Сблъсък на позициите (Честито, Франция – 2)

Предишният ми запис обсъждаше разликата между Франция и България като изражение на разликата между французите и нас. В него нападнах остро един депутат, Атанас Щерев, заради позицията му за раково болните – а именно, че след като средствата за тях не достигат за всичко, е по-добре да се насочат повече към профилактика, вместо към лечение на вече обречените. Нападнах го, защото същият той подкрепи даването на милиони за луксозни возила за “политическия ни елит” – милиони, които можеха да спасят живота на стотици раково болни.

На този запис моят добър познат Вени Марковски отговори с обширен и аргументиран коментар, който ме накара да обмисля още веднъж позицията си – и да я затвърдя още повече. Напълно съм съгласен с правото на Вени да изрази позиция и мнение – и осъзнавам, че до голяма степен в случая той не толкова защитава някого искрено, колкото застава в ролята на “адвокат на дявола”, за да може в спора да изкристализира истината. И реших да отговоря в отделен запис – без лични емоции към него, но с поддръжка за позицията си.

Коментарът на Вени гласи:

Ето какво намерих във “Всеки ден” – сайт, който не е известен с привързаността си към НДСВ, напротив. Аз, трябва да знаете, не съм фен на Щерев, нито го защитавам. Той не е малък и може да носи отговорност за действията си. Но съм противник на това свестните хора да се подвеждат по преиначената информация в нашите медии. Може би съм такъв, защото съм патил на свой гръб от подобни преиначавания.

Григоре, ти разбира се, не вярваш, че лично Щерев е гласувал за купуване на мерцедесите, нали? Защото това е решение не на Народното събрание, а не председателя му. По-рано имаше дискусия по темата и тогава стана ясно едно нещо, което изглежда си забравил:

1. Първите мерцедеси бяха за министрите, а ти протестира пред Парламента.

2. Втория път, когато НС си купи коли, ти не протестира.

3. Познавайки системата на бюджета, ако парите от НС не бяха за леки автомобили, те по никакъв начин нямаше да идат за стотици раково болни. В този смисъл – вместо събиране на стотинки пред Парламента, по-добре да отидеш пред Министерство на финансите и да настояваш бюджетния излишък да бъде заделен за лечение или профилактика (както иска Щерев). Но, разбира се, Орешарски е конкретен министър, а не институция, и вероятно ще може да отговори по-смислено, отколкото Таня Дончева по време на вашата акция.

Или с други думи – не изпадай в евтин популизъм. Ако искаш да постигнеш нещо, направи го както трябва.

Надявам се, че не се засягаш от леко поучителния ми тон.

Ето и цитата:

Заплашиха Атанас Щерев с убийство

Причината – позицията му за онкоболните

“Как не те е срам да казваш да се спрат лекарствата за онкоболните. Аз имам болна дъщеря. Безобразие, мръсник такъв. Искам да те убия. Ще организирам всички болни. Ти си един дебил, простак, нагъл идиот”. Това е част от анонимното писмо, което депутатът от НДСВ доц. Атанас Щерев е получил днес в пощенската си кутия в Народното събрание. Народният представител коментира пред “Всеки ден”, че не се страхува за живота си, няма да обвинява никого и няма да уведомява МВР.

Причина за заплахите са думите на Щерев за парите, които трябва да се отделят от държавата за лекарствата за онкоболни. Депутатът обясни днес, че да се лекуват онкоболните, дори в последен стадий на заболяването, дори обречени, е условие, без което не може. Това въобще не го коментирам и само болен мозък може да измисли, че това не трябва да става, категоричен беше жълтият народен представител.

