Човек вижда това, което знае

До трети курс отношението ми към следването приличаше на това на повечето ми колеги. Вярно е, учех с много мерак, и ме топлеше мисълта, че ще стана знаещ лекар. Количеството информация, което трябваше да погълнем, обаче беше смазващо – особено след двете години полиране на мозъка, известни като “казарма”… Просто се стараех да си назубря материала колкото мога по-добре, и толкова.

Накара ме да се откажа от този подход една случка в началото на трети курс.

Беше на първото ни упражнение по патоанатомия. Асистенти в катедрата към този момент не достигаха, и упражненията ни ги водеше един от професорите. Пристигна с една голяма тава и я сложи на масата пред нас.

– Колеги, знаете ли какъв е този орган, който съм дисецирал тук?

– Бял дроб – обадихме се около половината от групата.

– Чудесно. Хайде сега, огледайте го и ми кажете забелязвате ли по него нещо особено?

Наведохме се над тавата. То хубаво, ама като в най-добрия случай имаш идея как принципно изглежда бял дроб, от анатомията? Като си нямаш идея как се предполага да изглежда особен, и как неособен бял дроб? Споглеждахме се, чешехме си главите и мислехме.

След пет-шест минути оглеждане вниманието ми беше привлечено от разклонението на трахеята. Около него имаше поне половин килограм месо, старателно разрязано и разтворено. Огледах го внимателно. Колко ли месо трябва да има там? Трябва ли да има изобщо? Може би да, съединителна тъкан, такива работи… А не е ли прекалено много? Така ще притиска белия дроб. Или пък може би малко? Като не съм обръщал никога внимание колко точно има дори на препаратите, които гледахме по анатомия, а пък препарат с твърде малко или много, заради болест, през живота си не съм виждал?… След известно блъскане на главата реших, че не ми е по силите да го преценя, и заоглеждах други неща.

Професорът ни чака търпеливо почти до края на упражнението. След това попита:

– Някой да е забелязал нещо, колеги?

Мълчание.

– А случайно ето този тук масивен тумор да ви е направил впечатление? – Той посочи именно купчината месо, която бях гледал. Идеше ми да потъна в земята от срам. Иди разправяй, че ти е направил впечатление, ама си се разколебал…

– Всъщност, този тумор би могъл да ви направи впечатление с много повече от простото си присъствие. Сраснал се е плътно с трахеята и бронхите, и е проникнал в алвеолите, можете да го видите ето на тези срезове тук. Тоест, е бил злокачествен. В същото време консистенцията му е солидна и сравнително еднородна, очевидно не е бил от най-злокачествените. Ако беше хванат достатъчно рано, примерно чрез рентген или бронхоскопия, вероятно би могъл да бъде опериран, преди да е дал метастази. Уви, пациентът е закъснял да дойде…

Или е дошъл, но не са му обърнали внимание, помислих си. Въпреки че като се замисля, си знам – дори и аз, дето знам какви лоши неща могат да станат, сигурно не бих обърнал особено внимание на симптомите.

– Ето тук туморът е проял стената на белодробната артерия, тоест могъл е да пусне на този по-късен етап вече разсейки по кръвен път. Които ще се очаква да заседнат къде?… В костите, колеги. Там кръвоносните съдчета са най-тесни. А ето тук виждате как масата му равномерно изтънява от бифуркацията на всички посоки – тръгнал е точно от нея, и при операцията е щяло да се наложи реконструиране на бифуркацията, и може би тефлонова протеза… Всъщност, всички тези неща ще се искат от вас чак на изпита, след две години. Питате ли се защо тогава ви накарах да си блъскате главите?

Отново мълчание. Гузно, но и любопитно.

– За да разберете, колеги, че човек вижда това, което знае. Тъй като все още не знаете какво е белодробен тумор, вие не го виждате, въпреки че е огромен и е пред очите ви. И въпреки че отлично знаете откъде можете да вземете учебник по патоанатомия и да прочетете частта за белодробните тумори.

Недоумявах накъде бие. Ако съдех по физиономиите на колегите ми, и те също.

– Ако някога си помислите, че ще практикувате медицина, като четете в учебниците когато ви потрябва да знаете нещо, припомнете си днешния ден. Дано той ви остави ясен спомен защо точно е нужно да знаете и помните нещата, които ви преподаваме, а не откъде да ги прочетете при нужда. И какво означава разликата за пациентите ви.

