Днес у Франция – утре и у нас

Във Франция в момента набира сили нов конфликт. Между студентите и правителството.

Конфликтът е заради един законопроект на правителството. В него се предлага работодателите да имат право на по-дълъг изпитателен срок за хора под 26-годишна възраст.

Вместо един месец – две години.

Правителството оправдава нуждата от такъв закон с това, че така работодателите щели да назначават по-лесно млади хора. Понеже, докато са в изпитателен срок, работниците нямат право на куп придобивки – могат примерно да бъдат уволнени без предизвестие и компенсации, и т.н… Студентите пък твърдят, че този закон няма да промени съществено предложенията за работа, но ще даде възможност на работодателите да орежат правата на по-младите работници.

И мисля, че студентите са прави.

Като управител на фирма мога да кажа с чиста съвест: една фирма назначава хора не според това колко права ще трябва да им признае (в рамките на разумното), а според нуждите си от работна ръка. Такъв закон би позволил на фирмите да орежат жестоко правата на младите, но с не особено голяма финансова изгода – и в никаква степен не касае нуждата на фирмите от работна ръка.

Вярно е, фирмите ще започнат да предпочитат да наемат по-млади хора, защото могат да ги третират почти като роби. Но това не решава проблема с безработицата, а само го мести от единия джоб в другия. От по-младите хора към по-възрастните.

И понеже възрастните сигурно няма да са щастливи така, утре някое милосърдно правителство ще ореже и техните права. За да се изравнят с младите по конкурентност, и да се възстанови справедливостта. А после някое пък ще ореже младите още повече (не че остана много накъде, ама…), за да получат пак “шансове за работа”. И така, докъде?

Смайва ме цинизмът на френското правителство. Вместо да вземат мерки да си съживят икономиката като цяло, се чудят как да използват стагнацията като повод да орежат правата на хората. И това в държавата, която е еталон за нетърпимост на народа към подобни номера…

А френското правителство не е най-циничното на света. Да ви посоча ли едно друго, пред което френското е пък еталон за държавническа мъдрост? И което, ако става дума да се направи нещо свястно, го забрави – но ако е да се направи свинщина, се учи като дявол от целия свят? И сега сигурно чака с трепет развоя на събитията във Франция – познайте защо?…

Не, НЕ СЪМ намеквал кое е – изводът си е ваш! И това, че всичките мислим за едно и също, не е моя вина. Познайте чия е.

Така че, позволим ли днес да се случи подобно нещо във Франция, ще го видим още утре и у нас. Наложено с далеч по-малко скрупули, и с още по-жестоки орязвания на правата. Всеки, който следи събитията, е забелязал – европейските закони за защита на правата на обикновените хора обикновено чакат да дойде кукувден, за да бъдат “хармонизирани” в законодателството ни, но тези, които ограничават правата, биват приемани тук на юруш, независимо че не са така задължителни, както другите…

Така че имаме само един начин да се преборим за България утре – и това е да се преборим за Франция днес.

Не зная има ли някъде подписка в подкрепа на френските студенти, или трябва ние да си организираме такава. Докато не открия по-добро място, тези, които желаят да изкажат подкрепа, могат да го направят в коментари към този запис.

За кой ли път си спомням думите на Едуард Аби:

“Истинският патриот трябва винаги да бъде готов да защищава страната си от правителството й.”

27 Responses to 'Днес у Франция – утре и у нас'

  1. Катрина Says:

    На французите протестите и революциите са им национален спорт.Много може да се разсъжздава по въпроса дали и защо българина поне малко не прилича на французин по отношение на реакцията когато газят правата му.Дали заради робствата,дали заради породата-лично аз отговор нямам.Колкото до момента в който българския политик светкавично бързо възприема и прилага “полезен”опит ,няма какво да се чудим.Наскоро ми се случи да изпадна в черно настроение заради няколкоседмична въртележка между едни институции.И когато накрая капнала с ужасен и изтръпнал мозък тряснах купчината документи на бюрото успях само да изръмжа,че си вземам отпуск и отивам да си купя АК.Колегите ме погледнаха.Един двама преглътнаха шумно,други се позасмяха.И някой каза:И цялото народно събрание ,да изкараш на разстрел,редиците на падналите ще се попълнят мигновено.Нежели,всеки трети българин мечтае да стане политик та да се облажи и той и родата му от държавната трапеза.Така че дали политикът е прокажения пръст който трябва да отрежем само??? Относно приемането на България в Евросъюза съм оптимист-и по-лошо ще става!!!!И не ми говорете за култура и политика.А излезте по улиците в някой провинциален град,влезте в някоя бакалия и внимателно гледайте какво купуват хората.Не е ли истина че българинът обеднява с всеки изминал ден?!Нима някой от вас вярва че от януари 2007 няма да гладуват 80 процента от познатите и близките му???Спирам тук,защото продължа ли ,чак при вас ще се чуе как скърцам зъби а след малко може и да завия.

