Обсесивно-компулсивно разстройство

Напоследък на няколко пъти ми се наложи да се занимавам със случаи на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Смаях се до каква степен то е недобре познато даже за лекарите (всичките случаи бяха минали през не един и двама лекари, някои дори през психиатър, на повечето дори не им беше поставена вярната диагноза, та камо ли да им бъде дадено правилно лечение).

И реших, че може да е полезно да напиша нещо за него – да имат хората представа за какво става дума. Не е на нивото на учебник, но е по-добре от нищо. И определено не е пълно и завършено: големият обем се дължи повече на неумението ми да синтезирам нещата кратко и ясно, отколкото на пълнота.

Внимание! Това е материал в помощ на общопрактикуващия лекар, а не ръководство за самолечение! Диагнозата на ОКР изисква познания далеч извън описаното тук. Лечението е дълго, със страховити дози силна психофармака, изисква наблюдение от специалист и грешките в него могат да имат трайни последствия върху психиката. НЕ СЕ САМОЛЕКУВАЙТЕ СПОРЕД НАПИСАНОТО ТУК! Задължително потърсете помощта на добър специалист!

Причини

Обикновено в дъното на заболяването е биологична предразположеност. За отключването и развитието му допринася и неблагоприятна психологическа среда.

Предразположеността може да е генетична, предаваща се по наследство, или специфична за пациента. Най-често се дължи на повече от един фактор; обикновено не е възможно да се определят точно.

Външните дразнители, които отключват заболяването, най-често са:
– изживян силен стрес, често с физическа или психическа заплаха
– продължителна невъзможност да избегнеш някаква заплаха, най-често физически и / или психически тормоз

Възможно е отключване и от други дразнители. При по-силна предразположеност отключването е по-лесно, дори до без видима причина. Колкото по-силна е предразположеността, толкова по-трудно е излекуването и постигането на трайна ремисия. И обратно – много силни и дълготрайни дразнители могат да създадат заболяването дори без никаква или почти никаква предразположеност. Колкото по-силни са дразнителите и по-дълго са действали, толкова по-трудно е излекуването.

Патогенеза

Ключов елемент във физиологията на ОКР е спадането на активността на nucleus caudatus – ядро в базалните ганглии на мозъка. Резултатът (обяснен разбираемо, на места за сметка на точността) е следният:

Всеки жив организъм се сблъсква с необходимостта за оценка на опасностите. Приближаването на опасност изисква едно поведение (напр. бягство), присъствието на опасност – друго (напр. маскировка или самоотбрана), отдалечаването на опасността – трето (връщане към нормален режим). Почти при всички организми това означава, че при приближаването на опасност организмът стресово превключва в режим на готовност за действие (натрупва напрежение), по време на присъствието й поддържа тази готовност (задържа напрежението), и при отдалечаването й се връща към нормален режим (отпуска напрежението).

При низшите гръбначни преценката на тези три събития се върши от базалните ганглии. При най-висшите гръбначни мозъчната кора също прави своя преценка. Резултатът е, че хората преценяваме опасностите едновременно по два начина: “логически” (рационален, съзнателен, извършван от мозъчната кора) и “инстинктивен” (подсъзнателен, нерационален, извършван от базалните ядра). Принципно двата начина се координират, така че разминавания не стават. Тази координация обаче може да бъде увредена.

При спадане на активността на nucleus caudatus се засяга най-силно преценката за отдалечаването на опасността, вършена в базалните ядра. Разумът на пациента осъзнава, че тя си е отишла, но подсъзнанието му е убедено, че тя е още тук. Резултатът е непрекъснато, необяснимо и нерационално усещане, че заплахите някакси не искат да престанат, да си тръгнат. Пациентът често и за дълго изпитва страх, ужас, отчаяние. Липсата на “разреждане” създава чувство за непрекъсната силна напрегнатост.

Страда също усещането за “приключеност” на действията (осигуряват го механизми, сродни на тези, които осигуряват усещането за отминалост на опасността). Пациентът има усещането, че свършеното от него не е приключено истински, не е извършено съвсем докрай и както трябва, и не може да бъде забравено спокойно. Че той трябва да се върне към него отново, за да се увери, че е всичко е наред, или да вземе мерки, ако е пропуснал нещо. При засилване на разстройството пациентът препроверява все по-широк диапазон неща, по все повече пъти.

Сродно на този ефект е усещането за непрекъсната неувереност и колебание. То се дължи отчасти на психологическото усещане, че не можеш да довършиш истински нещата, и отчасти на прякото неврологично увреждане. Пациентът много трудно взима решения, избягва всякакви новости, съмнява се в способностите си или дори е уверен, че очевидно дребни неща не са по силите му. Това усещане пък на свой ред допринася за симптоматиката на препроверяване на нещата.

На същото увреждане се дължи и усещането, че неприятните неща – сърбежи, пристягане от дрехи или обувки, дочути мелодии и/или шумове, усещане за мръсотия и пр. – не искат да престанат, че се натрапват и не можеш да ги прогониш. Затова пациентите започват да взимат най-различни мерки, за да прекратят усещането – мият се непрекъснато, носят широки дрехи и т.н.

Най-сетне, при висшите гръбначни координацията в преценката на опасност и завършеност на действия между мозъчната кора и базалните ядра минава основно отново през n. caudatus. Тоест, отслабването на активността му не само уврежда способността “да се освободиш от напрежението”, но и разваля синхронизацията между съзнателна и подсъзнателна преценка на опасностите, и засилва необяснимостта на напрежението и безпокойството.

При различни пациенти различните ефекти могат да са различно изразени, а оттам и съответните им симптоми.

Дисфункцията на n. caudatus е свързана с нарушения в регулацията на мозъчния невротрансмитер серотонин. Повечето изследвания показват, че нарушението в регулацията на серотонина е първопричината; някои обаче говорят, че има и обратен ефект – първична дисфункция на n. caudatus може да доведе до нарушения в регулацията на серотонина.

При страдащи от ОКР серотониновите рецептори са недостатъчно стимулирани. Това води до нарушаване на връзките между орбитофронталната мозъчна кора, n.caudatus и таламуса: таламусът и орбитофронталната кора се активизират свръх нормалното и създават типичните за ОКР усещания. По-нови изследвания отдават в този процес роля и на другото голямо базално ядро – nucleus lentiformis. Някои изследвания сочат, че подобни ефекти са възможни и при увреждане на свързващата роля на n.caudatus, което не е причинено от относителен дефицит на серотонина.

Симптоматика: Обсесии и компулсии

Работата на мозъчната кора е да рационализира усещанията. Промените в работата на мозъка, причинени от ОКР, се отразяват в нея (което ще рече в съзнанието ни) във вид на натрапливи мисли или усещания, често заплашителни, които не могат да бъдат прогонени и се връщат отново и отново. Тези мисли или усещания се наричат обсесии.

В ситуации, които плашат пациента, силата на страха е непреодолима. Пациентът най-често осъзнава рационално, че в тях няма нищо страшно, но въпреки това прави всичко, за да ги избегне. Извън такива ситуации, или в по-леки случаи, непрекъснатото усещане за натраплива, неотиваща си заплаха кара пациента да търси начини да се успокои. Същото е с дразненето: усещането за сърбеж, пристягане или друга натрапливост, която не си отива независимо от взетите мерки, може да е изключително мъчително. (ОКР е едно от най-мъчителните за пациента психически заболявания, не на последно място защото той обикновено осъзнава ясно своята “ненормалност”, но се чувства безсилен да я поправи.)

Тъй като опасността не е реална, успокоение обикновено носят психологически средства – изпълнение на определени действия. Най-чести са действия, които в нормален размер реално ни предпазват от това, което ни дразни – класически симптом, особено при жени, които следят повече за хигиената си, е многократното миене на ръцете. (Понякога пациентът греши, че тези действия реално го пазят от този вид проблем; заблудата му обаче обикновено е нормална, например недостатъчна информираност, а не налудна.)

Често действията приемат формата на ритуали, които успокояват психиката. (Милионите години стаден живот са заложили в биологията ни усещането, че спазването на социално подходящите ритуали ни носи безопасност.) Като правило се извършват ритуали, които са социално приемливи за съответния пациент: те са, които той очаква да му донесат успокоение. (Някои от тях може да нямат никакво социално значение, или дори съзнателно значение за пациента. В такива случаи той не може да даде никакво убедително дори за самия него обяснение защо върши това, но въпреки това вършенето им го успокоява.) Сложността на ритуалите може да варира в широки граници: от просто ритмично клатене, та до проверка на семейния бюджет с точност до стотинка, или изброяване наум на първите еди-колко си прости числа, или магазини по еди-коя си улица. По-сложните ритуали често са типични за друго подобно заболяване, обсесивно-компулсивното личностово разстройство (ОКЛР); същността и лечението на двете обаче са твърде различни, така че винаги е нужна добра диференциална диагноза.

Тъй като усещането за страх и отчаяние е непрекъснато, ритуалните действия се повтарят многократно, далеч свръх реалната полза от тях. Колкото по-несигурен се чувства пациентът, толкова повече ги върши. При тежко състояние вършенето им може да е неудържимо дори ако пациентът по никакъв начин не може да обясни защо ги прави – просто усеща, че е напрегнат и нищо друго не може да го успокои. В по-леки случаи пациентът би могъл да ги преодолее, но предпочита да ги извърши, защото те прогонват (временно) натрапливите мисли и го успокояват. Такива действия се наричат компулсии.

Чувството за неприключилост на нещата и за неувереност също поражда компулсии. Те обаче като правило не са ритуални, а целят пациентът да се увери, че свършеното от него е наистина свършено. Той се пита: “Аз наистина ли проверих изключена ли е ютията? Или си спомням как я проверявах вчера?… Както трябва ли си измих ръцете? Май не ги насапунисах достатъчно добре…” И отново и отново повтаря действието. По типа на преобладаващите компулсии може да се прецени кой от двата механизма е по-изразен при конкретния пациент и да се съди за спецификата на заболяването.

Компулсията е начин обсесията да бъде успокоена, но това успокоение е само временно. Нещо повече – извършването на компулсиите “валидира” обсесиите пред подсъзнанието на болния и те започват да стават все по-чести и по-силни. То е като да хвърлиш храна на хищник, който те преследва: той спира за малко, за да се нахрани, но след това те подгонва отново, получил от храната още повече сила. Най-ефективният и нерядко единствен трайно ефективен начин за борба с натрапливите мисли е борбата с действията, към които те принуждават пациента. Лекарите казват: “Борбата с обсесиите се води чрез борба с компулсиите”.

Тъй като извършването на компулсии носи само временно, а често и твърде слабо облекчение, понякога се наблюдава изместване на представата за дразнителя / опасността. Например пациент, подложен на физически и психически тормоз, може първо да започне да мие ритуално ръцете си, като психологически отдушник, а след това да започне да се свръхопазва от мръсотия (оправдание / обяснение пред себе си за миенето; пренос на част от свръхмерния ужас от тормоза върху нещо друго – вторична обсесия).

Ако дълго време причината за страха е била неизбежима, е възможно видимият страх от нея да е парадоксално по-малък от страха от нещо, включено чрез пренос, най-често не толкова неизбежимо. (Човекът “привиква” донякъде към причината, но не може да привикне към страха от нея и го “измества” върху друго.)

Често срещан при ОКР е т.нар. “пренос” – ако пациентът се бои например от контакт с кръв, той може да започне да се бои и от лекари (които може да са пипали кръв), от близките им (които може да са пипали лекаря, след като той е пипал кръв), от местата, където тези близки работят или дори просто минават (може да са пипнали там нещо, след като са пипали лекаря…), и т.н. При по-тежки случаи тези вериги може да са абсурдно дълги и да имитират налудност. Както и при обсесиите, болният най-често осъзнава в някаква степен неадекватността на преноса, но не може да преодолее страха, който го предизвиква.

Диагноза

Поставя се по описаната комбинация от признаци – натрапливи, повтарящи се, невъзможни за прогонване мисли или представи (обсесии) и повтарящи се действия, предназначени да успокоят пациента (компулсии). Не винаги са представени и двата елемента; около половината случаи нямат компулсии, или те не са лесно забележими (състоят се от действия, извършвани наум, или от избягване на определени ситуации). Също, пациентите често прикриват от околните, а понякога дори от лекаря обсесии, които им е трудно да приемат, и / или компулсии, чиято нелогичност осъзнават и се срамуват от нея.

Типични обсесии касаят:

– замърсяване, телесни секрети и екскрети, инфекции, химикали и пр.
– физическо нараняване на себе си или околните
– заплаха от някого или нещо, което ще навреди на болния или близките му
– сексуални действия (принципно приемливи или не за болния) към непознати, близки, родители, деца, колеги, известни личности, животни…
– паранормални усещания (напр. чувство за “допълнителни невидими крайници”, или че неживи предмети са одушевени…)

Типични компулсии включват:

– миене на ръцете (по-рядко и на други части от тялото, или цялостно къпане)
– проверки дали нещо е “както трябва” (напр. изключена ли е ютията, спряна ли е чешмата, заключена ли е вратата, отворен ли е прозорецът точно колкото трябва, на мястото си ли е еди-какво си…)
– броене на определени предмети (понякога – по определени начини)
– абстрактни ритуали (напр. гасене и палене на лампите определен брой пъти, стъпване само по белите плочки на мозайката и пр.)
– избягване (понякога паническо) на съответните дразнители

Както при всеки психологически проблем, нещата се преценяват в контекста им. Подреждането на книги по осем часа дневно е нормално при човек, който работи в книжарница. Молитвите по пет пъти дневно са нормални при практикуващ мюсюлманин. В същото време, при заболявания с дълга история понякога пациентите си търсят и намират работа, която оправдава компулсиите им. Затова е полезно в съмнителни случаи да се сравни давността на симптомите с това откога работят нещо, което ги оправдава.

Наблюдателният лекар може да забележи и косвени признаци:
– дребни странности в поведението, които подсказват прикрити компулсии
– характерен дерматит на ръцете, получен от многократното миене
– по-силни от обичайното реакции при обсъждане на определени теми и ситуации
– неувереност в себе си, нерешителност, психологическа инертност и отблъскване на всяка идея за нещо ново и различно

Важен елемент в диагнозата е, че (освен в тежки случаи) пациентът осъзнава, че страховете му са нерационални и нереални. Често това му причинява угризения, усещане за малоценност и т.н., и нерядко води до депресивни симптоми или дори разгърната депресия. (От физиологична и биохимична гледна точка депресията е доста близка до ОКР, така че преходът между двете е възможен. Също, някои случаи на депресия, ако не бъдат лекувани, могат да преминат в ОКР. Поради физиологичната близост депресивните състояния засилват симптомите на ОКР.)

При по-тежки случаи, или при страхове, близки в някакво отношение до реалната ситуация, пациентът може да има т.нар. свръхценни идеи – да допуска възможността страховете му да са реални. Най-често внимателен разговор може да убеди пациента, че страховете му може да са безпочвени. В тежки случаи убедеността на пациента може да е непоклатима. В такива случаи се налага диференциална диагноза с психози и е възможно да се наложи добавянето на антипсихотично лечение. (Внимание: Правилното комбиниране на анти-ОКР и антипсихотично лечение е специфично за всеки пациент. Почти единственият начин за определянето на оптималната лекарствена комбинация е изпробването й върху пациента. Понякога още първият опит сработва, но понякога дори добър психиатър с много опит в лечение на ОКР може да се нуждае от доста проби.)

Понякога страхът от обсесията е по-силен от страха от дразнителя. Пациентът се бои примерно не толкова че ще си изцапа ръцете, колкото че натрапливото усещане за мръсотия ще го тормози и няма да си отиде (дори ако му се е случвало много пъти и той помни, че всеки път си е отивало – чувството, че натрапливото усещане не може да бъде спряно по никакъв начин, може да бъде по-силно при ОКР от волята дори на иначе много волеви и силни хора.)

В други случаи пациентът се плаши не толкова от наличието или упоритостта на обсесиите, колкото от тяхната странност и неприемливост (за него). Резултатът е както и в предишния случай: фиксирайки се върху обсесиите си, пациентът всъщност им помага да се появяват отново и отново и прави прогонването им трудно.

Диференциална диагноза

Най-често се прави с обсесивно-компулсивно личностово разстройство (ОКЛР) и с депресия. По-рядко се налага с хистерия или шизофрения.

Като симптоми ОКЛР може да е много сходно на ОКР; дълго време са били смятани за едно и също заболяване. При него обаче причините и съответно лечението са различни.

ОКР е его-дистонично – пациентът не го харесва, измъчва се от него и не иска да е такъв. Безпокои се от него, осъзнава нерационалността му, често се бори срещу него, колкото може. Обсесиите са натрапливи и нежелани; ако има как, пациентът би ги прекратил. Той осъзнава, че компулсиите му са нерационални и нелогични, и те му носят неудоволствие, въпреки че го облекчават. Ако може, не би ги вършил – прави го, защото му помагат да отложи, прогони или успокои обсесиите. Разтревожен, често дори депресиран, понякога отчаян е от това, което се случва с него. Самите обсесии и съответните им компулсии най-често имат реален корен и в нормален размер или при определени реални обстоятелства могат да са смислени. Често осъзнава, че неувереността и нерешителността му са свръхмерни, но не може да ги преодолее.

ОКЛР е его-синтонично. Пациентът най-често не се безпокои от него, смята действията си за рационални и с удоволствие обяснява това. Обсесиите при него не са натрапливи и нежелани; пациентът ги смята за смислени и полезни. Компулсиите в неговите представи са не начин да прогони или успокои натрапливи мисли или усещания, а логични действия, следващи естествено от мисли и усещания, адекватни (в представите му) на реалността. Често компулсиите, понякога и обсесиите му носят удоволствие. Често не разбира защо и другите хора не правят същото, и понякога ги смята за неадекватни, луди или глупави. Обсесиите и компулсиите най-често са строго ритуални (например включват точно определен брой действия), нямат реален корен и са реално полезни само в изключително малковероятни ситуации или никога. Неувереност в себе си, колебливост и избягване на всичко ново се срещат по-рядко и обикновено са в рамките на характерологична особеност.

Тъй като страдащите от ОКР обикновено осъзнават “налудничавостта” на обсесиите и компулсиите си, често изпитват страх и отчаяние и се чувстват непълноценни и безстойностни, те нерядко развиват и депресивни състояния. При по-повърхностен разговор лекари могат да поставят диагнозата депресия, особено ако пациентите укриват обсесиите и / или компулсиите си. Затова пациенти с депресивни симптоми трябва насочено да бъдат разпитвани и наблюдавани за признаци на ОКР. Наличието на обсесии и особено на компулсии прави разграничението.

Заради физиологичната близост между ОКР и депресия често се наблюдават междинни състояния – пациентът може да има симптоми и на двете, дори ако не е депресиран поради налично ОКР. Такива случаи обикновено всъщност са започващо ОКР и се лекуват с лечение като за ОКР. (Разликата между него и антидепресивното лечение е почти само в дозите: тези за ОКР са значително по-високи.)

В по-редки случаи може да се налага диференциална диагноза с хистерия. При нея обаче нежеланите действия най-често “се случват сами” – пациентът обикновено няма усещането, че ги извършва съзнателно. Също така, действията обикновено са в някаква степен адекватни на реалността (напр. ако разговорът завие в посока, която не му е приятна, пациентът “получава” припадък, чрез който пренасочва вниманието на околните). При ОКР пациентът знае, че извършва нежеланите действия съзнателно; неадекватна на реалността е причината, поради която той ги върши. (Не трябва да се забравя, че и хистероидни личности също могат да страдат от реално ОКР.)

Страдащите от шизофрения понякога могат да имат поведение, трудно различимо от компулсии при ОКР. В такива случаи обаче най-често са налице симптоми, типични за шизофрения – псевдохалюцинации, емоционална дисоциираност, заблуди, объркване и накъсване на мисълта, характерен почерк, психичен автоматизъм. Наличието на такива поставя диагнозата.

При особено трудни за диференциална диагноза с шизофрения случаи може да бъде използван лекарствен тест. При шизофренни състояния подходящи комбинации от антипсихотични препарати и евентуално други невролептици овладяват симптомите в срок до две седмици. При ОКР не се наблюдава подобрение на основното страдание от такова лечение, може да има дори влошаване (затова пробата се извършва много внимателно!). При проба с трициклични антидепресанти (кломипрамин) страничните ефекти при страдащите от ОКР често са по-слаби от нормалните за дозата, докато при шизофренно болните те са нормални или дори по-силни и симптоматиката им може да се влоши. (Лечебните ефекти при ОКР идват след дълго лечение, затова не са подходящи като критерий при лекарствен тест, освен при изключително трудни случаи.)

Случаи на едновременно страдане от шизофрения и ОКР почти не са известни. Не е ясно дали двете заболявания са принципно съвместими. Съществуват мнения, че не са, тъй като при шизофрения се наблюдава излишък на серотонин, а при ОКР – недостиг. ОКР обаче може да се дължи и на фокални промени, така че съществува теоретична възможност двете да се съчетаят.

Лечение

Лечението на ОКР се извършва основно по две линии: медикаментозно и психотерапевтично.

Медикаментозното лечение е ключово за постигане на лечебен ефект в средно тежки и тежки случаи, и може да е необходимо за поддържането на ремисия в по-тежки случаи. При по-леки случаи, по-малка давност на заболяването и предимно биологична причина то може да бъде достатъчно и само по себе си; за по-добър ефект и по-трайна ремисия обаче се препоръчва да се комбинира с психотерапевтично лечение. При правилно провеждане то повлиява над 80% от пациентите.

Психотерапевтичното лечение е ключово за запазване на постигнатия лечебен ефект и предотвратяване или отслабване на нови пристъпи на болестта. В същото време то рядко е достатъчно за постигане на ефекта, а при по-тежки случаи, особено ако заболяването се дължи предимно на биологични причини, може да няма никакъв ефект без предварително медикаментозно повлияване. (При такива случаи може да има нужда от медикаментозна подкрепа дори за поддържане на вече стабилизирано състояние.) При правилно провеждане (съобразени с пациента начини; водене в стадии, в които е ефикасно) то повлиява, напълно или в струваща си провеждането му степен, над 80% от пациентите.

Обикновено се използват и двата подхода. Правилното им провеждане и комбиниране води до успех при 90-95% от случаите.

Медикаментозно лечение

Обикновено се провежда с антидепресанти, които блокират обратната резорбция на серотонина (serotonine reuptake inhibitors). Използват се както класически трициклични или четирициклични антидепресанти, така и селективни (SSRI). За краткотрайно бързо облекчаване при пристъпи се използват бензодиазепини.

Класическото средство за лечение на ОКР, към момента на писането на този текст ненадминато по ефективност, е кломипраминът. Често бива характеризиран като “златният стандарт за лечение на ОКР”. Представлява серотонин-специфичен трицикличен антидепресант. Продава се под различни търговски марки, най-често като Анафранил (Anafranil). Към момента се продава срещу рецепта, но с малко убедителност може да бъде купен дори без нея. Лечебният му ефект се дължи на комбинацията от действието му както върху повечето серотонин-специфични, така и върху някои други рецептори в мозъка.

Лечението се започва с 50 мг на ден, 2 х 25 мг., сутрин и обед. След това на равни интервали дозата се повишава с по 50 мг, докато стигне 300 мг (сутрин, обед и вечер по 100). При класическата схема повишаването се извършва през 2-3 дни; аз лично препоръчвам, за по-мек ефект, да е през 7 дни. (Възможен вариант е и с по 25 мг. на 3-4 дни.) Дози над 300 мг. дневно не се дават, тъй като не подобряват ефекта, а покачват съществено риска за здравето на пациента.

300 мг кломипрамин е изключително сериозна доза – за лечение на класическа депресия обикновено се дават 50 до 100 мг. Пациентите с ОКР обикновено я понасят, тъй като при тях структурите, на които влияе кломипраминът, са силно подтиснати и не реагират твърде буйно. Здрав човек, или болен от друго, дори сходно като симптоми заболяване, или дори болен от обикновена депресия обаче би я понесъл много трудно. Затова е много важно диагнозата да е сигурна.

Често в началото на лечението (или при поредното повишаване на дозата) има парадоксално влошаване на симптомите. То е преходно и отминава; ако е нужно, може да бъде облекчено с бензодиазепини. (Всъщност, липсата на това влошаване понякога сочи, че диагнозата е грешна или пък кломипраминът няма да бъде ефикасен – ако го няма, продължете лечението, но имайте тази възможност наум.) Дълбочината и продължителността на влошаването често (но не винаги) корелират със степента на повлияване и времетраенето за постигане на ефект: колкото по-дълбоко е това влошаване, толкова по-ефикасен в крайна сметка обикновено е кломипраминът, и колкото повече време измине до появата му (и после до отзвучаването му), толкова по-бавно се очаква да дойде ефектът. При постепенна схема на въвеждане е трудно да се прецени продължителността и дълбочината на влошаването при конкретния пациент, но при единично повишаване на дозата най-често влошаването започва 2-3 дни след качването на дозата и продължава 2-3 дни.

Необходимо е дълго лечение, преди да започне да се наблюдава реален ефект – първите, обикновено още слаби признаци на подобрение най-често идват поне 3 месеца след достигането на пълната доза, понякога и по-късно. Ако пациентът е и депресивен, депресията може да се повлияе още през първия месец, но обсесиите и компулсиите изискват по-дълго лечение. Повлияването е различно бързо при различните пациенти, но като цяло е бавно: най-често до намаляване на симптомите “наполовина” се постига около година след първите признаци на подобрение, ако дозата е адекватна. Тежките случаи най-често се повлияват по-бавно от леките, но има и изключения.

Важно! Както и при класическата депресия, много пациенти с ОКР са пълни с черни мисли, но заболяването ги подтиска и лишава от енергия, и затова не си самонавреждат (или ако черните мисли са към други хора, не извършват насилие към тях). При лечение “активизирането” на такъв пациент идва преди подобряването на настроението му. Това създава кратък период, през който пациентът все още е дисфоричен, но вече е и енергичен и деен. Именно през този период пациентите най-често извършват самоубийства (или убийства и насилие); в биографиите на много самоубийци или масови убийци ще намерите “лекуван от депресия, изписан с подобрение, а на следващия ден…”. При пациенти с деструктивни мисли трябва да се дадат допълнително успокоителни, или внимателно да се следи за признаци за начало на активизиране и да се вземат подходящи мерки. Пациентът задължително се оставя под контрол, докато периодът на “активна дисфория” не отмине напълно.

Понякога при лечението може да се наблюдават пристъпи на депресия или хипомания. Ако пристъпите са леки, обикновено отзвучават за по няколко дни без промяна в лечението. При нужда депресивен пристъп може да бъде покрит с бензодиазепини. Хипоманиите трябва да бъдат следени внимателно – ако се задържат по-дълго, или са по-сериозни, или се засилват, това може да е признак на предозиране на кломипрамина и да изисква промяна в схемата на лечение.

Кломипраминът може да даде най-различни странични ефекти. За разлика от лечебния ефект, те се проявяват веднага след започване на лечението или достигане на дозата, при която се проявяват. Силата на ефектите и кои от тях са водещи са различни при различните пациенти. Най-честите са:

– ефекти върху ЦНС: световъртеж, кошмарни сънища, замайване, слабост, объркване, скърцане със зъби насън, загуба на либидо, понякога раздразнителност или дори агресивност, рядко припадъци.
– вегетативни ефекти: пресъхване на устата, запек, трудно уриниране, силно изпотяване, падане на кръвното, забавяне на пулса, много рядко илеус
– други: наддаване на тегло, понякога алергични реакции, понякога кариес (като следствие от пресъхването на устата и влошената зъбна хигиена)

При повечето от тези ефекти с времето се развива поносимост. Също, при пациенти с ОКР, особено при тежки случаи, те обикновено са по-слаби (при еднаква доза), отколкото при депресивни пациенти или здрави участници в опити.

Ако се появи по-сериозна хипомания, или особено признаци за отключване на шизофрения, обикновено се налага незабавно прекъсване на лечението (негативните ефекти от рязкото прекъсване се покриват с бензодиазепини). Кломипраминът може да провокира глаукома, или да влоши налична сърдечна недостатъчност. Ако пациентът има подобни заболявания, или роднини с такива заболявания, или подозрения, че може да има някое от тях, задължително съобщете на психиатъра, който ви предписва терапията!

При състояния, които могат да бъдат влошени от страничните ефекти на кломипрамина, той трябва да се избягва, освен при крайна нужда (тогава пациентът трябва да е под постоянно наблюдение). Освен при състояния, характерни с изброените ефекти, той може да влоши състояния на подтиснатост на костния мозък (левкопения, анемия, тромбопения, панцитопения). Абсолютно противопоказан е при състояния с обърканост, частична или пълна загуба на съзнание, кома, делириум тременс. Повишените щитовидни хормони засилват страничните му ефекти.

Страничен ефект на кломипрамина при жени, а често и при мъже, е рязко повишаване на пролактина. Понякога то се открива само при хормонални тестове, но в други случаи може да даде набъбване и чувствителност на гърдите и дори лактация. Твърди се, че по-острите повишавания на пролактина говорят за по-слаб лечебен ефект на кломипрамина и влошават прогнозата; аз лично не съм забелязал такава зависимост.

Заради дразненето на стомаха кломипраминът се взима по време на ядене (към края на яденето, “преди десерта”). При случаи със стомашни проблеми или с роднини с гастрит и/или язва, или ако такива проблеми се появят в хода на лечението, се добавя гастропротектор. Най-често се използва H2-блокер (например фамотидин, 1 хапче сутрин и 1 вечер, при нужда и повече). При някои пациенти може да свършат по-добра работа други гастропротектори, или дори да е нужно да се добавят към фамотидина.

Ако до 4 месеца от достигането на пълната доза не се получат най-първи признаци на облекчаване на ОКР (може да са едва забележими – следете внимателно за тях; в по-упорити случаи е възможно срокът да се удължи и още, по преценка на лекаря), е време за внимателна преоценка на диагнозата и повторна старателна диференциална диагноза. Ако диагнозата ОКР бъде потвърдена, е добре кломипраминът да бъде заменен или още по-добре допълнен с друг медикамент. Обикновено това става с препарат от групата на SSRI; към момента на писане на този текст предпочитаният препарат е сертралин (най-популярен под търговското име Zoloft). Сертралинът може да бъде използван и самостоятелно в случаи, в които кломипраминът е неподходящ. Комбинацията им е по-ефективна от кой да е от двата поотделно; има случаи, които не се повлияват от никой поотделно, но се повлияват от комбинацията им.

(Пълното неповлияване на ОКР от 4-месечно лечение с 300 мг. кломипрамин дневно обикновено показва или нечувствителност към кломипрамина, или много тежка криза на серотонинергичната система на мозъка. В такива случаи ремисиите обикновено са по-кратки, и / или е нужно по-сериозно поддържащо лечение.)

Страничните ефекти на сертралина са подобни на тези на кломипрамина, но са по-редки и по-слабо изразени. По-сериозен е при него обаче проблемът при спирането на лекарството. Малко по-слаб е, отколкото при Seroxat, и е сходен като причини, ефект и начин за избягване. (Ако ситуацията го позволява, при намаляване на лечебната доза аз гледам първо да намаля и по възможност спра сертралина, а после кломипрамина. Така кломипраминът държи организма под защитата си по време на намаляването и спирането на сертралина, а пък той после се намалява и спира по-лесно. По възможност правя поне 2-3 месечна, ако има как – дори 6-месечна пауза между спирането на сертралина и започването на намаляването на кломипрамина.)

При неповлияване от кломипрамин в указания срок сертралинът се добавя в начална доза от 50 милиграма и през седмица се добавят по още 50, до достигане на 200 мг. Както при кломипрамина, и при сертралина е възможно временно начално влошаване на симптомите, което отзвучава.

Сертралинът може да подсили страничните ефекти на кломипрамина.

Заради по-слабите странични ефекти препаратите от групата на SSRI понякога се предписват като първа линия на лечение и чак ако не се окажат ефективни, се пробва кломипрамин. Този начин на лечение бива смятан за “модерен” и “щадящ пациента”, но ефективността му е по-ниска, отколкото при класическия метод (а и страничните ефекти на кломипрамина обикновено при ОКР не са много силни). Затова съм склонен, освен при непоносимост към кломипрамин или твърде тежки странични ефекти, да започна с класическото лечение.

Кломипраминът и в по-малка степен сертралинът имат “активиращ” ефект – придават на пациентите енергия и желание за действие. В същото време те и успокояват страховете и тревогите на пациента. Често обаче възбудата може да има нежелана сила, особено ако пациентите са по начало възбудени и напрегнати. Затова при нужда към кломипрамина се добавя за успокояване тиоксантенов невролептик. Класическият вариант е хлорпротиксен – има не само успокояващ, но и лек антипсихотичен, лек анксиолитичен и известен антидепресивен ефект (който допълва ефекта на кломипрамина). Друг негов полезен ефект е гастропротективният. Комбинацията е много добра и много изпробвана. Дозата му обикновено е 2-3, рядко до 4 пъти на ден по 1 драже от 15 мг, според пациента. Може да доведе до световъртеж, отпадналост, хипотония (кломипраминът има същите странични ефекти – хлорпротиксенът може да ги подсили), рядко други ефекти. Не бива да се съчетава с алкохол и сънотворни! Противопоказан е при паркинсонизъм, епилепсия, чернодробни промени, проблеми с кръвотворенето.

Ако страничните ефекти на хлорпротиксена са нежелани, вместо него може да бъде използван флупентиксол (най-популярен като Fluanxol). По-силен антипсихотик и анксиолитик е от хлорпротиксена и също активира леко пациента, но почти няма истински антидепресивен ефект. Може да наруши съня (преходно). Противопоказан е заедно с алкохол, сънотворни и наркотични аналгетици! Започва се с доза 1 мг на ден (разделена на 2 приема) и постепенно се увеличава до 3 – 6 мг, според състоянието на пациента.

Ако ажитираността се дължи основно на възбуждащия ефект на кломипрамина / сертралина, един добър вариант може да е по-постепенното му въвеждане (примерно с покачване на дозата с по 25 вместо 50 мг на седмица). Краткотрайни обострявания на ажитираността могат да бъдат успокоени с бензодиазепини.

При някои пациенти е възможно и максималните дози тиоксантени да не постигат задоволително успокояване, а по-постепенното въвеждане на основното лечение да не е желателно. Психиатър с много опит може в някои случаи да сметне за оправдан кратък курс ежедневно даване на бензодиазепин. В крайни случаи може да се наложи (задължително под контрола на опитен психиатър!) лечението да започне първо с амитриптилин и чак след като се постигне успокояване на пациента, да се премине постепенно към анафранил и/или золофт.

При бензодиазепините, за разлика от серотонин-потенциращите препарати, ефектът настъпва веднага (след около половин до един час период, нужен за резорбция на лекарството). Успокояват страха, отчаянието, напрежението; могат да помогнат на пациента да заспи по-лесно. Към момента на писане на този текст препоръчваният бензодиазепин на избор “за всякакви случаи” е Xanax; при ОКР по мои наблюдения малко по-добри резултати дава бромазепамът (популярен като лексотан, Lexotan). Дава се при нужда, половин до една 3-милиграмова таблетка. Не бива да се дават над 3 таблетки дневно, особено за повече от седмица.

Бензодиазепините подтискат отлично симптомите на ОКР, но на практика нямат лечебен ефект – със спирането им симптомите се връщат. Също, към тях се развиват привикване, нужда от покачване на дозата и при по-продължително лечение – зависимост. (Затова и се изписват на зелена рецепта.) Привикването настъпва различно бързо при различни пациенти: при някои дори след 6 месеца приемане може все още да е слабо, но при други приемане над 1 месец, особено в по-високи дози, може да даде забележимо привикване. Пациентите с ОКР най-често привикват дори по-бързо и лесно от средното; затова и бензодиазепини се дават само при нужда, и колкото е възможно по-рядко и за кратко.

При спешни състояния(рязко влошаване на състоянието, обикновено при засилване на страха, отчаянието, напрежението и депресивните настроения), ако няма подръка бензодиазепини или са противопоказани, или като добавка към тях за успокояване могат да се използват и немедикаментозни средства с ефект върху организма. Някои примери:

В някои случаи съм забелязвал при ОКР добър успокояващ и отпускащ ефект от неголеми количества алкохол, примерно 50-100 мл. бира. (В други, особено при пияндета със стаж – никакъв. Впрочем, подозирам, че е възможно към впиянчването на някои хора да има принос и ОКР-подобно състояние.) При тях е възможно в ролята на успокояващо да се използва малко алкохол (по-големи количества имат обратен ефект!); ако обаче в момента пациентът е на каквито и да било антидепресанти, дори най-малките дози алкохол са само за крайни случаи. Особено противопоказан е едновременно с бензодиазепини – взаимно усилват действието си до непредсказуема степен; класическата схема на (само) убийство е с алкохол и диазепам.

При случаи със силно напрежение често върши отлична работа топла вана или топъл душ. При липса на условия понякога дори поставяне на краката в топла вода може да облекчи състоянието. (Водата трябва да е топла, но не гореща! В такива състояния пациентът лесно прекалява с температурата и ако бъде оставен без контрол може да се изгори.)

При някои пациенти могат да са подходящи някои от следните средства (при някои може да са неподходящи – проверете го!):

– тиха спокойна музика
– слабо осветена или тъмна стая
– подходяща температура в стаята (нито много студено, нито много горещо)
– разсейващи занимания (напр. гледане на комедии)
– масаж
– медитация или йога

Немедикаментозните средства могат да са и добър постоянен фон за лечението, тъй като донякъде облекчават страданието на пациента. В същото време те са абсолютно недостатъчни за самостоятелно лечение.

Често се оказва, че поне едно немедикаментозно средство има много добър ефект. Ако обаче се прилага непрекъснато, пациентът може да се пристрасти към него, точно както към лекарствата, които облекчават симптомите. Най-често това пристрастяване е безвредно, но понякога може да пречи на социалния живот на пациента (а той е важен за излекуването), и/или да му създава психологическа зависимост. Търсете мярката, при която пациентът получава максимално облекчение, но все още не развива зависимост. Вземането на мерки срещу зависимостта (информираност и пр.) може да позволи на пациента да използва безопасно повече от средството. Съществува риск и от привикване на пациента, при което средството губи ефекта си (но отнемането му причинява засилване на страданието). Затова е добре при възможност да се правят паузи в използването на средството – те му помагат да запази ефекта си.

