авторските права, и за “слушането” на компютърните мрежи Says:

    […] Прекрасният превод на български е на Григор Гачев (част първа, част […]

  7. Александър Says:

    Да – материалът е страхотен. И аз мисля, че трябва да стигне до повече хора, и ще направя каквото мога. Авторът заслужава поздравления, както и г-н Гачев, че го е превел.

  8. Бранимир Събев Says:

    Тази реч буквално ми напълни сърцето, браво!

  9. Калин Says:

    Пуснах връзчица и от Човешката (не знам защо не ти излиза като trackback).

  10. Човешката библиотека » “Слънце недосегаемо”, електронно :D Says:

    […] ви каним да прочетете и речта на Кори Доктороу “Как да унищожим книгата“, преведена и публикувана от Григор Гачев.   […]

  11. Добрин Махлянов Says:

    Благодаря за статията, трижди благодаря за превода!!! Надявам се всеки един “човек на книгите” да успее да прочете това…

  12. FPrint Says:

    Здравей, за правата, защитата и книгите… а какво стана с Труд, знам.бг и цялата злояда и ужасна история? Четох, четох, изморих се, не открих какво става в момента. Не открих и други средства за да се свържа и да питам в не така директен формат… за стари мейли не смея да рискувам.

    Поздрави

  13. Григор Says:

    @FPrint: Пробвай да се сетиш какво става в момента. Не е трудно… 🙁

  14. FPrint Says:

    Всичко е заспала зимен сън? Статуктвото се е установило и вече почти на никой не му пука? Като четох публикациите ти от 2006-та беше много интересно историческо проучване. И много тъжно такова.

  15. Григор Says:

    @Григор: Точно така. И ме е страх, че 2018 наближава…

  16. Калин Says:

    За колективните усилия спрямо “Труд” не знам, но аз продължавам да не купувам техни издания (и да обяснявам защо на любознателните си приятели).

  17. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » “Дивна” Says:

    […] и издатели на халтура. И второ, защото Кори Доктороу ми помогна да разбера – част от обичта ми към книгите е желанието ми да ги […]

  18. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Как да унищожим книгата - 2 Says:

    […] in Bulgarian. English readers, please check the “In English” category.) « Как да унищожим книгата .бг: Кръгла маса […]

  19. Вели Says:

    Някои хора четат книгите по интернет, защото е най-евтино, особено при тази икономическа криза. До ден днешен съм свикнала да чета книгите във вида, в който са. Независимо от това дали са от приятели, от библиотека и т.н. Не мога да си позваля всеки ден да си купувам книги. Понякога не ми стига и за една в месеца. Винаги това, което грабва вниманието ми е възпрепятствано от финансова ми невъзможност. Опитайте се да разберете и другата страна. В никакъв случай не подкрепям това, което се прави в нета, но все пак… в днешно време разходите за да живееш превишават приходите, които получаваш. Ток, вода, интернет, храна, кабелна или цифрова телевизия, дрехи, обувки, битови материали (тоалетна хартия, шампоан, сапун, препарати за чистене, пране, омекотител, парфюм, козметика) и не на последно място джобни. Това са част от нещата, които има във всеки дом и за всичко се плаща и всеки месец, всеки ден. Остават ли пари да идеш на театър, на кино, да се вземеш книга, за фитнес, за уроци по танци и т.н.?

  20. Григор Says:

    @Вели: В нета има достатъчно книги, които можеш да четеш официално свободно, без да плащаш нищо, за да ти стигнат за десет живота с по една книга всеки ден. 🙂 Стискам ти палци, и горе главата! 🙂

  21. Paul the squid Says:

    Гласувам “ЗА” с всичките си възможни ръце. И не само заради правото да притежаваш закупена книга или заради сантимента, който се е свързан с разгръщането на страниците. Гласувам за, заради правото и свободата да споделяме – идеи, знания, емоции, преживявания. Това е, което книгите ни дават и което човечеството “притежава” откакто сме проговорили. Може би и от по-рано. То ни прави хора. Това е което чрез DRM се опитват да ни отнемат.

  22. Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Европейският съд, Интернет доставчиците и музиката Says:

    […] едно фундаментално есе на Кори Доктороу – “Как да унищожим книгата“. В него той посочва една ключова истина за […]

  23. Европейският съд, Интернет доставчиците и музиката Says:

    […] преведох едно фундаментално есе на Кори Доктороу – “Как да унищожим книгата“. В него той посочва една ключова истина за […]

  24. Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Голямото нощно четене Says:

    […] на Кори Доктороу “Как да унищожим книгата” (тук и тук). И простичкото му откритие, което ще имам […]

  25. temerut Says:

