Обсесивно-компулсивно разстройство

Напоследък на няколко пъти ми се наложи да се занимавам със случаи на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Смаях се до каква степен то е недобре познато даже за лекарите (всичките случаи бяха минали през не един и двама лекари, някои дори през психиатър, на повечето дори не им беше поставена вярната диагноза, та камо ли да им бъде дадено правилно лечение).

И реших, че може да е полезно да напиша нещо за него – да имат хората представа за какво става дума. Не е на нивото на учебник, но е по-добре от нищо. И определено не е пълно и завършено: големият обем се дължи повече на неумението ми да синтезирам нещата кратко и ясно, отколкото на пълнота.

Внимание! Това е материал в помощ на общопрактикуващия лекар, а не ръководство за самолечение! Диагнозата на ОКР изисква познания далеч извън описаното тук. Лечението е дълго, със страховити дози силна психофармака, изисква наблюдение от специалист и грешките в него могат да имат трайни последствия върху психиката. НЕ СЕ САМОЛЕКУВАЙТЕ СПОРЕД НАПИСАНОТО ТУК! Задължително потърсете помощта на добър специалист!

Причини

Обикновено в дъното на заболяването е биологична предразположеност. За отключването и развитието му допринася и неблагоприятна психологическа среда.

Предразположеността може да е генетична, предаваща се по наследство, или специфична за пациента. Най-често се дължи на повече от един фактор; обикновено не е възможно да се определят точно.

Външните дразнители, които отключват заболяването, най-често са:
– изживян силен стрес, често с физическа или психическа заплаха
– продължителна невъзможност да избегнеш някаква заплаха, най-често физически и / или психически тормоз

Възможно е отключване и от други дразнители. При по-силна предразположеност отключването е по-лесно, дори до без видима причина. Колкото по-силна е предразположеността, толкова по-трудно е излекуването и постигането на трайна ремисия. И обратно – много силни и дълготрайни дразнители могат да създадат заболяването дори без никаква или почти никаква предразположеност. Колкото по-силни са дразнителите и по-дълго са действали, толкова по-трудно е излекуването.

Патогенеза

Ключов елемент във физиологията на ОКР е спадането на активността на nucleus caudatus – ядро в базалните ганглии на мозъка. Резултатът (обяснен разбираемо, на места за сметка на точността) е следният:

Всеки жив организъм се сблъсква с необходимостта за оценка на опасностите. Приближаването на опасност изисква едно поведение (напр. бягство), присъствието на опасност – друго (напр. маскировка или самоотбрана), отдалечаването на опасността – трето (връщане към нормален режим). Почти при всички организми това означава, че при приближаването на опасност организмът стресово превключва в режим на готовност за действие (натрупва напрежение), по време на присъствието й поддържа тази готовност (задържа напрежението), и при отдалечаването й се връща към нормален режим (отпуска напрежението).

При низшите гръбначни преценката на тези три събития се върши от базалните ганглии. При най-висшите гръбначни мозъчната кора също прави своя преценка. Резултатът е, че хората преценяваме опасностите едновременно по два начина: “логически” (рационален, съзнателен, извършван от мозъчната кора) и “инстинктивен” (подсъзнателен, нерационален, извършван от базалните ядра). Принципно двата начина се координират, така че разминавания не стават. Тази координация обаче може да бъде увредена.

При спадане на активността на nucleus caudatus се засяга най-силно преценката за отдалечаването на опасността, вършена в базалните ядра. Разумът на пациента осъзнава, че тя си е отишла, но подсъзнанието му е убедено, че тя е още тук. Резултатът е непрекъснато, необяснимо и нерационално усещане, че заплахите някакси не искат да престанат, да си тръгнат. Пациентът често и за дълго изпитва страх, ужас, отчаяние. Липсата на “разреждане” създава чувство за непрекъсната силна напрегнатост.

Страда също усещането за “приключеност” на действията (осигуряват го механизми, сродни на тези, които осигуряват усещането за отминалост на опасността). Пациентът има усещането, че свършеното от него не е приключено истински, не е извършено съвсем докрай и както трябва, и не може да бъде забравено спокойно. Че той трябва да се върне към него отново, за да се увери, че е всичко е наред, или да вземе мерки, ако е пропуснал нещо. При засилване на разстройството пациентът препроверява все по-широк диапазон неща, по все повече пъти.

Сродно на този ефект е усещането за непрекъсната неувереност и колебание. То се дължи отчасти на психологическото усещане, че не можеш да довършиш истински нещата, и отчасти на прякото неврологично увреждане. Пациентът много трудно взима решения, избягва всякакви новости, съмнява се в способностите си или дори е уверен, че очевидно дребни неща не са по силите му. Това усещане пък на свой ред допринася за симптоматиката на препроверяване на нещата.

На същото увреждане се дължи и усещането, че неприятните неща – сърбежи, пристягане от дрехи или обувки, дочути мелодии и/или шумове, усещане за мръсотия и пр. – не искат да престанат, че се натрапват и не можеш да ги прогониш. Затова пациентите започват да взимат най-различни мерки, за да прекратят усещането – мият се непрекъснато, носят широки дрехи и т.н.

Най-сетне, при висшите гръбначни координацията в преценката на опасност и завършеност на действия между мозъчната кора и базалните ядра минава основно отново през n. caudatus. Тоест, отслабването на активността му не само уврежда способността “да се освободиш от напрежението”, но и разваля синхронизацията между съзнателна и подсъзнателна преценка на опасностите, и засилва необяснимостта на напрежението и безпокойството.

При различни пациенти различните ефекти могат да са различно изразени, а оттам и съответните им симптоми.

Дисфункцията на n. caudatus е свързана с нарушения в регулацията на мозъчния невротрансмитер серотонин. Повечето изследвания показват, че нарушението в регулацията на серотонина е първопричината; някои обаче говорят, че има и обратен ефект – първична дисфункция на n. caudatus може да доведе до нарушения в регулацията на серотонина.

При страдащи от ОКР серотониновите рецептори са недостатъчно стимулирани. Това води до нарушаване на връзките между орбитофронталната мозъчна кора, n.caudatus и таламуса: таламусът и орбитофронталната кора се активизират свръх нормалното и създават типичните за ОКР усещания. По-нови изследвания отдават в този процес роля и на другото голямо базално ядро – nucleus lentiformis. Някои изследвания сочат, че подобни ефекти са възможни и при увреждане на свързващата роля на n.caudatus, което не е причинено от относителен дефицит на серотонина.

Симптоматика: Обсесии и компулсии

Работата на мозъчната кора е да рационализира усещанията. Промените в работата на мозъка, причинени от ОКР, се отразяват в нея (което ще рече в съзнанието ни) във вид на натрапливи мисли или усещания, често заплашителни, които не могат да бъдат прогонени и се връщат отново и отново. Тези мисли или усещания се наричат обсесии.

В ситуации, които плашат пациента, силата на страха е непреодолима. Пациентът най-често осъзнава рационално, че в тях няма нищо страшно, но въпреки това прави всичко, за да ги избегне. Извън такива ситуации, или в по-леки случаи, непрекъснатото усещане за натраплива, неотиваща си заплаха кара пациента да търси начини да се успокои. Същото е с дразненето: усещането за сърбеж, пристягане или друга натрапливост, която не си отива независимо от взетите мерки, може да е изключително мъчително. (ОКР е едно от най-мъчителните за пациента психически заболявания, не на последно място защото той обикновено осъзнава ясно своята “ненормалност”, но се чувства безсилен да я поправи.)

Тъй като опасността не е реална, успокоение обикновено носят психологически средства – изпълнение на определени действия. Най-чести са действия, които в нормален размер реално ни предпазват от това, което ни дразни – класически симптом, особено при жени, които следят повече за хигиената си, е многократното миене на ръцете. (Понякога пациентът греши, че тези действия реално го пазят от този вид проблем; заблудата му обаче обикновено е нормална, например недостатъчна информираност, а не налудна.)

Често действията приемат формата на ритуали, които успокояват психиката. (Милионите години стаден живот са заложили в биологията ни усещането, че спазването на социално подходящите ритуали ни носи безопасност.) Като правило се извършват ритуали, които са социално приемливи за съответния пациент: те са, които той очаква да му донесат успокоение. (Някои от тях може да нямат никакво социално значение, или дори съзнателно значение за пациента. В такива случаи той не може да даде никакво убедително дори за самия него обяснение защо върши това, но въпреки това вършенето им го успокоява.) Сложността на ритуалите може да варира в широки граници: от просто ритмично клатене, та до проверка на семейния бюджет с точност до стотинка, или изброяване наум на първите еди-колко си прости числа, или магазини по еди-коя си улица. По-сложните ритуали често са типични за друго подобно заболяване, обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР); същността и лечението на двете обаче са твърде различни, така че винаги е нужна добра диференциална диагноза.

Тъй като усещането за страх и отчаяние е непрекъснато, ритуалните действия се повтарят многократно, далеч свръх реалната полза от тях. Колкото по-несигурен се чувства пациентът, толкова повече ги върши. При тежко състояние вършенето им може да е неудържимо дори ако пациентът по никакъв начин не може да обясни защо ги прави – просто усеща, че е напрегнат и нищо друго не може да го успокои. В по-леки случаи пациентът би могъл да ги преодолее, но предпочита да ги извърши, защото те прогонват (временно) натрапливите мисли и го успокояват. Такива действия се наричат компулсии.

Чувството за неприключилост на нещата и за неувереност също поражда компулсии. Те обаче като правило не са ритуални, а целят пациентът да се увери, че свършеното от него е наистина свършено. Той се пита: “Аз наистина ли проверих изключена ли е ютията? Или си спомням как я проверявах вчера?… Както трябва ли си измих ръцете? Май не ги насапунисах достатъчно добре…” И отново и отново повтаря действието. По типа на преобладаващите компулсии може да се прецени кой от двата механизма е по-изразен при конкретния пациент и да се съди за спецификата на заболяването.

Компулсията е начин обсесията да бъде успокоена, но това успокоение е само временно. Нещо повече – извършването на компулсиите “валидира” обсесиите пред подсъзнанието на болния и те започват да стават все по-чести и по-силни. То е като да хвърлиш храна на хищник, който те преследва: той спира за малко, за да се нахрани, но след това те подгонва отново, получил от храната още повече сила. Най-ефективният и нерядко единствен трайно ефективен начин за борба с натрапливите мисли е борбата с действията, към които те принуждават пациента. Лекарите казват: “Борбата с обсесиите се води чрез борба с компулсиите”.

Тъй като извършването на компулсии носи само временно, а често и твърде слабо облекчение, понякога се наблюдава изместване на представата за дразнителя / опасността. Например пациент, подложен на физически и психически тормоз, може първо да започне да мие ритуално ръцете си, като психологически отдушник, а след това да започне да се свръхопазва от мръсотия (оправдание / обяснение пред себе си за миенето; пренос на част от свръхмерния ужас от тормоза върху нещо друго – вторична обсесия).

Ако дълго време причината за страха е била неизбежима, е възможно видимият страх от нея да е парадоксално по-малък от страха от нещо, включено чрез пренос, най-често не толкова неизбежимо. (Човекът “привиква” донякъде към причината, но не може да привикне към страха от нея и го “измества” върху друго.)

Често срещан при ОКР е т.нар. “пренос” – ако пациентът се бои например от контакт с кръв, той може да започне да се бои и от лекари (които може да са пипали кръв), от близките им (които може да са пипали лекаря, след като той е пипал кръв), от местата, където тези близки работят или дори просто минават (може да са пипнали там нещо, след като са пипали лекаря…), и т.н. При по-тежки случаи тези вериги може да са абсурдно дълги и да имитират налудност. Както и при обсесиите, болният най-често осъзнава в някаква степен неадекватността на преноса, но не може да преодолее страха, който го предизвиква.

Диагноза

Поставя се по описаната комбинация от признаци – натрапливи, повтарящи се, невъзможни за прогонване мисли или представи (обсесии) и повтарящи се действия, предназначени да успокоят пациента (компулсии). Не винаги са представени и двата елемента; около половината случаи нямат компулсии, или те не са лесно забележими (състоят се от действия, извършвани наум, или от избягване на определени ситуации). Също, пациентите често прикриват от околните, а понякога дори от лекаря обсесии, които им е трудно да приемат, и / или компулсии, чиято нелогичност осъзнават и се срамуват от нея.

Типични обсесии касаят:

– замърсяване, телесни секрети и екскрети, инфекции, химикали и пр.
– физическо нараняване на себе си или околните
– заплаха от някого или нещо, което ще навреди на болния или близките му
– сексуални действия (принципно приемливи или не за болния) към непознати, близки, родители, деца, колеги, известни личности, животни…
– паранормални усещания (напр. чувство за “допълнителни невидими крайници”, или че неживи предмети са одушевени…)

Типични компулсии включват:

– миене на ръцете (по-рядко и на други части от тялото, или цялостно къпане)
– проверки дали нещо е “както трябва” (напр. изключена ли е ютията, спряна ли е чешмата, заключена ли е вратата, отворен ли е прозорецът точно колкото трябва, на мястото си ли е еди-какво си…)
– броене на определени предмети (понякога – по определени начини)
– абстрактни ритуали (напр. гасене и палене на лампите определен брой пъти, стъпване само по белите плочки на мозайката и пр.)
– избягване (понякога паническо) на съответните дразнители

Както при всеки психологически проблем, нещата се преценяват в контекста им. Подреждането на книги по осем часа дневно е нормално при човек, който работи в книжарница. Молитвите по пет пъти дневно са нормални при практикуващ мюсюлманин. В същото време, при заболявания с дълга история понякога пациентите си търсят и намират работа, която оправдава компулсиите им. Затова е полезно в съмнителни случаи да се сравни давността на симптомите с това откога работят нещо, което ги оправдава.

Наблюдателният лекар може да забележи и косвени признаци:
– дребни странности в поведението, които подсказват прикрити компулсии
– характерен дерматит на ръцете, получен от многократното миене
– по-силни от обичайното реакции при обсъждане на определени теми и ситуации
– неувереност в себе си, нерешителност, психологическа инертност и отблъскване на всяка идея за нещо ново и различно

Важен елемент в диагнозата е, че (освен в тежки случаи) пациентът осъзнава, че страховете му са нерационални и нереални. Често това му причинява угризения, усещане за малоценност и т.н., и нерядко води до депресивни симптоми или дори разгърната депресия. (От физиологична и биохимична гледна точка депресията е доста близка до ОКР, така че преходът между двете е възможен. Също, някои случаи на депресия, ако не бъдат лекувани, могат да преминат в ОКР. Поради физиологичната близост депресивните състояния засилват симптомите на ОКР.)

При по-тежки случаи, или при страхове, близки в някакво отношение до реалната ситуация, пациентът може да има т.нар. свръхценни идеи – да допуска възможността страховете му да са реални. Най-често внимателен разговор може да убеди пациента, че страховете му може да са безпочвени. В тежки случаи убедеността на пациента може да е непоклатима. В такива случаи се налага диференциална диагноза с психози и е възможно да се наложи добавянето на антипсихотично лечение. (Внимание: Правилното комбиниране на анти-ОКР и антипсихотично лечение е специфично за всеки пациент. Почти единственият начин за определянето на оптималната лекарствена комбинация е изпробването й върху пациента. Понякога още първият опит сработва, но понякога дори добър психиатър с много опит в лечение на ОКР може да се нуждае от доста проби.)

Понякога страхът от обсесията е по-силен от страха от дразнителя. Пациентът се бои примерно не толкова че ще си изцапа ръцете, колкото че натрапливото усещане за мръсотия ще го тормози и няма да си отиде (дори ако му се е случвало много пъти и той помни, че всеки път си е отивало – чувството, че натрапливото усещане не може да бъде спряно по никакъв начин, може да бъде по-силно при ОКР от волята дори на иначе много волеви и силни хора.)

В други случаи пациентът се плаши не толкова от наличието или упоритостта на обсесиите, колкото от тяхната странност и неприемливост (за него). Резултатът е както и в предишния случай: фиксирайки се върху обсесиите си, пациентът всъщност им помага да се появяват отново и отново и прави прогонването им трудно.

Диференциална диагноза

Най-често се прави с обсесивно-компулсивно личностово разстройство (ОКЛР) и с депресия. По-рядко се налага с хистерия или шизофрения.

Като симптоми ОКЛР може да е много сходно на ОКР; дълго време са били смятани за едно и също заболяване. При него обаче причините и съответно лечението са различни.

ОКР е его-дистонично – пациентът не го харесва, измъчва се от него и не иска да е такъв. Безпокои се от него, осъзнава нерационалността му, често се бори срещу него, колкото може. Обсесиите са натрапливи и нежелани; ако има как, пациентът би ги прекратил. Той осъзнава, че компулсиите му са нерационални и нелогични, и те му носят неудоволствие, въпреки че го облекчават. Ако може, не би ги вършил – прави го, защото му помагат да отложи, прогони или успокои обсесиите. Разтревожен, често дори депресиран, понякога отчаян е от това, което се случва с него. Самите обсесии и съответните им компулсии най-често имат реален корен и в нормален размер или при определени реални обстоятелства могат да са смислени. Често осъзнава, че неувереността и нерешителността му са свръхмерни, но не може да ги преодолее.

ОКЛР е его-синтонично. Пациентът най-често не се безпокои от него, смята действията си за рационални и с удоволствие обяснява това. Обсесиите при него не са натрапливи и нежелани; пациентът ги смята за смислени и полезни. Компулсиите в неговите представи са не начин да прогони или успокои натрапливи мисли или усещания, а логични действия, следващи естествено от мисли и усещания, адекватни (в представите му) на реалността. Често компулсиите, понякога и обсесиите му носят удоволствие. Често не разбира защо и другите хора не правят същото, и понякога ги смята за неадекватни, луди или глупави. Обсесиите и компулсиите най-често са строго ритуални (например включват точно определен брой действия), нямат реален корен и са реално полезни само в изключително малковероятни ситуации или никога. Неувереност в себе си, колебливост и избягване на всичко ново се срещат по-рядко и обикновено са в рамките на характерологична особеност.

Тъй като страдащите от ОКР обикновено осъзнават “налудничавостта” на обсесиите и компулсиите си, често изпитват страх и отчаяние и се чувстват непълноценни и безстойностни, те нерядко развиват и депресивни състояния. При по-повърхностен разговор лекари могат да поставят диагнозата депресия, особено ако пациентите укриват обсесиите и / или компулсиите си. Затова пациенти с депресивни симптоми трябва насочено да бъдат разпитвани и наблюдавани за признаци на ОКР. Наличието на обсесии и особено на компулсии прави разграничението.

Заради физиологичната близост между ОКР и депресия често се наблюдават междинни състояния – пациентът може да има симптоми и на двете, дори ако не е депресиран поради налично ОКР. Такива случаи обикновено всъщност са започващо ОКР и се лекуват с лечение като за ОКР. (Разликата между него и антидепресивното лечение е почти само в дозите: тези за ОКР са значително по-високи.)

В по-редки случаи може да се налага диференциална диагноза с хистерия. При нея обаче нежеланите действия най-често “се случват сами” – пациентът обикновено няма усещането, че ги извършва съзнателно. Също така, действията обикновено са в някаква степен адекватни на реалността (напр. ако разговорът завие в посока, която не му е приятна, пациентът “получава” припадък, чрез който пренасочва вниманието на околните). При ОКР пациентът знае, че извършва нежеланите действия съзнателно; неадекватна на реалността е причината, поради която той ги върши. (Не трябва да се забравя, че и хистероидни личности също могат да страдат от реално ОКР.)

Страдащите от шизофрения понякога могат да имат поведение, трудно различимо от компулсии при ОКР. В такива случаи обаче най-често са налице симптоми, типични за шизофрения – псевдохалюцинации, емоционална дисоциираност, заблуди, объркване и накъсване на мисълта, характерен почерк, психичен автоматизъм. Наличието на такива поставя диагнозата.

При особено трудни за диференциална диагноза с шизофрения случаи може да бъде използван лекарствен тест. При шизофренни състояния подходящи комбинации от антипсихотични препарати и евентуално други невролептици овладяват симптомите в срок до две седмици. При ОКР не се наблюдава подобрение на основното страдание от такова лечение, може да има дори влошаване (затова пробата се извършва много внимателно!). При проба с трициклични антидепресанти (кломипрамин) страничните ефекти при страдащите от ОКР често са по-слаби от нормалните за дозата, докато при шизофренно болните те са нормални или дори по-силни и симптоматиката им може да се влоши. (Лечебните ефекти при ОКР идват след дълго лечение, затова не са подходящи като критерий при лекарствен тест, освен при изключително трудни случаи.)

Случаи на едновременно страдане от шизофрения и ОКР почти не са известни. Не е ясно дали двете заболявания са принципно съвместими. Съществуват мнения, че не са, тъй като при шизофрения се наблюдава излишък на серотонин, а при ОКР – недостиг. ОКР обаче може да се дължи и на фокални промени, така че съществува теоретична възможност двете да се съчетаят.

Лечение

Лечението на ОКР се извършва основно по две линии: медикаментозно и психотерапевтично.

Медикаментозното лечение е ключово за постигане на лечебен ефект в средно тежки и тежки случаи, и може да е необходимо за поддържането на ремисия в по-тежки случаи. При по-леки случаи, по-малка давност на заболяването и предимно биологична причина то може да бъде достатъчно и само по себе си; за по-добър ефект и по-трайна ремисия обаче се препоръчва да се комбинира с психотерапевтично лечение. При правилно провеждане то повлиява над 80% от пациентите.

Психотерапевтичното лечение е ключово за запазване на постигнатия лечебен ефект и предотвратяване или отслабване на нови пристъпи на болестта. В същото време то рядко е достатъчно за постигане на ефекта, а при по-тежки случаи, особено ако заболяването се дължи предимно на биологични причини, може да няма никакъв ефект без предварително медикаментозно повлияване. (При такива случаи може да има нужда от медикаментозна подкрепа дори за поддържане на вече стабилизирано състояние.) При правилно провеждане (съобразени с пациента начини; водене в стадии, в които е ефикасно) то повлиява, напълно или в струваща си провеждането му степен, над 80% от пациентите.

Обикновено се използват и двата подхода. Правилното им провеждане и комбиниране води до успех при 90-95% от случаите.

Медикаментозно лечение

Обикновено се провежда с антидепресанти, които блокират обратната резорбция на серотонина (serotonine reuptake inhibitors). Използват се както класически трициклични или четирициклични антидепресанти, така и селективни (SSRI). За краткотрайно бързо облекчаване при пристъпи се използват бензодиазепини.

Класическото средство за лечение на ОКР, към момента на писането на този текст ненадминато по ефективност, е кломипраминът. Често бива характеризиран като “златният стандарт за лечение на ОКР”. Представлява серотонин-специфичен трицикличен антидепресант. Продава се под различни търговски марки, най-често като Анафранил (Anafranil). Към момента се продава срещу рецепта, но с малко убедителност може да бъде купен дори без нея. Лечебният му ефект се дължи на комбинацията от действието му както върху повечето серотонин-специфични, така и върху някои други рецептори в мозъка.

Лечението се започва с 50 мг на ден, 2 х 25 мг., сутрин и обед. След това на равни интервали дозата се повишава с по 50 мг, докато стигне 300 мг (сутрин, обед и вечер по 100). При класическата схема повишаването се извършва през 2-3 дни; аз лично препоръчвам, за по-мек ефект, да е през 7 дни. (Възможен вариант е и с по 25 мг. на 3-4 дни.) Дози над 300 мг. дневно не се дават, тъй като не подобряват ефекта, а покачват съществено риска за здравето на пациента.

300 мг кломипрамин е изключително сериозна доза – за лечение на класическа депресия обикновено се дават 50 до 100 мг. Пациентите с ОКР обикновено я понасят, тъй като при тях структурите, на които влияе кломипраминът, са силно подтиснати и не реагират твърде буйно. Здрав човек, или болен от друго, дори сходно като симптоми заболяване, или дори болен от обикновена депресия обаче би я понесъл много трудно. Затова е много важно диагнозата да е сигурна.

Често в началото на лечението (или при поредното повишаване на дозата) има парадоксално влошаване на симптомите. То е преходно и отминава; ако е нужно, може да бъде облекчено с бензодиазепини. (Всъщност, липсата на това влошаване понякога сочи, че диагнозата е грешна или пък кломипраминът няма да бъде ефикасен – ако го няма, продължете лечението, но имайте тази възможност наум.) Дълбочината и продължителността на влошаването често (но не винаги) корелират със степента на повлияване и времетраенето за постигане на ефект: колкото по-дълбоко е това влошаване, толкова по-ефикасен в крайна сметка обикновено е кломипраминът, и колкото повече време измине до появата му (и после до отзвучаването му), толкова по-бавно се очаква да дойде ефектът. При постепенна схема на въвеждане е трудно да се прецени продължителността и дълбочината на влошаването при конкретния пациент, но при единично повишаване на дозата най-често влошаването започва 2-3 дни след качването на дозата и продължава 2-3 дни.

Необходимо е дълго лечение, преди да започне да се наблюдава реален ефект – първите, обикновено още слаби признаци на подобрение най-често идват поне 3 месеца след достигането на пълната доза, понякога и по-късно. Ако пациентът е и депресивен, депресията може да се повлияе още през първия месец, но обсесиите и компулсиите изискват по-дълго лечение. Повлияването е различно бързо при различните пациенти, но като цяло е бавно: най-често до намаляване на симптомите “наполовина” се постига около година след първите признаци на подобрение, ако дозата е адекватна. Тежките случаи най-често се повлияват по-бавно от леките, но има и изключения.

Важно! Както и при класическата депресия, много пациенти с ОКР са пълни с черни мисли, но заболяването ги подтиска и лишава от енергия, и затова не си самонавреждат (или ако черните мисли са към други хора, не извършват насилие към тях). При лечение “активизирането” на такъв пациент идва преди подобряването на настроението му. Това създава кратък период, през който пациентът все още е дисфоричен, но вече е и енергичен и деен. Именно през този период пациентите най-често извършват самоубийства (или убийства и насилие); в биографиите на много самоубийци или масови убийци ще намерите “лекуван от депресия, изписан с подобрение, а на следващия ден…”. При пациенти с деструктивни мисли трябва да се дадат допълнително успокоителни, или внимателно да се следи за признаци за начало на активизиране и да се вземат подходящи мерки. Пациентът задължително се оставя под контрол, докато периодът на “активна дисфория” не отмине напълно.

Понякога при лечението може да се наблюдават пристъпи на депресия или хипомания. Ако пристъпите са леки, обикновено отзвучават за по няколко дни без промяна в лечението. При нужда депресивен пристъп може да бъде покрит с бензодиазепини. Хипоманиите трябва да бъдат следени внимателно – ако се задържат по-дълго, или са по-сериозни, или се засилват, това може да е признак на предозиране на кломипрамина и да изисква промяна в схемата на лечение.

Кломипраминът може да даде най-различни странични ефекти. За разлика от лечебния ефект, те се проявяват веднага след започване на лечението или достигане на дозата, при която се проявяват. Силата на ефектите и кои от тях са водещи са различни при различните пациенти. Най-честите са:

– ефекти върху ЦНС: световъртеж, кошмарни сънища, замайване, слабост, объркване, скърцане със зъби насън, загуба на либидо, понякога раздразнителност или дори агресивност, рядко припадъци.
– вегетативни ефекти: пресъхване на устата, запек, трудно уриниране, силно изпотяване, падане на кръвното, забавяне на пулса, много рядко илеус
– други: наддаване на тегло, понякога алергични реакции, понякога кариес (като следствие от пресъхването на устата и влошената зъбна хигиена)

При повечето от тези ефекти с времето се развива поносимост. Също, при пациенти с ОКР, особено при тежки случаи, те обикновено са по-слаби (при еднаква доза), отколкото при депресивни пациенти или здрави участници в опити.

Ако се появи по-сериозна хипомания, или особено признаци за отключване на шизофрения, обикновено се налага незабавно прекъсване на лечението (негативните ефекти от рязкото прекъсване се покриват с бензодиазепини). Кломипраминът може да провокира глаукома, или да влоши налична сърдечна недостатъчност. Ако пациентът има подобни заболявания, или роднини с такива заболявания, или подозрения, че може да има някое от тях, задължително съобщете на психиатъра, който ви предписва терапията!

При състояния, които могат да бъдат влошени от страничните ефекти на кломипрамина, той трябва да се избягва, освен при крайна нужда (тогава пациентът трябва да е под постоянно наблюдение). Освен при състояния, характерни с изброените ефекти, той може да влоши състояния на подтиснатост на костния мозък (левкопения, анемия, тромбопения, панцитопения). Абсолютно противопоказан е при състояния с обърканост, частична или пълна загуба на съзнание, кома, делириум тременс. Повишените щитовидни хормони засилват страничните му ефекти.

Страничен ефект на кломипрамина при жени, а често и при мъже, е рязко повишаване на пролактина. Понякога то се открива само при хормонални тестове, но в други случаи може да даде набъбване и чувствителност на гърдите и дори лактация. Твърди се, че по-острите повишавания на пролактина говорят за по-слаб лечебен ефект на кломипрамина и влошават прогнозата; аз лично не съм забелязал такава зависимост.

Заради дразненето на стомаха кломипраминът се взима по време на ядене (към края на яденето, “преди десерта”). При случаи със стомашни проблеми или с роднини с гастрит и/или язва, или ако такива проблеми се появят в хода на лечението, се добавя гастропротектор. Най-често се използва H2-блокер (например фамотидин, 1 хапче сутрин и 1 вечер, при нужда и повече). При някои пациенти може да свършат по-добра работа други гастропротектори, или дори да е нужно да се добавят към фамотидина.

Ако до 4 месеца от достигането на пълната доза не се получат най-първи признаци на облекчаване на ОКР (може да са едва забележими – следете внимателно за тях; в по-упорити случаи е възможно срокът да се удължи и още, по преценка на лекаря), е време за внимателна преоценка на диагнозата и повторна старателна диференциална диагноза. Ако диагнозата ОКР бъде потвърдена, е добре кломипраминът да бъде заменен или още по-добре допълнен с друг медикамент. Обикновено това става с препарат от групата на SSRI; към момента на писане на този текст предпочитаният препарат е сертралин (най-популярен под търговското име Zoloft). Сертралинът може да бъде използван и самостоятелно в случаи, в които кломипраминът е неподходящ. Комбинацията им е по-ефективна от кой да е от двата поотделно; има случаи, които не се повлияват от никой поотделно, но се повлияват от комбинацията им.

(Пълното неповлияване на ОКР от 4-месечно лечение с 300 мг. кломипрамин дневно обикновено показва или нечувствителност към кломипрамина, или много тежка криза на серотонинергичната система на мозъка. В такива случаи ремисиите обикновено са по-кратки, и / или е нужно по-сериозно поддържащо лечение.)

Страничните ефекти на сертралина са подобни на тези на кломипрамина, но са по-редки и по-слабо изразени. По-сериозен е при него обаче проблемът при спирането на лекарството. Малко по-слаб е, отколкото при Seroxat, и е сходен като причини, ефект и начин за избягване. (Ако ситуацията го позволява, при намаляване на лечебната доза аз гледам първо да намаля и по възможност спра сертралина, а после кломипрамина. Така кломипраминът държи организма под защитата си по време на намаляването и спирането на сертралина, а пък той после се намалява и спира по-лесно. По възможност правя поне 2-3 месечна, ако има как – дори 6-месечна пауза между спирането на сертралина и започването на намаляването на кломипрамина.)

При неповлияване от кломипрамин в указания срок сертралинът се добавя в начална доза от 50 милиграма и през седмица се добавят по още 50, до достигане на 200 мг. Както при кломипрамина, и при сертралина е възможно временно начално влошаване на симптомите, което отзвучава.

Сертралинът може да подсили страничните ефекти на кломипрамина.

Заради по-слабите странични ефекти препаратите от групата на SSRI понякога се предписват като първа линия на лечение и чак ако не се окажат ефективни, се пробва кломипрамин. Този начин на лечение бива смятан за “модерен” и “щадящ пациента”, но ефективността му е по-ниска, отколкото при класическия метод (а и страничните ефекти на кломипрамина обикновено при ОКР не са много силни). Затова съм склонен, освен при непоносимост към кломипрамин или твърде тежки странични ефекти, да започна с класическото лечение.

Кломипраминът и в по-малка степен сертралинът имат “активиращ” ефект – придават на пациентите енергия и желание за действие. В същото време те и успокояват страховете и тревогите на пациента. Често обаче възбудата може да има нежелана сила, особено ако пациентите са по начало възбудени и напрегнати. Затова при нужда към кломипрамина се добавя за успокояване тиоксантенов невролептик. Класическият вариант е хлорпротиксен – има не само успокояващ, но и лек антипсихотичен, лек анксиолитичен и известен антидепресивен ефект (който допълва ефекта на кломипрамина). Друг негов полезен ефект е гастропротективният. Комбинацията е много добра и много изпробвана. Дозата му обикновено е 2-3, рядко до 4 пъти на ден по 1 драже от 15 мг, според пациента. Може да доведе до световъртеж, отпадналост, хипотония (кломипраминът има същите странични ефекти – хлорпротиксенът може да ги подсили), рядко други ефекти. Не бива да се съчетава с алкохол и сънотворни! Противопоказан е при паркинсонизъм, епилепсия, чернодробни промени, проблеми с кръвотворенето.

Ако страничните ефекти на хлорпротиксена са нежелани, вместо него може да бъде използван флупентиксол (най-популярен като Fluanxol). По-силен антипсихотик и анксиолитик е от хлорпротиксена и също активира леко пациента, но почти няма истински антидепресивен ефект. Може да наруши съня (преходно). Противопоказан е заедно с алкохол, сънотворни и наркотични аналгетици! Започва се с доза 1 мг на ден (разделена на 2 приема) и постепенно се увеличава до 3 – 6 мг, според състоянието на пациента.

Ако ажитираността се дължи основно на възбуждащия ефект на кломипрамина / сертралина, един добър вариант може да е по-постепенното му въвеждане (примерно с покачване на дозата с по 25 вместо 50 мг на седмица). Краткотрайни обострявания на ажитираността могат да бъдат успокоени с бензодиазепини.

При някои пациенти е възможно и максималните дози тиоксантени да не постигат задоволително успокояване, а по-постепенното въвеждане на основното лечение да не е желателно. Психиатър с много опит може в някои случаи да сметне за оправдан кратък курс ежедневно даване на бензодиазепин. В крайни случаи може да се наложи (задължително под контрола на опитен психиатър!) лечението да започне първо с амитриптилин и чак след като се постигне успокояване на пациента, да се премине постепенно към анафранил и/или золофт.

При бензодиазепините, за разлика от серотонин-потенциращите препарати, ефектът настъпва веднага (след около половин до един час период, нужен за резорбция на лекарството). Успокояват страха, отчаянието, напрежението; могат да помогнат на пациента да заспи по-лесно. Към момента на писане на този текст препоръчваният бензодиазепин на избор “за всякакви случаи” е Xanax; при ОКР по мои наблюдения малко по-добри резултати дава бромазепамът (популярен като лексотан, Lexotan). Дава се при нужда, половин до една 3-милиграмова таблетка. Не бива да се дават над 3 таблетки дневно, особено за повече от седмица.

Бензодиазепините подтискат отлично симптомите на ОКР, но на практика нямат лечебен ефект – със спирането им симптомите се връщат. Също, към тях се развиват привикване, нужда от покачване на дозата и при по-продължително лечение – зависимост. (Затова и се изписват на зелена рецепта.) Привикването настъпва различно бързо при различни пациенти: при някои дори след 6 месеца приемане може все още да е слабо, но при други приемане над 1 месец, особено в по-високи дози, може да даде забележимо привикване. Пациентите с ОКР най-често привикват дори по-бързо и лесно от средното; затова и бензодиазепини се дават само при нужда, и колкото е възможно по-рядко и за кратко.

При спешни състояния(рязко влошаване на състоянието, обикновено при засилване на страха, отчаянието, напрежението и депресивните настроения), ако няма подръка бензодиазепини или са противопоказани, или като добавка към тях за успокояване могат да се използват и немедикаментозни средства с ефект върху организма. Някои примери:

В някои случаи съм забелязвал при ОКР добър успокояващ и отпускащ ефект от неголеми количества алкохол, примерно 50-100 мл. бира. (В други, особено при пияндета със стаж – никакъв. Впрочем, подозирам, че е възможно към впиянчването на някои хора да има принос и ОКР-подобно състояние.) При тях е възможно в ролята на успокояващо да се използва малко алкохол (по-големи количества имат обратен ефект!); ако обаче в момента пациентът е на каквито и да било антидепресанти, дори най-малките дози алкохол са само за крайни случаи. Особено противопоказан е едновременно с бензодиазепини – взаимно усилват действието си до непредсказуема степен; класическата схема на (само) убийство е с алкохол и диазепам.

При случаи със силно напрежение често върши отлична работа топла вана или топъл душ. При липса на условия понякога дори поставяне на краката в топла вода може да облекчи състоянието. (Водата трябва да е топла, но не гореща! В такива състояния пациентът лесно прекалява с температурата и ако бъде оставен без контрол може да се изгори.)

При някои пациенти могат да са подходящи някои от следните средства (при някои може да са неподходящи – проверете го!):

– тиха спокойна музика
– слабо осветена или тъмна стая
– подходяща температура в стаята (нито много студено, нито много горещо)
– разсейващи занимания (напр. гледане на комедии)
– масаж
– медитация или йога

Немедикаментозните средства могат да са и добър постоянен фон за лечението, тъй като донякъде облекчават страданието на пациента. В същото време те са абсолютно недостатъчни за самостоятелно лечение.

Често се оказва, че поне едно немедикаментозно средство има много добър ефект. Ако обаче се прилага непрекъснато, пациентът може да се пристрасти към него, точно както към лекарствата, които облекчават симптомите. Най-често това пристрастяване е безвредно, но понякога може да пречи на социалния живот на пациента (а той е важен за излекуването), и/или да му създава психологическа зависимост. Търсете мярката, при която пациентът получава максимално облекчение, но все още не развива зависимост. Вземането на мерки срещу зависимостта (информираност и пр.) може да позволи на пациента да използва безопасно повече от средството. Съществува риск и от привикване на пациента, при което средството губи ефекта си (но отнемането му причинява засилване на страданието). Затова е добре при възможност да се правят паузи в използването на средството – те му помагат да запази ефекта си.

Психотерапевтично лечение

Обикновено използва следните методики:

Десенсибилизация: при нея пациентът бива излаган на много малки дози от дразнителя, и когато свикне с тях, излагането постепенно се увеличава, за да развие пациентът толеранс. Най-често прекият контакт с дразнителя е твърде силен и излагането се налага да започне с косвен – например нещо, което е докоснало друго, което е докоснало трето, то – четвърто, и т.н. до дразнителя след много преходи. В тежки случаи може да се започне работа дори само с мисълта за дразнителя, или дори с мисъл за нещо сродно му, или сродно на сродното, което не е толкова силен дразнител. (Ако не се започне с достатъчно лек дразнител и пациентът не успее да го преодолее, десенсибилизацията може да се компрометира изцяло: по-добре е да се започне с неефективно лек дразнител, отколкото с непоносимо тежък.) Към по-голяма тежест на дразнителя се преминава постепенно, след пълно привикване с тази. (Отново е по-добре дразнителят да бъде повтарян неефективно дълго, отколкото да се премине към по-тежък прекалено бързо.)

Ако пациентът преценява първото ниво на дразнителя като твърде лесно, въпреки това го задръжте 2-3 сеанса. Възможно е да сте улучили пациента в “добър момент” и той да подценява тежестта на заболяването, но след първия или втория сеанс да бъде атакуван от силна обсесия. Ако при това сте и повишили тежестта на дразнителя, е възможно десенсибилизацията да се компрометира.

При леки случаи или предварително повлияни медикаментозно пациенти десенсибилизацията при ОКР обикновено е много ефективна: пациентите сравнително бързо постигат голяма степен на толеранс, често до пълно или почти пълно освобождаване от дразненето. При тежки състояния е възможно десенсибилизацията да не е ефективна, или да не е приложима без предварително медикаментозно повлияване.

Ако след постигане на ефект десенсибилизацията бъде прекъсната внезапно, проблемът с дразнителя може да се върне частично или дори изцяло. (При ОКР страхът сравнително бързо се подтиска временно, но е нужна още работа, за да стане подтискането трайно.) Затова е добре десенсибилизацията, като поддържане на честия контакт с дразнителя, да продължи още известно време след постигане на ефекта (обикновено между половината и още веднъж времето, което е отнело постигането му). Колкото по-дълга е историята на заболяването, толкова по-дълго поддържане е необходимо за трайно отвикване. Спирането й след изтичането на периода също се извършва постепенно, точно както намаляването на антидепресивен медикамент.

Деритуализиране: при него пациентът се излага на дразнителя, като целта е да не извърши свързания с него ритуал (напр. да не си измие ръцете след контакт с дразнителя). Подобно на десенсибилизацията, отначало се започва с минимално излагане на дразнителя, и при колебание за оптималната сила на излагането е по-добре да се заложи на по-леко. Възможни са междинни варианти, напр. след контакт пациентът да се измие само с вода, без сапун, или да изчака определено време (минута, две, час – според състоянието му), преди да се измие. Дали да се прилагат междинни варианти и какви точно, се подбира според пациента (необходимо е психотерапевтът да е наблюдателен и съобразителен).

Както и при десенсибилизацията, ако силата на дразнителя е подбрана правилно и пациентът може да я понесе, той привиква с деритуализацията сравнително бързо. Доколкото представлява борба с компулсиите, деритуализацията е един от най-ефективните методи срещу обсесиите.

Прекаляване с ритуала: върши добра работа при пациенти, които по начало не довеждат ритуалите до крайност. Ако например пациентът мие по един-два пъти ръцете си след допир с дразнителя, може да му бъде предложено тръгне ли да ги мие, задължително да го прави по минимум пет или дори десет пъти. Сравнително бързо пациентът развива негативно отношение към миенето като ритуал. То му помага да балансира стремежа към миене и да го сведе до нормална честота. Когато отношението бъде създадено и нормалната честота на миене добре закрепена, прекаляването може да бъде постепенно намалено и отменено.

Association splitting (умножаване, разширяване на асоциациите) е техника, която цели повлияване на обсесивните мисли. Например ако пациентът асоциира думата “рак” единствено с болест и смърт, той бива окуражаван да прави и други асоциации, които са неутрални или дори положителни – зодията “рак”, животното рак, вкусно сготвени раци, приказни положителни герои-рачета и т.н.

Важен елемент в психотерапията е социализацията. Често пациентите с ОКР търсят изолиране от околните, заради неудобството от заболяването. Това изолиране е един от най-силните съюзници на болестта! В по-тежки случаи може да е необходимо първо да се постигне повлияване донякъде (обикновено медикаментозно), но веднага щом стане възможно, социализирането на пациента трябва да се въведе. (Често пациентът проявява съпротива срещу него, както заради неудобството от болестта, така и заради психологическата инертност, причинена от нея; психотерапевтът трябва да бъде изобретателен и настойчив.) Подходящи са всякакви форми на социализация (тръгване на работа / училище / лекции / курсове, намиране на приятели, участие в клубове или кръжоци, доброволчески мероприятия…). За всеки случай трябва да се внимава за избягване на резки сблъсъци с дразнители и/или отключващи заболяването фактори.

Друг важен елемент е излизането от дома. Слънцето и чистият въздух са силни антидепресанти и полезни помощници в лечението на ОКР. Самотата и прекарването между едни и същи четири стени пък са съюзници на заболяването. Пациентът трябва да бъде поощряван да ходи на екскурзии, да се разхожда поне по час-два дневно в някой близък парк, или по спокойни слънчеви улици, или при възможност да отива на работа пеша.

Различните психотерапевтични техники могат да бъдат смесвани и комбинирани съобразно конкретния пациент и конкретното състояние. Често например деритуализацията се използва като въвеждане към десенсибилизация; при тежки случаи обаче може да е полезно първо да се направи десенсибилизация към най-косвени излагания на дразнителя. В други случаи подготовката може да бъде association splitting. Обикновено се търси каква техника и какъв неин вариант конкретният пациент би понесъл най-добре в наличното състояние. При промяна на състоянието може да бъде добавена друга техника, ако е станала достатъчно оптимална. Ако една техника е изчерпала потенциала си за ефект, или се е показала като неефективна, или е изплашила пациента (най-често поради твърде стръмно въвеждане), употребата й се прекратява. Често на по-късен етап техники, които са били или са станали неефективни, отново стават ефективни в някаква степен и могат да бъдат внимателно въведени отново.

Към психотерапията в широкия смисъл на думата спадат и различните прийоми за преструктуриране на средата, начина на живот и личността на пациента. Техният ефект върху непосредственото овладяване на тежко състояние е твърде слаб и бавен, но са ключови за предотвратяване на нови влошавания при пациент в ремисия. При среда, която е силен фактор за ОКР (напр. обстановка с много дистрес), използването на тези прийоми може да е единственият начин да се избегне бързо повторно влошаване след лечението. Затова е много важно да бъде използвано колкото се може повече от потенциала им.

Дистресът, страховете, рисковете, нервното напрежение и заплашителните ситуации силно подтискат серотонинергичната система на мозъка, и по този механизъм активират ОКР. Затова е нужно пациентът да промени средата си така, че максимално да избягва тези дразнители. В зависимост от ситуацията, това може да включва:

– промяна на работата (при работа, свързана с дистрес, страх, нерви, несигурност и рискове)
– промяна на семейната среда – смяна на местожителството и/или дори развод (при семейна среда, свързана със силен стрес, страх, нерви и заплашителни ситуации)
– промяна на начина на живот – дневен режим, навици, приятелска среда и т.н. – за да бъдат избегнати нежеланите емоции и ситуации
– промяна на личността – обучаване на психотехники, които да позволяват на пациента да понася по-леко нежеланите ситуации и да не им отдава особено значение (философско отношение към живота, флегматичност, увереност в себе си, практики за изграждане на усещане за успех и приключеност на нещата, динамичност и активност, и пр.)

Важен елемент от ОКР са занижените самочувствие и самооценка. Те произтичат както от често съпровождащата ОКР депресия, така и пряко от състоянието. Съответно, подобряването им чрез външни средства нарушава порочния кръг на болестта и я отслабва. Затова е нужно да се работи за него. Близките на болния също трябва да бъдат предупредени непрекъснато да подкрепят самочувствието и самооценката му и да избягват ситуации, които биха могли да ги влошат.

Друг важен елемент от ОКР е усещането за неспособност за справяне с проблемите. Това усещане е психологическата проява на същностното увреждане на мозъка при ОКР – намаляването на способността да се отчете опасност като отминала. Затова работата по създаване у пациента на усещане, че той може да побеждава проблемите (и всякакви задачи, с които му се наложи да се справя) и го прави лесно, е ключова в психотерапевтичното му лечение.

Пациентът трябва да вземе енергични мерки да се промени като личност, така че да е по-малко податлив на ОКР. Това обикновено включва да се научи на следните неща, до степен целенасочено и значително над средната:

– да живее “сега”, в момента, без да мисли за бъдещи проблеми – дори да дойдат, те ще донесат със себе си своето решение.
– да бъде спокоен и да не се плаши лесно, особено от непознатото.
– да помни, че всякакви проблеми (и особено ОКР-свързани) отминават и се забравят без следа.
– да не се бои от новото, да го търси умишлено и да го посреща с интерес и желание.
– да не бъде твърде взискателен към околните и себе си, да прощава лесно.
– да бъде “леко небрежен” (при твърде пунктуални хора – дори “леко безотговорен”, по техните критерии).
– да бъде хедонист, да търси удоволствията в живота и да им се радва.
– да се грижи активно за щастието на околните (когато мислиш за другите, не мислиш за себе си).

Конкретните психотерапевтични методи и действия се подбират според ситуацията на конкретния пациент. Колкото повече от тях използва той и колкото по-старателно ги прилага, толкова по-малка е вероятността от повторни влошавания, и толкова по-добро състояние може да постигне.

Продължителност на лечението

ОКР е извънредно упорито заболяване. При леки случаи няколко месеца до година след началото на повлияването пациентът може да изглежда на практика излекуван. Ако обаче лечението бъде спряно бързо след изчезването на симптомите, болестта се връща (ако спирането е твърде рязко, симптомите могат да станат и по-тежки, отколкото преди лечението!). За спирането на лечението не е достатъчно организмът вече да има сили да се справя с болестта с негова помощ. Трябва да натрупа достатъчно ресурс, за да може да се бори с нея успешно и сам, включително в лоши моменти и тежки ситуации. Образно казано, подводната скала на болестта трябва да бъде проядена до степен да е дълбоко под повърхността не само при вдигнатия от лечението прилив, но и когато той спре, и дори при “отливи”, както при върховете на житейските вълни, така и при падините между тях. Чак тогава може да се мисли за намаляване или спиране на лечението.

Продължителността на лечението с антидепресанти е с години. При по-тежките случаи е по-дълга; добра преценка може да даде само лекар с богат опит в лечението на ОКР, и на базата на поне година-две наблюдение над пациента. При средно тежки случаи обикновено лечението продължава четири-пет, понякога до десет години; при по-тежки може да се наложи доживотно приемане на поддържаща доза.

Намаляването на медикаментозната терапия се извършва по схема, дадена от лекаря, който е наблюдавал лечението. Тя е индивидуална и може да е твърде различна при различните пациенти. Принципите й са тези на намаляването на серотонинергични антидепресанти.

Дори ако терапията бъде приключена успешно и даването на лекарството бъде прекратено без негативни ефекти, трябва да се помни – този човек е податлив на ОКР. Психотерапевтичните мерки от всички категории, от начините за справяне със страховете до промяната в начина на живот, и по възможност и на личността, са доживотно задължителни. Необходимо е също пациентът (а и близките му) да следят за ново надигане на симптомите и ако го забележат, да се консултират веднага с лекар за започване на нов лечебен курс. В такива случаи обикновено изчакванията и половинчатите мерки са рецепта за влошаване на болестта – лекувайте се както трябва, и колкото по-рано, толкова по-добре! При ОКР е много за предпочитане да започнете лечението малко по-рано, отколкото да търпите, когато вече му е време!

Прогноза

По своята същност ОКР е по-сходно на неврологичните заболявания, отколкото на психиатричните – основната разлика от класическите неврологични заболявания е, че засегнатата структура (серотонинергичната система на мозъка) няма едно точно определено място, а е “примесена” анатомично сред другите структури на мозъка. Извън това обаче, основата на прогнозата на болестта е сходна с тази на типичните неврологични заболявания.

Пълното и окончателно излекуване от ОКР обикновено е трудно. В типичния случай болестта е “на приливи и отливи” – отстъпва за някакъв период, след който може отново да се обостри и т.н.

По-добра прогноза се свързва със следните фактори:

– по-кратка продължителност на заболяването (иначе казано, колкото по-скоро то бъде диагностицирано и лекувано, толкова по-добре)
– по-леко протичане (колкото по-слабо са засегнати структурите, толкова, естествено, по-добре)

Прогнозата може да бъде подобрена чрез:

– по-резултатно медикаментозно лечение

Колкото по-правилно бъде проведена медикацията и колкото по-добри резултати постигне, толкова по-траен ще бъде ефектът й.

– по-резултатна психотерапия и по-добри и ефективни мерки за преструктуриране на средата и личността на болния

В дългосрочен план тези мерки могат да са дори по-важни от медикаментозните за опазване на пациента от влошавания. Ако медикацията е начин за изкуствено поддържане на активността на серотонинергичната система на мозъка, то тези мерки са начин пациентът да тренира и стимулира естествено тази система, и метод за избягване на нещата, които я подтискат.

Полезни детайли

В хода на лечението често може да се случи след стабилно подобрение да се получи рязко влошаване. Понякога причината е, че усетил подобрението, пациентът бърза да поеме натоварване и лесно изтощава още незакрепналите мозъчни структури, които страдат при ОКР. Също, усещането, че “болестта се връща”, е силно плашещо и лесно води до депресия или дори паника, а те влошават състоянието на ОКР. От друга страна, постепенното натоварване на страдащите мозъчни структури е от ключова важност за лечението. Затова е нужно, доколкото е възможно, пациентът да получава правилен баланс на натоварването. При влошаване той трябва да бъде подкрепян психически. Не бива да се забравя, че тези влошавания обикновено продължават не повече от два-три дни и след тях пациентът бързо се връща към достигнатото ниво.

(Те могат да се използват за диагностика на състоянието на мозъчните структури: колкото по-бързо е възстановяването, толкова по-добро е състоянието им. Повечето други проби – например колко силно се плаши пациентът от типичен дразнител – включват много други фактори, някои от тях случайни, и преценяват състоянието на пациента като цяло, а не на конкретните структури.)

Често пациенти решават, че ако медикаментозното лечение се окаже доживотно необходимо, това е повод за униване и депресия – но не са прави. Повечето сърдечно болни също са на лекарства доживотно и не се самоубиват заради това. Същото важи за огромен куп други болести. Ако лечението позволява на болния да води пълноценен живот, какво от това, че трябва да го взема? В края на краищата това не е твърде различно от нуждата да се храни, да пие вода, да ходи до тоалетната, да диша, да носи дрехи… Затова е нужно пациентите да бъдат предупредени за тази възможност, но и подкрепени категорично да не се чувстват непълноценни заради нея.

675 Responses to 'Обсесивно-компулсивно разстройство'

  1. Michel Says:

    Виж сега:

    ти компютърен специалист ли си…

    …или лекар? 🙂

    Иначе прочетох с голям интерес статията ти за ОРК! (Не може така, да пишеш “КОР”, очевидно е за всички, че си подредил буквите в неправилен ред, трябва в азбучен!) 😀

  2. Michel Says:

    Всъщност, исках да кажа, че прочетох статията ти за “КОР”… (буквите са в правилен ред тук) 😉

  3. Григор Says:

    @Michel: Ами всъщност съм лекар. Това ми е първото висше (и ученото с далеч повече мерак и желание)… С компютри само си изкарвам хляба.

    (Затова и бъркам азбучния ред. И степените на 2. 😉 )

  4. skoklyo Says:

    Как не те домързя да го напишеш това цялото 🙂
    Очевидно си го правил с огромно желание.

  5. Michel Says:

    @Григор:

    Бре! То малко и както и моето висше няма нищо общо с това, което в момента правя for a living… Явно такива неща се случват по света… 😉

  6. wakeop Says:

    Най-сетне логично обяснение за манията ми да си мия ръцете на всяка срещната чешма и за фобията “незаключена врата / отворен прозорец / включен котлон”, заради която се връщам по 5 пъти :)))

  7. Григор Says:

    @skoklyo: Наистина е така.

    @Michel: В България е често срещано положение. 🙂

    @wakeop: Възможно е твоето да е по-скоро ОКР-подобно състояние, а не разгърнато ОКР. В такива случаи често може да се мине и без лекарства, ако имаш психотерапевт с познания и опит за ОКР. В леките случаи се постига пълно излекуване дори просто с добро ръководство по психотерапия на ОКР и огромна доза мерак и инат.

  8. Таня Says:

    Хм, и аз като wakeop имам подобни мании, но за миенето на ръце все си мислех, че е свързано с домашните любимци… А за останалите мании – и аз имам същите. Една приятелка ми казваше, като изляза сутрин да си направя нещо като чек-лист и да отмятам и така щяло да ми бъде спокойно, НО аз после забравям дали съм отметнала…

    Затова искам да споделя една своя иновация, свързана с ютията, заради която съм се връщала с таксита по средата на работния ден, на купон и т.н. – към контакта, към който включвам ютията, съм закачила и една нощна лампа, която свети когато гладя – и без това се вижда по-добре, а когато изключвам ютията от щепсела на разклонителя, така се изключва и лампата и така винаги знам, дали ютията е изключена преди да изляза.

  9. Григор Says:

    @Таня: Истинската иновация е точно обратната – да си наложиш да не се връщаш, независимо колко те тормози обсесията. В момента, в който се върнеш (или правиш “иновации”), храниш звяра, който те преследва. Спасението от него е точно обратното – да му се опънеш. Или ще успееш, и това ще те отърве от обсесията, или няма да успееш, и значи имаш нужда от лечение. Колкото по-рано се лекуваш, толкова по-ефикасно и трайно е излекуването.

  10. Божо Says:

    абе като е за ютия….
    Виж, мене все ме човърка, дали съм заключил вратата, но от много време успявам да си наложа да не се връщам заради нея. Но виж, ако ми прещрака за ютия, печка или нещо подобно, не смея да не се върна.

  11. байГроздан Says:

    Аз пък и да съм сигурен че вратата не е заключена пак не се връщам….
    а за миенето на ръце… преди или след ядене трябваше? Щото нито преди нито след ги мия… :)))
    Всъщност исках да кажа – не можах да прочета този пост и се чудех – интересно ли ви беше или насила го четохте?

  12. Таня Says:

    Григи, мисля, че донякъде съм се справила именно като спрях да обръщам внимание. Дадох си един ден сметката, че колкото повече се замислям, толкова по-зле става и реших, че няма да бъде повече така. Мисля, че се преборих. Сега от време на време пак се появяват разни такива мисли, ама ги изхвърлям от главата си веднага.

  13. Иван Says:

    Докато четох поста, постоянно си представях Монк от едноименния сериал.

  14. Григор Says:

    @Иван: Образът на Монк е създаден като смес от ОКР, ОКЛР и детски комплекси. 🙂

  15. Петър Петров Says:

    Fear of the Dark

  16. Юлия Says:

    Хубава статия

  17. Илия Says:

    Статията е полезна, но не дава отговор дали е възможно, когато на пациент се предпише неправилно или в по-висока доза антипсихотично лекарство, той да получи като страничен ефект ОКР. Трябва ли да приема и допълнителни лекарства за компенсация???