Психотерапевтично лечение

Обикновено използва следните методики:

Десенсибилизация: при нея пациентът бива излаган на много малки дози от дразнителя, и когато свикне с тях, излагането постепенно се увеличава, за да развие пациентът толеранс. Най-често прекият контакт с дразнителя е твърде силен и излагането се налага да започне с косвен – например нещо, което е докоснало друго, което е докоснало трето, то – четвърто, и т.н. до дразнителя след много преходи. В тежки случаи може да се започне работа дори само с мисълта за дразнителя, или дори с мисъл за нещо сродно му, или сродно на сродното, което не е толкова силен дразнител. (Ако не се започне с достатъчно лек дразнител и пациентът не успее да го преодолее, десенсибилизацията може да се компрометира изцяло: по-добре е да се започне с неефективно лек дразнител, отколкото с непоносимо тежък.) Към по-голяма тежест на дразнителя се преминава постепенно, след пълно привикване с тази. (Отново е по-добре дразнителят да бъде повтарян неефективно дълго, отколкото да се премине към по-тежък прекалено бързо.)

Ако пациентът преценява първото ниво на дразнителя като твърде лесно, въпреки това го задръжте 2-3 сеанса. Възможно е да сте улучили пациента в “добър момент” и той да подценява тежестта на заболяването, но след първия или втория сеанс да бъде атакуван от силна обсесия. Ако при това сте и повишили тежестта на дразнителя, е възможно десенсибилизацията да се компрометира.

При леки случаи или предварително повлияни медикаментозно пациенти десенсибилизацията при ОКР обикновено е много ефективна: пациентите сравнително бързо постигат голяма степен на толеранс, често до пълно или почти пълно освобождаване от дразненето. При тежки състояния е възможно десенсибилизацията да не е ефективна, или да не е приложима без предварително медикаментозно повлияване.

Ако след постигане на ефект десенсибилизацията бъде прекъсната внезапно, проблемът с дразнителя може да се върне частично или дори изцяло. (При ОКР страхът сравнително бързо се подтиска временно, но е нужна още работа, за да стане подтискането трайно.) Затова е добре десенсибилизацията, като поддържане на честия контакт с дразнителя, да продължи още известно време след постигане на ефекта (обикновено между половината и още веднъж времето, което е отнело постигането му). Колкото по-дълга е историята на заболяването, толкова по-дълго поддържане е необходимо за трайно отвикване. Спирането й след изтичането на периода също се извършва постепенно, точно както намаляването на антидепресивен медикамент.

Деритуализиране: при него пациентът се излага на дразнителя, като целта е да не извърши свързания с него ритуал (напр. да не си измие ръцете след контакт с дразнителя). Подобно на десенсибилизацията, отначало се започва с минимално излагане на дразнителя, и при колебание за оптималната сила на излагането е по-добре да се заложи на по-леко. Възможни са междинни варианти, напр. след контакт пациентът да се измие само с вода, без сапун, или да изчака определено време (минута, две, час – според състоянието му), преди да се измие. Дали да се прилагат междинни варианти и какви точно, се подбира според пациента (необходимо е психотерапевтът да е наблюдателен и съобразителен).

Както и при десенсибилизацията, ако силата на дразнителя е подбрана правилно и пациентът може да я понесе, той привиква с деритуализацията сравнително бързо. Доколкото представлява борба с компулсиите, деритуализацията е един от най-ефективните методи срещу обсесиите.

Прекаляване с ритуала: върши добра работа при пациенти, които по начало не довеждат ритуалите до крайност. Ако например пациентът мие по един-два пъти ръцете си след допир с дразнителя, може да му бъде предложено тръгне ли да ги мие, задължително да го прави по минимум пет или дори десет пъти. Сравнително бързо пациентът развива негативно отношение към миенето като ритуал. То му помага да балансира стремежа към миене и да го сведе до нормална честота. Когато отношението бъде създадено и нормалната честота на миене добре закрепена, прекаляването може да бъде постепенно намалено и отменено.

Association splitting (умножаване, разширяване на асоциациите) е техника, която цели повлияване на обсесивните мисли. Например ако пациентът асоциира думата “рак” единствено с болест и смърт, той бива окуражаван да прави и други асоциации, които са неутрални или дори положителни – зодията “рак”, животното рак, вкусно сготвени раци, приказни положителни герои-рачета и т.н.

Важен елемент в психотерапията е социализацията. Често пациентите с ОКР търсят изолиране от околните, заради неудобството от заболяването. Това изолиране е един от най-силните съюзници на болестта! В по-тежки случаи може да е необходимо първо да се постигне повлияване донякъде (обикновено медикаментозно), но веднага щом стане възможно, социализирането на пациента трябва да се въведе. (Често пациентът проявява съпротива срещу него, както заради неудобството от болестта, така и заради психологическата инертност, причинена от нея; психотерапевтът трябва да бъде изобретателен и настойчив.) Подходящи са всякакви форми на социализация (тръгване на работа / училище / лекции / курсове, намиране на приятели, участие в клубове или кръжоци, доброволчески мероприятия…). За всеки случай трябва да се внимава за избягване на резки сблъсъци с дразнители и/или отключващи заболяването фактори.

Друг важен елемент е излизането от дома. Слънцето и чистият въздух са силни антидепресанти и полезни помощници в лечението на ОКР. Самотата и прекарването между едни и същи четири стени пък са съюзници на заболяването. Пациентът трябва да бъде поощряван да ходи на екскурзии, да се разхожда поне по час-два дневно в някой близък парк, или по спокойни слънчеви улици, или при възможност да отива на работа пеша.

Различните психотерапевтични техники могат да бъдат смесвани и комбинирани съобразно конкретния пациент и конкретното състояние. Често например деритуализацията се използва като въвеждане към десенсибилизация; при тежки случаи обаче може да е полезно първо да се направи десенсибилизация към най-косвени излагания на дразнителя. В други случаи подготовката може да бъде association splitting. Обикновено се търси каква техника и какъв неин вариант конкретният пациент би понесъл най-добре в наличното състояние. При промяна на състоянието може да бъде добавена друга техника, ако е станала достатъчно оптимална. Ако една техника е изчерпала потенциала си за ефект, или се е показала като неефективна, или е изплашила пациента (най-често поради твърде стръмно въвеждане), употребата й се прекратява. Често на по-късен етап техники, които са били или са станали неефективни, отново стават ефективни в някаква степен и могат да бъдат внимателно въведени отново.

Към психотерапията в широкия смисъл на думата спадат и различните прийоми за преструктуриране на средата, начина на живот и личността на пациента. Техният ефект върху непосредственото овладяване на тежко състояние е твърде слаб и бавен, но са ключови за предотвратяване на нови влошавания при пациент в ремисия. При среда, която е силен фактор за ОКР (напр. обстановка с много дистрес), използването на тези прийоми може да е единственият начин да се избегне бързо повторно влошаване след лечението. Затова е много важно да бъде използвано колкото се може повече от потенциала им.

Дистресът, страховете, рисковете, нервното напрежение и заплашителните ситуации силно подтискат серотонинергичната система на мозъка, и по този механизъм активират ОКР. Затова е нужно пациентът да промени средата си така, че максимално да избягва тези дразнители. В зависимост от ситуацията, това може да включва:

– промяна на работата (при работа, свързана с дистрес, страх, нерви, несигурност и рискове)
– промяна на семейната среда – смяна на местожителството и/или дори развод (при семейна среда, свързана със силен стрес, страх, нерви и заплашителни ситуации)
– промяна на начина на живот – дневен режим, навици, приятелска среда и т.н. – за да бъдат избегнати нежеланите емоции и ситуации
– промяна на личността – обучаване на психотехники, които да позволяват на пациента да понася по-леко нежеланите ситуации и да не им отдава особено значение (философско отношение към живота, флегматичност, увереност в себе си, практики за изграждане на усещане за успех и приключеност на нещата, динамичност и активност, и пр.)

Важен елемент от ОКР са занижените самочувствие и самооценка. Те произтичат както от често съпровождащата ОКР депресия, така и пряко от състоянието. Съответно, подобряването им чрез външни средства нарушава порочния кръг на болестта и я отслабва. Затова е нужно да се работи за него. Близките на болния също трябва да бъдат предупредени непрекъснато да подкрепят самочувствието и самооценката му и да избягват ситуации, които биха могли да ги влошат.

Друг важен елемент от ОКР е усещането за неспособност за справяне с проблемите. Това усещане е психологическата проява на същностното увреждане на мозъка при ОКР – намаляването на способността да се отчете опасност като отминала. Затова работата по създаване у пациента на усещане, че той може да побеждава проблемите (и всякакви задачи, с които му се наложи да се справя) и го прави лесно, е ключова в психотерапевтичното му лечение.

Пациентът трябва да вземе енергични мерки да се промени като личност, така че да е по-малко податлив на ОКР. Това обикновено включва да се научи на следните неща, до степен целенасочено и значително над средната:

– да живее “сега”, в момента, без да мисли за бъдещи проблеми – дори да дойдат, те ще донесат със себе си своето решение.
– да бъде спокоен и да не се плаши лесно, особено от непознатото.
– да помни, че всякакви проблеми (и особено ОКР-свързани) отминават и се забравят без следа.
– да не се бои от новото, да го търси умишлено и да го посреща с интерес и желание.
– да не бъде твърде взискателен към околните и себе си, да прощава лесно.
– да бъде “леко небрежен” (при твърде пунктуални хора – дори “леко безотговорен”, по техните критерии).
– да бъде хедонист, да търси удоволствията в живота и да им се радва.
– да се грижи активно за щастието на околните (когато мислиш за другите, не мислиш за себе си).

Конкретните психотерапевтични методи и действия се подбират според ситуацията на конкретния пациент. Колкото повече от тях използва той и колкото по-старателно ги прилага, толкова по-малка е вероятността от повторни влошавания, и толкова по-добро състояние може да постигне.

Продължителност на лечението

ОКР е извънредно упорито заболяване. При леки случаи няколко месеца до година след началото на повлияването пациентът може да изглежда на практика излекуван. Ако обаче лечението бъде спряно бързо след изчезването на симптомите, болестта се връща (ако спирането е твърде рязко, симптомите могат да станат и по-тежки, отколкото преди лечението!). За спирането на лечението не е достатъчно организмът вече да има сили да се справя с болестта с негова помощ. Трябва да натрупа достатъчно ресурс, за да може да се бори с нея успешно и сам, включително в лоши моменти и тежки ситуации. Образно казано, подводната скала на болестта трябва да бъде проядена до степен да е дълбоко под повърхността не само при вдигнатия от лечението прилив, но и когато той спре, и дори при “отливи”, както при върховете на житейските вълни, така и при падините между тях. Чак тогава може да се мисли за намаляване или спиране на лечението.

Продължителността на лечението с антидепресанти е с години. При по-тежките случаи е по-дълга; добра преценка може да даде само лекар с богат опит в лечението на ОКР, и на базата на поне година-две наблюдение над пациента. При средно тежки случаи обикновено лечението продължава четири-пет, понякога до десет години; при по-тежки може да се наложи доживотно приемане на поддържаща доза.

Намаляването на медикаментозната терапия се извършва по схема, дадена от лекаря, който е наблюдавал лечението. Тя е индивидуална и може да е твърде различна при различните пациенти. Принципите й са тези на намаляването на серотонинергични антидепресанти.

Дори ако терапията бъде приключена успешно и даването на лекарството бъде прекратено без негативни ефекти, трябва да се помни – този човек е податлив на ОКР. Психотерапевтичните мерки от всички категории, от начините за справяне със страховете до промяната в начина на живот, и по възможност и на личността, са доживотно задължителни. Необходимо е също пациентът (а и близките му) да следят за ново надигане на симптомите и ако го забележат, да се консултират веднага с лекар за започване на нов лечебен курс. В такива случаи обикновено изчакванията и половинчатите мерки са рецепта за влошаване на болестта – лекувайте се както трябва, и колкото по-рано, толкова по-добре! При ОКР е много за предпочитане да започнете лечението малко по-рано, отколкото да търпите, когато вече му е време!

Прогноза

По своята същност ОКР е по-сходно на неврологичните заболявания, отколкото на психиатричните – основната разлика от класическите неврологични заболявания е, че засегнатата структура (серотонинергичната система на мозъка) няма едно точно определено място, а е “примесена” анатомично сред другите структури на мозъка. Извън това обаче, основата на прогнозата на болестта е сходна с тази на типичните неврологични заболявания.

Пълното и окончателно излекуване от ОКР обикновено е трудно. В типичния случай болестта е “на приливи и отливи” – отстъпва за някакъв период, след който може отново да се обостри и т.н.

По-добра прогноза се свързва със следните фактори:

– по-кратка продължителност на заболяването (иначе казано, колкото по-скоро то бъде диагностицирано и лекувано, толкова по-добре)
– по-леко протичане (колкото по-слабо са засегнати структурите, толкова, естествено, по-добре)

Прогнозата може да бъде подобрена чрез:

– по-резултатно медикаментозно лечение

Колкото по-правилно бъде проведена медикацията и колкото по-добри резултати постигне, толкова по-траен ще бъде ефектът й.

– по-резултатна психотерапия и по-добри и ефективни мерки за преструктуриране на средата и личността на болния

В дългосрочен план тези мерки могат да са дори по-важни от медикаментозните за опазване на пациента от влошавания. Ако медикацията е начин за изкуствено поддържане на активността на серотонинергичната система на мозъка, то тези мерки са начин пациентът да тренира и стимулира естествено тази система, и метод за избягване на нещата, които я подтискат.

Полезни детайли

В хода на лечението често може да се случи след стабилно подобрение да се получи рязко влошаване. Понякога причината е, че усетил подобрението, пациентът бърза да поеме натоварване и лесно изтощава още незакрепналите мозъчни структури, които страдат при ОКР. Също, усещането, че “болестта се връща”, е силно плашещо и лесно води до депресия или дори паника, а те влошават състоянието на ОКР. От друга страна, постепенното натоварване на страдащите мозъчни структури е от ключова важност за лечението. Затова е нужно, доколкото е възможно, пациентът да получава правилен баланс на натоварването. При влошаване той трябва да бъде подкрепян психически. Не бива да се забравя, че тези влошавания обикновено продължават не повече от два-три дни и след тях пациентът бързо се връща към достигнатото ниво.

(Те могат да се използват за диагностика на състоянието на мозъчните структури: колкото по-бързо е възстановяването, толкова по-добро е състоянието им. Повечето други проби – например колко силно се плаши пациентът от типичен дразнител – включват много други фактори, някои от тях случайни, и преценяват състоянието на пациента като цяло, а не на конкретните структури.)

Често пациенти решават, че ако медикаментозното лечение се окаже доживотно необходимо, това е повод за униване и депресия – но не са прави. Повечето сърдечно болни също са на лекарства доживотно и не се самоубиват заради това. Същото важи за огромен куп други болести. Ако лечението позволява на болния да води пълноценен живот, какво от това, че трябва да го взема? В края на краищата това не е твърде различно от нуждата да се храни, да пие вода, да ходи до тоалетната, да диша, да носи дрехи… Затова е нужно пациентите да бъдат предупредени за тази възможност, но и подкрепени категорично да не се чувстват непълноценни заради нея.

780 thoughts on “Обсесивно-компулсивно разстройство

  1. Michel

    Виж сега:

    ти компютърен специалист ли си…

    …или лекар? 🙂

    Иначе прочетох с голям интерес статията ти за ОРК! (Не може така, да пишеш “КОР”, очевидно е за всички, че си подредил буквите в неправилен ред, трябва в азбучен!) 😀

    Reply
  2. Michel

    Всъщност, исках да кажа, че прочетох статията ти за “КОР”… (буквите са в правилен ред тук) 😉

    Reply
  3. Григор Post author

    @Michel: Ами всъщност съм лекар. Това ми е първото висше (и ученото с далеч повече мерак и желание)… С компютри само си изкарвам хляба.

    (Затова и бъркам азбучния ред. И степените на 2. 😉 )

    Reply
  4. skoklyo

    Как не те домързя да го напишеш това цялото 🙂
    Очевидно си го правил с огромно желание.

    Reply
  5. Michel

    @Григор:

    Бре! То малко и както и моето висше няма нищо общо с това, което в момента правя for a living… Явно такива неща се случват по света… 😉

    Reply
  6. wakeop

    Най-сетне логично обяснение за манията ми да си мия ръцете на всяка срещната чешма и за фобията “незаключена врата / отворен прозорец / включен котлон”, заради която се връщам по 5 пъти :)))

    Reply
  7. Григор Post author

    @skoklyo: Наистина е така.

    @Michel: В България е често срещано положение. 🙂

    @wakeop: Възможно е твоето да е по-скоро ОКР-подобно състояние, а не разгърнато ОКР. В такива случаи често може да се мине и без лекарства, ако имаш психотерапевт с познания и опит за ОКР. В леките случаи се постига пълно излекуване дори просто с добро ръководство по психотерапия на ОКР и огромна доза мерак и инат.

    Reply
  8. Таня

    Хм, и аз като wakeop имам подобни мании, но за миенето на ръце все си мислех, че е свързано с домашните любимци… А за останалите мании – и аз имам същите. Една приятелка ми казваше, като изляза сутрин да си направя нещо като чек-лист и да отмятам и така щяло да ми бъде спокойно, НО аз после забравям дали съм отметнала…

    Затова искам да споделя една своя иновация, свързана с ютията, заради която съм се връщала с таксита по средата на работния ден, на купон и т.н. – към контакта, към който включвам ютията, съм закачила и една нощна лампа, която свети когато гладя – и без това се вижда по-добре, а когато изключвам ютията от щепсела на разклонителя, така се изключва и лампата и така винаги знам, дали ютията е изключена преди да изляза.

    Reply
  9. Григор Post author

    @Таня: Истинската иновация е точно обратната – да си наложиш да не се връщаш, независимо колко те тормози обсесията. В момента, в който се върнеш (или правиш “иновации”), храниш звяра, който те преследва. Спасението от него е точно обратното – да му се опънеш. Или ще успееш, и това ще те отърве от обсесията, или няма да успееш, и значи имаш нужда от лечение. Колкото по-рано се лекуваш, толкова по-ефикасно и трайно е излекуването.

    Reply
  10. Божо

    абе като е за ютия….
    Виж, мене все ме човърка, дали съм заключил вратата, но от много време успявам да си наложа да не се връщам заради нея. Но виж, ако ми прещрака за ютия, печка или нещо подобно, не смея да не се върна.

    Reply
  11. байГроздан

    Аз пък и да съм сигурен че вратата не е заключена пак не се връщам….
    а за миенето на ръце… преди или след ядене трябваше? Щото нито преди нито след ги мия… :)))
    Всъщност исках да кажа – не можах да прочета този пост и се чудех – интересно ли ви беше или насила го четохте?

    Reply
  12. Таня

    Григи, мисля, че донякъде съм се справила именно като спрях да обръщам внимание. Дадох си един ден сметката, че колкото повече се замислям, толкова по-зле става и реших, че няма да бъде повече така. Мисля, че се преборих. Сега от време на време пак се появяват разни такива мисли, ама ги изхвърлям от главата си веднага.

    Reply
  13. Иван

    Докато четох поста, постоянно си представях Монк от едноименния сериал.

    Reply
  14. Григор Post author

    @Иван: Образът на Монк е създаден като смес от ОКР, ОКЛР и детски комплекси. 🙂

    Reply
  15. Илия

    Статията е полезна, но не дава отговор дали е възможно, когато на пациент се предпише неправилно или в по-висока доза антипсихотично лекарство, той да получи като страничен ефект ОКР. Трябва ли да приема и допълнителни лекарства за компенсация???

    Reply
  16. Григор Post author

    @Илия: Към момента не са ми известни антипсихотици, които да имат нужния специфичен ефект върху базалните ганглии. Ако пациентът си има латентно ОКР “съвсем под повърхността”, вероятно е възможно антиманийни препарати, някои невролептици или някои антипсихотици да го изявят. В такива случаи вероятно спирането или намаляването на лекарството ще регулира симптомите. Ако се касае за отключване или случайно съвпаднала поява на ОКР обаче, вероятно ще се наложи приемане и на анти-ОКР лечение. (Преценката на съвместяването на двете лечения изисква психиатър с много добри познания и опит в психофармаката – общата култура не е достатъчна, нито стандартните познания на джипи.)

    Reply
  17. Мила

    Здравейте, пия Сероксат 2м и половина. Чувствам се добре, но това което прочетох ме притесни. При мен явно е депресия, но го пия по препоръка на личният лекар. Мислите ли, че задължително трябва да се консултирам с психиатър? Благодаря

    Reply
  18. Григор Post author

    @Мила: Ако Сероксат ви помага, нямате причина да се консултирате с психиатър. Ако страдахте от ОКР (предполагам, че прочетеното ви е притеснило с тази възможност), Сероксат нямаше да ви помогне, и още по-малко за такъв сравнително кратък срок. Не се притеснявайте, и най-важното, чувствайте си се добре. 🙂

    Reply
  19. Лили

    Останала съм с впечатление, че ОКР го лекуват със Сероквел, особено в САЩ. Защо Сероксат не би помогнал при ОКР, визирам отговора до Мила?

    Reply
  20. Григор Post author

    @Лили: Сероквел би имал ефект по-скоро при ОКЛР; не ми е известно да има реален лечебен ефект при ОКР, поне не като водеща терапия. Сероксат не би помогнал при ОКР, защото на практика няма ефект срещу него – единственият традиционен SSRI, който има по-сериозен ефект срещу ОКР, е Золофт. Но Анафранил е по-мощен и активен при повече пациенти и от него.

    Reply
  21. Лили

    Григор, по какъв начин бих могла да се свържа с Вас и поговорим за ОКР? Сероквел се прилага, защото в ниски дози е установено, че има силно успокояващ ефект при пациенти с ОКР.

    Reply
  22. Григор Post author

    @Лили: Е-майлът ми го има на предната страница на сайта ми. А за Сероквел… от личния ми опит с пациенти, успокояващият му ефект е меко казано под въпрос. Лечебният пък е чисто нулев.

    Reply
  23. Лили

    @Григор, то добре го има на предната страница, но не можах да я намеря тази “предна” страница. Простете, но съм компютърно неграмотна. Може ли да го напишете тук Вашият имейл? Благодаря.
    Интерес ми е ОКР и бременност.

    Reply
  24. Silvi

    Чудя се дали има смисъл да пробвам лечение, при условие, че близо 30 год. страдам, вероятно, от ОКР. При мен компулсиите са по-скоро абстрактни, мисля, след като прочетох горното. Дали въобще е възможно да има подобрение и то трайно или след като се справям години наред ще е по-добре да продължа така за напред? Справям се някакси, определено хората около мен не подозират за тези ми проблеми, но се чудя дали не пропускам шанс за пълноценен живот, ако продължа така.

    Reply
  25. Григор Post author

    @Silvi: Ако нямате сериозен опит с ОКР, може да не е добра идея да поставяте тази диагноза. Моят съвет е да потърсите помощта на лекар с много опит с това заболяване. Едва след неговата диагноза си струва да мислите как да процедирате занапред. 🙂

    Reply
  26. julia

    Zdraveite,bih iskala ako moje da vi pi6a na li4en e-mail.Statiqta e mn dobre napisana i sadarjanieto i e absolutno vqrno.Dosta ot lekarite[psihiatri]ne sa zapoznati s ne6tata za koito ste pisali.Tap4at ni s lekarstva bez da ima nujda-nali taka bilo moderno,vsi4ki gi pieli v tozi napregnat jivot!

    Reply
  27. Григор Post author

    Разбира се, че може. Но не съм съгласен, че “тъпченето с лекарства без да има нужда” е правило. Понякога има нужда.

    Reply
  28. julia

    Ne znam e-maila vi.No tova koeto pi6a e ot sobstven opit.Iskam vsi4ki koito 4etat da znaqt 4e lekarstvata ne lekuvat,vsqko ne6to koeto ni se slu4va ne idva slu4aino v jivota ni-idva za da ni nau4i na ne6to!Taka be6e i s men,popadnah v edin omagiosan krag-zapo4nah s AD[strani4nite im efekti bqha ujasni]ot koito mi be6e gore dolu dobre.Pieh si gi,nali bez tqh nqma da moga[taka kazva6e moeto psi],i taka ve4e 3 godini.No naposledak sam se ambicirala i pove4e ot vsqkoga iskam da se otarva ot tqh.Parvite dve godini mi be6e vse taq,4akah izcelenieto da doide ot AD.Prez poslednata godina zapo4nah da 4eta mn literatura na tazi tema,zanimavam se i sas sport,nau4ih se da mislq po pozitivno,zapo4nah da spodelqm s priqtelki i kato 4e li ne6tata se promeniha.Predi sedmica kogato otidoh pri moqta lekarka[za da spra AD],tq mi kaza 4e “mai sam otkrila toplata voda’,az misleh da q popitam za6to parvo trqbva6e da se oparq i sled tova da q otkriq,za6to tq ne me posavetva togava kogato mi be6e nai-zle kak da se izbavq!Taka mislq az,vsi4ki izpisvat AD,te prosto taka lekuvat s iztarkanite si frazi”v Amerika vseki vtori gi pie i za6to ne ta te sa bezvredni!Spiram do tuk,moqta istoriq e dalga,dano sam polezna na nqkoi!4ovek e kato edna bateriq,izhabi li se trqbva da se prezaredi,a sastoqniqta v koito izpadame ni podse6tat 4e trqbva da se vklu4i zarqdnoto!Prezarejdaneto e po4ivka,sport,san i mn pozitivizam!4ovek se u4i na mnogo ne6ta,vku4itelno i da bade 6tastliv!

    Reply
  29. Григор Post author

    @julia: Е-майлът ми го има няколко коментара по-нагоре. 🙂

    Но не съм съгласен, че лекарствата не лекуват. И ако човек вярва, че всичко му се случва за да го научи на нещо и трябва да го изтърпи, трябва и да умре от апандисит, вместо да иде да се оперира. Или да търпи да го боли зъб, вместо да иде да му го оправят…

    Реално, много по-леки пациенти могат да минат при депресивно разстройство и с поведенческа и психотерапия. Когато поведенческата терапия не е приложима обаче, антидепресантите могат да са абсолютна необходимост. При по-тежки случаи е същото: за да се стигне до точка, в която поведенческата терапия вече има ефект, първо трябва нещата да бъдат закрепени с медикаментозно лечение. Да, изключения има много, но правилото е правило защото покрива мнозинството случаи. Видял съм немалко пациенти, които упорито са отказвали лекарствата, докато не са се влошили до степен и с лекарства да е трудно да им се помогне. Ум царува, ум робува…

    Предполагам обаче, че за много хора тук ще е полезно да прочетат опита ви в поведенческата терапия. Тя също е важна и полезна.

    Reply
  30. Julia

    Съгласна сам,но не напълно.Не ме разбирай погрешно,не съм против лекарствата-но когато наистина се налага.А нас ни тъпчат с повод и без повод.Защо първо се изписва АД и след това ни съветват да променим мн неща.Болката от зъб е физическа,докато болката от самия страх е измислена от самия човек,тя реално не съществува и колкото повече мислим за нея тя всякаш ни обсебва.Така мисля аз и искам да кажа на тези които все още не са посегнали към АД да помислят мн добре преди това,изборът е техен!Аз така попаднах в този кръг,и няма да спирам да се опитвам да изляза,трудно е,тежко е ,но не и невъзможно!Пак искам да кажа на всички,че човек не трябва да вярва на всичко което види и чуе!

    Reply
  31. Григор Post author

    @Julia: Първо се изписва АД, защото почти всички случаи или не могат да се оправят само с поведенческа / психотерапия, или лекарството ще им я улесни. Болката от страха е реална точно колкото и болката от зъба – в единия случай увредата е в зъба, в другия е в “машинарията” на мозъка. Дефектният софтуер е проблем точно както е дефектният хардуер… Вярно е, че има лекари, които изписват АД за добрутро. Вярно е и че без поведенческа терапия и психотерапия излизането от депресията, паниката или ОКР-то е много по-трудно, понякога невъзможно. Но е вярно и че в много случаи без лекарства или не става, или става много по-трудно. Пък, както казваш, изборът си е на пациента.

    Reply
  32. Julia

    Благодаря ви за отговорите,статията която сте написали за ОКР я бях чела преди мн време.Тя също ми повлия доста добре.От нея научих доста неща които не знаех,а и никой не ми беше казал(имам предвид специалистите при които ходих).

    Reply
  33. Veneta

    Здравей Григор,

    Прочетох статията ти…. аз съм с ОКР от около 10 години. Има редица неточности в това, което си писал…. Аз съм изпитала самото заболяване на гърба си, както се казва, говорила съм и с други хора с това заболяване, с редица психолози и психиатри, изчела съм много на английски в нета, книга за ОКР от amazon.co.uk си поръчах и тн…наскоро реших пак да се занимавам с ОКР и да помогна на други хора с това заболяване.
    Можете да ми пишете на okr.fondacia@gmail.com
    Да харесате страницата ми във фейсбук ->http://www.facebook.com/pages/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%83%D0%BB%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/326120470766763

    Reply
    1. Елена

      Абсолютно съм съгласна. Тази статия е много подвеждаща и притеснителна за хората ,които нямат знания относно ОКР. Моля ви престанете да пишете статии без са сте запознат със състоянието!

      Reply
      1. Григор Post author

        Ами аз съм лекар и се занимавам с лекуване на болни от въпросното състояние от вече близо 20 години. Какво ви кара да смятате, че не съм запознат с него?

        Ще ви успокоя: не го правя в големи мащаби, така че не подяждам хляба на шарлатани, които взимат пари, за да го „лекуват“. Не се оправдава да ме плюете.

        Reply
  34. Григор Post author

    @Veneta: Здравей. По принцип никой болен от ОКР не е точно както всеки друг – всеки си има спецификата. А написаното в статията е общото, така че няма как да е перфектно точното за всеки. Извън това обаче заставам зад точността на написаното.

    По принцип опитите за саморекламиране в блога ми водят до изтриване на коментарите и блокиране завинаги, но в този случай съм склонен да направя компромис, в името на здравето на хората. Много се надявам да не се окаже, че съм сгрешил и че мероприятието е чисто комерсиално. Ако открия, че е така, ще го напиша в специален запис, а блогът ми е четен.

    Между другото, в страницата ти също има неточности. От SSRI препаратите единственият, който има някаква приемлива анти-ОКР активност, е Золофт – а дори при него тя е осезаемо по-слаба и се проявява при по-малък процент пациенти, отколкото тази на Анафранил. (Безспорно страничните му ефекти са по-малки.) Ако някой ти каже, че ще лекува ОКР със Сероксат (Пароксетин) или Прозак, спасявай се от този човек като от пожар. През ръцете ми са минавали пациенти, “лекувани” по тази методика – ужас е, докато ги подобриш дори само до положението отпреди “лечението” на “специалиста”.

    Между другото, ако става дума за лекар, който да знае открай докрай както лечението на ОКР, така и по принцип психофармакологията като цяло, това е доцент Петър Маринов от “Свети Наум”. Учил съм се от него винаги, когато съм могъл, но надали ще успея някога да го настигна или дори доближа…

    Reply
  35. Konstantin

    Здравей Григор,

    с интерес прочетох настоящата статия и Ви поздравявам за изчерпателната и достъпна за неспециалисти информация. Моят интерес към ОКР е провокиран от заболяване с такава диагноза на моя близка. Преди около две години бе лекувана безуспешно в провинцията без никакъв ефект и сега си търси компетентен специалист тук в София! От няколко места чухме добри препоръки за д-р Иванка Кръстникова от болница “Св. Наум”. Имате ли Вие някакво впечатление за нейната компетентност относно ОКР или бихте ни препоръчали друг специалист! Предварително Ви благодаря за отделеното внимание и благородното начинание!

    Reply
  36. Григор Post author

    @Konstantin: За съжаление нямам честта да познавам д-р Кръстникова. По принцип обаче най-добрите ми впечатления за компетентност в ОКР са точно от “Свети Наум”. А където има кадърни хора, обикновено некадърниците не биват толерирани. Така че бих предположил, че добрите препоръки вероятно са оправдани. 🙂

    Reply
  37. Веселин

    Здравей Григор,

    Много съжалявам, че тази статия не си я публикувал преди 2 години и половина. Сигурно нямаше да мина през целия този ад, който ми се случи. Сега вече всичките тези работи и аз ги знам. Между другото ще напиша подробности от моя случай, за да помогна евентуално на други хора. Синът ми е болен с диагноза ОКР. Конкретната причина за заболяването е побой, но може би има и някаква генетична предопределеност. Първоначално великият екип на доц Хранов от “Св.Наум” в т.ч. П.Маринов и И.Кръсникова му постави диагноза шизофрения. Добре, че самият доц. Хранов след 15 дни смени диагнозата иначе не знам какво щеше да стане със сина ми при продължително лечение с 30 мгр. Абилифай при това без Акинетон. Проблемът на доц. Хранов е, че е много надут и некомуникативен. Тъй като синът ми първоначално нямаше компулсии, а след 3 месеца лечение с 300 мгр. Анафранил се изнерви изключително много, аз естествено се усъмних в диагнозата и лечението. Отидох да говоря с него, но той напрактика не пожела да говори с мен. Оттук нататък започнаха безкрайните ми мъки. Разни неуки психиатърчета, от които ще изтъкна само “ВЕЛИКИЯ” Рали Димитров /повярвайте ми – този човек сигурно е добър психиатър, но ако става дума за тази болест, бягайте далече от него/ намаляваха Анафранила или го заменяха с други лекарства в най-различни комбинации. Вследствие на една поредна неуспешна комбинация на лекарства, той изпадна за втори път в тежко състояние. Тогава реших, че повече експерименти няма да се правят, спрях другите лекарства и започнах отново Анафранила. Той за 2 път по същия начин го изведе от тежкото състояние. За съжаление синът ми още от началото беше против всякакви лекарства и ние с жена постепенно станахме като врагове за него, защото той смяташе, че едва ли не го тровим. Тогава му казах -“Ти си на 20 години, прави каквото сметнеш за добре” Идеята ми беше , че трябва взаимно да се убедим дали са необходими лекарствата – тъй като имаше хора, които казваха, че това не е психично заболяване и съответно може и без лекарства. Първите 2 месеца нищо не се случи, но към края на 3-ия месец състоянието му рязко се влоши и стигна до положение, в което ние с майка му мислехме, че сме го изпуснали. Започнах отново лечение с Абилифай и по същия начин, след като дозата се качи над 250 мгр., той излезна от това гежко състояние. Последствията от спирането на лечението са 2 вида. Лошото е, че при него вече се появиха компулсии. Доброто е , че той се убеди, че не може без лекарства и рязко промени отношението си към нас в положителен смисъл. Сега вече 2 месеца е на 275 мгр. Анафранил и се надяваме, че след още 2-3 месеца ще почнат да изчезват и компулсиите му. Само искам да добавя, че съм сменил около 10 психиатъра, 7-8 психотерапевта, 7-8 други специалисти и още 10 всякакви видове врачки. Така, че ако някой иска може да му помогна с мнение за някой “голям” специалист. Само през този сайт, разрира се.

    Reply
  38. Веселин

    Здравейте пак,

    Когато пишех горното аз не бях прочел целия пост и доста самонадеяно реших, че всичко ми е ясно и побързах да изразя одобрението си на това, което сте написал. Дочитайки статията Вие почти дадохте отговор и на въпроси, които досега не ми бяха ясни. Все пак аз не съм дотам самонадеян, за да си мисля, че сам мога да взимам решения, които не са изпробвани. Въпреки че в момента лекуващата лекарка на сина ми мисля, че е на топ ниво бих искал за някои неща да се посъветвам и с Вас. Ще Ви бъда много благодарен, ако се съгласите и ми кажете как би могло това да стане.

    Reply
  39. Григор Post author

    @Веселин: Не съм някакъв специалист по ОКР – написах най-основните неща. Лечението има огромен куп тънкости при различните пациенти, и аз съвсем сигурно зная само малка част от тях. А ОКР много трудно се диагностицира добре без доста прегледи и продължително наблюдение на пациента. С лечението е същото – много е индивидуално, дори майсторите понякога се налага много пъти да сменят и донагласяват лекарствата, преди да се получи оптимален ефект (в тежките случаи – изобщо някакъв). Да ви дам решителни съвети просто на базата на описания и един-два прегледа би значело с прилична вероятност да рискувам грешка.

    От описаното, предположенията ми са следните (моля ви, приемете ги само като нечие мнение, с МНОГО критичност!):

    Доста съм учуден, че 250 мгр. Абилифай са дали анти-ОКР ефект (всъщност, не зная как момчето е живо след такава доза). Да не би да е техническа грешка и да става дума за Анафранил?

    275 мгр. Анафранил е прилична доза, но моят съвет е все пак да помислите за 300 мгр. Ако няма сериозна разлика в силата на страничните ефекти, често си струва – има разлика в лечебния ефект.

    Можете да помислите да добавите към Анафранила подходяща доза Хлорпротиксен или Флуанксол – ще помогне за овладяване на изнервянето (и ще подкрепи още малко анти-ОКР ефекта на Анафранила).

    2 месеца рядко са достатъчен срок, за да започнат да изчезват признаците на ОКР – вероятно момчето е с доста лека форма. Дори и така да е обаче, може да мине и повече от година, преди да се получи добро стабилизиране. (При “типичният” средно тежък случай могат да минат и над 5 години, и дори тогава някои признаци да останат в лека степен.)

    След като момчето се повлияе в достатъчна степен, помислете много сериозно за две неща: добър и слънчев семеен климат и добър психотерапевт с много опит в лечение на ОКР.

    Ако имате нужда от повече информация, адресът ми е grigor в този сайт.

    Reply
  40. Веселин

    Здравейте отново,

    Този пък се обръщам към всички посетители на този сайт и по-точно на този пост. Този човек /Григор/ е невероятен. Казвам го, тъй като си писахме и на лични и-мейли. Ако имаше психиатър, който така логично да ми обяснява нещата като него, сигурно синът ми отдавна щеше да бъде излекуван. Аз между другото като първи висше образовоние съм инженер, а сина ми е завършил Софийска математическа гимназия и затова се възхищавам на хората логично мислещи.