… Оттогава мина доста време, но не съм забравил защо точно е нужно човек да знае нещата, а не откъде може да ги научи. И се надявам никога да не го забравя.

И когато чуя някой да заявява: “Защо ми е да знам това или онова? В Интернет пише всичко. Като ми потрябва, ще го прочета”, се усмихвам горчиво. И пред очите ми застава половинкилограмовият тумор, убил един неизвестен ми, но сигурно уникален, безценен и чудесен човек.

И си мисля: “Приятелю, дано не попаднеш някой ден на лекар, който мисли като теб.”

32 thoughts on “Човек вижда това, което знае

  1. wakeop

    Не знам какво е провокирало този пост. Нооо… струва ми се, че с професора сте прави 🙂

    Когато нещо ти потрябва да го знаеш, обикновено нямаш време тепърва да се образоваш. Дори и да имаш под ръка компютър с интернет.
    Това е горчивият опит на човек, на който все в движение му се налага да учи… и всеки път, дори когато всичко завършва гладко, като по учебник, си повтаря: “Добре, че не съм доктор и не поддържам атомна централа, че иначе…”

    Reply
  2. Daggerstab

    *бурни ръкопляскания* Сещам се за един-двама души, на които тутакси ще изпратя връзки към това. 😀

    Reply
  3. Illa Petrova

    Григоре, и си прав, и не си. Ако не ги знаеш нещата, няма да знаеш и откъде да ги научиш. Ако не се сещаш, че “месото” е тумор, няма да се сетиш и в кой учебник да прочетеш какво е. За да прочетеш нещо в интернет, трябва да знаеш какво търсиш. Което не оспорва казаното от теб. Само го удвоява 🙂

    Reply
  4. Калин Георгиев

    Прочетох текста с голямо удоволствие.

    Сега завърших висшето си образование и се замислих какво ми е останало в главата — конкретни знания, определени умения или пък изворите на информация. И се попитах дали човек трябва да помни всичко или да знае къде и как да търси. Отговорът открих във Вашия пост — човек трябва да знае поне минимума в неговата област и едновременно с това да се дообразова с допълнителен опит и литература.

    Поздравления! За първи път се изкефих максимално на пост в блог.

    Reply
  5. yoalbo

    Да, така е: човек вижда това, което знае! Чудесно илюстриран разказ! Какъв умен човек, какъв талантлив преподавател е бил Вашият професор! И колко хубаво, че го споделяш! Защото така всички ние (читателите) научаваме урока. И Illa Petrova е права.
    Изводът е, че човеците трябва да знаят, а когато не знаят – да се учат (да знаят).
    Ама като не искат? И не им се налага? Защо на толкова много хора изобщо не им се налага да знаят? Може би, защото те знаят най-важното? А кое е то? Но те всичко виждат! А после, иди, че се разправяй с такива хора – нямаш никакви шансове…

    Reply
  6. Anonymous

    Merci, otdavna turseh takuv chudesen primer po temata. Sjakash ima mnogo obshto i sus sluchaja “razbrah/razbiram” i “moga/znaja”. Docentkata mi po matematika v TU-Sofia go narichashe “suetno znanie”, shte reche, da, razbiram tova, koeto mi objasnjavash i dori tvurdja, che go znam , no ostanal/a sam/a s praznia bjal list i moliv, ne moga da go povtorja. pozdravi

    Reply
  7. Michel

    Ако знаеш къде да търсиш, не е толкова важно, че не знаеш точно конкретната ситуация идеално…

    (Човек не може да знае всичко и да е прочел всички учебници. Ако видиш това месо, и учиш за доктор, ще се сетиш, какво е, обаче. Но може да не знаеш точния тип и вид на тумора, примерно. Тогава вече ще знаеш, къде да търсиш. И ще успееш да помогнеш навреме.)

    Ако учиш в някаква специална област, не е нужно да знаеш всичко. Но е важно да имаш интерес и да знаеш къде да търсиш по всяко време, когато ти се наложи… (За докторите не знам, за уеб дизайнерите това е важно) 🙂

    Иначе, чудесен човек е бил твоят професор! И е много прав…

    Reply
  8. Таня Джекова

    В моята професия пък – счетоводството, има толкова много нормативни актове, че можеш да полудееш, ако се опитваш да научиш и запомниш всичко. И при нас е от съществено значение като стигнеш до някоя особеност, само да ти светне лампата, че тук трябва да провериш нещо и да знаеш къде да го провериш.

