БГ-Фантастика: Състояние към момента

(По отчета, изнесен на Булгакон 2007.)

На събрание на фондация “Фантастика” през ноември 2006 г. Георги Недялков подхвърли идеята за съставяне на максимално пълна енциклопедия и библиография на българската фантастика. Историята й вече не е кратка, и по-старите събития са останали само в паметта на шепа фенове в не най-първа младост. А немалко и се преселиха в един, надявам се, по-фантастичен свят – само преди седмица към тях се присъедини Никола Кесаровски, светла му памет… Трябва нещо да документира какво е било, за да се помни и знае. И фенове, и творци, дори и добре да са живели, умират, и други се раждат…

На мен пък ми хрумна идеята да реализираме проекта като отворена уики-система, лицензирана под свободен лиценз. Имаше ентусиасти. Имаше и малко скептици. Но реших, че си струва труда да пробвам.

На 14 декември 2006 г. уикито беше инсталирано и пуснато в действие. Официалното обявяване обаче беше на 18 – трябваха ми четири дни, докато окрада Уикипедия откъм помощни страници. (Ако не беше един неин бдителен редактор, и досега нямаше да съм се сетил да сложа на тях позоваванията на оригиналните автори.) Като виден оптимист, предполагах, че ще си пиша в нея предимно сам, и че ще расте с по около 100 статии годишно. В добрия случай.

Как стоят нещата сега:

Към момента БГ-Фантастика има в основното именно пространство 2081 страници. (Възможно е да греша бройките с малко.) Около две хиляди са статии, останалите са списъци, подстраници и пр. Повечето статии никак не са големи, но някои са на практика пълни – към тях почти няма какво повече да се добави.

Най-много са статиите за личности – 1057. Разделени по видове, бройките са както следва (излизат повече, понеже често една личност спада към повече от един вид):

Писатели – общо около 660, в 18 различни категории по жанрове. (За повече от половината, за срам и позор, нямаме информация вкакъв точно поджанр на фантастиката пишат!)

Поетите са общо 11. Затова пък имаме 42 редактори, и 27 рецензенти. А, и 37 журналисти. Критиците пък са цели 83 – личи си къде е на баницата мекото. 😉

Библиографите са само 4 (единият от тях – Евгений Харитонов – е руснак). Фантастолозите са 11 – изглежда, че науката, и особено библиографирането, са тежка работа.

При толкова автори, съставителите са само 6. Издателите са цели 24, на които обаче се падат само 3 коректора. Ако видите правописна грешка във фантастична книга, сетете се за статистиката ми.

Имаме си 11 сценаристи, 4 драматурзи, и само 2 режисьори – тоест, потенциалът за творене на филми е голям. Художниците са цели 55, но на музикалния фронт Симо Лазаров е “сам воинът е воин”.

Най-сетне, преводачите са легион – общо към 870, разделени в 25 категории по това от и на кои езици превеждат. (Немалко от тях са посочени в категориите по повече от веднъж, ако превеждат от и на повече от един език.)

В добавка, имаме и категория “Нефантасти” – за личности, за които имаме статии, но нямаме сигурни потвърждения, че са допринесли с нещо към фантастиката. Нейни достойни членове са 8 души.

Описаните до момента произведения са общо 207, от тях 47 романа, 9 повести, 70 разказа, 74 филма, 4 новели, и по една приказка, комикс и есе.

При изданията имаме описани около 250 книги, и 26 периодични издания. Издават ги (описани до момента) 45 издателства. В категорията “Поредици” фигурират 34 имена.

Творбите на изкуствознанието – рецензии, статии и интервюта – са около 80.

Тези творчески усилия биват оценявани, според БГ-Фантастика, чрез 3 награди. (Тук определено има какво още да опишем – известни са ми поне още 4-5, но нека даде информация някой, който ги познава от по-близо.) Документирани са 5 конкурса, в които творбите могат да се състезават (пак същата уговорка – има още доста…).

В частта “Фенство” са описани 36 клуба. Членовете им са провели, по опис, 16 изложби, 7 конвента (някои от тях – по повече от един път 😉 ), и една Официална Първа Среща. В тази част е и интересната колекция от статии на Тодор Ялъмов и Наско Славов за свързаните с фантастиката хобита.