    Reply
  41. Veneta

    Здравей отново,

    Нека отбележа, че фейсбук страницата не е с комерсиална цел, а както съм посочила в описанието за по-голяма осведомеността, взаимопомощ, информация … или както се казва ”Обединението прави силата”. Материалите, които има на български за ОКР са крайно недостатъчно и сме години назад от повечето европейски страни и САЩ. Целта ми е да превеждам полезен материал от английски на български, а и да се осъществи комуникация между хората с ОКР. Международната фондация за Обсесивно-компулсивно разстройство е създадена още през 1986 г. в САЩ….ежегодно се провеждат семинари, лекции, обучения и тн. В България сме поне едно 20 години назад от тях.
    Ще разкажа и моята история в кратък план. Разболях се на около 13 годишна възраст. Започна със страхове, че съм болна от шизофрения, впоследствие се появиха натрапливи сексуални неприемливи мисли, натрапливи агресивни мисли….кандидатствах за висше и дойдох в София да уча… на никой не бях споделяла за тези мисли, нито по нещо ми личеше нещо да не е наред…. безброй пъти се сравнявах с другите хора и с психично болни хора и не знаех точно към коя категория спадам….в крайна сметка взех решение да отида на психиатър в Св. Наум. Там разказах на лекарката за мислите, които имам и тя каза, че имам ОКР. Не каза нищо повече…изписа ми Серопрам. Не каза след колко време действа, какви са страничните ефекти и тн. Започнах да го пия….минаха 2 седмици и аз очаквах да има вече подобрение…не издържах и споделих вкъщи, че съм ходила на психиатър, за лекарството и че имам мисли, които ме тормозят (без да разказвам за мислите). Родителите ми казаха… няма ти нищо, недей да се тъпчеш с боклуци и тн … след като не ми беше обяснено нищо от лекарката …реших, че няма смисъл да пия лекарство, което не ми помага. Спрях го и заживях по стария си начин…не се чувствах добре и реших, че ще пия Серопрама дълго време…изписах си го сама..започнах да си регулирам сама дозите…пих го няколко месеца наред без ефект… после се върнах отново при лекарката, изписа ми Анафранил…пих го 1 месец, очаквах ефект но уви ефекта беше само качени килограми…отказах се..отидох на друг лекар …д-р Димитрова ..изписа ми Абилифай..или по-точно ми връчи един блистер…без да обясни нищо…след като го изпих ..отидох да си го купя от аптеката и ооо цената му беше над 200 лв, звъня й, а тя в чужбина …естествено побеснях….започнах да обикалям по психолози ….25 лв за час, 30 лв за 30 минути и тем подобни тарифи….психоанализа (която не е подходяща за ОКР)…отказах се от всичко… след 6 месеца случайно в съзнанието ми се появиха думите на лекарката ” Имаш обсесивно-компулсивно растройство” …тогава отворих интернет и започнах да чета на английски….не можех да повярвам..имаше изключително много информация. Информация, която всички лекари и психолози си бяха спестили. Естествено не можех да спра да чета всичко и всякаква информация за ОКР. Тогава естествено прочетох,че лекарствата започват да действат от 8 до 12 седмица. След около 6 месеца постоянно четене на всичко в нета,книги, клипчета…избрах си Золофт ..отидох при 1-та лекарка, защото тя беше добър човек и искрено желаеше да ми помогне. Казах й, че искам да ми го изпише…тя се съгласи, но искаше да изпише към него и Zyprexa…отказах защото бях чела за това лекарство, че е атипичен антипсихоти, че се пълнее и тн..не смятах, че е подходящо за мен, а и защо още от началото да пробвам с 2 лекарства, когато може да се окаже, че само Золофта е достатъчен. Започнах от най-ниската доза ..като постепенно я покачвах…както е споменал Григор… при смяна на дозата имаше няколко дни влошаване ….след около 2 месеца от както бях започнала да пия лекарството… натрапливите мисли започнаха да изчезват…до 3 – тия месец бяха изчезнали напълно…аз не можех да повярвам, защото тези мисли бяха станали целия ми живот…продължих да пия лекарството … страничните ефекти, които имах първоначално бяха абсолютна липса на сексуално желание…което след като се задържах на определена доза по-дълго ..отшумяваше…появяваше се при смяна на дозата…увеличен апетит и качване на килограми…от 56 станах 70 кг, при ръст 170 не личи много …но все пак…а и продължавах да качвам…започна да ми тече кръв от носа по 4-5 пъти дневно…лекарката предложи да ми слага инжекции с витамин К за капилярите….бях пила лекарството (на 150 мг) вече около 8 месеца …а общо 10 месеца…реших да рискувам и да го спра…спрях го за около 1 месец намалявайки дозата…от тогава минаха 3 години и натрапливите мисли не са се завърнали…аз естествено не спирам да се информирам за това състояние, защото както се казва ”Опознай врага си за да го победиш” Оказа се, че и брат ми има ОКР…след като преди година започна да говори, че е разстроен ..не може да се концентрира в работата …беше го срам да сподели…изпратих му по скайп информация за ОКР….от тогава се опитвам да му помогна но той отказва лекари, лекарства…да говори и тн. …и все още не знам от къде да започна и как да му помогна….запознах се и с други хора с ОКР. Идеята ми е към фейсбук страницата да се присъединят повече хора с ОКР, а и техни близки, всеки заинтересован…да може тази страница да повиши осведомеността на хората. … за това се надявам на твоето съдействие и на това на хората в блога. В момента превеждам BrainLock на Дж. Шварц ..или 4-те стъпки за самолечение, използвайки техники на когнитивно-поведенческата терапия, която ще кача на страницата като сканирани снимки.
    Няма да добавям тук това, която смятам,че липсва като информация, но следното написано то теб:
    Важно! Както и при класическата депресия, много пациенти с ОКР са пълни с черни мисли, но заболяването ги подтиска и лишава от енергия, и затова не си самонавреждат (или ако черните мисли са към други хора, не извършват насилие към тях). При лечение “активизирането” на такъв пациент идва преди подобряването на настроението му. Това създава кратък период, през който пациентът все още е дисфоричен, но вече е и енергичен и деен. Именно през този период пациентите най-често извършват самоубийства (или убийства и насилие); в биографиите на много самоубийци или масови убийци ще намерите “лекуван от депресия, изписан с подобрение, а на следващия ден…”
    Написаното е много погрешно…. хората с ОКР не са масови убийци,нито дори убийци, един малък процент са самоубийци…защото както ти каза ОКР е изключително мъчително..Хората с ОКР не са нито луди,нито опасни…Те имат натрапливи агресивни или сексуални мисли, които са им неприятни и от които ги е страх. Те избягват всякакви ситуации, които предизвикват такива мисли, отвращават се от тях и са им ужасно неприятни…пък камо ли да вземат и да ги извършат …вземи се поинтересувай в тази насока повече , щото като прочета подобни невежи изказвания направо ми се повръща …да прирявняваш хора с ОКР на убийци..да ги изкарваш самоубийци е абсолютно погрешно и не мога да повярвам че уж чели хора и образовани го казват и насочват хорското мнение в такава посока… много хора с ОКР са пълни с черни мисли, заболяването ги подтиска и лишава от енергия ….хахаха shits shits…пълни глупости са това …

    Reply
  42. Veneta

    към Веселин:
    Здравей,

    Радвам се, че синът Ви има вашата подкрепа, защото аз трябваше да се боря сама, а сега искам да се боря заради брат ми и други хора. Вкъщи не получих разбиране и подкрепа от родителите ми, но не ги обвинявам…не разбират за какво става дума…нещата както с мен, така и с брат ми приключиха със споделяне на проблема, успокояване от тяхна страна, че всичко е наред и това е.. ..хиляди пъти съм губила вяра и съм си я връщала отново….Няма лек път на човек с ОКР, затова е хубаво да има по-голяма подкрепа…., ако синът Ви търси приятел с ОКР може да се уговорим да пишем(да чукна на дърво от 3 години без помен от натрапливите мисли и напук на изказванията от лекари, включително и на нашия блогър Григор, че при спиране на лекарството те се завръщат отново….естествено не препоръчвам самолечението и самостоятелното взимане на решение за спиране на лекарствата, а просто отбелязвам за моя случай)… някой може да каже ..това е била лека форма…но не беше …ОКР беше навсякъде и по всяко време с мен…докато ме смаза тотално тогава…. желанието ми е повече хора да имат информация, да се подобрява лечението и тн… защото в противен случай се стига до години криене на заболяването, а след това до месеци или отново години грешно лечение, отчаяние ….

    Reply
  43. Григор Post author

    @Веселин: Моля ви, недейте. С нищо не съм по-различен от повечето лекари, даже съм пишман лекар (не практикувам медицина официално, само съм я завършил, и лекувам който опре до мен). Просто си изкарвам хляба с технически неща, и може би затова мисленето ми е по-близко до инженерното и обясненията ми са по-разбираеми за хора с инженерно мислене.

    @Veneta: Радвам се, че страницата не е с комерсиална цел (нищо лошо, просто не съм съгласен да се рекламира в блога ми, ако е комерсиална). Проблемът с “активната дисфория” е най-тежък при депресията (впрочем, сред депресивните също нищожен процент са с лоши мисли към себе си или околните – но в общество от стотици милиони хора се случват). Има го обаче в някаква степен и при ОКР, затова предупреждавам хората да внимават за този етап при себе си. И все пак имам опит колкото да знам, че ги има.

    При вас, за щастие, заболяването вероятно е било в доста лека форма. (Това ни най-малко не значи, че е било леко да се живее с него! Само че е било по-лесно за повлияване и закрепване.) При много хора, ако заболяването не е закрепено наистина добре (което може да значи и над десет години лечение) при спиране на лекарствата то се връща. При по-тежки случаи може да е дори нужно доживотно да се приема поддържаща доза. Това не е страшно – по-добре да пиеш лекарство и да водиш нормален живот, отколкото гордо да не пиеш лекарство и да живееш в ада. Радвайте се, че сте успели да се закрепите, но помнете – уви, при някои хора заболяването е по-тежко и закрепването по-трудно. Също, спецификата често е различна. Няма как при всички да се подходи с еднакъв аршин.

    Reply
  44. Veneta

    До Григор:

    Това до колко тежка форма е било заболяването ми няма да го коментирам. Това, което ми помогна освен лекарствата е и събирането на информация за ОКР. Предполагам, че сама съм си помагнала също по този начин, затова си мисля, че трябва повече да се говори за това и да има повече подходяща и достъпна информация. Моята лекарка също твърдеше, че аз трябва да приемам лекарства до живот…. след като й казах, че не бих приемала лекарства до живот, тя твърдеше, че трябва да ги приемам поне няколко години….не казвам, че не трябва да се слуша лекаря, но когато аз тръгнах да се лекувам…изслушах толкова много и противоречиви мнения…тогава вярвах сляпо на всичко, а сега виждам, че човек няма само възможностите, които лекарите твърдят. Примерно единият лекар казва трябва да те лекуваме с ССРи,а другия те няма да ти помогнат трябва с атипични антипсихотици, някои психолози от своя страна отричаха лекарствата ….човек толкова се обърква и отчайва, че няма повече накъде….затова най-важното е човек да вярва, че ще се излекува независимо кой какво казва и да не спира да търси решение. Има две страни на това да пиеш лекарство цял живот. Едната страна е, че човек не успява да си върне наистина самочувствието, защото знае, че разчита на лекарство, страх да живее без лекарството или лекарствата, страничните ефекти (които ” да ”зависят от дозата, но понякога подържащата доза не е толкова ниска), парите, евентуалната вреда от лекарството, другата страна е ясна …всеки сам преценява..

    Човек трябва да се опитва и сам да си помага ….не може да се чака само на едно хапче… в момента се интересувам именно от когнитивно-поведенческата терапия, възможностите за самостоятелното и прилагане, влиянието на спорта, храната , хранителни добавки като омега-3, инозитол за които има изследвания, че помагат за увеличаването на серотонина, изобщо всякаква полезна информация.Когато човек се закрепи,на него все още му е трудно да се, както се казва социализира и адаптира отново….затова бих желала да има някаква подкрепа за хора, които се борят с ОКР и тези които са в ремисия…това, което правя сега е да продължавам да се информирам и да продължа да обновявам фейсбук страницата, съответно да я разпространя и да бъда полезна …. Надявам се на съдействие от всички желаещи…

    Reply
  45. Веселин

    Здравейте,

    Малко нещата ще станат – дай да се хвалим взаимно, но все пак пак считам следното:
    Към Венета: Аз реално се боря за сина си повече отколкото той за себе си. Просто защото той не съзнава какво се случва с него. Последните дни му казвам – виж, че има хора, които сами са се справили с болеста, можеш и ти. Така че благодаря Ви за примера, който давате. Евала, че разчитате на себе си , аз съм сменил 7 психотерапевта- специалисти по когнитивно – поведенческа терапия. Резултат – 0, а таксите са по 40 лв. на час.
    Към Григор: Професията психиатър малко или повече би трябвало да се съчетава с някакви усилия да бъдеш и психолог. За нещастие тези качества изобщо не присъстват при повечето топ психиатри, при които съм бил. Те се имат за богове и не правят никакви усилия да обясняват методите си на лечение. Ако доц. Хранов беше преценил, че няма как човек като мен да се задоволи с обяснението – “това е диагнозата, тове е лечението, довиждане”, и беше се опитал да ми даде информацията, която получих от Вас, досега наистина синът ми да беше излекуван. Така че пак Ви благодаря.

    Reply
  46. Григор Post author

    @Веселин: За съжаление и за това отношение на психиатрите има не само субективни причини, но и обективни.

    Човекът е много по-сложно нещо от повечето машини, които сме създали засега. Също, една машина обикновено се прави да е изцяло детерминистична – натиснеш ли газта, в 100% от случаите да следва качване на оборотите на двигателя. С човека не винаги е така, и в различни случаи и различни отношения процентът на недетерминистичността е различен. Ако повече газ значи за ДВГ в 100% от случаите повече мощност, при човека това е в 99% от случаите при здрави хора, и в неизвестен процент при болни.

    В мозъка нещата са още по-сложни, защото е много по-индивидуален от повечето други части на тялото. Почти всички хора имат по един гръбнак, един череп, две ръце и два крака, и т.н. В мозъка има някаква обща схема, която се спазва в голям процент от случаите, но колкото по-навътре влизаш в детайлите, толкова по-индивидуални са. По тази причина, когато дадеш например аспирин или друго популярно “общо” лекарство, в 99% от случаите имаш желания ефект. Ако обаче дадеш някое типично психиатрично лекарство, положението е от типа на “20-60-20” – 20% от пациентите с точно едно и също заболяване се повлияват разкошно, 60% приемливо и 20% слабо или никак. Като капак, при различните лекарства е различно – упойките например действат в почти 100% от случаите, докато някои други групи психофармака са… даваш и се молиш. Даваш, защото няма как иначе, и се молиш, защото при всеки пациент ефектът е различен (а понякога дори в различни моменти при един и същи пациент!).

    Затова и някои психиатри не обичат да обясняват на пациентите. Първо, че за да обяснят нещата ясно и разбрано, понякога се налага да преподадат на пациента пълния университетски курс по медицина, а това надали е възможно. И второ, че много пациенти принципно не могат да приемат, че всъщност няма как да се знае как точно ще им подейства това или онова лекарство, и че лекарят ще си играе с тях на подопитни зайчета. А лекарят често няма друг избор – или ще си прави експерименти, или ще скръсти ръце и ще остави пациента да се мъчи… Затова много психиатри са така.

    Reply
  47. Veneta

    Към Григор:

    Както казва Веселин, ако докторите не казваха само ”това е диагнозата, това е лечението и довиждане” нещата щяха да стоят по различен начин. Определено това не е достатъчно и ще посоча защо. Ако на мен например ми беше обяснено, че трябва да чакам поне 8-12 седмици и повече за да подейства лекарството, че не винаги първото лекарство е ефективно, какви са възможните странични ефекти, ако насочваха към подходящ психотерапевт (защото хората с ОКР определено имат нужда и от подходяща психотерапия)…тоест трябва да има изградена схема за цялостно лечение и подкрепа на това заболяване, а не ето ти хапчетата пий ги и това е …карай си я както до сега и се оправяй…защото, когато на мен лекарката ми каза имаш ОКР и просто ми изписа лекарство…аз чаках то да подейства след 1-та или поне 2-та седмица и представете си , колко зле се почувствах и колко по-отчаяна станах, че нямаше ефект….не ми бе оказана подкрепа по никакъв друг начин…отказах да се лекувам, защото не знаех че това да не ми подейства лекарството е съвсем в реда на нещата…това което си мислех тогава е, че само се тровя без да има смисъл, почах да се съмнявам в способностите на лекарката …Повярвайте ми, когато човек не е наясно и не получи нужната информация и подкрепа, обяснения какви са възможностите и как се случва всичко …това което прави човек е да се противопоставя на лечението, да губи вяра…всичко това много забавя лечението….Защо трябваше да изчета една камара неща от нета и книги, за да мога да правя що-годе информиран избор, да бъда спокойна, да знам какви въпроси да задам на психотерапевта и психиатъра така, че да преценя дали лечението им е подходящо…защо в Бг трябва да получавам подкрепата, че ще се справя чрез хората по форумите на английски примерно, полезни съвети от там, книги пак на английски и нищо на български… Аз също обиколих 5 психотерапевта и ме е яд, че дадох пари и не получих подходяща терапия, дори не си защитих правата, защото тези хора взимат пари срещу нищо, както и ”психиатърката” Димитрова, която и на мен изписа Абилифай и то без Акинетон и се наложи да търся друга лекарка (защото Димитрова спокойно си беше заминала за чужбина) за да ми изпише Акинетон, защото място не можех да си намеря или така наречената от тях непоседливост (един от страничните ефекти) Беше нещо ужасно. Не знам до колко е валидно, но от лекар знам, че фармацевтичните компания, дават процент на лекари, които им изписват лекарства иначе каква е логиката тази лекарка да започне лечение на ОКР с Абилифай ??? Предполагам, че колкото е по-скъпо лекарството толкова по -голям процент взима лекаря ?? В последствие я попитах какъв процент получава за да ми изпише това лекарство… тя се попритесни и каза, че били и подарили само една книга :Д:Д Все още не знам каква е истината.
    Така, че Григор психиатрите и психолозите би трябвало да се стараят повече впредвид, че става дума за човешки живот, а и услуга срещу добро заплащане. Те да са тези, които водят пациента към оздравяване, а не човек да се лута, чуди какво да прави, очайва…

    Reply
  48. Григор Post author

    @Veneta: Процентите от фармата за лекарите са според какво ли не – някои наистина правят бая пари от рецептите си, но има и такива, които даже и книга не получават. А за психиатрите… малко от обикновените джипита и мрежовите психиатри познават ОКР наистина добре.

    А много от тях са преуморени от тълпите болни, които заради смотаната ни здравна система са принудени да ходят при тях отново и отново без реална нужда. Други пък са отчаяни от безпомощността си пред болестите, породена пак от “здравеопазването” ни, от рушветчийството и бизнесменството на “колеги” (които обаче печелят добре и се фукат с това), и т.н… Не че това е оправдание да не подходят към пациента с безкрайно внимание и търпение. Но… уви, всички сме хора.

    Reply
  49. Веселин

    Григор,

    Венета е 100% права във всичко, което казва. Ти си логичен и точен човек. Разбери, че точно на нас двамата няма смисъл да ни обясняваш, защо докторите са постъпили по един или друг начин.

    Reply
  50. Veneta

    Само който е минал през този ад знае за какво става дума….Аз всеки ден исках да умра…. плачейки съм хвърляла Анафранил, Акинетон, Флуанксол, Серопрам ….колко неща в живота си пропуснах – купони, лекции в университета и какво ли не…и не зная какво оправдание би ме задоволило за да оправдая, който и да е лекар без съвест, некадърен или без подход …за мен лично няма… Лекарите трябва да могат да обяснят и подготвят пациента и да полагат повече старание….Психолозите през които минах са трагични…Имаш ли информация за добри психолози занимаващи се с ОКР?
    Това, което искам да направя от тук на сетне е да се създаде нещо от типа на фондация или организация за това състояние… което да може да информира чрез сайт, да има книги (то на български не знам какви има … Григор какви книги мога да намеря за ОКР на български или статии), брошури, които синтезирано да дават информация, семинари, да могат да се дадат насоки за добри специалисти, подкрепа и за страдащия от ОКР и за семействата….или казано накратко..да се копира всичко това,което човек може да получи в чужбина, но не и тук.
    Да наистина може да са преуморени , може да са обезсърчени от състоянието на здравеоопазването ни ….аз знам, че ти като колега донякъде ги защитаваш, а и защото имаш опит в тази насока, но аз съм от другата страна на барикадата, както се казва и вече винаги ще изисквам нужното внимание, старание и ще защитавам това, което знам, че ми се полага…а техните проблеми те само трябва да ги решават…

    Reply
  51. Григор Post author

    @Veneta: Уви, не зная в България добри психолози – специалисти по ОКР. Може би има, но аз не ги знам. Книги за ОКР на български почти няма, за семинари на тази тема не съм и чувал даже. Има някои английски учебници, от които може да се научи доста, но и аз ги нямам – чел съм ги назаем от двама мои професори, единият вече покойник, с другия нямам контакт от повече от 10 години. В “Психофармакология” на доцент Петър Маринов може да се намери ценна информация; учил съм се и от работата му, колкото съм успял да разбера и взема.

    За липсата на интерес към проблемите на лекарите – моят опит показва, че където ти не се интересуваш от проблемите на другите, те не се интересуват пък от твоите. Разбирам доброто ти желание пациентите винаги да получават най-доброто, но не ми се вярва да има как това да стане с игнориране на проблемите на лекарите. Където виждаш себе си отделен с барикада, и другите като врагове зад нея, рано или късно ги научаваш да са ти врагове и да воюват срещу теб, вместо да ти помагат. Така е устроен светът.

    Reply
  52. Веселин

    Венета,

    Ако си от София много бих искал да те запозная с моя син. Ако не си , бих те помолил да оставиш някакъв скайп или фейсбук. Може и на личния ми и-мейл – vesotod@abv.bg. А иначе отново констатирам, че Григор е много положителна личност. Наистина трябва да не се изпълваме със злоба към лекари и психолози, защото това с нищо не ни помага. Що се отнася до добър психолог, аз както вече казах съм сменил 9 и не намерих такъв. В подкрепа на това, което казва Григор, че в България надали има такъв ще кажа, че една наша близка – психоложка като разбра за сина ми се зарече, че ще намери психолог с опит в лекуването на заболяването /а тя, тъй като е бивша преподавателка ги познава повечето/, но така и не се обади повече.

    Reply
  53. Veneta

    @Григор: Това, което написа мисля, че ще ми е полезно и ми дава по-голяма ориентация какво да правя… Имам един приятел, който учи медицина и скоро ми спомена, че са учили за ОКР…тогава не се замислих, защото имах много други неща на главата… ще говоря с него тези дни за този учебник, който казваш и изобщо за това, което на тях са им преподавали…Ако попаднеш или чуеш за добри материали за ОКР ще се радвам да ми кажеш…
    Прав си не бива да се игнорират проблемите на лекарите и може би неправилно съм се изразила..аз с две ръце подкрепям подобряването на условията в здравеопазването, но за момента имам сили и възможността само да се интересувам от проблемите на хората с ОКР…
    @Веселин: Не съм точно от София, но цяла седмица съм в СФ и не е проблем да се срещнем да поговорим… Ще ти изпратя емайл 🙂 Относно психолозите, попаднах на една що годе добра психоложка, преподавателка в СУ Кл.Охридски – Драголева , но не от гледна точка на ОКР, а по-скоро ми помагаше да преодолея другите проблеми, които се бяха оформили около това заболяване…

    Reply
  54. Eve

    Прочетох цялата статия и ми стана много интересно,че лекарствените препарати,които приемам за моята фагофобия в комбинация с тревожно разстройство са показаните за ОКР. Аз пия Анафранил+Флуанксол+Ривотрил,ако може някой да даде мнение,дали това е адекватно лечение. Прочетох статията заради моя приятелка, която страда от ОКР, сега съм озадачена,че нея я лекуват с Велаксин,флуанксол и ривотрил….

    Reply
  55. Григор Post author

    @Eve: Тревожното разстройство е пръв братовчед на ОКР; фагофобията също е сродна на тази група. Не зная подробностите, за да мога да преценя с прилична точност; в повечето случаи описаната ви терапия би била напълно адекватна.

    Ривотрилът има при ОКР чисто симптоматичен ефект. Комбинацията от велаксин и флуанксол вероятно цели да наподоби класическата комбинация от анафранил и хлорпротиксен, като избегне някои от страничните й ефекти. При повечето пациенти велаксинът би имал твърде слаб анти-ОКР ефект, за да има смисъл да се дава; има обаче пациенти, макар и редки, при които ефектът му е добър. Ще ми е трудно да дам мнение, без да зная наистина подробно историята на заболяването. Накратко и с огромен куп уговорки: ако тази комбинация й помага добре (и особено ако й помага добре без ривотрила), има смисъл да се взема. Ако обаче няма желаната сила на ефекта (особено при леки форми на ОКР) може би е добре да се изпробват и други комбинации.

    Reply
  56. Eve

    Благодяря Ви,за отговора.Нейните медикаменти ги смениха,но моите останаха същите в резултат,на което фагофобията ми се задълбочи до степен,каквато беше преди 4 години,преди да започна лечение и съм доста отчаяна. Не мога да намеря много материали за фагофобията…., преди ме лекуваха със серопрам и флуанксол и мога да кажа,че бях доста по-добре…Не съм предполагала,че след 4 години ще съм на изходна позиция.:(

    Reply
  57. Григор Post author

    @Eve: Ако се влошавате, трябва да говорите с лекаря си. Ако е напълно неотзивчив, а влошаването продължава, сменете го.

    Reply
  58. Eve

    Да,прав сте,положението е зле,но той ме успокоява,че дозата е още ниска и понеже я повишаваме постепенно за това е така. Може би,наистина трябва да потърся друго мнение.Можете ли да ми препоръчате лекар в София?

    Reply
  59. Григор Post author

    @Eve: Един момент. Вземате лекарството от 4 години и продължавате да повишавате постепенно дозата? Да не би да съм ви разбрал погрешно?

    Reply
  60. Eve

    Не,вземах 2 години и половина серопрам и флуанксол и от 6 месеца до в момента,смених цепралекс (който ми действаше превъзбуждащо),лароксин(от който направих алергия) и от един месец пия анафранил- в момвнта дозата ми е 30мг на ден(3 приема по 10 мг),но не мисля,че се чувствам добре,кръвното ми много пада и ми се вие постоянно свят.

    Reply
  61. Григор Post author

    @Eve: Анафранилът има своите странични ефекти, и падането на кръвното е сред тях. Опитайте се да го контрирате с повече пиене на течности. При много пациенти повечето странични ефекти отминават с времето.

    Иначе, 30 мг е наистина доста ниска доза. Ако подлежащото под проблемите ви се окаже тревожно разстройство, надали ще се повлияе под 50 мг. на ден, и е вероятно да трябват дори 100. (Като за получаване на ефекта ще е нужен около месец или дори повече след стигане на тази доза.) Ако това се окажат симптоми на пробуждащо се ОКР, тогава нищо чудно да се наложи да стигнете дори до 300 мг дневно, и да чакате за ефекта 3-4 месеца след достигане на дозата. Сигурно ви звучи страшничко, но не се бойте – ако се окаже ОКР, нищо друго освен анафранила няма да ви реши проблема добре, а пък той ще го направи, ако и бавно. Горе-долу е все едно да ви боли коремът – ако се окаже апандисит, ще ви спаси единствено операция, но пък операцията ще ви спаси добре. 🙂

    За смяната на лекаря – ако за един месец сте стигнали до 30 мг Анафранил, това е един доста предпазлив подход (оправдан при вас, след като някои лекарства са се оказали неподходящи). В същото време, ако лекарят вижда, че все още няма ефект, и смята да качва дозата, значи прави каквото трябва – засега не виждам причини да му нямате доверие. 🙂

    Reply
  62. daniela

    здравейте..прочетох статията,браво за положения труд и изчерпателната информация..и аз имам проблем с това заболяване,доста е неприятно..от пловдив съм,ходих на психотерапевт и наистина прехвалените специалисти се отнасят доста нехайно към проблема,изписват ти рецептата и хайде чао,никаква психотерапия или в много малка степен..просто искам да попитам дали някой знае добър специалист в пловдив и изобщо би ми повлияло добре да се свържа и поговоря с хора с такъв проблем..а иначе и аз спадам към графата невежи и не ти намерих мейла или вече ми се премрежи погледа от четене :)ако ти или някой с подобен проблем иска да обмени мнение,история,впечатление да ми пише на-danibela@abv.bg

    Reply
  63. Lilia

    Moq nai golqm strah e da ne napravq ne6to na sebe si ili na nai milite mi sa6testva.I vse se samoobejdavam 4e tova e prosto strah za6toto samo kato si go pomislq mi premalqva i ako moqta psihoterapevtka mi be6e kazala tova koeto pro4etoh ot Grigor moje6e i naistina da vratna.No prosto ve4e znam 4e horata s OkR s PR sa moje bi nai milite i 4uvstvitelni hora i nikoga ne trqva da si mislqt 4e te sa sposobni das napravqt na nqkogo ne6to te ne sa psihopati .

    Reply
  64. @iamforever

    Напълно съм съгласен с Лилиа.Аз в началото бях много уплашен . Изникваха ми някви сценки как взимам нож и наранявам някои и бях супер уплашен, постоянно някви натрапчиви мисли и направо мислех че полудявам,че ще стана някав изрод сериен убиец.Но разбрах че всичко което съм си мислил несъм искал да го направя наистина и се успокоих,пак ги има но не толкова силни .Имам един въпрос да ли може да е някакво по сериозно психично заболяжане и да стана някаж психопат.

    Reply
  65. Григор Post author

    @Lilia: Не се безпокойте изобщо. Не мисля, че е възможно реално да навредите на някой близък – това са само страхове, и то напълно, напълно безпочвени.

    @iamforever: Психичните заболявания, които могат да направят човек убиец, са малко. ОКР твърдо не е между тях (въпреки че страховете, че може да навредиш на скъпите ти, при него са чести). Не се безпокойте изобщо – няма от какво. 🙂

    Reply
  66. Dia

    Здравейте.
    Прочетох статията, хареса ми, може би не всичко ми стана ясно, но разпознах някои от симптомите на ОКР в себе си.
    На 40 години съм, живея в малък град, където психолозите може би има, но аз не знам някой да е добър, така че консултация с психолог бих могла да получа може би само онлайн.
    Животът ми е низ от стресови ситуация, като се започне от болести и смърт и на близки хора, стрес в работата, стремеж да съм съвършена и разочарование от грешки, неправилни решения и провали.
    Все си мисля, че съм забравила печката или ютията включени, или чешмата изключена, или вратата не съм заключила и т.н. Проверявам ги по n-пъти, преди да изляза или преди да си легна и въпреки това пак не съм спокойна, осъзнам, че това, което правя е излишно, но не мога да спра.
    Може би точно тези прояви не са толкова фатални, много бих искала да ми отговорите, че не се нуждая от медикаментозно лечение, а че бих могла и сама да се преборя.

    Reply
  67. Григор Post author

    @Dia: Немалко хора постъпват така, без да са болни. Особено когато са под много стрес. И аз също съм минавал през такива етапи… От описаното дотук смятам, че нямате никаква нужда от медикаментозно лечение – всичко, което ви е нужно, е спокойствие и разтоварване. 🙂

    Помислете как да си ги осигурите, особено разтоварването. И, за бога, се откажете от идеята и опитите да сте съвършена. Истински уникален, неповторим и ценен човек ви прави не съвършенството – колкото и да не ви се вярва, го правят именно недостатъците ви. Позволете си да се успите понякога, или да отидете на излет с размъкнати дрехи. Погледнете се в огледалото и си кажете: “Какво, че носът ми е крив? Така съм по-чаровна.”

    Също, оставете някой път нарочно чешмата да капе, за да се убедите като се върнете, че от това не е последвало нищо фатално. Или нарочно не заключете вратата, преди да си легнете – да, цяла нощ няма да спите от страх, но на сутринта ще видите, че никой не ви е обрал. (Ако някой иска да ви обере, заключена врата няма да го спре – едно рамо или два ритника, и е вътре така или иначе. Колко пъти досега са нахлували у вас с взлом, докато сте там?) Накратко – нарочно правете “несъвършени” неща, за да се убедите, че светът е хубав и няма да се случи нищо фатално. Това е начинът постепенно да се освободите от страха, който ви кара да препроверявате.

    Reply
  68. Диян

    бях ходил на училищния психолог имах проблеми с нервите и избухванията не бях от добрите правих много проблеми на учителите с тия избухвания и тя ми каза че е просто от характера ми просто да гледам да се контролирам и така имал съм много приятелки но много се превързвах към тях и след всяка раздяла все мислих за самоубийства и дори се самонаранявах малко тъпо за момче ама така.. взимал съм и наркотици и то често беше за 1 лято но се спрях защото се уплаших и заложих на спорта от него станах по спокоен тренирах си и не ми дремеше ходих си на училище и т.н. обаче един ден мн лошо се разболях от пневмония и влязох в болница и 1 месец лекувания и таман се оправя снимката 6+ след 2 седмици двустранна пневмония още по лоша нямаше здраво място по дробовете ми и беше голям страх паника викам си край умрях но ме излекуваха по бързо дори и от 1вата пневмония и от тогава нещо се промени при първата болка в гърдите пневмония си мислих че имам отивам на доктор снимки проби нищо ми няма след това лека хрема пак си мислих че пневмония имам не ходих на училище заради страх да не се разболея просто си се затворих и цял ден четене в интернет за болести дори взех да си мисля че имам рак и такива едвам след това се наложи да хода на училище защото бях много зле с оценките заради тия неходения и в автобуса взех да си мисля че хората ми чуват мислите че си говора докато мисля или като слушам музика си пея и развих фобия да се возя в автобуси просто като стъпих там ми се повдигаше и повръщаше накрая се влюбих в едно момиче до полуда от моето училище и само заради нея ходих просто беше луда работа висене пред блока и за да я видя и така нали знаете накрая завърших и лятната ваканция успях да и спечеля сърцето макар и много трудно и почваме новата година проблемите пак дойдоха пак фобиите за болести фобиите да не припадна по време на училище да не се изложа и такива неща станаха много и някакви панически атаки отида ли на училище изкарвах 2 часа и бягах в къщи тя знаеше за проблема ми помагаше ми да се оправя и наистина много добър прогрес имах докато не гледахме заедно един филм за едно момче дето имаше страхове и такива неща и взимаше хапчета предписани от психотерапевта му и накрая се оказа че бил ГЕЙ и от този филм нататък мъките че тея неща които ми се случвали до сега са били защото съм бил обратен а в същото време не съм обратен все едно някакъв дявол има в мене и ме кара да мисля такива неща и започнах да си мисля ами ако хората ме помислят за обратен ами ако съм обратен и почнах да си правя експерименти дори споделих с приятелката ми нямаше начин но тя е добро и умно момиче и разбра почнах да си правя експерименти пускам някои еротичен филм стриптиз или нещо подобно и се получава което трябва да се получава за един нормален мъж възбуждат ме жените голите тела и всичко и проблема отмина докато не се появи пак 3 пати по силен чак споделих с родителите ми баща ми е учил психология много и вика че това са просто мисли и на всеки човек му идват какви ли не странни мисли и от стоене дето съм се затворил отново съм си ги набил прекалено много и съм си ги втълпил и пак изчезнаха просто ги нямаше и беше супер докато един ден се скарахме с приятелката ми лошо и си бях казал като си легна преди да заспя защото много мислих за това че ако се скарах още един пат с нея така лошо да обърна резбата и заспах и се скарахме пак и хоп помислих си сега ще обърна резбата и още по гадно ми стана и ходихме на врачки какви ли не простотии суеверни но не ставаше отихваха за 1-2 дена и пак се връщаше четох книги за психология докато на края взех една ХИПНОЗА и научих много от нея че умът се подава на внушения когато е под фаза на мечтаене която е преди да заспи човек и просто когато се внуши нещо мозъка почва да го следва и почнах да практикувам хипноза сам и има подобрения но реших за всеки случаи да порувичкам и като написах фобии за сексуална ориентация ми излезе точно това ОКР и реших да споделя с проблема си тука и как стигнах до него макар и дълго може би ще се почуствам още по добре и ще ми помогне да го разреша с приятелката ми съм от година и 1 месец вече съм завършил и съм на 19 дано да се оправя че работата сериозна а пък нямам пари за психотерапевти родителите ми не дават имам братовчед 1ви на 21 е и е от 2 год шизофреник но има проблем с наркотиците и това го е довело имам и 1ви братовчед с аутизъм сестра ми и тя на 5 има проблем с говора но неможело да се говори за аутизам някои психолози я изкарваха но просто леко забавяне и ще се навакса есента леко сме в повече в родата с психичните проблеми дано се оправя просто исках да споделя да ми олекне малко извинявам се за големия текст чувствах се длъжен да споделя

    Reply
  69. Григор Post author

    @Диян: Не се извинявай – човек има право понякога да сподели, за да му олекне.

    Ако се обърнеш назад и се вгледаш в историята на тези страхове, ще установиш нещо интересно – а именно, нито един от тях не се е оказал верен. Нито един от господ знае колко много. Така че е разумно, когато дойде такъв страх, да го смяташ по дефиниция за неоснователен. Да му обръщаш внимание само ако се потвърди много сериозно.

    (И в големия текст няма нищо лошо, но е добре да е разделен на изречения. Не е болка за умирачка, но си струва. 🙂 )

    Reply
  70. Диян

    днеска се чуствам още по добре, не мисля чак толкова, ще се оправя няма де да ида 😀

    Reply
  71. Диян

    само че родителите ми ще заминават на море за 10 дни и оставам сам в нас и много съм се наплашил да оставам сам все имам чувството че нещо ще се ядосам защото напоследък съм се нервен и да не направя някоя глупост….

    Reply
  72. Диян

    ако може да ме добавите в скайп да ме насочите по потробно за да се оправя че направо не мога да си ги изкарам от главата тея неверни мисли понякога изчезват ама се връщат и става гадно

    Reply
  73. Григор Post author

    @Диян: Не ползвам скайп, така че няма как да стане.

