Най-трайният запис

Записите в блога идват и си отиват. Рядкост е някой да прочете запис в блог, по-стар от седмица-две. Един запис в моя блог, който вече е на четири години, обаче продължава да бъде четен и коментиран. Нарича се “Съществува ли Дядо Коледа”.

Почти всички коментари са от деца. Някои пишат писма до Дядо Коледа какво искат. Други изказват вярата си, че той съществува. Трети – недоверието си, че го има… И всички, всеки по своя начин, вълнението си от темата. Дори тези, които смятат, че той не съществува.

Лично аз смятам, че съществува (писал съм го неведнъж), точно както и ние, обикновените хора. Да, той няма едно определено тяло, за разлика от нас. Но и ние не сме тялото си, а само живеем в него. Един тъжен ден това тяло ще е още тук за малко, но нас вече няма да ни има – или може би един прекрасен ден това тяло вече няма да го има, но ние ще сме още тук, в ново, по-хубаво тяло… Точно така и Дядо Коледа живее в телата на всички, които купуват подарък на тези, които са им скъпи. За нас, другите живеещи в тези тела, той е легенда и обичай, точно както ние за клетките и органите на своето тяло… Просто тези, които не вярват в Дядо Коледа, не са достатъчно пораснали, за да разберат, че той съществува.

… Отплеснах се. Пиша днес за съвсем друго.

Често ние се чувстваме безпомощни пред страховито, надвисващо зло. Като мънички пухкави животинчета, потъващи в сянката на огромен хищник… Дали това зло ще е тоталитарен тип следене и подслушване, или мафиотска корумпираща система, или военна хунта, или нечия армия, или студено и безсъвестно общество, е без значение. От значение е единствено ужасът в сърцата ни, и осъзнаването колко дребни, слаби и безпомощни сме пред злото. Как съпротивата ни е безсмислена, и съдбата ни – обречена.

И тогава преглъщаме отчаяно, и се опитваме да избием мисълта от главите си. Да я подменим с нещо друго, по-приятно – например да купим коледен подарък на децата и близките си. Без да разбираме, че с това докосваме една нежна, ненатраплива, но страховита мощ – мощта на доброто.

Хилядолетия наред Коледата не е съществувала. Съществувал е езическият средзимен празник на най-дългата нощ, и на него на зимата и на злите божества са се принасяли жертви (отначало човешки), за да кротуват, за да не ни унищожат. И тогавашният Дядо Коледа е бил най-злият от злите богове, приемателят на жертвоприношенията. Всички, дори кланящите му се шамани са треперели при мисълта за него. И майките са плашели с него децата си – ако не слушаш, ти ще си жертвата…

С времето нещата са се променили. Хората са започнали да чувстват увереност в силите си, сигурност в утрешния ден. И злият бог е загубил много от силата си. Превърнал се е в намусен и мрачен старец, който обикаля с голяма торба и прибира в нея непослушните деца. Все още страшничък за по-малките, но само мрачна сянка в умовете на по-възрастните. Част от хората са се измъкнали от властта му.

След дълго и странно съсъществуване на обеззъбения средзимен празник и християнското Рождество Христово, някой е решил да ги слее. Вероятно мрачен и суров религиозен фанатик, решен да изкорени и последните остатъци от езичеството. Но е примесил в обединението и една от многото християнски легенди – как свети Никола една нощ подхвърлил в дар кесия злато на беден баща, който се готвел да продаде една от дъщерите си… За пред деца легендата е придобила друг вид – за справедливия светец, който възнаграждава на края на годината послушните деца, и наказва непослушните. Поредната стъпка в еволюцията на вярванията, умовете и човечността ни, от идол-кръвопиец през Торбалан-плашило към справедлив съдник.

Надали може да се каже кога и как е дошла следващата стъпка. Как свети Никола е престанал да наказва непослушните деца, а само ги е оставял без подаръци. Може би не са достигали съседи, желаещи да налагат хлапетата. А може би и родителите са се досетили, че техният собствен авторитет пред децата им е по-важен за доброто възпитание от плашенето с наказания от светец. Или пък, най-вече, може би са се досетили – понякога поощрението носи повече от наказанието. Понякога празникът е хубав с това, че са щастливи всички… И тихомълком светецът е ставал благ и добър към всички, и е носел подаръци на всеки. Израствал е в душите ни заедно с тях, точно толкова случайно, колкото водата тече надолу, и колкото случайно доброто побеждава злото.

