За ислямския тероризъм

Напоследък се изписа толкова за исляма, тероризма и връзката им, че няма къде повече. (Особено където е лесно да си герой анонимно.) Доста бързо престанах да им обръщам внимание. Твърдят, че пръстите на ръцете ги управлявал гръбначният мозък. Не ми се вярва – би предполагало участие на някакъв вид мозък в писането, а в тези текстове подобно нещо не се наблюдава…

Затова и бях смаян, когато един такъв текст привлече вниманието ми. Оказа се, че е имало защо – главата на автора съдържа нещо различно от вакуум под налягане. Личи си не само по умния и точен анализ на причината, а и по абсолютно практичния и реалистичен подход за решаване на проблема.

Преди да прочетете този текст обаче ще ви помоля да се замислите. Какво търсите в темата – да потърсите истината или да потвърдите някакви удобни заблуди? В които вие сте героите, спасяващи хората, България и света от злото? Ако е вторият вариант, текстът може да не ви хареса. Току-виж познаете в част от описанието себе си.

Статията е публикувана в Le Monde, 24.11.2015 г. Българският превод е на Иван Николов и е публикуван в списание Култура.

(Първоначално смятах да бъда „коректен“ и да сложа само линк към статията там. След това обаче си спомних колко лесно и често изчезват от Нета свестни и полезни неща, особено ако казват нещо важно. Затова реших, с извинение към списание „Култура“, да го откопирам при мен изцяло. Пиратски. И да ви приканя да посетите сайта на списанието – там можете да откриете и много други свестни и мъдри неща.)

Джихадизмът е поколенчески и нихилистичен бунт

Оливие Роа е професор в Европейския университетски институт във Флоренция (Италия), където води програмата „Средиземноморие”. Той е политолог, експерт по исляма, автор на „Светото невежество” (Seuil, 2008), „В търсене на загубения Ориент” (Seuil, 2014 г.) и „Страхът от исляма” (Aube/ Le Monde, 92 страници, 11 евро) – сборник с по-важните му текстове в „Монд”, излезли между 11 септември 2001 г. и януари 2014 година.

Оливие Роа е професор в Европейския университетски институт във Флоренция (Италия), където води програмата „Средиземноморие”. Той е политолог, експерт по исляма, автор на „Светото невежество” (Seuil, 2008), „В търсене на загубения Ориент” (Seuil, 2014 г.) и „Страхът от исляма” (Aube/ Le Monde, 92 страници, 11 евро) – сборник с по-важните му текстове в „Монд”, излезли между 11 септември 2001 г. и януари 2014 година.

Франция е във война! По всяка вероятност. Но срещу кого или срещу какво?

„Даеш”[1] не изпраща сирийци да извършват атентати във Франция, за да убеди френското правителство да не я бомбардира. „Даеш” черпи енергия от радикализирани млади французи, които, каквото и да се случи в Близкия изток, изразяват несъгласие и търсят повод, етикет, голям разказ, за да сложат кървавия подпис под своя личен бунт. И той ще продължи и след смазването на „Даеш”.

Присъединяването на младежите към „Даеш” е опортюнистично. Вчера тя бяха с „Ал Кайда”, завчера (1995 г.) бяха подизпълнители на алжирската „Въоръжена ислямска група” (ГИА) или като малки номади извършваха своя индивидуален джихад – от Босна до Афганистан, минавайки през Чечения (подобно „Бандата от Рубе”[2]). Утре ще се бият под друго знаме, освен ако смъртта, възрастта или разочарованието не изпразнят редиците им така, както стана с ултралевицата през 70-те години.

Не съществува трето, четвърто или n-то поколение джихадисти. От 1996 г. в страната сме изправени пред феномен, който е изключително устойчив във времето. Наблюдаваме радикализацията на две категории младежи, а именно „второ поколение” мюсюлмани и обърнали се във вярата етнически французи.

Следователно, основният проблем пред Франция не е халифатът на Сирийската пустиня, който, рано или късно, ще се изпари като мираж, превърнал се в кошмар, а бунтът на радикализиралите се младежи. И същественият въпрос, на който трябва да намерим отговора, е свързан с ролята на тези млади хора – те ли са авангардът в една бъдеща война или напротив – несретниците, за които са останали само трохите на Историята.

Няколко хиляди на фона на милиони

В дискусиите, в телевизионните дебати и по коментарните страници на вестниците доминират два прочита на случващото се: културалисткото обяснение и интерпретацията, свързана с Третия свят.

В първия случай на преден план излиза повтарящата се и отегчителна теза за войната на цивилизациите: бунтът на младите мюсюлмани е показателен до каква степен ислямът не може да се интегрира поне докато призивът за джихад не се зачеркне от Корана при една реформа на ислямската богословска мисъл.

Във втория случай постоянно се припомня постколониалното страдание и това, че младежите се идентифицират с палестинската кауза, отхвърлят намесите на Запада в Близкия изток и се чувстват изключени от френското общество, което е расистко и ислямофобско. С една дума – пак старата песен: докато не се разреши израело-палестинският конфликт, ние все ще се бунтуваме.

Но и двете обяснения се сблъскват с един и същ проблем: ако причините за радикализирането бяха структурни, защо те не засягат само много тесен сегмент от всички онези, които определят себе си като мюсюлмани във Франция? Или няколко хиляди на фона на милиони?

В действителност, самоличността на тези млади радикали е установена! И всички терористи, предприели действие, са имали прословутото картонче „S”[3]. Тук оставям настрана превенцията и просто отбелязвам, че такава информация съществува и тя е достъпна. Така че, нека погледнем кои са тези хора и се опитаме да си извадим заключенията.

Ислямизация на радикализма

Почти всички френски джихадисти принадлежат към две точно определени категории: те са или “второ поколение” мюсюлмани, родени или преместили се да живеят във Франция като деца, или са етнически французи, обърнали се във вярата (като броят им постоянно се увеличава – още в края на 90-те години те вече са били 25% от радикалните елементи). Това означава, че сред радикализираните мюсюлмани няма много представители на така нареченото „първо поколение” (дори сред имигрантите от последната вълна) и най-вече – няма „трето поколение” имигранти.

