Спиране на SSRI
SSRI е популярно във фармакологията съкращение, което се разшифрова като “Selective Serotonine Reuptake Inhibitor:”. Става дума за клас лекарства срещу депресия, които са много широко използвани напоследък. (Твърди се, че на езика на психиатрите “сероксат” означавало “добър ден”… 
) Сродни на тях са така наречените SNRI (Serotonine-Norepinephrine Reuptake Inhibitors), които имат на практика същите предимства и недостатъци, и често се използват, когато SSRI нямат ефект, или дори като първа линия на лечение. За удобство, разглеждам тези две групи тук заедно; ако нещо е специфично за SNRI, пояснявам това специално.
Причините да са така обичани от психиатрите за лечение на депресивни заболявания и синдроми са няколко. Като начало, SSRI препаратите са почти толкова ефективни, колкото и класическите антидепресанти от типа на кломипрамина (най-популярното му търговско име е Анафранил), но имат далеч по-малко странични ефекти. В добавка, производителите на основни SSRI препарати са хвърлили милиарди в рекламата им, и други милиарди в, хм, бизнес-стратегии за продажбата им. Най-сетне, те са просто… модерни. (Колкото и да е тъжно, и в лекарствената терапия си има моди. Което е следствие от очевадния факт, че и най-добрите и знаещи лекари продължават да са и човешки същества.)
Може би най-големият нежелан ефект на SSRI препаратите е трудното им спиране. Доста мои познати са се сблъсквали с него. Затова ми се иска да разкажа тук за тях подробно и колкото мога непредубедено, и да спомена известните ми проверени и доказали се техники за спирането на тези препарати.
Внимание! Това, че знаете как да спрете препарата без адски мъчения, не означава, че непременно трябва да го спрете! Милиони болни са излекувани от страданието си, или пък водят поносим живот благодарение на тези лекарства. Те не са наркотици или отрова. Имат си нежеланите ефекти, точно както всяко друго лекарство. И спирането им без уверено потвърдена от лекар необходимост, или липса на необходимост от продължаването им, е точно толкова безсмислено, а може би и рисковано, колкото спирането на антибиотик или лекарство за сърце. Описаното тук служи да ви помогне да спрете лекарството, понеже лекарят ви е казал да го спрете, а не понеже вие сте си решили!
Механизъм на действие на SSRI препаратите.
Депресията е едно от големите психиатрични заболявания. И както и всички те, всъщност тя е едно общо наименование за десетки, може би дори стотици или хиляди различни страдания, обединени под обща шапка заради сходството на симптомите, и донякъде на лечението. В нея се включват и класическата ендогенна депресия (сама или редуваща се с мания), и естествените депресивни изживявания заради тежки житейски проблеми, и какво ли не още.
На биохимично ниво депресията като правило се отличава с променен баланс на невротрансмитерите, “неврохормоните” в мозъка. Нарушава се балансът между ацетилхолина (обикновено понижен) и адреналиновата група хормони (най-често повишени, и то основно адреналинът). Лекарствената терапия при депресия цели да подпомогне възстановяването на този баланс.
Начините за възстановяването му са много (мозъкът е слоооожен ). Прекият, доставяне на повече ацетилхолин, за съжаление не е възможен – засега нямаме толкова фини и избирателни ацетилхолинови медиатори. Затова обикновено се използва засилване на производството му чрез повлияване на управлението някъде нагоре по командната верига. Има няколко известни и удобни пункта, където то може да бъде повлияно. Засега се справяме най-успешно и с най-малко странични ефекти в един от тях – повлияването на баланса на серотонина.
Класическите антидепресанти повлияват мозъчната дейност на доста места. Някои от тях са полезни срещу депресията (така например почти всички класически антидепресанти повлияват и баланса на серотонина), други – не, трети водят до неприятни странични ефекти. SSRI препаратите повлияват (почти) само баланса на серотонина, и затова страничните им ефекти са много по-малко. (Затова обаче са и мъничко по-слаби от класическите антидепресанти, и по-висок процент от пациентите не се повлияват от тях – очевидно действието на някои други места също помага срещу депресията). SNRI препаратите освен баланса на серотонина повлияват и този на норадреналина, ключов при депресия хормон от адреналиновата група – така те действат срещу депресията на две места едновременно; те имат добър ефект върху много по-висок процент пациенти, отколкото чистите SSRI.
Механизмът на действие на тези препарати е повлияването на риъптейка (обратното всмукване) на неврохормона в синаптичната празнина. Казано на български, това ще рече следното (и е полезно да го знае човек, за да разбере някои особености в действието на препаратите):
Единственият начин два неврона да си предадат сигнал е чрез т.нар. синапси. Синапсът е място, където двата неврона почти се допират, нещо като “вендуза” между тях. По ръба тя е затворена, а отвътре има кухинка, тясна като цепка. Импулсът се предава, като предаващият неврон отделя в цепката неврохормон (специфичен за всеки неврон; има над 100 различни неврохормона; различните неврохормони играят в мозъка различни роли; много често на различни места в мозъка един и същи неврохормон играе различна, понякога противоположна роля). Хормонът преминава цепката и се свързва към рецептори върху приемащия неврон, и така го възбужда. Рапорт даден – рапорт приет!
Синаптичната цепнатина постоянно се почиства от неврохормона – иначе той ще си стои там завинаги, и приемащият неврон ще бъде постоянно възбуден. Почистването става по два начина: разграждане и обратно всмукване. Разграждането се извършва от специални ензими, които са в кухината, и химически разпадат неврохормона на съставните му части. Обратното всмукване се извършва от стената на предаващия неврон: след като впръска неврохормон в цепнатината, невронът моментално започва да си го изсмуква обратно. Така хем помага на разграждането да освободи синапса, хем си спестява от труда да произвежда неврохормон наново. (Съставните части на разградения неврохормон също се всмукват обратно, и рециклират пък на ниво суровини. Мързелива работа…)
Ако искаме да засилим предаваните импулси, можем да го направим или като добавим в цепнатината повече неврохормон (което винаги е трудно), или да попречим на почистването от него, като попречим на разграждането му или на обратното му всмукване (което е доста по-лесно – добавяте препарат, който прилича на неврохормона, но не се разгражда или всмуква така лесно, и съответните механизми се “задръстват” с него). Тъй като огромната част от почистването (над 90%) се извършва от обратното всмукване, много по-ефективно е да блокираме него. SSRI препаратите правят точно това – те блокират обратното всмукване на неврохормона в тези синапси, които използват като неврохормон серотонин. (А SNRI – и в тези, които използват норадреналин.)
Веригата, чрез която серотонинът повлиява производството на ацетилхолин, е доста дълга и сложничка. Затова и SSRI препаратите изискват известно време на приемане, докато антидепресивният ефект се прояви. (За разлика от страничните ефекти, които са преки, така че се проявяват веднага.) Времето на проява на антидепресивния ефект варира твърде много при различните хора. Най-често е около месец, но при някои пациенти ефектът проличава дори по-рано от седмица, а при други може да изисква два-три месеца. Начин да се предскаже предварително колко бързо ще се прояви ефектът засега не ми е известен.
Силата на антидепресивния ефект също е много различна при различните хора. Съществуват т.нар. неповлияващи се, при които SSRI препаратите не дават на практика никакъв ефект. (SNRI препаратите най-често дават и при тях.)
Една дребна особеност при започване на SSRI, или при качване на дозата му е, че в първите няколко дни може да се наблюдава временно влошаване на симптомите на депресията. Обикновено това влошаване започва два-три дни след покачването на дозата, и продължава два-три дни; при някои хора обаче може да започне още след ден, или пък чак след десет дни. Продължителността му обикновено се повлиява по същия начин: при когото започва по-рано обикновено и минава по-бързо, при когото започва по-късно – по-дълго. Има и пациенти, при които това правило не е спазено; при тях по-често се наблюдават нетипични реакции на SSRI препаратите. Липсата на това влошаване може да е един от първите признаци, че си имате работа с (или сте) неповлияващ се пациент (но и това не е в 100% от случаите).
Зависимостта към препарата
… Добре. Предписали са ви SSRI препарат. Пили сте го колкото време е нужно, дал е ефекта си (или в по-лошия случай е станало ясно, че няма ефект), и лекарят е решил, че е време да го спрете. Още на втория-третия ден от спирането обаче започва адът. Не само че депресията направо ви смазва, по-зле откогато и да било, но и като капак на всичко как можахте да хванете някакъв грип точно сега – мускулите ви болят, светлината ви дразни, нямате капка сила… Ако предположите, че това може да е свързано със спирането на лекарството, лекарят ви може да се намуси и да отговори, че няма нищо подобно, просто депресията се е върнала, и ще трябва да пиете лекарството доживотно. И абсолютно категорично отрича възможността да сте развили зависимост към лекарството. (Не се смейте. Познавам немалко пациенти, които са чули този отговор от лекаря си.)
Истината е, че към SSRI препаратите се развива зависимост, и лекари, които отричат това, или са некомпетентни, или ви лъжат в очите. Тази зависимост не е пристрастяване, и не е от типа на наркотичните. Тя не променя мотивациите и мисленето ви, така че може да бъде преодоляна от вас, без чужда помощ. (При морфиновите наркотици например – морфин, хероин, производните им – не е така. Пристрастеният към тях НЕ може да се откаже по своя воля, колкото и да го иска; нужна е много решителна и силова помощ от външен човек, и разбира се, съгласието на пристрастения да получи такава помощ.) Преодоляването й може да не е никак лесно, и да изисква много внимание, търпение и познания как да се справите с проблема. Но ако го правите както трябва, е постижимо без тежки неприятни ефекти в на практика 100% от случаите. Така че е неизмеримо по-добре да се лекувате, и след това да оставите препарата по правилния начин, отколкото депресията да ви мъчи и превръща в страдалци.
Най-сетне, синдромът на оставяне на SSRI се наблюдава при далеч не всички пациенти. Официалните статистики твърдят, че го получават около 20% от пациентите. Лично моите наблюдения са, че процентът варира някъде между 40 и 80%, в зависимост от препарата, дозата и тежестта на заболяването. Но дори така, има дори чудесно повлияващи се пациенти, които не изпитват никакъв или почти никакъв ефект на оставянето. Още веднъж: не позволявайте на страха от този ефект да ви спира да се лекувате!
Механизъм и симптоматика на зависимостта
Намаляването на дозата на SSRI води в крайна сметка до спад в производството на ацетилхолина. Този спад е временен, и не води до трайно влошаване. След като той премине, е нормално производството на ацетилхолин да се върне към нивото отпреди намаляването на дозата.
Ацетилхолинът предава нервните импулси не само в мозъка, но и между нервите и мускулите, а и на доста други места в човешкия организъм. Недостигът му се чувства навсякъде (най-силно където конкретният организъм е по-слаб, или “връзката е по-тънка”). Ефектите могат да бъдат някои от следните:
Депресивни:
(Обикновено са същите като тези, които пациентът е имал преди лечението; по-рядко може да има нови.)
- Подтиснатост
- Лабилно настроение
- Раздразнителност
- Обърканост
- Усещане за преумора
- Безсъние, или сънливост
Грипоподобни:
- Болки в мускулите
- Дразнене на очите от светлина
- Усещане за слабост
- Гадене
- Повръщане
- Разстройство или газове в червата
- Чувство за “температура” (но термометърът показва нормална температура)
- Изпотяване
Други
- усещане за “електрошок” или “електрически удар”
- мускулни спазми
- тремор
- виене на свят
- раздразнителност
- кошмари
- усещане за “нереалност”
Важно е ацетилхолиновият спад, предизвикан от намаляването на дозата или спирането на лекарството, да бъде различаван от завръщане на болестта. Някои от начините са:
Ако депресията е била лекувана адекватно, пълноценно и достатъчно, към момента на намаляването на дозата тя ще е в стабилизирано състояние – тоест, не се очаква да се влоши, особено пък рязко, в течение на години, дори в най-лошия случай на месеци. Влошаване, което започва на втория-третия ден след намаляването на дозата, е ефектът на зависимостта. Ако депресията не е стабилизирана както трябва, влошаването може да започне и по-скоро, но трябва болестта да е била почти неповлияна, или повлияна за много кратко време, за да се очаква до седмица-две да започне истинско влошаване.
Ако успоредно с депресивните симптоми имате и грипоподобни симптоми, и силата на двата типа симптоми се променя в синхрон, това с почти пълна сигурност е ефектът на зависимостта. (Особено ако нямате обективни симптоми за настинка – кашлица с храчки, или температура.)
Ако при връщане обратно на старата доза симптомите изчезнат за не повече от два-три дни, това е бил ефект на отнемане на SSRI. При надигане на депресивен пристъп дори при най-бързо повлияващи се пациенти и резки увеличавания на дозата минава поне седмица, докато се получи антидепресивен ефект.
Ефектът на намаляването на дозата обикновено е сходен като симптоми и като време на закъснение и продължителност с временното влошаване на симптомите при започването или покачването на дозата на лекарството. Например пациенти, при които влошаването при покачване на дозата започва по-късно, и е по-силно и по-продължително от средното, е нормално да очакват ефект на намаляването на дозата, който започва малко по-късно, но е по-силен и по-продължителен от типичния. (Типичният е това, което обикновено очаква лекарят ви… 
)
Неповлияващите се пациенти като правило или не изпитват ефекта на намаляване на дозата, или той е доста по-слаб от типичното. (Уви, както винаги при психофармаката, има и изключения.)
Как да “обеззъбим” ефекта на зависимостта
Ключовата дума тук е “постепенност” – лекарството се оставя малко по малко. (Лекарите наричат това още “титриране”.) Организмът има естествен толеранс, който му позволява да понесе неголеми намалявания в нивото на серотонина без или почти без неприятни усещания. (При депресивни пациенти този толеранс понякога е намален, но в някаква степен го има дори при най-тежко болните.) По-добре е вместо три или шест месеца в ада да преживеете година нормален или почти нормален живот.
- Как да намаляваме дозата
Най-напред, ефектът на намаляването зависи не от абсолютния му размер, а от това колко процента от взиманата към момента доза е. Един и същи пациент може въобще да не усети намаляване на Сероксат от 100 на 80 мг (с 20 мг), но да изпитва адски мъки при намаляване от 20 на 0 мг. Колкото повече доближавате пълното спиране, с толкова по-малко намалявайте на всяка стъпка!
Различните пациенти понасят различно едно и също по размер намаление. Най-често колкото по-добре се повлиява от лекарството пациентът, толкова по-трудно понася намаляването на една и съща по размер доза: ако сте се повлияли особено добре, намалявайте с по мъничко. (Но дори ако не сте се повлияли никак, все пак бъдете предпазливи.)
Намаляването на различните SSRI препарати се понася по различен начин. Правилото е: колкото по-краткодействащ е препаратът, толкова по-силно се отразява намаляването му. За пациенти, които са на кратко- и бързодействащ SSRI (напр. пароксетин – Seroxat, Paroxat, Paxil) преминаването на еквивалентна доза дългодействащ SSRI (напр. флуоксетин – Prozac) може сериозно да облекчи синдрома на намаляването на дозата. (Но не се препоръчва да променяте препарата само за да го оставите по-лесно – различните препарати не действат по един и същи начин; консултирайте се много сериозно с лекар!)
SNRI препаратите предизвикват по-силен ефект на оставяне в сравнение с SSRI; правилото за краткодействието също важи. При тях препоръчвам 2 пъти по-бавно и с по-малки дози намаляване на препарата. Особено силен може да е ефектът на оставяне на венлафаксина (Effexor); ако сте на него, се запасете с още повече постепенност и търпение. Великолепният му лечебен ефект си има цената, но при правилно намаляване тя не е висока.
С тези уговорки, бих препоръчал на типичния пациент да започне намаляването на дози от по 10 до 20% (по-силно повлияващите се – с 10%, по-слабо могат да си позволят да опитат и с 20%). Особено силно повлияващи се пациенти е добре да тръгнат дори с 5% намаляване.
След намаляването на дозата се изчаква период на привикване към новата доза. Съветвам този период да е от намаляването на дозата до изчезването на страничните ефекти от оставянето, и още толкова време. НЕ правете ново намаляване веднага след като страничните ефекти от предишното изчезнат! Може да “мине номерът”, но може и да не мине! Ако след поредното намаляване ефектите от оставянето са били по-силни и/или продължителни, помислете както за по-продължителна “почивка” до следващото намаляване, така и за по-малка стъпка на него.
- Ако сме намалили с твърде много
… и ефектите на оставянето са твърде силни, значи сме надценили възможностите си – било е редно този път да намалите с по-малко. В такъв случай е редно да се върнете обратно на дозата отпреди намаляването, и да стоите на нея, докато ефектите на оставянето не изчезнат напълно. (Съвет от мен – поддръжте дори няколко дни след това. Вече писах – организмът ви има нужда от време, за да натрупа толерантността си, а ще имате нужда от нея!) След това направете пак намаляването, но вече с по-малка стъпка, примерно половината на далата силни нежелани ефекти. (Връщането обратно на междинна доза не е добра идея. Направете нещата както трябва.)
Понякога могат да се случат ситуации, в които да трябва да намалите дозата сериозно и спешно. Те са много редки – например ако внезапно развиете силна алергия или свръхчувствителност към лекарството – но могат да се случат. В такива случаи помага приемането на бензодиазепини – подтискат и облекчават страничните ефекти. (ДЕБЕЛО ПОДЧЕРТАВАМ – НЕ ГО ПРАВЕТЕ БЕЗ РЕАЛНА НЕОБХОДИМОСТ!) Модата към момента, в който пиша този запис, е Xanax. Личното ми наблюдение обаче е, че добрият стар Lexotan има не по-лош ефект, че дава на пациента малко повече психологически комфорт, и че повлиява добре по-висок процент пациенти. И двата не се продават без зелена рецепта, но психиатърът ви има право да ги изписва.
(Няколко думи за бензодиазепините: много остър нож са, но с две остриета. Опре ли се до депресия, няма по-добре повлияващо, по-бързо, по-ефикасно, по-добре понасящо се, абе по-каквото щете от тях, в каквото и да било отношение. Стъпкват всичко друго, сътворено от човечеството, в земята. Но имат ужасен недостатък – към тях лесно се привиква, губят ефекта си, и почвате да изпитвате нужда от все по-големи дози… Точно така. Седмица, две, в краен случай месец на тях, строго под лекарско наблюдение, могат да са животоспасяващи. Извън това обаче ги третирайте като наркотици. Да, има хора, които могат да ги пият с години, без ефектът им да изчезне, и т.н. Те обаче са редки – не разчитайте, че сте от тях!)
- Как да делим дозите
Повечето SSRI се продават като хапчета с определен грамаж. Seroxat например се намира обикновено на хапчета по 20 мг. Често хапчетата са с резка за чупене на две: това би ви дало възможност да намалявате дозата с по 10 мг. С малко внимание и остър нож можете да разделите и половинката на две – това дава стъпка от 5 мг., което за повечето пациенти дава странични ефекти в рамките на изтърпимото. Много пациенти обаче са по-чувствителни и тази стъпка е голяма за тях, особено ако вече доближават оставянето. За тях има измислени допълнителни начини.
Някои от SSRI препаратите се продават и като сироп, от който можете с голяма точност да си откапкомерите колкото ви трябва. (Сиропената форма се появи чак след като вече нямаше как да се скрие, че SSRI предизвикват пристрастяване, и оставянето им е трудно.) В България, поне към момента, не ми е известно да се внася, за никой от тях. Тъй де, защо? От това, че не можете да спрете лекарството и се налага да продължавате да го пиете, фармацевтичната компания нищо не губи… Въпреки това, ако имате познати в държави, където хората отстояват правата си, те могат да ви купят и донесат или изпратят течна форма.
Има вариант и вие да си приготвите течна форма, като разтворите хапчето, и изпиете съответната част от разтвора. За чаша препоръчвам мерителна стъкленица, с нея можете да контролирате точно колко поемате. А за разтворител – портокалов сок; той разтваря и препарата, който иначе може да остане като утайка на дъното, и да обърка преценката ви колко от дозата сте взели. (ВАЖНО: НЕ използвайте сок от грейпфрут – в него има вещества, които се свързват химически с някои SSRI препарати, и стават наистина неприятни истории!)
Домашно приготвените разтвори на SSRI обаче са малко несигурни като дозировка – препаратът никога не се разтваря идеално. Ако имате много добро око и сигурна ръка, може да е по-сигурно да си правите части от хапчето. Повечето препарати могат да бъдат срязани на до четвъртинка хапче. По-малки части могат да бъдат направени, като парченцето бъде доизпилено с пиличка за нокти или много фина пила за метал. ВНИМАНИЕ: ако препаратът е на дражета, трябва да внимавате дали изпилвате от субстанцията на хапчето, или само от външната му захарна обвивка (което не намалява дозата). (Всъщност, дражето е намек, че не бива да го чупите: SSRI не са сред най-опасните за стомаха препарати, но все пак взимайте в този случай дозата с малко храна.)