    Вместо това може да е добра идея да потърсите професионален психиатър. (Не се бойте, те не арестуват хора и не ги ядат.) Отлично впечатление ми е правил доцент Петър Маринов от “Свети Наум” – страхотно претоварен е, но когато има физическа възможност, е отзивчив. А познанията му са изключителни. Пращал съм неведнъж пациенти при него, от моя (т.е. техния) опит мога да кажа единствено добри думи.

    Reply
  74. Диян

    аз исках говорих с родителите ми ама викат че няма смисъл пък аз за сега не работа и нямам пари за психиатри и това е проблема за това се опитвам сам да се оправя и да разбера повече в интернет

    Reply
  75. Григор Post author

    @Диян: Да търси човек информация за лечения на болести в Интернет не е добра идея. Там знаещите хора са малко и претоварени с работа, така че нямат много време за консултиране. Лудите с кауза пък са много и имат много свободно време. Така че Интернет е пълен с “лечения”, които всъщност са каузата на някой луд. Ако сте добре подготвен лекар, лесно можете да ги разпознаете, но тогава пък няма да имате нужда от тях.

    Странно ми се струва родителите ви да смятат, че няма смисъл да търсите здравна помощ. На мен ми се струва, че има. Също, човек трябва да има пари за здравето си преди за маратонки, купони и почивки – преценете внимателно критериите си. Ако имате пари за цигари, кино или други развлечения, или дори просто за прилична храна, но нямате за здравето си, вие сте човек, който не желае да си помогне сам. Съответно никой на този свят не може да ви помогне.

    Ако сте наистина без нито стотинка, моят съвет е да отидете при кадърен психиатър и да му кажете, че нямате пукната пара, но имате нужда от психиатричен съвет. Твърде малко от тях ще ви изхвърлят, и като правило няма да са кадърни. Другият ми съвет би бил да си намерите работа – освен че ще носи пари, тя и ще ви помага да се борите с подобни мисли.

    Reply
  76. Диян

    Ами баща ми е изучавал много психология и ми каза точно това, че като почна да работя просто няма да имам време за мислите ми, те просто ще изчезнат и с времето ще се забравят. За сега работя по въпроса за намиране на работа, а пък за цигари и развлечения не ходя по дискотеки, не пия и не пуша от 1 година съм се отказал от тоя вреден навик да паля. Намерих един психиатър който каза че ще намери време да ми отговори и да ми каже това онова. Аз даже съм ходил при психоложката на училище, там ме пратиха заради моите нерви и агресия. Говорихме си и тя накрая ми каза че това просто ми е характера и трябва да избягвам да се ядосвам само и от тогава се контролирам, гледам да се съгласявам като тръгне спор, защото от това много избухвам когато не е на моята :Д и още куп ситуации и сега съм по спокоен 🙂 А и вярвам че ще се оправя сам. Много, много и не искам да ходя на психиатри тука, защото е моята сестра я изкараха аутистка и накрая я заведоха някъде другаде и казаха че изобщо не може да се говори за аутизъм и за това сливенските психиатри не стават. Не искам и мен да изкарат някакъв побъркан и вярвам, че ще се справя имам приятели дето и те са били така и са се оправили, вярвам че и аз ще успея 🙂 а и мисля че се получава малко по малко 🙂

    Reply
  77. Диян

    А пропуснах да кажа че когато се замислих разбрах че като съм в депресия, изнервен или притеснен за нещо, когато се скарам с приятелката ми или с родителите ми, тогава идват тия мисли може би наистина трябва да стана много спокоен да си намирам занимание да си тренирам и сега като почна работа всичко ще отмине 🙂 просто няма да имам време да се притеснявам и ядосвам 🙂

    Reply
  78. roru11

    Здравейте Григор. На Анафранил 25мг съм от 2 седмици. Лекувла съм се и друг път. Някъде поддържащата доза не я приемам както трябва. При върхова доза 100мг приемам 50мг за седмица след 1 месечно лечение. Диагнозата е депресивен епизод.Моля, кажеете си мнението за срока на поддържащата доза. Благодаря ви

    Reply
  79. Григор Post author

    @Диян: Спокойствието и работата са велики лечители на агресията и на безпокойствията. Наистина горещо препоръчвам да ги пробвате, ако няма да ходите при лекар.

    @roru11: Имате съдина, в която има половин литър вода. Пълна ли е съдината на две трети или не?… Както няма как да го кажете, без да знаете колко голяма е съдината, така аз нямам как да кажа дали поддържащата доза е добра, без много добре да познавам историята на заболяването и на лечението ви. Ако някой започне да ви дава преценки, без да знае тези неща, много внимателно го избягвайте. Поне като източник на медицинска преценка.

    Reply
  80. shekila

    Здрравейте г-н Гатчев, страхотна статия, благодаря ви. Ето моя случай и моля за вашето мнение. В момента съм на 37 години, от 10 годишна страдам от ОКР, тази диагноза ми беше поставена едва преди три години. Когато бъх на 10, съвсем изведнъж, мозъка ми реши,че устата на брат ми е най-гнусното, мляскащо и слючесто нещо. Много ме дразнеше и го карах да ми прави” муцки”, да претиска устни, това ме успокояваше. Никой от семейството ми не му направи впечатление, че има проблем, напротив от жертва се превърнах в техен тормоз. Пораснахме, преместих се от София да живея в Пловдив,само и само да не преча на никой. Тук създадох семейство,родиха ни се две прекрасни дъщерички. Само,че бягството не реши проблема. Мозъка ми реши, че през новините от телевизора и радиото мога да чуя мляскане от брат си. Естественно абсурдно, нали, точно в този момент, на това място да е брат ми,ама мозъка така реши. Започна страшна агония. Чувах телевизорите на съседи. Местих се от стая в стая. Сменихме квартирата.. Отидох на психиятър, изписа ми анафранил и още няколо. За 6 месеца качих 20 килограма. Хвърлих ги. Чувствах се добре,но след три месеца започнаха кризи-депресия, сърцебиене,болки в гръдния кош и стягана, гадене,световъртеж и пр. Започнах да си втълпявам какви ли не болести,а то било синдрома на отнемането. Изведнъж се натрапи устата и на съпруга ми. Вече 5 месец, съм много тревожна и отчаяна. Все го следя,как говори,как преглъяа, как се храни. Цялото ми време и внимание са насочени към това. Много съм отчаяна и уплашена да не загубя семейството си. И пак при психото. Предписа ми феварин, сега го пия по 200 мл. вечер, вече 5 месец. Уж от него не се пълнеело и не падало лебидото,а и било точно за ОКР. Ходих и на психотерапия 5 месеца без никакъв ефект. Сега смених терапевта с друг,който работи с когнитивно -поведенческа терапия. Виждам,че доста знаеш и затова,моля,ако желаеш и имаш време, пиши моето заболяване ОКР ли е,защото четох какви ли не симптоми,но за дразнене от уст не видях. Според теб кой от двата медикамента е по-подходящ и когнитивната терапия помага ли,защото чтох различни мнения. Предварително благодаря.

    Reply
  81. Григор Post author

    @sheklia: По толкова малко, и без да ви прегледат като хората, диагноза просто не се слага. Освен от врачките. На пръв поглед нещата наистина приличат на ОКР, но няма как да съм сигурен. Точно конкретният симптом е рядък, но схемата на натрапването е класическата за ОКР.

    За лекарствата: пациент, който хвърля дадените му лекарства, хвърля здравето си. Връщането на кризите след три месеца не е синдром на отнемането, той започва още първите ден-два – то е връщането на болестта заради самоволно оставените лекарства. Ако смятате и занапред да ги оставяте, понеже така ви хрумнало, можете да очаквате единствено влошаване на болестта. Съжалявам, че се налага да ви се скарам – за ваше добро е, не за мое.

    С Феварин нямам опит. Това, което чувам от колеги, е че при тях не се е справял толкова добре, както Анафранил или Золофт. Но хората са много различни в повлияването си от антидепресанти, и е напълно възможно лекарят ви да е преценил, че при вас ще има ефект. Ако го пиете вече 5 месец, е време този ефект да започне да си личи, поне по мъничко. Ако си личи, моят съвет е да продължавате. Ако не си личи, ви съветвам да се върнете към Анафранил и да търпите страничните му ефекти. Алтернативата е да търпите болестта.

    Когнитивната терапия като цяло се води психотерапията, която помага най-добре при ОКР. При не съвсем леки случаи обаче обикновено се налага пациентът да е повлиян медикаментозно, за да може когнитивната терапия да даде ефекта си. Иначе казано, ако нямате добро повлияване от лекарството, е възможно когнитивната терапия да не дава ефект. (Но точно същата когнитивна терапия вероятно ще даде чудесен ефект, ако сте позакрепени медикаментозно.)

    Reply
  82. shekila

    Здравейте, много благодаря за светкавичния отговор. Диагнозата ми е поставена не от врачки,а от пр. Байкушев/ лека му пръст/, др. Хаджийска- психиятър, др. Майсторова- психиятър,психотерапевт, завеждащите клиники в София- курило и 4-ти километър, др. Т.Първанов- психиятър, Орлин Баев- психотерапевт, Поли Петкова- психотерапевт. Макар всички да казват, че не е типично ОКР, затова попитах и вас. За какъв преглед става въпрос, с всичките съм беседвала, изследвания не са ми правени. Какво следва да ми преглеждат?
    Няма нищо за карането, приемам критиката, напълно прав сте, но при вида си направо се ужасявам от 60 килограма, сега съм 80, ходя като хипопотам. За ефект не знам какво следва да чувствам, по спокойна съм,но натрапливостите са си същите, преди две седмици дори се наложи да ми предпишат отново ривотрил и револукс за овладяване на положението. Утре съм при психото, ще беседвам вашето мнение за медикаментите. Хаджийска също не беше много очарована от искането ми за лечение с феварин, но каза, че поне няма да пълнея и ще имам либидо, ама какво да кажа пак същата работа все съм си прасчо, правим секс,но до оргазим не стигам, както и да е ще търпя, здравето е по-важно,само дето не знам при терапия от няколко години без либидо,моя мъж да не тръгне да си търси някоя с такова :)). Имам ли шанс за излекуване и горе долу колко време ще е нужно, давноста е доста голяма 27 години живея в ада, е няма да плача,има и по-зле от мен,ама си е гадничко,аз харесвам живота да го живея на 100%, да работя, да празнувам, да чувствам,да имам страст и пр.
    Вие можете ли да ми препоръчате психиятър с опит в ОКР в ПЛовдив, както и психотерапевт?
    Лека вечер и да сте жив и здрав :))

    Reply
  83. Григор Post author

    @sheklia: Предполагам, че преди да ви поставят диагнозата, са ви прегледали, нали? Например това, което наричате беседване.

    За съжаление не познавам психиатри и психотерапевти в Пловдив. Но сигурно има добри, просто трябва да ги потърсите.

    За болестта – описаните натрапливости наистина много ми приличат на ОКР. По принцип при него натрапливостите идват първи и си отиват последни. Но ако положението има нужда чак от ривотрил и револукс за овладяване, е възможно феваринът да не се справя достатъчно добре. Изчакайте още месец-два, да видите дали натрапливостите няма да се овладеят до степен, която може да бъде понесена. Ако не стане, бих препоръчал да обмислите замяна на феварина със золофт. Ако лекарят ви сметне за подходящо, може и да комбинира двата (за нищо на света не го правете на своя глава – без компетентна преценка е руска рулетка!). Ако нищо от това не дава задоволителен ефект, може да се наложи пак да се върнете на Анафранил. Да, има си страничните ефекти с напълняването и липсата на либидо, но често върши работа там, където нищо друго не помага. Според мен определено е по-добре да търпите страничните ефекти от лекарствата, отколкото основните от болестта.

    Лечението на ОКР, уви, е дълго. Класическата формула е “колкото години е боледувано, толкова години се лекува”. Дори периодът да е по-кратък, е малко вероятно да си отиде за под 10 години. Но постоянствате ли, ще стигнете като минимум до етап, когато на подходяща поддържаща доза ще сте на практика здрава. Дали ще можете да спрете напълно лекарството – не зная, различните пациенти се повлияват различно добре. Но мога да ви обещая, че ще живеете пълноценен и поносим живот. Не се предавайте, борете се и ще имате победа.

    Reply
  84. shekila

    Здравей, Григор, днес както писах ходих при психото. Тя е абсолютно на твоето мнение, полекичка спираме ривотрила, респилукса още месец, до два и него ще спрем, а ако кризи се появят след това ще сменим феварина със анафранил. Питах я и дали е сигурна за ОКР, за диагнозата ми, тя за пореден път потвърди, че не е типично, но има натрапливост. Междувременно, започвам и поведенческа терапия. Не ми давате много надежда, тя днес също потвърди, че при ОКР, проблема не е задължително в серотонина,а в биологични изменения на…., каза нещо,неясно за мен, увреждане на мозъка, кратко казано. Антидепресантите, ако не е проблем в серотонина няма да ме лекуват,само ще притъпяват симптомите и ще ги пия цял живот. Питах я има ли изследвания, с което да проверим, дали проблема не е в липсата на серотонин, а в увреждане на мозъка,но тя не знае. Предполагало се, че можело евентуално да се видело при туморография на мозъка,но не винаги се виждало. Просто не знам, тя каза, че лечение на ОКР нямало,само поддържане на състоянието, както е при диабетиците и сърдечно болните. Други говорят за лечение, просто съм много объркана, лекува ли се или не ОКР. Не знам ти говориш за 10 години,това звучи сташничко,ако изобщо се излекувам,а психоложката ми каза, че до 6 месеца би следвало да има промяна вече в състоянието ми. Объркана съм, всеки казва различни неща и не знам къде е истината,може би ОКР все още не е добре изучено,както рака и спина например. Знаеш ли къде се прави изследване на серотонина и на това увреждане в мозъка?
    Поздрави и благодаря за отговора.

    Reply
  85. Григор Post author

    @sheklia: Ако поведенческата терапия не даде резултат, изчакайте да се повлияете донякъде от медикаментозното лечение и пак пробвайте. Нерядко тя е безрезултатна, докато пациентът не е повлиян от лекарство, но когато то даде ефект, терапията става ефективна и добавя доста подобрение към лекарственото.

    Биологичните изменения при ОКР в големия процент от случаите са обратими. Обръщането им е много трудно и постепенно и отнема много дълго време, но е възможно. Виждал съм го неведнъж – старателното и упорито пиене на лекарствата дори без поведенческа терапия малко по малко скърпва пациента, а не просто го крепи временно. Ако ставаше дума за временно кърпене, щеше отначало да има едно подобрение, но после то да спре и лекарствата само да крепят нещата на това ниво. При правилно лекувано ОКР подобрението е много бавно, но не спира – дори след десет години пиене ще продължавате да се подобрявате. Не съм наблюдавал пациент повече от това време, но предполагам, че ако продължава да се лекува упорито, накрая вероятно ще стигне до етап, когато дори само триковете на поведенческата терапия ще го крепят прилично. Има тежки случаи, при които е възможно само поддържане, но те са сравнително малък процент – по-вероятно е да не сте сред тях.

    Начален ефект, пък дори и едва забележим, е редно да има още след 4 месеца от достигането на пълната доза на лекарството. (При някои болни се появява още след 2 месеца, но е възможно да се случите от по-бавно повлияващите се.) Не се безпокойте, просто се лекувайте. Ако изтекат 4-5 месеца и все още няма никакъв ефект, тогава мислете за смяна на лекарството. Не се обезкуражавайте от думите “едва забележим” – и най-слабият ефект е облекчение за болния от ОКР. Особено при положение, че при търпеливо лечение няма да се остане само с него, а непрекъснато, макар и бавно, ще се прибавя още ефект. 🙂

    Къде е проблемът при ОКР съм описал в записа по-горе. Наистина, конкретното западане на функцията не е в серотонинергична система, но серотонинергичните системи са, които могат да стимулират отслабналите участъци и да обърнат хода на болестта. (Затова и ОКР се лекува със серотонин-потенциращи антидепресанти. Точната картина е мъничко по-сложна, играят и някои други рецептори, но основата е тази.) Западането на функцията на n.caudatus трябва да е много силно, за да може да се различи на мозъчни графии – обикновено анатомичните промени са твърде деликатни, за да може да бъдат видени. (Затова и болестта е обратима, макар и трудно и бавно.)

    Изследване на серотонина в мозъка, което да може да хване тези промени – уви, засега го правят само патоанатомите. Но симптоматиката на ОКР е доста надежден критерий за наличието на такъв проблем. Не се безпокойте, лекувайте се и ще имате ефект.

    Reply
  86. shekila

    Здравей,Григор,благодаря ти, даваш ми надежда,а бях доста отчаяна днес. Психото каза, че може би ако не действа феварина след 2 месеца да го сменим с ципралекс,той е “по-нежен” антидепресант от анафранила, ти какво ще кажеш, да пробваме ли с цепралекс или направо с “тежката артилерия” :))

    Reply
  87. Григор Post author

    @sheklia: Есциталопрамът (ципралекс) е по-нежен към пациента, но се боя, че е по-нежен и към болестта. Ако искате, пробвайте с него – току-виж свърши работа, при различните пациенти е различно, няма как да се знае предварително. Но като цяло процентът на повлияване на ОКР от есциталопрама е нисък. Може да се наложи в крайна сметка пак да опрете до анафранила.

    Reply
  88. shekila

    Здрасти,Григор, отсъствах две седмици и нямах интернет. През това време попрочетох за т.нар. динамична психотерапия,ти знаеш ли нещо за нея и има ли полза при ОКР.Също така ми препоръчака електромагнитна стимулация на мозъка,имаше и друго име,но аз това запомних,имало добри резултати при ОКР,но какво точно прави тази електротерапия и имаш ли мнение за ползата и при ОКР.Поздрави!

    Reply
  89. Григор Post author

    @sheklia: Под името “динамична психотерапия” съм срещал голям брой напълно различни неща. От някои има полза при ОКР, от други не – моля за по-точно описание какво ще рече в конкретния случай това. С електромагнитната стимулация на мозъка нямам опит при ОКР, така че не смея да дам съвет дали е полезна.

    Reply
  90. Anonymous

    Здравей, под динамична психотерапия се има предвид, че в хода на лечение спрямо нуждите наклиенат се сменят няколко метода като се всключва психоанализа, арт терапия, хипниза и т.н., просто всичко е индивидуално и според нуждите на пациенат, затова и психолога следва да е добре обучен да владее повече методи и добре да открива тези нужди на пациента си. За транкениялната електромагнитна стимулация, се запознах с др. Марков, той има такъв апарат. От понеделник започвам 10 дневен курс всеки ден по 30 мин. Чета, че специално при ОКР имало добър ефект,а и говорих с 3 психиатри и те са за, в моя случай. При тази стумулация доколкото разбрах се получавало обръщане ан молекулите на невроните в мозъка или нещо такова, но да ти кажа все ми е тая, само да има ефект, че вече полудявам, това не е живот,а мъка, мъка за мен и за семейството ми, които изобщо не го заслужават. Ще пиша пак, много ти благодаря за вниманието. Дано да съм полезна и на други, така както си и ти.
    Поздрави!

    Reply
  91. Петя

    Отскоро научих за съществуването на ОКР като заболяване и започнах да се чудя дали аз имам това разтройство. Страхувам се, че съм забравила някой електрически уред включен. Например пресата ми за коса, скарата или котлона. Преди да изляза от къщи или да си легна ги проверявам като трябва да си повторя 9 пъти, че котлонът е изключен, 27 пъти за скарата и си повтарям по 3 пъти, че хладилникът е затворен. По 3 пъти проверявам и дали е заключено или дали пресата ми е изключена. Знам, че е странно, но не мога да спра да се притеснявам. Опитвала съм да заспя без да проверя уредите,но се сещам и посреднощ ходя да ги проверявам. Дори съм молила майка ми тя да ги провери, за да ми каже, че всичко е наред. Сякаш нямам доверие в себе си и когато проверя дали всичко е изключено или наред веднъж започвам да си мисля дали мозъкът ми не ме лъжи и примерно вратата е отключена, а аз си мисля, че не е и тогава отново отивам да проверя.

    Reply
  92. Григор Post author

    @Петя: В някаква степен това се случва на почти всеки. Ако обаче започне да става твърде често и силно, е добра идея човек да потърси някаква терапия. Като начало по-безобидна, някаква форма на психотерапия.

    Reply
  93. Мария

    Здравейте, от доста време се съмнявам, че имам ОКР, но бих искала да се консултирам с лекар, а не да се опитвам сама да се лекувам.
    Можете ли да ми препоръчате такъв, който е специалист в областта? Скъпо ли е лечението? (Знам, че здравето е най-важно, но все пак…) Благодаря!

    Reply
  94. Григор Post author

    @Мария: Повечето от специалистите в „Свети Наум“ са добри. Лично на мен ми е направил много добро впечатление доцент Петър Маринов, но той от няколко месеца е във Варна. Предполагам обаче, че понякога се връща и преглежда и в София.

    Reply
  95. Cvetelina

    Здравейте, г-н Григор Гачев, вашата статия силно ме заинтригува. Аз съм млада жена от гр. Пловдив и имам сходен проблем на описаните от вас симптоми, но ситуацията, в която се намирам, е направо бедствена! Бих искала да ви опиша подробно за какво става въпрос и евентуално да получа вашето компетентно мнение и насоки, но не бих искала това да излезе на настоящия сайт. Моля ви, бихте ли ми дал някакъв персонален имейл, на който мога да споделя подробно моя проблем?

    С уважение и поздрав: Цвети

    Reply
  96. Григор Post author

    @Cvetelina: Е-майлът ми е grigor в този сайт. Не бих посмял обаче да слагам диагноза по пощата. Мога да дам предположение за какво може би става дума, но шансът да греша е твърде сериозен – задължително е да се консултирате с лекар, който да ви прегледа лично.

    Reply
  97. Cvetelina

    Благодаря за отговора. Това означава, че моето писмо няма да остане анонимно? Т.е. ще се отпечата на този сайт? :((
    За мен диагнозата е повече от ясна, въз основа на описаните от вас симптоми – ОКР. Нямам съмнение, че и Вие ще стигнете до същото заключение. Аз бих искала да узная вашето мнение от чисто човешка гледна точка, но и на специалист разбира се…

    Знаете ли, като чуя думата психиатър, ми прилошава и като прочетете писмото ми, ще разберете причините. Та точно некадърни психиатри ме доведоха до това отчайващо положение….!
    Ще ви напиша за моя проблем сутринта, но ще се получи доста дълго писмо, за което предварително се извинявам. По-лесно щеше да ми бъде, ако имахте ел. адрес в abv.bg или gmail, но щом нямам друга алтернатива, ще пиша на този сайт. Цветелина

    Reply
  98. Григор Post author

    @Cvetelina: Не, писмата са строго непублични, точно както в abv.bg или gmail.com.

    За диагнозата – ако можете без нужното образование да поставяте повече от ясни диагнози, вероятно сте най-великият гений в областта на медицината, който се е раждал някога. Разбирам отчаянието ви, но ако и аз поставя грешна диагноза на фона само на е-майли, това ще подобри ли мнението ви за психиатрите и психиатрията? И кой ще е виновен за тази грешка?… Да, некадърни психиатри се случват, точно както и във всяка друга професия. Това не означава, че професията е за изхвърляне – само че не сте намерили кадърния човек. А става дума за здравето ви, така че да търсите заради разочарование грешните начини е не само много безразсъдно, но и много погубващо.

    Reply
  99. Hello Dolly

    Абе, какви са тези 4-5-10 години психотерапия, които препоръчвате тука – че те тия психични разстройства били болести за богатите ?! … Я дайте някакъв метод за домашно лечение ! ;-)))

    Reply
  100. ГЩШШК

    Здравейте. Страдам от ОКР, пия антидепресанта сертралин от месеци и не зная дали има ефект,май няма. Моето състояние е някак си по-странно от класическото ОКР. В началото може би всичко започна като класическо ОКР – разни ритуали да правя нещо определен брой пъти – например три пъти да се обувам и събувам “за да ми върви”. Когато бях на 8 близките ми пощуряваха от щуротиите които правех “за да ми върви”. Просто решавах,че ако не докосна нещо,ако не направя нещо по определен начин ,няма да са наред нещата. Това което ужасяваше близките ми е лизането на разни неща – по улици,по входове,навсякъде – просто решавах ,че ако не докосна с езика си асансьорната врата или някой стълб на улицата ,ще се случи нещо ужасно,някой ще умре. Маниите се сменяха. Като цяло още от дете съм си странен,страхлив,постоянно ме беше страх от болести. Не си спомням как започна всичко,мисля че гледах нещо по телевизията за мозъчни кръвоизливи и и тогава започна да ме преследва страх от мозъчен кръвоизлив,усеща направо как нещо ми се пука в мозъка.Общо взето цялото ми детство премина в такива страхове,интересното е че бяха на периоди – една грандиозна мания ме обсебва и после си заминава и идва друга. Страхувам се от някоя болест няколко месеца и си тровя нервите,после идва някакъв друг страх,данеби да умре някой близък и си мисля,че старата мания не е била толкова страшна,колкото новата.
    Дотук добре,всичко е много типично за ОКР,но проблемът е че тези разкази отразяват състоянието ми от преди много време. А аз посетих психиатър наскоро,когато вече фобиите и страховете са много по-грандиозни,по-ужасяващи,най-ужасното е че имам непоклатими свръхценни идеи и убеждения които са ирационални но не мога да се отърва от тях. Въобще мисленето ми и поведението ми изцяло са променени,деформирани до неузнаваемост,силно деформирани и не се припокриват с ничии описания на ОКР. Имам и телесни усещания,въобще сериозно се е деформирало възприятието ми ,мислите ми,объркан съм,мисля по странен фрагментарен начин,сякаш съзнанието ми е деформирано. Като че ли демон се е вселил в мен,напоследък започвам да го вярвам. Затова все се притеснявам ,че не мога да обясня добре на психиатърката как се чувствам,нямам думи как да го обясня. По цял ден мисля разни неща,дали това е правилно,премислям,обърквам се и не знам как да мисля,емоциите и чувствата ми са неясни,не ги разбирам,някак си раздвоени и разводнени ,често изпитвам гняв,объркване суицидни мисли. Живея с обсесията че съм обладан от демон,който ми причинява всичко това. Постоянно се страхувам,че ако помисля нещо неправилно или не направя по определен начин нещо, някак по свръхестествен начин нещо ще повлияе на мен и на действителността. Свръхценните ми идеи се състоят във това че съм убеден,че заради това че не съм направил нещо /например не съм станал както трябва от леглото,казал съм нещо което не трябва ,или съм си помислил нещо което не трябва/ наистина се случва нещо около мен. Например онзи ден като си правех прическа си внуших,че заради това че не съм оставил както трябва сешоара ще ми се сплеска косата и ще стане грозна. С ужас се гледах в огледалото данеби косата ми да се развали по свръхестествен начин и като че ли наистина се промени. Не ми пука особено за прическата,ами от това да не би нещо свръхестествено да влияе на нещата около мен. По подобен начин съм се страхувал,че заради това че не съм направил някой ритуал както трябва,ще ми се развали компютъра,котката ми ще умре или ще ми стане нещо.Най-големият ми и основен страх е данеби тези неща наистина да действат и аз имам “доказателства”,че това е така,че нещо има власт над мен. Доказателствата се изразяват в това ,че като се зяпам в огледалото ,или като гледам някоя част на тялото имам чувството ,че наистина е променена,. Например стрхувах се да не ми изсъхне кожата и да стане грозна и след това като се пипах май беше станала. А как да си обясня,че прическата ми имаше хубав обем и след 6 или по-малко 2-3 часа се развали. Разбирате ли – имам чувството че нещо си играе с мен и може да прави каквото си иска,аз образно наричам това нещо “демон”. Това което подклажда най-много страхът ми от тези свръхестествени сили които мисля че действа над мен и променят действителността е,че преди време проклех една жена и по-късно баща и който е бил възрастен е починал и аз си мисля че или духът на дядото ме преследва ,или проклятието се е върнало към мен. Жената ми беше учителка,а аз я проклех когато бях на 12,защото беше цербер и яко ни стягаше и то по най-гадния предмет математиката…Много зла беше.

    Пия от месеци тия таблетки и нямам подобрение като че ли…
    Нпример едно от нещата които ме мъчат през ежедневието е,че като правя нещо което ми е приятно и изведнъж защото нещо не съм направил някак си се нарушава удоволствието и не ми е хубаво…например любимата ми храна става безвуксна,просто някак си изчезва вкуса,заради това че не съм нааправил нещо. Или пък като слушам музика нещо навлиза в главата ми и не мога да я усещам,да и се кефя,някак си възприятията ми и въбобще функционирането на мозакът ми се променят,деформират,разцепват…И това е навсякъде -също и в секса,някак си усещанията ми ,емоциите се променят,”развалят”както казвам аз….например гледам някоя готина еротична снимка,кефя и се и изведнъж ,заради това че съм влезнал по неправилен начин в интернет или че съм докоснал,нещо което не трябва и самото ми усещане се променя и не мога да изпитам удоволствието ,възбудата ,сякаш се изпарява и гледам да направя ритуала за да почувствам пак както си е. Често ме мъчи безсъние,но не обикновено,ами много странно: Преди да заспя аз гледам телевизия. Като изключвам телевизора трябва да е по определен начин,като ходя до тоалетната трябва да не докосвам стената. И изведнъж ме обладава мисълта,че заради това че не съм изключил телевизора по правилния начин или не съм отишъл правилно до тоалетната и съм докоснал стената и нещо друго и заради това няма да мога да заспя.И изведнъж навлиза нещо в главата ми,някакво такова усещане реално физическо и се парализира съня ми,някак си изчезва желанието ми за сън,някак си се деформира и парализира мозъка ми,,всеедно нещо се намества във него…

    ТА ДА ОБОБЩЯ И ДА ПИТАМ ТОВА ,КОЕТО НАЙ-МЕ ИНТЕРЕСУВА.
    ТЪЙ КАТО СЪСТОЯНИЕТО МИ Е ИЗВЪНМЕРНО НЕХАРАКТЕРНО,УСЕЩАНИЯТА МИ И МИСЛЕНЕТО МИ СА ПЪЛНА КАША,НЕ СЕ ПРИПОКРИВА СЪС НИЧИЙ РАЗКАЗ ЗА ОКР,ВЪОБЩЕ СЪМ КАТО НЯКОЙ ДРУГ ЧОВЕК,МОЗЪКЪТ МИ Е ДЪЛБОК ОКЕАН ОТ ПРИЧУДЛИВИ,НАПЪЛНО НЕЛОГИЧНИ УСЕЩАНИЯ И МИСЛИ,ПРОСТО СЪМ СИЛНО ДЕФОРМИРАН,ТА МИСЪЛТА МИ Е ДАНЕБИ СЪСТОЯНИЕТО МИ ДА Е УСЛОЖНЕНО ДО НЯКАКВА ПСИХОТИЧНОСТ,ПРОСТО СЪМ МНОГО СТРАНЕН ,ОБЪРКАН,ЕМОЦИИТЕ И МИСЛЕНЕТО МИ СА НЕЯСНИ,НЕ ЗНАМ ДАЛИ МИ Е ЗАБАВНО,ТЪЖНО,ДАЛИ ИЗПИТВАМ ТЪГА ИЛИ НЕ… ТА НАЙ-МНОГО МЕ ИНТЕРЕСУВА ДАЛИ ЗА ДА СЕ ОПРАВЯ НЯМА ДА Е ДОБРЕ ДА СЕ ДОБАВИ НЯКАКЪВ АНТИПСИХОТИК….АЗ СЪМ МИСЛЕЛ НА СВОЯ ГЛАВА ДА ПОЧНА ДА ПИЯ АНТИПСИХОТИЗИ,КАТО НАПРИМЕР ХАЛОПЕРИДОЛ ИЛИ ТОРАЗИН…

    Reply
  101. Григор Post author

    @ГЩШШК: Така описаното състояние не е твърде странно за ОКР. Според мен това е ОКР с някои белези на ОКЛР.

    Сертралинът се използва за лечение на ОКР, но трябва да бъде даден в достатъчна доза и пит достатъчно дълго време.

    Достатъчната доза е задължително да я прецени лекар, който ви е преглеждал. Обикновено е около 200 мг на ден, но може да е повече или по-малко в зависимост от конкретните особености. Дози от 100 или по-малко милиграма на ден обикновено имат ефект само при много леки състояния (вашето, уви, не е от най-леките) и при много дребни и слаби хора (тегло не повече от 50 кг.)

    Достатъчното време обикновено е 3 до 4 месеца от достигането на пълната доза, за да се забележат най-първи ефекти. (В редки случаи някакъв ефект може да се наблюдава още след втория месец.)

    Ако пиете доза от порядъка на 200 мг 4 месеца или повече, и въпреки това няма абсолютно никакво облекчение, аз бих препоръчал да помислите за добавяне на анафранил. Дозата отново трябва да я прецени лекар, който ви е преглеждал; обикновено се налага да се стигнат около 300 мг, но може да е повече или по-малко в зависимост от конкретните особености. Също, анафранилът има като цяло повече странични ефекти от сертралина и е по-вероятно да не бива да го вземате по някаква причина. НЕ предприемайте самоинициативи в лечението – задължително всичко трябва да е под контрола на опитен лекар! Психиката ви не е нещо, което си струва да отиде по дяволите заради глупава грешка.

    При по-тежки случаи на ОКР понякога се наблюдават психотични ефекти. Прибавянето на антипсихотик към лечението на ОКР обаче е „висш пилотаж“ – да става под строгия контрол на опитен психиатър е дори още по-задължително, отколкото при основното лечение. Лекарят е, който трябва да реши дали да го направи. В никакъв случай не пийте на своя глава! Още повече, че най-често при нагласяване на адекватно анти-ОКР лечение психотичните ефекти най-често също отслабват и си отиват. Мислете в тази насока.

    Reply
  102. ГЩШШК

    Пропуснах да кажа ,че сьм на 150 мг сертралин.
    А ако пия 300 мг анафранил това излиз оклоло 6 опаковки. Анафранила поема някаква част от цената ,в книжата ми е записана работната диагноза БАР , за да мога да получавам лекарстжа с намаление. Знаете ли дали касата опуска анафранила с намаление на хора с диагноза БАР ,или трябжа да се плаща отделно. А може ли да си добавя 25 мг анафранил кьм сертралина без консуктациа. А какжо трябжа да кайа на лекарката за да ми добажи анафранил или нялои бензодиазепин защото много ми мопагат,например пробжал сьм ривотрил от роднини на които е изписжан.

    Reply
  103. Григор Post author

    @ГЩШШК: 150 мг сертралин са малко мъничка доза за средния случай. За човек с тегло около 70 кг, в добро здраве, без особени метаболитни и биохимични особености и при класическа картина на заболяването обикновено се предписват 200. Не променяйте обаче дозата без преценка от лекаря ви!

    Анафранила го има и на хапчета по 25 мг, от тях трябват доста по-малко опаковки. Нямам спомен дали касата отпуска анафранил с намаление за БАР – нужно е да попитате, най-добре лекаря си.

    Абсолютно задължително е да попитате лекаря си и дали можете да добавите анафранил към сертралина, или пък да замените сертралина с анафранил – той ви познава несравнимо по-добре от мен. От бензодиазепини бягайте – към тях се развива първо привикване, а след това и пристрастяване! Седмица е безопасен срок, месец – най-често също, но ако ви ги предложат за постоянно лечение, не се съгласявайте. Не лекуват, само подтискат симптомите, не е едно и също!