В същото време, тази последна категория си съществува и се разраства – мароканските имигранти от 70-те години са вече дядовци, но техните внуци не са сред терористите. Въпросът обаче е защо обърналите се във вярата, които никога досега не са били жертва на расизъм, изведнъж решават, че искат да си отмъстят за унижението, на което са подлагани мюсюлманите? И имайте предвид, че много от сменили вярата си идват от френските села, като Максим Ошар[4], например. Те нямат големи основания да се идентифицират с мюсюлманската общност, която съществува за тях само виртуално. С една дума, това не е „бунтът на исляма” или на „мюсюлманите”. Говорим за специфичен проблем, свързан с две категории младежи, най-вече с имиграционен произход, но също така и етнически французи – такива с „френско потекло”. И проблемът не е в радикализацията на исляма, а в ислямизацията на радикализма.

Какво е общото между „второто поколение” французи и онези, които са си сменили вярата? На първо място, ставаме свидетели на поколенчески бунт – и двете групи прекъсват връзките си с родителите или, по-точно казано – с културата и религията, която техните родители представляват и изповядват. „Второто поколение” в никакъв случай не се придържа към исляма на родителите и не следва традиции, които биха довели до отхвърлянето на западния модел на живеене. Те вече са формирани под негово въздействие и говорят френски по-добре от своите родители. Имали са възможност да съпреживеят „младежката” култура на своето поколение, пили са алкохол, пушили са трева, сваляли са момичета в нощните заведения. Голяма част от тях са лежали известно време в затвора. И после – една чудна сутрин са се събудили и са решили да си сменят вярата. Избрали салафизма, с една дума, исляма, който отхвърля понятието за култура и им предоставя норми, позволяващи им наново и съвсем самостоятелно да изградят своята идентичност. Причината е, че те не желаят да имат нищо общо нито с културата на своите родители, нито със „западната” култура, станала символ на тяхната себеомраза.
Ключът към разгадаване причините за бунта трябва да се търси в липсата на предаване на религията от поколение на поколение и в нейното неприемане като част от културата.

Това е проблем, който не се отнася нито до „първото поколение”, което е възприело ислямската култура на държавата, от която идва, но не е успяло да я предаде на следващото; нито до „третото поколение”, което говори френски с родителите си и благодарение на тях е запознато с начините на изразяване на исляма във френското общество. И въпреки че може да прозвучи скандално, все пак, трябва да го кажем: ако в радикалните движения откриваме все по-малко турци в сравнение с имигрантите от държавите от Магреба, това със сигурност се дължи на факта, че при първите преходът бе гарантиран, тъй като турската държава се зае с предаването на религията през поколенията, като изпрати във Франция учители и имами (нещо, което създава друг тип проблеми, но позволява да се избегне приемането на салафизма и прибягването до насилие).

Младежи извън обществото

Младите, обърнали се във вярата, по дефиниция се присъединяват към „чистата” религия. Те не се интересуват от културния компромис (и нямат нищо общо с предишните поколения, които приемаха суфизма). Те преоткриват себе си като „второ поколение”, присъединявайки се към „исляма на разрива” – на скъсването – поколенческо, културно и, на последно място, политическо. С една дума, няма никакъв смисъл на тези млади мюсюлмани да им се предлага „умерен ислям”, тъй като по дефиниция онова, което ги привлича, е радикализмът. Ето защо проблемът при салафизма не е само в това, че проповядването му се финансира от Саудитска Арабия, а че той най-силно импонира на младежите, чувстващи се извън обществото.

И тук именно е голямата разлика в сравнение с младите палестинци, които се впускат в различни форми на интифада. Ако съпоставим техния случай с френския, ще видим, че у нас родителите мюсюлмани не разбират бунта на своето потомство. И те все по-често, като родители на деца, сменили вярата си, се опитват да предотвратят радикализирането им, като се обаждат в полицията и отиват в Турция, за да ги върнат обратно. И тези майки и бащи се страхуват и то съвсем основателно, че по-големите им радикализирали се отрочета ще увлекат по-малките. С една дума, далеч без да са символ на радикализацията на мюсюлманското население, джихадистите взривяват пропукванията между поколенията, съответно и в самото семейство.

Скъсвайки връзките си със семейството, джихадистите живеят в периферията на мюсюлманската общност: те в повечето случаи никога не са участвали в религиозни практики, напротив. Журналистическите материали, посветени на радикалите, учудващо си приличат. Когато след всяка атака се провежда разследване сред близките на убиеца, навсякъде се регистрира ефектът на изненадата: „Как е възможно? Напълно необяснимо е – та той беше много мило момче!. (Другият вариант е познатите да кажат: „Беше просто дребен престъпник.”) Той не практикуваше исляма, пиеше, пушеше трева, излизаше с момичета… Но, да, наистина, преди няколко месеца при него настъпи странна промяна – той си пусна брада и започна да ни натяква разни неща за религията”. А при варианта жена – радикален ислямист, вижте свръхизобилието от статии, посветени на Хасна Аит Булахсен[5], така наречената „Мис фриволен джихад”.

Излишно е тук да търсим обяснение в taqiya[6] или в някакво фалшиво поведение, защото, след като са „born again”[7], младите хора не се крият и открито проповядват своите нови убеждения във фейсбук. Там те демонстрират своето ново всемогъщо „аз”, желанието си за отмъщение заради несправедливостите, радостта от новата абсолютна власт, произтичаща от волята да убиват и от заслепяващата ги мисъл за собствената им героична смърт. Насилието, от което са привлечени, е от нов, съвременен тип – те убиват хладнокръвно и спокойно – така, както го правят масовите убийци в Америка или Брейвик в Норвегия. При него нихилизмът и гордостта са дълбоко свързани.

Тази особена форма на кръвожаден индивидуализъм се открива и при изолирането им от мюсюлманските общности. Много малко от младите радикални ислямисти ходят в джамия. В случаите, в които слушат имами, често пъти се оказва, че водачите им са самозванци. Тяхната радикализация протича около въображаеми форми на героизъм, насилие и смърт. И няма връзка нито с шериата, нито пък с някаква утопия. Когато отидат в Сирия, младите радикали просто се бият и не проявяват интерес към местното общество, камо ли да станат част от него. А ако се отдават на сексуални робини или си наемат млади жени в Интернет с идеята да ги направят съпруги на бъдещи мъченици, това е именно защото изобщо не са интегрирани в мюсюлманските общества, които твърдят, че защитават. Те са повече нихилисти, отколкото утописти.

