Консерваторът и алт-консерваторът


Много от хората, които познавам, смятат себе си за консерватори. Нищо лошо, нали? Само че значителна част от тях са всъщност алт-консерватори – съвсем различно нещо. И разликата между двете е важна.

Затова реших да спретна, набързо и нескопосано, един запис за разликата между двете. Вероятно ще го редактирам много пъти след публикуването му – не се учудвайте, ако го препрочитате и се различава от спомените ви. Вероятно ще има доста подреждане, систематизиране, добавяне на нови неща… Пък каквото.

Описанията на консерватора и алт-консерватора са събирателни. Реалните хора обикновено имат само част от изброените за категорията им качества, при който каквито се случат. Ако значителна част – примерно към една трета – от описаното за някоя от категориите важи за вас, вероятно спадате към нея. (А ако сте алт-консерватор, е вероятно да не можете да се припознаете в описанието без помощта на външен човек.)

Предварително се извинявам за многословието.

Както консерваторите имат своята карикатура в алт-консерваторите, така и либералите я имат в алт-либералите. На теория би трябвало хората с проблеми в увереността да се разпределят между алт-крайностите сравнително равномерно. На практика обаче, за да получи стабилна вътрешна опора, такъв човек търси да приеме мемеплекс с неоспорими и неподложими на съмнение постулати. Също така, той има желание да взема сам решенията си, но заради липсата на увереност в силите си се бои от носене на отговорността за тях, което отново го насочва към такъв тип мемеплекси – при тях решенията са взети и почиват на неоспорими външни авторитети. Най-сетне, пак заради неувереността в силите си, такъв човек усеща мисленето и преценяването на реалната ситуация като тежък товар, и подсъзнателно търси да го избегне.

Консерватизмът най-често разчита на авторитети и изпробвани с времето положения (а миналото обикновено е по-авторитарно от настоящето). Либерализмът пък по-често се опитва да оспорва авторитетите и да поощрява личния избор. Това не значи, че либерализмът няма как да е догматичен – дори оспорването на авторитетите и личният избор могат да бъдат сами по себе си догми. Но когато бъдат сравнени, консерватизмът създава повече и по-крайни възможности за догматичност от либерализма. По тази причина хората с проблеми в увереността се насочват много по-често към консерватизма (изкривявайки го в алт-консерватизъм), отколкото към либерализма.

Често се твърди иронично, че консерваторът и либералът са интелигентни, докато алт-консерваторът и алт-либералът са, политически коректно казано, алтернативно интелигентни. Реално проблемите с увереността, на които са симптом повечето алт-убеждения и възгледи, са в крайна сметка здравословни проблеми, и от тях могат да страдат и интелигентни хора. Високата интелигентност, и особено високата способност за адекватна самопреценка намаляват вероятността за развиване на алт-възгледи, но не я премахват напълно. В такива случаи извън сферата на алт-убеждението обикновено интелигентността и адекватността на човека са запазени. Убежденията му извън тази сфера могат да са всякакви (включително например истински консервативни при алт-консерватор).

Нещо повече. Проблемите с увереността се формират в подсъзнанието на човека, но поразяват и изкривяват съзнанието му (то се опитва да се опази от неприятните усещания, които му носи неувереността). Затова дори в сферата на алт-убеждението подсъзнателните решения на човека обикновено са адекватни, дори при напълно неадекватни съзнателни решения и мнения. Например той може да твърди, че Америка е отпадъкът и врагът на света, анатема за всеки истински човек, но получи ли някак зелена карта, най-често няма да се поколебае да емигрира там. (И след като емигира ще продължава да изповядва това си убеждение, и съзнанието му всячески ще отказва да приеме факта на разминаването между думите и действията му – емигрирането не го излекува от проблема с увереността, той е болестен и се премахва чрез подходяща терапия, и докато не е премахнат, симптомите му си остават.)