    Reply
  104. Joanna

    Здравейте на всички във този форум.Много се радвам ,че намерих тази малка но доста стойностна страничка, Григоре благодаря за материалите , които дават доста информация. Аз съм също доста потърпевша от нашите светила в т.нар наука психиатрия , за съжаление живеем във време в което отключването на психичен проблем е повече от възможно, а застраховани няма. При мен нещата са от доста време…като в началото всичко започна с обикновени паники…Близо 5г ме лекуваха невролози и то предимно с бензодиазепини, като успях да си завърша висшето образование, въпреки тревожностите , които ме обземаха.За съжаление не успявах сама, колкото и да си внушвах , че съм добре , а родителите ми твърдяха,да си казвам,че нищо ми няма.Нервните болест ти отнемат енергията. За пръв път отидох на психиатър 2005г , крайно изтощена, защото страховете рядко ме пускаха и свикваш да живееш вечно на щрек – звънне телефона стряскаш се,по-силен звук пак подскачаш…и знаех какво, ме чака на другия ден – отново борба с неща , които не знаех от къде и защо идват, стягания в сърцето, сърцебиене. Обикновените хора ми изгледжаха вече крайно невероятно нещо- при все ,че съм доста смела от това което помня като щастливи мигове в живота си.Отличничка, борбена, но чуствителна. Най-лошото е ,че губиш почва под краката си и започваш да живееш в един странен филм на натрапливости и страхове, не смееш да кажеш какво те тормози а за околните си само проблем. 2005 ми изписха Сероксат- които не пих дълго време тъй като родителите ми като изчетоха листовката ,направо ми казаха ,че това е абсурден експеримент което правя със себе и те твърдо не ме подкрепят в него! С или без успех пих малко време антидепресанта , Ривотрила вече беше дежурното хапче в джоба ми, все пак беше изписано от лекари и за момента ми даваше някакъв резултат.Успявах да се справям, що годе и с работа предимно офисна и по-скоро тя пак беше като част от терапията, по съвети на близки.Което е странно защото , на работа се ходи не да се лекуваш а да изкараваш пари най-малкото примерно , да не говорим, че би трябвало и да ти харесва. Е издържах близо 2г още кретайки с хаповете в чантата, с паниките с тревожността, недоспиването…и доста задълбочаваща се депресия. Да не говоря ,че де що е имало билка и чайче го бях пробвала, но с елементарни неща се справях достаа трудно , което в очите на болния още повече депресира. Мислите как излизам и получавам паника и губя контрол над систуацията вече бяха част от мен.За всичкото време осъзнавах,че се оплитам още повече, с болка съм молила сестра ми да излезе с мен за да преодолея даден страх и да се свърши това , за съжаление тя беше заета с това да гради собствения си живот и едва ли мога да я упреквам,помня ,че ми повтаряше ,че така искам да съм сама и за това съм така.От най-засмяния човек в семейството, аз предпочитах вече да прекарвам по-голямата част от деня в стаята си търсеща решение на проблемите в собствената ми глава. 2007 почнаха експериментите на 4км , когато вече се върнах и реших ,че трябва да се “лекувам”. За бездушието там няма да говоря помня ,че за месец и нещо ми смениха поне два три вида антидепресанти като Серопрам, Ципралекс, Иксел …За малък период от време мбеше вдигнал на карак един венлафаксин, но испански вариант който махна за малко тъмните облаци около мен и пак бях уверена да шофирам да излизам спокойно , да се разхождам , въпреки ,че винаги имах натрапливата мисъл за сърцето си-все това ми тегнеше някъде дълбоко закътано . За един малък период се почуствах нормална , даже с настроение отново …докато опаковката на т,нар испански вариант не свърши …нямаше от къде да го взема …и трябваше да мина на българския вариант Велаксин, очаквайки ,че всичко ще ок …да ама не получих достаа силна тревожност , която вече не беше моята собствена а и от самия антидепресант и понеже нямаше с какво да се премахне тревожността , пак ривотрил..отивам при лекарката – казва за съжаление нямам какво да направя повече оправяй се сама…Отворих пак интернет и почнах да чета доволни и недоволни пациенти и психиатри и начини за справяне и попаднах на Р.Димитров.Много добро отношение , не мога да се оплача , явно искаше да ми помогне човека….но като се започнаха едни луди комбинации от антидепресанти и антиписхотици , любимия му ривотрил , към който нямало пристрастяване! През две седмици се сменяше схемата , като аз все очаквах нещо да “проработи” …и колкото и да минаваше времето , все пак имах някаква надежа и се доверявах напълно. През цялто време не съм спирала да ,чета книги с които да се опитвам да си помогна сама …за физически упражнения за съжаление не ми стигаше енергията. След серия опити безуспешни ми се каза ,че това е хистерия и не се лекува…само че на фона на major depression и генерализирана тревожност…Иди дойди ще приема ,че съществува хистерия ама айде поне другите две да ги нямам…та да мога поне малко да се справям с това което му казват живот. Като никога не съм имала хистерични припадъци и т.нар акушерска ръка или каквото и да е там , не разбирам същността на хистерията ако е това нещо. Пак не се отказах …отивам на друг доктор , жена , предразположнена добра …започвам Анафранил…крайно не вярвах вече в никакви хапове и се проклинах, че съм ги започнала и все си повтарях ,че има хора , които се борят с много по-тежки неща и успяват…Помня ,че работех и тогава , въпреки,че от Анафранила в начало имах доста голяма сънливост или просто организма ми имаше безкрайна нужда от това.Едвам отивах в офиса ,чаках да минат няколко часа и да се прибера да легна …постепенно това отмина и малко по-малко “обърканата реалност” започна да се нарежда даже помня как започнах да мисля за други занимания освен за това да бъда добре…рисувах, започнах май че да гледам филми получавах неприятните странични ефекти като сърцебиене и сухота в устата някъде към един месец бях на Анафранила, изведниж нещо се отлепи от мен и се върнах в реалността , даже това което работех ми стана интерсно, започнах да рисувам…… казах за тези ефекти …хоп смениха го със Золофт , от който пък бях тревожна…Като краен вариант отидох на магнитна стимулация , която общо взето не даде никакъв ама абсолютно никакъв резултат.Лекаря от Военна болница ми каза да спра всичко …ей така просто спирам , може пък да се оправя…това се случва миналото лято. Спрях всичко, което пиех …започна се едно безсъние, едни като токове в тялото, оставих само 0.5мг от ривотрила поне да мога да спя, но и той не помагаше.Дни наред карах без сън , ужасна депресия , когато започнаха натрапливи мисли за самоубийство. Осъзнавах ,че са мисли и се опитвах да бягам от тях , страха от тях беше голям , напрежението и тревожността , което ми съдаваха още повече, света навън тотално объркан …И пак се опитвах да си спомня , коя съм и че, това е една ненормална ралност . Не смеех да кажа на никой за мислите опитвах се да се боря сама…Докато една вечер просто не се нагълтах с по-висока доза Сероквел – 600мг ( която ми казаха,че била лечебна! ) дали заради гадните мисли или да се махне този ад от мен не знам кое точно….Пирогов …и борбата отначало…дни преди да ми се случи това имах някакво преживяване насън или не знам какво точно беше но , все едно ,че беше реално и това беше някакво ужасно място , нещо като ада за който говори църквата. От онази злополучна нощ е изминало доста време…сега пия сероксат 40 мг , без никаква особена полза, преследва ме мисълта за грях , който съм сторила да посегна на живота си, света ми е объркан, депресията ужасна…Лекарите ми се струват експерименататори без особен интерес какво е на пациента – най-малкото тези лекарства се спират по схема и под наблюдение на лекар! …искам пак да се събудя и всичко това да е някакъв филм без мое участие…Реално само Анафранила ми е помагал до някаква степен и българския вариант на венлафаксина – Лароскин, който обаче сега може би ще увеличи и тревожността. Натрапливите мисли са ужасни и се чудя само как да заспя за да ми отпочине мозъка, но и това е трудно.Опитвам се да съм само тук и сега но мноого трудно а съм изгубила надежда…Остава ми ЕКТ , което ми казаха ,че няма да има полза при мен – било нелекувано паническо разстройство, което се усложнило…Има ли смисъл евентуално пак да пробвам Анафранила? След толкова екперименти дали вече биохимията не е тотална каша и да съм резистентна.
    Срещнах се с един човек , който се занимава с йога от 50г и като видя какво съм изпила, каза започвай йога и махни всички лекарства…Как да стане това като нищо не е нормално вече. И за шизофренно разтройство са ме лекували , от което нищо ама нищо не се получи,защото ме вкара в по-голяма депресия…но и да е шизофрения искам да пия нещо с което поне да има поддържане .Д-р Димитров ми беше казал , ако е шизофрения, до сега щях да те направя да си ок.
    .Дали да не питам отново лекаря за Анафранила пак? Ако някой има бегла идея как мога да си помогна …ще бъда малко да се каже благодарна. Пробвала съм и Рейки …Спрях почти напълно месото , храня се диетично но това далече не ми оправя главата и състоянието…, а и се питам кой може да изправи една объркана мисъл…Как се получи това с Анафранила….Дали няма да проработи пак , защото от разни мнения съм чула ,че след като се приложи едн два пъти е до тук , след това няма задействане….Страх ме е да не дойдат гадните мисли пак въпреки,че знам че не трябва да обръщам внимание….но просто не знам как , как да се върна в обикновената нормална реалност в която душата ми да има покой…:(((
    Поздрави на всички….и Ви желая никой никога да не се среща с подобни състояния.Те отнемат всичко , което имаш. А подкрепата е абсолютно необходима. Повече от сигурна съм…

    Reply
  105. Григор Post author

    @Joanna: В моите представи за света както йога, така и рейки са видове психотерапия. Иначе казано, при леки състояния могат да помогнат много добре при определени пациенти. (Уви, ако рейки не ви е помогнало, вероятно не сте от тях.) Също, дори при тежко, но закрепено чрез лекарства състояние при някои пациенти могат да са много полезни в поддържането. За повлияване и вдигане на по-сериозно състояние обаче си трябва лекарствена терапия. Уви.

    Дотук имате огромен опит с лекарства. Набелязали сте някои, които помагат. Моят съвет е – разчитайте на тях. Като цяло: анафранилът върши по-добра работа, но има и повече странични ефекти. При различните хора както разликата в качеството на резултата, така и разликата в силата на страничните ефекти е различна. Оттук според мен трябва да тръгнете в избора си. Ако анафранилът дава доста по-добър резултат от венлафаксина, а страничните му ефекти са приемливи, изберете него. Ако разликата в резултата не е голяма, а страничните ефекти на анафранила са тежки, изберете венлафаксина.

    Също, венлафаксинът има норадреналин-потенциращ ефект, който анафранилът почти няма. Преценете доколко този ефект е нужен при вас. Ако сте на анафранил и усещате непрекъсната слабост, безволевост и липса на енергия, пробвайте венлафаксин. Ако пък сте на венлафаксин и усещате непрекъснато напрежение, подтик за движение, нервност (не ги бъркайте със страх и безпокойство – различни неща са!) и т.н., пробвайте анафранил. Преценката се прави най-добре след като основното оплакване – страхът и паниката – вече е значително повлияно.

    Един месец пиене обикновено е на границата на достатъчно, за да повлияе типичната депресия. Съветът ми е да пиете каквото сте избрали поне 2 месеца, за да можете да се ориентирате за ефекта му. Това, че след едно-две използвания лекарството губело ефекта си, го чувам за пръв път – познавам пациенти, които са спирали и почвали пак десетки пъти, и ефектът дори не е отслабнал.

    Ако съдя по описанието, с гаранция не става дума за шизофрения – изглежда като паническо разстройство на депресивна база. Което може да означава, че ще ви трябват мъничко по-високи дози от типичните – примерно 100 до 150 г. анафранил или венлафаксин (при някои пациенти се налага дори повече). Задължително обаче говорете тези неща с лекаря си, преди да предприемете каквото и да било. Да разчитате на съветите по Интернет на непознат човек е, повярвайте ми, лоша идея!

    Reply
  106. Joanna

    Григоре ,
    Много блгодаря за отговора….Ще ми се йога и рейки да можеха да ми помогнат:)
    Естествено ,че не предприемам самолечение , а понякога си мисля ,че аз знам кой най-добре ми е действало от тази безумна химия с която вероятно бабите ми никога не предполагали до къде може да се стигне.Не разбирам защо винаги ми се сменяше антидепресанта , като от все нещо съм имала полза поне можеха да опитат да променят дозата или да добавят нещо…Венлафаксина ме е страх да не даде тревожност като страничен ефект, особено дози над 150мг …преди време на тях беше ок , да ама лека трвожност …Анафранила плавно постигна ефекта и ме извади от моята “реалност” и ме сложи обратно в истинскта ….Волята ми куца да …ако преди се хващах с желание за всеки метод който намирах , утвържедния…Сама си измислях занимания…. с времето се чуствам объркана и изтощена …обезверена най-лошото…и за обсебване и магии са ми говорели. При Гелеменов се дигнах да отида за обсебване, който каза ааа да всичко си има цена, не каза дали го има изобщо … една молитва 40лв айде няма проблем и 140 да са ше ги дадем полза да има….да ама не. Общо взето с направления почти не съм ходела , за да благоволят наши доктори да обърнат внимание, едно е такса 2.90лв друго е 60 лв…което пак е абсурдно , ама като си на зор тва е …четеш сам там дето не ти е работа и сам се опитваш , ако стане ако не …
    Родителите ми само като видят листовката на някой от тези илачи …настръхват и казват пиеш ги на твоя отговорност …реално всеки да ги прочете ще каже тея за решили да ме затриват не да ме лекуват:) Е опитвам се да се надсмея на всичко това ама ми е все по-трудно, щото кашата е голяма. Преди време ставах сутрин и сама на стадиона по десет обиколки и се чуствах като преродена, сега до супера страх да не ми стане нещо…
    Това ,което забелязвам е че паметта ми е доста неуслужлива от гледна точка на запаметяване или тоя мозък като се се е заел да цикли поне да измисли нещо ново:) Преди 2-3г работих с визуализации и нещата май се получаваха, сега не знам защо не става пак…все едно наистина нещо не достига там горе да се проведат някакви нормални импулси. Звънях на доктора си вчера , и каза аа по-добре си …той даже не ме е видял 🙁 Защо при тези състояния не работи това да си кажеш ааа днес съм добре и то просто да е така. Поне съм забелязала,че ако се повлияе депресията и тонуса на човека е що-годе нормален и натрапливостите някак си започват да се разреждат -тоест обикновения свят ти става по интерсен и странно не се насилваш да си вярваш …нещата просто се получават. Поне нещо подобно се получи с Анафранила
    …Не знам ,отговори не намирам на много въпроси , но за съжаление виждам ,че доста хора са с такива проблеми ако преди беше рядкост…Та така…

    Reply
  107. Григор Post author

    @Joanna: Ако някой предлага да ви лекува от психичен проблем с молитви и ви иска пари за това, бягайте от него като от чума. Такъв човек е измамник, който се опитва да се представи за духовна личност, за да прави пари от човешкото нещастие. Едно, че ще ще останете без пари, които са ви нужни, за да се лекувате. Второ, че ще похабите ценно време, през което при правилно лечение можете да се подобрявате. И трето, че ще финансирате правенето на пари от човешкото нещастие с измама. Не бива.

    Венлафаксинът не бива да дава тревожност. Нервност би могъл, но тревожността говори, че ефектът не е постигнат напълно, или нещо друго не е наред.

    При вашата ситуация бих посъветвал да изчакате още мъничко време, за да се убедите дали сегашното лечение има ефект. Седмица или две няма да са фатални. Ако няма забележимо подобрение, бих ви посъветвал да говорите с лекаря ви да смени лечението с такова, което е давало добър ефект – венлафаксин или анафранил, според което преценявате, че ви е повлияло по-добре.

    Reply
  108. Dolphin

    До Григор:
    Здравейте, много полезна статия. От около 12-13 години изпитвам безпокойство и тревожност заедно с натрапливи лоши мисли. Това съвпадна със завършването ми на гимназия в провинцията и започване на следване и преместване в друг град, където живея и до днес.

    Безпокойството е свързано с това, че постоянно се страхувам, че нещо лошо ще се случи с близките ми. Това е ежедневно. А мислите са от различен характер, които не искам да коментирам сега, но наистина неприятни и ги осъзнавам като ирационални. Те отчасти отговарят на описаните по-горе в статията обсесии. Също почти всеки ден проверявам поне по 2-3 пъти дали съм изключила готварската печка, духалката, парното, бойлера, и т.н. и ми се е случвало да се връщам обратно по стълбите от входа или в по-лош случай от средата на пътя към работата.

    Като цяло нещата са на приливи и отливи. Имам по-трудни периоди, които се редуват с по-леки и после пак по-трудни. Преди 5г. за първи път започнах с Ципралекс, спрях го, после Есберикум и Депакин Хроно. Спрях и тях след 1 година, тъй като освен напълняването друг ефект нямаше.

    Сега отново, от 2 месеца вземам Деанксит (1-0-0) по препоръка на личния лекар. Не мога да забележа промяна все още. Рано ли е да има резултат от лечението? Колко време трябва да изчакам, за да видя дали има ефект?

    Reply
  109. Григор Post author

    @Dolphin: Деанкситът има доста бърз ефект, и моментен, и като цялостно повлияване. Ако за 2 месеца няма промяна, от лечението няма резултат – или дозата, или лекарството не са необходимите ви.

    Есциталопрамът звучи като подходяща идея за лекуване на подобно нещо. Депакин Хроно – донякъде също. Ако не са имали ефект, бих мислил за лечение или със SNRI препарат, или за проба с прилична доза анафранил (по правилата за лечение на ОКР, има ги в записа). Попитайте лекаря си какво мисли за венлафаксин или още по-добре за сертралин. Ако преценява, че не са подходящи за вас, го попитайте за анафранил.

    Мислете и за психотерапия. Може да е нещо много просто – при една моя пациентка чудесна работа свърши импровизирана от натъпкан чувал боксова круша, която виси в коридора ѝ и яде зверски бой по петнайсетина минути три-четири пъти дневно. 🙂 Колкото по-непривична и странна ви изглежда идеята да размахвате юмруци, толкова по-вероятно е това да се окаже добро лечение.

    Reply
  110. Joanna

    Ех как ми се щеше да приложа това с боксовата круша много по-рано , звучи като добра алтернатива. Знам ,че спорта е много добра идея ,лошото , че лично аз се чуствам без енергия в момента, за настроение изобщо да не говорим…Самата идея ,че ние сме тук и сега , обаче в главите ни да е някаква натраплива мисъл на мен не ми звучи никак нормално:) Просто годините борба с такова нещо , тотално променят човека….В годините натрупани с паника си остана си с

    Reply
  111. Joanna

    ……си останаха лоши спомени и натрапливости , които не виждам как хапче може да промени….Особено мисълта за сърцето не знам защо никога не ми се изби от главата:( Докато наоколо чувам само “мисли положително, сама си го правиш”….А усещането, че не си тук изцяло , че си откъснат от обстановката ….пак на тези състояния ли се дължи? Извинявам се за прекъснатия пост.

    Reply
  112. Григор Post author

    @Joanna: Дори ако се чувствате без енергия, търсете начини да се стимулирате да действате – особено разни „победителски“ неща (оттам и боксовата круша). Лошите спомени и натрапливостите се лекуват с времето, през което хапчетата ви помагат да се чувствате добре. А усещането, че не си тук изцяло, е вярно – тези състояния постоянно те карат да мислиш за някакви евентуални неща, а не за тук и сега.

    Reply
  113. Joanna

    Григоре , да питам ако си наясно…до каква степен тези натрапчивости особено ако са за болест са опасни…тоест вероятни? Имаш ли такъв случай в практиката ….и това да си тук ама да те няма много ли се казва дереализация? И другият ми въпрос какво е това хистерия , която толкова отявлено ми каза Д-р Р.Димитров ,че имам и категорично каза ок си но ще си ходиш така..какви са тези конверзионни разстройства и на какво се дължат….Твърдеше ,че “оправил” един негов пациент с пет антипсихотика….????, което ми се вижда абсурдно….ако трябва и да ходиш на работа…Благодаря за отговора предварително А с такива надписи да се окуражавам ми е цялата стая..то не е бе Луиз Хей, Дорийн Върчу ….мани мани…

    Reply
  114. Григор Post author

    @Joanna: Надписите не вършат много работа – трябват действия. За лечението разликата е огромна.

    Натрапливостите са вероятни обикновено в нулева степен. Някои по-реалистични са вероятни в пренебрежима степен, примерно това да те удари метеорит или да те ухапе носорог. За здравни цели, ако нещо е натрапливост, следва автоматично да бива смятано за нереално да се случи наистина.

    Хистерията е заболяване. Добър източник за него е англоезичната Уикипедия: http://en.wikipedia.org/wiki/Hysteria. Моите впечатления са, че ако ОКР-то бъде повлияно добре, депресията също престава да е особен проблем.

    Reply
  115. веселин

    Здравейте,

    Ще се включа пак, защото неволите на Joanna са ми до болка познати. Joanna забрави го този Рали Димитров и всичко, което ти е казал. Година и половина си изгубих при него. Наслушал съм се на лафовете му: “Ако беше шизофрения, отдавна да съм го оправил вашия син”, “Страх ме е само от деменция и ОКР”, “О, това е тежък случай – комбинация на хистерия и ОКР”, “Повярвайте ми само нагревки /демек електрошокове/ ще го оправят”. Да не говорим колко лекарства сменихме. Този човек според мен е за затвора. Далеч съм от мисълта да ви давам акъл, но единственото, което влияе на моя син е Анафранил – не по-малко то 250 мгр. Евентуално при увеличаване на тревожността се добавя и малка доза антипсихотик. Но не си въобразявайте, че може да има бърз ефект. При моя син, след първоначалното подобрение, вече 7 месеца няма почти никакъв ефект. По цял ден лежи в къщи и мисли. Но аз съм се убедил, че друго лечение няма.

    Reply
  116. Joanna

    Ами да за него е хистерия …но след комбинациите които направи и ривотрила, който го изписва като бонбони аз не знам какво може да ме оправи вече…по този начин се става резистентен да не говоря за обяснението…ще търпиш и ще траеш….нямам думи…просто наистина не знам как мога да се измъкна сега сероксата, който е на 40 мг изобщо не ми действа ,най-малкото на депресията…и пак не обвинявам и казвам ми да може би може толкова …но като се сетя как през две седмици сменяше терапията …ми кон трябва да си, за да издържиш …аз ли съм виновната или той…нямам идея . И на електростимулация ходих пак по предписание …грам ефект няма за пари не говорим но , при което във Военна болница ми казват ми спирай всичко…ей като се почна едно безсъние месеци, едни кризи наистина нямам надежда…до момента до който сама се опитвах да си помагам и бях с всичкия си , след тези експерименти не знам какво е останало от мен …

    Reply
  117. веселин

    Просто не знам какво да те посъветвам. Аз съм минал през 9 психиатъра, но не смея да ти препоръчам нито един от тях. Мога да ти кажа само, че когато сина ми беше в Александровска болница се събра цялата клиника специално за него – не че откриха нещо ново- продължиха терапията, която вече бях установил, че е единствено добра за него. Но все пак съм им благодарен за загрижеността. Би могла да опиташ и ти. А иначе единственият психиатър, за когото съм чувал само добри неща, но не е лекувал сина ми е Стефан Кръстев именно от Александровска болница. Не е лекувал сина ми, защото в момента лекуващата му лекарка /ако мога да я нарека така/ е от същата болница и не върви да отида при нейн колега.

    Reply
  118. веселин

    Телефонът му, който жена ми е извадила от интернет за теб е 0889609081 д-р Кръстев МА

    Reply
  119. Роси

    Здравейте!
    Вече втори ден чета за ОКР, след като случайно попаднах на сцена от филм, където се споменаваше диагнозата. В действията на актьора, открих неща които прави и детето ми. След като се разрових в интернет ,прочетох доста за симптомите на болния които съвпадат с поведението на сина ми. Той е на 9г. и до момента смятах , че може би е нормално , че това са периоди от развитието на детето … но явно съм се заблуждавала. В момента той е в период в който мие ръцете си често. Но не със сапун а напротив- набързо и със студена вода. След всяко ходене по голяма нужда (слава Богу веднъж дневно), съблича дрехите си и се къпе. Също така (не винаги ,но го прави), гаси и светва лампата по няколко пъти преди да остави копчето на мира. Като седне да пише домашно и види че някоя буква не е написана хубаво, започва да повтаря с химикала мястото където не е както трябва ,докато напълно я обезобрази, след което се ядосва и хвърля химикалката надалеч. Развали си краснописа и успеха в училище.През лятото бяхме на почивка и през деня добре, но вечер в ресторанта не смееше да пипа храната с ръце да не би да е пипнал нещо мръсно и от страх да не се зарази отхапваше от филийката направо с уста, без да я пипа с ръце. Това поведение страшно ни изнервяше , но се опитвахме с примери да покажем че няма опасност( например аз пипнах “страшния стол” и след това си облизах пръста ) и като че това го успокояваше .. до следващата вечеря. Това отмина и дойде друго – тичайки с децата в игра на футбол ,сина ми се разсейваше като буквално през минута повдигаше ту единия – ту другия си крак за да провери дали не е настъпил кучешко ако (понеже пренася зарази) . Като по-малък си спомням ,че имаше ритуал на ходене до тоалетна – трябваше да се събуе по определен начин, да отиде до мястото по определен начин и след това по определен начин да се обуе и ако нещо се объркаше се стигаше и до плач. Има и още неща ,но те са отминавали по-набързо и са позабравени. Искам само да спомена, че с баща му сме били винаги в много добри отношения и децата ни никога не са били свидетели на груби сцени между нас. Викове и крясъци се чуват само от караниците между двамата ни сина). Винаги гледаме да решаваме проблема с говорене, но почти никога не се получава и тогава се стига до заплаха с наказание(понякога ефективни), което се изразява само и единствено в забрана за достъпа до компютъра(това ги притеснява). Също да спомена ,че аз и таткото сме почти нон-стоп на работа а за децата се грижат бабата и дядото, за което много съжалявам, понеже изпускам много от моментите и времето в които малките имат нужда от родител до себе си.. Незнам и не ми идва на ум какво отключва тези периоди на странно поведение, дали като родители с баща му нещо някъде не грешим в действията или бездествията си. Сигурно ще посетим детски психолог, но след като Ви открих, ще се радвам да чуя и съвет от Вас. За 2 дни четене ,никъде не срещнах за състоянието при деца(освен тук на вече порасналия ГЩШШК) Исках съвет за начина по който да реагирам, какво да кажа или направя след като се започне щракането на лампата например ( явно със забележки няма да стане а може би по-зле ще става), какво да кажа като пусне кранчето на чешмата на макс и се намокри до лактите докато мие ръцете си за 100тен път, как да постъпя като се къпе за втори път в рамките на 2 часа ,само защото е ходил по г. нужда…. Иска ми се да не се стига до медикаменти, искам да знам как да му помогна с думи и действия така че да не го ядосам или обидя. Страх ме е да не се задълбочи състоянието му.
    Ще съм благодарна ако някой ми даде съвет или подкрепа … или успокоение ако е минал по този път с детето си и сега всичко е ОК.
    Благодаря предварително!
    Желая повече позитивни моменти на всички!!!

    Reply
  120. Григор Post author

    @Роси: Не смея да дам диагноза за дете – не случайно педиатрията е отделна специалност, при децата много неща са различни, особено в тази сфера. По описание действително напомня извънредно много класическото ОКР. Абсолютно необходимо е обаче да го види добър детски психиатър. Уви, аз нямам контакти в тази област и затова не зная кого да препоръчам. Напълно ОК е да споменете, че действията на детето ви приличат на това и това. Детският психиатър обаче е който може да прецени дали диагнозата е тази, а също и да даде лечение, подходящо за дете на тази възраст. Аз не смея да поема отговорността – нямам необходимите познания и опит.

    Reply
  121. Роси

    Благодаря Ви много за бързия отговор! Невероятно е, че има хора като Вас, толкова отзивчиви към проблемите на другите. Поздравления! Хубав ден желая)

    Reply
  122. веселин

    Роси, здравейте

    Ако сте от София, вижте д-р Славчев от детската психиатрия на Александровска болница.. На един приятел дъщеря му е с ОКР и той е много доволен от него. Аз също съм ходил веднъж при него и ми направи впечатление, че е много внимателен. Синът ми обаче вече беше навършил 18 години и той само ни консултира, но не прие да го лекува.

    Reply
  123. веселин

    Роси, моят съвет е да не отлагате, а да отидете час по-скоро на лекар. И ние така си мислехме, че е от възрастта и че не е нещо сериозно и загубихме около 8 месеца, докато намерим лекар, който да му постави диагноза и да ни обясни, че нещата са много сериозни. Имайте предвид, че за ОКР се казва, че колкото време е траяла болестта, толкова време ще трае и лечението. Моят опит засега показва, че това твърдение може би е вярно

    Reply
  124. Joanna

    Веселине,
    Благодаря за информацията!…Да знам,че д-р Кръстев е добър…за съжаление аз бях там при друга докторка, която грам внимание не ми обръщаше въпреки усилията ми да и обясня какво точно и как ми е действало…аз влязох на един медикамент- с мисълта да увелича дозата но да имам наблюдение от лекари.Уви, с учудване установявам ,че медикаментите ми са тотално сменени – обяснение не се дава-все пак , колкото и здрав разсъдък да има в теб се взима предвид,че го нямаш! Психоложката ме пита ми защо например не си се гримирам в болницата – аз бях на системи даже и нямаше грам логика в това което ми говори, почуствах се напълно безпомощна.Излязох с влошение, в докумените пише Подобрение !!!! 250 мг Анафранил са пфффф максимума който май че може да се приеме….При все ,че е тежък медикамент и дава ужасна умора не се учудвам, че момчето лежи по цял ден…Но и ако те не работят за “болестта” Рали Димитров се оказва прав, че няма лечение…, поне не с медикаменти:(

    Reply
  125. Joanna

    На майката лично аз , като достатъчно минала по този път: помислете по скоро за добър детски психо терапевт . Навсякъде ще прочетете,че при ОКР психотерапията е повече от задължителна. Лекарствата няма да влязат в душата на детето, могат да лекуват симптом като тревожност например.Да ако толкова са необходими медикаменти ок, но не и преди да е пробвано всичко останало…Хубаво е ,че го забелязвате. Аз като малка също помня имах толкова ритуалчета,че никога не съм се и замисляла,че може и такова нещо да са. За котлони и изключени печки традиционно…за това дали ще ми “върви” особено на изпити също. Това би било логично да е някаква неувереност в детето, несигурност,неудовлетвореност …Съзнателно то я проявява с действията си. Това от мен…

    Reply
  126. Григор Post author

    @Joanna: Анафранил може да се взема и до 300 мг, ако нямате чернодробни или бъбречни проблеми, или не сте доста малко килограми. Също, начало на подобрение може да се очаква след средно 3, понякога дори 4 месеца след достигане на пълната доза. Също, той не дава умора – ако се чувствате без сили, това по-скоро би говорело, че имате нужда и от SNRI компонент в лечението.

    За ОКР психотерапията е достатъчно само при най-леките случаи, и дори тогава е нужен отличен терапевт, изключително волеви пациент и страхотно упорство. В повечето случаи психотерапията сама по себе си е недостатъчна. А ако това дете е с ОКР, при такава симптоматика то няма да е лек случай – тоест, психотерапията най-вероятно ще е и без ефект, докато не се постигне добро медикаментозно повлияване.

    Reply
  127. ГЩШШК

    Здравейте,да ви разкажа новите си премеждия с моето ОКР. Това чудо е заело центарлна част от психиката и животът ми. То е част от мен и ще трябва да се боря с него,но то е главен образ в жизнената ми драма…

    Отхлеснах се…

    Та напоследък пак ме мъчат психосоматичните страхове и опасения от влияние на нещо свръхестествено върху мен,което може да причинява телесни изменения.

    Постоянно наблюдавам и трупам доказателства дали наистина нещо става заради мислите ми или не. Последното “убедително” доказателство,което пак ме хвърли в параноята е свързано с един кожен проблем.
    От известно време имам нещо като подсичане и възпаление на едно място,прилагах различни продукти за промиване и антисептика. Проблемът започна да се решава и кожата беше започнала убедително да се възстановява.Както с всичко друго,ОКР-то се намеси и тук,като ме връхлетя мисъл че заради нещо си и аз не знам какво и ако не направя нещо си кожата пак ще ми се възпали и това ще ме убеди ,че наистина нещо влияе на тялото,материята около мен и събитията. После като че ли пак започна доста да ме пари и боли при намокряне,а преди мислите беше спряло. Както и да е ,забравих го ,реших че това е внушение на мозъка и не ме преследват никакви сили и забравих. Нещото пак започна да минава и мина изцяло,напълно забравих за проблема. Но вчера както си стоях и пипайки се установих че вече няма болка и кожата е зараснала и изведнъш пак ме връхлетя мисъл ,че ако не си спомня еди какво си или ако не направя отново нещо си на компютъра,проблемът ще се завърне по свръх естествен начин и без да има обяснение. Днес като се събудих с ужас очаквах да проверя дали свръхестествените сили които уж ме преследват са направили нещо. Днес имаше лека болка на оздравялото място. Та това ме хвърли в параноя,че наистина заради нещо което съм/не съм направил ,някакви сили могат да ми влияят. Може би всичко е психосоматично ,болката бе предшествана от сърбеж,а тя самата се появи вследствие на чесане. Възможно е сърбежа да се е появил като натрапливост,то е нормално като се втурачвам във някаква част на тялото и да започне да и става нещо,вероятно ако не мислех за това въобще нямаше да ме сърби.

    Та такива неща, голяма параноя дали наистина тези неща действат. Имам и други убедителни “доказателства”,че нещо влияе върху мен и това го установявам чрез гледане и докосване на частта от тялото която ме безспокои. Възможно е това да е тактилно сетивно внушение – тоест аз да усещам че нещата са променени на допир и на визия,но това всъщност да не е така.Или пък друга вероятност – чел съм за силата на плацебо ефекта и може би наистина получавам някои леки телесни изменения,но това е поради силата на мисълта и самовнушението. Известно е че с силата на плацебото някои хора дори са успели да излекуват рак,или обратното -да се разболеят. Тук май термина беше ноцебо ,защото плацебото е положитено а ноцебото е адска катастрофа.

    Reply
  128. Григор Post author

    Принципно в човека има т.нар. психосоматични механизми. Действието на плацебото е един от тях; има и други. Ноцебото е „плацебо с обратен знак“, нищо повече или по-малко. Напълно е възможно чрез психосоматика да има разни ефекти, положителни или не. Няма обаче никаква причина да се боите от тях. Каквото ум разваля, ум оправя. 🙂

    За съжаление човешкият ум твърде лесно се лъже при преценка на телесни изменения, особено ако очаква нещо конкретно, дори при напълно здрави хора. Така че е напълно възможно на допир и визия да сте сигурни, че нещо е някак, а то всъщност да не е.

    В крайна сметка – параноята е абсолютно, напълно безпочвена. Можете с чиста съвест да я пратите по параграф „заблуда“ или „самоизмама“, и да се усмихнете на света. 🙂

    Reply
  129. веселин

    Григоре,
    Отново за кой ли път за пръв път от теб чувам нещо. В края на краищата ти в момента изобщо ли не се занимаваш с пациенти с психически проблеми. Защото ако се занимаваш – направо да го доведа сина ми при теб, а не само да си пишем. В случая става въпрос за това, което каза, че според теб му трябва някакво лекарство за SNRI компонент. Когато й казах на лекуващата му лекарка/ която може и да е същата, при която ходи Джоана/, че лежи по цял ден тя му изписа Акутил. Той го взима 1 или 2 месеца – естествено без никакъв ефект. Сега като гледам кои лекарства са от групата SNRI не виждам такова, което той досега да е взимал. Дай съвет или направо го поеми

    Reply
  130. веселин

    За съжаление може би и това не е решение. Той е взимал Лароксин доста време и точно след една такава комбинация от лекарства изпадна за втори път в криза. Тогава й казах на тогавашната му лекуваща лекарка, че спираме всички други лекарства и връщаме Анафранила и тя каза “Добре”. Разбира се остава предложението ми към теб, ако искаш да се видиш със сина ми

    Reply
  131. Григор Post author

    @веселин: Наистина нямам възможност да работя с пациенти. Акутил не е SNRI препарат, така че не е показателен. Лароксинът обаче е – ако не го е вдигнал поне малко, има нещо странно. Ако е необходимо, бих го погледнал и бих дал някакво мнение, но не смея да поема отговорност – мнението ми е задължително после да бъде консултирано с добър специалист.

    Reply
  132. Joanna

    Да уточня ,че лекарката беше Владимирова от МА. Грам заинтересованост нямаше, поне колкото пшеничено зърно да беше, пак щеше да е ок.
    Да факт е ,че българите взеха да откачат тотално, по-лошото е обаче, че специализирана помощ е под всякаква критика. Това е съдържанието на Алкутил : 350 mg омега-3-мастни киселини: докозахексаенова киселина (DHA) 250 mg и ейкозапентаенова киселина (EPA) 40 mg; екстракт от гинко билоба 60 mg, фосфатидилсерин 15 mg, витамин E 5 mg, фолиева киселина 250 μg и витамин B12 5 μg.
    Лично аз се рових доста много да чета кое как действа – Омега -3 е много важна субстанция – но, за ефективност при тези състояния , поне 2-3гр за 20 дни. После почивка. Витамините от гр Б, Б3 и Б12 специално пак в доста по-големи количества от обикновените.

    Още за: АКУТИЛ капс. * 30 (ACUTIL caps. * 30), цена и информация
    от framar.bg

    Reply
  133. веселин

    Григор, съжалявам, че нямаш възможност. Както знаеш аз съм минал през 9 психиатри и ми е необходим такъв, който е опитен, комуникативен и има желание да разчепка случая изоснови. С една среща няма да стане. Пък и не знам, при кой да отида след това, както ме съветваш. Не съм ходил при Петър Маринов, но съм ходил при доц. Хранов и д-р Стоименова и съответно ми е неудобно да отида при него. Не съм ходил и при Ст. Кръстев, но съм ходил при Весела Стоянова, която му е шефка.

    Джоана, попаднала си на “най-компетентната” лекарка в МА /минал съм и през нея, за малко/. Какво повече да кажа. Акутил знам какво представлява. Но не си прочела, че Анафранил е основното лекарство при ОКР и нормално дозата при тази диагноза е 250-300 млгр.

    Reply
  134. веселин

    Григор, тъй като съм в пълна безизходица и само чакаме с жена ми някакво чудо да се случи, те моля да дадеш мнение дали не би било удачно да намалим Анафранила на 250 млгр. и да добавим 50 млгр. Лароксин. Честно казано много ме е страх да правя някакви промени, тъй като както казах точно при комбинация на Лароксин и Зелдокс стана второто влошаване на състоянието на сина ми.

    Reply
  135. Григор Post author

    @веселин: Зелдокс е зипразидон – атипичен антипсихотик. Съчетаването с SNRI може да бъде непредсказуемо като ефект, от много положителен до много отрицателен. И двете работят върху много мозъчни рецептори, и според при който индивид кои рецептори са по-застъпени, може да се получи всичко.

    Мнение не смея да дам, без като абсолютен минимум да чуя подробно цялата история на болестта и да прегледам човека много внимателно. И дори тогава настоятелно съветвам предложението ми да бъде консултирано с добър психиатър с много опит. Ако сте съгласни да минем през това, ще се опитам да отделя време някоя вечер. Е-майлът ми може да бъде намерен на челната страница на този сайт (не на блога 🙂 ).

    Reply
  136. Joanna

    Да Веселине знам:( …, колко пъти се опитах да обясня , какво ми е действало …и все бяха правени абсурдни комбинации най-малкото е да се сетя за антипсихотик и антидепресант . Пила съм и комбинацията Лароксин и Анафранил и Лепонекс, голяма полза не би ….даже някои се чудеха как така се комбинират..? Последното , което чух от лекаря си е ,че не ми действат хапчетата…като на 13% от пациентите ….Ок за какво изпих тонове химия? Лекаря ми каза , започни Йога …Просто не знам какво да правя ,вече и аз ,чакам Чудо друго на този етап не мога да се сетя. Много е жалко наистина , отдавна не плача , защото не ми помага…а и не мога…Исках да мина при д-р Кръстев , но ми казаха пак за колегиалността..да съгласна Но тук се касае за Живот на Човек за какво говорим ??? В името на това е повече от необходимо лекарите да се обединят!!!!

    Reply
  137. ГЩШШК

    Здравейте, имам последен въпрос и спирам да досаждам.

    Притеснява ме това че не мога точно да обясня на психиатъра как се чувствам,защото и аз съвсем не знам,някои усещания в главата и мисловния процес са странни и аз не знам какво изпитвам.