Ако имате, или можете да вземете отнякъде галеново хаванче и аптекарски везни, принципно е начин и да счуквате хапчето, и да си отмервате от него нужния ви (мили)грамаж. Правилото за отличното око и ръка обаче важи и тук. Също, премервайте много внимателно и цялата доза, получена след счукването, и колко ще отделите от нея. Внимавайте с дражетата точно както при изпилването на хапчетата: премерете целия прах, и сметнете колко от сместа на субстанция и захарна обвивка трябва да отделите, за да получите точния грамаж субстанция.
Други полезни връзки
Уикипедия – SSRI
Уикипедия – SNRI
Уикипедия – Синдром на спирането на SSRI (на английски)
Описание на синдрома в American Family Physician
Инструкции на Дейвид Хийли за спиране на SSRI
February 22nd, 2009 at 11:29 am
Гри, сърдечно благодаря за материала. Покрай биполярното напоследък получавам писма от хора, дето се интересуват от фармацевтичните решения – ще ги препращам насам.
February 22nd, 2009 at 4:04 pm
@Калин: Това тук отразява една страшно тясна част на фармацевтичните решения – само един клас препарати, и то само един техен аспект: как да ги спреш, когато му дойде времето. Сериозен обзор върху фармацевтичните решения за депресия би бил поне двайсет пъти по-голям като обем…
February 22nd, 2009 at 6:41 pm
О, това се подразбира. Но е начало.
February 27th, 2009 at 10:58 am
Blagodarq ti, choveche!
July 11th, 2010 at 11:48 pm
Сърдечно благодаря за професионалните указания!
July 27th, 2010 at 12:22 pm
Г-н Гачев, в момента правя едно изследване за (зло)употребата на антидепресанти в България и е рядкост да попадна на материал, който се занимава със спирането на медикаментите. Не зная дали имате професионален поглед върху проблема, но ако да бих ви била благодарна, ако ми пишете и ако се срещнем за раговор по темата. надявам се да получа отговор
September 15th, 2010 at 8:40 am
Ще Ви бъда благодарна ако мога да ви пиша. Имам индивидуални /лични / въпроси към Вас.
Ненамерих друга информация, която се доближава реално до тази, която ме интересува
July 12th, 2011 at 7:03 pm
Много благодаря за ,цялата информация…!Незная дали сте професионалист или не,но в този момент ми спестявате ЯВНО НЕНУЖНИ за мен, както установих от написаното дози ксетанор(който въпреки всичко ме спаси от тоталния ад…).Опитах да го спра след година прием-пиех 20мг 8м,10мг 4-5м,а после направо на 0мг и за по-малко от 2 седмии се сринах.Така и неразбрах откъде ми дойде и какво се случи а и никой не ми обясни,вкл. и психиатъра.След още 2седмици мъчения започнах хапчетата наново(което струвами се е разбираемо при диагноза тежко паническо разстройство,агорафобия и депресия) и то по20мг.До 3 дни изминалия месец беше вече спомен,чувствах се перфектно…Почти се бях примирила,че лечение за “такова животно “,като депресията няма и ще си пия хапчета доживот…….и ми попадна вашата статия.ИСКРЕНИ БЛАГОДАРНОСТИ<АКО ИМАТЕ ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ПО ТЕМАТА МОЛЯ СПОДЕЛЕТЕ Я<ВАШАТА НАГРАДА ЩЕ СА ЩАСТЛИВИТЕ И ПЪЛНОЦЕННИ ХОРА НА КОИТО СТЕ ПОМОГНАЛИ<ДОРИ ДА Е САМО ЕДИН В ТОВА УЖАСЯВАЩО СЪСТОЯНОЕ Е МНОГО!
July 12th, 2011 at 10:27 pm
@Renkata: Като начало, трябва да знаете дали е необходимо и възможно да спрете хапчетата, или не. Ако не сте лекар с добри познания в психиатрията и психофармакологията, няма да можете да го прецените – нужна ви е помощта на вашия лекар. Ако лекарят смята, че засега не трябва да спирате хапчетата, послушайте го. Шансът да е прав е доста над 50%.
Дори ако психиатърът ви даде зелена светлина, спазвайте постепенността. Различните хора спират антидепресанта различно лесно, дори при еднакво тежка депресия – вие може би сте от по-трудно спиращите го. В този случай да слезете от 10 мг направо на нула е груба грешка.
След като слезете на 10 мг, следете как ще ви понесе. Ако нямате абсолютно никакви оплаквания, 5 месеца са добър период за приспособяване. Ако имате оплаквания, дори най-слаби, проследете колко ще продължат. След това бройте 5 месеца от пълното им изчезване, и добавете към тях и още веднъж продължителността на оплакванията! Чак след това мислете за слизане по-нататък.
Слизането трябва да бъде не на нищо, а на 5 мг. След като слезете, повторете процедурата: ако няма оплаквания – 5 месеца, ако има – 5 месеца след като оплакванията изчезнат напълно, плюс още веднъж продължителността им, на тази доза. След това слизате на 2.5 мг, и повтаряте същата процедура. След това, ако оплаквания е нямало или са били слаби, можете да пробвате да ги спрете: иначе слезте още веднъж наполовина, до 1.25 мг, и повторете същата процедура.
Има хора, при които дори толкова постепенно намаляване не е лесно. Ако оплакванията са непоносими или продължават твърде дълго, след като спрете лекарството така, и особено ако са непоносими или твърде дълги още преди да е спряно напълно, отново се консултирайте с лекаря си дали е добра идея да спрете лекарството.
Ако лекарят ви е уверен, че можете да си го позволите, при този вариант препоръчвам да замените SSRI препарата с трицикличен антидепресант. За такива случаи обикновено препоръчвам Анафранил, той има добър ефект и е най-лесен за спиране от антидепресантите. Вашият лекар ще ви даде точните дози Анафранил и точната схема, по която да направите замяната. След като я извършите успешно и мине известно време след пълното изчезване на симптомите на оставяне, започвате да го намалявате по същия начин, чрез преминаване към половин доза. Единствената разлика е, че безпроблемният период на всеки етап може да е 3 месеца вместо 5, заради по-добрата поносимост на оставянето на трициклика.
Засега съветът ми е този.
July 31st, 2011 at 10:29 am
Здравей!Пиша чак сега защото честно казано неочаквах някакъв отговор…..а и много работя(ха-ха).Не не съм лекар и с удоволствие бих Ви послушала, защото и без това вече доста се напатих,но в случая имам два проблема -първо-моята психиатърка е доста зает специалист в болнично заведение и няма много време за мен,пътува постоянно и повечето и пациенти са с по-тежки диагнози.Гадно е защото само тя знае цялата история на заболяването ми ,но изобщо неможе да се видиме и да говориме,само по телефона много рядко.Другият проблем ми е че все още ми е доста притеснено ,защото досега никъде не съм намерила ясна информация за това колко дълго мога да пия ксетанор и има ли рискове за здравето от дългия прием и какви са те…..и не на последно място 25кг отгоре откакто го пия,добре че преди бях слаба и висока та все още съм горе долу с добра визия….Е ако имаш информация по тези въпроси за да си “досглобя музайката” ще те призная за ГУРУТО НА АНТИДЕПРЕСАНТИТЕ!Благодаря!
July 31st, 2011 at 1:01 pm
@renkata: За първия проблем – уви, добрите лекари често са презаети. Абсолютно не съветвам да се предприемат каквито и да е мерки без нейното одобрение, независимо колко трудно е да бъде открита и да се говори с нея. Ако трябва, бъдете по-настойчиви в осигуряването на разговора, но не действайте на своя глава.
По втория въпрос: към момента няма достоверна информация ксетанорът да е вреден за здравето при дълъг прием, или да има нужда да се прекъсва. Дали за в бъдеще няма да се открие такава информация никой не знае, точно както и с всичко друго около нас. Но бих те посъветвал засега да спиш спокойно.
September 10th, 2011 at 2:03 pm
Много благодаря на Григор за полезната информация и се моля скоро да получа отговор на запитването си.
Бях изключително общителен и жизнерадостен човек, но от около 2 години нещо се случи с мен и започнах да избягвам всякакви контакти. Просто предпочитах да си остана вкъщи. Появи се и тревожност. За всичко. Само мисли как ще изляза, как ще говоря пред толкова хора, дали ще се притесня, дали някой ще разбере за притеснението ми…След всички тези мисли предпочитах да си измислям различни поводи да си остана вкъщи. това никога не ми се беше случвало и аз започнах да си мисля, че никой не е застрахован от това. Отидох на психотерапевт. Изписа ми золофт. Пия по 50 мг от 3 седмици. Първите 2 седмици беше ад. Минаха-останаха малко странични симптоми, които са леки. Започнах да чета в интернет, в различни чуждестранни форуми. Още не ми е повлияло хапчето, за започнах да мисля за това как ще го спра. Искам да се боря-това е истината. Но без антидепресанти. Разбрах едно-рано или късно ще се случи нещо в живота ми и знам, че пак ще посегна на тях, а не искам. Записах различни курсове, започнах да чета книги за позитивното мислене, но ми липсва добър психотерапевт. Искам човек, който да НЕодобрява лечението с антидепресанти, а да ми помогне да мина по трудния път-като си промена начина на мислене за цял живот. Знам, че проблемите няма да изчезнат, знам също, че золофт може скоро да ме накара да се чувствам по-добре, но един ден ще го спра, ще се чувствам известно време добре. После нещо ще се случи в живота ми и пак ще дотичам до най-близката аптека, за да си купя една опаковка. Не искам това да ми се случва. Искам да излекувам тревожността си и мислите, които ме обсебват. Търся добър психотерапевт. Не спирам золофт, само защото знам, че поне няколко месеца трябва да го пия. После съм решила да го спирам месеци наред, много бавно, като мисля да го съчетая с хранителна добавка стимулираща натрупването на серотонин в мозъка. Григор, какво мислиш за идеите ми? Дали този начин на спиране би бил ефикасен, за да избегна страничните ефекти?
Ако някой може да ми препоръча добър псиготерапевт за София, който може да ми помогне, но без антидепресанти, моля да пише. Вярвам силно в това, че мога да се преборя и без лекарства.
Благодаря още веднъж на Григор за всичко!
До скоро:)
September 10th, 2011 at 9:04 pm
@Stef: Най-напред, нека балансираме нещата внимателно. Ако човек може да постигне без лекарства добро здраве, е добре да го постигне без лекарства. Ако обаче не може, е по-добре да взема лекарства, отколкото да боледува. Спазването на границата е важно: ако се отклониш в едната посока, пиеш лекарства без нужда, ако се отклониш в другата – боледуваш, когато може да си здрав. Изградете си обективна и вярна преценка, с помощта на добри лекари, дали можете да се справите без лекарството, или не. Ако можете – давайте смело, подкрепям ви! Ако не обаче, не се притеснявайте да го вземате. Всеки болен от сърце, а това са почти половината по-възрастни хора, е доживотно на лекарства, и не се чувства осъден или пристрастен.
Серотонин-потенциращите антидепресанти (тук спадат повечето трициклици и четирициклици, SSRI, SNRI и още няколко групи; бензодиазепините не са тук) имат нужда от 3 седмици до месец, понякога дори до месец и половина, за да се появят първите признаци на повлияване. (Поради този дълъг срок на повлияване тези лекарства на практика нямат пристрастяващ ефект – не рискувате да развиете наркотичен импулс да ги вземате при влошаване на състоянието. Към тях има ефект на привикване, в смисъл, че спирането им може да е много трудно, но това не е същото като пристрастяване – веднъж спрели ги, не изпитвате неудържима нужда да ги започнете отново.)
Ако при вас са минали само 2-3 седмици от началото, е напълно възможно лекарството още да не е оказало ефекта си. Изчакайте то да ви закрепи добре (или, ако случайно се окаже неефективно, но това при золофта е рядкост, да мине поне месец и половина). В закрепено положение ще ви е много по-лесно да го оставите и да преминете изцяло на психотерапевтична поддръжка, отколкото сега. Всъщност, в немалък процент от случаите оставянето на лекарството е възможно единствено в закрепено вече положение – докато сте още зле, не е възможно. Ако не е лесно да го оставите при нужда, в записа по-горе има подробни указания. Идеите ти изглеждат добри и полезни (ако хранителната добавка наистина стимулира серотонина в мозъка, а не е само реклама).
С добри психотерапевти, уви, почти нямам опит. На моя роднина свърши чудесна работа една психотерапевтка от Военна болница – Соня Димитрова. Вероятно има и много други добри, но уви, просто не ги познавам. Внимавайте да не попаднете на фанатик-антимедик, пълно е с такива – нужен ви е човек, който иска да ви избави от лекарството, но и може да прецени дали това е възможно, или не. Фанатикът ще ви доразболее, вместо да ви излекува.
Изключително важно е да контактувате с хора непрекъснато (и то с приятни и положителни хора), да излизате много навън (слънцето е велик антидепресант, чистият въздух също). Ако сте в настроение да избягвате контакти, това е най-сигурният симптом, че е нужно на всяка цена да излезете и да контактувате с хора. (И то не само с един човек, а с много – приятелското събиране е много за предпочитане пред разговора на кафе с приятелка у вас или у тях). Движението, спортът, аеробиката, разходките са чудесни средства за поддържане на доброто състояние. Много важно е да контактувате с хора и да говорите пред хора, нарочно напук на болестта – така прекъсвате порочния й кръг. Затварянето в себе си, между четири стени, е най-сигурният начин да засилите и задълбочите болестта, така работите за нея – не го правете!
Това е засега.
September 12th, 2011 at 1:28 pm
Здравейте отново!
Григор, изключително съм ти благодарна за бързия и изчерпателен отговор!
За момента продължавам да пия хапчетата, страничните ефекти изчезват. Остана леко неразположение, но то не е всеки ден. Гледам да не ограничавам контактите, чета книги за позитивното мислене и като че ли се чувствам сравнително добре. Тревожността не е изчезнала напълно.
Дали е удобно да ми кажеш Соня Димитрова в София ли практикува, защото не успях да открия никакви нейни контакти в интернет.
До скоро!
Слънчев ден с много усмивки пожелавам на всички!
Специални благодарности на Григор
September 12th, 2011 at 2:47 pm
@Stef: Соня Димитрова работи в София, но живее в с. Кътина, до Нови Искър. Предполагам, че няма да е проблем при нужда да си уредите среща.
September 13th, 2011 at 10:15 am
Здравей Григор!
Много ти благодаря за информацията!
Цяла нощ четох в чуждестранни форуми, гледах страшно много клипчета в youtube и допълнителна информация za zoloft и останах ужасена. Имаше хора с косопад от прием на золофт, а това за мен е просто ужас. Прочетох, че се проявява при много малък процент от пациентите, но все пак има и такива случаи и никой не е застрахован. Какво реших-след 3 седмици и половина прием да го спра окончателно, не да намалявам дозата, а просто да го спра от утре. Какво мислиш ти? Аз до оня ден имах странични ефекти от действието му, дали ще имам същите симптоми и след рязкото му спиране или не се е натрупал достатъчно серотонин в мозъка ми?
Взела съм си 3 различни вида витамини и хранителни добавки и мисля да ги пия от утре.
До скоро!
Благодаря за всичко!
September 13th, 2011 at 10:45 am
Отново съм аз
Григор, виждам, че знаеш много, а и информацията, която си поместил е изключително полезна, не само за мен, но и за всички. Аз за себе си реших, че ще избера по-трудния път и ще се боря без антидепресанти. Искам да те питам дали има някакъв начин за прочистване на организма след прием на антидепресанти ?
Не съм приемала дълго золофт, но си мисля, че все пак активното вещество се е натрупало и в момента се подготвям за страничните ефекти след спирането му. Надявам се само да не са по-тежки, от тези които усещах до съвсем скоро
Искам също да те питам дали разбираш от прием на хранителни добавки – купих си омега 3 мастни киселини, ще комбинирам с прием на Магнезий, но абсолютно никъде не пише за какъв период е препоръчително да се пият.
Ще чакам с нетърпение да пишеш:)
До скоро и хубав ден желая:)
September 13th, 2011 at 12:34 pm
@Stef: Мисля, че това с косопада е по-скоро недоразумение или градска легенда. Във всяка достатъчно голяма група от пиещи лекарство има такива с всякакви възможни симптоми, по същата причина, по която ги има и във всяка достатъчно голяма група, която не пие лекарството. Другият, и по-вероятен вариант, е да е умишлено съчинена лъжа, за да плаши хора като теб.
Решението да спреш золофта “от утре” е най-грешното възможно. Страничните ефекти при спирането му се дължат не на натрупване на активно вещество, а на частичното съвземане на нужните зони на мозъка, без да са се съвзели още и тези, които ги “снабдяват”. По тази причина, “прочистване на организма” след пиенето му е нужно само на мошениците, които търсят как да те измамят да си купиш ментето им. С повечето хранителни добавки е същото; омега-3 и магнезий са твърдо излишни, поне при твоя случай. Ако някой те съветва, че са ти нужни, е или лъжец, или глупак. Имай го предвид занапред единствено като критерий какво НЕ ти е нужно.
Когато се опре до медицински въпроси, Интернет е изключително лош съветник. Не само защото в него пишат всякакви – от платени хора на тази или онази кауза, та до луди с мания за или против нещо. (И тези две категории пишат много и всеки ден, за разлика от нормалните хора, които пишат рядко и малко – познай какво съотношение истина / неистина се създава.) В Интернет ще намериш абсолютно всякакво мнение за всичко, а докато лъжите за нещо могат да са безброй, истината е само една – шансът ти да я улучиш случайно е малък. Преди няколко години бях се натъкнал на огромен и страшно пълен сайт, посветен на каузата, че вагиналните тампони са дело на дявола. Не можеш да си представиш колко “мнения на пострадали”, “научни изследвания” и прочее имаше вътре. Ако намеря пак линка, на всяка цена ще го пусна.
Мисля, че имаш сериозна нужда някой близък да те пази от “залитания”. Аз нямам как да съм винаги наоколо, а при положение, че не те познавам, не е и редно. Моля те, потърси подходящ близък и винаги се консултирай с него. Идеалният човек ще бъде консервативен по дух, много здравомислещ и с цинични възгледи за живота.
September 13th, 2011 at 8:10 pm
Здравей Григор:)
Прав си за всичко – знам, че антидепресант в никакъв случай не се спира внезапно, но не мога да го пия повече. Просто не се чувствам добре от него, а и се притеснявам от прием на такъв вид медикаменти – признавам си
Започвам да пия L-triptophan, доколкото разбрах поне не е толкова вреден, а и има малко странични ефекти. Моля се само да ми облекчи симптомите от спирането, а и да не успее – ще стискам зъби и ще се боря седмица, две…
Григор, имаш ли представа колко време се “задържа” антидепресанта след спирането му? Някъде четох от 5-7 дни, но искам да видя и твоето мнение по въпроса.
Ще очаквам с нетърпение да ми пишеш!
До скоро:)
September 13th, 2011 at 9:06 pm
@Stef: Това, че не се чувстваш добре, не е повод да го спреш. Това, че се притесняваш от приема му пък съвсем. Консултирай тези неща с лекаря си, преди да правиш глупости – съжалявам за грубата дума, но внезапното спиране на золофта е точно това. Цялата тази статия е посветена на как да спреш подобен препарат, ако лекарят ти е казал, а не ако ти скимне – в началото й го пише по най-изричния възможен начин.
L-триптофанът е аминокиселина, има я в повечето храни. Ефектът й конкретно при теб може да е всякакъв; обикновено е твърде малък, ако изобщо го има. Не зная кой ти е казал, че золофта е вреден, и те съветвам да не вярваш на този човек повече. Той е, който е вреден.
Казват, че лечението е като битка, в която участват три страни – лекарят, пациентът и болестта. Печелят я тези, които са двама срещу един. Иначе казано, ако пациентът е на страната на лекаря, болестта ще бъде победена. Ако обаче пациентът е на страната на болестта, победен ще е лекарят. Дотук ми изглеждаш като пациент, който е на страната на болестта. Ако искаш да се излекуваш, моля те, премисли сериозно отношението си към лечението си.
September 13th, 2011 at 10:33 pm
Здравей
Проблемът е в това, че чета постоянно в различни форуми, различни хора, различни коментари и направо не знам какво да правя. Няма да го спра – разбрах, че е повече от глупаво решение. Много ми помагаш като пишеш в този форум
September 14th, 2011 at 1:14 am
@steFF: Това не е форум, а личният ми блог.