Ето малко примери за разликата между консерватора и алт-консерватора:

—-

Консерваторът си е създал с времето и преживяното някакви политическо-морални убеждения. Когато е проверил къде в спектъра на човешките политическо-морални убеждения се падат те, е открил, че са в неговата консервативна част.

Алт-консерваторът е останал с впечатлението, че да си консерватор е „по-така“, „много яко“ и т.н. За да бъде и той „по-така“, „много як“ и т.н., е решил да бъде консерватор. За целта е възприел каквито убеждения е прочел, чул или предположил, че се водят консервативни.

Убежденията на консерватора са базирани на житейския му опит и способностите му да прецени този опит. Той не се вълнува особено дали те се водят на книга консервативни, либерални или някакви други. Те са ценни за него с това, че са неговите и съответстват на каквото е преживял и видял (според както го е разбрал).

Като правило алт-консерваторът страда от неувереност в себе си, позициите си в обществото или част от него, бъдещето си и т.н. Това може да се дължи на комплекс за малоценност, мозъчен баланс в депресивния спектър, трудни за решаване проблеми в живота и много други причини или техни съчетания. Той търси какъв да бъде, за да подсили увереността си в себе си. Като правило постига тази цел чрез фанатична вяра в нещо, която използва за вътрешна опора. Много такива хора стават религиозни, футболни или други фанатици (повече за тях съм писал тук). Когато фанатизмът се насочи към консерватизъм, човекът става алт-консерватор.

Тъй като убежденията му са базирани на реален опит, консерваторът може да обясни защо точно изповядва всяко от тях. Обясненията му не винаги са идеално логически издържани и фактологично перфектни, но като правило са вътрешно свързани, логични и в разумна степен реалистични. Примерите, които привежда, са от личния му живот или от живота на хора, които той познава отлично, и биха създали същите убеждения у много други хора, ако те бяха били на негово място. Ако негово убеждение бъде оспорено с убедителна логика и очевидни факти (и особено ако това е направено учтиво и добронамерено), консерваторът е склонен да го промени – той търси истината, а не как да наложи на всяка цена своето.

Убежденията на алт-консерватора са просто взети от извън него, и служат, за да му дават вътрешна опора. Затова за него те са постулати, които нямат нужда от обяснение и не търпят оспорване или анализ (заплахата за тях е заплаха за вътрешната му опора). Ако бъде подканен да ги обоснове, той повтаря като развален грамофон едни и същи шаблони („лявото е изначално зло“, „атеизмът е престъпление“, „държавата е зло“, „данъците са кражба“…), без да може да покаже логика в тях, или да докаже връзката им с реалността, дори ако е иначе високо интелигентен. Примерите, които той дава, или са абстрактни, или ако са с него или негови близки, най-често не биха създали същите убеждения у много други хора, ако те бяха били на негово място. Ако слабостта на позицията му бъде демонстрирана категорично, той обикновено избягва заплахата за вътрешната си стабилност, като обявява опонента си за зло, което трябва да бъде игнорирано („ти си левичар!“). Доколко това обявяване е реалистично няма значение за него; той без колебание обвинява в левичарство дори архи-консерватори, които са му посочили неговата налудничавост – под въпрос е постигнатата му с толкова жертви частична вътрешна увереност…

Консерваторът и либералът най-често се уважават в някаква степен и търсят общи неща, на които да се опрат и да действат заедно. Реално обаче обикновено не могат да постигнат обща позиция, тъй като възгледите им са твърде различни. Затова действат еднопосочно само при екстремални обстоятелства, които засягат много основни човешки възгледи, еднакви за целия политически спектър.

Алт-консерваторът и алт-либералът на думи са непримирими противници, и категорично изключват всякаква възможност за съвместни действия. Реално обаче обикновено позициите им по конкретни въпроси са сходни или дори се припокриват (еднаквият психичен проблем се облекчава при сходни или еднакви действия и решения). Затова те често работят еднопосочно, въпреки че обикновено не са наясно как това е възможно и дори отричат еднопосочността пред околните и себе си. Да им се обяснят причините за нея означава увереността им в догмите им да бъде разклатена, а те не могат да го допуснат. Затова обикновено отхвърлят обяснението по стандартния (описан по-горе) начин.