    Много важна също е логиката, същината и връзките между обектите. Знаейки основната цел на закона за ДДС например, не е нужно да помниш всеки член от него, за да разбереш как да третираш някой по особен случай. Тогава членовете от закона идват само като формалност към логиката.

    Разбира се, има хора, които знаят повече, други по-малко и затова има йерархия.

    А всъщност нали лекарите затова учат толкова много и затова има толкова много изпити, за да се гарантира че минимумът от знания трябва да го има. Иначе всеки тогава би могъл да стане лекар, щом може да си намери информация в нета.

    Reply
  9. emo

    Твърдо съм против идеята че може нищо да не знаеш но да се справяш само с външни източници, справочниците, гугъл и т.н. са един инструмент.
    Ако си майстор инструментите помагат, а ако си левак, и най-добрият инструмент
    не помага, може само да създаде фалшива увереност.
    За това при всички опити примерно да се направи среда за лесно програмиране,
    резултатът е ужасни програми написани от леваци.
    За лекарите, може много да знаеш, анатомията на хората не се променя,
    но и теориите се променят.
    Един инструмент който предоставя възможности за търсене и външна информация може
    само да помогне да не изоставаш от областите които са в страни от специалността ти, още повече, че специализирането е както се казва,
    “да знаеш все повече, за все по-малко неща, докато накрая знаеш всичко, но за нищо :)”

    Reply
  10. Морфиус

    Чудесен пример, но твърде частичен.
    Мога да дам като контра пример инженерните науки и километричните формули които и при добро желание просто не могат да бъдат запомнени или хардуера и спецификациите му които се изменят ежедневно и всеки производител има специфики.
    Важното е човек да знае и разбира достатъчно от това което върши, че да може да установи кога, защо и от къде да набави информацията която няма в мозъка си.

    Reply
  11. epistemic murk

    страхотен пост! страхотно важен урок ви е предал този професор.
    за първи път попадам на блога ти и ще го следя с удоволствие:)
    поздрави

    Reply
  12. joe

    Щях да напиша и аз нещо, но някакси горния пост е точно това, което и аз мисля. Подкрепям на 100%:

    Морфиус Says:

    July 18th, 2008 at 12:55 pm
    Чудесен пример, но твърде частичен.
    Мога да дам като контра пример инженерните науки и километричните формули които и при добро желание просто не могат да бъдат запомнени или хардуера и спецификациите му които се изменят ежедневно и всеки производител има специфики.
    Важното е човек да знае и разбира достатъчно от това което върши, че да може да установи кога, защо и от къде да набави информацията която няма в мозъка си.

    Reply
  13. Делибалтова

    Това си е една прекрасна притча, поучителна и многозначителна когато разширим обхвата й не само за професионалното познание. Всеки я отнася директно към професията си, но нали преди всичко сме хора, родители, граждани, избиратели . . . Тези знания са общи за всеки народ и го определят като единен етнос. Във всички тези сфери има толкова ненаучено от българското общество! Резултатът е объркани неудовлетворени хора и общество на абсурдите.

    Мисля, че точно там се крие нещастието ни. В масовата некомпетентност. Разбира се най-опасна е некомпетентността на работното място. И особено по ръководните позиции. Такива хора просто не знаят как да се докажат и от безсилие стават опасно агресивни и започват да си вярват, че са безпогрешни. Четох една статия по психология, която прекрасно обясняваше как човек със завишена самооценка се превръща в злодей.

    Може да се пише безкрайно по темата и все ще е важно.

    Недообразоваността си е осакатяване на личността. Умът на такива хора е някак едноизмерен. Прилича на лъч светлина в пълен мрак. Малкото неща, които се виждат, биват оценявани по единствения признак – носи или не носи удоволствие/пари на мига. Съответно се приемат или отхвърлят от индивида.

    Страх ме е да мисля за бъдещето. Но ако по нещо принципно се различаваме от животните, то е способността ни да трупаме знания.

