Не питай какво България е направила за теб…

… а какво ти си направил за нея!

Това е един девиз, който доста често чувам напоследък. И ми се иска да му отговоря – веднъж и завинаги.

Нямам нужда да питам какво съм направил аз за България. Знам го. Ще го кажа обаче, заради другите, които не го знаят.

Като начало, съм си плащал данъците, през целия си живот досега. Даже и тези, които принципно има как да скриеш – данъците върху заплатата. (Така или иначе, те са много малка част от данъчната тежест. Огромната част от нея са ДДС, акцизите, митата и прочее. Всички данъци, които плащат всички фирми, държавни или частни, които ме обслужват, в крайна сметка излизат отново от моя джоб, чрез цените. Реално българинът плаща като данъци, преки и косвени, повече от половината си заплата.)

Чрез данъците си, като начало, аз съм изплатил абсолютно всичко, което България е направила някога за мен. Всички медицински разходи. Цялото ми образование, с всички стипендии и придобивки, които съм получавал. Моята част от всички дежурства на пожарникари, полицаи и всички други необходими общественоохранителни служби. Всеки един държавен разход за мен, до последно. (Всъщност, някои от тези разходи са платили за мен родителите ми, а аз ще ги платя за децата ми. Но в крайна сметка нещата се изравняват.)

Също така, чрез данъците си аз изплащам разходите, които държавата ще направи за моята пенсия. (По косвен начин – аз изплащам пенсията на родителите си, а моята ще я изплащат децата ми. Но в крайна сметка нещата се изравняват.) Така че на мой гръб е също така всичко, което България някога ще направи за мен.

Изплатил съм също така своята част от разходите по издръжката на всички институции, които не ми помагат пряко, но са някаква част от държавата, и на теория са ми от полза в някакви висши сфери, или при някакви обстоятелства. Всички държавни и общински институции – като се започне от президентството и парламента, мине се през министерства, комисии по бедствия и аварии, армия, държавен резерв, разузнаване, и се стигне до научни институции и регулационни органи. Всички.

(Отделно от това, съм лежал две години в затвора, наречен “казарма”. Осъден за престъплението да принадлежа към мъжкия пол. И наказан освен с лишаване от свобода и с опити за промиване на мозъка и обяснения, че това било “служба на Родината”, и “защита на Родината”. Не зная как е сега, но който е служил по мое време, знае за какво всъщнот служеше казармата. И как се отнасяше към войниците. А и каква боеспособност постигаше. Добре, че тогава не ни атакува някой. Примерно Албания, с отряд от стотина овчари с геги. Щяха да превземат България, подпомогнати на драго сърце от нас, войниците. За да ни отърват от гаврата, на която бяхме подложени от държавата си.)

Затова и не виждам никакъв смисъл да питам какво България е направила за мен. Отговорът е неоспорим – нищо. Дължа й благодарност колкото на продавач, комуто плащам покупката си. В рамките на учтивостта – да, благодарен съм. Но ако се опита да излиза с номера, че съм й длъжник, няма да мине. Всичко, което ми е дала, съм го платил до стотинка… И това е само началото.

Освен това, аз съм изплатил и своята част от разходите, направени за хора, които не могат да плащат данъци. Инвалиди, сираци и всички други в неравностойно положение. Тежко болни, чието лечение струва много, и техните лични данъци не го покриват. Пенсии на възрастни хора без деца, които да им ги изплащат чрез данъците си. Помощи за безработни, социално слаби и нуждаещи се. Обезщетения за пострадали при бедствия, аварии и злополуки. Издръжка на домове за деца без родители. Държавна субсидия за културни институции. Всичко, което съществува в България, и за което тя си приписва заслугите, е изплатено от мен – и от теб, който четеш това в момента.

(Да, знам, че държавата няма откъде другаде да вземе пари, освен от мен. Но ако е така, нека не претендира, че ми е дала каквото и да е. Редно е тя да ми е благодарна за това, което аз съм направил за нея.)

Така че и тези, които получават пари “от държавата”, не й дължат нищо. Дължат го на теб и мен. А аз, и сигурно и ти, не ги смятам за длъжници, и не съжалявам за тези пари. Ако имах възможност да си ги взема обратно, не бих взел и стотинка, ако ще да умирам от глад. Така че, ако си инвалид или социално слаб, не вярвай на лъжата на държавата, че й дължиш нещо – този помен тя го прави с моята пита.

В добавка към това, аз съм платил невероятни суми, изхарчени от управници за личния им кеф. Докато аз се гърбя да изкарам за хляба, те от моя джоб живеят като бейове – те, слугите ми. Привилегии, лимузини, почивни станции, кортежи, дрешки за хиляди – всичко това го плащам аз, от джоба си. А в замяна получавам фрази като “не питай какво България е направила за теб…”. И да беше само това.

Пак аз съм платил астрономическите суми, загробени от въпросните управници за далавери. Не зная колко милиарда, с гаранция не един или два. Получил съм от тях пътища, чийто асфалт се троши като юфка, построени на думи обекти, закупени за безумни суми ненужни никому боклуци. И самочувствието на жител на бананова република без банани… Ей, вие с големите девизи, къде се дянахте?

И пак аз върша със собствения си труд това, което съм платил на държавата да върши, а тя не е свършила. Събирам със собствените си ръце боклуците, с които са затрупани планините, и за почистването на които държавата ми удържа данъци. Протестирам срещу бетонирането на природата, за което съм платил на държавата да го предотврати или поне ограничи. Възмущавам се от своеволията на банки, топлофикации и всякакви монополисти, за които плащам на държавата да ги регулира. А държавата, финансирана от моите пари, се задейства, за да ми пречи, и да влошава последствията от това, че не е свършила за каквото й плащам.

И пак аз съм платил разходите по създаването на негодни за използване, а понякога и безумни или направо престъпни закони. За всякакви средства, с която държавата, слугата ми, да контролира мен, собственика й. За всякакви режими на секретност, с които да ми пречи аз да я контролирам. За наредби, че имам право да протестирам срещу нея, ама когато на нея й кефне да ми разреши. И за разпореждания, че ако това не ми харесва, и го заявя открито, аз съм престъпник, и трябва да бъда следен, проучван и дори сплашван…

Ето това аз съм направил за България, и тя е направила за мен. Отсега нататък няма да питам, а ще го казвам. При всеки случай, когато чуя някой демагог да се опитва да изкарва хората, платили всичко в тази държава, длъжни на някого за нещо.

За да го чуват и те, и да знаят – те са тези, които са направили в България всичко за всекиго. Който друг си приписва нещо, краде техните заслуги, и това не бива да му се позволява. Истината трябва да се казва в очите. Само тогава гьонсуратите ще престанат да ни се качват на главите и да ни изгребват джобовете. Само тогава ще престанем да бъдем поданици на тези, чиито гуши пълним, и ще станем граждани, които се разпореждат с държавата, която притежават.

69 Responses to 'Не питай какво България е направила за теб…'

  1. Георги Says:

    Малка поправка – данъчното бреме в България е около 40% в последните години – тоест, около 40% от заплатата ти отива за данъци ( всякакъв вид ), но все пак си близо, че е почти половината.

    А като цяло – този спор ми се струва доста… неоснователен. Единствено някой, който хал-хабер си няма от държава и обществен договор, може да каже такава простотия ( Не питай какво може държавата да направи за тебе, а какво ти – за държавата ). Вероятно и някой демагог-популист-социалист, разбира се… Държавата на теория има само няколко функции и в списъка не присъства “да й се помага”…

  2. Кръстю Says:

    @ Георги—Джон Кенеди(американски президент, убит): “Не питай какво е направила за теб родината, а се запитай какво си свършил ти за нея!”
    Той от кои е?! Демагог-популист-социалист, или “някой, който хал-хабер си няма от държава и обществен договор”? :D
    —————————
    А иначе, специално за Българската държава (Аз деля Родина и държава) съм почти напълно съгласен. Само за казармата имаме малко разминаване…Но , хайде, то е друга тема :-)

  3. Виктор Says:

    Наскоро бях в службата по вписванията, на новото й място в кв. “Гео Милев”. Едни големи зали ми се сториха, не както беше на “Патриарх Евтимий” и “Граф Игнатиев”. Вътре – жега, ама жега… Все едно, че трябва да се събличаме по къси ръкави… Първата ми мисъл беше, че данъкоплатците плащат тая жега, съвсем излишна, изнежваща и разболяваща. Живея с жена си и дъщеря си в общински апартамент и всяка година един от документите, който трябва да занесем на общината е справка от тая служба, че не съм придобивал имоти и прочее. по 10 лева за тримата – 30 лева плюс 2 лева някаква още такса. Опашки, хората чакат… Една чакаща жена възропта, че не може два часа да чака, а служителката зад гишето дори я няма. Друга служителка й се скара… На входа отвън рампа за инвалиди, наблизо светофар със сигнализация за слепи. Помислих си, че само това ни е цивилизованото… Тоест, предметите ни са цивилизовани, ние – не.
    Трудно ми е да направя сметка, каквато Григор прави. Работя вече повече от 25 години, само 6 месеца бях в неплатен отпуск, докато ослепявах в болницата. После се оказа, че е могло да съм в болнични през това време, но имало някакви грешки в законодателството, които после уж коригираха. Получавам пенсия като инвалид, и това донякъде ме притеснява и като че ли не ми дава право да кажа, че съм дал повече, отколкото съм получил…
    Затова искам да кажа на всички, които работят и плащат данъци:
    Хора! Контролирайте тия, които харчат парите ви! Всякакви държавни институции, чиновници, лелки и момичета зад гишета, политици и всички останали. И не само с избори. За всяка нелюбезност на чиновник трябва да се държи сметка. Тия хора трябва да осъзнаят, че са служители, че най-важни са данъкоплатците, че те трябва да служат на данъкоплатците, а не данъкоплатците на тях… Това всъщност изглежда много ясно, но сума народ от нашето общество май все още не го осъзнава.
    Мисля си, че ако разсипията и нехайността в държавата, в онези, които преразпределят, са поне наполовина по-съвестни, всички ще живеем много по-добре.
    Ако бях началник на тая служба, за която писах по-горе, моментално щях да запецна климатиците или каквото е там на 20 градуса или още по-малко. На която чиновничка й е студено, да се облича, ако ще и ръкавици да слага.

  4. Виктор Says:

    Исках да добавя и това, че всички, които не работят, инвалиди най-вече, трябва да имат усещането, че ги издържат именно данъкоплатците, а не някой друг. Държавата дава пенсия, но разбира се, държавата я взима от работещите хора, от ония, които плащат данъци.

