Анатомия на соц-типа: Съветският човек в емиграция


Този запис е превод от блога на Андрей Шипилов – или, както казва той, неговото лично информационно средство. Благодаря на Вени Марковски, че ме насочи към него.

Оригиналът е тук. Ако знаете руски, прочетете него – преводът ми е бледа сянка. Ние нямаме съответствия на руските думи „совок“ и „ватник“, които да носят същите многозначимост и емоционален заряд.

Прав ли е Шипилов? Не зная, нямам много наблюдения върху руски емигранти. Но върху българските имам. Тези, които са успели да попият западната нормалната ценностна система, са изключително читави хора. Има обаче и неуспели – и те с точност покриват описанието тук. Човек лесно можеш да го извадиш от комунизма, но комунизмът от човека – понякога е трудно.

Понеже България с доста точност покрива описанието на Русия тук. Когато четете „Русия“, мислете „България“. Надали ще сбъркате много.

—-

За начало един виц, който отразява до немай-къде точно същността на тези редове:

Затворническа килия. Двама рецидивисти гледат по телевизора юбилейния концерт на Алла Пугачова. Единият отбелязва:

– Кат си помислиш само, Пугачова е на шейсет вече, а как само изглежда! Как ли се поддържа?

Вторият:

– Как как? Цял живот на свобода. И се храни здравословно – сланинка, маргаринче, тортички, пържолки…

И сам се сблъсквам с това, и непрекъснато чувам отвсякъде недоумяващи възгласи. Как така хората, дето са избягали на Запад от СССР и после от Русия, от същия този комунизъм, на Запад се превръщат в негови най-предани поклонници и пропагандисти?

Защо най-възторжените поддръжници на превземането на Крим и руската имперщина са бивши съветски и руски граждани, избягали на Запад? Защо след като избягат от комунизма, те го пренасят със себе си и се опитват да го налагат в сегашното си обкръжение?

(Бележка от преводача: Чувам понякога, че е „понеже там всъщност е зле“. Е като им е толкова зле там, защо не се връщат тук? Нямат пари за път ли, насила ли ги държат там или…?)

На практика всичко е простичко. Сядайте наоколо, ще ви обясня!

Мъдрият сенатор Маккейн беше нарекъл Русия страна-бензиностанция. Прав беше, само че беше сгрешил. Прав в смисъл, че съвременна Русия изобщо не е страна. А сгрешил, понеже я приемаше за бензиностанция.

Какво е бензиностанцията? За разлика от Русия е полезно и нужно нещо. Общото ѝ с Русия е само че и двете търгуват с петролни продукти.

Русия обаче не е бензиностанция. Русия е един огромен концлагер.

Да, да, знам. Често я сравняват с концлагер. Нищо ново не казвам.

Само че не я сравнявам! Не употребявам тази дума като епитет, нито в преносен смисъл. Русия е съвсем истински концлагер, маскиран като страна. В него няма граждани и правителство. Има затворници и лагерна администрация.

Преценете сами! Ако живеете в Русия, всеки от вас може във всеки момент да бъде лишен от собственост, свобода и живот. Просто по прищявка на лагерната администрация, без никаква вина от ваша страна, или пък повод.

Когато си купувате жилище или вила, имате ли каквато и да е гаранция, че те са наистина ваши? Че утре няма да дойдат и да ви кажат, че владеете това незаконно и трябва да се разделите с него? Или няма просто да ви ги съборят, понеже пречат на Някого?

Не сте ли чували от най-високопоставени усти изявления като „Никой няма право да се прикрива зад разни хартийки за собственост!“?

Когато започвате бизнес, убедени ли сте, че той е ваш? Че утре няма да ви го вземат, че няма да ви съборят лавката само защото на нейно място трябва да застане лавката на „по-правилен“ човек?

Убедени ли сте, че ще бъдете в безопасност, ако се окажете на пътя на някой фуражкаджия или друг представител на лагерната администрация?