Никой не се интересува от ислямско богословие

Сред младите радикали може и да има такива, които са преминали през така наречения „Tabligh” (обществото на фундаменталистките мюсюлмански проповедници), но нито един от тях не е посещавал Мюсюлманското братство (Съюз на ислямски организации във Франция) и не е членувал активно в политически организации, например в някое от пропалестинските движения. Никой от тях не е участвал в практики на религиозната общност – не е раздавал ястия в края на Рамазана, не е проповядвал в джамия или на улицата, ходейки от врата на врата. Никой от тях не е преминал през сериозно обучение по религия. Никой не се е интересувал от ислямско богословие или дори от характера на джихада и от същността на Ислямска държава.

Те са се радикализирали около малка група „приятели”, събираща се на някакво определено място (в квартала, в затвора, в спортния клуб). И наново са си създали „семейство”, братство. Има едно принципно положение, което до този момент никой не е изследвал задълбочено: братството често пъти е биологично. Ние редовно се натъкваме на случаи, в които двойка „кръвни братя” заедно предприемат терористични действия (братята Куаши[8] и братята Абдеслам[9]; Абделхамид Абаауд[10], който „отвлича” по-малкия си брат, братята Клен[11], които заедно сменят вярата си; да не споменаваме братята Царнаеви[12], организирали атентата в Бостън през април 2013 година). Като че ли радикализацията на „кръвните братя” (включително и на сестрите) е начин да се наблегне на поколенческите разлики и на скъсаната връзка с родителите.

Джихадистката клетка се опитва да създаде емоционални връзки между членовете си, като за целта нейният представител много често се жени за сестрата на брата по оръжие. Тези ислямизирани формирования се различават от клетките на радикалните движения, вдъхновени от марксистките или националистически идеи (например, Алжирския фронт за национално освобождение, ИРА или ЕТА). И тъй като са изградени на основата на лични връзки, в тях по-трудно проникват агенти под прикритие.

В крайна сметка, действията на терористите не са израз на радикализирането на мюсюлманското население, а отразяват поколенчески бунт, обхващащ точно определена категория младежи.
Какво общо има тук ислямът? За второто поколение е очевидно – те смятат, че преоткриват своята идентичност, която родителите им са опозорили. Те са „по-мюсюлмани от мюсюлманите” и особено в сравнение със собствените си родители. Те влагат изключителна енергия, за да обърнат своите майки и бащи във вярата – усилие, което е абсолютно напразно, но демонстрира до каква степен младите и старите са от различни планети (всички родители на терористи ислямисти могат да ви изпишат стотици страници с подобни неуспешни опити). Що се отнася до младежите, сменили вярата си, те избират исляма, защото на пазара на радикалния бунт няма нищо друго. А да се присъединиш към „Даеш” означава, че със сигурност ще можеш да всяваш ужас.

  • [1] „Даеш” е наименованието, с което френските анализатори предпочитат да наричат групировката „Ислямска държава”, за да изразят презрението си. Тази дума има значението на фанатик и унищожител.
  • [2] По-голямата част от членовете на „Бандата на Рубе” са се били в Босна по време на войната в Югославия (1994 – 1995) на страната на мюсюлманите.
  • [3] Това означава, че са регистрирани в полицията, защото представляват заплаха за сигурността на държавата. “S” идва от френската дума “sécurité”(сигурност).
  • [4] Миналата година той бе разпознат като един от палачите на “Ислямска държава”, обезглавил няколко сирийски пленници.
  • [5] Тя е замесена в подготовката на атентатите от 13 ноември в Париж.
  • [6] В шиитския ислям taqiya е форма на лъжливо религиозно поведение, при което вярващият извършва богохулни действия или се отрича от вярата си, тъй като животът му е заплашен.
  • [7] От англ. „родени отново” – има се предвид разбирането, че след като приемеш вярата, се раждаш отново, за да започнеш своя духовен живот.
  • [8] Братята Саид и Шериф Куаши извършват нападението срещу „Шарли ебдо” на 7 януари.
  • [9] Братята Салах и Брахим Абдеслам участват в атентатите в Париж от 13 ноември.
  • [10] Абделхамид Абаауд се смята за „мозъка” на атентатите в Париж от 13 ноември. Той успява да радикализира и 14-годишния си брат Юнес.
  • [11] Смята се, че гласовете в аудиозаписа, с който „Ислямска държава” поема отговорност за атентатите в Париж на 13 ноември, са на братята Фабиен и Жан-Мишел Клен.
  • [12] Джохар и Тамерлан Царнаеви

—-

Не слагайте терористите наравно с френската нация

Разговор с Оливие Роа

– На 19 ноември Манюел Валс обяви създаването на структура за „дерадикализация”, която да оценява разкаялите се и волята им да се впишат отново в обществото.

– Тук има два проблема: „дерадикализирането” предполага, че гледаме на радикалния човек било като на жертва, на която са промили мозъка, било като на разкаял се мафиот, т.е. някой, който се пазари, за да се предаде. Това, което не могат да видят в случая, е политическото развитие на радикалния, свободата му (ако ми е позволено да кажа). Той е направил избора си съвсем съзнателно, защото всеки „радикализиран” е наясно какво става в Сирия, какво правят терористите, т.е. наясно е какво се готви да направи. Така че, ако той се „дерадикализира”, това значи, че е разбрал за задънената улица, където го води това насилие, т.е. той отново използва своя разум и своята свобода. Това, което се очаква от него, не е отричането му („нищо не съм направил, манипулираха ме”), от него се очаква отговорност – тя ще му позволи да говори на младите и да бъде чуван. Трябва да престанем с патерналистичното и морализаторско говорене, ако искаме думите на „разкаялия се” да имат тежест. Целта не е спасението на самия „разкаял се” – едно твърде християнско гледище; целта е влиянието на думите му върху другите, тяхната социална полезност.

– Наричате терористите „нещастници”. Смятате ли, че управляващите вземат тях и тяхната мотивация прекалено насериозно?

– Въпросът не е до мотивацията, просто заемайки същата терминология като ИДИЛ, влизаме в нейната пропаганда, правим от нея истинска алтернатива на европейската цивилизация, превръщаме я в екзистенциална заплаха, а не просто заплаха за сигурността. Така засилваме престижа и привлекателността й за всички онези, които имат желание да скъсат с обществото и моралния ред. А те наистина са нещастници – нищо сложно няма в това да засипеш с откоси „Калашников” натъпкани зали, да не говорим за тези, които се взривяват, без да убият, или пък за шефа на групата, който се обажда на братовчедка си, за да разбере къде ще спи. Така че, да ги поставяме наравно с френската нация, това означава да си обидим нацията.