  5. Lyubomir Sirkov Says:

    А моето допълнение към темата е, че не трябва да се отнасяме дискриминационно към собствената си държава.
    Какво имам предвид: всеки от нас принадлежи към множество най-различни общности от най-разнообразен характер: семейство, професионална общност, организации с една или друга цел, и т.н. Държавата също е сред тези общности. И както с участието си в изброените общности се опитваме да постигаме едни или други цели, по същият начин няма нищо лошо в това да се опитваме да постигаме свои цели и чрез държавата. Както и всяка друга общност, държавата също е просто още една възможност да направим нещо заедно с други хора. Не мисля, че трябва да се отказваме от тази възможност.

  6. Longanlon Says:

    СИЛА!!!

  7. npocmaka Says:

    Данъчното бреме е доста повече от 40% май надминава 60%

    преките данъци върху заплатата са около 30 % (малко повече).После идва ДДС – което е още 20% към оставащата сума.След ДДС остават около 55% от заплатата която плучаваш. После идват всякакви такси смет, данъци за автомобили (който ги има) и Минетки , данъци за имоти и прочее.Като добавим и всяка такса която трябва да платиш възползвайки се от “услугите” на някое държавно учреждение.

    И в карайна сметка какво е направила държавата за мен?
    :-D

  8. Григор Says:

    @Кръстю: Ако Кенеди наистина е казал такова нещо, значи е демагог. (И то при положение, че в САЩ нещата са много по-различни оттук – там принципно би могло да се каже, с куп уговорки, че държавата прави нещо за хората.) Колкото и да е велик Кенеди, фактите са факти.

    (За казармата – може би ти си служил при по-различни условия. Аз говоря за своите.)

    @Lyubomir Sirkov: Така е, държавата е една чудесна възможност да направим нещо заедно с другите хора. Но нека си знае мястото – на инструмент, създаден за служба на хората. Нека не се опитва да се кичи с моите и твои заслуги. Защото държавата е точно като парите – най-добрият слуга, но и най-лошият господар.

  9. in2h20 Says:

    Хайде да направим нещо за държавата.
    Ето
    тая коледа
    никакви пъри за назначените по сирашките домове.
    Ако за тях няма работа
    има някакъв шанс държавата да установи наблюденията на Дайнов
    и измисли бърза процедура по осиновяване на тия сиротници.
    Нека да си подарим най-накрая една достойна коледа – на тях и на нас.
    Стига срам !

    В живота ми нещат се случват, щото се ангажирам
    Не щото някаква институция, съществуваща заради мен
    прави нещо за мен
    Аз съм от хората – ресурси.
    Не всички са така. За тях трябва държава.
    Затова предлагам да почнем реформирането със спирането на грешните пари, грешния данък който плащаме всеки път за да продължаваме страданията на слабите.

  10. Кръстю Says:

    @Григор — Е, ще кажат, че времената са били такива…1962г..Тогава, 6 годишен ,политиката е било последното нещо, което ме е вълнувало, но светът е бил изправен на нокти…Войната се е крепяла на косъм…Руските ракети са били надървени в Куба, под носа на САЩ…”Лов на вещици” не е лаф от нашия преход, а взаимстван от там…Вероятно си чувал за параноята на тема “комунизъм” и масовите арести на държавни служители само по подозрение ,че са комунистически шпиони…Нямало е как без демагогия ….Виж там и за Алън Дълес ..:-)
    ———————–
    А за казармата да….не беше леко, бях и женен при това,но бях в ракетни войски…Бил съм една седмица командировка в техническия дивизион в Мусачево :-)
    Имах предвид, че един вид школа…Две години наистина са мното, но едно шест месеца не е зле…За възпитание на чувствата, дето се вика и за научаване на основни техники за самозащита…и най-вече за действия при бедствия и аварии..

  11. mick Says:

    Да се чуди човек на глупостта на доброволците едно време – всички войни в които България е участвала.. а и не само доброволците, всички които са били мобилизирани.. защо са си давали живота? Сигурно са получили специални подаръци от държавата тогава? /няма да ви казвам каква мизерия е било тогава/ ;)

    Тоя новият начин на живот – “какво ще получа, за да направя еди какво си.. ” .. почна да се изражда – накрая ще стигнем до – какво ще ми дадете, за да дишам ;)

  12. Григор Says:

    @in2h20: Звучи парадоксално, но нищо чудно да е добра идея. За държавата и за нас не знам, но за сираците с гаранция. Те не са виновни с нищо да бъдат държани все едно в затвор. Ако държавата приеме свестни процедури за осиновяване (или ако ние я натиснем да го направи), нищо чудно да получат едно много по-свястно детство. Германските процедури например са чудесна база.

    @Кръстю: Ракетните войски са мъничко по-друга работа, поне елитните. В стандартното артилерийско поделение човек научаваше предимно да марширува по плаца, да обслужва оръдието и да се подмазва на началниците. (Предполагам, че последното би могло да се сметне за някаква форма на техника за самозащита, де.)

    @mick: Давали са си живота, за да опазят домовете и семействата си. И затова заслужават да им се кланя човек – на тях, а не на държавата. Поне тяхната слава не е узурпирана…

    А, и още една подробност. Докато България още е участвала във войни, командването й е действало по достойна традиция – генералите трудно е можело да ги намериш другаде освен на предната линия, в окопите. Сега, ако стане война, вярваш ли, че генералите ни въобще ще припарят до предната линия? Аз – не. Усещаш ли разликата, която това дава у войниците?

    За да дишаш никой няма да ти даде нищо. Както и за да си избереш управници, които няма да се кичат с твоите заслуги. Хората разчитат на себе си за всичко. На “държавата” разчита добитъкът.

  13. mick Says:

    А, че чиновниците трябва да бъдат контролирани е ясно.. но и те са хора и те предполагам четат този блог .. и ако и те са недоволни – и искат първо да им се даде? ;) Стигаме до омагьосан кръг?… та кой трябва да го прекъсне? това май е по-важният въпрос.

  14. mick Says:

    @Григор – Да хората са си защитавали домовете си, но колко ли човека днес ще направят същото? Освен това, едно време, хората не са си правили сметката – Сега имаме много добри и честни генерали, и супер цар.. та затова ще склоним да отидем на война и ще запазим домовете си… Направо са тръгвали, просто е било въпрос на чест и на дълг.. неща които вече не съществуват. Сега всичко, се свежда до един въпрос: Колко ще получа в замяна?

  15. Георги Says:

    1) Тази реплика наистина е на Кенеди ( Григор, ако не знаеше ) – но както вече се спомена – Кенеди е популист-демагог ( политик… )

    2) Данъчното бреме – около 40% е. Данъците върху заплата са 10%, а не 30%. Осигуровките *не са* данъци.

  16. Кръстю Says:

    Да оставим казармата за сега…Друго мисля…С това да сме добри и загрижени само по коледа и Велик ден не решаваме нищо…даже по-лошо – само залъгваме Егото си и правим по-голям грях…Особено като ония VIP – просташки изпълнения , пиянски изцепки и женски интриги по телевизията..Представяте ли си каква перверзия е да вземеш едно дете от дома за сираци на 24.12 в къщи и да го върнеш на 2.01. следващата година?!
    “Господин за един ден”, дето имаше един филм…Има начини за благотворителност – примерно частично освобождаване, или намаляване на данъци на бизнесмени ,влагащи средства в някакъв фонд, но при строг контрол за ползване по предназначение.И без много шум…Има достатъчни поводи за шоу и политически шутове да ни разсмиват :-)
    Познавам много хора, в това число и аз, които с радост ще купят баничка на едно циганче, но няма да му дадат 1 лев ,който дъртия мангал ще му вземе и ще изпие…

  17. Кръстю Says:

    @ Григор – за съжаление и това го има :
    http://www.pravoslavieto.com/interviews/2002/hadzhiev.htm

  18. vde Says:

    Ще дам няколко примера тук където живя, не в България. Заплатата не ми е безбожно висока, мисля, че е малко над средното ниво за частния сектор, но е достатъчна, за да мога да си позволя да издържам семейството ми. От парите които получавам около 35% са данъци (от тези 35% около малко под половината са за са здравоопазване). За тези 35% данаци какво получавам от държавата.
    Срещу 5 евро и рецепта получаваш ВСЯКО изписано от личния ти лекар лекарство.
    Внимание от всеки доктор при когото си отишъл без да се замислиш дали ще ти иска нещо повече.
    Срешу 57Евро месечно получаваш достъп до градски транспорт, който не може да се сравнява по нищо с българския. Редовен е (среднот между 2 и 6 минути през деня за почти всичко, а през пиковите часове метрото е на 1 максимум 2 мунути). Още за транспорта топъл е през зимата, с климатик е през лятото, дори ако не си си взел билет, кодуктора няма да ти отхапе главата от кръста нагоре, а съвсем учтиво ще ти продаде билет. Самия транспорт е устроен така, че това да се придвижваш с бебешка количка или с инвалидна такава не само е напълно възможно, но и без проблемно. И още нещо за транспорта което винаги ме е дразнело в българия, с извинения към българския пенсионери, но тук няма бабички с по 10 чанти и 2 туби в 8 сутринта, които да те врънкат за място щото видиш ли била оперирана наскоро и иска да седне, напротив в 90% от случаите когато съм отстъпвал място, бабата ми е казвала, че няма нужда с усмивка на лицето, а ако седне пак с такава ми благодари.
    Държавната администрация е малко странна, но като й свикнеш пак нямаш проблем минаваш доста безболезнено, да не говорим, че повечето неща могат да станат през пощата.
    Като стана дума за пощата, тук тя наистина гарантира поверителност на това което си пратил или което банката ти е пратила е само за твоите очи.
    Примери тук има още много, от това, че “бърза помощ” наистина тук е бърза и за 10 мин е дошла да те види жив ли си и имаш ли нужда от друга специализирана намеса, до това, че оставя старите хора на кафе след като са били при доктор.

    Като цяло и в България си плащах данъците (и пак не малко), но за да живя прилично ползвах връзки, тук не ползвам връзки, защото ги нямам, а си плащам данъци и системата въпреки това работи.

    Обичам си родината, но не и държавата.

  19. Габче Says:

    Гри,

    радвам се за поста ти, той е триумф на човека, който Е, може и иска да промени нещата и с поста си прави крачка, малка, но сигурна и истинска към постигането на това, което иска.

    Истинският Гражданин и Човек.

