Срещата в НСБОП

Най-напред, извинявам се на всички, че забавих този запис толкова – нямах физическата възможност да смогна да напиша нещо. Комата е изложила в коментар нещата в най-общи линии. Ето от мен повече подробности (колкото и както си ги спомням – ако случайно сбъркам нещо, ще го коригирам).

Около 17 ч. вчера пред сградата на НСБОП бяхме четирима души – Виктор, съпругата му, Комата (известна също като Светлана Комогорова 🙂 ), и аз. Наложи се Виктор да обясни на външния пропуск кой е, и че води и други хора със себе си. След малко бяхме пуснати на вътрешния пропуск, където се наложи да оставим личните си карти, и откъдето ни заведоха в кабинета на Явор Колев.

(Още там не пропуснах да отбележа – не е ли незаконно да ни прибират документите? Но това е друг разговор.)

По пътя на всички ни направи впечатление един факт – буквално цялата сграда е облепена отвътре с плакати в защита на авторските права, срещу софтуерното пиратство, и т.н. Съвсем случайно подслушани два разговора в коридора касаеха същата тема. Комата си поиска един плакат; лично Явор Колев ни заведе да си вземем, но за лош късмет, стаята с материалите се оказа заключена… Аз обаче останах с не много приятно впечатление – а именно, че темата “авторски права” вълнува НСБОП повече, отколкото всички видове истинска организирана престъпност заедно. Трафик и продажби на наркотици, автоджамбазлък, пране на пари… Може би се занимават и с тях, но някак не личи. И не само по видяното и чутото в сградата им, а като се замисля, и във видяното и чутото по масмедиите в последно време.

Обяснението кои сме малко изненада шефа на НСБОП. Отначало той беше сметнал, че другите хора освен Виктор са представители на другите електронни библиотеки онлайн. Оказа се, че оплакването на КК “Труд” е насочено срещу цял куп български онлайн библиотеки. След като грешката беше поправена, нещата тръгнаха плавно.

(Коментар: Информацията, че “Труд” са атакували всички известни им български онлайн библиотеки се потвърждава. Дали обаче всяка една от тези библиотеки съдържа, или изобщо някога е съдържала произведения, към които “Труд” има претенции?)

С чиста съвест мога да кажа – Явор Колев се държа напълно културно, без никакви прояви на враждебност или недоброжелателност. Ако целта му е била да се покаже като полицай, който просто иска да си свърши работата и да опази закона, я постигна.

(Коментар: Дали закона, или заповедта на началника му? Близостта на Тошо Тошев, директор на “Труд” и началник на Никола Кицевски, директор на КК “Труд”, с МВР-министъра Румен Петков, е публична тайна. Но от един директор на НСБОП не се очаква нито да коментира заповедите си с непознати, нито да оповестява за тях когото и да било.)

Беше ни обяснено с каква цел е повикан Виктор – а именно, защото срещу него и някои други онлайн библиотеки има оплакване от КК “Труд” и Министерство на културата. И че при това положение НСБОП са длъжни да ни връчат предупредителен протокол за спазването на ЗАПСП.

Тук Комата се досети да попита от коя точно дата са оплакванията на “Труд”. Беше ни отговорено, че първото е изпратено на 18 май до Министерство на културата, което го е препратило на 31 май на НСБОП, а второто е от 15 юни. Беше ни показана папката с оплакванията; по думите на Явор Колев, тя съдържала и документите, с които от “Труд” доказвали своята собственост върху въпросните права. Помолихме да получим ксерокопие от оплакванията и документите, но ни беше отказано твърдо и категорично. (Поколебах се дали да не помоля поне да ги прочета, но реших, че паметта може да ме подведе за важни детайли, а това прочитане после може да бъде използвано срещу каузата ни – “ето, виждате ли, те знаят всичко, но така и така…”.)

