Защо точно Хамас?

– Здравей, Ахмед! Отдавна не се бяхме виждали.

– Здравей, здравей! Бях си до Палестина, затова. Какво става с теб, как живееш?

– Благодаря, добре. Палестинец ли си? Не знаех.

– От Газа съм, това е близо до Египет. И си бях в къщи. Там имаше война, та ходих да помогна на нашите да си оправят къщата. Беше пострадала, ама малко, Сега е наред.

– Зная, зная. И за Газа, и за войната. Интересувам се от региона… Как мислиш, кой точно докара тая война? Сигурно и двете страни са виновни, де, но според теб откъде се започна?

– От Хамас, откъде. Те нали са на принципа, че се борят за унищожаването на Израел. Очакваш ли израелците да мируват и да гледат как до тях расте враждебна държава? Докато Хамас не бяха на власт, иди-дойди. Ама като изхвърлиха Фатах и поеха те управлението, нямаше как. То се очакваше.

– А… как така успяха да изхвърлят Фатах и да вземат властта? Толкова ли са… хм… организирани? Фанатизирани? Дисциплинирани?

– И организирани са, и дисциплинирани, и фанатизирани, и са силни и с трите. Но успяха да вземат властта заради друго – защото палестинците в Газа ги подкрепят. Много повече, отколкото подкрепят Фатах. И аз също съм за Хамас, и ги подкрепям.

– Хм… Май нещо не разбрах. Каза, че войната е била заради тях. Тогава защо си с тях? Или аз нещо не разбирам?

– Че дойде заради тях война не е хубаво. И че не искат Израел да съществува, също не е хубаво. Шест милиона израелци къде да се дянат?… И си мисля, че фанатизмът им е само за пред бедните араби. Ако ги признаят и се наложи да правят дипломация, сигурно ще се променят. Сигурно първо ще сключат някакво дълго примирие с Израел, десет или двайсет години. За толкова време вече могат да се откажат от да няма Израел, без да загубят подкрепата си… Но съм с тях, защото са Хамас. Защото не са Фатах. Затова и всички палестинци в Газа са за тях. Въпреки че докараха беди и мизерия.

– А какво е това, дето ги различава от Фатах? Дето кара всеки да ги предпочита, въпреки бедите?

– Фатах, това са политици. Все едно гледаш български политик. Идва Фатах, говори-говори-говори, обещава много неща, а не изпълнява нищо. Или много малко. Всеки им се смее. Никой не им вярва… Хамас, те са друго нещо. Те идва, не говори, не обещава нищо – работи. За хората. Прави безплатна кухня за бедните, и събира пари за храна в нея, и от други хора, но най-много от хора на Хамас. В почивен ден другите почиват, Хамас работят – помагат на бедни хора или с много деца, оправят градинки, правят добри неща, и не искат нищо в замяна. Даже не искат да си с тях – щом си човек и имаш нужда от помощ, те помагат. Вечер след работа всички почиват, Хамас пак помагат на някого. Няма шефове, няма подчинени – и най-важните хора в Хамас ходят и мъкнат чувалите наравно с другите… Просто работи за хората, разбираш? Затова хората вярват на тях. И са с тях и в бедите. Ако утре има избори, Хамас вземе деветдесет процента от гласовете, може и повече.

– Хм! Браво на тях. На такива хора наистина им вярваш.

– Вярваш и как още! Ако някой отиде при Хамас и иска да помага, ама повече говори, а по-малко върши, те му казват – иди да помагаш на Фатах, на тях им трябват хора дето само приказват. На нас ни трябва човек, дето да носи камъни – ако искаш, ела на улица “Медина”, днес я препавираме, че е разбита… Ей такива са Хамас. Може да са фанатици, ама това обикновеният палестинец не го вижда. Той вижда хората, дето му оправят улиците и му пазят детето да не пострада, докато отива на училище.

– Мдааа… Как мислиш, прави ли ги това по-свестни?

– Прави ги, и не само тях. Всички нас прави.

– Как?