Днес и аз разнасях подаръци. Още нямам деца, на които да ги оставя под елхата. Но купих по нещичко за всички мои роднини и близки. Без да се опитвам да ги лъжа, че е от Дядо Коледа или който и да е друг. Искрицата топлина, капчицата кураж и грижа не се променят от това кой ти носи подаръка – важното е да ги има, някой да се е сетил за теб. Да ти е донесъл нещичко. Може би смешно евтино, може би абсурдно неподходящо, може би отвратително некачествено – какво значение има? Истински ценна е топлината и грижата.

Ако предпочитате да спечелите луксозна лимузина от лотарията пред това да ви подарят едно бонбонче за Коледа, мога само да ви съжаля. Ще имате най-луксозната кола на света, но тя няма да може да ви даде и една десета от щастието, което на мен би ми дало бонбончето-подарък. А колко беден и сакат трябва да е човек, за да събира неща, които не му носят щастие?…

… Подаръците избирах пак днес, по-рано през деня – ангажираността не ми беше оставила време досега. Тичах през магазини и пазари, и ме заобикаляха хора, също тръгнали за подаръци. Мрънкащи за тежката си съдба. Ругаещи кризата, безпаричието, държавата си, света като цяло. Вкиснати от ежегодното заливане с тонове коледна меласа, джингълбелсове, дядоколедовци и друг кич.

И издирващи искрицата топлина, която ще поднесат на някого. Тихо и неусетно, често сами неразбрали какво всъщност правят, сътворяващи добро сред злото, и от злото. Хранещи надеждите, вярата или пък съмненията на децата, които продължават всяка година преди Коледа да пишат коментари под онзи запис.

И на възрастните, които няма да коментират под него, и надали ще го прочетат. Но ще бъдат стоплени за миг от грижата, и сред студа, трудностите и самосъжалението в живота им ще изгрее искрица добро. Миг топлина сред студа, миг сила сред слабостта, миг прозорче към това да бъдат истински хора.

И отнякъде отвътре в нас ще се усмихне Дядо Коледа. Отказал се дори от присъствието си, от споменаването си, но въпреки това донесъл ни най-големия подарък.

18 Responses to 'Най-трайният запис'

  1. Кръстю Says:

    “В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света!” (Иоан. 16:33) 🙂

  2. Galarad Says:

    И Буда така е направил, само че “малко” по-рано от Иоан.

    Nihil novi sub sole, Еклесиаст 1:9. 😉

  3. Кръстю Says:

    @Galarad – Това,което Йоан е направил е да опише това, което е видял и чул от Учителя си, Богочовека Иисус. Тук той цитира Него …А Буда е роден в Индия преди около 2560 – индийски принц -денди,със склонност към философия, който на 29 години за пръв път излязал от двореца и ….видял един старец, ..абе, Гугъл ще ти обясни , ..та, къде е на мухата тая, къде е на магарето оная, да ме прости господ за сравненията …. 😀
    ————-
    Весели празници !

  4. Габче Says:

    Гри, снощи ми звъня, за нещо спешно ли беше? Аз вдигнах, но нямаше връзка 🙁

    Ако трябва – звъни смело днес 🙂

    Честито Рождество и се надявам, че с книжките сме те зарадвали 🙂

    Бъди все така страхотен, усмихнат, неотказващ се, борещ се…

    Ти си знаеш, че СИ!…

    Прегръдки!