(Коментар: Виктор получава предупредителното писмо на “Труд” на 9 май, и сваля произведенията още същия ден. Около 15-ти обаче той помолва “Труд”, отначало много учтиво, да му бъдат предоставени копия от договорите, съгласно които те държат правата върху произведенията – така де, всеки може да твърди всичко. От “Труд” отказват да му предоставят документи, и вместо това подават оплаквания до Министерство на културата и до НСБОП. Правят го след като вече произведенията са свалени, и няма предмет на нарушение – като противодействие на искането на Виктор за документи за правата.

Това означава за мен, че вероятно правата им са неизрядни, и че изпратеното на 9 писмо до Виктор представлява лъжа с цел финансова облага и изнудване. Което се потвърждава и от ето този коментар от екипа на protest.bloghub.org. За документите – впоследствие Виктор получи някакъв .rtf файл с договори с ЕДИН наследник на Елин Пелин, но файловете не са документи, нали? Има си законови положения по въпроса… А другите наследници? А другите автори?

Друго: Какво е правило това оплакване в Министерство на културата цели 13 дни? Пощата между там и НСБОП е ден-два. Дали не е било изпратено в МК, за да може “Труд” да си измие ръцете после, и да стои зад министерския гръб – но е било нужно време, за да бъдат убедени някои хора, че това оплакване е за НСБОП?

И още: Направи ми – и тук, и по-нататък – впечатление рязката категоричност на Явор Колев в “сплашващите” елементи, и същевременно напълно нормалното му отношение иначе. От това изречение човек може да остане с впечатлението за моноспектакъл “добро ченге и лошо ченге”, но усетът и трудни за писмено предаване детайли ме наведоха на друга мисъл – че г-н Колев лично няма нищо против срещу нас и каузата ни, а му е заповядано отгоре да ни сплаши.)

Поговорихме малко на тема необходимостта от предупреждаване относно авторски права, преди да се предприемат действия. Колев беше категоричен, че собственикът на правата не е длъжен по никакъв начин да предупреждава един провайдер на съдържание, и че може направо да го съди или каквото друго сметне за необходимо. При който вариант, естествено, провайдерът бива арестуван, а компютрите му – конфискувани. (Подкрепено с цитати от закони.) Пък нека съдът после докаже, че човекът не е виновен – ще го пуснат, и ще му върнат техниката. Въпросът ми защо от “Труд” се оплакват на 18-ти, при положение че исканията им са изпълнени и вече няма предмет на оплакването, беше заобиколен; вторият път темата беше сменена. Още по-интересният въпрос, за оплакването на 15 юни, беше ясен и без задаване.

(Не съм юрист; не зная дали и Явор Колев е. Но ми се върти някакъв спомен – не се ли изискваше все пак собственикът на права да предупреди провайдера на съдържание, че иска неговата собственост да бъде свалена от публичност, и да предприема мерки едва ако това не бъде изпълнено? Да не говорим, че ставаше дума за доказване на претенциите върху права с документи. Ако не – сигурно паметта ме лъже. Но ако да – защо “Труд” са нарушили тази процедура, и защо НСБОП настояват, че е така?

Както и да е, към този етап вече бяхме изяснили положението. Протоколът трябваше да бъде подписан от Виктор, като получател, и връчващия му го (в случая Явор Колев), и още един свидетел. Първоначалната идея беше това да бъде още един служител от НСБОП, който присъстваше на разговора през цялото време, но Колев нямаше нищо против свидетелят да бъде Комата.

Дребен препъни-камък се оказа категоричният отказ копие от протокола да бъде дадено на Виктор. Беше ни прочетен текст от закона, в който наистина не пише изрично, че копие се предоставя на предупредения. Позовахме се на добрата воля на НСБОП да даде такова копие; НСБОП се позова на закона, и въпросът беше изчерпен.

(Наречете ме параноик и каквото щете. Мисля си обаче – на Явор Колев нито му струваше нещо да ни даде копие, нито пък е вероятно някой изрично да му е наредил да не го дава. Не е тъп буквояд, но точно за нас се фанатизира по закона. Да демонстрира, че хем ни е приятел, хем не ни е?… Склонен съм да го тълкувам като знак – умишлен или неволен – че цялата работа е някаква несигурна. Иначе просто… няма защо.)

