Срещу полицейския произвол – 7

(Продължение от предишен запис.)

11. Външна подкрепа

При положение, че сплашвачите са полицейски служители, не е изключено да имат връзки и на високи нива – чак до върха й. А в България обикновено акциите за сплашване се провеждат именно по нареждания на този “връх”, и в полза на негови баджанаци или кукловоди. Логично е такива хора без колебание да впрегнат инструментите на държавата за мръсните си цели. Затова е много важно сплашваният блогер да получи колкото се може повече подкрепа и от извън страната, където “върховете” й нямат толкова власт. Важно правило: да се прекали с подкрепата е невъзможно – може само да не е достатъчна.

11.1. Начини за помагане изотвън

Най-първият начин да се помогне е чрез медийна кампания. Външните организации често имат добри връзки с някои медии, и понякога и прилични връзки с големи и влиятелни медии. Сплашвачите надали ще имат влияние над небългарски медии, така че има добри шансове да се постигне сериозна публичност. Чрез нея сплашвачите внезапно получават пред огромна аудитория имиджа, който им се полага. Медийната кампания може да получи значителна тежест, ако се организира посещение на място, и по възможност среща с блогера, на подходящи чужди журналисти. В по-тежките случаи може да помогне пристигане на място на чужди наблюдатели, които да удостоверяват с присъствието си случващото се, и да държат в течение външните медии.

Тази публичност е базата за второто ниво на натиск. Най-големите външни организации могат да упражнят натиск пряко върху правителството, чрез протестни писма и ноти до него, действия на свои депутати в Европарламента, лобиране и т.н. По-малки често също имат връзки във влиятелни институции, и могат чрез тях да направят някои от тези неща. Стигне ли се дотам, обикновено се нагазват интереси далеч по-големи от тези на типичния сплашвач или поръчителите му, и сплашването бива принудено да даде заден ход.

Ако това не е достатъчно, може да се стигне и до трето ниво на натиск. Допускането на корупционни интереси високо в някоя власт, ако бъде доказано, е удобен инструмент за много международни политици. То би могло да бъде използвано например за блокиране на финансови фондове за съответната държава, и потенциалното им пренасочване към други реципиенти (евентуално свързани с тези политици). Във всяка държава тези финансови фондове се преразпределят между могъщи групировки, които бързо разбират, че никое сплашване на блогер не си струва да загубиш много милиони.

Още по-катастрофални могат да бъдат последиците, ако се стигне до открито търсене на сметка на държавата по международни форуми: блогерът няма как да е причина за толкова крупни действия, но истински причини и интереси за тях винаги има, и често е нужен единствено повод. Достатъчно добре оформеният повод може да им позволи да действат. А корумпираните държави неизбежно създават интереси срещу себе си, колкото и продажни пред чужбината да са държавниците им.

11.2. Кого и как да ангажираме в чужбина

Най-лесно е с организации и групи по интереси, които са клонове на чужди, или имат добри връзки с организации и групи в чужбина. Ако например сплашването се прави заради про-екологична позиция на блогера, могат да бъдат задействани местни екологични организации с добри връзки със световните. (Казионни “еколози” следва да бъдат избягвани, по понятни причини.) В други случаи това биха могли да бъдат активисти за защита на гражданските права, на националните малцинства, и т.н.

Международни организации, които подкрепят съответната кауза, трябва да бъдат търсени, дори ако нямат представителство в България. (Защитата на блогера може да бъде за тях добър повод и основа за установяване на клон тук.) Пише им се пряко, случаят се описва подробно, и се моли за помощ. Не всички биха се ангажирали със случая, но ако се пише на достатъчно, желаещи ще има.

Важна подкрепа може да дойде от защитници на свободата на словото – блогерът е по същество независим журналист, и има право на свободен израз. Независимо от темата, заради която той е сплашван, е задължително да се установят контакти с международни журналистически и правозащитни организации, и случаят му да бъде описан подробно, за да могат те да го използват максимално ефективно за пропаганда, включително за свои цели.

В кампанията могат успешно да бъдат ангажирани и международни правозащитници, и защитници на гражданските свободи – особено ако сплашването е било по-агресивно. Случаят се описва подробно, и им се представят максимално чести (по възможност ежедневни) комюникета за развитието му. Ако сплашването се повтори, или срещу блогера започне натиск да прекрати кампанията си, те задължително трябва да бъдат поставяни в течение на случилото се, максимално бързо и максимално подробно, и от тях да се иска ангажиране не само с морална подкрепа, но и чрез медийни кампании и политически влиятелни фигури.