  2. ritchie Says:

    В една Германия например изпитателният срок е 6 месеца. Предизвестията за напускане от страна на служителите, както и за уволнение са 3 месеца. Това се отнася за всички – независимо млади или по-опитни специалисти. Там има защита на младите кадри, завършили университет – не могат да бъдат назначени на заплата по-ниска от 3000 евро на месец. Системата там работи или поне така изглежда.
    Какво имаме във Франция? Явно друга система, която ще се промени. И според мен много правилно си напипал идеята – първо ще се променят нещата за една група хора, после за друга и така итеративно докато се стигне някакво равновесно положение. И това ще стане много по-бързо отколкото у нас например. Просто тук всички сътресения са с по-голяма амплитуда и продължителен период на затихване.
    Дали да подкрепя протестите на студентите във Франция? Просто ми трябва повече информация, макар че аз съм за изпитателен срок в рамките на 3 месеца и нито ден повече или по-малко. Ако месец е достатъчен за секретарка или чистачка, то за специалист три е сравнително оптимален.

  3. parabel Says:

    Мисля, че точно френските студенти винаги са доказвали способността си да отстояват правата си. По ирония на съдбата има голяма вероятност част от застъпниците на законопроекта да са били на барикадите през 68г.
    Но, доколкото общественото мнение във Франция като цяло винаги е било ‘за’ бунтуващата се страна, аз съм оптимистично настроена-не вярвам този закон да мине.
    Не така стоят нещата в милата ни татковина, обаче…

  4. Григор Says:

    Катрина: Страшното е не че всеки българин иска да се облажи от държавната трапеза – а че никой не си мръдва пръста да се опъне, когато други се облажват на негов гръб. Включително със законните и легални неща – да вдига шум, да пише декларации, да прави символични или реални стачки, да събира подписки, да декларира или оттегля подкрепа преди избори, дори да гласува! А ти за автомати ми говориш…

    ritchie: Във Франция и 2 години да им направят изпитателния срок, работодателите няма да почнат да ги уволняват и назначават отново на всеки 2 години, за да ги държат безправни неограничено време. У нас обаче познай дали няма да го направят…

    А колкото до идеята за промяната на положението – боя се, че наистина съм я напипал правилно. Само че може би ти не си я разбрал добре. Имах предвид, че първо ще орежат едните, после другите, после пак едните още повече, след това и другите повече… Ако на това му викаш постигане на равновесие, аз му викам другояче.

    parabel: Приказката за стълбата важи не само за България.

    А и подкрепата за френските студенти не знам дали ще помогне на тях – във Франция надали ще се впечатлят много от мнението на българите. Но нищо чудно, ако е по-сериозна, да подскаже на някои наши политици, че ако опитат същия номер тук, може да им излезе през носа.

    Само че, като гледам засега, не е от най-сериозните. Да не кажа, че е кръгла нула до момента.

  5. thehugo Says:

    Няма да коментирам.
    Само ще се подпиша.

  6. LeeAnn Says:

    Как смятате, че ще успеем да подкрепим Франция, след като не можем собствената си градинка да подредим?
    Българинът се води от мотото “Преклонена глава сабя не я сече!”. Така е оцелял 500 години, ще оцелява и за напред! Кой друг народ е търпял поробител 500 години? Това може да ви звучи в разрез с всичко, на което са ни учили за достойнството на българина и за гордостта, че е оцелял 500 години под турско робство, но за мен това е показателно за манталитета ни. Не става дума за това дали искаме да помогнем, а дали можем! Ако не можем да помогнем първо на себе си, как ще имаме авторитет пред света, за да помагаме на другите!?