  18. Григор Says:

    @Илия: Към момента не са ми известни антипсихотици, които да имат нужния специфичен ефект върху базалните ганглии. Ако пациентът си има латентно ОКР “съвсем под повърхността”, вероятно е възможно антиманийни препарати, някои невролептици или някои антипсихотици да го изявят. В такива случаи вероятно спирането или намаляването на лекарството ще регулира симптомите. Ако се касае за отключване или случайно съвпаднала поява на ОКР обаче, вероятно ще се наложи приемане и на анти-ОКР лечение. (Преценката на съвместяването на двете лечения изисква психиатър с много добри познания и опит в психофармаката – общата култура не е достатъчна, нито стандартните познания на джипи.)

  19. Мила Says:

    Здравейте, пия Сероксат 2м и половина. Чувствам се добре, но това което прочетох ме притесни. При мен явно е депресия, но го пия по препоръка на личният лекар. Мислите ли, че задължително трябва да се консултирам с психиатър? Благодаря

  20. Григор Says:

    @Мила: Ако Сероксат ви помага, нямате причина да се консултирате с психиатър. Ако страдахте от ОКР (предполагам, че прочетеното ви е притеснило с тази възможност), Сероксат нямаше да ви помогне, и още по-малко за такъв сравнително кратък срок. Не се притеснявайте, и най-важното, чувствайте си се добре. 🙂

  21. Мила Says:

    Много благодаря за отговора.

  22. Лили Says:

    Останала съм с впечатление, че ОКР го лекуват със Сероквел, особено в САЩ. Защо Сероксат не би помогнал при ОКР, визирам отговора до Мила?

  23. Григор Says:

    @Лили: Сероквел би имал ефект по-скоро при ОКЛР; не ми е известно да има реален лечебен ефект при ОКР, поне не като водеща терапия. Сероксат не би помогнал при ОКР, защото на практика няма ефект срещу него – единственият традиционен SSRI, който има по-сериозен ефект срещу ОКР, е Золофт. Но Анафранил е по-мощен и активен при повече пациенти и от него.

  24. Лили Says:

    Григор, по какъв начин бих могла да се свържа с Вас и поговорим за ОКР? Сероквел се прилага, защото в ниски дози е установено, че има силно успокояващ ефект при пациенти с ОКР.

  25. Григор Says:

    @Лили: Е-майлът ми го има на предната страница на сайта ми. А за Сероквел… от личния ми опит с пациенти, успокояващият му ефект е меко казано под въпрос. Лечебният пък е чисто нулев.

  26. Лили Says:

    @Григор, то добре го има на предната страница, но не можах да я намеря тази “предна” страница. Простете, но съм компютърно неграмотна. Може ли да го напишете тук Вашият имейл? Благодаря.
    Интерес ми е ОКР и бременност.

  27. Григор Says:

    @Лили: Предната страница е http://www.gatchev.info, а е-майлът е grigor в gatchev точка info. 🙂

  28. Silvi Says:

    Чудя се дали има смисъл да пробвам лечение, при условие, че близо 30 год. страдам, вероятно, от ОКР. При мен компулсиите са по-скоро абстрактни, мисля, след като прочетох горното. Дали въобще е възможно да има подобрение и то трайно или след като се справям години наред ще е по-добре да продължа така за напред? Справям се някакси, определено хората около мен не подозират за тези ми проблеми, но се чудя дали не пропускам шанс за пълноценен живот, ако продължа така.

  29. Григор Says:

    @Silvi: Ако нямате сериозен опит с ОКР, може да не е добра идея да поставяте тази диагноза. Моят съвет е да потърсите помощта на лекар с много опит с това заболяване. Едва след неговата диагноза си струва да мислите как да процедирате занапред. 🙂

  30. julia Says:

    Zdraveite,bih iskala ako moje da vi pi6a na li4en e-mail.Statiqta e mn dobre napisana i sadarjanieto i e absolutno vqrno.Dosta ot lekarite[psihiatri]ne sa zapoznati s ne6tata za koito ste pisali.Tap4at ni s lekarstva bez da ima nujda-nali taka bilo moderno,vsi4ki gi pieli v tozi napregnat jivot!

  31. Григор Says:

    Разбира се, че може. Но не съм съгласен, че “тъпченето с лекарства без да има нужда” е правило. Понякога има нужда.

  32. julia Says:

    Ne znam e-maila vi.No tova koeto pi6a e ot sobstven opit.Iskam vsi4ki koito 4etat da znaqt 4e lekarstvata ne lekuvat,vsqko ne6to koeto ni se slu4va ne idva slu4aino v jivota ni-idva za da ni nau4i na ne6to!Taka be6e i s men,popadnah v edin omagiosan krag-zapo4nah s AD[strani4nite im efekti bqha ujasni]ot koito mi be6e gore dolu dobre.Pieh si gi,nali bez tqh nqma da moga[taka kazva6e moeto psi],i taka ve4e 3 godini.No naposledak sam se ambicirala i pove4e ot vsqkoga iskam da se otarva ot tqh.Parvite dve godini mi be6e vse taq,4akah izcelenieto da doide ot AD.Prez poslednata godina zapo4nah da 4eta mn literatura na tazi tema,zanimavam se i sas sport,nau4ih se da mislq po pozitivno,zapo4nah da spodelqm s priqtelki i kato 4e li ne6tata se promeniha.Predi sedmica kogato otidoh pri moqta lekarka[za da spra AD],tq mi kaza 4e “mai sam otkrila toplata voda’,az misleh da q popitam za6to parvo trqbva6e da se oparq i sled tova da q otkriq,za6to tq ne me posavetva togava kogato mi be6e nai-zle kak da se izbavq!Taka mislq az,vsi4ki izpisvat AD,te prosto taka lekuvat s iztarkanite si frazi”v Amerika vseki vtori gi pie i za6to ne ta te sa bezvredni!Spiram do tuk,moqta istoriq e dalga,dano sam polezna na nqkoi!4ovek e kato edna bateriq,izhabi li se trqbva da se prezaredi,a sastoqniqta v koito izpadame ni podse6tat 4e trqbva da se vklu4i zarqdnoto!Prezarejdaneto e po4ivka,sport,san i mn pozitivizam!4ovek se u4i na mnogo ne6ta,vku4itelno i da bade 6tastliv!

  33. Григор Says:

    @julia: Е-майлът ми го има няколко коментара по-нагоре. 🙂

    Но не съм съгласен, че лекарствата не лекуват. И ако човек вярва, че всичко му се случва за да го научи на нещо и трябва да го изтърпи, трябва и да умре от апандисит, вместо да иде да се оперира. Или да търпи да го боли зъб, вместо да иде да му го оправят…

    Реално, много по-леки пациенти могат да минат при депресивно разстройство и с поведенческа и психотерапия. Когато поведенческата терапия не е приложима обаче, антидепресантите могат да са абсолютна необходимост. При по-тежки случаи е същото: за да се стигне до точка, в която поведенческата терапия вече има ефект, първо трябва нещата да бъдат закрепени с медикаментозно лечение. Да, изключения има много, но правилото е правило защото покрива мнозинството случаи. Видял съм немалко пациенти, които упорито са отказвали лекарствата, докато не са се влошили до степен и с лекарства да е трудно да им се помогне. Ум царува, ум робува…

    Предполагам обаче, че за много хора тук ще е полезно да прочетат опита ви в поведенческата терапия. Тя също е важна и полезна.

  34. Julia Says:

    Съгласна сам,но не напълно.Не ме разбирай погрешно,не съм против лекарствата-но когато наистина се налага.А нас ни тъпчат с повод и без повод.Защо първо се изписва АД и след това ни съветват да променим мн неща.Болката от зъб е физическа,докато болката от самия страх е измислена от самия човек,тя реално не съществува и колкото повече мислим за нея тя всякаш ни обсебва.Така мисля аз и искам да кажа на тези които все още не са посегнали към АД да помислят мн добре преди това,изборът е техен!Аз така попаднах в този кръг,и няма да спирам да се опитвам да изляза,трудно е,тежко е ,но не и невъзможно!Пак искам да кажа на всички,че човек не трябва да вярва на всичко което види и чуе!

  35. Григор Says:

    @Julia: Първо се изписва АД, защото почти всички случаи или не могат да се оправят само с поведенческа / психотерапия, или лекарството ще им я улесни. Болката от страха е реална точно колкото и болката от зъба – в единия случай увредата е в зъба, в другия е в “машинарията” на мозъка. Дефектният софтуер е проблем точно както е дефектният хардуер… Вярно е, че има лекари, които изписват АД за добрутро. Вярно е и че без поведенческа терапия и психотерапия излизането от депресията, паниката или ОКР-то е много по-трудно, понякога невъзможно. Но е вярно и че в много случаи без лекарства или не става, или става много по-трудно. Пък, както казваш, изборът си е на пациента.

  36. Julia Says:

    Благодаря ви за отговорите,статията която сте написали за ОКР я бях чела преди мн време.Тя също ми повлия доста добре.От нея научих доста неща които не знаех,а и никой не ми беше казал(имам предвид специалистите при които ходих).

  37. Veneta Says:

    Здравей Григор,

    Прочетох статията ти…. аз съм с ОКР от около 10 години. Има редица неточности в това, което си писал…. Аз съм изпитала самото заболяване на гърба си, както се казва, говорила съм и с други хора с това заболяване, с редица психолози и психиатри, изчела съм много на английски в нета, книга за ОКР от amazon.co.uk си поръчах и тн…наскоро реших пак да се занимавам с ОКР и да помогна на други хора с това заболяване.
    Можете да ми пишете на okr.fondacia@gmail.com
    Да харесате страницата ми във фейсбук ->http://www.facebook.com/pages/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/326120470766763

  38. Григор Says:

    @Veneta: Здравей. По принцип никой болен от ОКР не е точно както всеки друг – всеки си има спецификата. А написаното в статията е общото, така че няма как да е перфектно точното за всеки. Извън това обаче заставам зад точността на написаното.

    По принцип опитите за саморекламиране в блога ми водят до изтриване на коментарите и блокиране завинаги, но в този случай съм склонен да направя компромис, в името на здравето на хората. Много се надявам да не се окаже, че съм сгрешил и че мероприятието е чисто комерсиално. Ако открия, че е така, ще го напиша в специален запис, а блогът ми е четен.

    Между другото, в страницата ти също има неточности. От SSRI препаратите единственият, който има някаква приемлива анти-ОКР активност, е Золофт – а дори при него тя е осезаемо по-слаба и се проявява при по-малък процент пациенти, отколкото тази на Анафранил. (Безспорно страничните му ефекти са по-малки.) Ако някой ти каже, че ще лекува ОКР със Сероксат (Пароксетин) или Прозак, спасявай се от този човек като от пожар. През ръцете ми са минавали пациенти, “лекувани” по тази методика – ужас е, докато ги подобриш дори само до положението отпреди “лечението” на “специалиста”.

    Между другото, ако става дума за лекар, който да знае открай докрай както лечението на ОКР, така и по принцип психофармакологията като цяло, това е доцент Петър Маринов от “Свети Наум”. Учил съм се от него винаги, когато съм могъл, но надали ще успея някога да го настигна или дори доближа…

  39. Konstantin Says:

    Здравей Григор,

    с интерес прочетох настоящата статия и Ви поздравявам за изчерпателната и достъпна за неспециалисти информация. Моят интерес към ОКР е провокиран от заболяване с такава диагноза на моя близка. Преди около две години бе лекувана безуспешно в провинцията без никакъв ефект и сега си търси компетентен специалист тук в София! От няколко места чухме добри препоръки за д-р Иванка Кръстникова от болница “Св. Наум”. Имате ли Вие някакво впечатление за нейната компетентност относно ОКР или бихте ни препоръчали друг специалист! Предварително Ви благодаря за отделеното внимание и благородното начинание!

  40. Григор Says:

    @Konstantin: За съжаление нямам честта да познавам д-р Кръстникова. По принцип обаче най-добрите ми впечатления за компетентност в ОКР са точно от “Свети Наум”. А където има кадърни хора, обикновено некадърниците не биват толерирани. Така че бих предположил, че добрите препоръки вероятно са оправдани. 🙂

  41. Веселин Says:

    Здравей Григор,

    Много съжалявам, че тази статия не си я публикувал преди 2 години и половина. Сигурно нямаше да мина през целия този ад, който ми се случи. Сега вече всичките тези работи и аз ги знам. Между другото ще напиша подробности от моя случай, за да помогна евентуално на други хора. Синът ми е болен с диагноза ОКР. Конкретната причина за заболяването е побой, но може би има и някаква генетична предопределеност. Първоначално великият екип на доц Хранов от “Св.Наум” в т.ч. П.Маринов и И.Кръсникова му постави диагноза шизофрения. Добре, че самият доц. Хранов след 15 дни смени диагнозата иначе не знам какво щеше да стане със сина ми при продължително лечение с 30 мгр. Абилифай при това без Акинетон. Проблемът на доц. Хранов е, че е много надут и некомуникативен. Тъй като синът ми първоначално нямаше компулсии, а след 3 месеца лечение с 300 мгр. Анафранил се изнерви изключително много, аз естествено се усъмних в диагнозата и лечението. Отидох да говоря с него, но той напрактика не пожела да говори с мен. Оттук нататък започнаха безкрайните ми мъки. Разни неуки психиатърчета, от които ще изтъкна само “ВЕЛИКИЯ” Рали Димитров /повярвайте ми – този човек сигурно е добър психиатър, но ако става дума за тази болест, бягайте далече от него/ намаляваха Анафранила или го заменяха с други лекарства в най-различни комбинации. Вследствие на една поредна неуспешна комбинация на лекарства, той изпадна за втори път в тежко състояние. Тогава реших, че повече експерименти няма да се правят, спрях другите лекарства и започнах отново Анафранила. Той за 2 път по същия начин го изведе от тежкото състояние. За съжаление синът ми още от началото беше против всякакви лекарства и ние с жена постепенно станахме като врагове за него, защото той смяташе, че едва ли не го тровим. Тогава му казах -“Ти си на 20 години, прави каквото сметнеш за добре” Идеята ми беше , че трябва взаимно да се убедим дали са необходими лекарствата – тъй като имаше хора, които казваха, че това не е психично заболяване и съответно може и без лекарства. Първите 2 месеца нищо не се случи, но към края на 3-ия месец състоянието му рязко се влоши и стигна до положение, в което ние с майка му мислехме, че сме го изпуснали. Започнах отново лечение с Абилифай и по същия начин, след като дозата се качи над 250 мгр., той излезна от това гежко състояние. Последствията от спирането на лечението са 2 вида. Лошото е, че при него вече се появиха компулсии. Доброто е , че той се убеди, че не може без лекарства и рязко промени отношението си към нас в положителен смисъл. Сега вече 2 месеца е на 275 мгр. Анафранил и се надяваме, че след още 2-3 месеца ще почнат да изчезват и компулсиите му. Само искам да добавя, че съм сменил около 10 психиатъра, 7-8 психотерапевта, 7-8 други специалисти и още 10 всякакви видове врачки. Така, че ако някой иска може да му помогна с мнение за някой “голям” специалист. Само през този сайт, разрира се.

  42. Веселин Says:

    Здравейте пак,

    Когато пишех горното аз не бях прочел целия пост и доста самонадеяно реших, че всичко ми е ясно и побързах да изразя одобрението си на това, което сте написал. Дочитайки статията Вие почти дадохте отговор и на въпроси, които досега не ми бяха ясни. Все пак аз не съм дотам самонадеян, за да си мисля, че сам мога да взимам решения, които не са изпробвани. Въпреки че в момента лекуващата лекарка на сина ми мисля, че е на топ ниво бих искал за някои неща да се посъветвам и с Вас. Ще Ви бъда много благодарен, ако се съгласите и ми кажете как би могло това да стане.

  43. Григор Says:

    @Веселин: Не съм някакъв специалист по ОКР – написах най-основните неща. Лечението има огромен куп тънкости при различните пациенти, и аз съвсем сигурно зная само малка част от тях. А ОКР много трудно се диагностицира добре без доста прегледи и продължително наблюдение на пациента. С лечението е същото – много е индивидуално, дори майсторите понякога се налага много пъти да сменят и донагласяват лекарствата, преди да се получи оптимален ефект (в тежките случаи – изобщо някакъв). Да ви дам решителни съвети просто на базата на описания и един-два прегледа би значело с прилична вероятност да рискувам грешка.

    От описаното, предположенията ми са следните (моля ви, приемете ги само като нечие мнение, с МНОГО критичност!):

    Доста съм учуден, че 250 мгр. Абилифай са дали анти-ОКР ефект (всъщност, не зная как момчето е живо след такава доза). Да не би да е техническа грешка и да става дума за Анафранил?

    275 мгр. Анафранил е прилична доза, но моят съвет е все пак да помислите за 300 мгр. Ако няма сериозна разлика в силата на страничните ефекти, често си струва – има разлика в лечебния ефект.

    Можете да помислите да добавите към Анафранила подходяща доза Хлорпротиксен или Флуанксол – ще помогне за овладяване на изнервянето (и ще подкрепи още малко анти-ОКР ефекта на Анафранила).

    2 месеца рядко са достатъчен срок, за да започнат да изчезват признаците на ОКР – вероятно момчето е с доста лека форма. Дори и така да е обаче, може да мине и повече от година, преди да се получи добро стабилизиране. (При “типичният” средно тежък случай могат да минат и над 5 години, и дори тогава някои признаци да останат в лека степен.)

    След като момчето се повлияе в достатъчна степен, помислете много сериозно за две неща: добър и слънчев семеен климат и добър психотерапевт с много опит в лечение на ОКР.

    Ако имате нужда от повече информация, адресът ми е grigor в този сайт.

  44. Веселин Says:

    Здравейте отново,

    Този пък се обръщам към всички посетители на този сайт и по-точно на този пост. Този човек /Григор/ е невероятен. Казвам го, тъй като си писахме и на лични и-мейли. Ако имаше психиатър, който така логично да ми обяснява нещата като него, сигурно синът ми отдавна щеше да бъде излекуван. Аз между другото като първи висше образовоние съм инженер, а сина ми е завършил Софийска математическа гимназия и затова се възхищавам на хората логично мислещи.

  45. Veneta Says:

    Здравей отново,

    Нека отбележа, че фейсбук страницата не е с комерсиална цел, а както съм посочила в описанието за по-голяма осведомеността, взаимопомощ, информация … или както се казва ”Обединението прави силата”. Материалите, които има на български за ОКР са крайно недостатъчно и сме години назад от повечето европейски страни и САЩ. Целта ми е да превеждам полезен материал от английски на български, а и да се осъществи комуникация между хората с ОКР. Международната фондация за Обсесивно-компулсивно разстройство е създадена още през 1986 г. в САЩ….ежегодно се провеждат семинари, лекции, обучения и тн. В България сме поне едно 20 години назад от тях.
    Ще разкажа и моята история в кратък план. Разболях се на около 13 годишна възраст. Започна със страхове, че съм болна от шизофрения, впоследствие се появиха натрапливи сексуални неприемливи мисли, натрапливи агресивни мисли….кандидатствах за висше и дойдох в София да уча… на никой не бях споделяла за тези мисли, нито по нещо ми личеше нещо да не е наред…. безброй пъти се сравнявах с другите хора и с психично болни хора и не знаех точно към коя категория спадам….в крайна сметка взех решение да отида на психиатър в Св. Наум. Там разказах на лекарката за мислите, които имам и тя каза, че имам ОКР. Не каза нищо повече…изписа ми Серопрам. Не каза след колко време действа, какви са страничните ефекти и тн. Започнах да го пия….минаха 2 седмици и аз очаквах да има вече подобрение…не издържах и споделих вкъщи, че съм ходила на психиатър, за лекарството и че имам мисли, които ме тормозят (без да разказвам за мислите). Родителите ми казаха… няма ти нищо, недей да се тъпчеш с боклуци и тн … след като не ми беше обяснено нищо от лекарката …реших, че няма смисъл да пия лекарство, което не ми помага. Спрях го и заживях по стария си начин…не се чувствах добре и реших, че ще пия Серопрама дълго време…изписах си го сама..започнах да си регулирам сама дозите…пих го няколко месеца наред без ефект… после се върнах отново при лекарката, изписа ми Анафранил…пих го 1 месец, очаквах ефект но уви ефекта беше само качени килограми…отказах се..отидох на друг лекар …д-р Димитрова ..изписа ми Абилифай..или по-точно ми връчи един блистер…без да обясни нищо…след като го изпих ..отидох да си го купя от аптеката и ооо цената му беше над 200 лв, звъня й, а тя в чужбина …естествено побеснях….започнах да обикалям по психолози ….25 лв за час, 30 лв за 30 минути и тем подобни тарифи….психоанализа (която не е подходяща за ОКР)…отказах се от всичко… след 6 месеца случайно в съзнанието ми се появиха думите на лекарката ” Имаш обсесивно-компулсивно растройство” …тогава отворих интернет и започнах да чета на английски….не можех да повярвам..имаше изключително много информация. Информация, която всички лекари и психолози си бяха спестили. Естествено не можех да спра да чета всичко и всякаква информация за ОКР. Тогава естествено прочетох,че лекарствата започват да действат от 8 до 12 седмица. След около 6 месеца постоянно четене на всичко в нета,книги, клипчета…избрах си Золофт ..отидох при 1-та лекарка, защото тя беше добър човек и искрено желаеше да ми помогне. Казах й, че искам да ми го изпише…тя се съгласи, но искаше да изпише към него и Zyprexa…отказах защото бях чела за това лекарство, че е атипичен антипсихоти, че се пълнее и тн..не смятах, че е подходящо за мен, а и защо още от началото да пробвам с 2 лекарства, когато може да се окаже, че само Золофта е достатъчен. Започнах от най-ниската доза ..като постепенно я покачвах…както е споменал Григор… при смяна на дозата имаше няколко дни влошаване ….след около 2 месеца от както бях започнала да пия лекарството… натрапливите мисли започнаха да изчезват…до 3 – тия месец бяха изчезнали напълно…аз не можех да повярвам, защото тези мисли бяха станали целия ми живот…продължих да пия лекарството … страничните ефекти, които имах първоначално бяха абсолютна липса на сексуално желание…което след като се задържах на определена доза по-дълго ..отшумяваше…появяваше се при смяна на дозата…увеличен апетит и качване на килограми…от 56 станах 70 кг, при ръст 170 не личи много …но все пак…а и продължавах да качвам…започна да ми тече кръв от носа по 4-5 пъти дневно…лекарката предложи да ми слага инжекции с витамин К за капилярите….бях пила лекарството (на 150 мг) вече около 8 месеца …а общо 10 месеца…реших да рискувам и да го спра…спрях го за около 1 месец намалявайки дозата…от тогава минаха 3 години и натрапливите мисли не са се завърнали…аз естествено не спирам да се информирам за това състояние, защото както се казва ”Опознай врага си за да го победиш” Оказа се, че и брат ми има ОКР…след като преди година започна да говори, че е разстроен ..не може да се концентрира в работата …беше го срам да сподели…изпратих му по скайп информация за ОКР….от тогава се опитвам да му помогна но той отказва лекари, лекарства…да говори и тн. …и все още не знам от къде да започна и как да му помогна….запознах се и с други хора с ОКР. Идеята ми е към фейсбук страницата да се присъединят повече хора с ОКР, а и техни близки, всеки заинтересован…да може тази страница да повиши осведомеността на хората. … за това се надявам на твоето съдействие и на това на хората в блога. В момента превеждам BrainLock на Дж. Шварц ..или 4-те стъпки за самолечение, използвайки техники на когнитивно-поведенческата терапия, която ще кача на страницата като сканирани снимки.
    Няма да добавям тук това, която смятам,че липсва като информация, но следното написано то теб:
    Важно! Както и при класическата депресия, много пациенти с ОКР са пълни с черни мисли, но заболяването ги подтиска и лишава от енергия, и затова не си самонавреждат (или ако черните мисли са към други хора, не извършват насилие към тях). При лечение “активизирането” на такъв пациент идва преди подобряването на настроението му. Това създава кратък период, през който пациентът все още е дисфоричен, но вече е и енергичен и деен. Именно през този период пациентите най-често извършват самоубийства (или убийства и насилие); в биографиите на много самоубийци или масови убийци ще намерите “лекуван от депресия, изписан с подобрение, а на следващия ден…”
    Написаното е много погрешно…. хората с ОКР не са масови убийци,нито дори убийци, един малък процент са самоубийци…защото както ти каза ОКР е изключително мъчително..Хората с ОКР не са нито луди,нито опасни…Те имат натрапливи агресивни или сексуални мисли, които са им неприятни и от които ги е страх. Те избягват всякакви ситуации, които предизвикват такива мисли, отвращават се от тях и са им ужасно неприятни…пък камо ли да вземат и да ги извършат …вземи се поинтересувай в тази насока повече , щото като прочета подобни невежи изказвания направо ми се повръща …да прирявняваш хора с ОКР на убийци..да ги изкарваш самоубийци е абсолютно погрешно и не мога да повярвам че уж чели хора и образовани го казват и насочват хорското мнение в такава посока… много хора с ОКР са пълни с черни мисли, заболяването ги подтиска и лишава от енергия ….хахаха shits shits…пълни глупости са това …

  46. Veneta Says:

    към Веселин:
    Здравей,

    Радвам се, че синът Ви има вашата подкрепа, защото аз трябваше да се боря сама, а сега искам да се боря заради брат ми и други хора. Вкъщи не получих разбиране и подкрепа от родителите ми, но не ги обвинявам…не разбират за какво става дума…нещата както с мен, така и с брат ми приключиха със споделяне на проблема, успокояване от тяхна страна, че всичко е наред и това е.. ..хиляди пъти съм губила вяра и съм си я връщала отново….Няма лек път на човек с ОКР, затова е хубаво да има по-голяма подкрепа…., ако синът Ви търси приятел с ОКР може да се уговорим да пишем(да чукна на дърво от 3 години без помен от натрапливите мисли и напук на изказванията от лекари, включително и на нашия блогър Григор, че при спиране на лекарството те се завръщат отново….естествено не препоръчвам самолечението и самостоятелното взимане на решение за спиране на лекарствата, а просто отбелязвам за моя случай)… някой може да каже ..това е била лека форма…но не беше …ОКР беше навсякъде и по всяко време с мен…докато ме смаза тотално тогава…. желанието ми е повече хора да имат информация, да се подобрява лечението и тн… защото в противен случай се стига до години криене на заболяването, а след това до месеци или отново години грешно лечение, отчаяние ….

  47. Григор Says:

    @Веселин: Моля ви, недейте. С нищо не съм по-различен от повечето лекари, даже съм пишман лекар (не практикувам медицина официално, само съм я завършил, и лекувам който опре до мен). Просто си изкарвам хляба с технически неща, и може би затова мисленето ми е по-близко до инженерното и обясненията ми са по-разбираеми за хора с инженерно мислене.

    @Veneta: Радвам се, че страницата не е с комерсиална цел (нищо лошо, просто не съм съгласен да се рекламира в блога ми, ако е комерсиална). Проблемът с “активната дисфория” е най-тежък при депресията (впрочем, сред депресивните също нищожен процент са с лоши мисли към себе си или околните – но в общество от стотици милиони хора се случват). Има го обаче в някаква степен и при ОКР, затова предупреждавам хората да внимават за този етап при себе си. И все пак имам опит колкото да знам, че ги има.

    При вас, за щастие, заболяването вероятно е било в доста лека форма. (Това ни най-малко не значи, че е било леко да се живее с него! Само че е било по-лесно за повлияване и закрепване.) При много хора, ако заболяването не е закрепено наистина добре (което може да значи и над десет години лечение) при спиране на лекарствата то се връща. При по-тежки случаи може да е дори нужно доживотно да се приема поддържаща доза. Това не е страшно – по-добре да пиеш лекарство и да водиш нормален живот, отколкото гордо да не пиеш лекарство и да живееш в ада. Радвайте се, че сте успели да се закрепите, но помнете – уви, при някои хора заболяването е по-тежко и закрепването по-трудно. Също, спецификата често е различна. Няма как при всички да се подходи с еднакъв аршин.

  48. Veneta Says:

    До Григор:

    Това до колко тежка форма е било заболяването ми няма да го коментирам. Това, което ми помогна освен лекарствата е и събирането на информация за ОКР. Предполагам, че сама съм си помагнала също по този начин, затова си мисля, че трябва повече да се говори за това и да има повече подходяща и достъпна информация. Моята лекарка също твърдеше, че аз трябва да приемам лекарства до живот…. след като й казах, че не бих приемала лекарства до живот, тя твърдеше, че трябва да ги приемам поне няколко години….не казвам, че не трябва да се слуша лекаря, но когато аз тръгнах да се лекувам…изслушах толкова много и противоречиви мнения…тогава вярвах сляпо на всичко, а сега виждам, че човек няма само възможностите, които лекарите твърдят. Примерно единият лекар казва трябва да те лекуваме с ССРи,а другия те няма да ти помогнат трябва с атипични антипсихотици, някои психолози от своя страна отричаха лекарствата ….човек толкова се обърква и отчайва, че няма повече накъде….затова най-важното е човек да вярва, че ще се излекува независимо кой какво казва и да не спира да търси решение. Има две страни на това да пиеш лекарство цял живот. Едната страна е, че човек не успява да си върне наистина самочувствието, защото знае, че разчита на лекарство, страх да живее без лекарството или лекарствата, страничните ефекти (които ” да ”зависят от дозата, но понякога подържащата доза не е толкова ниска), парите, евентуалната вреда от лекарството, другата страна е ясна …всеки сам преценява..

    Човек трябва да се опитва и сам да си помага ….не може да се чака само на едно хапче… в момента се интересувам именно от когнитивно-поведенческата терапия, възможностите за самостоятелното и прилагане, влиянието на спорта, храната , хранителни добавки като омега-3, инозитол за които има изследвания, че помагат за увеличаването на серотонина, изобщо всякаква полезна информация.Когато човек се закрепи,на него все още му е трудно да се, както се казва социализира и адаптира отново….затова бих желала да има някаква подкрепа за хора, които се борят с ОКР и тези които са в ремисия…това, което правя сега е да продължавам да се информирам и да продължа да обновявам фейсбук страницата, съответно да я разпространя и да бъда полезна …. Надявам се на съдействие от всички желаещи…

  49. Веселин Says:

    Здравейте,

    Малко нещата ще станат – дай да се хвалим взаимно, но все пак пак считам следното:
    Към Венета: Аз реално се боря за сина си повече отколкото той за себе си. Просто защото той не съзнава какво се случва с него. Последните дни му казвам – виж, че има хора, които сами са се справили с болеста, можеш и ти. Така че благодаря Ви за примера, който давате. Евала, че разчитате на себе си , аз съм сменил 7 психотерапевта- специалисти по когнитивно – поведенческа терапия. Резултат – 0, а таксите са по 40 лв. на час.
    Към Григор: Професията психиатър малко или повече би трябвало да се съчетава с някакви усилия да бъдеш и психолог. За нещастие тези качества изобщо не присъстват при повечето топ психиатри, при които съм бил. Те се имат за богове и не правят никакви усилия да обясняват методите си на лечение. Ако доц. Хранов беше преценил, че няма как човек като мен да се задоволи с обяснението – “това е диагнозата, тове е лечението, довиждане”, и беше се опитал да ми даде информацията, която получих от Вас, досега наистина синът ми да беше излекуван. Така че пак Ви благодаря.

  50. Григор Says:

    @Веселин: За съжаление и за това отношение на психиатрите има не само субективни причини, но и обективни.

    Човекът е много по-сложно нещо от повечето машини, които сме създали засега. Също, една машина обикновено се прави да е изцяло детерминистична – натиснеш ли газта, в 100% от случаите да следва качване на оборотите на двигателя. С човека не винаги е така, и в различни случаи и различни отношения процентът на недетерминистичността е различен. Ако повече газ значи за ДВГ в 100% от случаите повече мощност, при човека това е в 99% от случаите при здрави хора, и в неизвестен процент при болни.

    В мозъка нещата са още по-сложни, защото е много по-индивидуален от повечето други части на тялото. Почти всички хора имат по един гръбнак, един череп, две ръце и два крака, и т.н. В мозъка има някаква обща схема, която се спазва в голям процент от случаите, но колкото по-навътре влизаш в детайлите, толкова по-индивидуални са. По тази причина, когато дадеш например аспирин или друго популярно “общо” лекарство, в 99% от случаите имаш желания ефект. Ако обаче дадеш някое типично психиатрично лекарство, положението е от типа на “20-60-20” – 20% от пациентите с точно едно и също заболяване се повлияват разкошно, 60% приемливо и 20% слабо или никак. Като капак, при различните лекарства е различно – упойките например действат в почти 100% от случаите, докато някои други групи психофармака са… даваш и се молиш. Даваш, защото няма как иначе, и се молиш, защото при всеки пациент ефектът е различен (а понякога дори в различни моменти при един и същи пациент!).

    Затова и някои психиатри не обичат да обясняват на пациентите. Първо, че за да обяснят нещата ясно и разбрано, понякога се налага да преподадат на пациента пълния университетски курс по медицина, а това надали е възможно. И второ, че много пациенти принципно не могат да приемат, че всъщност няма как да се знае как точно ще им подейства това или онова лекарство, и че лекарят ще си играе с тях на подопитни зайчета. А лекарят често няма друг избор – или ще си прави експерименти, или ще скръсти ръце и ще остави пациента да се мъчи… Затова много психиатри са така.

  51. Veneta Says:

    Към Григор:

    Както казва Веселин, ако докторите не казваха само ”това е диагнозата, това е лечението и довиждане” нещата щяха да стоят по различен начин. Определено това не е достатъчно и ще посоча защо. Ако на мен например ми беше обяснено, че трябва да чакам поне 8-12 седмици и повече за да подейства лекарството, че не винаги първото лекарство е ефективно, какви са възможните странични ефекти, ако насочваха към подходящ психотерапевт (защото хората с ОКР определено имат нужда и от подходяща психотерапия)…тоест трябва да има изградена схема за цялостно лечение и подкрепа на това заболяване, а не ето ти хапчетата пий ги и това е …карай си я както до сега и се оправяй…защото, когато на мен лекарката ми каза имаш ОКР и просто ми изписа лекарство…аз чаках то да подейства след 1-та или поне 2-та седмица и представете си , колко зле се почувствах и колко по-отчаяна станах, че нямаше ефект….не ми бе оказана подкрепа по никакъв друг начин…отказах да се лекувам, защото не знаех че това да не ми подейства лекарството е съвсем в реда на нещата…това което си мислех тогава е, че само се тровя без да има смисъл, почах да се съмнявам в способностите на лекарката …Повярвайте ми, когато човек не е наясно и не получи нужната информация и подкрепа, обяснения какви са възможностите и как се случва всичко …това което прави човек е да се противопоставя на лечението, да губи вяра…всичко това много забавя лечението….Защо трябваше да изчета една камара неща от нета и книги, за да мога да правя що-годе информиран избор, да бъда спокойна, да знам какви въпроси да задам на психотерапевта и психиатъра така, че да преценя дали лечението им е подходящо…защо в Бг трябва да получавам подкрепата, че ще се справя чрез хората по форумите на английски примерно, полезни съвети от там, книги пак на английски и нищо на български… Аз също обиколих 5 психотерапевта и ме е яд, че дадох пари и не получих подходяща терапия, дори не си защитих правата, защото тези хора взимат пари срещу нищо, както и ”психиатърката” Димитрова, която и на мен изписа Абилифай и то без Акинетон и се наложи да търся друга лекарка (защото Димитрова спокойно си беше заминала за чужбина) за да ми изпише Акинетон, защото място не можех да си намеря или така наречената от тях непоседливост (един от страничните ефекти) Беше нещо ужасно. Не знам до колко е валидно, но от лекар знам, че фармацевтичните компания, дават процент на лекари, които им изписват лекарства иначе каква е логиката тази лекарка да започне лечение на ОКР с Абилифай ??? Предполагам, че колкото е по-скъпо лекарството толкова по -голям процент взима лекаря ?? В последствие я попитах какъв процент получава за да ми изпише това лекарство… тя се попритесни и каза, че били и подарили само една книга :Д:Д Все още не знам каква е истината.
    Така, че Григор психиатрите и психолозите би трябвало да се стараят повече впредвид, че става дума за човешки живот, а и услуга срещу добро заплащане. Те да са тези, които водят пациента към оздравяване, а не човек да се лута, чуди какво да прави, очайва…

  52. Григор Says:

    @Veneta: Процентите от фармата за лекарите са според какво ли не – някои наистина правят бая пари от рецептите си, но има и такива, които даже и книга не получават. А за психиатрите… малко от обикновените джипита и мрежовите психиатри познават ОКР наистина добре.

    А много от тях са преуморени от тълпите болни, които заради смотаната ни здравна система са принудени да ходят при тях отново и отново без реална нужда. Други пък са отчаяни от безпомощността си пред болестите, породена пак от “здравеопазването” ни, от рушветчийството и бизнесменството на “колеги” (които обаче печелят добре и се фукат с това), и т.н… Не че това е оправдание да не подходят към пациента с безкрайно внимание и търпение. Но… уви, всички сме хора.

  53. Веселин Says:

    Григор,

    Венета е 100% права във всичко, което казва. Ти си логичен и точен човек. Разбери, че точно на нас двамата няма смисъл да ни обясняваш, защо докторите са постъпили по един или друг начин.

  54. Veneta Says:

    Само който е минал през този ад знае за какво става дума….Аз всеки ден исках да умра…. плачейки съм хвърляла Анафранил, Акинетон, Флуанксол, Серопрам ….колко неща в живота си пропуснах – купони, лекции в университета и какво ли не…и не зная какво оправдание би ме задоволило за да оправдая, който и да е лекар без съвест, некадърен или без подход …за мен лично няма… Лекарите трябва да могат да обяснят и подготвят пациента и да полагат повече старание….Психолозите през които минах са трагични…Имаш ли информация за добри психолози занимаващи се с ОКР?
    Това, което искам да направя от тук на сетне е да се създаде нещо от типа на фондация или организация за това състояние… което да може да информира чрез сайт, да има книги (то на български не знам какви има … Григор какви книги мога да намеря за ОКР на български или статии), брошури, които синтезирано да дават информация, семинари, да могат да се дадат насоки за добри специалисти, подкрепа и за страдащия от ОКР и за семействата….или казано накратко..да се копира всичко това,което човек може да получи в чужбина, но не и тук.
    Да наистина може да са преуморени , може да са обезсърчени от състоянието на здравеоопазването ни ….аз знам, че ти като колега донякъде ги защитаваш, а и защото имаш опит в тази насока, но аз съм от другата страна на барикадата, както се казва и вече винаги ще изисквам нужното внимание, старание и ще защитавам това, което знам, че ми се полага…а техните проблеми те само трябва да ги решават…

  55. Григор Says:

    @Veneta: Уви, не зная в България добри психолози – специалисти по ОКР. Може би има, но аз не ги знам. Книги за ОКР на български почти няма, за семинари на тази тема не съм и чувал даже. Има някои английски учебници, от които може да се научи доста, но и аз ги нямам – чел съм ги назаем от двама мои професори, единият вече покойник, с другия нямам контакт от повече от 10 години. В “Психофармакология” на доцент Петър Маринов може да се намери ценна информация; учил съм се и от работата му, колкото съм успял да разбера и взема.

    За липсата на интерес към проблемите на лекарите – моят опит показва, че където ти не се интересуваш от проблемите на другите, те не се интересуват пък от твоите. Разбирам доброто ти желание пациентите винаги да получават най-доброто, но не ми се вярва да има как това да стане с игнориране на проблемите на лекарите. Където виждаш себе си отделен с барикада, и другите като врагове зад нея, рано или късно ги научаваш да са ти врагове и да воюват срещу теб, вместо да ти помагат. Така е устроен светът.

  56. Веселин Says:

    Венета,

    Ако си от София много бих искал да те запозная с моя син. Ако не си , бих те помолил да оставиш някакъв скайп или фейсбук. Може и на личния ми и-мейл – vesotod@abv.bg. А иначе отново констатирам, че Григор е много положителна личност. Наистина трябва да не се изпълваме със злоба към лекари и психолози, защото това с нищо не ни помага. Що се отнася до добър психолог, аз както вече казах съм сменил 9 и не намерих такъв. В подкрепа на това, което казва Григор, че в България надали има такъв ще кажа, че една наша близка – психоложка като разбра за сина ми се зарече, че ще намери психолог с опит в лекуването на заболяването /а тя, тъй като е бивша преподавателка ги познава повечето/, но така и не се обади повече.

  57. Veneta Says:

    @Григор: Това, което написа мисля, че ще ми е полезно и ми дава по-голяма ориентация какво да правя… Имам един приятел, който учи медицина и скоро ми спомена, че са учили за ОКР…тогава не се замислих, защото имах много други неща на главата… ще говоря с него тези дни за този учебник, който казваш и изобщо за това, което на тях са им преподавали…Ако попаднеш или чуеш за добри материали за ОКР ще се радвам да ми кажеш…
    Прав си не бива да се игнорират проблемите на лекарите и може би неправилно съм се изразила..аз с две ръце подкрепям подобряването на условията в здравеопазването, но за момента имам сили и възможността само да се интересувам от проблемите на хората с ОКР…
    @Веселин: Не съм точно от София, но цяла седмица съм в СФ и не е проблем да се срещнем да поговорим… Ще ти изпратя емайл 🙂 Относно психолозите, попаднах на една що годе добра психоложка, преподавателка в СУ Кл.Охридски – Драголева , но не от гледна точка на ОКР, а по-скоро ми помагаше да преодолея другите проблеми, които се бяха оформили около това заболяване…

  58. Eve Says:

    Прочетох цялата статия и ми стана много интересно,че лекарствените препарати,които приемам за моята фагофобия в комбинация с тревожно разстройство са показаните за ОКР. Аз пия Анафранил+Флуанксол+Ривотрил,ако може някой да даде мнение,дали това е адекватно лечение. Прочетох статията заради моя приятелка, която страда от ОКР, сега съм озадачена,че нея я лекуват с Велаксин,флуанксол и ривотрил….

  59. Григор Says:

    @Eve: Тревожното разстройство е пръв братовчед на ОКР; фагофобията също е сродна на тази група. Не зная подробностите, за да мога да преценя с прилична точност; в повечето случаи описаната ви терапия би била напълно адекватна.

    Ривотрилът има при ОКР чисто симптоматичен ефект. Комбинацията от велаксин и флуанксол вероятно цели да наподоби класическата комбинация от анафранил и хлорпротиксен, като избегне някои от страничните й ефекти. При повечето пациенти велаксинът би имал твърде слаб анти-ОКР ефект, за да има смисъл да се дава; има обаче пациенти, макар и редки, при които ефектът му е добър. Ще ми е трудно да дам мнение, без да зная наистина подробно историята на заболяването. Накратко и с огромен куп уговорки: ако тази комбинация й помага добре (и особено ако й помага добре без ривотрила), има смисъл да се взема. Ако обаче няма желаната сила на ефекта (особено при леки форми на ОКР) може би е добре да се изпробват и други комбинации.

  60. Eve Says:

    Благодяря Ви,за отговора.Нейните медикаменти ги смениха,но моите останаха същите в резултат,на което фагофобията ми се задълбочи до степен,каквато беше преди 4 години,преди да започна лечение и съм доста отчаяна. Не мога да намеря много материали за фагофобията…., преди ме лекуваха със серопрам и флуанксол и мога да кажа,че бях доста по-добре…Не съм предполагала,че след 4 години ще съм на изходна позиция.:(

  61. Григор Says:

    @Eve: Ако се влошавате, трябва да говорите с лекаря си. Ако е напълно неотзивчив, а влошаването продължава, сменете го.

  62. Eve Says:

    Да,прав сте,положението е зле,но той ме успокоява,че дозата е още ниска и понеже я повишаваме постепенно за това е така. Може би,наистина трябва да потърся друго мнение.Можете ли да ми препоръчате лекар в София?

  63. Григор Says:

    @Eve: Един момент. Вземате лекарството от 4 години и продължавате да повишавате постепенно дозата? Да не би да съм ви разбрал погрешно?

  64. Eve Says:

    Не,вземах 2 години и половина серопрам и флуанксол и от 6 месеца до в момента,смених цепралекс (който ми действаше превъзбуждащо),лароксин(от който направих алергия) и от един месец пия анафранил- в момвнта дозата ми е 30мг на ден(3 приема по 10 мг),но не мисля,че се чувствам добре,кръвното ми много пада и ми се вие постоянно свят.

  65. Григор Says:

    @Eve: Анафранилът има своите странични ефекти, и падането на кръвното е сред тях. Опитайте се да го контрирате с повече пиене на течности. При много пациенти повечето странични ефекти отминават с времето.

    Иначе, 30 мг е наистина доста ниска доза. Ако подлежащото под проблемите ви се окаже тревожно разстройство, надали ще се повлияе под 50 мг. на ден, и е вероятно да трябват дори 100. (Като за получаване на ефекта ще е нужен около месец или дори повече след стигане на тази доза.) Ако това се окажат симптоми на пробуждащо се ОКР, тогава нищо чудно да се наложи да стигнете дори до 300 мг дневно, и да чакате за ефекта 3-4 месеца след достигане на дозата. Сигурно ви звучи страшничко, но не се бойте – ако се окаже ОКР, нищо друго освен анафранила няма да ви реши проблема добре, а пък той ще го направи, ако и бавно. Горе-долу е все едно да ви боли коремът – ако се окаже апандисит, ще ви спаси единствено операция, но пък операцията ще ви спаси добре. 🙂

    За смяната на лекаря – ако за един месец сте стигнали до 30 мг Анафранил, това е един доста предпазлив подход (оправдан при вас, след като някои лекарства са се оказали неподходящи). В същото време, ако лекарят вижда, че все още няма ефект, и смята да качва дозата, значи прави каквото трябва – засега не виждам причини да му нямате доверие. 🙂

  66. daniela Says:

    здравейте..прочетох статията,браво за положения труд и изчерпателната информация..и аз имам проблем с това заболяване,доста е неприятно..от пловдив съм,ходих на психотерапевт и наистина прехвалените специалисти се отнасят доста нехайно към проблема,изписват ти рецептата и хайде чао,никаква психотерапия или в много малка степен..просто искам да попитам дали някой знае добър специалист в пловдив и изобщо би ми повлияло добре да се свържа и поговоря с хора с такъв проблем..а иначе и аз спадам към графата невежи и не ти намерих мейла или вече ми се премрежи погледа от четене :)ако ти или някой с подобен проблем иска да обмени мнение,история,впечатление да ми пише на-danibela@abv.bg

  67. Lilia Says:

    Moq nai golqm strah e da ne napravq ne6to na sebe si ili na nai milite mi sa6testva.I vse se samoobejdavam 4e tova e prosto strah za6toto samo kato si go pomislq mi premalqva i ako moqta psihoterapevtka mi be6e kazala tova koeto pro4etoh ot Grigor moje6e i naistina da vratna.No prosto ve4e znam 4e horata s OkR s PR sa moje bi nai milite i 4uvstvitelni hora i nikoga ne trqva da si mislqt 4e te sa sposobni das napravqt na nqkogo ne6to te ne sa psihopati .

  68. @iamforever Says:

    Напълно съм съгласен с Лилиа.Аз в началото бях много уплашен . Изникваха ми някви сценки как взимам нож и наранявам някои и бях супер уплашен, постоянно някви натрапчиви мисли и направо мислех че полудявам,че ще стана някав изрод сериен убиец.Но разбрах че всичко което съм си мислил несъм искал да го направя наистина и се успокоих,пак ги има но не толкова силни .Имам един въпрос да ли може да е някакво по сериозно психично заболяжане и да стана някаж психопат.

  69. Григор Says:

    @Lilia: Не се безпокойте изобщо. Не мисля, че е възможно реално да навредите на някой близък – това са само страхове, и то напълно, напълно безпочвени.

    @iamforever: Психичните заболявания, които могат да направят човек убиец, са малко. ОКР твърдо не е между тях (въпреки че страховете, че може да навредиш на скъпите ти, при него са чести). Не се безпокойте изобщо – няма от какво. 🙂

  70. Dia Says:

    Здравейте.
    Прочетох статията, хареса ми, може би не всичко ми стана ясно, но разпознах някои от симптомите на ОКР в себе си.
    На 40 години съм, живея в малък град, където психолозите може би има, но аз не знам някой да е добър, така че консултация с психолог бих могла да получа може би само онлайн.
    Животът ми е низ от стресови ситуация, като се започне от болести и смърт и на близки хора, стрес в работата, стремеж да съм съвършена и разочарование от грешки, неправилни решения и провали.
    Все си мисля, че съм забравила печката или ютията включени, или чешмата изключена, или вратата не съм заключила и т.н. Проверявам ги по n-пъти, преди да изляза или преди да си легна и въпреки това пак не съм спокойна, осъзнам, че това, което правя е излишно, но не мога да спра.
    Може би точно тези прояви не са толкова фатални, много бих искала да ми отговорите, че не се нуждая от медикаментозно лечение, а че бих могла и сама да се преборя.

  71. Григор Says:

    @Dia: Немалко хора постъпват така, без да са болни. Особено когато са под много стрес. И аз също съм минавал през такива етапи… От описаното дотук смятам, че нямате никаква нужда от медикаментозно лечение – всичко, което ви е нужно, е спокойствие и разтоварване. 🙂

    Помислете как да си ги осигурите, особено разтоварването. И, за бога, се откажете от идеята и опитите да сте съвършена. Истински уникален, неповторим и ценен човек ви прави не съвършенството – колкото и да не ви се вярва, го правят именно недостатъците ви. Позволете си да се успите понякога, или да отидете на излет с размъкнати дрехи. Погледнете се в огледалото и си кажете: “Какво, че носът ми е крив? Така съм по-чаровна.”

    Също, оставете някой път нарочно чешмата да капе, за да се убедите като се върнете, че от това не е последвало нищо фатално. Или нарочно не заключете вратата, преди да си легнете – да, цяла нощ няма да спите от страх, но на сутринта ще видите, че никой не ви е обрал. (Ако някой иска да ви обере, заключена врата няма да го спре – едно рамо или два ритника, и е вътре така или иначе. Колко пъти досега са нахлували у вас с взлом, докато сте там?) Накратко – нарочно правете “несъвършени” неща, за да се убедите, че светът е хубав и няма да се случи нищо фатално. Това е начинът постепенно да се освободите от страха, който ви кара да препроверявате.

  72. Диян Says:

    бях ходил на училищния психолог имах проблеми с нервите и избухванията не бях от добрите правих много проблеми на учителите с тия избухвания и тя ми каза че е просто от характера ми просто да гледам да се контролирам и така имал съм много приятелки но много се превързвах към тях и след всяка раздяла все мислих за самоубийства и дори се самонаранявах малко тъпо за момче ама така.. взимал съм и наркотици и то често беше за 1 лято но се спрях защото се уплаших и заложих на спорта от него станах по спокоен тренирах си и не ми дремеше ходих си на училище и т.н. обаче един ден мн лошо се разболях от пневмония и влязох в болница и 1 месец лекувания и таман се оправя снимката 6+ след 2 седмици двустранна пневмония още по лоша нямаше здраво място по дробовете ми и беше голям страх паника викам си край умрях но ме излекуваха по бързо дори и от 1вата пневмония и от тогава нещо се промени при първата болка в гърдите пневмония си мислих че имам отивам на доктор снимки проби нищо ми няма след това лека хрема пак си мислих че пневмония имам не ходих на училище заради страх да не се разболея просто си се затворих и цял ден четене в интернет за болести дори взех да си мисля че имам рак и такива едвам след това се наложи да хода на училище защото бях много зле с оценките заради тия неходения и в автобуса взех да си мисля че хората ми чуват мислите че си говора докато мисля или като слушам музика си пея и развих фобия да се возя в автобуси просто като стъпих там ми се повдигаше и повръщаше накрая се влюбих в едно момиче до полуда от моето училище и само заради нея ходих просто беше луда работа висене пред блока и за да я видя и така нали знаете накрая завърших и лятната ваканция успях да и спечеля сърцето макар и много трудно и почваме новата година проблемите пак дойдоха пак фобиите за болести фобиите да не припадна по време на училище да не се изложа и такива неща станаха много и някакви панически атаки отида ли на училище изкарвах 2 часа и бягах в къщи тя знаеше за проблема ми помагаше ми да се оправя и наистина много добър прогрес имах докато не гледахме заедно един филм за едно момче дето имаше страхове и такива неща и взимаше хапчета предписани от психотерапевта му и накрая се оказа че бил ГЕЙ и от този филм нататък мъките че тея неща които ми се случвали до сега са били защото съм бил обратен а в същото време не съм обратен все едно някакъв дявол има в мене и ме кара да мисля такива неща и започнах да си мисля ами ако хората ме помислят за обратен ами ако съм обратен и почнах да си правя експерименти дори споделих с приятелката ми нямаше начин но тя е добро и умно момиче и разбра почнах да си правя експерименти пускам някои еротичен филм стриптиз или нещо подобно и се получава което трябва да се получава за един нормален мъж възбуждат ме жените голите тела и всичко и проблема отмина докато не се появи пак 3 пати по силен чак споделих с родителите ми баща ми е учил психология много и вика че това са просто мисли и на всеки човек му идват какви ли не странни мисли и от стоене дето съм се затворил отново съм си ги набил прекалено много и съм си ги втълпил и пак изчезнаха просто ги нямаше и беше супер докато един ден се скарахме с приятелката ми лошо и си бях казал като си легна преди да заспя защото много мислих за това че ако се скарах още един пат с нея така лошо да обърна резбата и заспах и се скарахме пак и хоп помислих си сега ще обърна резбата и още по гадно ми стана и ходихме на врачки какви ли не простотии суеверни но не ставаше отихваха за 1-2 дена и пак се връщаше четох книги за психология докато на края взех една ХИПНОЗА и научих много от нея че умът се подава на внушения когато е под фаза на мечтаене която е преди да заспи човек и просто когато се внуши нещо мозъка почва да го следва и почнах да практикувам хипноза сам и има подобрения но реших за всеки случаи да порувичкам и като написах фобии за сексуална ориентация ми излезе точно това ОКР и реших да споделя с проблема си тука и как стигнах до него макар и дълго може би ще се почуствам още по добре и ще ми помогне да го разреша с приятелката ми съм от година и 1 месец вече съм завършил и съм на 19 дано да се оправя че работата сериозна а пък нямам пари за психотерапевти родителите ми не дават имам братовчед 1ви на 21 е и е от 2 год шизофреник но има проблем с наркотиците и това го е довело имам и 1ви братовчед с аутизъм сестра ми и тя на 5 има проблем с говора но неможело да се говори за аутизам някои психолози я изкарваха но просто леко забавяне и ще се навакса есента леко сме в повече в родата с психичните проблеми дано се оправя просто исках да споделя да ми олекне малко извинявам се за големия текст чувствах се длъжен да споделя

  73. Григор Says:

    @Диян: Не се извинявай – човек има право понякога да сподели, за да му олекне.

    Ако се обърнеш назад и се вгледаш в историята на тези страхове, ще установиш нещо интересно – а именно, нито един от тях не се е оказал верен. Нито един от господ знае колко много. Така че е разумно, когато дойде такъв страх, да го смяташ по дефиниция за неоснователен. Да му обръщаш внимание само ако се потвърди много сериозно.

    (И в големия текст няма нищо лошо, но е добре да е разделен на изречения. Не е болка за умирачка, но си струва. 🙂 )

  74. Диян Says:

    днеска се чуствам още по добре, не мисля чак толкова, ще се оправя няма де да ида 😀

  75. Диян Says:

    само че родителите ми ще заминават на море за 10 дни и оставам сам в нас и много съм се наплашил да оставам сам все имам чувството че нещо ще се ядосам защото напоследък съм се нервен и да не направя някоя глупост….

  76. Диян Says:

    ако може да ме добавите в скайп да ме насочите по потробно за да се оправя че направо не мога да си ги изкарам от главата тея неверни мисли понякога изчезват ама се връщат и става гадно

  77. Григор Says:

    @Диян: Не ползвам скайп, така че няма как да стане.

    Вместо това може да е добра идея да потърсите професионален психиатър. (Не се бойте, те не арестуват хора и не ги ядат.) Отлично впечатление ми е правил доцент Петър Маринов от “Свети Наум” – страхотно претоварен е, но когато има физическа възможност, е отзивчив. А познанията му са изключителни. Пращал съм неведнъж пациенти при него, от моя (т.е. техния) опит мога да кажа единствено добри думи.

  78. Диян Says:

    аз исках говорих с родителите ми ама викат че няма смисъл пък аз за сега не работа и нямам пари за психиатри и това е проблема за това се опитвам сам да се оправя и да разбера повече в интернет

  79. Григор Says:

    @Диян: Да търси човек информация за лечения на болести в Интернет не е добра идея. Там знаещите хора са малко и претоварени с работа, така че нямат много време за консултиране. Лудите с кауза пък са много и имат много свободно време. Така че Интернет е пълен с “лечения”, които всъщност са каузата на някой луд. Ако сте добре подготвен лекар, лесно можете да ги разпознаете, но тогава пък няма да имате нужда от тях.

    Странно ми се струва родителите ви да смятат, че няма смисъл да търсите здравна помощ. На мен ми се струва, че има. Също, човек трябва да има пари за здравето си преди за маратонки, купони и почивки – преценете внимателно критериите си. Ако имате пари за цигари, кино или други развлечения, или дори просто за прилична храна, но нямате за здравето си, вие сте човек, който не желае да си помогне сам. Съответно никой на този свят не може да ви помогне.

    Ако сте наистина без нито стотинка, моят съвет е да отидете при кадърен психиатър и да му кажете, че нямате пукната пара, но имате нужда от психиатричен съвет. Твърде малко от тях ще ви изхвърлят, и като правило няма да са кадърни. Другият ми съвет би бил да си намерите работа – освен че ще носи пари, тя и ще ви помага да се борите с подобни мисли.