– Писателят Камел Дауд в „Ню Йорк таймс” директно обвинява саудитското влияние, което било довело до „уахабизация” на духовете.

– Салафизмът не е някакъв вирус, с който платени от Саудитска Арабия имами са заразили невинни младежи. Разбира се, и петродоларите помагат, но в предградията никой не ги е помирисвал даже. Салафизмът съблазнява, защото е продукт, който отговаря на търсенето на пазара за религиозност. Той се опира на две неща: декултурацията и нормата. На младежите, които не могат да открият себе си в културния ислям на родителите си, той предлага апология на декултурацията им: „твоите родители не са ти препредали исляма и така е по-добре, защото техният не е добрият ислям. Сега самият ти можеш да придобиеш истината” – и тази истина е серия от експлицитни норми (прави това, не прави онова). Младежът, станал салафит, се превръща внезапно в господар на истината срещу родителите си, срещу бившите си учители. Какъв хубав нарцистичен реванш! И това, разбира се, веднага прекарва границата между „спасение” и „нечестивия” (независимо дали той е номинален мюсюлманин, християнин или атеист). Това самоизключване от обществото не е на всяка цена извор на насилие, но предлага религиозно оправдание на онзи, който тръгва на война срещу обществото, срещу всякакво общество в името на една утопична общност.

– В последната си книга „Страхът от исляма” вие обвинявате едновременно един „десен” подход към исляма, който от всеки мюсюлманин прави потенциален „джихадист завоевател”, и един „прогресистки” подход, чиято цел е да отрече всякаква връзка между терористичните актове и исляма, служейки си по-специално с лозунга „not in my name”. Защо противопоставянето на тези две визии е безперспективно?

– И двете визии са „културалистки”, т.е. те свеждат религията до някаква идентичност, а не до някаква вяра. За десницата всеки „културен” мюсюлманин остава пленник на Корана, за левицата мюсюлманинът атеист продължава да бъде квалифициран като мюсюлманин. Да кажеш, че проблемът е ислямът, значи да превърнеш исляма в инварианта; като казваш „Not in my name”, също постулираш инварианта – името. А всъщност, в контекста на декултурацията, вярващият мюсюлманин е принуден да си задава въпроси за вярата си, принуден е да се позиционира като религиозен играч. Това, по различни причини, не разбират нито десницата, нито левицата.

– След атентатите Франсоа Оланд избра войнствена реторика спрямо ИДИЛ. Има ли някакви рискове в това?

– Рискът е да не спечели войната. Не защото ще я загуби, а защото няма да се води истинска война, няма да изпратим наземни войски срещу ИДИЛ.

Atlantico

35 Responses to 'За ислямския тероризъм'

  1. Кирил Says:

    На мен ми е странно как автора обяснява мюсюлманските гета, където нито полицията, нито обикновените граждани не припарват?

  2. z Says:

    Хората, които вярват, че живота не свършва със смъртта, не ценят своя живот, какво остава за живота на останалите. Ако някой мисли, че като убие мен, неверника, ще ме прати еди-си-къде, а когато той бъде убит – ще отиде еди-си-къде, тогава нещата могат да се развият само в една посока. Просто е абсурдно как във времената, в които живеем, по-голямата част от човечеството ръководи действията си съобразно религията (която и да е тя).
    Дори и да погледнем религиите от положителната им страна, следвайки ги още щяхме да живеем в пещери. Време е просто човечеството да осъзнае реалността и да направи разлика какво си струва и какво е пълно безумие.
    Най-смешното е, че христианството също се опитва да извлече дивиденти и да си възвърне загубените през последните 150 години позиции. Това и обобщава нещата – всичко е просто борба за власт.
    Няма правилна и грешна религия – щом се говори за бог, ад, рай, прераждане и подобни щуротии – извращенията са гарантирани. Разни хора са хванали вълната и от хиляди години се възползват от човешката наивност и страхове. Не е религията нещото, което да регулира човешкото поведение. Крайно време е религиите да останат в историята.

  3. skoklyo Says:

    @Z “щом се говори за бог, ад, рай, прераждане и подобни щуротии – извращенията са гарантирани.” Когато се говореше за Партия, революция, равенство и братство, извращенията също бяха повече от гарантирани.

    Интересна е позицията на френския автор Мишел Уелбек, според когото хората не могат да живеят без религия. Според неща, които съм чел, идеята за Бог, властващ над всичко в света, отразява социалната същност и инстинкти на хората. Все обожествяваме владетелите и очовечаваме боговете.

    Има един немски филм, “Вълната”, по реално проведен училищен експеримент през 60-те години в САЩ, доколко фашистко движение може да пусне корени в условията на демократично общество. Стряскащо е как мнозинството хора изпитват едва ли не духовно освобождение, когато бъдат вкарани в твърди, сигурни и предвидими рамки.

    Да се обзаложим ли колко българи в момента с радост биха приели един всемогъщ силен и (привидно) справедлив лидер? Ще кажете, че българите сме сбъркани, както и руснаците или турците например, или германците преди 80 години. Ами просто културата ни е такава, че по-плитко покрива първичните движещи сили, които дремят в абсолютно всеки човек. Много психологически експерименти доказват наличието им, но в общества с развито общество има достатъчно механизми, за да ги възпрепятстват и коригират навреме в посока на разума.

    Въпросът е, дали разумът не е втора природа на човека? Нещо, което трябва да бъде предавано и учено години наред, докато инстинктите, религията и светът на магията не са ни първично присъщи?

  4. Григор Says:

    @Кирил: Както и немюсюлманските гета, в които положението е същото. Точно това е, което авторът твърди – проблемът е не в радикализиране на исляма, а в ислямизиране на радикализма. Съответно леченията са коренно различни.

    @z: Не всяка религия изисква да убиваш неверници или други глупости. И аз съм атеист, но не съм враг на религиите. Ако някой има нужда да вярва, значи трябва да вярва – това е, което е най-добро за него. Просто нека си избере нещо, което не иска от него да вреди на другите или себе си.

    @skoklyo: Именно – хората трябва дълго и търпеливо да бъдат учени как да не бъдат роби на инстинктите си, за да се научат поне малко. Според мен Уелбек не е прав – хората могат да се научат. Но е вярно, че подкрепата за „силна ръка“ е критерий за незрялостта на едно общество и риска то да се срине от демокрация към диктатура. Затова и наличието на лумпенска (и всъщност изобщо на мизерстваща) прослойка в едно общество е риск за него. До степен отчасти да оправдава някои социални идеи – казвам това като човек с предимно либертариански убеждения… Въпросът е как тези социални идеи да се прилагат правилно.