След подписването ни изпратиха до пропуска. Поговорихме си още малко; Явор Колев ни заяви, че разчита и на нашата помощ срещу нарушенията на авторските права – че ако ние имаме сигнал за нечие нарушение, ако ще то да е дори на “Труд”, той ще го разгледа, защото това му е работата. (Което ме наведе на някои идеи…)

Това е, на първо четене. Ако се сетя още неща, или някой от присъствалите ме подсети, ще допълвам.

25 Responses to 'Срещата в НСБОП'

  1. Дончо Says:

    Което ме наведе на някои иде

    Всичко е един жалък театър, Григи! Ако подозренията ми за “някоито” ти идеи са верни, ще удариш на тежък, твърд камък. Камъкът, наречен “шуробаджанащина”, или с 2 думи – в “държава” като България всеки познава всеки, и все правилните хора. Т.е. законът ще бъде заобиколен и потъпкан.

    П.П. Какво ставаше, ако Виктор откаже да подпише предупредителен протокол? Подписвайки го, той автоматично се признава за виновен! И подписването е било грешка – то дефакто казва на ТРУП че са прави.

    П.П.П. Трябвало е да вземете добър и кадърен юрист с вас. Сигурен съм, че идеята ви е хрумнала, но вероятно не сте намерили никой…

  2. Григор Says:

    @Дончо: Мислихме варианта да не го подпише, но тогава е уязвим. С подписването му той единствено се задължава да спазва закона – тоест, не поема никаква юридическа отговорност извън тази, която вече носи като български гражданин.

    А колкото до държавата като България – спокойно, нещата вече излязоха извън България. Погледни boingboing.net. 🙂

    Би могъл да помогнеш чудесно, ако има как да проучиш къде е добра идея това да бъде подхвърлено в Германия. По възможност на места, които ще го използват активно срещу WAZ. Така ще подсигурим тук да има корпоративни стягания на шапките… 🙂

  3. Дончо Says:

    Ще опитам да проуча как стоят нещата тук, в Копенхаген. Дали имат организация, която може да помогне, ако ще и само с шум на правилните места. За Германия не мога нищо да сторя. Ех, как ми липсва сега факта, че не знам датски!

  4. turin Says:

    Определено адвокат е нямало да бъде излишен. Но не сте имали начин сигурно. Не просто човек с юридическо образование, а практикуващ с опит и с някакъв ангажимент по темата. За съжаление не съм забелязал някой такъв да е проявил принципен и искрен интерес в коментарите в блогсферата. А другият вариант, както знаем, се заплаща… Гадна работа. Как да “обича и уважава” човек властта… (за мен това е блъскане в бетонен блок, но това не значи, че се отдръпвам – щом ни слагат блокове, ще блъскаме, проблеми никакви 🙂 Особено ме стресна това с плакатите по стените – наистина ли нямаше поне един плакат на някаква по-друга тематика?… Издателският бизнес може би е по-доходоносен, по-опасен и съответно по-важен за властта от разните му там контрабанди, трафици, мафии и т.н. Отживелици – виж авторското право е друга работа, слатттка рииибка, безценни…

  5. Спасете Българските Приказки! » Blog Archive » Девета заповед: (изх. 20:16): “Не свидетелствувай лъжливо” Says:

    […] От същата дата, 15 юни 2006 г. е и второто оплакване на ИК ‘Труд’ в ГДБОП, както можете да прочетете в подробности тук. Хмм… колко ли струва една акция на главна дирекция за борба с обикновения потребител? […]

  6. Морфиус Says:

    Коментари…
    1 – Издателите са единствените които плащат да се спазва закона, останалия таргет на НСБОП плаща да не се спазва закона – следователно интереса на НСБОП е да се фокусира главно върху ЗАСП.
    2 – ТРУП не просто гонят печалба, гонят монопол – явно е, че ЗАСП и законите в други държави създават точно това, монопол, а монопола е сладка работа… за това са готови да прегазят всеки.
    3 – Самите ИК ТРУП са обвинявани в нарушение на същия ЗАСП няколко пъти, дисковете с мачовете на ПФК “Левски” са последния случай, което ясно показва избирателноста на “пазителите на закона” от НСБОП.
    Изводите от по горното са ясни… трябва да се търси по силна вътрешна и международна подкрепа.

