SSRI е популярно във фармакологията съкращение, което се разшифрова като “Selective Serotonine Reuptake Inhibitor:”. Става дума за клас лекарства срещу депресия, които са много широко използвани напоследък. (Твърди се, че на езика на психиатрите “сероксат” означавало “добър ден”… 🙂 ) Сродни на тях са така наречените SNRI (Serotonine-Norepinephrine Reuptake Inhibitors), които имат на практика същите предимства и недостатъци, и често се използват, когато SSRI нямат ефект, или дори като първа линия на лечение. За удобство, разглеждам тези две групи тук заедно; ако нещо е специфично за SNRI, пояснявам това специално.
Причините да са така обичани от психиатрите за лечение на депресивни заболявания и синдроми са няколко. Като начало, SSRI препаратите са почти толкова ефективни, колкото и класическите антидепресанти от типа на кломипрамина (най-популярното му търговско име е Анафранил), но имат далеч по-малко странични ефекти. В добавка, производителите на основни SSRI препарати са хвърлили милиарди в рекламата им, и други милиарди в, хм, бизнес-стратегии за продажбата им. Най-сетне, те са просто… модерни. (Колкото и да е тъжно, и в лекарствената терапия си има моди. Което е следствие от очевадния факт, че и най-добрите и знаещи лекари продължават да са и човешки същества.)
Може би най-големият нежелан ефект на SSRI препаратите е трудното им спиране. Доста мои познати са се сблъсквали с него. Затова ми се иска да разкажа тук за тях подробно и колкото мога непредубедено, и да спомена известните ми проверени и доказали се техники за спирането на тези препарати.
Внимание! Това, че знаете как да спрете препарата без адски мъчения, не означава, че непременно трябва да го спрете! Милиони болни са излекувани от страданието си, или пък водят поносим живот благодарение на тези лекарства. Те не са наркотици или отрова. Имат си нежеланите ефекти, точно както всяко друго лекарство. И спирането им без уверено потвърдена от лекар необходимост, или липса на необходимост от продължаването им, е точно толкова безсмислено, а може би и рисковано, колкото спирането на антибиотик или лекарство за сърце. Описаното тук служи да ви помогне да спрете лекарството, понеже лекарят ви е казал да го спрете, а не понеже вие сте си решили!
Механизъм на действие на SSRI препаратите.
Депресията е едно от големите психиатрични заболявания. И както и всички те, всъщност тя е едно общо наименование за десетки, може би дори стотици или хиляди различни страдания, обединени под обща шапка заради сходството на симптомите, и донякъде на лечението. В нея се включват и класическата ендогенна депресия (сама или редуваща се с мания), и естествените депресивни изживявания заради тежки житейски проблеми, и какво ли не още.
На биохимично ниво депресията като правило се отличава с променен баланс на невротрансмитерите, “неврохормоните” в мозъка. Нарушава се балансът между ацетилхолина (обикновено понижен) и адреналиновата група хормони (най-често повишени, и то основно адреналинът). Лекарствената терапия при депресия цели да подпомогне възстановяването на този баланс.
Начините за възстановяването му са много (мозъкът е слоооожен 🙂 ). Прекият, доставяне на повече ацетилхолин, за съжаление не е възможен – засега нямаме толкова фини и избирателни ацетилхолинови медиатори. Затова обикновено се използва засилване на производството му чрез повлияване на управлението някъде нагоре по командната верига. Има няколко известни и удобни пункта, където то може да бъде повлияно. Засега се справяме най-успешно и с най-малко странични ефекти в един от тях – повлияването на баланса на серотонина.
Класическите антидепресанти повлияват мозъчната дейност на доста места. Някои от тях са полезни срещу депресията (така например почти всички класически антидепресанти повлияват и баланса на серотонина), други – не, трети водят до неприятни странични ефекти. SSRI препаратите повлияват (почти) само баланса на серотонина, и затова страничните им ефекти са много по-малко. (Затова обаче са и мъничко по-слаби от класическите антидепресанти, и по-висок процент от пациентите не се повлияват от тях – очевидно действието на някои други места също помага срещу депресията). SNRI препаратите освен баланса на серотонина повлияват и този на норадреналина, ключов при депресия хормон от адреналиновата група – така те действат срещу депресията на две места едновременно; те имат добър ефект върху много по-висок процент пациенти, отколкото чистите SSRI.
Механизмът на действие на тези препарати е повлияването на риъптейка (обратното всмукване) на неврохормона в синаптичната празнина. Казано на български, това ще рече следното (и е полезно да го знае човек, за да разбере някои особености в действието на препаратите):
Единственият начин два неврона да си предадат сигнал е чрез т.нар. синапси. Синапсът е място, където двата неврона почти се допират, нещо като “вендуза” между тях. По ръба тя е затворена, а отвътре има кухинка, тясна като цепка. Импулсът се предава, като предаващият неврон отделя в цепката неврохормон (специфичен за всеки неврон; има над 100 различни неврохормона; различните неврохормони играят в мозъка различни роли; много често на различни места в мозъка един и същи неврохормон играе различна, понякога противоположна роля). Хормонът преминава цепката и се свързва към рецептори върху приемащия неврон, и така го възбужда. Рапорт даден – рапорт приет!
Синаптичната цепнатина постоянно се почиства от неврохормона – иначе той ще си стои там завинаги, и приемащият неврон ще бъде постоянно възбуден. Почистването става по два начина: разграждане и обратно всмукване. Разграждането се извършва от специални ензими, които са в кухината, и химически разпадат неврохормона на съставните му части. Обратното всмукване се извършва от стената на предаващия неврон: след като впръска неврохормон в цепнатината, невронът моментално започва да си го изсмуква обратно. Така хем помага на разграждането да освободи синапса, хем си спестява от труда да произвежда неврохормон наново. (Съставните части на разградения неврохормон също се всмукват обратно, и рециклират пък на ниво суровини. Мързелива работа…)
Ако искаме да засилим предаваните импулси, можем да го направим или като добавим в цепнатината повече неврохормон (което винаги е трудно), или да попречим на почистването от него, като попречим на разграждането му или на обратното му всмукване (което е доста по-лесно – добавяте препарат, който прилича на неврохормона, но не се разгражда или всмуква така лесно, и съответните механизми се “задръстват” с него). Тъй като огромната част от почистването (над 90%) се извършва от обратното всмукване, много по-ефективно е да блокираме него. SSRI препаратите правят точно това – те блокират обратното всмукване на неврохормона в тези синапси, които използват като неврохормон серотонин. (А SNRI – и в тези, които използват норадреналин.)
Веригата, чрез която серотонинът повлиява производството на ацетилхолин, е доста дълга и сложничка. Затова и SSRI препаратите изискват известно време на приемане, докато антидепресивният ефект се прояви. (За разлика от страничните ефекти, които са преки, така че се проявяват веднага.) Времето на проява на антидепресивния ефект варира твърде много при различните хора. Най-често е около месец, но при някои пациенти ефектът проличава дори по-рано от седмица, а при други може да изисква два-три месеца. Начин да се предскаже предварително колко бързо ще се прояви ефектът засега не ми е известен.
Силата на антидепресивния ефект също е много различна при различните хора. Съществуват т.нар. неповлияващи се, при които SSRI препаратите не дават на практика никакъв ефект. (SNRI препаратите най-често дават и при тях.)
Една дребна особеност при започване на SSRI, или при качване на дозата му е, че в първите няколко дни може да се наблюдава временно влошаване на симптомите на депресията. Обикновено това влошаване започва два-три дни след покачването на дозата, и продължава два-три дни; при някои хора обаче може да започне още след ден, или пък чак след десет дни. Продължителността му обикновено се повлиява по същия начин: при когото започва по-рано обикновено и минава по-бързо, при когото започва по-късно – по-дълго. Има и пациенти, при които това правило не е спазено; при тях по-често се наблюдават нетипични реакции на SSRI препаратите. Липсата на това влошаване може да е един от първите признаци, че си имате работа с (или сте) неповлияващ се пациент (но и това не е в 100% от случаите).
Зависимостта към препарата
… Добре. Предписали са ви SSRI препарат. Пили сте го колкото време е нужно, дал е ефекта си (или в по-лошия случай е станало ясно, че няма ефект), и лекарят е решил, че е време да го спрете. Още на втория-третия ден от спирането обаче започва адът. Не само че депресията направо ви смазва, по-зле откогато и да било, но и като капак на всичко как можахте да хванете някакъв грип точно сега – мускулите ви болят, светлината ви дразни, нямате капка сила… Ако предположите, че това може да е свързано със спирането на лекарството, лекарят ви може да се намуси и да отговори, че няма нищо подобно, просто депресията се е върнала, и ще трябва да пиете лекарството доживотно. И абсолютно категорично отрича възможността да сте развили зависимост към лекарството. (Не се смейте. Познавам немалко пациенти, които са чули този отговор от лекаря си.)
Истината е, че към SSRI препаратите се развива зависимост, и лекари, които отричат това, или са некомпетентни, или ви лъжат в очите. Тази зависимост не е пристрастяване, и не е от типа на наркотичните. Тя не променя мотивациите и мисленето ви, така че може да бъде преодоляна от вас, без чужда помощ. (При морфиновите наркотици например – морфин, хероин, производните им – не е така. Пристрастеният към тях НЕ може да се откаже по своя воля, колкото и да го иска; нужна е много решителна и силова помощ от външен човек, и разбира се, съгласието на пристрастения да получи такава помощ.) Преодоляването й може да не е никак лесно, и да изисква много внимание, търпение и познания как да се справите с проблема. Но ако го правите както трябва, е постижимо без тежки неприятни ефекти в на практика 100% от случаите. Така че е неизмеримо по-добре да се лекувате, и след това да оставите препарата по правилния начин, отколкото депресията да ви мъчи и превръща в страдалци.
Най-сетне, синдромът на оставяне на SSRI се наблюдава при далеч не всички пациенти. Официалните статистики твърдят, че го получават около 20% от пациентите. Лично моите наблюдения са, че процентът варира някъде между 40 и 80%, в зависимост от препарата, дозата и тежестта на заболяването. Но дори така, има дори чудесно повлияващи се пациенти, които не изпитват никакъв или почти никакъв ефект на оставянето. Още веднъж: не позволявайте на страха от този ефект да ви спира да се лекувате!
Механизъм и симптоматика на зависимостта
Намаляването на дозата на SSRI води в крайна сметка до спад в производството на ацетилхолина. Този спад е временен, и не води до трайно влошаване. След като той премине, е нормално производството на ацетилхолин да се върне към нивото отпреди намаляването на дозата.
Ацетилхолинът предава нервните импулси не само в мозъка, но и между нервите и мускулите, а и на доста други места в човешкия организъм. Недостигът му се чувства навсякъде (най-силно където конкретният организъм е по-слаб, или “връзката е по-тънка”). Ефектите могат да бъдат някои от следните:
Депресивни:
(Обикновено са същите като тези, които пациентът е имал преди лечението; по-рядко може да има нови.)
– Подтиснатост
– Лабилно настроение
– Раздразнителност
– Обърканост
– Усещане за преумора
– Безсъние, или сънливост
Грипоподобни:
– Болки в мускулите
– Дразнене на очите от светлина
– Усещане за слабост
– Гадене
– Повръщане
– Разстройство или газове в червата
– Чувство за “температура” (но термометърът показва нормална температура)
– Изпотяване
Други
– усещане за “електрошок” или “електрически удар”
– мускулни спазми
– тремор
– виене на свят
– раздразнителност
– кошмари
– усещане за “нереалност”
Важно е ацетилхолиновият спад, предизвикан от намаляването на дозата или спирането на лекарството, да бъде различаван от завръщане на болестта. Някои от начините са:
Ако депресията е била лекувана адекватно, пълноценно и достатъчно, към момента на намаляването на дозата тя ще е в стабилизирано състояние – тоест, не се очаква да се влоши, особено пък рязко, в течение на години, дори в най-лошия случай на месеци. Влошаване, което започва на втория-третия ден след намаляването на дозата, е ефектът на зависимостта. Ако депресията не е стабилизирана както трябва, влошаването може да започне и по-скоро, но трябва болестта да е била почти неповлияна, или повлияна за много кратко време, за да се очаква до седмица-две да започне истинско влошаване.
Ако успоредно с депресивните симптоми имате и грипоподобни симптоми, и силата на двата типа симптоми се променя в синхрон, това с почти пълна сигурност е ефектът на зависимостта. (Особено ако нямате обективни симптоми за настинка – кашлица с храчки, или температура.)
Ако при връщане обратно на старата доза симптомите изчезнат за не повече от два-три дни, това е бил ефект на отнемане на SSRI. При надигане на депресивен пристъп дори при най-бързо повлияващи се пациенти и резки увеличавания на дозата минава поне седмица, докато се получи антидепресивен ефект.
Ефектът на намаляването на дозата обикновено е сходен като симптоми и като време на закъснение и продължителност с временното влошаване на симптомите при започването или покачването на дозата на лекарството. Например пациенти, при които влошаването при покачване на дозата започва по-късно, и е по-силно и по-продължително от средното, е нормално да очакват ефект на намаляването на дозата, който започва малко по-късно, но е по-силен и по-продължителен от типичния. (Типичният е това, което обикновено очаква лекарят ви… 🙁 )
Неповлияващите се пациенти като правило или не изпитват ефекта на намаляване на дозата, или той е доста по-слаб от типичното. (Уви, както винаги при психофармаката, има и изключения.)
Как да “обеззъбим” ефекта на зависимостта
Ключовата дума тук е “постепенност” – лекарството се оставя малко по малко. (Лекарите наричат това още “титриране”.) Организмът има естествен толеранс, който му позволява да понесе неголеми намалявания в нивото на серотонина без или почти без неприятни усещания. (При депресивни пациенти този толеранс понякога е намален, но в някаква степен го има дори при най-тежко болните.) По-добре е вместо три или шест месеца в ада да преживеете година нормален или почти нормален живот.
– Как да намаляваме дозата
Най-напред, ефектът на намаляването зависи не от абсолютния му размер, а от това колко процента от взиманата към момента доза е. Един и същи пациент може въобще да не усети намаляване на Сероксат от 100 на 80 мг (с 20 мг), но да изпитва адски мъки при намаляване от 20 на 0 мг. Колкото повече доближавате пълното спиране, с толкова по-малко намалявайте на всяка стъпка!
Различните пациенти понасят различно едно и също по размер намаление. Най-често колкото по-добре се повлиява от лекарството пациентът, толкова по-трудно понася намаляването на една и съща по размер доза: ако сте се повлияли особено добре, намалявайте с по мъничко. (Но дори ако не сте се повлияли никак, все пак бъдете предпазливи.)
Намаляването на различните SSRI препарати се понася по различен начин. Правилото е: колкото по-краткодействащ е препаратът, толкова по-силно се отразява намаляването му. За пациенти, които са на кратко- и бързодействащ SSRI (напр. пароксетин – Seroxat, Paroxat, Paxil) преминаването на еквивалентна доза дългодействащ SSRI (напр. флуоксетин – Prozac) може сериозно да облекчи синдрома на намаляването на дозата. (Но не се препоръчва да променяте препарата само за да го оставите по-лесно – различните препарати не действат по един и същи начин; консултирайте се много сериозно с лекар!)
SNRI препаратите предизвикват по-силен ефект на оставяне в сравнение с SSRI; правилото за краткодействието също важи. При тях препоръчвам 2 пъти по-бавно и с по-малки дози намаляване на препарата. Особено силен може да е ефектът на оставяне на венлафаксина (Effexor); ако сте на него, се запасете с още повече постепенност и търпение. Великолепният му лечебен ефект си има цената, но при правилно намаляване тя не е висока.
С тези уговорки, бих препоръчал на типичния пациент да започне намаляването на дози от по 10 до 20% (по-силно повлияващите се – с 10%, по-слабо могат да си позволят да опитат и с 20%). Особено силно повлияващи се пациенти е добре да тръгнат дори с 5% намаляване.
След намаляването на дозата се изчаква период на привикване към новата доза. Съветвам този период да е от намаляването на дозата до изчезването на страничните ефекти от оставянето, и още толкова време. НЕ правете ново намаляване веднага след като страничните ефекти от предишното изчезнат! Може да “мине номерът”, но може и да не мине! Ако след поредното намаляване ефектите от оставянето са били по-силни и/или продължителни, помислете както за по-продължителна “почивка” до следващото намаляване, така и за по-малка стъпка на него.
– Ако сме намалили с твърде много
… и ефектите на оставянето са твърде силни, значи сме надценили възможностите си – било е редно този път да намалите с по-малко. В такъв случай е редно да се върнете обратно на дозата отпреди намаляването, и да стоите на нея, докато ефектите на оставянето не изчезнат напълно. (Съвет от мен – поддръжте дори няколко дни след това. Вече писах – организмът ви има нужда от време, за да натрупа толерантността си, а ще имате нужда от нея!) След това направете пак намаляването, но вече с по-малка стъпка, примерно половината на далата силни нежелани ефекти. (Връщането обратно на междинна доза не е добра идея. Направете нещата както трябва.)
Понякога могат да се случат ситуации, в които да трябва да намалите дозата сериозно и спешно. Те са много редки – например ако внезапно развиете силна алергия или свръхчувствителност към лекарството – но могат да се случат. В такива случаи помага приемането на бензодиазепини – подтискат и облекчават страничните ефекти. (ДЕБЕЛО ПОДЧЕРТАВАМ – НЕ ГО ПРАВЕТЕ БЕЗ РЕАЛНА НЕОБХОДИМОСТ!) Модата към момента, в който пиша този запис, е Xanax. Личното ми наблюдение обаче е, че добрият стар Lexotan има не по-лош ефект, че дава на пациента малко повече психологически комфорт, и че повлиява добре по-висок процент пациенти. И двата не се продават без зелена рецепта, но психиатърът ви има право да ги изписва.
(Няколко думи за бензодиазепините: много остър нож са, но с две остриета. Опре ли се до депресия, няма по-добре повлияващо, по-бързо, по-ефикасно, по-добре понасящо се, абе по-каквото щете от тях, в каквото и да било отношение. Стъпкват всичко друго, сътворено от човечеството, в земята. Но имат ужасен недостатък – към тях лесно се привиква, губят ефекта си, и почвате да изпитвате нужда от все по-големи дози… Точно така. Седмица, две, в краен случай месец на тях, строго под лекарско наблюдение, могат да са животоспасяващи. Извън това обаче ги третирайте като наркотици. Да, има хора, които могат да ги пият с години, без ефектът им да изчезне, и т.н. Те обаче са редки – не разчитайте, че сте от тях!)
– Как да делим дозите
Повечето SSRI се продават като хапчета с определен грамаж. Seroxat например се намира обикновено на хапчета по 20 мг. Често хапчетата са с резка за чупене на две: това би ви дало възможност да намалявате дозата с по 10 мг. С малко внимание и остър нож можете да разделите и половинката на две – това дава стъпка от 5 мг., което за повечето пациенти дава странични ефекти в рамките на изтърпимото. Много пациенти обаче са по-чувствителни и тази стъпка е голяма за тях, особено ако вече доближават оставянето. За тях има измислени допълнителни начини.
Някои от SSRI препаратите се продават и като сироп, от който можете с голяма точност да си откапкомерите колкото ви трябва. (Сиропената форма се появи чак след като вече нямаше как да се скрие, че SSRI предизвикват пристрастяване, и оставянето им е трудно.) В България, поне към момента, не ми е известно да се внася, за никой от тях. Тъй де, защо? От това, че не можете да спрете лекарството и се налага да продължавате да го пиете, фармацевтичната компания нищо не губи… Въпреки това, ако имате познати в държави, където хората отстояват правата си, те могат да ви купят и донесат или изпратят течна форма.
Има вариант и вие да си приготвите течна форма, като разтворите хапчето, и изпиете съответната част от разтвора. За чаша препоръчвам мерителна стъкленица, с нея можете да контролирате точно колко поемате. А за разтворител – портокалов сок; той разтваря и препарата, който иначе може да остане като утайка на дъното, и да обърка преценката ви колко от дозата сте взели. (ВАЖНО: НЕ използвайте сок от грейпфрут – в него има вещества, които се свързват химически с някои SSRI препарати, и стават наистина неприятни истории!)
Домашно приготвените разтвори на SSRI обаче са малко несигурни като дозировка – препаратът никога не се разтваря идеално. Ако имате много добро око и сигурна ръка, може да е по-сигурно да си правите части от хапчето. Повечето препарати могат да бъдат срязани на до четвъртинка хапче. По-малки части могат да бъдат направени, като парченцето бъде доизпилено с пиличка за нокти или много фина пила за метал. ВНИМАНИЕ: ако препаратът е на дражета, трябва да внимавате дали изпилвате от субстанцията на хапчето, или само от външната му захарна обвивка (което не намалява дозата). (Всъщност, дражето е намек, че не бива да го чупите: SSRI не са сред най-опасните за стомаха препарати, но все пак взимайте в този случай дозата с малко храна.)
Ако имате, или можете да вземете отнякъде галеново хаванче и аптекарски везни, принципно е начин и да счуквате хапчето, и да си отмервате от него нужния ви (мили)грамаж. Правилото за отличното око и ръка обаче важи и тук. Също, премервайте много внимателно и цялата доза, получена след счукването, и колко ще отделите от нея. Внимавайте с дражетата точно както при изпилването на хапчетата: премерете целия прах, и сметнете колко от сместа на субстанция и захарна обвивка трябва да отделите, за да получите точния грамаж субстанция.
Други полезни връзки
Уикипедия – SSRI
Уикипедия – SNRI
Уикипедия – Синдром на спирането на SSRI (на английски)
Описание на синдрома в American Family Physician
Инструкции на Дейвид Хийли за спиране на SSRI
Гри, сърдечно благодаря за материала. Покрай биполярното напоследък получавам писма от хора, дето се интересуват от фармацевтичните решения – ще ги препращам насам.
@Калин: Това тук отразява една страшно тясна част на фармацевтичните решения – само един клас препарати, и то само един техен аспект: как да ги спреш, когато му дойде времето. Сериозен обзор върху фармацевтичните решения за депресия би бил поне двайсет пъти по-голям като обем…
Здравейте докторе,
Не мога да открия из коментарите как се спира Велаксин 75, тъй като е на гранули. От година и половина пия Велаксин 75 + флуанксол по 1 т. Лятото психиатърът ми разреши да ги спра обаче не става. На 2-ри ден започват някакви смущения чисто физически. Твърди,че не е възможно да получавам тези смущения.
Преди месец намалих флуанксола 1/2 таблетка и нямам проблем,но когато се опитам да спра Велаксина и на 2-рия ден започва едно замайване, сякаш усещам някакъв вакуум в ушите си и главоболие. Понеже това ми беше втори път, вече съм сигурна,че не си въобразявам. Очевидно двете хапчета наведнъж няма да стане. Но, каква да е схемата? Как да деля капсулата Велаксин? Потърсих Велаксин сироп,но няма.
Ще се радвам, ако ме посъветвате!
Здравейте Дани,
За начало – предупреждение. Възможно е лекарят ви да е прав, че можете да спрете Велаксина. Възможно е обаче и да греши. При различните пациенти е различно, и до момента не ми е известен начин да се предскаже как ще е при конкретния пациент. Единственият сигурен е да се пробва и види.
Извън това, можете да изсипете гранулите от капсулата, да ги разтворите с малко вода (важно е да са разтворени идеално!) и да разделите нея. Ако трябва си купете една 5 или 10 мл спринцовка от магазина и мерете с нея, стотинки е.
Опитайте отначало да намалите дозата на половин капсула на ден. Възможно е пак да има замайване и главоболие, но се очаква да са значително по-слаби. Ако са, изчакайте така докато отминат, и после поне още толкова време след това, общо не по-малко от седмица. Ако не отминат до две седмици или са все така силни както при пълно спиране, задължително се консултирайте с лекаря си. Ако ги няма след намаляването – чудесно, но пак изчакайте поне седмица!
След това пробвайте да намалите дозата на четвърт капсула – половинка от половинката, пак по същия начин. Изчаквате, докато евентуални симптоми отминат напълно и после поне още толкова време, но не по-малко от седмица общо. Ако не отминават до две седмици, задължително се консултирайте с лекаря си.
Чак след това пробвайте да спрете Велаксина напълно.
Здравейте, този отговор е полезен и за нас. Мъжът ми е опитвал няколко пъти да спре велаксина, но получава замайвания. Пие от 75мг, които делеше на половинка, но не е разтварял с вода а директно изпива гранулите. Аз искам да попитам дали е опасна трайната употреба. Защото той пие велаксин вече 8 години, по едно сутрин от 75мг. Всъщност интересното е, че този препарат му помогна да изчезнат едни болки по врата и гърба, които не изчезваха и нямаше физическо обяснение за тях. Това страдание беше реално и той не беше трудоспособен тогава. Е, велаксина помогна. Въпроса е дали може да се пие толкова продължително без последици. Благодаря много.
Здравейте Елена,
Ако при опити да спре велаксина човек получава замайвания – особено ако се опитва да го спре постепенно – вероятно болестта е приглушена, но още не си е отишла. При такова положение е правилно вземането на лекарството да продължи.
Велаксинът няма пряко болкоуспокояващо действие, нито е активен срещу типичните причини за болки в гърба и врата. Или изчезването им е случайно съвпадение, или се дължи на някакъв ефект от подобрението на състоянието, примерно спазване на по-ергономична поза.
Опасни странични ефекти на велаксина при продължителен прием засега няма известни. А има десетки хиляди пациенти, които са пили велаксин в продължение на 2-3 десетилетия. Фирмите-производителки сигурно биха се опитвали да прикриват рапорти за опасни ефекти, но пък много други фирми, организации и хора с кауза биха правели всичко възможно да ги огласят колкото се може по-широко. Така че с много голяма вероятност няма проблем велаксин да се пие с десетилетия.
Желая ви успех! 🙂
Как успяваше да раздели гранулите от капсулата на две, на око ли ? Аз също се опитвам да го намаля на половина, но това че е под формата на капсула и никъде не се продава по-малка концентрация много ме затруднява. Ще съм ви благодарна да споделите опит.
П.С. Аз също получавам замайвания, явно това лекарство при рязко спиране на много хора действа така. Успокоих се малко, мислех, че е само при мен.
Здравейте, извинявам се, ако въпросът ми звучи глупаво, но.. след като разтворя една капсула от 75 мг в 10 мл вода да речем, деля водата, т.е. изпивам само 5 мл от нея, правилно ли съм разбрала ? И още нещо, какво правя с останалите 5 мл, мога ли да ги оставя за пиене до следващата вечер или се хвърлят ?
Здравейте,
Правилно сте разбрали – делите водата. Но се уверете, че лекарството се е разтворило напълно – не трябва да има дори най-малка утайка!
Останалите 5 мг, ако ги пазите в хладилник, ще са окей до следващата вечер.
Сърдечно ви благодаря за всичко, което сте обяснили! От толкова много време се чудех как ще намалям лекарството като дойде време (психиатърката ми се намира в друг град, а не исках да се съветвам с други).
Благодаря ви!
О, това се подразбира. Но е начало. 😉
Blagodarq ti, choveche!
Сърдечно благодаря за професионалните указания!
Г-н Гачев, в момента правя едно изследване за (зло)употребата на антидепресанти в България и е рядкост да попадна на материал, който се занимава със спирането на медикаментите. Не зная дали имате професионален поглед върху проблема, но ако да бих ви била благодарна, ако ми пишете и ако се срещнем за раговор по темата. надявам се да получа отговор
Ще Ви бъда благодарна ако мога да ви пиша. Имам индивидуални /лични / въпроси към Вас.
Ненамерих друга информация, която се доближава реално до тази, която ме интересува
Много благодаря за ,цялата информация…!Незная дали сте професионалист или не,но в този момент ми спестявате ЯВНО НЕНУЖНИ за мен, както установих от написаното дози ксетанор(който въпреки всичко ме спаси от тоталния ад…).Опитах да го спра след година прием-пиех 20мг 8м,10мг 4-5м,а после направо на 0мг и за по-малко от 2 седмии се сринах.Така и неразбрах откъде ми дойде и какво се случи а и никой не ми обясни,вкл. и психиатъра.След още 2седмици мъчения започнах хапчетата наново(което струвами се е разбираемо при диагноза тежко паническо разстройство,агорафобия и депресия) и то по20мг.До 3 дни изминалия месец беше вече спомен,чувствах се перфектно…Почти се бях примирила,че лечение за “такова животно “,като депресията няма и ще си пия хапчета доживот…….и ми попадна вашата статия.ИСКРЕНИ БЛАГОДАРНОСТИ<АКО ИМАТЕ ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ПО ТЕМАТА МОЛЯ СПОДЕЛЕТЕ Я<ВАШАТА НАГРАДА ЩЕ СА ЩАСТЛИВИТЕ И ПЪЛНОЦЕННИ ХОРА НА КОИТО СТЕ ПОМОГНАЛИ<ДОРИ ДА Е САМО ЕДИН В ТОВА УЖАСЯВАЩО СЪСТОЯНОЕ Е МНОГО!
@Renkata: Като начало, трябва да знаете дали е необходимо и възможно да спрете хапчетата, или не. Ако не сте лекар с добри познания в психиатрията и психофармакологията, няма да можете да го прецените – нужна ви е помощта на вашия лекар. Ако лекарят смята, че засега не трябва да спирате хапчетата, послушайте го. Шансът да е прав е доста над 50%.
Дори ако психиатърът ви даде зелена светлина, спазвайте постепенността. Различните хора спират антидепресанта различно лесно, дори при еднакво тежка депресия – вие може би сте от по-трудно спиращите го. В този случай да слезете от 10 мг направо на нула е груба грешка.
След като слезете на 10 мг, следете как ще ви понесе. Ако нямате абсолютно никакви оплаквания, 5 месеца са добър период за приспособяване. Ако имате оплаквания, дори най-слаби, проследете колко ще продължат. След това бройте 5 месеца от пълното им изчезване, и добавете към тях и още веднъж продължителността на оплакванията! Чак след това мислете за слизане по-нататък.
Слизането трябва да бъде не на нищо, а на 5 мг. След като слезете, повторете процедурата: ако няма оплаквания – 5 месеца, ако има – 5 месеца след като оплакванията изчезнат напълно, плюс още веднъж продължителността им, на тази доза. След това слизате на 2.5 мг, и повтаряте същата процедура. След това, ако оплаквания е нямало или са били слаби, можете да пробвате да ги спрете: иначе слезте още веднъж наполовина, до 1.25 мг, и повторете същата процедура.
Има хора, при които дори толкова постепенно намаляване не е лесно. Ако оплакванията са непоносими или продължават твърде дълго, след като спрете лекарството така, и особено ако са непоносими или твърде дълги още преди да е спряно напълно, отново се консултирайте с лекаря си дали е добра идея да спрете лекарството.
Ако лекарят ви е уверен, че можете да си го позволите, при този вариант препоръчвам да замените SSRI препарата с трицикличен антидепресант. За такива случаи обикновено препоръчвам Анафранил, той има добър ефект и е най-лесен за спиране от антидепресантите. Вашият лекар ще ви даде точните дози Анафранил и точната схема, по която да направите замяната. След като я извършите успешно и мине известно време след пълното изчезване на симптомите на оставяне, започвате да го намалявате по същия начин, чрез преминаване към половин доза. Единствената разлика е, че безпроблемният период на всеки етап може да е 3 месеца вместо 5, заради по-добрата поносимост на оставянето на трициклика.
Засега съветът ми е този.
Здравей!Пиша чак сега защото честно казано неочаквах някакъв отговор…..а и много работя(ха-ха).Не не съм лекар и с удоволствие бих Ви послушала, защото и без това вече доста се напатих,но в случая имам два проблема -първо-моята психиатърка е доста зает специалист в болнично заведение и няма много време за мен,пътува постоянно и повечето и пациенти са с по-тежки диагнози.Гадно е защото само тя знае цялата история на заболяването ми ,но изобщо неможе да се видиме и да говориме,само по телефона много рядко.Другият проблем ми е че все още ми е доста притеснено ,защото досега никъде не съм намерила ясна информация за това колко дълго мога да пия ксетанор и има ли рискове за здравето от дългия прием и какви са те…..и не на последно място 25кг отгоре откакто го пия,добре че преди бях слаба и висока та все още съм горе долу с добра визия….Е ако имаш информация по тези въпроси за да си “досглобя музайката” ще те призная за ГУРУТО НА АНТИДЕПРЕСАНТИТЕ!Благодаря!
@renkata: За първия проблем – уви, добрите лекари често са презаети. Абсолютно не съветвам да се предприемат каквито и да е мерки без нейното одобрение, независимо колко трудно е да бъде открита и да се говори с нея. Ако трябва, бъдете по-настойчиви в осигуряването на разговора, но не действайте на своя глава.
По втория въпрос: към момента няма достоверна информация ксетанорът да е вреден за здравето при дълъг прием, или да има нужда да се прекъсва. Дали за в бъдеще няма да се открие такава информация никой не знае, точно както и с всичко друго около нас. Но бих те посъветвал засега да спиш спокойно.
Здравейте! Приемате золофт за ГТР. В началото беше кошмарно, ефект започна да има след 2 месеца. След 5 вече бях добре и направих глупостта да го спра от страх за странични ефекти върху здравето. И ето че 5 месеца по-късно съм отново в изходна позиция. Симптомите са по-слабо изразени, но достатъчни, за да не живея нормално. Психиатъра ми изписа пак Золофт първо по половинка и флуанксол 1-1-0 за две седмици. После само Золофт по 1т. сутрин. Днес след първата половина Золофт ми стана много зле . Пих деанксит, не съм взела флуанксола още, защото не бях в града. Много ме е страх от страничните ефекти. Страх ме е и от самия прием на АД , какви са последиците върху здравето.
Здравейте Любомира,
Моля за извинение за забавения отговор.
На практика всички съвременни антидепресанти – Золофт е сред тях – нямат лоши последствия за здравето, дори ако бъдат пити с десетилетия. Така че можете да не се безпокоите изобщо за последици за здравето, ако ги пиете. По-скоро си струва да се безпокоите за последици за здравето, ако имате нужда от това лекарство, а не го пиете.
За съжаление може отново да отнеме около 2 месеца, докато се почувствате по-добре. Просто тези болести са така – изискват време, докато се повлияят. Не губете кураж – упорствайте и ще успеете!
Стискам ви силно палци и желая от сърце успех! 🙂
Григор
Много благодаря на Григор за полезната информация и се моля скоро да получа отговор на запитването си.