    Григор, извинявай за резкия тон, той не е насочен към теб, а към реалността и е провокиран от чувство за безпомощност в подобни ситуации, защото се чувствам като една птичка, която сама се опитва да направи пролет!

  7. ritchie Says:

    Григор, пределно ясно те разбрах – ще има САМО орязване на права, докато се стигне равновесно положение. Бил съм и от двете страни на барикадата. Има много и все разумни аргументи и за двете каузи. Но за момента няма друг начин. Факт е, че каквито и закони да се приемат у нас нещата ще се променят бавно. Колкото и да ми е гадно съм разбрал едно – НАШЕТО поколение трябва да мине и след това ще се забележи резултатът. Просто ние, независимо какви сме трябва да направим промените. И е по-добре да го осъзнаем и да го направим целенасочено, а не защото “нямаме друг избор”.

  8. Ванката Says:

    Първо искам веднага да отговоря на идеята на нашия домакин! Аз съм ПРОТИВ 2 годишен изпитателен срок за когото и да било! Това не е изпитателен срок! Представете си, че една софтуерна компанийка получава краткосрочен проект – да направи някаква системка за контрол за шест месеца. Системата не е много сложна, срокът е изпълним(говоря фигуративно и наизуст), но имат нужда от още един специалист, за да успеят да се справят и с успоредно вървящия дългосрочен проект. След като новият млад специалист приключи и предаде проекта с колегите си, не смятете ли, че той ще е доказал дали може или не може да се справи? Само че той вече може би не е нужен и това е много удобен начин да бъде разкаран без фирмата да загуби. Според мен три до шест месеца е реален срок за специалисти. Също така смятам, че най-добре ще бъде ако срокът бъде направен по браншове, тъй като както горе се сподели за чистач едва ли са нужни повече от 3 дни.
    Още един път – аз съм твърдо против и бих си сложил подписа отдолу!

    Сега е време да отговоря на няколко изказвания тук. Първо ми направи лошо впечатление, че почти никой не сподели мнението си относно законопроекта! Някои дори се оплакаха, че няма инициатива. Ето я инициативата. Остава вие да я споделите. Не искам никого да обиждам, но това за приведената глава беше доказано… странно, че от хора, които го осъзнават. Тъй като не ви познавам, констатирам това само по тези реплики и визирам тази дискусия, а не хората, които участват в нея, защото би било неправилно заключение.

    Относно Германия. Време е да спрем да даваме тази държава за пример, защото тя вече затъва. Дълго ще са икономически над нас, но тяхната система се разпада и те самите правят сега реформи. Явно да копираме досегашната им система 1:1 няма да ни доведе до много добри резултати. Има разбира се и хубави неща, които с удоволствие бих видял и в България.

    @Катрина: За едно сте много прави с колегата – не политиците са тези, които трябва да целим със снайпера на промяната. Цялостната ценностна система на хората в България(Визирам разбира се винаги масата, а не всички) е много объркана. Мисленето ни е изкривено от изкривената реалност, в която живеем от години и точно то трябва да се промени, за да се промени и реалността. Всичко започва от главата и сърцето, които диктуват на ръцете…
    За ЕС и аз съм вече доста скиптичен, защото съюза упорито показва липсата си на демократичност, тромавостта на институциите си, липсата на единодушие по най-важните световни проблеми и дори открито защитава “християнски” ценности, противопоставяйки две култури, без явно да знае, че онези “нехристияни” наричат Библията “свещена книга”…

    @Ritchy: Не знам кое поколение визираш, но наистина ако ние не направим промяна в мисленето си и не разбием стереотипите наложени в България и света, надеждата ще е на смъртно легло….