  7. ToonOfTheWeek Says:

    Уж сте големи хора, а правите глупости. Проявили сте се като пълни наивници, като сте отишли при един копой, при това с не до там висок коефициент на интелигентност. От три месеца една приятелка, която е психолог (при това с практика от 4 години) и един познат, който се занимава професионално с психиатрия (в един институт – няма да споменавам кой точно, че ще стане доста интересно), помолени от мен, са се заели да анализират поведението на този човек и да изготвят психопрофил. Та на основата на това, което те направиха като портрет, мога само да кажа на хората, били път до ГДБОП:

    “Съжелявам момчета, но вие сте се минали”

    Може да се обидите от директността ми, но сте такива шарани, че и с бастун могат да ви уловят. Копоят Колев ви е изиграл едно театро, което напълно пасва на психопрофила му. Когато той преследва публичност и желание да се покаже от “добрите”, той лицемерничи доста добре. Опитва се да играе ролята на манипулатор и успява (публиката определя кой актьор е кадърен или не, нали). Разбира се, хората с по-голям коефициент на интелигентност не могат да бъдат заблудени. Те знаят кой стои пред тях. Знаят и как този човек е почнал кариерата си в МРВ, на какви бруталности е способен и т.н. Интересно ми е дали щяхте да мислите така, ако той беше проявил бруталността си, както при обиски в някои столични доставчици и ако бяхте го видяли в какви истерии и мании за величие може да изпада. Не сте ли си задали въпроса що за психилогия има човек, който може да обвини някого, че е престъпник и крадец, преди съда да е доказал, че е такъв. Може би трябваше да му зададете въпроса колко преписки започнати от него са завършили с дело. Тогава едва ли щеше да е толкова мил.

    Пред вас е стоял човек, самопровъзгласил се като експерт. При това ескперт в област, която не познава и дори не знае как правилно се пише и се произнася. С присъствието си там вие сте легитимирали този човек като субект в спора ви. С този човек не бива да се говори и контактува. Първо, това е безмислено. Замислете се, че същият резултат, който сте постигнали, щеше да е налице и при разговор с продавачка на женския пазар. Второ, този човек ви е враг. С врагове не се ходи на кафе и раздумка. Вместо да мислите как да настроите общественото мнение срещу акциите на частна фирма ГДБОП, вие сте отишли да ги легитимирате като страна в спора.

    Вашият спор не е с хора с деформирана психика, за които демократичните принципи на общуване са (да цитирам друг полицай) “педерастия”. Вашият спор е директно със закона, който е написан е срещу пари, няма какво да се лъжем. Написан е от лобисти, като някои зажаднели за мъжки ласки псевдоадвокатчета.

  8. Григор Says:

    @turin, Морфиус: Да, така е. Реалност. От нас си зависи да създадем на НСБОП достатъчно силен интерес да не бъде инструмент на тези, които искат просто да смачкат \”конкуренцията\”.

    @ToonOfTheWeek: Пред нас Колев не е претендирал да е експерт, и не е проявил бруталност. Другаде може и да е – ако го бях видял, щях да го кажа направо. Разказвам каквото съм видял лично.

    Във всички държави има полицаи (вкл. високопоставени), които смятат демокрацията за \”педерастия\”, и често са прави – навсякъде законите се пишат от не особено читави хора. На някои места обаче народите им ги бият през пръстите, и имат свестни държави. А ние тук лежим по гръб, и ореваваме света, че няма кой да ни помете къщата.

    *БОП не са ни враг, а страна в спора нито имат как да са, нито искат. Проблемът ни с тях е, че закони и корупция ги превръщат в инструмент за рекет на монополистите над потребителите. Съответно, наша (и единствено наша!) работа е да направим така, че този инструмент да почне да гони престъпниците вместо потребителите. А монополистите – да разберат, че организираният и активен потребител е по-силен от тях, и че сражават ли се с него, ще изгубят повече, отколкото ако си знаят мястото.