Според мен трябва да си дадеш много точен отговор дали ти е по-важно да се отървеш от лекарството, или да се отървеш от болестта. Самият факт, че на различни места пише различни и дори противоположни неща, трябва да ти говори колко достоверен източник е случайният форум в Интернет.
September 20th, 2011 at 3:39 pm
Искам да попитам нещо
September 20th, 2011 at 3:48 pm
На 22 години когато бях получих първата си паническа криза в автобус и тогава ми се наложи да сляза. В последствие започна стягане в главата, напрежение, замайване и други вегетативни симптоми и това ме накара да потърся невролог. Той ми изписа Ривотрил от 0.5мг., който вземах сутрин и обед по половинка и вечер по едно хапче. След спирането му /около три месеца го пих/ нещата се повториха. Тогава посетих психиатър и той в началото ми изписа Прозак, от който се чувствах ужасно и се наложи да го замени с друг. Това беше Деанксита. От тогава вече 13 години съм го пила сутрин и на обяд по едно хапче и се чувствах прекрасно. По природа съм си доста тревожна и депресивна личност. Това се засили след раждането на детенцето ми. И така до миналата година септември месец, когато получих паническа атака. Посетих психиатър, който ме започна с различни медикаменти – в началото флуанксол, сероксат, золофт, хлорпротиксен. Дори март и април месец влязох в отделение, защото нещата бяха стигнало до там, че спях по 1-2 часа на денонощие и през останалото време изпитват голямо напрежение. В началото ми се появиха и мисли за самоубийство. Сега се лекувам в Плевен, на частно, и пия Анафранил от 0.25 мг. – сутрин 1, на обяд 2 и в 16.30 часа – 2. Едновременно с този медикамент пия и Хедонин от 25 мг. – сутрин и на обяд по 1/2 , а вечер 1 таблетка. Ривотрила вземам два пъти на ден – на обяд половинка и вечер по половинка.Лошото е, че в тези период от една година освен мислите за самоубийство ми се появиха и натрапливи мисли – преследват ме, убиват ме. Нещата са малко по-добре, но съм страшно много отчаяна и съм сигурна, че никога няма да се оправя. Моля Ви, пишете ми
September 20th, 2011 at 3:51 pm
Лошото е, че в повечето моменти изпадам в деперсоналицаия. Това ме тревожи още повече и включае и натрапливите мисли, нещата просто са чудесни.
Мислите ли, че има излизане от това състояние и как ще ги спра тези лекарства, ако се наложи въобще. Сигурно съм, че това ще е до края на живота ми. Жал ми е за детенце.
September 20th, 2011 at 4:01 pm
Диагнозата, която ми е поставена е рецидивиращо депресивно разстройство – тежък епизод. В работата ми е много трудно, защото е доста отговорна и ми е трудно да се концентрирам и да работя ефективно, както съм го правила в последните 13 години, т.е. когато започах. Пишете ми, има ли излизане от това мъчително състояние.
September 20th, 2011 at 4:07 pm
Пак съм аз, ще се радвам да ми отговорите. Понякога ми се схващат и мускулите на ръцете, краката и се чувствам ужасно. Чувствам сякаш трудно се движа
September 20th, 2011 at 4:18 pm
Между другото освен това, лекарят, който в момента ме лекува каза, че страдам и от ОКР.
September 20th, 2011 at 10:25 pm
@Нели: Можете ли да ми опишете подробно натрапливите мисли, които ви измъчват?
Като за депресивен период дозата Анафранил е прилична. Като за ОКР обаче е напълно недостатъчна. Много старателно проверете с лекаря ви дали е твърдо убеден, че имате ОКР. Ако е, лечението трябва да се коригира.
Мисля след ден-два да пусна подробен запис как се лекува ОКР, но той ще е по-скоро в помощ на общопрактикуващия лекар, за не-лекари е само за обща култура. Самолечението по указания от Интернет е изключително лоша идея.
September 21st, 2011 at 8:04 am
Да, абсолютно сигурна съм за тази диагноза, и ми се струва, че тя ме е довела до това депресивно състояние. Натрапливите ми мисли са “преследват ме” , “убиват ме” и това е когато се намират сред много хора или когато видя човек, дори понякога и животно. Много ми се иска да изляза от това състояние, предвид това, че работата ми, както споменах по-горе е много отговорна и при нея ми е необходима достатъчно концентрация. И това напрежение отделно е направо ужасяващо. Ще чакам Вашия отговор. Предварително Ви, благодаря!
September 21st, 2011 at 8:04 am
Да, абсолютно сигурна съм за тази диагноза, и ми се струва, че тя ме е довела до това депресивно състояние. Натрапливите ми мисли са “преследват ме” , “убиват ме” и това е когато се намират сред много хора или когато видя човек, дори понякога и животно. Много ми се иска да изляза от това състояние, предвид това, че работата ми, както споменах по-горе е много отговорна и при нея ми е необходима достатъчно концентрация. И това напрежение отделно е направо ужасяващо. Ще чакам Вашия отговор. Предварително Ви, благодаря!
September 21st, 2011 at 8:07 am
Имах периоди от време, това беше пролетта, но ми се случваше и през лятото, когато не ми се ставаше от леглото и ме бе страх дори да наготвя едно ядене. Може ли да ми обясните по-подробно защо е включен Хедонина, напълно наясно съм, че това е невролептик
September 21st, 2011 at 8:11 am
Искам да споделя още и че трудно запомням и ми е трудно да възпроизведа някаква случка или нещо, което ми е разказвано. Това е най-ужасяващото нещо, което преживявам.
September 21st, 2011 at 9:11 am
За уточнение ще допълня, че ходя при психиатър, а не ме лекува общопрактикуващ лекар
September 21st, 2011 at 12:43 pm
@Нели: За диагнозата е необходимо в нея да е сигурен и психиатърът ви. ОКР се лекува дълго време и със страховити дози лекарства – много е важно диагнозата да е сигурна. Ако психиатърът ви е уверен в нея, попитайте го какво лечение би ви дал за ОКР. Ако ми остане време, тази вечер ще довърша и пусна един запис как се лекува ОКР. Недейте обаче да се самолекувате според него! Той е в помощ на лекаря, а не на пациента. Ако се лекувате като за ОКР, но диагнозата е грешна, може да се стигне дори до трайни последствия от тежката доза. И дори ако диагнозата е вярна, наблюдението от психиатър, който е запознат с лечението на ОКР, е задължително – в хода на лечението могат да възникнат най-различни обстоятелства, които да изискват промяна в него.
September 21st, 2011 at 8:15 pm
Ще чакам с нетърпение записа за това как се лекува ОКР. Искам да знам има ли изобщо лечение на това нещо, защото съм вече тотално отчаяна от състоянието си и от това, че ме измъчват тези натрапливи мисли и ми иде да се скрия някъде и да не се появя повече
September 21st, 2011 at 8:29 pm
[...] Малко по-слаб е, отколкото при Seroxat, и е сходен като причини, ефект и начин за избягване. (Ако ситуацията го позволява, при намаляване на [...]
December 27th, 2011 at 4:06 pm
Радвам се да прочета нещо толкова компетентно в интернет пространството! От години ходя по доктори (различни “специалисти”), които си играят със здравето ми, сякаш то няма никаква стойност. Под вещият съвет на някои от тези специалисти, десетина години пиех вълшебното розово хапче – за щастие – Деанксит, което, както е толкова безобидничко, така се оказа причина за някои дръстични физиологични промени в организмът ми. Посещавала съм психолози, психотерапевти, психиатри….., правила съм опити да приемам антидепресанти, нещата не се получаваха (при положение, че имах желанието да го направя) – няма да навлизам в отегчителни подробности. Това, което искам да споделя е следната ситуация: през април 2011, отново посетих психиатър. Допаднахме си като пациент и терапевт, изградихме доверие помежду си и взаимно взехме решение да започна стабилна терапия с антидепресанти, разбира се. Започнах прием на медикамент от групата на сертралините. Месец и половина бях живите мощи – със страхотно главоболие, виене на свят, чувство за нереалност, болки в стомаха, огромни тъмни кръгове под очите, загубих доста от теглото си. През цялото това време, за миг не съм губила връзка с лекаря – бил е информиран за състоянието ми. И така, изкарах лятото, със същите симптоми, дори се появиха синини по цялото ми тяло. И понеже, имам отношение към медицината, изрязаващо се в чисто любопитство, попрочетох някои неща и направих връзката между приема на лекарството и състоянието ми. При поредното си посещение при доктора, заявих категорично, че не се чувствам комфортно и смятам, че ако лекарството е трябвало да помогне, то за 5-6 месеца, това е трябвало да се получи. Докторът заяви, че негативите са повече от ползите и назначи спиране на лекарството. Установи схемата на спиране (според мен беше доста скорострелна, но нали докторът я казва, не можеш да оспорваш) и започнах да намалявам по неговата схема. Е, тогава започна адът, но за щастие, ровейки се из интернет, попаднах на този блог. Прочитайки статията за синдрома на отнемане, при спиране на антидепресанти, нещата ми се изясниха и се поуспокоих. Към този момент, съм без медикаменти, вече два месеа и половина, но все още усещам някои симптоми, според мен са на отнемането, но пък от друга страна, не е ли минал периодът, през който тази отрова се е изчистила от организма ми? Това ми е въпроса – колко време трае този прословут синдром на отнемането? И още нещо, “благодарна” съм на антидепресантите за това, че пиейки тях, са отървах от зависимостта си от такъв тип медикаменти, натрупана с години. Иначе, твърдо съм против, лекарства, които те карат да се чувстваш като яко надрусан наркоман в безтегловност. Надявам се, да не ми се налага да прибягвам отново към тях, искам да разполагам с чувствата си такива каквито са в момента, а не да са подтиснати изкуствено. За съжаление, осъзнавам, че когато има наличие на силна психосоматика, нещата се променят, но………………., човекът за това е най-висшето същество и аз вярвам, че човешкият организъм разполага със силни регенеративни механизми да се справя с всякакви състояния. Нека, бъда извинена за дългия пост!
December 27th, 2011 at 8:22 pm
@Мелинда: Психофармаката е малко особена група лекарства – при повечето от тях реакциите на различните хора са много по-индивидуални, отколкото при повечето други лекарства. Без да ви познавам наистина добре и от дълго време, не бих могъл да преценя кои от описаните ефекти на какво се дължат и ще рискувам с преценката си да ви подведа.
Синдромът на отнемане при повечето лекарства (включително при антидепресантите) се дължи не на някаква натрупана доза от лекарството, която не иска да се изчисти бързо, а на обратното – някакъв вид привикване на организма към това лекарство, което не е лесно да се преодолее. Най-често част от това привикване се дължи на “свикването” на организма към лекарството. Друга част обаче често се дължи на болестта, която това лекарство лекува (много условно казано, болестта може да се оприличи на липса в организма на еди-какво си, а лекарството – на някакъв начин липсващото да се додаде отвън). Първата от двете причини за лошите симптоми се дължи на (отнемането на) лекарството, и обикновено е временна. Втората обаче се дължи на болестта, която е лекувана с него, и в този случай най-често е постоянна. Периодът, през който е било приемано лекарство, може да промени точните симптоми на болестта (или това как пациентът ги усеща – то също е индивидуално и зависи от какво ли не, включително от психосоматиката). Но ефектът от болестта си го има – докато тя не бъде излекувана или закрепена, независимо по какъв начин, тези симптоми ще ги има.
Възможностите на човешкия организъм да се самолекува (или по психосоматичен път да пренебрегва неприятните усещания) са огромни. Но не са безкрайни. Не ми е известно да съществува психосоматика или методология за самолекуване, която сама да може да излекува апандисит, счупване или примерно шизофрения. Лечението с лекарства понякога е необходимост, често неприятна, но все пак необходимост. Безспорно е, че некадърният лекар може да не излекува, или дори да влоши проблема. Но вината не е в “остротата на ножа”, а в неумението на държащия го: има болести, които на това ниво на човешкото познание и умения се излекуват единствено чрез правилна лекарствена терапия.
Колко ще трае синдромът на отнемането при вас ми е трудно да преценя. Напълно е възможно да трае и до шест месеца. Ако обаче продължи повече, моят съвет е да мислите за симптомите като за недоизлекувана болест, и да вземете мерки да я доизлекувате.
January 7th, 2012 at 6:57 pm
Здравей!Интересно ми е да споделиш нещо интересно за самото излекуване от ПР,ясно е че медикаментите са само патерици.Зная че е индивидуално,но ако знаеш нещо което наистина в голяма доза все пак би дало положителен резултат…АЗ всеоще съм си на ксетанор по 10мг дневно,но няма лошо…
January 7th, 2012 at 8:28 pm
@ренката: Ако 10 мг ксетанор дневно ти вършат добра работа, значи не си твърде тежък случай. При това положение бих препоръчал успоредно с лекарството голяма доза психотерапия. (От най-традиционната възможна. Може би съм твърде консервативен, но ако чуя от психотерапевт “Божие благословение”, “бяла магия”, “чакри”, “биоенергии” и други подобни, почвам много внимателно и много старателно да го избягвам. Ако ми е нужен свещеник, врачка или ню ейдж куку вече ще е друг въпрос.)
January 8th, 2012 at 2:19 pm
Ха-Ха,споко етапа с магиите го минахме …някаква друга идея освен психотерапията…пробвах я преди да почна с ксетанора но не ми се получи само с нея,а сега просто няма откъде да намеря 40лв за час на седмица,и с йога пробвах ама цъ и там същото,само дишането дето го научих наистина ми е полезно,нещо друго ако се сетиш извън куку вариантите…
January 8th, 2012 at 8:17 pm
@ренката: Уви, за ПР нямам друга идея. Но психотерапия “на голо” и психотерапия след добро повлияване от лекарството са много различни неща. Също, надали всички психотерапевти работят на по 40 лева на час – все ще има някакви, които биха приели да правят само по 3-4 хиляди лева месечно (20 лева на час).
January 8th, 2012 at 8:33 pm
Ами ок,приемам оферти за такива….аз съм от София и за сега такъв тук не съм открила.Иначе съм абсолютно съгласна че преди и след резултата ще е различен.Просто ясно е че преди нямаше как да се случи-докато психиятърката ми обясняваше как да регулирам мислите и емоцийте си аз невъзприемах нищо друго освен болките си в сърдечната област,схванатите ръце и болезненото неразбиране от околните ми. Двайсетина лева на седмица-две ме устройва идеално ама като търся из нета все попадам на разни светила в областа дето не се свенят освен страховете да ти изкарат и някоя друга стотачка…
January 8th, 2012 at 8:52 pm
Въпрки че вече незнам дали изобщо се притеснявам от които и да е симптоми на ПР,не ми пука за тях.Всмисъл нито ме е страх нито се паникьосвам,просто като се опитах преди няколко месеца да спра хапчетата се усилиха многократно,което ми пречи на нормалното ежедневие,направо като друсана бях, неадекватна.Иначе ми е абсолютно ясно кои мисли ми пораждат психосоматиката и си ги контролирам,каво е добро и какво е лошо,…..абе с две думи успявам да си направя хигиена на акъла
January 9th, 2012 at 12:29 am
@ренката: Хигиената на акъла е едно много добро начало. Добър психотерапевт, който да е свободен към момента, не знам. Моят съвет е – не търси задължително сетива. Много от това, което ще прочетеш в Нета (включително “похвали от пациенти”) е реклама. Питай приятели, които имат общо с медицината и психологията, и най-вече хора с ПР, които познаваш на живо – най-вероятно е те да те упътят към подходящ психотерапевт. Не губи надежда, търси – такива има.
January 18th, 2012 at 3:12 pm
Здравей!Няма проблем,не съм загубила надежда!Не познавам лично хора с ПР,само от форумите.Търся психоаналитик само в нета,нямам другаде откъде и затова не бързам,ако имаш някакво предложение дори да не е в момента ще чакам да пишеш.Благодаря!
January 18th, 2012 at 9:04 pm
@ренката: Трябва ти не психоаналитик, а психотерапевт – разликата е сериозна, поне в твоя случай. Моят съвет е – отиди в “Свети Наум” (психиатрията на Четвърти километър) и кажи, че ти трябва психотерапевт. Не зная дали имат там подходящи; дори и да нямат, поне биха могли да те насочат. А дори да не откриеш свестен и поносим като цени, поне ще си опитала и тази възможност. Човек намира, като непрекъснато опитва.
(Като се замисля, една друга възможност е психиатрията в Медицинска академия. Или дори поликлиниката й – като влезеш през арката, поликлиниката е закътаната сграда вляво. Прегледите в поликлиниката са безплатни, пробвай първо нея. Ако не стане, пробвай в психиатрията – тя е до Кожна клиника, откъм бул. “България”. Ако и там не стане, пак търсиш, и т.н. Светът е много по-голям и богат, отколкото си го представяме.
)
January 22nd, 2012 at 9:51 pm
Здравей!Благодаря ти за информацията,но аз съм била вече в МА,всъщност основно там се лекувах и психиатърката и психоложката ми са от там.Проблема ече в МА не работят със здравната каса,вярно е големи специалисти са,те ме върнаха към живота, но ми е мн скъпо.На четвърти километър не съм ходила,но ще пробвам,междувременно намерих и няколко тел.номера на свободно практикуващи,сега ги проверявам…Да светът е прекрасен,стига да се събудиш и да го видиш…В момента се сблъсквам с подобни проблеми които ме вкараха в това състояние и като малко дете се уча сама да ходя…стъпка по стъпка за да не падна пак…не зная как ….просто се опитвам…и мисля че ще успея.Извини ме за невежеството,но наистина не зная разликата между психолог и психоаналитик.
January 22nd, 2012 at 9:59 pm
За допълнителна информация на други нуждаещи се: Само първичните прегледи в поликлиниката на МА са безплатни.Престоя в самата психиатрична клиника в МА също е безплатен(плащаш си само медикаментите),но там не се занимават със случай които изрично не изискват болнично лечение,т.е. довършващото лечение с психотерапия не е за там…
January 23rd, 2012 at 12:55 am
@ренката: Психологът (медицинският) е нещо средно между психиатъра и психоаналитика.
Просто питай, те си знаят кой какъв е и ще ти кажат.
January 23rd, 2012 at 10:45 am
Благодаря!
January 25th, 2012 at 5:29 pm
Здравейте! Искам да Ви попитам как стои въпросът със Золофт и бременността. Възможно ли е да се износи дете, без да се спира препаратът, при положение, че последният се приема в ниски дози – по четвърт на ден или през ден? Благодаря предварително!
January 25th, 2012 at 6:03 pm
@Дама: Някои видове родилни дефекти при бебето (омфалоцеле, анална атрезия, септални дефекти) са по-чести, ако през бременността е приеман Золофт. Принципно обаче тези дефекти са много редки, така че рискът не е особено голям. Ако можете да го спрете през бременността (особено през първите три месеца), е добре; при тази доза трябва да е напълно посилно. Ако не можете обаче, и детето е желано, нещата не са страшни. При толкова ниска доза кърменето също би трябвало да е безопасно.
January 26th, 2012 at 11:29 am
Благодаря Ви за лаконичния и точен отговор!
January 26th, 2012 at 12:21 pm
Имам и още един въпрос: Золофт спада ли към антагонистите(или агонистите)на допаминовите рецептори? Питам, защото в момента на своя глава приемам Фемикур(сух екстракт от плодовете на vitex agnus castus)по една капсула дневно за облекчаване на ПМС. В листовката пише, че двата препарата могат да се неутрализират взаимно. Благодаря!
January 26th, 2012 at 12:52 pm
@Дама: Золофт е основно селективен инхибитор на обратното поемане на серотонина (на български – селективен агонист на серотонина). Има обаче и известен ефект върху допаминовите рецептори. Не мисля обаче, че има повод за безпокойство покрай приемането на Фемикур – силно се съмнявам дали ще се неутрализират със Золофт.
January 26th, 2012 at 1:03 pm
Благодаря, успокоихте ме! Решила съм да пия добавките поне 3 месеца. Последният път цикълът ми дойде без да пророня сълза и без да ме избива на истерия, което си е огромно постижение:)))!!!
February 26th, 2012 at 3:22 pm
Искам да попитам и аз – страдам от ПР – вече почти 7 г. и се лекувам с АД- за този стаж не мисля, че са много – отначало Ципралекс, спря да действа много скоро, след това Золофт, и той така – сега съм на Ланвексин 75 мг, по една капсула /като антибиотик е на външен вид/. Ланвексина го пия от година, може би. Психотерапия не съм правила. Докато ги приемам /това важи и за трите препарата/ съм добре, чудесно, мноого рядко ще се появи някакъв симптом, и дори и да се появи, отминава бързо. С една дума – живея живота си нормално. Правила съм 2 опита за спиране – с невероятни по своята интензивност рецидиви, след 4 месец от спирането. Спирането е било точно по схемата, описана тук, много бавно, резки стъпки никога не съм правила в това отношение. Сега просто се ужасявам от спирането – да не говорим, че с Ланвексина и не виждам как изобщо би могла да бъде намалена дозата, т.к хапчето не подлежи на рязане. Искам да спра АД завинаги, обаче психиатърът ми казва, че най-вероятно ще са доживот. Искам още едно дете – не виждам как ще стане. Изобщо де не споменавам напълняването като страничен ефект – има го в 99 процента от пиещите го, а това ужасно пречи на заболяването. Какво мислите, Григор?