Когато разумно действие се разминава като характер с традиционна за консерватора позиция, той обмисля доколко то е добра идея, и ако може да разбере, че е, го предприема. Като правило след това позицията му се променя в степен, която съответства на реалността (според колкото и както той я разбира). Той може да промени позицията си напълно, или да дефинира условия, при които тя е добра, а извън тях не е, и т.н. Промяната най-често е трайна. Накратко – неговата реакция е реакция на нормален човек, който е разбрал, че не е бил напълно прав.

Алт-консерваторът в такава ситуация е разкъсан между необходимостите да предприеме разумно действие и да пази съзнанието си от разклащане на опората му. Затова той като правило влиза в дисоциация на съзнателно от подсъзнателно. Най-често предприема действието, но не променя позицията си, дори ако тя диаметрално противоречи на действието, включително докато го върши. Ако му бъде посочено, че той върши обратното на това, което говори, алт-консерваторът реагира по стандартния в такива ситуации начин.

Консерваторът рядко е фанатик – той като правило търси практичните, земни и работещи решения (които рядко са крайните). Той може да мрънка какъв шоколад е имало преди половин век и колко невъзпитани са младите днес, но обикновено е добронамерен към околните. Най-често гледа да избягва политически крайните решения и фигури, понеже разбира, че те като правило не работят и не са добри за обществото. Ако например новоизлюпен политик обяви Рейгън и Тачър за „мръсни левичари“, консерваторът моментално разпознава, че този е или луд, или измамник, и го загърбва. Ако политик призовава за дискриминация срещу категория „други“ хора – различни малцинства, мигранти, друговерци… – консерваторът като правило разбира, че като се тръгне по този път, ще се стигне и до него и/или скъпите му, и се противопоставя.

Алт-консерваторът почти винаги е фанатик. (Ако да си консервативен е „по-така“, значи колкото по-консервативен си, толкова „по-така“ си. А тъй като нуждата му да е „по-така“ е болестна, тя няма мярка и граници.) Като правило подкрепя политическите крайности – те му позволяват да се усеща по подразбиране над не толкова крайните. Ако новоизлюпен политик обяви Рейгън и Тачър за „мръсни левичари“, алт-консерваторът моментално го разпознава като „свой човек“ и подкрепя тезите му. Колкото по-догматични и откъснати от реалността са формулировките на политика, толкова по-близък го чувства алт-консерваторът (понеже и неговият „консерватизъм“ е догматичен и абсурден, и той подсъзнателно го усеща). Той най-често знае, че призиви към дискриминация на други хора са опасни и не бива да бъдат следвани, но подсъзнанието му крещи, че именно това е нужното му – да се възвисява за сметка на принизяването на другите, по липса на друг начин. И като правило или го склонява към подкрепа, или поне отслабва съпротивата му срещу такъв политик до бездействие.

Консерваторът вярва в честността, почтеността и упорития труд. Той подкрепя правото на хората да забогатяват, ако не е чрез престъпления. Не винаги гледа с добро око твърде богатите, но най-често ги уважава заради постигнатото от тях. Когато не може да постигне нещо, търси грешката в себе си. Като правило не се интересува от конспиративни теории и смята вярващите в тях за кукута. Медиите, които разпространяват конспиративни теории, не представляват интерес за него.

Алт-консерваторът като правило не вярва, че с честност, почтеност и упорит труд може да се постигне много (иначе как така той не е постигнал?). Въпреки че смята себе си за консерватор, за него богатите са най-често престъпници, успели благодарение на участие в някаква тайна конспирация. Затова той вярва в конспиративни теории, които твърдят, че група някакви (илюминати, билдерберги, глобалисти, либерали, евреи…) заробват останалите и живеят на техен гръб. Медиите, които разпространяват такива теории, за него са пътят, истината, животът, хлябът и въздухът на съществуването му.