– Хората гледат от политиците. Където политиците по цял ден говорят големи лъжи, а по цяла нощ крадат, и хората така, според кой колкото може. Където политиците работят за другите безкористно, и не жалят времето и силите си да помагат, а пък те самите живеят скромно, и хората така. Учат се от тях, разбираш? И големите вече, а още повече децата. Дето ти като остарееш, те ще са хората дето влачат каруцата. Какви искаш да са – такива дето лъжат и крадат, или такива дето се грижат безкористно за другите?… Ей затова вярваме на Хамас. Може да са терористи, фанатици, всякакви. Ама по-добре с терористи и фанатици като тях, отколкото с политици като Фатах…

… Този разговор се проведе преди няколко месеца. Оттогава все не ми излиза от ума.

Аналогията с България е ясна до немай-къде. Само дето палестинците си имат и Хамас, а ние – само Фатах.

Но в това има и добра страна. А именно, че можем да създадем нашите Хамас такива, че да не са терористи или фанатици. Българите имаме много недостатъци, но и някои предимства – и едно от тях е, че по-трудно стигаме до масова омраза и активно вършене на лоши неща. Нека използваме това ни предимство.

Кои биха могли да бъдат в основата на нашите бъдещи “Хамас”? В предишния запис писах за подкрепата си за зелените. Може би най-основната причина да ги подкрепя, е че те активно вършат неща, за да опазят природата. Не винаги перфектно изпълнени или премислени. Но активно работят, според силите си. Правят несъвършено, но нещо – за разлика от празните критикари, които правят съвършено нищо.

Без никакво съмнение има и други такива. Напоследък забелязах например сайта dupka.net, и инициативите му доброволци да оправят дупки по улиците. Не зная дали ще успее да събере колектив ентусиасти, и да го задържи година или повече (зелените определено успяха); ако да, за мен ще са други потенциални… не, не политици, тази дума вече е направо леке. Други потенциални държавници… Сто на сто има и още.

И, ако ги подкрепяме колкото, когато и с каквото можем, току-виж си отгледаме наш си Хамас. Вероятно не терористичен или фанатичен. Надявам се. Но учещ ни с примера си на свестни неща.

Имаме нужда от такива уроци.

12 Responses to 'Защо точно Хамас?'

  1. Longanlon Says:

    “по-добре с терористи и фанатици като тях, отколкото с политици като Фатах”

    мда, по-добре някой да ти павира улицата и да изтребва евреи, отколкото да не прави нито едно от двете, нали…

  2. Gospodin Tonev Says:

    Ще подкрепя изложението Ви също с аналогия на българските реалности без връзка с Хамас. Все пак е ясно, че Хамас (Ислямско движение за съпротива) е считана за терористична организация и от Европейския съюз.
    – За думата политик – каквато и гнусливост да изпитваме спрямо нея, защото е натоварена с пошлост и отрицание – това е вярната дума. Политик – човек, получил временно доверие да се грижи за общите неща. По-скоро усилията ни на граждани могат да се насочат към реабилитация на понятието с излъчване на подходящи хора и с подкрепа на адекватните за това действия. Тук въпросът е, дали една смислена политика би получила доверие и би променила фундаментално нещата в една общо взето недоверчива към тези неща среда.
    – “Няма подчинени, няма шефове” – Сякаш мнозинството от хората страдаме от “месиански комплекс”. Очакваме, че човекът “горе”, на върха (месията, лидерът, командирът) ще реши нещата вместо нас и за нас. А това е дълбока потребност за мнозина, включително заможни и образовани – потребността от командир и лидер. И почти всички организации са изградени около този принцип.
    – Ако имаме нужда от уроци, това могат да бъдат и уроците от нашите общи познания и опит. В усилието да се превъзмогне неверието в смисъла от политическа активност и в стремежа за самоорганизиране. А сега само ще се чудим защо искат да отрежат възможността на “другите” да участват политически. ( Ще Ви допълня, че паричната сума за явяване на коалиция е вдигната на 100 хиляди лева – почти непосилно за организации, които разчитат на почтена подкрепа от съмишленици). Просто защото “Те” всички са заедно в блокирането на това, за което си струва непредставените в политическо отношение хора да се борят.

  3. Ангел Says:

    Ние имаме нужда от високо-технологична и високо-производителна икономика, за какъв Хамас и носене на чували ми говориш? Хамас без ислямски фанатизъм или някакъв друг фанатизъм? Това е просто глупост.