Че ако такъв „представител“ блъсне детето ви, няма в кръвта на детето да открият огромни количества алкохол? Че родственикът ви, който е бил блъснат на пешеходна пътека от кола „с лампа“, няма да се окаже сам виновен? И че ако потърсите справедливост, няма внезапно да ви претърсят, да открият наркотици и да ви вкарат в затвора?

Вие ли решавате дали ще ядете френски пармезан или турски зеленчуци, или го решава за вас лагерната администрация? Как и на какво ще бъде учено детето ви? От вас ли зависи дали ще бъде платено или не лечението на детето ви, ако не дай боже то се разболее тежко? Можете ли да решите дали ще получава обезболяващи страдащ от хронична болка ваш родител?

Искате да ме убедите, че всичко това са нормални отношения между граждани и правителство на една държава? Не. Нормални са, когато са между концлагеристи и лагерна администрация.

Както във всеки концлагер, и в Русия има неформална йерархия. За разлика от концлагерната, тя не се ограничава с няколко простички нива. Руската концлагерна йерархия е много по-многослойна и разклонена. Само дето това не променя същността ѝ.

В неформалната концлагерна йерархия, която пронизва цялото руско общество, шофьорът на третия заместник на младшия помощник на някой прокурор стои несравнимо по-високо, отколкото някой действителен член на Академията на науките и Нобелов лауреат. Прокурорският шофьор може просто да прегази академика и няма изобщо да бъде наказан за това. А академикът не може дума напреки да каже на шофьора.

Защото шофьорът е член на лагерната администрация, а академикът е просто концлагерист, ако и по-привилегирован от повечето.

Мястото в хранителната екосистема на руския концлагер се определя именно от положението в тази неформална концлагерно-криминална йерархия. Нито заплатата, нито името на длъжността, нито количеството собственост нямат никакво значение на фона на концлагерната йерархия.

Именно затова целият живот на човек в Русия се състои от постоянно отстояване на мястото си в тази йерархия. От ежедневни и ежеминутни опити да демонстрира на околните, че дори само за миг, но точно в този момент и тази точка на времето и пространството, той заема по-високо положение.

Вие дори не го забелязвате!

Тази демонстрация на позиции в лагерната йерархия до такава степен е част от живота на съветския човек (казвам „съветски“, а не „руски“, понеже този типаж е характерен далеч не само за Русия), станала е толкова обикновена и неразделна част от ежедневието, че човек не я осъзнава, не вижда в нея нищо особено и не разбира как би могло да е иначе.

Лекарят в поликлиниката с чувство на гордо удовлетворение ще откаже да ви приеме, понеже сте закъснели десет минути. Не защото е зает или има други пациенти, а защото се е намерил формален повод да ви демонстрира, че той е „по-главният“.

Вие ще тичате към току-що пуснатата каса в супермаркета, разблъсквайки с лакти околните, не защото бързате и е важно да спестите една минута. А защото, когато се окажете пред всички, вие ще демонстрирате „предимство“, и като че ли ще заемете за миг мъничко по-високо стъпало в йерархията.

Касиерът в същия супермаркет високомерно ще ви дръпне лекция по повод… по какъвто и да е повод, който успее да намери, за да ви покаже, че точно тук и в този момент той, като длъжностно лице в супермаркета, стои над вас.

Вие няма да пропуснете другата кола, с която сте се засрещнали на тясна уличка, не защото ви е работа да ѝ попречите да мине, или ще спечелите нещо от това. А защото отстъпите ли път на някого, с това ще принизите в собствените си очи позицията си в концлагерната йерархия.

Ще се хвърляте да „наливате акъл“ на отнелия ви предимство на пътя джигит не защото разчитате с това да му помогнете да се поправи, а за да му покажете, че мястото му в йерархията е под вашето.

Съветските хора почти никога не се извиняват и не признават грешките си. Защото да се окажеш неправ е неприемливо! Признавайки грешката си, ти се съгласяваш с това да заемеш по-ниско място в йерархията!