И всичко това е организирано по начин, който го прави като цяло достъпно за използване.

Брутният обем на БГ-Фантастика е от порядъка на 2500 стандартни машинописни страници, което я прави най-голямата съществуваща библиография на българската фантастика. И тя продължава да расте. Надявам се до не повече от 2-3 години тя да е на практика пълна библиография на българската фантастика.

Вероятно е за в бъдеще полето й да бъде разширено. Насоките, които биват обсъждани, са две. Едната е разширяване на библиографирането с всичката фантастика, изобщо издавана някога на български – колосална задача, но вероятно постижима в дългосрочен (примерно 10 години) план. Другата е отваряне на енциклопедията към включване на цел произведения на българската фантастика, лицензирани под свободни лицензи. И в двата случая обаче вероятно първо ще се изчака библиографирането на българската фантастика да достигне по-завършена степен.

Сега, малко за екипа, реализирал този проект.

Когато повечето събрали се подкрепиха идеята ентусиазирано, моментално ми стана ясно, че никой от тях няма да си мръдне и пръста за нея. (Иначе подкрепата щеше да е доста по-омърлушена. 😉 ) Така и стана. Жоро Недялков, авторът на идеята, и до момента дори не се е регистрирал в уикито. Другите ентусиасти повечето се регистрираха, един-двама дори написаха по ред-два – и нещата приключиха. За мое смайване обаче, в работата се включиха много хора, от които не се надявах на помощ – а повечето дори не познавах.

Трудно ми е да посоча кой е допринесъл най-много. Но може би първото място принадлежи на варненския фен Венци Тодоров. В продължение на повече от половин година той изсипваше ежедневно такива количества материал, че останалите едвам насмогвахме да ги обработим и оформим. Последните месец и нещо беше в творческа отпуска, но очаквам всеки момент отново да започне да допълва библиографията. 🙂

Другият конкурент за първото място тук е Наско Славов. Тръгнал от нулеви познания по уики, той вече оформя статиите си образцово. Също налива тонове информация, и работи с някаква мрачна, неудържима решимост – сам да остане в уикито, сам ще го допълни и довърши докрай. А като се има предвид и че е може би най-отдавнашният фен в България, има какво да напише. Възхищавам му се.

Плътно по петите им е Калин Ненов (както навсякъде и във всичко, свързано с фантастиката). Още един човек, на когото се възхищавам. Не само заради нечовешката работоспособност и производителност, въпреки крехкото му здраве, а и… просто заради това какъв човек е. А напоследък с нарастваща скорост се включва и Тодор Ялъмов, с когото имаме и планове за фотогалерии върху историята на фенството.

Информацията за филмите определено щеше да е непълна без усилията на Кромбърг – описанията им са почти изцяло негово дело. А тази за художниците щеше да е бедна без Калин Николов – там единствено още Наско Славов помага с информация.

Немалко и ценни приноси имаха Littlebitcr4zy и Мандор (да, да, същият – sfbg.us). В началото полезен тласък даде и Спас Колев от екипа на Уикипедия, а после огромна работа отметна с познанията си по ботовете Борислав Манолов (“Моята библиотека”). Един човек обаче, който трябва на всяка цена да бъде спомена, е Светла (Sol Iam) – на нея дължим безценните статии за ранните български диаболици и техните творби. Очаквам с нетърпение да напише още нещо за тях.

Най-сетне, но не и на последно място, задължително и на всяка цена трябва да спомена и Анастасия Илиева – Intery. Количеството работа, което тя е свършила по чистене, оформяне и подреждане на статии, просто няма как да бъде описано. Преди три месеца тя абсолютно заслужено стана администратор в БГ-Фантастика. В момента е в уикиотпуск, но също я очаквам да се появи отново. Колкото и да й благодаря, все ще е малко.

… Това засега. Повече – по-нататък.

One Response to 'БГ-Фантастика: Състояние към момента'

  1. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Булгакон 2007 Says:

    […] Докато я довърша, вече се бяха събрали фенове. Набързо ги осветлих за статистиките на БГ-Фантастика, и премеждията й. Беше голяма веселба, и удоволствие – информацията вече е публикувана тук. […]

Leave a Reply