  5. Кирил Says:

    @Григор в Германия или в Австрия не съм чул за румънско гето, за английско гето, за испанско гето. Споменавали са, че не се ходи или в турския или в арабския „квартал“. Ако има едно гето в европейски град мога да заложа, че или ще е турско или арабско.

  6. Кирил Says:

    Аз не знам радикализирани християни в Европа, които да започват да избиват хора, само защото са от друга религия от последните десетилетия. Можеш ли да ми кажеш? Или за радикални будисти, които започват да избиват „неверници“?

  7. Григор Says:

    @Кирил: Случайно да си чул там за циганско гето, примерно? За еврейско гето, преди създаването на Израел и масовата емиграция на евреите от гетата натам? За китайски квартал? За негърски (християнски) квартал?… Кои от тези са мюсюлмани? Някои от циганите (далеч не всички). Така че не бързай да се обзалагаш. София е европейски град и имаме повече от едно гето – колко от тях са турски или арабски?

    За радикализираните християни – говори ли ти нещо името Андерш Брайвик? Над 70 души, повечето от които деца, и то също християни – просто по неговите критерии предатели. Най-убийственият атентат в Европа за последните 10 години… Като се занадигат сега крайнодесните, и повече като него ще има. Радикалите и психопатите имат една истинска религия – насилието. Те са като онези футболни фенове, които ходят на мач не защото харесват спорта, а за да се бият после. Ако забраниш „техния“ отбор, ще се лепнат за друг. Проблемът ще остане нерешен. Кой ще ти е виновен – масоните и рептилите ли?

    Точно както ако събереш в една килия Брайвик и някой от ислямските атентатори, не само че няма да се ликвидират един друг още първите секунди, а най-вероятно бързо ще станат добри приятели и единомишленици.

    (И, между другото, християнството е избило повече „неверници“ от всяка друга религия – може би от всички други религии заедно. Ликвидирало е цели цивилизации. Съжалявам, ако това наранява религиозните ти чувства, но е факт. Да го идеализира човек е точно толкова глупаво, колкото и да го демонизира. Както с всяка друга религия.)

  8. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    кьолн?

  9. Светлана Says:

    Наскоро мярнах едно видео с Никита Михалков, не е по същата тема, но има доста общи моменти…
    http://www.besogon.tv/mikhalkov/109-director-of-geopolitical-play.html

  10. Григор Says:

    @~!@#$%^&*()_+: Май ще излязат не терористи, а рокери.

  11. Светлана Says:

    @~!@#$%^&*()_+: По темата Кьолн – моя колежка от СУ работи известно време за ЕК в Брюксел. Случилото се в Къолн 1/1 представя разказа й за “незабравимата” първа Нова Година в града. Не успяла да се прибере за празника и решила да се повесели с местните…После, като споделила с колегите в ЕК, те я изгледали със съжаление – всички знаят и никой не ходи там – само туристи и …такива като нея. Но никой не я предупредил въпреки, че споделила намеренията си. Просто това е практика сега придобила известност поради ситуацията. Полицията не може да се справи с това.

  12. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    @Светлана, искаш да кажеш че понеже не е ново, е ОК емигранти да нападат жени по нова година?

  13. Светлана Says:

    ~!@#$%^&*()_+ Says: Напротив! Точно обратното исках да кажа – едва сега има шанс да се направи нещо, защото досега това беше класирано в сферата на “личните” проблеми и никой не считаше, че е нужно нещо да се прави. Тя дори не се е оплакала, както впрочем и не една от германските жени… Счела е, както очевидно е говорело и поведението на останалите жени в офиса на ЕК, че това е нейна грешка – да не е ходила там, нямало да я щипят…

    Сега това е добило мащаб и известност – обсъжда се. Сега е моментът да се направи нещо. Но не полицията е тази, която ще се справи с това. Полицията не може. В по-голямата си част това става по времето на силен шум и музика, в голяма блъсканица (която самите нападатели предизвикват съзнателно), нощем и жените дори и да са с мъж до себе си пак биха били жертва. По-възрастните сигурно помнят пътуването в автобус в час пик през 1981 – случваше се дори и тук, разбира се единични случаи и поради това лесно решими от обществената нетърпимост.

    При масова атака в блъсканицата жената е ощипанаили опипана преди някой да разбере какво се случва – арабите го приемат като забавление. Познатите ми, които са били на работа в арабските страни преди години са ми разказвали такива неща – на митница, на пазара, в обществени места изобщо. В Либия е невъзможно да се оплачеш от такова нещо. Мълчиш и научаваш местните правила.

    Тук има как да се направи нещо, но то не е от полицията и не е бързо като решение…

  14. noemis Says:

    Ако представената в статията статистика е вярна, пощипванията са само върха на айсберга.

    Секс, ислям и Европа
    Много хора и организации все още са готови да манипулират публиката и умишлено да подценяват огромната опасност за момичетата и жените в Европа само и само да не се клати мултикултурната лодка
    http://www.segabg.com/article.php?id=785856

  15. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    @григор, след всяка НОВА простотия извършеня благодарение на ислямска мозъчна промивка, веднага сочиш брейвик и зверства от преди векове

    – християните сигурно са избили повече хора по религиозни причини отколкото мюсюлманите, но не те са НАСТОЯЩИЯ проблем
    – брейвик изби деца, но подбудите му бяха по-скоро политически, отколкото религиозни и колко брейвиковци се появиха от тогава?
    – ислямския тероризъм е СЪВРЕМЕНЕН проблем и да се твърди че исляма НЕ Е една от причините е изкривяване на фактите

  16. Григор Says:

    @~!@#$%^&*()_+: Пенчо бре, чети! И не тролствай, че напоследък нямам търпимост към хора, които приказват за да се намират на производство на шум.

    Подбудите на ислямския тероризъм са прости: някой непризнат от родителите си и от другия пол обществен отпадък не може да върти околните на пръста си, ако не стреля по тях. И понеже е модерно тероризмът да е ислямски, крещи „Аллах акбар!“, докато стреля. Утре като се надигнат крайнодесните, ще крещи „В името на Бога!“. Ако вдругиден забранят религиите, ще крещи „Смърт на изкукалите вярващи!“. Цялата статия и целият разговор е затова – прочете ли нещо, преди да коментираш?