Бях изключително общителен и жизнерадостен човек, но от около 2 години нещо се случи с мен и започнах да избягвам всякакви контакти. Просто предпочитах да си остана вкъщи. Появи се и тревожност. За всичко. Само мисли как ще изляза, как ще говоря пред толкова хора, дали ще се притесня, дали някой ще разбере за притеснението ми…След всички тези мисли предпочитах да си измислям различни поводи да си остана вкъщи. това никога не ми се беше случвало и аз започнах да си мисля, че никой не е застрахован от това. Отидох на психотерапевт. Изписа ми золофт. Пия по 50 мг от 3 седмици. Първите 2 седмици беше ад. Минаха-останаха малко странични симптоми, които са леки. Започнах да чета в интернет, в различни чуждестранни форуми. Още не ми е повлияло хапчето, за започнах да мисля за това как ще го спра. Искам да се боря-това е истината. Но без антидепресанти. Разбрах едно-рано или късно ще се случи нещо в живота ми и знам, че пак ще посегна на тях, а не искам. Записах различни курсове, започнах да чета книги за позитивното мислене, но ми липсва добър психотерапевт. Искам човек, който да НЕодобрява лечението с антидепресанти, а да ми помогне да мина по трудния път-като си промена начина на мислене за цял живот. Знам, че проблемите няма да изчезнат, знам също, че золофт може скоро да ме накара да се чувствам по-добре, но един ден ще го спра, ще се чувствам известно време добре. После нещо ще се случи в живота ми и пак ще дотичам до най-близката аптека, за да си купя една опаковка. Не искам това да ми се случва. Искам да излекувам тревожността си и мислите, които ме обсебват. Търся добър психотерапевт. Не спирам золофт, само защото знам, че поне няколко месеца трябва да го пия. После съм решила да го спирам месеци наред, много бавно, като мисля да го съчетая с хранителна добавка стимулираща натрупването на серотонин в мозъка. Григор, какво мислиш за идеите ми? Дали този начин на спиране би бил ефикасен, за да избегна страничните ефекти?
Ако някой може да ми препоръча добър псиготерапевт за София, който може да ми помогне, но без антидепресанти, моля да пише. Вярвам силно в това, че мога да се преборя и без лекарства.
Благодаря още веднъж на Григор за всичко!
До скоро:)
@Stef: Най-напред, нека балансираме нещата внимателно. Ако човек може да постигне без лекарства добро здраве, е добре да го постигне без лекарства. Ако обаче не може, е по-добре да взема лекарства, отколкото да боледува. Спазването на границата е важно: ако се отклониш в едната посока, пиеш лекарства без нужда, ако се отклониш в другата – боледуваш, когато може да си здрав. Изградете си обективна и вярна преценка, с помощта на добри лекари, дали можете да се справите без лекарството, или не. Ако можете – давайте смело, подкрепям ви! Ако не обаче, не се притеснявайте да го вземате. Всеки болен от сърце, а това са почти половината по-възрастни хора, е доживотно на лекарства, и не се чувства осъден или пристрастен.
Серотонин-потенциращите антидепресанти (тук спадат повечето трициклици и четирициклици, SSRI, SNRI и още няколко групи; бензодиазепините не са тук) имат нужда от 3 седмици до месец, понякога дори до месец и половина, за да се появят първите признаци на повлияване. (Поради този дълъг срок на повлияване тези лекарства на практика нямат пристрастяващ ефект – не рискувате да развиете наркотичен импулс да ги вземате при влошаване на състоянието. Към тях има ефект на привикване, в смисъл, че спирането им може да е много трудно, но това не е същото като пристрастяване – веднъж спрели ги, не изпитвате неудържима нужда да ги започнете отново.)
Ако при вас са минали само 2-3 седмици от началото, е напълно възможно лекарството още да не е оказало ефекта си. Изчакайте то да ви закрепи добре (или, ако случайно се окаже неефективно, но това при золофта е рядкост, да мине поне месец и половина). В закрепено положение ще ви е много по-лесно да го оставите и да преминете изцяло на психотерапевтична поддръжка, отколкото сега. Всъщност, в немалък процент от случаите оставянето на лекарството е възможно единствено в закрепено вече положение – докато сте още зле, не е възможно. Ако не е лесно да го оставите при нужда, в записа по-горе има подробни указания. Идеите ти изглеждат добри и полезни (ако хранителната добавка наистина стимулира серотонина в мозъка, а не е само реклама). 🙂
С добри психотерапевти, уви, почти нямам опит. На моя роднина свърши чудесна работа една психотерапевтка от Военна болница – Соня Димитрова. Вероятно има и много други добри, но уви, просто не ги познавам. Внимавайте да не попаднете на фанатик-антимедик, пълно е с такива – нужен ви е човек, който иска да ви избави от лекарството, но и може да прецени дали това е възможно, или не. Фанатикът ще ви доразболее, вместо да ви излекува.
Изключително важно е да контактувате с хора непрекъснато (и то с приятни и положителни хора), да излизате много навън (слънцето е велик антидепресант, чистият въздух също). Ако сте в настроение да избягвате контакти, това е най-сигурният симптом, че е нужно на всяка цена да излезете и да контактувате с хора. (И то не само с един човек, а с много – приятелското събиране е много за предпочитане пред разговора на кафе с приятелка у вас или у тях). Движението, спортът, аеробиката, разходките са чудесни средства за поддържане на доброто състояние. Много важно е да контактувате с хора и да говорите пред хора, нарочно напук на болестта – така прекъсвате порочния й кръг. Затварянето в себе си, между четири стени, е най-сигурният начин да засилите и задълбочите болестта, така работите за нея – не го правете!
Това е засега.
Здравейте отново!
Григор, изключително съм ти благодарна за бързия и изчерпателен отговор!
За момента продължавам да пия хапчетата, страничните ефекти изчезват. Остана леко неразположение, но то не е всеки ден. Гледам да не ограничавам контактите, чета книги за позитивното мислене и като че ли се чувствам сравнително добре. Тревожността не е изчезнала напълно.
Дали е удобно да ми кажеш Соня Димитрова в София ли практикува, защото не успях да открия никакви нейни контакти в интернет.
До скоро!
Слънчев ден с много усмивки пожелавам на всички!
Специални благодарности на Григор 🙂
@Stef: Соня Димитрова работи в София, но живее в с. Кътина, до Нови Искър. Предполагам, че няма да е проблем при нужда да си уредите среща.
Здравей Григор!
Много ти благодаря за информацията!
Цяла нощ четох в чуждестранни форуми, гледах страшно много клипчета в youtube и допълнителна информация za zoloft и останах ужасена. Имаше хора с косопад от прием на золофт, а това за мен е просто ужас. Прочетох, че се проявява при много малък процент от пациентите, но все пак има и такива случаи и никой не е застрахован. Какво реших-след 3 седмици и половина прием да го спра окончателно, не да намалявам дозата, а просто да го спра от утре. Какво мислиш ти? Аз до оня ден имах странични ефекти от действието му, дали ще имам същите симптоми и след рязкото му спиране или не се е натрупал достатъчно серотонин в мозъка ми?
Взела съм си 3 различни вида витамини и хранителни добавки и мисля да ги пия от утре.
До скоро!
Благодаря за всичко!
Отново съм аз 🙂
Григор, виждам, че знаеш много, а и информацията, която си поместил е изключително полезна, не само за мен, но и за всички. Аз за себе си реших, че ще избера по-трудния път и ще се боря без антидепресанти. Искам да те питам дали има някакъв начин за прочистване на организма след прием на антидепресанти ?
Не съм приемала дълго золофт, но си мисля, че все пак активното вещество се е натрупало и в момента се подготвям за страничните ефекти след спирането му. Надявам се само да не са по-тежки, от тези които усещах до съвсем скоро 🙂
Искам също да те питам дали разбираш от прием на хранителни добавки – купих си омега 3 мастни киселини, ще комбинирам с прием на Магнезий, но абсолютно никъде не пише за какъв период е препоръчително да се пият.
Ще чакам с нетърпение да пишеш:)
До скоро и хубав ден желая:)
@Stef: Мисля, че това с косопада е по-скоро недоразумение или градска легенда. Във всяка достатъчно голяма група от пиещи лекарство има такива с всякакви възможни симптоми, по същата причина, по която ги има и във всяка достатъчно голяма група, която не пие лекарството. Другият, и по-вероятен вариант, е да е умишлено съчинена лъжа, за да плаши хора като теб.
Решението да спреш золофта “от утре” е най-грешното възможно. Страничните ефекти при спирането му се дължат не на натрупване на активно вещество, а на частичното съвземане на нужните зони на мозъка, без да са се съвзели още и тези, които ги “снабдяват”. По тази причина, “прочистване на организма” след пиенето му е нужно само на мошениците, които търсят как да те измамят да си купиш ментето им. С повечето хранителни добавки е същото; омега-3 и магнезий са твърдо излишни, поне при твоя случай. Ако някой те съветва, че са ти нужни, е или лъжец, или глупак. Имай го предвид занапред единствено като критерий какво НЕ ти е нужно.
Когато се опре до медицински въпроси, Интернет е изключително лош съветник. Не само защото в него пишат всякакви – от платени хора на тази или онази кауза, та до луди с мания за или против нещо. (И тези две категории пишат много и всеки ден, за разлика от нормалните хора, които пишат рядко и малко – познай какво съотношение истина / неистина се създава.) В Интернет ще намериш абсолютно всякакво мнение за всичко, а докато лъжите за нещо могат да са безброй, истината е само една – шансът ти да я улучиш случайно е малък. Преди няколко години бях се натъкнал на огромен и страшно пълен сайт, посветен на каузата, че вагиналните тампони са дело на дявола. Не можеш да си представиш колко “мнения на пострадали”, “научни изследвания” и прочее имаше вътре. Ако намеря пак линка, на всяка цена ще го пусна.
Мисля, че имаш сериозна нужда някой близък да те пази от “залитания”. Аз нямам как да съм винаги наоколо, а при положение, че не те познавам, не е и редно. Моля те, потърси подходящ близък и винаги се консултирай с него. Идеалният човек ще бъде консервативен по дух, много здравомислещ и с цинични възгледи за живота.
Здравей Григор:)
Прав си за всичко – знам, че антидепресант в никакъв случай не се спира внезапно, но не мога да го пия повече. Просто не се чувствам добре от него, а и се притеснявам от прием на такъв вид медикаменти – признавам си 🙂
Започвам да пия L-triptophan, доколкото разбрах поне не е толкова вреден, а и има малко странични ефекти. Моля се само да ми облекчи симптомите от спирането, а и да не успее – ще стискам зъби и ще се боря седмица, две…
Григор, имаш ли представа колко време се “задържа” антидепресанта след спирането му? Някъде четох от 5-7 дни, но искам да видя и твоето мнение по въпроса.
Ще очаквам с нетърпение да ми пишеш!
До скоро:)
@Stef: Това, че не се чувстваш добре, не е повод да го спреш. Това, че се притесняваш от приема му пък съвсем. Консултирай тези неща с лекаря си, преди да правиш глупости – съжалявам за грубата дума, но внезапното спиране на золофта е точно това. Цялата тази статия е посветена на как да спреш подобен препарат, ако лекарят ти е казал, а не ако ти скимне – в началото й го пише по най-изричния възможен начин.
L-триптофанът е аминокиселина, има я в повечето храни. Ефектът й конкретно при теб може да е всякакъв; обикновено е твърде малък, ако изобщо го има. Не зная кой ти е казал, че золофта е вреден, и те съветвам да не вярваш на този човек повече. Той е, който е вреден.
Казват, че лечението е като битка, в която участват три страни – лекарят, пациентът и болестта. Печелят я тези, които са двама срещу един. Иначе казано, ако пациентът е на страната на лекаря, болестта ще бъде победена. Ако обаче пациентът е на страната на болестта, победен ще е лекарят. Дотук ми изглеждаш като пациент, който е на страната на болестта. Ако искаш да се излекуваш, моля те, премисли сериозно отношението си към лечението си.
Здравей 🙂
Проблемът е в това, че чета постоянно в различни форуми, различни хора, различни коментари и направо не знам какво да правя. Няма да го спра – разбрах, че е повече от глупаво решение. Много ми помагаш като пишеш в този форум 🙂
@steFF: Това не е форум, а личният ми блог. 🙂
Според мен трябва да си дадеш много точен отговор дали ти е по-важно да се отървеш от лекарството, или да се отървеш от болестта. Самият факт, че на различни места пише различни и дори противоположни неща, трябва да ти говори колко достоверен източник е случайният форум в Интернет.
Искам да попитам нещо
На 22 години когато бях получих първата си паническа криза в автобус и тогава ми се наложи да сляза. В последствие започна стягане в главата, напрежение, замайване и други вегетативни симптоми и това ме накара да потърся невролог. Той ми изписа Ривотрил от 0.5мг., който вземах сутрин и обед по половинка и вечер по едно хапче. След спирането му /около три месеца го пих/ нещата се повториха. Тогава посетих психиатър и той в началото ми изписа Прозак, от който се чувствах ужасно и се наложи да го замени с друг. Това беше Деанксита. От тогава вече 13 години съм го пила сутрин и на обяд по едно хапче и се чувствах прекрасно. По природа съм си доста тревожна и депресивна личност. Това се засили след раждането на детенцето ми. И така до миналата година септември месец, когато получих паническа атака. Посетих психиатър, който ме започна с различни медикаменти – в началото флуанксол, сероксат, золофт, хлорпротиксен. Дори март и април месец влязох в отделение, защото нещата бяха стигнало до там, че спях по 1-2 часа на денонощие и през останалото време изпитват голямо напрежение. В началото ми се появиха и мисли за самоубийство. Сега се лекувам в Плевен, на частно, и пия Анафранил от 0.25 мг. – сутрин 1, на обяд 2 и в 16.30 часа – 2. Едновременно с този медикамент пия и Хедонин от 25 мг. – сутрин и на обяд по 1/2 , а вечер 1 таблетка. Ривотрила вземам два пъти на ден – на обяд половинка и вечер по половинка.Лошото е, че в тези период от една година освен мислите за самоубийство ми се появиха и натрапливи мисли – преследват ме, убиват ме. Нещата са малко по-добре, но съм страшно много отчаяна и съм сигурна, че никога няма да се оправя. Моля Ви, пишете ми
Лошото е, че в повечето моменти изпадам в деперсоналицаия. Това ме тревожи още повече и включае и натрапливите мисли, нещата просто са чудесни.
Мислите ли, че има излизане от това състояние и как ще ги спра тези лекарства, ако се наложи въобще. Сигурно съм, че това ще е до края на живота ми. Жал ми е за детенце.
Диагнозата, която ми е поставена е рецидивиращо депресивно разстройство – тежък епизод. В работата ми е много трудно, защото е доста отговорна и ми е трудно да се концентрирам и да работя ефективно, както съм го правила в последните 13 години, т.е. когато започах. Пишете ми, има ли излизане от това мъчително състояние.
Пак съм аз, ще се радвам да ми отговорите. Понякога ми се схващат и мускулите на ръцете, краката и се чувствам ужасно. Чувствам сякаш трудно се движа
Между другото освен това, лекарят, който в момента ме лекува каза, че страдам и от ОКР.
@Нели: Можете ли да ми опишете подробно натрапливите мисли, които ви измъчват?
Като за депресивен период дозата Анафранил е прилична. Като за ОКР обаче е напълно недостатъчна. Много старателно проверете с лекаря ви дали е твърдо убеден, че имате ОКР. Ако е, лечението трябва да се коригира.
Мисля след ден-два да пусна подробен запис как се лекува ОКР, но той ще е по-скоро в помощ на общопрактикуващия лекар, за не-лекари е само за обща култура. Самолечението по указания от Интернет е изключително лоша идея.
Да, абсолютно сигурна съм за тази диагноза, и ми се струва, че тя ме е довела до това депресивно състояние. Натрапливите ми мисли са “преследват ме” , “убиват ме” и това е когато се намират сред много хора или когато видя човек, дори понякога и животно. Много ми се иска да изляза от това състояние, предвид това, че работата ми, както споменах по-горе е много отговорна и при нея ми е необходима достатъчно концентрация. И това напрежение отделно е направо ужасяващо. Ще чакам Вашия отговор. Предварително Ви, благодаря!
Да, абсолютно сигурна съм за тази диагноза, и ми се струва, че тя ме е довела до това депресивно състояние. Натрапливите ми мисли са “преследват ме” , “убиват ме” и това е когато се намират сред много хора или когато видя човек, дори понякога и животно. Много ми се иска да изляза от това състояние, предвид това, че работата ми, както споменах по-горе е много отговорна и при нея ми е необходима достатъчно концентрация. И това напрежение отделно е направо ужасяващо. Ще чакам Вашия отговор. Предварително Ви, благодаря!
Имах периоди от време, това беше пролетта, но ми се случваше и през лятото, когато не ми се ставаше от леглото и ме бе страх дори да наготвя едно ядене. Може ли да ми обясните по-подробно защо е включен Хедонина, напълно наясно съм, че това е невролептик
Искам да споделя още и че трудно запомням и ми е трудно да възпроизведа някаква случка или нещо, което ми е разказвано. Това е най-ужасяващото нещо, което преживявам.
За уточнение ще допълня, че ходя при психиатър, а не ме лекува общопрактикуващ лекар
@Нели: За диагнозата е необходимо в нея да е сигурен и психиатърът ви. ОКР се лекува дълго време и със страховити дози лекарства – много е важно диагнозата да е сигурна. Ако психиатърът ви е уверен в нея, попитайте го какво лечение би ви дал за ОКР. Ако ми остане време, тази вечер ще довърша и пусна един запис как се лекува ОКР. Недейте обаче да се самолекувате според него! Той е в помощ на лекаря, а не на пациента. Ако се лекувате като за ОКР, но диагнозата е грешна, може да се стигне дори до трайни последствия от тежката доза. И дори ако диагнозата е вярна, наблюдението от психиатър, който е запознат с лечението на ОКР, е задължително – в хода на лечението могат да възникнат най-различни обстоятелства, които да изискват промяна в него.
Ще чакам с нетърпение записа за това как се лекува ОКР. Искам да знам има ли изобщо лечение на това нещо, защото съм вече тотално отчаяна от състоянието си и от това, че ме измъчват тези натрапливи мисли и ми иде да се скрия някъде и да не се появя повече
Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Обсесивно-компулсивно разстройство
Радвам се да прочета нещо толкова компетентно в интернет пространството! От години ходя по доктори (различни “специалисти”), които си играят със здравето ми, сякаш то няма никаква стойност. Под вещият съвет на някои от тези специалисти, десетина години пиех вълшебното розово хапче – за щастие – Деанксит, което, както е толкова безобидничко, така се оказа причина за някои дръстични физиологични промени в организмът ми. Посещавала съм психолози, психотерапевти, психиатри….., правила съм опити да приемам антидепресанти, нещата не се получаваха (при положение, че имах желанието да го направя) – няма да навлизам в отегчителни подробности. Това, което искам да споделя е следната ситуация: през април 2011, отново посетих психиатър. Допаднахме си като пациент и терапевт, изградихме доверие помежду си и взаимно взехме решение да започна стабилна терапия с антидепресанти, разбира се. Започнах прием на медикамент от групата на сертралините. Месец и половина бях живите мощи – със страхотно главоболие, виене на свят, чувство за нереалност, болки в стомаха, огромни тъмни кръгове под очите, загубих доста от теглото си. През цялото това време, за миг не съм губила връзка с лекаря – бил е информиран за състоянието ми. И така, изкарах лятото, със същите симптоми, дори се появиха синини по цялото ми тяло. И понеже, имам отношение към медицината, изрязаващо се в чисто любопитство, попрочетох някои неща и направих връзката между приема на лекарството и състоянието ми. При поредното си посещение при доктора, заявих категорично, че не се чувствам комфортно и смятам, че ако лекарството е трябвало да помогне, то за 5-6 месеца, това е трябвало да се получи. Докторът заяви, че негативите са повече от ползите и назначи спиране на лекарството. Установи схемата на спиране (според мен беше доста скорострелна, но нали докторът я казва, не можеш да оспорваш) и започнах да намалявам по неговата схема. Е, тогава започна адът, но за щастие, ровейки се из интернет, попаднах на този блог. Прочитайки статията за синдрома на отнемане, при спиране на антидепресанти, нещата ми се изясниха и се поуспокоих. Към този момент, съм без медикаменти, вече два месеа и половина, но все още усещам някои симптоми, според мен са на отнемането, но пък от друга страна, не е ли минал периодът, през който тази отрова се е изчистила от организма ми? Това ми е въпроса – колко време трае този прословут синдром на отнемането? И още нещо, “благодарна” съм на антидепресантите за това, че пиейки тях, са отървах от зависимостта си от такъв тип медикаменти, натрупана с години. Иначе, твърдо съм против, лекарства, които те карат да се чувстваш като яко надрусан наркоман в безтегловност. Надявам се, да не ми се налага да прибягвам отново към тях, искам да разполагам с чувствата си такива каквито са в момента, а не да са подтиснати изкуствено. За съжаление, осъзнавам, че когато има наличие на силна психосоматика, нещата се променят, но………………., човекът за това е най-висшето същество и аз вярвам, че човешкият организъм разполага със силни регенеративни механизми да се справя с всякакви състояния. Нека, бъда извинена за дългия пост! 🙂
@Мелинда: Психофармаката е малко особена група лекарства – при повечето от тях реакциите на различните хора са много по-индивидуални, отколкото при повечето други лекарства. Без да ви познавам наистина добре и от дълго време, не бих могъл да преценя кои от описаните ефекти на какво се дължат и ще рискувам с преценката си да ви подведа.
Синдромът на отнемане при повечето лекарства (включително при антидепресантите) се дължи не на някаква натрупана доза от лекарството, която не иска да се изчисти бързо, а на обратното – някакъв вид привикване на организма към това лекарство, което не е лесно да се преодолее. Най-често част от това привикване се дължи на “свикването” на организма към лекарството. Друга част обаче често се дължи на болестта, която това лекарство лекува (много условно казано, болестта може да се оприличи на липса в организма на еди-какво си, а лекарството – на някакъв начин липсващото да се додаде отвън). Първата от двете причини за лошите симптоми се дължи на (отнемането на) лекарството, и обикновено е временна. Втората обаче се дължи на болестта, която е лекувана с него, и в този случай най-често е постоянна. Периодът, през който е било приемано лекарство, може да промени точните симптоми на болестта (или това как пациентът ги усеща – то също е индивидуално и зависи от какво ли не, включително от психосоматиката). Но ефектът от болестта си го има – докато тя не бъде излекувана или закрепена, независимо по какъв начин, тези симптоми ще ги има.
Възможностите на човешкия организъм да се самолекува (или по психосоматичен път да пренебрегва неприятните усещания) са огромни. Но не са безкрайни. Не ми е известно да съществува психосоматика или методология за самолекуване, която сама да може да излекува апандисит, счупване или примерно шизофрения. Лечението с лекарства понякога е необходимост, често неприятна, но все пак необходимост. Безспорно е, че некадърният лекар може да не излекува, или дори да влоши проблема. Но вината не е в “остротата на ножа”, а в неумението на държащия го: има болести, които на това ниво на човешкото познание и умения се излекуват единствено чрез правилна лекарствена терапия.
Колко ще трае синдромът на отнемането при вас ми е трудно да преценя. Напълно е възможно да трае и до шест месеца. Ако обаче продължи повече, моят съвет е да мислите за симптомите като за недоизлекувана болест, и да вземете мерки да я доизлекувате.
Здравей!Интересно ми е да споделиш нещо интересно за самото излекуване от ПР,ясно е че медикаментите са само патерици.Зная че е индивидуално,но ако знаеш нещо което наистина в голяма доза все пак би дало положителен резултат…АЗ всеоще съм си на ксетанор по 10мг дневно,но няма лошо…
@ренката: Ако 10 мг ксетанор дневно ти вършат добра работа, значи не си твърде тежък случай. При това положение бих препоръчал успоредно с лекарството голяма доза психотерапия. (От най-традиционната възможна. Може би съм твърде консервативен, но ако чуя от психотерапевт “Божие благословение”, “бяла магия”, “чакри”, “биоенергии” и други подобни, почвам много внимателно и много старателно да го избягвам. Ако ми е нужен свещеник, врачка или ню ейдж куку вече ще е друг въпрос.)
Ха-Ха,споко етапа с магиите го минахме …някаква друга идея освен психотерапията…пробвах я преди да почна с ксетанора но не ми се получи само с нея,а сега просто няма откъде да намеря 40лв за час на седмица,и с йога пробвах ама цъ и там същото,само дишането дето го научих наистина ми е полезно,нещо друго ако се сетиш извън куку вариантите…
@ренката: Уви, за ПР нямам друга идея. Но психотерапия “на голо” и психотерапия след добро повлияване от лекарството са много различни неща. Също, надали всички психотерапевти работят на по 40 лева на час – все ще има някакви, които биха приели да правят само по 3-4 хиляди лева месечно (20 лева на час).
Ами ок,приемам оферти за такива….аз съм от София и за сега такъв тук не съм открила.Иначе съм абсолютно съгласна че преди и след резултата ще е различен.Просто ясно е че преди нямаше как да се случи-докато психиятърката ми обясняваше как да регулирам мислите и емоцийте си аз невъзприемах нищо друго освен болките си в сърдечната област,схванатите ръце и болезненото неразбиране от околните ми. Двайсетина лева на седмица-две ме устройва идеално ама като търся из нета все попадам на разни светила в областа дето не се свенят освен страховете да ти изкарат и някоя друга стотачка…
Въпрки че вече незнам дали изобщо се притеснявам от които и да е симптоми на ПР,не ми пука за тях.Всмисъл нито ме е страх нито се паникьосвам,просто като се опитах преди няколко месеца да спра хапчетата се усилиха многократно,което ми пречи на нормалното ежедневие,направо като друсана бях, неадекватна.Иначе ми е абсолютно ясно кои мисли ми пораждат психосоматиката и си ги контролирам,каво е добро и какво е лошо,…..абе с две думи успявам да си направя хигиена на акъла
@ренката: Хигиената на акъла е едно много добро начало. Добър психотерапевт, който да е свободен към момента, не знам. Моят съвет е – не търси задължително сетива. Много от това, което ще прочетеш в Нета (включително “похвали от пациенти”) е реклама. Питай приятели, които имат общо с медицината и психологията, и най-вече хора с ПР, които познаваш на живо – най-вероятно е те да те упътят към подходящ психотерапевт. Не губи надежда, търси – такива има.
Здравей!Няма проблем,не съм загубила надежда!Не познавам лично хора с ПР,само от форумите.Търся психоаналитик само в нета,нямам другаде откъде и затова не бързам,ако имаш някакво предложение дори да не е в момента ще чакам да пишеш.Благодаря!
@ренката: Трябва ти не психоаналитик, а психотерапевт – разликата е сериозна, поне в твоя случай. Моят съвет е – отиди в “Свети Наум” (психиатрията на Четвърти километър) и кажи, че ти трябва психотерапевт. Не зная дали имат там подходящи; дори и да нямат, поне биха могли да те насочат. А дори да не откриеш свестен и поносим като цени, поне ще си опитала и тази възможност. Човек намира, като непрекъснато опитва.
(Като се замисля, една друга възможност е психиатрията в Медицинска академия. Или дори поликлиниката й – като влезеш през арката, поликлиниката е закътаната сграда вляво. Прегледите в поликлиниката са безплатни, пробвай първо нея. Ако не стане, пробвай в психиатрията – тя е до Кожна клиника, откъм бул. “България”. Ако и там не стане, пак търсиш, и т.н. Светът е много по-голям и богат, отколкото си го представяме. 🙂 )
Здравей!Благодаря ти за информацията,но аз съм била вече в МА,всъщност основно там се лекувах и психиатърката и психоложката ми са от там.Проблема ече в МА не работят със здравната каса,вярно е големи специалисти са,те ме върнаха към живота, но ми е мн скъпо.На четвърти километър не съм ходила,но ще пробвам,междувременно намерих и няколко тел.номера на свободно практикуващи,сега ги проверявам…Да светът е прекрасен,стига да се събудиш и да го видиш…В момента се сблъсквам с подобни проблеми които ме вкараха в това състояние и като малко дете се уча сама да ходя…стъпка по стъпка за да не падна пак…не зная как ….просто се опитвам…и мисля че ще успея.Извини ме за невежеството,но наистина не зная разликата между психолог и психоаналитик.
За допълнителна информация на други нуждаещи се: Само първичните прегледи в поликлиниката на МА са безплатни.Престоя в самата психиатрична клиника в МА също е безплатен(плащаш си само медикаментите),но там не се занимават със случай които изрично не изискват болнично лечение,т.е. довършващото лечение с психотерапия не е за там…
@ренката: Психологът (медицинският) е нещо средно между психиатъра и психоаналитика. 🙂 Просто питай, те си знаят кой какъв е и ще ти кажат.
Благодаря!
Здравейте! Искам да Ви попитам как стои въпросът със Золофт и бременността. Възможно ли е да се износи дете, без да се спира препаратът, при положение, че последният се приема в ниски дози – по четвърт на ден или през ден? Благодаря предварително!
@Дама: Някои видове родилни дефекти при бебето (омфалоцеле, анална атрезия, септални дефекти) са по-чести, ако през бременността е приеман Золофт. Принципно обаче тези дефекти са много редки, така че рискът не е особено голям. Ако можете да го спрете през бременността (особено през първите три месеца), е добре; при тази доза трябва да е напълно посилно. Ако не можете обаче, и детето е желано, нещата не са страшни. При толкова ниска доза кърменето също би трябвало да е безопасно.
Благодаря Ви за лаконичния и точен отговор!
Имам и още един въпрос: Золофт спада ли към антагонистите(или агонистите)на допаминовите рецептори? Питам, защото в момента на своя глава приемам Фемикур(сух екстракт от плодовете на vitex agnus castus)по една капсула дневно за облекчаване на ПМС. В листовката пише, че двата препарата могат да се неутрализират взаимно. Благодаря!
@Дама: Золофт е основно селективен инхибитор на обратното поемане на серотонина (на български – селективен агонист на серотонина). Има обаче и известен ефект върху допаминовите рецептори. Не мисля обаче, че има повод за безпокойство покрай приемането на Фемикур – силно се съмнявам дали ще се неутрализират със Золофт. 🙂
Благодаря, успокоихте ме! Решила съм да пия добавките поне 3 месеца. Последният път цикълът ми дойде без да пророня сълза и без да ме избива на истерия, което си е огромно постижение:)))!!!
Искам да попитам и аз – страдам от ПР – вече почти 7 г. и се лекувам с АД- за този стаж не мисля, че са много – отначало Ципралекс, спря да действа много скоро, след това Золофт, и той така – сега съм на Ланвексин 75 мг, по една капсула /като антибиотик е на външен вид/. Ланвексина го пия от година, може би. Психотерапия не съм правила. Докато ги приемам /това важи и за трите препарата/ съм добре, чудесно, мноого рядко ще се появи някакъв симптом, и дори и да се появи, отминава бързо. С една дума – живея живота си нормално. Правила съм 2 опита за спиране – с невероятни по своята интензивност рецидиви, след 4 месец от спирането. Спирането е било точно по схемата, описана тук, много бавно, резки стъпки никога не съм правила в това отношение. Сега просто се ужасявам от спирането – да не говорим, че с Ланвексина и не виждам как изобщо би могла да бъде намалена дозата, т.к хапчето не подлежи на рязане. Искам да спра АД завинаги, обаче психиатърът ми казва, че най-вероятно ще са доживот. Искам още едно дете – не виждам как ще стане. Изобщо де не споменавам напълняването като страничен ефект – има го в 99 процента от пиещите го, а това ужасно пречи на заболяването. Какво мислите, Григор?
@Марта: Това с напълняването е странно – при Ципралекс и Золофт често има напълняване, но при Ланвексин обикновено има отслабване. За бременност – твърди се, че увеличава риска от аборт, но че няма увеличен риск от малформации. Иначе казано, на ваше място аз бих си позволил детето (внимателно). За пълна сигурност може да се препоръча спиране на лекарството така, че периодът без него да съвпадне с първите 3 месеца от бременността (над 95% от риска за детето от приемане на антидепресанти е през тях).
Иначе, ако настоявате да пробвате спиране, капсулата е идеална за намаляване. Отваряте я, изсипвате праха отвътре на стъклена плоскост и с ножче отделяте точно каквато част ви трябва. След това внимателно я изсипвате през ръба с ножчето в чаша вода, и готово. Добре е изсипването да е близо до ръба на стъклото, за да можете да оберете праха от него изцяло: колкото повече го “разхождате” по стъклото, толкова повече от него остава там, и намалява дозата, която сте заделили.
Няма нищо страшно, ако пиете някакво лекарство доживот – било то за сърце, антидепресант или друго. Страшно е, ако животът ви не е пълноценен. Така че не се обезкуражавайте, а действайте смело! 🙂
На мен точно Ланвексина ми “помогна” да кача невероятно много килограми, явно всички АД ми влияят еднакво – правя усилия с подходящ режим на хранене, но не винаги е успешен. Самочувствието ми страда, а тъй като ПР е от рода на депресивно-тревожните разстройства, е ясно, че влияе зле. Що се отнася до това дали настоявам да пробвам спиране – ами няма причини да не пробвам, освен страха ми и то основателен – рецидивите ми са много тежки с агорафобия, като прибавим и невъзможността в такъв период да ходя на работа…знам, че мислейки така няма да си помогна, но опитът ми е горчив. Иначе аз съм добре, както казах, няма причина от всякакъв характер, която да пречи.
@Марта: Когато се чувствате добре, е подходящ момент за психотерапия. (Когато не се чувствате добре, ефектът й ще е значително по-слаб.) Психотерапията може да ви научи на много начини да се справяте с ПР в някаква степен, а практикуването им ще ви създаде полезни навици, които да ви вършат работа дори ако се наложи да спрете лекарството.
Здравейте, ще се опитам доста сбито да разкажа за моя ад, и да помоля за съвет. При мен сероксат беше изписан за панически пристъпи пих го 3 години. До края на 2-та година нямах проблеми и лекарката реши да го спрем от 1 таблетки/20г./ намалихме на 1/2 за 3 месеца. след което го спрях. Нямах проблем 5 месеца, след което всичко се завърна с пълна сила. Световъртежите, прилошаването, гаденето….Започнах го отново, само че ефект и с него нямаше 2-3 пъти на месец имах такива кризи. Решихме да го спра окончателно и в момента съм много зле. По собствено желание взех деанксит. Пия по 1 таблетка на ден, но ми се струва, че е малко като доза, тъй като продължавам да имам дни в които не съм добре. Моля за съвет, да увелича ли дозата на 2 таблетки/ една сутрин една на обяд/ и има ли шанс това лекарство да ме стабилизира, след спирането на сероксата? Благодаря Ви предварително.