    И, най-сетне, моля те за малко умереност в изразните средства. Не знам дали си забелязал, но това е блог, а не помийна яма – и тъй като е моят, държа да остане културен.

  9. cybercrackerbg Says:

    Мисля, че срещата е протекла нормално. @Toon Of The Week, не съм адвокат на Явор Колев, но оценката ти за него е невярна. @Григор, процедурата в ГДБОП е била повече от рутинна и адвокат не е бил нужен. Съгласен съм с оценката, че КК “Труд” целят монопол, но всичко е въпрос на тези и доказване. Засега Комисията за защита на конкуренцията на няколко пъти е била сезирана за ВАЦ, но безуспешно. Трайното решение е законодателна инициатива и промяна в нормативната уредба, за да няма подобни инциденти в бъдеще. Сложна работа…

  10. Комитата Says:

    Наистина е възмутително. Посещение в Министерството на истината. Написах коментар. Само едно ще ви кажа, ако не си търсим правата ще ни ги вземат. Конституцията гарантира ден до пладне. Виждате че е въпрос на месеци да се промени, а камо ли да се спазва много строго.

  11. cybercrackerbg Says:

    @Toon Of The Week, не виждам какво общо има сексуалността на Заки, за да я обсъждаме. Лобист е, няма спор. Калпави са законите, така е. Оттук нататък трябва работа, а не коментари 😉

  12. komata Says:

    @Toon of the week
    Не с тоя тон, драги/а. И освен това защо така реши, че сме се емнали по самоинициатива да ходим да уреждаме въпроса с господина?
    Я чети малко по-внимателно.

  13. alvin Says:

    Григоре, поздравления за всичко, което продължаваш да правиш. Гледам, водил си и Зайо за кураж 😉
    Не съм специалист, но световната практика е категорична – когато си мериш оная работа с властта, трябва да се посъветваш с юрист. И да го водиш с теб – костюмиран, усмихнат и алчен. Респектира всички, включително и ченгетата.

    На мен “ТРУП” ми се струват по-черни отвсякога. Гадни дребни души, бленуващи за монопол и усмивка от швабата.

    Щом тоя копой е заявил, че “би разгледал всякаква жалба, пък била тя и с/у ТРУП”, мисля, че трябва да се направи нещо. Но пак ще трябва адвокат, мисля си. Имаш ли някакви идеи вече?

  14. iive Says:

    Струва ми се, че положението с авторските права може да се окаже аналогично на това между novell и sco.

    Възможно е Министерството на културата все още да притежава пълните права върху Елин Пелин и другите класици, а Труд само да са закупили права (лицензи) за издаването и публикуването им. Това обяснява и защо нещата минават през Министерството.

  15. Ikew Says:

    “Но ми се върти някакъв спомен – не се ли изискваше все пак собственикът на права да предупреди провайдера на съдържание, че иска неговата собственост да бъде свалена от публичност, и да предприема мерки едва ако това не бъде изпълнено?”

    Мне. Предупрежденията винаги са жест на добра воля, защото в съда не биха могли да бъдат недвусмислено доказани, което ги прави юридически неизползваеми.
    За сметка на това пак се зачетохме се баща ми в наказателния кодекс и ЗАПСП

    После ще пейстна измъдрените изводи, съответните цитати и официалните тълкувания на законите по въпроса.

  16. Ikew Says:

    Така – онова, за което труд могат да се хванат в нееднократно цитирания фрагмент от ЗАПСП

    “Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
    (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
    9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
    10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;”

    е следното – “вече публикувани”

    Т.е. – версиите, които са били общодостъпни на безмонитор.ком, са се отличавали от оригиналите, макар и леко. Това може да се използва от зъл адвокат за иск за обезщетение на неимуществени вреди и нарушаване на авторски права – т.е. под името на даден автор съществува версия на произведението му, която не е публикувана.
    Нещо повече, файловете не са съвсем различен “обект” от самите издадени книги, така че реално са чисто ново издание. Което за някой опериран от морал юрист вдига защитата на (1)9. от сайта на Виктор.