    Притеснява ме дали съм разбран от психиатъра ,защото ако не съм значи лечението е неправилно. Аз смия мисля че съм убеден че състоянието ми е смесица от депресия,ОКР,личностно разстройство – може би пак обсесивен тип и в някаква степен социална фобия.Прочетох за доста диагнози и по метода на изключването остава да е някакъв тип невроза. На анамнезата ми пише ,че съм дистимен,социално дезадаптиран,с натрапливи мисли и че отговарям “след удължен реактивен период”.Това последното не го разбирам.Питам се дали е важно със точност диагностицирането,все пак със сигурност е някакво тревожно-депресивно разстройство ,няма какво друго да е а пък всичките тревожни разстройства могат да се лекуват по един и същ начин – антидепреснат. Та важно ли е какво е лекарството – ако не е невроза е психоза,антидепресант и някакъв антипсихотик биха свършили работа. Когато ни боли глава няма значение дали ще пием аспирин или ибупрофен.

    Между другото тя ми даваше антипсихотици някакви в малки дози,блистерчета някакви изостанали,защото така по-бързо щяло да мине заболяването,май ми действаха добре ,тя разбира се не може постоянно да дава,дава за две седмици колкото да се подобрят нещата и после ме вика на контролен преглед.Но аз отдавна свърших хапчетата които ми беше дала и не съм ходил скоро на преглед,защото се чудя какво да кажа.

    Може би объркаността и разпокъсаното мислене са нормални за ОКР. Под разкъсано нямам впредвид като при шизофрениците нищо да не се разбира,ами просто мисля прекалено там където не е необходимо и направо се създава някаква верига от разклонени една към друга мисли…абе не знам какво приказвам,не се изразих много красноречиво. Психичните усещания на един човек са странно нещо за да мога да го обясня с бедният си речник. Но не съм отпуснат имам нещо като мисловен пролог,някакви предубедени мисловни модели и усещания и когато поемам информация от заобикалящата ме среда това става по някакъв пречупен начин,разумът ми взаимодейства с получената информация по странен начин ,предубеден. Въобще странно усещане,все едно хиляди личности има в мен – това е по-скоро заради нерешителността ми и разпокъсаността на личността ми.Все едно мозъка ми е разпарчатосан ,все едно съм бил лоботомизиран. Никога нямам напълно категорично мнение,винаги смятам че нещата са много по-сложни и търся под вола теле,просто когато казвам мнението си по някоя проста тема все се колебая и търся изпод думите,все не съм сигурен дали мнението което формулирам е напълно съгласувано с мисловните демони в мен ,мисловните молекули,защото аз не мога да мисля стройно и еднопосочно,ами винаги кашаво ,все се питам дали съм прав и то за най-малки неща ,просто не съм сигурен в нищо – като изпушил компютър със повреден софтуер. Друго което – не изпитвам никакви емоции,не съвсем никакви но и емоциите ми са подложени на раздробяване,не са първични и натурални,ами деформирани.Изпразнен съм от чувства,като бъгнат софтуер,не възприемам нещата правилно. Нямам и ценностна система,по-скоро съм конформист,защото съм убеден че мнението ми е ненужно и със сигурност е нелегитимно. Поради смесените и неясни усещания и мислене,някакво обсебено такова аз не знам и какво искам от живота,нямам самочувствие и се чувствам отстранен от света поради някаква странна измислена от мен причина. Моето ОКР напоследък е изцяло в мисловен план,няма компулсии.

    Малко дълго и объркано се получи,извинявам се,но ми е каша в главата и всичко това е поради прекалено мислене и предъвкване, “болезнено мъдруване” както казват психиатрите.

    Reply
  138. Григор Post author

    @Joanna: Наистина упорит опит с комбинация от Лароксин и Анафранил би трябвало да отпуши нещата поне малко, ако дозите са правилни и диагнозата е вярна. Почти не съм виждал пациент с тази група заболявания, който да не се повлияе от правилно премерено подобно съчетание.

    @ГЩШШК: Описанието не е лошо – пробвайте да го предложите на добър психиатър. Примерно копи-пейст оттук и разпечатка. Най-вероятно ще има известно търсене на точната диагноза и лечение (уви, мозъкът е малко „черна кутия“ – нерядко и най-добрите лекари се налага да гадаят). С упорство, внимателно търсене и постоянство обаче мисля, че имате отличен шанс да откриете подходящо лечение.

    Reply
  139. веселин

    ГЩШШК, много добро описание на това, което чувстваш си направил. Направи това, което те съветва Григор. Разпечатай го и го покажи на някой читав психиатър. Ако аз можех да получа от сина ми наполовина подробно описание на това, което чувства, бих бил много доволен. Вместо това чувам само “Не мога да го опиша” или “Не ме разбирате”

    Reply
  140. ГЩШШК

    А вие смятате ли,че диагнозата и следователно ле„ението е правилно? Имам и доста други странности ,които клонят към психопатиите,като например маниерно поведение,странно възприемане на реалността и интереси.
    Според вас на база на описанието което опитах да направя,възможно ли е да имам дисоциативно /хистерично/ разстройство – то доколкото знам също се проявява с телесни симптоми и деформиране на личността. Повечето ми пречещи симптоми възникват внезапно и след натрапливо болезнено мъдруване,докато преди това ги е нямало,а пък личностните разстройства имат по-постоянен пхарактер. Моите натрапливости са на моменти – могат да отшумят когато съм уверен в себе си и могат да се засилят при неизвършване на ритуал. Но възможно ли е те да са предразположени от вид психопатия и без лечение на нея ,да не могат да се премахнат. Все пак може би коренът е някакво личностно-хистрионно разсттройство а короната са натрапливости. Би ли имало ефект върху натрапливостите прилагането на анти ОКР лечение,ако приемем че натрапливостите са короната,а коренът е незнайно къде. Можем ли да излекуваме короната,повърхността,без да лекуваме корена,който между другото е неречим,доколкото знам личностните разстройства са си част от характера.

    Според вас имам ли някакво личностно или конверсионно разстройство,което не би било лечимо? Скоро ще ходя при психиатърката ми,че не сме се виждали скоро и ще я попитам за увеличение на сертралина или анафранил,дъщо и за антипсихо,мисля че се чувствах спокоен от Сертиндол,а уж имал много странични ефекти,но аз нямах.

    Reply
  141. Григор Post author

    @ГЩШШК: Сертиндолът е атипичен антипсихотик. Има антипсихотична и антишизофренна активност. Дали лекарката ви би приела да го започнете отново? Ако сте го взимали в твърде малка доза – евентуално да се увеличи малко (тя може да прецени колко е оптималната доза при вас, която не е хубаво да се надвишава). Ако успокоява добре, бих препоръчал да се опитате да направите проба – да намалите сертралина и да видите дали следва влошаване. (Всяка проба или промяна в лечението задължително се прави след като състоянието ви се е стабилизирало на едно ниво след предишната промяна – иначе не можете да прецените правилно ефекта от промяната.) Резултатите от тези две проби може да са много важни за доизясняване на диагнозата и намиране на точното лечение.

    Reply
  142. Joanna

    Григоре да , много искам да имаш право да може всичко да се “лекува”. Повече от , който и да било .Какво казваш ти за твърдението : не ти действат лекарства …:(((?Аз се опитвам да си внушавам ,че съм ок …но не получава особено , когато нямам и сън като хората …

    Reply
  143. Григор Post author

    @Joanna: Не вярвам да има случай, на който да не действат лекарства. Освен ако не е марсиански агент с организъм, базиран на силиций вместо на въглерод. 😉

    Така че според мен успехът е въпрос на търпеливо и внимателно търсене.

    Reply
  144. Григор Post author

    @Lussy: Е-майлът ми го има на челната страница на сайта (не на блога) 🙂

    Reply
  145. Joanna

    Отново пак на Анафранил…:( преди 3г помня как сякаш нещо се отдели и аз дойдох на себе си на доза от 100 мг ….не знам дали сега пак ще проработи. И мен мъчат мисли , да не е чуждо влияние и тн за сега на 2т от 25мг…Объркаване и при мен има, даже като блокиране на мисълта , не знам от къде е , дали от дъвченето на едно и също а то пък защо е грам не разбирам…
    Григоре, извинявай пак за въпроса , дали от толкова лекарства мозъка ми не е вече повреден да действа като нормален…:(( особено след като бях изпила тези 600 мг сероквел, за някои може да е лечебна доза както ми казаха …но след този период , усетих как антидепресантите сякаш не ми действат странно дали има някаква връзка…

    Reply
  146. Григор Post author

    @Joanna: Има връзка, наистина сероквелът променя действието на антидепресантите. За щастие, промяната спира със спирането му. За Анафранила – при тези описания не ми се вярва да се повлияеш прилично под поне 100 мг. И тези лекарства, които си описала, не повреждат мозъка трайно, дори най-дългосвирещите държат като ефект по максимум месец-два след спиране.

    Reply
  147. ГЩШШК

    Ох и аз искам да го пробвам тоя анафранил,скоро ще ходя при психиатъра. А да ви питам много зле ли се отразява на сексуалният живот анафранила,че не искам да си правя химическа кастрация. Вероятно след някакъв период либидото се завръща.

    Reply
  148. Григор Post author

    @ГЩШШК: Едно, че се връща сравнително бързо след това. Второ, че с времето се „свиква“ в това отношение – малко по малко започва да се появява дори ако анафранилът не бъде спрян. И трето, при различните хора е различно – при някои се отразява зле, но при някои не толкова. 🙂

    Молбата ми обаче е лекарят да прецени дали вашият случай е подходящ за анафранил. Възможно е да не е, и тогава няма да е хубаво да го пробвате.

    Reply
  149. Joanna

    Григоре …..може ли човек цял живот реално да взима такива медикаменти …говоря като токсичност ? Реално може ли един организъм да издържи дълго време на приемане на примерно 100 мг анафранил…? Това са приблизително 36кг лекарства за година :((( Като го установих се ужасих от цифрата…

    Reply
  150. Григор Post author

    @Joanna: По-скоро 36 грама. (Но ако това не те плаши достатъчно, за хилядолетие наистина са 36 кг, а за милион години – 36 тона! 😉 )

    Иначе, няма особен проблем един организъм да издържи и доживотно на анафранил (някои болести са така, и пият по доста над 100 мг). Също, не забравяй, че дозата се разпределя върху доста дълго време, а за доста време организмът е способен да преработи без опасност доста нещо. В рамките на живота всеки от нас изяжда килограми канцерогени, изпива тонове алкохол, вдишва много кубически метри неприятни газове (в дим, градска среда и т.н.), и организмът му се справя с това. За капак, упоритото и ефективно лечение доста често успява да огъне дори много упорити болести, и в крайна сметка да вдигне пациента достатъчно, за да минава с по-малка доза или дори без лекарството. Познавам човек, който е бил почти 30 години на антидепресанти без прекъсване (тежка депресия), но накрая е победил болестта и ги е оставил.

    Така че нещата не са толкова черни. 🙂

    Reply
  151. Joanna

    Така де , 36гр…но навсякъде чета колко е важно да не ядеш месо, колко е важно организма да има детоксикация …но както и да е….Лошото е когато се стъпи на линията на тези състояния за дълго време ….Аз бях в началото само с паники , от къде да знам колко по сложно е .Родителите ми и до сега казват ,че аз не съм проявила Волята …може би са прави…а съм, се предала в ръцете на хапчета .На този човек какво повече от голямо възхищение за силата на духа…Къде е скрит ключа на успеха му , ако не е тайна……Пре мен е голям проблемът с безсънието…Преди 3 години когато бях на Анафранил забелязах , как ми дава умора но и сънливост в началото.Мина месец така…почти го преспах…след което се появи и тонуса…Сега не го виждам това като резултат.Безсънието ми е ужасно нещо…С него не знам как да се преборя…

    Reply
  152. Григор Post author

    @Joanna: Понамалее ли безпокойството, безсънието трябва да отслабне. За родителите – ако не са медици и не са наясно с нещата, е нормално да си мислят дивотии.

    А за колко е важното да не ядеш месо и да има детоксикация ще повторя една „любима“ фраза:

    Интернет даде възможност да говорят на всички, които имат какво да кажат. Уви, даде я и на всички, които нямат какво да кажат. А те неизбежно са стотици и хиляди пъти повече. И се оказва, че знаещите са малко и твърде заети, за да огряват Нета, докато лудите с кауза са много и друга работа си нямат.

    Толкова и по въпроса за лекарствата.

    Reply
  153. Вера

    А,какво се прави при евентуална бременност?Аз имам едно детенце,изкарах бременността със Серопрам,преди 4 години.Но след 2 години направих ужасен рецидив на фона на Серопрам,Флуанкол,Ривотрил.В момента съм на Анафранил 100мг дневни и Хедонин по 200мг вечер,Ривотрил по 0.5-1мг при нужда.Като не мога да спра лекарствата какво да правя?имам страх от бременоост,болести,от смъртта,и натрапливости за заразяване.Заболяването ми започна с психогенна криза преди 12 години.после с едобавиха и натрапливостите.А от рецидива едва останах жива,направо бях пътник за оня свя,имах много силни пристъпи,мислех,че няма никога да изчезнат,не можех да си гледам детето,нито себе си,беше кошмар,не вярвах,че ще оцелея.

    Reply
  154. Григор Post author

    @Вера: По описанието на симптомите ви проблемът прилича на ОКР. Ако е така, Серопрам е неподходящ, Флуанксол и Ривотрил също могат да дадат в най-добрия случай временно облекчение. Хедонинът е кветиапин – атипичен антипсихотик, и в тези дози е също неподходящ при ОКР. Не се учудвам, че сте направили рецидив на фона на такова лечение. Учудвам се, че сте излезли от рецидива.

    ОКР се лекува ефективно само с големи дози мощни серотонин-потенциращи антидепресанти. (И дори в тази категория не всички са добри.) 100 мг Анафранил дневно са доза като за депресия, абсолютно недостатъчни са за лечение на ОКР (ако тежите над 20 кг). Правилното дозиране можете да прочетете горе в записа. Задължително обаче е да го консултирате с вашия лекар – той ви познава много по-добре от мен.

    За съжаление, на практика всички лекарства от тази категория носят сериозен риск за зародиша при бременност. Необходимо е преди забременяването да ги спрете. Ако сте вземали правилните дози лекарства продължително време, има прилична вероятност да сте в състояние да ги спрете за известно време (най-рискови за зародиша са първите три месеца на бременността – след това при остра нужда може да се мисли за подновяване на терапията). Също, ако сте вземали правилното лечение дълго време, ще знаете, че рецидивите могат да бъдат победени, и това ще ви крепи.

    Reply
  155. Павлина

    Здравейте! Интересуваме дали практикувате своята професия и дали имате кабинет в София ? От
    близо година страдам от някакво не обяснимо за мен и околните заболяване ,
    което лекарите ми определиха като психично.В началото бях решила , че
    всичко се дължи на
    паметта ми , защото не помнех добре скорошните си
    действия.
    Ходих и при личния си лекар и при психиатър и при психо-терапевт и по
    тяхна преценка всичко се дължало на психична основа , като определят
    болестта ми като ”Обсесивно компулсивно разтройство” . Пих доста време
    хапчета – ПАРОКСЕТИН, но освен да напълнея от тях не са ми помогнали кой знае колко .
    Може би се чувствам
    само малко по- спокойна от преди и това е . Но с обсесиите и компулсиите
    трудно се справям .Не мога вече да нито да се изкъпя нормално , защото след като се насапунисам веднъж и се изплакна ме кара да повторя пак и пак и т.н.т , защото мисля, че не съм съм се измила добре и карам мъжа ми да стои при мен в банята за да ме увери , че съм се измила и няма нужда да повтарям , но това не може да продължава вечно . Нито мога да се облека ,защото проверявам по няколко пъти дали не съм с два ката дрехи -”случайно” или дали без да забележа не съм облякла дрехите си на опаки – което знам, че няма как да стане ,но мисълта ми ме кара да се съмнявам. Вече не мога дори да измия съдовете , защото мисля , че ще ги оставя с веро и няма да ги изплакна добре. Направо съм отчаяна, омръзвам и на хората около себе си.
    . През ден плача с часове . Искам пак да съм си същата както преди, как да се отърва от тези мисли ? Моля ви помогнете ми, ако знаете как.
    Според мен освен психичната страна все си мисля , че и нещо физическо е
    дало отражение.
    Преди няколко дни си направих и
    квантова диагностика , защото попаднах на много добра оферта с намаление
    от реалната цена . Според вас тези диагностики верни ли са и може ли да
    разгледате моята ?
    Благодаря ви предварително !

    Reply
  156. Григор Post author

    @Павлина: Нямам кабинет и не си практикувам професията. Само помагам на близки и от време на време давам съвет на някоя отчаяна душа.

    Ако съдя по описанието, диагнозата обсесивно-компулсивно разстройство вероятно е вярна. Пароксетинът обаче е на практика без ефект при него, дори в много големи дози. В записа по-горе съм посочил какви медикаментозни лечения са подходящи. Внимание: задължително ги консултирайте с лекаря си, преди да ги прилагате!

    Не зная какво разбирате под квантова диагностика. Ако става дума за онези апарати, дето диагностицирали болни клетки и нарушени енергийни баланси в тялото, това е най-обикновено шарлатанство. Жалко за парите ви.

    Reply
  157. Joanna

    мм да аз ходих на Кристално легло 130 лв , като чух за Квантова диагностика…се сетих

    Reply
  158. Владо

    Здравейте Григор,
    Първо да Ви поздравя за чудесната и изчерпателна публикация относно ОКР.Имам следният въпрос,за съжеление от около 3,4 години се боря с ОКР,а преди 3 месеца изпаднах в доста сериозна депресия.В настоящият момент приемам следните медикаменти от 3 месеца:Ланвексин(сутрин-150мг,обед-75мг) и Флуанксол(сутрин-0,5мг,обед-0,5мг),общо на ден-Ланвексин-225мг и Флуанксол-0,10мг,депресията изчезна в рамките на 14 дни,за съжеление нямам осезаема промяна в ОКР(състоянието).ОКР в моя случей е свързано с безумно много проверки на различни неща,като например:заключена ли е входната врата,заключена ли е колата,нещата ми на място ли са,изключена ли е печката и т.н.безброй много безмислени проверки на вече проверени неща.Целият ми ден взе да се върти около това да проверявам(като малоумен съм:)),в общи линни който го е преживял знае за какъв тормоз става въпрос.Та въпросът ми е какво мислите за тези медикаменти и дозировка,подходящи ли са за лечение на ОКР.
    Надявам се,че ще можете да ми отговорите и да ми дадете някакъв съвет.Ще Ви бъда благодарен.:)Поздрави.

    Reply
  159. Григор Post author

    @Joanna: Уви, човешкото страдание привлича шарлатаните и измамниците като медът мухите.

    @Владо: Лечението е добро срещу депресия. Срещу ОКР – чувал съм за случаи, в които венлафаксинът (това е активната съставка в Ланвексин) е имал добър ефект, но не съм виждал такъв случай лично. Флуанксолът също не е тиоксантеновият невролептик на избор при ОКР (обикновено се предпочита хлорпротиксен), но принципно би могъл да подпомага едно адекватно основно лечение. Прочетете записа горе, там са описани подходящи медикаментозни лечения и срокове за повлияване. (При вас лечението е от 3 месеца – на ваше място за всеки случай бих изчакал още един месец, да се види дали няма да настъпи начално повлияване, и ако и тогава няма, бих мислил за смяна на лечението.) Задължително е лекарят ви да каже тежката си дума по тях – той знае за вас много повече от мен, може би има причини да избере точно това лечение, които аз не зная.

    Reply
  160. Владо

    Благодаря Ви за бързият отговор,за мен е важно лечението да бъде адекватно и максимално ефективно с оглед на това ще се консултирам отново с лекарят си и ще потърся допълнителна информация за ОКР.

    Reply
  161. Жилов

    Дадох този текст на приятел с ОКР, убеден, че не се отнася за мен, а през май 2012 бях диагностициран с ОКЛР. Ебаси майтапа. Осъзнах много неща за псевдо-мислите си и за корена на предъвкванията и задълбаванията в подробности, освобождавам се от тях и вървя към подобрение. Имах леки сексуални проблеми, които бързо отшумяха. (Лекувам се с Феварин.) Много важно е обаче терапевтът да е добър. Лекарството е като броня, но от тази броня няма кой знае каква полза, ако не знаеш как да се възползваш от това, че я носиш. А и се иска време.

    Reply
  162. Григор Post author

    @Жилов: ОКР и ОКЛР са принципно различни неща. Някои от симптомите си приличат, но механизмите и причините най-често са напълно различни. За щастие, и двете са в крайна степен форма на нещо, за което нямам точна дума (сигурно я има, но аз не я знам). Синдром на неприспособеността, може би… Така че се повлияват от серотонин-потенциращи антидепресанти.

    И си абсолютно прав, че при този синдром лекарството ти дава възможност да се оправиш, но не те оправя само – нужно е и ти да се възползваш от възможността, и отнема много време. (Класическото правило при тези болести е: колкото е траяла болестта, толкова отнема лечението ѝ.)

    Reply
  163. ГЩШШК

    Може ли да дадете повече информация за ОКЛР защото май и аз го имам в добавка към ОКР-то. Просто се чувствам адски странно и объркано и дори ме е срам да го обясня,защото е налудничаво. Но усещам как потъвам,с всеки ден все повече губя способност да разбирам света и нещата около мен и въобще все едно мозъкът ми се изпарява и все мисля глупости,дори вече сам не мога да разбера защо мисля за нещо,като самото нещо не ме плаши.Дори не знам от какво ме е страх,в нищо не намирам сисъл. Най-странното при мен е че по странен начин се променят усещанията ми,например най-странното и втрещяващо нещо,което може би е прецедент в психиатрията е че например като слушам някоя любима песен и изведнъж ме връхлита усещането че нещо ще навлезе в мен и ще ми се изпари удоволствието и всеедно наистина нещо ме парализира,музиката си върви,но аз не я усещам,нещо разцепва съзнанието ми и не мога да се наслаждавам на нищо – нито на хранене,нито на музика,нито на секс,нито на нищо. Когато гледам някой филм или сериал постоянно ме връхлитат мисли,ама най-идиотски относно героите в сериала,например защо този направи точно така,защо еди какво си и съвсем се обърквам и не усещам нормално сериала. Интересното е че когато съм забравил за тези неща си гледам всичко нормално,слушам си музиката нормално и всичко си възприемам нормално,докато не ме връхлети онова проклето усещане,което ме раздробява и променя усещанията ми за реалността и не мога да изпитам първична наслада от заниманията,не мога да бъда нормален. Та заради всички тези странности се чудя да не е хистерия,защото не съм чувал ОКР така да променя съзнанието като всеедно го реже с нож. Аз всъщност май помня как започна всичко със телесните усещания,с това което навлиза и т.н. Преди 4-5 години се страхувах да неби с мислите си да накарам някой да умре. Усещах някак си как с мислите ми изпращам някаква черна негативна енергия и тя достига този когото ме е страх да не му се случи нещо. Всъщност “усещам” че тая енергия излиза от главата ми,което е нормално,все пак с нея се мисли. За да вкарам тези лоши мисли в главата си,аз мислено се опитвах някак си да глътна черната енергия обратно в главата ми. Не падайте от стола,знам че е много налудничаво. И я всмуквах и когато изведнъж ме връхлетяваше представа как енергията като ураган връхлита близките ми и умирах от страх. В представите ми добих натрапливото усещане,че освен тази черната енергия,има и една бяла,която черната може да унищожи и бялата бяга от нея. След като всмуквах черната,изведнъж бялата взе че и тя започна да навлиза при черната,привлечена от нея. И заради това от пет години усещам някакво навлизане,чисто физически на нещо в мен. Обикновено това става ,когато не съм извършил нещо по определен начин или просто ,защото решавам,че не е трябвало да кажа определена дума или да направя нещата точно по определен начин. И заради това изведнъж нещо навлиза в мен,усещанията ми се объркват и променят,дори моралните ми усещания и емоциите се променят и раздробяват,все едно нещо смиля мозъка ми и мога да изпитвам зли помисли,но не придружени от срам,ами по-скоро от удовлетворение ,а точно допреди малко може да съм бил с много добри помисли. Аз не знам какво чувствам и какво мисля. В един момент мразя,в друг обичам,всъщност мразя и обичам едновременно,а всъщност дори не знам какво обичам и какво мразя,не разбирам тези чувства ,абе като пълен аутист се чувствам.
    Най-дразнещото е,че преди имах някаква що-годе представа как “трябва” да правя нещата и много лесно се справях с ритуалите,защото бяха по-ясни.Съзнанието ми беше по-подредено.Но с течение на времето нещата се влошиха. Сега въобще не мога да измисля ритуал,който да ме удовлетворява,защото преди ми беше по-ясно кое точно ме плаши и не ми харесва ,но сега всичко може да сметна за неправилно,няма никаква схема която да ми подскаже какво трябва и какво не трябва да правя,докато преди успявах да направя добър ритуал,който да върши работа,например да казвам,че ако докосна еди какво си,после каквото и да мисля и каквото и да става,само заради докосването всичко ще е наред. Нещо като ритуални заклинания. Но вече и тези заклинания не вършат работа. Поникне ли зрънцето на съмнението в ритуала той вече не може да ме успокои и накрая става напълно ненужен.Но може би затова вече не правя ритуали,вече всичко е на мисловно ниво. Докато преди беше повече на компулсивно ниво ,то така и започна самото ми ОКР още в детството – като проста компулсия,единична и мимолетна.. Докато беше на компулсивно ниво нещата изглеждаха по-прости,съзнанието ми беше по-бистро. Но сега когато всичко е в мислите ми се чувствам напълно умопомрачен и разпокъсан. СМЯТАТЕ ЛИ ЧЕ ТОВА ИЗОБЩО Е ОКР+ОКЛР ИЛИ АЗ ВЕЧЕ СЪМ НАВЛЯЗЪЛ В НЕЩО ПО-СЕРИОЗНО КАТО ХИСТЕРИЯ, ПРОСТА ШИЗОФРЕНИЯ ИЛИ ПЪК НЕЩО ИЗВЪН МЕДИЦИНСКИЯТ ДИСКУРС – ОБЛАДАВАНЕ ОТ ЗЛИ СИЛИ/НАЛУДНИЧАВО Е И АЗ НЕ ГО ВЯРВАМ,НО…/? Съжалявам,че пиша толкова много,но когато говоря за тези неща като че ли ми се прочиства ума,припомням си миналите ОКР случки и общата картина ми става по-ясна и все повече ме убеждава че диагнозата е правилна и аз съм болен,а не обсебен от демони. Това което най-много пречи на лечението ми е страхът от външна,свръхестествена сила.Ако мислех ,че всичко е в главата ми щеше да е по-добре,но ме изяжда съмнението за свръхестествена сила,демон,зло. Мисля да разпечатам всичките ми писма и да ги дам на някой психиатър,пък може и на моя. Това разбира се е малка част от усещанията ми,въпреки че е ферман аз имам още много странности в възприятията,но дори и тук се намесва обсесивността – не мога да отсея кое е важно и кое не,кое е основното,кое е основният смисъл и затова говоря многословно и объркано,просто не разбирам нещата,или всъщност ги разбирам,но това което разбирам не ми е достатъчно и все търся под вола теле. Дали съм хистерик,това е новата мисъл,която ме хвърля в ужас,защото соколкото знам хистерията е неречима. Аз прочетох всички психиатрични диагнози,но още не съм изключил хистерията и разстройствата на развитието,поне не напълно.

    Reply
  164. Григор Post author

    @ГЩШШК: Препоръчвам като четиво Джером К. Джером – разказът, в който той отива на гости на приятеля си лекар, зачита се в едно медицинско списание и установява, че е болен от всички болести на света. 🙂

    Извън това, съпровождането на ОКР с ОКЛР е доста трудно. Несравнимо по-вероятно е това, което описвате, да е симптоми на ОКР-то (в някои случаи то може да даде подобни). Хистерия е възможно да се съчетае с ОКР, но лекуването му обикновено я облекчава. Шизофрения мисля, че няма как да се съчетае с ОКР – едното е повишаване на серотонина, другото е спадане, поне доколкото е известно на науката засега.

    Най-сетне, и да сте хистерик, това никак не е страшно. Лека форма на хистерия имат вероятно към 5% от населението, и поне 90% от тях никога не го узнават – очевидно не е голяма пречка в живота. 🙂

    Reply
  165. ГЩШШК

    Останаите с ОКР, да ви попитам как се справяте със суицидните мисли? Аз напоследък доста често имам такива и се чудя дали не е опасно и рисковано това,защото времето е зимно и депресарско,пък и аз живея на 6 етаж. Странно негуодимо състояние усещам – хем нямам сили за живот,хем не съм сигурен дали ми се умира. Тая несигурност е ужасна – между две полярности.

    Reply
  166. bolen;)

    1.exstacy moje li da se polzva za lechenie na okr,тъй като ми е известно причинява освбождаване на серотонин от синапсите,и се използва за лечение на PTSD.
    2.Имате ли опит с inositol който според някои изледвания лекува ефективно болестта?

    Reply
  167. Григор Post author

    @bolen;: Не ми е известно екстази да се използва за лечение на PTSD. За лечение на ОКР – не, определено смятам, че не може да се използва.

    Инозитолът (по-точно миоинозитолът) се твърди, че намалява симптомите на ОКР, но са нужни дози от порядъка на 20 грама дневно. А дори и така, да намалява симптомите далеч не е същото като да лекува. Много бензодиазепинови препарати направо отсичат симптомите на ОКР, но не го лекуват в никаква степен. Затова бих препоръчал засега да не се разчита на него за лечение. Нужни са още много и много сериозни изследвания, за да може да му се има доверие в тази насока.

    Граничното личностово разстройство, когато съпровожда ОКР, почти винаги е резултат от ОКР-то. Съответно, лечението му се постига чрез лечението на ОКР.

    Reply
  168. Nevena

    Считам, че подобни статии и коментари са особено опасни за човешкото здраве, и то именно за хора с подобни проблеми.

    Reply
  169. Григор Post author

    @258: Не, абсолютно различни лекарства са. Изключително вредно е да бъдат вземани едновременно, или дори с по-малко от две-три седмици между тях.

    @Невена: Според мен особено опасна за човешкото здраве е липсата на подобни статии (и коментари).

    Reply
  170. 258

    MOCLOBEMIDA e selektiven obratim MAO-A inhibitor i ne e ot starite mao inhibitori pri koito ima risk ot hypertonicna kriza pri upotreba na hrani sudurzashti tyramine.
    I dokiolkoto znam moclobemida e dokazano efektiven pri socialna phobia(demek uvelichava nivata na serotonina)i nqma prichina teoretichna da ne e efektiven pri okr.
    i nay vaznoto e che nqmq ANTICHONERGICHEN efekt kato Clomipramina i ne namalq bditelnosta.

    Reply
  171. ГЩШШК

    Невена,вие сте много глупава. На мен подобни статии и помощта на отзивчивият д-р Гатчев изключително много ми помагат и съм му благодарен за което.

    Reply
  172. Григор Post author

    @258: Моклобемидът е като всяко лекарство – има своите си специфични предимства и недостатъци.

    @ГЩШШК: Нека не се караме. Всеки има право на своето мнение.

    Reply
  173. 258

    Mislq che ne me razbrahte pravilno za moclobemida(Aurorix).Prosto iskah da znam dali imate opit v lechenieto s nego ili chuvali li ste che e efektiven pri okr ili e po dobre kato purvonachalno lechenie da se pridarzi kum Clomipramina.Izvinqm se mnogoto broy postove no mislq che e polezno da se obsazdat razlichnite vidove medicamenti.

    Reply
  174. Григор Post author

    @258: Нямам особен опит с моклобемида. От това, което съм видял обаче, не съм забелязал да има анти-ОКР ефект, освен може би в редки специфични случаи. Докато кломипраминът е много изпитан и много доказал ефективността си. Моят съвет е да говорите по въпроса с лекаря си – той знае за вашите проблеми и специфика несравнимо повече от мен и може да ви даде несравнимо по-адекватен съвет.

    Reply
  175. веселин

    Невена, на вас и на на всички като вас, които се съмняват в ползата от този блог бих казал следното:
    1. Не го четете оставете го нас хората, които са минали през ада и през десетки “супер психиатри” и знаем с какво този блог ни помага;
    2. За разлика от други такива блогове, които уж искат да помогнат на хората, но реално представляват само реклами на определени психиатри и психолози, Григор Гачев публикува всички мнения дори на такива като вас, която само казвате нещо без да посочвате защо мислите , че блога е вреден за здравето на хората. Включете се предлагам в някой от многобройните блогове, в които консултира болните “великият психотерапевт” Орлин Баев. Той лекува ОКР без проблеми и без лекарства, само с молитви. Но ако му се обадите лично по телефона и споменете ОКР, той веднага ще ви прати при някой друг колега, защото знае, че не може да се справи. Ако се опиташ обаче да му кажеш това в интернет, то естествено бива спряно от администратора.
    3. Григор Гачев не се рекламира, защото не приема пациенти и съответно не му е нужно. Той само се опитва да помогне с познанията си. Но аз знам с какво той ми е помогнал, защото съм минал през близо 20 психиатри и психолози и никой от тях не успя или не можа така да ми обясни нещата като него.
    4. Григор Гачев не предлага нищо различно /т.е. нещо, което може да бъде вредно/ от традиционното лечение на ОКР. Разликата между него и практикуващите лекари е, че той има време, търпение и логично мислене да обяснява на хората, какво може да се очаква от приемането на медикаментите и какви са причините за страданията на хората.
    Всичко това го казвам като се надявам, че сте добронамерена все пак, а не сте някой който има някакви други неясни цели.

    Reply
  176. 1zapitvane

    kak se obqsnqva lipsata na efekt pri novite ssri v sravnenie s triciklicnia clomipramin? Bih iskal da mi proporachate nqkakva literatura(medicinska,neuropharmakologiq)

    Reply
  177. Вера

    Здравей Григор!Бях писала преди време,незнам дали ме помниш,ако може на “ти”.Пия 100мг Анафранил и 200 Хедонин.Та правих си кръвни изследвания Холестерола ми е над 7,а ГГТ-То 110,не съм си правила изследвания от не помня половин или една година.Преди пиех Карзил,заради повишени АСАТ и АЛАТ,ама не помня ГГТ-то тогава дали е изследвано,а холестерола последно ми беше 5,8.Сега се притесних доста,незнам какво да правя.Имам час за пси,а до тогава?

    Reply
  178. Вера

    Забравих да кажа,че имам повишен апетит,изпотяване,запек,напълнях доста,направо не се понасям,мъча се да не ям,ама нищо не е получава,става ми зле,прималява ми ,и все искам сладко и тестено да ям.Преди от Серопрам,Ципралекс не съм качвала толкова,сега е ужасно:(

    Reply
  179. gosho

    v bulgariq moje li da se napravi izsledvane na nivata na serotonina s PET scanner i tova moje li da pomogne pri postavqne na diagnoza za OKR?

    Reply
  180. Григор Post author

    @1zapitvane: Повечето литература по въпроса е строго специализиране – публикации в невронаучни списания, и т.н. Трябва да се чете там.

    Реално, както сред трициклиците, така и сред SSRI/SNRI препаратите далеч не всички имат анти-ОКР активност. От трициклиците по-сериозна има почти само кломипраминът. От SSRI/SNRI групата почти всеки претендира да има, но аз лично съм забелязал сериозен ефект единствено при золофта. Причината е, че ОКР е доста сложно заболяване от неврологична и неврохимична гледна точка. За да бъде подобрявано, е нужно препаратът да има определен ефект върху комбинация от най-различни рецептори, мисля че дори не всички от тях са все още известни.

    @Вера: Вероятно най-правилната идея е да изчакаш и да консултираш това с лекаря. Той познава организма ти много по-добре от мен и може да реши как да модифицира терапията. За напълняването – то се бори успешно с движение и спортуване, не с неядене.

    @gosho: Не ми е известно с PET скенер да може да се изследва ниво на серотонина, поне не в болнични условия. Отделно, ОКР не е пряк ефект от спадането на серотонина, а по-далечно следствие – иначе казано, е принципно възможно да има ОКР дори при нормален серотонин (ако и вероятно да е рядкост). Така че бих посъветвал да не се разчита на това.

    Reply
  181. gosho

    prilaga te li nqkakvi testove pri diagnozirane kato Yale–Brown Obsessive Compulsive Scale,ili izvarshvate diagnozata po drugi kriterii?

    Reply
  182. Григор Post author

    @gosho: Не, не прилагам такива тестове. Преценявам по цялостната информация, която мога да имам за клиента.

    Reply
  183. ocd

    Има ли някаква несъвместимост и опасност при комбинация от 200 мг сертралин + 1 мг рисперидон дневно?

    Reply
  184. 123

    moje li okr da e suprovodeno s Aspergers ili schizoidno licnostno rastroistvo,kak se lekuvat pri takuv sluchai?ili sa vzaimno izklucvasti se?i ako sa taka kakvi sa razlikite po mejdu im?

    Reply
  185. ocd

    О не ,този рисперидон има много странични ефекти. Какво ще кажете за халоперидол като добавка в лечението – има успокояващ,седативен и антипсихотичен ефект?

    Reply
  186. Григор Post author

    @ocd: Ако става дума за ОКР, го смятам за подходящ само при случаи със силен психотичен аспект. На неврохимично ниво халоперидолът по-скоро е антагонист на серотонин-потенциращите препарати – бих очаквал да отслаби ефекта им.

    Reply
  187. Григор Post author

    @123: ОКР и шизоидното разстройство има логика да се изключват в повечето случаи – първото е недостиг на серотонин в мозъка, второто е излишък. Аспергер е нещо съвършено различно и от двете, нищо чудно да може да се съчетава с тях. Социалната ахедония и емоционалната обърканост биха могли да се наблюдават при ОКР, но не са сред типичните му „големи“ симптоми.

    Reply
  188. ocd

    Социалната анхедония и емоционална обърканост не може ли да са проявление на депресия,която също е свързана с недостиг на серотонин? И аз с моите натрапливости съм изявявал съмнение за диференциална диагноза с психоза или шизоидно разстройство. Но тъй като са несъвместими или ще е едното или другото,затова залитнах по антипсихотиците,защото ако всъщност става въпрос за противоположното…Като че и моите симпотми приличат в някаква степен на негативната шизофренна симптоматика,става въпрос за объркано мислене и емоции. А в картината на шизоидното разстройство или простата шизофрения срещат ли са ОКР-подобни симптои като натрапливости,компулсии?