@Neji: Ако помага, деанкситът е добра идея. Две таблетки не са твърде страшна доза – може да се пробва. Ако не даде разлика, се върнете на една. Ако нещата се влошат, задължително търсете лекар.
Дали има шанс деанкситът да ви стабилизира е страшно трудно да се каже. Мозъкът е сложна и доста индивидуална машина – често лекарства, които имат отличен ефект при едни пациенти, имат много слаб или нямат никакъв при други с точно същото заболяване. Добър лекар след добър преглед може да предположи с що-годе прилична точност ще ви повлияе ли някое лекарство (най-вече на базата на опита и интуицията си). Гаранция обаче може да ви даде единствено пробата.
Много благодаря, дано се получи…
Ot nqkolko dni sprqh Cipralexa,bqh na doza 10mg,posle preminah na 5mg za edna sedmica,sled koeto go sprqh okonchatelno po preporuka na psihoterapevta mi.Problema e,4e v momenta 4uvstvam silnite simptomi na otnemaneto,koito taka izcherpatelno i tochno sa opisani ot vas v statiqta.Vuprosut mi e,dali da predpriema ne6to ili simptomite 6te ot6umqt sami?Blagodarq vi predvaritelno!
@Ivka: Една седмица е на практика нулево време за престой на доза от 5 мг. Разумното време да изчакате на нея е поне един месец (при хора, които го спират трудно, може да е и шест и повече месеца). Съветът ми е да изчакате не повече от седмица след спирането. Ако симптомите на отнемането не изчезнат или поне не намалеят забележимо, съветвам да се върнете на доза от 5 мг и да престоите на нея поне 1, може и 2 месеца. Чак след това можете да опитате спиране отново. Ако симптомите не са много по-поносими още отначало, съветвам да изкарате също 1-2 месеца на доза от 2.5 мг, и чак тогава вече да спирате напълно.
Здравейте,много благодаря за тази статия.Накратко моята история е депресия, в следствие на загуба на съпруга ми от тежка болест.От тогава минаха 8 години и при мен се редуват периоди на голям страх от болести ,и месеци на затишие.След 6 месеца на Сероксат от 20 мг по едно на ден,намалихме дозата на половин за около месец но резултата не беше добър,не се бяха върнали симптомите,но се чувствах по плачлива и напрегната от обикновено.Освен това и бях качила 10 килограма.Психиатърката ми смени Сероксата с Ланвексин от 75 мг,от който трябваше да отслабна, но аз не само че не отслабнах а качих още 5 килограма,задържам вода,болят ме краката ,честно казано страничните ефекти са много и са ужастни.Започнах намаляне на дозата по вашата схема,от едно хапче на ден,стана едно хапче през ден,пия го докато изчезнат симптомите на отнемането и още толкова преди да намаля отново дозата.В момента от една седмица съм на половин хапче от 75 мг,тоест разделям си го на 2 и запълвам капсулката с хляб.Естествено не се чувствам добре но стискам зъби защото искам да спра лекарството.Пропуснах да кажа,че въпросното лечение ми беше назначено за лечение на синдрома на дразнимо черво,резултат от стреса и депресията.В момента симптомите пак се завърнаха,но силно се надявам да са следствие от спиране на лечението.Конкретния въпрос ми е от 37,5мг. през ден ,необходимо ли е да намаля още веднъж дозата преди да спра лекарството напълно.Моля за съвет от вас,моята психиатърка каза ,че аз сама трябва да предценявам кога да намаля и кога да увелича дозата.Аз и благодаря за оказаното доверие ,но въпреки това се затруднявам в решенията си.Благодаря предварително за отговора.
Mnogo,mnogo vi blagodarq za otgovora,za purvi put poluchavam adekvatno obqsnenie na ne6tata.A sum s panichesko razstroistvo ot 10 godini,piq cipralex ot okolo 7,s dve neuspe6ni prekusvaniq.V momenta za pruv put hodq i na psihoterapevt.Sled kato izlu6a patilata mi,toi preceni,4e sum dostatu4no dobre i naqsno s bolestta,za da spra antidepresanta.I az se 4uvstvam dostata4no silna,za da opitam,estestveno s pomo6ta na psihoterapiqta.Zasega nqmam simptomite na pani4eskoto razstroistvo,no tezi na otnemaneto sa nalice,osobeno ve4er.Nadqvam se da otminat,ako li ne,6te posledvam suveta vi.Pi6a vsi4ko tova,purvo,za da pomogna na horata kato men,koito imat bezbroi vuprosi v glavata si i vtoro,za6toto kakto spomenah za purvi put nqkoi kazva ne6tata s istinskite im imena,za koeto o6te vednuj vi blagodarq surde4no.Nadqvam se da se spravq,vse pak sum mlado momi4e.Pozdravi!
@Cveti: Ланвексинът е Efexor – мощен SNRI. Много модерен, много ефективен, но и много труден за спиране. Дори ако здравето ви позволява да го оставите успешно, ще ви е трудно. Препоръчвам следното:
– Не разреждайте хапчето на през ден – пийте намалена доза всеки ден. При повечето хора така се понася доста по-лесно.
– Намалявайте дозата не наполовина, а с по една четвърт. Ще е по-трудно да се отдели необходимата доза, но е много по-малко мъчително (и с повече шансове за успех).
– След като намалите дозата, изчаквайте така до пълно изчезване на синдрома на отнемането, и още поне два пъти по толкова, преди следващото намаляване. Нужно е организмът да натрупа толеранс, който ще ви позволи да намалите следващия път успешно.
– Намалявайте дозата с една четвърт не спрямо първоначалната, а спрямо това, което пиете в момента. Важно е! С времето това може доста да ви усложни дозирането – не се предавайте, търсете начини да спазите правилото.
– Не правете опит да оставите напълно Ланвексина, преди да сте слезли под 20 мг. дневна доза. За много хора дори това е много, и е добре да слязат първо на 10 или дори по-малко.
– Не се обезкуражавайте, че ще отнеме дълго време! По-добре да ви отнеме дори 2-3 години, но да го оставите успешно, отколкото да го оставяте неуспешно цял живот (и с непрекъснати страдания).
– Възможно е състоянието на болестта ви да не позволява да спрете лекарството напълно (ако не е добре закрепена). В такива случаи не се отчайвайте – продължете да се лекувате, дори с увеличена доза, ако е необходимо. Усетите ли, че сте се закрепили добре и за постоянно, изчакайте известно време за пълна сигурност и тогава пробвайте пак.
– Като крайна мярка, можете да опитате да замените Ланвексина с Анафранил. Той има много повече странични ефекти, но се спира много по-лесно. Изчакайте поне 3, по възможност повече месеца от смяната, преди да започнете намаляването (пак постепенно!). Ако не можете да спрете и него, това е 100% показател, че болестта ви е още активна и има нужда от още лечение, и че не е добра идея да се опитвате да го спирате сега.
– Наддаването на килограми и задържането на вода често могат да бъдат премахнати или значително ограничени чрез физическа активност. Аеробика, джогинг… каквото ви е достъпно. Важно е да постоянствате – ако за месец аеробика не сте свалили тегло, не се обезкуражавайте.
– Депресията се повлиява значително не само от лечение, но и от бихейвиористични мерки. Гледайте да сте непрекъснато в големи и весели компании. Намерете си работа, свързана с много общуване с хора (и по възможност весела). Ако семейната ситуация е депресираща, вземете решителни мерки да я промените. Гледайте повече комедии… Каквото ви хрумне в тази насока, все е добра идея и няма да дойде много към останалите.
@Ivka: Рецептата за успеха при спирането е постепенност. Стискам ви палци! 🙂
Здравейте,какво ви е мнението за хедонина и блинтерикса и
има ли странични ефекти и отказване?
Благодаря много за всички съвети ,които ми дадохте.Ще се постарая да изпълнявам препоръката ви точно ,и ще споделя за резултата след това.Пожелавам на всички да преодолеят проблемите си, и да живеят по добре.На вас пожелавам много успехи,физическо и душевно здраве.Благодаря ,че ви има и че помагате на хората.
Хей, Григор, страхотен постинг. Имам въпрос свързван с лекарствата, които приемам. От миналата есен ме мъчеше безсъние, което се оказа само симптом на тревожно депресивно разтройство. Бях сменил няколко лекари и сега мисля, че попаднах на свестен специалист, но все пак ми се иска да чуя и твоето мнение. В момента пия 200 мг хедонин (кветиапин) и 5 мг мелатонин, за да мога да спя спокойно. Идеята на докторката бе да спра мелатонина, ама нещо не става (утре ще я питам за това). Що се отнася до кветиапина, според нея лечението отнема 9 месеца (6+3 за спиране, доколкото разбрах). Това добре ли звучи според теб?
@Alex: Без да имам доста по-подробен поглед върху проблема ти не бих посмял да давам категорично мнение. Мелатонинът на практика няма потенциал за пристрастяване; в много държави дори се продава не като лекарство, а като хранителна добавка. Вземането му е на практика безопасно, ако това те безпокои.
Ако при спирането му безсънието се връща, въпреки че кветиапинът продължава, нещо тук е странно и трябва да го обсъдиш с докторката си. От твърде малкото, което знам, ми е трудно да преценя каква може да е ситуацията.
Хей, мерси за отговора, ще се консултирам с лекарката. Аз пия мелатонин Амброз, който е хранителна добавка.
Иначе какво ти е отношението към кветиапина? Хубаво лекарство ли е? Като оздравея ще мога ли да го спра? В Интернет пише ужасни неща за него!
@Alex: Най-големият плюс на Интернет е, че даде възможност на всеки да каже каквото мисли. Най-големият му минус е същият. И тъй като истински знаещите обикновено са малко и заети, а лудите с кауза – много и с много свобдно време, се налага човек да пресява много упорито намереното в Нета, за да не се вкара да живее в света на някой луд. Или на група луди с общо заболяване…
Кветиапинът е хубаво лекарство, когато е предписан правилно, и лошо лекарство, когато е предписан неправилно. Няма никакъв проблем да бъде спрян, когато нуждата от него отпадне: на практика няма потенциал за пристрастяване. Говори внимателно с лекарката си, следи си състоянието и не се плаши. 🙂
ОК, много благодаря за мнението… бях прочел всевъзможни страхотии. Хубаво е, че в Интернет има и хора, които успокояват истериите като Вас, тъй като аз за жалост съм много податлив на такива неща 🙁
Здравейте, отново имам въпрос към вас. Има ли връзка между продължителността на приемането на Сероксат и спирането му – в смисъл, ако си го вземал 6м. е по-лесно да го спреш отколкото, ако си го вземал 2г.? И как да разбереш дали вече си “излекуван” или не? Личният лекар казва, че ако се чувствам добре и променя нещо в начина си на живот мога да го спра за около 2-3 седмици в началото на юли. Първо – чувствам се добре, но така се чувствам след като започнах да го вземам. Трудно мога да променя нещо в ежедневието си, моментът е такъв. И спирането за 2-3 седмици ми звучи доста оптимистично след това, което прочетох през тези 8 месеца. От една страна много искам да го спра, от друга – нямам право на никакви “проби и грешки”, “кризи” и пр.
@Мила: Точни изследвани япо въпроса не са ми известни. Логично е да се очаква, че връзка има. В същото време, доколкото разбирам от неврохимия, след един определен период (примерно 2-3 месеца) вероятно продължителността влияе твърде слабо, ако изобщо. Вероятно много повече влияе доколко сте по-добре, било заради излекуване от приемането му, било заради други причини.
Дали сте излекувани можете да съдите по състоянието си – доколко “стабилно” се държите, включително в по-тежки моменти. Дори тази проба обаче не може да ви каже дали всички мозъчни структури са се съвзели изцяло, или някои просто се поддържат чрез сероксата. Единственият начин да разберете е да пробвате спиране. Ако не се чувствате стабилно добре, няма смисъл да пробвате – очевидно не всичко е наред. Но да го спрете за 2-3 седмици ми се струва безсмислено, да не кажа грешка на изкуството. Ако Сероксат се спира, трябва да е постепенно, а 3 седмици е прекалено кратък срок дори за най-малката възможна доза. Също, смисълът на спирането е да изкарате без него не седмици, а години.
Моят съвет е – изчакайте момент, когато ще можете да си позволите експерименти, преценете тогава колко закрепено е доброто ви състояние, и ако наистина се чувствате стабилно, тогава мислете за опит за спиране. Преди това е безсмислено – вместо да изпишете вежди, ще извадите очи.
Много ви благодаря. Приблизително така ги виждам нещата и аз. Не зная дали Сероксата ще ме “излекува” някой ден, но поне заради него попаднах на вашият блог, което не е никак малко. Весели празници.
Здравейте отново,ето че минаха няколко седмици от спирането на Сероксата и отново се чувствам объркана.Пак гадните мисли и така,незнам дали има излизане от това.Междувременно ми откриха инсулинова резистентност,въпросът ми е дали мога отново да започна Сероксат(защото явно без него няма да мога)и в каква доза.Ендокринолога ми изписа Нормаглим(метформин).Уместно ли е да се пият двете.Изпитвам страх пак от всичко,дали някога ще се излекувам?Колко дълго трябва да се пият лекарства,едни казват че АД объркват целия организъм,други са за тях,просто не знам кой да слушам и затова вече 3години съм така.Мн ще ви бъда благодарна да ми отговорите.
@Julia: Дали могат да се съчетаят двете лекарства трябва да попитате ендокринолога си. За АД – старите трициклици, с които имаме много опит, лекуват. Всъщност, закрепват биологията и по този начин дават възможност на човек да научи и затвърди психологическите трикове, с които да може да се поддържа при не твърде тежки случаи дори без лекарства (това е и подсетката ми към вас – говорете с психолози с опит с паническо разстройство, учете се на тези трикове). За SSRI препаратите – те са сравнително по-нови, но вероятно постигат същия ефект. (Спирането им е малко по-трудно, но ако организмът ви принципно може да мине без АД, има много трикове как.)
Един съвет – не четете Интернет по въпроса. Писал съм го неведнъж – в Интернет знаещите и доброжелателни хора са малко, а лудите с кауза – много. И първите обикновено са претоварени да помагат, така че нямат време да пишат в Интернет, а вторите обикновено друга работа си нямат и по цял ден “творят продукция”, казано на езика на психиатрите…
Благодаря за отговора,но мисля още днес да почна с 0,5сероксат.Когато съм на вън е ок,но когато се прибера и се започват паниките,мислите и т.н.Затова ви питах дали може да започна днес,при ендокринолога съм след 15дни.Мисля че е доста време.Чувствам се като в началото,пак не знам на къде да тръгна,какво да направя страх и пак страх.Това е на периоди,но вечер е най-зле.От лекарствата най-добре се повлиявам от сероксат,качих мн килограми от него,но не знам дали не е и от инсул.резистентност.Дали някога ще мога да се оправя без АД незнам,издържам месец и това е.НО ви моля къжете дали мога да започна Сероксата,тези моменти на паника отново ме побъркват.Благодаря предварително.
@Julia: Звъннете на ендокринолога си още в понеделник и го питайте, той познава здравето и организма ви по-добре от мен. Килограмите може да са както от Сероксат (при някои хора той не ги трупа, при други ги трупа), така и от инсулиновата резистентност. До понеделник – моят съвет е да издържите с по-конвенционални “антидепресанти”: топъл душ, чаша бира…
Ха ха ще ви послушам за чашата бира,благодаря ви!
Здравейте отново,искам да ви попитам защо след като започвам сероксата всеки път,симотомите ми се засилват и то към 10ден от приема му.И след като съм го спирала 2пъти възможно ли е сега да не ми подейства(имам предвид това че ПА)са по изразени от преди приема му.Пия по 1хапче сутрин.Ендото каза че няма проблем да го пия с метформина.Незнам кога ще мине всичко това,и дали има някой излекувал се!Може би при мен грешката е че след като се подобря веднага бързам да спра лекарствата….и всичко от начало.Но този път съм сигурна че ще ги пия колкото трябва,искам да съм добре,явно само с положително мислене не става!!!!
@Julia: Нормално е малко след началото на пиенето симптомите да се засилят за кратко. Излекуването е възможно при повечето хора, но недейте да спирате лекарството веднага след като се подобрите. Нужно е организмът ви да натрупа толкова стабилност, че да остане достатъчно дори след “отлива” от спирането на лекарството. Трудно е да се прецени колко е достатъчното, при различните хора е много различно. Но да го спрете веднага след подобряването никога не е достатъчно.
Благодаря ви за отговора,мисля че вече няма да си правя експерименти,а ще ги пия колкото трябва.Притеснено ми е в момента защото пак изпитвам ПА,явно сероксата още не се е натрупал.Не си спомням как беше предишните пъти,надявам се да се оправя по скоро и да ги няма тези мисли.Благодаря ви още веднъж,вие сте мн добър и отзивчив човек!!!
Здравейте от 6 години някъде съм с Паническо разтройство…с периоди на рецидиви и ремисии ,като от доста време не съм постигала трайна ремисия.Един ден ми писна и си спрях сама лекарствата това преди 2 месеца.Първите няколко дни бях добре ,но после се влоших много и то още по-зле от когато и да било.Наистина съм в някакъв непрестанен АД.Сега съм напълно обезумяла и без светлинка в тунела.Потърсих друг Психиатър и ми изписа Тифаксин СР ,днеска ми е 5тия ден на прием като 4 дни пиех от 75 мг вечер а сега сутрин и вечер по толкова т.е. от днеска.Добре ,че излязох в отпуска ,че последните 3 дни не бях на себе си и не се чувствах никак добре,както и сега но поне съм в нас.Изпитвам ужас голям и непрестанен ,ежеминиутен страх.Нашите не ме разбират,особено баща ми.Той постоянно ме критикува ,че се чувствам така и ми нанася още по-голямо чувство за вина.Аз съм медицинска сестра и работя мн отговорна работа,искам да съм на себе си за да мога адекватно да помагам на хората.Сега освен този Тифаксин пия и от време навреме Ривотрил или Ксанакс в минимални дози.Имам и натрапливи мисли,които допълнително ме карат да изпитвам ужасен дискомфорт и да се обвинявам.На 24 години съм в разцвета на младостта а се чувствам 100 годишна баба.Преди Тифаксина пиех Ципралекс и 2 години бях добре но след рецидива ,вече не го усещам.Въпроса ми е има ли излекуване завинаги от това и кои хора са по -склонни към тези състояния?.Аз по-принцип не съм такъв човек винаги съм била душата на компанията ,жизнена ,енергична и уверена.Сега немога да се позная.Друг въпрос е до колко влияят АД на чернодробните ензими ??? Искренно се надявам ,че пак ще се измъкна иначе не се виждам….това не съм АЗ направо това е дявола в мен 🙁 Моля ви дайте съвет или някакъв отговор.Неискам Страха да прави зелените ми очи тъжни и да променя усмивката ми.Искам да живея тук и сега пълноценноо и истински.Благодаря предварително !!!!
@Мимка: Да спрете лекарствата “защото ви е писнало” е много изкусителна, но лоша идея. Моля ви, не го правете друг път. Това е начин да утежните заболяването и да го направите по-трудно за лекуване.
Това беше лошата новина. Добрата е, че заболяването може да бъде излекувано или като минимум овладяно. Образно казано, тунелът може и да се окаже малко по-дълъг, но светлина в края му твърдо има! 🙂
При някои хора излекуването е напълно постижимо. При други се налага поддържаща терапия. Но и в двата случая има начин да се чувствате добре и да живеете пълноценен живот, а това е важното. Дори ако се наложи да сте на поддържаща терапия, това не е страшно. Притеснява ли ви, че не можете да живеете, без да дишате или да се храните? Надали. Е, точно толкова безсмислено е да се притеснявате и ако за да се чувствате добре ви е нужна поддържаща терапия. Тя изисква много по-малко време и усилия примерно от храненето. 🙂
Петият ден на прием може да е малко рано, за да получите ефект при ПР. При различните пациенти му е нужна между една и три, при някои дори четири седмици, за да окаже ефекта си. Не се притеснявайте и не се безпокойте изобщо – ако Ципралекс ви е помогнал, Тифаксин също ще ви помогне, просто може да трябва да изчакате мъничко. Докато ефектът не се появи, можете да вземате при нужда Ривотрил или Ксанакс, те ще ви помогнат за това време. Ако усещате, че почвате да мислите за самоубийство или други лоши неща, е оправдано известно време (седмица-две) дори да пиете Ривотрил или Ксанакс редовно. Светът е щастлив, че ви има – не го лишавайте от себе си, без вас ще е по-сив и тъжен.
Много важно е да знаете, че по никакъв начин не носите вина за това как се чувствате. Болестта не става по избор, за да има как да сте отговорни за нея. Ако някой смята, че сте виновни, просто няма представа за реалността – все едно е да ви обвинява за земетресение или слънчево изригване. Отнасяйте се към тези обвинения и към обвинителя със снизхождението на възрастен, който слуша “обясненията” за света на дете. А когато се пооправите и вдигнете духом, е добра идея най-топло и човешки да си поговорите с баща си и да му обясните как точно стоят нещата. Кажете му, че да ви обвинява за това как се чувствате е все едно вие да го обвинявате, че вече няма силата и издръжливостта на 18-годишен. Никога не забравяйте, че не носите никаква вина за болестта!
Различните антидепресанти влияят различно на чернодробните ензими (включително един и същи може да влияе много различно при различни пациенти). Като цяло венлафаксинът (Тифаксин) не е забелязан да дава някакви особени ефекти върху чернодробните ензими.
Накратко – помощ ще има, облекчение ще има! Дръжте се смело и не се давайте. Светът е прекрасен, и вие също имате заслуга за това. 🙂
Здравейте,
Пия упокоителни и АД от почти 10г , без да кажа ето на чуствах се добре поне за 2 от тях искам да спра всичко! Лекарите направиха вички екперименти, които могат да се направят срещу не малка сума пари. Това е лудост!!! Как мога да спра на първо време …Ривотрила , който ми го дават от 10г и който сама успях да задържа на 1/4т от 2 мг ?Ако някой има опит или идеи , приемам , писна ми да бъда доброволен наркоман:((((
@Vania: Опит или идеи, които да си заслужава да приемете, може да има само добър лекар, който е запознат с историята ви и ви е прегледал, по възможност неведнъж. Ако някой ви каже, че притежава рецепта за панацея, не му вярвайте. Ако съществуваше такъв гений, той щеше да е в Щатите и де спасява от смъртта такива като Стив Джобс и Тед Кенеди срещу непредставими суми. И те щяха да са живи.
Намерете добър лекар, който да ви даде правилното за конкретно Вас лечение. Други идеи, които реално да помагат, в моя опит няма.
Здравейте Григор,много благодаря за това,че се отзовахте и ми отговорихте.Вдъхнахте ми малко надежда.Не мога да си обесня тия усещания,че не съм като другите от заболяването ли е??Много ме плашат.Имам ужасни вегетативни симптоми ,треперя и се потя без дори да е толкова топло 🙁 На моменти ме пронизва парализиращ страх като си легна и ставам.Друг въпрос е може ли с Антидепресанти да се пие бира?Едно от нещата които обичам и леко ме поуспокоява е като пия бира.Гледам да не прекалявам.Страх ме е мн от хора или може би от тяхното недоумение като ме погледнат и аз кажа,че ми е зле 🙁 Толкова изтощаващо е това ,чувството за вина че не знам какво по-точно да направя ,че да си помогна ме тормози 🙁 И този страх от смъртта ,който в неоснователен на тези години .Чувствам се виновна ,че има хора с големи физически проблеми а и семейни и не се дават а аз рева и се плаша.Много бих искала пак да ми пишете ,почти не се срещат хора които да искат да помогнат дори със съвети като вас.Някои не искат дори да слушат.Ще ви бъда благодарна ако пак ми пишете и то от Сърце.Благодаря!!!!
@Мимка: Никак не е добра идея да се съчетават алкохол и антидепресанти. По мои впечатления глътка-две бира при повечето хора са без особени последствия, но цяла чаша (200 мл) при значителен процент от хората вече почва да тежи на черния дроб. При остра нужда пробвайте малко, но както се взема лекарство.
Вегетативните симптоми може да са както от болестта (тя причинява такива), така и от лечението (при някои хора Тифаксинът засилва потенето). Възможно е и да се съчетават. Не им се притеснявайте, не им обръщайте внимание. Има време за всичко.
Усещането, че не сте както другите, е 100% от заболяването. Точно толкова естествен негов продукт е, колкото ако сте ухапани от комар, да ви сърби. Не му се притеснявайте изобщо (всъщност, може би по-подходящо е да се каже “притеснявайте си се най-спокойно”).
Чувството за вина, че не знаете какво да направите, също е напълно неоснователно. Знаете (да пиете подходящите лекарства) и го правите – просто е нужно мъничко време, за да дадат ефекта си. В момента наливате основите на чудесната къща, която е здравето ви – защо да се укорявате, че още не е завършена? Спокойно, ще бъде. 🙂
Благодаря за отговора ,аз пия много повече бира от 1 чаша,някъде бях чела ,че не е толкова вредно ако се пие с антидепресанти но знам ,че отслабват действието им.Чудя се дали да си пусна чернодробните ензими АСАТ и АЛАТ.Но ме е страх от резултата.Никога до сега от толкова години прием на АД не съм спирала да с ограничавам от към алкохол в смисъл на празници , лятото бира дори повечко бира.Надявам се това да не е нанесло вреда на организма ми 🙁 Много бих се радвала ако дадете ваши координати ,иска ми се да се свържа с вас ,ако нямате нищо против !!!
@Мимка: Повече от 1 чаша бира заедно с антидепресанти никак не е хубаво нещо. Лотария със здравето е. Ако изтеглите печеливш билет – добре, но повечето билети не са печеливши…
За свързване – можете да ми пишете на grigor в този сайт.
Здравейте Григор ,Благодаря ,че винаги се отзовавате и ми отговаряте.Сутрин се събуждам рано и мн мн изморена ,не спя спокойно и се будя посред нощ.В момента съм в депресия.Не мога да открия причината за това.Чувствам се изморена от това състояние.Чувствам се изгубена и изоставена.Дали лекарствата лекуват или само притъпяват усещанията??? Не знам какво да направя ,за да си помогна.Чувствам ,че аз съм най-зле.Искам да живея живота на друг човек ,не и моя…:( Боже искам да свърши това.Не искам тези суицидни мисли.Моля и кажете ми защо на мен?
@Мимка: Причината за депресията е, че сте си спрели лекарствата, а започнатото ново още не е подействало. (ПР, ОКР и депресията са първи братовчеди и често преминават едно в друго.) Когато ефектът настъпи, ще сте по-добре.
Най-добрият начин да си помогнете на този етап е да си пиете лекарствата. Ефектът ще дойде, просто е нужно малко време. Суицидните мисли нямат основание – не се безпокойте, ще бъдете чудесен човек, който живее щастливо и носи радост на света. 🙂
А защо на вас… В живота на всеки има и черно, и бяло. Ако го нямаше черното, нямаше да ценим бялото. Вашето нещастие е неприятно, но се лекува – тези, които са осакатели, ослепели или изгубили най-близките си са много по-зле. Просто изчакайте мъничко, докато лекарството ви посъвземе, и нещата ще тръгнат към оправяне. Ако се грижите за себе си, ви очаква чудесен живот – глупаво е да го пропускате заради временни трудности. 🙂
Невероятен сте ,Благодаря имам чувството ,че е сън това че така безрезервно отговаряте.Чувствам голяма подкрепа от вас без да ви познавам.Мисля,че само един благороден човек може така да постъпва.Сутрин като стана мн тревожна и неспокойна се сещам за Вас и влизам да прочета какво сте ми писали и да пиша 🙂 Какво ви кара да вдъхвате кураж на хора които не познавате?? Мн ми се иска всички хора да са като вас 🙂 Тогава света щеше да е малко по-добър .А това че тия състояния минават от едно към друго е напълно вярно. Макар,че не ми е за първи път да чувствам това.Винаги не мога да се примеря ,че трябва да го чувствам и да чакам но на този етап нямам мн голям избор.А това ,че се озлобявам към хората на които им е добре ,мисля че също не е нормално и дано да отшуми.:( Искам пак да съм красивото усмихнато момиче.Да помагам безрезервно като вас на хората 🙂 Благодаря ще се радвам пак да пишете ,успявате да ме успокоите 🙂
@Мимка: Най-обикновен човек съм, като повечето на света. Не се бойте – лошото ще отшуми. И, между другото, един добър начин да го отпратите по-бързо е да помагате на хората, колкото и както умеете. Дава много сила, самочувствие и енергия. Пробвайте и няма да съжалявате – току-виж се окаже, че дори в лош момент продължавате да сте красивото усмихнато момиче. 🙂
Отначало може да е трудно, но не се обезкуражавайте. Приемете го като избрана от вас същност и ще видите. 🙂
Здравейте,
много се радвам, че има такива хора като вас, благодарение на които хората получават адекватни отговори на въпросите си.
Страдам от ПР от около 4 години, в момента съм на 0,25 Ксанакс и 1 таб. Карбамазепин плюс Ципралекс. При последната консултация психиатъра ми препоръча да спра Ципралекса- бях на 1/2. Реших да не го спирам изведнъж (както ми препоръча лекаря) и минах на 1/4. Две седмици на 1/4 всичко беше ок, но от няколко дни се чувствам ужасно- слабост, прилошаване, чувстване за нереалност, треперене- общо взето всички симптоми с които започнах преди 4 години.
Възможно ли е да е симптом на отнемането- минаха 2 седмици в които всичко беше добре на 1/4 таб., или ПА се завръщат? Просто не знам какво да предприема…
Ще Ви бъда много благодарна, ако може да ми дадете съвет.
@Цветелина: Плазменият полуживот на Ципралекс е малко над 1 ден – тоест, симптомите на отнемането се очаква да се появят не по-късно от третия ден. Ако симптомите се появяват чак две седмици след последното намаляване на дозата, бих бил склонен да мисля по-скоро за завръщане на ПА. 🙁
(Мнението ми не е окончателно – говорете с лекаря си. Той ви познава – може да има идея как да коригира лечението.)
Здравейте моята Депресия все още не е отшумяла ,само дето не е толкова явно изявена и долу горе успявам да вляза в кондиция ,за да отида на работа.Но страха сега се засили ,един ужасен гаден страх,който преди няколко години не познавах.В очакване на нещо лошо и това очакване ,бавно ме погубва.Аз все още съм на Тифаксин СР.минаха около 2 седмици и единственото подобрение е ,че по-малко ми се реве и не взимам Транквиланти ,опитвам се да се държа .Искам да променя нещо в моя живот и това е да се изнеса от нас .Натоварват ме вече нашите с техните глупости и нон стоп караници.Не мога да ви опиша ужасното чувство ,че смъртта е много близко 🙁 Искам да се събудя една сутрин и да си кажа е това е моя ден толкова е хубав и как ми се живее.Защото много ми се живее наистина но това със страховете е дяволска работа.Май трябва още да засиля вярата си Бог.Григор,моля ви отговорете ми ,защо се случва това на някой хора ,аз по-слаба и по-лабилна ли съм ???? 🙁
@Мимка: Тифаксин СР е венлафаксин. 2 седмици е твърде кратък срок, за да се прояви ефектът му при по-сериозна депресия – моят съвет е да изчакате до около месец. Ако атмосферата у вас ви товари твърде много и имате къде да се изнесете, може да е добра идея. Но и в този случай ви съветвам да изчакате до настъпване на ефекта на лекарството, ако е възможно – тогава ще ви е по-лесно да преценявате трезво дали и къде.
На почти всеки се случват различни лоши неща, и всеки си задава въпроса “защо точно на мен”. Както добрите, така и лошите неща в живота са като лотария, каквото ти се падне. И може би лошите са ни и мъничко нужни, за да можем да оценим какво щастие са добрите. Не се бойте – лекувате ли се правилно и търпеливо, ще надмогнете проблема и светът ще е хубав. 🙂
Благодаря за бързият отговор 🙂
След проведен разговор с психиатъра ми увеличи Ксанакса и Карбамазепина- вече и сутрин и вечер съм на 0,25мг ксанакс и 1таб карбамазепин, но положението не се променя- дойдоха и натрапчивите мисли… което е просто ужасно 🙁 от цялата информация която съм изчела съм на ясно, че Ксанакса не се приема повече от 12 седмици, а аз съм на 0,25мг вече повече от 2 години.. просто не знам какво да предприема.. моля дайте съвет
@Цветелина: Нямам как да дам съвет, без да зная много подробно историята на заболяването и на леченето ви. Моето предложение е да говорите пак с лекаря ви – той ще е несравнимо по-запознат със ситуацията от мен, и съветът му ще е много по-адекватен.
Здравейте,пиша ви месец след спиране на Ланвексин 0.75 мг.Направих спирането по вашата препоръка и мога да кажа че всичко мина нормално,с изключение на световъртежи от време на време.Когато спрях напълно лекарството,бях на 5 гранулки от повече от 100 в една капсула,разбъркани с малко вода.Единствения проблем беше световъртеж сутрин в продължение на една седмица.Проблема ми е че все още ми се подуват краката и ме болят глезените,мисля че това е от поразбърканите хормони,защото и цикъла ми се промени малко.Междувременно ми откриха шипове на лумбални прешлени и правих физиотерапия.За подуването на краката ми назначиха ехография на коремни органи и пълна кръвна картина, и там всичко е наред,но проблема с краката си остава.Дори едната ставна обвивка е възпалена,според ортопеда,съответно пих НСПВ но ефект никакъв,вие дали имате идея какво ми се случва,защото аз се обърках вече.Чувсвам се доста стабилна емоционално ,но ако продължава така депресията може и да се върне.
@Cveti: Един месец е доста кратко време за спиране, особено пък на ланвексин. Направо съм смаян, че сте успели толкова добре – сигурно сте или от най-непривикващите към този тип препарати, или наистина много волеви човек. Възможно е обаче физиологията ви да не е толкова волева – дайте й време също да се съвземе и да попривикне. Междувременно си лекувайте каквото друго се покаже: спирането на SNRI е силен стрес за организма и провокира много болежки, които иначе са твърде слаби, за да си покажат носа. Ако им вземете мерки още на толкова ранен етап, ще е много по-добре, отколкото ако ги лекувате когато вече нямате мира от тях.