  80. Диян Says:

    Ами баща ми е изучавал много психология и ми каза точно това, че като почна да работя просто няма да имам време за мислите ми, те просто ще изчезнат и с времето ще се забравят. За сега работя по въпроса за намиране на работа, а пък за цигари и развлечения не ходя по дискотеки, не пия и не пуша от 1 година съм се отказал от тоя вреден навик да паля. Намерих един психиатър който каза че ще намери време да ми отговори и да ми каже това онова. Аз даже съм ходил при психоложката на училище, там ме пратиха заради моите нерви и агресия. Говорихме си и тя накрая ми каза че това просто ми е характера и трябва да избягвам да се ядосвам само и от тогава се контролирам, гледам да се съгласявам като тръгне спор, защото от това много избухвам когато не е на моята :Д и още куп ситуации и сега съм по спокоен 🙂 А и вярвам че ще се оправя сам. Много, много и не искам да ходя на психиатри тука, защото е моята сестра я изкараха аутистка и накрая я заведоха някъде другаде и казаха че изобщо не може да се говори за аутизъм и за това сливенските психиатри не стават. Не искам и мен да изкарат някакъв побъркан и вярвам, че ще се справя имам приятели дето и те са били така и са се оправили, вярвам че и аз ще успея 🙂 а и мисля че се получава малко по малко 🙂

  81. Диян Says:

    А пропуснах да кажа че когато се замислих разбрах че като съм в депресия, изнервен или притеснен за нещо, когато се скарам с приятелката ми или с родителите ми, тогава идват тия мисли може би наистина трябва да стана много спокоен да си намирам занимание да си тренирам и сега като почна работа всичко ще отмине 🙂 просто няма да имам време да се притеснявам и ядосвам 🙂

  82. roru11 Says:

    Здравейте Григор. На Анафранил 25мг съм от 2 седмици. Лекувла съм се и друг път. Някъде поддържащата доза не я приемам както трябва. При върхова доза 100мг приемам 50мг за седмица след 1 месечно лечение. Диагнозата е депресивен епизод.Моля, кажеете си мнението за срока на поддържащата доза. Благодаря ви

  83. Григор Says:

    @Диян: Спокойствието и работата са велики лечители на агресията и на безпокойствията. Наистина горещо препоръчвам да ги пробвате, ако няма да ходите при лекар.

    @roru11: Имате съдина, в която има половин литър вода. Пълна ли е съдината на две трети или не?… Както няма как да го кажете, без да знаете колко голяма е съдината, така аз нямам как да кажа дали поддържащата доза е добра, без много добре да познавам историята на заболяването и на лечението ви. Ако някой започне да ви дава преценки, без да знае тези неща, много внимателно го избягвайте. Поне като източник на медицинска преценка.

  84. shekila Says:

    Здрравейте г-н Гатчев, страхотна статия, благодаря ви. Ето моя случай и моля за вашето мнение. В момента съм на 37 години, от 10 годишна страдам от ОКР, тази диагноза ми беше поставена едва преди три години. Когато бъх на 10, съвсем изведнъж, мозъка ми реши,че устата на брат ми е най-гнусното, мляскащо и слючесто нещо. Много ме дразнеше и го карах да ми прави” муцки”, да претиска устни, това ме успокояваше. Никой от семейството ми не му направи впечатление, че има проблем, напротив от жертва се превърнах в техен тормоз. Пораснахме, преместих се от София да живея в Пловдив,само и само да не преча на никой. Тук създадох семейство,родиха ни се две прекрасни дъщерички. Само,че бягството не реши проблема. Мозъка ми реши, че през новините от телевизора и радиото мога да чуя мляскане от брат си. Естественно абсурдно, нали, точно в този момент, на това място да е брат ми,ама мозъка така реши. Започна страшна агония. Чувах телевизорите на съседи. Местих се от стая в стая. Сменихме квартирата.. Отидох на психиятър, изписа ми анафранил и още няколо. За 6 месеца качих 20 килограма. Хвърлих ги. Чувствах се добре,но след три месеца започнаха кризи-депресия, сърцебиене,болки в гръдния кош и стягана, гадене,световъртеж и пр. Започнах да си втълпявам какви ли не болести,а то било синдрома на отнемането. Изведнъж се натрапи устата и на съпруга ми. Вече 5 месец, съм много тревожна и отчаяна. Все го следя,как говори,как преглъяа, как се храни. Цялото ми време и внимание са насочени към това. Много съм отчаяна и уплашена да не загубя семейството си. И пак при психото. Предписа ми феварин, сега го пия по 200 мл. вечер, вече 5 месец. Уж от него не се пълнеело и не падало лебидото,а и било точно за ОКР. Ходих и на психотерапия 5 месеца без никакъв ефект. Сега смених терапевта с друг,който работи с когнитивно -поведенческа терапия. Виждам,че доста знаеш и затова,моля,ако желаеш и имаш време, пиши моето заболяване ОКР ли е,защото четох какви ли не симптоми,но за дразнене от уст не видях. Според теб кой от двата медикамента е по-подходящ и когнитивната терапия помага ли,защото чтох различни мнения. Предварително благодаря.

  85. Григор Says:

    @sheklia: По толкова малко, и без да ви прегледат като хората, диагноза просто не се слага. Освен от врачките. На пръв поглед нещата наистина приличат на ОКР, но няма как да съм сигурен. Точно конкретният симптом е рядък, но схемата на натрапването е класическата за ОКР.

    За лекарствата: пациент, който хвърля дадените му лекарства, хвърля здравето си. Връщането на кризите след три месеца не е синдром на отнемането, той започва още първите ден-два – то е връщането на болестта заради самоволно оставените лекарства. Ако смятате и занапред да ги оставяте, понеже така ви хрумнало, можете да очаквате единствено влошаване на болестта. Съжалявам, че се налага да ви се скарам – за ваше добро е, не за мое.

    С Феварин нямам опит. Това, което чувам от колеги, е че при тях не се е справял толкова добре, както Анафранил или Золофт. Но хората са много различни в повлияването си от антидепресанти, и е напълно възможно лекарят ви да е преценил, че при вас ще има ефект. Ако го пиете вече 5 месец, е време този ефект да започне да си личи, поне по мъничко. Ако си личи, моят съвет е да продължавате. Ако не си личи, ви съветвам да се върнете към Анафранил и да търпите страничните му ефекти. Алтернативата е да търпите болестта.

    Когнитивната терапия като цяло се води психотерапията, която помага най-добре при ОКР. При не съвсем леки случаи обаче обикновено се налага пациентът да е повлиян медикаментозно, за да може когнитивната терапия да даде ефекта си. Иначе казано, ако нямате добро повлияване от лекарството, е възможно когнитивната терапия да не дава ефект. (Но точно същата когнитивна терапия вероятно ще даде чудесен ефект, ако сте позакрепени медикаментозно.)

  86. shekila Says:

    Здравейте, много благодаря за светкавичния отговор. Диагнозата ми е поставена не от врачки,а от пр. Байкушев/ лека му пръст/, др. Хаджийска- психиятър, др. Майсторова- психиятър,психотерапевт, завеждащите клиники в София- курило и 4-ти километър, др. Т.Първанов- психиятър, Орлин Баев- психотерапевт, Поли Петкова- психотерапевт. Макар всички да казват, че не е типично ОКР, затова попитах и вас. За какъв преглед става въпрос, с всичките съм беседвала, изследвания не са ми правени. Какво следва да ми преглеждат?
    Няма нищо за карането, приемам критиката, напълно прав сте, но при вида си направо се ужасявам от 60 килограма, сега съм 80, ходя като хипопотам. За ефект не знам какво следва да чувствам, по спокойна съм,но натрапливостите са си същите, преди две седмици дори се наложи да ми предпишат отново ривотрил и револукс за овладяване на положението. Утре съм при психото, ще беседвам вашето мнение за медикаментите. Хаджийска също не беше много очарована от искането ми за лечение с феварин, но каза, че поне няма да пълнея и ще имам либидо, ама какво да кажа пак същата работа все съм си прасчо, правим секс,но до оргазим не стигам, както и да е ще търпя, здравето е по-важно,само дето не знам при терапия от няколко години без либидо,моя мъж да не тръгне да си търси някоя с такова :)). Имам ли шанс за излекуване и горе долу колко време ще е нужно, давноста е доста голяма 27 години живея в ада, е няма да плача,има и по-зле от мен,ама си е гадничко,аз харесвам живота да го живея на 100%, да работя, да празнувам, да чувствам,да имам страст и пр.
    Вие можете ли да ми препоръчате психиятър с опит в ОКР в ПЛовдив, както и психотерапевт?
    Лека вечер и да сте жив и здрав :))

  87. Григор Says:

    @sheklia: Предполагам, че преди да ви поставят диагнозата, са ви прегледали, нали? Например това, което наричате беседване.

    За съжаление не познавам психиатри и психотерапевти в Пловдив. Но сигурно има добри, просто трябва да ги потърсите.

    За болестта – описаните натрапливости наистина много ми приличат на ОКР. По принцип при него натрапливостите идват първи и си отиват последни. Но ако положението има нужда чак от ривотрил и револукс за овладяване, е възможно феваринът да не се справя достатъчно добре. Изчакайте още месец-два, да видите дали натрапливостите няма да се овладеят до степен, която може да бъде понесена. Ако не стане, бих препоръчал да обмислите замяна на феварина със золофт. Ако лекарят ви сметне за подходящо, може и да комбинира двата (за нищо на света не го правете на своя глава – без компетентна преценка е руска рулетка!). Ако нищо от това не дава задоволителен ефект, може да се наложи пак да се върнете на Анафранил. Да, има си страничните ефекти с напълняването и липсата на либидо, но често върши работа там, където нищо друго не помага. Според мен определено е по-добре да търпите страничните ефекти от лекарствата, отколкото основните от болестта.

    Лечението на ОКР, уви, е дълго. Класическата формула е “колкото години е боледувано, толкова години се лекува”. Дори периодът да е по-кратък, е малко вероятно да си отиде за под 10 години. Но постоянствате ли, ще стигнете като минимум до етап, когато на подходяща поддържаща доза ще сте на практика здрава. Дали ще можете да спрете напълно лекарството – не зная, различните пациенти се повлияват различно добре. Но мога да ви обещая, че ще живеете пълноценен и поносим живот. Не се предавайте, борете се и ще имате победа.

  88. shekila Says:

    Здравей, Григор, днес както писах ходих при психото. Тя е абсолютно на твоето мнение, полекичка спираме ривотрила, респилукса още месец, до два и него ще спрем, а ако кризи се появят след това ще сменим феварина със анафранил. Питах я и дали е сигурна за ОКР, за диагнозата ми, тя за пореден път потвърди, че не е типично, но има натрапливост. Междувременно, започвам и поведенческа терапия. Не ми давате много надежда, тя днес също потвърди, че при ОКР, проблема не е задължително в серотонина,а в биологични изменения на…., каза нещо,неясно за мен, увреждане на мозъка, кратко казано. Антидепресантите, ако не е проблем в серотонина няма да ме лекуват,само ще притъпяват симптомите и ще ги пия цял живот. Питах я има ли изследвания, с което да проверим, дали проблема не е в липсата на серотонин, а в увреждане на мозъка,но тя не знае. Предполагало се, че можело евентуално да се видело при туморография на мозъка,но не винаги се виждало. Просто не знам, тя каза, че лечение на ОКР нямало,само поддържане на състоянието, както е при диабетиците и сърдечно болните. Други говорят за лечение, просто съм много объркана, лекува ли се или не ОКР. Не знам ти говориш за 10 години,това звучи сташничко,ако изобщо се излекувам,а психоложката ми каза, че до 6 месеца би следвало да има промяна вече в състоянието ми. Объркана съм, всеки казва различни неща и не знам къде е истината,може би ОКР все още не е добре изучено,както рака и спина например. Знаеш ли къде се прави изследване на серотонина и на това увреждане в мозъка?
    Поздрави и благодаря за отговора.

  89. Григор Says:

    @sheklia: Ако поведенческата терапия не даде резултат, изчакайте да се повлияете донякъде от медикаментозното лечение и пак пробвайте. Нерядко тя е безрезултатна, докато пациентът не е повлиян от лекарство, но когато то даде ефект, терапията става ефективна и добавя доста подобрение към лекарственото.

    Биологичните изменения при ОКР в големия процент от случаите са обратими. Обръщането им е много трудно и постепенно и отнема много дълго време, но е възможно. Виждал съм го неведнъж – старателното и упорито пиене на лекарствата дори без поведенческа терапия малко по малко скърпва пациента, а не просто го крепи временно. Ако ставаше дума за временно кърпене, щеше отначало да има едно подобрение, но после то да спре и лекарствата само да крепят нещата на това ниво. При правилно лекувано ОКР подобрението е много бавно, но не спира – дори след десет години пиене ще продължавате да се подобрявате. Не съм наблюдавал пациент повече от това време, но предполагам, че ако продължава да се лекува упорито, накрая вероятно ще стигне до етап, когато дори само триковете на поведенческата терапия ще го крепят прилично. Има тежки случаи, при които е възможно само поддържане, но те са сравнително малък процент – по-вероятно е да не сте сред тях.

    Начален ефект, пък дори и едва забележим, е редно да има още след 4 месеца от достигането на пълната доза на лекарството. (При някои болни се появява още след 2 месеца, но е възможно да се случите от по-бавно повлияващите се.) Не се безпокойте, просто се лекувайте. Ако изтекат 4-5 месеца и все още няма никакъв ефект, тогава мислете за смяна на лекарството. Не се обезкуражавайте от думите “едва забележим” – и най-слабият ефект е облекчение за болния от ОКР. Особено при положение, че при търпеливо лечение няма да се остане само с него, а непрекъснато, макар и бавно, ще се прибавя още ефект. 🙂

    Къде е проблемът при ОКР съм описал в записа по-горе. Наистина, конкретното западане на функцията не е в серотонинергична система, но серотонинергичните системи са, които могат да стимулират отслабналите участъци и да обърнат хода на болестта. (Затова и ОКР се лекува със серотонин-потенциращи антидепресанти. Точната картина е мъничко по-сложна, играят и някои други рецептори, но основата е тази.) Западането на функцията на n.caudatus трябва да е много силно, за да може да се различи на мозъчни графии – обикновено анатомичните промени са твърде деликатни, за да може да бъдат видени. (Затова и болестта е обратима, макар и трудно и бавно.)

    Изследване на серотонина в мозъка, което да може да хване тези промени – уви, засега го правят само патоанатомите. Но симптоматиката на ОКР е доста надежден критерий за наличието на такъв проблем. Не се безпокойте, лекувайте се и ще имате ефект.

  90. shekila Says:

    Здравей,Григор,благодаря ти, даваш ми надежда,а бях доста отчаяна днес. Психото каза, че може би ако не действа феварина след 2 месеца да го сменим с ципралекс,той е “по-нежен” антидепресант от анафранила, ти какво ще кажеш, да пробваме ли с цепралекс или направо с “тежката артилерия” :))

  91. Григор Says:

    @sheklia: Есциталопрамът (ципралекс) е по-нежен към пациента, но се боя, че е по-нежен и към болестта. Ако искате, пробвайте с него – току-виж свърши работа, при различните пациенти е различно, няма как да се знае предварително. Но като цяло процентът на повлияване на ОКР от есциталопрама е нисък. Може да се наложи в крайна сметка пак да опрете до анафранила.

  92. shekila Says:

    Здрасти,Григор, отсъствах две седмици и нямах интернет. През това време попрочетох за т.нар. динамична психотерапия,ти знаеш ли нещо за нея и има ли полза при ОКР.Също така ми препоръчака електромагнитна стимулация на мозъка,имаше и друго име,но аз това запомних,имало добри резултати при ОКР,но какво точно прави тази електротерапия и имаш ли мнение за ползата и при ОКР.Поздрави!

  93. Григор Says:

    @sheklia: Под името “динамична психотерапия” съм срещал голям брой напълно различни неща. От някои има полза при ОКР, от други не – моля за по-точно описание какво ще рече в конкретния случай това. С електромагнитната стимулация на мозъка нямам опит при ОКР, така че не смея да дам съвет дали е полезна.

  94. Anonymous Says:

    Здравей, под динамична психотерапия се има предвид, че в хода на лечение спрямо нуждите наклиенат се сменят няколко метода като се всключва психоанализа, арт терапия, хипниза и т.н., просто всичко е индивидуално и според нуждите на пациенат, затова и психолога следва да е добре обучен да владее повече методи и добре да открива тези нужди на пациента си. За транкениялната електромагнитна стимулация, се запознах с др. Марков, той има такъв апарат. От понеделник започвам 10 дневен курс всеки ден по 30 мин. Чета, че специално при ОКР имало добър ефект,а и говорих с 3 психиатри и те са за, в моя случай. При тази стумулация доколкото разбрах се получавало обръщане ан молекулите на невроните в мозъка или нещо такова, но да ти кажа все ми е тая, само да има ефект, че вече полудявам, това не е живот,а мъка, мъка за мен и за семейството ми, които изобщо не го заслужават. Ще пиша пак, много ти благодаря за вниманието. Дано да съм полезна и на други, така както си и ти.
    Поздрави!

  95. Григор Says:

    @Anonymous: Стискам силно палци! 🙂

  96. Петя Says:

    Отскоро научих за съществуването на ОКР като заболяване и започнах да се чудя дали аз имам това разтройство. Страхувам се, че съм забравила някой електрически уред включен. Например пресата ми за коса, скарата или котлона. Преди да изляза от къщи или да си легна ги проверявам като трябва да си повторя 9 пъти, че котлонът е изключен, 27 пъти за скарата и си повтарям по 3 пъти, че хладилникът е затворен. По 3 пъти проверявам и дали е заключено или дали пресата ми е изключена. Знам, че е странно, но не мога да спра да се притеснявам. Опитвала съм да заспя без да проверя уредите,но се сещам и посреднощ ходя да ги проверявам. Дори съм молила майка ми тя да ги провери, за да ми каже, че всичко е наред. Сякаш нямам доверие в себе си и когато проверя дали всичко е изключено или наред веднъж започвам да си мисля дали мозъкът ми не ме лъжи и примерно вратата е отключена, а аз си мисля, че не е и тогава отново отивам да проверя.

  97. Григор Says:

    @Петя: В някаква степен това се случва на почти всеки. Ако обаче започне да става твърде често и силно, е добра идея човек да потърси някаква терапия. Като начало по-безобидна, някаква форма на психотерапия.

  98. Мария Says:

    Здравейте, от доста време се съмнявам, че имам ОКР, но бих искала да се консултирам с лекар, а не да се опитвам сама да се лекувам.
    Можете ли да ми препоръчате такъв, който е специалист в областта? Скъпо ли е лечението? (Знам, че здравето е най-важно, но все пак…) Благодаря!

  99. Григор Says:

    @Мария: Повечето от специалистите в „Свети Наум“ са добри. Лично на мен ми е направил много добро впечатление доцент Петър Маринов, но той от няколко месеца е във Варна. Предполагам обаче, че понякога се връща и преглежда и в София.

  100. Мария Says:

    Много благодаря, ще потърся съвет в Свети Наум.

  101. Cvetelina Says:

    Здравейте, г-н Григор Гачев, вашата статия силно ме заинтригува. Аз съм млада жена от гр. Пловдив и имам сходен проблем на описаните от вас симптоми, но ситуацията, в която се намирам, е направо бедствена! Бих искала да ви опиша подробно за какво става въпрос и евентуално да получа вашето компетентно мнение и насоки, но не бих искала това да излезе на настоящия сайт. Моля ви, бихте ли ми дал някакъв персонален имейл, на който мога да споделя подробно моя проблем?

    С уважение и поздрав: Цвети

  102. Григор Says:

    @Cvetelina: Е-майлът ми е grigor в този сайт. Не бих посмял обаче да слагам диагноза по пощата. Мога да дам предположение за какво може би става дума, но шансът да греша е твърде сериозен – задължително е да се консултирате с лекар, който да ви прегледа лично.

  103. Cvetelina Says:

    Благодаря за отговора. Това означава, че моето писмо няма да остане анонимно? Т.е. ще се отпечата на този сайт? :((
    За мен диагнозата е повече от ясна, въз основа на описаните от вас симптоми – ОКР. Нямам съмнение, че и Вие ще стигнете до същото заключение. Аз бих искала да узная вашето мнение от чисто човешка гледна точка, но и на специалист разбира се…

    Знаете ли, като чуя думата психиатър, ми прилошава и като прочетете писмото ми, ще разберете причините. Та точно некадърни психиатри ме доведоха до това отчайващо положение….!
    Ще ви напиша за моя проблем сутринта, но ще се получи доста дълго писмо, за което предварително се извинявам. По-лесно щеше да ми бъде, ако имахте ел. адрес в abv.bg или gmail, но щом нямам друга алтернатива, ще пиша на този сайт. Цветелина

  104. Григор Says:

    @Cvetelina: Не, писмата са строго непублични, точно както в abv.bg или gmail.com.

    За диагнозата – ако можете без нужното образование да поставяте повече от ясни диагнози, вероятно сте най-великият гений в областта на медицината, който се е раждал някога. Разбирам отчаянието ви, но ако и аз поставя грешна диагноза на фона само на е-майли, това ще подобри ли мнението ви за психиатрите и психиатрията? И кой ще е виновен за тази грешка?… Да, некадърни психиатри се случват, точно както и във всяка друга професия. Това не означава, че професията е за изхвърляне – само че не сте намерили кадърния човек. А става дума за здравето ви, така че да търсите заради разочарование грешните начини е не само много безразсъдно, но и много погубващо.

  105. Hello Dolly Says:

    Абе, какви са тези 4-5-10 години психотерапия, които препоръчвате тука – че те тия психични разстройства били болести за богатите ?! … Я дайте някакъв метод за домашно лечение ! ;-)))

  106. ГЩШШК Says:

    Здравейте. Страдам от ОКР, пия антидепресанта сертралин от месеци и не зная дали има ефект,май няма. Моето състояние е някак си по-странно от класическото ОКР. В началото може би всичко започна като класическо ОКР – разни ритуали да правя нещо определен брой пъти – например три пъти да се обувам и събувам “за да ми върви”. Когато бях на 8 близките ми пощуряваха от щуротиите които правех “за да ми върви”. Просто решавах,че ако не докосна нещо,ако не направя нещо по определен начин ,няма да са наред нещата. Това което ужасяваше близките ми е лизането на разни неща – по улици,по входове,навсякъде – просто решавах ,че ако не докосна с езика си асансьорната врата или някой стълб на улицата ,ще се случи нещо ужасно,някой ще умре. Маниите се сменяха. Като цяло още от дете съм си странен,страхлив,постоянно ме беше страх от болести. Не си спомням как започна всичко,мисля че гледах нещо по телевизията за мозъчни кръвоизливи и и тогава започна да ме преследва страх от мозъчен кръвоизлив,усеща направо как нещо ми се пука в мозъка.Общо взето цялото ми детство премина в такива страхове,интересното е че бяха на периоди – една грандиозна мания ме обсебва и после си заминава и идва друга. Страхувам се от някоя болест няколко месеца и си тровя нервите,после идва някакъв друг страх,данеби да умре някой близък и си мисля,че старата мания не е била толкова страшна,колкото новата.
    Дотук добре,всичко е много типично за ОКР,но проблемът е че тези разкази отразяват състоянието ми от преди много време. А аз посетих психиатър наскоро,когато вече фобиите и страховете са много по-грандиозни,по-ужасяващи,най-ужасното е че имам непоклатими свръхценни идеи и убеждения които са ирационални но не мога да се отърва от тях. Въобще мисленето ми и поведението ми изцяло са променени,деформирани до неузнаваемост,силно деформирани и не се припокриват с ничии описания на ОКР. Имам и телесни усещания,въобще сериозно се е деформирало възприятието ми ,мислите ми,объркан съм,мисля по странен фрагментарен начин,сякаш съзнанието ми е деформирано. Като че ли демон се е вселил в мен,напоследък започвам да го вярвам. Затова все се притеснявам ,че не мога да обясня добре на психиатърката как се чувствам,нямам думи как да го обясня. По цял ден мисля разни неща,дали това е правилно,премислям,обърквам се и не знам как да мисля,емоциите и чувствата ми са неясни,не ги разбирам,някак си раздвоени и разводнени ,често изпитвам гняв,объркване суицидни мисли. Живея с обсесията че съм обладан от демон,който ми причинява всичко това. Постоянно се страхувам,че ако помисля нещо неправилно или не направя по определен начин нещо, някак по свръхестествен начин нещо ще повлияе на мен и на действителността. Свръхценните ми идеи се състоят във това че съм убеден,че заради това че не съм направил нещо /например не съм станал както трябва от леглото,казал съм нещо което не трябва ,или съм си помислил нещо което не трябва/ наистина се случва нещо около мен. Например онзи ден като си правех прическа си внуших,че заради това че не съм оставил както трябва сешоара ще ми се сплеска косата и ще стане грозна. С ужас се гледах в огледалото данеби косата ми да се развали по свръхестествен начин и като че ли наистина се промени. Не ми пука особено за прическата,ами от това да не би нещо свръхестествено да влияе на нещата около мен. По подобен начин съм се страхувал,че заради това че не съм направил някой ритуал както трябва,ще ми се развали компютъра,котката ми ще умре или ще ми стане нещо.Най-големият ми и основен страх е данеби тези неща наистина да действат и аз имам “доказателства”,че това е така,че нещо има власт над мен. Доказателствата се изразяват в това ,че като се зяпам в огледалото ,или като гледам някоя част на тялото имам чувството ,че наистина е променена,. Например стрхувах се да не ми изсъхне кожата и да стане грозна и след това като се пипах май беше станала. А как да си обясня,че прическата ми имаше хубав обем и след 6 или по-малко 2-3 часа се развали. Разбирате ли – имам чувството че нещо си играе с мен и може да прави каквото си иска,аз образно наричам това нещо “демон”. Това което подклажда най-много страхът ми от тези свръхестествени сили които мисля че действа над мен и променят действителността е,че преди време проклех една жена и по-късно баща и който е бил възрастен е починал и аз си мисля че или духът на дядото ме преследва ,или проклятието се е върнало към мен. Жената ми беше учителка,а аз я проклех когато бях на 12,защото беше цербер и яко ни стягаше и то по най-гадния предмет математиката…Много зла беше.

    Пия от месеци тия таблетки и нямам подобрение като че ли…
    Нпример едно от нещата които ме мъчат през ежедневието е,че като правя нещо което ми е приятно и изведнъж защото нещо не съм направил някак си се нарушава удоволствието и не ми е хубаво…например любимата ми храна става безвуксна,просто някак си изчезва вкуса,заради това че не съм нааправил нещо. Или пък като слушам музика нещо навлиза в главата ми и не мога да я усещам,да и се кефя,някак си възприятията ми и въбобще функционирането на мозакът ми се променят,деформират,разцепват…И това е навсякъде -също и в секса,някак си усещанията ми ,емоциите се променят,”развалят”както казвам аз….например гледам някоя готина еротична снимка,кефя и се и изведнъж ,заради това че съм влезнал по неправилен начин в интернет или че съм докоснал,нещо което не трябва и самото ми усещане се променя и не мога да изпитам удоволствието ,възбудата ,сякаш се изпарява и гледам да направя ритуала за да почувствам пак както си е. Често ме мъчи безсъние,но не обикновено,ами много странно: Преди да заспя аз гледам телевизия. Като изключвам телевизора трябва да е по определен начин,като ходя до тоалетната трябва да не докосвам стената. И изведнъж ме обладава мисълта,че заради това че не съм изключил телевизора по правилния начин или не съм отишъл правилно до тоалетната и съм докоснал стената и нещо друго и заради това няма да мога да заспя.И изведнъж навлиза нещо в главата ми,някакво такова усещане реално физическо и се парализира съня ми,някак си изчезва желанието ми за сън,някак си се деформира и парализира мозъка ми,,всеедно нещо се намества във него…

    ТА ДА ОБОБЩЯ И ДА ПИТАМ ТОВА ,КОЕТО НАЙ-МЕ ИНТЕРЕСУВА.
    ТЪЙ КАТО СЪСТОЯНИЕТО МИ Е ИЗВЪНМЕРНО НЕХАРАКТЕРНО,УСЕЩАНИЯТА МИ И МИСЛЕНЕТО МИ СА ПЪЛНА КАША,НЕ СЕ ПРИПОКРИВА СЪС НИЧИЙ РАЗКАЗ ЗА ОКР,ВЪОБЩЕ СЪМ КАТО НЯКОЙ ДРУГ ЧОВЕК,МОЗЪКЪТ МИ Е ДЪЛБОК ОКЕАН ОТ ПРИЧУДЛИВИ,НАПЪЛНО НЕЛОГИЧНИ УСЕЩАНИЯ И МИСЛИ,ПРОСТО СЪМ СИЛНО ДЕФОРМИРАН,ТА МИСЪЛТА МИ Е ДАНЕБИ СЪСТОЯНИЕТО МИ ДА Е УСЛОЖНЕНО ДО НЯКАКВА ПСИХОТИЧНОСТ,ПРОСТО СЪМ МНОГО СТРАНЕН ,ОБЪРКАН,ЕМОЦИИТЕ И МИСЛЕНЕТО МИ СА НЕЯСНИ,НЕ ЗНАМ ДАЛИ МИ Е ЗАБАВНО,ТЪЖНО,ДАЛИ ИЗПИТВАМ ТЪГА ИЛИ НЕ… ТА НАЙ-МНОГО МЕ ИНТЕРЕСУВА ДАЛИ ЗА ДА СЕ ОПРАВЯ НЯМА ДА Е ДОБРЕ ДА СЕ ДОБАВИ НЯКАКЪВ АНТИПСИХОТИК….АЗ СЪМ МИСЛЕЛ НА СВОЯ ГЛАВА ДА ПОЧНА ДА ПИЯ АНТИПСИХОТИЗИ,КАТО НАПРИМЕР ХАЛОПЕРИДОЛ ИЛИ ТОРАЗИН…

  107. Григор Says:

    @ГЩШШК: Така описаното състояние не е твърде странно за ОКР. Според мен това е ОКР с някои белези на ОКЛР.

    Сертралинът се използва за лечение на ОКР, но трябва да бъде даден в достатъчна доза и пит достатъчно дълго време.

    Достатъчната доза е задължително да я прецени лекар, който ви е преглеждал. Обикновено е около 200 мг на ден, но може да е повече или по-малко в зависимост от конкретните особености. Дози от 100 или по-малко милиграма на ден обикновено имат ефект само при много леки състояния (вашето, уви, не е от най-леките) и при много дребни и слаби хора (тегло не повече от 50 кг.)

    Достатъчното време обикновено е 3 до 4 месеца от достигането на пълната доза, за да се забележат най-първи ефекти. (В редки случаи някакъв ефект може да се наблюдава още след втория месец.)

    Ако пиете доза от порядъка на 200 мг 4 месеца или повече, и въпреки това няма абсолютно никакво облекчение, аз бих препоръчал да помислите за добавяне на анафранил. Дозата отново трябва да я прецени лекар, който ви е преглеждал; обикновено се налага да се стигнат около 300 мг, но може да е повече или по-малко в зависимост от конкретните особености. Също, анафранилът има като цяло повече странични ефекти от сертралина и е по-вероятно да не бива да го вземате по някаква причина. НЕ предприемайте самоинициативи в лечението – задължително всичко трябва да е под контрола на опитен лекар! Психиката ви не е нещо, което си струва да отиде по дяволите заради глупава грешка.

    При по-тежки случаи на ОКР понякога се наблюдават психотични ефекти. Прибавянето на антипсихотик към лечението на ОКР обаче е „висш пилотаж“ – да става под строгия контрол на опитен психиатър е дори още по-задължително, отколкото при основното лечение. Лекарят е, който трябва да реши дали да го направи. В никакъв случай не пийте на своя глава! Още повече, че най-често при нагласяване на адекватно анти-ОКР лечение психотичните ефекти най-често също отслабват и си отиват. Мислете в тази насока.

  108. ГЩШШК Says:

    Пропуснах да кажа ,че сьм на 150 мг сертралин.
    А ако пия 300 мг анафранил това излиз оклоло 6 опаковки. Анафранила поема някаква част от цената ,в книжата ми е записана работната диагноза БАР , за да мога да получавам лекарстжа с намаление. Знаете ли дали касата опуска анафранила с намаление на хора с диагноза БАР ,или трябжа да се плаща отделно. А може ли да си добавя 25 мг анафранил кьм сертралина без консуктациа. А какжо трябжа да кайа на лекарката за да ми добажи анафранил или нялои бензодиазепин защото много ми мопагат,например пробжал сьм ривотрил от роднини на които е изписжан.

  109. Григор Says:

    @ГЩШШК: 150 мг сертралин са малко мъничка доза за средния случай. За човек с тегло около 70 кг, в добро здраве, без особени метаболитни и биохимични особености и при класическа картина на заболяването обикновено се предписват 200. Не променяйте обаче дозата без преценка от лекаря ви!

    Анафранила го има и на хапчета по 25 мг, от тях трябват доста по-малко опаковки. Нямам спомен дали касата отпуска анафранил с намаление за БАР – нужно е да попитате, най-добре лекаря си.

    Абсолютно задължително е да попитате лекаря си и дали можете да добавите анафранил към сертралина, или пък да замените сертралина с анафранил – той ви познава несравнимо по-добре от мен. От бензодиазепини бягайте – към тях се развива първо привикване, а след това и пристрастяване! Седмица е безопасен срок, месец – най-често също, но ако ви ги предложат за постоянно лечение, не се съгласявайте. Не лекуват, само подтискат симптомите, не е едно и също!

  110. Joanna Says:

    Здравейте на всички във този форум.Много се радвам ,че намерих тази малка но доста стойностна страничка, Григоре благодаря за материалите , които дават доста информация. Аз съм също доста потърпевша от нашите светила в т.нар наука психиатрия , за съжаление живеем във време в което отключването на психичен проблем е повече от възможно, а застраховани няма. При мен нещата са от доста време…като в началото всичко започна с обикновени паники…Близо 5г ме лекуваха невролози и то предимно с бензодиазепини, като успях да си завърша висшето образование, въпреки тревожностите , които ме обземаха.За съжаление не успявах сама, колкото и да си внушвах , че съм добре , а родителите ми твърдяха,да си казвам,че нищо ми няма.Нервните болест ти отнемат енергията. За пръв път отидох на психиатър 2005г , крайно изтощена, защото страховете рядко ме пускаха и свикваш да живееш вечно на щрек – звънне телефона стряскаш се,по-силен звук пак подскачаш…и знаех какво, ме чака на другия ден – отново борба с неща , които не знаех от къде и защо идват, стягания в сърцето, сърцебиене. Обикновените хора ми изгледжаха вече крайно невероятно нещо- при все ,че съм доста смела от това което помня като щастливи мигове в живота си.Отличничка, борбена, но чуствителна. Най-лошото е ,че губиш почва под краката си и започваш да живееш в един странен филм на натрапливости и страхове, не смееш да кажеш какво те тормози а за околните си само проблем. 2005 ми изписха Сероксат- които не пих дълго време тъй като родителите ми като изчетоха листовката ,направо ми казаха ,че това е абсурден експеримент което правя със себе и те твърдо не ме подкрепят в него! С или без успех пих малко време антидепресанта , Ривотрила вече беше дежурното хапче в джоба ми, все пак беше изписано от лекари и за момента ми даваше някакъв резултат.Успявах да се справям, що годе и с работа предимно офисна и по-скоро тя пак беше като част от терапията, по съвети на близки.Което е странно защото , на работа се ходи не да се лекуваш а да изкараваш пари най-малкото примерно , да не говорим, че би трябвало и да ти харесва. Е издържах близо 2г още кретайки с хаповете в чантата, с паниките с тревожността, недоспиването…и доста задълбочаваща се депресия. Да не говоря ,че де що е имало билка и чайче го бях пробвала, но с елементарни неща се справях достаа трудно , което в очите на болния още повече депресира. Мислите как излизам и получавам паника и губя контрол над систуацията вече бяха част от мен.За всичкото време осъзнавах,че се оплитам още повече, с болка съм молила сестра ми да излезе с мен за да преодолея даден страх и да се свърши това , за съжаление тя беше заета с това да гради собствения си живот и едва ли мога да я упреквам,помня ,че ми повтаряше ,че така искам да съм сама и за това съм така.От най-засмяния човек в семейството, аз предпочитах вече да прекарвам по-голямата част от деня в стаята си търсеща решение на проблемите в собствената ми глава. 2007 почнаха експериментите на 4км , когато вече се върнах и реших ,че трябва да се “лекувам”. За бездушието там няма да говоря помня ,че за месец и нещо ми смениха поне два три вида антидепресанти като Серопрам, Ципралекс, Иксел …За малък период от време мбеше вдигнал на карак един венлафаксин, но испански вариант който махна за малко тъмните облаци около мен и пак бях уверена да шофирам да излизам спокойно , да се разхождам , въпреки ,че винаги имах натрапливата мисъл за сърцето си-все това ми тегнеше някъде дълбоко закътано . За един малък период се почуствах нормална , даже с настроение отново …докато опаковката на т,нар испански вариант не свърши …нямаше от къде да го взема …и трябваше да мина на българския вариант Велаксин, очаквайки ,че всичко ще ок …да ама не получих достаа силна тревожност , която вече не беше моята собствена а и от самия антидепресант и понеже нямаше с какво да се премахне тревожността , пак ривотрил..отивам при лекарката – казва за съжаление нямам какво да направя повече оправяй се сама…Отворих пак интернет и почнах да чета доволни и недоволни пациенти и психиатри и начини за справяне и попаднах на Р.Димитров.Много добро отношение , не мога да се оплача , явно искаше да ми помогне човека….но като се започнаха едни луди комбинации от антидепресанти и антиписхотици , любимия му ривотрил , към който нямало пристрастяване! През две седмици се сменяше схемата , като аз все очаквах нещо да “проработи” …и колкото и да минаваше времето , все пак имах някаква надежа и се доверявах напълно. През цялто време не съм спирала да ,чета книги с които да се опитвам да си помогна сама …за физически упражнения за съжаление не ми стигаше енергията. След серия опити безуспешни ми се каза ,че това е хистерия и не се лекува…само че на фона на major depression и генерализирана тревожност…Иди дойди ще приема ,че съществува хистерия ама айде поне другите две да ги нямам…та да мога поне малко да се справям с това което му казват живот. Като никога не съм имала хистерични припадъци и т.нар акушерска ръка или каквото и да е там , не разбирам същността на хистерията ако е това нещо. Пак не се отказах …отивам на друг доктор , жена , предразположнена добра …започвам Анафранил…крайно не вярвах вече в никакви хапове и се проклинах, че съм ги започнала и все си повтарях ,че има хора , които се борят с много по-тежки неща и успяват…Помня ,че работех и тогава , въпреки,че от Анафранила в начало имах доста голяма сънливост или просто организма ми имаше безкрайна нужда от това.Едвам отивах в офиса ,чаках да минат няколко часа и да се прибера да легна …постепенно това отмина и малко по-малко “обърканата реалност” започна да се нарежда даже помня как започнах да мисля за други занимания освен за това да бъда добре…рисувах, започнах май че да гледам филми получавах неприятните странични ефекти като сърцебиене и сухота в устата някъде към един месец бях на Анафранила, изведниж нещо се отлепи от мен и се върнах в реалността , даже това което работех ми стана интерсно, започнах да рисувам…… казах за тези ефекти …хоп смениха го със Золофт , от който пък бях тревожна…Като краен вариант отидох на магнитна стимулация , която общо взето не даде никакъв ама абсолютно никакъв резултат.Лекаря от Военна болница ми каза да спра всичко …ей така просто спирам , може пък да се оправя…това се случва миналото лято. Спрях всичко, което пиех …започна се едно безсъние, едни като токове в тялото, оставих само 0.5мг от ривотрила поне да мога да спя, но и той не помагаше.Дни наред карах без сън , ужасна депресия , когато започнаха натрапливи мисли за самоубийство. Осъзнавах ,че са мисли и се опитвах да бягам от тях , страха от тях беше голям , напрежението и тревожността , което ми съдаваха още повече, света навън тотално объркан …И пак се опитвах да си спомня , коя съм и че, това е една ненормална ралност . Не смеех да кажа на никой за мислите опитвах се да се боря сама…Докато една вечер просто не се нагълтах с по-висока доза Сероквел – 600мг ( която ми казаха,че била лечебна! ) дали заради гадните мисли или да се махне този ад от мен не знам кое точно….Пирогов …и борбата отначало…дни преди да ми се случи това имах някакво преживяване насън или не знам какво точно беше но , все едно ,че беше реално и това беше някакво ужасно място , нещо като ада за който говори църквата. От онази злополучна нощ е изминало доста време…сега пия сероксат 40 мг , без никаква особена полза, преследва ме мисълта за грях , който съм сторила да посегна на живота си, света ми е объркан, депресията ужасна…Лекарите ми се струват експерименататори без особен интерес какво е на пациента – най-малкото тези лекарства се спират по схема и под наблюдение на лекар! …искам пак да се събудя и всичко това да е някакъв филм без мое участие…Реално само Анафранила ми е помагал до някаква степен и българския вариант на венлафаксина – Лароскин, който обаче сега може би ще увеличи и тревожността. Натрапливите мисли са ужасни и се чудя само как да заспя за да ми отпочине мозъка, но и това е трудно.Опитвам се да съм само тук и сега но мноого трудно а съм изгубила надежда…Остава ми ЕКТ , което ми казаха ,че няма да има полза при мен – било нелекувано паническо разстройство, което се усложнило…Има ли смисъл евентуално пак да пробвам Анафранила? След толкова екперименти дали вече биохимията не е тотална каша и да съм резистентна.
    Срещнах се с един човек , който се занимава с йога от 50г и като видя какво съм изпила, каза започвай йога и махни всички лекарства…Как да стане това като нищо не е нормално вече. И за шизофренно разтройство са ме лекували , от което нищо ама нищо не се получи,защото ме вкара в по-голяма депресия…но и да е шизофрения искам да пия нещо с което поне да има поддържане .Д-р Димитров ми беше казал , ако е шизофрения, до сега щях да те направя да си ок.
    .Дали да не питам отново лекаря за Анафранила пак? Ако някой има бегла идея как мога да си помогна …ще бъда малко да се каже благодарна. Пробвала съм и Рейки …Спрях почти напълно месото , храня се диетично но това далече не ми оправя главата и състоянието…, а и се питам кой може да изправи една объркана мисъл…Как се получи това с Анафранила….Дали няма да проработи пак , защото от разни мнения съм чула ,че след като се приложи едн два пъти е до тук , след това няма задействане….Страх ме е да не дойдат гадните мисли пак въпреки,че знам че не трябва да обръщам внимание….но просто не знам как , как да се върна в обикновената нормална реалност в която душата ми да има покой…:(((
    Поздрави на всички….и Ви желая никой никога да не се среща с подобни състояния.Те отнемат всичко , което имаш. А подкрепата е абсолютно необходима. Повече от сигурна съм…

  111. Григор Says:

    @Joanna: В моите представи за света както йога, така и рейки са видове психотерапия. Иначе казано, при леки състояния могат да помогнат много добре при определени пациенти. (Уви, ако рейки не ви е помогнало, вероятно не сте от тях.) Също, дори при тежко, но закрепено чрез лекарства състояние при някои пациенти могат да са много полезни в поддържането. За повлияване и вдигане на по-сериозно състояние обаче си трябва лекарствена терапия. Уви.

    Дотук имате огромен опит с лекарства. Набелязали сте някои, които помагат. Моят съвет е – разчитайте на тях. Като цяло: анафранилът върши по-добра работа, но има и повече странични ефекти. При различните хора както разликата в качеството на резултата, така и разликата в силата на страничните ефекти е различна. Оттук според мен трябва да тръгнете в избора си. Ако анафранилът дава доста по-добър резултат от венлафаксина, а страничните му ефекти са приемливи, изберете него. Ако разликата в резултата не е голяма, а страничните ефекти на анафранила са тежки, изберете венлафаксина.

    Също, венлафаксинът има норадреналин-потенциращ ефект, който анафранилът почти няма. Преценете доколко този ефект е нужен при вас. Ако сте на анафранил и усещате непрекъсната слабост, безволевост и липса на енергия, пробвайте венлафаксин. Ако пък сте на венлафаксин и усещате непрекъснато напрежение, подтик за движение, нервност (не ги бъркайте със страх и безпокойство – различни неща са!) и т.н., пробвайте анафранил. Преценката се прави най-добре след като основното оплакване – страхът и паниката – вече е значително повлияно.

    Един месец пиене обикновено е на границата на достатъчно, за да повлияе типичната депресия. Съветът ми е да пиете каквото сте избрали поне 2 месеца, за да можете да се ориентирате за ефекта му. Това, че след едно-две използвания лекарството губело ефекта си, го чувам за пръв път – познавам пациенти, които са спирали и почвали пак десетки пъти, и ефектът дори не е отслабнал.

    Ако съдя по описанието, с гаранция не става дума за шизофрения – изглежда като паническо разстройство на депресивна база. Което може да означава, че ще ви трябват мъничко по-високи дози от типичните – примерно 100 до 150 г. анафранил или венлафаксин (при някои пациенти се налага дори повече). Задължително обаче говорете тези неща с лекаря си, преди да предприемете каквото и да било. Да разчитате на съветите по Интернет на непознат човек е, повярвайте ми, лоша идея!

  112. Joanna Says:

    Григоре ,
    Много блгодаря за отговора….Ще ми се йога и рейки да можеха да ми помогнат:)
    Естествено ,че не предприемам самолечение , а понякога си мисля ,че аз знам кой най-добре ми е действало от тази безумна химия с която вероятно бабите ми никога не предполагали до къде може да се стигне.Не разбирам защо винаги ми се сменяше антидепресанта , като от все нещо съм имала полза поне можеха да опитат да променят дозата или да добавят нещо…Венлафаксина ме е страх да не даде тревожност като страничен ефект, особено дози над 150мг …преди време на тях беше ок , да ама лека трвожност …Анафранила плавно постигна ефекта и ме извади от моята “реалност” и ме сложи обратно в истинскта ….Волята ми куца да …ако преди се хващах с желание за всеки метод който намирах , утвържедния…Сама си измислях занимания…. с времето се чуствам объркана и изтощена …обезверена най-лошото…и за обсебване и магии са ми говорели. При Гелеменов се дигнах да отида за обсебване, който каза ааа да всичко си има цена, не каза дали го има изобщо … една молитва 40лв айде няма проблем и 140 да са ше ги дадем полза да има….да ама не. Общо взето с направления почти не съм ходела , за да благоволят наши доктори да обърнат внимание, едно е такса 2.90лв друго е 60 лв…което пак е абсурдно , ама като си на зор тва е …четеш сам там дето не ти е работа и сам се опитваш , ако стане ако не …
    Родителите ми само като видят листовката на някой от тези илачи …настръхват и казват пиеш ги на твоя отговорност …реално всеки да ги прочете ще каже тея за решили да ме затриват не да ме лекуват:) Е опитвам се да се надсмея на всичко това ама ми е все по-трудно, щото кашата е голяма. Преди време ставах сутрин и сама на стадиона по десет обиколки и се чуствах като преродена, сега до супера страх да не ми стане нещо…
    Това ,което забелязвам е че паметта ми е доста неуслужлива от гледна точка на запаметяване или тоя мозък като се се е заел да цикли поне да измисли нещо ново:) Преди 2-3г работих с визуализации и нещата май се получаваха, сега не знам защо не става пак…все едно наистина нещо не достига там горе да се проведат някакви нормални импулси. Звънях на доктора си вчера , и каза аа по-добре си …той даже не ме е видял 🙁 Защо при тези състояния не работи това да си кажеш ааа днес съм добре и то просто да е така. Поне съм забелязала,че ако се повлияе депресията и тонуса на човека е що-годе нормален и натрапливостите някак си започват да се разреждат -тоест обикновения свят ти става по интерсен и странно не се насилваш да си вярваш …нещата просто се получават. Поне нещо подобно се получи с Анафранила
    …Не знам ,отговори не намирам на много въпроси , но за съжаление виждам ,че доста хора са с такива проблеми ако преди беше рядкост…Та така…

  113. Григор Says:

    @Joanna: Ако някой предлага да ви лекува от психичен проблем с молитви и ви иска пари за това, бягайте от него като от чума. Такъв човек е измамник, който се опитва да се представи за духовна личност, за да прави пари от човешкото нещастие. Едно, че ще ще останете без пари, които са ви нужни, за да се лекувате. Второ, че ще похабите ценно време, през което при правилно лечение можете да се подобрявате. И трето, че ще финансирате правенето на пари от човешкото нещастие с измама. Не бива.

    Венлафаксинът не бива да дава тревожност. Нервност би могъл, но тревожността говори, че ефектът не е постигнат напълно, или нещо друго не е наред.

    При вашата ситуация бих посъветвал да изчакате още мъничко време, за да се убедите дали сегашното лечение има ефект. Седмица или две няма да са фатални. Ако няма забележимо подобрение, бих ви посъветвал да говорите с лекаря ви да смени лечението с такова, което е давало добър ефект – венлафаксин или анафранил, според което преценявате, че ви е повлияло по-добре.

  114. Dolphin Says:

    До Григор:
    Здравейте, много полезна статия. От около 12-13 години изпитвам безпокойство и тревожност заедно с натрапливи лоши мисли. Това съвпадна със завършването ми на гимназия в провинцията и започване на следване и преместване в друг град, където живея и до днес.

    Безпокойството е свързано с това, че постоянно се страхувам, че нещо лошо ще се случи с близките ми. Това е ежедневно. А мислите са от различен характер, които не искам да коментирам сега, но наистина неприятни и ги осъзнавам като ирационални. Те отчасти отговарят на описаните по-горе в статията обсесии. Също почти всеки ден проверявам поне по 2-3 пъти дали съм изключила готварската печка, духалката, парното, бойлера, и т.н. и ми се е случвало да се връщам обратно по стълбите от входа или в по-лош случай от средата на пътя към работата.

    Като цяло нещата са на приливи и отливи. Имам по-трудни периоди, които се редуват с по-леки и после пак по-трудни. Преди 5г. за първи път започнах с Ципралекс, спрях го, после Есберикум и Депакин Хроно. Спрях и тях след 1 година, тъй като освен напълняването друг ефект нямаше.

    Сега отново, от 2 месеца вземам Деанксит (1-0-0) по препоръка на личния лекар. Не мога да забележа промяна все още. Рано ли е да има резултат от лечението? Колко време трябва да изчакам, за да видя дали има ефект?

  115. Григор Says:

    @Dolphin: Деанкситът има доста бърз ефект, и моментен, и като цялостно повлияване. Ако за 2 месеца няма промяна, от лечението няма резултат – или дозата, или лекарството не са необходимите ви.

    Есциталопрамът звучи като подходяща идея за лекуване на подобно нещо. Депакин Хроно – донякъде също. Ако не са имали ефект, бих мислил за лечение или със SNRI препарат, или за проба с прилична доза анафранил (по правилата за лечение на ОКР, има ги в записа). Попитайте лекаря си какво мисли за венлафаксин или още по-добре за сертралин. Ако преценява, че не са подходящи за вас, го попитайте за анафранил.

    Мислете и за психотерапия. Може да е нещо много просто – при една моя пациентка чудесна работа свърши импровизирана от натъпкан чувал боксова круша, която виси в коридора ѝ и яде зверски бой по петнайсетина минути три-четири пъти дневно. 🙂 Колкото по-непривична и странна ви изглежда идеята да размахвате юмруци, толкова по-вероятно е това да се окаже добро лечение.

  116. Joanna Says:

    Ех как ми се щеше да приложа това с боксовата круша много по-рано , звучи като добра алтернатива. Знам ,че спорта е много добра идея ,лошото , че лично аз се чуствам без енергия в момента, за настроение изобщо да не говорим…Самата идея ,че ние сме тук и сега , обаче в главите ни да е някаква натраплива мисъл на мен не ми звучи никак нормално:) Просто годините борба с такова нещо , тотално променят човека….В годините натрупани с паника си остана си с

  117. Joanna Says:

    ……си останаха лоши спомени и натрапливости , които не виждам как хапче може да промени….Особено мисълта за сърцето не знам защо никога не ми се изби от главата:( Докато наоколо чувам само “мисли положително, сама си го правиш”….А усещането, че не си тук изцяло , че си откъснат от обстановката ….пак на тези състояния ли се дължи? Извинявам се за прекъснатия пост.

  118. Григор Says:

    @Joanna: Дори ако се чувствате без енергия, търсете начини да се стимулирате да действате – особено разни „победителски“ неща (оттам и боксовата круша). Лошите спомени и натрапливостите се лекуват с времето, през което хапчетата ви помагат да се чувствате добре. А усещането, че не си тук изцяло, е вярно – тези състояния постоянно те карат да мислиш за някакви евентуални неща, а не за тук и сега.

  119. Joanna Says:

    Григоре , да питам ако си наясно…до каква степен тези натрапчивости особено ако са за болест са опасни…тоест вероятни? Имаш ли такъв случай в практиката ….и това да си тук ама да те няма много ли се казва дереализация? И другият ми въпрос какво е това хистерия , която толкова отявлено ми каза Д-р Р.Димитров ,че имам и категорично каза ок си но ще си ходиш така..какви са тези конверзионни разстройства и на какво се дължат….Твърдеше ,че “оправил” един негов пациент с пет антипсихотика….????, което ми се вижда абсурдно….ако трябва и да ходиш на работа…Благодаря за отговора предварително А с такива надписи да се окуражавам ми е цялата стая..то не е бе Луиз Хей, Дорийн Върчу ….мани мани…

  120. Григор Says:

    @Joanna: Надписите не вършат много работа – трябват действия. За лечението разликата е огромна.

    Натрапливостите са вероятни обикновено в нулева степен. Някои по-реалистични са вероятни в пренебрежима степен, примерно това да те удари метеорит или да те ухапе носорог. За здравни цели, ако нещо е натрапливост, следва автоматично да бива смятано за нереално да се случи наистина.

    Хистерията е заболяване. Добър източник за него е англоезичната Уикипедия: http://en.wikipedia.org/wiki/Hysteria. Моите впечатления са, че ако ОКР-то бъде повлияно добре, депресията също престава да е особен проблем.

  121. веселин Says:

    Здравейте,

    Ще се включа пак, защото неволите на Joanna са ми до болка познати. Joanna забрави го този Рали Димитров и всичко, което ти е казал. Година и половина си изгубих при него. Наслушал съм се на лафовете му: “Ако беше шизофрения, отдавна да съм го оправил вашия син”, “Страх ме е само от деменция и ОКР”, “О, това е тежък случай – комбинация на хистерия и ОКР”, “Повярвайте ми само нагревки /демек електрошокове/ ще го оправят”. Да не говорим колко лекарства сменихме. Този човек според мен е за затвора. Далеч съм от мисълта да ви давам акъл, но единственото, което влияе на моя син е Анафранил – не по-малко то 250 мгр. Евентуално при увеличаване на тревожността се добавя и малка доза антипсихотик. Но не си въобразявайте, че може да има бърз ефект. При моя син, след първоначалното подобрение, вече 7 месеца няма почти никакъв ефект. По цял ден лежи в къщи и мисли. Но аз съм се убедил, че друго лечение няма.

  122. Joanna Says:

    Ами да за него е хистерия …но след комбинациите които направи и ривотрила, който го изписва като бонбони аз не знам какво може да ме оправи вече…по този начин се става резистентен да не говоря за обяснението…ще търпиш и ще траеш….нямам думи…просто наистина не знам как мога да се измъкна сега сероксата, който е на 40 мг изобщо не ми действа ,най-малкото на депресията…и пак не обвинявам и казвам ми да може би може толкова …но като се сетя как през две седмици сменяше терапията …ми кон трябва да си, за да издържиш …аз ли съм виновната или той…нямам идея . И на електростимулация ходих пак по предписание …грам ефект няма за пари не говорим но , при което във Военна болница ми казват ми спирай всичко…ей като се почна едно безсъние месеци, едни кризи наистина нямам надежда…до момента до който сама се опитвах да си помагам и бях с всичкия си , след тези експерименти не знам какво е останало от мен …

  123. веселин Says:

    Просто не знам какво да те посъветвам. Аз съм минал през 9 психиатъра, но не смея да ти препоръчам нито един от тях. Мога да ти кажа само, че когато сина ми беше в Александровска болница се събра цялата клиника специално за него – не че откриха нещо ново- продължиха терапията, която вече бях установил, че е единствено добра за него. Но все пак съм им благодарен за загрижеността. Би могла да опиташ и ти. А иначе единственият психиатър, за когото съм чувал само добри неща, но не е лекувал сина ми е Стефан Кръстев именно от Александровска болница. Не е лекувал сина ми, защото в момента лекуващата му лекарка /ако мога да я нарека така/ е от същата болница и не върви да отида при нейн колега.