February 26th, 2012 at 4:04 pm
@Марта: Това с напълняването е странно – при Ципралекс и Золофт често има напълняване, но при Ланвексин обикновено има отслабване. За бременност – твърди се, че увеличава риска от аборт, но че няма увеличен риск от малформации. Иначе казано, на ваше място аз бих си позволил детето (внимателно). За пълна сигурност може да се препоръча спиране на лекарството така, че периодът без него да съвпадне с първите 3 месеца от бременността (над 95% от риска за детето от приемане на антидепресанти е през тях).
Иначе, ако настоявате да пробвате спиране, капсулата е идеална за намаляване. Отваряте я, изсипвате праха отвътре на стъклена плоскост и с ножче отделяте точно каквато част ви трябва. След това внимателно я изсипвате през ръба с ножчето в чаша вода, и готово. Добре е изсипването да е близо до ръба на стъклото, за да можете да оберете праха от него изцяло: колкото повече го “разхождате” по стъклото, толкова повече от него остава там, и намалява дозата, която сте заделили.
Няма нищо страшно, ако пиете някакво лекарство доживот – било то за сърце, антидепресант или друго. Страшно е, ако животът ви не е пълноценен. Така че не се обезкуражавайте, а действайте смело!
February 26th, 2012 at 11:05 pm
На мен точно Ланвексина ми “помогна” да кача невероятно много килограми, явно всички АД ми влияят еднакво – правя усилия с подходящ режим на хранене, но не винаги е успешен. Самочувствието ми страда, а тъй като ПР е от рода на депресивно-тревожните разстройства, е ясно, че влияе зле. Що се отнася до това дали настоявам да пробвам спиране – ами няма причини да не пробвам, освен страха ми и то основателен – рецидивите ми са много тежки с агорафобия, като прибавим и невъзможността в такъв период да ходя на работа…знам, че мислейки така няма да си помогна, но опитът ми е горчив. Иначе аз съм добре, както казах, няма причина от всякакъв характер, която да пречи.
February 27th, 2012 at 12:53 am
@Марта: Когато се чувствате добре, е подходящ момент за психотерапия. (Когато не се чувствате добре, ефектът й ще е значително по-слаб.) Психотерапията може да ви научи на много начини да се справяте с ПР в някаква степен, а практикуването им ще ви създаде полезни навици, които да ви вършат работа дори ако се наложи да спрете лекарството.
March 26th, 2012 at 11:04 am
Здравейте, ще се опитам доста сбито да разкажа за моя ад, и да помоля за съвет. При мен сероксат беше изписан за панически пристъпи пих го 3 години. До края на 2-та година нямах проблеми и лекарката реши да го спрем от 1 таблетки/20г./ намалихме на 1/2 за 3 месеца. след което го спрях. Нямах проблем 5 месеца, след което всичко се завърна с пълна сила. Световъртежите, прилошаването, гаденето….Започнах го отново, само че ефект и с него нямаше 2-3 пъти на месец имах такива кризи. Решихме да го спра окончателно и в момента съм много зле. По собствено желание взех деанксит. Пия по 1 таблетка на ден, но ми се струва, че е малко като доза, тъй като продължавам да имам дни в които не съм добре. Моля за съвет, да увелича ли дозата на 2 таблетки/ една сутрин една на обяд/ и има ли шанс това лекарство да ме стабилизира, след спирането на сероксата? Благодаря Ви предварително.
March 26th, 2012 at 2:01 pm
@Neji: Ако помага, деанкситът е добра идея. Две таблетки не са твърде страшна доза – може да се пробва. Ако не даде разлика, се върнете на една. Ако нещата се влошат, задължително търсете лекар.
Дали има шанс деанкситът да ви стабилизира е страшно трудно да се каже. Мозъкът е сложна и доста индивидуална машина – често лекарства, които имат отличен ефект при едни пациенти, имат много слаб или нямат никакъв при други с точно същото заболяване. Добър лекар след добър преглед може да предположи с що-годе прилична точност ще ви повлияе ли някое лекарство (най-вече на базата на опита и интуицията си). Гаранция обаче може да ви даде единствено пробата.
March 26th, 2012 at 2:13 pm
Много благодаря, дано се получи…
April 1st, 2012 at 12:48 am
Ot nqkolko dni sprqh Cipralexa,bqh na doza 10mg,posle preminah na 5mg za edna sedmica,sled koeto go sprqh okonchatelno po preporuka na psihoterapevta mi.Problema e,4e v momenta 4uvstvam silnite simptomi na otnemaneto,koito taka izcherpatelno i tochno sa opisani ot vas v statiqta.Vuprosut mi e,dali da predpriema ne6to ili simptomite 6te ot6umqt sami?Blagodarq vi predvaritelno!
April 1st, 2012 at 1:53 am
@Ivka: Една седмица е на практика нулево време за престой на доза от 5 мг. Разумното време да изчакате на нея е поне един месец (при хора, които го спират трудно, може да е и шест и повече месеца). Съветът ми е да изчакате не повече от седмица след спирането. Ако симптомите на отнемането не изчезнат или поне не намалеят забележимо, съветвам да се върнете на доза от 5 мг и да престоите на нея поне 1, може и 2 месеца. Чак след това можете да опитате спиране отново. Ако симптомите не са много по-поносими още отначало, съветвам да изкарате също 1-2 месеца на доза от 2.5 мг, и чак тогава вече да спирате напълно.
April 1st, 2012 at 2:38 pm
Здравейте,много благодаря за тази статия.Накратко моята история е депресия, в следствие на загуба на съпруга ми от тежка болест.От тогава минаха 8 години и при мен се редуват периоди на голям страх от болести ,и месеци на затишие.След 6 месеца на Сероксат от 20 мг по едно на ден,намалихме дозата на половин за около месец но резултата не беше добър,не се бяха върнали симптомите,но се чувствах по плачлива и напрегната от обикновено.Освен това и бях качила 10 килограма.Психиатърката ми смени Сероксата с Ланвексин от 75 мг,от който трябваше да отслабна, но аз не само че не отслабнах а качих още 5 килограма,задържам вода,болят ме краката ,честно казано страничните ефекти са много и са ужастни.Започнах намаляне на дозата по вашата схема,от едно хапче на ден,стана едно хапче през ден,пия го докато изчезнат симптомите на отнемането и още толкова преди да намаля отново дозата.В момента от една седмица съм на половин хапче от 75 мг,тоест разделям си го на 2 и запълвам капсулката с хляб.Естествено не се чувствам добре но стискам зъби защото искам да спра лекарството.Пропуснах да кажа,че въпросното лечение ми беше назначено за лечение на синдрома на дразнимо черво,резултат от стреса и депресията.В момента симптомите пак се завърнаха,но силно се надявам да са следствие от спиране на лечението.Конкретния въпрос ми е от 37,5мг. през ден ,необходимо ли е да намаля още веднъж дозата преди да спра лекарството напълно.Моля за съвет от вас,моята психиатърка каза ,че аз сама трябва да предценявам кога да намаля и кога да увелича дозата.Аз и благодаря за оказаното доверие ,но въпреки това се затруднявам в решенията си.Благодаря предварително за отговора.
April 1st, 2012 at 2:58 pm
Mnogo,mnogo vi blagodarq za otgovora,za purvi put poluchavam adekvatno obqsnenie na ne6tata.A sum s panichesko razstroistvo ot 10 godini,piq cipralex ot okolo 7,s dve neuspe6ni prekusvaniq.V momenta za pruv put hodq i na psihoterapevt.Sled kato izlu6a patilata mi,toi preceni,4e sum dostatu4no dobre i naqsno s bolestta,za da spra antidepresanta.I az se 4uvstvam dostata4no silna,za da opitam,estestveno s pomo6ta na psihoterapiqta.Zasega nqmam simptomite na pani4eskoto razstroistvo,no tezi na otnemaneto sa nalice,osobeno ve4er.Nadqvam se da otminat,ako li ne,6te posledvam suveta vi.Pi6a vsi4ko tova,purvo,za da pomogna na horata kato men,koito imat bezbroi vuprosi v glavata si i vtoro,za6toto kakto spomenah za purvi put nqkoi kazva ne6tata s istinskite im imena,za koeto o6te vednuj vi blagodarq surde4no.Nadqvam se da se spravq,vse pak sum mlado momi4e.Pozdravi!
April 1st, 2012 at 4:13 pm
@Cveti: Ланвексинът е Efexor – мощен SNRI. Много модерен, много ефективен, но и много труден за спиране. Дори ако здравето ви позволява да го оставите успешно, ще ви е трудно. Препоръчвам следното:
- Не разреждайте хапчето на през ден – пийте намалена доза всеки ден. При повечето хора така се понася доста по-лесно.
- Намалявайте дозата не наполовина, а с по една четвърт. Ще е по-трудно да се отдели необходимата доза, но е много по-малко мъчително (и с повече шансове за успех).
- След като намалите дозата, изчаквайте така до пълно изчезване на синдрома на отнемането, и още поне два пъти по толкова, преди следващото намаляване. Нужно е организмът да натрупа толеранс, който ще ви позволи да намалите следващия път успешно.
- Намалявайте дозата с една четвърт не спрямо първоначалната, а спрямо това, което пиете в момента. Важно е! С времето това може доста да ви усложни дозирането – не се предавайте, търсете начини да спазите правилото.
- Не правете опит да оставите напълно Ланвексина, преди да сте слезли под 20 мг. дневна доза. За много хора дори това е много, и е добре да слязат първо на 10 или дори по-малко.
- Не се обезкуражавайте, че ще отнеме дълго време! По-добре да ви отнеме дори 2-3 години, но да го оставите успешно, отколкото да го оставяте неуспешно цял живот (и с непрекъснати страдания).
- Възможно е състоянието на болестта ви да не позволява да спрете лекарството напълно (ако не е добре закрепена). В такива случаи не се отчайвайте – продължете да се лекувате, дори с увеличена доза, ако е необходимо. Усетите ли, че сте се закрепили добре и за постоянно, изчакайте известно време за пълна сигурност и тогава пробвайте пак.
- Като крайна мярка, можете да опитате да замените Ланвексина с Анафранил. Той има много повече странични ефекти, но се спира много по-лесно. Изчакайте поне 3, по възможност повече месеца от смяната, преди да започнете намаляването (пак постепенно!). Ако не можете да спрете и него, това е 100% показател, че болестта ви е още активна и има нужда от още лечение, и че не е добра идея да се опитвате да го спирате сега.
- Наддаването на килограми и задържането на вода често могат да бъдат премахнати или значително ограничени чрез физическа активност. Аеробика, джогинг… каквото ви е достъпно. Важно е да постоянствате – ако за месец аеробика не сте свалили тегло, не се обезкуражавайте.
- Депресията се повлиява значително не само от лечение, но и от бихейвиористични мерки. Гледайте да сте непрекъснато в големи и весели компании. Намерете си работа, свързана с много общуване с хора (и по възможност весела). Ако семейната ситуация е депресираща, вземете решителни мерки да я промените. Гледайте повече комедии… Каквото ви хрумне в тази насока, все е добра идея и няма да дойде много към останалите.
@Ivka: Рецептата за успеха при спирането е постепенност. Стискам ви палци!
April 1st, 2012 at 6:53 pm
Благодаря много за всички съвети ,които ми дадохте.Ще се постарая да изпълнявам препоръката ви точно ,и ще споделя за резултата след това.Пожелавам на всички да преодолеят проблемите си, и да живеят по добре.На вас пожелавам много успехи,физическо и душевно здраве.Благодаря ,че ви има и че помагате на хората.
April 4th, 2012 at 12:30 pm
Хей, Григор, страхотен постинг. Имам въпрос свързван с лекарствата, които приемам. От миналата есен ме мъчеше безсъние, което се оказа само симптом на тревожно депресивно разтройство. Бях сменил няколко лекари и сега мисля, че попаднах на свестен специалист, но все пак ми се иска да чуя и твоето мнение. В момента пия 200 мг хедонин (кветиапин) и 5 мг мелатонин, за да мога да спя спокойно. Идеята на докторката бе да спра мелатонина, ама нещо не става (утре ще я питам за това). Що се отнася до кветиапина, според нея лечението отнема 9 месеца (6+3 за спиране, доколкото разбрах). Това добре ли звучи според теб?
April 4th, 2012 at 7:30 pm
@Alex: Без да имам доста по-подробен поглед върху проблема ти не бих посмял да давам категорично мнение. Мелатонинът на практика няма потенциал за пристрастяване; в много държави дори се продава не като лекарство, а като хранителна добавка. Вземането му е на практика безопасно, ако това те безпокои.
Ако при спирането му безсънието се връща, въпреки че кветиапинът продължава, нещо тук е странно и трябва да го обсъдиш с докторката си. От твърде малкото, което знам, ми е трудно да преценя каква може да е ситуацията.
April 4th, 2012 at 7:55 pm
Хей, мерси за отговора, ще се консултирам с лекарката. Аз пия мелатонин Амброз, който е хранителна добавка.
Иначе какво ти е отношението към кветиапина? Хубаво лекарство ли е? Като оздравея ще мога ли да го спра? В Интернет пише ужасни неща за него!
April 5th, 2012 at 11:30 am
@Alex: Най-големият плюс на Интернет е, че даде възможност на всеки да каже каквото мисли. Най-големият му минус е същият. И тъй като истински знаещите обикновено са малко и заети, а лудите с кауза – много и с много свобдно време, се налага човек да пресява много упорито намереното в Нета, за да не се вкара да живее в света на някой луд. Или на група луди с общо заболяване…
Кветиапинът е хубаво лекарство, когато е предписан правилно, и лошо лекарство, когато е предписан неправилно. Няма никакъв проблем да бъде спрян, когато нуждата от него отпадне: на практика няма потенциал за пристрастяване. Говори внимателно с лекарката си, следи си състоянието и не се плаши.
April 5th, 2012 at 11:44 am
ОК, много благодаря за мнението… бях прочел всевъзможни страхотии. Хубаво е, че в Интернет има и хора, които успокояват истериите като Вас, тъй като аз за жалост съм много податлив на такива неща
April 26th, 2012 at 3:22 pm
Здравейте, отново имам въпрос към вас. Има ли връзка между продължителността на приемането на Сероксат и спирането му – в смисъл, ако си го вземал 6м. е по-лесно да го спреш отколкото, ако си го вземал 2г.? И как да разбереш дали вече си “излекуван” или не? Личният лекар казва, че ако се чувствам добре и променя нещо в начина си на живот мога да го спра за около 2-3 седмици в началото на юли. Първо – чувствам се добре, но така се чувствам след като започнах да го вземам. Трудно мога да променя нещо в ежедневието си, моментът е такъв. И спирането за 2-3 седмици ми звучи доста оптимистично след това, което прочетох през тези 8 месеца. От една страна много искам да го спра, от друга – нямам право на никакви “проби и грешки”, “кризи” и пр.
April 26th, 2012 at 11:33 pm
@Мила: Точни изследвани япо въпроса не са ми известни. Логично е да се очаква, че връзка има. В същото време, доколкото разбирам от неврохимия, след един определен период (примерно 2-3 месеца) вероятно продължителността влияе твърде слабо, ако изобщо. Вероятно много повече влияе доколко сте по-добре, било заради излекуване от приемането му, било заради други причини.
Дали сте излекувани можете да съдите по състоянието си – доколко “стабилно” се държите, включително в по-тежки моменти. Дори тази проба обаче не може да ви каже дали всички мозъчни структури са се съвзели изцяло, или някои просто се поддържат чрез сероксата. Единственият начин да разберете е да пробвате спиране. Ако не се чувствате стабилно добре, няма смисъл да пробвате – очевидно не всичко е наред. Но да го спрете за 2-3 седмици ми се струва безсмислено, да не кажа грешка на изкуството. Ако Сероксат се спира, трябва да е постепенно, а 3 седмици е прекалено кратък срок дори за най-малката възможна доза. Също, смисълът на спирането е да изкарате без него не седмици, а години.
Моят съвет е – изчакайте момент, когато ще можете да си позволите експерименти, преценете тогава колко закрепено е доброто ви състояние, и ако наистина се чувствате стабилно, тогава мислете за опит за спиране. Преди това е безсмислено – вместо да изпишете вежди, ще извадите очи.
April 27th, 2012 at 2:09 pm
Много ви благодаря. Приблизително така ги виждам нещата и аз. Не зная дали Сероксата ще ме “излекува” някой ден, но поне заради него попаднах на вашият блог, което не е никак малко. Весели празници.
May 12th, 2012 at 8:42 am
Здравейте отново,ето че минаха няколко седмици от спирането на Сероксата и отново се чувствам объркана.Пак гадните мисли и така,незнам дали има излизане от това.Междувременно ми откриха инсулинова резистентност,въпросът ми е дали мога отново да започна Сероксат(защото явно без него няма да мога)и в каква доза.Ендокринолога ми изписа Нормаглим(метформин).Уместно ли е да се пият двете.Изпитвам страх пак от всичко,дали някога ще се излекувам?Колко дълго трябва да се пият лекарства,едни казват че АД объркват целия организъм,други са за тях,просто не знам кой да слушам и затова вече 3години съм така.Мн ще ви бъда благодарна да ми отговорите.
May 12th, 2012 at 1:30 pm
@Julia: Дали могат да се съчетаят двете лекарства трябва да попитате ендокринолога си. За АД – старите трициклици, с които имаме много опит, лекуват. Всъщност, закрепват биологията и по този начин дават възможност на човек да научи и затвърди психологическите трикове, с които да може да се поддържа при не твърде тежки случаи дори без лекарства (това е и подсетката ми към вас – говорете с психолози с опит с паническо разстройство, учете се на тези трикове). За SSRI препаратите – те са сравнително по-нови, но вероятно постигат същия ефект. (Спирането им е малко по-трудно, но ако организмът ви принципно може да мине без АД, има много трикове как.)
Един съвет – не четете Интернет по въпроса. Писал съм го неведнъж – в Интернет знаещите и доброжелателни хора са малко, а лудите с кауза – много. И първите обикновено са претоварени да помагат, така че нямат време да пишат в Интернет, а вторите обикновено друга работа си нямат и по цял ден “творят продукция”, казано на езика на психиатрите…
May 12th, 2012 at 3:55 pm
Благодаря за отговора,но мисля още днес да почна с 0,5сероксат.Когато съм на вън е ок,но когато се прибера и се започват паниките,мислите и т.н.Затова ви питах дали може да започна днес,при ендокринолога съм след 15дни.Мисля че е доста време.Чувствам се като в началото,пак не знам на къде да тръгна,какво да направя страх и пак страх.Това е на периоди,но вечер е най-зле.От лекарствата най-добре се повлиявам от сероксат,качих мн килограми от него,но не знам дали не е и от инсул.резистентност.Дали някога ще мога да се оправя без АД незнам,издържам месец и това е.НО ви моля къжете дали мога да започна Сероксата,тези моменти на паника отново ме побъркват.Благодаря предварително.
May 12th, 2012 at 10:46 pm
@Julia: Звъннете на ендокринолога си още в понеделник и го питайте, той познава здравето и организма ви по-добре от мен. Килограмите може да са както от Сероксат (при някои хора той не ги трупа, при други ги трупа), така и от инсулиновата резистентност. До понеделник – моят съвет е да издържите с по-конвенционални “антидепресанти”: топъл душ, чаша бира…
May 13th, 2012 at 12:01 am
Ха ха ще ви послушам за чашата бира,благодаря ви!
May 21st, 2012 at 9:12 am
Здравейте отново,искам да ви попитам защо след като започвам сероксата всеки път,симотомите ми се засилват и то към 10ден от приема му.И след като съм го спирала 2пъти възможно ли е сега да не ми подейства(имам предвид това че ПА)са по изразени от преди приема му.Пия по 1хапче сутрин.Ендото каза че няма проблем да го пия с метформина.Незнам кога ще мине всичко това,и дали има някой излекувал се!Може би при мен грешката е че след като се подобря веднага бързам да спра лекарствата….и всичко от начало.Но този път съм сигурна че ще ги пия колкото трябва,искам да съм добре,явно само с положително мислене не става!!!!