За подуването на краката – кога е по-силно, сутрин или вечер? Ако е сутрин, бих мислил в насока бъбреци. Ако е вечер, бих мислил в насока съдове. И в двата случая бих очаквал с приспособяването на организма проблемът да изчезне. Ако обаче с напредването на възрастта се появи пак, е добре да сте предупредени.
За възпалени стави препоръчвам да се пробва упорито мазане, например с диклак 5%. Ефектът е по-слаб, отколкото при пиене, но може да се прилага при нужда с години, така че в крайна сметка се събира доста повече. Мазането помага и при шиповете по прешлените. 🙂
Иначе, изобщо не се безпокойте. Взимайте мерки срещу шиповете по прешлените; ако се покаже друго – и срещу него. Естествено и нормално е човек да се грижи за здравето си, нека тази нужда не ви тормози.
Благодаря за куража,жалкото е че близките ни не са толкова толерантни като вас.Антидепресанта го намалях в продължение на 2 месеца, а от 1 месец съм го спряла окончателно.Краката ми се надуват по скоро след обедно време,сутрин като стана са спаднали,но ходилата ми са схванати в първите няколко крачки.Подуват се повече когато съм седяла повече на компютъра,когато се движа почти не се подуват.Но стреса ми се отразява и на бъбреците,когато съм стресирана се започва много често уриниране,май се получава омагьосан кръг.
@Cveti: Честото уриниране е естествено при стрес – не се безпокойте. 🙂
Подувания на глезените, които се засилват след седене на компютъра, а се разкарват при движение, обикновено се дължат на притискане на съдовете (и най-вече на вените) на краката при седенето. Обърнете внимание дали столът ви няма неудобен и притискащ ръб някъде, или не е с неергономична форма, или не сте си изработили навика да седите така, че да си притискате съдовете на краката. Най-често притискането е зад коленете – обърнете там внимание. Понякога стегнати или неудобни дрехи или бельо също могат да създават проблеми в седнало положение.
Много благодаря за безценните съвети,сега се замислям че стола ми наистина е ужасен и за да не ме боли много кръста поставям в напрежение краката.Ще се опитам да коригирам тези неща в най скоро време.
Nai posle edno otkrovenno mnenie.
Grigor,mislite li za redno da se namalq Laroksin SR ot 150mg.na 75mg,vsmisal ne e li nujna mejdinna doza?
@ianina: Лароксинът е венлафаксин – един от по-трудните за спиране SNRI. Индивидуалната чувствителност към тези препарати е много различна; за някои хора вероятно намаляването от 150 направо на 75 мг ще е безпроблемно, но при други ще има проблеми. Ако искате, можете да опитате да го намалите и направо, за да проверите каква е конкретно вашата чувствителност. По принцип обаче бих препоръчал междинна доза – първо на 100, после на 75 мг. (За най-чувствителните дори тези намаления може да са осезаемо дискомфортни – ако при вас се окаже така, бих препоръчал при нов опит за намаляване да е с още по-малък процент, примерно през 25 мг, и слезете ли до 75, и през по-малко.
Blagodara Grigor!I az taka si predstavqh neshtata,no sam ot 5 dena veche na doza 75mg. i vse oshte ne sam zabelqzala nqkakav sriv na emocii ili fizicheski diskomfort i nedaisi Boje.Mislite li,che moje teparva da usetq lipsata na lekarstvoto na tazi doza,vazmojno li e sled 5 dni da zapochne neshto nepriqtno i ako e taka da mina li na 100mg. ili da izchakam da premine otnemaneto?Az savmestno s tova vzemam i homeopatichni,a kato uspokoitelno piq valerianovi kapki 2x20kapki dnevno.Kakvo vi e mnenieto?
@ianina: Ако до 5 дни още не сте усетили сериозен ефект на отнемането, определено си струва да изчакате. Когато той настъпва, това обикновено е още първите 2-3 дни. За хомеопатичните препарати личното ми мнение е, че от вземането им няма вреда (освен ако заради тях не сте спрели полезно ви лекарство). Валерианата е ОК.
Може ли някой да ми даде отговор на въпрос който си задавам вече години наред.Постоянно се говори и пише,че тревожните разтройства и по-скоро чувствата които изпитваме от тези разтройства са плод на нашето въображение,мисли,страхове,неприемане на нещо,отговор на организма ни като вид съпротива и тн.Въпроса ми е защо след като е мисловен процес се превръща във физически и точно тогава осъзнаваме болестта и стигаме до лекарите???Ще дам пример със себе си.Сабуждам се сутрин и изпитвам слабост,напрегнатост и общо неразположение,защо при положение,че нито съм била стресирана,нито притеснена,най-малко пък съм имала време да разсъждавам за това как ще премине денят ми.Немога да приема това за нормално състояние,а все да се говори,че е само безобиден мисловен процес.Съществувал и биохимичен дисбаланс,ами добре ама как се дебалансираме просто така в ежедневието си,нима е толкова лесно?Каква е тази болест,която дори не се приема и за такава,тъй като е към списъка с емоционалните а не органичните нарушения.Как ще си тръгне от нас,след като идва неочаквано и без видими причини?Задавам си хиляди въпроси защо и отново защо?Ще си тръгне ли както се е появила и винаги ли ще живеем в очакването за новото и завръщане?
@ianina: Тревожното разстройство е органично увреждане на мозъка – обратимо, но обективно съществуващо. Не е вярно, че е “безобиден мисловен процес”. Различните хора са различно податливи на получаването му – някои се “увреждат” по-трудно, други по-лесно, някои дори се раждат с него.
Начините да се получи това увреждане са най-различни. Понякога може да е някакво физическо увреждане – сътресение на мозъка, натравяне с това или онова. Най-често обаче е резултат от психически процеси – твърде много страхове, неувереност, липса на самочувствие и т.н. “Като машина” мозъкът служи за и върши в крайна сметка точно едно нещо – прехвърля абстрактни, “нематериални” мисловни процеси във физически невробиологични и неврохимични явления, и обратно. Затова и “безобидният мисловен процес”, например нашите мисли и страхове, е напълно способен да предизвика в мозъка органични промени на баланса.
Може ли тези органични промени да бъдат върнати обратно? Трудно е, но може. Абсолютно категорично. Ако не са съвсем леки, няма как да стане само чрез мисловни процеси, точно както с бутване с пръст можеш да събориш и разлееш поставено на тесен ръб ведро с вода, но няма как с бутване на пръст да налееш обратно водата в него и да го качиш на ръба. Нужна е и лекарствена подкрепа. Естествено, има хиляди начини тя да бъде объркана – но бъде ли дадена правилно, помага.
Как и кога ще разбера дали”повредата”в мозъка е оправена?
@ianina: Когато започнете да се чувствате добре без лекарства, разбира се. 🙂
Григор,не ви казах точната истина,а тя е ,че 2 дена бях на Лароксин75мг. на третия взех 150мг.тъй като видях,че ми е последно хапче,което съм забравила и отново си продължих три дни вече на 75мг.Замислих се на де би да съм наваксала с тези 150мг ,които съм взела междинно.Днес се чувствам тревожна тъй като се наложи да направя планински преход за който не бях ама никак готова.Мислите ли,че тревожността се дължи на това,че съм смесвала дозите и сега усещам отнемаснето или на това,че не съм се чувствала подготвена за прехода.Интересуваме искренното ви мнение за Ривотрила.Благодаря ви и се извинявам ако ви тормозя с въпросите си,но вие единствен ми казахте истината в очите ако мога така да се изразя.Аз съм медицинска сестра и имах подозрения за отговора ви,но явно ми се е искало да бъда заблудена както повечето страдащи от тази болест мислейки си,че имаме просто един емоционален дисбаланс.
@ianina: Мисля, че междинната доза от 150 мг е понаваксала малко. Дали е достатъчно или не, е трудно да се каже. Най-вероятно за тревогата допринасят както настъпващото оставяне на дозата (усетило се след 3 дни), така и неготовността за планинския преход. Следващите две-три седмици избягвайте неща, за които не сте неподготвени, за да намалите ефекта на оставянето.
Мнението ми за Ривотрил е точно както за всяко друго лекарство (и изобщо каквато и да е терапия) – че е полезен когато е правилно предписан, и вреден когато е неправилно предписан.
Паническите и тревожни разстройства не са обикновен емоционален дисбаланс. Те са по-дълбока степен на емоционалния дисбаланс, на която физиологичните промени в мозъка поемат водеща роля. Точно това е и причината лечението им много рядко да е успешно без медикаментозна терапия. При правилно лечение са обратими, поне при огромния процент от пациентите. Но при неправилно лечение (и при много малък процент пациенти с тежки разстройства) могат да не са напълно излечими. Дори в тези случаи обаче правилното лечение облекчава проблема в голяма степен. Не е все едно да живееш живот на тежък инвалид или живот, в който проблемът е ограничен.
Мислите ли,че апарата БИОФИДБАК би помогнал реално на такива като мен.Аз съм се подлагала само веднъж и останах с добри усещания и впечатления,но са ми били нужни поне 3-4 терапии в помощ на лечението.
Grigor,ot snoshti mnogo se vloshih,usetih otnemaneto na lekarstvoto sas strashna lisa s iztrapvane na racete i krakata,gadene ,slabost,i neuteshim plach.Ot dnes sam pak na Laroksin150mg.po moe reshenie,,tai kato nqmam vrazka s lekarq koito mi naznachava terapiite.Po tozi varpos iskam da vi popitam dali vi e vazmojno da se svarjem s vas.ostavqm vi telefona si za vrazka 0879017238.Molq vi az naistina imam nujda ot pomosht,namiram se v sreda koqto ne e moq i sam v stres i naprejenie postoqnno
@ianina: Дали БИОФИДБАК ще ви помогне – ако сте достатъчно внушаеми и плацебо ефектът ви е силен, да.
За влошаването – не се безпокойте, до два-три дни лароксинът ще овладее пристъпа. Стресът и напрежението са основно от пристъпа – с отминаването му ще отминат. Чуйте се максимално скоро с лекаря си и му/й разкажете какво се е случило. Попитайте го дали не е по-добра идея да намалявате с по-малък преход. (Моят съвет е да намалявате с по 25 мг., докато не стигнете на 75, и оттам нататък с по още по-малко. В записа горе има подробни указания.)
Zamislqm se da ne bi Laroksina da ne e moeto lekarstvo,tova ,koeto shte me izlekuva.Dokato si bqh na 150mg.pak si vzemah uspokoitelni(valerian).Piq tova lekarstvo ot 5-6 meseca i ne sam si stapila na krakata oshte.
A dali Laroksin e podhodqshtoto za men lekarstvo Piq go veche 5-6 meseca i znam,che e kratko vreme,no shtom mi be predlojeno da go namalq bi trqbvalo da sam izlekuvana ,a ne sam
@ianina: За съжаление нямам как да преценя. Лекарят ви е, който го може – той знае за вас и болестта ви несравнимо повече от мен. След като види тази реакция при оставянето на лароксина, вероятно ще промени стратегията.
Григор,вие психиатър ли сте?Търсих информация за вас,но неможах да разбера.
Zashto kazvate,che trevojnoto raztroistvo e organichno zabolqvane?Ima informaciq,che e chisto psihosomatichno sastoqnie.Obqsnete molq za nas nevejite i obarkani bolni.
@ianina: Не, не съм психиатър, обикновен лекар съм – само разбирам от някои заболявания и лечения. Затова и нямам никаква амбиция да заместя вашия лекар.
А ако някой мисли, че тревожното разстройство е чисто психосоматично състояние, нека излекува изцяло пациент с по-сериозно тревожно разстройство само с психотерапия. Или да обясни как така то се повлиява добре от едни лекарства, а не толкова добре от плацебо или други лекарства.
С две думи имаме болни мозъци, ясно ми е вече.Приличаме на диабетици,не си ли набавим нужната доза серотонин ще сме зле.Питам се само до кога така,до кога трябва да сме опитни зайчета,тъй като все се оказва ,че лекарството не било подходящо и хайде пак да го сменим тц тц тц
@ianina: Ако ще търсите за какво да мрънкате, по-добре мрънкайте, че ви се налага да ядете и дишате. От тези няма опасност да се излекувате.
А ако не искате да сте опитни зайчета, намерете лекар, който чете мисли и диагностицира биохимични дисбаланси в мозъка с поглед. Или дайте разрешение да ви извадят и анализират биохимично мозъка. Към момента не са известни други начини да кажем какво точно е нужно при конкретния точно пациент. Ако случайно не ви се иска, позволете на лекаря да се опита да намери как да ви помогне.
Tova s mozaka nai mi haresa
Здравейте Григор,имам въпрос:може ли спирането на антидепресанта да отключи други болести?И за да стане ясно ще дам малко инфо за моя случай.От 23 години съм с ПР.Тогава го наричаха страхова невроза.Много лекарства съм изпила и съм спирала,но година е най-големия срок без лекарсва и да се чувствам добре.Последните 5 години съм на сероксат по 20 мл дневно.Опитвала съм да го спирам,разбира се не по тази вашата схема,сега случайно попаднах на сайта.От 2 години нямам цикъл,но преди 8 месеца ,т.е година и 3 месеца след последния цикъл пак ми дойде.Ходих на лекар и след обстоен преглед ми обясни,че спирането на сероксата е довело до стрес на матката,поради което е било кървенето.Тогава бяха минали 6 месеца от спирането на сероксата.Сега след 8 месеца пак ми дойде със всички признаци на ПМС.Все още не съм била на лекар,тъй-като е в отпуск.Този път спирането на сероксата беше в начален стадий- само намаляване на дозата.Тъкмо бях започнала да пия по половин таблетка.Успоредно с намаляването започнах да пия Витарал по 1 таблетка дневно,около месец.От 3 дни не пия сероксат,а само Витарал 2 таблетки:сутрин и следобед по 1.Само първия ден ми се гадеше много(това ме събуди )и имах криза.При мен гаденето е свързано с кризите.Сега пак ми се става лошо и ми се вие свят,но без кризи.Само ,че усещам и признаците на ПМС.Сигурно ще попитате,защо искам да спра сероксата.Освен напълняването,което при беше 30 кг за 5 години,е и увеличаване на холестерола и то доста.Май-доста объркано изложих нещата,за което се извинявам.
@Дарина: Доколкото съм чувал, маточното кървене е рядкост при спиране на Сероксат, но понякога се случва.
Както всяка психофармака, Сероксат повлиява медиаторите, “неврохормоните” в мозъка. Напълно е възможно рязкото му започване или спиране да доведе до едни или други хормонални ефекти. Конкретно серотонин-повлияващите лекарства често имат ефект върху нивата на половите хормони – напълно възможно е да получите едни или други ефекти в тази област. Не се безпокойте от това – нормално е. Следете как е положението със спирането на сероксата и коригирайте подхода съобразно резултатите.
Благодаря за отговора.Но започването и спирането не е било рязко,а по схема на психиатър.Дори спирането го протаках повече от препоръчаното,но като чета вашите препоръки май съм избързала.Още един въпрос,ако може. Може ли да следствие на тези хормонални ефекти да имам овулация ?
@Дарина: Повечето пациенти спират лекарството по стандартните лекарски схеми без проблем. За някои обаче тези схеми са твърде бързи. Този запис е написан именно за тези пациенти, и (разбираемо) именно те опират до него и коментират тук. Затова и на пръв поглед, като се четат коментарите, може да се помисли, че лекарите масово бързат – не е така.
На въпроса – да имате овулация вследствие на тези хормонални ефекти е малко вероятно, но е теоретично възможно. Вероятността намалява с възрастта: ако са минали 5 години от началото на менопаузата, клони към нулата дори при много чувствителни пациенти.
Какво е вашето мнение като лекар за ММС,не във връзка с ПР ,а за други заболявания?
Здравейте Григор!Може ли да ми кажете дали Ламиксил 25мг.приеман двукратно може да повлияе благоприятно и успокоително за тревожно разтройство?
@Дарина: Много полезно нещо. Особено ако се продава скъпичко. След като човек си поодръсти достатъчно джобовете поумнява, което е лечение от най-опасните от всички болести – глупостта и лековерието. Излекувате ли се от тях, лечението на повечето останали болести става лесно, просто и резултатно. 🙂
@ianina: Без много подробно познаване на заболяването (и на пациента като цяло) няма как да го преценя. Колата ви да е развалена, дето е неописуемо по-проста от човешкия мозък, и за нея свестният механик няма да ви даде съвет, без първо да я прегледа.
Изобщо, да се консултирате по Интернет за здравни проблеми рядко е добра идея. Писал съм и друг път: свестните хора са заети, понеже са нужни, и рядко имат време за Нета, а лудите с кауза друга работа си нямат. Вероятността да попаднете на луд с кауза, който ще ви лекува с кокоши екскременти или с по кило цианкалий на ден (примерно) е доста над тази да попаднете на кадърен и знаещ лекар. Добре разбирам колко отчаяна е нуждата ви от добър и помагащ лекар, но не е мъдро да го търсите в Интернет.
A znachi da ne se zanimavam s vas,qsno.Napisali ste neshto ,koeto e napalno protiv izqvite vi na lekar tuk.Konsultiram se s vas,tai kato vidqh,che ste vesh po dosta vaprosi,no i vie ste si normalen chovek s nervi tem podobni ,koito ne vi ustiskvat.Prav ste ,che ako bqhte ot svestnite kakto gi narichate nqmashe da se vihrite iz neta i da mi predlagate autopsiq na mozaka
Григор Says:
July 24th, 2012 at 2:52 pm
А ако не искате да сте опитни зайчета, намерете лекар, който чете мисли и диагностицира биохимични дисбаланси в мозъка с поглед. Или дайте разрешение да ви извадят и анализират биохимично мозъка. Към момента не са известни други начини да кажем какво точно е нужно при конкретния точно пациент. Ако случайно не ви се иска, позволете на лекаря да се опита да намери как да ви помогне.
@sladolina31: Така е, нервите ми не издържат всеки. Нито съм длъжен, между другото. На някого тук да взимам пари, примерно?
Ако не разкарвам тези, които злоупотребяват с времето ми, няма да имам време за тези, които го уважават. Затова сърдечно ви благодаря, че ще си занесете претенциите другаде.
Molq za izvinenie,no ne zloupotrebih s vremeto a s poznaniqta vi,prosto v nadcenih.Ne vi vinq,che nqmate poznaniq v tazi oblast,vse pak ne ste psihiatar obiknoven lekar kakto sam se izrazihte.Savetvam vi da ne se izqvqvate i izhvarlqte po temi v koito ne vi stigat poznaniqta,za da nestavat takifa ekscesii poveche.
От 3 години съм на Деанксит, а от 2 години правя непрестанни неуспешни опити за спиране. Моя лекар ми го изписа, но нищо не каза за спирането. Каза, че към този медикамент не се придобива зависимост и по всяко време мога да го спра, но реално изобщо не е така. От двете таблетки, които по принцип се пият сутрин и обед намалям на по една – поддържаща, после я режа на по половин, след това на половин хапче през ден, някак си успявам да се стабилизирам да се чувствам добре на тези намалени дози, но никога не мога да го спра на пълно. обикновено до две седмици след спирането му абстененцията ме събаря и отново трябва да посягам към медикамента. Моя лекар твърди, че бил безвреден, но все пак съм млад човек на 35 години и не ми се ще да го пия до живот. Принципно преди три години отключих едно тревожно-депресивно състояние, което се породи от натраплива мисъл от страх от злокачествено заболяване, тъй като близък човек почина от такова. Като цяло симптомите ми бяха постоянна умора, липса на апетит, гадене – особено силно сутрин, безсъние, ускорен пулс, постоянно лошо настроение породено от тревожност. С Деанксит е чудесно и се чувствам нормално, но спра ли го ада се връща, въпреки, че тази първоначална натраплива мисъл за злокачествено заболяване вече я нямам. Бих ли могъл да накарам организма си да е в състояние изобщо да функционира без Деанксит? Какви биха били последствията от прекалено дългата употреба на това лекарство?. В момента имам известен напредък, тъй като съм на половин таблетка на 48 часа вече два месеца и се чувствам отлично. Още колко бих могъл да продължа така до следващото намаляване?
@Атанасов: Не зная каква е историята на заболяването ви, или дори какво точно е то. Но Деанксит наистина е от лекарствата, към които не се развива зависимост. Ако не можете да го спрете, с почти 100% сигурност причината е, че заболяването, заради което го взимате, още е налице.
В същото време, ако можете да слезете на половин таблетка на 48 часа, очевидно заболяването никак не е силно. Моят съвет е да изчакате така поне 6 месеца, може дори повече, преди да правите следваща промяна в дозата. И нека тя е не пълно спиране, а намаляване на една трета или една четвърт от таблетката. След това отново изчакайте още поне 6 месеца, и още веднъж намалете дозата. Ако всичко е наред, след нови 6 месеца я намалете още веднъж (ще е комично малко парченце от хапчето, но го взимайте). Чак ако и тогава след още 6 месеца всичко е наред, мислете за спиране.
Благодаря ви много за изчерпателния отговор! Аз принципно процедирам по подобен начин, по който описахте, но с доста по-кратки срокове. Поддържам най-много месец на една доза и като не видя проблем пристъпвам към по-ниска. Все пак имам няколко доуточняващи въпроса: Тъй като е доста трудно хапчето да се среже на по-малко от половина, поради облата си форма и малкия размер може ли намаляването да става чрез увеличаване на времето между отделните приеми – например – от половин таблетка на 48 часа, следващата схема да е половин – на 72 часа? Втория въпрос ми е дали ще е подходящо тези доста намалени дози на Деанксит просто да бъдат заместени с някой по-безвреден антидепресант, който се продава без рецепта като например Happy day или Неолексан, които са от една и съща лекарствена група. Специално тези два препарата ми допаднаха с това, че в листовката им пише, че освен депресия лекуват и някой форми на зависимости към психоактивни вещества? Третия последен въпрос ми е дали е възможно настъпването на някаква житейска промяна като да кажем откриването на любим човек – партньор в живота да сложи окончателно край на необходимостта от прием на всякакви подобни неща?
zdravei мимка trogna me tvoiata istoria iskam da te popitam v momenta kak si,kak se 4uvstva6 vsi4ko nared li e?
Здравейте! Преди 2-3 години получих първата си ПА.Изписаха ми Есциталон 10мг + Транксен сутрин и вечер по 10мг.След известен перод от време намалявайки дозите спрях и двете лекарства,тръгнах на йога и вдичко беше ОК…до момента в който ми се наложи пак да прибягна до АД и Транксена.Този път Есциталона го пих повече време и по-дълго намалях дозировката. Проблемът е,че от няколко дни пак започнах да усещам познатите “лоши мисли”, кофти настроение и т.н,все още е на моменти,затова реших този път да опитам първо с Неолексан 3 х 1 тб.Пия го от 3 дни,но много ми се гади и имам световъртеж.Това с гаденето ще го изтърпя,но виенето на свят е отвратително – в листовката се споменава само гаденето.Това неразположение и световъртеж на Неолексана ли се дължи или аз си втълпявам? Искренно се надявам да не стигам пак до АД…
@Атанасов: Не, увеличаването на времето между приемите обикновено не е добрият начин за действие. Лекарствата си имат продължителност на ефекта. Вместо да получите равномерно ниско ниво, което е целта, рискувате да получите резки скокове и резки спадове между тях – “идеалното” за лош ефект положение. Също, замяната на един антидепресант с друг, особено ако са от различни групи (какъвто е случаят), без да се консултирате с добър лекар, никога не е добра идея. Разликата в ефекта може да е драстична, а погрешно избраното лекарство може дори да влоши нещата, вместо да ги подобри. Дали рязка промяна в живота може да сложи край на необходимостта от лечение – понякога да, понякога не. Зависи както от характера и силата на промяната, така и от точната специфика на конкретния пациент. Единственият начин да се разбере е да се пробва.
Извинявам се за забавения отговор.
@Ели: За съжаление е много трудно да се каже дали световъртежът се дължи на Неолексана. Неразположението е известен негов страничен ефект, но за световъртеж няма данни съществено над нормалното. (Във всяка достатъчно голяма група хора, приемащи някакво лекарство, ще намерите такива със световъртеж, точно както и във всяка достатъчно голяма група, която не го приема.) От моя опит обаче, лекарства с “централен” ефект, които предизвикват гадене, понякога предизвикват и световъртеж. Затова не мога да изключа вероятността да е от Неолексана.
Най-сигурният начин да го разберете е да си направите експеримент – да спрете Неолексана за ден. Ако към края на деня (или дори преди това) световъртежът отслабне съществено, е много вероятно лекарството да го причинява или да има принос към него. Ако обаче не изчезне, търсете причината другаде. (Сегашните жеги със загуба на течности и спадане на кръвното са много добър кандидат за причина за световъртеж.)
Днес говорих с психиатърката си – тя също каза,че световъртежа не би трябвало да е от Неолексана,посъветва ме да изчакам още 2-3 дни и ако тия симптоми продължат – да спра да го пия.По принцип аз съм с много ниско кръвно налягане и често ми се случва да имам вестибуларни оплаквания – сега обаче започна след като взех да пия Неолексана /може и да си втълпявам/.Снощи се събудих от този световъртеж,обляна в пот и доста трудно заспах/беше почти като втория път,при който се наложи да пия АД,тогава неможех място да си намеря в леглото/ – без малко да посегна към транксена 🙁
Днес съм с главоболие,чувствам се притеснена,реве ми се,а няма видима причина,не усещам и да съм нервна или притеснена .
Реших да почна да пия чай от жълт кантарион + чай от мента.Влязох из форуми и съвсем се обърках от мнения…още повече ме хвана хипохондрията…
Да пия /и по колко пъти на ден/ или да не пия Жълт кантарион заедно с приема на Неолексан…??? – моля вашето мнение
@Ели: Според мен няма проблем да пиете жълт кантарион, а ментата бих я препоръчал охотно. 🙂 Също, бих препоръчал преди да спрете Неолексана да пробвате дали при само еднодневно спиране световъртежът ще изчезне.
А междувременно бих препоръчал (по тези жеги и далеч не само на вас) пиене на колкото се може повече течности, и нещо солено в добавка. Ще спести дехидратацията и световъртежа на много хора. 🙂 Не е изключено това да се окаже причината и при вас.
При мен ниското кръвно налягане не е проблем,чувствам се добре и работя дори с 60/40,чувствам се зле когато е над 100 🙂
Да се похваля – снощи спах по-добре,а тази сутрин не се чувствам парцал,дори световъргежът почти липсва…по скоро леко туптене в главата.Надявам се тези неразположения да са били от хапчетата и да изчезнат до ден,два,че не искам да се сещам за кошмарът който преживях.
Пожелавам Ви усмихнат ден! Пак ще пиша 🙂
Много полезни и компетентни мнения си дал на всички Григоре.Поздравления за усърдието и себеотдаването, които си положил да отговориш и следователно облекчиш толкова много объркани и искащи съвети, хора.Въпроът ми е запознат ли си с веществото есциталопрам:по-специално Есцитил и дали е ефективно при социялна фобия.Какви са ти наблюденията върху този продукт?Знам че, принадлежи на групата на ССРИ, но псито каза, че е много чист продукт и ефективен при депресивно разстройство.Аз го взимам от 1 седмица и усещам, че съм по спокоен, но кога ще стигна пика от полезния му ефект?Също ми е интересно дали този антидепресант, може да накара по-затворен човек да стане по социялно настроен и да харесва комуникацията с хора,а не да се чувства напрегнат от мисълта за комуникация?
Благодаря ти предварително за отделеното време!
@rakishi: Социалната фобия рядко е болест сама по себе си, обикновено е продукт на друга болест. При депресия я има в мнозинството случаи, и отслабва и изчезва с отслабването и изчезването на депресията.
Есциталопрамът е много типичен SSRI препарат. В това, че принадлежи към тази група, няма нищо лошо (или добро) само по себе си. Тези препарати обикновено са ефективни при депресия. В повечето случаи обаче са необходими поне две-три седмици за постигане на пълния им ефект, понякога дори повече. Значителни разлики в скоростта на повлияване има не само между различните препарати, но и между различни пациенти на един и същ препарат.
Сума сумарум: полезният ефект вероятно ще продължи да се засилва поне още един месец, вероятно повече. И с повлияването на депресията ще се повлияе и в крайна сметка изчезне и социалната фобия. 🙂
Grigor,blagodarq na Bog,4e te ima!!! Iskrenno se nadqvam,4e sushtestvuvat i drugi takiva hora kato teb! Badi sigoren,4e vsi4koto tova dobro,koeto pravish tyk,shte ti se varne 100 kratno (tova si e zakon na vselenata) i neka vsi4kite ti me4ti i planove stanat realnost xxxxxxxx
И аз имам един въпрос преди седмица спрях афранила който пиех от 1 год заедно с флуанксол,слава богу от към па и агорафобия съм ок за сега ,но се появиха едни странни странични ефекти които се появиха и след спирането ми на сероксата който също пих една година.Това е едно такова как да го опиша и аз не знам ,но нещо като двукадърно виждане едно нещо го виждам веднъж и след стотна от секундата пак .Гадничко е.Имал ли е някой такова нещо след колко време му е минало и как е успявал да се справи с това ?
Моля да ми помогнете!!!Майка ми страда от натрапчиви мисли за самоубийство от 3 месеца.Мислим, че появата им съвпада със спирането на Деанксит, който тя пи 10 години!
Някой знае ли какво да правим?Да ходи ли на психиатър да й предпише още по-тежки лекарства с още по-неясни странични действия или има някакви варианти за алтернативна медецина?Моля, помогнете!!
@атанаска: Засега не съм срещал такъв симптом – не смея да се изкажа.
@Darla: Говорете с лекаря, който й е препоръчал да спре деанксита – мисля, че е нужно той да коригира терапията. Ако майка ви го е спряла сама, без да пита лекар, ѝ се накарайте едно хубаво и после говорете с лекаря, който ѝ го е изписал навремето. Ако е вършел работа, докато го е вземала, няма причина да не върши и сега.
Здравейте!От 16г. съм с ПА и редуващи се депресивни епизоди.От година и половина пия деанксит по1т. дн. исе чувствах добре.Преди около месец обаче състоянието ми се влоши и започнах отново с паник атаките.ходих на психиятър който ми изписа Асентра 2х1/4 като за начало.Аз обаче не мога да спра Деанксита от раз и да започна новия препарат.Въпросът ми е може ли да пия и двата препарата като постепенно намалявам едното и увеличавам другото.Психиатърката ми каза ,че не може защото взаймно се неутрализирали,аз обаче си мисля ,че би могло да стане защото са коренно различни преперати.Моля Ви дайте ми съвет-предварително благодаря!
@Деница: Взаимното неутрализиране при тях двата е сравнително слабо изразено – мисля, че си струва внимателната проба.
Здравейте ,благодаря за отговора,а бихте ли ми казали за какъв период от време да премахна деанксита?
@Деница: Пробвайте с идеята за период от между седмица и две, според както се понася. (Имайте предвид, че сертралинът може да даде при първите няколко приема краткотрайно влошаване, което преминава само – не го бъркайте с влошаване от намаляването на деанксита.)
Здравейте, аз съм на 29 г преди 4 месеца прекарах тежък вирус (повръщане и разстройство)стигнах чак до системи.Рязко свалих килограми и се започна ужасът:треперене, световъртеж, сърцебиене, безсъние, необяснима тревожност, отпадналост.Направих си различни изследвания всичко беше наред. Oтидох на консултация при психиатър, постави ми диагноза паническо разтройство и ми изписа Ленуксин от 10мг.Започнах приема по 0,5мг първите 10 дни, състоянието ми се влоши 100 кратно, при посещение пак при психиатъра ми обясни, че неврозата ми се засилва и да увелича дозата по 1 хапче сутрин.Така го пих в продължение на 3 месеца (по препоръка на лекаря)Гореописаните симптоми изчезнаха, но продължих да имам замаяност.След консултация с лекуващият ме психиатър редуцирах приема на Ленуксин по половин хапче на ден в период от 10 дни.И ето ме пак отново със същите симптоми(без сърцебиене и безсъние), възможно ли е да е описаната от вас зависимост или не съм излекувана(от какво точно и аз не знам).За колко време отминават тези оплаквания?Или пак трябва да започвам приема на Ленуксин?
Благодаря Ви предварително!
@Мимз: Ленуксинът е есциталопрам – SSRI препарат. Намаляването му на половин хапче и след това на николко може да е малко стръмничко при по-чувствителни пациенти, а периодът от 10 дни на намалена доза е абсолютно недостатъчен – препоръчвам абсолютен минимум един месец, най-добре поне три. Съветът ми обаче е да отидете пак при психиатъра си (много желателно е да е същият, за да има наблюдението върху нещата на различните етапи) и да го помолите да препровери още веднъж диагнозата си. (Голям куп заболявания могат да започнат с подобни симптоми и нещата се изясняват чак в хода на лечението, често след не една и не две смени на лекарства. Просто за момента медицината при някои заболявания няма средствата да постави перфектната диагноза от пръв преглед. Лекарят може да промени диагнозата си или да я потвърди, но е важно да направи още една преценка. Според резултата от преценката ще е и предписанието за лечение. Уви, аз нямам достатъчно информация, за да мога да ви препоръчам точно как да постъпите.
Zdraveite Grigor!Imam speshena vapros kam vas zashtoto neznam kakvo da pravq.Az sam s trevojno raztroistrvo i sam na Cipraleks 20+20 i Fluanksol 1+1 kam tqh pneje ne moja da spq preibaviha i Remirtapo edna chetvartinka vecher.Snoshti zapochnah i poluchih stranni fuizicheski simptomni kato nervnost ,haotichno mqtane na racete i nervnost.Dokato ne vsxeh Rivotril 0,5mg ne se uspokoiha neshtata.Vaprosa mi e zashto i ot kakvo se poluchi tova?Vazmojno li e da sam alergichna ili ne se kombinirat tezi lekarstva?Blagodarq vi predvaritelno.
@Vanesa: Лекарствата могат да се комбинират спокойно (под контрола на лекар). Дали не сте алергична обаче не е възможно да кажа само по това описание. По-скоро съм склонен да предположа, че не сте и че е някакъв ефект от лекарствата, или пък нещо от болестта.
Ако е от лекарствата, ще ми е доста трудно да предположа от кое може да е. Принципно бих мислил най-напред за Ремиртата, тя може при особено възбудени пациенти да даде подобен ефект. Дори при тях обаче той е сравнително рядък и се получава при доста по-високи дози. Възможно е по някаква причина да сте изключително чувствителни на нея, но вероятността е твърде, твърде малка.