  124. веселин Says:

    Телефонът му, който жена ми е извадила от интернет за теб е 0889609081 д-р Кръстев МА

  125. Роси Says:

    Здравейте!
    Вече втори ден чета за ОКР, след като случайно попаднах на сцена от филм, където се споменаваше диагнозата. В действията на актьора, открих неща които прави и детето ми. След като се разрових в интернет ,прочетох доста за симптомите на болния които съвпадат с поведението на сина ми. Той е на 9г. и до момента смятах , че може би е нормално , че това са периоди от развитието на детето … но явно съм се заблуждавала. В момента той е в период в който мие ръцете си често. Но не със сапун а напротив- набързо и със студена вода. След всяко ходене по голяма нужда (слава Богу веднъж дневно), съблича дрехите си и се къпе. Също така (не винаги ,но го прави), гаси и светва лампата по няколко пъти преди да остави копчето на мира. Като седне да пише домашно и види че някоя буква не е написана хубаво, започва да повтаря с химикала мястото където не е както трябва ,докато напълно я обезобрази, след което се ядосва и хвърля химикалката надалеч. Развали си краснописа и успеха в училище.През лятото бяхме на почивка и през деня добре, но вечер в ресторанта не смееше да пипа храната с ръце да не би да е пипнал нещо мръсно и от страх да не се зарази отхапваше от филийката направо с уста, без да я пипа с ръце. Това поведение страшно ни изнервяше , но се опитвахме с примери да покажем че няма опасност( например аз пипнах “страшния стол” и след това си облизах пръста ) и като че това го успокояваше .. до следващата вечеря. Това отмина и дойде друго – тичайки с децата в игра на футбол ,сина ми се разсейваше като буквално през минута повдигаше ту единия – ту другия си крак за да провери дали не е настъпил кучешко ако (понеже пренася зарази) . Като по-малък си спомням ,че имаше ритуал на ходене до тоалетна – трябваше да се събуе по определен начин, да отиде до мястото по определен начин и след това по определен начин да се обуе и ако нещо се объркаше се стигаше и до плач. Има и още неща ,но те са отминавали по-набързо и са позабравени. Искам само да спомена, че с баща му сме били винаги в много добри отношения и децата ни никога не са били свидетели на груби сцени между нас. Викове и крясъци се чуват само от караниците между двамата ни сина). Винаги гледаме да решаваме проблема с говорене, но почти никога не се получава и тогава се стига до заплаха с наказание(понякога ефективни), което се изразява само и единствено в забрана за достъпа до компютъра(това ги притеснява). Също да спомена ,че аз и таткото сме почти нон-стоп на работа а за децата се грижат бабата и дядото, за което много съжалявам, понеже изпускам много от моментите и времето в които малките имат нужда от родител до себе си.. Незнам и не ми идва на ум какво отключва тези периоди на странно поведение, дали като родители с баща му нещо някъде не грешим в действията или бездествията си. Сигурно ще посетим детски психолог, но след като Ви открих, ще се радвам да чуя и съвет от Вас. За 2 дни четене ,никъде не срещнах за състоянието при деца(освен тук на вече порасналия ГЩШШК) Исках съвет за начина по който да реагирам, какво да кажа или направя след като се започне щракането на лампата например ( явно със забележки няма да стане а може би по-зле ще става), какво да кажа като пусне кранчето на чешмата на макс и се намокри до лактите докато мие ръцете си за 100тен път, как да постъпя като се къпе за втори път в рамките на 2 часа ,само защото е ходил по г. нужда…. Иска ми се да не се стига до медикаменти, искам да знам как да му помогна с думи и действия така че да не го ядосам или обидя. Страх ме е да не се задълбочи състоянието му.
    Ще съм благодарна ако някой ми даде съвет или подкрепа … или успокоение ако е минал по този път с детето си и сега всичко е ОК.
    Благодаря предварително!
    Желая повече позитивни моменти на всички!!!

  126. Григор Says:

    @Роси: Не смея да дам диагноза за дете – не случайно педиатрията е отделна специалност, при децата много неща са различни, особено в тази сфера. По описание действително напомня извънредно много класическото ОКР. Абсолютно необходимо е обаче да го види добър детски психиатър. Уви, аз нямам контакти в тази област и затова не зная кого да препоръчам. Напълно ОК е да споменете, че действията на детето ви приличат на това и това. Детският психиатър обаче е който може да прецени дали диагнозата е тази, а също и да даде лечение, подходящо за дете на тази възраст. Аз не смея да поема отговорността – нямам необходимите познания и опит.

  127. Роси Says:

    Благодаря Ви много за бързия отговор! Невероятно е, че има хора като Вас, толкова отзивчиви към проблемите на другите. Поздравления! Хубав ден желая)

  128. веселин Says:

    Роси, здравейте

    Ако сте от София, вижте д-р Славчев от детската психиатрия на Александровска болница.. На един приятел дъщеря му е с ОКР и той е много доволен от него. Аз също съм ходил веднъж при него и ми направи впечатление, че е много внимателен. Синът ми обаче вече беше навършил 18 години и той само ни консултира, но не прие да го лекува.

  129. веселин Says:

    Роси, моят съвет е да не отлагате, а да отидете час по-скоро на лекар. И ние така си мислехме, че е от възрастта и че не е нещо сериозно и загубихме около 8 месеца, докато намерим лекар, който да му постави диагноза и да ни обясни, че нещата са много сериозни. Имайте предвид, че за ОКР се казва, че колкото време е траяла болестта, толкова време ще трае и лечението. Моят опит засега показва, че това твърдение може би е вярно

  130. Joanna Says:

    Веселине,
    Благодаря за информацията!…Да знам,че д-р Кръстев е добър…за съжаление аз бях там при друга докторка, която грам внимание не ми обръщаше въпреки усилията ми да и обясня какво точно и как ми е действало…аз влязох на един медикамент- с мисълта да увелича дозата но да имам наблюдение от лекари.Уви, с учудване установявам ,че медикаментите ми са тотално сменени – обяснение не се дава-все пак , колкото и здрав разсъдък да има в теб се взима предвид,че го нямаш! Психоложката ме пита ми защо например не си се гримирам в болницата – аз бях на системи даже и нямаше грам логика в това което ми говори, почуствах се напълно безпомощна.Излязох с влошение, в докумените пише Подобрение !!!! 250 мг Анафранил са пфффф максимума който май че може да се приеме….При все ,че е тежък медикамент и дава ужасна умора не се учудвам, че момчето лежи по цял ден…Но и ако те не работят за “болестта” Рали Димитров се оказва прав, че няма лечение…, поне не с медикаменти:(

  131. Joanna Says:

    На майката лично аз , като достатъчно минала по този път: помислете по скоро за добър детски психо терапевт . Навсякъде ще прочетете,че при ОКР психотерапията е повече от задължителна. Лекарствата няма да влязат в душата на детето, могат да лекуват симптом като тревожност например.Да ако толкова са необходими медикаменти ок, но не и преди да е пробвано всичко останало…Хубаво е ,че го забелязвате. Аз като малка също помня имах толкова ритуалчета,че никога не съм се и замисляла,че може и такова нещо да са. За котлони и изключени печки традиционно…за това дали ще ми “върви” особено на изпити също. Това би било логично да е някаква неувереност в детето, несигурност,неудовлетвореност …Съзнателно то я проявява с действията си. Това от мен…

  132. Григор Says:

    @Joanna: Анафранил може да се взема и до 300 мг, ако нямате чернодробни или бъбречни проблеми, или не сте доста малко килограми. Също, начало на подобрение може да се очаква след средно 3, понякога дори 4 месеца след достигане на пълната доза. Също, той не дава умора – ако се чувствате без сили, това по-скоро би говорело, че имате нужда и от SNRI компонент в лечението.

    За ОКР психотерапията е достатъчно само при най-леките случаи, и дори тогава е нужен отличен терапевт, изключително волеви пациент и страхотно упорство. В повечето случаи психотерапията сама по себе си е недостатъчна. А ако това дете е с ОКР, при такава симптоматика то няма да е лек случай – тоест, психотерапията най-вероятно ще е и без ефект, докато не се постигне добро медикаментозно повлияване.

  133. ГЩШШК Says:

    Здравейте,да ви разкажа новите си премеждия с моето ОКР. Това чудо е заело центарлна част от психиката и животът ми. То е част от мен и ще трябва да се боря с него,но то е главен образ в жизнената ми драма…

    Отхлеснах се…

    Та напоследък пак ме мъчат психосоматичните страхове и опасения от влияние на нещо свръхестествено върху мен,което може да причинява телесни изменения.

    Постоянно наблюдавам и трупам доказателства дали наистина нещо става заради мислите ми или не. Последното “убедително” доказателство,което пак ме хвърли в параноята е свързано с един кожен проблем.
    От известно време имам нещо като подсичане и възпаление на едно място,прилагах различни продукти за промиване и антисептика. Проблемът започна да се решава и кожата беше започнала убедително да се възстановява.Както с всичко друго,ОКР-то се намеси и тук,като ме връхлетя мисъл че заради нещо си и аз не знам какво и ако не направя нещо си кожата пак ще ми се възпали и това ще ме убеди ,че наистина нещо влияе на тялото,материята около мен и събитията. После като че ли пак започна доста да ме пари и боли при намокряне,а преди мислите беше спряло. Както и да е ,забравих го ,реших че това е внушение на мозъка и не ме преследват никакви сили и забравих. Нещото пак започна да минава и мина изцяло,напълно забравих за проблема. Но вчера както си стоях и пипайки се установих че вече няма болка и кожата е зараснала и изведнъш пак ме връхлетя мисъл ,че ако не си спомня еди какво си или ако не направя отново нещо си на компютъра,проблемът ще се завърне по свръх естествен начин и без да има обяснение. Днес като се събудих с ужас очаквах да проверя дали свръхестествените сили които уж ме преследват са направили нещо. Днес имаше лека болка на оздравялото място. Та това ме хвърли в параноя,че наистина заради нещо което съм/не съм направил ,някакви сили могат да ми влияят. Може би всичко е психосоматично ,болката бе предшествана от сърбеж,а тя самата се появи вследствие на чесане. Възможно е сърбежа да се е появил като натрапливост,то е нормално като се втурачвам във някаква част на тялото и да започне да и става нещо,вероятно ако не мислех за това въобще нямаше да ме сърби.

    Та такива неща, голяма параноя дали наистина тези неща действат. Имам и други убедителни “доказателства”,че нещо влияе върху мен и това го установявам чрез гледане и докосване на частта от тялото която ме безспокои. Възможно е това да е тактилно сетивно внушение – тоест аз да усещам че нещата са променени на допир и на визия,но това всъщност да не е така.Или пък друга вероятност – чел съм за силата на плацебо ефекта и може би наистина получавам някои леки телесни изменения,но това е поради силата на мисълта и самовнушението. Известно е че с силата на плацебото някои хора дори са успели да излекуват рак,или обратното -да се разболеят. Тук май термина беше ноцебо ,защото плацебото е положитено а ноцебото е адска катастрофа.

  134. Григор Says:

    Принципно в човека има т.нар. психосоматични механизми. Действието на плацебото е един от тях; има и други. Ноцебото е „плацебо с обратен знак“, нищо повече или по-малко. Напълно е възможно чрез психосоматика да има разни ефекти, положителни или не. Няма обаче никаква причина да се боите от тях. Каквото ум разваля, ум оправя. 🙂

    За съжаление човешкият ум твърде лесно се лъже при преценка на телесни изменения, особено ако очаква нещо конкретно, дори при напълно здрави хора. Така че е напълно възможно на допир и визия да сте сигурни, че нещо е някак, а то всъщност да не е.

    В крайна сметка – параноята е абсолютно, напълно безпочвена. Можете с чиста съвест да я пратите по параграф „заблуда“ или „самоизмама“, и да се усмихнете на света. 🙂

  135. веселин Says:

    Григоре,
    Отново за кой ли път за пръв път от теб чувам нещо. В края на краищата ти в момента изобщо ли не се занимаваш с пациенти с психически проблеми. Защото ако се занимаваш – направо да го доведа сина ми при теб, а не само да си пишем. В случая става въпрос за това, което каза, че според теб му трябва някакво лекарство за SNRI компонент. Когато й казах на лекуващата му лекарка/ която може и да е същата, при която ходи Джоана/, че лежи по цял ден тя му изписа Акутил. Той го взима 1 или 2 месеца – естествено без никакъв ефект. Сега като гледам кои лекарства са от групата SNRI не виждам такова, което той досега да е взимал. Дай съвет или направо го поеми

  136. веселин Says:

    За съжаление може би и това не е решение. Той е взимал Лароксин доста време и точно след една такава комбинация от лекарства изпадна за втори път в криза. Тогава й казах на тогавашната му лекуваща лекарка, че спираме всички други лекарства и връщаме Анафранила и тя каза “Добре”. Разбира се остава предложението ми към теб, ако искаш да се видиш със сина ми

  137. Григор Says:

    @веселин: Наистина нямам възможност да работя с пациенти. Акутил не е SNRI препарат, така че не е показателен. Лароксинът обаче е – ако не го е вдигнал поне малко, има нещо странно. Ако е необходимо, бих го погледнал и бих дал някакво мнение, но не смея да поема отговорност – мнението ми е задължително после да бъде консултирано с добър специалист.

  138. Joanna Says:

    Да уточня ,че лекарката беше Владимирова от МА. Грам заинтересованост нямаше, поне колкото пшеничено зърно да беше, пак щеше да е ок.
    Да факт е ,че българите взеха да откачат тотално, по-лошото е обаче, че специализирана помощ е под всякаква критика. Това е съдържанието на Алкутил : 350 mg омега-3-мастни киселини: докозахексаенова киселина (DHA) 250 mg и ейкозапентаенова киселина (EPA) 40 mg; екстракт от гинко билоба 60 mg, фосфатидилсерин 15 mg, витамин E 5 mg, фолиева киселина 250 μg и витамин B12 5 μg.
    Лично аз се рових доста много да чета кое как действа – Омега -3 е много важна субстанция – но, за ефективност при тези състояния , поне 2-3гр за 20 дни. После почивка. Витамините от гр Б, Б3 и Б12 специално пак в доста по-големи количества от обикновените.

    Още за: АКУТИЛ капс. * 30 (ACUTIL caps. * 30), цена и информация
    от framar.bg

  139. веселин Says:

    Григор, съжалявам, че нямаш възможност. Както знаеш аз съм минал през 9 психиатри и ми е необходим такъв, който е опитен, комуникативен и има желание да разчепка случая изоснови. С една среща няма да стане. Пък и не знам, при кой да отида след това, както ме съветваш. Не съм ходил при Петър Маринов, но съм ходил при доц. Хранов и д-р Стоименова и съответно ми е неудобно да отида при него. Не съм ходил и при Ст. Кръстев, но съм ходил при Весела Стоянова, която му е шефка.

    Джоана, попаднала си на “най-компетентната” лекарка в МА /минал съм и през нея, за малко/. Какво повече да кажа. Акутил знам какво представлява. Но не си прочела, че Анафранил е основното лекарство при ОКР и нормално дозата при тази диагноза е 250-300 млгр.

  140. веселин Says:

    Григор, тъй като съм в пълна безизходица и само чакаме с жена ми някакво чудо да се случи, те моля да дадеш мнение дали не би било удачно да намалим Анафранила на 250 млгр. и да добавим 50 млгр. Лароксин. Честно казано много ме е страх да правя някакви промени, тъй като както казах точно при комбинация на Лароксин и Зелдокс стана второто влошаване на състоянието на сина ми.

  141. Григор Says:

    @веселин: Зелдокс е зипразидон – атипичен антипсихотик. Съчетаването с SNRI може да бъде непредсказуемо като ефект, от много положителен до много отрицателен. И двете работят върху много мозъчни рецептори, и според при който индивид кои рецептори са по-застъпени, може да се получи всичко.

    Мнение не смея да дам, без като абсолютен минимум да чуя подробно цялата история на болестта и да прегледам човека много внимателно. И дори тогава настоятелно съветвам предложението ми да бъде консултирано с добър психиатър с много опит. Ако сте съгласни да минем през това, ще се опитам да отделя време някоя вечер. Е-майлът ми може да бъде намерен на челната страница на този сайт (не на блога 🙂 ).

  142. Joanna Says:

    Да Веселине знам:( …, колко пъти се опитах да обясня , какво ми е действало …и все бяха правени абсурдни комбинации най-малкото е да се сетя за антипсихотик и антидепресант . Пила съм и комбинацията Лароксин и Анафранил и Лепонекс, голяма полза не би ….даже някои се чудеха как така се комбинират..? Последното , което чух от лекаря си е ,че не ми действат хапчетата…като на 13% от пациентите ….Ок за какво изпих тонове химия? Лекаря ми каза , започни Йога …Просто не знам какво да правя ,вече и аз ,чакам Чудо друго на този етап не мога да се сетя. Много е жалко наистина , отдавна не плача , защото не ми помага…а и не мога…Исках да мина при д-р Кръстев , но ми казаха пак за колегиалността..да съгласна Но тук се касае за Живот на Човек за какво говорим ??? В името на това е повече от необходимо лекарите да се обединят!!!!

  143. ГЩШШК Says:

    Здравейте, имам последен въпрос и спирам да досаждам.

    Притеснява ме това че не мога точно да обясня на психиатъра как се чувствам,защото и аз съвсем не знам,някои усещания в главата и мисловния процес са странни и аз не знам какво изпитвам.

    Притеснява ме дали съм разбран от психиатъра ,защото ако не съм значи лечението е неправилно. Аз смия мисля че съм убеден че състоянието ми е смесица от депресия,ОКР,личностно разстройство – може би пак обсесивен тип и в някаква степен социална фобия.Прочетох за доста диагнози и по метода на изключването остава да е някакъв тип невроза. На анамнезата ми пише ,че съм дистимен,социално дезадаптиран,с натрапливи мисли и че отговарям “след удължен реактивен период”.Това последното не го разбирам.Питам се дали е важно със точност диагностицирането,все пак със сигурност е някакво тревожно-депресивно разстройство ,няма какво друго да е а пък всичките тревожни разстройства могат да се лекуват по един и същ начин – антидепреснат. Та важно ли е какво е лекарството – ако не е невроза е психоза,антидепресант и някакъв антипсихотик биха свършили работа. Когато ни боли глава няма значение дали ще пием аспирин или ибупрофен.

    Между другото тя ми даваше антипсихотици някакви в малки дози,блистерчета някакви изостанали,защото така по-бързо щяло да мине заболяването,май ми действаха добре ,тя разбира се не може постоянно да дава,дава за две седмици колкото да се подобрят нещата и после ме вика на контролен преглед.Но аз отдавна свърших хапчетата които ми беше дала и не съм ходил скоро на преглед,защото се чудя какво да кажа.

    Може би объркаността и разпокъсаното мислене са нормални за ОКР. Под разкъсано нямам впредвид като при шизофрениците нищо да не се разбира,ами просто мисля прекалено там където не е необходимо и направо се създава някаква верига от разклонени една към друга мисли…абе не знам какво приказвам,не се изразих много красноречиво. Психичните усещания на един човек са странно нещо за да мога да го обясня с бедният си речник. Но не съм отпуснат имам нещо като мисловен пролог,някакви предубедени мисловни модели и усещания и когато поемам информация от заобикалящата ме среда това става по някакъв пречупен начин,разумът ми взаимодейства с получената информация по странен начин ,предубеден. Въобще странно усещане,все едно хиляди личности има в мен – това е по-скоро заради нерешителността ми и разпокъсаността на личността ми.Все едно мозъка ми е разпарчатосан ,все едно съм бил лоботомизиран. Никога нямам напълно категорично мнение,винаги смятам че нещата са много по-сложни и търся под вола теле,просто когато казвам мнението си по някоя проста тема все се колебая и търся изпод думите,все не съм сигурен дали мнението което формулирам е напълно съгласувано с мисловните демони в мен ,мисловните молекули,защото аз не мога да мисля стройно и еднопосочно,ами винаги кашаво ,все се питам дали съм прав и то за най-малки неща ,просто не съм сигурен в нищо – като изпушил компютър със повреден софтуер. Друго което – не изпитвам никакви емоции,не съвсем никакви но и емоциите ми са подложени на раздробяване,не са първични и натурални,ами деформирани.Изпразнен съм от чувства,като бъгнат софтуер,не възприемам нещата правилно. Нямам и ценностна система,по-скоро съм конформист,защото съм убеден че мнението ми е ненужно и със сигурност е нелегитимно. Поради смесените и неясни усещания и мислене,някакво обсебено такова аз не знам и какво искам от живота,нямам самочувствие и се чувствам отстранен от света поради някаква странна измислена от мен причина. Моето ОКР напоследък е изцяло в мисловен план,няма компулсии.

    Малко дълго и объркано се получи,извинявам се,но ми е каша в главата и всичко това е поради прекалено мислене и предъвкване, “болезнено мъдруване” както казват психиатрите.

  144. Григор Says:

    @Joanna: Наистина упорит опит с комбинация от Лароксин и Анафранил би трябвало да отпуши нещата поне малко, ако дозите са правилни и диагнозата е вярна. Почти не съм виждал пациент с тази група заболявания, който да не се повлияе от правилно премерено подобно съчетание.

    @ГЩШШК: Описанието не е лошо – пробвайте да го предложите на добър психиатър. Примерно копи-пейст оттук и разпечатка. Най-вероятно ще има известно търсене на точната диагноза и лечение (уви, мозъкът е малко „черна кутия“ – нерядко и най-добрите лекари се налага да гадаят). С упорство, внимателно търсене и постоянство обаче мисля, че имате отличен шанс да откриете подходящо лечение.

  145. веселин Says:

    ГЩШШК, много добро описание на това, което чувстваш си направил. Направи това, което те съветва Григор. Разпечатай го и го покажи на някой читав психиатър. Ако аз можех да получа от сина ми наполовина подробно описание на това, което чувства, бих бил много доволен. Вместо това чувам само “Не мога да го опиша” или “Не ме разбирате”

  146. ГЩШШК Says:

    А вие смятате ли,че диагнозата и следователно ле„ението е правилно? Имам и доста други странности ,които клонят към психопатиите,като например маниерно поведение,странно възприемане на реалността и интереси.
    Според вас на база на описанието което опитах да направя,възможно ли е да имам дисоциативно /хистерично/ разстройство – то доколкото знам също се проявява с телесни симптоми и деформиране на личността. Повечето ми пречещи симптоми възникват внезапно и след натрапливо болезнено мъдруване,докато преди това ги е нямало,а пък личностните разстройства имат по-постоянен пхарактер. Моите натрапливости са на моменти – могат да отшумят когато съм уверен в себе си и могат да се засилят при неизвършване на ритуал. Но възможно ли е те да са предразположени от вид психопатия и без лечение на нея ,да не могат да се премахнат. Все пак може би коренът е някакво личностно-хистрионно разсттройство а короната са натрапливости. Би ли имало ефект върху натрапливостите прилагането на анти ОКР лечение,ако приемем че натрапливостите са короната,а коренът е незнайно къде. Можем ли да излекуваме короната,повърхността,без да лекуваме корена,който между другото е неречим,доколкото знам личностните разстройства са си част от характера.

    Според вас имам ли някакво личностно или конверсионно разстройство,което не би било лечимо? Скоро ще ходя при психиатърката ми,че не сме се виждали скоро и ще я попитам за увеличение на сертралина или анафранил,дъщо и за антипсихо,мисля че се чувствах спокоен от Сертиндол,а уж имал много странични ефекти,но аз нямах.

  147. Григор Says:

    @ГЩШШК: Сертиндолът е атипичен антипсихотик. Има антипсихотична и антишизофренна активност. Дали лекарката ви би приела да го започнете отново? Ако сте го взимали в твърде малка доза – евентуално да се увеличи малко (тя може да прецени колко е оптималната доза при вас, която не е хубаво да се надвишава). Ако успокоява добре, бих препоръчал да се опитате да направите проба – да намалите сертралина и да видите дали следва влошаване. (Всяка проба или промяна в лечението задължително се прави след като състоянието ви се е стабилизирало на едно ниво след предишната промяна – иначе не можете да прецените правилно ефекта от промяната.) Резултатите от тези две проби може да са много важни за доизясняване на диагнозата и намиране на точното лечение.

  148. Joanna Says:

    Григоре да , много искам да имаш право да може всичко да се “лекува”. Повече от , който и да било .Какво казваш ти за твърдението : не ти действат лекарства …:(((?Аз се опитвам да си внушавам ,че съм ок …но не получава особено , когато нямам и сън като хората …

  149. Григор Says:

    @Joanna: Не вярвам да има случай, на който да не действат лекарства. Освен ако не е марсиански агент с организъм, базиран на силиций вместо на въглерод. 😉

    Така че според мен успехът е въпрос на търпеливо и внимателно търсене.

  150. Lussy Says:

    Господин Г.Гачев,моля ,как мога да се свържа с Вас лично?

  151. Григор Says:

    @Lussy: Е-майлът ми го има на челната страница на сайта (не на блога) 🙂

  152. Joanna Says:

    Отново пак на Анафранил…:( преди 3г помня как сякаш нещо се отдели и аз дойдох на себе си на доза от 100 мг ….не знам дали сега пак ще проработи. И мен мъчат мисли , да не е чуждо влияние и тн за сега на 2т от 25мг…Объркаване и при мен има, даже като блокиране на мисълта , не знам от къде е , дали от дъвченето на едно и също а то пък защо е грам не разбирам…
    Григоре, извинявай пак за въпроса , дали от толкова лекарства мозъка ми не е вече повреден да действа като нормален…:(( особено след като бях изпила тези 600 мг сероквел, за някои може да е лечебна доза както ми казаха …но след този период , усетих как антидепресантите сякаш не ми действат странно дали има някаква връзка…

  153. Григор Says:

    @Joanna: Има връзка, наистина сероквелът променя действието на антидепресантите. За щастие, промяната спира със спирането му. За Анафранила – при тези описания не ми се вярва да се повлияеш прилично под поне 100 мг. И тези лекарства, които си описала, не повреждат мозъка трайно, дори най-дългосвирещите държат като ефект по максимум месец-два след спиране.

  154. ГЩШШК Says:

    Ох и аз искам да го пробвам тоя анафранил,скоро ще ходя при психиатъра. А да ви питам много зле ли се отразява на сексуалният живот анафранила,че не искам да си правя химическа кастрация. Вероятно след някакъв период либидото се завръща.

  155. Григор Says:

    @ГЩШШК: Едно, че се връща сравнително бързо след това. Второ, че с времето се „свиква“ в това отношение – малко по малко започва да се появява дори ако анафранилът не бъде спрян. И трето, при различните хора е различно – при някои се отразява зле, но при някои не толкова. 🙂

    Молбата ми обаче е лекарят да прецени дали вашият случай е подходящ за анафранил. Възможно е да не е, и тогава няма да е хубаво да го пробвате.

  156. Joanna Says:

    Григоре …..може ли човек цял живот реално да взима такива медикаменти …говоря като токсичност ? Реално може ли един организъм да издържи дълго време на приемане на примерно 100 мг анафранил…? Това са приблизително 36кг лекарства за година :((( Като го установих се ужасих от цифрата…

  157. Григор Says:

    @Joanna: По-скоро 36 грама. (Но ако това не те плаши достатъчно, за хилядолетие наистина са 36 кг, а за милион години – 36 тона! 😉 )

    Иначе, няма особен проблем един организъм да издържи и доживотно на анафранил (някои болести са така, и пият по доста над 100 мг). Също, не забравяй, че дозата се разпределя върху доста дълго време, а за доста време организмът е способен да преработи без опасност доста нещо. В рамките на живота всеки от нас изяжда килограми канцерогени, изпива тонове алкохол, вдишва много кубически метри неприятни газове (в дим, градска среда и т.н.), и организмът му се справя с това. За капак, упоритото и ефективно лечение доста често успява да огъне дори много упорити болести, и в крайна сметка да вдигне пациента достатъчно, за да минава с по-малка доза или дори без лекарството. Познавам човек, който е бил почти 30 години на антидепресанти без прекъсване (тежка депресия), но накрая е победил болестта и ги е оставил.

    Така че нещата не са толкова черни. 🙂

  158. Joanna Says:

    Така де , 36гр…но навсякъде чета колко е важно да не ядеш месо, колко е важно организма да има детоксикация …но както и да е….Лошото е когато се стъпи на линията на тези състояния за дълго време ….Аз бях в началото само с паники , от къде да знам колко по сложно е .Родителите ми и до сега казват ,че аз не съм проявила Волята …може би са прави…а съм, се предала в ръцете на хапчета .На този човек какво повече от голямо възхищение за силата на духа…Къде е скрит ключа на успеха му , ако не е тайна……Пре мен е голям проблемът с безсънието…Преди 3 години когато бях на Анафранил забелязах , как ми дава умора но и сънливост в началото.Мина месец така…почти го преспах…след което се появи и тонуса…Сега не го виждам това като резултат.Безсънието ми е ужасно нещо…С него не знам как да се преборя…

  159. Григор Says:

    @Joanna: Понамалее ли безпокойството, безсънието трябва да отслабне. За родителите – ако не са медици и не са наясно с нещата, е нормално да си мислят дивотии.

    А за колко е важното да не ядеш месо и да има детоксикация ще повторя една „любима“ фраза:

    Интернет даде възможност да говорят на всички, които имат какво да кажат. Уви, даде я и на всички, които нямат какво да кажат. А те неизбежно са стотици и хиляди пъти повече. И се оказва, че знаещите са малко и твърде заети, за да огряват Нета, докато лудите с кауза са много и друга работа си нямат.

    Толкова и по въпроса за лекарствата.

  160. Вера Says:

    А,какво се прави при евентуална бременност?Аз имам едно детенце,изкарах бременността със Серопрам,преди 4 години.Но след 2 години направих ужасен рецидив на фона на Серопрам,Флуанкол,Ривотрил.В момента съм на Анафранил 100мг дневни и Хедонин по 200мг вечер,Ривотрил по 0.5-1мг при нужда.Като не мога да спра лекарствата какво да правя?имам страх от бременоост,болести,от смъртта,и натрапливости за заразяване.Заболяването ми започна с психогенна криза преди 12 години.после с едобавиха и натрапливостите.А от рецидива едва останах жива,направо бях пътник за оня свя,имах много силни пристъпи,мислех,че няма никога да изчезнат,не можех да си гледам детето,нито себе си,беше кошмар,не вярвах,че ще оцелея.

  161. Григор Says:

    @Вера: По описанието на симптомите ви проблемът прилича на ОКР. Ако е така, Серопрам е неподходящ, Флуанксол и Ривотрил също могат да дадат в най-добрия случай временно облекчение. Хедонинът е кветиапин – атипичен антипсихотик, и в тези дози е също неподходящ при ОКР. Не се учудвам, че сте направили рецидив на фона на такова лечение. Учудвам се, че сте излезли от рецидива.

    ОКР се лекува ефективно само с големи дози мощни серотонин-потенциращи антидепресанти. (И дори в тази категория не всички са добри.) 100 мг Анафранил дневно са доза като за депресия, абсолютно недостатъчни са за лечение на ОКР (ако тежите над 20 кг). Правилното дозиране можете да прочетете горе в записа. Задължително обаче е да го консултирате с вашия лекар – той ви познава много по-добре от мен.

    За съжаление, на практика всички лекарства от тази категория носят сериозен риск за зародиша при бременност. Необходимо е преди забременяването да ги спрете. Ако сте вземали правилните дози лекарства продължително време, има прилична вероятност да сте в състояние да ги спрете за известно време (най-рискови за зародиша са първите три месеца на бременността – след това при остра нужда може да се мисли за подновяване на терапията). Също, ако сте вземали правилното лечение дълго време, ще знаете, че рецидивите могат да бъдат победени, и това ще ви крепи.

  162. Павлина Says:

    Здравейте! Интересуваме дали практикувате своята професия и дали имате кабинет в София ? От
    близо година страдам от някакво не обяснимо за мен и околните заболяване ,
    което лекарите ми определиха като психично.В началото бях решила , че
    всичко се дължи на
    паметта ми , защото не помнех добре скорошните си
    действия.
    Ходих и при личния си лекар и при психиатър и при психо-терапевт и по
    тяхна преценка всичко се дължало на психична основа , като определят
    болестта ми като ”Обсесивно компулсивно разтройство” . Пих доста време
    хапчета – ПАРОКСЕТИН, но освен да напълнея от тях не са ми помогнали кой знае колко .
    Може би се чувствам
    само малко по- спокойна от преди и това е . Но с обсесиите и компулсиите
    трудно се справям .Не мога вече да нито да се изкъпя нормално , защото след като се насапунисам веднъж и се изплакна ме кара да повторя пак и пак и т.н.т , защото мисля, че не съм съм се измила добре и карам мъжа ми да стои при мен в банята за да ме увери , че съм се измила и няма нужда да повтарям , но това не може да продължава вечно . Нито мога да се облека ,защото проверявам по няколко пъти дали не съм с два ката дрехи -”случайно” или дали без да забележа не съм облякла дрехите си на опаки – което знам, че няма как да стане ,но мисълта ми ме кара да се съмнявам. Вече не мога дори да измия съдовете , защото мисля , че ще ги оставя с веро и няма да ги изплакна добре. Направо съм отчаяна, омръзвам и на хората около себе си.
    . През ден плача с часове . Искам пак да съм си същата както преди, как да се отърва от тези мисли ? Моля ви помогнете ми, ако знаете как.
    Според мен освен психичната страна все си мисля , че и нещо физическо е
    дало отражение.
    Преди няколко дни си направих и
    квантова диагностика , защото попаднах на много добра оферта с намаление
    от реалната цена . Според вас тези диагностики верни ли са и може ли да
    разгледате моята ?
    Благодаря ви предварително !

  163. Григор Says:

    @Павлина: Нямам кабинет и не си практикувам професията. Само помагам на близки и от време на време давам съвет на някоя отчаяна душа.

    Ако съдя по описанието, диагнозата обсесивно-компулсивно разстройство вероятно е вярна. Пароксетинът обаче е на практика без ефект при него, дори в много големи дози. В записа по-горе съм посочил какви медикаментозни лечения са подходящи. Внимание: задължително ги консултирайте с лекаря си, преди да ги прилагате!

    Не зная какво разбирате под квантова диагностика. Ако става дума за онези апарати, дето диагностицирали болни клетки и нарушени енергийни баланси в тялото, това е най-обикновено шарлатанство. Жалко за парите ви.

  164. Joanna Says:

    мм да аз ходих на Кристално легло 130 лв , като чух за Квантова диагностика…се сетих

  165. Владо Says:

    Здравейте Григор,
    Първо да Ви поздравя за чудесната и изчерпателна публикация относно ОКР.Имам следният въпрос,за съжеление от около 3,4 години се боря с ОКР,а преди 3 месеца изпаднах в доста сериозна депресия.В настоящият момент приемам следните медикаменти от 3 месеца:Ланвексин(сутрин-150мг,обед-75мг) и Флуанксол(сутрин-0,5мг,обед-0,5мг),общо на ден-Ланвексин-225мг и Флуанксол-0,10мг,депресията изчезна в рамките на 14 дни,за съжеление нямам осезаема промяна в ОКР(състоянието).ОКР в моя случей е свързано с безумно много проверки на различни неща,като например:заключена ли е входната врата,заключена ли е колата,нещата ми на място ли са,изключена ли е печката и т.н.безброй много безмислени проверки на вече проверени неща.Целият ми ден взе да се върти около това да проверявам(като малоумен съм:)),в общи линни който го е преживял знае за какъв тормоз става въпрос.Та въпросът ми е какво мислите за тези медикаменти и дозировка,подходящи ли са за лечение на ОКР.
    Надявам се,че ще можете да ми отговорите и да ми дадете някакъв съвет.Ще Ви бъда благодарен.:)Поздрави.

  166. Григор Says:

    @Joanna: Уви, човешкото страдание привлича шарлатаните и измамниците като медът мухите.

    @Владо: Лечението е добро срещу депресия. Срещу ОКР – чувал съм за случаи, в които венлафаксинът (това е активната съставка в Ланвексин) е имал добър ефект, но не съм виждал такъв случай лично. Флуанксолът също не е тиоксантеновият невролептик на избор при ОКР (обикновено се предпочита хлорпротиксен), но принципно би могъл да подпомага едно адекватно основно лечение. Прочетете записа горе, там са описани подходящи медикаментозни лечения и срокове за повлияване. (При вас лечението е от 3 месеца – на ваше място за всеки случай бих изчакал още един месец, да се види дали няма да настъпи начално повлияване, и ако и тогава няма, бих мислил за смяна на лечението.) Задължително е лекарят ви да каже тежката си дума по тях – той знае за вас много повече от мен, може би има причини да избере точно това лечение, които аз не зная.

  167. Владо Says:

    Благодаря Ви за бързият отговор,за мен е важно лечението да бъде адекватно и максимално ефективно с оглед на това ще се консултирам отново с лекарят си и ще потърся допълнителна информация за ОКР.

  168. Жилов Says:

    Дадох този текст на приятел с ОКР, убеден, че не се отнася за мен, а през май 2012 бях диагностициран с ОКЛР. Ебаси майтапа. Осъзнах много неща за псевдо-мислите си и за корена на предъвкванията и задълбаванията в подробности, освобождавам се от тях и вървя към подобрение. Имах леки сексуални проблеми, които бързо отшумяха. (Лекувам се с Феварин.) Много важно е обаче терапевтът да е добър. Лекарството е като броня, но от тази броня няма кой знае каква полза, ако не знаеш как да се възползваш от това, че я носиш. А и се иска време.

  169. Григор Says:

    @Жилов: ОКР и ОКЛР са принципно различни неща. Някои от симптомите си приличат, но механизмите и причините най-често са напълно различни. За щастие, и двете са в крайна степен форма на нещо, за което нямам точна дума (сигурно я има, но аз не я знам). Синдром на неприспособеността, може би… Така че се повлияват от серотонин-потенциращи антидепресанти.

    И си абсолютно прав, че при този синдром лекарството ти дава възможност да се оправиш, но не те оправя само – нужно е и ти да се възползваш от възможността, и отнема много време. (Класическото правило при тези болести е: колкото е траяла болестта, толкова отнема лечението ѝ.)

  170. ГЩШШК Says:

    Може ли да дадете повече информация за ОКЛР защото май и аз го имам в добавка към ОКР-то. Просто се чувствам адски странно и объркано и дори ме е срам да го обясня,защото е налудничаво. Но усещам как потъвам,с всеки ден все повече губя способност да разбирам света и нещата около мен и въобще все едно мозъкът ми се изпарява и все мисля глупости,дори вече сам не мога да разбера защо мисля за нещо,като самото нещо не ме плаши.Дори не знам от какво ме е страх,в нищо не намирам сисъл. Най-странното при мен е че по странен начин се променят усещанията ми,например най-странното и втрещяващо нещо,което може би е прецедент в психиатрията е че например като слушам някоя любима песен и изведнъж ме връхлита усещането че нещо ще навлезе в мен и ще ми се изпари удоволствието и всеедно наистина нещо ме парализира,музиката си върви,но аз не я усещам,нещо разцепва съзнанието ми и не мога да се наслаждавам на нищо – нито на хранене,нито на музика,нито на секс,нито на нищо. Когато гледам някой филм или сериал постоянно ме връхлитат мисли,ама най-идиотски относно героите в сериала,например защо този направи точно така,защо еди какво си и съвсем се обърквам и не усещам нормално сериала. Интересното е че когато съм забравил за тези неща си гледам всичко нормално,слушам си музиката нормално и всичко си възприемам нормално,докато не ме връхлети онова проклето усещане,което ме раздробява и променя усещанията ми за реалността и не мога да изпитам първична наслада от заниманията,не мога да бъда нормален. Та заради всички тези странности се чудя да не е хистерия,защото не съм чувал ОКР така да променя съзнанието като всеедно го реже с нож. Аз всъщност май помня как започна всичко със телесните усещания,с това което навлиза и т.н. Преди 4-5 години се страхувах да неби с мислите си да накарам някой да умре. Усещах някак си как с мислите ми изпращам някаква черна негативна енергия и тя достига този когото ме е страх да не му се случи нещо. Всъщност “усещам” че тая енергия излиза от главата ми,което е нормално,все пак с нея се мисли. За да вкарам тези лоши мисли в главата си,аз мислено се опитвах някак си да глътна черната енергия обратно в главата ми. Не падайте от стола,знам че е много налудничаво. И я всмуквах и когато изведнъж ме връхлетяваше представа как енергията като ураган връхлита близките ми и умирах от страх. В представите ми добих натрапливото усещане,че освен тази черната енергия,има и една бяла,която черната може да унищожи и бялата бяга от нея. След като всмуквах черната,изведнъж бялата взе че и тя започна да навлиза при черната,привлечена от нея. И заради това от пет години усещам някакво навлизане,чисто физически на нещо в мен. Обикновено това става ,когато не съм извършил нещо по определен начин или просто ,защото решавам,че не е трябвало да кажа определена дума или да направя нещата точно по определен начин. И заради това изведнъж нещо навлиза в мен,усещанията ми се объркват и променят,дори моралните ми усещания и емоциите се променят и раздробяват,все едно нещо смиля мозъка ми и мога да изпитвам зли помисли,но не придружени от срам,ами по-скоро от удовлетворение ,а точно допреди малко може да съм бил с много добри помисли. Аз не знам какво чувствам и какво мисля. В един момент мразя,в друг обичам,всъщност мразя и обичам едновременно,а всъщност дори не знам какво обичам и какво мразя,не разбирам тези чувства ,абе като пълен аутист се чувствам.
    Най-дразнещото е,че преди имах някаква що-годе представа как “трябва” да правя нещата и много лесно се справях с ритуалите,защото бяха по-ясни.Съзнанието ми беше по-подредено.Но с течение на времето нещата се влошиха. Сега въобще не мога да измисля ритуал,който да ме удовлетворява,защото преди ми беше по-ясно кое точно ме плаши и не ми харесва ,но сега всичко може да сметна за неправилно,няма никаква схема която да ми подскаже какво трябва и какво не трябва да правя,докато преди успявах да направя добър ритуал,който да върши работа,например да казвам,че ако докосна еди какво си,после каквото и да мисля и каквото и да става,само заради докосването всичко ще е наред. Нещо като ритуални заклинания. Но вече и тези заклинания не вършат работа. Поникне ли зрънцето на съмнението в ритуала той вече не може да ме успокои и накрая става напълно ненужен.Но може би затова вече не правя ритуали,вече всичко е на мисловно ниво. Докато преди беше повече на компулсивно ниво ,то така и започна самото ми ОКР още в детството – като проста компулсия,единична и мимолетна.. Докато беше на компулсивно ниво нещата изглеждаха по-прости,съзнанието ми беше по-бистро. Но сега когато всичко е в мислите ми се чувствам напълно умопомрачен и разпокъсан. СМЯТАТЕ ЛИ ЧЕ ТОВА ИЗОБЩО Е ОКР+ОКЛР ИЛИ АЗ ВЕЧЕ СЪМ НАВЛЯЗЪЛ В НЕЩО ПО-СЕРИОЗНО КАТО ХИСТЕРИЯ, ПРОСТА ШИЗОФРЕНИЯ ИЛИ ПЪК НЕЩО ИЗВЪН МЕДИЦИНСКИЯТ ДИСКУРС – ОБЛАДАВАНЕ ОТ ЗЛИ СИЛИ/НАЛУДНИЧАВО Е И АЗ НЕ ГО ВЯРВАМ,НО…/? Съжалявам,че пиша толкова много,но когато говоря за тези неща като че ли ми се прочиства ума,припомням си миналите ОКР случки и общата картина ми става по-ясна и все повече ме убеждава че диагнозата е правилна и аз съм болен,а не обсебен от демони. Това което най-много пречи на лечението ми е страхът от външна,свръхестествена сила.Ако мислех ,че всичко е в главата ми щеше да е по-добре,но ме изяжда съмнението за свръхестествена сила,демон,зло. Мисля да разпечатам всичките ми писма и да ги дам на някой психиатър,пък може и на моя. Това разбира се е малка част от усещанията ми,въпреки че е ферман аз имам още много странности в възприятията,но дори и тук се намесва обсесивността – не мога да отсея кое е важно и кое не,кое е основното,кое е основният смисъл и затова говоря многословно и объркано,просто не разбирам нещата,или всъщност ги разбирам,но това което разбирам не ми е достатъчно и все търся под вола теле. Дали съм хистерик,това е новата мисъл,която ме хвърля в ужас,защото соколкото знам хистерията е неречима. Аз прочетох всички психиатрични диагнози,но още не съм изключил хистерията и разстройствата на развитието,поне не напълно.

  171. Григор Says:

    @ГЩШШК: Препоръчвам като четиво Джером К. Джером – разказът, в който той отива на гости на приятеля си лекар, зачита се в едно медицинско списание и установява, че е болен от всички болести на света. 🙂

    Извън това, съпровождането на ОКР с ОКЛР е доста трудно. Несравнимо по-вероятно е това, което описвате, да е симптоми на ОКР-то (в някои случаи то може да даде подобни). Хистерия е възможно да се съчетае с ОКР, но лекуването му обикновено я облекчава. Шизофрения мисля, че няма как да се съчетае с ОКР – едното е повишаване на серотонина, другото е спадане, поне доколкото е известно на науката засега.

    Най-сетне, и да сте хистерик, това никак не е страшно. Лека форма на хистерия имат вероятно към 5% от населението, и поне 90% от тях никога не го узнават – очевидно не е голяма пречка в живота. 🙂

  172. ГЩШШК Says:

    Останаите с ОКР, да ви попитам как се справяте със суицидните мисли? Аз напоследък доста често имам такива и се чудя дали не е опасно и рисковано това,защото времето е зимно и депресарско,пък и аз живея на 6 етаж. Странно негуодимо състояние усещам – хем нямам сили за живот,хем не съм сигурен дали ми се умира. Тая несигурност е ужасна – между две полярности.

  173. bolen;) Says:

    1.exstacy moje li da se polzva za lechenie na okr,тъй като ми е известно причинява освбождаване на серотонин от синапсите,и се използва за лечение на PTSD.
    2.Имате ли опит с inositol който според някои изледвания лекува ефективно болестта?

  174. bolen;) Says:

    a i moje li da e suprovoden s granicno lichnostno rastroistvo i ako da kak se postapva s lechenieto????

  175. Григор Says:

    @bolen;: Не ми е известно екстази да се използва за лечение на PTSD. За лечение на ОКР – не, определено смятам, че не може да се използва.

    Инозитолът (по-точно миоинозитолът) се твърди, че намалява симптомите на ОКР, но са нужни дози от порядъка на 20 грама дневно. А дори и така, да намалява симптомите далеч не е същото като да лекува. Много бензодиазепинови препарати направо отсичат симптомите на ОКР, но не го лекуват в никаква степен. Затова бих препоръчал засега да не се разчита на него за лечение. Нужни са още много и много сериозни изследвания, за да може да му се има доверие в тази насока.

    Граничното личностово разстройство, когато съпровожда ОКР, почти винаги е резултат от ОКР-то. Съответно, лечението му се постига чрез лечението на ОКР.

  176. 258 Says:

    zasto ne se publikuvat nqkoi komentari?

  177. 258 Says:

    mitrazapine ili moclobemide variant li sa

  178. Nevena Says:

    Считам, че подобни статии и коментари са особено опасни за човешкото здраве, и то именно за хора с подобни проблеми.

  179. Григор Says:

    @258: Не, абсолютно различни лекарства са. Изключително вредно е да бъдат вземани едновременно, или дори с по-малко от две-три седмици между тях.

    @Невена: Според мен особено опасна за човешкото здраве е липсата на подобни статии (и коментари).

  180. 258 Says:

    MOCLOBEMIDA e selektiven obratim MAO-A inhibitor i ne e ot starite mao inhibitori pri koito ima risk ot hypertonicna kriza pri upotreba na hrani sudurzashti tyramine.
    I dokiolkoto znam moclobemida e dokazano efektiven pri socialna phobia(demek uvelichava nivata na serotonina)i nqma prichina teoretichna da ne e efektiven pri okr.
    i nay vaznoto e che nqmq ANTICHONERGICHEN efekt kato Clomipramina i ne namalq bditelnosta.

  181. ГЩШШК Says:

    Невена,вие сте много глупава. На мен подобни статии и помощта на отзивчивият д-р Гатчев изключително много ми помагат и съм му благодарен за което.

  182. Григор Says:

    @258: Моклобемидът е като всяко лекарство – има своите си специфични предимства и недостатъци.

    @ГЩШШК: Нека не се караме. Всеки има право на своето мнение.

  183. 258 Says:

    Mislq che ne me razbrahte pravilno za moclobemida(Aurorix).Prosto iskah da znam dali imate opit v lechenieto s nego ili chuvali li ste che e efektiven pri okr ili e po dobre kato purvonachalno lechenie da se pridarzi kum Clomipramina.Izvinqm se mnogoto broy postove no mislq che e polezno da se obsazdat razlichnite vidove medicamenti.

  184. Григор Says:

    @258: Нямам особен опит с моклобемида. От това, което съм видял обаче, не съм забелязал да има анти-ОКР ефект, освен може би в редки специфични случаи. Докато кломипраминът е много изпитан и много доказал ефективността си. Моят съвет е да говорите по въпроса с лекаря си – той знае за вашите проблеми и специфика несравнимо повече от мен и може да ви даде несравнимо по-адекватен съвет.

  185. веселин Says:

    Невена, на вас и на на всички като вас, които се съмняват в ползата от този блог бих казал следното:
    1. Не го четете оставете го нас хората, които са минали през ада и през десетки “супер психиатри” и знаем с какво този блог ни помага;
    2. За разлика от други такива блогове, които уж искат да помогнат на хората, но реално представляват само реклами на определени психиатри и психолози, Григор Гачев публикува всички мнения дори на такива като вас, която само казвате нещо без да посочвате защо мислите , че блога е вреден за здравето на хората. Включете се предлагам в някой от многобройните блогове, в които консултира болните “великият психотерапевт” Орлин Баев. Той лекува ОКР без проблеми и без лекарства, само с молитви. Но ако му се обадите лично по телефона и споменете ОКР, той веднага ще ви прати при някой друг колега, защото знае, че не може да се справи. Ако се опиташ обаче да му кажеш това в интернет, то естествено бива спряно от администратора.
    3. Григор Гачев не се рекламира, защото не приема пациенти и съответно не му е нужно. Той само се опитва да помогне с познанията си. Но аз знам с какво той ми е помогнал, защото съм минал през близо 20 психиатри и психолози и никой от тях не успя или не можа така да ми обясни нещата като него.
    4. Григор Гачев не предлага нищо различно /т.е. нещо, което може да бъде вредно/ от традиционното лечение на ОКР. Разликата между него и практикуващите лекари е, че той има време, търпение и логично мислене да обяснява на хората, какво може да се очаква от приемането на медикаментите и какви са причините за страданията на хората.
    Всичко това го казвам като се надявам, че сте добронамерена все пак, а не сте някой който има някакви други неясни цели.

  186. 1zapitvane Says:

    kak se obqsnqva lipsata na efekt pri novite ssri v sravnenie s triciklicnia clomipramin? Bih iskal da mi proporachate nqkakva literatura(medicinska,neuropharmakologiq)

  187. Вера Says:

    Здравей Григор!Бях писала преди време,незнам дали ме помниш,ако може на “ти”.Пия 100мг Анафранил и 200 Хедонин.Та правих си кръвни изследвания Холестерола ми е над 7,а ГГТ-То 110,не съм си правила изследвания от не помня половин или една година.Преди пиех Карзил,заради повишени АСАТ и АЛАТ,ама не помня ГГТ-то тогава дали е изследвано,а холестерола последно ми беше 5,8.Сега се притесних доста,незнам какво да правя.Имам час за пси,а до тогава?

  188. Вера Says:

    Забравих да кажа,че имам повишен апетит,изпотяване,запек,напълнях доста,направо не се понасям,мъча се да не ям,ама нищо не е получава,става ми зле,прималява ми ,и все искам сладко и тестено да ям.Преди от Серопрам,Ципралекс не съм качвала толкова,сега е ужасно:(

  189. gosho Says:

    v bulgariq moje li da se napravi izsledvane na nivata na serotonina s PET scanner i tova moje li da pomogne pri postavqne na diagnoza za OKR?

  190. Григор Says:

    @1zapitvane: Повечето литература по въпроса е строго специализиране – публикации в невронаучни списания, и т.н. Трябва да се чете там.

    Реално, както сред трициклиците, така и сред SSRI/SNRI препаратите далеч не всички имат анти-ОКР активност. От трициклиците по-сериозна има почти само кломипраминът. От SSRI/SNRI групата почти всеки претендира да има, но аз лично съм забелязал сериозен ефект единствено при золофта. Причината е, че ОКР е доста сложно заболяване от неврологична и неврохимична гледна точка. За да бъде подобрявано, е нужно препаратът да има определен ефект върху комбинация от най-различни рецептори, мисля че дори не всички от тях са все още известни.

    @Вера: Вероятно най-правилната идея е да изчакаш и да консултираш това с лекаря. Той познава организма ти много по-добре от мен и може да реши как да модифицира терапията. За напълняването – то се бори успешно с движение и спортуване, не с неядене.

    @gosho: Не ми е известно с PET скенер да може да се изследва ниво на серотонина, поне не в болнични условия. Отделно, ОКР не е пряк ефект от спадането на серотонина, а по-далечно следствие – иначе казано, е принципно възможно да има ОКР дори при нормален серотонин (ако и вероятно да е рядкост). Така че бих посъветвал да не се разчита на това.

  191. gosho Says:

    prilaga te li nqkakvi testove pri diagnozirane kato Yale–Brown Obsessive Compulsive Scale,ili izvarshvate diagnozata po drugi kriterii?

  192. Григор Says:

    @gosho: Не, не прилагам такива тестове. Преценявам по цялостната информация, която мога да имам за клиента.

  193. ocd Says:

    Има ли някаква несъвместимост и опасност при комбинация от 200 мг сертралин + 1 мг рисперидон дневно?

  194. 123 Says:

    moje li okr da e suprovodeno s Aspergers ili schizoidno licnostno rastroistvo,kak se lekuvat pri takuv sluchai?ili sa vzaimno izklucvasti se?i ako sa taka kakvi sa razlikite po mejdu im?

  195. ocd Says:

    О не ,този рисперидон има много странични ефекти. Какво ще кажете за халоперидол като добавка в лечението – има успокояващ,седативен и антипсихотичен ефект?

  196. Григор Says:

    @ocd: Ако става дума за ОКР, го смятам за подходящ само при случаи със силен психотичен аспект. На неврохимично ниво халоперидолът по-скоро е антагонист на серотонин-потенциращите препарати – бих очаквал да отслаби ефекта им.

  197. 123 Says:

    ako sustestvuva socialna anhedonia i emotsionalna oburkanost tova na OKR simptomi li sa?

  198. Григор Says:

    @123: ОКР и шизоидното разстройство има логика да се изключват в повечето случаи – първото е недостиг на серотонин в мозъка, второто е излишък. Аспергер е нещо съвършено различно и от двете, нищо чудно да може да се съчетава с тях. Социалната ахедония и емоционалната обърканост биха могли да се наблюдават при ОКР, но не са сред типичните му „големи“ симптоми.

  199. ocd Says:

    Социалната анхедония и емоционална обърканост не може ли да са проявление на депресия,която също е свързана с недостиг на серотонин? И аз с моите натрапливости съм изявявал съмнение за диференциална диагноза с психоза или шизоидно разстройство. Но тъй като са несъвместими или ще е едното или другото,затова залитнах по антипсихотиците,защото ако всъщност става въпрос за противоположното…Като че и моите симпотми приличат в някаква степен на негативната шизофренна симптоматика,става въпрос за объркано мислене и емоции. А в картината на шизоидното разстройство или простата шизофрения срещат ли са ОКР-подобни симптои като натрапливости,компулсии?

  200. Григор Says:

    @ocd: Опитите да си поставяте сами диагноза, ако не разбирате наистина добре от материята, не са добра идея. Добрата идея е добрият специалист.

  201. ocd Says:

    Ами аз си имам диагноза от стационарният психиатър,но все ме гложди дали ме е разбрала,трудно ми е да си систематизирам мислите а и все ме домързява да ида,не съм се срещал с нея скоро. Чудя се как най-точно да и обясня,езикът е много хлъзгав инструмент.

  202. 123 Says:

    ne vinagi psihiatrite postavqt tochninite diagnozi i pri greashna diagnoza tova moje da e granicata mejdu smurta i jivota za opredeleniq chovek.sustestvuvaneto na takiva blogove e opredeleno polezno.

  203. Григор Says:

    @ocd: Уви, доброто обяснение е единственият начин психиатърът да сложи добра диагноза. Просто трябва да се пробва.

    @123: Точно това е причината да препоръчвам диагноза от специалист, а не самолечение. Съвършени диагнози слага единствено Бог, а той има твърде много друга работа. Оттам нататък, всички грешим – просто неспециалистите грешат по-често от специалистите.

  204. 123 Says:

    a i da popitam za mirtazapina imate li opit s nego?spored nqkoi izsledvania ima dobur efekt

    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15816795?dopt=Abstract

  205. ocd Says:

    Ще пробвам да обясня горе долу какво чувствам. Но кръгът на възможни диагнози много ли е широк? Не са ли около 5-6 възможни диагнози? Не съм специалист,но повечето диагнози мисля са невалидни,защото нито имам психотични симптоми с тежестта на шизофренията,нито манийни с тежеста на БАР,което изключва шизофрения,налудно разстройство,биполярно и шизоафективно. Депресията не я изключваме,тя се лекува като ОКР. Остава гранично разстройство,шизоидно и ОКР-то.Ако не успея да обясня добре можем ли с психиатъра просто да сменим няколко най-често използвани комбинации от лекарства,да речем за неврози,за психози и т.н. и да видим дали някое ще пасне?

  206. poveche_info :) Says:

    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3191872/

  207. Вера Says:

    Григор,засега пия Карсил,3 пъти по 2.Хедонина го намалих на 100.
    Бях се пртеснила да не е рак.Странно е,че АСАТ и АЛАТ са в норма.
    Иначе доста се движа,не спортувам,но ходя доста пеша.А според теб,кога да ги повторя изследванията АСАТ,АЛАТ,ГГТ?Благодаря за вниманието:)

  208. Григор Says:

    @123: Опитът ми с миртазапина е доста малък. Уви, не съм забелязал да има особен ефект, но може би просто съм попадал на пациенти, които не се повлияват добре от него.

    @ocd: Диагнозите са повече, и което е най-лошото, често напълно различни диагнози може да имат еднакви симптоми – а лечението по неправилен начин може да навреди, особено ако се води агресивно и безогледно. При възможност за ОКР това е сериозен проблем, защото ОКР се лекува с месеци с максималните възможни дози лекарства, преди те да дадат ефект и така да се докаже, че то е диагнозата. Отново настоятелно ви съветвам за много старателна консултация с добър специалист.

    @Вера: Ако АСАТ и АЛАТ са в норма, значи няма разпадане на чернодробни клетки – иначе казано, нещата са добре. 🙂

  209. ocd Says:

    Благодаря. Мисля да се насоча към някой специално в тази област, мисля за св. Наум,чувал съм че са много добри специалисти. Мисля и за лечение в клиника,според вас има ли смисъл от такъв престой?