    Поклон

    Габче

  20. Шapкан Says:

    Гриша, полека-лека стигаш до моето мнение: държавата е излишна. Тя съществува сама за себе си. За чиновниците. За държавните служители. За политиците, за обръчите им от фирми, за техните роднини, приятели и безнес-аверчета.
    Въпросният “обществен договор” е съществувал в чистия си вид само в държавата на симпатягата Влад Цепеш. Той, човекът-държава, си е спазвал уговорката спрямо народа (понеже е бил психопат на тема ред и задължения), а в отговор е изисквал да се спазват стриктно неговите правила. Да оставим настрана някои поуки от това, да се съсредоточим само върху един от изводите.
    Извод: обществен договор е възможен тогава, когато институциите са персонифицирани. Т.е. – в малки общности. В които можеш да имаш пряк контрол над избранника си, комуто си делегирал някакви права (и които той упражнява НА МЯСТО, а не отдалеч, от столица, от изолиран от хората център). За координация в национален мащаб – федериране на такива общности. Утопия? Не. Има го на практика (и процъфява от близо 200 години в почти непроменен вид). И не напразно тази практика е била образец за национално-освободителното ни движение.
    (някой да се е сетил за коя страна намеквам?)
    Държавата – това НЕ Е РЕД. А система за помпане на данъци. НЯМА човек, който не плаща данъци – само ДДС и акцизите съставляват повече от 40% от приходите за бюджета.
    Освен това, ВСЕКИ финансиран от бюджета проект всъщност струва само 40% от общата си цена. Защото 30% за такси, лицензи, други простотии (само за да СТАРТИРА проектът!). Още 30% – администриране и проверки (правени не от инженери и конструктивни специалисти). Сиреч 60% от стойността на даден проект се връщат – къде? Отново в институциите на държавата или в стопански играчи, пряко свързани с държавата.
    Ако това ви прилича на грабеж – правилно, грабеж е.
    Показателен пример за това е така наречената “здравна каса”. Или онази фондация ли беше, какво ли, която събераше пари за лечение на деца в чужбина.
    Държавата решава три въпроса: външна отбрана (но твърде често силите се използват за агресия); вътрешен ред (уверяват ни, че е недостижим без солидна полицейщина, а благоприятни условия за организираната престъпност създава самата държава), контролиране на ресурсите на територията на страната (населението също е ресурс – източник на данъци).
    Държавата е система от привилегии. Не по способности и по заслуги.
    Държавата е система за осигуряване на дефицит – за да го използва за контрол. (Слънцето е изобилно, нали? Я се поинтересувайте с колко данъци и такси е обременено производството и пласирането на изделието, наречено “фотоволтаична батерия”! Ами проектирането и РАЗРЕШАВАНЕТО за изграждане на такава централа? Дори да е за СОБСТВЕНИ нужди, не за продан (а си задължен да продаваш на монополист). И значи, слънчевата светлина вече е ДЕФИЦИТ, отпускан само на ПЛАТЕЖОСПОСОБНИ)
    Държавата значи централизиране на инфраструктури, които биха били в ПЪТИ по-ефективни при тяхната децентрализация.
    (например – електропреносната мрежа барабар със самите електроцентрали)
    Демократичната държава не може без корупция. Рушветът е начин за оптимизиране на пропуските в нормативната система (основен фактор). Успешна борба с корупцията има – в два варианта. Държавнически – тоталитаризъм (периодични кървави чистки на партийно-държавния апарат). И безвластнически – премахване на системата институции и привилегии, които генерират нужда от корупция.
    Държава, данъци, корупция (понеже диктатурата не ни изнася никак, нали?) – това са неща, които задължително вървят комплект. Едното у функция и допълнение на другото.
    Избирайте.

    (като начало хората би трябвало да се научат да бойкотират онова, което смятат за нередно. Така могат да станат граждани. А общество от съзнателни граждани в един момент стига до състояние, при което държавата му върши същата работа, каквато върши звънче на свинче. Т.е. – не му трябва.)

    между другото, моля да спрете с демагогията, при която използвате думите “държава” и “страна” като синоними. НЕ Е едно и също.

  21. Шapкан Says:

    Кенеди не бил демагог?
    Смях в залата.
    Нима има политик, който да НЕ Е? (освен диктатори и монарси – и пак не всички)

  22. Шapкан Says:

    някой спомена “чест и дълг”.
    Чест и дълг ли ще е да те подгонят да връщаш Македония, например, в лоното на “майка България”?
    Кои от водените през ХХ век войни, в които сме участвали, са били за “благо на народа”? Кой в крайна сметка се е облажил от кръвта на ония с честта и славата?
    То безкористното – много файско. За чест и слава. И семейството на загиналите – в най-добрия случай с мизерна пенсийка.
    То много удобно било от държавна гледна точка да съществуват тия неща – “слава и чест”. Понеже са безценни, не се плащат на тези, които са преживявали благодарение на загиналия.
    Не е даже демагогия, а цинизъм. Чест и слава. Да де, славата за народа, презрените облаги – за държавата. Щото народа, нали е възвишен.

  23. Вени Марковски Says:

    Г-жа Цветелина Бориславова е казала същото тук: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=312991

    Хайде сега, и тя ли е демагог?

  24. Кръстю Says:

    Ni dieu, ni maitre – нали така?!
    По силата на заблудата днешният човек доброволно и радостно върви по пътя на духовната погибел, считайки злото за добро. И всичко това по простичката схема:” щом не вредя никому, мога да правя каквото си искам”:.Цялото културно, социално и политическо разложение в света днес се съдържа в тази либерална дефиниция за свободата. Свободата да тръгнеш срещу Бога…
    Иисус казва: “Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си!” (Мат. 16:26).

  25. mick Says:

    Без държавата има хаос. С нея – хаосът е по-малък.. Ето вече 20 години имаме нещо като държава и хаосът расте.. колкото е по-малко държавата. Друг е въпросът, че в момента тя се е превърнала в нещо като черна дупка.. за данъците ни, благодарение на криворазбраната ни циливилизация.. грешка демокрация ;)

    Ако държавата я няма ще ги има мутрите.. но в по-мощен вид.. и тогава хората ще разберат, че пътищата не изникват от самосебе си.., че сметта не се събира от самосебе си.. че улиците и тротоарите в градовете не изникват от самосебе си също – и колко интересно .. току виж видим и частни кръстовища … и който иска да мине плаща.. на по-силния. Ще се върнем в крепостичеството и феодализма..

    Някой, ще каже, че то и сега има “мутри”.. ами да – държавата е слаба. Благодарение.. на това – “Какво първо ще получа, за да …”

  26. Кръстю Says:

    Просто едно пояснение. Когато говорим за нещо, независимо дали го приемаме нацяло, с резерви и препоръки, или отхвърляме, е добре да знаем какво значи…Е, по точно какъв е бил замисълът му…:Понятието „държава” има славянски произход и значи „държане на властта”, „господство”.

  27. Григор Says:

    @mick: Не е нужно да си чел твърде внимателно, за да разбереш – въпросът е не “колко ще получа”, а “откъде накъде друг ще си приписва моите заслуги”. Различно е, нали? Ако се замислиш, ще откриеш, че всъщност е точно обратното. Където някой си приписва заслугите на друг, тези, които дават, не получават в замяна. А където който дава не получава в замяна, много бързо всички се научават първо да питат “какво първо ще получа, за да…”. Защото всеки знае, че първо даде ли, после няма да получи.

    Същото, в християнски понятия: законът на Христос – “ако те ударят по едната буза, обърни и другата” печели умове и сърца само в общество, свикнало със закона на Мойсей – “зъб за зъб, око за око”. В общество, свикнало със закона на джунглата, Христосовците се превръщат в идиоти и посмешища, на чийто гръб всеки учи децата си какви да НЕ бъдат. Това прилича ли ти на добра тенденция?

    @Георги: Формално осигуровките не са данъци. Реално обаче те също са нещо, чрез което ти сам си плащаш здравните, пенсионни и други грижи, а държавата нерядко после претендира, че тя ти ги плащала. А моят проблем е не че държавата съществува, или че разпределя средства, а че си приписва заслуги, които са мои (в смисъл, на данъкоплатеца). Затова разглеждам тук и осигуровките наравно с данъците.

    @Кръстю: Напълно съм съгласен, и за грижата към сираците, и за купуването на храна на просяците (когато реша да им помагам, обикновено правя точно това). Но не съм съгласен, че либералната дефиниция е пътят към злото – напротив, смятам, че другите са този път. Проблемът ни например с корупцията и престъпността не е принципът “щом не вредя никому, мога да правя каквото си искам”, а нарушаването му: корупцията и престъпността, за разлика от благотворителността например, са лоши именно с това, че вредят някому.

    @vbe: Право в десятката. Всъщност почти всички, които плюем България, сме точно такива – обичаме си родината (заслужено), но не и държавата (още по-заслужено). Проблемът ни е, че не правим достатъчно, за да я контролираме със здрава ръка – например не будим другите хора, че това е тяхна лична работа, и ако не си я вършат, ще бъдат крадени и драни докрай и заслужено.

    @Шаркан: Контролът отгоре надолу също на теория работи само в малки общности, където контролиращият познава всички контролирани пряко от него. На практика обаче работи и в много големи общности, чрез власт, изградена като пирамида – много нива, на всяко от които един или малко контролират повече по-долу. Това означава, че същата система е приложима и в обратна посока, пирамидален контрол отдолу нагоре – много нива, на всяко от които група хора отдолу контролират един или малко свои избраници на по-горното ниво. Причината този контрол да не работи, или да работи зле, е отказът на повечето от хората по-долу да контролират тези по-горе.

    Държавите, в които процентът на желаещите да си свършат работата да контролират този над тях е над средния за човечеството, се наричат още “бели”, “демократични” или “първи свят”. Известни са с под-добри условия за живот, по-уважително отношение на държавата към индивида, повече граждански права и свободи, и т.н. Колкото по-висок е процентът на активно контролиращите държавата си, толкова по-висок е стандартът на живота в нея, повече са гражданските права и свободи, и т.н. Не ми е известно да са правени официални проучвания, но моите наблюдения го показват еднозначно… Изводите са си за всички нас.

    Апропо, най-страшната корупция я има точно в тоталитарните държави. Просто там е институционализирана и официализирана. Какво е правото на Партията да се разпорежда с държавата по закон, ако не узаконена корупция от най-крупен възможен мащаб?

    @Вени Марковски: Точно така, Вени. Щом го е казала, значи е демагог. И ако Бойко Борисов го каже, също ще е демагог. Хайде сега тичай да подшушнеш на ушенце тук или там, че съм го казал.