  9. ritchie Says:

    Визирам поколението на всички в диапазона от 20 до 40-45 години. Просто това сме хората на промяната. Ние трябва да я извършим и ще го сторим. И най-погрешното, което можем да направим е да копираме нещо директно отвън. За съжаление у нас има много хора, които вярват, че някой друг трябва да ни казва кое как да става. Аз също съм против влизането ни в ЕС, защото там няма демокрация. Но ще влезем – идеята се продава добре, маркетингът и рекламата вървят с пълна сила. И ще си платим за това – няма да получим най-доброто – а нали всъщност това искахме, – но пък ще сме доволни и ще можем да се бием в гърдите с това съмнително постижение – “влизане в Европа” през 2007 г.
    А що се отнася до примера с Германия – целта ми беше друга – да представя друг вариант. Моята позиция се различава от тяхното положение. А що се отнася до самите немци – нещата са много зле – нито дисциплина, липса на коректност… да не изброявам, но са по-зле от нас (освен може би икономически). Дано ми остане време да нахвърлям впечатленията си от разговорите с няколко германци на местна почва и други наблюдения, определено ще е интересно.

  10. Григор Says:

    LeeAnn: Прави каквото трябва – да става каквото ще! 🙂

    ritchie: Не разбирам как чрез орязване на права ту на част от хората, ту на останалите, ще се стигне до равновесно положение. Между какво и какво ще е равновесието?

    Ванка: Уви, прав си за ЕС. По-малко демократичен е дори от Щатите. Но пък диверзитетът и самостоятелността на държавите вътре са по-големи от тези на отделните щати в САЩ – тоест, където има кадърни управници, ще се живее добре, а където няма, ще гледат какво става където има, и ще разбират колко ценно е да си избират такива. Така че си има и минусите, и плюсовете.

    Особено за хора от държава, която вече петнайсет години е във война с правителството си. (Наскоро говорих с приятел, върнал се от Сърбия – те за тези петнайсет години са воювали единствено със Словения, с Хърватско, в Босна и със САЩ, и са далеч по-добре от нас в почти всичко. Това като илюстрация дали изразът “петнайсет години война с правителството си” е силен, или е точен.)

  11. LeeAnn Says:

    Да, Григор, правя! Или поне се старая! Но винаги ми е болно и се паля, когато защитаваме някой друг. Искам усилията ми да са за моята страна, за това да променим нещата, защото за добро или за лошо, наистина ние сме поколението! Не искам европейски съюз, не ме интересуват французите, наречете ме каквато искате – не мога да взема отношение в този конфликт на френските студенти. Знам какво искам за децата си, знам какво искам за България, правя всичко, което мога!

    Ванка, това за преклонената глава може и силно да звучи, но не си ли забелязал, че повечето хора карат по течението, никой не иска да мисли, не иска да взима решения, а камо ли да действа. Стадните хора чака да дойде ЕС да го оправи и гледат някак да оцелеят до 2007, защото, както говорихме в темата за “Свободните неща и алчността” – най-лесно е нищо да не правиш и само да се оплакваш. Затова го казах. От болка! Яд ме е! Изяжда ме отвътре! И честно казано, на моменти губя надежда. Вчера я виждах, търсих я и днес. Но днес я няма!

  12. Ванката Says:

    LeeAnn: Вече те разбирам. Дори мисля, че с теб ще се разберем много добре. Говориш направо със сърцето ми.

    Григи: Точно заради плюсовете и минусите не казах, че не искам да влизаме в ЕС, а че съм скептичен. Смятам, че в този съюз има хляб, но трябва хлебарите дето го месят да са с чисти ръце, за да стане вкусен хляба.

    ritchie: За Германия съм напълно съгласен с теб. И? аз вмомента съм тук и също твърдя, че само икономически … все още… са по-добре от нас. Ни културата им е култура, ни точността -точност, коректност… такова дзвер сме не видели:-/

    Но жив е, жив е българският бог…

  13. LeeAnn Says:

    Ванката: Хм, странно, до вчера мислех, че от моето сърце излиза 😉 🙂

  14. ritchie Says:

    Григор, не исках да го казвам директно, защото звучи грубо. Но пък е самата истина – реже се докато има какво. Следва равновесие. Закон във физиката – равномерно и праволинейно движение или покой до намесване на външна сила.

  15. Григор Says:

    LeeAnn: В организации като ЕС вече започва да няма “моя страна” и “твоя страна”. В доста отношения всички сме в един кюп – затова да помагаш на френските студенти значи да помагаш на себе си.