Съветските хора не съобщават в полицията, когато някой нарушава закона. Не защото те одобряват и поддържат нарушаването на закона, а понеже да донасяш по концлагерните мерки е неприемливо. Концлагеристите трябва да се подкрепят един друг в отношенията с лагерната администрация. Ако съобщиш за престъпление на съседа, ти с това предаваш братството на концлагеристите и минаваш на страната на администрацията, ставаш „слухар“.

И вие живеете в този концлагер и ежедневно и ежеминутно вършите тези идиотски постъпки, без да се замисляте за същността им. Целият ви живот, даже ако не го осъзнавате, е подчинен на тази една цел – да обозначите място в лагерната йерархия и да дадете на околните да разберат, че вие сте в нея по-високо от тях. Повтарям – вие даже не го осъзнавате. Не го осъзнавате, понеже никога не сте живели в общество без концлагерна йерархия и не разбирате, че е възможно иначе.

В западния свят също е пълно с най-различни йерархии – служебни, професионални, корпоративни, семейни. Там обаче няма такава глобална йерархия, която да пронизва цялото общество отгоре додолу. Няма концлагерна йерархия, понеже там е не концлагер, а страна.

Там има не лагерна администрация и концлагеристи, а правителство и граждани. И ако случайно правителството там вземе да реши да определя могат ли гражданите да ядат пармезан или не, тогава… всъщност, няма нищо да стане, понеже на никой и през ум няма да му мине, че подобно нещо е работа на правителството. То не е. Работа е на лагерната администрация.

Проблемът на съветския човек е, че когато се окаже на Запад, той продължава да запазва този си шаблон на поведение. Продължава да демонстрира на околните мястото си в лагерната йерархия. Само че йерархията я няма! Той демонстрира място, а йерархията я няма! И той не разбира какво става. Нали дори не осъзнава, че това което върши, е демонстриране на място в йерархия. Просто се държи така, както е свикнал при соца. И реакцията на околните на неговото поведение го хвърля в смут.

Съветският човек хуква към току-що пуснатата каса в супермаркета, а околните вместо да му преграждат пътя и да се опитват да го изместят, му отстъпват път с любезни усмивки. Те виждат нещо съвсем различно от това, което вижда съветският човек. В Русия публиката, която вижда някой да се прережда, не го пуска – това е неприемливо, който те предреди, те е изместил в йерархията! А западнякът вижда, че човекът бърза, и значи е хубаво да му бъде отстъпен път! Напълно логична реакция.

Съветският човек обаче възприема това като слабост. След като ме пускат, мисли си той, значи са слабаци. значи ми отстъпват място в йерархията, и трябва успехът да бъде закрепен! И започва да „закрепва“ успеха си, и този път получава категоричен отпор. И много болезнен.

Защото като „закрепваш успеха“, е много лесно да прекрачиш границата, която разделя „демонстрация на място в йерархията“ от „нарушаване на правата на другите“. И соц-типът винаги я прекрачва. Той нито разбира местните реалности, нито се опитва да ги разбере. Нито пък, между другото, разбира какво е това „правата на другите“!

Само че западният човек може да не разбира какво е „борба за място в йерархията“, поради липсата на такава в обществото му, но фактът на нарушаване на правата му го разбира отлично. А умението да се сражава за правата си той го е попил с млякото на майка си, която пък е получила това умение от много поколения свободни предци.

Няколко картинки от натура, на които ми се е налагало да бъда свидетел:

Пристига руски юнак на чуждото море да се попече на слънце, и най-напред демонстрира на всички околни мястото си в йерархията по най-простия и достъпен способ – наема яка лимузина за четиристотин евро на денонощие. И я настъпва по местния аутобан.