Парите за лекарства за онкоболните, които са от публичните средства за зравеопазване, не трябва да се увеличават, обясни Щерев. Според него трябва да се финансират профилактичните прегледи, защото така се прави в Европа. Депутатът смята, че е в интерес на болните, на семействата им и на обществото те да започнат да се лекуват в състояние на ранни стадии на заболяването. Това ми говорят специалистите и аз това поддържам, обясни Щерев. Той допълни, че на срещи във Видин, Перник и Велико Търново с повече от 200 негови колеги, когато развива тезата си, всички го подкрепят. “Тези лекари, които ме слушат и ме аплодират, те също ли са идиоти?”, попита той

Аз поддържам тезата си не от вчера или от онзи ден и за една година съм организирал множество профилактични прегледи, заяви още Атанас Щерев. Това е мое морално задължение, допълни той. Депутатът допълни, че миналото лято в клиниката, в която работи, безплатно са направени над 300 мамографии. След това бяха направени профилактични прегледи в села в Старозагорско, а миналата събота и неделя бяха прегледани около 90 души от специалисти в различни области, заяви още жълтият народен представител.

Щерев коментира, че неговите предложения са в интерес на обществото и на онкоболните, които всъщност не разбират, че това е в тяхна полза или им се внушава, че това не е в тяхна полза. Знам много добре, че ме атакуват не в това, че не мога да лекувам, не в това, че съм откраднал лекарства, а ме атакуват право в сърцето – за това, че аз съм безсърдечен, а точно това не е вярно, коментира той. Затова искам пред мен да се изправят не болни хора, които са нещастни и могат да обвинят всеки в своето нещастие, а здрав човек, който ги подучва да говорят и да действат по този начин, допълни депутатът.

В писмо до парламентарната група на НДСВ жълтият народен представител Теодора Дренска обяснява, че на проведената среща в Перник на 6 април с лекарската общност бил проявен изключителен интерес. Там са присъствали ръководствата на всички институции, началници на отделения в болницата и много лекари. “По моя преценка срещата премина много добре, доцент Щерев изложи вижданията си, които получиха подкрепа от повечето присъстващи”, обяснява Дренска.

Кореспондентът на “24 часа” попита за онкоболните и доцент Щерев разви виждането си, че в България се дават изключително много средства за онкоболни, повече от която и да е друга страна в Европа, защото не се отделят достатъчно средства за профилактика и предотвратяване на това заболяване на по-ранен етап, когато лечението не е толкова скъпо, обяснява Дренска на колегите си от ПГ. На следващия ден във в. “24 часа” се появила и “неприятната публикация”.

Ето и моя отговор:

Не се засягам от поучителния ти тон, Вени. Защото нещата, които казваш, са полуистини. Ето цялата истина, за всяко от тях:

Като начало, решението за мерцедесите е гласувано от цялото Народно събрание – като част от бюджета. Включително от Щерев – проверих го. Също така, когато решението стана повод за конкретен дебат, той по никакъв начин не е изразил несъгласие с него – напротив, бил е част от групата, която го е подкрепила. Затова смятам, че той е гласувал ЗА него точно така ясно и умишлено, както ако то беше гласувано специално и поименно. Можеше при гласуването на бюджета да е изпуснал подробността, не винаги е лесно да забележиш подобни неща сред всичкото – но при дебата за конкретното решение няма как… С което и смятам да приключа въпроса подкрепил ли е умишлено и изрично това действие, или не. Подкрепил го е.

Като продължение, тезата на Щерев, доколкото разбрах от един присъствал на интервюто, не е била точно че “трябват повече средства за профилактика”. Била си е едно към едно “вече болните така и така са обречени, нека пренасочим повече средства за профилактика, защото не достигат и за двете”. Което може да е мъдро, ако няма никакви други средства – но тях ги има, само дето са дадени лично от него за екстрени луксове на управниците ни.

Също, информацията за това, че България харчи за лечението на раково болните повече от която и да е друга европейска страна, е лъжа право в очите – на едно от последните места в Европа сме, независимо дали се смята на глава от населението, на болен, или както. Дори ако се изчисли спрямо БВП, пак сме далеч от първото място – а като бедна държава сме длъжни да сме на него, ако ще ценим живота на болните повече от луксовете на “елита” ни. Просто Щерев лъже панически, за да замаже истината за казаното от него.

