Протестът на “Електронна граница”

Смятах да пиша за това по-рано, но не смогнах. Но по-добре късно, отколкото никога.

На 14 януари, от 11 часа, “Електронна граница” организира протест пред парламента по повод предвижданите (доскоро) промени в ЗЕС. Още не знам как ще протече утрешният ми ден, нищо чудно да е доста напечено. Но планирам да отида.

Вярно е, че през последните дни МВР (в лицето на Цветан Цветанов) даде ход назад от може би най-скандалното предложение за промяна в ЗЕС – това за пасивните, напълно неконтролируеми интерфейси за достъп. Таман поставянето им под някакъв минимален контрол беше поограничило превръщането на ДОТИ в разузнавателен отряд на организираната престъпност (ако е вярна и една десета от това, което съм чувал какви пари са се давали там да подслушаш конкурента…), и нещата щяха да пламнат още по-зле. Слава богу, проява на здрав разум има. Да видим обаче дали ще надделее.

Между другото, от 14:30 в зала “Изток” на Народното събрание ще има обществено обсъждане на проекта за промените в ЗЕС. Организира се от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Поканени били, според медиите, представители на МВР, на Върховна касационна прокуратура, на неправителствени организации и на мобилните оператори. Не зная кой ще участва от името на неправителствените организации; много се надявам да е поканен някой от “Електронна граница” (и по-специално Бого). Мен не са ме канили. 🙁 😉

Дали е нужно да се протестира, след като МВР вече са дали заден ход? Абсолютно.

Не е нужно да се буйства, да се правят вандалщини и други подобни неща. (Не би било нужно дори ако МВР не бяха си променили позицията – демокрация сме, бюлетината е много по-могъщо оръжие от импровизираната тояга). Но е нужно да заявим, че сме граждани, а не поданици. Че сме хора, а не добитък. Че сме готови да отстояваме правата си. Нека отидем там – тихо, кротко и възпитано. Нека културно заявим гражданската си позиция. Ако управниците покажат, че са ни разбрали, и наистина оттеглят корекциите, които нарушават гражданските права, нека им благодарим. Ще е заслужено – именно такива политици трябват на България.

Моето мнение по въпроса за следенето чрез интерфейс е, че то по никакъв начин не е необходимо за разкриването на престъпността (а дори и на тероризма). Но напълно разбирам желанието на МВР да получава при съдебно подкрепена заявка към операторите информация в по-кратки срокове. На практика всички оператори имат възможност да следят онлайн какво преминава през системите им – срокът от 2 часа, който иска МВР, е не просто изпълним, а дори голям. Бих го подкрепил. Нещо повече, бих подкрепил операторите да са длъжни при спешни заявки да предоставят поисканата им информация до половин час, а при особено спешни случаи да я предоставят директно, например като служител на оператора диктува пряко по телефона на служител на МВР случващото се в момента с проследявания обект, или дори му дава връзка към съответния стрийм или канал. Ако има издадено съдебно разрешение, това няма да е нарушение на гражданските ни права, то наистина ще е помощ за МВР да ни пази от престъпления. Нека не забравяме – МВР по начало не е враг на гражданите, то е охраната им от престъпници. Нека, когато то иска възможност да върши истинската си работа както трябва, да му помогнем да я получи.

Тук обаче има една уговорка – контролът върху МВР дали исканията му за достъп са правомерни. Според мен е задължително операторите да водят точен дневник за всеки един осъществен от МВР достъп, да прилагат към него юридически валидно копие на съдебното разрешение, и да съхраняват тези записи за поне 10 години. Ако операторът фалира, записите му да преминават на съхранение в държавата, но извън системата на МВР, примерно в отделение на държавния архив или на архива на съдебната система, с пълна регистрация на всеки достъп. По този начин съдът ще може да изисква разкриване на записите, ако има съмнение за злоупотреби с правата на МВР на достъп. Тази система би попречила на корумпирани служители на МВР да вършат престъпления чрез системата му, и така би помогнала за изчистване на МВР от вътрешни престъпления. Най-сетне, непоколебимото й прилагане би създало сред обществото доверие в МВР. Това не само ще повдигне авторитета на министерството (доста българи смятат полицията за “престъпници в униформи”), но и ще стимулира обществото да й помага доброволно. Така тя ще е способна да постигне много по-добри резултати в ограничаването на престъпността.