Кажете обаче, кой мухльо ще се влачи със сто и двайсет по такъв разкошен аутобан с такава яка кола? А пък не можеш да я настъпиш – непрекъснато ти се мотаят отпред таратайките на разни аборигени. И когато един местен съвсем прекалява – не ще да отбие на банкета и да му освободи пътя – нашият герой решава по руски обичай да му преподаде урок. Задминава го, завива рязко пред него и се изправя на спирачките! Дръпне малко напред – пак на спирачките! И е много учуден, когато на изхода на магистралата го спира пътна полиция.

Какво са обаче някакви западни ченгета пред руския герой! Знае си той мястото в йерархията, то е много над разните там нобелови лауреати. За негово учудване обаче, опитът да сложи досадните куки на мястото им приключва с тримесечен престой в кауша. Почти на брега на морето, само дето не на плажа, а зад решетките.

Или пък друга история. Поредният съветски човек взима под наем апартамент на брега на морето, и пристигайки на новото местожителство, първата му работа е да заеме най-удобното паркомясто в комплекса. Само че то си има собственик, който го притежава. Вижда този собственик, че някой използва неговото паркомясто, и оставя под чистачките вежлива записка с молба да паркират другаде. Съветският човек възприема това като атака и опит да го свалят надолу по йерархичната стълбица. Демонстративно накъсва записката на парченца и продължава да паркира там. Собственикът улавя момент, когато съветският човек тъкмо паркира, идва при него и се опитва вежливо да му обясни, че това място е негова собственост и той не е давал разрешение за паркиране. И получава отговор:

– Ти това място не го използваш, значи е свободно и ще паркирам на него аз. Защото така ми е удобно, защо!

Гледа съветският човек как собственикът си тръгва, радва се колко лесно е показал на тоя мухльо къде му е мястото в йерархията, прибира се, но след десет минути покоя му го нарушават полицаи. Дошли да му съставят протокол за незаконно навлизане в частна собственост. Разбирайки, че посещението на полицаите го е свалило по йерархичната стълбица чак додолу, съветският човек отива при собственика на паркомястото, за да възстановява изгубените позиции и да обясни на този урод, че читавите момци не тропат на ченгетата. И отново го навестяват полицаите, но този път след протокола следва посещение в съда и депортиране.

Разбира се, случаи с толкова екстремален завършек като затвор или депортация са редки. Обикновено сраженията, които водят соц-типовете на Запад за място в несъществуващата йерархия, са много по-дребни и получените уроци не са толкова болезнени. Неизменно обаче остава едно. Соц-типът се опитва да заеме място в местната йерархия – и се проваля! Пак се опитва да заеме място – пак се проваля!

Той не разбира, че причината за провала е, че там просто не съществува концлагерна йерархия. Той възприема всеки свой неуспешен опит да заеме място в нея като спускане в нея. И накрая в един момент почва да се чувства на дъното ѝ.

Тогава на него (в представите му) му остава само едно – да се прилепи към някоя яка глутница. Ако не може личният му статут, поне статутът на глутницата му да бъде по-висок. Само че бедата продължава – там не само концлагерни йерархии няма, ама май и вълчи глутници също.

И тогава погледът му се обръща към напуснатата родина. Да, той е избягал от този концлагер, но в него поне е имал някакъв статус, ако и не висок. Все пак е бил малко над дъното, а не точно на него. И… я как само се плашат тук всички от Путин! Я как само Русия огъва де когото свари! Сирия! Крим е наш! Значи Русия е яка глутница! И щом съм руснак, значи съм член на тази глутница!

Ей, вие наоколо, я ме чуйте! Аз не съм ви тукашната последна дупка на кавала, както си мислите! Аз съм член на яка глутница, уважавайте ме! Ама защо пак не ме уважавате? Като дойде Путин, ще ви даде да разберете! Ей, Вова, я ги постави тези тук на място!

Попреувеличено е малко, но тъй като живея на Запад, доста пъти съм виждал този процес. И уверявам ви, в основата на целия този „кримнашизъм“ и „великорусизъм“ сред дошлите на Запад е само желанието да демонстрират на околните принадлежността си към силна глутница. Нищо друго.

