Срещу полицейския произвол – 4

(Продължение от предишния запис.)

5. Името – това съм аз!

Друг елемент от сплашването на привикания блогер е, че сплашвачите знаят кой е той, какъв е, кой е блогът му, имат досие за него, и т.н. В същото време, те са на практика анонимни – дори да кажат някакви имена, блогерът вероятно няма да ги запомни. А и могат да кажат измислени имена, в изблик на предвидливост. Това неравенство не бива да се допуска – трябва да се подсигури отговорността на сплашвачите да бъде персонална, и надеждно свързана с тях.

В повечето възможни обстоятелства служителят на закона е длъжен да се легитимира. Вероятно това включва и “предупрежденията” – легитимацията на служителя е изразът на неговата принадлежност към закона. (Отново напомням – не съм юрист; описаното тук трябва да се провери и доусъвършенства от юристи.) Затова юристът изисква от всеки сплашвач, който се готви да участва пряко или косвено в разговорите с блогера, да се легитимира. Легитимирането му трябва да бъде превърнато от претупана формалност в надлежно документиране на точните му данни, от документа му на служител на МВР – три имена, длъжност, чин, вид и номер на съответния документ, и т.н. (ЕГН, адрес и т.н. не се записват – те представляват защитена от закона лична информация.) Документират се в писмен вид, и документът се подписва от двамата свидетели, пред сплашвача.

Ако блогерът, юристът или някой от свидетелите могат да рисуват, е добре при възможност да скицират максимално точни портрети на сплашвачите. Алтернативен вариант е методът “словесен портрет”, използван от МВР: той изисква подходяща подготовка, но може да бъде използван. Ако сплашвачите проявят интерес, биват уведомявани, че ако се сметне, че са нарушили правата на повикания, портретите ще бъдат използвани за сигурното им идентифициране им при съдебното дело.

Ако те се опитат да ги конфискуват, следва да бъдат предупредени, че съгласно закона нямат това право. Ако настояват, им се предлага да подпишат документ, който отразява незаконността на конфискуването и предупреждението, което са получили. При отказ, независимо от аргументите му, свидетелите подписват подходящ документ, както е описано в предишния запис; ако сплашвачите искат да го конфискуват, след конфискуването юристът ги предупреждава, както е указано пак там. Ако пък портретите останат у свидетелите, те се съхраняват, без да се публикуват (освен ако “разговорът” не е съдържал тежко престъпление срещу правата на блогера – физическо насилие, груби заплахи, и т.н.) Също така, не се издирва и публикува допълнителна информация за сплашвачите, освен при най-крайни противозаконни действия (например грубо физическо насилие срещу блогера и/или придружаващите го).

6. Ходът на разговора

Когато блогерът е повикан, за да бъде сплашван, срещу него ще има подготвени обвинения или инсинуации. Тук е основната роля на юриста. Негова работа е да отхвърли всички възможни нападки срещу блогера още в хода на разговора. Начините са много; на прима виста ми хрумват:
– изискване на еднозначни юридически доказателства за всяко твърдение по адрес на блогера; ако сплашвачите не могат да ги представят, или доказателствата не са достатъчно еднозначни, предупреждение към тях, че твърденията им представляват без доказателства обида и клевета, и подлежат на съдебно преследване. Предлага им се да подпишат документ, че са изказали тези твърдения към блогера, но не са представили еднозначни доказателства в тяхна полза, и че са предупредени какво означава това; ако откажат да го подпишат, свидетелите подписват подходящ документ.
– издирване на юридически неточности, непълноти или възможности за други тълкувания в представените от сплашвачите тези, и посочването им с цел тезите да бъдат оборени. При оборване или поне поставяне под съмнение на всяка поредна теза, предупреждаване на сплашвачите, че тезата не е издържана, и в това отношение представлява клевета и шантаж по адрес на блогера. Предлага им се да подпишат документ за това, и т.н.

Друга задача на юриста е да открива неволно изпусната от сплашвачите информация, и да я използва срещу тях. Всяка информация може да бъде от полза. Наученото не се стиска и пази, а се използва срещу сплашвачите веднага. Тайните и конспирациите са терен на сплашвачите – теренът на блогерите е яснотата и светлината.

Ако например те дадат повод да се мисли, че блогерът е бил проследяван, подслушван и т.н., те трябва да бъдат попитани разполагат ли с прокурорска заповед, която им разрешава това, за целия период на действия срещу блогера (периодът трябва да бъде изяснен от изпуснатото от тях). Ако те не могат да дадат убедителни доказателства, че разполагат с такава, им се предлага за подписване подходящ документ, и т.н. Ако дадат повод да се мисли, че “повишеното внимание” към блогерите е организирано, работа на юриста е веднага да постави въпроса за законността, причините за това организирано следене, и т.н. Ако сплашвачите откажат да говорят за това, им се предлага за подписване подходящ документ (може и написан на място), и т.н.

Ключов момент в сплашването на блогера е даването му да подпише документи, които биха го обвързвали с нещо, или самият факт, че са му били връчени, предполага негово нарушение на закона. Работа на юриста е да не позволи това – както подписването на обвързващи документи, така и презумпцията за нарушение.

При връчването на документите, те се прочитат най-напред от юриста. Самият факт, че от блогера се иска да подпише каквото и да е, следва да се тълкува като вид намек, че той е неизправен пред закона. Сплашвачите се питат разполагат ли с недвусмислени юридически доказателства, че той е неизправен, и се иска да ги представят. Ако не могат, независимо с какво се оправдават, юристът следва да им обясни, че при тези обстоятелства предлагането на протоколи за подписване е не само нарушение на правата на блогера, но и косвена обида и клевета, и рушене на обществения му авторитет. Предлага им се да подпишат подходящ документ, и т.н.

Ако документите поставят каквито и да било изисквания и условия пред блогера, или му налагат каквито и да било задължения, независимо колко благовидно изглеждащи и минимални, работа на юриста е недвусмислено да откаже подписването им. Да се изисква подписване на обвързващи документи, независимо в каква степен, без съдебно доказана вина на блогера, представлява нарушение на правата му, извършено от орган на властта – тоест, злоупотреба със служебно положение. Сплашвачите се предупреждават, че подобно изискване е еднозначно неприемливо, и че поведението им е наказуемо съгласно закона, и несъвместимо със заеманата от тях длъжност. Предлага им се да подпишат документ, че са искали подписване на обвързващи документи без наличие на съдебно решение, еднозначен доказателствен материал и т.н., и че са предупредени, че това представлява нарушаване на правата им по служба. Ако откажат, свидетелите подписват подходящ документ.

(Сплашвачите могат след това да подписват каквито щат протоколи, че блогерът е отказал – не им се обръща никакво внимание. При положение, че се касае за сплашване, поръчано от корумпирани хора, изгледите то да бъде задвижено дългосрочно клонят към нулата. За разлика от събраните от блогера и придружителите му документи, които спокойно могат да бъдат движени дългосрочно, и да превърнат опита за сплашване в урок за всеки кандидат за плашило.)

Ще продължа в следващ запис.