  28. Кръстю Says:

    @ Григор — Разбира се, ти имаш свободата на избора, който винаги можеш да промениш…
    Светостта и духовността не могат и не бива да бъдат сведени до идеология…Факлата може да свети ,но и да пали.
    Не забравяй, че едно от имената на падналия ангел е “Лукавия”

  29. Шapкан Says:

    хайде без цитати от свети писания. От там може да се извади какво ли не.
    Гриша, в тоталитарната държава има ли корупция – значи е тръгнал процесът на загниване на системата. Корупцията е средство за деблокаж, бутон reset – и той работи в относително свободни системи, а там, където всичко е регламентирано, корупцията е заменена от практически кастови привилегии.
    Ние познаваме лично само разложението на тоталитаризма.
    Давал съм си труда да говоря с възрастни хора, които помнят и времето на Борис ІІІ, и диктатурата, и живковщината. Също така – сталинизма, “затоплянето” на Хрущев, началото на брежневизма (аз му хванах края и го сравнявах с това, което беше в България). В Герман имаше един дядо, Милко ли беше или Мишо, изхвъркнало ми е от главата, почина преди малко повече от 12 години, викаха му Италианеца, понеже през 30-те беше живял близо до Рим. Върнал се чак през 1942-а. Та той твърдеше, давайки поразителни примери, че режимите на Мусолини и Живков се различавали само по езика и архитектурата.
    (не знам как се отръваваше с тия си приказки по татовото време; имаха го за чалнат. Пък и откакто се помня, в цялото село в 12:30 отвсякъде звучеше сигналът на “Дойче веле”, а привечер – “Свободна Европа”.)
    Забележка: В Италия така и не се стига до завършен тоталитаризъм, причината е в дефекта на фашистката доктрина, която е ревизия на марксизма (оперира с модела на Маркс, но намира “изход” в тезата за “класов мир”, гарантиран от една силна държава с неограничени репресивни възможности).
    Така че не само въз основа на книгите твърдя тия неща за корупцията. Тоталитарната държава УНИЩОЖАВА корупцията физически, защото това нарушава йерархията от привилегии (може някой да помни лафа: “тоя краде като областен секретар, а е само директор на АПК!”). Затова под “корупция” разбираме облаги по нерегламентиран от държавата начин.
    Демократичната държава не че толерира корупцията, но не се стреми да я ИЗКОРЕНЯВА, а просто в един момент запушва дупките в нормативната уредба (но и създава нови вратички; в края на краищата, от кого се правят законите? От партии. А партиите нямат интерес да губят източници на доходи и канали за взаимодействие със стопанските играчи).

    Относно мутрите: ами че от какво живеят мутрите? От предлагане на стоки и услуги, ЗАБРАНЕНИ ОТ ЗАКОНА.
    В същото време, като ти дойдат рекетьори, ти не можеш просто да извадиш пушката и да ги гръмнеш за наглостта да те изнудват.
    От една страна, държавата създава предпоставки за съществуването на престъпни групи, а от друга – лишава гражданите от възможност за организирана самоотбрана.
    Защо?
    Ами защото държавата в крайна сметка получава ДОХОД от престъпния свят. Пряко – изпирането на парите какво е? Ами плащане на данък. Къде отива този данък? В държавата. Косвено – съвсем основателно се искат бюджетни средства за борба с престъпността. Само че къде точно отиват тези средства? Ами по посочения вече механизъм – една 40% “вършат работа”. Другото се преразпределя вътре в самата държава. За закуски.
    ТАка стигаме до контрола отдолу. Обаче, ако той е пирамидален, значи има много нива, а всяко ниво – това е група хора с определени интереси, възникващи като функция от мястото им в пирамидата на контрола. И контролът се обезсмисля.
    Затова ВСИЧКИ длъжности в администрацията трябва да са:
    1) ПРЯКО избираеми (а за адекватен избор това може да става само в малки административни единици);
    (между другото, много се дрънка за разделение на властите, обаче избирателите гласуват САМО ЗА ЕДНА – законодателната. Изпълнителната се формира после с участието на законодателите, които са ИЗВЪН КОНТРОЛ на избирателите; ами съдебната власт? Защо тя не е избираема? ГОляма заблуда е това с ТОЗИ ВИД демокрация)
    2) да няма срокова мандатност, а ДО ПЪРВИЯ ГАФ на избранника;
    3) общността трябва сама да решава какви и колко администратори да има. Ако едно село реши, че му трябва само кмет – така ще бъде. Ако сметне, че му трябва и шериф (който има право да мобилизира граждани за “полицаи” – тук се предполага, че притежаването и носенето на оръжие не е ограничено, както е в наистина “бели” страни) – никой не може да им наложи друго. Ако рекат, ще имат избран съдия, ако не – за всеки спорен случай ще си избират арбитри.
    СЪщо така една община трябва да може сама да решава свой бюджет и колко да отпусне на федералния координационен център (ако има нужда от такъв изобщо; на практика система от интернет-форуми на потребителски кооперации, синдикати, общини и други граждански сдружения може да играе ролята на координационен център, което пак си е пряка демокрация).
    За функционирането на такова общество не е нужно тежко многотомно законодателство, а система от свободни договори и десетина консенсусни принципа, според които се изработват локални правила.

    А по въпроса за “въоръжения народ”, ако някой сега ревне, че ще се изпозастреляме – да има да взема.
    ЛИЧЕН опит от всеобща въоръженост имам от казармата. По време на учения през 1986-а ни заповядаха да отворим сандъците с патрони, имаше съмнения за нов атентат като на гара Буново. И какво стана? Ами следното – в лагера, където всеки носеше на гърба си автомат с по 30 смърти в пълнителя, момчетата ПРЕСТАНАХА ДА СЕ ПСУВАТ. Не, не почнахме всички да се държим като английски джентълмени, но определено нарасна мотивацията за погаждане, за отбягване на конфликти. НИкога преди и след това ротата ни не е била по-задружна от онези няколко дни. Между другото, и пиенето намаля. Пак си поркахме, но не се наливахме. Интересното е и това, че от всички офицери и старшини с нас останаха само онези, които уважавахме независимо дали бяха строги с нас или не (“стабилните” шапкари). Всички останали се изпокриха. Юри Генерала май тогава вече беше в поделението, питай го, Гриша, сигурно помни случката.

    И още нещо – образованието по време на Възраждането е било по-качествено за наличните условия, от последвалите години на централизирано държавно образование. Т.е. гражданската самоинициатива с доброволна договорна основа винаги е ПО-ДОБРА от държавна институция с механизъм на принуда.
    Да подсещам ли, че читалищата са били гражданска инициатива?
    Ами кооперациите (не пародията “ТКЗС”)?

    Проумейте, държавата има СОБСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ, които по дефиниция не съвпадат с интересите на всеки един човек “от народа”. И всичко, което държавата “прави” за гражданите си, е СТРАНИЧЕН ефект, а не основна насока на нейната дейност.
    Държавата – това са данъци. Ето го интересът. Държавата НЕ ПРОИЗВЕЖДА НИЩО, освен нормативи, задължителни за гражданите, и приети БЕЗ участието на същите тези граждани. Демагогски се твърди, се гражданите предварително са дали съгласието си да ги ебат по начин, който властта намери за добре. Взаимността тук се изключва – ти самият не можеш да теглиш майна на системата, най-много да успееш да вгорчиш живота на някой чиновник – и толкоз.
    Държавата – това е монопол. Най-различни монополи. Пак негласно се предполага, че хората са твърде тъпи (дори когато е вярно, тъпаците все пак се учат и поумняват, но ако нямат стимул и причина да поумняват – остават си тъпаци), за да се справят сами, да решават сами, да преценяват с акъла си (и като приемат нещо тъпо, ще си изпатят и ще внимават).
    И един от най-лошите монополизми е законодателният. Държавата се страхува да утвърждава законите с референдуми.
    За какво говори това?
    Друг монопол са парите. Печатани по неясен начин, не в зависимост от наличния обем стоки и услуги. Не можеш да платиш с друга, освен с призната от държавата валута. Не можеш да се финансираш сам, като пуснеш “частни” пари за реализиране на някакъв проект (и пазарът, признавайки тези пари, ако емитерът е сериозен, ако проектът не е фантасмагория, автоматично решава въпроса със средствата, с реализирането или с умирането на даден проект).
    С една дума – държавата ни държи за малоумни дойни крави. И ни плаща с приказки за “чест и слава”.
    Кажете ми само една сфера на обществения живот, в която държавата НЯМА АЛТЕРНАТИВА? Не съществуват такива сфери. Навсякъде и във всичко МОЖЕ да се мине без властови център, без принуда, само на базата договаряне и гражданска инициатива. Това разбира се предполага и отказ от икономиката на печалбата (както я характеризират цайтгайстовците, които имат доста залитания, но и напълно здрави идеи наред с това), но какво страшно има? В края на краищата, финансите и икономиката са съобразени с фактора държавност, а не обратното (в началото е било обратното, при прехода от един строй към друг нещата текат естествено, ала после вече не “търсенето” определя предлагането, а предлагането манипулира търсенето – и това е бил краят на либералните ценности преди близо 150 години).

  30. Кръстю Says:

    @Шapкан – прав си , от Светите писания ” може да се извади какво ли не” :-)

  31. Григор Says:

    @Шаркан: Тоталитарната държава представлява узаконена корупция в същността си. Разложението й е дребната, късна форма на корупция в нея. Голямата корупция, която се създава със създаването на тоталитарната държава, е записана в законите й. В България например това беше т.нар. член 1.

    За пирамидалния контрол – след като отгоре надолу работи, значи има начин да работи и отдолу нагоре, иначе се нарушава Третият закон на Нютон (който е валиден далеч не само във физиката). Отгоре надолу, например, ако горно ниво не контролира както трябва долното, по-горното го сменя. Същото може да работи и в обратна посока – ако долно ниво не контролира горното, по-долното го сменя. Проблемът ни тук е, че нямаме по-долно ниво от нас, иначе както не контролираме по-горното ниво, отдавна да ни е сменило… От нас си зависи.

    За корупцията – от много време се глася да напиша една серия записи за корупционната икономика, но искат малко мислене, за да не пиша глупости. А съм така претоварен и капнал, че не смогвам. Но очевидно е нужно да събера сили и да го направя.

    Частни пари, естествено, можеш да пуснеш, под формата на акции или каквото искаш. Парите са вид ценна книга, точно както и акциите. Ако твоите частни пари са по-надеждни от държавните, примерно в момента има хиперинфлация, но акционерната ти фирма е стабилна и процъфтява, всеки ще търси акциите ти, и ще бяга от “държавните” пари.

  32. Кръстю Says:

    @ Григор – Прощавай, че пак се обаждам, но мисля че Нютоновите закони намират приложение не само във физиката и инженерните науки, но точно тук не са на място. Тия, нива са условни и има взаимно проникване в тях с всичките му последици…Министърът е и обикновен гражданин съгласно Конституцията и неговата власт не е от Бог, просто е избран, нормален гражданин с временно завишени правомощия и отговорности , с цел изпълнение на задълженията си..и освен това (уж) сме равнопоставени пред закона…По тая тема за демокрацията съм публикувал разни работи , писал аз свои мнения , и за мен ТАЗИ “демокрация на зрителите” е един фарс и е от лукавия….страхотен капан е, не отричам….:-)
    Понеже сме беседвали на тази тема имам една молба : Обясни следния казус (пресен пример) —Аз ,като избирател съвсем хипотетично съм гласувал за РЗС. Харесала ми е програмата и мисля, че те ще ме представляват ….Но един (макар и доста едър) депутат ,който не съм избрал пряко, ирази доста….ясно своите права и съвсем “демократично” наруши моите….Моят глас къде е г-н Гачев :-)
    ———————-
    PS -Видя ли по телевизията муцуната на Берлускони….Ако не си, няма страшно, ще я покажат сигурно доста пъти в новините ….А там имат по-голям стаж в демокрацията…Или ще кажеш, точно поради това :-D

  33. Joke Says:

    Да, много добро описание на това, което правим ние за държавата. Жалко, че много малко хора осъзнават каква длъжница им е държавата и не искат да гласуват дори. Нищо казват не зависело от тях… А то всъщност зависи. Както и да е. Ядосах се като си представя всичко това.