May 21st, 2012 at 1:35 pm
@Julia: Нормално е малко след началото на пиенето симптомите да се засилят за кратко. Излекуването е възможно при повечето хора, но недейте да спирате лекарството веднага след като се подобрите. Нужно е организмът ви да натрупа толкова стабилност, че да остане достатъчно дори след “отлива” от спирането на лекарството. Трудно е да се прецени колко е достатъчното, при различните хора е много различно. Но да го спрете веднага след подобряването никога не е достатъчно.
May 21st, 2012 at 8:21 pm
Благодаря ви за отговора,мисля че вече няма да си правя експерименти,а ще ги пия колкото трябва.Притеснено ми е в момента защото пак изпитвам ПА,явно сероксата още не се е натрупал.Не си спомням как беше предишните пъти,надявам се да се оправя по скоро и да ги няма тези мисли.Благодаря ви още веднъж,вие сте мн добър и отзивчив човек!!!
June 16th, 2012 at 4:10 pm
Здравейте от 6 години някъде съм с Паническо разтройство…с периоди на рецидиви и ремисии ,като от доста време не съм постигала трайна ремисия.Един ден ми писна и си спрях сама лекарствата това преди 2 месеца.Първите няколко дни бях добре ,но после се влоших много и то още по-зле от когато и да било.Наистина съм в някакъв непрестанен АД.Сега съм напълно обезумяла и без светлинка в тунела.Потърсих друг Психиатър и ми изписа Тифаксин СР ,днеска ми е 5тия ден на прием като 4 дни пиех от 75 мг вечер а сега сутрин и вечер по толкова т.е. от днеска.Добре ,че излязох в отпуска ,че последните 3 дни не бях на себе си и не се чувствах никак добре,както и сега но поне съм в нас.Изпитвам ужас голям и непрестанен ,ежеминиутен страх.Нашите не ме разбират,особено баща ми.Той постоянно ме критикува ,че се чувствам така и ми нанася още по-голямо чувство за вина.Аз съм медицинска сестра и работя мн отговорна работа,искам да съм на себе си за да мога адекватно да помагам на хората.Сега освен този Тифаксин пия и от време навреме Ривотрил или Ксанакс в минимални дози.Имам и натрапливи мисли,които допълнително ме карат да изпитвам ужасен дискомфорт и да се обвинявам.На 24 години съм в разцвета на младостта а се чувствам 100 годишна баба.Преди Тифаксина пиех Ципралекс и 2 години бях добре но след рецидива ,вече не го усещам.Въпроса ми е има ли излекуване завинаги от това и кои хора са по -склонни към тези състояния?.Аз по-принцип не съм такъв човек винаги съм била душата на компанията ,жизнена ,енергична и уверена.Сега немога да се позная.Друг въпрос е до колко влияят АД на чернодробните ензими ??? Искренно се надявам ,че пак ще се измъкна иначе не се виждам….това не съм АЗ направо това е дявола в мен
Моля ви дайте съвет или някакъв отговор.Неискам Страха да прави зелените ми очи тъжни и да променя усмивката ми.Искам да живея тук и сега пълноценноо и истински.Благодаря предварително !!!!
June 16th, 2012 at 5:04 pm
@Мимка: Да спрете лекарствата “защото ви е писнало” е много изкусителна, но лоша идея. Моля ви, не го правете друг път. Това е начин да утежните заболяването и да го направите по-трудно за лекуване.
Това беше лошата новина. Добрата е, че заболяването може да бъде излекувано или като минимум овладяно. Образно казано, тунелът може и да се окаже малко по-дълъг, но светлина в края му твърдо има!
При някои хора излекуването е напълно постижимо. При други се налага поддържаща терапия. Но и в двата случая има начин да се чувствате добре и да живеете пълноценен живот, а това е важното. Дори ако се наложи да сте на поддържаща терапия, това не е страшно. Притеснява ли ви, че не можете да живеете, без да дишате или да се храните? Надали. Е, точно толкова безсмислено е да се притеснявате и ако за да се чувствате добре ви е нужна поддържаща терапия. Тя изисква много по-малко време и усилия примерно от храненето.
Петият ден на прием може да е малко рано, за да получите ефект при ПР. При различните пациенти му е нужна между една и три, при някои дори четири седмици, за да окаже ефекта си. Не се притеснявайте и не се безпокойте изобщо – ако Ципралекс ви е помогнал, Тифаксин също ще ви помогне, просто може да трябва да изчакате мъничко. Докато ефектът не се появи, можете да вземате при нужда Ривотрил или Ксанакс, те ще ви помогнат за това време. Ако усещате, че почвате да мислите за самоубийство или други лоши неща, е оправдано известно време (седмица-две) дори да пиете Ривотрил или Ксанакс редовно. Светът е щастлив, че ви има – не го лишавайте от себе си, без вас ще е по-сив и тъжен.
Много важно е да знаете, че по никакъв начин не носите вина за това как се чувствате. Болестта не става по избор, за да има как да сте отговорни за нея. Ако някой смята, че сте виновни, просто няма представа за реалността – все едно е да ви обвинява за земетресение или слънчево изригване. Отнасяйте се към тези обвинения и към обвинителя със снизхождението на възрастен, който слуша “обясненията” за света на дете. А когато се пооправите и вдигнете духом, е добра идея най-топло и човешки да си поговорите с баща си и да му обясните как точно стоят нещата. Кажете му, че да ви обвинява за това как се чувствате е все едно вие да го обвинявате, че вече няма силата и издръжливостта на 18-годишен. Никога не забравяйте, че не носите никаква вина за болестта!
Различните антидепресанти влияят различно на чернодробните ензими (включително един и същи може да влияе много различно при различни пациенти). Като цяло венлафаксинът (Тифаксин) не е забелязан да дава някакви особени ефекти върху чернодробните ензими.
Накратко – помощ ще има, облекчение ще има! Дръжте се смело и не се давайте. Светът е прекрасен, и вие също имате заслуга за това.
June 16th, 2012 at 6:24 pm
Здравейте,
Пия упокоителни и АД от почти 10г , без да кажа ето на чуствах се добре поне за 2 от тях искам да спра всичко! Лекарите направиха вички екперименти, които могат да се направят срещу не малка сума пари. Това е лудост!!! Как мога да спра на първо време …Ривотрила , който ми го дават от 10г и който сама успях да задържа на 1/4т от 2 мг ?Ако някой има опит или идеи , приемам , писна ми да бъда доброволен наркоман:((((
June 16th, 2012 at 11:13 pm
@Vania: Опит или идеи, които да си заслужава да приемете, може да има само добър лекар, който е запознат с историята ви и ви е прегледал, по възможност неведнъж. Ако някой ви каже, че притежава рецепта за панацея, не му вярвайте. Ако съществуваше такъв гений, той щеше да е в Щатите и де спасява от смъртта такива като Стив Джобс и Тед Кенеди срещу непредставими суми. И те щяха да са живи.
Намерете добър лекар, който да ви даде правилното за конкретно Вас лечение. Други идеи, които реално да помагат, в моя опит няма.
June 18th, 2012 at 11:37 am
Здравейте Григор,много благодаря за това,че се отзовахте и ми отговорихте.Вдъхнахте ми малко надежда.Не мога да си обесня тия усещания,че не съм като другите от заболяването ли е??Много ме плашат.Имам ужасни вегетативни симптоми ,треперя и се потя без дори да е толкова топло
На моменти ме пронизва парализиращ страх като си легна и ставам.Друг въпрос е може ли с Антидепресанти да се пие бира?Едно от нещата които обичам и леко ме поуспокоява е като пия бира.Гледам да не прекалявам.Страх ме е мн от хора или може би от тяхното недоумение като ме погледнат и аз кажа,че ми е зле 
Толкова изтощаващо е това ,чувството за вина че не знам какво по-точно да направя ,че да си помогна ме тормози 
И този страх от смъртта ,който в неоснователен на тези години .Чувствам се виновна ,че има хора с големи физически проблеми а и семейни и не се дават а аз рева и се плаша.Много бих искала пак да ми пишете ,почти не се срещат хора които да искат да помогнат дори със съвети като вас.Някои не искат дори да слушат.Ще ви бъда благодарна ако пак ми пишете и то от Сърце.Благодаря!!!!
June 18th, 2012 at 12:11 pm
@Мимка: Никак не е добра идея да се съчетават алкохол и антидепресанти. По мои впечатления глътка-две бира при повечето хора са без особени последствия, но цяла чаша (200 мл) при значителен процент от хората вече почва да тежи на черния дроб. При остра нужда пробвайте малко, но както се взема лекарство.
Вегетативните симптоми може да са както от болестта (тя причинява такива), така и от лечението (при някои хора Тифаксинът засилва потенето). Възможно е и да се съчетават. Не им се притеснявайте, не им обръщайте внимание. Има време за всичко.
Усещането, че не сте както другите, е 100% от заболяването. Точно толкова естествен негов продукт е, колкото ако сте ухапани от комар, да ви сърби. Не му се притеснявайте изобщо (всъщност, може би по-подходящо е да се каже “притеснявайте си се най-спокойно”).
Чувството за вина, че не знаете какво да направите, също е напълно неоснователно. Знаете (да пиете подходящите лекарства) и го правите – просто е нужно мъничко време, за да дадат ефекта си. В момента наливате основите на чудесната къща, която е здравето ви – защо да се укорявате, че още не е завършена? Спокойно, ще бъде.
June 18th, 2012 at 12:39 pm
Благодаря за отговора ,аз пия много повече бира от 1 чаша,някъде бях чела ,че не е толкова вредно ако се пие с антидепресанти но знам ,че отслабват действието им.Чудя се дали да си пусна чернодробните ензими АСАТ и АЛАТ.Но ме е страх от резултата.Никога до сега от толкова години прием на АД не съм спирала да с ограничавам от към алкохол в смисъл на празници , лятото бира дори повечко бира.Надявам се това да не е нанесло вреда на организма ми
Много бих се радвала ако дадете ваши координати ,иска ми се да се свържа с вас ,ако нямате нищо против !!!
June 18th, 2012 at 8:38 pm
@Мимка: Повече от 1 чаша бира заедно с антидепресанти никак не е хубаво нещо. Лотария със здравето е. Ако изтеглите печеливш билет – добре, но повечето билети не са печеливши…
За свързване – можете да ми пишете на grigor в този сайт.
June 20th, 2012 at 8:28 am
Здравейте Григор ,Благодаря ,че винаги се отзовавате и ми отговаряте.Сутрин се събуждам рано и мн мн изморена ,не спя спокойно и се будя посред нощ.В момента съм в депресия.Не мога да открия причината за това.Чувствам се изморена от това състояние.Чувствам се изгубена и изоставена.Дали лекарствата лекуват или само притъпяват усещанията??? Не знам какво да направя ,за да си помогна.Чувствам ,че аз съм най-зле.Искам да живея живота на друг човек ,не и моя…:( Боже искам да свърши това.Не искам тези суицидни мисли.Моля и кажете ми защо на мен?
June 20th, 2012 at 11:57 am
@Мимка: Причината за депресията е, че сте си спрели лекарствата, а започнатото ново още не е подействало. (ПР, ОКР и депресията са първи братовчеди и често преминават едно в друго.) Когато ефектът настъпи, ще сте по-добре.
Най-добрият начин да си помогнете на този етап е да си пиете лекарствата. Ефектът ще дойде, просто е нужно малко време. Суицидните мисли нямат основание – не се безпокойте, ще бъдете чудесен човек, който живее щастливо и носи радост на света.
А защо на вас… В живота на всеки има и черно, и бяло. Ако го нямаше черното, нямаше да ценим бялото. Вашето нещастие е неприятно, но се лекува – тези, които са осакатели, ослепели или изгубили най-близките си са много по-зле. Просто изчакайте мъничко, докато лекарството ви посъвземе, и нещата ще тръгнат към оправяне. Ако се грижите за себе си, ви очаква чудесен живот – глупаво е да го пропускате заради временни трудности.
June 20th, 2012 at 12:28 pm
Невероятен сте ,Благодаря имам чувството ,че е сън това че така безрезервно отговаряте.Чувствам голяма подкрепа от вас без да ви познавам.Мисля,че само един благороден човек може така да постъпва.Сутрин като стана мн тревожна и неспокойна се сещам за Вас и влизам да прочета какво сте ми писали и да пиша
Какво ви кара да вдъхвате кураж на хора които не познавате?? Мн ми се иска всички хора да са като вас 
Тогава света щеше да е малко по-добър .А това че тия състояния минават от едно към друго е напълно вярно. Макар,че не ми е за първи път да чувствам това.Винаги не мога да се примеря ,че трябва да го чувствам и да чакам но на този етап нямам мн голям избор.А това ,че се озлобявам към хората на които им е добре ,мисля че също не е нормално и дано да отшуми.:( Искам пак да съм красивото усмихнато момиче.Да помагам безрезервно като вас на хората 
Благодаря ще се радвам пак да пишете ,успявате да ме успокоите 
June 20th, 2012 at 10:17 pm
@Мимка: Най-обикновен човек съм, като повечето на света. Не се бойте – лошото ще отшуми. И, между другото, един добър начин да го отпратите по-бързо е да помагате на хората, колкото и както умеете. Дава много сила, самочувствие и енергия. Пробвайте и няма да съжалявате – току-виж се окаже, че дори в лош момент продължавате да сте красивото усмихнато момиче.
Отначало може да е трудно, но не се обезкуражавайте. Приемете го като избрана от вас същност и ще видите.
June 26th, 2012 at 8:22 am
Здравейте,
много се радвам, че има такива хора като вас, благодарение на които хората получават адекватни отговори на въпросите си.
Страдам от ПР от около 4 години, в момента съм на 0,25 Ксанакс и 1 таб. Карбамазепин плюс Ципралекс. При последната консултация психиатъра ми препоръча да спра Ципралекса- бях на 1/2. Реших да не го спирам изведнъж (както ми препоръча лекаря) и минах на 1/4. Две седмици на 1/4 всичко беше ок, но от няколко дни се чувствам ужасно- слабост, прилошаване, чувстване за нереалност, треперене- общо взето всички симптоми с които започнах преди 4 години.
Възможно ли е да е симптом на отнемането- минаха 2 седмици в които всичко беше добре на 1/4 таб., или ПА се завръщат? Просто не знам какво да предприема…
Ще Ви бъда много благодарна, ако може да ми дадете съвет.
June 26th, 2012 at 12:29 pm
@Цветелина: Плазменият полуживот на Ципралекс е малко над 1 ден – тоест, симптомите на отнемането се очаква да се появят не по-късно от третия ден. Ако симптомите се появяват чак две седмици след последното намаляване на дозата, бих бил склонен да мисля по-скоро за завръщане на ПА.
(Мнението ми не е окончателно – говорете с лекаря си. Той ви познава – може да има идея как да коригира лечението.)
June 28th, 2012 at 6:23 am
Здравейте моята Депресия все още не е отшумяла ,само дето не е толкова явно изявена и долу горе успявам да вляза в кондиция ,за да отида на работа.Но страха сега се засили ,един ужасен гаден страх,който преди няколко години не познавах.В очакване на нещо лошо и това очакване ,бавно ме погубва.Аз все още съм на Тифаксин СР.минаха около 2 седмици и единственото подобрение е ,че по-малко ми се реве и не взимам Транквиланти ,опитвам се да се държа .Искам да променя нещо в моя живот и това е да се изнеса от нас .Натоварват ме вече нашите с техните глупости и нон стоп караници.Не мога да ви опиша ужасното чувство ,че смъртта е много близко
Искам да се събудя една сутрин и да си кажа е това е моя ден толкова е хубав и как ми се живее.Защото много ми се живее наистина но това със страховете е дяволска работа.Май трябва още да засиля вярата си Бог.Григор,моля ви отговорете ми ,защо се случва това на някой хора ,аз по-слаба и по-лабилна ли съм ???? 
June 28th, 2012 at 11:19 am
@Мимка: Тифаксин СР е венлафаксин. 2 седмици е твърде кратък срок, за да се прояви ефектът му при по-сериозна депресия – моят съвет е да изчакате до около месец. Ако атмосферата у вас ви товари твърде много и имате къде да се изнесете, може да е добра идея. Но и в този случай ви съветвам да изчакате до настъпване на ефекта на лекарството, ако е възможно – тогава ще ви е по-лесно да преценявате трезво дали и къде.
На почти всеки се случват различни лоши неща, и всеки си задава въпроса “защо точно на мен”. Както добрите, така и лошите неща в живота са като лотария, каквото ти се падне. И може би лошите са ни и мъничко нужни, за да можем да оценим какво щастие са добрите. Не се бойте – лекувате ли се правилно и търпеливо, ще надмогнете проблема и светът ще е хубав.
July 2nd, 2012 at 7:10 pm
Благодаря за бързият отговор
от цялата информация която съм изчела съм на ясно, че Ксанакса не се приема повече от 12 седмици, а аз съм на 0,25мг вече повече от 2 години.. просто не знам какво да предприема.. моля дайте съвет
След проведен разговор с психиатъра ми увеличи Ксанакса и Карбамазепина- вече и сутрин и вечер съм на 0,25мг ксанакс и 1таб карбамазепин, но положението не се променя- дойдоха и натрапчивите мисли… което е просто ужасно
July 2nd, 2012 at 7:30 pm
@Цветелина: Нямам как да дам съвет, без да зная много подробно историята на заболяването и на леченето ви. Моето предложение е да говорите пак с лекаря ви – той ще е несравнимо по-запознат със ситуацията от мен, и съветът му ще е много по-адекватен.
July 8th, 2012 at 11:20 am
Здравейте,пиша ви месец след спиране на Ланвексин 0.75 мг.Направих спирането по вашата препоръка и мога да кажа че всичко мина нормално,с изключение на световъртежи от време на време.Когато спрях напълно лекарството,бях на 5 гранулки от повече от 100 в една капсула,разбъркани с малко вода.Единствения проблем беше световъртеж сутрин в продължение на една седмица.Проблема ми е че все още ми се подуват краката и ме болят глезените,мисля че това е от поразбърканите хормони,защото и цикъла ми се промени малко.Междувременно ми откриха шипове на лумбални прешлени и правих физиотерапия.За подуването на краката ми назначиха ехография на коремни органи и пълна кръвна картина, и там всичко е наред,но проблема с краката си остава.Дори едната ставна обвивка е възпалена,според ортопеда,съответно пих НСПВ но ефект никакъв,вие дали имате идея какво ми се случва,защото аз се обърках вече.Чувсвам се доста стабилна емоционално ,но ако продължава така депресията може и да се върне.
July 8th, 2012 at 2:09 pm
@Cveti: Един месец е доста кратко време за спиране, особено пък на ланвексин. Направо съм смаян, че сте успели толкова добре – сигурно сте или от най-непривикващите към този тип препарати, или наистина много волеви човек. Възможно е обаче физиологията ви да не е толкова волева – дайте й време също да се съвземе и да попривикне. Междувременно си лекувайте каквото друго се покаже: спирането на SNRI е силен стрес за организма и провокира много болежки, които иначе са твърде слаби, за да си покажат носа. Ако им вземете мерки още на толкова ранен етап, ще е много по-добре, отколкото ако ги лекувате когато вече нямате мира от тях.
За подуването на краката – кога е по-силно, сутрин или вечер? Ако е сутрин, бих мислил в насока бъбреци. Ако е вечер, бих мислил в насока съдове. И в двата случая бих очаквал с приспособяването на организма проблемът да изчезне. Ако обаче с напредването на възрастта се появи пак, е добре да сте предупредени.
За възпалени стави препоръчвам да се пробва упорито мазане, например с диклак 5%. Ефектът е по-слаб, отколкото при пиене, но може да се прилага при нужда с години, така че в крайна сметка се събира доста повече. Мазането помага и при шиповете по прешлените.
Иначе, изобщо не се безпокойте. Взимайте мерки срещу шиповете по прешлените; ако се покаже друго – и срещу него. Естествено и нормално е човек да се грижи за здравето си, нека тази нужда не ви тормози.
July 8th, 2012 at 8:01 pm
Благодаря за куража,жалкото е че близките ни не са толкова толерантни като вас.Антидепресанта го намалях в продължение на 2 месеца, а от 1 месец съм го спряла окончателно.Краката ми се надуват по скоро след обедно време,сутрин като стана са спаднали,но ходилата ми са схванати в първите няколко крачки.Подуват се повече когато съм седяла повече на компютъра,когато се движа почти не се подуват.Но стреса ми се отразява и на бъбреците,когато съм стресирана се започва много често уриниране,май се получава омагьосан кръг.
July 8th, 2012 at 9:41 pm
@Cveti: Честото уриниране е естествено при стрес – не се безпокойте.
Подувания на глезените, които се засилват след седене на компютъра, а се разкарват при движение, обикновено се дължат на притискане на съдовете (и най-вече на вените) на краката при седенето. Обърнете внимание дали столът ви няма неудобен и притискащ ръб някъде, или не е с неергономична форма, или не сте си изработили навика да седите така, че да си притискате съдовете на краката. Най-често притискането е зад коленете – обърнете там внимание. Понякога стегнати или неудобни дрехи или бельо също могат да създават проблеми в седнало положение.