  5. Кръстю Says:

    @ Григор – Да бе, извинявай, аз под влияние на откровението ти и моята склонност към проповеди забравих –Честито Рождество и весели празници…И моля за прошка, ако през изминалата година съм те засегнал по някакв начин с някой коментар, то иначе за мое съжаление не сме общували по друг начин…но , всичко става.Мир ,здраве и любов, това е на този грешен свят! 🙂

  6. мече през борда Says:

    Това е постинг-илюстрация на приказката “Дар от сърце” от Каралийчев. За един ратай, който служил три години и господарят му предложил да избере между кесия жълтици и три ореха, които обаче, били дар от сърце. И той избрал дара от сърце, на което братята му, спечелили много пари, му се присмели. Той, обаче, спечелил в пъти повече от братята си, защото разчупвайки всеки орех, от него се появявало стократно повече от кесията с жълтици. И така три пъти – като накрая дори невеста-неродена мома се появила. Така че… Честита Коледа от сърце на всички и специално на Григор – майстора-разказвач)

  7. Виктор Says:

    Не съм първият, който ще кажа това, но да го повторя. 🙂
    Григор, ти преразказа онова, което си спомняше от онзи американски вестник, който отговорил на едно дете дали съществува Дядо Коледа. Ти го разказа много по-добре, отколкото е било в онзи вестник. Не само заради заглавието продължава да се чете този запис, а поради това, че ти го написа и обясни много добре и много ясно.
    Та да се възползвам и аз, да ти пожелая здраве, щастие и такива работи, още някои, за които аз ще подсетя Дядо Коледа така, не много публично. 🙂
    Без тебе българското интернет пространство ще е доста по-зле. 🙂 Па и не само интернет пространството. Хайде честито Рождество Христово и така…

  8. Иван Says:

    На мен ми е много по-любопитно как Коледната Конспирация успява да заблуди такава огромна част от човешкото население, и въпреки това когато пораснат, същите тези наивници не могат да повярват че конспирациите могат да съществуват.

    За дядо Мраз/Коледа/Никола. Мисля че най-точното обяснение е че той е антропоморфна персонификация. По-детайлно обяснение можете да намерите в книгата на Тери Пратчет “Дядо Прас” (“Hogfather”). По същество обяснението е същото което дава и Георги.

  9. Кръстю Says:

    @ Иван – Днес за християните е Рождество Христово. А дядо Мраз, Прас , Коледа са други работи работи, които Гугъл може да обясни. А принц Сидхарта -Буда е съвсем друга бира.
    И Проповедника, или Соломон не е говорел латински, (Nihil novi sub sole) …Тогава там не е било Римска провинция…
    Празнувайте там, сега се е паднало ,що си блъскате главите …..Весели празници и това е !
    Какви конспирации, какви пет лева 🙂

  10. Анна Says:

    Очакваме и изискваме от децата ни да казват истината, а в същото време ги убеждаваме, че дядо Коледа същестува, ама НАИСТИНА. След което измисляме разни завъртяни обяснения от типа на “духа на дядо Коледа”, за да се опитаме да възстановим доверието, което децата ни са загубили в нас. И да изчистим съвестта си. И да оправдаем родителите си, които са ни лъгали.

    Дядо Коледа съществува не повече и не по-малко от Ариел, Майк Вазовски или Тсу’тей.

    Децата ни трябва да знаят, че не дядовци Коледовци раздават подаръци и решават проблеми. Доброто е заложено дълбоко и неизкоренимо във всеки човек и точно то трябва да бъде стимулирано от най-ранна възраст, докато премине през осъзнати и нарочни действия, за да стане основната движеща и мотивационна сила в в ежедневието. Да, в ежедневието, а не само по Коледа. И не сезонни истории от типа на тази за дядо Коледа ще дадат пример, а ние, родителите, с това което правим всеки ден. С това, че с радост раздаваме обич, грижа и финанси на нуждаещите се, макар че и защото те не са част от нашето семейство.

  11. мечепрезборда Says:

    ..като стана въпрос за отгатване и изпълняване на желания чрез Дядо Коледа, се присетих, че напоследък отвсякъде ни заливат писания и книги за Ванга. Чудно ми е какво мисли Григор по тоя въпрос и изобщо за истерията Ванга, както и за (според мен) преекспонираните й способности, святост и прочие първобитни трепетликания пред някакви си висши сили? Любопитна съм да прочета нещо написано от него по въпроса, тъй като е изключително информиран, а и физик по образование, доколкото се сещам. Ще ми се да сверя собственото си мнение, а този блог с писанията на Григор, са добър барометър.