Ако трябва да продължа с гадаенето, най-вероятно ми се струва да сте били по-тревожни заради смяната на лечението. Напълно е възможно обаче и да греша. В подобни ситуации често дори на много опитни и знаещи и отлично запознати с пациента лекари се налага да гадаят и да пробват лекарства едно след друго. Просто болестта е такава – няма как да пуснеш кръвен тест или да щракнеш снимка на рентген и да видиш какво точно е.
Според мен правилната постъпка във вашия случай е още утре да обсъдите ситуацията с лекаря си. Той ви познава несравнимо по-добре от мен и ще може да даде във всички случаи по-точно и информирано мнение от моето.
Blagodarq Grigor.Okaza se,che Remirta e silen i mnogo tejak antidepresant,koito e dovel go garchove na muskulite i sastoqnieto mi.V akombinaciq na nai-visokata doza Cipraleks 20mg.e ne mislim priema na Remirta.
Vzeh Zopiklon,koito mislq,che ne e antidepresant ili gresha???Nqmam oplakvaniq ot nego za edin priem razbirase,no sashto da ne se piel povech ot mesec ,che se privikvalo.
Nadqvam se,poneje sam na 20tiq den ot priema na Cipraleks da otshumqt stranichnite efekti i da se oravnovesqt neshtata.
@Vanesa: Зопиклонът е сънотворно и миорелаксант. Бих препоръчал пиене дори по-кратък период, месец е доста. По-скоро ме тревожат страничните ефекти на лечението (без Ремирта) – ако вече продължава 20 дни, повечето трябва да са отшумели. Също, четвъртинка Ремирта вечер е наистина много малка доза – не съм виждал, нито дори съм чувал чак толкова малко да даде тези ефекти. Ако действително ги дава при вас, значи по някаква причина сте много чувствителни на това лекарство и е добре лекарят да го има предвид.
Ami variqnta beshe mejdu Zopiklon i Tritiko,no ne i se iskashe da vkliuchim oshte edin antidepresant.Otnosno tova za spaneto se nadqvam da premine skoro tai kato antidepresanta mi e na 22 den i bi trqbvalo da zapochvat da otshumqvat postepenno veche stranichnite efekti kato sanivostta.
@Vanesa: И аз смятам, че на страничните ефекти им е крайно време да започнат да отшумяват. Успех! 🙂
Blagodarq vi ot sarce Grigor!
Izvinqvam se oko dosajdam ds postoqnnite si pitaniq,no dali ne moje tezi simptomni na sanlivost tai kato se daljat na Cipraleksa da se napravi drugo razpredelenie na priema mu.Vmesto da piq edna tabletka sutrin i vtorata v 17h da se piqt sutrin i obed ili sutrin i malko po-kasno vecher zaradi efekta.
Ne iskam da sam mnogo znaessha.a samo da se otstranqt ili po-tochno poulesnqt za men malko efektite.Blagodarq vi predvaritelno.
@Vanesa: Полуживотът на ципралекса е около 30 часа, така че би трябвало да няма никакъв проблем да се преразпредели както казвате. Съветът ми обаче е все пак да го съгласувате предварително с лекаря си.
Blagodarq Grigor!
Здравейте, отново Ви моля за мнение. Вземах 9 месеца Сероксат по 20мг дневно, намалих дозата наполовина и продължих още три месеца. След това три последователни дни просто забравих да го пия и вчера /четвъртия ден/ съвсем спонтанно реших да заменя Сероксата с 400мл чай от жълт кантарион. Мислите ли, че е разумно?
@Mila: Сериозно се съмнявам дали чаят от жълт кантарион ще има ефект, който да замени сероксата. Но ако три дни не сте го пили и въпреки това нямате някакви страшни ефекти, значи за толкова време организмът ви може да се справи и без него. Не смея да кажа дали това значи, че може по принцип без него.
Накратко: ако целта ви е да спрете сероксата, може да си струва да продължите опита. Три месеца на 10 мг. за доста хора са достатъчно привикване, след което той може да бъде спрян. Ако чаят от жълт кантарион ви успокоява, пийте го на воля. Ако обаче целта е само да намалите сероксата, без да го спирате, добрата идея е да се върнете към 10 мг. дневно.
Много благодаря. Смятам да използвам тази случка и да опитам да го спра. Ако не се появя тук до няколко месеца, значи съм успяла:)) Много ви благодаря, Григор!
Privet Mila!Izvinqvam se,che se namesvam s mnenieto si,no kogato vidqh,che stava duma za Seroksat ne se starpqh.Az sam go pila okolo 3 godini.Kogato izmina godina i polovina bqh OK i zapochnah namalqneto mu,taka samo za 1 mesec i go mahnah,nooo sled 5 meseca ADA se varna.Pouchih taka narecheniq recidiv.Mislq,che Seroksat ne e trudno lekarstvo za spirane,vaprosa e dali vremeto za lechenie e dostatachno,a i nachinat ti na jivot mislene i reagirane v posledstvie.Jaltiq kantarion ne se smesva s nikakvi AD,no 3 dena sa mai dostatachni da ne poluchish reakciq na serotoninoviq sindrom v kombinaciq s bilkata.Pojelavam ti da ne se varnesh nikoga kam Seroksata ili kam koito i da e drug AD.Uspeh
Здравейте на всички и по специално на вас Григор.След няколко месечен прием на Тифаксин СР от ч50 мг и постонното ми влошаване ,постъпух в стационар за душевно болни където ме лекуваха с 225 мг Ефектин и Транквиланти и Флуанксол и Квелукс (антипсихотик) изписаха ме след един месец.После 1 месец бях на дненвен стационар и всичко беше уж закрепено .По препоръка на моя лекуващ психиатър спрях постепенно флуанксола и транквилантите но си позволявам да си взимам Ривптрил понеже тия дни преди месечния ми цикъл и по време на него усещах ужасна треожност и безпричинен непрестанен плач.Започнах пак работата си сега съм в отпуска последен ден.Страхувам се от завръщане на състоянието,дали е възможно или е временно това залитане на долу,като се има в предвид на каква висока доза АД съм.Бях се влошила до там че опбмислях сериозно суициден опит,добре че влязох в стационара може би сега нямаше да ви пиша.Мн ми е писнало от всичко но аз се надявам да ми отговорите дали може да има временни колебания в настроението по време на месечен цикъл а може и от смяната на сезоните.Между другото аз се изместих и вече живея сама.от време на време си идвам при нашите да ги видя.Правих си изследвания на АСАТ и АЛАТ и се оказаханормални въпреки това че пия и бира по време на приема на тия лекарства,което ме зарадва.Пожелавам ви приятен ден и дано да ми пишете:)
@Мимка: Месечният цикъл дава отражение върху състоянието при големия процент от жените – покрай него оплакванията се влошават. Ако влошаванията са силни, може да е полезно внимателно прецизиране на терапията с лекаря ви – най-често се намира терапия, която премахва или силно намалява влошаванията. А за бирата… все пак не е добра идея с антидепресанти, ако можете я поспестявайте.
Zdraveite Grigor!Molq za vasheto mnenie za produkta Neoleksan SR 150mg.Vzemam go zaedno s Tritiko i imam pozivi za povrashtane i chesto gadene sutrin.Opisano e che otminavat tezi stranichni simptomi za okolo 2-3 dni,no az sam veche 6 ti den i pak imah silno gadene s povrashtane,sled koeto sam ok.
Ima li vrazka s hraneneto,poneje ne priemam hrana sled priema mu?Izvestno li vi e kak deistva tazi hranitelna dobavka na hora s trevono raztroistvo?
@Vanesa: Неолексанът не е лошо нещо, но дразни стомаха. За съжаление, не очаквам това да размине от само себе си. Ако не можете да го понасяте, го спрете – полезен е, но не е ключово важен. Ако можете, пробвайте да го вземате по време на ядене (към края на храненето, „преди десерта“).
Mai se okazva,che poluchih taka narecheniq Serotoninov sindrom.Imam povecheto ot simptomite i predpolagam,che se dalji na Cipraleksa koito vse oshte ne sam sprqla i vzemam po 5 mg.Nadqvam se da mi mine barzo pri polojenie,che go priemah samo 7 dni
@Vanesa: Серотониновият синдром е нещо съвършено различно от гаденето и повръщането. Ако наистина го имате, и сте приемали Ципралекс само седем дни, бих очаквал да мине сравнително бързо.
Ot 1 sedmica sam s tejka trevojnost i lekarkata mi reshi da mi spre antidepresanta Tritiko izvednaj i da me ostavi samo na Kveluks 2x50mg.Nishto ne moga da namerq iz neta za tozi Kveluks.Bihte li mi kazal kakvo predstavlqva i kakvo moga da ochakvam,shte imam li dobar efekt v smisal shte me uspokoi li,tai kato sam smazana ot trevojnostta koqto izpitvam,a imam i suicidni misli veche.Tova lekarstvo shte me spasi li?
@Vanesa: Квелуксът е кветиапин – атипичен антипсихотик. Дали ще ви спаси или не зависи от точната ви диагноза – и дори ако е точното лекарство, зависи от конкретно вашата чувствителност към него. (Психофармацевтичните лекарства рядко влияят на 100% от пациентите – уви, срещат се хора, които не се повлияват от едно или друго лекарство. И което е още по-тъжно, медицината засега не познава начин да определи предварително дали един пациент ще се повлияе от дадено лекарство или не. Единственият начин да се знае със сигурност е да се опита. Звучи много тъжно, позорно и на моменти възмутително – уви, не е проблем на некомпетентен лекар. Просто медицината засега не познава сигурните начини.)
Не зная точната ви диагноза (а и публичен блог не е място тя да бъде писана). Нито пък бих се решил да ви диагностицирам по разговор в Нета. Затова съветът ми е да държите лекарката си в течение на състоянието си. Тя знае диагнозата и лечението ви, и е човекът, който може да разбере дали дадена ситуация е извън очакваното и дали не се налага промяна на терапията.
Съжалявам, че нямам как да помогна с повече.
Здравейте ,бихте ли ми казали деанксита към коя група антидепресанти принадлежи и има ли нещо общо с т.нар. МАО-инхибитори.Предварително благодаря.
@reton: Деанкситът е комбинация от две субстанции – флупентиксол (тиоксантенов невролептик) и мелитрацен (трицикличен антидепресант). Не е MAO-инхибитор и не се понася с тази група лекарства – задължително е между неговото приемане и приемането на MAO инхибитор да има поне две седмици, най-добре месец, без значение кое е било първото.
Здравейте Григор,не съм писала отдавна.От май месец пиех Сероксат,но не ми действаше като преди,качих още кг от него а за либидото да не говорим.Със моята лекарка решихме да го заменим със Золофт.Пих го 10дни по 1,и след това по 2(едно сутрин и 1вечер).Главата ме боли постоянно.Вчера сутринта получих една тревожност,един страх-просто не знам!Отидох пак при нея и ми каза да пия ксанакс3пъти по 1/2.Чувствам и някаква обща слабост,пак нищо не ми се прави и така.Възможно ли е золофта още да не ми е подействал,аз го пия от 1 месец,от който 1 седмица по 2.Вчера лекарката ми каза да пия золофта2хапчета сутрин.Дали някога ще се оправя?Дали ще спрът тези страхове?Страх ме е че нямам сила,дали ще ям и така!Абсолютни глупости,но на мен ми се струват големи страхове.Има ли излизане от това,кажете ми моля ви?!!!!!!
П
@Julia: Описанието ми се струва малко странно. Не бих посмял да поставям диагнози, без като минимум да съм ви прегледал внимателно. Затова и моля всеки, който търси консултация тук от мен, да предпочете своя лекар. Ако някой твърди, че може да ви постави сигурна диагноза по Интернет, или болестта ви е наистина като по учебник (а това е сравнително рядко), или човекът е мошеник. А при който своите лекари не се справят, обикновено е труден случай и няма как да бъде диагностициран по Интернет със сигурност.
Ще допусна, че диагнозата ПР е гарантирано вярна (нямам как да го знам със сигурност, но просто тръгвам отнякъде). При този вариант е възможно при вас да е на не-депресивна основа. (Което не се връзва добре със споменатото отпреди време, че навън сте добре а страховете са силни вкъщи – такава е картината при ПР на депресивна основа. Но ако антидепресантите не ви действат, трябва да се мисли за друг начин да се помогне.) Възможно е също при вас ПР да е на депресивна основа, но по някаква причина да не се повлиява от антидепресанти – такива пациенти са редки, но ги има.
При депресивна основа няколко месеца Сероксат би трябвало да я повлияят (пак, освен ако проблемът не е неповлияващ се от него). Един месец Золофт също е принципно достатъчно. Ако при вас по някаква причина са нужни големи дози (при някои диабетни пациенти чувствителността към серотонинови антидепресанти е понижена), би трябвало до не повече от месец пиене по 2 хапчета на ден да се повлияете.
Ако това не се случи, бих посъветвал да мислите за класически трицикличен антидепресант. При случаи на депресивна основа, при които SSRI не помагат, а трициклик помага, в около 90% от случаите трицикликът е анафранил, в останалите около 10% – амитриптилин. Така че ако по-добрата доза Золофт не помогне, бих посъветвал да пробвате един месец на анафранил. 100 мг анафранил дневно в течение на месец са в състояние да вдигнат почти всяка депресия. Ако и това не помогне, нещата при вас са наистина заплетени и имате нужда да ги види наистина много добър специалист. За мое огромно съжаление, аз не съм от тази категория.
Ако се окаже, че при вас ПР е на не-депресивна основа, могат да се опитат много и различни лечения, в зависимост от точната специфика. Отново ви е нужен наистина добър специалист. Моля ви, не се поддавайте на импулса да търсите лесни мнения по Интернет – обикновено което мнение се дава лесно, не струва много! Потърсете добрия специалист. Обикновено психиатър с много опит от централна болница в София, Пловдив или Варна се очаква да може да се справи с подобно страдание.
Здравейте,Григор!Не съм писала много отдавна,но от написаното от вас съм получила много ценна информация.Бях писала преди,но сега ще припомня-пия ксетанор от 3г по 10мг eжедневно(без други лекарства),имам 4 неуспешни опита за спиране,като най дълго съм изкарвала месец без него,като колкото повече време минава това време става все по кратко,последно само седмица издържах.Спирала съм го постепенно от половин хапче на четвъртин за месеци,но и така не става.Когата се обадя на психиатъра и попитам защо се случва така отговора винаги е един и същи-не си излекувана щом неможеш да го спреш.Обръщам се към вас защото незная кой може да ми даде отговор на някой въпроси.Искам да разбера наистина ли е необходимо да пия АД доживот и ако е така каква всъщност е причината и неможе ли в крайна сметка да се отстрани?Правила съм си мн изследвания мнямам здравословни проблеми от физ.характер,да от време на време при по голям стрес или ако прекаля с кафето получавам някои симптоми на ПР,но това не ме притеснява,живота ми си е ок нормално,нищо общо с началото когато започнах да пия АД.Няма проблем да ги пия колкото трябва,но никой не ми дава категоричен отговор,какво точно не е наред с мен за да го правя,как да разбера сигурно и ясно синдром на отнемане ли получавам при спирането им или хим. дисбаланс в мозъка ми просто не се оправя колкото и време да е минало?
Много ми е важен отговора ви!(за да поясня последно на 4 ден след спирането получих-силно главоболие,болки в стомаха,раздразнителност,плачливост,световъртеж,замъглено виждане и разсеяност,издържах ги само до 7 ден и отново взех АД,на третия ден от приема му всичко отшумя,както казах постепенно го спирах от половин хапче на четвъртин)
@Renkata: Ако на 4 ден след спирането сте получили тази симптоматика, значи това е синдром на отнемането. Иначе казано, при вас това спиране не е достатъчно постепенно – трябва да мислите за още по-постепенно. Напълно възможно е и да не сте закрепени достатъчно добре, за да го спрете – това е изключително индивидуално при различните пациенти. Моят съвет е – ако можете да живеете по този начин нормален живот, не бързайте непременно да спрете лекарството колкото се може по-скоро. Дайте му време да ви стабилизира, ако е нужно години.
Друга подходяща идея може да е (след внимателна консултация и одобрение от лекаря ви) да замените ксетанора с дългодействащ SSRI препарат, примерно прозак. Дългодействащите SSRI се спират по-лесно от краткодействащите като ксетанора. И в този случай обаче също е добре първо да сте се стабилизирали както трябва.
Благодаря за изчерпателния отговор!И аз така си мислих,но не бях сигурна.По принцип нямам сериозна причина точно в момента да го спирам,а и самото лекарство лично на мен ми действа идеално,мн добре ми го нацелиха.Единствената пречка е ако се реша на второ дете(не в момента,но след 3-4 години би било добре).НЕзная дали има алтернативи на ксетанора евентуално ако се наложи при бременност.Доколкото стабилността,аз никога не съм била мн стъбилно емосионално,но преди съм се оправяла и без хапчета,защо да немога и впоследствие….Знаете ли някакъв медикамент или метод който да ми помогне при следващ опит,поне да ми е малко по-лесно?Питала съм за смяна на лекарството,пси казва че е неоснователно.
Нещо да ми предложите за по-лесно преудоляване на абстинентния период,поне да опитам,като пак имам подходящ за това момент:)
@Renkata: Като начало бих предложил да изкарате поне няколко месеца или дори година на тази доза ксетанор, за да се позакрепите. Вземайте юнашки антидепресивни психологически мерки, учете се да сте победител, да приемате лошите неща философски и с усмивка, да мислите позитивно и т.н. Знам, че звучи глупаво, но инвестирате ли достатъчно усилия, ще имате резултат.
След като се закрепите наистина много здраво, тръгвате на лекичко намаляване. Съветът ми е дори да говорите с лекаря си за възможността да ви го смени с прозак, той се оставя малко по-лесно. И действате ама наистина много постепенно. Не забравяйте: важно е не с какво количество намалявате дозата, а с какъв процент от това, което взимате към момента. В статията горе има чалъми по въпроса. 🙂
Ами от известно време непреставам да действам по този начин,с пълна сила напред….надявам се че в крайна сметка ще има резултат:)Тънката ми мисъл и това което всъщност ми убягва е-дали нагласата ми към живота е объркала всичко и е виновна за състоянието ми или имам някакъв физиологичен проблем за да не се справям без АД,както диабетика без инсулин,т.е ако заради погрешното ми мислене и поведение съм объркала баланса на хим. елементи в мозъка си,това обратим пресес ли е ?Т.е. наистина усилията ми по вътрешна промяна могат ли да имат реален резултат и да съм достатъчно стабилна и без АД или независимо какво правя без АД вече няма да мога?ТОва е наи-голения ми въпрос,ако си отговоря на него ще зная в каква посока да работя.
Чудя се просто как най-накрая да го вдигна тоя серотонин,естесвено бес “щасливото хапче”:)
Ще разпитам и как стои въпроса с прозак.
Здравейте отново,благодаря за предишният ви отговор.В момента нещата взеха да се понареждат,не казвам че са ок,но малко са по-добре.Пия си Золофта2хапчета сутрин+3 по 1/2 ксанакс.Золофта го пия по 2 от 2седмици (не знам дали ме разбрахте миналия път).Аз исках да ми отговорите дали е достатъчно това време за да подейства или е твърде малко.Лекарката каза че дозата може и да се увеличи,защото няма лекарство което да не действа,важна е дозата.Относно моето състояние псито казва че съм със”смесено-депресивен синдром”и “хипохондрия”.А пък аз мисля че имам страхова невроза.Нещата са мн заплетени,има фактори които ми влиаят зле и това са:съпругът ми и това че съм безработна.Написах това защото мисля(или поне така разбрах)че ПР може и да не е на депресивна основа.Не знам дали греша,но докато един лош фактор не се отстрани,лекарствата как да помогнат.Объркана съм а за развод как да помисля,детенцето ми ще го понесе зле!!!!Не знам какво да правя!!!Извинявам се че превърнах написаното в лична изповед,но няма на кой и къде да го споделя!Благодаря че Ви има,и откликвате на всяко писмо.Още веднъж се извинявам че ви натоварвам с личните си проблеми,но мисля че всичко идва от неразбирателството в семейството,а така не знам дали някой е в състояние да издържи!!
@Julia: При депресивни синдроми обикновено 2 седмици е долната граница за време на повлияване – твърде малко пациенти се повлияват толкова рано. Съветът ми е да изчакате поне още 2 седмици.
За съжаление семейното консултиране ми е непозната територия и надали ще съм добър съветник там. Може би ако се обърнете към семеен терапевт?
Благодаря ви за отговора,знам че ми трябва семейна психотерапия.Просто снощи го споделих-тежеше ми,а когато пиша чувствам някаква утеха.Ще изчакам със Золофта,просто мислех че след СЕРОКСАТА няма да ми подейства друго,но както винаги греша защото не слушам псито а действам на своя глава.Затова след подобрение от месеци ги спирам и после пак наново.Но този път ще ги пия колкото е необходимо!!!
Здравейте,
моля ви за съвет, защото имам проблем със спирането на Сероксат. Имам много неприятни странични ефекти, които са като “електрошок” или все едно ме удря ток постоянно. Сероксат пих година и половина по 20 мг на ден сутрин. Имах депресия и панически атаки, която се повлия много добре от лекарството. Психиатъра, който ми води лечението в един момент се отнесе неадекватно към лечението ми и ми каза да пия по една табл. през ден, от което се почувствах много зле и след като споделих, той предложи да пия Ксанакс, за да ми минели неприятните симптоми. Тогава реших да сменя лекаря, и сътоветно си продължих да пия по 20 мг на ден Сероксат. Така продължих до скоро. Чувствах се стабилно, без тревовжност, без депресия, без панически атаки. След като вече се чувствах добре, споделих на новият лекар, че е време да спирам лекарството, защото вече е станала година и половина от както го пия. Съвето му беше да го спра по следния начин: 10 дена по половин таблетка и още 10 по половин таблетка през ден. Стори ми се много бързо това спиране. Започнах с половин таблетка на ден. Появиха се страничните симптоми като електрошок, но той ми каза че ще отмината итрябва да ги изтърпя. Е малко отшумяха, дори имаше дни в които не съм имала. След като минаха три седмици, по мое усмотрение си удължих срока, защото дори не бяха отшумяли съвсем тези странични симптоми, започнах да пия по половин табл през ден. Но сега имам отново доста силни странични ефекти. Това е от 4 дни насам, откакто започнах по половинка през ден. Сега не знам какво да правя. Моля за съвет. Прочетох че не се спира така драстично, както ми казват лекарите на мен. Как да спирам по-плавно. Също така усещам от време на време спад в настроението и отчаянаст, които бяха изчезнали. Надявам се да ме посъветвате за по-плавна схема. Повечето хора пишат че спират Сероксата с месеци, а на мен ми казват да го спра за 20дни.
@simo: Да се пие Сероксат през ден е грешка на медицинското изкуство – той е краткодействащ, ефектът му минава за това време. Други подобни препарати с по-дълго действие, примерно Прозак, биха се справили добре, но той – не.
Спиране за по 10 дни на половинки наистина е много бързо за доста хора. Моят съвет е да мислите за схема с по 30 дни на етап. Правилната дължина на етапа е докато страничните ефекти от намаляването отшумят напълно, и после още толкова време. (Може и повече, но по-малко е рисковано – я мине номерът, я не.)
Според мен най-разумно е да пробвате четвъртин таблетка всеки ден – дава по-плавна поносимост. Ако и тогава страничните ефекти са твърде силни, се върнете на половин таблетка на ден и задръжте така поне един месец. След това предпазливо свалете на четвъртин таблетка на ден; ако преходът се усети рязко, може известно време да пробвате през ден по четвъртин и половин таблетка, редувани, докато страничните ефекти не изчезнат напълно и после още толкова време. След това минавате на четвъртинка на ден. След това, ако е необходимо – на осминка (колкото можете да я нацелите) на ден, по същата схема.
Здравейте,съжалявам че отново досаждам,но и аз ще помоля за съвет.След 4 неуспешни опита за спиране на ксетанор , смених психиатъра си,а тя съответно лечението ми.След ваш съвет потърсих прозак,но се оказа че не се продава вече в бг за съжаление.Решението на новото ми пси е да заменя ксетанора със золофт по схема,тъй като е на мнение че сега съм стабилна и може да пробвам да спра АД,но с ксетанора това ми е изключително трудно.Отначало ми каза да започна да ги пия и двата едновременно,като постепенно увеличавам золофт и намалявам ксетанор,докато след 15 дни премина само на първия.Искам да попитам чували ли сте за подобна схема и какво мислите за нея дали е уместно да се прави .Мненията за золофт в нета са мн противоречиви незнам наистина какво да мисля.Трудно ми е да приема тази промяна,страх ме е да не се почуствам отново зле.Наистина ли золофт се спира по-лесно?
Zdravei Grigor az sam na 27 godini v kraq na otktomvri izpadnah v depresiq i psihiatara mi izpisa zoloft …… piq po 3 hap4eta sega i ve4e se 4uvstvam dobre
No go vzimam ve4e za 2ri pat za 2 godini i osaznah , 4e izpadam v tiq depresii sami4ak zashtoto imah mnogo losh navik ,
sled kato se razdelih s priqtelkata mi kogato bqh na 21 az zada ne q tarsq zapo4nah da masturbiram na inat i taka 6 7 godini BQH STANAL MANIAK NA TEMA MASTURBACIQ I ZAPO4NAH DA VODQ IZVRATEN JIVOT…… S MOMI4E KOGATO SAM NE MOJEH DA PRAVQ SEKS zashtoto ot masturbaciqta imah vle4enie kam rakata si i zapo4nah da vzimam razni levitri , sega razbraha moite roditeli za koeto se radvam az osaznah problema , i iskam da promenq na4ina si na jivot
sprqh da masturbiram izlqzah ot taq depresiq barzo i se nadqvam v badeshte da ne masturbiram , a da si prehvarlq energiqta v rabota , smenih si grada kadeto jivee , sega zapo4nah nova rabota …. Grigor po princip zabelqzah 4e izpadam v depresiq esenta ili kogato ne sam odoletvoren ot sebe si…..
sega jelaq da napravq vsi4ko po silite da sam udoletvoren ot sebe si…. Zoloft go piq za 2ri pat i tova me pretesnqva psihiatara mi e mnogo dobar v moq krai…..
tq mi kazva i me obejdava , 4e zoloft nqma vizi4eska i psihi4eska zavisimost , no iskam kogato go spra pove4e nikoga da ne vzimam antidepresanti , mislq koagato polu4a leki trevojnosti da zapo4vam da treniram ili da ba4kam zdravo i da piq jalt kantarion есберикум tova e preparat ot jalt kantarion…..
pitah vednaj edna jena psihoterapevt tq mi kaza , 4e obratniq pat bez zoloft shte mi e mnogo po truden da se spravq s badeshti depresii i 4e4 shte mi trqbvat po silni hap4eta…. az imam volq da se spravq bez hap4eta ,no tova me pretesnqva 4e za vtori pat opiram do zoloft , daje sajelqvam trqbvashe da kaja na lekarkata 4e nqmam nujda ot hap4eta ….
az do nqkade si mislq 4e 60% ot depresiqta mi idva ot tova 4e prekalih s masturbaciqta i se izlojih nqkolko pati s momi4eta nemojah da napravq seks….
Molq dai nqkakav savet az po princip se poznavam kato 4ovek i sega v momenta sam siguren 4e sled vreme ako pak izpadna v dupka imam sili da se spravq s depresiqta bez toq ZOLOFT
no se vliq ot mnenieto i taka kogato mi kajat , 4e dosata se uveli4ava i 4e shte trqbva da ima zamestitel s po silni hap4eta mnogo se psihirvam….
Roditelite mi vikat da vqrvam na psihiatarkata no da se stremq da ne vlizam v takiva dupki nare4eni depresiq , strahovi nevrozi ….i nai vajnoto da ne masturbiram a da si prehvarlq energiqta v drugo zanimanie
Blagodarq , 4e me islusha shte 4akam otgovor i mnenie
@Nikolay: Всякакви случки, които подтискат самочувствието, водят до депресия. Обратното, успехите я гонят. Гони я и прекарването сред хора, ярката слънчева светлина, физическата активност… Родителите ти са прави – лекарствата могат да ти помогнат да излезеш от депресията, но ти трябва да се грижиш да не влизаш в нея. Осигурявай си повече успехи, повече победи, повече приятни емоции, прекарване сред хора, физическа активност и всичко друго, което забележиш, че ти помага. Идеята да си намериш момиче определено е добра. 🙂
Zashto na men ne mi otgovarjate???
@Renkata: Защото не съм забелязал въпроса. 🙂
При някои пациенти золофтът се спира по-лесно от ксетанора. При други е горе-долу същото. Съветът ми е да пробвате. Ако не стане, може да е добра идея да говорите с лекаря си да опитате замяна с анафранил. По-старо поколение АД е, с доста повече странични ефекти, но и се спира по-лесно. (Трябва да изкарате на него поне месец, за да се получи ефектът на облекченото спиране.)
Благодаря за изчерпателния отговор.Само да попитам дали знаете от золофта колкото от ксетанор ли се пълнее,като се има в предвид че от ксетанора качих 20кг?
@Renkata: Доста индивидуално е. Но си мисля, че ако целта е спиране и здравето ви го позволява, си струва пълнеенето – нали после ще отслабнете. 🙂
Zdraveite Grigor!Malko sam obarkana ot nqkolko dni,poradi informaciqta koqto poluchih i se nadqvam vie da me izvedete ot tova sastoqnie s adekvatno obqsnenie.Piq Seroksat sutrin i vecher po 20mg.i v 20h Remirta30mg.Razbrah obache .che Remirta deistva na adrenalina ili noradrenalina kakto se kazva neznam,koeto oznachavalo che e po skoro za depresii poneje s tova si vliqnie zasilva trevojnostta zaradi adrenalina i se chudq ne se li izkliuchvat vzaimno sas Seroksata.Piq gi ot 2 meseca kato predi 3 g sam bila pak na Seroksat no izpitvam stranno useshtane za napregnatost.Vazmojno li e tova da e ot Remirta?Propuskala sam na dva pati da q piq i mi se struva che na drugiq den go nqma tova naprejenie.Dano sam vi obqsnila dobre problema si.Blagodarq vi predvaritelno.
@ianina79: Не зная от какво се лекувате, така че нямам как да предложа добър съвет. Но Ремирта наистина води при някои хора до напрежение, подобно на повечето други SNRI препарати. Не се изключва взаимно със Сероксат, напротив – при много пациенти се допълват. Ако обаче имате напрежение, което изчезва ако я пропуснете, значи вероятно дозата ви е малко висока. Консултирайте се с лекаря си дали е добра идея да намалите дозата и следвайте указанията му.
Здравейте, прочетох написаното до тук и след много търсене почувствах, че мога да споделя и моите терзания, предвид много неща, които ми допадат изключително от начина на мислене на Григор. В нашият случай, в следствие употреба на амфетамини ( употребата преустанови напълно преди 3 години)сина ми започна да чува гласове, започна един безумен страх и впоследствие започнаха ритуали типични за ОКР. Срещу днешна дата страха, който го държа в леглото почти три години и ритуалите също толкова – почти изчезнаха след почти четиригодишно медикаментозно лечение, електрошок, и т. н. и т. н. съчетано с пост и молитви от моя страна от миналата коледа – 2011 г. Единственото медикаментозно лечение, което можеше да понася сина ми беше от Липонекс, тъй като от всички останали медикаменти от този род получаваше ужасни гърчове на очите, Депакин, Хлорпротиксен Зентива и Сероксат.
Срещу днешна дата от последствията останаха само гласовете, но наличието им не му позволява – такова е неговото усещане и убеждение, да върши каквото и да било, тъй като чувства несигурност, че биха могли въпросните гласове да го накарат да извърши нещо нередно. Междувременно три пъти пребивава в прихиатрична клиника и там имаше ситуации на агресия, някои от които по негова преценка са в резултат от това, че гласовете са го накарили да извърши. Също и през останалото време, макар той по природа като цяло да е човек със сериозен самоконтрол – казва, че се чувства постоянно под чуждо влияние, имайки предвид гласовете. Имате ли идея как може да се помогне на този човек, защото положението е много мъчително?! Благодаря Ви!
Lekuvam trevojnost koqto e posledvala ot panicheski ataki veche 4 godina
@Marta M.: Ситуацията, която описвате, прилича на шизофренната фамилия от разстройства. При някои от тях пациентът показва ОКР-подобни симптоми, но лечението е напълно различно, особено медикаментозната терапия! Нямам как да поставя точна диагноза; вероятно лекарите ви са далеч по-запознати със случая от мен и тяхната преценка ще е далеч по-валидна. Просто подхвърлям идея, за ако съвсем случайно не е била разглеждана.
@ianina79: Лечението е подходящо за такава диагноза. Просто говорете с лекаря си дали не смята при тази ситуация, че Ремирта може да се намали или дори спре, по негова преценка.
Grigor,ot nqkolko dni sam podlojena na emocionalno raztroistvo i stres.Preminavam prez period na razdqla koqto e s tejki posledstviq.Imam upaseniq dali tova bi provalilo lechenieto i dali bih se vloshila,ujasno se strahuvam,mnoho sam napregnata a ne iskam da posqgam kam Rivotrila ili Ksanaksa .Ima li po bezobidni uspokoitelni pone za vremenno da se savzema ot trudnata situaciq?Pomognete mi ,priemam vsqkakvi saveti i otnovo vi blagodarq.
@ianina79: Периодите на раздяла винаги са тежки. Ако обаче се грижите за себе си добре, имате отлични шансове да го преодолеете, без да се върнете назад. Подходяща терапия обаче е най-добре да ви даде лекарят ви – той познава ситуацията ви най-добре. Моите съвети биха били наслуки, тоест рисковани.
Грег прав си , ако баба ми мислеше как да се детоксикира едва ли щеше да роди две деца ,че и да ги отгледа и то не в град.
Всъщност и аз се улавям , как всичко около мен е странно…вкопченост в минало и страховете си,все едно съм загубила личността си. Страх да мръдна даже , обърканост , вина, съжаление и безсилие…Това не е ли вече шизофренно.Объркано мислене също така..Знам ,че кризата и голямата моя грешка, изключвам на лекаря , защото аз трябваше да се сетя сама и да не спирам всичко изведнъж: Казаха ми спри всичко, нищо ти няма ,хистерия….10 дни тотално безсъние , усещане за ток кошмар и таблетките , които изгълтах. От тогава , просто всичко ми е разбъркано. Никак не мога да кажа просветнало…Опитвам се да вляза в реалността, но страхове , не знам какво е това силна депресия психоза или шизофрения някаква, въпреки, че след случката пих и лекарства и за последното -400 мг.Лепонекс които май съвсем ме тикнаха в блатото на объркаността и депресията…поне според лекарско мнение.Имаше период на леко светване лятото , не знам на какво се е дължало даже ..не пиех нищо различно от таблетка сероксат…..Ритуали нямам..преди се суетях заради паниките, сега просто забито, страх и мислите за вина,грях и безизходност.Последната идея е за Литии….