    Разбира се, Труд не би могъл да осъди безмонитор.ком в съда. 🙂
    А ако все пак успее, обжалвайте до върховния съд. Там поне парите не са водещата сила.
    После като нищо може да ги съдите за обезщетение, муахаха 🙂
    И с парите да дарите купища книги на разни библиотеки, примерно.

  17. jordy Says:

    Еми не змам дали сте обърнали внимание,
    но на Google връща на 10-та позиция при търсене на “trud”
    http://www.google.bg/search?q=trud -> http://protest.bloghub.org/

    Дали ще им е пак весело като стигне 1ва позиция??? ;D

    Кой с каквото може да помага! 😉

  18. Димитър Кавлаков Says:

    Това е статия, която написах по въпроса в края на Май и излезе в юлския брой на Personal Computer World. За съжаление не очаквах да се окаже пророческа. Надявах се, че поне когато става дума за слепи в Главаната ни дирекция за организирана престъпност няма да се реши да действа по стандартния за подобни групировки начин. Ех, надежди… 🙁

    Лицензът е CC. Ако случайно познаваш някой от хората, които поддържат protest.bloghub.org можеш да им я пратиш да я публикуват. (BTW: Някой трябва да им предаде, че при темата на сайта това, че е напълно анонимен прави безобразно лошо впечатление. Мисля че разбирам основанията им, но все пак… Едва ли е толкова трудно да сложат поне един E-Mail за контакти с екипа.)

    —————————————————————–

    Сляпо право или права на слепите?

    — Отделно, черна рамка —
    Закон за авторското право и сродните му права:
    Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
    Ал. 10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
    — —

    Какво е нужно на един компютър, за да бъде възможно използването му от човек без зрение?
    Сляп човек му е необходим.
    Така пише във сайта си, http://www.bezmonitor.com Виктор Любенов. За съжаление, обаче това не винаги е дастатъчно. Нужно е също ако не съдействие, то поне малко уважение от страна на нас, зрящите. Става дума даже не за помощ, а за това да не се третират слепите като малко по-лесна жертва.

    Сайтът, за който става дума вече дълги години е стартова страница за много от слепите в България. В него те намират полезни съвети, програми и връзки. В него е и най-използваната у нас електронна библиотека със приспособени за използване с четец на екарана книги. Книги, които те, според Чл.24., Ал.10. от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) имат право да използват без изрично разрешение и и без заплащане на възнаграждение, зашото когато става дума за електронни формати “аналогични методи” са звуковите и текстовите файлове. Звуковите файлове разбира се не са особено удобни, когато става дума за разпространение на цели книги през Интернет, заради големия си размер.

    Само преди една година, на 9-ти юни 2005 bezmonitor.com получи Националната награда “Христо Г. Данов” за принос в българската книжовна култура в категорията “Електронно издаване и нови технологии”. Тази награда се дава ежегодно от Националният център за книгата, заедно с Министерството на културата и Община Пловдив, за принос в българската книжовна култура.

    През май тази година обаче Виктор Любенов беше заплашен със съд от Издателста къща “Труд”. В писмо, подписано от управителя и, Никола Кицевски, се съобщава, че ИК “Труд” е изключителен собственик на правата за електронно разпространение на творчеството на Елин Пелин, чиито произведения “Ян Бибиян на Луната”, “Страшен вълк” и “Цар Шишко” се намират на сайта. Същото важи и за “Приказките” на Ангел Каралийчев, преводите на “Приключенията на Хъкълбери Фин” от Марк Твен, “Винету” от Карл Май, “Пътешествията на Гъливер” от Джонатан Суифт, 13 от намиращите се на сайта “Повести и разкази от Антон Павлович Чехов”, “Баскервилското куче” от Артър Конан Дойл, и “Приключенията на добрия войник Швейк” от Ярослав Хашек. В края на писмото Виктор Любенов е приканен незабавно да изтрие тези произведения, защото “Ползването им без писмено разрешение накърнява нашите права и според Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) се счита за пиратство”. Разбира се термин “пиратство” в ЗАПСП не съществува.