Този архив би играл още една роля. По закон операторите са длъжни да опазват напълно тайната на кореспонденцията на клиентите си, с изключение на оторизираните по съдебен път заявки на МВР. Ако бъдат държани реално и строго отговорни за това им задължение, съхраняваните записи на всеки достъп, заедно с разрешенията за тях, биха били тяхното единствено доказателство пред евентуален съдебен процес, че разкриването на информация е правомерно. Ако нямат такива записи, а се докаже разкриване на информация, е нормално операторите да бъдат съдени и осъждани, и дори да губят лиценза си. Подобна система не само ще повиши доверието на българите в операторите, но и ще ограничи сериозно възможността за кражба на информация от техни служители (която после да бъде приписана на МВР, и нарушителят да избегне отговорност). Това пък ще разтовари МВР от още един чест, ако и засега труден за доказване вид престъпления. И в крайна сметка ще направи обществото ни по-малко престъпно.

И нещо накрая. За всички, които вярват, че безконтролност за МВР значи повече сигурност за нас.

Защо е необходимо да имаме граждански свободи няма да се спирам отново. Казано е достатъчно пъти. Който е способен да го разбере, го е разбрал. Който не е, надали ще мога да му помогна. Но ще се опитам да обясня нещата още веднъж. По още един начин.

Принципът “Който избира временна сигурност пред същностна свобода, не заслужава никое от двете” звучи доста абстрактно и книжно. Малко хора виждат ясно колко валиден е. На повечето не им прави впечатление дори че най-могъщата и богата държава на света е съградена именно върху него. Затова ще се опитам да го разясня, колкото ми е по силите.

Който избира сигурност пред свобода не само не заслужава никое от двете. Той няма как да получи никое от двете, дори ако го заслужава. Така е устроен светът.

Несвободата няма как да дава сигурност. Тя те прави зависим от някого, а зависимостта е по дефиниция несигурност. Единствено свободният има пълните възможности да се погрижи за сигурността си. Ако е глупав и безотговорен, може и да не го направи – но винаги ще може да го направи много по-добре от несвободния. Иначе казано, свободният е господар, а несвободният е роб – има ли изобщо база за сравнение кой има повече сигурност?

Затова и сигурността може да бъде истински основана единствено върху широка и отлично пазена свобода. Избор между сигурност и свобода може да има толкова, колкото може да има избор между ядене и дишане. “Да ядеш” звучи примамливо, докато да дишаш го смятаме подсъзнателно за даденост, и ако не му обърнем внимание, го неглижираме. Внимаваме ли обаче, истинският избор е очевиден. Можеш ли да дишаш, все ще намериш начин да ядеш – но не можеш ли да дишаш, надали яденето ще ти помогне… Истинският избор е между свобода И сигурност, и несвобода И несигурност. Изборът между свобода и сигурност е лъжа, предназначена да те измами, избирайки примамливото “сигурност”, всъщност да се откажеш и от двете. Който го предлага е или глупак, или злонамерен лъжец. И в двата случая да го слушаш означава да вредиш на себе си.

7 Responses to 'Протестът на “Електронна граница”'

  1. Калин Says:

    До 12 пред Народното, Гри. (По-рано няма да смогна.)

    Надявам се да успея да те запозная с Коцето Дичев и да си поговорите. За ГДБОПп. 😀

    Ако се разминем – пращам ти смс с ГСМ номера му.

  2. Калин Says:

    P.P. Освен от “Електронна граница”, протестът е ко-организиран от ПП “Зелените”, “България е наша” и още няколко формални и неформални групи. На такъв юбилей 😉 си трябват всякакви юбиляри…

  3. mick Says:

    Нали МВР се отказа от интерфейса?

  4. Калин Says:

    Мърлящината след края на протеста беше страшна. 🙁 Разпилени хартийки от стикери по жълтите павета, поне няколкостотин. Аз се включих последен в акцията по чистенето, а събрах поне 30…

    Не ми е никак хубаво, като се сблъскам с хора, които знаят да искат, но да дадат – още не. 🙁

    За сравнение – на вчерашния протест (по повод промените в закона за ГМО) хвърлен боклук по алеите не видях въобще. Може да сме “дини”, “екохипари” и н’нам още какви – но поне си спазваме принципите на практика.

    Мисля, че точно по тази причина успяваме малко, малки хора да издействаме много промени. Както ще успеем и тази година: да спрем частните интереси, които се точат да печалбарстват за сметка на нашето и планетарното здраве.

    Да се чете като новогодишно обещание. 😉

  5. Григор Says:

    @Калин: Сърдечно благодаря за телефона, ама е моят собствен, а не неговият! :-)))

    (Но пък видях на протеста огромен куп свестни хора, които бях позабравил вече. Не съжалявам, че отидох.)