    @noemis: Абсолютно съм убеден, че е гадост да те опипват и щипят. Но израз като „огромна опасност“ съм свикнал да го асоциирам с по-страшни неща – примерно вероятност за смърт и подобни. Иначе казано – някой ти е пробутал не аргументите на логиката, а аргументите на емоцията. Най-сигурният белег на манипулацията.

    Че доста имигранти не са научени на европейските правила е факт. Че докато някои не влязат в затвора за по десетилетие, с план да бъдат депортирани после, мнозинството няма да се оправи – също. Но с малко по-адекватна полиция и по-здрава ръка към тези, дето си мислят че са в рай с хурии, нещата ще влязат под контрол. Вината твърде очевидно е не на „мултикултурализма“ – престъпното отношение не е култура и никой не смята да го толерира и опазва. Унизително е да се оставяш да те зомбират с толкова плоски лъжи.

    Най-сетне, изразът „не ходи където те щипят“ е колкото обиден, толкова и верен. Ако се накичиш с пет кила злато и идеш да се разхождаш цяла нощ из Филиповци, кой ще ти е виновен, че са те нападнали и обрали? Формално – циганите, лошата полиция и т.н. Да, вярно е, че това не бива да се случва. Ама ако знаеш ситуацията и въпреки това ходиш там, не търси симпатията ми. Все едно е да пушиш като комин и после да протестираш, че те е хванал белодробен рак, защото цигарите не бива да го предизвикват… Особено крайните степени на идиотизъм също не са хубаво нещо.

  17. Светлана Says:

    Гриша, хайде сега пак да си дойдем на думата за интеграцията от предишния ти запис за тероризма и бежанците. Очевидно германците, а и доста други европейци ще трябва да се откажат от доста неща в името на интеграцията. Ето това е едно от тези неща. Ще се наложи да търпим отношението на тези хора към жените и да се съобразяваме с него дълго време преди да настъпи приемането от тяхна страна на точно тази културна ценност. За да достигне до нея на западното общество му е отнело бая време м

  18. Светлана Says:

    исля… Но щом ти казваш, че е достатъчно да влязат 2-3 в затвора и да са застрашени от депортация, ще поизчакам да видя ефекта.

    Междувременно хайде пак да се замислим кои още неща ще трябва да отстъпим, освен отношението свободата да ходим и празнуваме спокойно по улиците ние жените. То щеше да е добре да имам и един пример тука за мъжете ама май по-добре, че нямам… А иначе на чужд/женски гръб и 100 тояги са малко.

  19. Григор Says:

    @Светлана: А, не – тук се разминаваме.

    Европейците може да трябва да се откажат от малко пари в името на интеграцията, но от нищо друго. В частност, отношението на тези хора към жените е вредно да бъде търпяно – било дълго време, било кратко. С 2-3 в затвора няма да се мине – трябва да влязат вероятно поне няколко десетки, може би стотици. За тази цел трябва полицията и съдът да си свършат работата, а те май-май нямат достатъчно желание. Което и е истинското подхранване на тези като ПЕГИДА… и щастието на кукловодите зад тях. Чак се чудя дали някой отвътре не взема мерки иначе работещата като отлично смазана машина германска полиция да става в този случай за смях и подигравки.

    Има си причина ние да не трябва да отстъпваме нищо. Мигрантите бягат в крайна сметка от обществото си и неговите проблеми. Да донесат същото това общество тук означава не само да си запазят проблемите, а и да ги натресат и на нас. Да виждаш някакъв смисъл да бъде позволено – освен мерака на някои хора да разпалят недоволството ни, за да го яхнат и да станат фюрери?

    Между другото, има нещо, което жените е добре да разберат. Където е опасно за жени, е опасно и за мъже – където има изнасилвания, винаги има и грабежи и прочее. А при въоръжен грабеж на една жена може просто да ѝ дръпнат чантата и да ѝ ударят два шамара да мълчи, но мъжа често го пребиват или убиват, за по-сигурно… Просто за мъжете не е прието да пищят, че е опасно, и да се изживяват като единствените жертви.

    (Твърди се, че повечето спасени от „Титаник“ жени са били абсолютно убедени, че жените са били жертви в тази ситуация и мъжете са се спасили за тяхна сметка. Въпреки че чудесно са видели как в лодките биват товарени най-напред жените и децата, и как в собствената им лодка от 60 души мъже са били само двамата моряци, които е трябвало да я управляват…)

  20. Светлана Says:

    Не си много убедителен, Гриша. Според мен ще мине доста време докато имигрантите схванат, че тази ценност трябва да я възприемат. Дотогава според теб ние жените ще трябва “да не ходим там дето ни щипят”. За мен това е отказване от определена ценност – свобода на придвижване. Въпросът ми беше колко още такива неща ще трябва да отстъпим докато се получи интеграцията?

    Днес има изказване, че досега сме видели едва около 10% от прииждащата вълна бежанци. Това е допълнителна трудност -колкото повече са новодошлите толкова по-трудно и бавно става тази интеграция. Докато се интегрират тези хора ние ще трябва да платим цена – не само средства, а и ето такива откази от различни неща. Въпросът ми и миналия път и сега е – кои?

    Не мисля, че обществото ни е готово за това. И моят съвет е да помислим всеки поотделно и всички заедно и да се подготвим. Налага се ако не искаме, както ти казваш, да станем изманипулирани от определени кръгове.

  21. Григор Says:

    @Светлана: Според мен в момента, в който няколкостотин „невъзприели“ влязат в затвора – с гаранцията, че после се връщат кой откъдето без право на обжалване – процентът на „невъзприелите“ сред имигрантите ще се изравни с този сред местните. Така че срок от ден-два е предостатъчен, ако полицията и съдът си свършат работата. Не трябва да се отстъпва от нищо и да се плащат никакви цени, освен финансовата, нито пък изобщо проблемът е в имигрантите. Проблемът е, че едни не-имигранти не вършат това, за което им плащаш с данъците си.

    Не вярваш ли? За „неходенето където ви щипят“ – ти в момента ходиш ли където ще те оберат или убият? България е пълна с такива места, и никое от тях не е заради имигранти. Възприемаш ли това като отстъпление? Като отказ от свобода на придвижване? Като гавра с жените? То е много по-актуално за нас и е много по-отдавна.