  210. ocd Says:

    Тъй като съм от година на сертралин,може би е добре да увеличим дозата на 200 и междувременно да правя чести и настойчиви консултации за доизясняване на диагнозата.Ако сертралинът даде ефект няма да преоценяваме диагнозата. А относно агресивното лечение – вероятно имате впредвид анафранилът,който съм чувал че на нормална серотонинова система без увреда може да се отрази лошо,но как точно? Все пак сертралинът няма такава опасност пък и аз съм с почти максималната доза,ще опитаме с него,но междувременно упорито ще изясняваме диагнозата. Мисля да посетя няколко психиатъра,дори невролози, също психиатри в различни области,защото моят психиатър е специалист по геронтопсихиатрия и може би не е достатъчно подготвен с ОКР.

  211. Григор Says:

    @ocd: От престой в клиника реално няма нужда, стига терапията да е добре премислена. В „Свети Наум“ има и добри специалисти, и не толкова. Отлично впечатление ми беше направил там доцент Петър Маринов, но от няколко месеца той работи във Варна.

    Анафранилът, точно както и сертралинът, е стимулатор на серотонина – ако бъде даден при нормална серотонинова система, може да я претовари, точно както и сертралинът. Също, сертралинът при ОКР по принцип се дава в доза 200 мг дневно. И дори тогава доза от 300 мг анафранил дневно е за предпочитане – страничните ефекти са повече, но лечебният ефект е малко по-силен и резистентните пациенти са по-редки. В особено тежки случаи може да се наложи да бъдат съчетани и двете… Абсолютно лоша идея обаче е човек да пробва тези лечения, без да са много отговорно потвърдени от добър лекар – дозите са страховити. Още веднъж настоятелно съветвам всяка промяна в терапията да бъде дадена от добър специалист.

  212. 1 Says:

    kakvo vliqnieto vuurhu cognitivnite vunkcii na anafranila???dokolkoto znam predizvikva seriozno vloshavane na koncentraciqta poradi anticholergichniq efekt,tova vqrno li e ili samo pri opredelin grupa pacienti??

  213. веселин Says:

    ocd, в Св. Наум шефът на клиниката е доц. Хранов, който безспорно е един от най-добрите специалисти в България. Това го признават и тези, които не могат да го понасят. А те са много /в това число и аз/, тъй като е доста неприятен като човек. Изключително самонадеян

  214. ocd Says:

    Последен въпрос и спирам да досаждам. Любопитно ми е в какво се състои претоварването на мозъчните структури със сертралин и кломипрамин – да речем манийна криза,психотичен епизод?

  215. Григор Says:

    @1: Забелязвал съм неголямо влошаване на концентрацията при някои пациенти. Сериозно не съм видял.

    @ocd: Доста индивидуално е. При склонни към свръхактивност серотонинови структури може да има дори шизофреноподобни симптоми. При други пациенти може да има манийни кризи, или пък психотични епизоди, или хиперактивност… По-добре е да не се експериментира, ако е възможно. А дори ако се налага, да е под контрол на лекар.

  216. веселин Says:

    Как да разберем дали серотониновите структури са склонни към свръхактивност или иначе казано какво означава това

  217. Григор Says:

    @веселин: Свръхактивността на серотониновите структури обикновено води до шизофрения или някое от шизоидните или шизоидоподобни състояния. Ако структурите не са свръхактивни, но са склонни към свръхактивност, при даване на серотонин-потенциращ антидепресант могат да се появят шизофреноподобни симптоми. От това, което знаем за мозъка до момента, най-вероятно свръхактивността и склонността към свръхактивност на серотонинергичните структури е несъвместима с ОКР.

  218. ocd Says:

    А какво е псевдоневротична/маскирана шизофрения? Прочетох че такова разстройство силно наподобява невроза и всъщност така се замаскира повишена активност на допамин и серотонин. Затова ли е толкова важна 100% точната диагноза?

  219. Григор Says:

    @ocd: Не съм много специалист по шизофренията, рискувам да дам неверен отговор. А 100% точната диагноза е важна винаги и във всичко, но особено в психиатрията.

  220. Joanna Says:

    Григоре а какво е мнението за Сероквела? Не мога да спя, изпитвам някакъв ужас от всичко вероятно го дължа и на това ,че не мога да спя изобщо …

  221. Григор Says:

    @Joanna: Сероквелът е атипичен антипсихотик. Има много и най-различни ефекти, повечето полезни (когато е даден в правилните дози на правилния пациент). Като цяло обаче не бих очаквал ужасът от всичко да се дължи на Сероквела. В психиатрията е възможно всичко, но точно това бих очаквал да е изключително рядко. Ако въпреки всичко искате да сте сигурни, пробвайте да спрете или намалите Сероквела за ден-два – ще си проличи.

  222. ocd Says:

    Че мен сероквел доста ме приспива, той е един от най-сънотворните атипични антипсихотици. Също е и с най-малко странични ефекти. Благословен да е.

  223. haloperidol? Says:

    pri emocionalna kriza (oburkvane) pri granichno lichnostno rastroistvo moje li da se izpolzva haloperidol(da se izpie 1 ampula) ili kakvo trqbva da se predprieme?

  224. Григор Says:

    @haloperidol? Да се повика лекар, по възможност веднага. Той е, който може да прецени какво да се даде и какво не, според конкретната ситуация.

  225. ocd Says:

    Здравейте. Освен натрапливостите аз имам и друг проблем – тягостна депресия. Просто имам едно чувство на мъка в гърдите и тялото,нищо не ми се прави,с мъка правя всичко ,направя ми е тягостно и неприятно дори да дишам,имам някакво напрежение. Което е странно,защото пия 150 мг сертралин а той си е добър антидепресант… Дали не трябва да се добави някакъв друг антидепресант,за да се поуспокоя ,защото нищо не ме успокоява – пия понякога ривотрил но той ме прави на парцал и моето неспокойство и бушуващите мисли и премисляния не си отиват. Добавянето на друг антидепресант може да придизвика серотонинов синдром. Какво мислите за антипсихотиците като добавка за облекчаване на напрежението ,депресията,отчаянието и на цялостното състояние – аз съм пробвал досега оланзапин,сероквел и сертиндол давани от психиатъра, даваше ми по две блистерчета за да се овладеят по-бързо симптомите. Според вас кои антипсихотици са добри за ОКР – аз си мисля за рисперидон и модитен депо? Но не във ниска доза каквато дават в начлото на лечението на ОКР – половин таблетка сероквел от 200 например,на мен така ми даваше за да се закрепя по-бързо. Аз искам една стабилна доза от 250-300 сероквел /познат и като хедонин/ защото не се търпи положението. Мисля че мен антидепресанти няма да ме оправят само ,трябва и невролептици. Ще направя всичко възможно психиатърката да ми увеличи сертралина на 200 и да добави една прилична доза кветиапин /сероквел./

  226. Григор Says:

    @ocd: Не зная на практика нищо за проблемите ви, нито как са били лекувани, нито за състоянието ви. Без поне час разговор, вероятно повече, не бих могъл да науча и малка част от нужното ми, за да мога да подбера лечение. А без тази информация мога единствено да ви дам нещо наслуки и безотговорно.

    По-добре говорете с психиатърката си. Тя с гаранция знае за вас несравнимо повече от мен, и е в позиция да може да предложи много по-адекватно лечение.

  227. hospitalizaciq Says:

    1.v bulgariq pozvoleno li e prinuditelnata hospitalizciq pri tezka depresiq?
    2.ako takuv chovek otkazva da se qvi na lekar da qde,vsqkakva namesa kak trqbva da se deistva da se predotvrati samoubistvo?
    3.EKT efektiven li e?

  228. hospitalizaciq Says:

    molq vi da otgovorite podrobno ako moje:((((

  229. Григор Says:

    @hospitalizaciq: Ако лекарят прецени, че състоянието е тежко до степен болният да е опасен за себе си (по-рядко – за околните), има право да изиска принудителна хоспитализация. Дори тогава обаче има още условия – най-близките на пациента трябва да дадат съгласието си, или нещо подобно. Не помня точните правила, не съм ги гледал повече от двайсет години, а оттогава сигурно са променяни неведнъж.

    Ако болният е напълно некооперативен, първата ви стъпка е да говорите с психиатър. В зависимост от случая той ще ви препоръча един или друг начин за действие. Действате, без да губите време. Ако ситуацията е много спешна, търсите психиатричен кабинет в звено за спешна и неотложна помощ, примерно в Пирогов. Ако няма такъв, питате на рецепцията към кого да се обърнете за спешна ситуация от този тип. Те ще знаят дали имат психиатър на повикване, или ползват звеното на друга болница, и т.н.

    Не зная какво разбирате под ЕКТ – срещал съм най-различни неща под това наименование. Към момента обаче не се сещам нито едно, което да е ефективно при тежка депресия с така описаните симптоми. В такива ситуации помагат единствено медикаментите.

  230. hospitalizaciq Says:

    electroconvulsivna terapiq

  231. Григор Says:

    @hospitalizaciq: Не, не ми се вярва да помогне – освен при изключително специални и редки случаи.

  232. 123 Says:

    moje li da se polzva bupropion + venlafaxine za lechenie?

  233. Григор Says:

    @123: Не очаквам да има добър ефект, освен може би в много редки и специални случаи.

  234. ocd Says:

    Д-р Гатчев, май е станало объркване ,аз съм ГЩШШК ,обаче смених никнейма че беше много неестетичен.

  235. Григор Says:

    @ocd: Лошо няма.

  236. ocd Says:

    Утре съм на консултация при личната психиатърка д-р М. Тодорова. Опитах се да нахвърлям на един лист основните ми усещания доколкото мога.Ще я пазаря за вдигане на 200. Ще попитам и за куетапин.

  237. ocd Says:

    Ходих на психиатър. Добави оланзапин. М/у другото ми каза нещо интересно,че ОКР било на границата между депресията и шизофренните разстройства,защото приличало по малко и на двете,а светът все се чудел къде да го постави – при психозите или при депресивните разстройства. Вие какво мислите за това?

  238. Григор Says:

    @ocd: Оланзапинът е дибензодиазепин – препарат, сроден на групата на бензодиазепините. Има успокоителен ефект, но няма лечебен ефект при ОКР. ОКР е донякъде сродно на депресията, но няма нищо общо с шизофренията – биохимично е нейната точна противоположност.

    Съжалявам за директността, но мисля, че ви трябва друг психиатър.

  239. 123 Says:

    http://neuro.psychiatryonline.org/data/Journals/NP/3883/16.pdf kak ste komentirate tova izslendvane koeto tvurdi che do 20% ot stradastite ot schizophrenia imat i OCD?
    A ko tova e taka znachi te ne sa samoizklucvasti se diagnozi,nali? bi bilo dobre da izqsnim tiq neshta ako moje.

  240. 123 Says:

    a dokolkoto znam serotonina ima samo kosven efekt pri schizophreniata,osnovnite (polojitelni) se dalzhat na dopamina.

  241. 123 Says:

    serotonin — negativni simptomi ->ssri,snri,triciklicni i MAO inhibitori
    dopamine — polojitelni simptomi ->antipsihotici

  242. ocd Says:

    А няма ли антипсихотичен ефект

  243. ocd Says:

    На мен ми е любопитно как при БАР има двете противоположности – депресия и мания,следователно допамина и серотонина ту се вдига ,ту се качва. А психотичните симптоми ако ги има при ОКР не са ли свързани с повишен допамин. Оланзапин и кветапин не подкопават ли по някакъв начин агонистичният ефект на золофт? И последно – често изписват кветиапин за депресия,а при нея доколкото знам допаминът и сертралинът е нисък като при ОКР,тогава как се постига лечебн ефект?

  244. Григор Says:

    @123: Според мен авторите на изследването бъркат ОКР с ОКР-подобни състояния. Гледат симптомите, а не вида на болестния процес. При други болести това би било почти приемлив подход (естествено, извън науката). В психиатрията обаче, където почти всяка болест може да даде всякакви симптоми, този подход е смислен и резултатен колкото да се опитваш да запомниш физиономиите на хора, дошли на бал с маски. Безусловно при шизофренията има маниеризми и прочее, но причините им са абсолютно различни от тези при истинското ОКР. Ако покривът ви тече, колкото и да си поправяте водопровода, у вас няма да стане по-сухо.

    Реално аз не съм виждал пациент, който да има шизофрения и ОКР. Не познавам лекар, който да е виждал такъв. Така че и да е възможно, трябва да са изключително редки – далеч под 1%. (А от известното до момента за тях би трябвало да е принципно невъзможно да са съвместими.) Така че смятам нещата за изяснени, поне на това ниво на развитие на познанието.

    @ocd: При БАР противоположностите никога не са по едно и също време – то затова е „биполярно“: активността на базалните ядра ту се вдига, ту спада. Психотичните симптоми при ОКР са сравнително редки и не ми е известно да се знае със сигурност на какво се дължат. Кветиапинът в малки дози не подкопава ефекта на золофта, за оланзапина не съм проверявал. Ефектът му при депресия според мен основно е, че прави човека по-кротък и по-възприемчив към околните, което му помага да „попие здраве“ от тях – което е и нужното при някои видове депресии. Отделно, успокоява ажитираността при ажитирани форми на депресия.

  245. stranenvupros:) Says:

    cocaina vlosava li okr ili podobrqva (govorim za malki dozi pod 100mg)?

  246. stranenvupros:) Says:

    i kogato e izpolzvan sporadichno primerno 2-3 puti sedmicno

  247. ocd Says:

    Моята психиатърка не е твърдяла ,че могат да съществуват заедно двете,ами че било по-средата между депресия и шизофрения и само симптоматично и като личностови прояви е по средата. Не вярвам да не е запозната ,че при шизофрения серотонина е висок а при ОКР-нисък,не е толкова неграмотна,даже когато ми предписва золофта се опита на разбираем език да обясни,че това лекарство щяло да вдигне нивата на т.нар. хормон серотонин,защото при някои болести като ОКР те са ниски. М/у другото баба ми я лекува същата психиатърка от депресия с 400 мг сероквел,за това питах за него.

  248. ocd Says:

    М/у другото тя твърди ,че ОКР е по-тежко от депресията и останалите тревожни разстройства…

  249. Григор Says:

    @stranenvypros:): Откога доза кокаин „под 100 мг“ е „малка“? 100 мг си е бая сериозна доза. Извън това, кокаинът временно подобрява положението при ОКР. На теория би могъл да има лечебен ефект (троен агонист е), но необходимите дози са смъртоносни – а дори да не бяха, би се налагало да бъде вземан в течение на десетилетия. При използване 2-3 пъти седмично няма как да има лечебен ефект – поради краткия му плазмен полуживот би се налагало да бъде взиман всеки час, по 200-300 мг. на вземане. (Повтарям пак: тази доза е смъртоносна, дори при еднократно вземане!)

    Сума сумарум: да си прави човек експерименти с мезолимбични стимулатори от всякакъв сорт е особено тежка форма на идиотизъм. За щастие, вероятността да се предаде по наследство е нищожна.

    @ocd: ОКР наистина е най-тежкото състояние от своята група (депресия, паническо разстройство, тревожно разстройство…). Симптоматично и като личностови прояви е много трудно да се каже дали е по средата между депресията и шизофренията, или не. И депресията, и ОКР могат да се проявяват по различни начини, а шизофренията – по неописуем брой различни начини (тя може да симулира повечето други психични заболявания, само хистерията е по-велик имитатор от нея). Така че просто няма една твърдо определена среда между депресията и шизофренията, за да има ОКР как да е там. В някои случаи сигурно е. В други сигурно не е.

  250. stranenvupros:) Says:

    blagodaren sum za infoto shte go imam v predvid 😉

  251. bpd Says:

    ste moje li da napistete stranica za borderline personality disorder tuy kato mislq che,psihiatrite v bulgariq hal haber si nqmat tova nesto.

  252. Григор Says:

    @bpd: Засега нямам необходимите познания по това заболяване, за да напиша страница за него.

  253. bpd Says:

    jalko.

  254. Deanxit Says:

    pomaga li pri OKR,shtoto vidqh da se otgovorili na edin ot gornite komentari che pomaga,a spored men tova lekarstvo izglezda sumnitelno.v smisul ne se prodava v Dania,USA,francq,italiq i sled 4-5 meseca veche nqma da se prodava i v India.

    Sudurza Flupentixol/melitracen ot koito 1 e antipsohotik(ot klasa na thioxanthanite) a 2 triciklicen ad podoben po struktura na amitryptilina.

    Interesno mi e dali moje da se izpolzva v lechenieto na OKR(kratkotrayno/dulgotrayno)?

  255. Григор Says:

    @Deanxit: При някои случаи на ОКР би могъл да е помощна добавка към основното лечение. В повечето страни вероятно се продава, но под други търговски имена.

  256. molq otgovorete! Says:

    pri silna depersonalizaciq i disociaciq pri BPD kukuv medikament bi trqbvalo da se priloji?

  257. Григор Says:

    @molq otgovorete: За съжаление не съм добър специалист по депресиите, а деперсонализацията и дисоциацията при тях не са тривиални за лекуване. Рискувам да ви подведа – по-добре е да потърсите специалист.

  258. vupros?!?! Says:

    kakvo smqtate za Rosenhan experiment http://en.wikipedia.org/wiki/Rosenhan_experiment,prosto stana mi interseno ,i kak ste komentirate tochnosta na diagnozite v DSM IV,ICD10 i OSOBENO kacestvoto na psihiatrite v bulgariq??
    Izvinqvam se ako vi mucha s tupi vurosi.

  259. Григор Says:

    @vupros?!?!: Извинението се приема, при условие да не го правите повече.

  260. гошо93 Says:

    Анафранилът има ли трайни последствия върху сексуалния живот? http://en.wikipedia.org/wiki/Post-SSRI_sexual_dysfunction

  261. Григор Says:

    @гошо93: При моите пациенти не съм забелязал подобен ефект.

  262. Силвия Says:

    Благодаря за информацията , която даваш и за труда , които си положил!
    Лично за мен беше от полза.Благодаря!

  263. гошо93 Says:

    симптомите на ОКР включват ли обсесивно влюбване?
    Ако да това при по тежките случаи ли се наблюдава или при по-леките?

  264. Григор Says:

    @гошо93: Обсесивно влюбване не съм забелязал. Но непиенето му (или това на други подходящи при съответния пациент лекарства) понякога води до обсесивно вдетиняване…

  265. гошо93 Says:

    Вчера отидох на психиатър и ми беше поставена диагноза соц.фобия.Изписа ми Деанксит 2табл дневно.Според вас подходящо ли е лечението?

  266. Григор Says:

    @гошо93: Ако диагнозата е вярна, е подходящо.

  267. гошо93 Says:

    Мерси 🙂

  268. гошо93 Says:

    11 ден пия Деанкситал,но от 5-6 дена започнах да се чувствам страно.Нищо ни ми се прави някакси живота изгуби смисъл,не ми се говори с никой,не ми се прави нищо,не мога да се концентрирам,винаги ми е скучно.Това от лекарството ли е или това е показател на задълбочаваща се депресия? Моля да отворите 🙁

  269. Григор Says:

    @гошо93: Деанкситът може в някои случаи да даде проблеми с концентрирането. Цялостната комбинация от симптоми обаче повече ми прилича на депресивен пристъп. Ако положението не се оправи до максимум седмица, бих препоръчал да разговаряте отново с лекаря си за някакъв серотонин-потенциращ антидепресант.

  270. ivelin Says:

    zapochvam kognitivna povedencheska terapiq za lechenie na soc phobiq pri d-r Petar Vasilev.Poznavate li go,dobur specialistli e ?

  271. Григор Says:

    @ivelin: Уви, нямам честта.

  272. пьид Says:

    https://www.facebook.com/ObsesivnoKompulsivniLicnosti?ref=hl

  273. гошо93 Says:

    Сигурни ли сте,че paroxetine няма ефект при OCD,тъй като съм виждал УЖ добре проведени проучвания който показват че намаля тревожността,обсесивните мисли и компулсиите и също така че е най селективния SSRI в отношение на серотонина,освен това в характеристиката на продукта(seroxat) също е посочен че лекува OCD или това е поредното шарлатанство от страна на GlaxoSmithKline за да печелят пари.Всичко това ви питам защото преди седмица почнах да приемам сероксат уж за социална
    фобия но всъщност мисля че може да имам pure obsessive OCD (страхувам се от всичко ново,изключително съм колеблив при важните избори,при промяна на средата , по гочно в избора на приятели,имам известна доза недоверчивост ).Какво бихте ми препоръчали да предприема? Може би Zoloft ili Anafranil вместо Seroxat?В момента съм много объркан,ще съм ви безкрайно благодарен ако ми дадете насока.

  274. гошо93 Says:

    А и да попитам мога да пия бензодиазепини за премахване на объркоността и колебливостта или приемането им ще бъде по-вредно отколкото полезно в дългосрочен план?

  275. Григор Says:

    @гошо93: И аз съм виждал УЖ добре проведени проучвания, които доказват какво ли не – включително че земята е плоска, Римската империя е мистификация на историците и вагиналните тампони са дело на дявола. Напоследък на всеки антидепресант пише, че повлиявал OCD, но всеки може да напише всичко. На мен все още ми предстои да видя SSRI или SNRI препарат (освен Золофт), който да дава нещо повече от едва-едва доловимо повлияване на OCD, дори при най-големи дози и най-продължително лечение.

    Социалната фобия, депресията, ОКР, паническото разстройство са заболявания от една и съща група – нещо като братовчеди. Напълно реално е да показват черти, характерни не само за конкретното, но и за други от групата. Така че е напълно възможно да имате истинска социална фобия, но тя да дава и тези симптоми. Моят съвет е да пробвате сероксат поне два-три месеца, за да разберете повлиява ли социалната ви фобия – ако да, вероятно ще повлияе и другите симптоми, които описвате. Ако не я повлиява, бих посъветвал да мислите за анафранил. Много старо лекарство, с доста странични ефекти, но и много изпитано, със силен ефект и огромен спектър на действие.

    Бензодиазепините могат да ви помогнат срещу объркаността и слабостта, но не са хубави за дългосрочно пиене. Постепенно към тях започва да се развива толеранс, а после и зависимост. Моят съвет е да ги пиете само при реална нужда – ако има как да е не по-често от два-три пъти седмично, ще е чудесно.

  276. гошо93 Says:

    най-сърдечно ви благодаря за това че ми отговорихте!!Жив и здрав да сте

  277. гошо93 Says:

    Искам да ви попитам може ли да настъпи преходно влошаване на болестта(соц.фобия)след 20 дена сероксат (10mg)сега вече е увеличен на 20мг.Дали ще има ефект????
    Има нужда от други лекарства(антипсихотици или други видове психоактивни лекарства)???Вече съвсем съм объркан(май вече имам и самоубийствени мисли,не знам колко са тежки),имам чувството че съм тежест на родителите си.В момента съм 1курс но незнам дали ще премина в 2курс,не отивам на лекции и упражнения(от страх че ще видя хора мисля че),не мога да се концентрирам,не знам какво искам,кой съм аз,МОЛЯ помогнете ми,каква е тази болест.Депресия ли е,соц фобия ли е ,шизофрения ли е?

  278. Григор Says:

    @гошо93: На първо описание ми звучи като депресия. Абсолютно невъзможно е обаче да се сложи сигурна диагноза без наистина добър преглед – по Интернет просто не става. 20 дни на сероксат е малко множко за да се влошава болестта тепърва. Освен ако увеличението на 20 мг не е било преди ден-два – тогава може да има преходно влошаване. Ако случаят не е такъв, говорете с лекаря си.

  279. гошо93 Says:

    seroxat(20mg) + fluanxol(3×0.5mg) възможно един от най-добрите комбинации при социална фобия или лекаря ме лъже нещо 🙂 ????

  280. Григор Says:

    @гошо93: По принцип всеки пациент е индивидуален при тези лекарства, но като цяло комбинацията наистина е добра и върши работа при голям процент от пациентите.

  281. petel Says:

    имам диагноза ОКР – 300мг елифай 15мг абилифай състоянието ми е задоволително след година лечение,колко да чакам да доиде това подобрение 🙁

  282. Григор Says:

    @petel: Ако след година лечение състоянието ви е задоволително, значи вече имате подобрение. И вероятно с времето ще се трупа и още. Уви, при ОКР подобрението дори в най-добрите случаи е извънредно бавно и постепенно. Лекувате ли се обаче упорито, го има.

  283. гошо93 Says:

    Кои са най-ефективните медикаменти при депресията?Питам го защото въпреки че пия Seroxat+Fluanxol още се чувствам отчаян,все едно съм в дълбока тъмна дупка,все по нещастен съм и страх ме е да не се самоубия(тоя изход ми изглежда най-логичен при определени моменти като този).Как се определя тежестта на депресията,също така как се определя ефективността на лечението(критериите ако може да ги изброите).Наистина моля ви се да ми отговорите на въпросите подробно,в момента съм много отчаян 🙁

  284. гошо93 Says:

    Да се надявам ли на хубав живот като цяло или ще съм самотен,деприран човек без семейство и деца и просто цял живот ще страдам(при това положение най-добре е да се прекратят страданията завинаги)

  285. гошо93 Says:

    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2253608/
    Според вас верни ли са тия резултати?

  286. Григор Says:

    @гошо93: При различните пациенти са най-ефективни различни медикаменти и комбинации – трябва да откриете своята. Търсенето ѝ иска много търпение, но си струва. Намерите ли я, абсолютно се надявайте на хубав живот като цяло – ще го имате!

    За резултатите – трябва да седна да анализирам статията много внимателно, и вероятно да ѝ отделя няколко дни. Уви, просто не мога да си го позволя в момента.

  287. Name Says:

    Искам да споделя моята история с ОКР и съвети за някои неща, които открих, че ми помагат.
    Първото ми ОКР започна в тийнейджърска възраст. На около 16 год. възраст започнах да имам обсесивни мисли за това, че може да съм гей. Не бях чувствал привличане към мъже, винаги се бях възбуждал и интересувал от момичета. Мастурбирах гледайки хетеросексуално порно. И въпреки това когато например бях сред хора и отбелязвах как някой мой приятел е заякнал (от практикуването на някакъв спорт или фитнес) започвах да си мисля “аве да не съм обратен, защо забелязвам, че е заякнал?”. Стигнах до там дори да се насилвам да гледам гей порно в нета, за да проверя дали няма да се възбудя. Не се възбуждах, но мислите не спираха. Още по-страшен за мен самия беше варианта да се превърна в гей само заради самото ОКР. Бях чел, че в затвора някой мъже можели временно да станат хомосексуални, та и аз си мислех, че е възможно ориентацията ми да се промени само от мисли за промяната й. Една вечер ми беше толкова тежко, че се бях разплакал (опитвах се да си представям сексуални сцени с мъже, за да видя дали ще се възбудя), майка ми и баща ми ме питаха какво ми има. Аз им казах “ако случайно съм обратен, дали пак ще ме обичате?”. Родителите ми приеха този вариант и казаха, че няма проблем. След това им обясних по-подробно за какво иде реч и как винаги съм имал сексуално привличане към момичета, но са започнали да ми се появяват някакви мисли. Настоях да ме заведат на психиатър. След няколко дни отидох при психиатър, не помня вече кой. Пита ме какво ми има, обясних му… и той ми каза, че просто трябва някак си да приема, че тези мисли съществуват, но да не действам над нещата, които ме карат да направят (тоест например да не си проверявам ориентацията гледайки гей порно или представяйки си гей сцени). Препоръча ми и повече общуване с хора, занимания със спорт, хоби и прочие. Според него бях твърде “второсигнален” (т.е. много премислям и анализирам нещата) и това е довело до ОКР. След тази консултация мислите почти спряха, но най-пълното и дълготрайно излекуване за мен беше заниманието със странични неща и избягването на това да стоя вкъщи няколко дни последователно (лятната ваканция примерно). Забелязах, че ако спа дълго време на сутринта ОКР ми е по-активно през деня (някак си бях по-сънлив през целия ден). Затова започнах да спа по по-малко (около 6-7 часа). Започнах да карам колело, излизах повече с приятели и въпреки, че покрай някои от тях пак ми се появяваха обсесивни мисли (например “ако бях гей тоя щеше да ми се струва сладък” и подобни) тотално ги игнорирах и се стараех да вляза в нормалното общуване. Разбрах и, че е напълно нормално за мъж да може да определи относителната красота и на мъж, не само на жена (до тогава си мислех, че ако си мисля, че някой мъж е физически красив, значи съм обратен).

    Сега съм на 23 и това ОКР е зад гърба ми. От време на време имам други ОКР-прояви, например тревожност за сигурността на близки. Или пък инцест-мисли. Например когато майка ми ме прегръща чувствам гърдите й опрени до мен, а когато се прегръщам с някое момиче и чувствам нейните гърди се сещам за майка ми и ми става кофти щото ми напомня за кръвосмешение по някакъв извратено странен начин… А като ми стане кофти, че съм се сетил за това, се чувствам кофти от това, че може пак да имам обсесивни мисли и прочие и прочие. Изобщо един такъв цикъл, но пак най-доброто решение е да приемеш тези мисли, да разбереш, че лимбическата нервна система в мозъка го прави за твое добро. Явно лимбическата ми система се опитва да ме предпази от инцест с майка ми (естествено че няма да направя нищо подобно).

    Друго, което открих, че ме повлиява позитивно освен приемането на мислите, спорта и страничните занимания като цяло, е витамин Д (независимо дали под формата на слънчева баня или хранителна добавка), както и цинк и магнезий. Сякаш откакто вземам витамин Д се чувствам по-концентриран и по-добре мога съзнателно да управлявам мислите си.

    Та, за мен ключови при лекуването на ОКР са:
    – приемането на това, че лимбическата нервна система генерира тези мисли, за да ме предпази от нещо
    – спорт (ходя с колело до университета; от време на време фитнес, който също ми действа антидепресивно)
    – странични занимания (социални контакти, четене, филми и др.)
    – витамин Д, цинк и магнезий (не знам точно как действат, може би повишават серотонина и затова сякаш по-лесно мога да управлявам мисленето си в случай, че някоя обсесивна мисъл дойде)
    – избягване на твърде много сън (ако съм спал много после цял ден съм сънлив и сякаш по-лесно се отдавам на отнесени, въображаеми мисли, което включва и ОКР мисли)

    Най-много обсесивни мисли ми се появяват когато съм сам в тиха стая през деня и нямам какво да правя. Затова и гледам да избягвам тази ситуация и да си намирам занимание.

    Нещо, което сега си мисля е как да намаля страховете си като цяло до минимум. Ясно е, че човек трябва да има някакъв минимум страхове, за да може да остане жив. Но в днешния свят опасностите просто не са онова, кеото са били милионите години, когато човешкият мозък е еволюирал. А и има една поговорка “Човек започва да живее истински, едва когато преодолее страха от смъртта”.

  288. Gergana Says:

    Zdraveite I ot men.Stradam ot tejko OKR ot 13 godishna.
    Obsesiite mi sa nai raznoobrazni kakto I ritualite,koito kogato
    po malka biaha vanshni,sega se sluchvat v glavata mi.Niamam
    nito minutka spokoistvie I neprekasnato se opitvam da ubejdavam
    sebe si za neshta koito vsashtnost sa mi predelno iasni..,I vse pak
    imam nujdata da si poviarvam sama koeto e vazmojno samo sled
    spazvaneto na konkretni rituali.Istoriata mi e izkluchitelno dalga..,
    za sajalenie az ne samo imam OKR no I vrodeno chustvo za
    malocennost.,za vina.Nemoga da bada shtastliva ako niakoi strada..,
    I vsiakakvi podobni..,izobshto neshto v men mi nashepva Che izpbshto
    ne zaujavam da sam shtastliva..,ta dori I kogato s pomoshta na
    lekarstva I samokontrol komvulsiite prestanat..,se poiaviava tozi
    glas koito mi kazva Che sam nezaslujeno shtastliva.OKR si e tragvalo
    mnogo pati no se zavrashta tai kato izlekuvaneto mi znachi shtastie
    na koeto az “ne sam gotova”.Mnogo mi haresa napisanoto ot doktor
    Grigor, saglasna sam s vsichko.Dosega sam priemala samo Seropram
    I Rivotril..,ot koito Sam imala izvestno podobrenie.Jiveia v chujbina
    no bih iskala da posetia Dr.Grigor zashtoto mislia che otkrih chovek
    koito poznava mnogo dobre tazi materia.

  289. Григор Says:

    @Name: Мисля, че единственият ви реален проблем е ОКР (за щастие не твърде тежко). Тази „второсигналност“ ми прилича на проява на болестта (и е вярно, че на свой ред я засилва). Към ключовите неща при лекуването на ОКР, които изброихте, бих добавил още едно: прекарване на колкото се може повече време в компанията на хора. Колкото повече хора, толкова по-добре. И не просто стоене в тази компания, а активно общуване с тях.

    Ако нещата започнат да се влошават, мислете за медикаментозно лечение. Колкото по-навреме го започнете, толкова по-лесно и бързо ще ви вдигне. Няма да стане за ден или два, лечението на ОКР продължава с години. Но повярвайте ми, отлагането му не води до нищо добро.

    @Gergana: Ако живеете в чужбина, ще е доста трудно да дойдете до София, за да ме посетите. Ако го можете – добре. Ако не – няколко съвета.

    Първо, потвърдете си много добре диагнозата, поне при един добър специалист, за предпочитане дори при двама. ОКР изисква изключително сериозно лечение, и наистина го изисква – затова е нужно диагнозата да е сигурна.

    Второ, намерете си специалист, който ще ви даде реално лечение. Серопрамът е почти без ефект при ОКР, Ривотрилът е чисто симптоматичен. По-горе в записа ще прочетете лекарствата, за които съм се убедил, че имат ефект.

    Важно е не само да се лекувате с лекарства, но и да прилагате целия психотерапевтичен арсенал, който също ще намерите описан по-горе. При вас са ключови два момента.

    Единият е непрекъснато да работите за повишаване на самочувствието си – при вас то е нереално, болестно ниско. Истината е, че сте чудесен човек, който заслужава да е непрекъснато щастлив и сте напълно готова да бъдете щастлива – никога не го забравяйте.

    Другият момент е да се борите с компулсиите – борбата с тях е основният и почти единствено ефективен начин срещу обсесиите (натрапливите мисли). Винаги, когато се появят, по всички възможни начини.

  290. гошо93 Says:

    imate li opit s selegilina i da popitam moje li da se poqvi dyskinezia pri lechenie s 1.5mg fluanxol

  291. Gergana Says:

    Blagodaria vi za otgovora.Az shte idvam v Sofia prez avgust mesec kak
    mogla da vi posetia,kade moga da se obadia da si zapisha chas.

  292. Григор Says:

    @гошо93: Със сележилин нямам никакъв опит. Обикновено 1.5 мг флуанксол е твърде малко, за да се появи дискинезия, особено ако не се използва с години – вероятно е възможно при твърде малък брой пациенти,

    @Gergana: Пишете ми на адрес grigor в този сайт – ще се уговорим.

  293. Gergana Says:

    Dobre,doktore,shte vi pisha v tozi sait
    kogato nablijava datata mi na idvane
    da se razberem.Iskam samo da popitam
    oshte niakoi neshta sega,tai kato poslednite
    dve sedmici sam v taka da se kaje epizod,
    na intezivno OKR.,edinstveno fakta Che e
    klasificirano kato zaboliavane me uspokoiava
    malko.Parvite chasove sled kato cheta materiali
    na tazi tema siakash saznanieto mi se proiasniava,
    obsesiite izglejdat naludnichavi,no na drugia den
    oshte shtom se sabudia vsichko si e sashtoto.
    Otnovo me pleniavat I niama krai…Bih iskala
    da popitam kak se klasificira tova zaboliavsne,
    v smisal tova niakakv himichen proces li e varhu
    koito az niamam kontrol ili zavisi ot men?Bi li moglo
    tozi otvratitelen cikal da bade prekasnat maprimer s
    obeshtanie pred niakoi ili v imeto na neshto?
    Ili ako tozi proces e himichen to podobno obeshtanie
    bi vloshilo neshtata tai kato shte bade trudno da bade
    izpalneno?

  294. Григор Says:

    @Gergana: Всеки орган в човешкото тяло си има функция. Тази на мозъка е да свързва „материалното“ (биохимия, невроанатомия и прочее) с „нематериалното“ (личност, психология и прочее). Той го прави, като „сдвоява“ нещата – в него определени химични и пр. процеси са в същото време определени „личностови“ или „психологически“ процеси. Така че въпросът дали нещо е биохимия или психология е принципно грешен, точно както детската закачка дали крокодилът е повече зелен, отколкото плосък, или обратното.

    В някаква степен вие имате контрол върху това заболяване. В някаква обаче – не. Например, ако обещаете (или се мотивирате по какъвто и да е друг начин) да се борите с компулсиите си, това с времето ще ограничи и натрапливите мисли (обсесиите), и по този начин ще облекчи болестта. Ако приложите и всички други средства от арсенала на анти-ОКР психотерапията, сигурно резултатите ще бъдат още по-добри. Но ако заболяването не е в най-лека фаза, само психотерапията вероятно няма да е достатъчна, за да го излекува напълно или дори задоволително. А ако фазата е малко по-тежка, тези подходи може дори да нямат ефект, или той да е много слаб. В такъв случай ще заработят добре само след като се повлияете добре от лекарства.

    Доколко подобно обещание би подобрило нещата е въпрос на преценка. Колкото по-трудно е да бъде изпълнено, толкова по-добър е резултатът после, но само докато бива изпълнявано – иначе казано, докато изпълнението му е посилно. Стане ли непосилно, резултатът може да е обратният. Трябва да прецените докъде и за какво да си обещаете. Критерият е, че трябва да не ви е съвсем лесно да спазвате обещанието, но да ви е по силите.

  295. Name Says:

    Григор, мерси за отговора! След като написах горния си пост реших да видя дали наистина има някаква наука в това колкото повече спи човек толкова повече да е депресиран и обратното. И интересното е, че изглежда че има:

    http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=why-sleep-deprivation-eases-depression
    и самото изследване макар че това е върху плъхове, някъде по-рано бях намерил и сходно върху хора със същите резултати:
    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12127089

    Доколкото разбирам колкото по-малко спи човек (и май реално колкото по-малко фази с REM сън има), толкова повече серотонин остава ‘активен’ в мозъка, което има ефект подобен на анти-депресивните лекарства.

  296. Gergana Says:

    Благодаря отново за отговора.,радвам
    се че намерих човек,който наистина ме
    разбира.

  297. Едуард Пюзантян Says:

    Здравейте!
    Попаднах на блога ви преди месеци, докато търсех друга информация и трябва да призная, че съм впечатлен от яснотата и детайлността на описанието на ОКР, както и от коментарите и техния анализ!
    Първоначално реших, че не ми е работа да се обаждам, но сега вече си мисля, че трябва да ви пиша.
    Причината – от доста години се занимавам с това да помагам на хората да разбират себе си, проблемите си, средата си и така да си решават ред проблеми, в това число и психологически. Не искам да задълбавам в подробности още сега, защото предполагам, че и без друго ще имате въпроси …
    Особеното в моята работа с човешките проблеми е, че съм си изградил принципен модел на здравето, който за разлика от други школи, разглежда човешката система по-скоро като информационна структура. Чисто информационните, функционалните и органичните нарушения разглеждам като функция на повреден, непълен или неправилно свързан пакет информация в човешката система. Оправим ли информацията – другото има шанс да се оправи … и се оправя … 🙂 … Защото информацията е в основата на нещата – поне при човека е така! Неговото тяло, за разлика от машините, има почти безкрайни възможности за самовъзстановяване, саморегулиране и адаптация … стига да му се подаде и активира правилния алгоритъм за действие. А всички алгоритми са ни достъпни, трябва само да ги открием и приложим.
    Звучи просто, но на практика не е лесно … и все пак работи!
    Това, което работя, не е точно психология, а форма на логотерапията – дейност, ориентирана върху намирането на личностен смисъл и на приемливи алтернативи на взаимодействието със света. Моята роля е да информирам, изяснявам, насочвам и помагам, а клиентът сам избира на кой етап какво да прави … и резултатите са много спонтанни и приети (почти) без сътресения и съпротиви. Процесът, закономерно, рядко е еднопосочен и линеен, но все пак е много по-бърз и по-естествен от повечето психотерапевтични школи и в крайна сметка дава добри резултати. И най-важното, че промените са стабилни и трайни!
    Много бих искал да работя върху ОКР, защото за мен тази проблематика си е ново предизвикателство. Някои от случаите тук са наистина много подробно и колоритно описани и детайлите в тях ме карат да си мисля, че шансовете ни за успех са, скромно казано, достатъчно големи. … а като имам предвид и кошмара, в който някои от вас живеят, както и факта, че помощта ми поне не би навредила, мисля, че просто трябва да опитаме. … Убеден съм!
    Очаквам всякакви коментари и мнения, както и вашите въпроси. Нека заедно да обсъдим уместността на моята евентуална намеса и ако трябва, да действаме!

  298. Григор Says:

    @Едуард Пюзантян: Психотерапията е полезна част от лечението на ОКР, ако е правилно насочена. При ОКР е увредено усещането за собствено място, способност за справяне с предизвикателствата, себестойност и значимост – тоест, намирането на личностен смисъл би могло да е от добра полза.

    Другият елемент обаче – намирането на приемливи алтернативи за взаимодействието със света – може да бъде проведен правилно или неправилно. Правилни са тези начини, които окуражават болния да се престрашава и да пробва новото. Неправилни са тези начини, които го ограничават до „изпробваното и работещото“ (което при ОКР на практика води до много ограничен и все по-стесняващ се кръг все по-изкривени контакти със света).

  299. Едуард Пюзантян Says:

    Това имах предвид – смисълът е ключов. Дори здравият индивид, като загуби смисъла, е въпрос на време да влезе в патология. А обратното – намирането на смисъл – понякога дава изумителни резултати.
    Колкото до намирането на алтернатива на принципа “опит-грешка”, неслучайно загатнах, че “Моята роля е да информирам, изяснявам, насочвам и помагам …” … сетете се какво се крие зад това … илюзионистът не бива да изкарва всички зайци от цилиндъра наведнъж, нали !? 😉

  300. Григор Says:

    @Едуард Пюзянтян: Мъничко съм чувствителен на тема загатвания и илюзионизъм, когато става дума за здравето на хора. Особено при положение, че ОКР е може би най-мъчителното за пациента психично заболяване. Разбирам добрите намерения, но въпреки това оставам с някакъв привкус на… мфффф… 🙁

  301. Едуард Пюзантян Says:

    Григоре, мисля, че сам се опроверга. Това “мффф” си е чисто загатване 🙂 Аз нямам проблем да го приема, защото понякога неконвенционалните изразни средства са по-подходящи от познатите думи … и все пак, формално погледнато, това междуметие си съдържа голяма доза неопределеност …
    Разбирам какво имаш предвид с последния си коментар, но мисля, че избързваш със заключенията си … още повече, че сам казваш, че са безпочвени и се базират само на личните ти разбирания за водене на разговор. Подобно субективно решение заслужава уважение ако касае само теб, но в случая не е така.
    Така че аз предлагам да се фокусираме върху обсъждането на един по-сигурен подход, вместо да отхвърляме анблок. Разбирам, че ти концепцията ми, като цяло, вече я прие, така че ако имаш въпроси относно някакъв детайл в работата ми, по-добре е да ми пишеш лично. Тук няма как да споделям всички детайли, защото някои прийоми на работата ми могат да бъдат успешно приложени само ако се заобиколи бариерата на разсъдъка (и точно това е смисъла на думите ми за илюзиониста – не се разкрива, докато работата не изисква разкриване). Защото ако клиентът ми е информиран предварително за това какво и как ще правя, това неминуемо включва цензурата на разсъдъка и оценъчността и така работата ми се затруднява и дори саботира.
    Нека се спрем на основното – предлагам нещо, което нито аз, нито хората тук сме опитали и ако ще пристъпим към прилагането му, нека не създаваме негативни настроения – това може да отключи психологическите механизми на стигматизацията и да обрече работата на провал. Никой няма полза от това. Научният позитивизъм залага на провеждането на непредубедени повтаряеми експерименти или практики и докато не сме направили това, няма да е коректно да коментираме, най-малкото за да не опорочаваме резултатите. … още повече, че това не е някакъв маловажен експеримент, а съдби на живи хора.
    Впрочем нека и други изкажат мнение за уместността на моята намеса. Аз лично знам, че намесата ми няма да донесе рискове и само може да помогне. Но нека всеки сам решава, без да му се месим и да създаваме предварителни настройки.
    А ако ти имаш желание да обсъдим още детайли, винаги съм готов, но това ще стане лично. Клиентът трябва да е по възможност минимално обременен с паразитна информация. Има случаи, в които осведомеността може да се превърне в сериозна пречка!

  302. Григор Says:

    @Едуард Пюзантян: Ами не, не съм приел концепцията като цяло, защото още не знам нищо конкретно за нея. Моят съвет е, ако имаш нужда от потвърждение, да работиш единствено и само с доброволци. Българското законодателство изисква информираност на пациента точно какво ще се прилага с него, така че при твоя подход си уязвим юридически.

    А за знанието, че определена намеса няма да донесе рискове… аз се занимавам с психиатрия вече повече от 20 години и нямам такава увереност. И, да си призная, ме е мъничко страх от хора, които я имат. Ако са гении, е чудесно. Но уви, повечето не са.

  303. vesotod Says:

    Григор, извинявай, че ти се бъркам, но ти предлагам да го изтриеш този Едуард Пюзантян от блога. На всички е ясно, че ти си максимално добронамерен и затова го оставяш, но хората се лутат и много от тях може да решат да го посетят. Аз както знаеш освен 10-те психиатъра съм сменил и 7 психолога. Всичките 7 колкото и да са били самонадеяни като чуят диагноза ОКР и започват или тотално да бият отбой, или стават много предпазливи в изказванията си и никой не си е позволил да каже, че това заболяване може да се лекува само с психотерапия, както си позволяват да казват за други психични заболявания. Този Пюзантян съм го срещал в най-различни блогове преди 2 години, когато още мислех, че мога да намеря някой психотерапевт, който да помогне на Вальо. Още тогава реших, че явно си прави само реклама и е адски самонадеян без да е ясно какви точно умения притежава. Определено считам, че хората могат да “потрошат” много пари, докато не разберат, че не може да им помогне.

  304. Григор Says:

    @vesotod: И аз имам усещане, че човекът просто се рекламира, но съм склонен да допусна, че съм пристрастен. Само че ще се оглеждам за хора, потърсили помощ при него. Ако се окаже обикновен шарлатанин, ще му посветя специален запис. Болните заслужават да бъдат предупредени, ако някой ги мами.

  305. гошо93 Says:

    Според вас при Общо тревожно разстройство какъв медикамент трябва да се приложи?!?(прегабалин,венлафаксин или само само когнинтивно поведенческа терапия)
    Моля ви дайте ми насоки,че вече ми писна,искам да съм нормален човек.В момента пия Seroxat 20mg + 3×0.5mg Fluanxol.Кажете ми има ли шанс да се оправя изобщо,вече не мога да търпя положението!

  306. Григор Says:

    @гошо93: Това трябва да го каже вашият лекуващ лекар. Никой не може да сложи истински добра диагноза на подобно заболяване само по Интернет общуване. Ако някой претендира, че може, ви лъже.

  307. гошо93 Says:

    Преди 6-5 години имах симптомите на ОКР,обсесиите и компулсиите продължиха около 1 година.възможно ли при ОКР да се премине в ремисия?Тогава не съм взимал медикаменти.Сега имам диагноза соц.фобия и общо тревожно разтройство и пия Seroxat 20mg i Fluanxol 3×0.5mg i Atarax pri nuzda.Може ли някакси още да имам ОКР в смисъл тревожността да причинен от ОКР или при ОКР задължително трябва да присастват ритуалите за да е ОКР?

  308. Григор Says:

    @гошо93: Да, напълно е възможно при ОКР да се премине в ремисия – това е и целта на лечението. ОКР е близък роднина на депресиите, социалната фобия (а и доста други фобии) и тревожното и паническото разстройства – затова е трудно да се отговори на последния ви въпрос.

  309. Иван Says:

    Привет ! Имам симптоми на ОКР от 4 години , който се изпразяват в лека степен (според мен) придружени със депресивни състояния и съмнения за параноидна шизофрения. Въпросът ми е може ли някой да ме насочи към специалист.
    За себе си мога да кажа, че съм активен пушач, употребявам алкохол, употребявал съм психо активни вещества като амфетамин, метамфетамин, екстази и системно пушене на марихуана, също така имам фетишистки трансвестизъм. Мога да кажа още много неща за себе си но просто ми е неудобно и не мисля, че тук е мястото. Очаквам помоща и вашите съвети, Благодаря предварително.

  310. Григор Says:

    @Григор: Според мен добра работа могат да свършат специалистите в „Свети Наум“, София. Моят съвет е – не се колебайте, потърсете ги. За простаците изрази като „психиатър“ и „лудница“ могат да звучат обидно, но за нормалния човек те с нищо не са по-различни от „хирург“ или „кардиология“. Не се бойте – те са лекари като всички други.

    За особеностите – специалистите могат да ги преценят по-добре. Активното пушене, включително на марихуана, всички си знаем, че не е добра идея – потърсете какво се крие зад тези проблеми. Каква ваша нужда те успокояват и запълват. Знаете ли я, вероятно лесно ще намерите по-малко навреждащ ви и по-качествен начин да се чувствате добре. А за личните особености – според мен докато не вредите на околните или себе си, всичко е ОК.

    Успех!

  311. гошо93 Says:

    Според вас съществува ли нещо като обсесивна любов или това са глупости,а платоничната любов може ли да причини депресивен епизод?Тези въпроси може да ви се струват смешни но наистина е важно за мене да ги отговорите.А може ли да пробвам с Anafranil дали ще получа някакво подобрение?

  312. Григор Says:

    @гошо93: И обикновената любов може да бъде достатъчно обсесивна. Също, всяко по-силно чувство може да причини депресивен епизод, ако не попадне на място – включително платоничната любов. Съмнявам се да получите за тях подобрение от антидепресанти.

  313. гошо93 Says:

    Човек ако почнал да си пита смисъла на живота това нормален въпрос ли е или признак за депресия?

  314. гошо93 Says:

    Според вас има случай при който смъртта е по-логична от живота(примерно резизтентна депресия)

  315. гошо93 Says:

    последния въпрос е малко труден но бих искал да знам мнението ви по въпроса,поради причината че понякога някои малко на брой но все пак съществена част от болните въпреки че сменят над 20 медикамевта в продължение на 5+ години не получават облекчение.

  316. Григор Says:

    @гошо93: Липсата на този въпрос е признак на ограничен интелект. Напълно резистентни депресии няма, като начало – плюс това, с времето се откриват нови и нови лечения, които умрелите пропускат. Болест се лекува не с количеството медикаменти, а с това да са правилните.

  317. Нико Says:

    Имам близък с ОКР, но категорично отказва да отиде на психиатър.Казва, че му е нужно спокойствие и нищо друго. Какъв друг вариант има за лечение?

  318. Григор Says:

    @Нико: Посещение от Христос или друг месия. 🙁

  319. koruin Says:

    Здравейте.Искам да споделя за моя проблем и да помоля за помощ.Когато бях на 20 години се повяиха натрапливи мисли свързани със страх от болести, страх от излизане навън, страх да не се изложа пред хора.Постепенно занимавйки се с неща от живота ги минимизирах до декември 2012г.Тогава преживях силен стрес и след два месеца почувствах силна депресия.Пих известно време деанксит.След това се появиха натрапливи сексуални мисли и отидох на лекар който ми предписа Золофт.От деня в който започнах да пия золофт тези мисли изчезнаха и се появи адски страх от полудяване.Страхувах се да седя сам за да не започна да си говоря сам наум.Звучи откачено.Отворих да чета за раздвояване на личността и шизофрения.И тогава се започна ужаса.Започнах да се анализирам дали не съм болен от шизофрения.Появиха се натрапливи мисли в главата все едно в трето лице в смисъл все едно коментирах моите действия наум и това започна да ме кара да мисля че това е шизофрения.Продължих да чета в нета за тази болест хващах се за всеки симптом.Постоянно се лутах между ОКР и шизофрения кое от двете е.Ослушвах се дали всеки звук е реален и т.н.А когато прочетох че антидепресантите отключнат шизофрения паниката ме овладя напълно.Започнах да си задавам въпроса осъзнавам ли го започнах да си съмнявам дали го осъзнавам че това е плод на моите мисли или наистина имам раздвояване на личността.Непрекъснато започнаха да ми минават такива мисли през главата все едно всеки момент някой ще има до мен в ума ми като при тях.Кажете ми това ОКР ли е или шизофрения.Защо чувствам симптомите от внушение или золофта е отключил шизофрения.Всичко от 20тата ми година досега вървеше като ОКР.

  320. Григор Says:

    @koruin: При шизофренията всъщност няма раздвояване на личността, това е популярна заблуда. Нито пък говоренето сам на себе си наум или на глас е по-често, отколкото при здравите хора (а при тях се случва почти на всички). Далеч по-чести са неща като чуване на гласове и виждане на неща, които никой друг не чува и не вижда, примерно.

    По-вероятно ми се струва ОКР-то (ако диагнозата е правилна) да не е достатъчно добре медикирано. Говорете с лекаря си в тази насока. Възможно е дозата Золофт да трябва да бъде повишена, ако това не е противопоказано при вас по някаква причина. Или той да бъде сменен или допълнен с друг антидепресант, примерно Анафранил. Лекарят ви ще знае несравнимо по-добре от мен какво е подходящо при вас и какво – не.

  321. koruin Says:

    Благодаря за отговора.Изчетох постовете нагоре по темата снощи и в мен се вкопчи усещането че золофт може да е отключил тази симптоматика тъй като може да се е повишило нивото на серотонина.При ОКР има ли като обсесия страх от разболяване от определена болест до степен че да чувстваш симптоматика.Възможно ли човек да се разболее от тази лоша болест ако си го самовнуши.Защото при мене явно се получи следното в момента в който се отърсих от натрапливите сексуални мисли същата вечер се отключи този страх който първо беше от полудяване, след това се трансформира в страх от шизофрения.Търсех непрекъснато доказателство че нямам тяхната симптоматика и затъвах все повече.Всяка сутрин се будех с мисълта кой заблуждавам шизофрения е и отварях лаптопа за да чета отново и отново.Появиха се мисли в главата ми които ме плашеха, впоследствие започнах да изпадам в паника от мисълта че аз явно не осъзнавам че това са мои мисли защото винаги се успокоявах че при тях няма осъзнаване.И така се оплитам постепенно в страховете и усещанията които изпитвам вече вероятно плод на тях или пък може би наистина съм болен.Не знам вече какво да мисля и в какво да вярвам.Обръщам се към вас за съвет тъй като виждам че имате опит в лечението на ОКР.Какво имате предвид в статията ако по време на приема на антидепресант се забележи отключване на шизофрения.често ли се случва това имате ли опит с такива пациенти при които това се е случило.

  322. Григор Says:

    @koruin: Страхът от разболяване често води до усещане на съответната симптоматика дори при напълно здрави хора. Освен това, при ОКР той е един от най-честите страхове. Реално разболяване от шизофрения само от страх от нея обаче е на практика невъзможно, особено при болен с ОКР – то е противоположно на шизофренията.

    Шизофрения може да се отключи при приемане на антидепресант общо взето при две обстоятелства. Първо, ако диагнозата ОКР е погрешна и проблемът е друг, при който нивото на серотонина не е понижено. И второ в добавка към първото, ако човекът при това е и генетично податлив на шизофрения. (Напомням – тя е обратното на ОКР. За да е податлив генетично човек на нея, това означава по начало серотонинът му да е завишен, а тогава няма как да има ОКР.)

    Накратко – мисля, че нямате никакви основания да се боите от развиване на шизофрения.

  323. Gergana Says:

    Др.Григор моля да ми дадете номер да се
    Свържа с вас.

  324. Григор Says:

    @Gergana: Можете да ми пишете на е-майл grigor в сайта gatchev.info.

  325. Jean Paul Gaultier Says:

    При тревожните разстройства (вкл ОКР) наблюдава ли се когнитивен дефицит като при депресията? С ОКР съм и в последните няколко месеца мисля по неподредено от преди, трудно разбирам някои неща, по-трудно си спомням някои неща и по-трудно се справям с информация и решаване на поставен проблем. Забелязал съм че при мен нещата следват някаква градация – постепенно влошаване на способностите за справяне с живота, постепенна загуба на интерес и удоволствие. По в началото на ОКР-то нещата бяха по-добре. Друг път имам чувството че съм на цикли – ту съм добре ,ту съм зле. В интерес наистината постепенно изгубих повечето си способности за забавление и приятни емоции, дори бих могъл да кажа ,че нямам емоции или е трудно да ги охарактеризирам ,общо взето съм безчувствен , гледам нещата отстрани, без да ги чувствам. Дали имам симптоми на клинична депресия или това е от ОКР-то или нещо друго?

  326. Григор Says:

    @Jean Paul Gaultier: Депресията и ОКР са биохимични братовчеди, така че нищо чудно да е смесена картина.

  327. гошо93 Says:

    ОКР се характеризира с намалена активност на префронталния кортекс и лимбичната система увеличена активност на амигдалата нали така или греша?

  328. гошо93 Says:

    На кой модел се привърженик в психиятрията : на биологичния модел или психосоциалния модел примерно при ОКР,депресивно растройство и при другите ?
    Според вас има ли прекалено ненужно използване на медикаменти примерно стимуланти при ADHD и тн?

  329. Григор Says:

    @гошо93: Промените в активността на мозъка при ОКР са доста по-сложни от това. Всяка от тези структури изпълнява и огромен брой други функции. Затова по промени в активността им да се правят изводи дали има ОКР и т.н. според мен е доста пресилено.

    За моделите – според мен двата модела отразяват две различни страни на един и същи процес. При някои пациенти водеща в развитието на болестта е биологичната страна, при други – психосоциалната.

    За стимулантите при ADHD – при някои пациенти използването им е нормално, при други – прекалено, при трети – недостатъчно. Според мен да се правят обобщения по въпроса е безсмислено. Все едно е да се пита дали хората като цяло са високи, или ниски.

  330. Anonymous Says:

    Абе ти луд ли си или искаш да прелешпериш някоя пара-ако зависеше пряко от мен веднага бих те изпратил на подходящото място. Каква е тази диагноза която я поставяш-ти наистина си обсебен но от самия себеси Конец связи.

  331. Григор Says:

    @Anonymous: Сигурно доста хора тук са щастливи, че не зависи от теб. И надали биха искали от теб да зависи каквото и да било – дори ти. Просто не те мразят чак толкова.

  332. гошо93 Says:

    Според вас какъв ефект бихме очаквали от комбинацията на Venlafaxine,clomipramine,bupropion,според мене тази комбинация ще притежава доста активиращ профил наистина така ли е?

  333. Григор Says:

    @гошо93: Ако прибавите и още нещо отгоре, може да има перманентно успокояващ профил. Моля ви, не си правете експерименти със здравето си. Последствията са си за вас.

  334. гошо93 Says:

    След като доста поразгледах информацията за депресията,и личен опит все повече започвам да смятам че антидепресантите нямат почти никакъв ефект,това го показват проведените
    проучвания които поразгледах примерно 56% ремисия след лечение с антидепресант и 50% след лечение с плацебо.Още повече повярвам на тия проучвания след като вече съм сменил 3 АД (paroxetine,sertraline,escitalopram).Май още доста години ще трябва да изчакаме преди психиатрията да стане наука а не псевдонаука за която почнах да я смятам с времето.

  335. гошо93 Says:

    Май в повечето случаи настъпващото подобрение се дължи на спонтанна ремисия а не на АД.

  336. гошо93 Says:

    Бих искал да попитам вашето мнение по въпроса за канабиса за личностовото развитие и дали причинява амотивационен синдром.проучванията които съм разгледал показват че няма отрицателен ефект но някакси не ми се вярва според мен причинява някаква несериозност вндивида.Вие какво мислите по въпроса ?

  337. Григор Says:

    @гошо93: Ако потърсите достатъчно, ще намерите „изследвания“, съгласно които плацебото лекува в много по-голям процент от случаите от лекарствата. И ви обещавам, че на вас те ще ви изглеждат точно така достоверно, както и най-истинските.

    Реалното положение можете да го видите в психиатриите. Аз поне го виждам достатъчно често. Идват болни, които са страдали в течение на месеци, години, понякога десетилетия. Дава им се лекарство. В огромния процент от случаите до месец-два-три имат много прилично подобрение. Ако след това имат глупостта да спрат лекарството, преди да бъдат излекувани, болестта се връща. „Изследванията“ могат да показват всичко – това, което го виждат очите ми, показва че лекарствата помагат.

    За канабиса – той има някои показания, но аз не бих го приемал без реална медицинска нужда. Върху личностовото развитие той причинява ефект, подобен на този на всеки по-слаб наркотик – кара хората да разчитат на неговата помощ, вместо на волята си. Да, волята не винаги може да победи сама, но канабисът поизкушава човек да разчита на него, а не на себе си, дори когато може да се справи. А това вече е душевен мързел, и надали е плюс в личностовото развитие.

  338. гошо93 Says:

    Идентичната криза за която говори Ерик Ериксон на а коя болест съответства или е времено състояние k

  339. Григор Says:

    @гошо93: Можете да прочетете подробности тук.

    Изобщо, ако по-често се допитвате до Гугъл, ще спестите много време на околните. А някои от тях нямат излишно време.

  340. georgi Says:

    Здравейте ! В по-горните си постове Г-н gatchev казвате, че иновацията при справянето с натрапливите действия и ритуали е противопоставянето им и неизпълнението им.А как да противодействаме на натрапливите мисли тогава ?Надявам се да сте ме разбрали.Благодаря !

  341. Григор Says:

    @georgi: Начинът да се противодейства на натрапливите мисли е да се противодейства на натрапливите действия и ритуали. Колкото по-успешно и по-дълго противодействате на натрапливите действия и ритуали, полкова по-редки и по-слаби стават натрапливите мисли, които ги пораждат. И обратно – колкото повече се поддавате на действята и ритуалите, толкова по-чести и силни стават натрапливите мисли.

  342. georgi Says:

    Благодаря ви за изчерпателния отговор!А преди дни прочетох в един форум мнението на човек, който твърдеше, че Окр е заболяване между Депресията и Шизофренията.Така му казал психиатъра му.Искам да ви попитам има ли нещо вярно в това твърдение?Благодаря!

  343. Григор Says:

    @georgi: ОКР е донякъде сродно на депресията, но няма нищо общо с шизофренията. От биохимична гледна точка в известна степен е противоположно на шизофренията (макар и не като симптоми или анатомично-физиологични промени).

  344. gosho93 Says:

    Tazi sedmica po TV7 v predavaneto na Karboski stavashe vupros za edno momiche koeto e “zavladano” ot satana :),spored men stava vupros za OKR vie kakvo mislite po vuprosa?

  345. Григор Says:

    @gosho93: Мисля, че времето ми е по-нужно за сериозни и нужни неща.

  346. Jean Paul Gaultier Says:

    Открих едно лекарство Лепонекс /клозапин/. Значи няма такова мощно успокоително, сигурно надминава триста пъти ривотрила! При 50 мг спах два дни. Но в доза от 25 мг не се спи чак толкова и затова го използвам защото трудно заспивам. Но чух че има опасен страничен ефект – гранулоцитоза и може да бъде смъртоносно. При какъв процент от лекуваните се наблюдават такива реакции и при доза от само 25 мг дневно има ли риск и нужно ли е да се правят кръвни картини? Иначе заболяването ми е ОКР и депресия.

  347. Григор Says:

    Ето ви доста инфо за клозапина: http://en.wikipedia.org/wiki/Clozapine

  348. georgi Says:

    Г-н gatchev възможно ли е напълното излекуване на болестта и по какъв механизъм става ?

  349. Григор Says:

    @georgi: Трудно е, но е възможно. Механизмът би отнел дебела книга.

  350. georgi Says:

    Ясно.А искам да ви попитам, възможно ли е да се явяват само някои обсесии на болестта без да има компулсии, понеже по-горе казахте че начина за намаляване на обсесиите е да се ограничат компулсиите ? И някъде бях чел, че е възможно болестта да се яви в детството и след това да отшуми, има ли нещо вярно в това твърдение ?

  351. Григор Says:

    @georgi: Обсесиите наистина без компулсии са рядкост и обикновено издават много ранен и лек етап на болестта. Явяването ѝ през детството е голяма рядкост. И ако не е твърде тежка, е напълно възможно да отшуми, ако и да не е често.

  352. georgi Says:

    Тогава възможно ли е болестта да се яви през детството, след което да отшуми, а при продължителен стрес да се възвърне наново.И ако отговорът е да, то ще отшуми ли ?

  353. Григор Says:

    @georgi: Отговорът е да, и ако бъде лекувана навреме и достатъчно, вероятно ще отшуми.

  354. Нико Says:

    На мой близък му предписаха RISPOLEPT за ОКРа в листовката пише за група психични разстройства, наречени психози.ОКР не е споменато.
    Според Вас подходящо ли е?

  355. Григор Says:

    @Нико: Не бих могъл да преценя, без да имам много подробни впечатления и точна диагноза на болния, както и история на заболяванията му и информация за него.

  356. U Says:

    Би ли могла да има някакъв ефект при ОКР електроконвулсивната терапия?

  357. Григор Says:

    @U: Би могла. Но колко е шансът да има добър ефект трябва да прецени лекар с отлични познания и много опит в нея.

  358. U Says:

    Аз искам да се подложа по собствено желание.

  359. Григор Says:

    @U: Преди да се подложите се уверете, че от това ще има полза, а не вреда. Точно тук идва преценката на лекаря.

  360. Нико Says:

    Г-н Gatchev искам отново да попитам за РИСПОЛЕПТ. Предписаха ни го за ОКР по 2мл на ден. Поразрових се в нета и открих, че го предписват за шизофрения а вие казахте че са противоположни заболявания. Лекуващия психиатър каза че зависило от дозатА. ЗА ОКР до 4мл дневно а за шизофрения над 4мл дневно. Това ме притеснява. Извинете за безпокойството. симтомите са следните7 обцесии- страх от заразяване и замърсяване. Компулсиите се изразяват в многократно и миене и продължително къпане до 2ч всеки ден.Почистване на много неща със спирт
    Определяне на забранени зони за докосване в жилището и постоянна тревожност.

  361. Григор Says:

    @Нико: Рисполептът е рисперидон – атипичен антипсихотик. В тези дози наистина е полезен при ОКР (ако и да е недостатъчен сам по себе си, както впрочем е и при шизофрения). Вземайте го, без да се притеснявате. Ако обаче лекарят ви разчита единствено на него да ви излекува, се боя че може да не се постигне достатъчно ефект.

  362. Jean Paul Gaultier Says:

    О значи и аз ще го пробвам тоя рисполепт, и преди съм мислил за него, на сиропче, да видим дали ще управи ОКР – то и тежката депресия, правя си колекция от антипсихотици, вече съм пил доста и то без предписание.

  363. georgi Says:

    Благодаря за изчерпателните отговори.Въпросът ми е следния.Поразрових се и в един форум прочетох меннието на човек, който твърдеше, че най-новите изследвания за ОКР сочели, че болестта е главно неврологична, и трябвало да се пият лекарства цял живот, за подтискане на симптомите.Има ли нещо вярно вярно в това твърдение ? От друга страна в сайтовете за психотерапия се обяснява как психотерапията лекува заболяването ( в някои случаи с лекарства).

  364. Григор Says:

    @georgi: Лекарствата не могат да те излекуват сами по себе си. Ще облекчат страданието, но за да подтискат болестта ще трябва да ги пиеш цял живот.

    Те обаче ти дават възможност да започнеш да се бориш с болестта. При нея психотерапията, освен при най-най-леки случаи, обикновено е без резултат сама по себе си. Лекарствата довеждат организма до състояние, в което упоритата, решителна и правилна психотерапия започва да помага. Да лекува болестта реално – може би не винаги напълно докрай, но определено с ефект. Така че и двете са верни в някаква степен.

  365. georgi Says:

    Общо взето най-добрия вариант е да се съчетаят, ако болестта е по-тежка.А ако може да напишете и няколко реда за агорафобията ? Какви са механизмите за лечение на болестта и включват ли т.нар. SSRI препарати ?Пак благодаря за изчерпателните отговори. (:

  366. Григор Says:

    @georgi: Може би някой друг път – нямам достатъчно опит и увереност в познанията си за агорафобията. От това, което знам за нея: тя може да се дължи на различни причини, и някои от най-честите причини се лекуват именно с антидепресанти.

  367. Iv. Dimitrova Says:

    Здравейте, Григор! Поздравления за нестандартния сайт! Бих искала да споделя и обсъдим, ако имате възможност и желание, проблемът с тревожните разтройства. Преди 4 години моето семейство бе разтърсено от внезапно появили се панически атаки на сина ми. От тогава животът ни се преобърна и ходенето по мъките започна. Часни лечения, търсене на най-добрите специалисти в София, солидни средства и много, много болка. Оказа се, че този проблем засяга много млади хора и лекарите не са достатъчно подготвени да реагират адекватно. А хората имат много малко информация. Поздрави от мен!

  368. gosho93 Says:

    Според вас психометричните тестове достатъчно точни ли са за да могат да се поставят диагнози на базата на тестовете?

  369. gosho93 Says:

    Според вас Anafranil може ли да ползва при общо тревожно разтройство или е по-добре да се пробва с по-новите антидепресанти първо ?

  370. petur Says:

    Г-н Гачев, в по-горните постове казвате, че ОКР е братовчед на депресията, а симптомите на депресията наблюдават ли се при ОКР? И също щом шизофренията е противоположна от биохимичен баланс на ОКР, как се отнася това за ОКР ?

  371. petur Says:

    Как се отнася Биполярното разтройство спрямо ОКР ? Извинявам се за грешката.

  372. Григор Says:

    @Iv. Dimitrova: Уви, не се чувствам достатъчно подготвен в областта на тревожните разстройства, за да смея да пиша записи на тази тема или да предлагам лечения. Не че не искам да помогна – страх ме е да не навредя, въпреки доброто си желание… А сайтът не е нестандартен, най-обикновен блог е.

    @gosho93 / petur / georgi: Зависи от случая. Зависи от случая. Понякога; депресията е вид биполярно разстройство.

  373. Iv. Dimitrova Says:

    Благодаря все пак!
    може би не се изразих правилно – Вие сте нестандартен и оттам и сайтът Ви.

  374. Iv. Dimitrova Says:

    Бих си позволила да дам съвет относно тревожните разтройства – насочете се към специалисти в държавните специализирани клиники – “Св. Наум”, Александровска болница, Военна академия. Частните амбулатории помагат при леки случаи. При хора, на които се налага прилагане на медикаменти, могат да помогнат лекари с опит и специфични познания. Успех на всички и Весели празници!

  375. petur Says:

    На мен ми е много чудно как заболяването може да е генетично и да страдат толкова много хора от него.От това, което чета разбирам, че заболяването е 4-та най-срещана болест и се среща, толкова често колкото диабетът и астмата.

  376. Неда Says:

    КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА РОЛЯТА НА ПСИЛОБИЦИНА, СЪДЪРЖАЩ СЕ В ХАЛЮЦИГЕННИТЕ ГЪБИ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА ОКР? ИМА ЛИ ЛИТЕРАТУРА ? НЯКОЙ , КОЙТО ДА ИМА ПОЗНАНИЕ ПО ТЕМАТА ?/ ПИШЕЛО ГО В АНГЛИЙСКИ САЙТОВЕ, НО НЕ ВЛАДЕЯ ЕЗИКА ЗА СЪЖАЛЕНИЕ./

  377. Григор Says:

    @Неда: Помага да халюцинирате известно време, че сте здрави…

  378. petq Says:

    Здравейте.А как се отнася ОКР към психозата ? Благодаря !

  379. petq Says:

    Г-н Гатчев питам ви, защото имам ОКР в лека форма, а имам навика да си внушавам някакви неща свързани с болести, прочетени в интернет.Та днеска четох доста за психозите и пак леко си самовнуших.Това нормално ли е за ОКР, а и може ли човек без генетична предразположеност да се разболее от психоза при условия на силен стрес ? Хиляди благодарности..

  380. Григор Says:

    @petq (petyr, georgi, gosho): Хайде да не си играем на писане от различни имена. Вие нищо не разбирате от тази игра, а аз отдавна вече знам каквото има да се знае за нея и не ми е интересна. В Интернет има предостатъчно информация, за да можете да си отговорите сами на тези въпроси. Благодаря ви, че няма повече да ме безпокоите с тях. (А и да го правите, няма да им обърна внимание.)

  381. Георги Says:

    Извинявам се ако съм ви натоварил с въпросите си !Зададох ги, защото ви намерих за изключително компетентен по темата, а в интернет специално за ОКР няма толкова обширна информация.Желая ви лек ден.. (:

  382. Jean Paul Gaultier Says:

    Страдам от едно известно време от често променливи настроения в добавка към ОКР-то, в зависимост от времето на деня или моментната фаза, която ме обзема и пълна липса на инициатива за каквото и да било, затруднен мисловен процес и реч. Дали мога да си добавя карбамазепин или валпроева киселина към Золофта за стабилизиране на настроението?

  383. Григор Says:

    @Jean Paul Gaultier: Липсата на инициатива и затрудненият мисловен процес и реч ми приличат по-скоро на проблем не с настроението, а с активността. Ако съм прав, карбамазепинът не би дал ефект, или би дал дори отрицателен. За валпроевата киселина ми е трудно да преценя, без да познавам добре историята на заболяването, но пак ако съм прав, също надали ще даде положителен ефект. В такъв случай бих мислел за замяна или подсилване на золофта с друг анти-ОКР антидепресант – този проблем с активността ми прилича на пръв поглед на ефект на недостатъчно повлияване на ОКР.

  384. Jean Paul Gaultier Says:

    Да, в интерес на истината ОКР-то ми изобщо не е овладяно. Но напоследък ми става по-трудно да си съставям изреченията и да извършвам мисловни операции, да облека мислите си в думи, много е объркано. Станал съм рутинен и правя всичко по задължение, все по-рядко изпитвам каквото и да е, определено имам психопатийни и шизоидни черти в характера.

  385. Григор Says:

    @Jean Paul Gaultier: Рутинността и правенето на всичко по задължение не ми приличат на психопатийни или шизоидни черти. Обикновено (макар и не винаги) са именно черти на недостатъчно точно лекувано ОКР. Ако не е изпробван вариант, бих предложил да се консултирате с лекаря си дали да не преминете на Анафранил, или да го добавите към Золофта. Но не правете нищо, без да сте се консултирали с лекаря си! Той ви познава далеч по-добре от мен и знае по-добре от мен дали идеята ще е добра, или не.

  386. Jean Paul Gaultier Says:

    Възможно ли е объркаността ,смяната на настроенията, раздвоеността и неразбирането на усещанията ми да е бордърлайн разстройство? Доколкото знам бордърлайн е някаква работна диагноза , обединяваща различни невротични симптоми и често се припокрива със останалите диагнози.

  387. Григор Says:

    @Jean Paul Gaultier: Бордърлайн означава гранично, и се използва за състояния между здравето и напълно изявеното разстройство. Всяко психично заболяване има своя си бордърлайн. Отделно бордърлайн разстройство само по себе си няма.

  388. Милена Says:

    За да работи добре мозъкът се нуждае от вода! В днешното забързано ежедневие колко хора имат възможност да пият вода… А много хора от сутрин до вечер са на такива силни стимуланти и вечер на алкохолни напитки… Всичко това уврежда мозъка и той не функционира правилно. Наред с другите лечения аз бих препоръчала едно здравословно и балансирано хранене с много вода и по- малко кофеин! Яжте по-чиста храна и ще избистрите мислите си … Още Хипократ казва: “Нека лекарство бъде вашата храна и храната ваше лекарство! Използвайте природни антидепресанти (черен шоколад, магнезий, жълт кантарион) и мислете позитивно, всеки ден благодарете, всеки ден правете добро… Добри мисли, чиста храна и движение водят до доброто здраве! Всъщност повечето антидепресанти са антихистамини препарати, а организма отделя христамин за да предотврати обезводняването на тялото. Алкохола обезводнява, кофеина обезводнява, сладките напитки също 🙂 Успех! Радвам се, че попаднах на книгите на д-р Батманжелидж и горещо ги препоръчвам!

  389. Григор Says:

    @Милена: Да, определено в днешни време има нужда от по-добре работещи мозъци. Направо е очевадно…

  390. вали Says:

    Моля ви кажете нещо за ципралекс при ОКР.Ще помогне ли?

  391. Григор Says:

    @вали: Не съм запознат с конкретния пациент, така че няма как да преценя. Но по принцип ципралексът не е от лекарствата, които показват добра ефективност срещу ОКР.

  392. вали Says:

    Става въпрос за момче на 15г.А това е анамнезата от амбулаторния лист.Оплакванията са с голяма давност,с флуктуиращ характер,но напоследък ескалирали-главно безпокойство,напрежение,потисното настроение,понякога до отчаяния,натрапливи мисли,дори такива да нарани околните,или себе си/без да го е правил/,натрапливи действия,натрапливи ритуали,многокротно повтаряне на мисли,двоумене при решения,прекомерно анализиране на действия-негови и на околните.При повишена тревожност е имал и вегетатинви симптоми,чувство но замайване,главоболие,треперене.Обективно състояние:Психомоторно спокоен,напрегнат ситуационно,контактен,ориентиран.Емоционално-преобладаващо потиснат до дистимен.Апсихотичен,без нарушения във възприятието-представна дейност.Данни за обсесии и компулсии с мъчителен характер.Памет и интелект-съответни на възрастта и личността.Терапия:Ципралекс 10мг 1-0-0 Ривотрил 0,5мг 1/4-1/4-1/4.
    Моля за вашето мнение!

  393. Григор Says:

    @вали: Боя се, че това все още не ми дава абсолютно нищо. Анамнеза, снета от кого? Амбулаторен лист откъде?… Вече дадох мнението си. Не смея да кажа нещо повече, без да съм прегледал пациента лично и много внимателно и без да съм го проследил. Нека тази преценка я направи лекарят ви, той няма как да не е много по-добре запознат със случая, отколкото аз имам как да бъде дори след старателен личен преглед и разговор.

  394. бина Says:

    много изчерпателно и достъпно написано. благодаря ВИ ! за съжаление сме много .

  395. Григор Says:

    @бина: Успокойте се. Където има болка, винаги ще се намери лек за нея.

  396. Жана Says:

    Здравейте! Току що се запознах с информацията за ОКР и с по – голямата част от коментарите. Поради тази причина се извинявам, ако повтарям въпроса си, но тъй като от скоро усещам, че имам нужда от помощ, се надявам да получа отговор. През по – голямата част от живота си съм нямала подобни проблеми, но през последните 3 години преживях доста негативни емоции, които , за жалост, досега поддържам и може би това е причината за възникване на тревожни мисли, непрекъснато появяващи се през последните 2 седмици и според мен – без да има логично обяснение. Трябва да спомена, също така, че съм много суеверна и досега смятах, че обсесивните действия се дължат на това – загасяне на лампите по няколко пъти и други различни ритуали. За първи път се сблъсквам с това и не съм изцяло сигурна, че е ОКР. Моля ви да ми помогнете да съотнеса симптомите си към някое психологично заболяване ( ОКР или друго). Надявам се да успея да се справя сама и да не се наложи да приемам лекарства. Също така не ми се иска да притеснявам семейството си. Ще се радвам да получа отговор. Благодаря!

  397. Григор Says:

    @Жана: Две седмици са твърде кратък срок, за да подкрепи категорична диагноза. Отделно от това, дори ако реално имате заболяване от тази категория, трябва да се прецени дали е ОКР или ОКЛР – симптомите са подобни, но същността на заболяването и оттам лечението са напълно различни. Такава преценка няма как да бъде направена по някой и друг разговор в Интернет, изисква се внимателен преглед. Моят съвет е да се обърнете за преценка към лекаря ви – той е, който ви познава най-добре и може да направи най-добрата преценка.

  398. Жана Says:

    Много благодаря за отговора. Ще се наблюдавам известно време и ще реша дали да се обърна към лекар. Дано нещата се оправят сами.

  399. Здравейте Says:

    Нямам здравни осигуровки, едно частно посещение при психиатър струва 50-60 лв, колкото дозата анафранил за един месец. Досега съм пил сертралин без ефект. Няма ли да е по-добре направо да си купя анафранила без никакви консултации, така и така не се покрива от касата а и аз съм неисигурен. Така ще дам пари само за лекарството, без преглед. А съм сигурен че е ОКР защото вече е диагностицирано от психиатъра който ми изписа сертралина. Няма какво друго да е. Нито имам налудности за да е психоза, нито отчетливи манийни епизоди за да става въпрос за класическо БАР.

  400. Григор Says:

    @Здравейте: Сертралинът често има ефект при ОКР, но понякога се случват и резистентни хора. Също, не забравяйте, че е нужно да минат поне 3-4 месеца от достигането на максималната доза, за да се получат най-първите ефекти (понякога съвсем слаби).

    Също, лечението на ОКР се води с много високи дози лекарства, така че трябва диагнозата да е наистина много сигурна. При това положение не зная какво да ви посъветвам.

  401. Веси Says:

    Здравейте Григор, останах впечатлена от статията и огромния труд, който сте положил за написването й. Сърдечно Ви благодяря, Григор. Най-после нещо конкретно и развито в дълбочина. Искам да споделя нещо с Вас. Страдам от 19 години ( от 1995г.) от ОКР, по това време се наричаше Натраплива невроза. Този тип невроза минаваше за абсолютно резистентна към медикаменти. Когато се появиха симптомите посещавах лекари, включително и такива с буквички пред името си. Токова чудо КПТ нямаше. Резултат също нямаше. Около две години по-късно един обикновен общо практикуващ лекар ми предписа Ривотрил 3 x 1/4 в съчетание с витамини, както и някои ценни съвети. За около две седмици се почувства огромно, да това е думата, подобрение в общото ми състояние. Започнах да се храня, спя, разхождам, чета… . След около три години ремисия започнаха отново симптоми. Пак се започна с търсене на “истината”, задаване на въпроси, отговарянето им. Една натрапливост продължаваше около 3-4-6 години. Справяла съм се някак, през цялото време съм работила отговорна работа, не съм пила абсолютно никакви лекарства. Спрях да се занимавам с натрапливостите, колкото и реални и болезнени да бяха , разумът ми надделяваше и продължавах напред. Да не пропусна да кажа, че и семейство имам.
    В статията Ви прочетох за метода десенсибилизация, който Вие споменавате за доближаване към дразнителя и по пътя на постепенното привикване “Той” се обезврежда, ако правилно съм разбрала. Искам да Ви дам следния пример: Преди 5 години имах следната натрапчивост. Един ден пред огледалото, докато си правих сутришен тоалет забелязах че имам някакво различие в двете очи, сякаш имаше нещо макар и съвсем малко, което ги отличава. Така се зароди ужасната мисъл, че съм кривогледа. Започнах непрекъснато да се гледам в огледалото, да питам съпруга си как изглеждат очите ми, ходих на офталмолог (който констатира перфектно и остро зрение), НО натрапчивостта си стоеше. Битката с натрапчивостта ме изтощаваше, изморяваше, отнемаше от времето ми, а аз работих ли работих. Беше страшно. Тази натрапчивост продължи 4 години. Да, 4 години ми бяха нужни за да осъзная, че дори и да има някакви различия между двете очи, то това е нещо нормално и естествено, различия има като цяло в двете половини на лицето, тялото, нищо не е в състояние да бъде еднакво и т. н. След известно време се появи нова и нова и така. Справях се, осъзнах, че не трябва да водя битка с натрапчивостта, колкото и реален да е страхът, който внушава.
    Искам да Ви попитам при така изложения пример с “очите”, как бихте приложили методът десенсибилизация, как точно се случва доближаването до дразнителя и каква е целта? В конкретния случай, човек трябва да свикне с мисълта че е е кривоглед ли? Или просто да не е уязвим на тема очи? Какво става с истината, която напира да бъде доказана? Тоест да бъде отхвърлена абсурдната теза. Дефакто се получава един конфликт между разум, който представя логични агрументи и натрапчивост с ирационални аргументи. В крайна сметка дори и да бъде отхвърлена абсурдната теза, остава съмнението, и след време пак се завръща натрапчивостта, т. е “кривогледа съм”.
    Можете ли да ми предложите специалист с голям и доказан опит с ОКР, който да ползва психотерапевтични методи, все пак макар и след 19 години прекарани и справяни с ОКР без лекарства, бих искала да се консултирам, особено сега, когато рабрах за тези методи. Извинявайте за дългия ми разказ, но така се увляках… Благодаря Ви. Очаквам с нетърпение отговор.

  402. Григор Says:

    @Веси: За съжаление нямам много контакти в средите на психотерапевтите, така че не познавам някой с опит с ОКР. Сигурно обаче има такива. (И ако попаднете на някой, ще ви бъда благодарен за информация кой е – много хора имат нужда от такъв вид помощ.)

    Ривотрилът е бензодиазепинов препарат. Той подтиска симптомите на ОКР изключително добре, но не го лекува. Ако сте зле, и особено ако имате влошаване напоследък, бих препоръчал да се лекувате по класическите за ОКР схеми. (Има ги описани в статията.)

    Дълбоко в дъното на механизмите си ОКР всъщност е увреждане на осъзнаването, че сте силни, имате стойност и можете да се справяте с проблемите. Затова и различните натрапливости се връщат отново и отново – нещо във вас няма увереността, че може да ги победи. Една чудесна психотерапия е да работите за това да се чувствате победител. Има безброй начини да го постигате – колкото повече от тях прилагате и колкото по-често, толкова по-добре.

    Конкретно при натрапливости от типа „кривогледа съм“ десенсибилизацията би била трудна за реализиране. При подобен тип натрапливости бих препоръчал друг подход. Добре, допуснете, че сте кривогледа. Следва ли от това каквото и да е лошо? Виждате ли по-зле, примерно? Очевидно не. Плашат ли се от вас хората по улицата? Естествено, че не?… А познавате ли истински, силно кривогледи хора, които се справят чудесно в живота и предизвикват възхищението на околните? Сигурно да!… Е, тогава дори ако наистина сте кривогледа, за какво да се тормозите? Това нито ви заплашва с нещо, нито намалява някак стойността ви като човек. Не е ли по-добре да живеете усмихнато? Тогава дори да сте наистина кривогледа, никой няма да го забележи – усмихнатите момичета винаги са красиви и лъчезарни.

    Има един слънчев и невероятно комичен актьор – Юрий Никулин. Горещо препоръчвам филмите му – чудесна разтуха са и за болни, и за здрави. А още повече препоръчвам една негова мъдрост (да, комедийните актьори често са мъдреци). Той казва: „Не отмъщавайте на злите хора – безсмислено е, няма с нищо да промени света им. Вместо това просто бъдете щастливи. Това е, което те никога няма да преживеят.“ Третирайте болестта като зъл човек – просто живейте щастливо въпреки опитите ѝ да ви вгорчава дните. Това е, което тя няма да може да преживее.

  403. Веси Says:

    Здравейте Григор, сърдечно Ви благодаря за бързия, човечен и толкова адекватен отговор. Благодаря. Юрий Никулин е невероятен руски актьор.Бог да го прости. Със съпруга ми сме му фенове.
    Ще се старая да продължа пътя си неотстъпчиво и защо не инатливо, за да живея пълноценно и щастливо живота, който Бог ми е отредил. Аз отдавна съм разбрала, че битката с натрапчивостта не върши никаква работа, напротив дава храна на чудовището да се чувства по-силно и значимо. Това, което ме провокира от Вашия отговор е “приемането на натрапчивостта”, “съгласяването с нея”. Това наистина е много трудно, защото обикновено натрапчивостта има жизнено важно и определящо значение за конкретния човек. Така че приемането й изглежда противоестествено, но явно това е подход, който изисва време и дава добър и траен резултат. От 19-годишният си опит с ОКР знам, че когато една натрапчивост отшуми, на нейно място идва нова, която да заеме мястото на предишната, имаш чувството че това механизъм без който не можеш, фукционираш на този принцип. Осъзнаваш го, но с нищо не можеш да го предотвратиш. Оставаш сякаш страничен наблюдател. Това което мога да направя е да не участвам в играта му, т. е. да не превеждам логични аргументи за да “изхвърля” абсурдната му теза, да не изпълнявам придружаващите го “ритуали”. Всичко това постигам с помоща на желязната си воля, която през всички тези години ме води напред, но това което не мога да спра е съмнението, че все пак онова, което то лансира като теза, твърдение, не е така. Ето тук не успявам. Неуспявам и да предотвратя идването на новата натрапчивост. Тя идва без моето разрешение, сякаш има “вход свободен”. Това създава чувсто за безпомощност, но въпреки всичко продължавам напред. Никога не съм имала депресия. Винаги инстинктът ми към самосъхранение и връзката ми с живота са били силни.
    Искам да ви попитам отново нещо конкретно, смятате ли, че “приемането” на натрапливостта, т. е “съгласяването” или дори “смирението пред нея”, така както посочих примера в предишния си коментар са успешна тактика, няма ли да сринат самочувствието ми, егото ми на красива жена, не е ли противоестествено да се съгласиш с нещо, което осъзнаваш че не е вярно , но не можеш да докажеш? И още нещо- планираме разширяване на семейството, считате ли, че започването на лечение точно сега, и евентуалния прием на медикаменти е удачен. Държа да подчертая, че не приемам никакви медикаменти, освен синтетични витамини (хран. добавки). Отивам да запрятам ръкави, всичко мене чака. Поздрави, очаквам отговора Ви, Благодаря.

  404. Григор Says:

    @Веси: „Приемането“ на натрапливостта има два възможни пътя. Единият – да си кажеш „дори да е така, какво толкова“ е ползотворен.

    Другият обаче – да се пазиш от нея чрез там каквито ритуали тя изисква, примерно многократно миене или пък криене от хората – е най-пагубният възможен. Той успокоява натрапливостта за момента, но щедро храни склонността на болния към натрапливости, и те започват да идват все по-често и да са все по-силни. Този начин на поведение задължително трябва да се избягва! Правете точно обратното – противопоставяйте се на желанието да правите разни ритуали, за да избягвате натрапливостите.

    Можете да разберете дали нещо е подходящ начин за справяне с натрапливост или не, като си зададете въпроса дали то е победа над нея, или отстъпление пред нея. Да си кажете „дори да е истина, голяма работа“ е победа – натрапливостта не е успяла да ви осакати и ограничи. Да си кажете „ще се измия още веднъж, няма да ми навреди“ е отстъпление – натрапливостта ви е принудила да се съобразите с нея.

    Съмнението – нека си стои колкото си ще. Като не му се подчинявате на дело, проблемът е негов, не ваш – то е, което става за смях и позор с безсмисленото си присъствие. 🙂 А за егото на красива жена – красива, поне за мъжете, е жената с характер и усмивка. Имате ли тях, ако ще да сте с пет очи, мъжете пак ще въздишат по вас.

    За разширяването на семейството – действително е добре първо да износите бременността, и по възможност да изкарате кърменето, пък после да се лекувате. И от описанието ви мисля, че напълно можете да си го позволите. Стискам ви силно палци! 🙂

  405. Веси Says:

    Здравейте Григор, отново благодаря за отговора Ви. За сетен път препрочитам отделни фрагменти от статията Ви. Извинете за личния въпрос, но защо неработите основно като психиатър при този талант и компетенции?
    Питам се защо в далечната 1995г. несрещнах подобен лекар, който да ми обясни какво трябва и какво нетрябва да се прави, какво се случва с мен, а се наложи да мина през ада, без да зная какво следва, бях съвсем сама и толкова млада. Но стига вайкане трябвало е да мина през това сама, да се справя и да победя, пък макар и след 19 години, никога не е късно, нали?
    Григор, аз прекрасно разбрах смисъла на тактиката за справяне с обсесиите, и все пак “дори да е истина, голяма работа” или ”така да бъде”, не са приложими навсякъде. ОКР е мракобесесна история, понякога натрапливостите са свързани не с теб , а н-р майка, дете, съпруг. Тогава натрапливостта се изправя пред собствения ти морал и ценностна система и не можеш да кажеш “какво от това”. Тезата, която поддържа натрапливостта е жестока, обидна, заплашителна, тогава подминаването нататък не е възможно, не е допустимо. Неискам да посочвам примери, защото звучат страховито, това за ”кровогледа съм” е най-безобидния.
    Въпреки различията в обсесиите, не зависимо от степента на тяхната жестокост, аз съм разбрала, че не трябва да се влиза в спор по никакъв повод с тяхната теза, въпреки “реалните сигнали” за достоверност, които те пускат. Логичните аргументи са безполезни, То е изградило истинска кула от ирационални аргументи, които са непоклатими. Единственото,което ти остава е да недокосваш тази кула, по никакъв повод, колкото и голямо да е изкушението/страха, и тя е обречена на саморазрушение, защото си отнел жизнената среда на натрапчивостта. Точно както вирус срешу пряка слънчева светлина. Много скоро идва прозрението, светлината, осъзнаването.
    За 19 години това научих, това ме спаси, гордея се със себе си. Благодаря Ви, Григор, много ми помогнахте. Ще се радвам ако си пишем понякога и ако се запознаем лично, за мен и съпруга ми бъде удоволствие. Поздрави.

  406. Григор Says:

    @Веси: Уви, трябва да се яде. Това, че се захванах с работа, която ме издържа, ми позволява да пиша в свободното си време такива статии и да окуражавам страдалците.

    И аз ще се радвам да се запозная с вас. И ви стискам палци да побеждавате! 🙂

  407. genka Says:

    ot 3 godini pija lenoksin,no prodaljavat moite strahove tch ste umra , tche nesto losho ste se slutchi.kogato imam panik krisa kravnoto mi stava 200.vikam barza pomost.psihiatara mi izpisa i setinin.no krizite prodaljavat. dnes mi smeni lenoksina s paroxetine. kakvo mislite za tazi kombinazija-paroxetin i setinin.osobenno nostno vreme mnogo se strahuvam ot krizi.

  408. Григор Says:

    @genka: Комбинацията е полезна и върши работа в някои случаи и при някои пациенти. При други пациенти не е толкова добра. Уви, различните хора, дори с един и същи проблем, реагират на едно и също лекарство и доза много различно. Не е възможно да се предскаже кой как ще се повлияе, и кое ще е най-добро за него. Колкото и да е тъжно и обидно за пациентите, понякога опираме дотам да изпробваме лекарства едно след друго, докато налучкаме подходящото.

    Моят съвет е – пробвайте. Ако ви върши работа, чудесно. Ако не, говорете с психиатъра си да промени дозата или да опита нещо друго.

  409. Здравейте Says:

    Какво смятате за модата да се лекуват панически и обсесивно-компулсивни разстройства само със психотерапия и психотичната фобия от медикаментите и страничните ефекти които си измислят някои пациенти. Аз смятам че те са част от тяхното разстройство, защо аз дето изпих половината измислени медикаменти нямах никакви странични ефекти? А психотерапията не я разбирам, мирише ми на гнил неофройдизъм, ню ейдж и баене.

  410. Григор Says:

    @Здравейте: Психотерапията е сериозна дисциплина, която има много добри постижения. Да бъде смятана за глупост е точно такава заблуда, както и да бъде отричано медикаментозното лечение. Просто при паническите и особено при обсесивно-компулсивните разстройства нито медикаментозната терапия, нито психотерапията са сами по себе си достатъчни (освен при най-леките случаи). При по-тежки случаи дори комбинацията им може да е недостатъчна.

    Вярно е, че има „психотерапевти“, които са си титуловани баячки. Но има и медикаментозни лекари, които са точният им еквивалент. Противопоставянето е не между психотерапия и медикаменти, а между компетентност и некомпетентност.

  411. Здравейте Says:

    Не разбирам психотерапията, във какво се състои, какво се изисква от мен! Чувствам се прокълнат да съм болен от тази ужасна болест ОКР ДЕПРЕСИЯ ,не знам дали разбирате, но усещането е за вътрешна психична агония, тягостност, най-ужасното усещане на света.

  412. Григор Says:

    @Здравейте: Не съм специалист по психотерапията при ОКР – на практика всичко, което знам по въпроса, е написано в записа по-нагоре. Може би е необходимо да се свържете с психотерапевт, който се специализира по депресия и ОКР – той ще може да ви каже повече.

  413. БББ Says:

    Здравейте Григор,

    Мисля, че страдам от ОКР от около близо 10 години. Не знаех, че това е болест докато един ден не попаднах на текста, който Вие сте написал и открих същите симптоми и в себе си. Поразрових се в интернет и открих и друга полезна информация по този въпрос. При мен обаче обсесиите и компулсиите са свързани и с неконтролируемо скубане на косата. За съжаление обаче не съм ходила на лекар. Вие бихте ли ми препоръчали някой в София? Благодаря Ви предварително!

  414. Григор Says:

    @БББ: Лекарите в „Свети Наум“ са ми правили впечатление на добре запознати с болестта. Имайте предвид обаче, че е възможно да грешите в диагнозата си – ако е само скубането на косата, то е сравнително рядък симптом при ОКР. Успех!

  415. БББ Says:

    Благодаря Ви много за отговора! Абсолютно сигурна съм, че не е само скубането на косата. Всичките описани от Вас обсесии и компулсии на ОКР са ми се случвали в даден момент, после са отшумявали, а тяхното място са заемали други натрапливи мисли и така в един омагьосан кръг. В същото време докато не изпълня всички ритуали, за да ми олекне аз си скубя косата и не мога да се контролирам. Осъзнавам, че не трябва да го правя, но не мога да престана.

  416. Веси Says:

    Здравейте, обръщам се специално към “Здравейте Says”. Казвам се Веси, от 19 години страдам от ОКР. От както научих, че най-важното при обсесиите е да не се води битка с тях нещата много се промениха. Не се поддавайте на “изкушението” да обясните, да си изясните ситуацията, да сложите нещата по мастата им. Това е най-силната храна за натрапливостите. Затвърждава се навика за производство на натрапливости. Ако натрапливостта ви кара да правите или да не правите нещо, направете точно обратното, покажете му силата си.
    Да, прав сте остава тревогата,напрежението, съмнението, да не би все пак онова да е вярно, при толкова много доказателства, при това красноречиви. Точно тук трябва да издържите. Без битката, която водите, натрапливостта е на вегатарианска диета. Обречена. Нищо, че веднага ще дойде нова. Пак по-същия начин. Опитайте. Вие сте много силна личност. Точно затова имате ОКР.

  417. ABC Says:

    ОКР и ПР сходни ли са по сомато-вегетативни проявления и може ли едното да прерасне в другото или да се добави към него в последствие. ОКР и ПР са просто различни начини за проявление на тревожността. Струва ми се че делението на различните разстройства е колкото правилно, толкова и условно – ОКР, депресия, генерализирана тревожност в много отношения се припокриват и преплитат. Какво смятате за употребата на бензодиазепини при подобни случаи – правилна или неправилна, съществува ли реална физическа и психическа зависимост или това е преувеличение, освен това по мой опит седативните ефекти на антипсихотици като клозапин и ТАД като Амитриптилин са далеч по-мощни от тези на ривотрила например ,а към тях не се получава зависимост. От 50 мг лепонекс можеш да спиш непробудно 3 дни, докато от два милиграма ривотрил на другия ден си бодър след едно-две кафета.

  418. Григор Says:

    @ABC: Като сомато-вегетативни проявления могат да са доста сходни или напълно различни според случая. Като механизъм са сравнително сходни, представляват заболявания от една група с депресията, генерализираната тревожност и прочее.

    Бензодиазепините са подходящи за бързо подтискане на криза, но не и за постоянно лечение – при повечето пациенти след няколко месеца се развива толеранс, нужда от покачване на дозата, а понякога дори зависимост. Амитриптилинът има нелош седативен ефект, но този на анафранила е още по-добър. (Изобщо, той май се оказва златен стандарт за лечение на повечето заболявания от тази група. По книгите пише какво ли не, но в практиката виждам това.)

  419. Galq Says:

    Венета как да намеря страницата във фейсбука имам нужда от помощ

  420. vesotod Says:

    Здравей, Григор. Не съм ти писал отдавна, за да не те занимавам с ада, които изживяваме. След поредното 4 месечно спиране на лекарствата, най-накрая го вкарах Вальо в болница. Ако някой се интересува как става това, мога да му обясня, защото аз нямаше от кой да получа тази информация иначе поне 15 дни по-рано щях да го вкарам и да не се стига до това ужасно състояние, в което той се озова. Благодарение на това обаче аз осъзнах, че при Вальо ОКР се съчетава особено при влошаване с психоза. Това го беше казал на времето Рали Димитров, но тъй като той така или иначе не знаеше как да го лекува, аз не му обърнах внимание. За съжалание докторите като го приеха му сложиха диагноза – шизофрения. Те и предишния път така направиха и колкото и да ги убеждавах, че това не е шизофрения, мина време докато те самите се убедят, че съм прав. Сега се случва същото и го тъпчат с големи дози Рисполепт. Това в началото беше необходимо, за да се овладеят психотичните проблеми, но сега вече нищо не му помага и той само стои като дрогиран. По мое настояване почнаха да му дават Анафранил, но в много малки дози, които не могат да му повлияят. Какво мислиш ти и можеш и пак постояния ми въпрос друг освен Петър Маринов /защото е във Варна/ знаеш ли който да може да ми помогне.

  421. Григор Says:

    @vesotod: За съжаление не знам друг, който истински добре да знае материята. 🙁 Съжалявам от сърце за преживяното от вас.

    Продължавам да мисля, че състоянието му е по-сродно с ОКР, отколкото с шизофрения. От спомени от разговори с него, не забелязах никаква емоционална дисоциация или друг характерен белег. Мисля обаче и че не е класическо и типично ОКР. Продължавам да мисля, че средството на избор при него са антидепресантите. Подозирам обаче, че просто проблемът му е много тежък и че реално има шанс да го повлияе само сериозна комбинация, от сорта на 300 мг Анафранил + 200 мг Золофт дневно. За съжаление не се чувствам достатъчно уверен в опита си, за да смея да го твърдя с убеденост.

  422. vesotod Says:

    Благодаря ти. Вчера вечерта говорих по телефона с лекуващата му лекарка. Тя е млада, но вече с опит и желание да помогне. Много е внимателна, в същото логична, в това което говори и прави. Тя се съгласи да го поеме оттук нататък. На Вальо му е необходим точно такъв човек, който да може да установи контакт с него, а не само да предписва лекарства. Освен това тя ми обясни нещо, на което нямах отговор. А именно как могат да се лекуват толкова противоположни симптоми. Отговорът е елементарен – симптоматично, с напасване на лечението с преобладаващите симптоми. Аз бях установил, че с Анафранила стигаме до едно положение и след това не само, че няма напредък, но дори Вальо почва да лежи по цял ден и нещата се влошаваха. Великите специалисти досега ме убеждаваха, че не е взимал достатъчно дълго време Анафранил и затова не е преодолял болестта. Сега разбирам, че явно терапията е трябвало да бъде напасвана по-често в зависимост от симптомите, а не тотално сменяна, както правеха някои други. Дано тази лекарка да не се откаже. Оставям се в нейни ръце.

  423. Григор Says:

    @vesotod: Стискам палци!

  424. эъя Says:

    Може ли да дадете координатите на лекарката? И аз съм с ОКР, от доста време се мъча със золофт ама не става.
    При смесване на золофт и анафранил няма ли опасност от серотонинов синдром, затова не трябва ли диагнозата да е напълно сигурна?

  425. Теодор Says:

    Поздравления за статията! Все пак мисля, че е нужно да се спомене, че посоченото лечение е метод от парадигмата на когнитивно-поведенческата психотерапия. При други психотерапевтични методи се подхожда по съвсем различен начин. Аз предпочитам дълбинната психотерапия, защото изглежда, че само дълбинните психотерапии успяват да доведат нещата до пълното оздравяване на пациента. При много от другите подходи се наблюдава или краткосрочно подобрение или изместване на симптома и то в повечето случаи с още по мъчителен привкус от първоначалния симптом. Разбира се, цената на дългосрочната – дълбинна психотерапия е повече време, търпение и средства за разлика от краткосрочните терапии.

  426. Григор Says:

    @зъя: Дозите, които се дават при ОКР, така или иначе изискват диагнозата да е сигурна. Ако е, бих препоръчал да обсъдите идеята или да замените золофта с анафранил, или да добавите анафранил, по преценка на лекаря ви. Има случаи, при които дори анафранилът не помага или не е достатъчен, но те са доста редки – пробвайте.

    @Теодор: Не, медикаментозното лечение не е метод от парадигмата на когнитивно-поведенческата психотерапия. Нито пък спаменето на блогове е метод за печелене на клиенти. По много голямо изключение ще оставя линка към страницата на кабинета ви. Но горещо ще препоръчам да преосмислите рекламната си стратегия. Този ѝ вид често води в Интернет до обратен и крайно нежелан ефект.

    Извън това, съм любопитен какво наричате дълбинна психотерапия. Във всички случаи, когато съм срещал този термин, се е оказвало в крайна сметка, че става дума за мошеничество. Открит съм обаче към идеята, че не всичко ми е известно, и с удоволствие ще науча нещо повече по въпроса.

  427. Теодор Says:

    Нямам предвид медикаментозното лечение, а секцията “Психотерапевтично лечение” от статията.
    Можете да премахнете линка. Опасявам се, че грешно сте преценили целите ми. Статията наистина ми беше интересна, макар описаното да не е нещо ново за мен, хареса ми, че как е структурирано и много достъпно обяснено.
    Дълбинни психотерапевтични методи се наричат главно аналитичните психотерапии. Към тях спадат фройдистката психоанализа и аналитичната психотерапия на Карл Юнг. Не бих нарекъл нито един от двамата мошенници 🙂
    Аз лично предпочитам юнгианския подход и съм член на Българското Общество по Аналитична Психология (БОАП) – Карл Густав Юнг.
    Макар да ми е крайно обидно написаното от Вас все пак реших да поясня.

    Ето линк към wikipedia за дълбинната психотерапия:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Depth_psychology

  428. Григор Says:

    @Теодор: Уважавам и Юнг и Фройд – просто досега попадалото ми под заглавие „дълбинна психотерапия“ все е било твърде различно нещо. За тези двамата съм съгласен, че не са мошеници.

    Дори така обаче си задавам въпроса дали са подходящи за случая. Може би приемам нещата твърде буквално, но доколкото разбирам, основната особеност на дълбинната психотерапия е търсенето на мотивите. В случая с ОКР мотиви няма, има увреждане на механизмите на сравнителна оценка на статуса на двете системи за възприемане – „вътрешна“ и „външна“. Понижена активност на серотонинергичните неврони, които управляват активността на обработката в базалните ядра. С риск да съм смешно механистичен, ми се струва, че при това положение търсенето на мотиви е така безпредметно, както търсенето на мотиви при повреда на механизъм. Разбира се, бих се радвал да чуя и друго мнение.

    (И да, още веднъж потвърждавам с огромно удоволствие – така погледнато, съмненията ми за мошеничество отпадат. Благодаря за пояснението и се извинявам!)

  429. Теодор Says:

    Радвам се, че си готов на дискусия по въпроса. Тук обаче опираме да една много спорна тема, която с десетилетия не намира точен отговор. В историята дискусията дали биологичните изменения водият до психологични отклонения или психологичните отклонения водят до биологични изменения се е водила многократно от психиатри, невролози, психолози, психотерапевти и дори философи. Само едно изглежда да е абсолютно сигурно и то е, че при продължителни психологични отклонения се наблюдават необратими биологични изменения. Това най-очевидно се забелязва при психотичните пациенти, където липсата на лечение води до буквално умъртвяване на дялове от мозъка (тук вероятно ти можеш да посочиш точно кои дялове и под въздействието на коя събстанция се случва това), практически положението става необратимо. Някога живо се интересувах от възможността да се лекуват психози без медикаментозно лечение, но след многократни дискусии с твои колеги – психиатри се убедих, че това е наивна идея въпреки че, има множество опити и дори клиники по света където това се практикува. Слабо известен е и факта, че в българските клиники пациента може да бъде хоспитализиран и да откаже медикаментозното лечение. Реално остава само под наблюдение. Тук сериозна дискусия сред психиатрите предизвиква това дали правото на свободен избор не вреди на пациента.
    Всички статистически данни, които съм срещал показват, че най-добра успеваемост в лечението на психологически проблеми се забелязва при комбинирано лечение медикаменти + психотерапия.
    Това е една добра книга по въпроса. В нея също се среща термина “дълбинна психология”.
    http://www.helikon.bg/books/251/-Психодинамични-модели-в-психиатрията_45102.html

    За да се върнем обратно на темата – не ми е известно дали при продължително ОКР се наблюдават прогресивни биологични изменения в мозъка или състоянието се запазва константно от билогична гледна точка.

  430. Григор Says:

    @Теодор: Биологичните изменения се наблюдават още при начално ОКР (намалената активност на серотонинергичната система), но не ми е известно някой да е изследвал подробно дали се получават и необратими изменения.

    От моите наблюдения (които не са достатъчно големи и системни, за да се прави научна преценка), по-скоро бих мислил, че необратими изменения поне на ранните и средни стадии няма. Точни факти обаче може да даде само патоневроанатом, който е анализирал стотици мозъци на болни от ОКР.

    Тук има две важни уточнения.

    Първото е, че ОКР е каквото резултира в определена симптоматика. Примерно ако менингит, ехинокок, туберкули или каквото и да е засегне изолирано базалните ядра, може би ще даде ОКР като резултат, без серотонинергичната система изобщо да е засегната. Така че под общата шапка на болестта може да се крият твърде различни етиологии и патогенези, някои от тях с необратими изменения, други без.

    Второто е, че ОКР е едно от няколко „сестрински“ заболявания, от които всички са с нарушено функциониране на преценката на себе си (и възможностите си) към света, на най-различни нива. (Други заболявания от групата са биполярното разстройство, паническото разстройство и т.н.). Всички те се характеризират с нарушение в дейността на серотонинергичната система. (Уви, не съм срещал да се използва общ термин за тази група, нито досега съм успял да измисля подходящ.) Така че в крайна сметка ОКР не е само частен случай на едно по-общо заболяване, но и ОКР-формата на това заболяване е частен случай на ОКР (и други проблеми водят до същата симптоматика и съответно диагноза).

    Големият процент ОКР-та реално са със серотонинова дисфункция. Основното, с което се занимава серотонинергичната система, е бавният дългосрочен кръг на настройката на себепреценката към света. Това превръща ОКР в механизъм с положителна обратна връзка. Болният се бои от това или онова (примерно от замърсяване), понеже подсъзнателната му (на ниво базални ядра – кората е ОК и той обикновено е рационален по въпроса) преценка за способността му да се справи със замърсяването е увредена. Съответно той почва да се мие все повече и повече. Само че всяко миене затвърждава пред подсъзнанието му идеята, че той не може да се справя със замърсяването (иначе защо ще се мие?), и така затваря порочния кръг.

    А тъй като този кръг е бавен и с голямо натрупване, докато се стигне до ефект, лечението на болестта е трудно. Едно, че минава доста време (и се натрупва доста подсъзнателно усещане за неспособност), преди тя да си проличи и да бъде диагностицирана и лекувана. Второ, че лечението рядко успява да сведе изпълнението на компулсиите до нула. (Отделно, самият факт на появата на обсесии валидира пред подсъзнанието на пациента слабостта му.) И дори компулсиите, а и обсесиите да бъдат сведени до нула, примерно чрез някакво неизмислено още чудо-лекарство, пак ще са нужни години, за да се върне балансът на преценката му обратно на нормално ниво. А към момента само в много леки случаи можем да сведем компулсиите до нула или почти нула, и почти не можем да повлияем обсесиите пряко. Така че лечението не е лесно.

    Хубавото е, че все пак е възможно. И тук е ролята на добрия психотерапевт. Точният инструментариум е без значение и вероятно оптималният е различен при всеки пациент. Целта е една и съща – пациентът да се къпе в усещането, че е силен, победител и способен да се справя с всичко, и това да продължава с години, без прекъсване. Периодите на спад трябва без колебание да бъдат покривани с достатъчна медикаментозна терапия, за да не успеят да увредят процеса. И наистина комбинацията от лекарства и психотерапия е най-добра, тогава успеваемостта е най-висока и сроковете за лечение най-кратки.

  431. Теодор Says:

    “ако менингит, ехинокок, туберкули или каквото и да е засегне изолирано базалните ядра, може би ще даде ОКР като резултат, без серотонинергичната система изобщо да е засегната. Така че под общата шапка на болестта може да се крият твърде различни етиологии и патогенези, някои от тях с необратими изменения, други без.”

    Това е много интересно за мен и определено искам да прочета повече по въпроса. Благодаря за насоката.

  432. Григор Says:

    @Теодор: Лошото е, че почти няма нищо написано. Казвам го от гледна точка на невроанатомичните познания за процеса. Не съм успял да открия изследвания по въпроса; може би има, но аз не съм попадал на тях.

  433. vesotod Says:

    эъя: Здравейте. За съжаление май няма какво да ви казвам – демек името на лекарката. Тя беше заявила, че се съгласява да го лекува, но при условие, че той я слуша и изпълнява каквото тя каже. Още в първия случай, когато се разбраха синът ми да почне да кара колело и той не го направи, тя престана да си дига телефона. Не зная що за лекари и що за хора са това.

  434. vesotod Says:

    эъя: Иначе като се има предвид, че съм обиколил вече 13 психиатъра, считам, че най-добрите специалисти са в “Св.Наум”, но конкретно име не бих искал да споменавам, защото както виждате и аз се лутам.

  435. жизнен Says:

    Здравейте на всички!

    Преди време бях чел тази статия, но не подозирах, че под нея има толкова много мнения. Поздравления към автора, страхотна работа.

    Влизам в темата, като вероятно най-силно и най-продължително изстрадалия от окр тук. Нещата са започнали от 5,6 годишна възраст(осъзнавайки го в по-зряла възраст), сега съм на 25. 20 години преминах и преживях 99% от всичко, което вероятно може да бъде прочетено в нета като симптоматика на окр. Потребителя ГЩШШК е изказал едни от най-тежките състояния, които прочетох тук и искам да му кажа, че същите неща са минавали и през моята глава, а и все още преминават. Да не се бой прекалено, не е единствен. И без да съм психиатър или психолог(все още) съм наясно какво е моето състояние след толкова дълги години себевглеждане и себеанализиране, а и запознаване с медицинската литература. Да, психоанализата в оригиналния си вид, в действителност не помага за окр. Изпробвах го при голям български специалист – без резултат. Той само потвърди диагнозата от позицията и на клиничен психолог работил с достатъчно патология.
    Това явно наистина е органично заболяване, към което трябва да бъде подходено по друг начин. Дори и с лекарства.

    Ако някои иска да пита нещо – да заповяда. След толкова години живот с това, знам твърде много за заболяването и за битката с него, вероятно повече и от най-опитните психиатри/психолози у нас. Не че е за гордост..но е бая опит.
    Генералният ми съвет е – да се потърси помощ и то адекватна. Не че не можеш да живееш с това с години.. но не си струва, защото в действителност се изпускат житейски ценности, заради симптоматиката.

    И едно от най-страшните/абсурдни неща е, че по-голямата част от характера ми, който смятах за изграден от различни неща или пък просто генетично предопределен като такъв е резултат именно от наличието на окр от най-ранна детска възраст. Затова.. действайте и не чакайте.