    Reply
  189. Григор Post author

    @ocd: Опитите да си поставяте сами диагноза, ако не разбирате наистина добре от материята, не са добра идея. Добрата идея е добрият специалист.

    Reply
  190. ocd

    Ами аз си имам диагноза от стационарният психиатър,но все ме гложди дали ме е разбрала,трудно ми е да си систематизирам мислите а и все ме домързява да ида,не съм се срещал с нея скоро. Чудя се как най-точно да и обясня,езикът е много хлъзгав инструмент.

    Reply
  191. 123

    ne vinagi psihiatrite postavqt tochninite diagnozi i pri greashna diagnoza tova moje da e granicata mejdu smurta i jivota za opredeleniq chovek.sustestvuvaneto na takiva blogove e opredeleno polezno.

    Reply
  192. Григор Post author

    @ocd: Уви, доброто обяснение е единственият начин психиатърът да сложи добра диагноза. Просто трябва да се пробва.

    @123: Точно това е причината да препоръчвам диагноза от специалист, а не самолечение. Съвършени диагнози слага единствено Бог, а той има твърде много друга работа. Оттам нататък, всички грешим – просто неспециалистите грешат по-често от специалистите.

    Reply
  193. ocd

    Ще пробвам да обясня горе долу какво чувствам. Но кръгът на възможни диагнози много ли е широк? Не са ли около 5-6 възможни диагнози? Не съм специалист,но повечето диагнози мисля са невалидни,защото нито имам психотични симптоми с тежестта на шизофренията,нито манийни с тежеста на БАР,което изключва шизофрения,налудно разстройство,биполярно и шизоафективно. Депресията не я изключваме,тя се лекува като ОКР. Остава гранично разстройство,шизоидно и ОКР-то.Ако не успея да обясня добре можем ли с психиатъра просто да сменим няколко най-често използвани комбинации от лекарства,да речем за неврози,за психози и т.н. и да видим дали някое ще пасне?

    Reply
  194. Вера

    Григор,засега пия Карсил,3 пъти по 2.Хедонина го намалих на 100.
    Бях се пртеснила да не е рак.Странно е,че АСАТ и АЛАТ са в норма.
    Иначе доста се движа,не спортувам,но ходя доста пеша.А според теб,кога да ги повторя изследванията АСАТ,АЛАТ,ГГТ?Благодаря за вниманието:)

    Reply
  195. Григор Post author

    @123: Опитът ми с миртазапина е доста малък. Уви, не съм забелязал да има особен ефект, но може би просто съм попадал на пациенти, които не се повлияват добре от него.

    @ocd: Диагнозите са повече, и което е най-лошото, често напълно различни диагнози може да имат еднакви симптоми – а лечението по неправилен начин може да навреди, особено ако се води агресивно и безогледно. При възможност за ОКР това е сериозен проблем, защото ОКР се лекува с месеци с максималните възможни дози лекарства, преди те да дадат ефект и така да се докаже, че то е диагнозата. Отново настоятелно ви съветвам за много старателна консултация с добър специалист.

    @Вера: Ако АСАТ и АЛАТ са в норма, значи няма разпадане на чернодробни клетки – иначе казано, нещата са добре. 🙂

    Reply
  196. ocd

    Благодаря. Мисля да се насоча към някой специално в тази област, мисля за св. Наум,чувал съм че са много добри специалисти. Мисля и за лечение в клиника,според вас има ли смисъл от такъв престой?

    Reply
  197. ocd

    Тъй като съм от година на сертралин,може би е добре да увеличим дозата на 200 и междувременно да правя чести и настойчиви консултации за доизясняване на диагнозата.Ако сертралинът даде ефект няма да преоценяваме диагнозата. А относно агресивното лечение – вероятно имате впредвид анафранилът,който съм чувал че на нормална серотонинова система без увреда може да се отрази лошо,но как точно? Все пак сертралинът няма такава опасност пък и аз съм с почти максималната доза,ще опитаме с него,но междувременно упорито ще изясняваме диагнозата. Мисля да посетя няколко психиатъра,дори невролози, също психиатри в различни области,защото моят психиатър е специалист по геронтопсихиатрия и може би не е достатъчно подготвен с ОКР.

    Reply
  198. Григор Post author

    @ocd: От престой в клиника реално няма нужда, стига терапията да е добре премислена. В „Свети Наум“ има и добри специалисти, и не толкова. Отлично впечатление ми беше направил там доцент Петър Маринов, но от няколко месеца той работи във Варна.

    Анафранилът, точно както и сертралинът, е стимулатор на серотонина – ако бъде даден при нормална серотонинова система, може да я претовари, точно както и сертралинът. Също, сертралинът при ОКР по принцип се дава в доза 200 мг дневно. И дори тогава доза от 300 мг анафранил дневно е за предпочитане – страничните ефекти са повече, но лечебният ефект е малко по-силен и резистентните пациенти са по-редки. В особено тежки случаи може да се наложи да бъдат съчетани и двете… Абсолютно лоша идея обаче е човек да пробва тези лечения, без да са много отговорно потвърдени от добър лекар – дозите са страховити. Още веднъж настоятелно съветвам всяка промяна в терапията да бъде дадена от добър специалист.

    Reply
  199. 1

    kakvo vliqnieto vuurhu cognitivnite vunkcii na anafranila???dokolkoto znam predizvikva seriozno vloshavane na koncentraciqta poradi anticholergichniq efekt,tova vqrno li e ili samo pri opredelin grupa pacienti??

    Reply
  200. веселин

    ocd, в Св. Наум шефът на клиниката е доц. Хранов, който безспорно е един от най-добрите специалисти в България. Това го признават и тези, които не могат да го понасят. А те са много /в това число и аз/, тъй като е доста неприятен като човек. Изключително самонадеян

    Reply
  201. ocd

    Последен въпрос и спирам да досаждам. Любопитно ми е в какво се състои претоварването на мозъчните структури със сертралин и кломипрамин – да речем манийна криза,психотичен епизод?

    Reply
  202. Григор Post author

    @1: Забелязвал съм неголямо влошаване на концентрацията при някои пациенти. Сериозно не съм видял.

    @ocd: Доста индивидуално е. При склонни към свръхактивност серотонинови структури може да има дори шизофреноподобни симптоми. При други пациенти може да има манийни кризи, или пък психотични епизоди, или хиперактивност… По-добре е да не се експериментира, ако е възможно. А дори ако се налага, да е под контрол на лекар.

    Reply
  203. веселин

    Как да разберем дали серотониновите структури са склонни към свръхактивност или иначе казано какво означава това

    Reply
  204. Григор Post author

    @веселин: Свръхактивността на серотониновите структури обикновено води до шизофрения или някое от шизоидните или шизоидоподобни състояния. Ако структурите не са свръхактивни, но са склонни към свръхактивност, при даване на серотонин-потенциращ антидепресант могат да се появят шизофреноподобни симптоми. От това, което знаем за мозъка до момента, най-вероятно свръхактивността и склонността към свръхактивност на серотонинергичните структури е несъвместима с ОКР.

    Reply
  205. ocd

    А какво е псевдоневротична/маскирана шизофрения? Прочетох че такова разстройство силно наподобява невроза и всъщност така се замаскира повишена активност на допамин и серотонин. Затова ли е толкова важна 100% точната диагноза?

    Reply
  206. Григор Post author

    @ocd: Не съм много специалист по шизофренията, рискувам да дам неверен отговор. А 100% точната диагноза е важна винаги и във всичко, но особено в психиатрията.

    Reply
  207. Joanna

    Григоре а какво е мнението за Сероквела? Не мога да спя, изпитвам някакъв ужас от всичко вероятно го дължа и на това ,че не мога да спя изобщо …

    Reply
  208. Григор Post author

    @Joanna: Сероквелът е атипичен антипсихотик. Има много и най-различни ефекти, повечето полезни (когато е даден в правилните дози на правилния пациент). Като цяло обаче не бих очаквал ужасът от всичко да се дължи на Сероквела. В психиатрията е възможно всичко, но точно това бих очаквал да е изключително рядко. Ако въпреки всичко искате да сте сигурни, пробвайте да спрете или намалите Сероквела за ден-два – ще си проличи.

    Reply
  209. ocd

    Че мен сероквел доста ме приспива, той е един от най-сънотворните атипични антипсихотици. Също е и с най-малко странични ефекти. Благословен да е.

    Reply
  210. haloperidol?

    pri emocionalna kriza (oburkvane) pri granichno lichnostno rastroistvo moje li da se izpolzva haloperidol(da se izpie 1 ampula) ili kakvo trqbva da se predprieme?

    Reply
  211. Григор Post author

    @haloperidol? Да се повика лекар, по възможност веднага. Той е, който може да прецени какво да се даде и какво не, според конкретната ситуация.

    Reply
  212. ocd

    Здравейте. Освен натрапливостите аз имам и друг проблем – тягостна депресия. Просто имам едно чувство на мъка в гърдите и тялото,нищо не ми се прави,с мъка правя всичко ,направя ми е тягостно и неприятно дори да дишам,имам някакво напрежение. Което е странно,защото пия 150 мг сертралин а той си е добър антидепресант… Дали не трябва да се добави някакъв друг антидепресант,за да се поуспокоя ,защото нищо не ме успокоява – пия понякога ривотрил но той ме прави на парцал и моето неспокойство и бушуващите мисли и премисляния не си отиват. Добавянето на друг антидепресант може да придизвика серотонинов синдром. Какво мислите за антипсихотиците като добавка за облекчаване на напрежението ,депресията,отчаянието и на цялостното състояние – аз съм пробвал досега оланзапин,сероквел и сертиндол давани от психиатъра, даваше ми по две блистерчета за да се овладеят по-бързо симптомите. Според вас кои антипсихотици са добри за ОКР – аз си мисля за рисперидон и модитен депо? Но не във ниска доза каквато дават в начлото на лечението на ОКР – половин таблетка сероквел от 200 например,на мен така ми даваше за да се закрепя по-бързо. Аз искам една стабилна доза от 250-300 сероквел /познат и като хедонин/ защото не се търпи положението. Мисля че мен антидепресанти няма да ме оправят само ,трябва и невролептици. Ще направя всичко възможно психиатърката да ми увеличи сертралина на 200 и да добави една прилична доза кветиапин /сероквел./

    Reply
  213. Григор Post author

    @ocd: Не зная на практика нищо за проблемите ви, нито как са били лекувани, нито за състоянието ви. Без поне час разговор, вероятно повече, не бих могъл да науча и малка част от нужното ми, за да мога да подбера лечение. А без тази информация мога единствено да ви дам нещо наслуки и безотговорно.

    По-добре говорете с психиатърката си. Тя с гаранция знае за вас несравнимо повече от мен, и е в позиция да може да предложи много по-адекватно лечение.

    Reply
  214. hospitalizaciq

    1.v bulgariq pozvoleno li e prinuditelnata hospitalizciq pri tezka depresiq?
    2.ako takuv chovek otkazva da se qvi na lekar da qde,vsqkakva namesa kak trqbva da se deistva da se predotvrati samoubistvo?
    3.EKT efektiven li e?

    Reply
  215. Григор Post author

    @hospitalizaciq: Ако лекарят прецени, че състоянието е тежко до степен болният да е опасен за себе си (по-рядко – за околните), има право да изиска принудителна хоспитализация. Дори тогава обаче има още условия – най-близките на пациента трябва да дадат съгласието си, или нещо подобно. Не помня точните правила, не съм ги гледал повече от двайсет години, а оттогава сигурно са променяни неведнъж.

    Ако болният е напълно некооперативен, първата ви стъпка е да говорите с психиатър. В зависимост от случая той ще ви препоръча един или друг начин за действие. Действате, без да губите време. Ако ситуацията е много спешна, търсите психиатричен кабинет в звено за спешна и неотложна помощ, примерно в Пирогов. Ако няма такъв, питате на рецепцията към кого да се обърнете за спешна ситуация от този тип. Те ще знаят дали имат психиатър на повикване, или ползват звеното на друга болница, и т.н.

    Не зная какво разбирате под ЕКТ – срещал съм най-различни неща под това наименование. Към момента обаче не се сещам нито едно, което да е ефективно при тежка депресия с така описаните симптоми. В такива ситуации помагат единствено медикаментите.

    Reply
  216. Григор Post author

    @hospitalizaciq: Не, не ми се вярва да помогне – освен при изключително специални и редки случаи.

    Reply
  217. Григор Post author

    @123: Не очаквам да има добър ефект, освен може би в много редки и специални случаи.

    Reply
  218. ocd

    Д-р Гатчев, май е станало объркване ,аз съм ГЩШШК ,обаче смених никнейма че беше много неестетичен.

    Reply
  219. ocd

    Утре съм на консултация при личната психиатърка д-р М. Тодорова. Опитах се да нахвърлям на един лист основните ми усещания доколкото мога.Ще я пазаря за вдигане на 200. Ще попитам и за куетапин.

    Reply
  220. ocd

    Ходих на психиатър. Добави оланзапин. М/у другото ми каза нещо интересно,че ОКР било на границата между депресията и шизофренните разстройства,защото приличало по малко и на двете,а светът все се чудел къде да го постави – при психозите или при депресивните разстройства. Вие какво мислите за това?

    Reply
  221. Григор Post author

    @ocd: Оланзапинът е дибензодиазепин – препарат, сроден на групата на бензодиазепините. Има успокоителен ефект, но няма лечебен ефект при ОКР. ОКР е донякъде сродно на депресията, но няма нищо общо с шизофренията – биохимично е нейната точна противоположност.

    Съжалявам за директността, но мисля, че ви трябва друг психиатър.

    Reply
  222. 123

    a dokolkoto znam serotonina ima samo kosven efekt pri schizophreniata,osnovnite (polojitelni) se dalzhat na dopamina.

    Reply
  223. 123

    serotonin — negativni simptomi ->ssri,snri,triciklicni i MAO inhibitori
    dopamine — polojitelni simptomi ->antipsihotici

    Reply
  224. ocd

    На мен ми е любопитно как при БАР има двете противоположности – депресия и мания,следователно допамина и серотонина ту се вдига ,ту се качва. А психотичните симптоми ако ги има при ОКР не са ли свързани с повишен допамин. Оланзапин и кветапин не подкопават ли по някакъв начин агонистичният ефект на золофт? И последно – често изписват кветиапин за депресия,а при нея доколкото знам допаминът и сертралинът е нисък като при ОКР,тогава как се постига лечебн ефект?

    Reply
  225. Григор Post author

    @123: Според мен авторите на изследването бъркат ОКР с ОКР-подобни състояния. Гледат симптомите, а не вида на болестния процес. При други болести това би било почти приемлив подход (естествено, извън науката). В психиатрията обаче, където почти всяка болест може да даде всякакви симптоми, този подход е смислен и резултатен колкото да се опитваш да запомниш физиономиите на хора, дошли на бал с маски. Безусловно при шизофренията има маниеризми и прочее, но причините им са абсолютно различни от тези при истинското ОКР. Ако покривът ви тече, колкото и да си поправяте водопровода, у вас няма да стане по-сухо.

    Реално аз не съм виждал пациент, който да има шизофрения и ОКР. Не познавам лекар, който да е виждал такъв. Така че и да е възможно, трябва да са изключително редки – далеч под 1%. (А от известното до момента за тях би трябвало да е принципно невъзможно да са съвместими.) Така че смятам нещата за изяснени, поне на това ниво на развитие на познанието.

    @ocd: При БАР противоположностите никога не са по едно и също време – то затова е „биполярно“: активността на базалните ядра ту се вдига, ту спада. Психотичните симптоми при ОКР са сравнително редки и не ми е известно да се знае със сигурност на какво се дължат. Кветиапинът в малки дози не подкопава ефекта на золофта, за оланзапина не съм проверявал. Ефектът му при депресия според мен основно е, че прави човека по-кротък и по-възприемчив към околните, което му помага да „попие здраве“ от тях – което е и нужното при някои видове депресии. Отделно, успокоява ажитираността при ажитирани форми на депресия.

    Reply
  226. ocd

    Моята психиатърка не е твърдяла ,че могат да съществуват заедно двете,ами че било по-средата между депресия и шизофрения и само симптоматично и като личностови прояви е по средата. Не вярвам да не е запозната ,че при шизофрения серотонина е висок а при ОКР-нисък,не е толкова неграмотна,даже когато ми предписва золофта се опита на разбираем език да обясни,че това лекарство щяло да вдигне нивата на т.нар. хормон серотонин,защото при някои болести като ОКР те са ниски. М/у другото баба ми я лекува същата психиатърка от депресия с 400 мг сероквел,за това питах за него.

    Reply
  227. ocd

    М/у другото тя твърди ,че ОКР е по-тежко от депресията и останалите тревожни разстройства…

    Reply
  228. Григор Post author

    @stranenvypros:): Откога доза кокаин „под 100 мг“ е „малка“? 100 мг си е бая сериозна доза. Извън това, кокаинът временно подобрява положението при ОКР. На теория би могъл да има лечебен ефект (троен агонист е), но необходимите дози са смъртоносни – а дори да не бяха, би се налагало да бъде вземан в течение на десетилетия. При използване 2-3 пъти седмично няма как да има лечебен ефект – поради краткия му плазмен полуживот би се налагало да бъде взиман всеки час, по 200-300 мг. на вземане. (Повтарям пак: тази доза е смъртоносна, дори при еднократно вземане!)

    Сума сумарум: да си прави човек експерименти с мезолимбични стимулатори от всякакъв сорт е особено тежка форма на идиотизъм. За щастие, вероятността да се предаде по наследство е нищожна.

    @ocd: ОКР наистина е най-тежкото състояние от своята група (депресия, паническо разстройство, тревожно разстройство…). Симптоматично и като личностови прояви е много трудно да се каже дали е по средата между депресията и шизофренията, или не. И депресията, и ОКР могат да се проявяват по различни начини, а шизофренията – по неописуем брой различни начини (тя може да симулира повечето други психични заболявания, само хистерията е по-велик имитатор от нея). Така че просто няма една твърдо определена среда между депресията и шизофренията, за да има ОКР как да е там. В някои случаи сигурно е. В други сигурно не е.

    Reply
  229. bpd

    ste moje li da napistete stranica za borderline personality disorder tuy kato mislq che,psihiatrite v bulgariq hal haber si nqmat tova nesto.

    Reply
  230. Григор Post author

    @bpd: Засега нямам необходимите познания по това заболяване, за да напиша страница за него.

    Reply
  231. Deanxit

    pomaga li pri OKR,shtoto vidqh da se otgovorili na edin ot gornite komentari che pomaga,a spored men tova lekarstvo izglezda sumnitelno.v smisul ne se prodava v Dania,USA,francq,italiq i sled 4-5 meseca veche nqma da se prodava i v India.

    Sudurza Flupentixol/melitracen ot koito 1 e antipsohotik(ot klasa na thioxanthanite) a 2 triciklicen ad podoben po struktura na amitryptilina.

    Interesno mi e dali moje da se izpolzva v lechenieto na OKR(kratkotrayno/dulgotrayno)?

    Reply
  232. Григор Post author

    @Deanxit: При някои случаи на ОКР би могъл да е помощна добавка към основното лечение. В повечето страни вероятно се продава, но под други търговски имена.

    Reply
  233. Григор Post author

    @molq otgovorete: За съжаление не съм добър специалист по депресиите, а деперсонализацията и дисоциацията при тях не са тривиални за лекуване. Рискувам да ви подведа – по-добре е да потърсите специалист.

    Reply
  234. Григор Post author

    @vupros?!?!: Извинението се приема, при условие да не го правите повече.

    Reply
  235. Григор Post author

    @гошо93: При моите пациенти не съм забелязал подобен ефект.

    Reply
  236. Силвия

    Благодаря за информацията , която даваш и за труда , които си положил!
    Лично за мен беше от полза.Благодаря!

    Reply
  237. гошо93

    симптомите на ОКР включват ли обсесивно влюбване?
    Ако да това при по тежките случаи ли се наблюдава или при по-леките?

    Reply
  238. Григор Post author

    @гошо93: Обсесивно влюбване не съм забелязал. Но непиенето му (или това на други подходящи при съответния пациент лекарства) понякога води до обсесивно вдетиняване…

    Reply
  239. гошо93

    Вчера отидох на психиатър и ми беше поставена диагноза соц.фобия.Изписа ми Деанксит 2табл дневно.Според вас подходящо ли е лечението?

    Reply
  240. гошо93

    11 ден пия Деанкситал,но от 5-6 дена започнах да се чувствам страно.Нищо ни ми се прави някакси живота изгуби смисъл,не ми се говори с никой,не ми се прави нищо,не мога да се концентрирам,винаги ми е скучно.Това от лекарството ли е или това е показател на задълбочаваща се депресия? Моля да отворите 🙁

    Reply
  241. Григор Post author

    @гошо93: Деанкситът може в някои случаи да даде проблеми с концентрирането. Цялостната комбинация от симптоми обаче повече ми прилича на депресивен пристъп. Ако положението не се оправи до максимум седмица, бих препоръчал да разговаряте отново с лекаря си за някакъв серотонин-потенциращ антидепресант.

    Reply
  242. ivelin

    zapochvam kognitivna povedencheska terapiq za lechenie na soc phobiq pri d-r Petar Vasilev.Poznavate li go,dobur specialistli e ?

    Reply
  243. гошо93

    Сигурни ли сте,че paroxetine няма ефект при OCD,тъй като съм виждал УЖ добре проведени проучвания който показват че намаля тревожността,обсесивните мисли и компулсиите и също така че е най селективния SSRI в отношение на серотонина,освен това в характеристиката на продукта(seroxat) също е посочен че лекува OCD или това е поредното шарлатанство от страна на GlaxoSmithKline за да печелят пари.Всичко това ви питам защото преди седмица почнах да приемам сероксат уж за социална
    фобия но всъщност мисля че може да имам pure obsessive OCD (страхувам се от всичко ново,изключително съм колеблив при важните избори,при промяна на средата , по гочно в избора на приятели,имам известна доза недоверчивост ).Какво бихте ми препоръчали да предприема? Може би Zoloft ili Anafranil вместо Seroxat?В момента съм много объркан,ще съм ви безкрайно благодарен ако ми дадете насока.

    Reply
  244. гошо93

    А и да попитам мога да пия бензодиазепини за премахване на объркоността и колебливостта или приемането им ще бъде по-вредно отколкото полезно в дългосрочен план?

    Reply
  245. Григор Post author

    @гошо93: И аз съм виждал УЖ добре проведени проучвания, които доказват какво ли не – включително че земята е плоска, Римската империя е мистификация на историците и вагиналните тампони са дело на дявола. Напоследък на всеки антидепресант пише, че повлиявал OCD, но всеки може да напише всичко. На мен все още ми предстои да видя SSRI или SNRI препарат (освен Золофт), който да дава нещо повече от едва-едва доловимо повлияване на OCD, дори при най-големи дози и най-продължително лечение.

    Социалната фобия, депресията, ОКР, паническото разстройство са заболявания от една и съща група – нещо като братовчеди. Напълно реално е да показват черти, характерни не само за конкретното, но и за други от групата. Така че е напълно възможно да имате истинска социална фобия, но тя да дава и тези симптоми. Моят съвет е да пробвате сероксат поне два-три месеца, за да разберете повлиява ли социалната ви фобия – ако да, вероятно ще повлияе и другите симптоми, които описвате. Ако не я повлиява, бих посъветвал да мислите за анафранил. Много старо лекарство, с доста странични ефекти, но и много изпитано, със силен ефект и огромен спектър на действие.

    Бензодиазепините могат да ви помогнат срещу объркаността и слабостта, но не са хубави за дългосрочно пиене. Постепенно към тях започва да се развива толеранс, а после и зависимост. Моят съвет е да ги пиете само при реална нужда – ако има как да е не по-често от два-три пъти седмично, ще е чудесно.

    Reply
  246. гошо93

    най-сърдечно ви благодаря за това че ми отговорихте!!Жив и здрав да сте

    Reply
  247. гошо93

    Искам да ви попитам може ли да настъпи преходно влошаване на болестта(соц.фобия)след 20 дена сероксат (10mg)сега вече е увеличен на 20мг.Дали ще има ефект????
    Има нужда от други лекарства(антипсихотици или други видове психоактивни лекарства)???Вече съвсем съм объркан(май вече имам и самоубийствени мисли,не знам колко са тежки),имам чувството че съм тежест на родителите си.В момента съм 1курс но незнам дали ще премина в 2курс,не отивам на лекции и упражнения(от страх че ще видя хора мисля че),не мога да се концентрирам,не знам какво искам,кой съм аз,МОЛЯ помогнете ми,каква е тази болест.Депресия ли е,соц фобия ли е ,шизофрения ли е?

    Reply
  248. Григор Post author

    @гошо93: На първо описание ми звучи като депресия. Абсолютно невъзможно е обаче да се сложи сигурна диагноза без наистина добър преглед – по Интернет просто не става. 20 дни на сероксат е малко множко за да се влошава болестта тепърва. Освен ако увеличението на 20 мг не е било преди ден-два – тогава може да има преходно влошаване. Ако случаят не е такъв, говорете с лекаря си.

    Reply
  249. гошо93

    seroxat(20mg) + fluanxol(3×0.5mg) възможно един от най-добрите комбинации при социална фобия или лекаря ме лъже нещо 🙂 ????

    Reply
  250. Григор Post author

    @гошо93: По принцип всеки пациент е индивидуален при тези лекарства, но като цяло комбинацията наистина е добра и върши работа при голям процент от пациентите.

    Reply
  251. petel

    имам диагноза ОКР – 300мг елифай 15мг абилифай състоянието ми е задоволително след година лечение,колко да чакам да доиде това подобрение 🙁

    Reply
  252. Григор Post author

    @petel: Ако след година лечение състоянието ви е задоволително, значи вече имате подобрение. И вероятно с времето ще се трупа и още. Уви, при ОКР подобрението дори в най-добрите случаи е извънредно бавно и постепенно. Лекувате ли се обаче упорито, го има.

    Reply
  253. гошо93

    Кои са най-ефективните медикаменти при депресията?Питам го защото въпреки че пия Seroxat+Fluanxol още се чувствам отчаян,все едно съм в дълбока тъмна дупка,все по нещастен съм и страх ме е да не се самоубия(тоя изход ми изглежда най-логичен при определени моменти като този).Как се определя тежестта на депресията,също така как се определя ефективността на лечението(критериите ако може да ги изброите).Наистина моля ви се да ми отговорите на въпросите подробно,в момента съм много отчаян 🙁

    Reply
  254. гошо93

    Да се надявам ли на хубав живот като цяло или ще съм самотен,деприран човек без семейство и деца и просто цял живот ще страдам(при това положение най-добре е да се прекратят страданията завинаги)

    Reply
  255. Григор Post author

    @гошо93: При различните пациенти са най-ефективни различни медикаменти и комбинации – трябва да откриете своята. Търсенето ѝ иска много търпение, но си струва. Намерите ли я, абсолютно се надявайте на хубав живот като цяло – ще го имате!

    За резултатите – трябва да седна да анализирам статията много внимателно, и вероятно да ѝ отделя няколко дни. Уви, просто не мога да си го позволя в момента.

    Reply
  256. Name

    Искам да споделя моята история с ОКР и съвети за някои неща, които открих, че ми помагат.
    Първото ми ОКР започна в тийнейджърска възраст. На около 16 год. възраст започнах да имам обсесивни мисли за това, че може да съм гей. Не бях чувствал привличане към мъже, винаги се бях възбуждал и интересувал от момичета. Мастурбирах гледайки хетеросексуално порно. И въпреки това когато например бях сред хора и отбелязвах как някой мой приятел е заякнал (от практикуването на някакъв спорт или фитнес) започвах да си мисля “аве да не съм обратен, защо забелязвам, че е заякнал?”. Стигнах до там дори да се насилвам да гледам гей порно в нета, за да проверя дали няма да се възбудя. Не се възбуждах, но мислите не спираха. Още по-страшен за мен самия беше варианта да се превърна в гей само заради самото ОКР. Бях чел, че в затвора някой мъже можели временно да станат хомосексуални, та и аз си мислех, че е възможно ориентацията ми да се промени само от мисли за промяната й. Една вечер ми беше толкова тежко, че се бях разплакал (опитвах се да си представям сексуални сцени с мъже, за да видя дали ще се възбудя), майка ми и баща ми ме питаха какво ми има. Аз им казах “ако случайно съм обратен, дали пак ще ме обичате?”. Родителите ми приеха този вариант и казаха, че няма проблем. След това им обясних по-подробно за какво иде реч и как винаги съм имал сексуално привличане към момичета, но са започнали да ми се появяват някакви мисли. Настоях да ме заведат на психиатър. След няколко дни отидох при психиатър, не помня вече кой. Пита ме какво ми има, обясних му… и той ми каза, че просто трябва някак си да приема, че тези мисли съществуват, но да не действам над нещата, които ме карат да направят (тоест например да не си проверявам ориентацията гледайки гей порно или представяйки си гей сцени). Препоръча ми и повече общуване с хора, занимания със спорт, хоби и прочие. Според него бях твърде “второсигнален” (т.е. много премислям и анализирам нещата) и това е довело до ОКР. След тази консултация мислите почти спряха, но най-пълното и дълготрайно излекуване за мен беше заниманието със странични неща и избягването на това да стоя вкъщи няколко дни последователно (лятната ваканция примерно). Забелязах, че ако спа дълго време на сутринта ОКР ми е по-активно през деня (някак си бях по-сънлив през целия ден). Затова започнах да спа по по-малко (около 6-7 часа). Започнах да карам колело, излизах повече с приятели и въпреки, че покрай някои от тях пак ми се появяваха обсесивни мисли (например “ако бях гей тоя щеше да ми се струва сладък” и подобни) тотално ги игнорирах и се стараех да вляза в нормалното общуване. Разбрах и, че е напълно нормално за мъж да може да определи относителната красота и на мъж, не само на жена (до тогава си мислех, че ако си мисля, че някой мъж е физически красив, значи съм обратен).

    Сега съм на 23 и това ОКР е зад гърба ми. От време на време имам други ОКР-прояви, например тревожност за сигурността на близки. Или пък инцест-мисли. Например когато майка ми ме прегръща чувствам гърдите й опрени до мен, а когато се прегръщам с някое момиче и чувствам нейните гърди се сещам за майка ми и ми става кофти щото ми напомня за кръвосмешение по някакъв извратено странен начин… А като ми стане кофти, че съм се сетил за това, се чувствам кофти от това, че може пак да имам обсесивни мисли и прочие и прочие. Изобщо един такъв цикъл, но пак най-доброто решение е да приемеш тези мисли, да разбереш, че лимбическата нервна система в мозъка го прави за твое добро. Явно лимбическата ми система се опитва да ме предпази от инцест с майка ми (естествено че няма да направя нищо подобно).

    Друго, което открих, че ме повлиява позитивно освен приемането на мислите, спорта и страничните занимания като цяло, е витамин Д (независимо дали под формата на слънчева баня или хранителна добавка), както и цинк и магнезий. Сякаш откакто вземам витамин Д се чувствам по-концентриран и по-добре мога съзнателно да управлявам мислите си.

    Та, за мен ключови при лекуването на ОКР са:
    – приемането на това, че лимбическата нервна система генерира тези мисли, за да ме предпази от нещо
    – спорт (ходя с колело до университета; от време на време фитнес, който също ми действа антидепресивно)
    – странични занимания (социални контакти, четене, филми и др.)
    – витамин Д, цинк и магнезий (не знам точно как действат, може би повишават серотонина и затова сякаш по-лесно мога да управлявам мисленето си в случай, че някоя обсесивна мисъл дойде)
    – избягване на твърде много сън (ако съм спал много после цял ден съм сънлив и сякаш по-лесно се отдавам на отнесени, въображаеми мисли, което включва и ОКР мисли)

    Най-много обсесивни мисли ми се появяват когато съм сам в тиха стая през деня и нямам какво да правя. Затова и гледам да избягвам тази ситуация и да си намирам занимание.

    Нещо, което сега си мисля е как да намаля страховете си като цяло до минимум. Ясно е, че човек трябва да има някакъв минимум страхове, за да може да остане жив. Но в днешния свят опасностите просто не са онова, кеото са били милионите години, когато човешкият мозък е еволюирал. А и има една поговорка “Човек започва да живее истински, едва когато преодолее страха от смъртта”.

    Reply
  257. Gergana

    Zdraveite I ot men.Stradam ot tejko OKR ot 13 godishna.
    Obsesiite mi sa nai raznoobrazni kakto I ritualite,koito kogato
    po malka biaha vanshni,sega se sluchvat v glavata mi.Niamam
    nito minutka spokoistvie I neprekasnato se opitvam da ubejdavam
    sebe si za neshta koito vsashtnost sa mi predelno iasni..,I vse pak
    imam nujdata da si poviarvam sama koeto e vazmojno samo sled
    spazvaneto na konkretni rituali.Istoriata mi e izkluchitelno dalga..,
    za sajalenie az ne samo imam OKR no I vrodeno chustvo za
    malocennost.,za vina.Nemoga da bada shtastliva ako niakoi strada..,
    I vsiakakvi podobni..,izobshto neshto v men mi nashepva Che izpbshto
    ne zaujavam da sam shtastliva..,ta dori I kogato s pomoshta na
    lekarstva I samokontrol komvulsiite prestanat..,se poiaviava tozi
    glas koito mi kazva Che sam nezaslujeno shtastliva.OKR si e tragvalo
    mnogo pati no se zavrashta tai kato izlekuvaneto mi znachi shtastie
    na koeto az “ne sam gotova”.Mnogo mi haresa napisanoto ot doktor
    Grigor, saglasna sam s vsichko.Dosega sam priemala samo Seropram
    I Rivotril..,ot koito Sam imala izvestno podobrenie.Jiveia v chujbina
    no bih iskala da posetia Dr.Grigor zashtoto mislia che otkrih chovek
    koito poznava mnogo dobre tazi materia.

    Reply
  258. Григор Post author

    @Name: Мисля, че единственият ви реален проблем е ОКР (за щастие не твърде тежко). Тази „второсигналност“ ми прилича на проява на болестта (и е вярно, че на свой ред я засилва). Към ключовите неща при лекуването на ОКР, които изброихте, бих добавил още едно: прекарване на колкото се може повече време в компанията на хора. Колкото повече хора, толкова по-добре. И не просто стоене в тази компания, а активно общуване с тях.

    Ако нещата започнат да се влошават, мислете за медикаментозно лечение. Колкото по-навреме го започнете, толкова по-лесно и бързо ще ви вдигне. Няма да стане за ден или два, лечението на ОКР продължава с години. Но повярвайте ми, отлагането му не води до нищо добро.

    @Gergana: Ако живеете в чужбина, ще е доста трудно да дойдете до София, за да ме посетите. Ако го можете – добре. Ако не – няколко съвета.

    Първо, потвърдете си много добре диагнозата, поне при един добър специалист, за предпочитане дори при двама. ОКР изисква изключително сериозно лечение, и наистина го изисква – затова е нужно диагнозата да е сигурна.

    Второ, намерете си специалист, който ще ви даде реално лечение. Серопрамът е почти без ефект при ОКР, Ривотрилът е чисто симптоматичен. По-горе в записа ще прочетете лекарствата, за които съм се убедил, че имат ефект.

    Важно е не само да се лекувате с лекарства, но и да прилагате целия психотерапевтичен арсенал, който също ще намерите описан по-горе. При вас са ключови два момента.

    Единият е непрекъснато да работите за повишаване на самочувствието си – при вас то е нереално, болестно ниско. Истината е, че сте чудесен човек, който заслужава да е непрекъснато щастлив и сте напълно готова да бъдете щастлива – никога не го забравяйте.

    Другият момент е да се борите с компулсиите – борбата с тях е основният и почти единствено ефективен начин срещу обсесиите (натрапливите мисли). Винаги, когато се появят, по всички възможни начини.

    Reply
  259. гошо93

    imate li opit s selegilina i da popitam moje li da se poqvi dyskinezia pri lechenie s 1.5mg fluanxol

    Reply
  260. Gergana

    Blagodaria vi za otgovora.Az shte idvam v Sofia prez avgust mesec kak
    mogla da vi posetia,kade moga da se obadia da si zapisha chas.

    Reply
  261. Григор Post author

    @гошо93: Със сележилин нямам никакъв опит. Обикновено 1.5 мг флуанксол е твърде малко, за да се появи дискинезия, особено ако не се използва с години – вероятно е възможно при твърде малък брой пациенти,

    @Gergana: Пишете ми на адрес grigor в този сайт – ще се уговорим.

    Reply
  262. Gergana

    Dobre,doktore,shte vi pisha v tozi sait
    kogato nablijava datata mi na idvane
    da se razberem.Iskam samo da popitam
    oshte niakoi neshta sega,tai kato poslednite
    dve sedmici sam v taka da se kaje epizod,
    na intezivno OKR.,edinstveno fakta Che e
    klasificirano kato zaboliavane me uspokoiava
    malko.Parvite chasove sled kato cheta materiali
    na tazi tema siakash saznanieto mi se proiasniava,
    obsesiite izglejdat naludnichavi,no na drugia den
    oshte shtom se sabudia vsichko si e sashtoto.
    Otnovo me pleniavat I niama krai…Bih iskala
    da popitam kak se klasificira tova zaboliavsne,
    v smisal tova niakakv himichen proces li e varhu
    koito az niamam kontrol ili zavisi ot men?Bi li moglo
    tozi otvratitelen cikal da bade prekasnat maprimer s
    obeshtanie pred niakoi ili v imeto na neshto?
    Ili ako tozi proces e himichen to podobno obeshtanie
    bi vloshilo neshtata tai kato shte bade trudno da bade
    izpalneno?

    Reply
  263. Григор Post author

    @Gergana: Всеки орган в човешкото тяло си има функция. Тази на мозъка е да свързва „материалното“ (биохимия, невроанатомия и прочее) с „нематериалното“ (личност, психология и прочее). Той го прави, като „сдвоява“ нещата – в него определени химични и пр. процеси са в същото време определени „личностови“ или „психологически“ процеси. Така че въпросът дали нещо е биохимия или психология е принципно грешен, точно както детската закачка дали крокодилът е повече зелен, отколкото плосък, или обратното.