Znachi nqma shan da se sprat i da se izchistim az veche sam na Seroksat 60mg ,Remirta30mg i Konvuleks che imam suicidni misli beznadejno mi e i neznam kakvo da pravq Maika mi vika hvarli hapchetata i krai e kak da stane……..
@Joanna: Не, не е шизофренно. Серотонин-дефицитните заболявания (депресии, ОКР…) в дълбоката си същност са именно и точно това – безпричинен страх, който ни принуждава да вършим какво ли не, за да ни пусне за малко. Садистичен тъмничар, който казва: „направи ми това и това, и ще престана да те душа за мъничко… ако ми е на кеф“. Литият обикновено е подходящ при мании, а не при депресии или сходни разстройства. Личното ми мнение е, че Лепонекс е неподходящ при теб.
От колко време си пак на Анафранил, и на каква доза?
@ianina79: Имате нужда да се изчистите не от хапчетата, а от болестта. Човек търси да се отърве от каквото му пречи, а не от каквото му помага. По тази причина и няма как да стане с „хвърли хапчетата“, освен ако диагнозата ви не е наистина ужасно сгрешена.
От колко време сте на това лечение?
Здравейте,искам да кажа за Сероксата,помогна ми преди години,после пиех 10 мг няколко години и бях много добре,но в момента в който го спрях-няколко месеца по-късно стана страшно.За мое най-голямо разочарование,пристрастяването е голямо.Малкото хора които се измъкват са късметлии.
Сега ми предписаха SNRI,и много ме е страх,защото за да се справям със страничните ефекти от 3 седмици взимам по половинка ривотрил,мога ли да се пристрастя??Пробвах Феварина и не ми помогна изобщо,а Сероксата го пих около 6,7 години и след спирането му и почване отначало,ефекта вече не беше като първия път.:(
@anette: Важен въпрос е какво е заболяването ви и доколко е повлияно. Ако не е повлияно добре, е най-естествено да изпадате обратно в него, когато спрете лекарството (и после лекарството да е „пристрастяващо“).
Grigor az sam s trevojno raztroistvo i za vtori pat me vrashtat na prienma na Seroksat ,no veche ne na 20mg a na 3x20mg ot koeto zapochna povishavane na kravno i puls pone taka mi be obqsneno.Iazpisaha mi Konvuleks 3x300mg za stabilizirane no ne mi e qsno kakvo tochno stabilizira v nastroenieto bihte li mi obqsnili
Имам тревожно разтройство,дадоха ми Ланвексин,пия 75 мг,но много ми напряга очите,а по принцип нямам проблеми с очите,от месец го пия,спрях ривотрила и ми се качи напрежението в очите и слепоочията,ривотрила го тушираше.
@ianina79, anette: За съжаление не съм специалист по тревожното разстройство – рискувам да наприказвам глупости. Нямам какво друго да ви посъветвам, освен да се обърнете към лекаря си.
Ianina,kakvi sa oplakvaniqta ti?Az ne sam lekar,no imam shodno zabolqwane:):)az bqh na seroxat su6to,no mnogo pulneeh ot nego..ujas be6e…
@Grigor-Mersi za otgovora,v postoqnen kontakt s lekara mi sam i za pruv put pi6a po vuprosa v neta,prosto mi haresa stranicata:):)
anetta nameri me na skaip zmeevi11 ako jelaesh moje da pogovorim
Моля се, моля се, моля се да сте на линия и да ми отговорите бързо. В ужасно състояние съм след спиране на Серопрам. Вземах го в продължение на две и половина години, по 20 мг на ден. Сама реших да го спра. Спирах го в продължение на 1 месец с постепенно намаляване. Преди седмица взех последните 5 мг. Състоянието ми е много тежко – неадекватност, нереалност, пулсиране на мозъка, грипоподобни симптоми, плача почти непрекъснато. За да облекча този период започнах преди три дни да вземам Неолексан, никаква промяна. Моля Ви, кажете ми какво да направя? Да се върна ли към Серопрама след една седмица прекъсване или да търпя, защото вече така или иначе съм го спряла? Благодаря Ви предварително!
@Radina: Един месец е твърде кратък срок за спиране на Серопрам, особено след две и половина години вземане. Симптомите, които описвате, изглеждат като резултат от недостатъчно плавно спиране. Мисля, че е по-разумно да се върнете на 10 мг доза. Ако се чувствате сравнително комфортно на нея, изчакайте, докато се закрепите добре, но не по-малко от три месеца. След това пробвайте да го намалявате отново постепенно, с по не по-малко от два месеца между намаляванията.
Grigor,izpisan mi e Konvuleks 3x300mg za trevojnost vapreki che piq Seroksat 3x2omg.Kazaha che bilo za regulirane na nastroenieto, no az ne sam s bipolqrno i nqmam maniq i se chudq kak tova lekarstvo pomaga za depresiq s trevojnost.Daite malko razqsneniq ako moje molq
@ianina79: Конвулексът е натриев валпроат – антидепресант. Действието му срещу депресия и тревожност е по тази линия.
Grigor,a Valdoksan poneje e sravnitelno nov medikament osven za depresiq deistva li i za trevojnost?
Валдоксанът е мелатонергичен антидепресант. В разни изследвания пише, че действа и при тревожност. Аз нямам никакъв опит с него, така че не смея да кажа нищо.
Прочетох отговорите на някои въпроси, които вълнуват и мен. Как мислите, ако РДР е продиктувано от физическо заболяване напр. изкривяване на гръбн- стълб, остеохондроза, шипове и т.н., възможно ли е след съотв. операция, която значително ще повиши самочувствието ми/гърба ми вече няма да е толкова”изкривен” и няма да има оплаквания като силни болки във врата и замаяност, ниско кръвно и т.н./ да се изхвърлят АД завинаги?
Мислите ли, че депресията е органично заболяване на мозъка както се казали за ПР? Чета много литература по въпроса, най-вече на немски език, тъй като в БГ няма много статии по въпроса. Психиатрите пишат, че много често излекуването на физическа болест, води до излекуване и на депресията.
Последният описан случай в книга на немски автор е от времето ,когато не е имало АД. Та жена с оплаквания от депресия, след страдания от 17 г. без лекарства, изведнъж се излекува спонтанно.
При мен щастието ми е пряко свързано с външния ми вид, обичам да съм център на внимание, да флиртувам и т.н. и когато нямам партньор, изпадам в дупка.
Може ли да са прогнозира при мен спиране на АД завинаги при намиране на постоянен партьнор и задоволителни резултати от операция на сколиоза?
Много ще се радвам, ако можете да ми давате консултации по скайпа, за което ще ви бъде заплащано. Можете да ми отговорите лично на мейла ми, там ще ви дам и скайпа си.
@Мацка от Варна: Всеки вид депресия може да бъде предизвикан от нещо, което подяжда самочувствието ви. Включително който и да е физически недостатък, реален или дори въображаем. Спонтанни излекувания са напълно възможни, срещат се при почти всички известни заболявания, но при повечето са доста редки.
Дали депресията е органично заболяване на мозъка е сложен въпрос – работата на мозъка е да свързва „органичното“ и „психическото“, точно както примерно работата на сърцето е да движи кръвта. Иначе казано, в мозъка няма как да има проблем, което да е само органичен или само психически – неизбежно е да са повлияни и двете.
Останалото ще напиша в личен е-майл.
Вече десет години приемам ксетанор по 20мг. сутрин.Когато започнах бях много зле, изпитвах страх от затворени пространства и не можех да се возя в автобус и кола.Работата ми изискваше ежедневно да ползвам градски транспорт и беше истински ад за мен, още като трябваше да се кача и изпадах в паника, вътре се чувствах сякаш всеки момент ще припадна и най-много се страхувах да не загубя контрол над себе си и да са издам че нещо не ми е наред.Не можех да стоя затворена в стая, вратата трябваше да бъда леко открехната, страхувах се че може да се заключа и да остана вътре.
След много мъки и опити да се справя сама с проблема отидох на психиатър и ми изписа ксетанор, заедно с ривотрил за кратко време.Още след първата седмица имаше резултат, страховете намаляха, а после и изчезнаха.За цялото това време / десет години/ съм правила няколко опита да спирам лекарството.Постепенно намалявах дозата на 10мг и така примерно месец, два и после спирах.Лошото е че симптомите ми се връщат и не мога да подтискам страховете си.Последното ми посещение при психиатъра беше преди три години точно след един такъв опит за спиране и той ми предписа отново ксетанор,всъщност аз сама си го поисках защото се чувствам добре с него.Психиатъра ми е от тези, които твърдят че няма пристрастяване към препарата,особено в дозата, която взимам, но самата аз виждам, че това не е така.
Въпросът ми е мога ли да приемам това лекарство до края на живота си? Засега като получен страничен ефект мога да кажа увеличаване на теглото и то в резултат на хранене, а не като безпричинно напълняване, т. е. не съм сигурна дали е в резултат на лекарството или е по-скоро слаба воля да огранича яденето.
Искам да кажа още, че лекарството ми помага да се чувствам нормално, не че съм станала някоя безстрашна и наперена мацка, нито пък съм в еуфория,
просто се чувствам себе си, а не озъбено от страх и паника животно.
@Вили от Пловдив: Да, напълно можете да го вземате до края на живота си.
За пристрастяването – причината да не можете да го спрете може да е не пристрастяване, а фактът, че симптомите са премахнати, но болестта не е излекувана. Ако например ходите с патерица, понеже кракът ви е счупен и не зараства, това значи ли, че сте развили пристрастяване към патерицата?
Опитите за спиране ми се виждат малко бързички и грубовати. Пробвайте интервалът между намаляванията на дозата да е не месец-два, а три или дори шест месеца, и от 10 мг да слезете на 5, и чак тогава да спрете. Ако проблемът е твърде бързото спиране, това би трябвало да го реши. Ако не е, консултирайте се с психиатъра си как не само да подтиснете симптомите, а и да лекувате състоянието. Добър психотерапевт може също да е от полза.
За напълняването – да, яденето може да бъде ограничено, но далеч по-добрата идея ми се струва повече спортуване. Ходене по час-два на ден, фитнес или аеробика, използване на всяка възможност за движение и леки физически натоварвания – все е от полза. 🙂
Много Ви благодаря за бързия отговор и за съвета Ви за по-плавно прекратяване на приема на ксетанор.Междувременно прегледах и по-горните въпроси и вашите отговори /нещо,което може би трябваше да направя преди да питам, за което се извинявам/ и така да се каже се поучих от опита на другите.Харесва ми идеята нещата да се случват постепенно, дори съм благодарна, че при мен лекарството се улучи от първия път и се моля да продължава да е така.В момента се чувствам достатъчно стабилна и силна и ще намаля дозата на ксетанор на 10мг и ако нещата се влошат ще потърся психиатъра си.
Това, което ме притеснява е, че болестта може да не е излекувана /всъщност винаги съм си го мислела, че само се поддържам с лекарството и спра ли го страховете ще се върнат/.Понеже Вие знаете много, искам да попитам лекува ли се депресията и колко време трябва да си здрав, за да се каже, че наистина си се излекувал.Другият въпрос, който също ме притеснява е – може ли депресията да прерасне в по-сериозно психично заболяване и особено такова, че човек да е опасен за околните?
Още веднъж благодаря.
@Вили от Пловдив: Да, депресията се лекува. При различни хора е различно лесно. Случаите, при които тя е напълно нелечима, обаче са много малко – шансът да сте от тях буквално не си струва мисленето.
Лечението на депресията винаги е „временно“ закрепване – но това време може да се окаже и повече от целия ви живот. 🙂 Така че ако стигнете дотам да сте значително време без лекарството и въпреки това да сте добре, значи нещата са наред. Дори ако болестта се надигне пак някой път, вече знаете, че можете да я преборите. 🙂
На практика няма случаи депресията да прерасне в по-сериозно заболяване – в най-лошия случай ще се засили. Но дори тогава човек обикновено не е опасен за околните. По-опасен е за себе си. Което обаче също не е добре за околните – на никого не пожелавам да изгуби добър, скъп и обичан близък. Така че се стягайте, лекувайте се и живейте живота си щастливо и с усмивка.
Благодаря и Ви желая успех във всичко, с което се занимавате и да сте здрав и все така позитивен към живота и хората!
Здравейте Григор!Лекувам се от тревожност и депресия със Сероксат 30мг. и Ремирта 15мг.Меслите ли,че си заслужава да приемам и двата медикамента,бих искала да спра единия но съм пред страшна дилема кой от двата.
@ianina79@abv.bg: Възможно е оптимален ефект при вас да се постига не с някой от двата, а именно с комбинацията им – никак не е рядко при лекарства. Затова моят съвет е да говорите с лекаря, който ви е изписал комбинацията. Той знае причините да я е дал и може да прецени следва ли да я променя или не.
Zdraveite Grigor!Bihte li me posavetvali kak nai bezopasno se spira Remirta pri polojenie che sam q pila 4 meseca po 30mg i edin mesec po 15mg.Moje li da se spre veche ili da se namalq na 7,5mg ili moje bi prez den.
@Ianica: Ремиртата е SNRI / тетрацилик. При различните хора е различно, но като цяло бих очаквал да е от по-трудните за спиране АД. Бих посъветвал поне още един месец на 15 мг, след това поне 2 месеца на 7.5 мг, след това поне 2 месеца на 7.5 мг през ден (миртазапинът има дълъг плазмен полуживот, така че номерът с пиене през ден става – с пароксетин примерно надали ще стане). Успех!
Здравей Григор!!! Страхотна тема много полезна за хора като нас всички тук!!! Естествено за да пиша и аз тук имам подобни проблеми за които искам да ти споделя и да получа твоето виждане по въпроса!?!? За което както всички тук ще сам ти много благодарен! Нещата при мен започнаха през 2004г както при повечето хора тук с рязка промяна в мислите страх паника тревожност натрапчиви мисли мисал за полудяване,треперене тракане на зъби като при -30 градуса!!!разбира се отидох при психиатър той ми каза че съм от леките случаи и ми обясни нещата което ме успокои и започнах приемане на коаксил след 2 мес. ми го смени с серопрам ,а след още няколко мес. със сероксат! Повлиях се най добре от него живота ми стана отново нормален и разбира се след няколко години пиене и добро състояние Човек се чувства силен и решава ,че това зло антидепресанта не му е необходим!!! Спрях го веднъж за точно 10 мес. като по часовник всичко се върна отново….така пак на ново сероксат още някоя година и пак спиране пак за 10 мес. и отново всичко се сгромоляса в/у мен! отново започнах сероксата и отново се повлиях добре. Така до януари 2012г когато вече си мислех ,че съм достатъчно зрял и силен да захвърля антидепресантите в коша! на 39г съм вече и не ми се искаше да продължавам така с 10-12кг над нормалното ми тегло и отново го спрях! Имам прекрасно семейство с дете и чакам 2-то жена ми е до мен и ми помага много,но след 12-14 месеца и терапия с хомеопатия и психотерапевт, в момента пия и шуслерови соли 2,5,7 нещата се връщат по стария начин до момента се одържам само аз знам как,но не се чувствам пълноценен.При последните 2 кризи не издържах и пих по 1 хапче Ксанакс,но не искам да го вземам повече. За жалост психиатърът ми е много зает и не съм сигурен че искам да ходя вече при него започнал е да мисли повече за пари отколкото за нас. А се чуствах много добре на половин хапче сероксат на ден дори и през ден в много дълъг период от време преди да го спра!!! казаха ми че е плацебо защото дозата не можела да ми помага ,но аз се чувствах ОК! Дори и да е плацебо !! Сега се чудя как да ги започна пак с каква доза явно без тях няма да мога колкото и да ми се иска!!! Моля те да споделиш нещо по моя дълъг дълъг разказ!!! БЛАГОДАРЯ!!!
@Стефан: Сероксатът не е лош при паническо разстройство и тревожност, но по-лесно се понасят по-дългодействащите препарати от сорта на класическия прозак. Ксанакс е напълно безопасен в дози от 1 хапче, или дори по 1 хапче на ден за седмица-две – не е добра идея да се взима с месеци и години.
Има хора, при които дори малка доза антидепресанти се справя добре, но без нея не са в кондиция. Ако съдя по описанието, вероятно сте сред тях. При това положение да ги захвърляте е глупаво – защо да страдате и да се мъчите, когато може да живеете приличен живот? Теглото спокойно може да се регулира с повече физическа активност (не с диети, при пациенти на АД те са с ограничен ефект… а и не само при тях).
Психотерапията може да има приличен ефект (ако терапевтът разбира добре от тази група проблеми) за поддържането на вече постигнато добро състояние, поне при по-леки случаи. За съжаление обикновено е недостатъчна за постигане на ефект и при по-тежки случаи – там терапията с антидепресанти засега няма алтернатива.
Хомеопатията за мен е шарлатанство. Ако лекарят ви искрено вярва в нея, значи или е професионално наивен до безотговорност, или подценява възможностите на плацебо ефекта. С хомеопатоманите трябва да се процедира като с кротки луди – съгласявате се с тях, за да не ги дразните, но не ги слушате. (Преди ден-два една позната ми прати убийствено добър клип по темата.)
Шуслеровите соли… някои от тях помагат за укрепване на костите при организми с недостиг на калция. Уви, положителното, което мога да кажа, е дотук. Приказките как помагали на разни ми ти тъкани са модерна китайска митология за брадати и мустакати деца без познания по реална медицина.
Да това отговаря на въпроса ми да страдам или да ги пия и да се чувствам добре!! Благодаря, само не си споменал за дозата пак по половин хапче ли да вземам или да мина на 1/2 сутрин и 1/2 вечер докато стана пак пълноценен??? Какви са наблюденията??!!
@Стефан: Дозата е напълно различна при всеки – ти знаеш много по-добре от мен каква е твоята добра. Ако си на сероксат, моето предложение е да минеш на 1/2 сутрин и 1/2 вечер, докато се оправиш прилично, и после още веднъж по толкова време. След това слизаш на 1/2 хапче на ден за поне 3, може дори повече месеца. Чак след това можеш да опиташ дали 1/2 хапче през ден успява да те държи добре (евентуално с помощта на адекватна психотерапия). Ако да, поне една година не си прави опити за по-нататъшно слизане, нека да се види какво става през нея. Ако не, си вземаш по 1/2 хапче на ден и изобщо не се кахъриш. 🙂
Много благодаря за съвета,аз вече си изпих първата половинка!!!
В подкрепа на Григор бих искал да споделя и собствения си опит по отношение на хомеопатията. Моят син, който е с диагноза ОКР веднъж взимаше хомеопатични лекарства успоредно с другите. Лекуващата му лекарка, за която се твърди, че е много сериозен хомеопат /между другото тя е сърдечен хирург/ казваше, че двете лечения могат да се приемат едновременно. Изчаках 2 месеца нещо да се случи – ефект 0 и съответно ги спрях. Една година по-късно, синът ми отказа да взима антидепресанти и ги спря. След няколко месеца, когато положението му започна да се влошава го помолих да взима поне хомеопатични лекарства – казах си “този път поне няма да се бъркат с другото лечение и дано да помогнат”. Той не отказа, може би защото са в течна форма. Точно тогава в България беше дошъл някакъв световно известен /според рекламите/ индийски професор, хомеопат. Отидохме на неговата лекция, където той разговаря поотделно с мен и със сина ми пред всичките обучаващи се хомеопати. След това всички се съвещаваха в продължение на 1 час и накрая ни изписаха някакво лечение. На втората седмица от лечението, синът ми се превърна в 1 годишно дете /представете си как се държи и какво прави дете на такава възраст/ Естествено спрях веднага хомеопатичните боклуци и се върнахме на Анафранил
Хора не си правете експерименти с хомеопатия при психични заболявания
Здравейте,Григор. След дългогодишно лечение със Сероксат и след поредната ПА,след въвеждането му отново и 2 месеца неуспешно подобрение,психиатърката ми го замени с Стимулотон. Изморих се от страничните ефекти на Сероксата и безсъние. Сега се питам дали новия медикамент ще ме мъчи още дълго. И кога да очаквам подобрение. Заедно с това взимам ривотрил и ритмонорм,последното за сърцебиене без физическа причина. Мерси.
Сероксат взимах от 20 мг. Новия медикамент е от 50..
@ваня: Стимулотонът е сертралин – мощен и широкоспектърен SNRI препарат. Бих очаквал след две до четири седмици от смяната да имате някакво подобрение (което да продължи по-нататък). 50 мг може да е малко малка доза и да е нужно да минете на 100 за подобрение, но това ще се види след като мине достатъчно време, за да се прецени има ли ефект.
Благодаря.
Здравейте на всички
Имам доста въпроси към Григор, харесва ми това че отговаря толкова изчерпателно. Дори, за съжаление, от всичко това което прочетох тук, като негови отговори, май ще се откажа от психиатъра си/но за него после–/. Моята история е дългичка. Ще се постарая да ти я разкажа на кратко. На девет месечна възраст съм паднала от леглото и съм си ударила главата в ръба на спалнята. Майка ми установява , че удареното място е хлътнало /костта/ и ме оперират по спешност за да изправят костта. Имам и няколко припадъка /общо 6 до момента/ но без гърч и пяна на устата, просто усещам едно ужасно усещане в стомаха, което неволозите наричат аура, и усещам че ще изгубя съзнание, търся някъде да легна и губя съзнание за около 2-3 минути/ На 11г след силна настинка или вирус ,от високата температура получих силно главоболие , отпадналост и световъртеж . След консултация с невролог и от ЕЕГ – то се установява огнищна активност на мястото на травмата /ляво парието темпорално/. Две години пих тегретол и пирамем и се оправих, но след около още две години след спирането на лекарствата припаднах в училище /бях на 16г./. От този ден нататък вече не бях същата, постоянно световъртеж, неустойчивост в походката и така около 4 години, за този период от постоянното ми неразположение развих паник атаки , социална фобия от страхове да не припадна на публично място. Сега съм на 38г. и от 14 години пия антидепресанти. Пред итях опитаха с антиконвулсанти но те не ми влияеха добре. Антидепресанта който ме повлия и ме върна към нормалния живот /допреди това лекарство си стоях само в къщи и излизах с придружител/ е Серопрам. Този антидепресант изчисти напълно тревожността, световъртежа, и ме върна към нормалния живот, но ме направи сънлива, апатична и това се интерпретираше от психиатъра ми като депресия. В момента съм много зле, наистина започнах да изпадам в депресивни състояния, повлиявам се само от ципралекса но той пък много ме изнервя, останалите АД направо ми изпържват мозъка. Въпроса ми е, тревожно – депресивната симптоматика при мен възможно ли е да е от постоянното огнище в мозъка ми или няма връзка. Обиколих почти всички специалисти в България и те се делят общо взето на два фронта. Едните твърдят че, съм се “стреснала “от припадъците и диагнозата епилепсия и съм развила тревожното разстройство, а другите твърдят , че именно огнището дава терен за развитие и поддържане на такова тревож.разстройство защото глиозния участък е в тази част на мозъка която отговаря за емоциите. С две думи побъркаха ме, лошото е че представителите и на двата “фронта” са едни от най-добрите невролози и психиатри. Моля те, за твоето мнение. Благодаря ти предварително.
Мога ли да пия хлорпротиксен,,вечер за безсънието с ривотрил половинка от 0,5. Благодаря.
@Viki: Струва ми се напълно реално, да не кажа най-вероятно, да имат принос и двата ефекта. Трудно ми е да преценя кой повече, може би по-скоро уплашването (на първо четене и догадка „на хвърлен боб“). Но изобщо няма да се учудя силен ефект да има и активността на огнището. Бих препоръчал лечението да се води и в двете посоки. И бих посъветвал да не се учудвате, ако се наложи да се направят не един и два лекарствени експеримента, докато се налучка най-подходящото лечение. Такива случаи са абсолютно индивидуални – просто няма как да се знае какво ще ги повлияе добре, без да се пробва.
@ваня: Безпокои ме малко идеята да се меся в лечението на пациент, особено с тази група лекарства, без да познавам случая добре. Принципно би трябвало да е възможно, но горещо съветвам да попитате и лекаря си за конкретно вашия случай.
Сега ще го направя. Мерси, Григор.
Благодаря ти Григор. Имах нужда от мнение именно на човек който не ме познава достатъчно, защото, поне аз така мисля, може да даде реална преценка. Когато жена се оплаче от световъртеж, тревожност и депресия и освен това спонтанно се разплаче, вероятността да получи антидепресант е 90%. Просто мисля, че няма логика момиче на 15 години да се разболее от невроза за един ден /след припадъка в училище както споменах по-горе/. За съжаление психиатри и невролози поне що се отнася до моят опит, не са склонни да си сътрудничат а това обърква състоянието на пациента. Още веднъж, благодаря ти за отговора. Поздрави.
@Viki: Малко се боя от логиката „който не ме познава, има реална преценка за мен“ – не ми се струва добра. И да, няма логика човек да се разболее от невроза за един ден, но определено може да прояви седяло досега скрито заболяване и за една минута. Моят съвет е – преценявайте какво лекарите ви казват и със собствен ум, но преценявайте и кой лекар просто „отбива номера“, а кой се мъчи истински да ви помогне. И бъдете отворени към идеи, дори ако са различни от представите ви. Понякога истината е по-странна, отколкото предполагаме.
Благодаря ти за бързия отговор.Не разбрах добре само последните две изречения, може ли да поясниш. Благодаря ти, предварително.
@Viki: Възможно е лекарите да ви предложат неща, срещу които имате някакво предубеждение, и въпреки това да се окажат прави. Имайте свое мнение, но допускайте и възможността все пак лекарите да са прави, дори ако ви изглежда, че не са.
Здравей отново, говорих пак със психиатър и невролог. Направиха ми и ново ЕЕГ и огнището си го има. Отново не могат да се разберат помежду си трябва ли да се лекува това огнище или не. В момента съм много зле. Не мога да мисля, мозъка ми е объркан като че ли съм дрогирана, не ми се прави нищо , имам чувството, че полудявам. Тъй като съм пила антидепресанти от групата на SSRI цели 14 години, ми казва , че вече не ми действат, че мозъка ми вече работи по друг начин от тези лекарства.В момента пия Ципралекс и флуанксол. Моля, те кажи си мнението, възможно ли е да не ми оказват влияние,какво да правя, не издържам вече и психиатъра и невролога ми вдигат рамене и не знаят какво да ме правят. Постоянно имам мисли да прекратя всичко, от 15 годишна съм вечно болна, а последните две години съм в ада…
@Viki: Принципно има ли огнище, трябва да се лекува (освен ако това не е противопоказано на други проблеми – лекарят ви ще знае този момент по-добре от мен). Не ми се струва вероятно серотонин-потенциращи антидепресанти да предизвикват привикване или да пренастройват мозъка.
Моят съвет е да потърсиш лекар, който ще се опита да напасне както антидепресивно, така и антиепилептично лечение. Нещата много зависят от конкретния случай, в твоя може да се окаже и че не е никак лесно. Важното е да не се предаваш, да търсиш – бориш ли се, ще успееш.
Благодаря ти за отговора. Ще те помоля, ако не е вече твърде неучтиво /малко се притеснявам , че те ангажирах с толкова много въпроси/ да ми препоръчаш някой невролог и психиатър в гр. Плевен. Скайпа ми е ts_bocheva
@Viki: За съжаление не познавам никой невролог или психиатър в Плевен. И освен това не използвам Скайп. Но спокойно можеш да ми пишеш в е-поща.
Здравей. Отново имам нужда от съвет. Пиех Сероксат,сега Стимулотон. Имам ужасни странични ефекти и от двата медикамента. Лекарката ми каза,че това вероятно е серотонинов синдром. Вече три месеца треперя и не мога да спя добре. Изнервена съм . Днес ми каза да намаля. стимулотона от едно на половин хапче. Вече не знам на какво да вярвам. Според теб това ще реши ли проблема. Благодаря
Само да спомена че преди месец от половин сероксат се стабилизирах но тя реши да увеличи дозата и кошмара започна
@ваня: Стимулотонът има този страничен ефект при някои пациенти. При тях обикновено се мисли не за комбиниран (SNRI), а за чист SSRI препарат. Ако обаче лекарката е преценила другояче, е напълно възможно тя да знае нещо за вас, което аз не знам. Във всички случаи, намаляването на дозата на стимулотона би трябвало да облекчи проблема.
Кога 🙂
Чудесен си!
И Сероксата ми действаше така. Колко. време е нужно за да се почувствам малко по спокойна. И дали при отнемането ще има проблем.
@ваня: Ако лекарството е дало тези ефекти, е вероятно да е предозирано – иначе казано, не бих очаквал да има ефект на отнемането. Подобрение на състоянието бих очаквал да има до не повече от два-три дни, може би дори до няколко часа, в зависимост от точната ситуация.
Григор, много ти благодаря за тази информация. Мисля, че осъзнах грешката си, благодарение на теб. От около година и половина пия Золофт, като започнах от четвърт, постепенно половин и накрая на цяло. Така задържах – на цялото година и нещо. Появиха ми се обаче проблеми – задържане на вода в организма, имам хроничен проблем с черния дроб, който хич не е добре с тия лекарства, много негативно ми се отрази на сексуалния живот и на усещанията като цяло. Струваше ми се, че съм се превърнала в дебил -непукист, не че не мечтаех именно за това, но негативите в един момент ми дойдоха в повече, а страховете – далече в миналото и набрах смелост да намалявам лекарството. Започнах да усещам осезаемо, че и страничните намаляха, сякаш тялото ми започна да се освобождава от излишната вода и от всичко, от което се чувствах като балон. Стана ми обаче неспокойно, сърцето почнах да си го усещам пак, а го бях забравила как бие! Проблемът със секса намаля, ставам по-лесно сутрин и си чувам будилника, но се появиха куп оплаквания, които ходи разбери от болест ли са, че не са ми 1 и 2, или от отнемането на лекарството. Всъщност, това не ме интересува чак толкова много, защото знам, че синдромът по отнемането ще се стопи в даден момент. Какво ли не съм изтърпяла досега, та това ли… въпросът ми към теб е сгреших ли, като намалих рязко хапчето от 1 на половинка сутрин и какво да правя сега? Вече около 2 седмици удържам на половинката и нито мога да кажа, че съм добре, нито че съм зле, усещам се постоянно различно. Също така е възможно и наистина да карам вирус, защото всички вкъщи го карат в момента, а аз съм първата, дето прихваща… в цялата тази каша не мога да се ориентирам. Конкретното ми питане е, ако стисна зъби и изчакам организмът ми да се нагоди към половинката – т е към 25 мг, ще се решат ли нещата сами и ще свикна ли без да си играя с дозата или трябва да я увелича отново и после пак да намалявам?
@Kitty: Дали става дума за вирус – симптомите на отнемането на Золофт са много подобни на грипните, така че е трудно да се каже. От една страна, да се появят точно ден-два-три след намаляването му говори за симптоми на отнемането. От друга, да се появят когато и другите в къщи боледуват говори за вирус.
За намаляването – всичко там е много индивидуално. Обикновено намаляване на дозата с 50% не е страшно, но има хора, които са по-чувствителни. Моят съвет е да изкараш още 2 седмици така, за да видиш дали положението няма да се стабилизира. Ако се стабилизира, добре. Ако не, връщаш се обратно на 1 таблетка и изкарваш така поне месец, добре е дори два. След това намаляваш на три четвърти.
Преди 2 месеца спрях ципралекс , който бях приемала в продължение на 18 месеца.До преди 1 седмица всичко беше нормално.След малко стрес,започнаха екстрасистоли,които са се случвали и преди , но сега са по- чести.В листовката нас ципралекс ,при спиране са възможни сърдечни палпитации.Как го тълкувате вие ?Има ли повод за тревога?
@маринела: Ако са от спирането на ципралекса, мисля че няма повод за тревога. Избягвайте стреса и всичко ще се оправи. Ако обаче имате някакви други възможни поводи (предишни проблеми със сърцето, напреднала възраст и т.н.), си струва да потърсите причината – възможно е да няма общо с ципралекса.
Здравейте Григор,
изключително впечатлена съм от нещата,които изчитам тук. Дълго мислех и аз да повдигна подобен разговор за бича на цялата група гранични състояния, които са вече почти толкова често срещани, колкото и грипа. Аз самата съм психолог и от гълго време проучвам проблема….но:) животът обича да ни задава парадокси – аз самата от 10 години се боря с цяла гама от МКБ:) – ПР, Генерализирана тревожност, Страхови преживявания, Депресия и какво ли не. Уморих се да се сблъсквам с некомпетентността на лекари и фармацевти, които по-скоро биха те разболяли, отколкото помогнали. Изключително ценно за мен е описанието на действието на лекарствата от психофармака, което описваш, защото с колкото и добри специалисти да работя никой никога не намира достатъчно време или може би знания, за да обясни какво да очакваш от едно лекарство. Неведението и неприятните странични ефекти само засилват симптомите на болестта и те обезоръжават. Иска ми се да се отвори по-широк обществен диалог за хората, сблъскващи се с подобни състояния и да се обърне внимание на лекарите, за отношението, което демонстрират – най-често пренебрежение, омаловажаване(от личната си лекарка например съм чувала, че съм хистеричка:)) Иска ми се и обществото да си даде ясна сметка, че т.н. гранични състояния в психиатрията не са проява на слабохарактерност и липса на воля, а са действително болести и то много коварни. Уморих се да чувам, че “нищо ми няма”, “трябва да се стегна”, “нямам характер и за това пия лекарства”.
ТАка че, благодаря на теб и на всички, писали тук, защото си мисля, че трябва да се говори – в споделянето идва прозрението, а защо не и преборването на болестта.
Ще се радвам да имаме възможност да се срещнем лично и да поговорим за тези проблеми.
Поздрави
Петя
@Petia Popova: С удоволствие.
Моят Skype е Petia.Popova04.
Можеш да ме откриеш там:)
@Petia Popova: Не използвам Skype, а и не ми звучи като срещане. Е-майлът ми е grigor в този сайт.
Здравейте и от мен, Аз пия анафранил вече 1,5 години след като преди 2-3 дни го намалихме с 1 хапче имам абсолютно всички симптоми изброени по горе.Съответно разговарях с моя лекар и той каза да се върна на старата доза.Бих искала да попитам с малко повече усилия ще мога ли да се преборя или просто ми е много рано щом съм получила толкова бързо тези симптоми???