Консерватизмът цени и разчита на традиционните стойности. Съответно консерваторът сравнително често е религиозен (по не-болестен начин – например, той изключително рядко е фанатик). Когато е религиозен, мотивите му за това като правило са хуманистични и добронамерени. Отношението му към изповядващите други религии, особено към сродни на неговата, е добро: той преценява първо по реалните качества на човека, а после по религията му. Често се моли преди лягане, храна и т.н, включително ако няма кой да го види. Молитвата му е искрена, ако и понякога пропусната или попретупана заради забързаното ежедневие. Обяснението му защо вярва и се моли понякога не е издържано логически, но е човешки убедително и разбираемо. Той знае различни молитви, кога коя се използва, и защо – дори ако няма социален кръг от други вярващи, покрай които да няма как да не ги научи. Ако не може да убеди някой атеист или друговерец, ще се помоли Бог да му дава добро. Посещава местната църква когато може, често е добър приятел със свещеника ѝ, с удоволствие би дарил за нея пари (ако може да си го позволи), без да се бие в гърдите за това.

Алт-консерваторът е религиозен, понеже е прочел или чул, че консерваторите са религиозни. Съответно религията е част от алт-сферата му, и той е фанатик в нея – нетърпимостта му към други религии е голяма, и изповядващите ги за него са по-долно качество хора, като правило носители на някакви много лоши черти. (Това му позволява да усеща себе си над тях, и така компенсира ключовия му проблем.) Най-често няма съзнателно обяснение защо вярва; при директен въпрос папагалства шаблони, които е очевидно за всички освен за него, че не може да обясни. Най-често няма особена представа кога е редно вярващият да се моли, и не знае нито една молитва, често дори и че за различни неща има различни молитви. (Ако я има, е като правило защото познава други, реални вярващи, които са го образовали по въпроса.) Моли се единствено пред други, за да демонстрира религиозността си. Ако не може да убеди атеист или друговерец, го обявява за враг. Най-често не ходи на църква, понякога дори не знае към коя църква се води районът му, и няма представа кой свещеник служи в нея или кога се извършват служби. Ако е богат и ѝ дарява пари, го прави демонстративно и публично – това е, което му носи самоутвърждаване.

Консерваторът признава необходимостта от държава и нейните органи – съд, полиция, армия… Съгласен е, че те трябва да не се месят в личния живот, и изобщо компетентността им да е ограничена само където са реално нужни, но в тези рамки ги смята за полезни. За него те са опора и гордост на обществото, гарант на неговата сигурност, и трябва да им се помага и съдейства. Може би не са перфектни, но перфектни неща няма – недостатъците трябва да се поправят, а не с мръсната вода да се изхвърля и бебето. Затова той подкрепя реда, дисциплината, правото на самозащита от престъпници, смъртното наказание и т.н.

Алт-консерваторът няма никаква вяра на държавата, съда, полицията и т.н. Причината е, че е чел (най-често в хибридни опорки, създадени от враждебни страни), че те са лоши и консерваторите не им вярват. Той иска те да са максимално ограничени, а по възможност изобщо да ги няма. Това по никакъв начин не му пречи той да подкрепя смъртното наказание, здравата ръка и т.н. (които ще бъдат определяни и прилагани от същите тези органи) – чел е, че консерваторът ги подкрепя. Разминаването между двете не му прави никакво впечатление, включително ако му бъде посочено директно. Също така е категоричен, че тези органи трябва да вършат всичко в страната – да чистят, финансират и прочее – без да се замисля как биха могли да го вършат, ако ги няма или са силно ограничени. Пак по същия начин той подкрепя носенето на оръжие от всеки, за да могат хората да се защитават от правителството си, без изобщо да се замисли колко могат пистолети срещу танкове, бомбардировачи и друго правителствено въоръжение. Ако разминаването в логиката му и/или нереалността на позициите му бъдат посочени, реагира срещу заплахата за вътрешната му стабилност по стандартния начин.