Миналия уикенд бях свидетел как един бивш съветски експат, а сега просто емигрирал ватенкаджия, започна да се възхищава в компанията на себеподобни от „великия Путин“ и „Крим е наш“. И изведнъж бая грубичко го сложиха на мястото му: „Ти пък какво отношение имаш към това, нали не си руски гражданин?“

Ще рече простичко: „Не се притривай към силната ни глутница, ти не си неин член!“

9 Responses to 'Анатомия на соц-типа: Съветският човек в емиграция'

  1. Петър Петров Says:

    Страхотно попадение, благодаря!

  2. Григор Says:

    И още един линк от сайта на Шипилов. Този път, уви, наистина само за Русия. Но е добре хората да бъдат предупредени…

    http://shipilov.com/aship-news/1298-lyuboe-dejstvie-politsejskikh-v-rf-otnyne-budet-priznavatsya-zavedomo-pravomernym.html

  3. Петър Петров Says:

    Знаеш ли какъв разговор имах с баба ми. Жена, живяла предимно в НРБ. Говорим си по телефона, аз и се оплаквам от колеги, некадърници, тъпи началници, безумни заповеди за изпълнение… Тя слуша, слуша и ми попита: “А в предприятието ти имате ли партийни секретари?” Аз се сепнах, млъкнах, викам “нямаме”. “Е, значи се е подобрило положението”, каза.

  4. chaotic Says:

    всъщност на ватник имаме аналози – ватенка, мурзилка, чугуний.

  5. Григор Says:

    @Петър Петров: Като се има предвид, че предишните партийни секретари сега са тъпи началници, подобрението е само в името.

    @chaotic: Уви, нямат популярността и точността на ватник. „Ватенка“ 9/10 от хората го асоциират единствено с дрехата (от тези, които изобщо знаят какво е). „Мурзилка“ обикновено се използва за платен или тотално зомбиран пропагандист, който ако емигрира някъде, ще е в Русия. „Чугуний“ го знаят в този контекст сигурно 1/1000. Докато „ватник“ в Русия го знаят в този смисъл вероятно над 90%.

  6. Wel Says:

    Интересно, този автор е имигрант от не страна, а концлагер, от не страна,а безполезност, която дори не е бензиностанция, който приема, че всички и всичко около него е проникнато от концлагерен дух.
    Разбира се всичко освен него. Той е чист. Той е моралната норма, той е човека с нормалните ценности. е се изявява като съдник

  7. Григор Says:

    @Wel: Той е човекът, който го е видял и разбрал. Вестоносецът. И ако съдя по своите наблюдения, е абсолютно прав.

    И той не съди себе си. Не твърди, че е чист. Нито пък че всичко около него е мръсно. Приписваме му такива твърдения някои от нас.

    И съдим пак ние. С неодобрението си към това явление, или с репликата към вестоносеца: „А ти идеален ли си?“. Известна още като „а у вас бият негрите“…

  8. wel Says:

    @ Григор
    Не, не става въпрос за у нас или у вас бият негрите, а за това, че според мен всеки човек прави избора си самостоятелно. Осведомено или не. Поддавайки се на нечии теории или опитвайки се да създаде свои. По поста който предлагаш централен въпрос е “Защо най-възторжените поддръжници на превземането на Крим и руската имперщина са бивши съветски и руски граждани, избягали на Запад?”. Няма доказателства, че най възторжените подръжници на присъединяването (анексията, акта на доброволно самоопределение или както и да го наричаме) на Крим към Русия са от тази група. Нито има каквото и да е доказателство, изселниците от СССР подкрепящи присъединяването са именно от групата “хамстващи”.
    Да разгледаме известните ми факти свързани с изселници от Великобритания, установили се в България за постоянно – познавам 12 такива. От тях 7 са самотни алкохолици, 9 подкрепят излизането на Великобритания от ЕС. Трябва ли на тази основа да изградя теория за Великобритания? Или да го правя въз основа на публикации за държанието на Британци в Слънче бряг (или е по-правилно слънчака).