Забравих да уточня, че пия 4 хапчета от 0,25 мг и съм намалила само 1 и имам смущенията на грип, дори вчера пих противовирусни лекарства.
@lorenciq: По какъв повод пиете анафранил? Различно е в различните случаи.
Също, намаляване на дозата с една четвърт принципно не би трябвало да предизвиква силен синдром на отнемане. Обмислете за всеки случай вероятността случайно да е съвпаднало с истинско вирусно заболяване (следете за температура, или други болни около вас). Ако наистина е синдром на отнемането, би трябвало да е доста краткотраен, както е силен и е започнал доста бързо като за анафранил. В този случай мисля, че до не повече от седмица ще се овладее – струва си да пробвате, ако не е твърде мъчително.
Пия анафранил за депресия която се състоеше в лошо настроение, лоши мисли и треперене на цялото тяло.Благодаря за отговора, наистина вчера бях много зле, обадих се на моя лекар и той каза да си върна старата доза, но аз изчаках и засега ми остана само треперенето, но това ми соряе е случвало цял живот ( тоез и преди да започна лечението ). Лекаря ми каза, че това е от характера ми , по притеснителна съм и ще трябва сама да се преборя.Бих искала ако може да се направи нещо за треперенето да направя и една консултация с вас? Благодаря:)
Пия анафранил за депресия която се състоеше в лошо настроение, лоши мисли и треперене на цялото тяло.Благодаря за отговора, наистина вчера бях много зле, обадих се на моя лекар и той каза да си върна старата доза, но аз изчаках и засега ми остана само треперенето, но това ми соряе е случвало цял живот ( тоез и преди да започна лечението ). Лекаря ми каза, че това е от характера ми , по притеснителна съм и ще трябва сама да се преборя.Бих искала ако може да се направи нещо за треперенето да направя и една консултация с вас? Благодаря:)
@lorenciq: За треперенето – в краткосрочен план ще понамалее, ако изчакате още малко. В дългосрочен мисля, че при вашия случай ще е от полза подходяща психотерапия.
Благодаря, много ми помогнахте, днес съм още по добре:)
Исках последно питане: Вечер пия 2 таблетки ривотрил от 0,5 мг за да мога да спя, защото сънувам, но ако някоя вечер забравя да го пия на другия ден ми е страшно изнервено???? Възможно ли е да не съм станала зависима и от него???
@lorenciq: Изчакайте още седмица да поотмине синдромът на отнемането и пробвайте какво ще стане, ако намалите ривотрила на 1 таблетка.
Здравейте, интересно ми бе да прочета всичко написано тук. Моят проблем с ПА е от няколко години, повлиях се добре от Есцитил. На тези, които търсят добър психиатър, препоръчвам д-р Кръстникова, за добър психотерапевт, пак се обърнете към нея. Аз лично не съм ползвал услугите на такъв. Желая на всички оздравяване.
Здравейте, вече всичко е наред, преминаха всички симптоми, сега ще изчакам няколко месеца до следващото намаляване, въпреки, че имам толкова много енергия и ми се иска да ги спря наведнъж.Пробвах да не пия вечерния ривотрил, но много сънувам и на другия ден ми треперят ужасно ръцете…
@lorenciq: Пробвайте да пиете само по 1 таблетка ривотрил вечер. Той не се спира толкова бързо.
Здравейте, Григор.
Моля за съвет със спиране на ривотрил. Преди години се опитах да го спра и след като отминаха физическите усещания, дойде депресията. Връхлитащи мисли за смърт, плачеше ми се без причина и т.н. Върнах ривотрила и депресията отшумя за 2 дни. Сега ме е страх да започна да го спирам, въпреки , че доктора смята, че всичко е наред. Проблема беше лека форма на епилепсия, без припадъци, с прилошава ия, наподобяващи чувството преди припадък.
Дайте съвет как се спира ривотрил. Със сигурност съм привикнала. Пия го 20 години.
Благодаря предварително.
@Nina: Ако някой ви предлага сигурни съвети срещу депресия по Интернет, без да е могъл да ви прегледа и да се запознае подробно със случая ви, е или мошеник, или човек който обожава да се самонадценява. Особено ако при вас депресията е съчетана с епилепсия – това на теория изключва възможността за лечение с типичните и добре доказали се антидепресанти. Затова е много важно съветите да ви ги дава човек, който познава историята на заболяването ви отлично. Вашият лекар, дори ако е разхайтен и небрежен, със сигурност ще е по-добър съветник от мен.
Лекарят ми предлага спиране на ривотрила, защото епилепсия вече няма. Но се притеснявам, че схемата е намаляване 1/4 на седмица, без заместител. Сегашната дозировка е 1/2 + 3/4 + 1/4.
@Nina:Ако се безпокоите, че спирането е недостатъчно плавно, говорете с лекаря си намаляването да е с 1/4 на две седмици.
Също, повечето психофармака оказва „ефект на намаляването“ не според абсолютното количество, с което намалявате, а според процента на намаленото от взиманото към момента. Може да си струва последната 1/4 да не я спрете отведнъж, а да изкарате две седмици на 1/8 (колкото добре можете да я отчупите).
Zdravei te Grigor!Ot 9 meseca sam na Seroksat kato zapochnah s 20mg i stignah za kratko vreme i na 60mg sled koeto gi namalih i mi vkliuchiha i Remirta s Konvuleks taka s tazi terapiq 5 meseca sled koeto postepenno se namali dozata na Seroksata pak na 20mg Remirta30 i Konvuleks 300+300.Ot 3 meseca sam edinstvenno samo na edna tabletka Seroksat i si bqh bih kazalla super i bez oplakvaniq,no vchera izvednaj ot nishtoto zapochna trevojnost,iztrapvane na glavata i panika pochti 5-6 chasa.Posavetvaha me da pokacha Seroksata na 40mg,no imam strahove,che nai veroqtno spira da mi deistva.Vazmojno li e tova?Pila sam Cipraleks,Laroksin,Stimuloton,Tritiko i Valdoksan,no bez dobar efekt.Ostana li izobshto neshto na koeto moga da se nadqvam da ima efekt kato Seroksata?Molq vi kajete mi?
@Ianica: От какво се лекувате, като начало? Иначе, Сероксат е само един от много голямото семейство антидепресанти със серотониново действие – има стотици други. Каквото и да е заболяването ви, със сигурност може да се намери друго лекарство със същия ефект, или дори по-добро. Най-сетне, Сероксат не губи ефекта си с времето. Ако болестта се развива и засилва, е възможно привидно ефектът му да намалява, но това не е същото.
Blagodarq vi Grigor,no spored nqkoi lekari AD spirali efekta si sled vreme.Imam postavena dianoza trevojno raztroistvo s panik ataki ot 5g.Ot nachaloto sam na Seroksat,no v edin moment kogato vmesto da se povishi dozata reshiha da mi go smenqt s tezi izbroenite i taka machenie pochti 1 godina sled koeto otnovo po moe jelanie i molba me varnaha na Seroksat no v po visoka doza i v kombinaciq s Remirta sled 5-6 meseca vsichko sii beshe ok namalih i postepenno mahnah Remirtata i namalih Seroksata na 20mg.Taka bqh 3 meseca i neznam zashto bez vidima prichina se vlushih predi 2 dena i otnovo me savetvat da povisha na 40mg.Predlagat mi Valdoksan,no troi ne e dostatachno izsledvam,vredi na cherniq drob povceche ot drugite AD a i e za depresiq a ne trevojnost.Koe bi moglo da e podobno i po dobro spored vas da ne govorim,che sam kachila i nad 40kg.Daite mi primerni lekarstva da moga da gi razgledam i da se konsultiram s lekarkata mi.Az sam medicinska sestra i do kolkoto znam ima nqkolko grupi antidepresanti i tehnite proizvodni.Naistina sam mnogo pritesnena ot sluchvashtoto se.Loshi misli,iztrapvane v glavata,bezapetitie,povrashtane i kakvo li oshte ne palno bezsilie i otpadnalost.Daite mi savet molq.
@Ianica: Така е, ефектът на антидепресантите минава с времето – ако болестта не е излекувана качествено, рискува да се върне. Вашата лекарка с гаранция знае за болестта ви и разбира от антидепресанти повече от вас и мен – безсмислено е да питате мен или да гадаете вие, когато си имате нея. Тя може да ви предложи най-доброто за вас. Просто обсъдете с нея нещата така открито и спокойно, както с мен. 🙂
Здравей Григор неможах да разбера дали в момента аз съм зависим от тези лекарства с писаното по горе :/Ако успоредно с депресивните симптоми имате и грипоподобни симптоми, и силата на двата типа симптоми се променя в синхрон, това с почти пълна сигурност е ефектът на зависимостта. (Особено ако нямате обективни симптоми за настинка – кашлица с храчки, или температура.).Ако е зависимост покакъв начин действа лекарството сега./От 4 години съм с страхова невроза първо пиех Ципралекс ,той ми подейства но 6 месеца след това преживях голям стрес и се върнах в изходно положение.Тези лекарства ми ги предписва моя психиатър д-р Терзийски.След това ми предписа феварин взимах го 4 месеца и въобще не подейства ,от 6 месеца съм на Ланвексин 75 мг но чувствата като обърканост ,болка в дясната плешка и отпред пред гърдите , болки в очите и главоболие .
@qnko: Тези неща е добре да ги обсъдите с д-р Терзийски. Той знае за болестта, проблемите и лечението ви несравнимо повече от мен, и може да ви даде далеч по-адекватен съвет.
Grigor,bihte li mi kazali dali Seroksat i Seropram sa ot razlichna grupa.Nalaga mi se smqna na Seroksata,a sam opitala po edin predstavitel ot vsqka grupa veche i ne mi e qsno Seropram kam koi e?
@Ianica: Да, напълно различни лекарства са.
Здравей Григор, преодолях всичко благодарение на написаното тук. Намалих ривотрила и анафранила, но напоследък имам едно стягане отзад на главата ( така започна всичко преди да започна лечение с анафранила ), не знам дали да изчакам да отмине или да увелича пак ривотрила ???
@lorenciq: Засега изчакай. Ако обаче се появят и други симптоми от началните, може да е добра идея да увеличиш ривотрила, а може би вместо него анафранила.
Zdraveite Grigor. Bih iskala da popitam kakvo predstavlqva escitalopa? Beshe mi izpisan ot lekarq. Pih go i sled nqkolko opia da go spra, otnovo sum na nego. Opitite za spirane bqha ujasni i neuspeshni. Purviq put go sprqh rqzko za okolo sedica, i beshe koshmar.Vtoriq put go spirah uj bavno i postepenno za okolo mesec i otnovo ne uspqh.Vsicko se Vrushtashe na novo i vidqh che qvno sm zavisima veche.Mnogo bih iskala da go spa. no n znam kak! Molq da mi kajete primerna shema za spirane!Blagodarq predvaritelno! Pozdravi.
@silviq: Лекарство на име есциталоп не съществува. Ако имате предвид есциталопрам, той e високоселективен SSRI препарат.
Имате ли някаква причина да трябва да го спрете? Примерно да имате непоносими странични ефекти, алергия, други силни противопоказания? Или лекарят да ви е казал да го спрете? Ако не, защо се опитвате да го направите? Замисляте ли се, че може да не е добра идея? Примерно болестта ви да е още неизлекувана и да се връща, а вие да си мислите, че това е зависимост от лекарството? По тази логика какво става, ако си счупите ръката и ви я гипсират? Ако не можете да свалите гипса още на третия ден, без да ви заболи, значи ли това, че сте развили зависимост към него?
Григор: Moq greshka kazva se escitalopram ili escitil, i dvete sum gi vzimala.Beshe mi izpisan escitalopram na teva, no poneje go nqma na vsqkude, vzimam escitil.Prichinata e che go piq ot godina i neshto veche.Po suvet sus lekuvashtiqt me lekur trqbvashe da go spra oste na 6 mesec ot vzimaneto.Poneje kontaktuvah s nego po telefona ne mi beshe obqsneno kak tochno da go spra. Sprah go za sedmica rqzko i efekta beshe ujasen.Chuh se s lekarq obqsnih mu kakvo tochno se sluchva, bezsunie nqmah apetit, trevojnost i tn. Toi me posavetva ako moga da izturpq simptomite ok ako ne da produlja s nego i sled tova bavno da go spra. Zapochnah ot novo da go vzimam, sled okolo mesec otnovo go sprqh, okolo mesec beshe spiraneto, kato pieh po 1 tabletka 10mg. na den, go namalih po 1 tab. prez den. Sled tova po cetvurtinka i taka dokato go spraqh. 1 sedmica beshe ok i sled tova na nova vsichki simptomi. Iksma da go spra zashtoto znam che sum izlekuvana i nqma nujda ot nego nqmam nikakvi stranichni efekti ot nego, ok sum s nego.No veche znam che moga da go spra i iskam. Moqta molba e ako moje za suvet kolko vreme da go spiram kak tochno se spira, bez da se vrushtam kum nepriqtnite simptomi ot spiraneto mu. Blagodarq
@silviq: Ако при правилно спиране симптомите се връщат, значи не сте излекувана – болестта само е подтисната. Една година хич не е много време за лекуването на болестите, за които се дава есциталопрам – за някои лечението продължава по десет и повече години.
Съветът ми е да го намалявате много бавно и постепенно, с поне два, дори три месеца между намаляванията. Пробвайте вместо да пиете през ден да пиете по половинка от дозата всеки ден. Не е важно да е перфектно точно половинка, горе-долу половината също върши работа. Чак когато стигнете на четвърт таблетка, почнете през ден. След това през два дни, след това през три. Най-трудни и рисковани дали ще минат са последните стъпки: до колкото по-дълго проточвате разреждането, толкова по-добре.
Ако и така не става, говорете с лекаря си да преминете от есциталопрам на по-дългодействащ препарат, примерно Prozac. По-дългодействащите се оставят по-лесно. В краен случай пробвайте да замените есциталопрама с малка доза анафранил, той се оставя сравнително лесно.
Григор:Tochno za tova se poqvqvaha simptomite, ot nepravilnoto spirane na lekarstvoto.I opredeleno shte poslusham suveta vi. A moje li kogao se spira escitaloprama da se priemat nqkakvi dobavki koito da sudurjat seratonin ili melatonin?Neznam dali ima takiva, ako moje da mi kajete? Dali s tqh shte e po lesno spiraneto na lekarstvoto?Mnogo blagodarq za suvetite Vi!
@silviq: Особена полза от добавки със серотонин няма – засега няма храни, серотонинът от които да прониква в мозъка пряко. Мелатонин има смисъл да се приема при нарушен сън (проблеми с денонощния ритъм) – там всякаква форма на мелатонин е добре дошла.
Здравейте!
Изключително полезна статия!
Моят случай накратко – приемам Ланвексин от 75мг от 10 месеца насам. Бе ми назначен като лечение срещу неприятни усещания на дереализация, в следствие на силната уплаха, която изпитах от земетресението през май 2012. Приемам по 1 капсула на ден, като в първите няколко месеца имаше период, в който приемах по 2 капсули, но се върнах на 1 и се чувствах отлично. От няколко месеца се чувствам прекрасно, не усещам никакви странични ефекти, както и не изпадам в състояние на дереализация; старая се да спортувам и медитирам редовно, и мисля, че това до голяма степен също ми помогна да се справя със състоянието ми. Смятам, че вече настъпи момента да прекратя приемането на лекарството. Моят психиатър ми каза в продължение на 1 седмица да приемам през ден по 1 капсула, след което да го спра.
Но от вашата статия, както и от отговорите, които сте давали на част от запитванията, разбирам, че може би този подход за спиране ще бъде твърде рязък.
Какво бихте ме посъветвали Вие, или да следвам указанията на моя лекар?
@Sofie: Някои хора могат да спрат ланвексина толкова рязко, но някои не могат. Моят съвет е поне 2 месеца да приемате през ден по 1 капсула, след това още 2 месеца през 2 дни по една капсула, след това още 2 месеца по 1 капсула през 3 дни и чак тогава да опитате спиране. Разбира се, може да минете и по бързата процедура, но ако не сработи, се върнете на 1 капсула на ден, изкарайте поне 1 месец така и тръгнете по бавната.
zdravei grigor stradam ot hronichno bezsanie ,priemam leponex 25mg ,a poniakoga i 50mg ot okolo 2godini ,kato predi tova sam bil na diazepam,rivotril ,dormikum kakto i zopiklon,no razvih tvarde visoka tolerantnost kam benzodiazepinite i veche nuiamashe efekt i zatova prosto spriah da gi priemam.psihiatar ot voenna bolnica mi predpisa depakin chrono ,no niamashe efekt i toi mi dade leponex i vapreki che benzodiazepinite se vodiat pristrastiavashti ne sam imal problem da gi spra ,no kam leponexa koito uj ne pristrastiava se pristrastih i veche ne moga vaobshte da zaspia bez nego,,kakav e tvoiat savet?
@boris: Без да съм добре запознат със случая ще е безотговорно да давам заключения и съвети. Твоят лекар със сигурност познава проблема ти несравнимо по-добре от мен – логичната стъпка е да обсъдиш тези неща с него.
Здравейте, Григор 🙂 Нека и аз попитам за мнението Ви по моя случай. От 3 години пия Велаксин, като напоследък дозата ми беше една капсула от 75 мг през ден, но преди 2 седмици разбрах, че съм бременна, моята психиатърка ми каза да ги разредя през 2 дни няколко приема, след това през 4 дни и да ги спра. Каза също,че не пречи да ги взимам по време на бременността,но за по-сигурно да ги спра поне за първите 3 месеца, т.е. трябва да ги спра рязко. Сега не мога да разбера неразположението ми на спирането ли се дължи или на бременността,а то е предимно гадене-денонощно,съответно без апетит и замайване, рядко излизам. Предварително благодаря за коментара Ви 🙂
@Дарина: Такъв тип неразположение може да се дължи както на бременността, така и на спирането на велаксина (а може би и на съчетанието от двете). Той наистина е по-безопасен за зародиша от по-старите антидепресанти, но ако можете да издържите без него поне първите три месеца, е по-добре да го направите. Без съмнение е отвратително да се усещате така, но според мен подобни жертви си струват в името на децата. Стискам ви силно палци всичко да е наред и след нещо време да се радвате на най-чудесното дете на света! 🙂
zdr ,ot 5 god sam pr i sam pila razli4ki ad zaedno s rivotril .rivotrila go sprqh rqzko predi okolo 2 meseca imah period na otnemane okolo 3-4 sedmici .(neiskam da vi pazkazvam za koshmara ot rqskoto spirane).Prez tozi perion mi be6e zamenen antidepresanta fevarin s tritiko i ksanas kato uspokoitelno za okolo mesec, no se naloji da spra vsi4ko na svoq glava poneje razbrah ,4e sam bremena(3 sedmica) s vtoro dete.problemaite pri men sa 4e imam endo potoqno zamaivane,potene i zaglahvae na yshite osobeno lqvoto,postoqno se strqskam po vreme na san i nemoga da zaspq po4ti cqla ve4er ,a prez denq izobsto- trevojna sam pove4e otkolkoto ve4er.Iskam da mi dadete savet kakvo da pravq iskam deteto ,no ako se vlo6a i zapo4nat pak lo6ite misli .Pred golqma dilema sam molq vi gore6to za savet.
@jordanka: Лекарства не се спират на своя глава независимо от причината. Много категоричният ми съвет е да обсъдите нещата с лекаря си – той познава състоянието и особеностите ви, за разлика от мен, и може да ви даде подходящия съвет.
Здравейте! Много ми хареса статията Ви! Имам един въпрос, който, бих казал, ми е дори спешен. И предварително се извинявам, ако се повтаря. Имам паническо разстройство и вече повече от три месеца пия сероксат. Смятам, че ми влияе добре, чувствам се общо взето както преди да се разболея. Проблемът ми всъщност е, че принципно си имам проблем със сливиците от малък, а откакто съм закоравял пушач – и с бронхите. И в момента съм болен с хрема, боли ме гърло и кашлям. Не знам дали е опасно да смесвам Сероксата с антибиотик или някакви билки, които евентуално ще ми изпишат за сливици или бронхит. Ако можете, така да се каже, да ме упътите какво мога да пия, докато съм на Сероксат, ще съм Ви много благодарен! Благодаря!
@Велимир Гълъбов: Не ми е известно лошо взаимодействие между Сероксат и популярните към момента антибиотици. Няма как да бъда 100% сигурен, но в рамките на разумното бих бил спокоен.
Благодаря за бързия отговор! Значи да избягвам само грейпфрутите, всички други билки като мащерка, маточина, лайка и т.н. + евентуално антибиотици, мога да пия. 🙂
@Велимир Гълъбов: Пийте си грейпфрути колкото искате, просто не пийте Сероксата с тях. Изчакайте примерно час между нещата.
Ааа! Ясно, мерси! 🙂
Здравейте Григор, вече пия по три хапчета анафранил, но от две седмици имам главоболие в лявата полувина на главата, вместо да увелича анафранила започнах да приемам хомеопатия или по точно сепиа и съм по добре, мога ли да ги съчетавам двете или е по добре да си върна още малко от анафранила???
@lorencia: Това е добре да го обсъдите с лекаря си. Аз няма как да познавам проблема ви така добре като него.
privet GRIGOR i na vsichki toxikomani.iskam da te popitam grigor kakav hepaprotector moje da mi preporachash za predpazvane ne chernia drob pri prodaljitelen priem ne lekarstva
@vasko: Много зависи от лекарствата. Някои не налагат приемане на хепатопротектори (някои дори сами са хепатопротектори). Други изискват един или друг хепатопротектор, според това как точно могат да увредят черния дроб.
mersi za otgovora GRIGOR,stava vapros zabenzodiazepini i za LEPONEX koito se vodi anitipsihotichno lekarstvo
Прочетох доста полезни отговори,макар че не исках да се задълбавам по интернет лечение.От доста години взимам Ривотрил от 0.5 до 1 мг. вечер, за лечение на безсъние.Тази година го бяха спрели за известно време и аз се ужасих,че завися от едно хапче. Започнах да опитвам да го спра,за месец време го намалих до 1/8 , или някъде там, доколкото е възможно да се раздели таблетката от 2 мг. Случва се обаче понякога да осъмна. Два дена спя, после не, естествено графика не е абсолютен. Нямам други симптоми , освен хронично безсъние и ривотрилът бе като патерица за мене. Прочетох страшни неща за него,затова се боря да го спра.От друга страна,в нета току-що прочетох,че хроничното безсъние може да доведе до множествена склероза и още куп болести.Е, коя от двете злини да предпочета? Дали не съм намалила бързо дозата и затова да се връща безсънието.Лекарката, която ми го предписа преди години,днес ми казва,че след като не съм увеличила дозата за такъв период,няма проблем да си го пия и да съм работоспособна, както например хората със сърдечни проблеми или високо кръвно си взимат лекарствата. Но верочтността да прекратят вноса му и трудността, с която се сблъсквам при опита ми да го спра ме тревожат.Кой е оптималният вариант в моя случай. Четох за постепенността, дали аз действам правилно?
Григор,ще съм ви благодарна, ако разбера и вашето мнение.Поздрав!
@Vania: Хроничното безсъние не може да доведе до множествена склероза (макар и да може да доведе някои други, по-дребни болести). Повечето ужаси, които съм чел из нета за Ривотрил обаче също нямат общо с истината. Най-важното нещо, което трябва да направите, е да престанете да четете Нета за неща, от които не разбирате. Хубавото му е, че там може да пише всеки. Лошото е същото. Лошо е, защото кадърните хора там са малко и обикновено са твърде претоварени и не им остава да пишат. А лудите с кауза и мошениците са много, и друга работа освен да „генерират продукция“ си нямат.
Иначе казано: не се налага да се научите да карате без Ривотрил – нито спешно, нито не чак толкова спешно. Ако можете, то ще се получи само. Ако не можете, просто не се безпокойте. Не позволявайте на лудите по света да побъркат и вас.
Здравейте! Поздравявам ви за прекрасния блог! Аз от 8 години съм в плен на хаповете и не знам, кога това ще спре! Но за сега имам нижда, защото в момента съм на сероксат по половин 5 дни, а след това 6 месеца по едно и евентуално постепенно спиране със сероксата пия и по половин ксанакс на обяд и вечер – това ми е предписана схема от моята невроложка. Иначе през годините ми се натрупаха стресови ситуации, после разбрах, че имам проблем със щитовидната жлеза – хиперфункция, преди няколко месеца ми казаха, че имам Хашимото, а преди няколко дни, че нямам нищо само жлезата ми е увеличена??.. Преди години за първи път отидох при психиатър, който ми препоръча приятелка. Той ми изписа анафранил + пропатенолол + ривотрил – диагноза невроза, страхова невроза. Чувствах се прекрасно докато ги пиех цяло лято, после и цяла зима бях добре с изключение на замайването на главата, което се получаваше надвечер. След, като мина зимата се наложи да отида на погребение от, което получих задушаване, След две седмици всичко започна на ново – безпокойството, депресията.. И така ми изписаха /психиатър/ асентра, ако не се лъжа, която изобщо не ми помогна, отидох пак на невролог и ми изписа ксетанор+флуанскол+ривотрил, пих го шест месеца и се чувствах добре, после пак малко затишие и ми изписаха лудиомил в малки дози – горе доло ми помагаше, но забременях и трябваше да го спра. След, като родих съм пила сероксат 5 месеца по едно и 5 месеца по половин, мина известно време и пак наново есобел+флуанксол+ривотрил – от есобела получавах страшно главозамйване и го заменихме със сероксат, помогна ми до някъде, но лятото се разболях от летния вирус и заради изолацията ли/да не заразя друг/ не знам, ме хвана депресията и ми беше изписано лекарство на което не помня името само знам, че започва с е….. тева+флуанскол+лексотан, но тази комбинация не ми помогна и отново отидох при невроложката ми, защото положението стана непоносимо-тревожност, плачливост,нямам проблем да излезя на вън само да не съм сама вкъщи 🙂 Изписа ми схемата, която написах в началото, но все още нямам подобрение, а от утре започвам да взимам по цяло хапче, но започнах да се шашкам, защото ефекта от тях още не е започнал, а знам че трябва известно време…но все пак да питам до колко време и кога ще се почувствам ок. Между другото вчера за първи път ходих и на психолог. Някъде прочетох, че е добре да се съчетават и двете лечения. Единственото нещо, което ме успокоява до някаква степен е това, че психиатъра ми каза, че от това състояние не се полудява. Като чета колко хора има в същото положение.. ужас. Много ще съм ви благодарна за помощ и съвет, кога ще започне действието на хаповете и могат ли да се комбинират с жълт кантарион? и някога ще си бъдем ли, както преди? 🙂 Благодаря предварително!
Забравих да спомена, че и аз съм имала паник атаки, а сега имам слабост а коленете!
@kary: От състоянието наистина не се полудява, но ако ви мъчи, не бива да го търпите. Жълт кантарион можете да прибавите, но няма как да замените лекарствата с него, поне на този етап.
Ще е безотговорно да ви давам лечение, без да зная достатъчно за заболяването ви – а достатъчно е много повече, отколкто може да се напише просто така. Съветът ми е – търсете този психиатър, който ви е помогнал успешно. Очевидно или го бива, или има късмет в лечението – и в двата случая ще е от полза. Ако съдя по написаното, най-добре ви е стабилизирал препоръчаният от приятелка психатър. Потърсете него за лечение, а при нужда – и за регулиране на дозите.
Страх ме е да ходя при него, защото обича да се поскарва.. 🙂 Последния път, като ходих при него ми изписа лексртва за един месец и спиране, схемата не изпъълних, а се доверих отново на невроложката ми и тя ме “оправи” с ксетанор,, но явно спирането му не е било правилно от отва, което чета тук. Много ми се иска сероксата да ми помогне, защото ми омръзна да ходя по лекари. Аз съм от хората, които преживяват много нещата, все се притеснявам за нещо, страх ме е от друго и понякога си мисля, ако не бях започнала антидепресантите дали щях да съм по добре… Първият психиатър ми каза за страхова невроза, втория генерализирано тревожно разстройство, а невроложката вегетативна дистония след, като ми прави изследвания, а в момента с депресия. Сега след, като го пия 6 месеца лекарката ми каза да се обадя за да ми каже за плавното спиране , а не по половинка и и край, както ми беше направила схема преди. Не знам объркана съм и не знам какво да правя, защото ме хваща страха и паниката заради това мое състояние.
Здравейте! Отново съм аз. Появи се гадене след , като започнах лечението не знам дали се дължи на лекарствата или нервите. Много ще си ви благодарна за отговор, кога евентуално ще подейства сероксата, защото е ужасно да се живее в такъв ад…
@kary: Ако ви се поскарва, значи има защо. А ако има защо, значи е важно да изслушате скарването му и да си вземете поука. Иначе казано, доста вероятно е това наистина да е лекарят, който ви е нужен. Обърнете се към него. Той познава болестта ви несравнимо по-добре от мен – ще е крайно глупаво да се опитвам да ви лекувам аз, когато имате него.
Точно това смятам да направя! Ще отида при него! Благодаря ви! П.П А за скарването, то не е било само и към мен 🙂
Здравейте Григор!Кажете ми допустимо ли е да се пие Сероксат 20мг. и чай в състава на който има и жълт кантарион понеже на всякъде се говори и пише,че е опасно,а и не познавам хора които са ги съчетавали.До колкото разбирам се получавало серотониново нарушение или нещо подобно.Чая за който говоря е за отслабване и съдържа 17 билки и едва ли количеството на жълтия кантарион е опасно но искам вашето мнение и съвет за съчетаването.
@ruseva: Бих бил извънредно изненадан, ако съчетанието породи забележим ефект в която и да било посока. Ако жълтият кантарион имаше толкова силен ефект, че като една от 17-те билки в чай да е забележим, сероксатът и сродните му лекарства нямаше да съществуват – нямаше да има нужда от тях.
zdraveite moq problem e trevojnoto raztroistvo i PA ot 5g pila sam mn ad i revotril no go spqh zaradi lipsata mu v aptekite sega sam na ksetanor 10mg ot blizo mesec no nesam dobre izobsto mojeli da se otlu4i nqkakva po seriozna psihi4ka bolest kato bar ili shizofreniq mn ne e strah.postoqno imam 4erni misli ne moga da spq.strahuvam se da ne ostana sama i bolna .iskam da vi popitam ima li veroqtnost sled dalni godini na priemane na ad te prosto da spqt da deistvat.psi pri koeto hodeh mi kaza da vzenam po 20mg ksetanor no kato se opitam da go uveli4a sam oste po zle posavetvaite me kakvo da pravq lekarkata mi e dosta gruba i si misli 4e tova sa moi pi6tqvki .neiskam postoqno da smenqm lekarate si no ako se naloji.blagodqrq predvaritelno.
Ако лекарката не ви обръща необходимото внимание, сменете я. От това описание разбирам, че не сте с подходящо лечение. Намерете си лекар, който ще ви даде адекватно лечение. Аз надали ще мога, защото е безотговорно да предписвам лекарства по един коментар, без дори подробен преглед и точна диагноза.
Г/н Гатчев,ще ви бъда много благодарна ако ми дадете полезен съвет в следния случай:
бях спряла анафранил по собствена преценка , рязко, без да го спирам постепенно… чувствам се много по-добре психически , но всичко в стомаха ми е объркано , имам симптоми на грипово заболяване , предполагам.. струва ми се че имам висока температура, втрисва ме, същевременно ме обливат топли вълни..повръща ми се непрекъснато и пулса ми е ускорен , при коео започва да ми липсва въздуха.. нямам възможност да отида на лекар. Днес е шестия ден откакто спрях лекарството. Какво да направя , за да се почувствам по-добре?
Благодаря ви предварително
@dari: Върнете се на дозата, от която сте го спрели, и изкарайте поне месец на нея. След това го намалете постепенно, както му е редът.
Моят проблем е паническо разтройство . Една година пия Сероксат и Ривотрил . Едва преди месец спрях Сероксата и страничните ефекти отминаха за около седмица като и не бяха много силни . Аз естествено много зарадвана от успеха спрях и Ривотрила. Тук вече ми почнаха мъките . Карам без Ривотрил по 5 -6 дена повече немога. И пак го почвам . Как да го спра това вещество ? Просто невиждам изход от тази ситуация.А дори не трябваше да ги започвам тези лекарства . Бях си много добре с Атаркса предписан ми от невролог . Дали мога да премина от Ривотрил на Атаракс без да пострадам сериозно.
@Eli: Консултирайте се с вашия лекар. Той познава състоянието ви и вас несравнимо по-добре от мен. Ще е изключително странно да мога да ви дам толкова добър съвет, колкото може той.