    Добре де, какво толкова ви харесва в тази реч?!
    На пръв поглед изглежда много добре, признавам. Но ако се замислим, написаното защитава системата на авторските и особено на copyright правата във настоящия й вид! Защитава материалния модел на авторското право, според който основата е носителят (материален), а не интелектуалното съдържание. Който поставя хартията над идеята… Защитава се изкривения модел, поддържан от издателите и оправдаващ цената на книгата не според нейния интелектуален товар, а според “прибавената стойност”, която всички посредници по веригата автор-читател уж внасят.
    Аз не съм съгласен с това изказване. Искам посредниците между мен и автора да са сведени до абсолютния минимум, а най-добре такива да няма. Искам да си плащам съдържанието, а не материалната му обвивка. Искам да платя информацията, а не носителя й. И най-важното – искам като платя една книга в електронен вид да знам, че парите са отишли при автора, за остойностяване на труда му, а не при посредниците, които я му дадат нещо, я не!

  26. Григор Says:

    @temerut: Грешиш. Защитава системата на авторските права в предишния й, отпреди “електронизацията” вид. В който основата е интелектуалното съдържание (а не носителят, както погрешно мислиш), но като израз на създателя му, а не на прекупвача-монополист. Ако провериш, ще установиш, че в този предишен вид авторът получава няколко пъти по-висок процент от печалбата, отколкото в сегашния, и е няколко степени по-свободен как да си издаде книгата. (На теория печатниците са по-малко, но на практика в съвременния свят има 5 големи електронни магазина за книги, които са на принципа “my way or the highway”.)

  27. temerut Says:

    Продължавам да не съм съгласен.
    Това, че в момента има само 5 големи електронни магазина и те държат неприлично високи цени (някъде четох за книга, която на хартия е около $6, а в електронен вариант – към $15) е ненормално. Противоречи на всякаква логика. Разходите по поддържане на електронен магазин са несравнимо по-малки от тези на нормална книжарница. Да помислим върху цените, в много груби и приблизителни цифри. След като една хартиена книга струва $6, с всички добавени разходи по печат и дистрибуция, значи издателите оценяват интелектуалната част (това, което всъщност ценим) на по-малко от тия $6, да кажем наполовина. Това е “интелектуалната цена” на книгата. Това е “интелектуалната цена” и на електронната книга. А нейната придадена стойност, останалите $12, при условие, че няма разходи по материалния носител, остават да са по мерките за защита. (И заложена по-голяма печалба от на хартиена книга, защото експлоатират увлечението по електронните книги) Това ненужно оскъпяване създава по-силен мотив дадената книга да бъде “пиратствана” и налага още по-силни мерки за защита. Затворен кръг. Ако е обратното – ниска цена и слаби мерки за защита, “мотивът за пиратстване” ще е много по-слаб – много повече хора биха си купили книгата. (Някъде четох за един наш автор, Николай Теллалов, който е реализирал по-големи продажби на своя хартиена книга, пусната от самия него свободно в мрежата. Много добър фантаст, препоръчвам “Нано”)
    Въпрос на време е тази нелогичност да изчезне. Пазарът рано или късно ще премахне това изкривяване. Достатъчно е дадено произведение да започне да се продава от някого на по-ниска цена с по-слаба защита, отколкото при тези големи 5. На първо място ще е конкуренцията, която ще ги накара да свалят цените (а онлайн търговията не е териториално ограничена, така че размерът на големите няма да им дава предимството, което имат големите в света на материалните продажби). И още нещо – “мотивът за пиратстване” ще е силен, а ще има лесен начин то да се осъществи – големи нереализирани печалби за големите.
    Изобщо не се съмнявам, че авторът е получавал по-добри проценти и хонорари, отколкото при хартиените продажби. Въпросът е защо? Виновна ли е за това електронната продажба? Защо да е, той продава един и същ продукт. Купувачите са едни и същи. Няма обективна причина за тази разлика… Променена е само формата и на пръв поглед тя е причината. Но всъщност причината е този, който управлява формата – издателя. При електронните продажби им е много по-лесно да крият оборотите си и да ощетяват авторите. Ама вината за това не е на формата, а на този, който злоупотребява с нея. Да виним извършителя, а не инструмента. Тук отново конкуренцията може да е решение на проблема, но авторите спомагат да се поддържа статуквото, като продават изключителни права само на един издател, унищожавайки възможната конкуренция.
    Така че продължавам да смятам, че с това си изказване Доктороу защитава не само своите интереси (говорейки от своята гледна точка), но непряко и тези на издателя-монополист. Съвременните издатели и електронни магазини не са ли същите онези издатели “отпреди електронизацията”? Електронизацията на книгата не е чудовището, което я унищожава. Унищожават я някои лицензни особености и прекалените свободи, които лицензионните закони дават на издателите-монополисти-посредници. Спомни си сагата “ИК Труд – права върху Елин Пелин”. Ето ти доказателство, че не в електронизацията е проблема, а в този, който я прилага. Ако се подхожда коректно от всички страни в електронната (също както и в материалната) търговия, и авторът ще си получава хонорарите, и издателите ще имат по-ниски разходи, а след премахването на придадената стойност на материалния носител, и читателите ще плащат по-малко пари за същия интелектуален продукт…
    Аз самият чета непрекъснато и купувам много хартиени книги. Купувам ги по-бързо, отколкото ги чета, ето и сега имам една още неразопакована. А една от причините да не успявам да си насмогна на купуването, е че имам четец за електронни книги. Разбирам и изпитвам носталгията по хартиената книга, но когато хванах последната книга на “Песен за огън и лед”, която е почти 1000 страници и един килограм, силно ми се прииска да я имам в електронен вид. Удобството на електронния четец е неоспоримо – 1/5 от теглото и 1/12 от размера на посочената хартиена книга. Електронната книга е бъдещето. С развитието на технологиите никой не се е преборил (не си представям интелигентни и четящи хора да играят ролята на “лудити” в 21 век), а и електронната книга има значително по-ниска екологична цена от хартиената.