    Както се вижда става дума почти само за детски и юношески книги. Това не е случайно. Те са включени в изготвения с участието на ИК “Труд” комерсиален сайт znam.bg, който е насочен именно към тези възрасти. Нещо повече, най-вероятната причината в ИК “Труд” да научат за bezmonitor.com е оказаната им помощ в създаването на система “Аудио код за сигурност”, правеща сайта им достъпен за слепи. Очевидно някой там е решил, че усилията по адаптацията трябва да им бъдат компенсирани. А когато става дума за използване от слепи кой трябва да плати? Разбира се – слепите!

    Всеки мислещ човек разбира какъв е смисълът на закона: че слепите хора не са длъжни да плащат за да четат. Използвана е обаче не особено добре обмислена формулировка: “Брайлов шрифт или друг аналогичен метод”, от която дори не се разбира еднозначно, че става дума за използване от слепи. Това позволява на ИК “Труд” да твърди, че не признава правото на слепите да важи за електронни книги. Основанието? Ами за разлика от книгите, писани с Брайлов шрифт електронните книги могат да се ползват и от зрящи.

    Това твърдение не е особено коректно. Първо, не всички слепи могат да четат брайл. За щастие малцина са слепи по рождение. Обикновенно зрението се губи по-късно, в резултат на злополука или болест. А за човек, който е загубил зрението си като възрастен усвояването на брайловото писмо е значително по-трудно. От друга страна за зрящ човек не е проблем да научи брайл (и такива случаи не са рядкост). Всъщност няма нито един формат, който да е достъпен за слепите, но да не е достъпен за зрящи. Обратното обаче далеч не винаги е вярно.

    До момента в подкрепа на ИК “Труд” се обявиха единствено някои техни служители и Съюзът на издателите в България, независима НПО с председател собственика на ИК “Труд” Тошо Тошев.

    Имал ли е Виктор Любенов избор? Възможно ли беше книгите да не бъдат свалени от сайта, след като законът е на негова страна. За съжаление, дори да се игнорират слуховете за многобройни поръчкови акции, у нас има поне един доказан случай правоохранителните органи да извършат силови действия, по непроверено искане на частна фирма – разпространител. Това е изземването на над 700 компютъра от веригата игрални зали “Матрицата”, на базата на съмнителна юридическа еквилибристика на Майкрософт – България. Както е известно, носителят на авторските права, корпорацията Майкрософт, уведоми правоохранителните ни органи, че нарушение в случая не е имало. Въпреки това иззетите машини не бяха върнати, а пропагандната машина на държавата продължи да очерня жертвата си с пълни обороти. Нима в страна, където това е възможно поне един вменяем човек би могъл да се довери на закона?

    В блоговете и форумите, където става дума за bezmonitor.com понякога се появяват хора, питащи “Защо вдигате шум? Защо не се споразумеете тихо и мирно?”. За себе си мога отговоря с един пример. Преди години, в един нискобюджетен фантастичен филм видях момент, който ме потресе. Когато един от героите започна да припява на популярна песен, на екрана на телевизора се появи надпис: “Внимание! Пеенето заедно със изпълнителя е нарушение на разпространителските права.”. Това, което ме ужаси беше мисълта, колко лесно подобни ексцесии се превръщат в норма от ежедневието ни. Близо сто годишната история на феномена “разпространителски права” (Copyright) e изпълнена с абсурди, за узаконяването на които е било нужно единствено хората да мълчат в необходимия момент. Така че не мълча, защото не мога да приема слепите деца да станат поредната жертва на нечии бизнес интереси.

  19. АниАнаниева Says:

    Не съм юрист, но съм сигурна, че ще се намери текст в подписаните от България Конвенции – а това са документи, въз основа на които могат да се заведат съдебни дела – забраняващ или недопускащ държавни органи да получават подпис от гражданин върху документ и да му отказват копие. Просто не е в нормите на нито една демократично устроена държава. Разгледах Конвенцията па правата на човека заедно с протоколите й – там не се намира точно това основание, но в друга трябва да го има, нека юрист да каже къде да се потърси.