В България консерваторът най-често не подкрепя замяната на лева с евро, тъй като левът е наша изпитана валута, българска традиция, наша гордост и минало, и така олицетворява повечето консервативни ценности. В същото време той признава, че такава замяна ще има и много плюсове – ще даде на хората мъничко повече самостоятелност и независимост, ще създаде условия за поограничаване на краденето от политици, и т.н. При вероятност за нарушаване на валутния борд и обезценяване на лева, консерваторът най-често обменя левовете си в евро, понеже е разумно да го направи, но съжалява и се срамува, че на лева му се налага да преживее този позор.

Алт-консерваторът е непоклатимо против замяната на лева с евро, тъй като тя е „загуба на суверенитет“, „предателство към България“, „връчване на власт на брюкселските бюрократи“, „ограбване на хората“ и други подобни „консервативни“ шаблони. Вместо нея той предлага „желязно спазване на валутния борд“, без да осъзнава, че това значи точно същото (и не е ясно доколко е реалистично). Ако се създаде опасност за нарушаване на валутния борд, той спринтира да обмени левовете си в евро, като правило без да престава да говори против приемането на еврото, колко лоша валута е то и как ще се провали всеки момент. Ако му се посочи, че двете си противоречат пряко, реагира по стандартния при поставяне под въпрос на вътрешната му опора начин.

Консерваторът най-често е противник на абортите. Причината като правило е, че той смята зародиша за живо човешко същество, жал му е за него и иска да му даде шанс да проживее един живот. Когато спори по въпроса, той най-често разчита на човешка топлина и неоспоримост на фактите му. Понякога той се аргументира с шаблонни постановки от сорта на „теб те има, понеже вашите не са направили аборт, нали?“, но искрено ги вярва и при необходимост може да ги обясни според интелекта си. Когато постановките идват от друга област, той вярва в нея и има познания в нея – примерно религиозните постановки означават дълбока и искрена религиозност. Ако в семейството му има бременност, която не могат да си позволят, той ще направи всичко по силите му, за да запази детето – а ако не успее, ще отиде на аборт с дълбоки, силни и доживотни угризения. Ако тезата му бъде оспорена с аргументи, които са убедителни, той ги приема и най-често променя в някаква степен вижданията си.

Алт-консерваторът е противник на абортите, понеже е чел или чул, че да си противник на абортите е консервативно. Аргументира се като правило с шаблони, прочетени или чути отнякъде, без разбиране на смисъла зад тях – както и във всичко друго, свързано с „консерватизма“ му, той ги има за безусловни постулати и приема всяко поставяне под съмнение на тях, или дори просто хипотетично съмнение, на нож. (Подсъзнателно усеща, че то би рискувало да разколебае вътрешната му опора.) Ако в семейството му има бременност, която не могат да си позволят, той ще отиде на аборт без колебание и съжаление, без да престава да говори срещу абортите и без да се интересува, че думите и действията му се разминават. В спор по въпроса, както и във всеки друг спор в алт-областта му, разчита не на качеството на фактите си, а на опити да надговори / надвика опонента. (Когото приема не като опонент, а като противник – както във всеки спор по „консервативни“ теми.) Ако опонентът докаже тезата си недвусмислено, алт-консерваторът реагира срещу заплахата за вътрешната му опора по стандартния начин.

Консерваторът като правило е умерен противник на инициативите за „зелена“ енергия от типа на вятърни и слънчеви електроцентрали, тъй като ги смята за недостатъчно изпитани и доказали се. Ако такива източници са се доказали (примерно ВЕЦ-овете), той ги подкрепя охотно. Доводите му обикновено са разумни, според интелекта и познанията му. Той охотно вижда както недостатъците, така и предимствата на такива енергийни източници. Най-често не би се съгласил на драстични ограничения на възможностите за бизнес, ако те целят да опазват природата, но охотно подкрепя идеята тя да бъде опазвана – „назад към природата“ е важен консервативен принцип. (Който консерваторът изповядва в разумна степен – той не би препоръчал на никого да се върне да живее в Средновековието.) Ако има възможност, консерваторът с удоволствие участва в благотворителни инициативи за опазване или възстановяване на природата. Ако позициите му бъдат оспорени аргументирано и с факти, приема фактите и променя позициите си адекватно.