  12. Жилов Says:

    @Анна

    Макар да съм съгласен с теб, трябва да кажа, че без Monsters Inc. и Avatar животът би бил по-лош…
    .

  13. Анна Says:

    @ Жилов

    О, разбира се! Само дето не казваме на децата си, че укротител на торук (айде да е ламя, че да е нашенско) ще обедини българите. Нито пък че токът се произвежда благодарение на таласъми.

    Макар добрите филми да оставят следа в нас, тя бързо зараства. Да не говорим, че всеки човек интерпретира видяното по свой си начин… WALL•E, напр., е великолепно филмче, но моите деца свикват да предават отпадъци за преработка, като гледат мен, че го правя ежедневно.

  14. Григор Says:

    @мечепрезборда: За мен лично баба Ванга е случай на ефект на Форер. Отворен съм за идеята, че чудеса са възможни, но ако някой иска да ме убеди, че дадено чудо съществува, трябва да ми го докаже. 🙂

    @Анна: Дядо Коледа също има своята роля. Той е социално меме, по-различно от филмите. И според мен работи истински полезно не на ниво деца, а на ниво възрастни.

  15. Анна Says:

    @ Григор

    И според мен работи чудесно на ниво възрастни. Вкл. когато не могат да намерят как да накарат децата си да слушат, освен да ги заплашват с липсата на подаръци от дядо Коледа. Ето допирна точка между него и Торбалан 🙂

  16. Кръстю Says:

    @Григор – Мисля,че на тази (Форер)основа, която даваш за пример работи огромната част “гадатели”, екстрасенси и пр., но НЕ и Ванга.
    Обусновка: В примера на психолога ,вероятно професор Форер , всичко идва от школуваната ,академична витиеватост на израза, която доста добре може да се замени и от вродената селска хитрост, подплатена с доста богат житейски опит, нещо характерно за нашите …гадатели.
    Ванга,обаче ослепява доста малка, и колкото и хитрост да има като генетична обусловеност, е нямала възможност да натрупа необходимия житейски опит. то е видно най-вече от ужасния диалект и невъзможност да оформи едно свястно изречение и е трудно разбираема без преводач- говорител 🙂
    Т.е. ,при нея все пак има наличност на някакъв феномен и бих ти предложил Православното мнение по въпроса….С уговорката, че едва ли ще бъде прието от просветените и високообразовани твои читатели, които най-вероятно веднага ще заподозрат конкуренция между “мракобесници”,но на повечето ще е интересно, мисля 🙂
    —————————
    Впрочем, има една статия на Солженицин “Образованщината”, предполагам, че ти е попадала и то в оригинал на руски,ако не, потърси я с Гугъл…На български ,кой знае защо е преведена и публикувана в пресата само веднъж,мисля че в “Култура”, но много отдавна и не пазят такъв архив
    http://www.pravoslavieto.com/inoverie/vanga/index.htm

  17. Жилов Says:

    Ето един добър аргумент по въпроса:
    http://www.alfiekohn.org/miscellaneous/reindeer.htm

    When my daughter was about three, she had a mad crush on Clifford the Big Red Dog. You can imagine her delight when she spotted a six-foot Clifford greeting children at a fair one afternoon. She dashed over and wrapped her arms around his fur, excitedly informing him that she had seen him on television. After a few minutes, she trotted over to me and said in a confidential whisper, “Daddy, you know that isn’t really Clifford. It’s just someone dressed up like him” — at which point she scooted back over and resumed her hugging.

    The fact that my daughter understood it was all pretend didn’t dilute her joy one bit. The same is true of the endless imaginative games that all kids play: It’s enormous fun even though they know it’s make-believe. Why, then, do so many adults assume children can’t enjoy the Santa myth unless it’s presented as literal truth? Given that it’s possible for kids to have fun without our having to deceive them, why not have the best of both worlds: gaiety and honesty?

  18. Анна Says:

    @Жилов

    Благодаря!

Leave a Reply