    Ванката: Политиците в ЕС с нищо не са по-добри от нашите, просто хората там не ги търпят да са с мръсни ръце, колкото ги търпим ние. Така че – да помагаме на французите и да помагаме на себе си в конкретно този случай е едно и също.

    ritchie: Проблемът е, че политикът е изобретателен човек, и винаги намира какво още да отреже… Голи кокали да са, пак ще намери на кого да ги продаде, за да гушне някой сребърник.

  16. Plamen Says:

    Най-вероятно повечето, ако не всички в този форум, са били дечица или неродени, когато през 1968 г. френските студенти се вдигнаха на бунт. Бяха водени от един ляв, тогава крайно ляв, който днес е във френския парламент и се нарича Даниел Кон Бендит. Тогава той си беше на мястото, днес не чак толкова, защото не върши работа. Разбира се, не искам да правя и най-малко сравнение между Даниел Кон Бендит и онова лайно, дето беше лидер на “Новото време” .
    За студентските бунтове във Франция мога да кажа, че винаги са вършили работа. За студентите и за обществото. И именно затова във Франция имаше добра социална система, която защитаваше хората на труда и на дребния бизнес, по-добре, отколкото в която и да е бивша социалистическа страна. А капиталът и държавата във Франция, както и в която и да е друга страна на “пазарната демокрация”, са “давали” права само в резултат на бунтове, подобни на днешните.
    Поради този факт искам да уведомя уважаемата аудитория, че скоро в България няма да има права нито за студентите, нито за която и да е социална категория, която не е свързана с властта и парите. Даже и след като ни вкарат в ЕС.
    Айде чао. Елате да тренирате айкидо и пак може да си говорим по въпроса. Ние сме в залата.

  17. Nick Angelow Says:

    съдейки по това, което пише тук (http://www.monitor.bg/world/article?sid=&aid=74368&cid=30&eid=657, предполагайки, че тази връзка няма да е единствената в internet сферата, която google ще намери), френските студенти вече са започнали да действат. и доколкото мога да преценя, май това се оказва единственият адекватен начин някой да чуе твоето мнение, а и да се съобрази с него.

    за тези, които искат да действат, полезен може би ще бъде сайта, намиращ се на http://www.indymedia.bg/, макар че аз лично имам известни резерви за някои от нещата, които се обсъждат там.

  18. LeeAnn Says:

    Григор, а затова не искам да ходя там (не ме някой ме пита). Имам си мнение за ползите и вредите от ЕС и виждам повече вреди. Не обичам да споря на политически теми и затова се оттеглям от разговора.

  19. LeeAnn Says:

    Четейки препратката от Ники си мисля, че едва ли това е начина да те чуят. Дълго след това ще се говори за насилието, но едва ли и за причината, довела до тези действия. Сигурна съм, че има мирни начини да се разреши този конфликт и да се спре законопроекта и не съм съгласна с Ники, че това е единственият адекватен начин! Иска ми се да съм там и да видя лицата на участниците в конфликта! Не знам защо, но ми се струва, че ще се окажат главно емигранти и представители на малцинствата! Та кой истински френски студен ще разреши точно Сорбоната!!!
    Спирам, както обещах малко по-рано днес………..

  20. LeeAnn Says:

    исках да напиша: Та кой истински френски студенТ ще разрУши точно Сорбоната!!!, но се разпалих и разбързах, което значи, че спрях навреме! 🙂

  21. Nick Angelow Says:

    @LeeAnn

    ако се върнеш малко назад и вгледаш внимателно и непредубедено в близкото ни минало, ще разбереш, че действайки по мирен начин няма начин управляващите да те чуят, а камо ли да се вслушат в това, което искаш. погледни какво беше общественото мнение за войната в бивша югославия, какво беше общественото мнение за влизането ни в нато и накрая, какво беше общественото мнение за войната в ирак. след като го разгледаш внимателно и непредубедено, сети се и какви бяха реакциите на управляващи и опозиция в трите случая. за мое голямо съжаление, това е истината.

    btw никой от френските студенти не иска и няма да посегне на сорбоната. ако някой посегне на нея, това ще е полицията в опита си да ги изгони от там (след като студентите я окупират, де :о))

  22. Катрина Says:

    Продължавам да се връщам в дискусията.Днес е 23-ти.и не съм чувала последните дни в новините как се развиха бунтовете във Франция.И дали не става вече и по света като у нас:”всяко чудо за три дни”.Искам да ви уверя че нещата са действително много по-дълбоки и страшни отколкото мнозина от нас искат,смеят и могат да си ги представят.Аз лично страдам от много тежка форма на антиглобализъм,и почти нихилистично не вярвам че някога някак нещата ще станат по-добри и по сигурни за нас-дето искаме да сме обикновени хора,освен в случай че не намерим начин така да владеем положението,че да няма власт способна да ни зароби под една или друга благовидна форма.Въпрос на лично самоосъзнаване.Въпрос на количество страх излъчван в атмосферата.Изобщо много въпроси с които обаче ще се въздържа да пълня блога на Григор(Не те познавам лично,но до момента печелиш уважението ми).И хора.Светът е много по дълбок и многопластов от нашите представи.Търсете причините ,не се увличайте твърде по тълкуване на следствията-отклоняват ви от истинските причини за точно това положение на нещата.Слънчев поздрав за всички ви.

  23. Григор Says:

    Катрина: Благодаря ти. Но за антиглобализма няма да се съглася.

    Мисля, че глобализмът е като всяко нещо – има хубави и лоши неща. Той ни донесе Интернет, той помогна съветската система да бъде заменена с някакви наченки на демократична (в смисъл, че вече ни пречат да се оправим не репресиите, а собствените ни мързел и глупост). Той ни помага да се свързваме с хора на другия край на земното кълбо, да говорим с тях като със съседи, да си изграждаме общности. Той, парадоксално, помогна на антиглобалистите да се срещнат едни други и организират. 🙂

    Въпросът е как да вземем добрите неща от него, и да попречим на лошите. Защото има хора, които имат обратния интерес.

    А власт, която никога няма да ни зароби, няма да открием никога. Такава има само в приказките за добрия цар… Много преди да се родим, умен човек е казал: “Цената на свободата е непрекъснатата бдителност”. А пък много преди него са казали: “Който не се бори за свободата си, не я заслужава” – което е валидно за абсолютно всичко. И обяснява защо българите си нямаме нищо…

  24. Катрина Says:

    Григоре,радвам се за продължилата полемика,установявам за себе си ,че си прав във много посоки.нямам във какво да ти опонирам относно цената на свободата.И съм съгласна ,че без собствената ни пряка лична ангажираност към живота няма да се получи така както го искаме.Но ти благодаря че ми го напомни.Защото и аз понякога губя бдителност и позволявам черногледството ми да надвие.А се смятам длъжна да се боря,и заради произхода си,и заради детето си.Благодаря!

  25. Григор Says:

    Благодаря ти и аз! 🙂

  26. Вени Says:

    @Катрина,

    Въпросът с антиглобализма си идва на мястото, ако се употреби правилната дума. “Антиглобализъм” и “антиглобалисти” са термини, изковани и използвани от тези, които налагат сегашния модел на корпоративна либералистка глобализация, представяйки го като единствено възможен и неизбежен. И оттук следва, че тези, които му се противопоставят, са някакви малоумници, искащи да спрат историческия процес – нещо като лудитите от 18-ти век, които трошали машините. Истината е друга и ще я видиш, ако използваш думата, с която се наричат наричаните от традиционните медии “антиглобалисти” – те се наричат “алтерглобалисти” (алтернативни глобалисти) и отричат т.нар. заклинание НяНА на сегашния модел на глобализация – НЯма Никаква Алтернатива. Алтерглобалистите смятат, че алтернативи има и се борят за тях.

  27. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Честито, Франция! Says:

    […] На практика, естествено, това е пълна глупост. Както и да беше рекламиран, този закон осигуряваше само едно – лишаване на младите хора от правата им, и по-лесно уволняване, а не по-лесно назначаване. Ако нещата ставаха така, раждаемостта щеше да се поощрява чрез избиване на част от населението, а висшето образование – чрез улесняване на изгонването на студентите от университетите. Бях писал преди за този закон – и за реакцията срещу него. […]

Leave a Reply