Така че, освен че е потвърдил да се дадат милиони за мерцедеси, е потвърдил и че в същото време не стигат пари за лечението на болните. Факт, който няма как да бъде оспорен. Нито пък изводите, които нормалният човек си прави от този факт, има как да са по-милостиви от тези, които обявих.

За анонимното писмо – не съм привърженик на саморазправите, но ако съм учуден от нещо, то е, че Щерев не е получил повече такива писма. Очевидно личните му удобства го вълнуват повече от живота на болните, така че няма да разбере от нещо по-малко от брутална лична заплаха. А трябва да разбере, защото иначе всеки гьонсурат ще се учи от него как “номерът минава”. И около нас ще се напълни с нагли лекета и гьонсурати.

Колкото до описанието ти за мерцедесите:

1. Първите мерцедеси може да бяха за министрите – но именно Народното събрание им даде парите. Парите НИ. Парите МИ. Защо да протестирам пред който яде моя зелник? Нормалното е да протестирам пред който му го дава. Ако бях отишъл да протестирам пред Орешарски, както ми предлагаш, той с кого щеше да се оправдае? С това, че НС е утвърдило този бюджет, естествено – и щеше да е прав, защото той е изпълнител, длъжен да го спазва. Защо тогава ме пращаш при него, вместо при НС?

2. Когато НС си купи коли, изобщо не разбрах за това. За съжаление, често ми се случват месеци, през които средното ми работно време е 20 часа на ден интензивна работа (а вече не съм на 18, за да мога лесно да притуря и още отгоре). Защото, за разлика от Георги Пирински, аз имам и друга работа освен да му преча да ми бърка в джоба, за да живее едно бунище боклуци сладък живот… Ако обаче го бях разбрал, щях да отида и да протестирам отново, и да напиша отново протест в блога си – дори на това нямане на време. Сам, ако трябва, но щях да го направя. Точно както го правя сега.

3. Познавайки системата на бюджета, ако парите не бяха отишли за автомобили, НС спокойно можеше да реши да ги даде за лекарства. Кой в България има правото да забранява на НС – някой данъчен инспектор ли? Пред Конституционния съд ли щеше някой да оспори такова му решение? Така че и тук полуистината се оказва лъжа и половина.

Всъщност, ако депутатите в това НС заслужаваха нещо различно от храчка в лицето, щяха по начало да предвидят тези пари за животоспасяващи лекарства, или за друго също толкова нужно. Но не и за луксозни возила за “слугите на народа”. Само че те ги предвидиха за каквото ценяха повече, и с това заслужиха отношението, което в момента четеш.

За правенето на нещата както трябва – да, убеден съм, че е важно. И смятам, че като протестирам, вдигам шум и уча хората да се осъзнават и да не се дават, а да се борят, правя именно и точно това, което трябва. Уча българския народ, според силите си, да пази правата си така, както ги пази френският. И смятам да го правя и занапред.

И за заключение – ще повторя още веднъж:

Имаме такава държава, такива политици, такива управници, такава свобода, такова благосъстояние, такава сигурност, такова здравеопазване, такова образование и такъв живот, каквито сме заслужили.

Всеки един от нас ги е заслужил такива лично, със собствените си действия (или по-точно бездействия).

И тази държава ще се оправи тогава, и само и единствено тогава, когато ние, и точно и именно ние, всеки един от нас лично, започнем при появата на лекета и гьонсурати във властта да си зарязваме всичката друга работа, без никакво изключение, докато не ги махнем. И когато веднъж махнатият политически отпадък започне да бъде махнат завинаги.

Казах.