    Reply
  14. Григор Post author

    @Морфиус: Знанието е важно до степента, до която може да бъде интегрирано в ума. Точните математически формули, особено ако са сложни, не е задължително да се знаят наизуст, защото и да ги знаеш, не можеш да ги сметнеш наум, и така да ги използваш в преценката си. А ако имаш нещо, с което можеш да ги смяташ, ще имаш и формулите…

    В същото време, познание, което можеш да обработиш и използваш наум, според мен трябва да бъде помнено. На мен многократно са ми помагали познания, които на пръв поглед нямат нищо общо с областта, в която са ми били полезни.

    Има и “сива зона” – неща, които могат да бъдат заучени и обработвани наум, но са твърде много. Повечето програмисти знаят наизуст степените на 2 поне до 2^32, но надали знаят наизуст примерно степените на 3 до 3^32. Тук въпросът е къде ще си намериш позиция по скалата на специализацията, между “знам нищо за всичко” и “знам всичко за нищо”… 🙂

    (Всъщност, светът работи именно защото различните хора са си намерили различни позиции по тази скала. С това те компенсират факта, че мозъкът на един човек не е достатъчно силен, за да побере цялото познание на човечеството.)

    @Делибалтова: Тази статия ми е страхотно интересна – защо не я преразкажеш някъде? 🙂

    Reply
  15. pierrot

    Наистина е като притча!
    Лекарите са особен тип хора и техните думи, особено в такава обстановка следва да се имат впредвид.

    Некомпетентността е сериозна черта, но не това имаш впредвид нали? Различните професии имат нужда от различно подготвени кадри – аз държа няколкото закона и инструкции, с които работя до мен, но ако не знам базата, как ще знам къде да погледна дали съм направил верният ход?! Как, ако ми липсва базата ще знам къде да търся?
    Знанието е нож с две остриета, който е хубаво да се държи откъм дръжката….

    Reply
  16. Ariorm

    Само при слон половин килограм тъкан около трахеята са под въпрос!!!

    По отношение на:” Човек вижда само това, което знае/познава/. ” Това е нож с две остриета. Децата виждат всичко защото не знаят нищо – това говори ли ви нещо?
    Единствения път е да се опита човек да съчетае двете гледни точки – на детето и на професионалиста!

    Нищо лично.
    Поздрави за поста.

    Reply
  17. lindyhopper

    Историята е интересно разказана – както Григор умее. Подсеща ме обаче, че от частни примери често се вадят грешни генерални заключения.

    В началните курсове на следването е нормално да те карат да наизустяваш повече – нали трябва да натрупаш някаква база данни, с която да си служиш. На излизане от университета е добре да си имаш наръчник за бърза справка.

    Пример от моята практика е статистиката. Във втори курс ни караха да помним формулите, което се оказваше една от основните трудности на изпита. Сега следдипломно се явявам на медицинска статистика, а кофти условието е, че се предполага да мислиш и имаш право да си носиш всички възможни учебници и лекции. С химията беше същото.

    И още нещо се подсетих – и аз приветствам твърдението, че няма нищо излишно научено. Cред себеподобни всяко отклонение (дори и нестандартно;) се оказва полезно. Оттук и неодобрението на тясното профилиране в гимназията…

    Reply
  18. Hristo Filkov

    Urokqt na profesora si go biva, a tvoia razkaz kazva i owte newto, koeto mi se struva na ostanlite tuk im ubiagva. A to e che da misliw i razbiraw i reagiraw pravilno, ne samo triabva da znaew, no i da imaw samochustvieto che e taka. Na teb tumora ti e napravil vpechatlenie nali? No ne si imal samochustvieto, da go izrechew. Zawto, zawtoto moje bi e bilo glupavo? Ta ti se uchiw. Tochno tova ti e rabotata, da zadavaw vqprosi, dori i tqpi. Ako tozi chovek bewe dowql pri tebe s negovite problemi, i ti imawe nujnoto samochustvie, niamawe nujda da znaew kakvo e tova. Shteshe da e dostatqchno da se dosetiw, che newto s nego ne e nared. A che e tumor, mojewe da razberew i ot uchebnicite. I da tova e hubav urok za zubrachite, ne zubrete, razbiraite. Ako razbiraw, ne e neobhodimo da znaew. Shte se dosetiw kakvo ne e nared i togava wte nauchiw kakvo e. Za sqjalenie Bqlgaria ne bewe i vse owte ne e miasto za mislewti hora, individualisti. Dano da stane!

