Честито, Франция!

Последните няколко дни бях направо смазан от работа. Затова и не успях навреме дори да разбера за едно историческо събитие, внимателно заобиколено от общественото внимание в България.

Френският президент Жак Ширак отмени прословутия закон CPE (Закон за първия трудов договор), който позволяваше на работодателите да държат младежи под 26 години по две години на изпитателен срок, и да ги уволняват без обяснение или мотиви.

Първоначално този закон беше предложен от министър-председателя Доминик де Вилпен, вследствие на масивно лобиране от едрите работодатели, и беше прекаран през френския парламент “през задния вход”, чрез процедури, които осигуряват минимум обсъждане и публичност. Официално мотивите зад него бяха, че той ще намали безработицата сред младите хора, тъй като работодателите щели по-лесно да ги назначават, ако можели по-лесно да ги уволнят. А Франция точно в момента има нужда от стимулиране на икономиката, и намаляване на безработицата – особено сред младите хора.

На практика, естествено, това е пълна глупост. Както и да беше рекламиран, този закон осигуряваше само едно – лишаване на младите хора от правата им, и по-лесно уволняване, а не по-лесно назначаване. Ако нещата ставаха така, раждаемостта щеше да се поощрява чрез избиване на част от населението, а висшето образование – чрез улесняване на изгонването на студентите от университетите. Бях писал преди за този закон – и за реакцията срещу него.

И французите скочиха. Първо именно студентите – а и тези от преподавателите им, които имаха достойнство и съвест. След това профсъюзите. Накрая и другите политически партии. Последваха протести – първо стохиляден, след това седемстотинхиляден.

Де Вилпен не се предаде лесно. Държеше се като български крадец на едро, докопал се до депутатско място – високомерен, категоричен и непоклатим. Първо въобще отказваше да преговаря по въпроса. След това склони на преговори, но само ако спорният параграф остане безусловно непокътнат. И дотам.

Французите обаче не мирясаха – напротив, реагираха както всеки истински народ би трябвало да реагира на политици-гьонсурати. Разлютиха се. Следващият протест беше едномилионен, а президентът Ширак беше призован да използва правомощията си и да отмени спорния закон изцяло.

Ширак не беше съгласен – де Вилпен е неговият политически “син”, съпартиец и сродна душа. И реши да подкрепи изцяло изпълнителната власт, и да обедини усилията си с нея. Парафира закона и нареди да бъде въведен в действие. Обясни, че този закон е приет от избраните от народа законотворци, и че техният глас не подлежи на обжалване. Дори за всеки случай направи неголяма отстъпка – намали изпитателния срок на една година, и задължи работодателите все пак да предоставят някаква причина за уволняването. Тази комбинация от привидни отстъпки и твърда подкрепа от цялата власт в държавата трябваше да може да огъне всекиго.

Да, но французите са не мърша, а народ. Студентите и профсъюзите еднозначно отхвърлиха предложенията и аргументите му. Следващият протест беше тримилионен, парализира 60% от транспорта в Париж, и големи други отрасли на икономиката. Постреснатият Ширак предложи преговори без предварителни условия, но получи ултиматум – или да отменя закона изцяло и безусловно, или го чака следващият общонационален протест. И после пак, докато не се предаде.

Рейтингите на голистите (партията на де Вилпен и Ширак) се топяха като сняг, одобрението към тях – също. Все повече хора осъзнаваха, че този закон е измама, и заставаха зад протеста. И казваха с това на Ширак и де Вилпен: “Този закон може да е подкрепен от депутатите – само че ние сме НАРОДЪТ. Стоим по-горе и от вас, и от всеки. И не го подкрепяме. Или го махайте, или СЕ махайте.”

И Ширак накрая разбра, че дори цялата власт във Франция не стига, за да прокара толкова неприемлив закон. Предаде се, и го отмени. Изцяло, и без условия.

Какво ще стане сега с Ширак и де Вилпен? Ширак вече е твърде възрастен, пък и все пак отмени закона – може би има някакво политическо бъдеще за него. Де Вилпен е политически труп – получи това, което заслужаваше. Френският народ му дава власт и му плаща заплата, за да пази интересите му, а не да ги продава потайно на мултинационалите.

Какво ще стане с Франция? Един опит да бъде раздвижена икономиката й пропадна. Хубавото е, че този опит нямаше да я раздвижи. Така или иначе беше предназначен да качи печалбите на работодателите и да смачка правата на работниците, а това не оправя икономиката, напротив.

Сега пред Франция има много задачи. Като начало, трябва да приемат някакви реални начини да си оправят икономиката. Да намалят данъците върху инвестициите, и върху новите работни места. Да поощрят реинвестирането у тях. Да подобрят инфраструктурата. Да понастъпят корупцията. Да стимулират малкия и среден бизнес – той е, който предлага най-много работни места, винаги. Да стимулират откриването на нови фирми, базирани на иновация – така ще отворят път на младите хора. И още много, много други – не ми се преповтарят учебниците по икономика… Имат много неща за вършене, но свършат ли ги както трябва, икономиката ще се съвземе.