8 thoughts on “Сблъсък на позициите (Честито, Франция – 2)

  1. Eneya

    Този депутат, наред с шантавелите от Атака ми се струват психично болни хора. Адски много ми напомнят наПрестън мадок (герой на Дийн Кунц от Входът за рая, платен). Много сходно разсъждават и действат.
    Не разбирам как точно подобни хора влизат в политиката, но докато нашата държава има сред управниците си мутри, психичноболни и неонацисти, до никъде няма да я докараме.
    А Франция… е, време беше да се усетят 😉

    Reply
  2. illablog

    След като преди време твърдях, че има достатъчно здрав разум, за да не се приеме от МС проекто-законът за електронната търговия (в частта, касаеща спама), и се оказах необосновано оптимистична, се зарекох да не се намесвам повече в злободневни спорове.
    Но!
    В случая се търси под вола теле. Абсолютно прав е д-р Щерев, че трябва да се хвърлят повече усилия за профилактика. Защо не сте съгласни? Друг е въпросът, че това не може да става за сметка на лекарствата за вече болните. Прав е, може би, и за това, че може би не са нужни повече (като количество) пари, а по-добро разпределение на наличните средства. Казах “може би”, защото не знам. Няма да споря, ако някой тръгне да ме оборва по този повод.
    Ще ви кажа нещо, което може би пък вие не знаете. От Нова година насам един лекар-специалист в общинска болница (без дългове) получава заплата от 300 лв. Това е. Няма да ви обяснявам, че няма с какво да си плати парното, камо ли, недай си боже, с какво да купи лекарства, ако се разболее детето му. Но се грижи за болните си. Назначава изследвания, които Касата отказва да плати и го глобява за това, че ги е назначил, защото на този точно болен не му се полагало. Как ви харесва това? Каква профилактика? И как няма да се “изпусне” някоя диагноза, след като излиза, че лекарят трябва да плаща от джоба си, за да може да я постави тая диагноза на пациента. И много лекари го правят. Плащат от джоба си. Само че защо искате да го правят всички?
    И т.н.
    Ако линчувате д-р Щерев, ще се оправи ли системата на здравеопазване?
    Цялата тази дандания са само приказки. Казал-не казал… Ами не е казал, чух го тази сутрин. Освен ако някой няма интерес да се запази статуквото и не чете евангелието като дявола.

    Reply
  3. Григор Post author

    iliablog: Знаем всичко това. И че тази сутрин каза, че не го е казвал, сме го чули. Само че сме чули и как каза това, дето не бил го казвал. Подкрепям искането на Асоциацията на болните да му се вземат лекарските права. И смятам да напиша протест до БЛС, като негов член, срещу подкрепата за Щерев.

    А по-горе ясно и изрично написах и в какво го обвинявам. В това, че дава акъл как да се разпределят недостигащите пари за лечение на раково болните, при положение, че именно той се е погрижил те да не достигат. За да има пари за луксозни возила на няколко самозабравили се “държавници”. Дано са им сладки лимузините, платени с живота на избирателите им! И дано тези, които ги подкрепят, усетят на гърба си тяхната грижа.

    За лекарите, които плащат неща от джоба си – да, не споря, че ги има. И аз съм един от тях, и това е единственото, което ме спира да ги възхваля. И е може би първото, което ме кара да искам наказание за такива като Щерев. За да може “лекар” да е титла, а не обида. И за да не се запази статуквото, при което казаното после се преиначава и чете като евангелието от дявола.

    А за линчуването му – не съм поддръжник на саморазправата. Но това задължително да наказваме самозабравилите се лекета, е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин системата на здравеопазването да се оправи. Защото проблемите й идват основно и най-първо от гьонсуратлъка на “избраните”.

    Reply
  4. illablog

    Значи единственото разногласие между нас е по въпроса дали с това ще се оправи системата на здравеопазването. Аз мисля, че няма. Трябва да се промени нещо в организацията й. Според мен.
    Не ми се струва, че с махането на един-двама-трима нещата ще се решат. Освен ако определен човек не ти пречи лично (2 л., ед.ч., но нямам предвид д-р Гачев!).