    Страховете ви са илюзорни, дори и всеки следващ да изглежда като най-достоверния и най-заплашителния.
    И спрете компулсиите, дори и да си казвате, че “този път е за последно”. Така “последното” никога не настъпва.

    Един от първите коментари в темата беше – човек се учи, дори и на това да бъде щастлив. Тук това важи с пълна сила. Имайте волята да изместите погледа си от “тъмнината”. Всичко останало е осеяно със светлина, просто човек трябва да повярва в себе си. И най-важното да успее да бъде адекватен. Никоя природа не би създала толкова много опасности и предизвикателства само за определени индивиди. 85% от битките, в които влизате, заради “нещо” ценно за вас и вашето съзнание, дори не съществуват. Битка няма. Ние сме родени победители за повечето неща.

    И нещо като за финал, но много ценно – всичко, за което се уплашите.. или разтревожите.. че ще загубите, ако не направите нещо – знайте – именно факта, че се появява страх, спрямо определено ваше качество или ценност е най-достоверното доказателство, че това е нещо, което съществува и то няма вариант да бъде изгубено. Всички окр страхове са показател за неща, които вие не може да изгубите. Пример – ако се плашиш, че си гей – ти никога не си бил и няма да станеш такъв, ако се плашиш, че ще се самоубиеш – ти цениш зверски живота си и никога не би му посегнал, ако се плашиш, че ще нараниш някого – той е от най-скъпите за теб и ти никога не би му навредил, ако се плашиш, че ще полудееш от сериозно психиатрично заболяване – това е най-достоверния аргумент, че ти си с акъла си и явно гледаш от позицията на “опасяващия се”, нещо, което за нулевата критичност при психозите е невъзможно.
    Обръщайте всеки страх в противоположната му идея и бъдете сигурни, че тя е достоверната. Това е реалността. Ако искате да живеете в реалния живот – живейте, спират ви единствено “сенки и лъжи”.

  436. жизнен Says:

    Извинявам се за правописните/граматически грешки в текста. Прибирам се от работа и съзнанието е претоварено.
    Но като виден представител на окр.. тези допуснати неточности, на второ четене, ме дразнят.. 🙂

    Лека вечер на всички!

  437. Григор Says:

    @жизнен: Страхотна позиция! Благодаря от сърце за нея, и съветвам всеки болен от ОКР да я погледне и да се поучи!

  438. Danaide Says:

    Здравейте,
    Търсейки в интернет място за психологическа помощ, намерих вашия сайт и почти цял нощ четох него и коментарите под него. Не бих се наела да предполагам дали моя проблем е ОКР, четох и си мислех, да-натрапливи мисли имам непрестанно. При мен има страх, един страх, но толкова истински и завладяващ като се появи, че не мога да водя нормален живот. Всеки опит да живея нормално и щастливо е потопен до дъно от една мисъл „Да, де, ама, ако….“. Страхът е от ракови заболявания. Всепоглъщащ страх от смъртта вследствие на това. Страшно мъчителен. Ако не се страхувам за себе си, се страхувам за майка ми или баща ми. Това ужасно се отразява на живота ми. Не мога да се успокоя, за да заспя, за да се насладя, за да мечтая.
    Не искам да отегчавам хората тук, и Вас, Григор, в края на писанието ще задам конкретен въпрос, който е малко встрани от написаното дотук. Но да дам още малко информация.
    Натрапливи страхове от болести имам от 8 клас, когато гледах Спешно отделение, където малко момче се разболя от рак и му отрязаха крака. Реших, че една асиметрия на моя крак е това и ще ми го отрежат. Страхът, който ме погълна, ме побърка, почувствах се най-самотния човек на света, защото усетих, и се страхувах, че може, ако не ми отрежат крака, то да полудея. Някакси чувствах лудостта и от нея ме беше почти толкова страх, колкото и от другата болест. Не помня как мина това състояние, дълго не бях на себе си, едва ходех на училище. Плаках и разказвах на нашите за това, успокояваха ме, не помня пих ли нещо, или не. Помня, че беше 22 април този епизод и години след това си бях внушила, че на 22 април, ще ми се случи инцидент с отрязване на крак. Откачах просто при вида на релси, не можех да пътувам с влак. И до днес метрото ме дразни, но паниката поне я няма. След години се случи да живея до релсов път, който пресичах с ужас. Постепенно свикнах и този страх мина. Но се появиха други. Няма да ги изброявам, но се сменяха. Почвах да се страхувам, а след това да търся доказателства и да се убеждавам, че аз или близките ми имаме диабет, спин, рак. Както можете да предположите, това е мъчително и безкрайно уморително. Завладява мислите и някак всичко, което правиш е подкопано от този страх. То не е и страх точно, сковаващ ужас. Само някой да се оплаче от нещо, и ме застигат едни епизоди. Сякаш стомахът ми се преобръща, и часове и дни не мога да функционирам нормално. Страхувах се за майка ми, в по-малка степен за баща ми, но ако той се оплаква от нещо – отново страхът е ужасен. Само пример, от началото на годината, се страхувах последователно да не съм болна от лимфом, МС, тумор на мозъка, на гърлото, рак на гърдите. Страхът винаги е свързан с телесна особеност и усещане, дори разболяване. Дори оплакване. Разбирам, че е нормално хората да се разболяват. Но ми отнема неистови усилия да си кажа и да се самоубедя, че има милион неща, от които да чувстваш това или онова, и не трябва всяка болка да е рак, но онова е ирационално и ме потапя. Един страх идва, напуска ме, ако успея да се разубедя, и почти веднага след това идва друг. Също толкова интезивен. Направо не се издържа. Даже понякога се застъпваха. Стигах дотам, че да си казвам „мисли нормално, дори да ти има нещо смъртоносно, няма как да е и едновременно в стомаха, и в главата“. Опитвам се да вкарам разум, но е почти невъзможно. То даже не е страх – аз съм убедена, че е така, защото имам някакви симптоми, за които съм чула, че са на тези болести. Насилвам се да не ровя нета за информация, защото се вкарвам в умопомрачителни филми. И това е резултата, постоянни, ненапускащи ме натрапливи мисли, че ще умра, ще се разболея…Много нюанси мога да дам на тези преживявания, но не искам да пиша за диагноза, а за въпрос.. Него ще го задам малко по-надолу.
    Четох за ОКР и си казах, ок, имам натрапливи мисли, но нямам компулсивни действия. Обаче като се замислих, да, не гася лампите, не подреждам и не си мия ръцете като повтаряеми действия. И тогава се замислих – натрапливите ми действия се изразяват в това непрекъснато да си проверявам тялото за промени, „да не би нещо да ме изненада“. Ей това го правя постоянно, шията, гърдите, несиметриите ми, и само ако видя, или усетя нещо, страхът ме поглъща…и оставам така с дни, седмици, месеци. Друго натрапливо действие, трябва непременно да имам икона под възглавницата, и ако се сетя, че с мен не нося… На работа ходя многократно в тоалетната да си проверявам тялото, асиметрии, пъпки, кожата, гърдите…Не всичко наведнъж, а според конкретния страх, който ме е завладял в момента. Няма да описвам всички глупости, които правя, но не мога да спра. И така единият ми въпрос е: Григор, натрапливите действия, които повтарям като оглеждам тялото си, могат ли да са компулсии от ОКР? Ако да, това, наред с натрапливите мисли, може ли да е действително ОКР?
    Сега малко предисловие и за втория въпрос. Майка ми е психиатър, но не терапевт, а на всичкото отгоре и майка. Както можем да предположим и при нас „никой не е пророк в собствения си град“. Тя се занимава с трудова експертиза и прави всичко по силите си да ми говори за ирационалността на натрапливите ми мисли. Може би, ако трябва да тълкувам помощта и на фона на новата информация, която чета за ОКР, нейното е някакъв опит за когнитивна терапия. По принцип ми помага да говоря с нея, като си кажа страховете ми олеква, но се появява следващия страх, понякога се разплаквам, защото да се страхуваш е мъчително, уморително. Поради тази причина се опитвам да не я притеснявам с всяка болежка. Тя обикновено казва, че всичко е в главата, и ми говори часове и дни, че проблемът ми се корени в неудовлетвореност поради различни причини, най-вече личния живот. Понякога просто я карам да обещае, че нищо ми няма. И колкото и безумно да звучи, вярвам и, и се успокоявам. Но се е случвало и да осъзная, че колкото и да ми обещава, не зависи нищо от нея, и тогава отново ме връхлита страха.
    Още много мога да пиша, но сигурно нямате време за всичко. Та вторият ми въпрос е свързан с това, че при много от разговорите ни, майка ми е казвала, че проблемът ми идва не от друго, а от характера ми. Че искам и да съм свикнала всичко да е по моя начин, и когато не е, не мога да се примиря, или „смиря“, както тя казва. Тъй като нагоре в коментарите прочетох, че един от начините за справяне е тезата „Е, хубаво де, и така да е /“да съм кривогледа“, както споменава читателка/, правя връзката, че точно това не искам да приема. В много редки моменти, когато си кажа „Е, хубаво, де, и смъртоносно да е, ще го борим“….и тогава изпитвам моментно облекчение. Но повечето случаи то се помрачава от „Е, как хубаво, не искам да умирам….млада съм…не искам да се изправям пред това, и т.н.“ И си мисля, ето го характера, аз явно съм с твърде високо самочувствие, казва майка ми, което ми е част от характера, и едва ли не „искаш гаранции, че точно на теб няма нещо лошо, несправедливо, да ти се случи“. Казва още да „приема, че може, няма гаранции, и си потисни характера малко“. Та, въпросът е, това ОКР ли е, доколко ОКР-подобни симптоми са всъщност характер? Ако са, как да „изиграя“ характера си, така че ми сътрудничи, не да ме побърква?
    Иначе помага ми деанксит, пия го на периоди, помага сравнително бързо, като че ли облекчава мрачното настроение. Пиех по половин ксанакс, за да мога да спя. Скоро не съм. Това, от което усетих облекчение, е Атаракс. Няколко месеца нямаше сковаващ страх, макар да имах натрапливи мисли, не бяха непрекъснато. Починах си, но сега сякаш отслаби действието…Съкратиха ме по шоков начин, личният ми живот е малко странен, оттам и неудовлетворителен, все си казвам, че не съм постигнала много, едва ли не нищо, направих едно-две неща, за които изпитвам вина, и натраплива мисъл, че ще ме накаже съдбата. Саботирам външния си вид, мечтите си, от притеснение да не би да „литна и точно тогава „да не съм“ нащрек и да ми резнат крилата“.
    Ох, много мога да говоря, ще ви досадя до смърт. Спирам, защото зададох двата си въпроса. Ако за да опитате да ми отговорите, ви трябва пояснение за нещо, ще пиша.
    Извинете, че толкова дълго стана. Трудно ми е да споделям мракобесните детайли на мислите си. Направо ме е срам.
    Благодаря отново

  439. Григор Says:

    @Danaide: Да се поставя диагноза по един разказ в Интернет, дори толкова подробен, е безотговорно. Но от описанието наистина проблемът ми прилича на ОКР, ОКЛР или нетипична страхова психоза. Съветите на майка ви са много добри, хубаво е да се вслушате в тях.

    Наистина подобни симптоми са в немалка степен характер. Ако се погрижите да промените характера си към по-безгрижен и небрежен, това със сигурност ще помогне срещу страховете ви. Със сигурност ще ви помогнат и съветите от раздела за психотерапия от записа.

    Ако обаче тази помощ не е достатъчна, бих ви посъветвал да потърсите психиатър с достатъчно опит с ОКР. Той трябва да се погрижи да постави точната диагноза измежду възможните, да я потвърди и да предпише подходящо лечение. Ако съдя по описанието, имате прилични шансове след едно категорично, решително и достатъчно лечение болестта да бъде отблъсната. А ако спазвате и психотерапевтичните съвети, тя вероятно няма да се върне лесно и скоро. Стискам ви палци! 🙂

  440. Danaide Says:

    Благодаря, Григор, за обратната връзка.
    Ще продължавам да работя върху себе си. Никак не искам да пия повече лекарства, освен ако не е крайно наложително.
    Радвам се, че имах тази трибуна във Вашия блог, да споделя тези лични неща.
    Благодаря и за окуражаването!
    Бъдете здрав!

  441. Григор Says:

    @Danaide: Ако пиенето на лекарства е необходимо, не се колебайте. Иначе може лесно да се докарате дотам да трябва да пиете много повече и по-вредни лекарства.

  442. жизнен Says:

    “да де, ама ако….” – един от фронт-мените на ОКР. “Да де, ама ако все пак стане… а аз не съм направил/а всичко по силите си” … “колко безотговорно е това..”, “а съм имал/а шанса да се “измъкна”.

    “..личният ми живот е малко странен, оттам и неудовлетворителен, все си казвам, че не съм постигнала много, едва ли не нищо, направих едно-две неща, за които изпитвам вина, и натраплива мисъл, че ще ме накаже съдбата. Саботирам външния си вид, мечтите си, от притеснение да не би да „литна и точно тогава „да не съм“ нащрек и да ми резнат крилата“.” – същото е при мен. За всяко от тях. Последното е много неприятно.. защото те държи постоянно ниско долу от страх да се “изправиш”.

    Аз почти 2 години мислех, че имам тумор в мозъка, заради “Спешно отделение” ! 🙂
    А бях дете..това беше мъчително..и то много. Не споделих естествено с никой. Но, дори и като дете..”виждах симптоматиката на тумора”………
    ОКР е пълен майтап с нас.

    Ако някой снима със скрита камера ритуалите ни… и ни ги пусне после.. ще ни обземе такъв срам, че съм сигурен, че за не-кратък период от време всичко ще спре.

    И аз съм на мнение, че трябва да отидеш при психиатър. Друг. Чужд 🙂 Или просто при психотерапевт занимаващ се с ОКР.

    Освен хапчетата, когнитивната терапия.. това, което можеш да правиш самата ти е..просто да се разсейваш с нещо по време на обсесия. А също така и да се опитваш да и се смееш. Осмей я. Дори да те е страх от нея..дори да не ти е смешна. Ти си разумна и това все може да те накара да се отделиш от нея за миг, да я погледнеш отстрани и да видиш колко е абсурдна. Осмей я. Няколко пъти.. след това пробвай с разсейването.. след него..тя пак ще дойде..и ти пак ще я осмееш. Подсъзнанието ще свърши работата си.. и обсесията ще “олекне” твърде силно.. след това просто я забрави.

    Уморително е да се страхуваш непрекъснато, да. Много е уморително..

  443. Bella Says:

    Здравейте,при психиатър отидох заради панически атаки,но по-късно в хода на лечението с Есцетил се появиха натрапливи мисли или по-скоро страх ,че ще нараня някой от близките си.Психиатърката ми изписа Стимулотон и при нужда ривотрил.Мислите ли,че това лечение ще даде резултат .Стимулотон пих една седмица 50гр 1 на ден ,а след това ми го повишиха на 100,но при преминаването към по-висока доза страховете някак се ,,събудиха”.Дали ще отминат?

  444. Bella Says:

    Здравейте,дано не ви отегча с разказа си.Страдах няколко месеца от панически атаки и в крайна сметка реших ,че е време да потърся компетентна помощ.Психиатърката ми изписа Есцетил.В началото беше ад,но след това нещата се нормализираха.Но в хода на лечението се появиха натрапливи мисли ,че ще нараня детето си или някой друг с думи ,жестове или с конкретни действия/започнах да отбягвам ножове/.Още на следващата ни среща аз споделих за тези мисли и тя смени Есцетила със Стимулотон.В началото по 50,А след седмица 100.Притеснява ме дали това лечение ще помогне,и също ,че при повишаване на дозата страховете и притесненията се ,,събуждат”.Силно се надявам ,че това е от повишената доза,но моля и за вашето мнение.Възможно ли е при мен да не подействат,въпреки ,че на доза 50 Стимулотон се чувствах прекрасно?

  445. Bella Says:

    Извинявам се на всички ,че повтарям разказа си ,но не мога да изтрия първия.Извинете!

  446. Григор Says:

    @Bella: Принципно е възможно да е от повишената доза, но дали наистина е от нея може да каже единствено вашата психиатърка. Тя знае за вас несравнимо повече от който и да било тук. Ще е безотговорно да ви даваме съвети, когато имате нея.

  447. Bella Says:

    Благодаря Ви ,хубав ден 🙂

  448. rose Says:

    здравейте мисля, че имам същия проблем. Мия си ръцете много проверявам дали е заключена вратата, колата и това ме дразни осъзнавам, че не е нужно да правя тези неща , но пак ги правя. Има ли някаква литература, която може да ми помогне по въпроса без да ходя на лекар?

  449. Григор Says:

    @rose: Мисля, че необходимата литература би носела заглавие от типа на „Как да преодолеем страха си от лекари и да отидем при тях“.

    Мило момиче, бихте ли седнали да си ремонтирате колата, ако нямате хал хабер от коли, а съществуват опитни автомеханици? А това е просто кола – като я повредите, ще си купите друга. За разлика от ако повредите себе си.

  450. ivanov Says:

    здравейте мисля си 4е имам ОКР но не съм сигурен моля медиинските лица ако могат да ми помогнат с мнение.Зна4и вси4ко запо4на още като дете-имах тикове-мигах и някакви мании и ритуали които правех и 4увствах убииствена необходимост и страст да ги направя ина4е се 4увствах адски неспокоен-нещо отвътре ме караше да ги правя,но не знам дали е окр,защото 4увството при мен 4е ако не го направя ще стане нещо страшно го нямаше.Тези ритуали които правех се сменяха-дърпах си миглите облизвах си бради4ката,хапах си бради4ката и горната устна,бърках си с химикалки в о4ите и ушите.Също така имах съмнения жестоки в себе си,както и още ги имам.Ходих да проверявам по сто пъти елементарни неща които безусловно знам-дали след 6 следва седем,дали след март следва април и т. н.Тези мои психарии продължават и до ден днешен,а ас съм на 27 години.Постоянно се модифицират и променят-сега имам едни рани4ки по главата-кожен проблрм и нещо в мен пбостоянно ме кара да ги 4опля-и ас непрекъснато го правя-това ме успокоява.Но наи-гадното е 4е в момента-а тази мания ми е базова и се е появявала и из4езвала много пъти-е вътрешната ми психи4еска мания за миналото и мисленето-изведнъж както си седя и се присещам някаква слу4ка наи-4есто униизителна за мен ис нещо ме гложди адски зверски-на тоя що не му казах тва,тоя що не го ударих ,що казах тая простотия и т. н..Но наи-гадни са ми мисловните мании-тва е адски странно-примрно мисля си нещо докато гледам някоъ филм и после си викам абе ас тва 4ак сега ли се сетих 4е е така-например коъ е убиеца във филма-мале зна4и колко съм тъп 4ак сега да се сетя и по4ва едно мислене адско-щото бързо се забравя кво си мислил дори преди 1 минута-дали ве4е не съм се бил сетил още в на4алото,или пък просто искам да се сетя и да знам със сигурност дали еди кое си съм си сго помислил или не съм-и по4вам да се напъвам зверски да се сетя-просто трябва да се сетя.И ако не съм сигурен си казвам абе да бе помисли съм си го и се успокоява м за секунди и след 20 секунди-нова обсесия-с друга мисъл или слу4ка от миналото в която съм бил унизен и не съм се защитил.АС съм бил тормозен,но не 4ак толкова много.Кто по-малък имах и някъв проблем 4е стаята и въобще околния свят е много малък като кутиика и едва ли не ще ме сма4ка и 4ак ми се виеше свят от това-просто мозъкът ми изведнъж вклю4ваше на този режим на възприемане на реалността-беше ужасно но ве4е го нямам.Някоъ път имам и паники-къпя се и ще гръмн е боилера,докато вклю4вам нещо в контакта ще гръмне.При конфликт само някои като по4не да ми се зъби и замръзвам от страх-може даже да е баби4ка дете всеки.Много съм бил овикван-наъ-ве4е от ненормалния си баща.Не знам имам ли окр моля ви кажете ми.

  451. Григор Says:

    @ivanov: Ако съдя по описанието, нещата наистина приличат на ОКР. Би било обаче крайно безотговорно да дам мнение без поне един, най-добре повече от един много внимателен и подробен преглед. Защо не потърсите добър психиатър, с който да говорите? Ако сте от София, тези в „Свети Наум“ са ми правили добро впечатление (дано все още да са такива). Ако сте от Варна, там някъде в момента работи доцент Петър Маринов – най-добрият специалист по ОКР в България, който познавам. Точна диагноза може да бъде от много полза.

    Ще си позволя едно лично мнение – неангажиращо и без претенции, просто като приятелски съвет. Забелязвал съм, че вашият набор оплаквания често се повлиява много добре от спортуване. Отличен ефект съм виждал от планинарството; вероятно и други спортове са не по-лоши, може би дори по-добри. Добър ефект съм виждал и от „кротки“ бойни изкуства от типа на класическо айкидо или тай-чи. Обикновено отначало нещата никак не вървят добре и всичко изглежда пълен провал, но постоянствате ли въпреки всичко, малко по малко нещата потръгват. А потръгнат ли веднъж, и имате ли ината да прекрачвате и най-лошите препъвания и спънки, малко по малко идва и ефектът. 🙂

    П.П. Мисля, че добър ефект ще има и да се погрижите мъничко за правописа си. Не е беда, чете се и така, но когато използвате буквата „ч“ примерно, самочувствието е съвсем друго. Горе главата – просто вземайте мерки да се чувствате пълноценен човек със свое място и значимост, и облекчението ще дойде! 🙂

  452. ivanov Says:

    Правописът ми е перфектен Григор-ако се старая и го желая, просто в интернет пиша винаги разговорно.Може би съм и с по-добър правопис от теб,така че не си позволявай такива съвети и забележки.Относно мнението ти за болестта ми-искрено ти благодаря,ще ми е от полза.

  453. Григор Says:

    @ivanov: „Разговорно“ не изключва правилен правопис – предполага го. Старай се и желай да го използваш поне в моя блог, иначе просто няма да пускам следващите ти коментари. Тук е моят дом онлайн, в него позволявам на себе си и другите каквото аз реша. Пробвай да познаеш колко ще търпя да ми определя какво да правя в дома си някой, който ми е дошъл на гости да ми иска помощ.

  454. anatar Says:

    хах.. да, това с мигането не подозирах, че е било свързано, но и при мен се проявяваше. Душех си и ръцете след това 🙂 Това, че съм тъп, а след това, че съм станал грозен от нещо – също. Ритуали.. ритуали.. до освобождаване.
    Интересното е, че централната идея е – не се вкарвай в мисловни ритуали, защото от там няма изход и каквото и да премисляш, както и да го премисляш – няма да намериш решение и няма да се почувстваш по-добре. И много пъти при мен е било именно така. Каквото и да мисля, както и да е направено то..винаги ми идват черни идеи в съзнанието като резултата, сякаш няма възможност за добър край. И тогава е лесно, просто си казвам – това е.. това е най-яркия пример, че “правенето” в случая е най-голямата глупост и безсмислие. На за жалост има и други моменти – в който намирам изход. Измислям нещо, спрямо определената ситуация, което много добре отговаря или описва някакво мое емоционално състояние върху, което съм разсъждавал така дълго и така трудоемко. Намира го.. и сякаш се чувствам освободен..след което настъпва и спокойствие. И тогава човек лесно може да си каже – ето.. значи само си внушавам, че това са неправилни размишления.. просто е въпрос на упоритост да стигнеш до “истината”. И става зле… Намираш логика там, където не е добре да я намираш….защото целия процес е явно сбъркан.

    Би ми било интересно да чуя коментара на автора, специално спрямо това. Дали го е срещал в описанията или в трудностите при някои пациенти.

    Поздрави!

  455. anatar Says:

    Отново се извинявам за езиковите неточности.. без опция за редакция..е ужас 🙂

  456. Григор Says:

    @anatar: Основно правило в лечението на ОКР е, че начинът да се води борба с обсесиите (ще рече натрапливите мисли) е като се води борба с компулсиите (действията, които предприемаме, за да се облекчим от мислите). Компулсията е като да хвърлиш храна на хищник, който те преследва. Той спира за малко, за да се нахрани, но след това те подгонва отново, събрал нови сили. Компулсиите са широката и гладка магистрала към влошаването на болестта. Затова е важно човек да се бори с тях. Отблъсква ли ги упорито и категорично, с времето натрапливите мисли ще започнат да губят силата си и да идват все по-рядко.

  457. Иванов Says:

    Просто исках да знаеш че нямам проблем с правописа-вече ще пиша перфектно.Чувал съм, че има уред,който сканира мозъка и установява има ли прблем в работата му и в биохимията му-защото ОКР е проблем в биохимията на мозъка.А също така и за друг уред,който облъчва мозъка и влияе върху биохимията му-и по този начин ефективно може да ни отърве от това дяволско разстройство.Ако тези уреди действат ми се струват по-добър вариант от приказки и хапчета.Моля ви ако сте запознати споделете.

  458. Иванов Says:

    Защо ми махна коментара мизерник долен уж ще помагаш.Пфу.

  459. anatar Says:

    Да, така е.

    И все пак има някой обсесии, които продължават, дори месец. И тогава е трудно да се избягва компулсията. Също така, “избягването на определен вид мисли”, води също така до компулсия. Защото става като ритуал по избягване на определени неща в съзнанието.. 🙂

    А също така.. теориите, че блокирането и потискането на тези мисли ги кара да се загнездят в подсъзнанието, а оттам да влияят на друго ниво, също не е за пренебрегване.

    Трябва си терапия. Аз след психоанализата не отидох другаде, но със сигурност е необходимо.

  460. Григор Says:

    @Иванов: Коментарът ти не излизаше, защото нямаше кой да го одобри – денем съм на работа все пак.

    А на въпроса си няма да получиш отговор. Пробвай да познаеш защо.

    @anatar: Не става дума за блокиране и подтискане на мисли, а за отказ да извършваш действията, към които те те подтикват. Именно това е основата на терапията на ОКР, наред с лекарствата.

  461. anatar Says:

    Мхм, може би аз не правя добре разлика между двете неща. Ще се замисля. Благодаря ти.
    Впрочем – понеже се завихрят граматически спорове, думата е “потискане” 🙂 не, че има кой знае какво значение.

    Иванов – дръж се прилично, друг такъв блог няма да намериш никъде на български.

    Лека вечер на всички!

  462. Иванов Says:

    Доктор Гачев извинявам се за обидите-тъпо беше.Смятам,че един интелигентен човек трябва да умее да се извинява.Но ако не заради мен то поне заради другите хора в блога може да кажете ако желаете нещо за тези уреди за които споменах-които отстраняват проблеми свързани с работата на мозъка.Считам че такава информация би могла да бъда от полза за всички.Приятен ден.

  463. Григор Says:

    @Иванов: Ако такъв уред наистина съществува и върши това, Нобеловите награди по физика, химия и биология за следващите поне 10 години щяха всичките да отидат за създателя му. Направата на перпетуум мобиле е направо лесна задача в сравнение с направата на подобен апарат…

  464. anatar Says:

    “@anatar: Не става дума за блокиране и подтискане на мисли, а за отказ да извършваш действията, към които те те подтикват. Именно това е основата на терапията на ОКР, наред с лекарствата.”
    И все пак има компулсии, които са на мисловно ниво. Тук не става въпрос за действия.. Те как се отстраняват и как се “бяга” от тях е въпросът.. ако не именно с опита им за блокиране.

  465. Григор Says:

    @anatar: Може ли някакъв пример? Така ми е малко трудно да предположа за какъв сорт нещо става дума.

  466. Иванов Says:

    Доктор Гачев аз съм роден с проблем с лявото око-частична очна пареза-не може да се движи наляво, а надясно се забавя.Такъв проблем може ли да говори и за проблеми с мозъка-има ли връзка между двете,а освен това да попитам дали такъв проблем сам по себе си може може да доведе до психически проблеми-изключвам комплексите-тях си ги имам.

  467. anatar Says:

    Основен момент от симптоматиката на окр е свързан с “предъвкването” на събития или идеи. Ако не помислиш нещо отново.. или ако не успееш да го видиш в друга светлина от предния път или пък просто го премисляш отново и отново с идеята, че си изпуснал нещо важно в него – и като извод от всички тези възможности – би се случило нещо лошо.. естествено.
    Идва ти нещо в съзнанието като идея, чието наличие те плаши и трябва да я повториш няколко пъти за да изчезне. Такъв тип неща имам предвид. Както и предните, де. Всички тези мисловни структури се закачат за съзнанието като “task”-ове в windows и чакат изпълнението си, като постоянно съзнанието се насочва към тях. И тук единствения шанс е да ги блокираш, да ги потиснеш за да се откъснеш. Да се разсееш.
    Не е като при физическите ритуали.. при които – просто не отиваш и не го правиш! Тук това е постоянно в съзнанието ти с или без твое желание. Та, тези обсесии и съответно компулсии как трябва да се контролират? ..

    Осъзнавам, че отговор на този въпрос беше даден много пъти в блога – с хапчета и терапия. Но, тъй като “повдигна” завесата на това как човек сам може да се справи с физическите повторения, като просто ги игнорира, ми е интересно, дали би имало такъв начин за справяне и с мисловните.

  468. Григор Says:

    @Иванов: Да се търси връзка между очна пареза и проблем от типа на ОКР е много сериозно изсилване – за двете отговарят напълно различни мозъчни структури. И не, очната пареза няма как да доведе до психически проблеми, различни от комплексите.

    @anatar: Повтарянето на идеи в ума, за да изчезне дразненето от тях, е точен аналог на вършенето на действия, за да изчезне дразненето от идеята за тях. Ако вместо това просто започнете да вършите нещо друго, което изисква интензивно внимание, и се съсредоточавате в него достатъчно време, необходимостта да си повтаряте идеята също ще отмине. По някое време може да се върне – отново повтаряте номера. Подминете ли я достатъчно пъти, без да ѝ уйдисате, тя ще започне да се връща все по-рядко и да е все по-слаба. Просто подсъзнанието ви ще се е убедило, че можете да не ѝ се подчинявате и от това не следва нищо страшно.

  469. Силвия Стоянова Says:

    Здравейте,Честита Коледа на Всички!
    Казвам се Силвия и имам ОКР ,още от 17 годишна(сега съм на 34) започнах да пия серопрам и зоолофт.Имах си натрапливости,но бях добре.Преди около 3-4 години изпаднах в криза,бях зле и изленах от кризата с Венлафаксин (300 МЛ. ДНЕВНО).През цялото време(от около 3 години) правих опити да намалям и евентуално спра Венлафаксина за да мога да имам дете(все още нямам),от преди година и 2 месеца изпаднах в дълбока криза,в която съм и в момента.Започна смяна на различни антидепресанти и консултаций при различни лекари.Първата смяна след Венлафаксина бе с Валдоксан и ципралекс,съпътствани от флунксол и хлорпротиксен,след това с нов лекар минахме на
    ципралекс завишен + едронакс и същите невролептици,след което заменихме флунксола с оланзепин,а поради липсата на пазара на едронакса,минахме на Иксел за около 2 месеца,след което минахме на венлафаксин и друг лекар,продължи около 2 месеца пак,след това на ксероксат+оланзепин,последва опит само с силен невролептик,какъвто е АБИЛИФАЙ,влоших се,и опитахме само с Зипрекса,депресията се засили(моето ОКР е с депресия,не е чисто ОКР) и се върнахме на Иксел.Оказа се, че за мен е необходимо много по дълго време за затвърдяването на дадена доза и не мога да понеса големи скоци,а на много малки хапки и бавно.И така,от достигането на лечебната доза
    (150 мл. според лекуващия ми лекар),което бе доста бавен и труден процес,минаха 1 месец и 1 седмица.Приемам го в комбинация с Лепонекс,който постоянно вдигаме и сваляме,съобразно напрежението което имам и факта че сегашният ми лекар не позволяава ксанакс и ривотрил въобще, а се опитва да ме успокои с малки дози на невролептици,които не успяват да ме успокоят достатъчно,а понякога влошават и депресивната ми картина.
    През цялата тази година и 2 месеца,се чувствам много зле,с непоносима болка в душата,объркана съм,нямам желание за живот и имам чувство,че забравям,макар околните да ми казват ,че не е така.
    Друг силен симптом,е напрежението предизвикано,от обцесий преминавайки от една в друга.
    Знам че,според написаният текст от вас по-горе е необходимо поне 4- месеца,на максимална (лечебна) доза на антидепресанта за поява на първи симптоми на подобрение,аз съм едва в началото на 2-рия месец,но се чувствам зле.
    Според вас има ли шанс с Иксел да излеза от кризата и какво да правя?
    Мислите ли че транскраниалната магнитна стимулация е изход за моето състояние?
    Благодаря предварително за вашето внимание!

    Поздрави,Силвия

  470. Tanq Says:

    Здравеите Григор, от от доста време искам да ви пиша защото от няколко години мисля, че страдам от окр не съм се консултирала до сега със специялист, защото се надявах да се справя сама, но не се получава. Аз мисля, че при мен окр се отключи в следствие на ненормалната ревност на мъжа ми.Аз непрекаснато се стараех да не му давам поводи за ревност и недоверие, че започнах да общувам все по рядко и все по трудно. Етапите барзо се сменяха и следкато се затворих в себеси започнах да треперя лако общувам с мъже, след това си задавах въпроси защо се претиснявам така дали аз нямам някакви. желания,започнах да се чудя какви мисли имам докато говоря с мъже дали нямам сексоални мисли и така паниката ми се увеличаваше и в страха си да не помисля нещо сама предизвиквах мислите си. Един ден стоях и си мислех, че мога да не разговарям с никои мъж и всичко ще се оправи и ще се успокоя, но тогава ми мина през главата, ами баща ми ами сина ми ако почна да мисля и за тях така и естествено след 20 секунди започнах да развива какво бих помислила как да ги избегна и т.н. Нещата стваха все по непоносими, ако гледам телевизия и по време на някоя реклама помисля нещо и се претисня след това всеки път когато видя рекламата мислите се вртщат аз се мъча да се разсеивам но тогава мозъка ми си измисля нещо друго и в краина сметка всяко нещо от живота ми се диктува от тези мисли, ако отида до магазина да не погледна някои мъж и да не помисля нещо, да не видя мъж по телевизията, да не чуя песен на която съм била претиснена защото пак ще се претисня и т.н.След това преминах и на мислите, че искам да навредя на блиските си и вече не зная дали наистина няма да полудея, и понякога се чудя,, ами ако наистина направя нещо,,Мога да изреждам цял ден, но няма да ви ангажирам повече, исках да ви попитам дали мислите че това е окр, а и дали бих могла да започна някаква терапия при Вас и от каде мога да намеря кординатите ви за да се сваржа с Вас. Предварително Ви благодаря за вниманието.

  471. Григор Says:

    @Tanq: Нямам кабинет или друго място, където да мога да лекувам пациенти. Помагам с каквото мога онлайн. За лечение на ОКР обаче трябва много сигурна диагноза, а за поставянето ѝ е нужен добър психиатър. Пак той може да изпише и доброто лечение. В София – тези в Медицинска академия са добри, по мое впечатление, тези в „Свети Наум“ – също.

  472. Tanq Says:

    Здравеите отново и мерси за отговора. Предполагам., че трябва много по подтобен разговор за поставяне на диягноза, но ме интересува според вас това окр ли е. Все още не мога да се престраша да отида на живо при специялист за това ми се искаше да чуя вашето мнение.

  473. Григор Says:

    @Tanq: Наистина е нужен много по-подробен разговор. Да предполагам по толкова, особено ако мнението ми ще има значение, би било абсолютно безотговорно. Не ми се сърдете – просто нямам моралното право да ви кажа някаква полу-измислена хрумка.

    И не се бойте от специалистите. Те хора не ядат. 🙂

  474. anatar Says:

    Здравейте на всички!

    Честита Нова година, да бъдете здрави и усмихнати!

    Григор, в случая ще “го играя reminder” понеже имаше едно мнение на Силвия преди това на Таня, което ти може би си пропуснал, а на мен, още когато го четях за първи път, ми стана много интересно какво ще я посъветваш, затова и се включвам. Ако случайно си го пропуснал – погледни го горе. 🙂

    Хубав ден!

  475. Григор Says:

    @anatar: Благодаря за напомнянето – някак съм проспал да отговоря на този коментар.

    @Силвия Стоянова: ОКР не се лекува с невролептици – лекува се с анти-ОКР антидепресанти. Тиоксантинови невролептици (флупентиксол, хлорпротиксен…) при някои пациенти са показани, но само в съчетание с подходящ антидепресант.

    Нямам богат опит със Серопрам или Иксел при лечение на ОКР. Личното ми впечатление е, че при някои пациенти помагат, при други – не. Ако Иксел ви е помагал преди, с голяма вероятност ще ви помогне и сега. Ако преди не е успявал да ви помогне, вероятно и сега няма да успее (ако е в същата доза).

    Лично аз бих дал някакъв бензодиазепин при нужда, докато подейства антидепресантът, за да избягна мъчителния период. Поговорете с лекаря си – обяснете му, че състоянието ви е много мъчително и търсите начин да го облекчите, докато сработи антидепресантът. Дано го убедите да ви изпише подходящ бензодиазепин.

    Транскраниалната магнитна стимулация може да се използва, но не зная какъв ще е ефектът ѝ. Твърди се, че при подходящи пациенти и правилно прилагане има добър ефект. Ако не е скъпо, може да си струва да пробвате. Добре е обаче да го правите в период, когато не се очаква промяна в състоянието ви заради вземане или невземане на лекарства. Иначе няма как да сте сигурни, че ефектът, който виждате, се дължи на ТКМС.

  476. Силвия Стоянова Says:

    Благодаря отново за отговора.Вие ми отговорихте вече на e-mail-a,защото бях писала и там.Затова тук нямаше отговор.
    Аз продължавам да се чувствам зле.Лекуващата ми психиатърка ми предлага клиника.Аз не искам да влизам в клиника , а и може там нещата да станат по-зле.Незнам в случая дали трябва да чакам 4-5 месеца на Иксел.

  477. Григор Says:

    @Силвия Стоянова: Попитайте лекуващата ви лекарка с какво очаква клиниката да подобри състоянието ви при вашия случай. Ако е с красивия цвят на стените или симпатичните касинки на сестрите, може да си струва да пробвате. Ако е с лекарства, можете спокойно да ги пиете и у вас – помолете я да ви ги изпише тогава. Ако просто търси на кой друг лекар да прехвърли отговорността, поемете инициативата да я освободите от бремето на решението – намерете си друг психиатър.

  478. Силвия Стоянова Says:

    Аз продължавам да се чувствам много зле.Трябва ли според вас да продължавам на Иксел?
    Благодаря предварително за отговора.

  479. Григор Says:

    @Силвия Стоянова: На това може да отговори най-вярно лекарят ви.

  480. juliana Says:

    Здравейте аз също съм с диагноза ОКР. Григор, може ли да ми обясните някои неща,което сте писал и много ме притесни.
    1.Самите обсесии и съответните им компулсии най-често имат реален корен и в нормален размер или при определени реални обстоятелства могат да са смислени. Какъв е този реален корен и как така смислени?
    Нали заплахата е нереална?
    2.Как така:
    1)чувството, че натрапливото усещане не може да бъде спряно по никакъв начин, може да бъде по-силно при ОКР от волята дори на иначе много волеви и силни хора.
    2)Същото е с дразненето: усещането за сърбеж, пристягане или друга натрапливост, която не си отива независимо от взетите мерки, може да е изключително мъчително.
    Нали ритуалите успокояват натрапливото усещане и натрапливостта?
    Григор моля ви успокойте ме като ми отговорите на въпросите.

  481. juliana Says:

    @ joanna:
    Може ли да попитам кой лекар ти е казал ,че не ти действат психичните лекарства като на 13% от пациентите?

  482. simona Says:

    Григор тук ли сте

  483. Григор Says:

    @simona: Когато имам време – да. Имате ли конкретен въпрос или просто ви интересува местонахождението ми? 🙂

  484. simona Says:

    имам натрапчиви мисли които много ме измачват смазват ме искам да изчезнат 🙁 неиздаръжам повече така моля ви помогнете ми

  485. simona Says:

    постоянно си втълпявам че съм болна от спин и то незадруго а от една татуировка дето си бях правила преди година направих си два теста които са отрицателни втория преди няколко дена и сега пък си мисля че докато са ми вземали крав може да са ме заразили знам че не е така но мисълта неми излиза от главата и ме смазва и нямам желание за ништо

  486. anatar Says:

    ОКР наптрапливостите винаги са на базата първо на твърде засилена тревожност и второ – слаби познания или ирационални мисли.

    Спинът те притеснява като диагноза, защото смяташ, че от това ще умреш на 100%, но не си права. И започни оттам.

    1. Хора с развит “СПИН” живеят.
    2. Процента в днешни дни да развиеш СПИН след ХИВ е твъде малък и то най-вече, ако не знаеш за него и не се лекуваш.
    3. Да хванеш ХИВ(нещото, което ти наричаш неправомерно СПИН) е малък процент като възможност, дори и чрез игли.
    4. Да хванеш ХИВ по време на вземане на кръв от игли, които до този момент са неизползвани и се разпечатват на момента е дотолкова невъзможно, колкото да хванеш СПИН от погледа на лаборантката.

    Не бой се. ХИВ-ът е лечимо заболяване. Ти няма да как да го хванеш, но дори и да се случи – възможността да стигнеш до СПИН и да умреш е пренебрежимо малка.
    Притеснявай се много повече за телесното си тегло и начина си на живот, отколкото за спина.

    Облегни се на реалните факти. Спокойно.

  487. simona Says:

    blagodarq ti za otgovora vaprosa e tam che az znam kakvo e spin i kak mojesh da se zarazish izchela sam mnogo machi me misalta che pri izsledvaneto nepoglednah dali jenata vze nova igla makar che znam che beshe nova zashtoto predi men vze krav na oshte dvama i izhvarli vsichko v koshcheto . neznam dali shte me razberesh pravilno vapreki vsichko me machi misalta che moje da e izpolzvala stara igla i da sam se zarazila i taq misal me ubiva . piq seroxat i katocheli sam veche po dobre po princip vinagi mi pomaga no az sama si go bqh sprqla i pak se zapochna .

  488. Григор Says:

    @simona: От дотук разказаното разбирам, че вече имате дълга история на болестта и сте лекувани за нея. С успех, докато не решите да си спрете лекарствата, без да питате лекаря си.

    Съветът ми е да отидете при лекаря си, да му се извините много старателно за самоволията в лечението и да му обещаете никога повече да не действате на своя глава. След това да го помолите да ви помогне. Очевидно той се справя добре, след като лечението му преди ви е закрепвало добре.

  489. simona Says:

    blagodarq vi za saveta shte vi poslusham . interesno mi e vie kakvo mislite za tezi moi simptomi i misli koito razkazah ,zashtoto mislq che ste dosta inteligenten chovek!

  490. Григор Says:

    @simona: Мисля, че са предизвикани от неспазването на предписаното ви лечение. И че ако искате да ги намалите, трябва много сериозно да преразгледате самодисциплината си.

  491. simona Says:

    a tova che nqmam kompulsii predpolagam che e dobre nali ? Izvinqvam se ako dosajdam prosto mi stava po dobre kato razgovarqm s nqkoi !

  492. Мери Says:

    Здравейте! Поздравления за прекрасната статия. Много хора си нямат представа колко страдание причиняват психо-соматичните заболявания. Колко черен е животът, лутайки се между лекари и лекарства. За себе си мога да кажа, че от 10г. пия Сероксат за паническо разтройство и съм нов човек. Но в момента проблемът е с дъщеря ми. Ще Ви помоля за помощ. Тя е на 21 г., студентка по право, с отличен успех. Поради прекалена съвестност, отговорност и самоанализ преди 2 години получи тревожни мисли. Предписаха й Ривотрил, който пие и до сега. Миналата година, след натоварваща лятна сесия нещата се задълбочиха и посетихме психиатър. Той предписа Сероксат + Ривотрил. След 5 месеца прием, през който беше доста добре се получи проблем с кръвните показатели. Това наложи смяна на лекарствата. Изписаха й Деанксит + Ривотрил. След 1 месец без подобрение потърсихме второ мнение. Първоначално доктора каза, че се касае за ОКР, но след разговора констатира депресия и тревожност. Тя отслабна, не се смее, не й се излиза, страшно я тревожат непрекъснати мисли за поведението й. Психиатърът й изписа Лароксин 75мг по 1т. и Стрезам 2по 1т, и на преглед след 20 дена. Каза да спрем Ривотрила. Но не направи схема. Тя пиеше 2 пъти по 0,25 мг. Понеже знам, че спирането му е бавно, махнахме сутрин и започнахме 2*1т. Стрезам + АД и вечер 0,25 Ривотрил. Въпросът ми е пречи ли едновременния прием на Ривотрил и Стрезам, понеже тя не се чувства добре още от началото на приема на новия АД. Постоянно й е напрегнато, тревожно, вече не може да заспива, трудно се храни. Прочетох в статията, че в началото АД правят криза, но минаха 20 дена. Възможно ли е проблемите да идват от намаляване на Ривотрил, към който явно е развила зависимост след 2 г. Как да преустановим приема му, за сега само той я успокоява и вечер след него се чувства доста по добре. Знам, че Стрезам е заместител, но явно е по-слаб. А и след грешката да заменим Сероксата /SSRI/ с Деанксит нещата се влошиха изключително. Мола Ви помогнете! Бъдете жив и здрав, за да помагате на хората!

  493. Григор Says:

    @simona: Да, наистина е добре. А за разговарянето – нямам нищо против, но лошото е, че не мога да отделям твърде много време за тук. Може да е добра идея да се сприятелите с повече хора – тогава винаги ще можете да откриете някой, който в момента да е достъпен за разговор.

    @Мери: Едновременният прием на Ривотрил и Стрезам не пречи при повечето пациенти. Ривотрил е добър за подтискане на временни депресивни пристъпи, но понякога не е подходящ за дълготрайно лечение. От така описаната история ми се струва, че серотонин-повлияващите препарати биха били най-оптимални за дъщеря ви. Решението да ги предпише обаче трябва да е на лекаря ви – той познава случая ви несравнимо по-добре от мен и знае за вас несравнимо повече.

  494. Мери Says:

    Здравейте отново! От опита Ви по темата, бихте ли дали идеи за игнориране на досадните тревожните мисли за самоанализ на поведението. Поне, докато подействат лекарствата. Съществува ли такъв метод, автотренинг или подобно. Благодаря!

  495. Григор Says:

    @Мери: При различните хора е много различно. Като че ли най-често съм забелязвал да работи методът „Наполеон“ (аз му викам така 🙂 ). Обявявате пред себе си, че сте награда за света, непогрешими и априори над всеки друг и така се крепите. Дори да сгафите реално нещо, го отръсквате с усмивка и безхаберие… Звучи глупаво и нахално, но помага на депресирания човек с ниска самооценка да я повдигне мъничко. Реално надали ще успеете да стигнете дори до нормалното ниво, та камо ли наистина да изглеждате нахални. Прилагате го, без да ви пука, и толкова! 🙂

  496. Alexi Says:

    ” В леките случаи се постига пълно излекуване дори просто с добро ръководство по психотерапия на ОКР и огромна доза мерак и инат.”Това ме успокои много,но искам да попитам това ръководство по психотерапия означава ли че може да бъде някоя книга от сорта на “Обебен мозък”?

  497. Григор Says:

    @Alexi: Не. Означава, че може да бъде ръководене от опитен психотерапевт.

  498. Юлия Says:

    Възможно ли е след като съм пила различни лекарства като Золофт,Ципралекс,Елифай от които ми е било добре 6,7 месеца и след това се влошавам,отново да ми помогне Сероксат.Почвала съм го много пъти(той ми е и първия АД).Диагнозата ми е паническо разтройство,но мисля че имам и ОКР в по-малка степен след като прочетох статията.Имам натрапливи мисли на моменти,свързани най-вече със здравето ми.Сега съм на Сероксат от Януари+Ксанакс0.25мг,мо тези дни пак не се чувствам добре.Миналите пъти когато започвах Сероксата след 3седмица бях ок.Иначе преди това пих Елифай от 0,75мг,осем месеца увеличих го на две защото спря да ми действа(по препоръка на доктора).Но нямаше подобрение,и се върнах към стария Сероксат но този път като че ли и той ми действа по-слабо.Един месец вече не е ли достатъчен период,защо пак изпадам в тревожни състояния незнам.Ксанакса го пия от Декември м.г. От 0.25мг на ден,възможно ли е да съм привикнала?Към кого да се обърна вече от 2009г.съм така,ту добре ту зле.Мн е гадно,знам че минава…но вече не вярвам че без лекарства ще мога да се справя!!!

  499. Григор Says:

    @Юлия: Понякога може да се случи болестта да се влоши и да е необходимо увеличение на дозата на лекарството или пък смяната му с друго. В такива моменти ви е особено нужен лекар, който отлично познава историята на заболяването му. Не смея да дам съвет при това положение – има сериозен риск да е лош. Мисля, че в тази ситуация е най-разумно да се обърнете към лекаря си.

  500. Георги Says:

    Здравейте.Въпросът ми е следния.Може ли продължителното излагане на стрес от така наречените тревожни разтройства като окр паник атаки и т.н да получи психически и сексуални отклонения и как да се предпази от тях? Благодаря !

  501. Григор Says:

    @Георги: Принципно е възможно, но не е задължително. А предпазването става чрез две средства. Първото – като се лекувате. Второто – като преценявате какви може да са нежелателните ефекти на атаките и прочее, и активно им противодействате, според случая.

  502. Kobe Says:

    Здравейте, дълго се лутах между увереността,че ми няма нищо и желанието да си помогна. Никога не съм вярвал, че ще го призная пред някого,но може би анонимността по някакъв начин ме подтикна да пиша тук. Ще проследя настроенията си в следващите няколко дена и ще Ви пиша .

  503. Светозар Says:

    Здравейте,

    Бих искал да Ви попитам,колко време обикновено трае парадоксалното влошаване(в нашия случай от SSRI – ZOLOFT)?
    Имам син на 15 години,който още от малък е проявявал симптоми характерни за ОКР,но ние (имам предвид родителите)сме ги игнорирали,поради факта,че не сме били добре запознати с проблема.Беше малък,когато ми сподели,че Мечето в хола е ”оживяло” и е тръгнало към него.Отдавах го на детска фантазия и не обърнах достатъчно внимание на това.По-късно след 9-10-та година,когато нещо го притесняваше и се чувстваше неуверен,ми задаваше въпроса : …”Нали,не!”.Получавайки отрицателен отговор,се успокояваше! Това продължи доста време,като в последствие започна да ме пита,дали няма да умре,колко му остава,и пак : ”Нали,не!”Тогава аз се ”самосезирах” и потърсих помощ от мой приятел и съученик от гимназията,който е психиатър в Русе,но се занимава с наркозависими.Той ме свърза с негови колежки-психолог и детски психиатър,г-жа Попова и д-р Мечкунова,които също работят в Русе(ние сме от Плевен).Заведохме детето,поговориха с него поотделно,а след 20 дни ни поканиха с моята съпруга,за да дадат становище.Казаха ни,че трябва да го водим на разговори поне веднъж месечно,без да изписват лекарства.Когато наближи времето да отидем пак при тях,детето вече ми заяви,че може само да се справи с проблемите си и доста настойчиво ме молеше да не го водя при тях отново.Аз им се обадих и им съобщих,че ще отложим ходенето,което трябваше да стане в края на Ноември 14г.Той беше от Септември в ново у-ще,езикова гимназия.После дойде Нова Година,аз продължавах да си ”НЕ-нкам”,без да подозирам ОКР,докато не почина внезапно негово приятелче от съседния блок от менингит.Предупредих майка му да не го води на погребението,но въпреки това тя,заедно с друго приятелско семейство са отишли.Това явно отключи съвсем симптомите-обсесии+компулсии.От последвалия разговор с моя приятел разбрах,че вероятно се касае за ОКР.Записах му час в Плевен за 27/04/15(по-рано неможе)при психиатър в Плевен.Той обаче бързо се влошаваше и аз се посъветвах с моя приятел от Русе,който каза да започнем със Золофт 7 дни по 1/4 т.е.12.5мг. и да увеличаваме през 7 дни.При криза му давах 0.5мг Ривотрил,който имаше някакво действие,но продължаваха компулсиите.Обадих се на доктора,който след разговор с техния детски психиатър ме посъветва да добавя вечер и Абилифай.Но от Вас разбирам,че невролептиците не са много подходящи при ОКР? МОЛЯ ЗА СЪВЕТ !

  504. Григор Says:

    @Светозар: Невролептиците са подходящи при ОКР само при специфични усложнения, и само срещу тези усложнения – не и срещу самата болест..

    Абсолютно категоричният ми съвет е да заведете детето да го прегледа много подробно много добър психиатър. Отлична идея е да го прегледат двама психиатри – един детски и един за възрастни, заради преходната му възраст. И да не си и помисляте да го лекувате по съветите на хора, които не са го видели, но дават акъл – такива хора са опасни, включително ако са умни и знаещи. Ако някой си мисли, че може да диагностицира тинейджър с подобни оплаквания, без да го прегледа лично и много внимателно, този някой е или гений, или прекалено самоуверен човек. Вторите са несравнимо по-чести.

    Заведете детето да го прегледа психиатър, който има богат опит с ОКР. Ако е необходимо – в София (препоръчвам болница „Свети Наум“), или във Варна (търсете доцент Петър Маринов – уви, не помня в коя точно клиника работи). НЕ търсете съвети какво да му давате от Интернет – колкото по-самоуверени са, толкова по-вероятно е да си имате работа с човек, некомпетентен до степен дори да не може да разбере колко некомепетентен е.

  505. cvete Says:

    Zdraveite, Grigor. Imam nujda ot vashata pomosht i konsultacia. Moga li da pisha na maila Vi? Po-zdravi! 🙂

  506. Григор Says:

    @cvete: Разбира се. 🙂

  507. Rosi Says:

    Здравейте Григор, прочетох целия пост до момента и много ме заинтригува. Имам приятелка със ОКР от около 1 година. Приема серократ , но не се чувства добре мислех си да и предложа да си вземе някакви добавки, но сега от прочетеното до тук си дадох сметка че всичко е много сериозно и индивидуално за всеки. Вие какво ще кажете по въпроса може ли да се ползват и добавки като – В комплекс, Омега 3, Магнезий, Сибирси жен – шен с гинко билоба и др. подобни. Благодаря предварително.

  508. Григор Says:

    @Rosi: Добавки можете да използвате всякакви, ако ви дават психологически комфорт. Не очаквайте обаче да ви помогнат реално – както, впрочем, и сероксатът. Ако момичето е наистина с ОКР, по-добре да потърси анти-ОКР лечение. Сероксатът няма анти-ОКР ефект.

  509. Тея Says:

    Здравейте Григор Пише Ви една майка. Имам син на 21 години. Преди 2 години, баща ми почина пред очите му и оттогава не е добре. Психиатърът в града ни ни изпрати в Плевен при доцент Димитрова. Тя му постави диагноза шизофрения. Беше сигурна. изписа му оланзапин, но след 2,3 месеца започна да му трепери ръката и му изписа лепонекс. Тъй като нашия лекар се съмняваше в диагнозата, ни изпрати в София при Рали Димитров. И той не е сигурен – с една дума колебанието е между окр и шизифрения. Вие пишете, че няма как да се объркат. Рали ни посъветва да направим тест минесота за уточняване на диагнозата. Моля Ви посъветвайте ме какво да правя. Имам нужда от добър психиатър, за да знаем какво е и да го лекуваме. Основните му притеснения са свързани с религия- коя е правилната. Когато нещо го притесни, започва да търси информация и непрекъснато чете. Въпрос е на много дълго писмо, за да се опише какво прави, но основното е да проверява информация, затова си е наложил да стои малко на лап топа, за да не чете какви са мненията на разни фанатизирани глупаци по темата. Опитах се да Ви пиша на личния и мейл, но не разбрах, как да го направя. Моля Ви отговорете ми

  510. Григор Says:

    @Тея: Минесотският тест може да бъде полезен при уточняване на диагнозата, но сам по себе си не е отговор – преценката трябва да бъде на опитен и знаещ лекар. Действително има случаи, при които е трудно да се направи разграничение между шизофрения и ОКР – много редки са, но съществуват. Понякога дори упорити опити с лекарства не дават окончателен отговор.

    Моят съвет е да потърсите д-р Петър Маринов. Мисля, че към момента работи във Варна. За съжаление нямам негови координати. По мои спомени той е изключително знаещ лекар с огромен опит. Пробвайте при него.

    Личният ми мейл е grigor в този сайт.

  511. Anonymous Says:

    Здравейте!

    Доктор Гачев, стана ми интересно, с кой точно тип шизофрения може да се сбърка ОКР, при положение, че деорганизираната и кататонната са с ясни външни белези, параноидната има халюцинации и мания за преследване, които при ОКР отсъстват, а простата пък не съдържа в себе си обесии+компулсии, така характерни за ОКР?

  512. Григор Says:

    @Anonymous: Объркването на класическо, по учебник ОКР с класическа, по учебник шизофрения е много трудно. В реалния живот обаче съществуват смесени състояния, които съчетават симптоми и дори синдроми и от двете болести, и няма как да се направи просто и лесно различаване. Понякога дори повлияването от ключови еднозначни лекарства е неубедително и не може лесно да даде разграничаване.

  513. vesotod Says:

    За бога хора не ходете при това същество наричащо се психиатър, Рали Димитров. Не знам как си е изградил такова име, че чак и от провинцията да пращат хора при него. Аз си загубих година и половина да ходя със сина си при него и само успях да се убедя , че е пълен малоумник.