July 8th, 2012 at 11:07 pm
Много благодаря за безценните съвети,сега се замислям че стола ми наистина е ужасен и за да не ме боли много кръста поставям в напрежение краката.Ще се опитам да коригирам тези неща в най скоро време.
July 19th, 2012 at 6:32 pm
Nai posle edno otkrovenno mnenie.
July 19th, 2012 at 6:35 pm
Grigor,mislite li za redno da se namalq Laroksin SR ot 150mg.na 75mg,vsmisal ne e li nujna mejdinna doza?
July 19th, 2012 at 8:10 pm
@ianina: Лароксинът е венлафаксин – един от по-трудните за спиране SNRI. Индивидуалната чувствителност към тези препарати е много различна; за някои хора вероятно намаляването от 150 направо на 75 мг ще е безпроблемно, но при други ще има проблеми. Ако искате, можете да опитате да го намалите и направо, за да проверите каква е конкретно вашата чувствителност. По принцип обаче бих препоръчал междинна доза – първо на 100, после на 75 мг. (За най-чувствителните дори тези намаления може да са осезаемо дискомфортни – ако при вас се окаже така, бих препоръчал при нов опит за намаляване да е с още по-малък процент, примерно през 25 мг, и слезете ли до 75, и през по-малко.
July 20th, 2012 at 10:45 am
Blagodara Grigor!I az taka si predstavqh neshtata,no sam ot 5 dena veche na doza 75mg. i vse oshte ne sam zabelqzala nqkakav sriv na emocii ili fizicheski diskomfort i nedaisi Boje.Mislite li,che moje teparva da usetq lipsata na lekarstvoto na tazi doza,vazmojno li e sled 5 dni da zapochne neshto nepriqtno i ako e taka da mina li na 100mg. ili da izchakam da premine otnemaneto?Az savmestno s tova vzemam i homeopatichni,a kato uspokoitelno piq valerianovi kapki 2x20kapki dnevno.Kakvo vi e mnenieto?
July 20th, 2012 at 1:43 pm
@ianina: Ако до 5 дни още не сте усетили сериозен ефект на отнемането, определено си струва да изчакате. Когато той настъпва, това обикновено е още първите 2-3 дни. За хомеопатичните препарати личното ми мнение е, че от вземането им няма вреда (освен ако заради тях не сте спрели полезно ви лекарство). Валерианата е ОК.
July 20th, 2012 at 3:34 pm
Може ли някой да ми даде отговор на въпрос който си задавам вече години наред.Постоянно се говори и пише,че тревожните разтройства и по-скоро чувствата които изпитваме от тези разтройства са плод на нашето въображение,мисли,страхове,неприемане на нещо,отговор на организма ни като вид съпротива и тн.Въпроса ми е защо след като е мисловен процес се превръща във физически и точно тогава осъзнаваме болестта и стигаме до лекарите???Ще дам пример със себе си.Сабуждам се сутрин и изпитвам слабост,напрегнатост и общо неразположение,защо при положение,че нито съм била стресирана,нито притеснена,най-малко пък съм имала време да разсъждавам за това как ще премине денят ми.Немога да приема това за нормално състояние,а все да се говори,че е само безобиден мисловен процес.Съществувал и биохимичен дисбаланс,ами добре ама как се дебалансираме просто така в ежедневието си,нима е толкова лесно?Каква е тази болест,която дори не се приема и за такава,тъй като е към списъка с емоционалните а не органичните нарушения.Как ще си тръгне от нас,след като идва неочаквано и без видими причини?Задавам си хиляди въпроси защо и отново защо?Ще си тръгне ли както се е появила и винаги ли ще живеем в очакването за новото и завръщане?
July 20th, 2012 at 7:59 pm
@ianina: Тревожното разстройство е органично увреждане на мозъка – обратимо, но обективно съществуващо. Не е вярно, че е “безобиден мисловен процес”. Различните хора са различно податливи на получаването му – някои се “увреждат” по-трудно, други по-лесно, някои дори се раждат с него.
Начините да се получи това увреждане са най-различни. Понякога може да е някакво физическо увреждане – сътресение на мозъка, натравяне с това или онова. Най-често обаче е резултат от психически процеси – твърде много страхове, неувереност, липса на самочувствие и т.н. “Като машина” мозъкът служи за и върши в крайна сметка точно едно нещо – прехвърля абстрактни, “нематериални” мисловни процеси във физически невробиологични и неврохимични явления, и обратно. Затова и “безобидният мисловен процес”, например нашите мисли и страхове, е напълно способен да предизвика в мозъка органични промени на баланса.
Може ли тези органични промени да бъдат върнати обратно? Трудно е, но може. Абсолютно категорично. Ако не са съвсем леки, няма как да стане само чрез мисловни процеси, точно както с бутване с пръст можеш да събориш и разлееш поставено на тесен ръб ведро с вода, но няма как с бутване на пръст да налееш обратно водата в него и да го качиш на ръба. Нужна е и лекарствена подкрепа. Естествено, има хиляди начини тя да бъде объркана – но бъде ли дадена правилно, помага.
July 20th, 2012 at 8:23 pm
Как и кога ще разбера дали”повредата”в мозъка е оправена?
July 21st, 2012 at 1:58 am
@ianina: Когато започнете да се чувствате добре без лекарства, разбира се.
July 21st, 2012 at 8:20 pm
Григор,не ви казах точната истина,а тя е ,че 2 дена бях на Лароксин75мг. на третия взех 150мг.тъй като видях,че ми е последно хапче,което съм забравила и отново си продължих три дни вече на 75мг.Замислих се на де би да съм наваксала с тези 150мг ,които съм взела междинно.Днес се чувствам тревожна тъй като се наложи да направя планински преход за който не бях ама никак готова.Мислите ли,че тревожността се дължи на това,че съм смесвала дозите и сега усещам отнемаснето или на това,че не съм се чувствала подготвена за прехода.Интересуваме искренното ви мнение за Ривотрила.Благодаря ви и се извинявам ако ви тормозя с въпросите си,но вие единствен ми казахте истината в очите ако мога така да се изразя.Аз съм медицинска сестра и имах подозрения за отговора ви,но явно ми се е искало да бъда заблудена както повечето страдащи от тази болест мислейки си,че имаме просто един емоционален дисбаланс.
July 21st, 2012 at 8:38 pm
@ianina: Мисля, че междинната доза от 150 мг е понаваксала малко. Дали е достатъчно или не, е трудно да се каже. Най-вероятно за тревогата допринасят както настъпващото оставяне на дозата (усетило се след 3 дни), така и неготовността за планинския преход. Следващите две-три седмици избягвайте неща, за които не сте неподготвени, за да намалите ефекта на оставянето.
Мнението ми за Ривотрил е точно както за всяко друго лекарство (и изобщо каквато и да е терапия) – че е полезен когато е правилно предписан, и вреден когато е неправилно предписан.
Паническите и тревожни разстройства не са обикновен емоционален дисбаланс. Те са по-дълбока степен на емоционалния дисбаланс, на която физиологичните промени в мозъка поемат водеща роля. Точно това е и причината лечението им много рядко да е успешно без медикаментозна терапия. При правилно лечение са обратими, поне при огромния процент от пациентите. Но при неправилно лечение (и при много малък процент пациенти с тежки разстройства) могат да не са напълно излечими. Дори в тези случаи обаче правилното лечение облекчава проблема в голяма степен. Не е все едно да живееш живот на тежък инвалид или живот, в който проблемът е ограничен.
July 21st, 2012 at 8:57 pm
Мислите ли,че апарата БИОФИДБАК би помогнал реално на такива като мен.Аз съм се подлагала само веднъж и останах с добри усещания и впечатления,но са ми били нужни поне 3-4 терапии в помощ на лечението.
July 22nd, 2012 at 12:21 pm
Grigor,ot snoshti mnogo se vloshih,usetih otnemaneto na lekarstvoto sas strashna lisa s iztrapvane na racete i krakata,gadene ,slabost,i neuteshim plach.Ot dnes sam pak na Laroksin150mg.po moe reshenie,,tai kato nqmam vrazka s lekarq koito mi naznachava terapiite.Po tozi varpos iskam da vi popitam dali vi e vazmojno da se svarjem s vas.ostavqm vi telefona si za vrazka 0879017238.Molq vi az naistina imam nujda ot pomosht,namiram se v sreda koqto ne e moq i sam v stres i naprejenie postoqnno
July 22nd, 2012 at 2:55 pm
@ianina: Дали БИОФИДБАК ще ви помогне – ако сте достатъчно внушаеми и плацебо ефектът ви е силен, да.
За влошаването – не се безпокойте, до два-три дни лароксинът ще овладее пристъпа. Стресът и напрежението са основно от пристъпа – с отминаването му ще отминат. Чуйте се максимално скоро с лекаря си и му/й разкажете какво се е случило. Попитайте го дали не е по-добра идея да намалявате с по-малък преход. (Моят съвет е да намалявате с по 25 мг., докато не стигнете на 75, и оттам нататък с по още по-малко. В записа горе има подробни указания.)
July 22nd, 2012 at 3:32 pm
Zamislqm se da ne bi Laroksina da ne e moeto lekarstvo,tova ,koeto shte me izlekuva.Dokato si bqh na 150mg.pak si vzemah uspokoitelni(valerian).Piq tova lekarstvo ot 5-6 meseca i ne sam si stapila na krakata oshte.
July 22nd, 2012 at 4:05 pm
A dali Laroksin e podhodqshtoto za men lekarstvo Piq go veche 5-6 meseca i znam,che e kratko vreme,no shtom mi be predlojeno da go namalq bi trqbvalo da sam izlekuvana ,a ne sam
July 22nd, 2012 at 8:47 pm
@ianina: За съжаление нямам как да преценя. Лекарят ви е, който го може – той знае за вас и болестта ви несравнимо повече от мен. След като види тази реакция при оставянето на лароксина, вероятно ще промени стратегията.
July 23rd, 2012 at 3:28 pm
Григор,вие психиатър ли сте?Търсих информация за вас,но неможах да разбера.
July 23rd, 2012 at 7:23 pm
Zashto kazvate,che trevojnoto raztroistvo e organichno zabolqvane?Ima informaciq,che e chisto psihosomatichno sastoqnie.Obqsnete molq za nas nevejite i obarkani bolni.
July 23rd, 2012 at 9:00 pm
@ianina: Не, не съм психиатър, обикновен лекар съм – само разбирам от някои заболявания и лечения. Затова и нямам никаква амбиция да заместя вашия лекар.
А ако някой мисли, че тревожното разстройство е чисто психосоматично състояние, нека излекува изцяло пациент с по-сериозно тревожно разстройство само с психотерапия. Или да обясни как така то се повлиява добре от едни лекарства, а не толкова добре от плацебо или други лекарства.
July 24th, 2012 at 10:21 am
С две думи имаме болни мозъци, ясно ми е вече.Приличаме на диабетици,не си ли набавим нужната доза серотонин ще сме зле.Питам се само до кога така,до кога трябва да сме опитни зайчета,тъй като все се оказва ,че лекарството не било подходящо и хайде пак да го сменим тц тц тц
July 24th, 2012 at 2:52 pm
@ianina: Ако ще търсите за какво да мрънкате, по-добре мрънкайте, че ви се налага да ядете и дишате. От тези няма опасност да се излекувате.
А ако не искате да сте опитни зайчета, намерете лекар, който чете мисли и диагностицира биохимични дисбаланси в мозъка с поглед. Или дайте разрешение да ви извадят и анализират биохимично мозъка. Към момента не са известни други начини да кажем какво точно е нужно при конкретния точно пациент. Ако случайно не ви се иска, позволете на лекаря да се опита да намери как да ви помогне.
July 24th, 2012 at 3:03 pm
Tova s mozaka nai mi haresa
July 24th, 2012 at 7:39 pm
Здравейте Григор,имам въпрос:може ли спирането на антидепресанта да отключи други болести?И за да стане ясно ще дам малко инфо за моя случай.От 23 години съм с ПР.Тогава го наричаха страхова невроза.Много лекарства съм изпила и съм спирала,но година е най-големия срок без лекарсва и да се чувствам добре.Последните 5 години съм на сероксат по 20 мл дневно.Опитвала съм да го спирам,разбира се не по тази вашата схема,сега случайно попаднах на сайта.От 2 години нямам цикъл,но преди 8 месеца ,т.е година и 3 месеца след последния цикъл пак ми дойде.Ходих на лекар и след обстоен преглед ми обясни,че спирането на сероксата е довело до стрес на матката,поради което е било кървенето.Тогава бяха минали 6 месеца от спирането на сероксата.Сега след 8 месеца пак ми дойде със всички признаци на ПМС.Все още не съм била на лекар,тъй-като е в отпуск.Този път спирането на сероксата беше в начален стадий- само намаляване на дозата.Тъкмо бях започнала да пия по половин таблетка.Успоредно с намаляването започнах да пия Витарал по 1 таблетка дневно,около месец.От 3 дни не пия сероксат,а само Витарал 2 таблетки:сутрин и следобед по 1.Само първия ден ми се гадеше много(това ме събуди )и имах криза.При мен гаденето е свързано с кризите.Сега пак ми се става лошо и ми се вие свят,но без кризи.Само ,че усещам и признаците на ПМС.Сигурно ще попитате,защо искам да спра сероксата.Освен напълняването,което при беше 30 кг за 5 години,е и увеличаване на холестерола и то доста.Май-доста объркано изложих нещата,за което се извинявам.
July 24th, 2012 at 8:17 pm
@Дарина: Доколкото съм чувал, маточното кървене е рядкост при спиране на Сероксат, но понякога се случва.
Както всяка психофармака, Сероксат повлиява медиаторите, “неврохормоните” в мозъка. Напълно е възможно рязкото му започване или спиране да доведе до едни или други хормонални ефекти. Конкретно серотонин-повлияващите лекарства често имат ефект върху нивата на половите хормони – напълно възможно е да получите едни или други ефекти в тази област. Не се безпокойте от това – нормално е. Следете как е положението със спирането на сероксата и коригирайте подхода съобразно резултатите.
July 24th, 2012 at 9:00 pm
Благодаря за отговора.Но започването и спирането не е било рязко,а по схема на психиатър.Дори спирането го протаках повече от препоръчаното,но като чета вашите препоръки май съм избързала.Още един въпрос,ако може. Може ли да следствие на тези хормонални ефекти да имам овулация ?
July 24th, 2012 at 10:12 pm
@Дарина: Повечето пациенти спират лекарството по стандартните лекарски схеми без проблем. За някои обаче тези схеми са твърде бързи. Този запис е написан именно за тези пациенти, и (разбираемо) именно те опират до него и коментират тук. Затова и на пръв поглед, като се четат коментарите, може да се помисли, че лекарите масово бързат – не е така.
На въпроса – да имате овулация вследствие на тези хормонални ефекти е малко вероятно, но е теоретично възможно. Вероятността намалява с възрастта: ако са минали 5 години от началото на менопаузата, клони към нулата дори при много чувствителни пациенти.
July 27th, 2012 at 7:10 am
Какво е вашето мнение като лекар за ММС,не във връзка с ПР ,а за други заболявания?
July 27th, 2012 at 1:38 pm
Здравейте Григор!Може ли да ми кажете дали Ламиксил 25мг.приеман двукратно може да повлияе благоприятно и успокоително за тревожно разтройство?
July 27th, 2012 at 2:37 pm
@Дарина: Много полезно нещо. Особено ако се продава скъпичко. След като човек си поодръсти достатъчно джобовете поумнява, което е лечение от най-опасните от всички болести – глупостта и лековерието. Излекувате ли се от тях, лечението на повечето останали болести става лесно, просто и резултатно.
@ianina: Без много подробно познаване на заболяването (и на пациента като цяло) няма как да го преценя. Колата ви да е развалена, дето е неописуемо по-проста от човешкия мозък, и за нея свестният механик няма да ви даде съвет, без първо да я прегледа.
Изобщо, да се консултирате по Интернет за здравни проблеми рядко е добра идея. Писал съм и друг път: свестните хора са заети, понеже са нужни, и рядко имат време за Нета, а лудите с кауза друга работа си нямат. Вероятността да попаднете на луд с кауза, който ще ви лекува с кокоши екскременти или с по кило цианкалий на ден (примерно) е доста над тази да попаднете на кадърен и знаещ лекар. Добре разбирам колко отчаяна е нуждата ви от добър и помагащ лекар, но не е мъдро да го търсите в Интернет.
July 28th, 2012 at 8:53 am
A znachi da ne se zanimavam s vas,qsno.Napisali ste neshto ,koeto e napalno protiv izqvite vi na lekar tuk.Konsultiram se s vas,tai kato vidqh,che ste vesh po dosta vaprosi,no i vie ste si normalen chovek s nervi tem podobni ,koito ne vi ustiskvat.Prav ste ,che ako bqhte ot svestnite kakto gi narichate nqmashe da se vihrite iz neta i da mi predlagate autopsiq na mozaka
Григор Says:
July 24th, 2012 at 2:52 pm
А ако не искате да сте опитни зайчета, намерете лекар, който чете мисли и диагностицира биохимични дисбаланси в мозъка с поглед. Или дайте разрешение да ви извадят и анализират биохимично мозъка. Към момента не са известни други начини да кажем какво точно е нужно при конкретния точно пациент. Ако случайно не ви се иска, позволете на лекаря да се опита да намери как да ви помогне.
July 28th, 2012 at 11:05 am
@sladolina31: Така е, нервите ми не издържат всеки. Нито съм длъжен, между другото. На някого тук да взимам пари, примерно?
Ако не разкарвам тези, които злоупотребяват с времето ми, няма да имам време за тези, които го уважават. Затова сърдечно ви благодаря, че ще си занесете претенциите другаде.
July 28th, 2012 at 11:50 am
Molq za izvinenie,no ne zloupotrebih s vremeto a s poznaniqta vi,prosto v nadcenih.Ne vi vinq,che nqmate poznaniq v tazi oblast,vse pak ne ste psihiatar obiknoven lekar kakto sam se izrazihte.Savetvam vi da ne se izqvqvate i izhvarlqte po temi v koito ne vi stigat poznaniqta,za da nestavat takifa ekscesii poveche.
August 2nd, 2012 at 3:06 am
От 3 години съм на Деанксит, а от 2 години правя непрестанни неуспешни опити за спиране. Моя лекар ми го изписа, но нищо не каза за спирането. Каза, че към този медикамент не се придобива зависимост и по всяко време мога да го спра, но реално изобщо не е така. От двете таблетки, които по принцип се пият сутрин и обед намалям на по една – поддържаща, после я режа на по половин, след това на половин хапче през ден, някак си успявам да се стабилизирам да се чувствам добре на тези намалени дози, но никога не мога да го спра на пълно. обикновено до две седмици след спирането му абстененцията ме събаря и отново трябва да посягам към медикамента. Моя лекар твърди, че бил безвреден, но все пак съм млад човек на 35 години и не ми се ще да го пия до живот. Принципно преди три години отключих едно тревожно-депресивно състояние, което се породи от натраплива мисъл от страх от злокачествено заболяване, тъй като близък човек почина от такова. Като цяло симптомите ми бяха постоянна умора, липса на апетит, гадене – особено силно сутрин, безсъние, ускорен пулс, постоянно лошо настроение породено от тревожност. С Деанксит е чудесно и се чувствам нормално, но спра ли го ада се връща, въпреки, че тази първоначална натраплива мисъл за злокачествено заболяване вече я нямам. Бих ли могъл да накарам организма си да е в състояние изобщо да функционира без Деанксит? Какви биха били последствията от прекалено дългата употреба на това лекарство?. В момента имам известен напредък, тъй като съм на половин таблетка на 48 часа вече два месеца и се чувствам отлично. Още колко бих могъл да продължа така до следващото намаляване?
August 2nd, 2012 at 1:28 pm
@Атанасов: Не зная каква е историята на заболяването ви, или дори какво точно е то. Но Деанксит наистина е от лекарствата, към които не се развива зависимост. Ако не можете да го спрете, с почти 100% сигурност причината е, че заболяването, заради което го взимате, още е налице.
В същото време, ако можете да слезете на половин таблетка на 48 часа, очевидно заболяването никак не е силно. Моят съвет е да изчакате така поне 6 месеца, може дори повече, преди да правите следваща промяна в дозата. И нека тя е не пълно спиране, а намаляване на една трета или една четвърт от таблетката. След това отново изчакайте още поне 6 месеца, и още веднъж намалете дозата. Ако всичко е наред, след нови 6 месеца я намалете още веднъж (ще е комично малко парченце от хапчето, но го взимайте). Чак ако и тогава след още 6 месеца всичко е наред, мислете за спиране.