    @mick: Твърди се, че са се отказали. Но това не значи, че не бива да покажем, че не сме съгласни. Как да сме убедени, че са се отказали? И дори ако са, може по-късно било пак те, било други отново да поискат. Затова по-добре да се види, че несъгласните ни има, и сме готови за протести.

  6. Калин Says:

    Коцето не можа да дойде от северна България, заради лошо време. Създаването на ГДБОПп засега тече електронно. За тез неща поне няма граници… 😀

  7. Шapkaн Says:

    Гриша, твърдиш, че “Нека не забравяме – МВР по начало не е враг на гражданите, то е охраната им от престъпници”.
    Специално за теб се настройвам УМЕРЕНО и казвам, че В ТОЗИ ВИД полицията НЕ МОЖЕ да е “приятел” на народа, също както дворното куче не е приятел на човека изобщо, а слуга на стопанина си.
    МВР защитава преди всичко ДЪРЖАВАТА, а не гражданите.
    Друг модел би бил по-близо до определението ти, че “не е враг на гражданите”.
    И този модел включва:
    1) свободно носене на оръжие от гражданите
    2) ПРЯКО избираеми местни ченгета (шерифи), които нямат определен мандат, а всеки момент могат да бъдат отзовани от избирателите си, ако не се справят с възложените им пълномощия или злоупотребяват с тях (важна е възможността хората да могат да извършат граждански арест на самозабравил се шериф)
    3) шерифът се подпомага от доброволци и от избрани от него (ако няма възражения от гражданите на населеното място) помощници; при нужда шерифът се обръща към хората за мобилизация (издирване на изчезнали хора, преследване на бандити, осигуряване на ред и възпиране на паника при бедствия и аварии – собствено с мерките за противодействие на бедствия и аварии се заема друг избран местен отговорник)
    4) шерифите образуват мрежа за взаимодействие, която работи заедно с криминологични мрежи, и има координационни центрове по общине, области, национален координационен център (а не министерство)
    5) кандидат-шерифите да имет определен ценз и образование, цензът става по-строг при избор на общински и регионални шерифи; в предизборната си кампания кандидатът дава определени обещания и иска определен бюджет от избирателите.

    Ето такава система БИ МОГЛА да не е враг на гражданите, защото друга схема си е пак “кучето на държавата”.
    (Мисля, че логичната и естествена разлика в интересите на държавата и на гражданското общество е ОЧЕВИДНА; моделът, при който такава разлика няма, не може да се нарече държава – то е анархистко самоуправление с ред, определян по федерален принцип от самите хора, които непосредствено се споразумяват за определени правила на местно ниво, после на общинско, регионално и национално)

    за протеста:
    Калине, съжалявам, че не те дочаках, бях измръзнал и исках да се прибера по светло.

    (поне ми е чиста съвестта относно боклуците – Бобсъна ми е свидетел, че си прибирах клечките и фасовете в джоба…)

    направи ми впечатление далеч не незначителното присъствие на две групировки нацисти (те даже по едно време се скараха помежду си). Странно, привържениците на фашистката идея не би трябвало да имат нещо против полицейското следене, понеже според тях “честните хора няма какво да крият”. Самото понятие “честен” за тези отрепки е доста своеобразно…

    много организирано дойдоха царистите – и се държаха така, сякаш по тяхно време не е бил гласуван нито един закон, който е утвърдил полицейщината…

    нямаше кой знае колко повече хора от екопротеста предния ден. А жалко. Този протест (даже въпреки илюзиите, че може да има “нормални” закони и “нормална” държава) заслужаваше да има повечко гражданско присъствие.

    (като раздавах листовките, стана ми приятно, че БЗНС-арите моментално реагираха “ааа, анархисти! Момко, нали знаеш, че заедно сме се били против превратаджиите през 1923-а?” Казах, че знам. В следващия момент се видяхме с Вальо Стамов)
    (още един штрих: дадох листовка на Мартин Димитров (СДС). “Обърнете й специално внимание!” – подкачих го. Той прочете и веднага каза: “Ама и ние сме против закони, които ограничават личната свобода!” Засякох го: “Че има ли закон, който да НЕ ограничава свободата?” на което той отвърна примирително: “Е, трябва да има баланс…” и отмина.
    Ако беше се задържал, щях да му посоча баланса – моите кални износени кубинки (подарък от Андрея Илиев за “Пълноземие”) и неговите чепици за около стотина евро – от депутатска заплата.)

Leave a Reply