Дядо Прас

(И това ако не е коледен запис – здраве му кажи! 🙂 )

Поклонник съм на Тери Пратчет не от вчера. Затова направо подскочих, когато разбрах, че всеки момент се очаква да излезе филм по “Дядо Прас”. А слуховете, че филмът ще е игрален, само разпалиха апетита ми.

Преди няколко дни открих в блога на Случайна един запис за истината за Дядо Коледа. Стана ми тъжно, дори имах нахалството да изрекламирам в коментар един стар свой запис, под който тази година вече са се подредили няколко писма от деца до Дядо Коледа… Мисълта обаче не ме остави. И за да се разтуша, реших да заделя време и да изгледам филма.

Не останах разочарован нито на грам. Някаква част от смехотворното е изчезнала – Пратчет е смешен на хартия, на филм голямата част от закачките му не хващат така добре. Но е запазено много повече, отколкото предполагах. Нищо чудно – Пратчет пряко е участвал в правенето на филма.

На това вероятно се дължи и точното съвпадение между книга и филм. (Май режисьорите почват да откриват колко добре е филм по книга да я следва точно.) Филмът е буквално визуализация на книгата – и то нелоша визуализация.

Много от образите като външност са право в десятката. (Десятката без съмнение са рисунките на Пол Кидби. Май подразбрах, че образите са типирани точно по тях.)

Мистър Тийтайм е просто впечатляващ, не само с точното съответствие – въпреки PG-рейтинга на филма се доближава до еталона ми за изпълнение на злодей, Ханибал Лектър на Антъни Хопкинс. Като се има предвид колко малко Мишел Дохърти прилича реално на Сюзън, гримьорите и стилистите й са се доближили до невъзможното. Смърт е доста разочароващ – бутафорията му е направо евтина, а гласът на Йън Ричардсън, въпреки че актьорът е великолепен, няма много общо с вледеняващия бас на Кристофър Лий. Албърт е доста убедителен, въпреки че няма много общо с този на Пол Кидби (да не кажа, че и с този на Пратчет).

Групичката бандити е сравнително убедителна, дори Банджо. Студентът-магьосник заслужава седмица по шестобалната скала – и като типаж, и като изпълнение. Ключарят също е много добър. Лорд Дауни ме поразочарова малко като физическа прилика, но определено става за шеф на Гилдия на убийците – а изпълнението му е отлично. Одиторите бяха реализирани просто перфектно.

Гарванът и Смърт на мишките са великолепни. При магьосниците обаче положението е доста разнородно. Ковчежникът е все едно Пол Кидби го е анимирал сред останалите в сътрудничество с Пратчет – тоест, правенето му по-истински би нарушило природните закони. Деканът няма много общо с Пратчетовия образ. Архиканцлерът го докарва добре на изпълнение, но от външността има какво да се желае – по-скоро е дебел старец вместо самоуверен мъжага. Другите са прилично, с изключение на Пондър Стибънс, който е провал като съответствие с типажа (макар и също добър като изпълнение).

Полицай Визит беше просто фамозен. Не мога да кажа обаче същото за Ноби Нобс – актьорът се беше постарал да влезе в образа, но като изключим не твърде високия ръст, беше възможно най-неподходящият типаж за Ноби. Би всичките ми очаквания Хексът. Буквална визуализация е на описаното от Пратчет, и нещо повече, излъчва точно пратчетовски дух. А когато видях лепенката с овалното лого и надписа “Anthill Inside”, се смях като побъркан.

Като изключим евтината бутафория на Смърт, атмосферата и ефектите бяха съвсем на ниво. Не знам кой е правил глиганите на шейната на Дядо Прас, но бяха абсолютно реалистични. Пейзажи, замъци, картини, Домът на Смърт – всичко беше премислено и изпипано до степен да не забележа от първо гледане никакви издънки.

Накратко, филмът определено си струва. Ако сте почитатели на Пратчет, гледайте го – няма да съжалите. А ако не сте – пак го гледайте, и ще му станете почитатели.

(Ако потърсите малко, можете да откриете и едно филмче, озаглавено: “The Whole Hog: The Making of Hogfather”. Познахте – това е филм как е правен филмът. Още не съм го гледал, но предполагам, че ще си струва.)

Най-сетне, и не на последно място: от този филм ще разберете защо Дядо Прас трябва да го има, и защо е толкова важно децата да са “социално инфантилни”, тоест да вярват в приказки. На Света на Диска, разбира се – но ако се замислите съвсем мъничко, и на нашия свят… А това разбиране си струва гледането на дори много и по-лоши филми.

Може би някой път ще напиша повече за това. Но засега – весела Коледа! И дано Дядо Мраз ви донесе “Дядо Прас”! 🙂

6 Responses to 'Дядо Прас'

  1. Крум Says:

    1. Пратчет трябва да прави филми по-често
    2. Все пак това, което иска да каже, се предава по-добре с книги, макар че филмите ги допълват много добре.

  2. itilien Says:

    Весела Коледа и на теб! Слънчеви празници, добро настроение и едно усещане за ново и многообещаващо начало!

  3. Григор Says:

    @Крум: ДА! 🙂

    @itilien: И на теб – и дано чувстваш всяка секунда оползотворена! 🙂

  4. Eneya Says:

    Хех, звучи чудесно, след малко ще гледам филма 😉
    Впрочем, наскоро излезе Thud! препоръчвам я 😉

  5. komata Says:

    Може би ще прозвуча малко заядливо, още повече, че това, което ще напиша, няма връзка конкретно с филмовата версия на “Дядо Прас” (която така или иначе все още не съм гледала и за която съм склонна да ти вярвам.) Обаче като човек, твърде вживян в киното, за една мисъл тук хич не можах да си затрая – “Май режисьорите почват да откриват колко добре е филм по книга да я следва точно”.
    За да се получи хубав филм върху някаква литературна основа, това хич, изобщо и никак не е задължително. Напротив, нерядко филмът се получава заради оттласването от точното следване. В своя защита така, на първо мислене, мога да кажа три неща:
    1. “Портокал с часовников механизъм”
    2. “Трейнспотинг”
    3. руската анимационна версия на “Бременските градски музиканти”.

  6. Григор Says:

    Има разлика между това да създадеш деривативно произведение, и това да кастрираш нечие произведение. В първия случай, ако си талантлив, има добър шанс резултатът да си струва. Във втория трябва да си три нива на талант над автора, за да си струва резултатът – а филми на толкова добри режисьори по толкова лоши автори са много рядко изключение.

Leave a Reply