August 2nd, 2012 at 3:07 pm
Благодаря ви много за изчерпателния отговор! Аз принципно процедирам по подобен начин, по който описахте, но с доста по-кратки срокове. Поддържам най-много месец на една доза и като не видя проблем пристъпвам към по-ниска. Все пак имам няколко доуточняващи въпроса: Тъй като е доста трудно хапчето да се среже на по-малко от половина, поради облата си форма и малкия размер може ли намаляването да става чрез увеличаване на времето между отделните приеми – например – от половин таблетка на 48 часа, следващата схема да е половин – на 72 часа? Втория въпрос ми е дали ще е подходящо тези доста намалени дози на Деанксит просто да бъдат заместени с някой по-безвреден антидепресант, който се продава без рецепта като например Happy day или Неолексан, които са от една и съща лекарствена група. Специално тези два препарата ми допаднаха с това, че в листовката им пише, че освен депресия лекуват и някой форми на зависимости към психоактивни вещества? Третия последен въпрос ми е дали е възможно настъпването на някаква житейска промяна като да кажем откриването на любим човек – партньор в живота да сложи окончателно край на необходимостта от прием на всякакви подобни неща?
August 11th, 2012 at 11:25 pm
zdravei мимка trogna me tvoiata istoria iskam da te popitam v momenta kak si,kak se 4uvstva6 vsi4ko nared li e?
August 26th, 2012 at 1:06 am
Здравейте! Преди 2-3 години получих първата си ПА.Изписаха ми Есциталон 10мг + Транксен сутрин и вечер по 10мг.След известен перод от време намалявайки дозите спрях и двете лекарства,тръгнах на йога и вдичко беше ОК…до момента в който ми се наложи пак да прибягна до АД и Транксена.Този път Есциталона го пих повече време и по-дълго намалях дозировката. Проблемът е,че от няколко дни пак започнах да усещам познатите “лоши мисли”, кофти настроение и т.н,все още е на моменти,затова реших този път да опитам първо с Неолексан 3 х 1 тб.Пия го от 3 дни,но много ми се гади и имам световъртеж.Това с гаденето ще го изтърпя,но виенето на свят е отвратително – в листовката се споменава само гаденето.Това неразположение и световъртеж на Неолексана ли се дължи или аз си втълпявам? Искренно се надявам да не стигам пак до АД…
August 26th, 2012 at 12:39 pm
@Атанасов: Не, увеличаването на времето между приемите обикновено не е добрият начин за действие. Лекарствата си имат продължителност на ефекта. Вместо да получите равномерно ниско ниво, което е целта, рискувате да получите резки скокове и резки спадове между тях – “идеалното” за лош ефект положение. Също, замяната на един антидепресант с друг, особено ако са от различни групи (какъвто е случаят), без да се консултирате с добър лекар, никога не е добра идея. Разликата в ефекта може да е драстична, а погрешно избраното лекарство може дори да влоши нещата, вместо да ги подобри. Дали рязка промяна в живота може да сложи край на необходимостта от лечение – понякога да, понякога не. Зависи както от характера и силата на промяната, така и от точната специфика на конкретния пациент. Единственият начин да се разбере е да се пробва.
Извинявам се за забавения отговор.
@Ели: За съжаление е много трудно да се каже дали световъртежът се дължи на Неолексана. Неразположението е известен негов страничен ефект, но за световъртеж няма данни съществено над нормалното. (Във всяка достатъчно голяма група хора, приемащи някакво лекарство, ще намерите такива със световъртеж, точно както и във всяка достатъчно голяма група, която не го приема.) От моя опит обаче, лекарства с “централен” ефект, които предизвикват гадене, понякога предизвикват и световъртеж. Затова не мога да изключа вероятността да е от Неолексана.
Най-сигурният начин да го разберете е да си направите експеримент – да спрете Неолексана за ден. Ако към края на деня (или дори преди това) световъртежът отслабне съществено, е много вероятно лекарството да го причинява или да има принос към него. Ако обаче не изчезне, търсете причината другаде. (Сегашните жеги със загуба на течности и спадане на кръвното са много добър кандидат за причина за световъртеж.)
August 26th, 2012 at 2:46 pm
Днес говорих с психиатърката си – тя също каза,че световъртежа не би трябвало да е от Неолексана,посъветва ме да изчакам още 2-3 дни и ако тия симптоми продължат – да спра да го пия.По принцип аз съм с много ниско кръвно налягане и често ми се случва да имам вестибуларни оплаквания – сега обаче започна след като взех да пия Неолексана /може и да си втълпявам/.Снощи се събудих от този световъртеж,обляна в пот и доста трудно заспах/беше почти като втория път,при който се наложи да пия АД,тогава неможех място да си намеря в леглото/ – без малко да посегна към транксена
Днес съм с главоболие,чувствам се притеснена,реве ми се,а няма видима причина,не усещам и да съм нервна или притеснена .
Реших да почна да пия чай от жълт кантарион + чай от мента.Влязох из форуми и съвсем се обърках от мнения…още повече ме хвана хипохондрията…
Да пия /и по колко пъти на ден/ или да не пия Жълт кантарион заедно с приема на Неолексан…??? – моля вашето мнение
August 26th, 2012 at 6:32 pm
@Ели: Според мен няма проблем да пиете жълт кантарион, а ментата бих я препоръчал охотно.
Също, бих препоръчал преди да спрете Неолексана да пробвате дали при само еднодневно спиране световъртежът ще изчезне.
А междувременно бих препоръчал (по тези жеги и далеч не само на вас) пиене на колкото се може повече течности, и нещо солено в добавка. Ще спести дехидратацията и световъртежа на много хора.
Не е изключено това да се окаже причината и при вас.
August 27th, 2012 at 11:02 am
При мен ниското кръвно налягане не е проблем,чувствам се добре и работя дори с 60/40,чувствам се зле когато е над 100
Да се похваля – снощи спах по-добре,а тази сутрин не се чувствам парцал,дори световъргежът почти липсва…по скоро леко туптене в главата.Надявам се тези неразположения да са били от хапчетата и да изчезнат до ден,два,че не искам да се сещам за кошмарът който преживях.
Пожелавам Ви усмихнат ден! Пак ще пиша
August 31st, 2012 at 1:01 am
Много полезни и компетентни мнения си дал на всички Григоре.Поздравления за усърдието и себеотдаването, които си положил да отговориш и следователно облекчиш толкова много объркани и искащи съвети, хора.Въпроът ми е запознат ли си с веществото есциталопрам:по-специално Есцитил и дали е ефективно при социялна фобия.Какви са ти наблюденията върху този продукт?Знам че, принадлежи на групата на ССРИ, но псито каза, че е много чист продукт и ефективен при депресивно разстройство.Аз го взимам от 1 седмица и усещам, че съм по спокоен, но кога ще стигна пика от полезния му ефект?Също ми е интересно дали този антидепресант, може да накара по-затворен човек да стане по социялно настроен и да харесва комуникацията с хора,а не да се чувства напрегнат от мисълта за комуникация?
Благодаря ти предварително за отделеното време!
August 31st, 2012 at 3:32 am
@rakishi: Социалната фобия рядко е болест сама по себе си, обикновено е продукт на друга болест. При депресия я има в мнозинството случаи, и отслабва и изчезва с отслабването и изчезването на депресията.
Есциталопрамът е много типичен SSRI препарат. В това, че принадлежи към тази група, няма нищо лошо (или добро) само по себе си. Тези препарати обикновено са ефективни при депресия. В повечето случаи обаче са необходими поне две-три седмици за постигане на пълния им ефект, понякога дори повече. Значителни разлики в скоростта на повлияване има не само между различните препарати, но и между различни пациенти на един и същ препарат.
Сума сумарум: полезният ефект вероятно ще продължи да се засилва поне още един месец, вероятно повече. И с повлияването на депресията ще се повлияе и в крайна сметка изчезне и социалната фобия.
September 3rd, 2012 at 2:23 am
Grigor,blagodarq na Bog,4e te ima!!! Iskrenno se nadqvam,4e sushtestvuvat i drugi takiva hora kato teb! Badi sigoren,4e vsi4koto tova dobro,koeto pravish tyk,shte ti se varne 100 kratno (tova si e zakon na vselenata) i neka vsi4kite ti me4ti i planove stanat realnost xxxxxxxx
September 6th, 2012 at 4:19 pm
И аз имам един въпрос преди седмица спрях афранила който пиех от 1 год заедно с флуанксол,слава богу от към па и агорафобия съм ок за сега ,но се появиха едни странни странични ефекти които се появиха и след спирането ми на сероксата който също пих една година.Това е едно такова как да го опиша и аз не знам ,но нещо като двукадърно виждане едно нещо го виждам веднъж и след стотна от секундата пак .Гадничко е.Имал ли е някой такова нещо след колко време му е минало и как е успявал да се справи с това ?
September 6th, 2012 at 10:21 pm
Моля да ми помогнете!!!Майка ми страда от натрапчиви мисли за самоубийство от 3 месеца.Мислим, че появата им съвпада със спирането на Деанксит, който тя пи 10 години!
Някой знае ли какво да правим?Да ходи ли на психиатър да й предпише още по-тежки лекарства с още по-неясни странични действия или има някакви варианти за алтернативна медецина?Моля, помогнете!!
September 11th, 2012 at 3:25 am
@атанаска: Засега не съм срещал такъв симптом – не смея да се изкажа.
@Darla: Говорете с лекаря, който й е препоръчал да спре деанксита – мисля, че е нужно той да коригира терапията. Ако майка ви го е спряла сама, без да пита лекар, ѝ се накарайте едно хубаво и после говорете с лекаря, който ѝ го е изписал навремето. Ако е вършел работа, докато го е вземала, няма причина да не върши и сега.
September 11th, 2012 at 7:18 pm
Здравейте!От 16г. съм с ПА и редуващи се депресивни епизоди.От година и половина пия деанксит по1т. дн. исе чувствах добре.Преди около месец обаче състоянието ми се влоши и започнах отново с паник атаките.ходих на психиятър който ми изписа Асентра 2х1/4 като за начало.Аз обаче не мога да спра Деанксита от раз и да започна новия препарат.Въпросът ми е може ли да пия и двата препарата като постепенно намалявам едното и увеличавам другото.Психиатърката ми каза ,че не може защото взаймно се неутрализирали,аз обаче си мисля ,че би могло да стане защото са коренно различни преперати.Моля Ви дайте ми съвет-предварително благодаря!
September 12th, 2012 at 12:31 am
@Деница: Взаимното неутрализиране при тях двата е сравнително слабо изразено – мисля, че си струва внимателната проба.
September 12th, 2012 at 9:24 am
Здравейте ,благодаря за отговора,а бихте ли ми казали за какъв период от време да премахна деанксита?
September 12th, 2012 at 5:52 pm
@Деница: Пробвайте с идеята за период от между седмица и две, според както се понася. (Имайте предвид, че сертралинът може да даде при първите няколко приема краткотрайно влошаване, което преминава само – не го бъркайте с влошаване от намаляването на деанксита.)
September 13th, 2012 at 6:00 pm
Здравейте, аз съм на 29 г преди 4 месеца прекарах тежък вирус (повръщане и разстройство)стигнах чак до системи.Рязко свалих килограми и се започна ужасът:треперене, световъртеж, сърцебиене, безсъние, необяснима тревожност, отпадналост.Направих си различни изследвания всичко беше наред. Oтидох на консултация при психиатър, постави ми диагноза паническо разтройство и ми изписа Ленуксин от 10мг.Започнах приема по 0,5мг първите 10 дни, състоянието ми се влоши 100 кратно, при посещение пак при психиатъра ми обясни, че неврозата ми се засилва и да увелича дозата по 1 хапче сутрин.Така го пих в продължение на 3 месеца (по препоръка на лекаря)Гореописаните симптоми изчезнаха, но продължих да имам замаяност.След консултация с лекуващият ме психиатър редуцирах приема на Ленуксин по половин хапче на ден в период от 10 дни.И ето ме пак отново със същите симптоми(без сърцебиене и безсъние), възможно ли е да е описаната от вас зависимост или не съм излекувана(от какво точно и аз не знам).За колко време отминават тези оплаквания?Или пак трябва да започвам приема на Ленуксин?
Благодаря Ви предварително!
September 13th, 2012 at 11:19 pm
@Мимз: Ленуксинът е есциталопрам – SSRI препарат. Намаляването му на половин хапче и след това на николко може да е малко стръмничко при по-чувствителни пациенти, а периодът от 10 дни на намалена доза е абсолютно недостатъчен – препоръчвам абсолютен минимум един месец, най-добре поне три. Съветът ми обаче е да отидете пак при психиатъра си (много желателно е да е същият, за да има наблюдението върху нещата на различните етапи) и да го помолите да препровери още веднъж диагнозата си. (Голям куп заболявания могат да започнат с подобни симптоми и нещата се изясняват чак в хода на лечението, често след не една и не две смени на лекарства. Просто за момента медицината при някои заболявания няма средствата да постави перфектната диагноза от пръв преглед. Лекарят може да промени диагнозата си или да я потвърди, но е важно да направи още една преценка. Според резултата от преценката ще е и предписанието за лечение. Уви, аз нямам достатъчно информация, за да мога да ви препоръчам точно как да постъпите.
September 20th, 2012 at 4:14 pm
Zdraveite Grigor!Imam speshena vapros kam vas zashtoto neznam kakvo da pravq.Az sam s trevojno raztroistrvo i sam na Cipraleks 20+20 i Fluanksol 1+1 kam tqh pneje ne moja da spq preibaviha i Remirtapo edna chetvartinka vecher.Snoshti zapochnah i poluchih stranni fuizicheski simptomni kato nervnost ,haotichno mqtane na racete i nervnost.Dokato ne vsxeh Rivotril 0,5mg ne se uspokoiha neshtata.Vaprosa mi e zashto i ot kakvo se poluchi tova?Vazmojno li e da sam alergichna ili ne se kombinirat tezi lekarstva?Blagodarq vi predvaritelno.
September 20th, 2012 at 10:36 pm
@Vanesa: Лекарствата могат да се комбинират спокойно (под контрола на лекар). Дали не сте алергична обаче не е възможно да кажа само по това описание. По-скоро съм склонен да предположа, че не сте и че е някакъв ефект от лекарствата, или пък нещо от болестта.
Ако е от лекарствата, ще ми е доста трудно да предположа от кое може да е. Принципно бих мислил най-напред за Ремиртата, тя може при особено възбудени пациенти да даде подобен ефект. Дори при тях обаче той е сравнително рядък и се получава при доста по-високи дози. Възможно е по някаква причина да сте изключително чувствителни на нея, но вероятността е твърде, твърде малка.
Ако трябва да продължа с гадаенето, най-вероятно ми се струва да сте били по-тревожни заради смяната на лечението. Напълно е възможно обаче и да греша. В подобни ситуации често дори на много опитни и знаещи и отлично запознати с пациента лекари се налага да гадаят и да пробват лекарства едно след друго. Просто болестта е такава – няма как да пуснеш кръвен тест или да щракнеш снимка на рентген и да видиш какво точно е.
Според мен правилната постъпка във вашия случай е още утре да обсъдите ситуацията с лекаря си. Той ви познава несравнимо по-добре от мен и ще може да даде във всички случаи по-точно и информирано мнение от моето.
September 21st, 2012 at 9:33 am
Blagodarq Grigor.Okaza se,che Remirta e silen i mnogo tejak antidepresant,koito e dovel go garchove na muskulite i sastoqnieto mi.V akombinaciq na nai-visokata doza Cipraleks 20mg.e ne mislim priema na Remirta.
Vzeh Zopiklon,koito mislq,che ne e antidepresant ili gresha???Nqmam oplakvaniq ot nego za edin priem razbirase,no sashto da ne se piel povech ot mesec ,che se privikvalo.
Nadqvam se,poneje sam na 20tiq den ot priema na Cipraleks da otshumqt stranichnite efekti i da se oravnovesqt neshtata.
September 21st, 2012 at 11:40 am
@Vanesa: Зопиклонът е сънотворно и миорелаксант. Бих препоръчал пиене дори по-кратък период, месец е доста. По-скоро ме тревожат страничните ефекти на лечението (без Ремирта) – ако вече продължава 20 дни, повечето трябва да са отшумели. Също, четвъртинка Ремирта вечер е наистина много малка доза – не съм виждал, нито дори съм чувал чак толкова малко да даде тези ефекти. Ако действително ги дава при вас, значи по някаква причина сте много чувствителни на това лекарство и е добре лекарят да го има предвид.
September 21st, 2012 at 4:46 pm
Ami variqnta beshe mejdu Zopiklon i Tritiko,no ne i se iskashe da vkliuchim oshte edin antidepresant.Otnosno tova za spaneto se nadqvam da premine skoro tai kato antidepresanta mi e na 22 den i bi trqbvalo da zapochvat da otshumqvat postepenno veche stranichnite efekti kato sanivostta.
September 21st, 2012 at 8:06 pm
@Vanesa: И аз смятам, че на страничните ефекти им е крайно време да започнат да отшумяват. Успех!
September 22nd, 2012 at 9:17 am
Blagodarq vi ot sarce Grigor!
Izvinqvam se oko dosajdam ds postoqnnite si pitaniq,no dali ne moje tezi simptomni na sanlivost tai kato se daljat na Cipraleksa da se napravi drugo razpredelenie na priema mu.Vmesto da piq edna tabletka sutrin i vtorata v 17h da se piqt sutrin i obed ili sutrin i malko po-kasno vecher zaradi efekta.
Ne iskam da sam mnogo znaessha.a samo da se otstranqt ili po-tochno poulesnqt za men malko efektite.Blagodarq vi predvaritelno.
September 22nd, 2012 at 2:04 pm
@Vanesa: Полуживотът на ципралекса е около 30 часа, така че би трябвало да няма никакъв проблем да се преразпредели както казвате. Съветът ми обаче е все пак да го съгласувате предварително с лекаря си.
September 22nd, 2012 at 2:48 pm
Blagodarq Grigor!
September 29th, 2012 at 11:17 am
Здравейте, отново Ви моля за мнение. Вземах 9 месеца Сероксат по 20мг дневно, намалих дозата наполовина и продължих още три месеца. След това три последователни дни просто забравих да го пия и вчера /четвъртия ден/ съвсем спонтанно реших да заменя Сероксата с 400мл чай от жълт кантарион. Мислите ли, че е разумно?
September 29th, 2012 at 1:01 pm
@Mila: Сериозно се съмнявам дали чаят от жълт кантарион ще има ефект, който да замени сероксата. Но ако три дни не сте го пили и въпреки това нямате някакви страшни ефекти, значи за толкова време организмът ви може да се справи и без него. Не смея да кажа дали това значи, че може по принцип без него.
Накратко: ако целта ви е да спрете сероксата, може да си струва да продължите опита. Три месеца на 10 мг. за доста хора са достатъчно привикване, след което той може да бъде спрян. Ако чаят от жълт кантарион ви успокоява, пийте го на воля. Ако обаче целта е само да намалите сероксата, без да го спирате, добрата идея е да се върнете към 10 мг. дневно.
September 29th, 2012 at 5:31 pm
Много благодаря. Смятам да използвам тази случка и да опитам да го спра. Ако не се появя тук до няколко месеца, значи съм успяла:)) Много ви благодаря, Григор!
September 30th, 2012 at 3:12 pm
Privet Mila!Izvinqvam se,che se namesvam s mnenieto si,no kogato vidqh,che stava duma za Seroksat ne se starpqh.Az sam go pila okolo 3 godini.Kogato izmina godina i polovina bqh OK i zapochnah namalqneto mu,taka samo za 1 mesec i go mahnah,nooo sled 5 meseca ADA se varna.Pouchih taka narecheniq recidiv.Mislq,che Seroksat ne e trudno lekarstvo za spirane,vaprosa e dali vremeto za lechenie e dostatachno,a i nachinat ti na jivot mislene i reagirane v posledstvie.Jaltiq kantarion ne se smesva s nikakvi AD,no 3 dena sa mai dostatachni da ne poluchish reakciq na serotoninoviq sindrom v kombinaciq s bilkata.Pojelavam ti da ne se varnesh nikoga kam Seroksata ili kam koito i da e drug AD.Uspeh
October 14th, 2012 at 12:14 pm
Здравейте на всички и по специално на вас Григор.След няколко месечен прием на Тифаксин СР от ч50 мг и постонното ми влошаване ,постъпух в стационар за душевно болни където ме лекуваха с 225 мг Ефектин и Транквиланти и Флуанксол и Квелукс (антипсихотик) изписаха ме след един месец.После 1 месец бях на дненвен стационар и всичко беше уж закрепено .По препоръка на моя лекуващ психиатър спрях постепенно флуанксола и транквилантите но си позволявам да си взимам Ривптрил понеже тия дни преди месечния ми цикъл и по време на него усещах ужасна треожност и безпричинен непрестанен плач.Започнах пак работата си сега съм в отпуска последен ден.Страхувам се от завръщане на състоянието,дали е възможно или е временно това залитане на долу,като се има в предвид на каква висока доза АД съм.Бях се влошила до там че опбмислях сериозно суициден опит,добре че влязох в стационара може би сега нямаше да ви пиша.Мн ми е писнало от всичко но аз се надявам да ми отговорите дали може да има временни колебания в настроението по време на месечен цикъл а може и от смяната на сезоните.Между другото аз се изместих и вече живея сама.от време на време си идвам при нашите да ги видя.Правих си изследвания на АСАТ и АЛАТ и се оказаханормални въпреки това че пия и бира по време на приема на тия лекарства,което ме зарадва.Пожелавам ви приятен ден и дано да ми пишете:)
October 14th, 2012 at 12:41 pm
@Мимка: Месечният цикъл дава отражение върху състоянието при големия процент от жените – покрай него оплакванията се влошават. Ако влошаванията са силни, може да е полезно внимателно прецизиране на терапията с лекаря ви – най-често се намира терапия, която премахва или силно намалява влошаванията. А за бирата… все пак не е добра идея с антидепресанти, ако можете я поспестявайте.