  34. Шapкан Says:

    не, Гриша, когато нещо работи в едната посока, това не значи, че работи и в другата. Физическите закони, сам знаеш, д%

  35. Шapкан Says:

    не, Гриша, когато нещо работи в едната посока, това не значи, че работи и в другата. Физическите закони, сам знаеш, действат статистически, а в социалната сфера – с особености.
    Затова аналогията с третия закон тук не е съвсем уместна. Сравни процеса с химическа реакция. Всички те са равновесни… на теория. На практика посоката винаги е изместена в една или друга посока. Ако в разтвор се образува неразтворим продукт, реакцията винаги е еднопосочна. За обръщането й трябва външна енергия – принуда.
    ***
    Ако контролът отдолу не е пряк – задръстването става на нивото “посредници” (както в книгоиздаването – издателствата се съобразяват с разпространителите, а не обратно).
    Узаконената корупция не е корупция в точния смисъл на термина. То е система от привилегии. Да, същността е една, но от гледна точка на закона едното е “лошо”, а другото “добро” (което доказва и безсмислието на законите, приемани от едни, за да им се подчиняват други). Но привилегиите да белег на всяка държавност, на всяка йерархична структура. Съгласявам се, че това е узаконена корупция.
    Е и? Какво постигаме с терминологична еквилибристика? Само даваме морални оценки… и не пипаме машината, която непрекъснато дава грешки.
    ***
    Акциите не са частни пари. Акционерните общества пак гонят печалба, т.е. те са елемент от порочния стопански модел.
    Но да ги оставим частните пари (Хайек е смятал, че емитери трябва да са банките, т.е. пак се построява система от привилегии, за защитата на която е необходим държавен апарат).
    Контролът над избранниците е ключовото.
    И той се обезсмисля при наличие на посредници. Съвременните комуникационни и информационни технологии позволяват пряк контрол, пряко делегиране на правомощия. Въпросът е в критичната маса хора, които могат доброволно да мелят брашно в разумен срок и с конструктивен резултат. Затова говоря за малки общности.

    Казваш, че винаги можем да сменим посредниците… ами нали това се прави от 20 години вече! И пак същите жабета ядем. Явно грешката е в самата методика, нали? Защото, доколкото знам от близки познати, швейцарците например не са хора от по-високо качество. Обществото им е такова – по-качествено. Защо? Защото се базира върху структурно опростена система, която функционално обаче е по-сложна и разнообразна. При нас е обратното – сложна структура на делегиране на пълномощия при функционална беднота, негъвкавост (затова и смазката, наречена корупция, в този механизъм е необходимо да тече по-обилно).
    А и да не забравяме за това, което си написал, и което аз ще преформулирам така: проблемът е в узурпирането на една част от обществото да постулира “национални интереси” и да кара всички да се съобразяват с тях. Да се съобразяват с нещо, в което не са си казали думата.
    Ама сами сме си виновни? Не упражняваме контрол? Как? След като системата или не е създала канали за контрол, или ги задръства!
    Значи, остава едно – бойкот.
    Натресоха смяна на автомобилните номера (да оставим настрана адекватността на мероприятието). И къде е изявата на несъгласие?
    Сега ще ни искат смяна на личните документи. И народът ще се юрне да го прави, псувайки. Защо не бойкотира?
    Защото системата го е ДРЕСИРАЛА, защото протестите, въпреки твоя оптимизъм, не играят роля на обратна връзка. Държавата е неподатлива към такива сигнали. В нейните рамки ако бойкотът не придобие форми на бунт, не работи.
    Нима е нужно за всяка дреболия да се вдига въстание?
    Пак ти казвам – ако имаш машина, която не подкарва никакъв софтуер, къде е грешката? В софтуера? В програмиста? Или в калпавия хардуер все пак, а?

  36. Калин Says:

    Ники, много се радвам да видя тия идеи за пряк контрол и пряко отзоваване.

    Сещаш ли, като ти разправях навремето, че “Зелените” ще включат предложения за такива механизми в платформата си за изборите? С Андрей Ковачев си говорихме за подобни неща още през 2008-а на един декемврийски протест по повод горските “заменки”. (Ти със сигурност си стигнал до тях по-рано – но Андрей беше първият човек, който ги формулира пред мен.)

    Чудя се обаче доколко се вдигна шум около тия предложения, и дали “редовият” гласоподавател разбра за смисъла им (или изобщо за съществуването им).

    Естествено, още повече се чудя какво ни пречи да ги огласим по-широко сега.

  37. Шapкан Says:

    забравих да добавя – не можеш да изягаш от държавните пари. Ти си задължен да ги признаваш и да плащаш само с тях.

    Кръстю, твоят глас е отишъл на вятъра.
    Затова не бива да се гласува за партии, а за ЛИЧНОСТИ, при това – в малки общини. Изключително изпълнителна администрация.
    Пък парламент – ако толкова са притрябвали общи закони, вместо локални местни правила, синхронни на общи ПРИНЦИПИ (едно просто пренаписване на “божиите” заповеди би свършило работа в най-лошия случай), тогава нека ВСЕКИ има законодателна инициатива, а нататък – референдум. Общински, окръжен, областен, национален. Където мине – там законът действа.
    И ако е калпав – вече хората се сърдят само на себе си. И съответно вземат мерки да го поправят или отменят. И колкото по-консенсусно се приема едно правило, толкова по-малко ще има нарушители.
    Механизмът за постигане на консенсус – ами върши работа и този във Википедия.
    И НЯМА да е по-лошо, отколкото при парламент. Дали ще е по-добре? Не веднага. Но одно предимство е гарантирано – няма излишни разходи за избранниците, няма пръкващи се неразбираеми закони.
    Е, ще поотслабнат адвокати и други юристи. Ама нещо не ми е тъжно за тях.

  38. Шapкан Says:

    Калине, прякият контрол върху делегираните правомощия, свободного договаряне и федерализмът са основа на анархисткия обществен модел. Не се учудвай.
    Това са обаче само организационни промени.
    Ако икономиката остане същата (на печалбата), усилията на Зелените ще отидат там, където се е изгубил гласът на Кръстю – в правото черво на системата.
    Гоненето на печалба е най-разрушителното нещо – и в екологичен смисъл, и в морален, и за икономиката като цяло. Защото в съвременната икономика най-облагодетелствани са ПОСРЕДНИЦИТЕ. Не производителите, не конструкторите, не и потребителите. Затова се създава изкуствено търсене на неща, които не са жизнено нужни, но без които в рамките на създадения бит и инфраструктура няма как да се оправиш.
    Знаеш ли, само подаването на молба до енергото струвала над 1000 лева. Не за УСЛУГАТА. За хартийката, с която заявяваш, че искаш да се възползваш от услугата.
    Кому е нужно това?

  39. Калин Says:

    Покрай разпространението на книгите на Човешката библиотека _отново_ ни се налага да разсъждаваме по въпроса за посредниците. Вярно, разлики има: в книгоразпространението си има реални разходи – за заплати на хората, висящи в студа на “Славейков” (или дремещи в някоя топла книжарница :D), за складови наеми, ток, вода, транспорт…

    Няма да преповтарям вече изложеното при нас (и по форуми) – сега само ще споделя вдъхновяващия опит:

    С една-две-три години координирани усилия може да се създаде неформална разпространителска мрежа “от читател на читатели”, която продава от 2 до 5 пъти повече книги, отколкото успяват нормалните канали. Пример: Мрежата на Човешката. (Да сте ни живи и здрави, читатели с _яки_ гърбини и мишци! Начело с нашия Генерал Юри, който прави нещо такова с “Тера Фантастика” още отпреди моето влизане във фендъма…)

    Може ли нещо подобно да се сътвори и в другите, по-“прозаичните” области от бита ни?

    Май пак опираме до онази идея на Григор…

    П.П. К’ва е тая молба до Енергото, баси… Кажи, та по-скоро да си доразработим студения и фото-синтеза. :///

  40. Шapкан Says:

    Гриша, писал си за “контрол отгоре”. За какво е то? Горното звено избранници контролира долното ниво пак избранници? Или контролират избирателите?
    Нещо не ми се връзма, след като избранниците дължат положението си на избирателите, а не обратното.

    (интересна идейка – издръжката на един представител да е пряка – колкото отпуснат избирателите му, а не както той заедно с другите избранници би си гласувал като дял от бюджета; само дето това е мярка, уместна за реформиране на съществуващата система, а аз смятам, че тя цялата е за боклука. Реформизмът е уместен само дотолкова, доколкото не ограничава и не потиска инициативата на гражданите да стигнат до такова състояние на обществото, при което държавата е функционално излишна. Т.е. реформите само създават предпоставки за по-радикална промяна, нищо друго)

  41. edna sardita baba Says:

    Аз пък да ви кажа: Държавата ми дължи много: поне над 25 г. освен че съм плащала прилежно всички данъци съм плащала и ергенски данък…както и да е. Пенсионирах се след над 35 години труд с…83 лева, макар да бях на “престижна”длъжност, с висше образование т.н.
    Сега пък ББ няма да ми даде 25 лева, защото пенсията ми е “колосална” – цели 221 лева!!!
    Ако пък ги беше дал щях да ги върна на Дянков да си купи пици и да ги раздаде на пътните служби, като нямат нафта, поне да не са гладни и да почистят пътищата…
    На калпавия…. нали знаете какво му пречи?
    Но явно сме си заслужили точно тези некадърници и сега ще трябва да им сърбаме попарата!!!
    Аз призовавам всички баби и дядовци: Няма да им умираме!!! Ще живеем та да ги ядосваме непрекъснато…
    Не стига че са некадърни, ами си знаят стария болшевишки номер: да се разделя и противопоставя обществото и да се търси виновен и враг- сега ние, пенсионерите сме виновни, че ще изядем премиалните и бонусите на дебелогъзите чиновници…
    То бива гьон сурат, ама чак пък толкоз…

  42. Григор Says:

    @Шаркан: Държавата е йерархична система, точно както например една частна фирма. И точно както в частна фирма, в нея е необходим контрол. В частните фирми този контрол се изпълнява от собствениците (хипотетично най-горно ниво) над управителите, а те надолу по пирамидата, до последния служител.