    Ако трябва да разширя малко темата – надяваш ли се просто да отидеш в болница и да се погрижат за теб истински, без връзки и рушвети? Или в някоя администрация? Или политик да спази обещанията, заради които си го избрала? Всичко това не са ли откази от определени ценности, някои от тях по-важни от това да не те ощипят? Някои от тях – истинската причина да те щипят безнаказано?

  22. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    браво григоре, аз съм трол, а ти си на нивото на кьолнската кметица “която мома не ще да я щипат, да се не фаща на хорото”

    банни ме, през хуя ми е, преди имаше мнение и другите тука имаха мнение, сега си радиоточка

    чао

  23. Григор Says:

    @~!@#$%^&*()_+: Като ти е през хуя, що щеш тук? Аман от народ, дето хем не могат да траят някой сайт, хем непрекъснато висят в него.

    Статията обяснява подробно и ясно, че проблемът ти не са мюсюлманите. Ти май даже не си я прочел, ама да критикуваш. А после очакваш да не те класирам като трол. Как?

    Чао.

  24. Светлана Says:

    Гриша, както и предишния път говорим за едно и също, от една и съща страна на спора сме, НО! Колкото и да се стремя да те насоча към тема, която е добре добре да обсъдим, ти някак все връщаш на линията – имигрантите са добро нещо, не ни създават никакви трудности, всички проблеми, които възникват, са лесно решими, ако си решим първо вътрешните проблеми.

    И аз като цяло съм съгласна с теб, в голямата картина е точно така. Само ЧЕ! Никъде няма съвършени системи, нито идеални условия. И аз казвам, че именно след като ние си имаме вътрешни проблеми, новите все повече рискуват да са камъчето, което ще обърне колата. Никак не ми се ще например към местата, на които и без това (заради вътрешните проблеми) не ходя, да добавя нови. Това наричам отказ. Докога може да се добавя? След като и преди да дойдат не сме се справяли с вътрешните проблеми, как очакваш със същия ресурс да се справим и с нови?!? Количествата също играят роля, ти също се съгласи и миналия път – колко още мигранти ще приемем и няма ли да сложим някакви критерии за подбор?

    Моят призив е НЕ да се настроим с/у мигрантите, нито да ги спрем – в глобалния свят това е невъзможно, особено при нарастващо население. И също, както и на теб не ми харесва постановка – за/против мигрантите.

    Моля всеки да се замисли по проблемите и да търсим решения заедно. Не съм съгласна напрмер, че само ние отвътре ще трябва да търсим решения… Не ми се иска да се стига до ситуация аз да се превърна в мигрант заради това, че тук вече не се живее…Както и на теб предполага – поне така твърдиш от дълго време.

    Рецептите, които ти даваш за решения не ми харесват, мисля, че са леко едностранчиви и пренебрегваш важни моменти.

  25. Григор Says:

    @Светлана: Мисля, че спорим дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. 🙂

    Според мен нещата са прости. Един проблем трябва да се решава по този начин, който го решава успешно.

    В сегашната ситуация имаме проблем (щипане), породен от комбинацията на два фактора. Единият е мигранти, които не знаят правилата на обществото. Другият е система за опазване на реда, която не знае, че трябва да си върши работата.

    Какво ще стане, ако тръгнем да решаваме проблема, като изритаме мигрантите? Щипането ще понамалее малко. Временно – защото там, където редът не се опазва, и местните накрая започват да щипят.

    Какво ще стане, ако принудим системата за опазване на реда да си научи задълженията и да започне да ги спазва? Както щипането, така и всички други проблеми с реда ще влязат под контрол буквално за няколко дни. Очевидно това е истинското решение.

    Проблемът тук е, че едни хора имат изгода от това системата за опазване на реда да не си върши работата. (Иначе ще са първите, с които тя ще се заеме.) Затова и цели снопове от конци биват опъвани докрай, че да ни обърнат главите не към системата, а към мигрантите. Хем истинските престъпници продължават да ни стрижат и доят, хем негативните ни чувства от това биват пренасочени към хора, които не са сред тези престъпници. Идеалното за тях решение. И идеално лошото за нас.

    Да, наистина съм на мнение, че тук (почти) не се живее. Мисля го вече от 20 години. Все още не съм станал мигрант. Но съм наясно, че причината за това не са мигрантите. Причината сме си ние, които вярваме на престъпници и ги оставяме да ни командват, доят, стрижат и водят за носовете. И ме е страх, че това няма как да се промени в рамките на моя живот, или дори на този на децата ми, ако не бъда директен и дори малко краен. А може би дори тогава…

  26. николай теллалов Says:

    Религията е една от трите основни видове власт.
    Против властта на една религия ако се борим с друга власт, или даже противоподтовяйки друга религия само, нищо хубаво няма да излезе.
    И след като “мултикултурното” се разбира като “мирно съвместно съществуване” на различни предразсъдъци, провалът му бе предрешен.

    Запитайте се по-добре дали случващото се не е нарочно целено, вместо “изтървана ситуация”.

    А с бежанците би било лесно, ако не бе капиталистическата система и държавният бюрократичен подход. Няма БЕЖАНЦИ, тоест една обща маса еднородни единици (одеве Волгин и Райчев по радиото плещеха големи глупости по въпроса). Има отделни хора, следователно подходът трябва да е индивидуален – както и индивидуална реакцията срещу идиотщини, извършени от когото да било, чужденец или местен.
    И най важното – докато в едни страни има мизерия, диктаторски режими, войни, ще има и бежанци – както стихийни, така иорганизирани.
    Бюрокрацията не можеосигури такъв подход, а и надали ще се ръководи от приемливи за обществото принципи, филтрирайки имигрантите – ще се ръководи от политическите интереси на началниците си.

    Самата приведена от Григор статия ще си позволя да я коментирам в статия във вестника ни, с препратка насам като източник, което ще е през февруари поради завършването на този брой. Просто с две думи не ща да коментирам, само сиказах общотомнение, принципното.

  27. Любомир Сирков Says:

    Според Григор (а вероятно и според публикацията, на която той придава такова голямо значение) “проблемът е не в радикализиране на исляма, а в ислямизиране на радикализма”.
    Един вид: ако в предишни епохи радикално-настроените хора са предпочитали да стават комунисти (или нацисти), сега те вече предпочитат да стават ислямисти… Такова обяснение (което ни кара да пренебрегнем значителните различия между отделните религии) не държи сметка за простия факт, че ако ислямът по самото си естество не съдържаше в себе си достатъчно радикален заряд, то той нямаше да се превърне в предпочитана дестинация за никаква част от радикално-настроените хора. Факт е, че от един обикновен вярващ в исляма по-лесно (и по-често) се получава радикален ислямист, отколкото от вярващ християнин се получава радикален християнски фундаменталист.
    И в това няма нищо неочаквано: достатъчно е човек да сравни образът, който всяка от тези две религии поддържа за своя основател (съответно Мохамед и Исус), за да види кой от двата образа показва повече склонност към насилие – и кой, обратното, показва повече склонност към отказ от насилие.