    Reply
  5. Eneya

    Да, обаче все повече стана равна на “глупак”, “крадец” и “убиец”.
    Сега се сетих за онзи случай, в който умря възрастен мъж на няколко преки от болницата заради няколко индивида.
    Синът на една моя поната почина от задух, защото “бързата” линейка пак закъсня…
    Какво да ви кажа.
    окато не се оправят пътищата и линейките може да очакваме още такива новини.
    ;(

    Reply
  6. Григор Post author

    Системата на здравеопазването, пътищата и линейките имат едно общо помежду си.

    И то е, че ще се оправят, когато ние лично, всеки от нас, се хванем да махаме оттам тези, дето не им е там мястото.

    Тогава, и само тогава, те ще спрат да пречат за оправянето, и да помагат за развалянето.

    И да, с махането на двама-трима нещата с гаранция няма да се оправят, защото боклуците по тези системи са много. И дори ако ги изчистим, и след това спрем да ги махаме, те пак ще се натрупат – боклуците имат по-висок афинитет към отговорни длъжности, отколкото свестните хора. Трябва да ги махаме в цялото им количество (което е вероятно стотици на всяко едно място), и да го правим непрекъснато и завинаги.

    Другата алтернатива е да си седим, без да си мръднем пръста, и да викаме неволята. А от околните държави да ни сочат с пръст и да казват на децата си: “Гледайте, и си взимайте поука.”

    Reply
  7. Mick

    Аз си мисля, че проблемът на здравеопазването не е в парите, а в тяхното използване. Ето например парите за онкоболните били малко – че как няма да са! – Едно лекарство за тях в Турция било 180 лева а тук 1000!???? каква е тази разлика? и това е за повечето лекарства за тях. От друга страна лекарите имат интерес да изписват колкото се може по-скъпи лекарства(предполагам взимат процент) – това се отнася за всички джипита. Като ти изписват антибиотик, ти изписват най-скъпият – бил най-добър, но пък и цената му е да речем 2-3-4 пъти по-висока от малко по-лошият му аналог.
    Друг е въпросът за малките заплати – ами така ще е като имаме 200 болници и всяка една от тях изисква поддръжка. Но не съм съгласен да има държавна болница със панорамен асансьор и супер лукс в нея, и още 199 потънали в мизерия – предпочитам 50-100 но на достатъчно добро ниво. Освен това да не забравяме и луксозните сгради на здравната каса – безмислен харчалък.

    Reply
  8. Григор Post author

    Не съм проверявал за разликата в цената на лекарствата у нас и в Турция. Струва ми се нереално да е толкова голяма, но ако наистина е, определено в картинката има нещо мътно и смърдящо до немай-къде.

    За интереса на лекарите – така е, много лекари взимат процент от лекарствата, които изписват. Плащат им процента или местните аптеки (в малки населени места, където има една-две аптеки), или направо представителите на фармацевтичните фирми. Присъствал съм на особено гнусна сцена – представителят на една такава фирма предложи на мой колега “ексклузивен” процент срещу това той да изписва лекарства само от неговата фирма, вместо аналози на други. За чест на колегата ми, разговорът завърши бързо и категорично… Но не всички лекари са такива.

    Също, за някои лекарства (и особено за антибиотиците) мотивът да се изпише най-скъпото не винаги е комисионата. Доста често лекарят не е уверен с какво точно си има работа (особено ако е лапал мухите в час), и предпочита да играе на сигурно. Към такива съм донякъде снизходителен: поне се мъчат да се съобразят с недостига на знания или информация.

    За луксозните болници за “по-равните”, и особено за здравната каса и нейните луксозни сгради, компютри, лимузини и какво ли не още, просто не желая да коментирам. Не искам блогът ми да се напълни с десетки страници нецензурно излияние. Особено пък мое.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *