Богатството на възприятието

Мина една здравата претоварена седмица. Водех през нея един курс за подготовка за изпит LPI 102.

Петдневен, по осем часа на ден. Осем часа са смешно натоварване, дори ако си лектор през тях. Проблемът бяха материалите. Буквално деня преди изпита разбрах, че през април той е бил доста сериозно променен, и материалите, които имах за него, се оказаха напълно негодни. Така че през деня водех курса, а през нощта правех материалите за следващия ден…

Допълнително затруднение се оказа разнородността на групата. Трима от участниците наистина бяха на ниво, подходящо за такъв курс. Останалите петима обаче бяха закоравели администратори на HP-UX, с по доста години юнашки опит върху него зад гърба си, и с поне по две-три години опит от администриране и на Linux. Имаше неща в курса, които те знаеха по-добре от мен…

Реално хората се оказаха разкошни – възпитани, тактични и готини до немай-къде. Не ми създадоха никакви проблеми (което не попречи да бъда през цялото време на тръни, а един-два пъти и да се изложа). Не бих очаквал да имат особени проблеми с изпита.

Поне сравнително по-новите. Страх ме е обаче да ги нямат точно закоравелите вълци.

Причината е, че на LPI изпитите от ниво 1 въпросите от типа “коя точно опция служи за еди-какво си” са най-честите. А закоравелите админи (и аз, барабар Петко с мъжете) имаме ужасен недостатък. Знаем къде да намерим всяка една опция, но не знаем самите опции. И когато се наложи да демонстрираме тяхно познаване наизуст, се проваляме като кифладжии на изпити за power user-и.

Опитах се да им демонстрирам докъде може да доведе това пренебрегване. През един от дните минавахме през една елементарна команда – chage – за която трябва да знаем пет-шест опции. На следващия ден ги попитах за тези опции. Само един успя да се сети. Една от всичките, най-мнемоничната… Надявам се да си ги назубрят за изпита.

След курса обаче се замислих.

Когато опре до опции и ключови думи (а често и до команди), всички казваме: “Ти луд ли си да ги учиш наизуст? man-а винаги е подръка…” Дори и изпитът не ни променя мнението. “То защото е изпит. Едни хора трябва да се пишат много специални (да се пишат много велики, да гушнат едни пари… ненужното да се зачеркне), затова.” И щастливо разтоварваме паметта си. Все едно като я понатоварим малко, та ще прелее и ще се разболеем.

Крайната, напълно патологична форма на това мнение е “защо ми е да уча еди-какво си, Гугъл всичко знае”. Защо точно е напълно патологична вече съм писал веднъж, и надали бих могъл да го опиша по-добре. Ще повторя пак – дано юнаците, които изповядват това мнение, не попаднат някой път на лекар, който мисли като тях.

Има обаче и още нещо. Ефектът “човек вижда това, което знае” касае не само лекарите, а всички. Не, не “всички специалисти”, макар че и това е вярно. Засяга въобще всички, и не само в професионалните им изяви, а и в личния им живот. Защото се отразява и върху как възприемаме света – с други думи, върху колко получаваме от това възприятие.

Бях писал вече преди и как един обикновен софийски тинейджър беше научил колко хубаво е в планината – “готино, все едно си се напушил”… Какво ли бих могъл да разкажа на такива като приятелите му за красотата на планината? Ще разберат ли красотата на бистрите ручеи, стичащи се от прозрачните ръбове топящ се лед? Спирането на дъха пред вида на пяната, която рекичките вдигат във водопадчетата? Усещането в планинските борови гори, където жълти слънчеви лъчи пронизват утренния полумрак? Замайването от скалите, които току-що си изкатерил, и гледаш от върха им света на десетки километри наоколо, като бог от облаците?

Плаче ми се за тях, когато осъзная колко по-беден, по-сив, по-скучен, по-тъп е светът им, лишен от всичко това. С ужас откривам, че започвам да ги разбирам – в свят като техния наистина няма какво друго да ти достави удоволствие, освен да се натряскаш или напушиш. Незнанието им ги осакатява, прави ги слепи и глухи за красотата на света. Превръща ги в клетници, които… не знам какви пари трябва да имат и дават, за да получат удоволствие от живота колкото аз от една “обикновена” планинска гледка.

Спомням си казармения лаф “Кораба дига платната”. Беше, както и половината от останалия казармен речник, жаргонизъм за уволнение. Аз не исках да го използвам. Не че не си мечтаех за уволнение. Но асоциирах “вдигането на платната” с безбройните часове, през които в детството си съм отплавал нанякъде – било към Острова на съкровищата с доктор Ливзи и Дългия Джон Силвър, било на лов за китове с побъркания от отмъщението Ахав, било на вълшебна половинчасова разходка с толкова обикновеното в очите на възрастните туристическо корабче в курорта, където бях на море… Не че уволнението беше по-лошо, напротив. Просто не беше това.

И други казармени неща са чудесни примери. Изрази като “душа камбана” (от песента на Диана Експрес), “звън бяга по стъклата и звъни” (от Щурците), и още доста откъси от популярни и хубави неща означаваха, както сигурно доста помнят, “бой по кютлицата” на език, по-близък до човешкия. За доста от наборите ми цялото това богатство, носещо толкова изживявания, размисли и какво ли не още, не съществуваше. Колко красив и привлекателен има как да бъде за тях светът?

А животът често не е по-различен от казармата. Всички чудесно знаем начини как да се живее, които се изчерпват с бъхтене (много), сън (малко) и натрясквания (при възможност). Повечето от нас чудесно знаят, че това е начин да се съществува, но не и да се живее. Търсят си как да разнообразят тоя цикъл. Но толкова малко осъзнават нещата ясно, и формулирано с думи.

А е нужно. За да има обяснение защо точно всяко парченце вътрешно богатство прави света ни по-красив, по-пълен и по-щастлив…

Не зная дали и с опциите и ключовите думи в Linux е така. Трудно ми е да видя връзката.

Но подозирам, че я има.

9 Responses to 'Богатството на възприятието'

  1. Габче Says:

    Еееех, Гри…

    Както казва моя Кал: I’m speechless, need I say 🙂

    Благодаря ти за думите и за тебе и за светоусещането ти 🙂

    И каквото и да става БъДи!

    Ние вярваме в теб!

    Габче

    П.С. “Но толкова малко осъзнават нещата ясно, и формулирано с думи.

    А е нужно. За да има обяснение защо точно всяко парченце вътрешно богатство прави света ни по-красив, по-пълен и по-щастлив…”

    – аз го осъзнавам и все по-често се чудя – чалната ли съм, какво? 🙂 А не, всъщност съм просто Човек, който бленува, мечтае, радва се, обича и е обичан и цени Животът, не цикъла на живота и ежедневието 😉 -> http://svetliche.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/11/28/subway-is-my-life.445019

  2. Някой Says:

    Добре де, допускал ли си, че е възможно младото поколение по съвсем друг начин да възприема поркането и друсането? В смисъл за тях да е някакво много обогатяващо трансцедентално преживяване, каквото сигурно за теб е ходенето по чукарите? И в този ред на мисли, ти колкото и да се наливаш, да не можеш да ги разбереш какво усещат те когато се накъркат?

    Да си белязан за цял живот, да имаш сиви мрачни и скучни пиянски преживявания? Ужас, жив да те оплаче човек 🙂

  3. Кръстю Says:

    Направо ме стресна с финала 🙂
    Точно същата мисъл за казармената реализация често ми се е въртяла из главата.
    цитат :”с бъхтене (много), сън (малко) и натрясквания (при възможност).” – точно така минаха най-хубавите (може би по-точно най-активните) години от живота ми…Не мога да кажа ,че в материален план е било без резултат, но …все ми се струва, че платих доста висока цена. Вероятно това е субективно и човешко, ще каже човек, така сме устроени, че вечно ни се струва, че сме се минали, но съвсем трезва ми е оценката, че една голяма част от бъхтенетно е било безмислено, или в неправилна посока – типично по казармено 🙂
    Нищо не разбирам от Linux ,но се сещам за една сентеция на Айнщайн (по памет) – “Ако не можеш да обясниш нещо на шест годишно дете, значи и на теб не ти е много ясно” 🙂

  4. Иван Says:

    От къде пък успя да намериш 5-ма с HP-UX? Одавна всички отидоха в съпорт центъра на HP.

  5. Григор Says:

    @Габче: Златна си, душичко. На моменти направо завиждам на Калин. 🙂

    Иначе, “норма” се определя не според наличие на едни ценности, мисли и т.н. и липса на други, а според доколко приличаш на мнозинството. Галилей е бил ненормален, и това, че е бил единственият прав, не променя нещата. Точно така, ние с теб (и пак аз барабар Петко…) сме ненормални, точно както биха били зрящи в царство на слепи (имаше един чудесен разказ на Хърбърт Уелс на тази тема). Няма как да има спор по въпроса. Но не бих поискал да съм нормален за нищо на света.