Алт-консерваторът е противник на „зелената“ енергия, понеже е чел или чул, че консерваторите са нейни противници. Най-често това обхваща дори доказали се и нужни енергийни източници като ВЕЦ-овете – ако нещо може да бъде закичено с етикет „зелена енергия“, то е за него анатема. Доводите му срещу нея са също толкова изпапагалствани, неубедителни и извън способността му да защити тях самите, колкото и навсякъде другаде в „алт“-областта му. Каквото е „зелена енергия“, за него има само недостатъци и никакви предимства, и всякакви факти зад обратното отскачат от главата му като грахчета от танкова броня. Никога не би се съгласил на никакви ограничения за бизнеса с цел опазване на природата, без никакво значение колко я съсипва този бизнес, и идеята тя да бъде опазвана за него е „мръсно левичарство“. Като правило не би участвал в благотворителни инициативи за опазване или възстановяване на природата, освен ако не предлагат възможност да се бие в гърдите с това. Ако позициите му бъдат оспорени аргументирано и с факти, реагира по стандартния за такава ситуация за него начин (виж по-горе).

Консерваторът е полезен за обществото с противопоставянето си на неща, които са още твърде нови и неизпитани. Либералът е склонен да се предоверява на тези неща – така той помага на обществото да напредва, но в същото време неглижира рисковете от напредъка. Нормалните консерватор и либерал са уверени в позицията си според колкото е обоснована в конкретния случай – така между тях сравнително лесно се постига баланс, който зависи от реалното положение на нещата. Накратко, консерватизмът и либерализмът в обществото са като спирачките и двигателят на кола. Без двигател тя няма да тръгне, без спирачки пък ще катастрофира, и скоростта и безопасността ѝ зависят от разумния баланс в употребата на двете.

Алт-консерваторът, точно както и алт-либералът, е непоклатимо краен в позицията си без значение каква е реалността, и затова ползата от него при вземане на правилни решения е в идеалния случай нулева. На практика той обикновено е опасен за обществото със заблудата си, че преценява реалността, докато всъщност решава проблем на собствената си личност. Той е традиционната опора на всеки политически измамник и кандидат-диктатор, на всеки фанатик и всяка налудничава идея. Той е незаменимият „полезен идиот“ на всяко чуждо разузнаване, което се опитва да отслаби и дестабилизира държавата и обществото му. Ако консерваторът и либералът са като правило движещите сили зад правилния баланс при вземането на решения в обществото, алт-консерваторът и алт-либералът са като правило движещите сили зад грешките при вземането на решения.

Реално алт-консерваторът и алт-либералът са не хора с определени политически убеждения, а нерешени проблеми на общественото здравеопазване, и демонстрация защо е важно то да съществува и да решава проблеми като техните. Ако вътрешните им проблеми (като правило нямащи нищо общо с политиката) бъдат решени чрез подходяща психотерапевтична (при тежки случаи и психиатрична) намеса, алт-консерваторът и алт-либералът изоставят алт-„убежденията“ си и заемат място някъде в нормалния политически спектър.

3 Responses to 'Консерваторът и алт-консерваторът'

  1. Делян Says:

    Простено да Ви е, да ме прощавате и Вие, а и честита Баба Марта 🙂 !

  2. смешно Says:

    Сигурно е много тъжно да си смачкан и нещастен чичак и да пишеш такива глупости.

  3. Григор Says:

    @смешно: С какво точно те обижда тази статия? Кажи си, ще те разберем… 🙂

Leave a Reply