Здравейте! “Оплакванията” ми са сравнително леки; справих се в годините сама с начеващи панически атаки, безпричинни скокове в кръвното и пр.; благодарение и на такива компетентни сайтове като вашия в интернет. Последното, което ме нападна, беше една отвратителна фибромиалгия, която по принцип също се лекува с антидепресанти, но аз открих неолексан-а и се повлиях изключително добре от него. Болките в тялото изчезнаха напълно след третата седмица прием; междувременно се подобри съня ми и като цяло физиолигичния и психически тонус. Не ми се иска да се разделям с него, и макар той да се води хранителна добавка (съдържа 5-хидрокситриптофан и просто повишава нивата на серотонина), и макар и неврелог да ми е потвърдил, че не предизвиква зависимост, интересно ми е вашето мнение по този въпрос. Колко дълго? Или поне – намаляване на дозата?…
@Рея: Не ми е известно неолексанът да предизвиква зависимост – няма логика да го прави. (Извън удоволствието от това, че се чувствате здрави. 🙂 )
Здравейте,
От 7-8 години се боря с паническо разтройство. Първия епизод го “преборих” с 6месечно лечение с ципралекс 10мг дневно, като през първите дни 2х0.5 ривотрил. След което имаше затишие от 1година, след което година и половина отново на ципралекс (в началото с ривотрил) след което имаше 6месечно затишие и след това 4 години лечение с ципралекс (като в началото отново с ривотрил), което прекъснах месец май тази година 2013 не по най-благополучния начин. Преместих се в чужбина, ципралекса ми сварши, реших че вече мога без него, направих си сметка да ми стигне поне за 3 седмици по 5мг дневно и така го приключих. Имаше 2-3 седмици след това в които чувствах дисконфорт но не беше нищо стршно. Реших да се застраховам и да пия жълт кантарион 400 мг сутрин и 50 – 100 мг 5хидрокситриптофан през деня. След известно време не много стабилен резултат се консултирах с психиятър който ме посъветва да оставя само едното – така и направих реших да оставя 5хтп защото жълтия кантарион товарел черния дроб (според психиятърката) . известно време карах на 3х50 мг 5хтп като от време на време стигах до 200 мг на ден в зависимост от състоянието си. Нещата обаче се влошиха. Появиха се тревожност редуваща се със сънливост, панически атаки с асматични пристъпи. Реших най-накрая в чуждата страна да запиша личен лекар и да споделя проблемите си. започнахме с 10 мг ципралекс и никакъв бензодиазепин. М/у временно правихме пълен профилактичен + щитовидна – вс. наред. На седмия ден от лечението започна гаденето, световъртежа, силни атаки. Добре че съквартиранта ми има ксанакс 0.5 та се спасявах с половин или 1 хапче. Посетих отново личната…. Обясних как се чувствам … Тя обаче ми изписа още един антидепресант – тритико 1/3та вечер. Самонадеяно реших да не го вземам защотото съм сигурен че ципралекса сам по себе си ми варши чудесна работа. Днес е 12ти ден. 11 часа сутринта а вече имах 2 силни атаки от които се спасявам със ксанкс едната в 4 сутринта другара преди час. Гаденето е почти постоянно… Напрежението също, дразнене от светлина, днес започнаха и леки болки в ставите – общо взето всички странични ефекти от лекарството а вчера примерно бях доста по добре, докато оня ден по зле – няма никаква закономерност в състоянието ми. Психиятрите тук са заети с месеци напред и не записват часове. Званях и писах на психиятърката която ме лекуваше в България – тя е доста зает човек и понеже консултацията трябва да се проведе по телефона и плащането би било малко трудно усетих нежелание да помогне. Незная какво да правя – до сега страничните ефекти от ципралекса не са се проявявали толкова силно при мен и лекарството е действало безотказано. Сега се чувствам изклучително зле 12ти ден…. дали не трябва да намаля дозата?? Личната лекарка каза в много много краен случай да посягъм към ксанакса а се получава така че при мен всеки ден има краен случай и примерно за последните 12 дни съм изпил 6-7 хапчета от 0.5 мл. Останали са ми 16 хапчета по 0,5 – дали да не вземам половин хапче сутрин обед и вечер за да стане прехода по безболезнен? Нали не би трябвало за такъв кратък период на такива дози да настъпи пристрастяване?
Благодаря предварително
@Иво: 12 дни определено са твърде кратък период за да се пристрастите към Ксанакс, дори ако го пиете по няколко пъти на ден. В типичния случай можете да карате на доза от 0.5 до 1 хапче на ден поне 2-3 месеца, преди да се развият и най-първи белези на пристрастяване.
Здравейте,
Имам паническо разстройство(бях се изследвал едва ли не целия, за да ме пратят накрая на психиатър) от 15 години и съм редувал прием в началото на Анафранил (клоназепам), от който се повилиях чудесно. След това го спрях, но след 5 месеца се върна всичко и се наложи да го започна отново (тогава още нямаше SSRI, на пазара най-често имаше Амитриптилин и Анафранил). Вместо Анафранил, психиатърката ми предписа Амитриптилин, от който не се повлиях толкова добре и впоследствие след поредния опит за спиране (постепено) и след връщане на симптоматиката след 5-6 месеца на липса на прием на антидепресант се наложи да прибегна отново към Анафранил и го пиех вече постоянно, но този път заедно с Ривотрил вечер (половин таблетка от 2mg).
Разбира се, привикнах към Ривотрила, защото никой тогава не ми разясни, че към бензодиазепините се пристрстява човек като към хероин, но имам много добра поносимост, защото вече 10 години не съм увеличавал дозата на прием, дори я намалих с 1/4. Анафранилът ми го смениха с Ципралекс (есциталопрам), защото бил от новото поколение и с по-малко странични ефекти.
Това е общо взето анамнезата на заболяването ми. Въпросът ми е следния:
Още от Анафранил, но и от Ципралекс получих сексуална дисфункция, която се изразява в трудно достигане на еякулация. Еректилна дисфункция нямам все още, защото спортувам доста активно.
Чудя се дали не е по-уместно да премина на Коаксил, който от своя страна има обратно действие – SSRE и може би няма тези смущаващи всеки мъж странични нежелани действия?
Благодаря предварително!
@Йордан: Би могло да пробвате да преминете на Коаксил, но задължително под наблюдението на лекар. Причината е, че при някои причини на паническо разстройство Коаксил може да успокои нещата, но при други може дори да ги засили. Експериментът си струва, но задължително след консултация с лекаря ви и под непрекъснато негово наблюдение.
Здравейте Григор,бих искала да попитам колко дълго протича процеса на СПИРАНЕ? Аз съм на Есцитил 10мг. и пия по половин на ден (5мг.) пия го вече 1 месец.Бих искала да знам г/д колко месеци са нужни за спирането на този препарат.Много Ви благодаря 🙂
@simona: Като начало се уверете, че сте в състояние да спрете препарата. Ако не сте излекувани докрай, със спирането му болестта ще се върне.
След това за всеки случай изчакайте поне още месец преди следващото намаляване. След него намалете на четвъртинка и изкарайте така отново поне 2 месеца. След това търсете начин да делите на осминки (дори ако не са перфектно точни по размер) и така пак два месеца. Чак след това можете да мислите за спиране. На ваше място аз и тогава бих вземал още 2 месеца по осминка през ден, преди да ги спра.
Григор благодаря Ви. То това със спирането бил сложн и дълъг процес :/ А как човек може да е сигорен че е излекуван ? По приницп ги пия по дулго време от това което ми е предписал психото. И кога болеста се връща? Искрено Ви благодаря.
@simona: Това трябва да го прецени лекарят ви. А болестта се връща, ако не сте излекувани добре, според каква е болестта.
Консултирайте се с вашия лекар. Той познава състоянието ви и вас несравнимо по-добре от мен. Ще е изключително странно да мога да ви дам толкова добър съвет, колкото може той.
Моят лекар въобще не ми знае състоянието и пет пари не дава за него 🙂
@Eli: Лошото е, че и аз също въобще не го знам. А лекуването иска знаене. Иначе всички добри намерения и загриженост могат да ви доразболеят още повече.
Zdraveite, piq Deanksit ot 6 m po 2hap4eta na den- za trevojnost, pani4esko rastroistvo i moje bi leka forma na depresiq spored psihiatara- 4uvstvam se dobre, nqmam fizi4eski simptomi, osven natrap4ivi misli koito mi se poqviha kato po4nah priema na deanksita- nqkakav iracionalen strah 4e moga da se hvarlq ot visoko nqkade koito me izma4va- moje bi razvih i OKR v posledstvie-za6toto realno izpitvam ujas 6tom si pomislq za tova. Ta kakvo mislite, redno li e da spiram deankista i ako da kak da bade shemata na spirane i moga li da go zamenq s kombinaciq ot Sedatif i Dormiplant!
Ppredvaritelno blagodarq!
@maria: Това трябва да го прецени вашият лекар. Да искате такъв съвет от мен е все едно да искате съвет как да си ремонтирате колата от човек, който нито я е виждал някога, нито знае за нея каквото и да било.
Здравейте, исках да споделя и моя проблем, всичко започна от преди 2 години имах оплаквания като страхове от болести до такава степен, че започна стягане на главата безсъние и треперене на цялото тяло.От тогава пих анафранил и всичко беше наред, но изведнъж получих такъв прилив на енергия, че спряхме всичко от преди 2-3 седмица, преминах през всякакви симптоми , но възбудата не преминаваше. Сега пия ” Депакин хромо” за да можем да увладеем възбудата. Много ме е страх, при най-малкия проблем изпитвам силен страх и започвам да треперя цялата, че всичко започва отначало. Бих искала да чуя и вашето мнение.Благодаря предварително:)
Здравейте Григор,радвам се че давате така лесна за разбиране информация. Накратко и за моят случай. Аз съм супер активен и весел човек.Така-един ден обаче ми стана много лошо от нищото,закусих и пих кафе и след час вече бях в бърза помощ.Световъртежи,ниско кръвно(по принцип е такова),треперене на тялото ми и внезапно спиране на апетит.То този момент никога не съм имала т.нар панически атаки или агорафобия,но лекарят ми изписа Тритико,пих го месец,после го сменихме с Ксетанор.Та мисълта ми е,че рледи да почна с АД-те ми беше много лошо да,но след 3-4 ден на прием взеха да ми се появяват тези странни усещания на страх,паника,агорафобия и т.н,сега ми изчезнаха,възможно ли е да е от лекарствата?
@ива: Боя се, че без наистина сериозен преглед и разговор ще е малко безотговорно да поставям диагноза. От описаното дотук предполагам един кръг от пет-шест неща, но е напълно възможно да се окаже, че греша – затова не ги изреждам открито.
@Гери: Възможно е както да е от лекарствата, така и да е от нещо друго. От толкова кратко описание просто няма как да направя преценка. 🙁
Нищо напиши ми твоите предположения,към този момент се чувствам ок,ходя си навсякъде и съм си както преди.Е имам световъртежи и някаква аритмия на сърцето,но и това ще отмине надявам се.Пия Ксетанор по четвъртинка вечер и Ксанакс по половин ,но само при нужда.Просто когато ми стана за първи път зле ми прилоша,изтръпнаха ми левите крайници и ми се разтрепери тялото и вече нямах никакъв апетит.Отидох на лекар и ми изписаха тези АД без никакви други изследвания,без нищо.И от както взех да ги пия се появиха тези страхове,агорафобии и разни други състояния,просто нямам думи.Дори и лекарят не ми каза ,че имам ПР аз сама почетох и за ПА и за агорафобията и ми съвпаднаха симптомите,знам ли
Според мен съм си имала честа нервна криза,трябваше да ми бият някакво успокоително и всичко щеше да е наред.
@Гери: Нямам предположения – нямам как да ги имам от толкова кратко описание. А дори описанието да стане по-дълго, без наистина добър преглед ще е абсолютно мечешка услуга да предлагам възможности. Много искам да ти помогна, но да го направя по този начин ще е не помощ, а вредене.
Благодаря ти все пак 🙂
Zdraveite Grigor!Piq Seroxat veche 5 godini kato prez tozi period imashe povishavane i namalqna na dozata,no ot 1 g sam na 20mg. i ne sam imala nikakvi problemi slava Bogo,no ot 2 dena ne sam si pila tabletkata(prosto q zabravqm).Dnes otnovo q izpih,no mi se struva,che imam neshto kato viene na svqt i nestabilnost,Sqkash pri promqna v posokata na pogleda mi i mi se zaviva svqt.Tova predpolagam,che e ot otnemaneto na dozata.Kajete mi kak da postapq i kak da namalq bezopasno Seroksata ako e vazmojno?
@Ianica: Напълно е възможно да намалите и спрете Сероксата безопасно. Всичко, което е нужно за целта, е първо да оздравеете и да нямате нужда от него. А начинът това да стане най-често е да си го пиете съвестно.
Здравейте, от месец и половина пия ципралекс. Изписаха ми го, защото две години ходя по кардиолози с болки в гърдите, изтръпване на ръце и т.н. Имам промени по кардиограмите и велотеста. Изпратиха ме на коронарография и тя показа чисти артерии. Питането ми е кога трябва евентуално да ги тушира тези проблеми ципралекса? До сега не трябваше ли да е подействал? Невроложката каза да имам търпение, но мен ме е страх, че изпускам нещо и не съм много убедена, че съм за това лечение. Благодаря предварително!
@Jess: Много бих искал да ви дам добър отговор, но за вашия проблем е нужно лекарят да знае историята на заболяването и лечението наистина добре, и да направи наистина добър преглед, преди да прави преценки. Аз не зная тези неща – да ви отговоря би значело да ви лъжа в очите, че заставам зад думите си. Не смея да го направя.
Благодаря Ви за отговора, такъв очаквах да бъде. Просто никой не ми дава еднозначен отговор какво ми е и ми е много трудно. Когато човек знае с какво се бори е по-лесно. Весели празници Ви желая!
@Jess: Нееднозначен въпрос просто няма как да получи еднозначен отговор – поне не от някой, който не е мошеник. Весели празници!
Здравейте Григор. Бих искала да споделя и моят проблем,с надежда да ми помогнете.От три месеца се опитвам да спря Есцитилопрам, като пия по половинка на ден.От начало всичко беше ок, нямах никакви проблеми и притеснения. Обаче преди около седмица полочих някакъв пристап на паника. който отмина след време. На другия ден се повтори пристъпа,и естествено прочетох в нета и видях че става въпрос за паническо разтройство. Поне от това което прочетох и симпромите са същите, просто нз какво да правя. Да продължа ли с половинка на ден или да увелича дозата си. Тези пристъпи започнаха да стават все по – чести вечер предимно с трудно заспиване, треперене , сухота в устата, напрегнатост, безпокойство и т.н. Не искам да прекарам такива хубави празници в такива пристъпи.Моля помогнете.
Поздрави Симона
@simona: Моят съвет е да се опитате за известно време да се върнете на изходната доза. Ако до около седмица пристъпите и симптомите изчезнат, е вероятно състоянието ви засега да не е толкова добре закрепено, че да можете да намалявате лекарството. Ако обаче и тогава не изчезнат, се консултирайте с лекаря си.
Здравейте. Поздравления за форума. Все по често срещам познати с ПА. Аз лично получих първите пристъпи още на 26 години (преди 16 години). Лекувах се една година не помня с какъв антидепресант, и после го спрях. През тези години съм нямал проблеми и не съм пил нищо. Преди две, три години се почувствах отново с познатите симптоми и по съвет на моята добра приятелка от Варна д-р Крумова, която е психиатър започнах по едно Есцитилче от 10мг дневно и за 10дни по един транксен. Спрях транксена и останах на Есцитила и тогава получих първия проблем с това че при секс не мога лесно да стигна до еякулация. Това беше временно и изчезна. После постепенно спрях Есцитила и близо година, две нямах проблем. Преди година обаче (сега съм на 43) започнах да получавам пристъпи основно докато спортувам. Сърцебиене, задъхване и т.н. Една вечер получих пристъп през нощта и паниката беше такава че викахме Бърза Помощ. Естествено човека ми направи кардиограма и ми измери кръвното и каза, че няма проблем. Направих си изследвания и освен глюкоза и холестерол на горната граница всичко е ОК. След консулта д-р Крумова започнах пак с Есцитил. Пия го от около 4 месеца по една таблетка от 10мг вечер. Чувствам се нормално и не мога да кажа че от време на време аха да имам пристъп но се научих да ги овладявам. Проблема с трудната еялулация обаче се върна. Имам макар и намалено желание за секс, имам ерекция, но когато започна нещата спадат и нищо не се получава. Доста е притеснително за мен като се има в предвид че винаги съм бил хипер сексуален и дори съм имал проблем със задържането. Естествено ще се консултирам с докторката си но мосля че ще бъде полезно за мен, а и за многобройната аудитория да прочетем вашето мнение и съвет.
@Янис: За съжаление доста антидепресанти имат този ефект. (При някои хора е такъв. При други не се достига лесно до еякулация, но нещата не спадат – така че ефектът в крайна сметка е положителен. 🙂 ) За съжаление, просто не зная какво да предложа в такъв случай. Не съм ровил подробно точно този аспект на нещата, така че не се чувствам компетентен да дам съвет.
Здравей отново, бях писала по нагоре,че изпаднах в депресия с ПР, пих около две години анафранил и ривотрил и изведнъж почувствах много голяма прилив на енергияя, лекарката ми каза да спря всичко и да започна депакин хроно, но ето след 1 месец всичко започна да се завръща, лекарката каза да връщам анти депресанта и да махам депакина. Отидох при друг психиатър, каза, че съм направила втори епизод и да пия антидепресанта с депакина, вече незнам какво и кого да слушам, само знам че се отчаях , че завинаги ще съм на хапчета. Моляте посъветвай ме нещо.Благодаря предварително:)
@lorenciq: Проблемът очевидно не е от най-простите – би било абсолютно безотговорно да давам съвети за него, без да зная историята на нещата идеално и да съм правил поне един-два прегледа с течение на времето. Така че говоретеза това с лекари, които ви познават добре. Даването на акъл с лека ръка винаги е лесно, но произвежда резултати, каквито не бихте искали на свой гръб.
Да предполагам, че не е лесен, засега съм стабилизирана с есцитил и ривотрил, но проблема ми е дали да приемем и депакина.Определено загубих доверие в моя лекар, защото всичко може и да е от рязкото спиране на АД, просто се притеснявам, че навсякъде пише да не се съчетава депакин с АД?
@lorenciq: Горещо ви съветвам да не четете прекалено много Интернет. Иначе рискувате да умрете от печатна грешка.
Grigor,umestno li e da se pie Seroksat 10mg i s nego Neoleksan?
@Ianica: Не зная дали ще има полезен ефект, но не очаквам да има вреден.
Здравейте, от 3 години се лекувам с Деанксит (1 година бях на Флоанксол)-веднъж дневно. Проблема при мен е, че ако не го пия имам страхотни главоболия ,болки по цялото тяло, тремори, изтръпвания и др. физически неразположения-проблемите са ми изцяло и само откъм физически симптоми (които се отключиха преди 3 години).Точна диагноза така и не ми е поставена. Опитвах се да го спра 3 пъти досега деанксита -ефект никакъв-след 1,2 месеца всички болки с появяват отново.Последно спрях ноември месец деанксита , т.к искам да забременея ,пробвам до момента с хомеопатия-но ефект нулев,нещата отново много се влошиха.Та въпроса ми е съществуват ли според вас заместители на невролептиците ,с които човек може да изкара бремеността си ,или не съществуват такива и да не се надявам, да започна отново с деанксита и да не мисля повече за забременяване???
@Поли: Не съм добър специалист по фармакология на невролептиците – рискувам да ви подведа. Бих препоръчал да се консултирате с опитен психиатър, примерно тези от Медицинска академия или „Свети Наум“ – те могат както да преценят с какво можете да замените деанксита, така и дали можете без него или с някаква замяна да се стабилизирате достатъчно, за да забременеете.
Моят съвет е – не се предавайте, в никакъв случай! Търсите ли достатъчно упорито начин хем да се чувствате приемливо, хем да забременеете, ще го намерите. Успех! 🙂
Здравеите на вси4ки. и аз сам от многото на антидепресанти. Искам да попитам Григор за Флоанксол .как се спира. МОЯ доктор ми исписа преди 6 месеца ЕСЦИТАЛОПРАМ сега сам на 15 мг и Флоанксол.паржо флоанксола го взимах 3 по половинака от 5 мг.Нодоктора ми исписа схема в рамките на 3 седмици да го спра .И вапроса ми е не е ли много кас този срок защото сутрин осебено по4ваха едни натрапливи лоши мисли обилно потене разстроисво. 2 пати правих опит да го спра но не мога. помогни ми.
@Николаи: Докторът ви знае за вас много повече от мен – би било смешно аз да преценявам дали схемата му е правилна конкретно за вас. За повечето хора три седмици са достатъчен срок за спиране на Флуанксол (пише се с „у“ – да не се отровите от правописна грешка!), при типичните оплаквания, за които го дават. За съжаление при психофармаката реакциите са индивидуални, и разликите им могат да са много големи. Затова не се наемам да преценя дали при вас тази схема е подходяща.
Здравейте, Григор,
От 15 години съм с ПР, а от 10 съм на Ривотрил и антидепресант. От 5 месеца паралелно намалявам Ривотрила и провеждам психотерапия. През времето от началото на намаляване на Ривотрил имаше няколко леки симптома на ПР, но от вчера се завърнаха всички симптоми. Имам два въпроса, ако имате възможност да ми отговорите ще съм изключително благодарна. 1. Типично ли е това състояние за намаляване на Ривотрил? Още не съм го спряла и съдейки по усещанията, които се появиха не ми се мисли как ще се чувствам. 2. Влияе ли Ривотрил по време на бременност, независимо дали на майката или бебето?
@Миа: Ако Ривотрилът се намалява правилно (ще рече съобразено с пациента – при различните хора е много различно), и ако състоянието на пациента позволява той да бъде намален, симптомите не би трябвало да се завръщат трайно и с пълна сила. И уви, Ривотрил влияе на бебето по време на бременност. (И на майката, а също и извън нея – иначе нямаше да го пиете, нали?)
Благодаря Ви за бързия и точен отговор. Желая Ви здраве и позитивни емоции.
Здравейте, пих в продължение на почти две години сероксат,като от месеци бях на половин таблетка. Намалих го на четвъртинка и преди повече от месец го спрях. Сега се чувствам зле, не намирам смисъл в нищо, често си сменям настроението, отпаднало ми е, избухвам. Още като го спрях се чувствах зле,но си мислех, че ще мине. Ще отмине ли това или трябва пак да започна да пия лекарството и каква доза?
@name: Това може да ви го каже лекарят ви. Той има нужната информация – например за какъв здравословен проблем сте го вземали, като начало.
Здравейте,Григор!
На 48 години съм и от няколко години се чуствам зле емоционално и физически.В началото пробвах с лексотан,ксанакс,транксен и други докато не получих ПА .По препоръка на невролог пих Есобел 6 месеца сутрин по 1 т. от 10мг. и спирането му беше около 1 месец по полвин таблетка.От 10 дни го спрях и вече се чуствам ужасно-световъртеж,постоянна умора ,плачливост, липса на концентрация и оглупяване.Да започна ли пак по 1 или половин таблетка ?Може ли да се приема едновременно с лексотан или неуролакс?
@АНЕТА: Неврологът, който ви го е предписал, знае за вашето заболяване много повече от мен – разумно е да попитате него.
Здравейте!
Пия в момента много лекарства-Трилептал-3.300мг.,Ксанакс-2.0.5мг. и Небиволол-0.5мг.Преди време психолог ми изписа Алвоцитал,поради психическа умора.В момента се чувствам по същия начин-не спирам да мисля за проблемите на работното място.Като се прибера вкъщи не мога да изключвам от станалото на работа.Изморена съм,заспивам рано и се събуждам много рано- в 2,3 или 4ч. нощем.През деня ми е много изморено.
Въпросът ми е мога ли да приемам Алвоцитал 10 мг. заедно с Ксанакс 0.5 мг. и при каква дозировка?Или кое от двете лекарства ще е по-ефикасно за състоянието ми?
Може да ми пишете на имейла,ако ви е по-удобно.
Благодаря предварително!
@Цецка: Уви, няма какво да ви напиша на имейла. Би било изключително безотговорно да ви давам лекарства, без да зная дори от какво всъщност сте болни. Съветът ми е да се обърнете към психолога, който ви е изписал Алвоцитал – той с гаранция знае за вас много повече от мен.
Благодаря!
Здравейте Григор,
Поздравления за блога и благодарност за това, че обяснявате нещата по разбираем и човешки начин! Аз лично намерих отговори на много от въпросите си в статията и във форума, а това нямаше да е много лесно в лекарския кабинет.
Имам такъв въпрос – бихте ли ми отговорили лично ако ви пратя историята на моето заболяване? Става дума за три печатни страници текст. Опитвам се да съм подреден човек и си водя бележки откакто имам проблеми. Целта разбира се е да бъде изяснен проблема и съответно вярното лечение.
А за вашата аудитория и за да има полза за хора със сходни проблеми ще опиша моя проблем съвсем накратко:
На 50 години съм и досега не съм имал особени здравословни проблеми. Сравнително активна, творческа и позитивна личност, но интроверт. През последните четири години (един-два пъти годишно) получавам болка в областта на сърцето, силна, пристягаща, усеща се и стягане в областта на долната челюст; съпроводена е с чувство на страх от настъпваща смърт; появява се внезапно, без видима причина и изчезва без последствия след 2 до 5 минути. Пулсът остава нормален. При физически натоварвания болката не се появява. Понякога в същата област има усещане за напрежение, нещо средно между повишено налягане и слаба болка. Ходих на различни прегледи – кардиолог, гастроентеролог, без резултат.
През август 2013 г. получих две силни кризи в рамките на няколко часа и след консултация с психиатър се сдобих с диагноза Паническо разстройство. Оттогава е и лечението – първите три месеца Есцитил 10 мг – един път дневно по една таблетка, сутрин. Едновременно с това – лек сутрешен комплекс йога, повече банани, черен шоколад, движение и позитивизъм. След свикването с лекарството през първия месец се почувствах много добре и на контролния преглед след третия месец по мое настояване и със колебателното съгласие на лекаря намалих на половин таблетка сутрин. Междувременно си изследвах нивото на серотонина в Бодимед – резултатът от Labor Limbach, Heidelberg Germany е 99 (реф. обл. 80-292).
Резултатът досега – без сериозни кризи и с няколко слаби наченки на безпокойство, сравнително лесно преодоляни от мен. През последният месец обаче все по-често изпитвам усещане за стягане в гърдите (не онази силна болка, а като при грип) или неразположение в областта на стомаха и корема, основно сутрин или вечер. Почти съм убеден, че сбърках с ранното намаляване на лекарството, особено заради зимния сезон и сега се чудя дали това са симптомите на ПР или са страничните ефекти на Есцитила. Иначе още от самото начало на приема на Есцитил минах през повечето му описани в листовката странични ефекти – главоболие, леко гадене, спад на сексуалното желание (последното и досега е така) и т.н. Скоро ми предстои нова среща с психиатъра и никак не ми се иска да се върна към по-висока доза или пък да получа ново лекарство и всичко отначало. Интересувам се вие какво мислите, кое е правилното лечение за мен.
Благодаря предварително!
@Свилен: Есцитилът е есциталопрам – доста стандартен SSRI препарат, използван предимно срещу депресия и паническо разстройство. Това, което описвате, няма как да са страничните му ефекти. Колко време сте го вземали по само половин таблетка сутрин? Ако е повече от 2 месеца, според мен е необходимо да разговаряте с психиатъра си.
Правилното лечение за вас е дозата, която ви помага да се чувствате добре и да преодолеете болестта. Каквато и да е. Ако имате нужда от по-висока доза, да се плашите от нея значи да се плашите от здравето си. Не го правете.
Григор, благодаря за отговора!
Пия Есцитил по половин таблетка сутрин от три месеца и половина, като се надявах през летния сезон да започна с постепенното му спиране. Следващата седмица имам среща с психиатъра ми, която той ми определи през декември 2013, на нея ще обсъдим състоянието ми.
Всъщност притесняват ме единствено страничните ефекти на което и да е лекарство в дългосрочен план, все пак тялото е една добре балансирана система и всяка дълготрайна външна намеса според мен няма как да е без последствия. Имам предвид, че ако излекуваш едно за сметка на друго…
Още един въпрос – има ли смисъл да си правя периодично нивото на серотонина или това не е показателно?
@Свилен: Намеси без последствия наистина няма. Но когато последствията са далеч по-малки, или пък по-приемливи от резултатите, си струват. При лекарствата почти винаги е така. С психофармаката въпросът е мъничко по-спорен, защото към нея реакциите на различните хора са доста различни – примерно при едно и също лекарство и доза обикновено 20% от пациентите се повлияват отлично, 60% прилично и 20% недостатъчно или дори никак. При различните лекарства тези проценти могат да са различни. Същото е със страничните ефекти – при някои пациенти те са едни, а при други – други, при някои пациенти са слаби или дори липсват, при други могат да са и по-силни от лечебния ефект.
SSRI препаратите имат славата на пословично трудни за спиране. Истината е, че при някои пациенти са лесни, а при други – трудни. При значителен процент от тези пациенти, при които спирането е трудно, причината не е в лекарството, а в болестта, която се повлиява от него само симптоматично. (Повечето т.нар. психични заболявания всъщност са „конгломерати“ от голям брой различни заболявания със сходни прояви, но различни механизми. Например паническото разстройство може да се дължи на много различни неща, и често е трудно или дори невъзможно да се разбере на кое точно е в конкретния случай. При някои от тях излекуването е лесно и трайно, при други – не толкова, и т.н. Затова и, уви, няма сигурна формула как точно ще протече лечението и какво, колко и за колко време е нужно, за да се постигне траен ефект.)
Ако нивото на серотонина го определяте в кръвта, на практика няма смисъл. А да го определяте периодично в ликвора не си струва – опасността да прихванете някоя инфекция, дори при перфектна работа на лекарите, надвишава ползата при вас. Моят съвет е да си спестите този разход, освен ако лекарят ви не прецени, че информацията му е нужна за нещо – тогава го правете.
Григор, благодаря за отговора и съвета! Де да бяха всички лекари отзивчиви и съпричастни към проблемите на другите като вас!…
Ще продължа да правя необходимото за да оздравея напълно и ще следя блога ви, а ако ми се наложи, пак ще питам 🙂
Желая ви здраве и късмет!
Здравейте Григор, пия ципралекс за пр и тревожност. И от много четене по форумите се притесних дали не натоварвам черния дроб. Пуснах си кръвни изследвания, всичко е в норма освен урея под долна граница – 1.8 (2.6 рг). Та питането ми е това притеснително ли е или е от лекарството. Много ще съм благодарна ако успокоите хипохондричните ми мисли 🙂 Предварително благодаря за отговора.
@Jess: Не ми е известна каквато и да е връзка между ципралекса и нивото на уреята. А дори ако той увреждаше нещо (примерно бъбреците, за да е променена уреята), трябваше тя да се повиши, а не да се понижи. Така че не се безпокойте – всичко е наред. 🙂
Благодаря 🙂 притеснението ми беше за черния дроб. От много четене в нета така се получава.
Здравейте, Григор! Ако бях Ви намерила преди … 15 години например..:) Но всичко май си идва, когато му е времето. (Сега съм на 37) Винаги съм знаела, че нещата ще се развият в правилната посока и ще се намерят хора, които да дават компетентни отговори, написани човешки. Благодаря!
При мен докторите и психиатрите вече “си свършиха работата”. Резултатът е 15 години на ривотрил – по 1мг (понякога и по 2) на ден и анафранил – по 10мг на ден (в момента) с уговорката, че така ще съм до края на живота си. Не го приех сериозно, но…Дори нямам свястна диагноза. “Нерви” било и преумора. И лек и прекрасен живот :). Както и да е. Тези лекарства ме държат на крака. Наистина в някакъв момент ми спасиха живота-сигурна съм. Но сега вече ми пречат. Имах страхотна памет, винаги съм била доста умна :)…а сега ми е много трудно. С усилия се концентрирам и запомням…просто защото ми е отпуснато и сънено (и апатично и безразлично). Знам, че писмото ми е безумно разхвърляно и малко неразбираемо, но…няколкото писма, които съм писала до лекари за помощ винаги са ми изглеждали като противно оплакване. Иска ми се да ми кажете, че има начин да се справя. Знам, че мога без тези лекарства и трябва да ги спра. Дори няколко думи от точния човек биха помогнали според мен..Пак благодаря!
@Светла: Задължително можете да се справите – въпросът е единствено дали с или без лекарства. Ако можете без тях, чудесно – спрете ги. Ако не можете, това не е по-голяма беда от факта, че не можете да не се храните и да не дишате.
Основната част от замайването идва от Ривотрила – Анафранил при повечето хора няма силен ефект в тази насока. Консултирайте се с психиатър, който ви познава, за възможността да намалите и спрете Ривотрила, дори ако е за сметка на временно увеличение на Анафранила. Дали това е възможно може да ви каже единствено лекар, който ви познава добре, да се пробвам аз би било нахална безотговорност. Ако се окаже, че можете без Ривотрил, изкарайте така поне 6 месеца, по възможност дори година, преди да мислите да опитате намаляване на Анафранил (отново задължително след консултация с лекар, който ви познава добре!). В тези неща който бърза, стига късно, а често и никога – бъдете търпеливи. По един или друг начин, можете да намерите как да живеете щастливо.
Здравей Григор имам нужда от малко помощ, за последните месеци смених толкова много психиатри и никой не ми помага, пих 2 години анафранил и псих. го спря рязко, сега съм на есцетил от 10 мг и депакин , но имам страшно главоболие в лявото слепоочие, сложиха ми последна диагноза тревожно разтройство и ми изписаха сероксат и атаракс, чувствах се ужасно , сега се чудя дали пак да се върна към анафранила, той много добре ми действаше. Какво е твоето мнение???
@lorenciq: Мнението ми е че би било абсолютно безотговорно да дам някакъв съвет на базата на само това описание. Мисля, че трябва да говорите с психиатъра, който ви е спрял анафранила.
Благодаря за светкавичния отговор! За съжаление няма психиатър, който ме познава по-добре от Вас :). Преди десетина години последният просто ми каза: “Няма смисъл да се разхождаш постоянно до мен, просто личната лекарка ще ти изписва ривотрила!”…Мдаа..Но последното Ви изречение е това, което ме стресна. “По един или друг начин….”….е, не мога да го намеря този начин! Това е големия проблем. Някъде пишеше, че в мозъците на хората е заложено дали ще могат да са щастливи или не. И някои просто “изтегляли късата клечка” :). Май съм от късметлиите (тъжен опит да се пошегувам). Благодаря Ви!
@Светла: Не, не е заложено в мозъците на хората. За някои е по-лесно да бъдат щастливи, за някои – по-трудно, но всеки може да бъде. Търсете вашия начин упорито и ще го намерите. 🙂
Здравейте Григор! Впечатлена съм от подкрепата, която оказвате на страдащите! Много бих искала да чуя вашето мнение – майка ми /80г/ преди седем години /декември/ беше изпаднала в депресия.След 3.месечно лечение с една таблетка стимулотон 50 се оправи.Една година след това лекаря намали дозата на половина и препоръча да не се спира . И така. с половн таблетка всеки ден до този януари, когато отново депресията я “притисна”. Сега майка ми си увеличи дозата на цяла таблетка – вече месец, но все още няма подобрение. Как мислите Вие -дали ще помогне сега стимулотона или организмът е станал резистентен към него след толкова дълго приемане? Дали да изчака още два месеца или да не чака и да се обърне към лекар?
@emas: Няма как да дам компетентен съвет по само толкова информация. На първо време бих посъветвал да изчакате още половин месец, и ако няма подобрение да се обърнете към лекар. За почти всички депресии месец и половина адекватно лечение е достатъчно, за да дадат повлияване.
Благодаря Ви много за бързия отговор! Здраве и късмет!
Здравейте, Григор! Страдам от рецидивиращо депресивно разстройство. От два-три месеца отново съм в депресия и един месец пих Валдоксан, но без никакъв ефект. Питам се дали да го продължа или да го сменя с Ефектин, който ме е измъквал от най-тежката ми депресия. Страхувам се обаче, че ще ми е трудно със спирането му или евентуално, ако ми се наложи да го спра рязко.
Благодаря предварително за отговора!