  514. Ц.Р.З. Says:

    Здравейте, благодаря за подробните обяснения в статията. От много малък съм осъзнавал, че имам сериозни психологически проблеми, но никога не съм ходил нито на психолог, нито на психиатър. И семейството ми е забелязвало раздразнителността ми, странното ми поведение(майка ми не веднъж ме е питала защо извършвам някакви излишни движения), това че не споделям и се затварям в себе си, но го е отдавало на нервност, на пубертет и т.н. Притеснявах се да говоря за странните мисли и всички проблеми, които ми създаваха при общуването, а и не само. Имало е периоди, когато натрапчивите ми мисли ме завладяват напълно и такива, в които успявам да ги отблъсна, но така и никога не успях да се справя с тях. Винаги съм бил добър ученик и отличен студент, но каквото и да правех трябваше да се боря с мислите в себе си. Удряха ме в най-важните за мен неща. Аз съм творец – пища художествена литература, сценарии, занимавам се и с журналистика. В последно време изключително ми пречат за писането, а това е най-важното нещо за мен. Когато не го правя, не се чувствам пълноценен човек. Попречиха ми на няколко пъти в професионален план, поради активирането на обсесиите от мои колеги или пък проблемите с общуването, отново за да не засегна някой от страховете си. Разделих се с приятелкйата ми и една пот причините отново са отвратителните натрапчиви мисли, разбира се и характера ми, но много от нещата които правех бяха поради заболяването ми. от около година изпаднах в някаква дълбока депресия и не мога да се концентрирам. Чувствам се ужасно. Не съм диагностициран официално, но изчетох много материали за това заболяване и въпреки че много от конкретните обсесии, които посочвате не се отнасят до мен, структурата на заболяването и симптомите съвпадат на 95 процента със всичко, което изживявам цял живот. Много ми е трудно, аз съм изключителен максималист, поставям си огромни цели и се стремя да ги постигам имам множество награди от различни конкурси, но имам чувството, че колкото повече съм се развивал през годините в интелектуално, профеесионално отношение и съм разгръщал потенциала си, толкова повече са се засилвали и натрапчивите мисли. Страхувам се изключително много и не знам вече какво да правя. Явно не мога да се справя сам с това нещо. Когато видях, че лечението едва ли не продължава толкова дълго колкото и болестта, ако изобщо лечението е ефективно съвсем се стресирах. Та аз в момента съм на 29 години, а досега никога не съм предприемал някакво действие, за да се лекувам. Лечението ми са били единствено ритуалите нможество ритуали, найвече на мисловно ниво. Но те са напълно временно решение. Многократно съм се молел да се събудя и това да не съществува, но няма как да се случи. Множество писатели и хора на изкуството също са страдали от това и доколкото разбрах центровете в мозъка,които отговарят за творческия процес и психическите заболявания са близки, така че това е често срещано. Това обаче никак не ме успокоява, защото почти не контактувам със семейството си, което не е наясно със състоянието, приключих повече от 3-годишна връзка, но най-лошото е, че в последно време съм абсолютно блокирал и ми вреди на писането.

  515. Григор Says:

    @Ц.Р.З.: Конкретните обсесии не винаги са от ключово значение – по-важно е количеството и силата им.

    Това, че центровете на творческия процес и на психическите заболявания са близки, не отговаря на истината. Като начало, в мозъка няма определен център нито на творчеството, нито на психическите заболявания. Не се бойте – лекуването на проблема няма да засегне творческите ви възможности. Напротив, може да ви улесни да творите.

    Лечение мога да ви предложа, след старателен преглед. Но е много важно успоредно с него да се занимавате с психотерапия. Не е задължително да ходите на психотерапевт – добре е, ако можете да си го позволите, но можете да се справите и сам. Един от ключовите моменти е да се промените и от максималист да станете непукист. Дори леко безхаберен, по вашите понятия.

  516. Ц.Р.З. Says:

    Благодаря ви много за отговора. При първа възможност ще ви се обадя да се видимнна живо. Трябва да се направи нещо, защото това вече не е живот. Ако преди, под някаква форма с много усилия, налагах мотивацията си, за да се справям поне на моменти с кризите, то сега съм напълно завладян. Проблемите в личен и профеисонален план, които се задълбочиха, още повече ми попречиха да се справя. Не знам дали ще успея да стана непокосит, но максимализма ми в един момент наистина ме смазваше защото исках повече и повече. Най-лошотое, че колкото повече се развивам и постигах нещо ново се засилват и обсесиите, като обратно по посока действие. Мислех се, че изпълнявайки част от целите си ще се мотивирам още повече и ще се справя с натрапчивите мисли, но стана точно обратното, дори станах още по-податлив на тях. Сънят ми стана по-зле от преди, ако преди изпувях да ги изтласкан поне докато си свърша някои важни неща, сега дори не мога да започна, защото те постоянно са в главата ми.

  517. anatar Says:

    @Ц.Р.З.

    Да знаеш, че определено не си сам 🙂
    Аз също съм в такива битки, откакто се помня.

    Виж, пътят между “погълнат от обсесии” и “забравени такива” не е никак дълъг, както предполагам знаеш. Теоретичният съвет е да се отпуснеш, но на практика това е почти невъзможно. Отпускането тук трябва да бъде в динамична форма, за да има какво да заеме мястото на “нервната обсесия”. Според мен е добра идея да се отдадеш на нещо, което те кара да се чувстваш добре. Не просто отпуснат, а хедонистично настроен. Нещо, което ти носи наслаждение и в което има възможно най-малко твоя роля. Дали ще са филми, музика, танци или нещо по-различно, позволи си да бъдеш въвлечен в нещо, която носи удоволствие.

    Колкото повече работиш или се развиваш, толкова повече ще те нападат тревожностите свързани с това да не “загубиш постигнатото”. Всичко хубаво, което си позволим да “припишем като свои актив” обикновено е атакувано от ОКР на момента. Затова гледай да не определяш много много хубавите неща в този живот, като такива, които ти си постигнал. Добре е да се оставиш на усещането, че хубавите неща са изначално дадени, а твоята роля е просто да “обикаляш” около тях. Природата е направила човека хармоничен и щастлив, а той след това сам се е направил объркан и нещастен.

    Отпускане, отдаване и наслаждаване са ключови думи в борбата с критичните състояния на постоянните обсесивни моменти.
    След такива хубави състояния ще излезеш като “измит” и ще можеш да погледнеш “предишното вглъбено аз”, дори и то да е било от преди 1 ден, като нещо надалеч. И тогава нещата вече ще са под твой контрол, да не се върнеш отново в дупката.

  518. Ц.Р.З. Says:

    Изключително си прав. Само, че отвратителните обсесии атакуват именно нещата, които ме правят най-щастлив и ме блокират. Не искам да се отдалечавам от тях. Всяка секунда за мен е ценна, а и по този начин засилвам тревожността и неувереността си, когато не се отдавам на нещата, които обоважам и правя най-добре. Изключително съсипващо е в омагьосан кръг съм, при който всички ходове са грешни. Благодаря ти за разбирането, приятелю, но не знам как да постигна това отпускане без да задълбая още повече. не мога да стоя и да бездействам, така се чувствам безполезен, тъй като не се ли отдам на творчеството си и без ОКР-то съм съсипан, а представи си и с него.

  519. anatar Says:

    Това, че няма правилен ход е самата истина. В една илюзия, по който и път да поемеш, все ще е грешния. “Задълбаване” значи смърт. Милиард пъти съм “задълбавал”. Понякога може да ти се стори, че постигаш успех след битка с обсесията, чрез мисловна ритуалност – “да стигна докрай, че да се свърши!”. И наистина ти олеква после. Но какво си преживял само, за да стигнеш до този уж “край”..
    Трябва да усетиш, че този край е само началото на следващата подобна ситуация и нищо повече. Такива “приключвания” няма позитивен елемент по никакъв начин.
    Нямай доверие в емоциите си, когато съзнаваш, че имаш проблеми с такъв тип състояние. Нито ще си съсипан, нито нищо, дори и за някакъв период да се отделиш от заниманията си. Никое занимание не трябва да е до такава степен фаворитизирано, защото именно такива неща са “опорните точки” за ОКР.

    “Всяка секунда за мен е ценна” е най-грешното, което можеш да си кажеш 🙂 И бъди сигурен, че това е изцяло приятелско също. И все пак – занимавай се с нещата си.. няма нужда дори да се отдръпваш.. но не го мисли като “на всяка цена”.

  520. Мери Says:

    Здравейте! Мина 1 година откакто дъщеря ми се лекува от ОКР – натрапливи и повтарящи се мисли за самоанализ на отношението й към хората. Казва, че главата й непрекъснато си говори и това я натоварва изключително много. В началото бяха 5 месеца Сероксат+Ривотрил, но се промени кръвната картина и трябваше да го сменим. Премина на Велаксин+Стрезам, после смениха с Кветиапин, но нищо за 2 месеца. Сменихме психиатъра. От 5 месеца е на Велаксин+Ривотрил 3 по 0,125мг. Към това бяха добавени за 5 месеца Флуанксол 2 по 1т., след това пробвахме пак Хедонин 3 по 0,5 за 1 седмица. Никаква промяна. В момента АД е намален от 150 на 75мг. Велаксин + Ривотрил 2по 0,25 и вечер 0.25 Лапозан. Лекарката е много затруднена, а ние сме отчаяни. Каза, че може да й изпише Ремирта, понеже ССРИ й понижават левкоцитите. Какво е толкова объркано в мозъка на дъщеря ми, че не се повлиява от медикаментите. Моля Ви помогнете ни, как да се справим, тя няма сили вече да се бори! Единствената полза е, че се започна да се храни и да спи нормално.

  521. Григор Says:

    @Мери: Нищо от изброеното дотук не е реално анти-ОКР лечение, така че е абсолютно нормално дъщеря ви да не се повлиява сериозно от него. Направо е постижение, че от толкова е почнала да се храни и да спи нормално.

    По-важният въпрос е дали това е ОКР. Вероятно е, но при такава симптоматика е нужно да се направи добра диференциална диагноза с някои форми на шизофрения. Ако беше шизофрения, най-вероятно щеше да има влошаване при Сероксат и Велаксин, но все пак е добре да я прегледа лекар с достатъчно опит и в двете заболявания. След като установи кое е, да даде реално лечение срещу него. Да лекуваш ОКР със Сероксат или Велаксин е модерно, но неефективно и нерядко безрезултатно.

  522. Мери Says:

    Здравейте! Много плашещо звучи да е шизофрения. Тя е студент по право и си взема изпитите с отлични оценки, а и ходи в чужбина на почивка при близки. Едва ли щеше да се справи, ако беше шизофрения. Не е ли така. Много адекватно се държи и разсъждава, само е по замислена. А лекарите са известни и добри психиатри с дълъг опит в такава болница. Вие какво лечение на ОКР смятате за успешно. Не че ще се самолекуваме, разбира се, просто Вашето мнение. Благодаря.

  523. Григор Says:

    @Мери: От твърде малкото описано и на мен ми се струва далеч по-малко вероятното – просто принципът е да се прави такава диференциална диагноза.

    Кратък списък на най-успешните (при „типичния пациент“) лечения можете да намерите в записа, под който са тези коментари.

  524. Krasimira Romeova Krasteva Says:

    Ubivat me hcrez psuhichen tormoz! Qvno sa vmaniacheni i obsebeni!

    https://www.facebook.com/canva/posts/104522783212506
    http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/esp_sociopol_mindcon24.htm
    https://www.facebook.com/canva/posts/104522783212506

  525. Krasimira Romeova Krasteva Says:

    https://geeldon.wordpress.com/2011/10/15/brain-and-satellite-surveillance-assault-and-torture/

  526. Григор Says:

    Ох… 🙁

  527. adrian Says:

    здравеите, от 2 месеца имам натрап4иви мисли , като видя някои и да ми остава образа му ( от тв,снимка или навънка), понякога мисля за този образ с 4асове , или пък ми се връщат последните образи,които съм видял , или когато се сетя за някого и веднага тая мисъл да ми остане образа му. също и когато говоря с някого или 4уя някакъв разговор или звук и веднага мисълта , 4е това трябва да ми се връща това което съм 4ул . или като про4ета нещо и да ми се повтаря думата .постоянно тея мисли са ми в главата и нямам спокоиствие и ми е замаяно .постоянно съм замислен . Отидох на психиатър и ми казаха 4е имам ОКР и ми изписаха феварин, ве4е го пия 8 дена и не виждам подобрение и ве4е направо ми се реве. какво мислите ?

  528. Григор Says:

    @adrian: Осем дни са абсолютно недостатъчен срок за подобрение. Обикновено първите му признаци, още бледи, се забелязват към края на третия месец лечение. След това нещата продължават да се подобряват.

    Пишете пак след три-четири месеца доколко е успешно лечението с феварин. Нямам опит с него, така че ми е интересно.

  529. adrian Says:

    да ще ви напиша. Но просто не се издържа , не ми е до излизане,нито да говоря с хората ,за6тото навънка тея мисли са постоянни , , нито да гледам тв и т.н (заради образите и другите не6та) само ям и тренирам .Ужасно е просто .някои казват 4е може да сменя няколко лекарства докато намеря то4ното.на 21 години съм .заради това напуснах работата , работих като модел … вси4ко стана от както видях приятелката ми да се целува с друг. след това си намерих и друго моми4е и тези мисли всяка6 из4езнаха . но и и тя неизлезна сериозна. явно трябжа да потърся пак.

  530. Someone Says:

    Здравейте,

    Прочетох с интерес статията. От малък имах разни странности, като броене, проверяване на уредите по n пъти преди да излезна и доста странности. От 6-7 години обаче постоянно съм в някакъв страх. Имам страх от разчни неща, но един от основните е страхът от точно проделена болест. Преди си правех често изследвания, сега по-малко. Минах през 2-3-ма от най-добрите доктори в БГ, но не успяха да ми помогнат, а и тогава не работех. Пих и 4-5 вида, лекарства, но нищо. Откакто работя някъде от година и нещо доста неща се подобриха. Искам отново да започна терапия. Бихте ли ми препоръчали някой сперицалист за CBT, който да може да лекува ОКР? Всъщност вие практикувате ли CBT срещу за лечение на OCD? Може да ми пишете на мейла. Благодаря!

  531. Григор Says:

    @Someone: Работата е могъща терапия срещу ОКР – при по-леки случаи може дори да е достатъчна или почти достатъчна.

    За съжаление не познавам специалист по когнитивно-поведенческа терапия на ОКР. Аз също не го работя.

  532. Someone Says:

    Точно така, въпреки че работата не ми харесва. И аз искам като вас да сменя професията си, но не знам дали това е ОКР. Да не пиша един дълг досаден пост. Хипохондрик съм. Имах страх от онази гадна болест Диабет, както и от ХИВ. Страхът от Диабет изчезна магически преди година и половина, като един ден просто спрях да си меря захарта. Мислех как ще живея след време с тази болест, но като спрях да я меря, изведнъж тези мисли отлабнаха и изчезнаха. Даже наскоро се чудех как може да ме е страх от тази болест. Но онзи ден получих криза като изядох един шоколад и пак се върна този страх. Не е толкова силен колкото преди…и ще отшуми. Но страхът от Диабет, от ХИВ или каквото и да е друго всъщност е едно и също нещо. НА ОКР гадните номера.

    На мен до някаква степен ми помогна един доц. от ВМА. Тони му е първото име. Взима ей така 40 лв, но поне ми каза какво точно да правя като упражнения. Каза ми да си водя дневник всеки ден и да пиша някоя кофти мисъл, и след това да пиша нещо положително. Казваше, че лекарствата са само помощно средство и трябва CBT.

    Имам аз набързо обаче няколко въпроса.

    1. Доцента за кото говорех по-горе ми казваше, че ако бъда по-голям непокист и не ми пука за такива глупости, нещата ще се променят. Всички тези страхове ще станат безсмислени и безпочвени. Учеше ме ако те е страх от нещо да си заваш въпроса “И какво от това?”. Помага помежду другото. 🙂 Та това се опитвам да постигна. Дали наистина мога това да станеш от прекалено акуратен човек такъв, който си гледа живота и интересите и живее в настоящето, може да унищожи ОКР-то? Идеята ми е след време ако стане нещо лошо, да не изпадам в такова положение. Забравих да спомена, че искам всичко да е перфектно. Ама всичко. Изключителен префекционист съм.

    2. Така и не успях да отида на бригада в чужбина…не успях сам да живея някъде. Как би ми се отразил живота в чужбина? Това много ме боде отвътре. Може би заради ОКР-то, но постоянно тук ме дразнят гадните пътища, злобните хора които се карат в Лидл за глупости, обърканата ценностна система. Не знам дали това е ОКР…най-вероятно. Но искам да пробвам някакси навънка. Искам да работя постоянно и да знам, че мога да се оправя сам навън. Мисля, че това ще вдигне моята самооценка.

    В момента работя постоянно седнал на компютър и това ме побърква. 🙂 Всяка хубава работа изисква компютър в БГ…за съжаление. Мислех си, че дори и разносвач на вестници да съм някъде и да взимам повече ще е по-добре. Обичам движението и да работя с хора. Когато около теб има хора и водите разговори някак забравяш за ОКР-то и глупостите. Спортът също е много важен. Както и работата. За пълното възстановяване от ОКР. 🙂

  533. Григор Says:

    @Someone: 1. – Да, абсолютно. Да се научите да не бъдете перфекционист – да бъдете дори запуснат и мърляч по сегашните си представи – всъщност означава да се научите да бъдете в златната среда. И да, могъщо оръжие е срещу ОКР.

    2. ОКР покачва рязко чувствителността на човек към всякаква лошотия наоколо. Човекът подсъзнателно я възприема като заплаха, а ОКР дълбоко в дъното на нещата уврежда именно увереността ни, че можем да се справим със заплахите. Затова и ни зацикля на мисли за тях и опити да ги предотвратим… Да, мисля, че идеята да си вдигнете самооценката е чудесна и правилна. Дали ще успеете да го постигнете навън – не зная, въпрос на много неща е, включително на чист шанс. Но ви стискам палци.

    Наблюденията за контактите с хора също са абсолютно верни. 🙂 Успех!

  534. liubomira Says:

    Здравейте!Бихте ли ми помогнали за съвет,синът ми от няколко години имаше тикове с носът,в последствие ги премахна ,но се появиха с очите премигвания,след известен период и тях премахна,но пък се появиха с раменете и пръстите на ръцете.Сега е студент на 19 год. но от напрежение на едно с това започва от известно време да повдига и веждите на лицето.Моля за компетентен съвет ако е възможно,защото и той много се притеснява,а му предстои и да кандидатства за работа.Имайте в предвид,че е светла натура със светли очи и е чувствителен като личност.Благодаря ви предварително.

  535. Someone Says:

    Напоследък доста activities включих в програмата си – запичнах отново да играя футбол, мисля че точно тази игра и изобщо интеракцията с хора ми беше помогнала в детските ми години да не обръщам внимание на тези “лудости”.

    Миналата седмица докато карах колата до игрището ме беше страх да не ударя някой. Като слезнах от колата даже си мислех дали да не я огледам за следи от удари. 😀 Луда работа. Но когато влезнах да играя някак след 10-15 минути бях тотално забравил за това чудо. 😀 Когато приключихме и тръгнах да си ходя се сетих за моите лудости отново. 😀

    Чудя се дали ако започна лека-полека да излизам с хора и ако правим разни неща заедно…дали няма да го преборя това нещо? 😀

    Искам и да попитам…при хората с ОКР оказва ли повече влияние климата отколкото тези без ОКР? Имам впредвид, дали ако отидеш в студена и мрачна страна като Швеция или Канада може да се вдигне тревогата и да се влоши ОКР-то? Защото знам, че при хората с ОКР има недостиг на серотонин…

  536. OKR Friend Says:

    Здравейте,

    Имам приятел според мен с ОКР, който няма поставена диагноза.
    Ще ви опиша поведението/компулсии, които сме забелязали, за да кажете своето мнение – това ОКР ли е или друг тип тревожност.
    Опитваме се да му помогнем, дори да поговорим за проблема в семейството му.
    Семейството са изключителни хора, лекари, организирани , много специални и отговорни хора.

    Това което аз лично определям в него като компулсии са :
    миене,
    изключителен фокус върху хигената,
    има ритуал за чистене на зъби с клечка по 2 пъти на ден,
    използва огромно количество тоалетна хартия (не можем да разберем защо),
    явно има ритуали за къпане, защото престоя му в банята продължава вечно.
    Често когато родителите му се приберат от работа, влиза в банята.
    Засичала съм го да крачи напред назад , при предстоящо интервю за работа/стресови ситуации.
    Засичала съм го да крачи встрани, на балкона, преди да отида на гости (аз съм близък , но и чужд човек, който явно го притеснява).
    Почесване по главата.
    Пране на чорапи и т.н.

    —–
    Относно как се чувства, той споделя че постоянно се съмнява в себе си, дали прави нещата като хората и дали не трябва да пита друг.
    Притеснява го че е нямал приятелка, и работата му не е добра, а посредствена.
    Постоянно е разтревожен, има фобия от много хора на едно място, иначе си излиза често с приятели и гледа да е активен.
    В допълнение към горното има и есенциален тремор.
    Не мога да го определя като емоционален, но определено е човек с качества, който просто трябва да повярва малко повечко в себе си -много е неуверен.

    Мислим че е добра идея да започне да спортува (плуване).
    Тъй като е с тегло 55 кг при височина над 180см мислим че трябва да мине на подходяща диета, която да стабилизира мускулните връзки и да подпомогне тремора.

    Ще се радвам да кажете мнението си и дали сме на прав път с тези съвети, които му даваме.
    Ако има ОКР трябва ли да му се обясни подробно какво е това – ще го накара ли това да се чувства по-спокоен?

  537. Приятелка Says:

    Здравейте.

    Имам приятел , за когото смятам че има ОКР.
    Момчето е на 29, от край време , родителите му са забелязали, че доста се заседява в банята, миене, къпане, чистене на зъби – дълги процеси.
    Интересно е , че когато родителите му се прибират от работа, често той се заключва в тоалетната и стои там дълго време, всякаш избягвайки контакт с тях.
    Беше ни на гости, вкъщи се случи подобна ситуация – той постоянно е в банята или около мивката.
    Забелязвала съм клатене напред-назад и наляво-надясно, почесване и други такива странни компулсии.

    Психологически той е много неуверен, много прецизен и педантичен.
    Винаги спретнат, организиран, подреден.
    Тревожи се че е на 29 , а не е имал/няма/ приятелка, въпреки че харесва едно момиче, на което призна и тя го отхвърли – беше доволен че поне е успял да признае.
    Казва , че постоянно се притеснява какво си мислят другите, дали ще свърши задачите си правилно и дали да не пита някого, преди да направи нещо.
    Много е слаб, има есенциален тремор, от което треперене на ръцете също се притеснява.
    Като цяло интервюта за работа, шофьорски курсове и изпити – тези стресови ситуации за травмиращи за него, въпреки че е завършил 2 магистратури, но няма реализация заради природата си.

    Разбирам компулсиите, откривам прилики в това, което сте писали , но не разбирам неговото притеснение и тази неувереност.
    Възможно ли е да има ‘мисъл” която е натрапваща се и всъщност тя да е “аз съм странен, аз няма да се справя, аз много се притеснявам, другите сигурно ме гледат’, която се комбинира със страха от бактерии и миенето?

    Препоръчахме му да се запише на плуване + да увеличи мазнините, тъй като е много слаб и това може да допринася за биохимията в мозъка, но на прав път ли сме?
    как да му помогнем повече?

    Благодаря

  538. Григор Says:

    @liubomira: Имам чудесен съвет за вас – заведете го на невролог. Нека си поговори с него, нека го прегледа внимателно, нека му пусне изследвания, ако са необходими. След това вече може и да се мисли за диагноза, а след нея – за лечение.

    @Someone: Прекарването на време сред хора, и особено ако включва физическа активност и веселие, е могъщо средство срещу ОКР. И да – има основания да се предполага, че ако живеете на мрачно място без слънчева светлина, има риск болестта да се влоши.

    @OKR Friend: Възможно е да се касае за ОКР, но е възможно и да е нещо друго. Без сериозен преглед (може би дори повече от един) при лекар-специалист не бих посмял да дам диагноза.

  539. adrian Says:

    здравеите, пия антидепресант от 1 месец по 150 мг ,но никакъв ефект невиждам .. нормално ли е ?

  540. Григор Says:

    @adrian: За какво заболяване, колко дълго продължило, колко тежко, с какви особености, как лекувано досега, как се проявявало преди лечението, какъв антидепресант, по колко пъти на ден?…

  541. adrian Says:

    за ОКР става дума. 3 месеца вече. имам натрапливи мисли , като видя някакъв образ от вънка,тв,снимка и т.н и да ми остава образа и да ми се повтаря мисълта за него . така и като говоря с някого или чуя някои да говори или звук някакъв и веднага мисълта това да ми се повтаря,което съм чул. и ми е някакво замотано,замаяно … особено като съм навънка … Пия Феварин – 3 таблетки по 50 мг вечер.

  542. Григор Says:

    @adrian: За повлияване на ОКР 1 месец е абсолютно недостатъчен период. Дори ако лекарството е точното, 3 месеца е абсолютен минимум, нерядко се налага да се чака дори 4. А понякога се случва лекарството да не бъде улучено от първи път – различните пациенти се повлияват добре от различни лекарства.

    Хубавото на лошото е, че случаите, които не се повлияват от никакво лекарство, са вече много редки. Медикаментният арсенал срещу ОКР вече е богат и разнообразен. А ако прибавите към медикаментозното лечение и поведенческа терапия, дори импровизирана, повлияването ще стане още по-добро (ако и може би не по-бързо).

    Успех!

  543. adrian Says:

    психиатърката ми каза , че може да ми изпише и антипсихотик …. явно трябва да из4акам още 2-3 месеца …

  544. Григор Says:

    @adrian: Съветът ми е първо да изчакате времето, а после да мислите за допълнително антипсихотик. Често психотичните симтоми отминават с подействането на анти-ОКР терапията.

  545. adrian Says:

    а тези,които не се повлияват от никакво лекарство , какво става с тях ? и колко време е нужно горе долу за да из4езнат тези мисли . ?

  546. Григор Says:

    @adrian: Тези, които не се повлияват от никакво лекарство, са твърде малко, за да си струва да се замисляте над шанса да сте от тях. И дори ако сте, поведенческата терапия и другите психотерапии работят при всеки. При крайно тежки и устойчиви на всичко друго случаи се прилага електрошок, но напоследък такива случаи на практика няма.

  547. adrian Says:

    а колко време трябва да мине горе долу за да отминат тези мисли ?

  548. Григор Says:

    @adrian: При различните хора – различно. Всеки е индивидуален.

  549. adrian Says:

    предполагам , че поне 1 година ще мине ? а това нормално ли е навънка да ми е по-засилено , и да ми е замотона ?

  550. Григор Says:

    @adrian: Напълно.

  551. lidi Says:

    zdravey nqmam kirilica na laptopa opitah da pisha na imeila ti neshto ne se polucava kak moga da pisha na lichen imeil

  552. Григор Says:

    @lidi: Сложи си кирилица на лаптопа, и писането на личен имейл ще стане по-лесно. 🙂

  553. adrian Says:

    здравей, вместо да се подобрявам стана по зле , появиха ми се нови мисли , като видя нещо и да си казвам на ум какво е , или пък като прочета някакво име или чуя и ми идва мисълта да броя от колко букви е името .. 🙁

  554. Григор Says:

    @adrian: Твоят лекар знае много по-добре от мен нещата около теб и болестта. Той е, който би могъл да даде истински добър отговор – аз трябва почти да гадая на боб. Не ме мързи, но рискувам да говоря глупости. Надали търсиш това.

  555. lidi Says:

    neznam kak da si sloja kirilica znachi plemennika mi e bolen ot OKR ,tova pishe kato diagnoza,pri nas neshtata sa ad,nakarva vsi4ki v kashti da izpalnqvqt ritualite mu,ako mu otkajat zapochva da pishti da plache dokato ne mu se izpalnqt ,mayka mi e s visoko kravno tazi vazrastna jena postoyanno izpalnqva zaedno s nego rituali ,pie zasega escitil ne mu pomagat,posavetvayte kak da se darjim s nego podludi vsichki v kashti!!!toy e na 18 godini

  556. Григор Says:

    @lidi: Правилният начин да се държите с това момче е да го заведете на лекар, който да му изпише анти-ОКР лечение. Ако той взема лечение в момента, очевидно то не е достатъчно, и е безотговорно да го оставите в това състояние. Лечението трябва да бъде коригирано, може би момъкът да бъде приет в болница. Лекарят ще прецени това след обстоен и внимателен преглед, и след подробно запознаване с историята на болестта.

  557. lidi Says:

    blagodarq mnogo za otgovora …spored teb kakvi hapcheta shte mu pomognat?sestra mi ne iska da go ostavqt v bolnica …inache e mnogo umen otlichnik e iska da sledva arhitektura…tuk pri nas ne sa zapoznati mnogo s tozi vid bolest zatova savetite vi sa cenni za nas,

  558. lidi Says:

    moje li da ni preporachate lekar koyto ima opit s tova zabolqvane ,nie jiveem v Rodopite no shtom se nalaga shte patuvame do drug grad…blagodarq vi

  559. Григор Says:

    @lidi: В София лекарите в „Свети Наум“ имат доста опит. Вероятно тези в неврологията / психиатрията в Медицинска академия – също.

  560. vesotod Says:

    Здравей, Григор. Пиша ти тук, а не на личен и-мейл или да ти се обадя, защото мисля, че това е правилното. Като имам предвид случая с моя син, който ти доста добре познаваш, се чудя как още се осмеляваш да даваш съвети на хората. Хора, отидете в “Свети Наум” и се опитайте да им се доверите, защото нещата са толкова сложни и различни, че не можете да си представите за какво става въпрос. За 7 години болест на сина ми съм посетил около 30 психиатри, 10 психотерапевти, всякакви форми на алтернативно лечение – над 10 врачки, 3 центъра за хомеопатия /в това число световно известен индийски професор/ и други. Не казвам, че в “Св.Наум” със сигурност ще ви помогнат, но това е най-доброто. Имайте предвид, че болестта /ОКР/ с времето се трансформира и може да стане абсолютно нелечима.

  561. vesotod Says:

    Григор, в Медицинска академия клиниките по неврология и психиатрия са различни.

  562. Григор Says:

    @vesotod: Давам на хората съвет да отидат в „Свети Наум“, ти им казваш същото и ми се караш, че ги съветвам – не те разбирам… Да, още на времето неведнъж казвах, че случаят със сина ти е тежък и много особен, и вероятно не е по силите ми. Но чак да не смея да посъветвам хората същото, на което ги съветваш ти?!

    Не е вярно, че ОКР може да стане абсолютно нелечимо – не мисля, че има как да е невъзможно да бъде повлияно поне малко.

    Клиниките по неврология и психиатрия в МА са в една сграда, известна като „неврологията“. На жената ѝ е нужна клиниката по психиатрия, но ако отиде да разпитва, често ще намери хора, които са чували за „неврологията“, но не и за клиника по психиатрия. Затова го пиша така.

  563. adrian Says:

    от 3 месеца пия феварин , и от 3 седмици антипсихотик abilify . ефект някакъв бих казал , че приемам натрапчивостите по леко и по бързо из4езват понякога, но като цяло пак ме преследват тези натрапчивостите. какво е вашето мнение ?

  564. Григор Says:

    @adrian: 3 месеца са твърде малко, за да може да покаже истинския си ефект дори най-точно насочената терапия за ОКР. Изчакайте поне още 3 месеца за най-първа преценка.

  565. Danja Says:

    Здравейтe!
    На 17 години съм и от около половин година имам такъв проблем.Имах малко проблеми с един човек и от тогава имам странни ”навици” да ги наречем.Имам чувството,че постоянно забравям нещо когато излизам и няма никой в нас.Случвало ми се е да се връщам до вкъщи само за да проверя вратата дали е заключена.Имам навика да разделям някоя дума на ум на срички.Също така от около година не слушам песни,които свързвам с ужасния период за мен,защото се плаша че ще се повтори пак всичко.Ако например някой познат закъснява за някъде и ми се налага да го чакам ми минават доста странни мисли през главата – например,че съм закъснял много и са тръгнали без мен, или че съм объкал времето и съм излязъл по-рано.Или ако някой закъснее от семейството ми с малко ми минават ужасни мисли през главата като смърт.Имам навика да си мия зъбите поне по 5 пъти на ден,защото имам чувството че винаги са мръсни,а осъзнавам,че не е така.Когато съм нервен,което се случва доста често от около половин година доста мисля за това как бих убил някой,или как се самонарявам.Имам и навик всичко около мен да е идеално,но често в опитите ми нещо да е идеално го разрушавам…Като цяло това са основните неща,за които се сещам в момента.

  566. Григор Says:

    @Danja: Напълно е възможно това да е начален симптом на ОКР. Съветът ми е да потърсите добър специалист, който да ви помогне. На този етап е напълно възможно помощ от психолог, който работи когнитивно-поведенческа терапия, да е достатъчна. Пробвайте.

  567. Рири Says:

    Здравейте. На 27 години съм. Имам заболяването от ранна детска възраст. Минала съм през всичко . Не съм ползвала лекарска помощ . Ритуалите успях да преборя с много воля и усилия. Като дете сама се стремях към това, съзнавайки ,че не е нормално. Родителите ми нямаха представа. Маниите с времето се изменяха, най-страшно беше с провеките дали всичко е наред, но и това утихна.. остана манията ми за чистота в къщи,заради която пропусках да изляза с приятели, закъснявах за работа. С времето започнах да се ужасявам от готвене и от гости, та даже веднъж изгоних близък човек. Не беше нарочно. Друг път си направих басейн в коридора с душа, за да не ми се налага да се съмнявам до колко добре е почистено . Като не съм заета си почиствам кабела на домашния телефон.сега имам проблеми с мъжа ми ,но няма да се впускам излишно. Напоследък проверките пак напомнят за себе си, но сега разликата е, че буквално когато настъпи нуждата започвам да треперя от нерви. Свързвам желанието за тази никога непостигната чистота с идеала ,че всичко трябва да е наред. Крайната цел е да се погрижа за себе си и да се чувствам поне за малко принцеса,преди да ме прихванат пак. Писнало ми е ,но някак гледам да си живея с лудостите .Обаче има нещо ,което не понасям и това е депресията. Няколко години прекарах така. Търпях си я докато не започнаха нервните кризи и страхотни изблици на гняв.. оказа се от щитовидната жлеза. След малко лечение всичко се оправи. Няма черни мисли , но заседна апатията в мен, а тя е по- страшна от изпитаното до сега . Мисълта ми е следната: маниите не могат да ме стреснат, но депресията и неспособноста да се радвам да. Има ли връзка между щитовидните хормони и това разтройство. Страхувам се от медикаменти. Има ли начин да премахна тези усещания с по -леки и безобидни средства.Само заради това съм готова да потърся помощ.Усещам,че съм пропиляла живота си в страхове и тъга. Това поведение не е мое и ми пречи. Искам да бъда самоувереният и жизнерадостен човек,който смятам и знам, че съм. Била съм.

  568. рири Says:

    Забравих да упомена, че майка ми е вещоман.

  569. Григор Says:

    @Рири: Да, възможно е между това разстройство и щитовидните хормони да има връзка.

    Начин да премахнете проблема с по-леки средства няма, както няма и с по-тежки. Точно както не можете да стигнете където ви е нужно нито като отидете по-близо оттам, нито като отидете по-далече. Можете да го премахнете (или облекчите много) с точните средства.

    И ви подкрепям от сърце и душа да го направите. Да, можете да бъдете самоуверен и жизнерадостен човек, заслужавате го и затова трябва да го направите. Заради всички около вас, които ви ценят и обичат – и още повече от това заради себе си.

  570. йорданка Says:

    Здравейте,Григор,вашата статия много ми помогна.Детето ми е на 10 г.Преди около година и половина започна да има страхове от заразяване с бактерии в слюнката,много често плюваше и и си “премахваше”бактериите ближейки ръкава си.Тогава не му обърнах внимание,казах си,че ще отмине.Но от няколко месеца има натрапливи сексуални мисли.И те започнаха след едно четене на Планинската проповед на Христос,който казва,че човек,дори да не е извършил на дело прелюбодейство,само ако е пожелал в мислите си чужда жена,е вече прелюбодеец.Ако знаех,че този стих от Библията така ще му повлияе,изобщо нямаше да го чета.Но станалото,станало.Тези натрапливи мисли много го тормозят,непрекъснато изпитва вина от тях и се изповядва наум.Аз го хващам,като си затвори очите.Казвам,му,че тези мисли са му натрапени,е не са негови и не е нужно да ги изповядва и това не е грях.Но уви,той не може да се справи с проблема.Понякога тези мисли и това изповядване следват многократно едно след друго.Това му пречи в училище,въпреки,че засега е отличник.Аз досега дори не знаех за такава диагноза ОКР.Моля,препоръчайте ми добър детски психиатър в София.Удачни ли са лекарства в такава малка възраст и каква е прогнозата при него.Така искам да му помогна да се освободи от това бреме!Благодая Ви!

  571. Григор Says:

    @йорданка: За съжаление нямам поглед върху детските психиатри. 🙁

  572. adrian Says:

    здравеи, вече половин година пия Феварин 250 мг и антипсихотик . има дни,в които натрапливостите са на моменти,има дни ,в които са през целия ден , сега напоследък ми е по -засилено . какво е твоето мнение ?

  573. Григор Says:

    @adrian: Че само по това мога да ти кажа „здрасти“. За повече ми трябват много повече подробности. Ако напишеш 2-3 страници, вече ще знам около една трета от това, което знае твоят лекар, и ще бъда на една трета добър колкото него съветник.

  574. мира Says:

    Здравейте Григор, искам да Ви помоля за малко помощ, От началото на 2015 изпаднах в депресия с апатия, пробвах с есцитил, сероксат велаксин и при вдигане на дозите имам апатия , при по малки дози малко по добре , но не мога да постигна пълна ремисия. В момента пия золофт 50 мг, при 100 пак същото – апатия нямам емоция … Имам страх от болести, с ламиктала успявам да го стабилизирам, когато започва някаква криза започвам да чета в интернет и се успокоявам…
    Загубих вяра в докторите обиколих много и нищо – леко подобрение. Едните казват ГТР други БАР , не съм правила мания до сега …
    В момента или съм твърде напрагната или смачкана, не мога да намеря това спокойствие на душата си… Моля Ви дайте ми някаква насока 🙂
    Мога по цял ден да си седя в къщи без нищо да правя, нямам мотивация и воля за нищо…

  575. мира Says:

    Забравих да спомена, мисля, че имам ссри апатия…. Но не знам какво мога да добавя амитриптилин в малка доза, ремирта или велаксин???

  576. Григор Says:

    @мира: Трябва ви диагнозата на добър професионалист – при по-сложен случай ще е безотговорно да се опитвам да я слагам по Интернет. Съветът ми е да се обърнете към лекарите в „Свети Наум“, София – те са много добри с тези типове проблеми.

  577. Деян Says:

    Здравейте 🙂

    Тъй като напоследък доста се поразрових за ОКР реших да ви пиша , за да дадете своето професионално мнение.Всичко започна на около 19 годишна възраст , сега съм на 26 години.Първото , което ми се случи е че спрях да карам кола.Започнах да изпитвам страх като шофирам , че съм блъснал някого , че съм предизвикал ПТП и така нататак.В доста от случаите съм се връщал на мястото , за да се уверя че всичко е наред.После натрапливите мисли започнаха да се увеличават ( като например докато сляза до магазина , че съм наранил магазинера да речем).Заедно с тези мисли вървяха и ритуалите , но не в голяма степен , има ги , но рядко и не ми отнемат време , по скоро секунди.Други мисли , че ще полудея и ще нараня някого , ще изгубя контрол и т.н.Изпитвам голям страх от това
    да не се разболея от шизофрения – това е най-големият ми страх и немога да спра да мисля за това.От време на време се чуствам добре , но след това напраливите мисли се появяват отново и отново.От този страх , тъй като съм чел за шизофренията , започнах да се страхувам да не почна да чувам гласове , да халюцинирам , да имам делюзии и т.н. ( наясно сте ).Едва преди година се реших да отида при психиатър.Може би грешката е моя , тъй като аз не му ги казах тези неща.Той ми предписа золофт и флуанксол.Пих ги около година и има подобрение , вече мога да карам кола
    и да ходя насам натам без това притеснение , което изпитвах преди това.Но проблема е ,че 50% от натрапливите мисли останаха и ме тормозят ежедневно , опитвам се да ги игнорирам , боря се с тях и до известна степен успявам.Най-вече остана страха да не се разболея от шизофрения , това е което ме тормози най-много.Понякога съм страшно мотивиран да правя нещо ( примерно да тренирам или други неща ) , но мислите се появяват и всичко отива по дяволите.С две думи , ако натрапливите мисли ги няма съм много свеж и общителен , но появят ли се се отчайвам от живота направо и не ми се прави нищо , само седя пред компа и играя игри.

  578. Деян Says:

    Здравейите 🙂

    Напоследък доста неща прочетох относно ОКР и намирам 100% от симптомите му у себе си.Всичко започна , когато бях на 19 години сега съм на 26.Първо спрях да шофирам , тъй като прибирайки се към вкъщи внезапно изпитах страх , че съм блъснал някого по пътя и се върнах , за да се уверя дали всичко е наред.След това последваха , чувството на вина , срам и т.н. , страх да не вляза в затвора.После започнах да се страхувам да излизам защото си мислех , че съм наранил някого ( примерно , когато отида до магазина , че съм наранил магазинера).В последствие започнаха и страховете от психични заболявания като шизофрения , от която се страхувам и до днен днешен.Основните ми страхове са да не започна да халюцинирам , да чувам гласове , да имам делюзии.Присъстват и така наречените ритуали , но доста слабо и рядко , а когато има не е повече от няколко секунди (примерно да затворя капачката на шампоана , защото нещо лошо ще се случи или да си плуя в пазвата 3 пъти като се уплаша , да си изплакна лицето 5 пъти сутринта като стана и т.н.).Преди година реших да предприема мерки и отидох на психиатър.Не му разказах точно това, което казвам тука , но както и да е той ми изписа золоф и флуанксол.Пих в продължение на година и доста от натрапливите мисли изчезнаха , започнах да карам кола и да ходя насам натам без да тези притеснения , които изпитвах преди това.Но 50% да речем от натрапливите мисли останаха , като заболяването от шизофрения , това ме тревожи най-много.Мотивирам се за доста неща и то много преди да ми се появят натрапливите мисли , появят ли се всичко отива по дяволите и се отчайвам страшно много.Знам че всичко е в главата ми и не е реално , но не мога да спра да го мисля , от време на време успявам , но рядко.Да подчертая , че докато взимах лекарствата се чувствах много добре и отсъстваха 90% от тези мисли.Откакто ги спрях имам чувството , че нещата започват да се възвръщат малко по малко.Имам и страх от рак , спин , тъй-като наскоро си правих татуировка и някой ми каза че съм можел да се заразя със СПИН – може да си представите какво последва.Общо взето е това 🙂

  579. Деян Says:

    Забравих да кажа , че спрях хапчетата по моя преценка не по преценка на лекаря.

  580. Григор Says:

    @Деян: По описание наистина прилича на ОКР, но сигурна диагноза може да постави само опитен лекар, който ви е прегледал старателно и се е запознал подробно с историята на болестта и лечението ви. Съветът ми е да се върнете при лекаря, който ви е дал лекарствата.

    Преди да го направите обаче има нещо друго, по-важно – да се научите да спирате лекарствата по лекарска преценка, а не по своя. В противен случай усилията и на най-добрите лекари ще останат напразни.

  581. Въпрос Says:

    Здравейте.Възможно ли е дадена обсесия ( например страх от това че човек е хомосексуален) с времето от стреса и страха при окр да се превърне в реалност ? И като цяло продължителното Окр води ли до психични разстрйства? Благодаря

  582. Григор Says:

    @Въпрос: Не ми се струва реалистично.дадена обсесия да се превърне в реалност. По принцип продължителното, тежко и нелекувано ОКР е възможно с времето да доведе до леки степени на психоза, но те се повлияват бързо и лесно.

  583. Въпрос Says:

    Тоест продължителното боледуване не изменя психиката на човек и не може да доведе до сексуални разтройства или друг вид отклонения ?

  584. Григор Says:

    @Въпрос: Сексуални разстройства – надали (освен спадане на потентността заради натрупаните комплекси). Друг вид отклонения – надали нещо повече от лека психоза (която често се изразява именно в прекомерни опасения).

  585. D-r Chem Says:

    Здравейте, Инсайт,

    На 38години съм. Надявам се да не досадя с писмото си и ще съм благодарен на помощта ви.

    В края на 2011г. станах свидетел на тежка катастрофа, при която пострада водачът на автомобил, изпреварващ неправилно. Доста се притесних и когато бях призован като свидетел по злополуката, особено при коментарите на колеги, че ще ме изкарат сега мен виновен поради факта, че близък на пострадалия е висш полицай.
    Както и да е. Отидох и дадох показания. Оказа се, че водачът е бил юнашки почерпен и следствието е в тази посока. Вследствие на това би трябвало да се успокя, но това не стана – мислите ми постоянно ме връщаха там и дори започнах да търся вина у себе си дали пък не съм наистина аз виновен. Затова и потърсих помощта на психолог. Правих двуседмични сеанси в продължение на няколко месеца, в които основно аз говорех за това какво ме подтиска.

    Скоро след катастрофата отново се стреснах и според мен тогава се усъмних, че имам заболяване. Случи се, че една сутрин, излизайки от входа, в който живея видях легнала мъртва стара жена и полицай, който чакаше линейката. Продължих си по пътя, но скоро като вълна ме заля чувство на вина, че аз съм виновен за смъртта на жената. Съпругата ми, която бе с мен, направо се притесни как посърнах. Не съм крил никога от нея нито едно от гореспоменатите преживявания.

    Наложи се да напусна работата си, защото самото ежедневно преминаване през мястото на злополуката ме подтискаше. Малко преди да напусна обаче ходих на преглед при психиатър – бе ми предписан “Ривотрил”, а диагнозата – не помня. Напускайки се поуспокоих и започнах работа в друга фирма и докато работех там се роди дъщеричката ми. Аз бях диагностициран с пълен стерилитет, но с донорство и след 4 инвитро процедури успяхме да се сдобием с детето ни. То, до голяма степен редуцира т. нар. “моѝ пристъпи на паника и вина” – даже бях забравил за тях.

    Във втората фирма успях да се задържа една година и пак смених работата с няколко други предприятия, в които незнайно защо реших и напуснах. Дори в едната незнайно защо излъгах, че имам лична причина – без наистина да е налична такава. Постоях без работа три месеца и пак се върнах във фирмата, в която преживях злополуката. Няколко седмици преди да се върна там постоянно ме мъчеше мисълта дали пострадалият при катастрофата шофьор е жив – чистачката във фирмата е близка до семейството му и бях стъписан момента, когато бих я попитал за състоянието му.

    Както и да е – върнах се пак в тази фирма на доста по-различна позиция, но поне работех. Пострадалият се оказа жив и здрав “и пак си пиел и си карал” според чистачката. Тук издържах 18 месеца и ми възникна възможността за работа в чужбина. През тези 18 месеца пак видях страшна злополука – на един колега машина му смаза и откъсна пръстите на ръката, но успях да не изпадам в предишните депресии. Реших, че е въпрос на време пак да изпадна в същото състояние и затова приех предложеието за работа в чужбина.

    Сега се намирам в Австрия, но съм без семейството ми. Постоянно мисля за детето и съпругата и не намирам покой и желание за живот. Изпитвам невероятна силна мъка. Спя на пресекулки и се чувствам доста уморен. Надявам се адаптивният ми период да не предизвика пак предишните ми състояния. Идиотски защо ми се промъкват мисли – как добре бих се чувствал ако ми се случи трудова злополука и съм наранен, за да съм малко “вън” от всичко.

    На сайта ви прочетох за обсесивно-компулсивното разстройство и смятам, че част от симптомите ги имам. Например от малък. вървейки по плочки, се движа по тях както коня в шаха – “Г”образно, правех всичко по четири пъти – защо – не знам. Миех си зъбите по четири пъти сутрин и четири пъти вечер, така се и къпех. Също търсех номера на коли, чийто сбор от първите и вторите две цифри да е еднакъв, или пък да видя линейка и следващите три часа щяха да са щастливи за мен.

    Сега май съм преодолял четворката, но пък имам редица ритуали сутрин, неизпълнението на които би ме хвърлило в паника, че нещо лошо ще се случи.

    От 2009 до 2012 работих с доста химикали – химик съм, изработвах рецепти за композити. Сега професията ми е същата. Дали има вероятност някои вещества да са довели до това ми състояние?

    Моля ви, най-искрено да ми кажете дали се налага лечение и дали то би могло да е онлайн.

    Искрено благодаря.

  586. D-r Chem Says:

    Простете, че ви нарекох инсайт, Григор

  587. Григор Says:

    @D-r Chem: Мисля, че лечението не е абсолютно наложително, но е във ваш интерес да го проведете. Не вярвам да има как да е само онлайн, защото предполагам, че ще е нужно (и) медикаментозно лечение.

    Не се наемам обаче да поставя диагноза по това описание, въпреки че е подробно. Струва ми се вероятно да имате ОКР или ОКЛР, но има и други възможности. Сигурната диагноза може да я постави добър психиатър след много подробен и внимателен преглед. Съветът ми е да потърсите такъв и да се лекувате според указанията му.

  588. Meri Says:

    Здравейте отново! Както е казал поета, “борбата е безмилостно жестока”. Дъщеря ми вече 2 г. се бори с ОКР – натрапливи, повтарящи се мисли за себеанализ и самооценка. Сменихме 4 психиатъра и куп лекарства – Сероксат, Велаксин, Серопрам, Ривотрил, Ксанакс, Стрезам, Флуанксол, Лапозан, Анафранил. В момента е на последния + Золофт. Получава кратковременни подобрения с намаляване на мислите, а скоро направи и паническа атака. Моля Ви, обяснете какъв е този нейн мозък, че не се повлиява от толкова химия. Ще свърши ли този кошмар някога. Сероксата го спряхме поради левкопения. След изпитната сесия започва обучение с компютърни програми при психиатър Димитров.

  589. Григор Says:

    @Meri: Какво точно питате?

  590. Meri Says:

    Въпросът ми е защо нейното ОКР не се повлиява, толкова лекарства смени, какъв е начина да успее.

  591. Григор Says:

    @Meri: Има няколко правила.

    1. Броят сменени лекарства не прави терапията успешна. Прави я правилното лекарство, давано достатъчно време в достатъчна доза. (Анафранил + Золофт е класическо, сериозно лечение на ОКР. Върши работа, ако е в достатъчната доза – това вече трябва да прецени добър психиатър.)

    2. Отношението към лекарствата като към „химия“ не помага те да действат по-добре. Помага да правите разни глупости като да си намалявате дозите и спирате лекарствата когато не трябва, и съответно да проваляте лечението.

    3. След като се повлияе от медикаментозното лечение, ѝ намерете когнитивно-поведенческа терапия. Не зная дали компютърните програми на психиатър Димитров са такава – не зная какво включват. Попитайте и преценете.

    4. Консултирайте семеен психотерапевт как да премахнете от семейната (а евентуално и от работната) среда елементите, които утежняват състоянието на дъщерята. Такива е доста вероятно да има. Не ги ли махнете, наливате вода в бъчва без дъно.

    4. Положете много усилия и имайте много търпение. ОКР се лекува бавно.

  592. Meri Says:

    Здравейте! Обърнах се към Вас за мнение по въпроса, изхождайки от познанията Ви за ОКР и практиката. Всички лекарства са употребявани в дози и срок, определени от лекуващи психиатри, водещи за региона. Нормално е, след непостигане на ефект, те да бъдат сменени, нали? Въпросът ми е, как може да се попадне на точния АД, за да се повлияе нейното ОКР? Не мога да приема факта, че при прием на 100мг. Анафранил, 30мг. Серопрам и 5мг. Лапозан, след 5 месеца се появява непреживявана ПА. Това за мен означава, че тревожността все още е висока. Думата “химия” не е негативизъм, аз самата пия АД от 12 г. и се чувствам много добре. Смятам, че средата, в която живее не предизвиква проблеми, просто тя е по-затворен човек. На тестовете се оказа, че половината вина за състоянието й е ОКР-то, а другата – характера й. Последното не може да се промени, нали! Просто исках да обясните, защо употребените лекарства не й помагат вече 2 години. Психиатърът каза, че натрапливите мисли са осъзнато подсъзнание. Какъв е механизма, те да останат там, където им е мястото.

  593. Григор Says:

    @Meri:: За съжаление не всеки психиатър е добре запознат с лечението на ОКР. Например 100 мг Анафранил е доза за лечение на депресия, много малко пациенти с ОКР биха се повлияли от нея. Ако диагнозата е сигурна, ОКР обикновено се лекува с 300 мг (ако няма други съображения – понякога има). Също, обикновено 3 до 4 месеца са “латентен период”, през който още няма забележимо подобрение. Първите, обикновено едва забележими признаци на подобрение идват след него.

    Характерът може да се промени, и при ОКР често трябва. Не става лесно и бързо, но е възможно.

    При ОКР натрапливите мисли са натрапливи заради болестта, точно както страховете имат сила заради болестта. И едните, и другите могат да бъдат повлияни от психотерапевт, но ако болестта не е победена, тя просто ще издигне на тяхно място нови.

  594. Божидар Says:

    Медикаментите не лекуват ОКР, само тушират симптомите. Има го този факт и в документите на СЗО. Без психотерапия нищо не може да се постигне, но много от методите не сте ги дали тук.

  595. Григор Says:

    @Божидар: Ако този “факт” го има в нечии документи, този някой е за Нобел на квадрат. Медикаментите не само лекуват болестта в известна степен и отделно от психотерапията, но и нерядко тя е безрезултатна без тях.

    Не съм я описал, защото целта на този запис е да разкаже за медикаментозната страна. Някой друг път може и да напиша.

  596. Въпрос Says:

    Здравейте г-н Гатчев.За лечението на окр от психиатър ми бяха предписани следните медикаменти- Есобел 10мг и Сетинин 100 мг.Пия половин таблетка от първото сутрин и по половин таблетка от второто вечер.След първите четири дни трябва да пия по една таблетка и от двете.Въпросът ми е след колко време ще се усети ефекта на лекарството и нормално ли е първите дни от приема на антидепресантите увеличение на симптомите на окр и паническо разтройство ?Благодаря!

  597. Григор Says:

    @Въпрос: Нямам опит с тези лекарства при ОКР, така че не мога да преценя.

  598. Ддддд Says:

    Здравейте имам окр и ми изписаха феварин . Този антидепресант подходящ ли е?

  599. Григор Says:

    @Ддддд: Няма антидепресанти, подходящи за болести. Има антидепресанти, подходящи за пациенти. Дали феваринът е подходящ за вас трябва да попитате вашия лекар – той знае за вас всичко това, което аз не знам, а е нужно за преценката. (Жокер: щом ви го е изписал, вероятно го е преценил за подходящ.)

  600. adrian Says:

    здравеите, до преди 2 месеца ми бяха изчезнали натрапливостите и сега от 4 5 дена отново се появиха и засилиха, на какво може да се дължи ? пия феварин 250 мг и abilify 5 mg

  601. Григор Says:

    @adrian: Вашият лекуващ лекар може да ви даде несравнимо по-точен отговор от мен.

  602. Нгуен Цай Ном Says:

    Може ли дозата анафранл да се приема еднократно вечер преди лягане, за да не предизвиква сънливост през нощта? Силен ли е седативният ефект на лекарството, например в сравнение със амитриптили, кветапин и хлорпротиксен?

  603. Нгуен Цай Ном Says:

    Извинете, имах впредвид сънливост през деня.

  604. Нгуен Цай Ном Says:

    Извинете ако досаждам, но ще попитам още нещо,последно. Притеснява ме страничният ефект ретенция на урината. Преживявал съм такова нещо заради сероквел и е много неприятно – страхт дали ще се изпикаш , болезненото поставяне на катетъра. Колко чест е този страничен ефект и има ли освен фурантрил, други лекарства , тонизиращи пикочния мехур?

  605. Иво Says:

    Може ли Окр да се излекува само с анафранил без золофт? Двете заедно няма ли да доведат до серотонинов синдром? Какви трябва да са дозите – 300 мг анаф. + 200 мг золофт?

  606. Григор Says:

    @Нгуен Цай Цом: Дозата анафранил трябва да бъде разпределена три пъти дневно. При дозите, с които се лекува ОКР, ако бъде събрана цялата наведнъж, се повишава рискът за черния дроб.

    Седативният му ефект е строго индивидуален. Познавам както хора, които заспиват от него, така и хора, които се ободряват. Средностатистически е по-слаб от този на амитриптилина и хлорпротиксена, но при всеки човек може да е различно.

    Ретенцията на урината е сравнително рядък страничен ефект при него.

    @Иво: Обърнете се с този въпрос към добър психиатър, който ви е преглеждал поне веднъж-два пъти, говорил е с вас подробно за заболяването, знае отлично колко стари, колко силни и какви са симптомите ви, и т.н. Да ви отговоря така е все едно да ви давам съвет безопасно ли е да излезете през прозореца, без да зная на кой етаж живеете.

  607. Нгуен Цай Ном Says:

    Има ли проблем анафранилът да се пие съвместно със билката гръмотрън? Пия я за отслабване, но на листовката на анафранил пише че не трябва да се приема заедно със диуретици, защото можело да предизвика повишен QT-интервал и Torsades de pointes..

  608. Григор Says:

    @Нгуен Цай Цом: Съмнявам се да се създаде проблем. Ако искате, пробвайте – появят ли се сърдечни проблеми, ще ги усетите дълго преди да станат опасни.

  609. Нгуен Цай Ном Says:

    Получих затруднено започване на уринирането заради анафранила, след поредното покачване на дозата. (А всъщност може и да е обсесия). Въпросът ми е това нещо може ли да се коригира с миорелаксанти като наприер мидокалм? Всъщност по какъв начин влияе анафранила върху пикочно-половата система, дали не свръх-тонизира пикочният меху