Срещу полицейския произвол – 5

(Продължение от предишния запис.)

7. Допълнително документиране

Задължително е юристът да изиска копия от всички документи, които биват представяни или показвани на блогера, или го касаят. Всякакви аргументи на сплашвачите против това трябва да бъдат отричани и оборвани: не трябва да се забравя, че те се представят за служители на закона, и го използват като прикритие, но всъщност работят за корупционни, противозаконни интереси. “Законът не го позволява” – “Законът никъде не го забранява. Ако разследването е тайно, значи с повикването тук сте нарушили тайната. А ако не е, няма причина да не представите копия.” “Ама вие ще ги сложите в Интернет” – “Естествено. Тези документи касаят блогера, и той има право да ги оповести. Ако те не са противозаконни, нищо лошо. Ако виждате нещо лошо, значи са противозаконни – моля, подпишете ето този документ” (подходящ документ, свидетели и т.н.

В случай, че сплашвачите продължавват да отказват, юристът изисква от тях да подпишат подходящ документ, и т.н. След това блогерът (или юристът от негово име) дава документите на свидетелите, които да ги прегледат внимателно, и да се опитат да ги запомнят. След това те трябва да си препишат съдържанието им. Ако сплашвачите се опитат да им попречат, юристът ги предупреждава, че нямат право на това, и цитира закона. Ако продължават да настояват, им се дава да подпишат подходящ документ, и т.н. и преписаното до момента се прибира. Ако се опитат да го конфискуват, юристът ги предупреждава, че пряко нарушават закона, и им предлага да подпишат подходящ документ. След като той бъде подписат (от тях или от свидетелите), свидетелите, юристът и блогерът трябва при първа възможност, далече от сплашвачите, да възпроизведат описаното в документите с максимална точност, и свидетелите да се подпишат за верността му, доколкото е постижима при препис по памет.

Ако на блогера се предложи за подписване някакъв протокол, той се третира като всеки друг документ – свидетелите го преглеждат заедно с блогера и юриста, и всички заедно се опитват да го запомнят колкото се може по-добре. След това юристът трябва да изиска еднозначно оригиналът на протокола (не копие, а оригиналът) да остане за блогера, независимо дали той ще го подпише, или не. Ако сплашвачите откажат, им се дава да подпишат подходящ протокол за отказа им, и т.н. В този случай блогерът задължително не подписва протокола, независимо от съдържанието му – възможно е после сплашвачите да лъжат публично какво е подписал. (Това се прави преди обявяването на преценката дали протоколът е подписваем съгласно предишните точки – тя се обявява само след ясно съгласие блогерът да запази оригинала от протокола; той се запазва дори ако блогерът откаже да го подпише, и това запазване се защитава от юриста.) Всякакви аргументи на сплашвачите следва да бъдат оборени от юриста, или просто той да откаже абсолютно категорично с мотива за защита на правата на клиента си.

8. Светлина, повече светлина!

Целта на сплашвачите, когато действат срещу блогър, е да го накарат да замълчи. Причината е, че публичността и обръщането на внимание към дадена тема са неизгодни за поръчителя, който стои зад тях – като правило корумпиран, често криминален тип. По точно същата причина публичността и обръщането на внимание към опита за сплашване е неизгодно за самите сплашвачи. Най-неизгодно за тях е идентифицирането им, и документирането на техните действия. Това ги натоварва с персоналната отговорност за вършеното; тъй като сплашванията се правят като правило като част от корупционни схеми, то е най-страшното за сплашвачите.

Начините, по които е полезно максималното оповестяване на тази информация, са много. Някои (далеч не всички) са:

– около неприятната за поръчителя тема се вдига още повече шум, отколкото ако си беше кротувал
– вижда се, че той е готов на корупция и нарушаване на закона, за да защити интересите си
– вижда се, че има връзки, основани на корупция, с органите на реда.
– става по-лесно поръчителят да бъде идентифициран, и срещу него да се вземат мерки
– идентифицират се изпълнителите, което помага на органите на реда да вземат мерки срещу корупцията в тях
– отговорността на сплашвачите става персонална, и това сдържа по-нататъшните им сплашвания.
– създава се база за публичен натиск срещу каузата на поръчителя
– създава се база за законов натиск срещу поръчителя от интереси, на които той пречи
– създава се база за натиск срещу органите на реда, и косвено срещу държавата, от силни интереси, които искат да я притиснат (и така се стимулира взимането на мерки срещу корупцията)

Изнасят се абсолютно всички данни за случилото се, и всички идентифициращи данни за сплашвачите (с изключение на защитените от закона – ЕГН, адрес, евентуално снимка или портрет; ако сплашвачите са нарушили сериозно правата на блогера, снимката или портретът се публикуват; може да се мисли за публикуване и на останалите данни). Абсолютно е недопустимо данни да се укриват с цел игри и натиск срещу сплашвачите: това е техният терен, те са най-силни точно на него. Слаби са под светлината на медиите.

Изнасянето на данните е особено важно, ако срещу изнеслите ги бъде оказан натиск да не го правят. Това е най-сигурният белег, че този начин на действие работи и постига резултати, и доказателство, че изнасянето трябва да се засили. Опитите за силово блокиране на изнасянето, евентуално с претенции, че то е противозаконно, следва да бъдат смятани за сигнал за обединяване на всички сили в изнасянето на информацията, и за засилването й далеч над каквото би било, ако няма силово блокиране. Правило номер едно е: най-сигурният начин да ти се случи с каквото те заплашват е да се огънеш, и да се предадеш! Ако само действаш още по-енергично, могат да те арестуват, но ще бъдат принудени да те пуснат твърде скоро, и твърде позорно. И този арест е най-ценният медал, който такава държава може да даде на свой гражданин.

Изнасянето на информацията не трябва да се ограничава само с представяне на голите факти. Задължително е те да бъдат подкрепени с анализи и мнения. Трябва да се набляга непрекъснато на основната точка в сплашването: сплашвачите претендират, че са редът, законът и държавата, но истината е, че са корумпирани хора, които нарушават реда и закона, и вредят на държавата.

Необходимо е да се покаже, че случаят ангажира пряко всеки обикновен човек. Както с основната кауза, за скриването на която се борят сплашвачите, така и с факта, че достойните граждани, които правят държавата по-хубава за живеене, биват плашени от еди-кои си конкретни хора. Хората трябва да научават и разбират, че каузата на блогера е и тяхна кауза, и че действията срещу него са действия срещу тях.