  28. Григор Says:

    @temerut: Сегашното положение може да противоречи на логиката, но е факт. А когато логиката противоречи на фактите, обикновено крива е логиката. Оставям на теб да откриеш къде точно.

    Напълно съм съгласен, че проблемът е не електронизацията, а монополните права, които са се налепили покрай нея. Но тези монополни права са факт. Да не се съобразяваш с фактите, понеже теорията твърди другояче, не ми изглежда разумна стратегия. И съм напълно съгласен, че “правилната” електронизация може да донесе много повече и на авторите, и на читателите, отколкото хартиената книга. Проблемът е само че при сега наличната електронизация е обратното. Това е и причината речта да е не срещу електронизацията на книгите по принцип, а срещу злоупотребата с монополни права при нея (виж обсъждането на лицензите за използване; прочети и втората част на речта).

  29. temerut Says:

    Противоречащите на логиката факти не могат да съществуват дълго. Особено пазарни взаимоотношения, противоречащи на пазарната логика.

    Ето че постепенно доближаваме позициите си. Проблемът не е електронизацията, а начина, по който я разбират/прилагат издателите. Аз защитавам идеята за електронна книга, но не приемам варианта “абонамент” за ползването й – интелектуалното съдържание на електронната книга трябва да стане собственост на платилия определената цена, също както се случва с хартиената книга.

    Признавам, че реагирах преди да прочета втората част. Тя балансира изказването и изяснява нещата. Без нея се създава това впечатление, с което останах аз самия.

  30. temerut Says:

    Твоя цитат под “2018” много точно описва нещата:

    ” Схватката за пари не е между автори и потребители, Погледни кои организираха протеста срещу писмото на “Труд” – почти без изключение творци. Преводачи, писатели, музиканти… Схватката е между автори И потребители, от едната страна, и разпространители (големи – малките са на страната на авторите и потребителите) от другата. Не е между мен, читателя на LOTR, и Кристофър Толкин, наследника на JRRT – а между мен и Кристофър Толкин, от една страна, и “Толкин Ентерпрайзис”, от другата. (“Толкин Ентерпрайзис” няма нищо общо с каквито и да било роднини на писателя – 100% собственост е на някакъв американски праводържател, и името му е просто регистрирана търговска марка.)
    Затова и автори и потребители заедно се борят да премахнат междинното звено, което консумира огромния процент от оборота. И което, благодарение на Интернет, е удобно за премахване, защото вече всъщност е излишно… А това междинно звено се бори да лиши автори и потребители от възможността да се борят срещу него – имат ли я, то ще изгуби схватката, защото е обективно излишно, и го знае. Интересът и на авторите, и на потребителите е срещу него.
    А тъй като борбата за интересите ти е базово човешко право, единственият начин да те спрат от нея е да ти отнемат базовите човешки права… Това е страшното. И това, че “праводържателите” няма да се спрат да го направят.”

    Интернет като среда (бойно поле) и електронната книга като инструмент (оръжие) са това, което ще реши проблемите и ще премахне алогичните явления.

  31. Григор Says:

    @temerut: Аз имах късмета да чета двете части заедно, затова не можах да усетя това впечатление. И да, за електронните книги сме на еднакви позиции. Но си мисля, че Интернет сам по себе си няма да реши проблемите, точно както и най-добрата мотика сама по себе си няма да прекопае градината.

  32. Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Голямото приключение на малкото таласъмче Says:

    […] тази книга. Не просто да съм я прочел – да я имам. Както казва Кори Доктороу, Да ѝ търся място в отесняващите рафтове по стените у […]

  33. Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » АБК готви нова атака срещу „Моята библиотека“ (chitanka.info) Says:

    […] най-четеният блог на света. Преди време бях превел (тук и тук) едно прекрасно негово есе, посветено на такива […]

Leave a Reply