А хубавото е, че имат могъщ гарант на това нещата да се вършат както трябва. Френският народ. Хората, които не приеха да ги мамят и грабят – и зарязаха всичко и се вдигнаха, и не мирясаха, докато не строшиха внимателно подготвяния им хомот.

Не мога да оспоря – имат стотици години традиция в това. И им стискам палци да я имат завинаги. Защото всеки народ има такава държава, каквато заслужава. Каквато е съградил или търпи около себе си, с действия или бездействие… Чудя се, случайно ли химн на всеки подобен протест във Франция е “На крак, деца на Родината”?

… Е, французите ще се оправят. Доказали са го. Вече знаем и защо. А ние?

С какво точно сме заслужили да живеем в такава държава? С нищо ли? А защо тогава е такава, а не е уредена като Франция?… Май някой пак не разбра защо точно французите ще се оправят.

Онзи ден чета едно изказване на мой бивш преподавател, професор Атанас Щерев, виден български лекар, понастоящем депутат. За това как да се насочват средства за лечение на раково болните било безсмислено, по-добре било да се дават за профилактика. И се чудя къде да се заровя от срам. Че този човек ми е преподавал.

За раково болните и депутатите също съм писал преди. И като си припомня какво неволно предрекох тогава, ме побиват студени тръпки. То бива депутатско дебелогъзие и гьонсурат, бива, ама чак до такава степен?!…

Честити ви парламентарни мерцедеси, господин депутатино Щерев! Пък те, болните, може и да оцелеят. Въпреки вас и другите ни “държавници”. Когато на болния му е писано да оцелее, са безсилни средствата не само на медицината, но дори на политиката.

А на болните, сегашни и бъдещи, и на техните роднини и приятели, ще си позволя още веднъж безсрамно да пробутам тогавашното си писмо. За да имат още една възможност да осъзнаят, че не е луд който яде и чуждия зелник, а който му дава своя. И че държавата ни е такава не заради заговорите на КГБ, ЦРУ, МОСАД и марсианците – а заради лично и конкретно неговото недостатъчно ангажиране с контрола над тези, които определят каква да е България. Че ако страната ни е отврат, заслугата и вината са лични на всеки от нас. И че имаме именно и точно това, което заслужаваме.

6 Responses to 'Честито, Франция!'

  1. veni markovski Says:

    Григоре,
    някъде попаднах на думите на Щерев. Той, естествено, не е казал че е по-добре раково болните да умрат. Но вероятно няма много-много да го цитират във вестниците, защото това не е новина.

  2. Wankata Says:

    Вени, цитираха го даже по новините на БТВ, а той се оправда, че не го били разбрали… Както и да е, Аз исках само да кажа, че това: “Че ако страната ни е отврат, заслугата и вината са лични на всеки от нас. И че имаме именно и точно това, което заслужаваме.” , е една стара истина, която всички знаят и никой не разбира!:(
    Обратната истина, която по същество има същото значение е, че чудеса стават… ако ние си ги случим. Аз вярвам в потенциала на българския народ и знам, че можем да направим нещо много красиво от страната си. Това от което имаме нужда е повече хора като теб, които “да опяват” постоянно и естествено повече хора, които да ги слушат. Но ако първата група нарастне, то и втората неминуемо ще я последва…
    Едва ли ще станем франция, но ние и нямаме нужда от това. Не малко пъти през последните десетилетия се прилагаха 1:1 чужди модели, без да се отчита, че те са правени и при различни от нашата действителност и това се проваляше… и ще се проваля още много пъти… Нека направим нашия модел и докажем, че можем, можем сами и го можем добре…

  3. мистрал Says:

    Отдавна не бях чела по-силно и истинно нещо! Радвам се, че има и такива хора!

  4. Григор Says:

    Вени: Да, наистина не е казал, че раково болните трябва да умрат.

    Каза обаче, че при недостига на средства, е добре те да бъдат насочени повече за профилактика, тъй като вече болните така и така са обречени.

    Също така, гласува ЗА решението за закупуване на разните суперлукс мерцедеси. Същите, за които бях писал, че цената им е цената на живота на стотици раково болни – далеч преди той да се изкаже.

    Сумираме ли двете, думите ми по-горе се оказват даже слаби. Това лице е позор не просто за лекарите, а за целия български народ. Не зная има ли как да се отречеш от преподавателя си; ако има, чакам обяснението с нетърпение.