    В някаква степен вие имате контрол върху това заболяване. В някаква обаче – не. Например, ако обещаете (или се мотивирате по какъвто и да е друг начин) да се борите с компулсиите си, това с времето ще ограничи и натрапливите мисли (обсесиите), и по този начин ще облекчи болестта. Ако приложите и всички други средства от арсенала на анти-ОКР психотерапията, сигурно резултатите ще бъдат още по-добри. Но ако заболяването не е в най-лека фаза, само психотерапията вероятно няма да е достатъчна, за да го излекува напълно или дори задоволително. А ако фазата е малко по-тежка, тези подходи може дори да нямат ефект, или той да е много слаб. В такъв случай ще заработят добре само след като се повлияете добре от лекарства.

    Доколко подобно обещание би подобрило нещата е въпрос на преценка. Колкото по-трудно е да бъде изпълнено, толкова по-добър е резултатът после, но само докато бива изпълнявано – иначе казано, докато изпълнението му е посилно. Стане ли непосилно, резултатът може да е обратният. Трябва да прецените докъде и за какво да си обещаете. Критерият е, че трябва да не ви е съвсем лесно да спазвате обещанието, но да ви е по силите.

    Reply
  264. Name

    Григор, мерси за отговора! След като написах горния си пост реших да видя дали наистина има някаква наука в това колкото повече спи човек толкова повече да е депресиран и обратното. И интересното е, че изглежда че има:

    http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=why-sleep-deprivation-eases-depression
    и самото изследване макар че това е върху плъхове, някъде по-рано бях намерил и сходно върху хора със същите резултати:
    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12127089

    Доколкото разбирам колкото по-малко спи човек (и май реално колкото по-малко фази с REM сън има), толкова повече серотонин остава ‘активен’ в мозъка, което има ефект подобен на анти-депресивните лекарства.

    Reply
  265. Gergana

    Благодаря отново за отговора.,радвам
    се че намерих човек,който наистина ме
    разбира.

    Reply
  266. Едуард Пюзантян

    Здравейте!
    Попаднах на блога ви преди месеци, докато търсех друга информация и трябва да призная, че съм впечатлен от яснотата и детайлността на описанието на ОКР, както и от коментарите и техния анализ!
    Първоначално реших, че не ми е работа да се обаждам, но сега вече си мисля, че трябва да ви пиша.
    Причината – от доста години се занимавам с това да помагам на хората да разбират себе си, проблемите си, средата си и така да си решават ред проблеми, в това число и психологически. Не искам да задълбавам в подробности още сега, защото предполагам, че и без друго ще имате въпроси …
    Особеното в моята работа с човешките проблеми е, че съм си изградил принципен модел на здравето, който за разлика от други школи, разглежда човешката система по-скоро като информационна структура. Чисто информационните, функционалните и органичните нарушения разглеждам като функция на повреден, непълен или неправилно свързан пакет информация в човешката система. Оправим ли информацията – другото има шанс да се оправи … и се оправя … 🙂 … Защото информацията е в основата на нещата – поне при човека е така! Неговото тяло, за разлика от машините, има почти безкрайни възможности за самовъзстановяване, саморегулиране и адаптация … стига да му се подаде и активира правилния алгоритъм за действие. А всички алгоритми са ни достъпни, трябва само да ги открием и приложим.
    Звучи просто, но на практика не е лесно … и все пак работи!
    Това, което работя, не е точно психология, а форма на логотерапията – дейност, ориентирана върху намирането на личностен смисъл и на приемливи алтернативи на взаимодействието със света. Моята роля е да информирам, изяснявам, насочвам и помагам, а клиентът сам избира на кой етап какво да прави … и резултатите са много спонтанни и приети (почти) без сътресения и съпротиви. Процесът, закономерно, рядко е еднопосочен и линеен, но все пак е много по-бърз и по-естествен от повечето психотерапевтични школи и в крайна сметка дава добри резултати. И най-важното, че промените са стабилни и трайни!
    Много бих искал да работя върху ОКР, защото за мен тази проблематика си е ново предизвикателство. Някои от случаите тук са наистина много подробно и колоритно описани и детайлите в тях ме карат да си мисля, че шансовете ни за успех са, скромно казано, достатъчно големи. … а като имам предвид и кошмара, в който някои от вас живеят, както и факта, че помощта ми поне не би навредила, мисля, че просто трябва да опитаме. … Убеден съм!
    Очаквам всякакви коментари и мнения, както и вашите въпроси. Нека заедно да обсъдим уместността на моята евентуална намеса и ако трябва, да действаме!

    Reply
  267. Григор Post author

    @Едуард Пюзантян: Психотерапията е полезна част от лечението на ОКР, ако е правилно насочена. При ОКР е увредено усещането за собствено място, способност за справяне с предизвикателствата, себестойност и значимост – тоест, намирането на личностен смисъл би могло да е от добра полза.

    Другият елемент обаче – намирането на приемливи алтернативи за взаимодействието със света – може да бъде проведен правилно или неправилно. Правилни са тези начини, които окуражават болния да се престрашава и да пробва новото. Неправилни са тези начини, които го ограничават до „изпробваното и работещото“ (което при ОКР на практика води до много ограничен и все по-стесняващ се кръг все по-изкривени контакти със света).

    Reply
  268. Едуард Пюзантян

    Това имах предвид – смисълът е ключов. Дори здравият индивид, като загуби смисъла, е въпрос на време да влезе в патология. А обратното – намирането на смисъл – понякога дава изумителни резултати.
    Колкото до намирането на алтернатива на принципа “опит-грешка”, неслучайно загатнах, че “Моята роля е да информирам, изяснявам, насочвам и помагам …” … сетете се какво се крие зад това … илюзионистът не бива да изкарва всички зайци от цилиндъра наведнъж, нали !? 😉

    Reply
  269. Григор Post author

    @Едуард Пюзянтян: Мъничко съм чувствителен на тема загатвания и илюзионизъм, когато става дума за здравето на хора. Особено при положение, че ОКР е може би най-мъчителното за пациента психично заболяване. Разбирам добрите намерения, но въпреки това оставам с някакъв привкус на… мфффф… 🙁

    Reply
  270. Едуард Пюзантян

    Григоре, мисля, че сам се опроверга. Това “мффф” си е чисто загатване 🙂 Аз нямам проблем да го приема, защото понякога неконвенционалните изразни средства са по-подходящи от познатите думи … и все пак, формално погледнато, това междуметие си съдържа голяма доза неопределеност …
    Разбирам какво имаш предвид с последния си коментар, но мисля, че избързваш със заключенията си … още повече, че сам казваш, че са безпочвени и се базират само на личните ти разбирания за водене на разговор. Подобно субективно решение заслужава уважение ако касае само теб, но в случая не е така.
    Така че аз предлагам да се фокусираме върху обсъждането на един по-сигурен подход, вместо да отхвърляме анблок. Разбирам, че ти концепцията ми, като цяло, вече я прие, така че ако имаш въпроси относно някакъв детайл в работата ми, по-добре е да ми пишеш лично. Тук няма как да споделям всички детайли, защото някои прийоми на работата ми могат да бъдат успешно приложени само ако се заобиколи бариерата на разсъдъка (и точно това е смисъла на думите ми за илюзиониста – не се разкрива, докато работата не изисква разкриване). Защото ако клиентът ми е информиран предварително за това какво и как ще правя, това неминуемо включва цензурата на разсъдъка и оценъчността и така работата ми се затруднява и дори саботира.
    Нека се спрем на основното – предлагам нещо, което нито аз, нито хората тук сме опитали и ако ще пристъпим към прилагането му, нека не създаваме негативни настроения – това може да отключи психологическите механизми на стигматизацията и да обрече работата на провал. Никой няма полза от това. Научният позитивизъм залага на провеждането на непредубедени повтаряеми експерименти или практики и докато не сме направили това, няма да е коректно да коментираме, най-малкото за да не опорочаваме резултатите. … още повече, че това не е някакъв маловажен експеримент, а съдби на живи хора.
    Впрочем нека и други изкажат мнение за уместността на моята намеса. Аз лично знам, че намесата ми няма да донесе рискове и само може да помогне. Но нека всеки сам решава, без да му се месим и да създаваме предварителни настройки.
    А ако ти имаш желание да обсъдим още детайли, винаги съм готов, но това ще стане лично. Клиентът трябва да е по възможност минимално обременен с паразитна информация. Има случаи, в които осведомеността може да се превърне в сериозна пречка!

    Reply
  271. Григор Post author

    @Едуард Пюзантян: Ами не, не съм приел концепцията като цяло, защото още не знам нищо конкретно за нея. Моят съвет е, ако имаш нужда от потвърждение, да работиш единствено и само с доброволци. Българското законодателство изисква информираност на пациента точно какво ще се прилага с него, така че при твоя подход си уязвим юридически.

    А за знанието, че определена намеса няма да донесе рискове… аз се занимавам с психиатрия вече повече от 20 години и нямам такава увереност. И, да си призная, ме е мъничко страх от хора, които я имат. Ако са гении, е чудесно. Но уви, повечето не са.

    Reply
  272. vesotod

    Григор, извинявай, че ти се бъркам, но ти предлагам да го изтриеш този Едуард Пюзантян от блога. На всички е ясно, че ти си максимално добронамерен и затова го оставяш, но хората се лутат и много от тях може да решат да го посетят. Аз както знаеш освен 10-те психиатъра съм сменил и 7 психолога. Всичките 7 колкото и да са били самонадеяни като чуят диагноза ОКР и започват или тотално да бият отбой, или стават много предпазливи в изказванията си и никой не си е позволил да каже, че това заболяване може да се лекува само с психотерапия, както си позволяват да казват за други психични заболявания. Този Пюзантян съм го срещал в най-различни блогове преди 2 години, когато още мислех, че мога да намеря някой психотерапевт, който да помогне на Вальо. Още тогава реших, че явно си прави само реклама и е адски самонадеян без да е ясно какви точно умения притежава. Определено считам, че хората могат да “потрошат” много пари, докато не разберат, че не може да им помогне.

    Reply
  273. Григор Post author

    @vesotod: И аз имам усещане, че човекът просто се рекламира, но съм склонен да допусна, че съм пристрастен. Само че ще се оглеждам за хора, потърсили помощ при него. Ако се окаже обикновен шарлатанин, ще му посветя специален запис. Болните заслужават да бъдат предупредени, ако някой ги мами.

    Reply
  274. гошо93

    Според вас при Общо тревожно разстройство какъв медикамент трябва да се приложи?!?(прегабалин,венлафаксин или само само когнинтивно поведенческа терапия)
    Моля ви дайте ми насоки,че вече ми писна,искам да съм нормален човек.В момента пия Seroxat 20mg + 3×0.5mg Fluanxol.Кажете ми има ли шанс да се оправя изобщо,вече не мога да търпя положението!

    Reply
  275. Григор Post author

    @гошо93: Това трябва да го каже вашият лекуващ лекар. Никой не може да сложи истински добра диагноза на подобно заболяване само по Интернет общуване. Ако някой претендира, че може, ви лъже.

    Reply
  276. гошо93

    Преди 6-5 години имах симптомите на ОКР,обсесиите и компулсиите продължиха около 1 година.възможно ли при ОКР да се премине в ремисия?Тогава не съм взимал медикаменти.Сега имам диагноза соц.фобия и общо тревожно разтройство и пия Seroxat 20mg i Fluanxol 3×0.5mg i Atarax pri nuzda.Може ли някакси още да имам ОКР в смисъл тревожността да причинен от ОКР или при ОКР задължително трябва да присастват ритуалите за да е ОКР?

    Reply
  277. Григор Post author

    @гошо93: Да, напълно е възможно при ОКР да се премине в ремисия – това е и целта на лечението. ОКР е близък роднина на депресиите, социалната фобия (а и доста други фобии) и тревожното и паническото разстройства – затова е трудно да се отговори на последния ви въпрос.

    Reply
  278. Иван

    Привет ! Имам симптоми на ОКР от 4 години , който се изпразяват в лека степен (според мен) придружени със депресивни състояния и съмнения за параноидна шизофрения. Въпросът ми е може ли някой да ме насочи към специалист.
    За себе си мога да кажа, че съм активен пушач, употребявам алкохол, употребявал съм психо активни вещества като амфетамин, метамфетамин, екстази и системно пушене на марихуана, също така имам фетишистки трансвестизъм. Мога да кажа още много неща за себе си но просто ми е неудобно и не мисля, че тук е мястото. Очаквам помоща и вашите съвети, Благодаря предварително.

    Reply
  279. Григор Post author

    @Григор: Според мен добра работа могат да свършат специалистите в „Свети Наум“, София. Моят съвет е – не се колебайте, потърсете ги. За простаците изрази като „психиатър“ и „лудница“ могат да звучат обидно, но за нормалния човек те с нищо не са по-различни от „хирург“ или „кардиология“. Не се бойте – те са лекари като всички други.

    За особеностите – специалистите могат да ги преценят по-добре. Активното пушене, включително на марихуана, всички си знаем, че не е добра идея – потърсете какво се крие зад тези проблеми. Каква ваша нужда те успокояват и запълват. Знаете ли я, вероятно лесно ще намерите по-малко навреждащ ви и по-качествен начин да се чувствате добре. А за личните особености – според мен докато не вредите на околните или себе си, всичко е ОК.

    Успех!

    Reply
  280. гошо93

    Според вас съществува ли нещо като обсесивна любов или това са глупости,а платоничната любов може ли да причини депресивен епизод?Тези въпроси може да ви се струват смешни но наистина е важно за мене да ги отговорите.А може ли да пробвам с Anafranil дали ще получа някакво подобрение?

    Reply
  281. Григор Post author

    @гошо93: И обикновената любов може да бъде достатъчно обсесивна. Също, всяко по-силно чувство може да причини депресивен епизод, ако не попадне на място – включително платоничната любов. Съмнявам се да получите за тях подобрение от антидепресанти.

    Reply
  282. гошо93

    Човек ако почнал да си пита смисъла на живота това нормален въпрос ли е или признак за депресия?

    Reply
  283. гошо93

    Според вас има случай при който смъртта е по-логична от живота(примерно резизтентна депресия)

    Reply
  284. гошо93

    последния въпрос е малко труден но бих искал да знам мнението ви по въпроса,поради причината че понякога някои малко на брой но все пак съществена част от болните въпреки че сменят над 20 медикамевта в продължение на 5+ години не получават облекчение.

    Reply
  285. Григор Post author

    @гошо93: Липсата на този въпрос е признак на ограничен интелект. Напълно резистентни депресии няма, като начало – плюс това, с времето се откриват нови и нови лечения, които умрелите пропускат. Болест се лекува не с количеството медикаменти, а с това да са правилните.

    Reply
  286. Нико

    Имам близък с ОКР, но категорично отказва да отиде на психиатър.Казва, че му е нужно спокойствие и нищо друго. Какъв друг вариант има за лечение?

    Reply
  287. koruin

    Здравейте.Искам да споделя за моя проблем и да помоля за помощ.Когато бях на 20 години се повяиха натрапливи мисли свързани със страх от болести, страх от излизане навън, страх да не се изложа пред хора.Постепенно занимавйки се с неща от живота ги минимизирах до декември 2012г.Тогава преживях силен стрес и след два месеца почувствах силна депресия.Пих известно време деанксит.След това се появиха натрапливи сексуални мисли и отидох на лекар който ми предписа Золофт.От деня в който започнах да пия золофт тези мисли изчезнаха и се появи адски страх от полудяване.Страхувах се да седя сам за да не започна да си говоря сам наум.Звучи откачено.Отворих да чета за раздвояване на личността и шизофрения.И тогава се започна ужаса.Започнах да се анализирам дали не съм болен от шизофрения.Появиха се натрапливи мисли в главата все едно в трето лице в смисъл все едно коментирах моите действия наум и това започна да ме кара да мисля че това е шизофрения.Продължих да чета в нета за тази болест хващах се за всеки симптом.Постоянно се лутах между ОКР и шизофрения кое от двете е.Ослушвах се дали всеки звук е реален и т.н.А когато прочетох че антидепресантите отключнат шизофрения паниката ме овладя напълно.Започнах да си задавам въпроса осъзнавам ли го започнах да си съмнявам дали го осъзнавам че това е плод на моите мисли или наистина имам раздвояване на личността.Непрекъснато започнаха да ми минават такива мисли през главата все едно всеки момент някой ще има до мен в ума ми като при тях.Кажете ми това ОКР ли е или шизофрения.Защо чувствам симптомите от внушение или золофта е отключил шизофрения.Всичко от 20тата ми година досега вървеше като ОКР.

    Reply
  288. Григор Post author

    @koruin: При шизофренията всъщност няма раздвояване на личността, това е популярна заблуда. Нито пък говоренето сам на себе си наум или на глас е по-често, отколкото при здравите хора (а при тях се случва почти на всички). Далеч по-чести са неща като чуване на гласове и виждане на неща, които никой друг не чува и не вижда, примерно.

    По-вероятно ми се струва ОКР-то (ако диагнозата е правилна) да не е достатъчно добре медикирано. Говорете с лекаря си в тази насока. Възможно е дозата Золофт да трябва да бъде повишена, ако това не е противопоказано при вас по някаква причина. Или той да бъде сменен или допълнен с друг антидепресант, примерно Анафранил. Лекарят ви ще знае несравнимо по-добре от мен какво е подходящо при вас и какво – не.

    Reply
  289. koruin

    Благодаря за отговора.Изчетох постовете нагоре по темата снощи и в мен се вкопчи усещането че золофт може да е отключил тази симптоматика тъй като може да се е повишило нивото на серотонина.При ОКР има ли като обсесия страх от разболяване от определена болест до степен че да чувстваш симптоматика.Възможно ли човек да се разболее от тази лоша болест ако си го самовнуши.Защото при мене явно се получи следното в момента в който се отърсих от натрапливите сексуални мисли същата вечер се отключи този страх който първо беше от полудяване, след това се трансформира в страх от шизофрения.Търсех непрекъснато доказателство че нямам тяхната симптоматика и затъвах все повече.Всяка сутрин се будех с мисълта кой заблуждавам шизофрения е и отварях лаптопа за да чета отново и отново.Появиха се мисли в главата ми които ме плашеха, впоследствие започнах да изпадам в паника от мисълта че аз явно не осъзнавам че това са мои мисли защото винаги се успокоявах че при тях няма осъзнаване.И така се оплитам постепенно в страховете и усещанията които изпитвам вече вероятно плод на тях или пък може би наистина съм болен.Не знам вече какво да мисля и в какво да вярвам.Обръщам се към вас за съвет тъй като виждам че имате опит в лечението на ОКР.Какво имате предвид в статията ако по време на приема на антидепресант се забележи отключване на шизофрения.често ли се случва това имате ли опит с такива пациенти при които това се е случило.

    Reply
  290. Григор Post author

    @koruin: Страхът от разболяване често води до усещане на съответната симптоматика дори при напълно здрави хора. Освен това, при ОКР той е един от най-честите страхове. Реално разболяване от шизофрения само от страх от нея обаче е на практика невъзможно, особено при болен с ОКР – то е противоположно на шизофренията.

    Шизофрения може да се отключи при приемане на антидепресант общо взето при две обстоятелства. Първо, ако диагнозата ОКР е погрешна и проблемът е друг, при който нивото на серотонина не е понижено. И второ в добавка към първото, ако човекът при това е и генетично податлив на шизофрения. (Напомням – тя е обратното на ОКР. За да е податлив генетично човек на нея, това означава по начало серотонинът му да е завишен, а тогава няма как да има ОКР.)

    Накратко – мисля, че нямате никакви основания да се боите от развиване на шизофрения.

    Reply
  291. Григор Post author

    @Gergana: Можете да ми пишете на е-майл grigor в сайта gatchev.info.

    Reply
  292. Jean Paul Gaultier

    При тревожните разстройства (вкл ОКР) наблюдава ли се когнитивен дефицит като при депресията? С ОКР съм и в последните няколко месеца мисля по неподредено от преди, трудно разбирам някои неща, по-трудно си спомням някои неща и по-трудно се справям с информация и решаване на поставен проблем. Забелязал съм че при мен нещата следват някаква градация – постепенно влошаване на способностите за справяне с живота, постепенна загуба на интерес и удоволствие. По в началото на ОКР-то нещата бяха по-добре. Друг път имам чувството че съм на цикли – ту съм добре ,ту съм зле. В интерес наистината постепенно изгубих повечето си способности за забавление и приятни емоции, дори бих могъл да кажа ,че нямам емоции или е трудно да ги охарактеризирам ,общо взето съм безчувствен , гледам нещата отстрани, без да ги чувствам. Дали имам симптоми на клинична депресия или това е от ОКР-то или нещо друго?

    Reply
  293. Григор Post author

    @Jean Paul Gaultier: Депресията и ОКР са биохимични братовчеди, така че нищо чудно да е смесена картина.

    Reply
  294. гошо93

    ОКР се характеризира с намалена активност на префронталния кортекс и лимбичната система увеличена активност на амигдалата нали така или греша?

    Reply
  295. гошо93

    На кой модел се привърженик в психиятрията : на биологичния модел или психосоциалния модел примерно при ОКР,депресивно растройство и при другите ?
    Според вас има ли прекалено ненужно използване на медикаменти примерно стимуланти при ADHD и тн?

    Reply
  296. Григор Post author

    @гошо93: Промените в активността на мозъка при ОКР са доста по-сложни от това. Всяка от тези структури изпълнява и огромен брой други функции. Затова по промени в активността им да се правят изводи дали има ОКР и т.н. според мен е доста пресилено.

    За моделите – според мен двата модела отразяват две различни страни на един и същи процес. При някои пациенти водеща в развитието на болестта е биологичната страна, при други – психосоциалната.

    За стимулантите при ADHD – при някои пациенти използването им е нормално, при други – прекалено, при трети – недостатъчно. Според мен да се правят обобщения по въпроса е безсмислено. Все едно е да се пита дали хората като цяло са високи, или ниски.

    Reply
  297. Anonymous

    Абе ти луд ли си или искаш да прелешпериш някоя пара-ако зависеше пряко от мен веднага бих те изпратил на подходящото място. Каква е тази диагноза която я поставяш-ти наистина си обсебен но от самия себеси Конец связи.

    Reply
  298. Григор Post author

    @Anonymous: Сигурно доста хора тук са щастливи, че не зависи от теб. И надали биха искали от теб да зависи каквото и да било – дори ти. Просто не те мразят чак толкова.

    Reply
  299. гошо93

    Според вас какъв ефект бихме очаквали от комбинацията на Venlafaxine,clomipramine,bupropion,според мене тази комбинация ще притежава доста активиращ профил наистина така ли е?

    Reply
  300. Григор Post author

    @гошо93: Ако прибавите и още нещо отгоре, може да има перманентно успокояващ профил. Моля ви, не си правете експерименти със здравето си. Последствията са си за вас.

    Reply
  301. гошо93

    След като доста поразгледах информацията за депресията,и личен опит все повече започвам да смятам че антидепресантите нямат почти никакъв ефект,това го показват проведените
    проучвания които поразгледах примерно 56% ремисия след лечение с антидепресант и 50% след лечение с плацебо.Още повече повярвам на тия проучвания след като вече съм сменил 3 АД (paroxetine,sertraline,escitalopram).Май още доста години ще трябва да изчакаме преди психиатрията да стане наука а не псевдонаука за която почнах да я смятам с времето.

    Reply
  302. гошо93

    Май в повечето случаи настъпващото подобрение се дължи на спонтанна ремисия а не на АД.

    Reply
  303. гошо93

    Бих искал да попитам вашето мнение по въпроса за канабиса за личностовото развитие и дали причинява амотивационен синдром.проучванията които съм разгледал показват че няма отрицателен ефект но някакси не ми се вярва според мен причинява някаква несериозност вндивида.Вие какво мислите по въпроса ?

    Reply
  304. Григор Post author

    @гошо93: Ако потърсите достатъчно, ще намерите „изследвания“, съгласно които плацебото лекува в много по-голям процент от случаите от лекарствата. И ви обещавам, че на вас те ще ви изглеждат точно така достоверно, както и най-истинските.

    Реалното положение можете да го видите в психиатриите. Аз поне го виждам достатъчно често. Идват болни, които са страдали в течение на месеци, години, понякога десетилетия. Дава им се лекарство. В огромния процент от случаите до месец-два-три имат много прилично подобрение. Ако след това имат глупостта да спрат лекарството, преди да бъдат излекувани, болестта се връща. „Изследванията“ могат да показват всичко – това, което го виждат очите ми, показва че лекарствата помагат.

    За канабиса – той има някои показания, но аз не бих го приемал без реална медицинска нужда. Върху личностовото развитие той причинява ефект, подобен на този на всеки по-слаб наркотик – кара хората да разчитат на неговата помощ, вместо на волята си. Да, волята не винаги може да победи сама, но канабисът поизкушава човек да разчита на него, а не на себе си, дори когато може да се справи. А това вече е душевен мързел, и надали е плюс в личностовото развитие.

    Reply
  305. гошо93

    Идентичната криза за която говори Ерик Ериксон на а коя болест съответства или е времено състояние k

    Reply
  306. georgi

    Здравейте ! В по-горните си постове Г-н gatchev казвате, че иновацията при справянето с натрапливите действия и ритуали е противопоставянето им и неизпълнението им.А как да противодействаме на натрапливите мисли тогава ?Надявам се да сте ме разбрали.Благодаря !

    Reply
  307. Григор Post author

    @georgi: Начинът да се противодейства на натрапливите мисли е да се противодейства на натрапливите действия и ритуали. Колкото по-успешно и по-дълго противодействате на натрапливите действия и ритуали, полкова по-редки и по-слаби стават натрапливите мисли, които ги пораждат. И обратно – колкото повече се поддавате на действята и ритуалите, толкова по-чести и силни стават натрапливите мисли.

    Reply
  308. georgi

    Благодаря ви за изчерпателния отговор!А преди дни прочетох в един форум мнението на човек, който твърдеше, че Окр е заболяване между Депресията и Шизофренията.Така му казал психиатъра му.Искам да ви попитам има ли нещо вярно в това твърдение?Благодаря!

    Reply
  309. Григор Post author

    @georgi: ОКР е донякъде сродно на депресията, но няма нищо общо с шизофренията. От биохимична гледна точка в известна степен е противоположно на шизофренията (макар и не като симптоми или анатомично-физиологични промени).

    Reply
  310. gosho93

    Tazi sedmica po TV7 v predavaneto na Karboski stavashe vupros za edno momiche koeto e “zavladano” ot satana :),spored men stava vupros za OKR vie kakvo mislite po vuprosa?

    Reply
  311. Григор Post author

    @gosho93: Мисля, че времето ми е по-нужно за сериозни и нужни неща.

    Reply
  312. Jean Paul Gaultier

    Открих едно лекарство Лепонекс /клозапин/. Значи няма такова мощно успокоително, сигурно надминава триста пъти ривотрила! При 50 мг спах два дни. Но в доза от 25 мг не се спи чак толкова и затова го използвам защото трудно заспивам. Но чух че има опасен страничен ефект – гранулоцитоза и може да бъде смъртоносно. При какъв процент от лекуваните се наблюдават такива реакции и при доза от само 25 мг дневно има ли риск и нужно ли е да се правят кръвни картини? Иначе заболяването ми е ОКР и депресия.

    Reply
  313. georgi

    Г-н gatchev възможно ли е напълното излекуване на болестта и по какъв механизъм става ?

    Reply
  314. Григор Post author

    @georgi: Трудно е, но е възможно. Механизмът би отнел дебела книга.

    Reply
  315. georgi

    Ясно.А искам да ви попитам, възможно ли е да се явяват само някои обсесии на болестта без да има компулсии, понеже по-горе казахте че начина за намаляване на обсесиите е да се ограничат компулсиите ? И някъде бях чел, че е възможно болестта да се яви в детството и след това да отшуми, има ли нещо вярно в това твърдение ?

    Reply
  316. Григор Post author

    @georgi: Обсесиите наистина без компулсии са рядкост и обикновено издават много ранен и лек етап на болестта. Явяването ѝ през детството е голяма рядкост. И ако не е твърде тежка, е напълно възможно да отшуми, ако и да не е често.

    Reply
  317. georgi

    Тогава възможно ли е болестта да се яви през детството, след което да отшуми, а при продължителен стрес да се възвърне наново.И ако отговорът е да, то ще отшуми ли ?

    Reply
  318. Григор Post author

    @georgi: Отговорът е да, и ако бъде лекувана навреме и достатъчно, вероятно ще отшуми.

    Reply
  319. Нико

    На мой близък му предписаха RISPOLEPT за ОКРа в листовката пише за група психични разстройства, наречени психози.ОКР не е споменато.
    Според Вас подходящо ли е?

    Reply
  320. Григор Post author

    @Нико: Не бих могъл да преценя, без да имам много подробни впечатления и точна диагноза на болния, както и история на заболяванията му и информация за него.

    Reply
  321. U

    Би ли могла да има някакъв ефект при ОКР електроконвулсивната терапия?

    Reply
  322. Григор Post author

    @U: Би могла. Но колко е шансът да има добър ефект трябва да прецени лекар с отлични познания и много опит в нея.

    Reply
  323. Григор Post author

    @U: Преди да се подложите се уверете, че от това ще има полза, а не вреда. Точно тук идва преценката на лекаря.

    Reply
  324. Нико

    Г-н Gatchev искам отново да попитам за РИСПОЛЕПТ. Предписаха ни го за ОКР по 2мл на ден. Поразрових се в нета и открих, че го предписват за шизофрения а вие казахте че са противоположни заболявания. Лекуващия психиатър каза че зависило от дозатА. ЗА ОКР до 4мл дневно а за шизофрения над 4мл дневно. Това ме притеснява. Извинете за безпокойството. симтомите са следните7 обцесии- страх от заразяване и замърсяване. Компулсиите се изразяват в многократно и миене и продължително къпане до 2ч всеки ден.Почистване на много неща със спирт
    Определяне на забранени зони за докосване в жилището и постоянна тревожност.

    Reply
  325. Григор Post author

    @Нико: Рисполептът е рисперидон – атипичен антипсихотик. В тези дози наистина е полезен при ОКР (ако и да е недостатъчен сам по себе си, както впрочем е и при шизофрения). Вземайте го, без да се притеснявате. Ако обаче лекарят ви разчита единствено на него да ви излекува, се боя че може да не се постигне достатъчно ефект.

    Reply
  326. Jean Paul Gaultier

    О значи и аз ще го пробвам тоя рисполепт, и преди съм мислил за него, на сиропче, да видим дали ще управи ОКР – то и тежката депресия, правя си колекция от антипсихотици, вече съм пил доста и то без предписание.

    Reply
  327. georgi

    Благодаря за изчерпателните отговори.Въпросът ми е следния.Поразрових се и в един форум прочетох меннието на човек, който твърдеше, че най-новите изследвания за ОКР сочели, че болестта е главно неврологична, и трябвало да се пият лекарства цял живот, за подтискане на симптомите.Има ли нещо вярно вярно в това твърдение ? От друга страна в сайтовете за психотерапия се обяснява как психотерапията лекува заболяването ( в някои случаи с лекарства).

    Reply
  328. Григор Post author

    @georgi: Лекарствата не могат да те излекуват сами по себе си. Ще облекчат страданието, но за да подтискат болестта ще трябва да ги пиеш цял живот.

    Те обаче ти дават възможност да започнеш да се бориш с болестта. При нея психотерапията, освен при най-най-леки случаи, обикновено е без резултат сама по себе си. Лекарствата довеждат организма до състояние, в което упоритата, решителна и правилна психотерапия започва да помага. Да лекува болестта реално – може би не винаги напълно докрай, но определено с ефект. Така че и двете са верни в някаква степен.

    Reply
  329. georgi

    Общо взето най-добрия вариант е да се съчетаят, ако болестта е по-тежка.А ако може да напишете и няколко реда за агорафобията ? Какви са механизмите за лечение на болестта и включват ли т.нар. SSRI препарати ?Пак благодаря за изчерпателните отговори. (:

    Reply
  330. Григор Post author

    @georgi: Може би някой друг път – нямам достатъчно опит и увереност в познанията си за агорафобията. От това, което знам за нея: тя може да се дължи на различни причини, и някои от най-честите причини се лекуват именно с антидепресанти.

    Reply
  331. Iv. Dimitrova

    Здравейте, Григор! Поздравления за нестандартния сайт! Бих искала да споделя и обсъдим, ако имате възможност и желание, проблемът с тревожните разтройства. Преди 4 години моето семейство бе разтърсено от внезапно появили се панически атаки на сина ми. От тогава животът ни се преобърна и ходенето по мъките започна. Часни лечения, търсене на най-добрите специалисти в София, солидни средства и много, много болка. Оказа се, че този проблем засяга много млади хора и лекарите не са достатъчно подготвени да реагират адекватно. А хората имат много малко информация. Поздрави от мен!

    Reply
  332. gosho93

    Според вас психометричните тестове достатъчно точни ли са за да могат да се поставят диагнози на базата на тестовете?

    Reply
  333. gosho93

    Според вас Anafranil може ли да ползва при общо тревожно разтройство или е по-добре да се пробва с по-новите антидепресанти първо ?

    Reply
  334. petur

    Г-н Гачев, в по-горните постове казвате, че ОКР е братовчед на депресията, а симптомите на депресията наблюдават ли се при ОКР? И също щом шизофренията е противоположна от биохимичен баланс на ОКР, как се отнася това за ОКР ?

    Reply
  335. petur

    Как се отнася Биполярното разтройство спрямо ОКР ? Извинявам се за грешката.

    Reply
  336. Григор Post author

    @Iv. Dimitrova: Уви, не се чувствам достатъчно подготвен в областта на тревожните разстройства, за да смея да пиша записи на тази тема или да предлагам лечения. Не че не искам да помогна – страх ме е да не навредя, въпреки доброто си желание… А сайтът не е нестандартен, най-обикновен блог е.

    @gosho93 / petur / georgi: Зависи от случая. Зависи от случая. Понякога; депресията е вид биполярно разстройство.

    Reply
  337. Iv. Dimitrova

    Благодаря все пак!
    може би не се изразих правилно – Вие сте нестандартен и оттам и сайтът Ви.

    Reply
  338. Iv. Dimitrova

    Бих си позволила да дам съвет относно тревожните разтройства – насочете се към специалисти в държавните специализирани клиники – “Св. Наум”, Александровска болница, Военна академия. Частните амбулатории помагат при леки случаи. При хора, на които се налага прилагане на медикаменти, могат да помогнат лекари с опит и специфични познания. Успех на всички и Весели празници!

    Reply
  339. petur

    На мен ми е много чудно как заболяването може да е генетично и да страдат толкова много хора от него.От това, което чета разбирам, че заболяването е 4-та най-срещана болест и се среща, толкова често колкото диабетът и астмата.

    Reply
  340. Неда

    КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА РОЛЯТА НА ПСИЛОБИЦИНА, СЪДЪРЖАЩ СЕ В ХАЛЮЦИГЕННИТЕ ГЪБИ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА ОКР? ИМА ЛИ ЛИТЕРАТУРА ? НЯКОЙ , КОЙТО ДА ИМА ПОЗНАНИЕ ПО ТЕМАТА ?/ ПИШЕЛО ГО В АНГЛИЙСКИ САЙТОВЕ, НО НЕ ВЛАДЕЯ ЕЗИКА ЗА СЪЖАЛЕНИЕ./

    Reply
  341. Григор Post author

    @Неда: Помага да халюцинирате известно време, че сте здрави…

    Reply
  342. petq

    Г-н Гатчев питам ви, защото имам ОКР в лека форма, а имам навика да си внушавам някакви неща свързани с болести, прочетени в интернет.Та днеска четох доста за психозите и пак леко си самовнуших.Това нормално ли е за ОКР, а и може ли човек без генетична предразположеност да се разболее от психоза при условия на силен стрес ? Хиляди благодарности..

    Reply
  343. Григор Post author

    @petq (petyr, georgi, gosho): Хайде да не си играем на писане от различни имена. Вие нищо не разбирате от тази игра, а аз отдавна вече знам каквото има да се знае за нея и не ми е интересна. В Интернет има предостатъчно информация, за да можете да си отговорите сами на тези въпроси. Благодаря ви, че няма повече да ме безпокоите с тях. (А и да го правите, няма да им обърна внимание.)

    Reply
  344. Георги

    Извинявам се ако съм ви натоварил с въпросите си !Зададох ги, защото ви намерих за изключително компетентен по темата, а в интернет специално за ОКР няма толкова обширна информация.Желая ви лек ден.. (:

    Reply
  345. Jean Paul Gaultier

    Страдам от едно известно време от често променливи настроения в добавка към ОКР-то, в зависимост от времето на деня или моментната фаза, която ме обзема и пълна липса на инициатива за каквото и да било, затруднен мисловен процес и реч. Дали мога да си добавя карбамазепин или валпроева киселина към Золофта за стабилизиране на настроението?

    Reply
  346. Григор Post author

    @Jean Paul Gaultier: Липсата на инициатива и затрудненият мисловен процес и реч ми приличат по-скоро на проблем не с настроението, а с активността. Ако съм прав, карбамазепинът не би дал ефект, или би дал дори отрицателен. За валпроевата киселина ми е трудно да преценя, без да познавам добре историята на заболяването, но пак ако съм прав, също надали ще даде положителен ефект. В такъв случай бих мислел за замяна или подсилване на золофта с друг анти-ОКР антидепресант – този проблем с активността ми прилича на пръв поглед на ефект на недостатъчно повлияване на ОКР.

    Reply
  347. Jean Paul Gaultier

    Да, в интерес на истината ОКР-то ми изобщо не е овладяно. Но напоследък ми става по-трудно да си съставям изреченията и да извършвам мисловни операции, да облека мислите си в думи, много е объркано. Станал съм рутинен и правя всичко по задължение, все по-рядко изпитвам каквото и да е, определено имам психопатийни и шизоидни черти в характера.

    Reply
  348. Григор Post author

    @Jean Paul Gaultier: Рутинността и правенето на всичко по задължение не ми приличат на психопатийни или шизоидни черти. Обикновено (макар и не винаги) са именно черти на недостатъчно точно лекувано ОКР. Ако не е изпробван вариант, бих предложил да се консултирате с лекаря си дали да не преминете на Анафранил, или да го добавите към Золофта. Но не правете нищо, без да сте се консултирали с лекаря си! Той ви познава далеч по-добре от мен и знае по-добре от мен дали идеята ще е добра, или не.

    Reply