    Reply
  19. Делибалтова

    Статията е доста стара, от преди 50 години. Автор е Л. И. Божович от Института по психология в Москва. Представя резултатите от мащабен преобразуващ експеримент сред деца за изграждане на устойчива личност.

    За точност цитирам буквално с големи съкращения.

    Част от изследванията са посветени на устойчивата самооценка и значението й за формирането на личността. Установяват, че формираната самооценка определя нивото на претенциите. Ако се окаже, че това ниво не може да бъде удовлетворено, защото не съвпада с възможностите на детето и оценката на окръжаващите, възникват остри афективни преживявания, предизвикващи негативизъм, обидчивост, агресидност и др. обществено отрицателни форми на поведение. Те са особено остри, когато детето се стеми да запази високата привична самооценка, но у него вече се е появила неувереност в себе си, която то не иска да допусне в съзнанието си.

    Продължително запазване на висока самооценка се наблюдава в два случая:
    1. Когато детето, независимо от неуспехите продължава да получава от някого положителна оценка;
    2. Когато детето има някакви способности, осигуряващи му макар и частичен временен успех.

    Със задълбочено клинично изучаване изследоателите установяват източниците на неадекватната самооценка и в преобразуващия експеримент премахват афективните състояния до нормалното.

    Обаче при някои деца отрицателните форми на поведение се запазват, стават устойчиви и се повтарят даже след премахване на афективното състояние.

    Изводът е:
    Отрицателните качества на личността, проявяващи се в афективни преживявания възникват в отговор на потребността от предпазване от тежки преживявания, свързани със загуба на увереност в себе си. Пътищата за образуване на устойчиви отрицателни качества се заключават в това, че те отначало са само реактивни образувания, възникващи в отговор на някои афективни състояния, а после в процеса на “упражнения” те се закрепват във вид на привични форми на поведение. По-нататък започва оправдаване на тези отрицателни форми на поведение и даже положително отношение към тях, в резултат на което те стават устойчиви качества на личността.

    Reply
  20. Делибалтова

    Трябваше да пише “Отрицателните качества на личността, проявяващи се в афективни СЪСТОЯНИЯ . . .”

    Reply
  21. Григор Post author

    @Hristo Filkov: То хубаво, драги, ама кирилица нямаш ли? Ако нямаш, потърси как да се сдобиеш. Следващия ти коментар на шльокавица ще иде в спама, дори ако е мъдър и ценен.

    @Делибалтова: Много интересен анализ. Прочетох го с удоволствие.

    Reply
  22. Миглен

    Умен умен умен. Тая басня ще си я запиша.. в главата. Много поучителна история, даже се чудя дали не си я измислил но е много поучителна. Току що ми промени начина на виждане по тези въпроси. Ето един цитат:
    “Като знам какъв инженер съм, не ми се ходи на лекар”

    Reply
  23. Богдева

    Много интересна дискусия се получи по тази статия. Поздравления, Гачев, а така също и на всички коментиращи, особено на Делибалтова, която както винаги (когато чета нейните коментари) и този път е великолепна…
    А zа Hristo Filkov (ако ползва Windows) – ето една интересна и полезна (и забавна дори) връзка за кирилица: http://injinera.bgplus.com/na4alo.htm

    Reply
  24. Mucunka

    Представа си нямаш колко много ми помогна с това, което прочетох. Благодаря ти!

    Reply
  25. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Богатството на възприятието

  26. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Кихон

  27. ins

    Ако учиш нещо, което на практика няма да използваш, си губиш времето. Затова си има специализация, и колкото по съсредоточен си в своята област, по-добри резултати се получават в нея.

    Важно е да имаш добра представа за различните сфери от професията си за да разпознаваш случаите когато нещо не ти е ясно и се налага да потърсиш нужната информация, помощ от колега и т.н.

    Модата на специалистите по всичко отдавна отмина. Знаем, че на запад учат по-малко теории и детайли, повече практика и специализация от малки.

    Reply
  28. Григор Post author

    @ins: Ако учиш нещо, никога не си губиш времето. Губиш си го, ако не учиш нещо.

    Reply
  29. Галина

    Прекрасна статия, много поучителна! Но за съжаление са малко професорите и асистенти в Медицинските фалултети и университети ,, които имат желание да учат студентите си и да предават своя опит!

    Reply
  30. Pingback: ...ами ще го потърся в Google! - Блогът на Биляна и Петър Събеви

Leave a Reply to Hristo Filkov Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *