Булгакон 2007

Успях да тръгна за кона чак в четвъртък сутринта. Сутринта се поуспах малко (и съответно забавих и Бобсън, на когото бях обещал да го взема натам), но към десет вече бръмчахме по посока Пловдив.

И двамата с Ели бяхме здравата уморени последните няколко дни, така че използвахме пътуването, за да си поотспим. Бобсън отчаяно се опита да ни държи будни, не знам защо – обсъжда с нас разни интересни новини от света на фантастиката, дори ни попя – но това не помогна. Разбудих се чак някъде в Марково. Как е стигнала колата дотам нямам идея. Бобсън категорично отрича да е карал той. Може и да лъже, де – изглеждаше леко нервен, като се събудих, не знам защо.

Марково се оказа нещо като пловдивска Бояна или Драгалевци. Същите “прогимназии” в стил мутробарок, притиснали и изместили скромните къщички на оригиналните местни жители. Направо си отдъхнах, когато излязохме от него. След още половин час из извивките на планинския път и малко табелна ориентация стигнахме до хотела.

“Копривките” се оказа доста солиден хотел, в нещо като почивен парк между родопските върхове. На влизане установихме, че има какви ли не луксове. Двойни стаи, уви, вече нямаше свободни, но двама незнайни за мен фенове геройски се жертваха и преместиха в стая при други, и ни освободиха стая. Благодаря им от сърце, които и да са.

Дрямката в колата май не ни беше освежила особено, така че решихме да подремнем още малко… Някъде към 9 вечерта се събудихме. Гладни. Хотелският ресторант се оказа много приличен, поне за моите критерии. За съжаление, бяхме изпуснали сума ти ценни и полезни лекции, дискусии и разговори. Но пък хванахме филмовата програма, която фенството беше осигурило със собствени усилия – и която си струваше. А още повече си струваше това да видя сума ти фенове, които почти бях забравил как изглеждат. Един от тях беше Калин, който ме изагитира да си купя новата книжка на клуб “Светлини сред сенките” – “Монетата”.

В Родопите се спи много хубаво, особено когато отвън вали дъжд. На сутринта едвам успях да стана що-годе навреме. Лекцията ми, естествено, закъсня с половин час, който използвах, за да прочета новата придобивка. “Монетата” се оказа истинско чудо. Колективно дело на тинейджърите от казанлъшкия клуб и ръководителката им Валентина Димова, може би първото българско ню уиърд произведение, тя се оказа изненадващо добре написана, и извънредно увлекателна. Ако си падате по жанра (той ще рече смесване на фентъзи с научна фантастика), предполагам, че ще ви хареса. С нетърпение чакам продължението.

Докато я довърша, вече се бяха събрали фенове. Набързо ги осветлих за статистиките на БГ-Фантастика, и премеждията й. Беше голяма веселба, и удоволствие – информацията вече е публикувана тук.

След мен Наско Славов представи новото събитие в българската фантастика за тази година – “Десет на минус девета” на Николай Теллалов. Бързахме с Ели за Триград, така че се наложи да тръгнем. За съжаление – книгата е великолепен нанопънк, също първият известен ми български. Още на представянето й казах в клуба – не мога да понасям Ники Теллалов, първо, защото ми краде идеите по телепатичен път, и второ и най-вече, защото ги пише по-добре, отколкото аз мога. Също с огромно нетърпение чакам продължение.

Пътят от “Копривките” към Кричим беше една голяма неизвестност – никога не съм минавал оттам. За щастие, случайни местни хора ни упътиха. Оказа се, че минаваме точно под ръба на Родопите, между тях и равнината; на места гледката към Тракийската низина е просто страхотна. За не повече от четиридесетина минути бяхме в Кричим.

Останалото – в друг запис.

2 Responses to 'Булгакон 2007'

  1. alvin Says:

    Аа, аз щях да се местя с един приятел, но накрая рецепционистката намери решение – отключи някаква резервирана двойна стая и се намери място и за вас 🙂
    Обаче ти верно си отспа – не се мяркаше много-много 🙂

  2. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Триград Says:

    […] Grigor Gatchev – A Weblog (Personal – mostly in Bulgarian. English readers, please check the “In English” category.) « Булгакон 2007 […]

Leave a Reply