Срещу полицейския произвол – 6

(Продължава от предишен запис.)

9. Медийна подкрепа

В България медиите са под контрола както на държавната машина (чрез лицензния режим, управляван от Медийния съвет, назначаван по политическа линия), така и на богати мафиоти (чрез връзките им с големите рекламодатели и рекламни агенции, или пряко със собствениците на медиите). Отделно от това, някои медии могат да са настроени срещу блогерите (напр. ако смятат блогерите и блоговете за конкуренция, или блогерите са им вадили кирливи ризи). Затова е твърде вероятно при полицейски произвол срещу блогери доста медии да са на страната на извършилите произвола. Почти винаги обаче някои ще подкрепят блогерите.

Сред медиите, които вероятно биха подкрепили блогери при произвол срещу тях, са:

– традиционно “неказионни” медии, с екипи от истински журналисти.
– медии, които са в стадий на “пробиване” на пазара, и търсят прикритата новина
– медии, които са в остра конкуренция с “казионни” медии
– медии, които имат сериозен гръб в чужбина (чужди радиостанции и телевизии, и др.)
– медии, които са под влияние на играчи в конфликт или конкуренция с извършителите на произвола

Най-първата от нужните стъпки е да се знае предварително кои медии биха подкрепили блогери при произвол срещу тях – тоест, блогществото превантивно да има списък на подкрепящите го медии. Добре е списъкът да е колкото се може по-дълъг, тъй като в реални ситуации сериозен държавен и/или мафиотски натиск може да попречи на някои медии да окажат подкрепата си.

Установяването на връзка с медиите е една от първите стъпки, които блогерът трябва да предприеме при произвол срещу него. На журналистите се представя цялата събрана информация за произвола, документална или устна, и им се дава максимално добра възможност да направят интересен и привличащ публиката репортаж – това е, което те търсят.

На всички стъпки, които блогерът предприема по-нататък – като се почне с явяване на привиквания от полицията, и се стигне до завеждане на дела, и заседанията по тези дела – се канят журналисти от медиите, които биха оказали подкрепа. Поканата се отправя поименно, персонално, с точно място и час. Ако е възможно, се предпочитат напористи журналисти, които ще направят всичко възможно, за да отразят новината колкото се може по-пълно.

Ако е необходимо, стъпките, които предприема блогерът, се организират така, че да са максимално привлекателни за журналистите – например с него отиват още хора, които да проведат мирен протест, и т.н. Всякакви мероприятия, които биха придали на предприетите стъпки елемент на новина, новост, нещо забавно и привличащо вниманието, достойно за вниманието на зрителите (и оттам на журналистите) трябва да се използват.

Сроден ход е непрекъснатото и богато отразяване на случката от всички блогове наоколо. Освен че блогществото само по себе си е медия, това превръща случката в новина, и привлича медиите, които не искат да пропуснат отразяването й. Невключването на медии, които искат да прикрият произвола, е добре да се отразява широко в блоговете, за да може максимален брой хора да разберат, че тези медии са цензурирани, и не им дават реална картина на случващото се: трябва да се дават алтернативни (максимално сродни като профил) медии, които обаче го отразяват. Също, масовото изразяване на подкрепа към блогера улеснява журналистите, които го подкрепят, и затруднява тези, които играят на страната на противниците му.

Коментарната част, която добавят журналистите, е може би най-важната. Прави се каквото е възможно журналистите да отразят пряко и коментират откровено колкото се може повече от произвола, упражнен към блогера. Важно е масовият българин да разбере, че този произвол е насочен пряко към друг, но косвено към него, и е реално да бъде и пряко насочен към него, дори ако не даде изричен повод – просто ако някой проима интерес, на който той да се окаже на пътя.

Това е една от ситуациите, в която се познава колко струва наистина един журналист, и доколко на него може да се разчита. Затова е добре да се следи отношението и реалния принос на всеки журналист при нея, и да се правят съответните изводи за него – както за в случай на други произволи, така и извън тези случаи. Може да е добра идея блогществото да си направи “бял списък” и “черен списък” на журналисти.

10. Не-медийна подкрепа

Подкрепата от съмишленици може да бъде ценна както косвено (подсилва и привлича медийната), така и пряко – морална и материална поддръжка, подсигуряване на юридическа защита и свидетели за случващото се, протести, демонстрации, и най-вече открито заемане на позиция в подкрепа на блогера. Тук влиза и отразяването на произвола от колкото се може повече блогове.