  9. Григор Says:

    @Wel: За доказателствата си прав – твърденията на човека какво е видял са. Ако ти си видял друго, си в правото (да не кажа в задължението) да си изградиш своя теория. Нещо странно? Инак трябва да чакаме да слезе Господ и да ни донесе Абсолютната Истина.

    Една забележка към аргумента ти обаче имам. Човекът твърди не че изселниците по принцип са еди-какви си, нито че всички изселници от Русия са по принцип еди-какви си. Той сочи проблем, с който се сблъскват значителна част от „съветските хора“ (целият бивш комунистически блок), и посочва причината за него.

    За радост или съжаление, моите наблюдения напълно съвпадат с неговите, поне за руснаците. За българите е по-противоречиво: те се делят на две групи. Едната са хора, които са успели някак да възприемат идеята, че на Запад няма една всеобща йерархия, за място в която да се бориш със зъби и нокти. Другата група не са успели да я възприемат, и стават за смях точно както ги е описал Шипилов. (И точно както той казва – не винаги толкова драстично, но в този дух.)

    Дотук – приликата. Разликата е, че на Запад почти няма да намериш „великобългари“, поне аз не съм видял нито един. Може би защото там остават предимно образовани българи, а сред тях „конските опашки“ са много рядко изключение. Ще намериш обаче някъде около 10% рускопоклонници, които са все едно Шипилов е гледал точно тях. Не всички българи, които не са разбрали липсата на всеобща йерархия на Запад, са рускопоклонници – но от тези, които познавам, 100% от рускопоклонниците не са разбрали тази липса. И след години там те без изключение продължават да се борят да отръфат чуждо място за паркиране или да се прередят в супермаркета, без да им пука как се червят другите българи наоколо.

    И още едно наблюдение. Буквално не съм видял българин рускопоклонник на Запад, който да си е пробил там път сам и с честен труд. Кримки такива съм видял една-две. Родители и роднини, заведени там да получат гражданство, също познавам пет-шест. Деца (в късна тинейджърска възраст), попаднали по същата причина – пак има три-четири. Но пробил си път с труд и пот човек – нито един. Може би моите познанства случайно са такива, но ми е направило впечатление. И като се замисля, май не познавам и пробил там с труд и пот българин, който да не е научил и че няма всеобща йерархия.

    А и още едно. Буквално съм се нагледал на източноевропейци в САЩ. Повечето съм ги виждал за по една вечер, ама това е достатъчно, за да забележиш доста, ако гледаш. И забелязвам, че колкото по-качествено се е декомунизирала една страна, толкова по-рядък е „ефектът на Шипилов“ сред жителите ѝ, когато са в САЩ. Сред източногерманци и чехи не съм го видял изобщо. Сред българи, които са отскоро там, е почти 100% – включително че съм хващал напъни за него у себе си. Което според мен е може би най-добрата илюстрация дали комунизмът реално си е тръгнал оттук – или просто е мимикрирал като нещо, което с достатъчно лъжене и затваряне на очите може да бъде изкарано „капитализъм“. (Справка: „ефектът на Гарабед Минасян“.)

    Между другото, за държането на британци в Слънчев бряг. То има определена причина – а именно, че този курорт бива рекламиран извън България предимно като място с много евтино пиене, евтини жени и корумпирана полиция, от която можеш да се откупиш за жълти стотинки. (Да не използвам по-точния термин, че е бая оскърбителен – ама ме е страх, че рекламата отговаря на истината в доста голяма степен.) Какви предимно хора очакваш да идват там, привлечени от такава реклама, откъдето и да било?… Нека не плюем по огледалото. Познай дали британците са поръчали тази реклама да е такава, и реалността ни да е такава.

Leave a Reply