    Масовите акционерни фирми са един междинен модел. При тях собствениците са много. Затова те одобряват или наказват работата на мениджърите чрез общо събрание или сходна форма.

    Държавата е другата крайност на модела. При нея най-долното ниво във “фирмената” пирамида е в същото време и преобладаващият процент от собствениците. Именно това създава възможност държавата да бъде контролирана както отгоре надолу, така и отдолу нагоре.

    При контрола отгоре надолу народът (чрез избори) контролира върховите политици в държавата, те – тези под тях, и така до най-долните нива на държавния изпълнителен апарат. Това обаче е идеалното положение, което се получава, ако народът масово и съзнателно контролира държавата си. В държави като България народът чака Робин Худ, добрият цар, добрият пъдар, добрият еврокомисар и други приказни герои да му контролират държавата. Политиците, естествено, се разгащват и почват да го крадат – точно както неконтролиран персонал в частна фирма започва в крайна сметка да я краде, тоест да краде собствениците й. А за да бетонират възможността си да крадат, политиците вземат мерки да ограничат максимално контрола на народа върху тях (списъкът мерки е дълъг), и да го поставят под контрола на крайните изпълнителни слоеве на държавната пирамида – чиновници, полиция и т.н.

    Точно тук изиграва ключова роля корупцията. В тоталитарната държава тя не е нужна – върховите политици колят и бесят по закон (другояче казано, корупцията на най-високо ниво е узаконена). В демократичните държави обаче тя се оказва средството политиците да извършат подмяната от предишния абзац. Затова и корумпираната държава се стреми към създаване на корупционна икономика – това е начинът демокрацията да остане на думи, а на дело да се установи авторитаризъм или дори тоталитаризъм.

  43. Шapкан Says:

    Калине, нов блок иска включване в мрежата. Има такси (по 700 кинта на апартамент), а после се подава колективна молба – те тя струва толкова. В събота на събранието го чух с ушите си и геройски се въздържах от коментар (преминах към ритуалното действие пушене, без да ми се пуши).
    В същия блок има толкова много дефекти, че е редно да се съдере кожата на предприемача… но липсва ефективен ПРАВЕН механизъм виновникът да бъде осъден. А ако бъде осъден, не се знае какво ще отсъдят. А като отсъдят, фирмата много лесно ще каже, че няма с какво да плати.
    За просрочена сметка влизат и описват имущество, но фирма на бивши депутати няма да бъде описана и разпродадена за обезщетение на пострадалите от действията на предприемача.
    Това е то – право.
    В същото време законът за етажната собственост създава яки предпоставки съседите да се хващат гуша за гуша. И по закон отношенията в един блок не могат да се уредят като свободно съглашение на съседите – не, трябва да е според НОРМАТИВА! С идиотски положения за нетупане на килими от балконите… сякаш това не е въпрос на договорка за момента. И това е най-безобидният пример.
    Ами фактическото съжителство? Уж щеше да е равностойно на официалния брак – ама не. Децата трябвало да се признават ЧРЕЗ СЪД! Чети – да се платят ТАКСИ.

    Бабо, ако песионерите бяхте бойкотирали изборите, системата да се е променила от немай-къде. Не ти конкретно, но твоята група (пенсионерите) обаче послушно играят по правилата на държавата, а това са правила на едно казино – и то винаги печели, независимо от късмета на клиентите.
    Затова помисли дали не бъркаш с призива си към бабите и дядовците. Дай нещо по-радикално! ;-)

  44. Калин Says:

    Разбрах. *настръх…*

    (Впрочем – като си свършим работата с Йордан Табаков, искам да поговорим още по тия теми, на живо. И да действаме, как. ;) )

  45. Кръстю Says:

    Рейнълд Нийбър, наричан понякога “теологът на истеблишмънта”, гуру на Джордж Кенън и на интелектуалците около Кенеди – казва, че “рационалността е много строго ограничено умение”. Много малко хора го притежават. Повечето просто се водят от емоции и импулси. Тези, които притежават рационалност, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания, за да държат наивните, простички хора повече или по-малко в курса на нещата. Това виждане се превръща в съществена част от съвременната политическа наука. През 20-те и началото на 30-те години Херълд Лосуел, основател на съвременната наука за комуникациите и един от водещите американски политически учени, обяснява, че ние не бива да се поддаваме на “демократичния догматизьм”, че хората най-добре сами преценявали собствените си интереси. Обаче не е така. Не те, а ние най-добре можем да преценим обществените интереси. Ето защо, според него, именно заради обикновения морал, ние не трябва да им даваме възможност да действат на основата на собствените си погрешни преценки. Това е лесно в така наречената тоталитарна, а впоследствие и милитаристична държава. Просто държите сопата над главите на хората и ако някой мръдне извън строя, я стоварвате върху главата му. Но с това, че обществото става по-свободно и демократично, вие губите тази възможност. Ето защо е необходимо да се обръщате към средствата на пропагандата. Логиката е ясна. За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава. Мъдро и добро, нали, защото общите интереси отново се изплъзват на “обърканото стадо”. То не може да ги схване.
    —————————
    Извинявай за речника, ама май сме поставени в ония тъп виц за турската баня ,в която трябва да влизаш с два таса и пак да внимаваш да не си изтървеш сапуна.Че то ще отпадне дилемата ,която често те вълнува – граждани ли сме, или поданици – ще трябва да бъдем контрольори, а за да има все пак кой да работи ,ще трябва да дойдат виетнамците…
    Не виждаш ли, че докато си се навел да проконтролираш някой , друг зад теб се опитва да те направи друг човек :-D

  46. Шapкан Says:

    Гриша, да, ще се съглася.
    И пак – какъв е генералният извод?
    Че държавата е система, която притежава иманентната характеристика да се изплъзва от контрола на “собствениците” й (които, впрочем, НЕ СА ГРАЖДАНИТЕ. На думи уж е так. Но НЯМА държава, която да принадлежи на народа НА ДЕЛО. И въпросът не е в усъвършенстването й. Концепциата за държавност не допуска това).
    Е, за какво ти е машина, която конструктивно не е предназначена да ти върши работа?

    контрол чрез избори – моля те. Контрол веднъж на четири години. През останалото време – произвол. Смешно.
    Масово и съзнателно – това е пряката демокрация. Която работи в условия на федеративност, където администрацията е местна и пред очите на хората.
    (това е далеч от идеала ми, но все пак СТАВА. Обаче – защо швейцарският модел е на практика уникален? Защо другите държави не вземат пример от него? Защото на чиновниците и политиците не им стиска. Защото Швейцария е такава вследствие на военен съюз между общини, за да запазят своята независимост от алчни съседи. Тоест – до швейцарски модел не се стига ЕВОЛЮЦИОННО, чрез съвършенстване на централизираната държава. Хайде, помисли, защо никой политик не е предложил данъците да са изключително общински? Да утвърждават бюджета с общински референдум? Да отпускат на националното правителство толкова, колкото рекат хората от дадената община? Защото държавата – това са данъци. По-точно: правото да правиш бюджет и да отпускаш на общините толкова пари, колкото му е кеф на правителството)
    Всяка система се стреми да се самозапазва. И търсене на вина у населението, че не играе както трябва по правилата, не е коректно. Защото тези правила са създадени така, че гражданите винаги да губят и дори да не стигат до реми.

    А корупцията – прощавай, но и населението има полза от нея. На едно дребно сметкаджийско ниво. Даваш рушвет – и си гледаш работата, вместо да изминаваш целия лабиринт от законови изисквания. ДА, корупцият облагодетелства ПОВЕЧЕ чиновниците, но и облекчава живота на гражданите. Иначе щеше да е просто един от множеството данъци. Зятова корупцията е опит за оптимизиране на системата.
    Има държава (либерална) – има корупция. Алтернативата е тоталитарна държава (кастови привилегии) – или БЕЗ ДЪРЖАВА.
    Питам те, какви са тези услуги, които държавата предоставя на населението и без които то не може да преживее на същото ниво на доимък или недоимък?
    Аз твърдя, че НЯМА такива. Твърдя, че без държава обществото ще дръпне нагоре.
    Но дори да остане на същото ниво – това пак значи, че държавата е излишна.
    Категорично отвхърлям тезата, че без държава нещата ще се влошат. Историческия опит на човечеството сочи, че разцвет настъпва при СЛАБА държавна власт и при свобода на инициативата на гражданите.
    Лошото в тази схема е, че при разцвета се обособява един заможен елит, който, за да ограничи конкуренцията и да си осигури недосегаемост и комфорт, изгражда силна държава. И при критерий “печалба” няма значение какво произвеждаш и какви услуги (вкл. качеството им) предлагаш – важното е да си прибереш парите, дори за недовършено нещо.
    А за да не им се търси отговорност – стават политици или купуват такива, обграждат се със закони, замразяват статуквото.
    Затова добросъвестни хора като теб още не са милионери, Гриша. А некадърници с талант за печалбарство – са.
    И цялото това положение се ЗАЩИТАВА и ВЪЗПРОИЗВЕЖДА от държавата.
    Държавата е като циганското гето – мачка всички и ги прави измет. За да станеш човек, първо трябва да се измъкнеш от гетото, да ИЗБЯГАШ от него.
    Но винаги ще рискуваш (ако не си Азис или Чирков) то да ти поиска подчинение. Да те рекетира. Да те накара да работиш за него.
    Изходът не е в бягство от едно гето в друго (с по-меки нрави), не в изолация в гората.
    Изходът е в премахване на самото гето.
    И се почва първо от главата на всеки. Но не свършва с това.Защото свободомислещ данъкоплатец – това е роб, който си има илюзорен ритуал, чрез който забравя за своето робство. Може да се самозалъгва колкото си иска, но рано или късно попада в месомелачката – и осъзнава, че е нищо. А системата – всичко.
    И после човек звучало гордо.
    Хмък.

  47. Вени Марковски Says:

    Гриша,
    @Вени Марковски: Точно така, Вени. Щом го е казала, значи е демагог. И ако Бойко Борисов го каже, също ще е демагог. Хайде сега тичай да подшушнеш на ушенце тук или там, че съм го казал.
    Много си забавен. Вече си представям как ти си представяш, че аз ще тичам където и да било и ще подшушвам на чието и да е ушенце за това, че си казал, че г-жа Бориславова е демагог, а и че нейният приятел също можел да е демагог. Ако не си забелязал, от доста време не съм в България, където може би хората тичат да си шушнат на ушенцата такива “страшни тайни”:-) А дори и когато бях/съм в България, не само че не съм свикнал да тичам, за да доноснича, но обикновено се налага да обяснявам, че в България по принцип се доносничи срещу… мен.