Полезно е тези случаи да се използват за политически натиск (ако произволът се извършва под политически чадър). Съставяне на списъци на политиците, които застават зад произвола, публикуването им, и публичното им обявяване за неподходящи за доверие при избори (заедно с политическите сили, които ги включват или ще ги включват при изборите), е добър инструмент. (Задължително е да се действа по време на избори – да се следи къде са тези политици, и масово да се публикува: “Няма да гласувам за еди-кои си, защото еди-кой си, който направи тази и тази свинщина, е в тяхната листа”. Иначе натискът е само на думи, и е безрезултатен.)

Друго средство е опитът за икономически натиск срещу икономически играчи, които са обслужвани от този произвол, или пък застават зад него. В зависимост от икономическите им интереси, натискът може да приема най-различни форми – бойкотиране на стоки, популяризиране на конкуренцията им, разкриване на техни незаконни действия от всякакъв характер, и т.н. Този натиск се връзва добре с търсенето на подкрепа от икономически играчи с противоположни интереси.

Важна е подкрепата от близки до съответната кауза организации. Организациите често имат сериозни ресурси, връзки, юридическа база и т.н., и могат да се справят със задачи, които не са по силите на обикновен кръг привърженици. Също, те понякога имат богати и влиятелни клонове в чужбина, които могат да окажат силен натиск в полза на блогера.

Добре е да се търси подкрепата на икономически и други играчи, чиито интереси са срещу извършителите на произвола: подходящата и пълна информация за него им дава козове в тяхната игра срещу извършителите му. (Тук има и уговорки: ако на играчите “не им е чиста работата”, или се ползват с лошо име, може да е по-добре съдействието им да не бъде търсено, а понякога и да бъде отказвано, дори ако бъде предложено.) Ако е необходимо, може да се организира разяснителна кампания (публична или при затворени врати), която да покаже на тези играчи изгодата им да подкрепят случая.

Най-сетне, може да се търси косвено засягане чрез случката на икономическите интереси на големи и силни играчи. Ако например информацията за полицейски произвол стигне до хора в ЕС, заинтересовани да отклонят еврофондово финансиране от България към други страни и проекти, и ако се подсигури нещата да не могат да бъдат прикрити и устите – запушени, е напълно реално върхушката на политическото статукво (която е свързана с тези пари) да предпочете да окаже натиск върху извършителите на произвола. Натискът върху тях ще бъде минималният възможен, затова е важно да се иска много, и да се иска решително и непоколебимо – да се престава с вдигането на шум единствено когато поръчителите и извършителите на произвола пострадат така, че да не им стиска да го повтарят.

(Продължава в следващ запис.)

3 Responses to 'Срещу полицейския произвол – 6'

  1. voxy Says:

    прекалено голямо значение отдаваш на блогъра, и отиваш доста далеч заради един случай – само един случай, който е дело на някое ченге(вероятно е един човека), едва ли може да се каже че е политика, която се опитват да провеждат управляващите…един друг мозък обаче тази седмица реши да убие съседи заради торбичка боклук, а пък трети скочи върху главата на проснат на земята човек ей така за спорта… има всякакви уродливи създания и проблема идва когато нещо стане рецидив, а в случая с привикването на Мишел тва изобщо не е така – прави се от мухата слон. И в тази ситуация не блогъра е важен, а това с което се занимава ГДБОП, там е проблема, при положение че имаме много добре организирани престъпници в коя ли не сфера – убийства, проституция, наркотици, трафик на деца, връзки на служители на МВР с престъпността, корумпирани висши магистрат, които също са много добре организирани, ГДБОП решава да се занимава с организирани блогъри, а полицията с организирани баби… изобщо много организирано си подреждат приоритетите органите.
    Има нещо по-важно от блогъра и то е влиянието му, всъщност всичко което си написал е доста добро, но не насочено за самозащите на блогърите/просто от такава няма нужда/ а за увеличаване на влиянието им в обществото, едва тогава всичките плямпаници биха имали някакво значение и ефект

  2. Григор Says:

    За да има смисъл блогърите да имат влияние в обществото, те трябва да имат качествена защита. Ако не пишат всичко това, което казионните медии крият, полза няма. Така че, по реда на ставане на нещата, защитата на блогърите идва преди другото.

    Отдавам им значение, защото са единствената дистрибутирана медия, която тръгва отдолу – тоест, единствената медия, която обективно има изгода да пише за кривиците на държавата ни. Купуването на която ще излезе по-скъпо, отколкото са приходите от тези кривици.

    Точно както с това кой има обективна изгода да се бори с корупцията – всеки министър, политик, омбудсман и прочее могат лесно да бъдат купени да я закрилят с част от изваденото от джобовете на обикновените хора. Единствено обикновените хора няма как да бъдат купени, защото корупцията вади от техните джобове – ще трябва да им даде повече, отколкото е извадила, а тогава губи смисъла си.

  3. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Срещу полицейския произвол - 7 Says:

    […] (Продължение от предишен запис.) […]

Leave a Reply