    @Някой: Замислял съм се доста за това. 🙂 Уви, не съм склонен обаче да вярвам, че тяхното пиянство е по-богато от моето. Алкохолът не докарва нови преживявания, възприятия, информация и гледни точки, той само обогатява наличните (иначе щеше да е средство за сливане с Бога, или поне за телепатия). А богатството на гледни точки на доста съвременни хора (не само тинейджъри) е, уви, много далеч под моето. Така че алкохолът вероятно дава на мен дори повече богатство и разнообразие, отколкото на тях, абсолютно погледнато. Просто в сравнение с това, на което сме свикнали, за мен това е нещо по-скучно и сиво от трезвото ми състояние, а за тях – по-богато и цветно от тяхното трезво.

    @Кръстю: Последните редове и мен ме стреснаха. Попреобърнаха малко свикналия ми да казва “Ти си луд да зубриш безброя опции наизуст”. характер… За живота с бъхтене, сън и пиене – той не е безплатен, ние го плащаме с безценното си, уникално и кратко на този свят време. Ако ни сервираха такова нещо в кино, щяхме да си искаме обратно парите. Но понеже живеенето го плащаме “само” с времето си на живот, което струва неизмеримо повече от пари, търпим… И си прав за цитата от Айнщайн. Абсолютно.

    @Иван: Сам си дал отговора – точно оттам. Очевидно някой шеф е решил, че трябва да ги сертифицира и за Линукс. И ги е пратил на курс… 🙂 Горките момчета. Но пък поне са си починали една седмица. 🙂

  6. Морфиус Says:

    Аналогията с лекарите би била да ги накараш да запомнят на изуст МКБ кодовете и позитивния списък на НЗОК – напълно безмислено занимание 🙂
    Инфомрацията във всяка специалност нараства лавинообразно, опитите да се запомни наизуст най-много да подготвят за някое ТВ шоу или изпит за сертификат, но да разширят мирогледа едва ли – по-скоро ще го стеснят, като изместят други неща от паметта и вниманието.

  7. Григор Says:

    @Морфиус: Чудесен пример. Кой точно ти каза, че заниманието е напълно безсмислено? (Подсетка: един от двама ни е лекар.)

    И да, не твърдя, че човек може да запомни всичко. Твърдя само че колкото повече успее да запомни, толкова по-добре – и за другите, и за него самия. За вътрешното му богатство. Още не съм видял препълнена памет при човек, така че ще си позволя да не приема аргумента ти.

  8. Морфиус Says:

    А ти помниш ли ги тогава? 🙂
    Казват ми го лекари от по-старата школа, които с годините се затрудняват да наизустяват всички новости но не и да диагностицират.
    Не казвам, че не могат да се запомнят – запомнят се доста неща но става с употребата им, а не на изуст защото развивало личноста 🙂
    Не съм лекар, но поназнайвам някои нещица… а останалото е елементарен личен опит, като се сещам какви тухли с глупости е трябвало да научавам и че не помня почти нищо от тях освен общите рамки и правила на дисциплините, ясно е, че макар да няма препълване видимо, има механизми за разтоварване.
    А същия пример мога да дам и с Линукс, преди 5 години ми се налагаше да администрирам 2 такива сървъра, в момента (след 5 години липса на досег) една команда не мога да се сетя.
    Е каква ще е диагнозата 😎

  9. Григор Says:

    @Морфиус: Колкото съм успял да зауча, ги помня. 🙂 Да диагностицират не се затрудняват не само лекари от старата школа, но и току-що излюпени, въпросът е само доколко са им верни диагнозите. На старата школа са по-верни именно защото тя е учена да заизустява. И по нейните понятия “не уча каквото не ми трябва” означава по понятията на днешните медици-абсолвенти “уча до скъсване всичко наред”. Разликата в качеството на диагнозите идва оттам: човек, учил на принципа “зубря за изпита, и после отмивам под душа”, и на сто години да стане, пак ще е зеленяк. Защото и в живота ще учи пак толкова и така.

    Иначе, ученето покрай другото ти помага да заизустиш механично, но не развива личността в същата степен, или поне не по същия начин. Има разлика. И точно от нея идва номерът: ако човек не цели да запомни, наистина запомня само с употребата. Но ако нарочно цели да помни, за да се обогатява, все по нещичко запомня в повече от иначе, и все по мъничко се обогатява в повече от иначе.

Leave a Reply