  5. veni markovski Says:

    Ето какво намерих във “Всеки ден” – сайт, който не е известен с привързаността си към НДСВ, напротив. Аз, трябва да знаете, не съм фен на Щерев, нито го защитавам. Той не е малък и може да носи отговорност за действията си. Но съм противник на това свестните хора да се подвеждат по преиначената информация в нашите медии. Може би съм такъв, защото съм патил на свой гръб от подобни преиначавания.
    Григоре, ти разбира се, не вярваш, че лично Щерев е гласувал за купуване на мерцедесите, нали? Защото това е решение не на Народното събрание, а не председателя му. По-рано имаше дискусия по темата и тогава стана ясно едно нещо, което изглежда си забравил:
    1. Първите мерцедеси бяха за министрите, а ти протестира пред Парламента.
    2. Втория път, когато НС си купи коли, ти не протестира.
    3. Познавайки системата на бюджета, ако парите от НС не бяха за леки автомобили, те по никакъв начин нямаше да идат за стотици раково болни. В този смисъл – вместо събиране на стотинки пред Парламента, по-добре да отидеш пред Министерство на финансите и да настояваш бюджетния излишък да бъде заделен за лечение или профилактика (както иска Щерев). Но, разбира се, Орешарски е конкретен министър, а не институция, и вероятно ще може да отговори по-смислено, отколкото Таня Дончева по време на вашата акция.

    Или с други думи – не изпадай в евтин популизъм. Ако искаш да постигнеш нещо, направи го както трябва.

    Надявам се, че не се засягаш от леко поучителния ми тон.

    Ето и цитата:

    Заплашиха Атанас Щерев с убийство

    Причината – позицията му за онкоболните

    “Как не те е срам да казваш да се спрат лекарствата за онкоболните. Аз имам болна дъщеря. Безобразие, мръсник такъв. Искам да те убия. Ще организирам всички болни. Ти си един дебил, простак, нагъл идиот”. Това е част от анонимното писмо, което депутатът от НДСВ доц. Атанас Щерев е получил днес в пощенската си кутия в Народното събрание. Народният представител коментира пред “Всеки ден”, че не се страхува за живота си, няма да обвинява никого и няма да уведомява МВР.

    Причина за заплахите са думите на Щерев за парите, които трябва да се отделят от държавата за лекарствата за онкоболни. Депутатът обясни днес, че да се лекуват онкоболните, дори в последен стадий на заболяването, дори обречени, е условие, без което не може. Това въобще не го коментирам и само болен мозък може да измисли, че това не трябва да става, категоричен беше жълтият народен представител.

    Парите за лекарства за онкоболните, които са от публичните средства за зравеопазване, не трябва да се увеличават, обясни Щерев. Според него трябва да се финансират профилактичните прегледи, защото така се прави в Европа. Депутатът смята, че е в интерес на болните, на семействата им и на обществото те да започнат да се лекуват в състояние на ранни стадии на заболяването. Това ми говорят специалистите и аз това поддържам, обясни Щерев. Той допълни, че на срещи във Видин, Перник и Велико Търново с повече от 200 негови колеги, когато развива тезата си, всички го подкрепят. “Тези лекари, които ме слушат и ме аплодират, те също ли са идиоти?”, попита той

    Аз поддържам тезата си не от вчера или от онзи ден и за една година съм организирал множество профилактични прегледи, заяви още Атанас Щерев. Това е мое морално задължение, допълни той. Депутатът допълни, че миналото лято в клиниката, в която работи, безплатно са направени над 300 мамографии. След това бяха направени профилактични прегледи в села в Старозагорско, а миналата събота и неделя бяха прегледани около 90 души от специалисти в различни области, заяви още жълтият народен представител.

    Щерев коментира, че неговите предложения са в интерес на обществото и на онкоболните, които всъщност не разбират, че това е в тяхна полза или им се внушава, че това не е в тяхна полза. Знам много добре, че ме атакуват не в това, че не мога да лекувам, не в това, че съм откраднал лекарства, а ме атакуват право в сърцето – за това, че аз съм безсърдечен, а точно това не е вярно, коментира той. Затова искам пред мен да се изправят не болни хора, които са нещастни и могат да обвинят всеки в своето нещастие, а здрав човек, който ги подучва да говорят и да действат по този начин, допълни депутатът.

    В писмо до парламентарната група на НДСВ жълтият народен представител Теодора Дренска обяснява, че на проведената среща в Перник на 6 април с лекарската общност бил проявен изключителен интерес. Там са присъствали ръководствата на всички институции, началници на отделения в болницата и много лекари. “По моя преценка срещата премина много добре, доцент Щерев изложи вижданията си, които получиха подкрепа от повечето присъстващи”, обяснява Дренска.

    Кореспондентът на “24 часа” попита за онкоболните и доцент Щерев разви виждането си, че в България се дават изключително много средства за онкоболни, повече от която и да е друга страна в Европа, защото не се отделят достатъчно средства за профилактика и предотвратяване на това заболяване на по-ранен етап, когато лечението не е толкова скъпо, обяснява Дренска на колегите си от ПГ. На следващия ден във в. “24 часа” се появила и “неприятната публикация”.

  6. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Сблъсък на позициите (Честито, Франция - 2) Says:

    […] Grigor Gatchev – A Weblog (Personal – mostly in Bulgarian. English readers, please check the “In English” category.) « Честито, Франция! […]

Leave a Reply