Най-сетне, възможно е да бъдат потърсени преки връзки и с влиятелни политически фигури, за които се знае, че имат интерес да играят срещу сплашвачите, или срещу правителството, което ги прикрива (или им е марионетка). Такива не винаги спазват обещанията си да ви помогнат, но ако се съчетаят връзките с тях с пълномащабна кампания по всички други фронтове, те може да свършат реална работа (естествено, заради медийните дивиденти – все пак са политици), и да прибавят ресурси към натиска срещу сплашвачите.

11.3. Как да подпомогнем максимално добре кампанията извън страната.

Повечето от участващите в тази кампания или искат искрено да ви помогнат, или имат еднакви с вашите интереси. Затова колкото повече и по-пълна информация имат, толкова по-добре могат да ви помогнат.

Точки, по които следва да се предостави информация, са:

– информация за случая, дал повод за реакцията на блогера, заради която го сплашват
– информация за блога, който е предизвикал сплашването
– информация за блогера
– информация за сплашването
– информация за сплашвачите (колкото се може по-точна и персонална)
– информация за поръчителите на сплашването (пак колкото се може по-точна и пълна)
– информация за корупционните механизми, които реализират връзката между поръчители и сплашвачи (доколкото е известно)

Добре е информацията по всяка точка да се оформи в 2 варианта: първоначално стегнато и кратко представяне на най-същественото, в обем до половин страница, и препратка към максимално подробно изложение, прикрепено към първоначалното описание. (Подробно ще рече наситено с факти, а не раздуто с думи и емоции.)

12. Опити за досплашване на блогера, или натиск да прекрати кампанията си.

Ако подкрепата за блогера от чужбина е достатъчно масирана и ефективна, той може да бъде изнудван да потърси прекратяването й. В по-културния случай му се предлага сделка. В по-българския бива заплашен, че нещата ще се влошат, ако не прекрати кампанията; възможно е отначало някои от заплахите дори да бъдат приведени в действие. Естествено, това изнудване по същество е признание на сплашвачите, че кампанията е ефективна. И правилният ход е да бъде отхвърлено, и тя да бъде засилена още, колкото се може повече.

Обратното – блогерът да се поддаде на изнудването – е най-грешният възможен ход: той говори на сплашвачите, че блогерът е податлив на смачкване, и единствената логична за такива хора постъпка ще е да го досмачкат, без да изпълнят нищо от уговорките, които може да са му дали. Важно е всички гадости, които биват вършени на блогера, за да го сплашат, да се разшумяват колкото се може повече, и да бъдат моментално доставяни на комуто ще свършат работа срещу сплашвачите. Това е единственото, което може да ги спре – те не са нормални хора, а хора, които живеят от корупция и мръсотии. За тази порода хора преклонената главичка е само най-удобната за сечене.

Тази порода обича да се представя за нормална, разбрана и държаща на думата си, но истината е, че за тях обещанията и уговорките са вид шум, и не ги карат да се чувстват обвързани. Реално значение за тях имат единствено резултатите – успели ли са лъжите им да разкарат опасността от главите им (и могат да продължат да ви тормозят), или не успяват (и се налага да престанат). Затова приемането на обещания от тях е начин да изгубите. Натискът и принудата са единственият език, който те разбират. Нямам как да подчертая това достатъчно дебело. Колкото и да ви плашат, и дори тормозят, единственото ви спасение е да усилвате натиска срещу тях. Щом са почнали да ви плашат, значи сте близо до точката, където ще трябва да се откажат; щом усилват натиска си, значи доближавате тази точка още повече.

Дори ако наистина престанат с тормоза, ако блогерът даде отбой, това означава не че спазват думата си, а че той е бил твърде близо до пречупването и капитулацията им. А и тогава животът не свършва: може този път да престанат, но ако блогерът напише пак нещо неугодно, ще го притиснат отново, много по-нагло. Защото ще знаят, че той може да бъде победен и пречупен с натиск. Ще го оставят на мира трайно единствено и само ако той ги е победил безусловно. Сключването на съглашение с тях по същество е капитулация за в бъдеще, и съгласие с условието никога повече да не им настъпвате интересите. А при тях апетитът идва с яденето, и интересите растат с победите им.

Leave a Reply