  4. Селин Says:

    Доколкото аз разбрах, май идеята на Григор е, че имаме нужда от хора, които да запретнат ръкавите и да работят за народа, вкл. и мъкнене на чували, ако трябва, а не да се правят на богоизбрани шефчета и само да бърборят.
    Много интересен разговор. И много кофти положение в Газа. 🙁

  5. Григор Says:

    @Longanlon: В Газа не живеят много евреи, така че обикновеният палестинец не вижда изтребването им. Вижда павирането на улиците и помощта за бедните. Как няма да го спечелят… А и всъщност идеята на записа не беше Палестина, нито Хамас…

    @Gospodin Tonev: А как тези пожелания да станат реалност? Кой ще свърши работата?

    @Ангел: От много неща имаме нужда, Ангеле. Като начало, имаме крещяща нужда да мислим, докато четем.

    @Селин: Я! Някой разбра за какво става дума! Бях почнал вече да се отчайвам…

    Имах предвид, че разочарованият от политиците българин може да бъде спечелен може би вече единствено с тонове доброволна работа за благото му. Без да чакаш от него нищо в замяна – нито пари, нито помощ в чистенето на улицата му, нито партийно участие, нито изборна подкрепа, нито дори евтино симпатизанство. Много продължителна и упорита доброволна работа, с добри резултати (тук темата е дълга). Докато не отпаднат от групата на доброволците всички, които са дошли в нея с надеждата един ден да си пълнят гушата, или поне докато не спаднат под “инфекциозния” минимум. Па чак тогава правене на политически партии и явяване на избори. С твърдото намерение, и след като дойдат на власт, пак да помагат по същия начин, през цялото време. И след като паднат от нея, пак да продължат, без спиране. Докато ги има.

    Зелените според мен не са работили достатъчно дълго и упорито, и не са се изчистили достатъчно. Но не ми е известен (може да има, но да не го знам) никой друг наоколо, който да го е правил и наполовината на тях. За мен това е причината да ги подкрепям. Нищо, че нямат управленски опит – то е ясно какво трябва да се прави, просто трябва да се прави не от хора, които мислят първо за гушата си, после пак за нея, и чак накрая… абе, и тогава пак за нея. Нищо, че нямат и политически опит, и опитните политикани ги правят на маймуни – с времето ще се научат. (Аз мисля да съм се понаучил вече, покрай опит още от организирането на СДС навремето, та досега. Няма обаче да ида да им помагам, точно за да не свикват да приемат парашутисти. Свикването с парашутистите може да им докара повече бели на главата, отколкото полза ми е по силите да им донеса. Ще помагам отстрани с каквото мога.)

  6. Калин Says:

    Немой се отчайва!

    Аз, като нямам какво да добавя, само се усмихвам и пускам линк към тебе във Фантазия.

    (Но мълчаливата съпричастност може и да стои като липса на съпричастност, знам. :/)

  7. foo Says:

    срещат се двама приятели един понеделник, и единият се оплаква:
    – бях, значи, на ленински съботник и ми излезе мазол!
    – къде бе, на ръцете ти нищо им няма?
    – абе под мишницата, не е на ръцете.
    – е как под мишницата, как успя ?
    – еми цял ден – подпирай се на тая лопата..

  8. Любо Николов Says:

    Григоре,
    Това е просто разкошно!
    Само едно е лошо – твърде малко хора ще го прочетат. Трябва по някакъв начин да се добере до централния печат.

  9. Калин Says:

    При все разклатената ми вяра в централния печат – подкрепям Любо Николов. Един такъв материал на страниците на “Дневник” (например) ще достигне и хора, които не се отбиват тук, ще размисли някои от тях. Само трябва да се преработят местата с хипервръзките. 😉

    Гри, навит ли си да го пратиш?

  10. Григор Says:

    @Калин: Блогът ми е в блосферата на “Дневник”. Ако искат, могат просто да препечатат материала. Не съм убеден, ако им го пратя, дали ще го отпечатат. Дори не знам как става – никога не съм пращал текстове на вестник…

  11. Ruslan Trad Says:

    Много хубав материал. Искам да го публикувам и аз. Пратете ми отговора си на ruslantrad(@)gmail.com

  12. Григор Says:

    @Ruslan Trad: Можете да го публикувате спокойно – блогът е под CC-BY лиценз. 🙂

Leave a Reply