  20. protest Says:

    @ Ikew
    Точно това, че версиите, които са били общодостъпни на bezmonitor.com, са се отличавали от оригиналите е това, което е в полза на bezmonitor. В чл. 24 от ЗАПСП т. 10 се говори за ‘възпроизвеждане’. ‘Възпроизвеждане’ и ‘предлагане на достъп до произведение’ представляват различни форми на използване, регламентирани съответно в чл. 18, ал.2 т.1 и чл. 18, ал.2 т.10 от ЗАПСП

    @ Димитър Кавлаков
    Благодарим за критиката. E-maila за контакти е helpbezmonitor@gmail.com, давали сме го на няколко пъти, но сега ще помислим как да го направим лесно забелижим на сайта. Статията ще я публикуваме след малко.

  21. Светлана Says:

    Григор, виж тези линкове – дали могат да ви свършат някаква работа?
    http://www.eurorights-bg.org/bg/categories/legal/legal.html
    http://www.eurorights-bg.org/bg/categories/home/home.html
    Може би там оказват безплатна помощ, не зная, но видях, че имат доста решения в полза на хората, които са ги потърсили.

  22. Спасете Българските Приказки! » Blog Archive » Последното парче от пъзела… Says:

    […] Истината има способността да излиза наяве. Рано или късно, но винаги се случва – така стана и сега. След установените многократни нарушения на ЗАПСП от страна на Труд редица хора, включително и ние изразихме съмненията си относно реалното притежание на правата от ИК ‘Труд’ върху въпросните произведения, които бяха свалени от bezmonitor.com. Още по-съмнителен е фактът, че на Виктор е отказан достъп до документите, които би трябвало да доказват тези права, а ИК ‘Труд’ продължава да ги крие и до днес. […]

  23. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Веселин Топалов, Христо Стоичков… и Иво Инджев (Анна Политковская - 2) Says:

    […] Крещящи новини – много. Веселин Топалов загубил мача за световната титла. България мразела Христо Стоичков. Не знам каква миска станала еротичен модел. Не знам коя фолк-певица снимала горещи сцени в новия си клип. Бившият МВР-министър Любомир Начев се самоубил по неизвестни причини. (Не пише с колко куршума в главата, почнаха да се усещат, че е смешно.) Настоящият шеф на “анти-пиратското” поделение на НСБОП – и той (пак никакви подробности, ама не ми се вярва Виктор Кирилов тайно да го е застрелял за отмъщение). […]

  24. brigante Says:

    кибернетика=робот:))))))))изкуствен интелект
    кибернетично? то ще рече фантастика:) след дълги години развитие на технологиите вече може да се говори за кибернетиката но това е роботизация
    а относно изказванията на онзи полицай:))))))знаем ги полицайте колко са умни:))))))
    та такъв термин като неговия е нелеп – зад компютър не може да стои робот а стои човек!!!
    термина е един и той е “интернет престъпления”
    не може да се измислят най-различни! от там и недоразуменията се пораждат!
    срамота е да се атакуват торентите!
    това си е чисто слабоумие:))))))))
    ако този е експерт по информатика то аз по-добре да се откажа от компютърните технологии:))))))
    аман от разбирачи:) мно добре знам как се назначават служителите в полицията:)))))))))))
    армията ни не може да си изгради една проста мрежа
    а за каква борба ми говорите срещу интернет престъпленията:)))))))))))
    все още действат по сигнални обаждания аааааааааааааааа хахахахахахахаххахаа
    експертите:)))))))))))))ало експертите от ГДБОП хахахахахаххаа:)))))))))))))))))))))))))
    та вие не можете да конфигурирате един компютър в сървър бе
    къде сте ми тръгнали ааааааааааааа хахахахахахха:)))))))))))))))) ае чао щото аз с тъпаци не се занимавам!

  25. Xsurf Says:

    Искам “Милиционерите” да поработят и за мен малко…Имам творчески планове.

Leave a Reply