  48. Шapкан Says:

    Кръстю, уви, такава е схемата на мислене на “елита”.
    Обаче – що е то “обществен интерес”? И как така той “се изплъзва на масите”?
    Процентът “стадо” сред населението ще е висок дотогава, докато то не се оставя да действа самостоятелно. Иначе няма как да се научи. И ще си остане стадо, което не може без водачи.
    И институцията, която запазва стадността на високо ниво, е държавата.
    Която все гледа да внушава, че е “направила нещо за теб”.
    И като се прозре, че не тя е направила, а ти си направил, че и пренаправил за нея, а не за себе си, тогава идва ред на маневрата, на която се хващат дори хора като Григор: нека да я контролираме.
    Да-да. Става още по-зле. Докато си роб, поне си относително безгрижен. Но станеш ли робовладелец – трябва да си постоянно нащрек. Особенно с такъв “домашен любимец”, какъвто е държавата.
    Все едно няма за какво да си употребиш времето и енергията, а трябва да си пъдар на държавата. Да дебнеш нейните винтчета и колелца да не са в издънка. И то при положение, че с не много гореми усилия можеш според интересите си да движиш същите неща, за които се въртят колелцата и винтчетата (а себе си все пак по-можеш да “надзираваш”, нали?).
    Излишно натоварване.

  49. Шapкан Says:

    всички тия думи бяха в повече, Кръстю. Можех просто да напиша, че съм съгласен с теб, ама ме понесе… едно РИТУАЛНО поведение.

    Гриша, държавата малко ни прееба с теб по въпроса за Грузия (и прееба човека ни там). Чакам подробности, за да ти пиша на мейла как точно ни врътнаха.
    А засега само се ядосвам и съскам от безсилие.
    И си представям, че беся чиновници.
    Ако бях котарак, щях да се мия докато си ощавя козината…

  50. Шapкан Says:

    абе, Гриша, така както съм се разфучал, не ми светна веднага, че поне ТИ имаш какво да отговориш на въпроса “какво си направил за България”.
    Дал си й ПОНЕ ЕДИН чудесен разказ – “Извън картината”.
    Дал си й целия този свой блог.
    И ако абстрактното понятие “България” не го оцени, то хората, които изпълват това понятие със съдържание, няма как да не го признаят.
    А ако не го признаят – толкова по-зле за тях.
    :-)

  51. Кръстю Says:

    @ Шapкан – Дори не излишно, то си е направо непосилно…И именно на това те разчитат най-вече. А това за гласуването ми за РЗС бе просто пример да обърна внимание на Григор…Впрочем изборите нали теоретично са вид инструмент за контрол (чрез корекция конфигурацията на , както правилно отбелязваш законодателната власт. И от там нататък започват пазарлъците по конструиране на изпълнителната власт, в които ние не участваме, разбира се, а именно от нея ни идват всички проблеми. ) В т.нар. “бели” страни е минало т.нар. първоначално натрупване на капитала и на принципа проба-грешка работите повече, или по-малко са ошлайфани… и на “елита” не му се седи върху буре с барут..Както бях споменал в един предишен коментар ,едно поколение не е достатъчно за формиране на адекватни реакции и тук ми минава мисълта , че англосаксонците са най-пригодни за такъв модел и то им личи.
    Въпреки всичко аз не съм убеден като Григор относно правилноста и непогрешимоста на модела като и да виждам грешката само в човешкия фактор … Като всеки пореден социален , човешки модел (вдъхновен от лукавия) и този ще завърши и кой знае защо ми се струва, че това ще е скоро… Впрочем ако в 1979г. някой кажеше ,че след 10 години ще стане…каквото стана, едва ли щяха да го вземат на сериозно. Въпреки, че СЕГА съм убеден, че е имало хора ,(макар и не в България, а защо пък не, които са знаели). Така е , както е казано :”Който трупа знания, трупа печал”…А като православен християнин (не казвам вярващ, защото и ти си вярващ в анархоидеала и Григор също е вярващ в ….неговото е по -сложно за формулиране ) не слагам Божиите в кавички и не гледам на края на ТОЗИ живот като край , а като начало…Това ,разбира се, не ме превръща в безучастен и безпристрастен зрител, но именно това, че не идеализизирам ТОЗИ видим, материален свят ме прави по-свободен …
    Но всеки сам прави избора си и за това Бог ни е дал свобода…не тая , пропагандираната от лукавия…И има работи, които за да се проумеят ,трябва да се преживеят …:-(

  52. mick Says:

    Проблемът е, че в момента държавата няма лице – всичко е размито благодарение на криворазбраната демокрация… В момента държавата е нещо имагинерно.. когото и да питаш даже и министър-председателя и той ще се оплаква от държавата. Та си мисля, много по-добре би управлявала една монархия, президентска република, даже тоталитарен режим – всичко що има точно определен субект който управлява…, най-малкото, защото знаеш кого да обвиниш или похвалиш. Сега такъв субект не съществува – институциите си прехвърлят топката… А това, че има догми/конституцията/ които не могат да се променят лесно, като например, прокуратура и съд, все повече отслабва държавата. А без държава – забравете, няма как да стане тоя номер. И хората ще се спасяват поединично.. като си хвърлят кал един на друг. И все ще питат – каква ми е изгодата.

  53. Шapкан Says:

    Кръстю, ще се съглася, въпреки че към религията се отнасям скептично.
    Безвластието обаче не е идеал, не е цел, а средство за упражняване на личната свободата така, че това да не се превърне в произвол.
    (може би заради това немалко от руските анархисти са вярващи, докато българският анархизъм е подчертано атеистичен)
    Въпросът е дали човешкият фактор може да поражда читава система на взаимно погаждане, при което самият човек се променя (възпитава се). Самият факт за наличие на история на цивилизацията говори в полза на това.
    И тук номерът е навреме да се изоставя една парадигма, която е оглозгана до дъното на възможностите й, която вече не е конструктивна и е престанала да носи и капчица прогрес (а би било глупаво да се отрича на държавността ВСЯКАКВИ позитиви). Иначе се стига до задънена социална улица, а объщането ВИНАГИ е трудно и съпроводено с големи драми.
    Боя се, че мнозина още разсъждават в рамките на познатото, естраполирайки го напред твърде механично.
    Така великият Менделеев е бил загрижен, че през ХХ век градовете ще потънат в конски тор. Ами, не му е хрумнала възможността “двигател с вътрешно горене” – при все че той е сравнявал изгарянето на петрола с изгаряне на пари в отоплителна печка. Оттук и продължават разсъжденията за поправяне на непоправимото. Преходът към нова парадигма на битуване – та това не е край на света!
    (е, край е. На облика на света, не на хората, не на цивилизацията като цяло)
    А позицията “много знания – много печал” е становище на уморен и отчаян човек (което си личи от цялото писание на Еклесиаста), който се намира в среда, където отвлечените знания нямат същата практическа приложимост, каквато е възможна в днешната епоха.

    Има и голяма разлика между вярване и доверие. До анархизма аз стигнах не в резултат на “прозрение”, а по пътя на логиката и съмненията. Докато вярата не предполага, дори не допуска съмнения, проверки, ревизии. Иначе престава да бъде вяра, а “банални” сметки.
    Е, както казва доктор Хаус, по-забавно е да знаеш. Когато едно чудо престава да е чудо след като е обяснено, значи не е било такова изобщо.
    :-)
    Но да не спорим за вяра тук.

    да, през 1979 поне аз не съм помислял какво ме чака след 10 години.
    Мислех си за след 20 ;-) За космогара и билети до Луната :-)
    Не се случиха. При малко по-трезв (и не толкова хлапешки) ум можеше да се досетя, че с избраната стратегия на космонавтиката (по-точно – при липсата на такава) билети до Луната няма да продават и през 2010.
    Да, ама МИ СЕ ИСКАШЕ.
    (определено тогава съм бил “вярващ” ;-) )
    Вероятно е имало и хора, които са разбирали, че така, както е тръгнал, “социализъма” няма да изкара още дълго.
    Какво е пречило да го проумеят повечето народ?
    Навикът. Течението на мнозинството. Илюзията за стабилност. Нежеланието да се правиш на касандра. Също както никой не мисли за “най-лошото”, което все се случва “на другите”. Навикът да се живее ден за ден – това пречи да се поглежда напред.

  54. Шapкан Says:

    между другото, анархизмът като форма на обществена организация ТВЪРДЕ ВЪЗМОЖНО е да се окаже единственият начин за оцеляване на човечеството в условията на технологична сингуларност.
    Защото анархообществото е общество, в което броят центрове за вземане на общественозначими решения клони към броя на хората в същото общество.
    (център за вземане на общественозначими решения се различава от ВЛАСТТА по това, че властта не е просто център за вземане на решения, но и механизъм за принуда тези решения да бъдат налагани за изпълнение)
    Сиреч, безвластието е и ВСЕВЛАСТИЕ.
    Развитието на технологии, базата на които е съставена от самовъзпроизвеждащи се машини, изисква много оперативна реакция на обществото.
    (блед и засега виртуален аналог на това, което имам превид, е интернет)
    Такива машини вече има – обемните принтери се научиха да печатат ПЪЛЕН комплект свои резервни части. Задега само в прототипи. Засега обемните принтери не са и универсални откъм суровина, но това е следващата крачка. Когато тя се съедини с автономни ефективни източници на енергия, положението става твърде динамично, за да може коя да е форма на държава да се справи.
    Обществото ще се срине до постапокалиптиките от кибер-пънка. Или, по-вероятно, държавата ще впише тези машини в централизирана инфраструктура, което дава възможност за небивало ефективна и необорима диктатура, за “прекрасен нов свят” по Хъксли. Което значи застой и упадък в глобален мащаб.
    Анархообществото обаче е достатъчно гъвкаво, структурно просто, но функционално направо необозримо (също както органичните съединения се изграждат според прости правила, но броят комбинации и свойства е практически безкраен). И само такова общество може да реагира на всяка заплаха, съблазън, криза, каквито не можем засега дори да прогнозираме, да генерира етични норми, отговарящи на променената ситуация.
    (защото десбалансът между етика и възможности е пораждал най-ужасните катастрофи в историята)
    Иначе лошо се пише ако не на всички, то на голяма част от населението на планетата.
    И удавянето в собствените си отпадъци не е най-лошата участ в този ред на мисли.

  55. Шapкан Says:

    Мик, не съди всички по себе си.