  28. Григор Says:

    @николай теллалов: Религията е вид конфесия, точно както са примерно комунизмът, анархизмът или „убеденият“ атеизъм. Че конфесията е власт, спор няма.

    Волгин винаги е успявал да ме впечатли – за съжаление винаги не в добрия смисъл на думата.

    Съгласен съм, че е възможно ситуацията да е инспирирана умишлено. За останалото обаче нямам намерение да споря.

    @Любомир Сирков: Ислямът не съдържа в себе си повече радикален заряд от християнството или юдаизма – не бих се учудил да е дори по-малко като цяло. Просто е необходимо човек да разбира нещичко от тези религии, за да може да го прецени. Примерно да е изчел внимателно свещените им книги, да е прочел по няколко тълкувания за всяка, да ги е сравнил и т.н. Ако „разбирането“ му е почерпено от шепа поръчкови внушения в поръчкови медии, няма как да стигне до нещо различно от поръчаните заблуди.

  29. Любомир Сирков Says:

    Разбира се, че в идеалния случай би било най-добре всички да сме прочели всичко най-добро написано за всички възможни религии по света – но в реалността имаме ситуация доста по-различна. Огромната маса от хората – дори и от тези, които смятат себе си не просто за традиционно принадлежащи към дадена религия, а се виждат като истински вярващи – са чели (и разбрали) много малка част от писанията на собствената си религия (и много рядко – по някой текст и от останалите религии). Конкретно в това отношение наистина няма особена разлика между религиите – сигурен съм, че съвременните мюсюлмани, и християни, и всякакви други в огромната си част знаят за своята религия по-малко, отколкото знаят за своята професия, примерно. Но именно затова е много по-важно, както споменах и по-горе, какъв е ОБРАЗЪТ, който всяка от тези две религии поддържа за своя основател. Защото именно такива мощни образи – каквито са и Исус, и Мохамед – оказват много по-силно и пряко въздействие върху редовия последовател на една религия (в сравнение с тънкостите в древни текстове, които той така и няма да прочете).

  30. Божо Says:

    Не е зле да се види и тази статия:
    http://bozhanov.net/2015/11/18/%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0/

    Не съм съгласен с всичко, например: ” Европа е съградена именно на плещите на една реално миролюбива и бих казал радикално либерална религия”

    но си струва, да се прочете.

  31. Григор Says:

    @Любомир Сирков: Точно това имам предвид. Образът примерно на Мохамед, който ние виждаме, е много различен от този, който виждат повечето мюсюлмани. Разликата в образа на Исус е много по-малка (въпреки че ние очакваме да е по-голяма).

    Типичният, масов мюсюлманин вижда доста елементи на вярата си различно от това как ги вижда европеецът. Преди години един мой познат, студент в ислямско духовно училище, веднъж ми беше споменал че бърза, защото бил тази вечер на джихад. А именно: доброволна работа в безплатно раздаване на храна за бездомни. От десетина души бил единственият мюсюлманин – инициативата била на българи доброволци, той просто видял в това добър начин да направи джихада си. За него джихад означава повеля да вършиш добро.

    Масовият мюсюлманин е от този сорт. Може да не ходи на джихад, но се възмущава, че тази дума се използва за престъпления. Както и от идеята като цяло, че мюсюлманин може да тръгне да върши злини, още повече пък на християни. (Според исляма християните и евреите са „хора на Книгата“ – братя по вяра, на които мюсюлманинът дължи грижа и защита наравно с мюсюлманите. Масовото тълкуване на повелите за „убиване на неверници“ и прочее при тях е същото, както при нас на съответните от Библията. Впрочем, Библията съдържа повече такива повели от Корана. И т.н.) Това са неща, които повечето християни не знаят. А тези в България обикновено и не искат да ги знаят, или пък биват старателно пазени да не ги научат.

    @Божо: Всичко казано в статията за исляма е „вярно“ – точно в степента, в която е вярно и за християнството. (То има аналогични повели, че и повече. Затова казвам, че човек трябва да чете оригиналните писания, а не нечии полуистини за тях.) И, точно както и масовият християнин, масовият мюсюлманин не взема тези „повели“ насериозно. Затова е меко казано тъпо християнинът да мисли мюсюлманина за по-различен от себе си.

    Статията е полезна в едно отношение – за да разбере човек, че няма значение дали някой е дезинформиран или злонамерен. Лъжата си остава лъжа, особено когато е внимателно одялкана полуистина. Истинските цели и източници на статията си личат добре по фразите от типа на „консумистическият унес на крайния неолиберализъм“, отнесени към обичайната социално-социалистическа настройка на Европа. Знаем кой криви нещата така, и защо го прави – този филм вече сме го гледали, доста време.

  32. Kzint Says:

    Има различни статии – http://goo.gl/SFRcsR . Не става ясно дали радикалите са се мюсюлманизирали или обратното през последните 15 века. 😉

  33. Григор Says:

    @Kzint: По-интересният период са последните 15-20 години.

  34. Виктор Says:

    Григор, писал си:
    “Масовото тълкуване на повелите за „убиване на неверници“ и прочее при тях е същото, както при нас на съответните от Библията.”
    Чел съм Библията, при това няколко пъти, че даже съм я цъцкал за грешки след OCR. Четох два пъти и някакъв Коран, до който се добрах, уж бил от мюфтийството, отдавна беше, и не съм никакъв богослов и специалист по религии, но ми се стори подходящо да отбележа, че тия работи в Библията са в стария завет, а пък християните би трябвало да се водят по думите на Христос, а от него хвалби за убиване и хвърляне в пещи за печене на тухли няма, както има в писанията в Библията от по-стари времена, дето правил тия работи Давид.

  35. Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Бежанците и… руската пропаганда Says:

    […] какво се случва в Германия с бежанците. Вече писах за мнението на един експерт за ислямския тероризъм – че става дума не за радикализация на исляма, а за […]

Leave a Reply