  56. Кръстю Says:

    Даа , някой от руските интелектуалци бе казал ,че руската душа е толкова дълбока , че понякога много работи се губят в нея, забравих кой беше, а и цитирам по памет…Ти по-вероятно ще се сетиш…Даже забелялязах, че някои думи ги изписваш на руски, следователно ти се налага да пишеш на руски, или пък дълго време си писал, или и двете. В което не виждам нищо лошо и необичайно, даже напротив…Толстой беше мисля …макар, че до колкото си спомням е бил и граф…Доста са руските анархисти, и то е обяснимо според мен защо.Впрочем, като млад доста се вълнувах от тая тема , но тогава, за разлика от сега литературата бе доста оскъдна (по обясними причини) и се намираха предимно книжки от преди 1944г. Но тъй като анархията не се е реализирала като работеща система (все още, като съвсем сериозно не изключвам това да стане, въпреки ,че вероятноста аз да го доживея е доста малка),то не може да кажем , не са актуални…Анархообществото също ,обаче ще бъде от хора :-)
    Аз не съм фантаст, но обичам фантастика и ми е минавало през ума следното нещо : При едно високо ниво, да кажем, че квантовият, а и някакъв друг, който не предполагам са налице и има възможност да се оперира с огромен брой променливи , то управлението да се задава на базов компютър , като примерно след референдум, събрание ,или както и да е ,се стигне до консенсус относно правовата рамка на общественни отношения и специалисти да изготвят алгоритмите, които след проверка от експертна комисия да му бдат зададени…А държавните служители да бъдат киборги с които той да е в постоянна връзка….
    Хайде, сега май типично по български се хванах да се занимавам с което не ми е работа :-)
    Вероятно ти, или Григор бихте направили нещо доста добро на тая тема.
    Благодаря ти, че не започваш теологични спорове, ти си доста интелигентен човек, както разбирам и вероятно си даваш сметка, че това няма да доведе до никъде….Имало е такива случаи в този блог :-)
    А иначе в моя си публикувам разни работи…Който иска да гледа…Насила тая работа не става и не е необходимо.

  57. Шapкан Says:

    последни новии: честита ви нова полицейщина – предплатените карти вече се купуват само срещу лична карта. А заварените трябва да се регистрират,у иначе ги изключват.
    Някой да ви е питал за тази “услуга”?
    Наздраве.

  58. Кръстю Says:

    Да! И някакви супер хакери се опитват да го хакнат! …

  59. Шapкан Says:

    идеята ти за държава-компютър и киборги-чиновници – добър сюжет.
    разработвам го от осем години ;-)

    само че, ако ще мислим за свят, в който бихме искали да живеем, този модел не е добър. Дискриминират се чиновниците, дискриминират се гражданите, създава се РЯЗКА граница между едните и другите. Та централната машина на практика лишава чиновника от воля, дори да я използва за злоупотреби. От друга страна, киборгизацията е вид ъпгрейд – защо другите са лишени от него?

    Ще ти посетя блога, ако не възразяваш, там можем да си поговорим и на тема религия.

    (киборгизацията – също е бъдеще. Само че не в грубия вид, показван в фантастичните филми. Машините стават все по-фини, все по-близки до живите организми. Представите ни за бъдещето носят отпечатъка на миналото и настоящето, затова изкривяват най-вероятната картина.)
    (веднъж в клуба Ефремов се изказа мисълта, че надали ще дочакаме създаване на “чист” ИИ, защото по-скоро елементи на ИИ просто ще се свъзват с живия мозък, при което създаването на автономен ИИ става излишно)
    (за руския – превеждам от руски и на руски (дори в момента си почивам от тази работа), така че грешките са механични. Пък и съм в групата модератори на един руски форум, току има-няма и ударя “э” в някоя българска дума, също както там пък слагам “ъ” вместо “ы” :-)

  60. Кръстю Says:

    Заповядай. Днес вече съм уморен, обаче, но не ти пречи да пишеш каквото мислиш за необходимо. И утре е ден и ще го видя…Лошото на платформата на моя блог е, че не дава възможност за обратна връзка, освен ако не си и ти на нея, но виждам, че ти не даваш възможност за връзка, така, че това вероятно не те вълнува. Един съвет – пиши си името първо(може и накрая), защото иначе ще излезеш като анонимен…
    А иначе, аз едва ли сериозно предполагах, че ще съм първият, на когото е хрумнала подобна идея…А си спомням, някой бе казал “Идеалната машина няма подвижни части”, а друг (или същия) бе допълнил ,че “идеалната машина е незабележима” :-)

  61. Григор Says:

    @Шаркан: Населението НЯМА полза от корупцията. Ако тя не съществува, няма да съществуват всички тези закони, които се заобикалят с нейна помощ. Те са нужни единствено на нея, за да цеди чрез тях населението.

    @Вени: Въпросът ти беше точно едно към едно като провокациите на цивилните куки от соц-време. Така че си получи какъвто отговор заслужаваше.

    @Кръстю: Моето вярване е толкова сложно за формулиране, че е невъзможно. Аз съм невярващ. (Не атеист – атеистът вярва в несъществуването на богове – а именно невярващ.)

  62. Шapкан Says:

    Гриша, тъкмо поради законите има корупция. Тя е средство за заобикалянето им. А те са такива, че понякога е грях да не ги заобиколиш. Има полза и населението. МАкар и несравнимо по-малка от това, което изкярват чиновници и юристи. И ченгета.
    Така че ни цедят чрез законите. А корупцията позволява да минеш тук-таме по-евтино.
    Например (най-мизерен пример) – даваш на кондуктора 50 стотинки, за да не ти вземе лев и двайсет за билет. Ти пестиш… обаче съдействаш за разлагането на системата на БДЖ.
    Та по влаковете пътувам или твърдо гратис, или си вземам билет от касата – белким поне НЕЩИЧКО влезе от стотинките за оправяне на вагони, локомотиви, релси. Но най-вече, защото не смятам, че кондукторът заслужава бакшиш. Не е направил нищо свръх задълженията си, за да му давам бакшиш.
    Да не говорим, че по цял свят пътническите превози не носят печалба. Товарните носят. Затова сега тихомълком се образува Българска железопътна компания, която поема товарните превози. Губещата част от железницата пък остава за сметка на бюджета – и за сметка на пътниците (т.е. – двойно натоварване). Това – на фона на съкращенията в БДЖ.
    (знаеш ли откъде започнаха да съкращават? От чистачките, от машинистите, от монтьорите. Никакво свиване на администрацията. Но пък назначават нови кондуктори и контрольори, които да дебнат кондукторите. Сбъркана работа. Вадят сливици през дебелото черво. Или апандесит през ушите. Тъпо? Неестествено? Да, но някому това носи печалба.)

    Кръстю, ще имам предвид съвета за подписването.
    И, да, идеалната машина е незабележима. Като здравото тяло, което не ти създава проблеми, преди да се разболееш ;-)

    Гриша добре го каза за невярването. Е, аз съм по-елементарен, лесно си формулирам “вярвавето” – нямам нужда от религия, не изпитвам необходимост от такава.

    за лека нощ: хора, това с регистрирането на предплатените сим-карти не е гот. Хич не е. Ново поле за изява на апашите. ДОпълнително – Биг Брадър ни слуша.
    Сладки сънища.

  63. Тихомир Ипотпалиев Says:

    Да не забравяме, и че с данъците ни плащаме и заплатите на дървавните чиновници. Същите дето трябва да ни “служат”.

  64. Григор Says:

    @Шаркан: Корупционната държава създава закони именно за да трябва да бъдат заобикаляни чрез корупция. По този начин тя засилва корупцията в себе си, и съответно качва доходите на управниците.

  65. Кръстю Says:

    Към последната реплика на Григор
    Само един пример: На времето се занимавах между другото и с промяна на предназначения на сгради и отделни помещения. Проекта и одобрението му са най-лесната работа на фона на разрешителната документация – 21 /нарочно съм ги броил,за майтап/ листа А4 . /листа, защото има документи в 2 или 3 листа/.
    Сметка за илюстрация :Един гараж ще го обръщаме на магазин — средна площ на гараж /в жил.кооперация, от тия, новопостроените /– 2,75 х 5,75= 15,81м2 , един лист А4 – 0,210 х 0,297= 0,062 м2 х 21бр = 1,31 м2 . ИЛИ ГРУБО – ЗА 16кв.м ПЛОЩ – 1.5 кв.м ДОКУМЕНТАЦИЯ !!! Близо 1/10 :-)

  66. Geo Says:

    Поздрави за добрата статия :) и по долу със текста на Василий К. “Ты держишь страну”

    Нация нытиков, вой на весь мир
    Бух на колени, опять обокрали
    Витрины смеются, ни огня, ни воды
    Сегодня есть Доллар, а вчера был Сталин

    И ты можешь думать, что это опять президент
    И ты можешь думать, что это опять олигархи
    Или мерзкая тварь – охреневший от жадности мент
    Или Три Толстяка на трёх иномарках

    Но это только ты держишь страну
    И только ты можешь её спасти
    Только ты в ответе за её беду
    Здесь тебе стареть, а твоим детям расти
    Только ты

    Нация смертников, плач на весь мир
    Бух на колени, по собственной воле
    Можно было б стебаться, если бы мы
    Не стояли по пояс в собственной крови

    И ты можешь считать – это снова ЖЫДЫ
    И ты можешь считать – это снова ЧЕЧЕНЦЫ
    Или бес-героин и иже с ним
    Или сотни лет рабства, что нам достались в наследство

    Но это только ты держишь страну
    И только ты можешь её спасти
    Только ты в ответе за её беду
    Здесь тебе стареть, а твоим детям расти
    Только ты

    Не хочу быть занудой, но просто нет сил
    Ты же всё это видел, ты за всё заплатил
    Чего хочет Закон, про то знают менты
    ВАЖНО ТОЛЬКО ТО, ЧЕГО ХОЧЕШЬ ТЫ

    По улицам ходит фашистская мразь
    В кабаках бухают жирные воры
    Если ты поверил, что это есть власть
    Значит, ты виноват в нашем позоре

    И ты можешь сказать, что жизнь такова
    И ты можешь сказать – эта песня стара
    Но ты уже мёртв и плохо пахнешь, когда
    Ты захочешь сказать, что так будет всегда

    Ведь это только ты держишь страну
    И только ты можешь её спасти
    Только ты в ответе за её беду
    Здесь тебе стареть, а твоим детям расти
    Только ты

    И пускай народ – это те, кого больше
    И пускай народ – не я и не ты
    Гондурас с Ямайкой и Швеция с Польшей
    Присмотрись и ошалей от её красоты

    И это только ты держишь страну
    И только ты можешь её спасти
    Только ты в ответе за её беду
    Здесь тебе помирать, а твоим детям нести
    Только ты

    п.с. за които не четат руски има google.com/translate :)

  67. Григор Says:

    @Geo: Това плаче за свестен превод на български!

  68. Шapкан Says:

    за справка, “Три толстяка” е приказка от Юрий Олеша, написана е през 20-те, беше ми една от любимите книжки наред с “Незнайка на Луне” (Носов) и “Победитель невозможного” (Велтистов)…

  69. Бранко Says:

    Много хубава статия – изтъкана от ИСТИНА.

Leave a Reply