October 28th, 2012 at 5:52 pm
Zdraveite Grigor!Molq za vasheto mnenie za produkta Neoleksan SR 150mg.Vzemam go zaedno s Tritiko i imam pozivi za povrashtane i chesto gadene sutrin.Opisano e che otminavat tezi stranichni simptomi za okolo 2-3 dni,no az sam veche 6 ti den i pak imah silno gadene s povrashtane,sled koeto sam ok.
Ima li vrazka s hraneneto,poneje ne priemam hrana sled priema mu?Izvestno li vi e kak deistva tazi hranitelna dobavka na hora s trevono raztroistvo?
October 29th, 2012 at 2:26 pm
@Vanesa: Неолексанът не е лошо нещо, но дразни стомаха. За съжаление, не очаквам това да размине от само себе си. Ако не можете да го понасяте, го спрете – полезен е, но не е ключово важен. Ако можете, пробвайте да го вземате по време на ядене (към края на храненето, „преди десерта“).
October 29th, 2012 at 5:12 pm
Mai se okazva,che poluchih taka narecheniq Serotoninov sindrom.Imam povecheto ot simptomite i predpolagam,che se dalji na Cipraleksa koito vse oshte ne sam sprqla i vzemam po 5 mg.Nadqvam se da mi mine barzo pri polojenie,che go priemah samo 7 dni
October 29th, 2012 at 7:33 pm
@Vanesa: Серотониновият синдром е нещо съвършено различно от гаденето и повръщането. Ако наистина го имате, и сте приемали Ципралекс само седем дни, бих очаквал да мине сравнително бързо.
November 3rd, 2012 at 7:54 pm
Ot 1 sedmica sam s tejka trevojnost i lekarkata mi reshi da mi spre antidepresanta Tritiko izvednaj i da me ostavi samo na Kveluks 2x50mg.Nishto ne moga da namerq iz neta za tozi Kveluks.Bihte li mi kazal kakvo predstavlqva i kakvo moga da ochakvam,shte imam li dobar efekt v smisal shte me uspokoi li,tai kato sam smazana ot trevojnostta koqto izpitvam,a imam i suicidni misli veche.Tova lekarstvo shte me spasi li?
November 3rd, 2012 at 10:36 pm
@Vanesa: Квелуксът е кветиапин – атипичен антипсихотик. Дали ще ви спаси или не зависи от точната ви диагноза – и дори ако е точното лекарство, зависи от конкретно вашата чувствителност към него. (Психофармацевтичните лекарства рядко влияят на 100% от пациентите – уви, срещат се хора, които не се повлияват от едно или друго лекарство. И което е още по-тъжно, медицината засега не познава начин да определи предварително дали един пациент ще се повлияе от дадено лекарство или не. Единственият начин да се знае със сигурност е да се опита. Звучи много тъжно, позорно и на моменти възмутително – уви, не е проблем на некомпетентен лекар. Просто медицината засега не познава сигурните начини.)
Не зная точната ви диагноза (а и публичен блог не е място тя да бъде писана). Нито пък бих се решил да ви диагностицирам по разговор в Нета. Затова съветът ми е да държите лекарката си в течение на състоянието си. Тя знае диагнозата и лечението ви, и е човекът, който може да разбере дали дадена ситуация е извън очакваното и дали не се налага промяна на терапията.
Съжалявам, че нямам как да помогна с повече.
November 4th, 2012 at 11:00 am
Здравейте ,бихте ли ми казали деанксита към коя група антидепресанти принадлежи и има ли нещо общо с т.нар. МАО-инхибитори.Предварително благодаря.
November 4th, 2012 at 3:44 pm
@reton: Деанкситът е комбинация от две субстанции – флупентиксол (тиоксантенов невролептик) и мелитрацен (трицикличен антидепресант). Не е MAO-инхибитор и не се понася с тази група лекарства – задължително е между неговото приемане и приемането на MAO инхибитор да има поне две седмици, най-добре месец, без значение кое е било първото.
November 10th, 2012 at 11:02 am
Здравейте Григор,не съм писала отдавна.От май месец пиех Сероксат,но не ми действаше като преди,качих още кг от него а за либидото да не говорим.Със моята лекарка решихме да го заменим със Золофт.Пих го 10дни по 1,и след това по 2(едно сутрин и 1вечер).Главата ме боли постоянно.Вчера сутринта получих една тревожност,един страх-просто не знам!Отидох пак при нея и ми каза да пия ксанакс3пъти по 1/2.Чувствам и някаква обща слабост,пак нищо не ми се прави и така.Възможно ли е золофта още да не ми е подействал,аз го пия от 1 месец,от който 1 седмица по 2.Вчера лекарката ми каза да пия золофта2хапчета сутрин.Дали някога ще се оправя?Дали ще спрът тези страхове?Страх ме е че нямам сила,дали ще ям и така!Абсолютни глупости,но на мен ми се струват големи страхове.Има ли излизане от това,кажете ми моля ви?!!!!!!
П
November 11th, 2012 at 3:29 am
@Julia: Описанието ми се струва малко странно. Не бих посмял да поставям диагнози, без като минимум да съм ви прегледал внимателно. Затова и моля всеки, който търси консултация тук от мен, да предпочете своя лекар. Ако някой твърди, че може да ви постави сигурна диагноза по Интернет, или болестта ви е наистина като по учебник (а това е сравнително рядко), или човекът е мошеник. А при който своите лекари не се справят, обикновено е труден случай и няма как да бъде диагностициран по Интернет със сигурност.
Ще допусна, че диагнозата ПР е гарантирано вярна (нямам как да го знам със сигурност, но просто тръгвам отнякъде). При този вариант е възможно при вас да е на не-депресивна основа. (Което не се връзва добре със споменатото отпреди време, че навън сте добре а страховете са силни вкъщи – такава е картината при ПР на депресивна основа. Но ако антидепресантите не ви действат, трябва да се мисли за друг начин да се помогне.) Възможно е също при вас ПР да е на депресивна основа, но по някаква причина да не се повлиява от антидепресанти – такива пациенти са редки, но ги има.
При депресивна основа няколко месеца Сероксат би трябвало да я повлияят (пак, освен ако проблемът не е неповлияващ се от него). Един месец Золофт също е принципно достатъчно. Ако при вас по някаква причина са нужни големи дози (при някои диабетни пациенти чувствителността към серотонинови антидепресанти е понижена), би трябвало до не повече от месец пиене по 2 хапчета на ден да се повлияете.
Ако това не се случи, бих посъветвал да мислите за класически трицикличен антидепресант. При случаи на депресивна основа, при които SSRI не помагат, а трициклик помага, в около 90% от случаите трицикликът е анафранил, в останалите около 10% – амитриптилин. Така че ако по-добрата доза Золофт не помогне, бих посъветвал да пробвате един месец на анафранил. 100 мг анафранил дневно в течение на месец са в състояние да вдигнат почти всяка депресия. Ако и това не помогне, нещата при вас са наистина заплетени и имате нужда да ги види наистина много добър специалист. За мое огромно съжаление, аз не съм от тази категория.
Ако се окаже, че при вас ПР е на не-депресивна основа, могат да се опитат много и различни лечения, в зависимост от точната специфика. Отново ви е нужен наистина добър специалист. Моля ви, не се поддавайте на импулса да търсите лесни мнения по Интернет – обикновено което мнение се дава лесно, не струва много! Потърсете добрия специалист. Обикновено психиатър с много опит от централна болница в София, Пловдив или Варна се очаква да може да се справи с подобно страдание.
November 13th, 2012 at 5:05 pm
Здравейте,Григор!Не съм писала много отдавна,но от написаното от вас съм получила много ценна информация.Бях писала преди,но сега ще припомня-пия ксетанор от 3г по 10мг eжедневно(без други лекарства),имам 4 неуспешни опита за спиране,като най дълго съм изкарвала месец без него,като колкото повече време минава това време става все по кратко,последно само седмица издържах.Спирала съм го постепенно от половин хапче на четвъртин за месеци,но и така не става.Когата се обадя на психиатъра и попитам защо се случва така отговора винаги е един и същи-не си излекувана щом неможеш да го спреш.Обръщам се към вас защото незная кой може да ми даде отговор на някой въпроси.Искам да разбера наистина ли е необходимо да пия АД доживот и ако е така каква всъщност е причината и неможе ли в крайна сметка да се отстрани?Правила съм си мн изследвания мнямам здравословни проблеми от физ.характер,да от време на време при по голям стрес или ако прекаля с кафето получавам някои симптоми на ПР,но това не ме притеснява,живота ми си е ок нормално,нищо общо с началото когато започнах да пия АД.Няма проблем да ги пия колкото трябва,но никой не ми дава категоричен отговор,какво точно не е наред с мен за да го правя,как да разбера сигурно и ясно синдром на отнемане ли получавам при спирането им или хим. дисбаланс в мозъка ми просто не се оправя колкото и време да е минало?
Много ми е важен отговора ви!(за да поясня последно на 4 ден след спирането получих-силно главоболие,болки в стомаха,раздразнителност,плачливост,световъртеж,замъглено виждане и разсеяност,издържах ги само до 7 ден и отново взех АД,на третия ден от приема му всичко отшумя,както казах постепенно го спирах от половин хапче на четвъртин)
November 13th, 2012 at 7:54 pm
@Renkata: Ако на 4 ден след спирането сте получили тази симптоматика, значи това е синдром на отнемането. Иначе казано, при вас това спиране не е достатъчно постепенно – трябва да мислите за още по-постепенно. Напълно възможно е и да не сте закрепени достатъчно добре, за да го спрете – това е изключително индивидуално при различните пациенти. Моят съвет е – ако можете да живеете по този начин нормален живот, не бързайте непременно да спрете лекарството колкото се може по-скоро. Дайте му време да ви стабилизира, ако е нужно години.
Друга подходяща идея може да е (след внимателна консултация и одобрение от лекаря ви) да замените ксетанора с дългодействащ SSRI препарат, примерно прозак. Дългодействащите SSRI се спират по-лесно от краткодействащите като ксетанора. И в този случай обаче също е добре първо да сте се стабилизирали както трябва.
November 13th, 2012 at 10:48 pm
Благодаря за изчерпателния отговор!И аз така си мислих,но не бях сигурна.По принцип нямам сериозна причина точно в момента да го спирам,а и самото лекарство лично на мен ми действа идеално,мн добре ми го нацелиха.Единствената пречка е ако се реша на второ дете(не в момента,но след 3-4 години би било добре).НЕзная дали има алтернативи на ксетанора евентуално ако се наложи при бременност.Доколкото стабилността,аз никога не съм била мн стъбилно емосионално,но преди съм се оправяла и без хапчета,защо да немога и впоследствие….Знаете ли някакъв медикамент или метод който да ми помогне при следващ опит,поне да ми е малко по-лесно?Питала съм за смяна на лекарството,пси казва че е неоснователно.
November 13th, 2012 at 10:51 pm
Нещо да ми предложите за по-лесно преудоляване на абстинентния период,поне да опитам,като пак имам подходящ за това момент:)
November 14th, 2012 at 12:10 am
@Renkata: Като начало бих предложил да изкарате поне няколко месеца или дори година на тази доза ксетанор, за да се позакрепите. Вземайте юнашки антидепресивни психологически мерки, учете се да сте победител, да приемате лошите неща философски и с усмивка, да мислите позитивно и т.н. Знам, че звучи глупаво, но инвестирате ли достатъчно усилия, ще имате резултат.
След като се закрепите наистина много здраво, тръгвате на лекичко намаляване. Съветът ми е дори да говорите с лекаря си за възможността да ви го смени с прозак, той се оставя малко по-лесно. И действате ама наистина много постепенно. Не забравяйте: важно е не с какво количество намалявате дозата, а с какъв процент от това, което взимате към момента. В статията горе има чалъми по въпроса.
November 14th, 2012 at 12:39 am
Ами от известно време непреставам да действам по този начин,с пълна сила напред….надявам се че в крайна сметка ще има резултат:)Тънката ми мисъл и това което всъщност ми убягва е-дали нагласата ми към живота е объркала всичко и е виновна за състоянието ми или имам някакъв физиологичен проблем за да не се справям без АД,както диабетика без инсулин,т.е ако заради погрешното ми мислене и поведение съм объркала баланса на хим. елементи в мозъка си,това обратим пресес ли е ?Т.е. наистина усилията ми по вътрешна промяна могат ли да имат реален резултат и да съм достатъчно стабилна и без АД или независимо какво правя без АД вече няма да мога?ТОва е наи-голения ми въпрос,ако си отговоря на него ще зная в каква посока да работя.
November 14th, 2012 at 12:41 am
Чудя се просто как най-накрая да го вдигна тоя серотонин,естесвено бес “щасливото хапче”:)
November 14th, 2012 at 12:43 am
Ще разпитам и как стои въпроса с прозак.
November 15th, 2012 at 1:31 am
Здравейте отново,благодаря за предишният ви отговор.В момента нещата взеха да се понареждат,не казвам че са ок,но малко са по-добре.Пия си Золофта2хапчета сутрин+3 по 1/2 ксанакс.Золофта го пия по 2 от 2седмици (не знам дали ме разбрахте миналия път).Аз исках да ми отговорите дали е достатъчно това време за да подейства или е твърде малко.Лекарката каза че дозата може и да се увеличи,защото няма лекарство което да не действа,важна е дозата.Относно моето състояние псито казва че съм със”смесено-депресивен синдром”и “хипохондрия”.А пък аз мисля че имам страхова невроза.Нещата са мн заплетени,има фактори които ми влиаят зле и това са:съпругът ми и това че съм безработна.Написах това защото мисля(или поне така разбрах)че ПР може и да не е на депресивна основа.Не знам дали греша,но докато един лош фактор не се отстрани,лекарствата как да помогнат.Объркана съм а за развод как да помисля,детенцето ми ще го понесе зле!!!!Не знам какво да правя!!!Извинявам се че превърнах написаното в лична изповед,но няма на кой и къде да го споделя!Благодаря че Ви има,и откликвате на всяко писмо.Още веднъж се извинявам че ви натоварвам с личните си проблеми,но мисля че всичко идва от неразбирателството в семейството,а така не знам дали някой е в състояние да издържи!!
November 15th, 2012 at 2:22 am
@Julia: При депресивни синдроми обикновено 2 седмици е долната граница за време на повлияване – твърде малко пациенти се повлияват толкова рано. Съветът ми е да изчакате поне още 2 седмици.
За съжаление семейното консултиране ми е непозната територия и надали ще съм добър съветник там. Може би ако се обърнете към семеен терапевт?
November 15th, 2012 at 12:50 pm
Благодаря ви за отговора,знам че ми трябва семейна психотерапия.Просто снощи го споделих-тежеше ми,а когато пиша чувствам някаква утеха.Ще изчакам със Золофта,просто мислех че след СЕРОКСАТА няма да ми подейства друго,но както винаги греша защото не слушам псито а действам на своя глава.Затова след подобрение от месеци ги спирам и после пак наново.Но този път ще ги пия колкото е необходимо!!!
November 28th, 2012 at 5:42 pm
Здравейте,
моля ви за съвет, защото имам проблем със спирането на Сероксат. Имам много неприятни странични ефекти, които са като “електрошок” или все едно ме удря ток постоянно. Сероксат пих година и половина по 20 мг на ден сутрин. Имах депресия и панически атаки, която се повлия много добре от лекарството. Психиатъра, който ми води лечението в един момент се отнесе неадекватно към лечението ми и ми каза да пия по една табл. през ден, от което се почувствах много зле и след като споделих, той предложи да пия Ксанакс, за да ми минели неприятните симптоми. Тогава реших да сменя лекаря, и сътоветно си продължих да пия по 20 мг на ден Сероксат. Така продължих до скоро. Чувствах се стабилно, без тревовжност, без депресия, без панически атаки. След като вече се чувствах добре, споделих на новият лекар, че е време да спирам лекарството, защото вече е станала година и половина от както го пия. Съвето му беше да го спра по следния начин: 10 дена по половин таблетка и още 10 по половин таблетка през ден. Стори ми се много бързо това спиране. Започнах с половин таблетка на ден. Появиха се страничните симптоми като електрошок, но той ми каза че ще отмината итрябва да ги изтърпя. Е малко отшумяха, дори имаше дни в които не съм имала. След като минаха три седмици, по мое усмотрение си удължих срока, защото дори не бяха отшумяли съвсем тези странични симптоми, започнах да пия по половин табл през ден. Но сега имам отново доста силни странични ефекти. Това е от 4 дни насам, откакто започнах по половинка през ден. Сега не знам какво да правя. Моля за съвет. Прочетох че не се спира така драстично, както ми казват лекарите на мен. Как да спирам по-плавно. Също така усещам от време на време спад в настроението и отчаянаст, които бяха изчезнали. Надявам се да ме посъветвате за по-плавна схема. Повечето хора пишат че спират Сероксата с месеци, а на мен ми казват да го спра за 20дни.
November 28th, 2012 at 8:28 pm
@simo: Да се пие Сероксат през ден е грешка на медицинското изкуство – той е краткодействащ, ефектът му минава за това време. Други подобни препарати с по-дълго действие, примерно Прозак, биха се справили добре, но той – не.
Спиране за по 10 дни на половинки наистина е много бързо за доста хора. Моят съвет е да мислите за схема с по 30 дни на етап. Правилната дължина на етапа е докато страничните ефекти от намаляването отшумят напълно, и после още толкова време. (Може и повече, но по-малко е рисковано – я мине номерът, я не.)
Според мен най-разумно е да пробвате четвъртин таблетка всеки ден – дава по-плавна поносимост. Ако и тогава страничните ефекти са твърде силни, се върнете на половин таблетка на ден и задръжте така поне един месец. След това предпазливо свалете на четвъртин таблетка на ден; ако преходът се усети рязко, може известно време да пробвате през ден по четвъртин и половин таблетка, редувани, докато страничните ефекти не изчезнат напълно и после още толкова време. След това минавате на четвъртинка на ден. След това, ако е необходимо – на осминка (колкото можете да я нацелите) на ден, по същата схема.
December 17th, 2012 at 6:11 pm
Здравейте,съжалявам че отново досаждам,но и аз ще помоля за съвет.След 4 неуспешни опита за спиране на ксетанор , смених психиатъра си,а тя съответно лечението ми.След ваш съвет потърсих прозак,но се оказа че не се продава вече в бг за съжаление.Решението на новото ми пси е да заменя ксетанора със золофт по схема,тъй като е на мнение че сега съм стабилна и може да пробвам да спра АД,но с ксетанора това ми е изключително трудно.Отначало ми каза да започна да ги пия и двата едновременно,като постепенно увеличавам золофт и намалявам ксетанор,докато след 15 дни премина само на първия.Искам да попитам чували ли сте за подобна схема и какво мислите за нея дали е уместно да се прави .Мненията за золофт в нета са мн противоречиви незнам наистина какво да мисля.Трудно ми е да приема тази промяна,страх ме е да не се почуствам отново зле.Наистина ли золофт се спира по-лесно?
December 28th, 2012 at 1:04 pm
Zdravei Grigor az sam na 27 godini v kraq na otktomvri izpadnah v depresiq i psihiatara mi izpisa zoloft …… piq po 3 hap4eta sega i ve4e se 4uvstvam dobre
No go vzimam ve4e za 2ri pat za 2 godini i osaznah , 4e izpadam v tiq depresii sami4ak zashtoto imah mnogo losh navik ,
sled kato se razdelih s priqtelkata mi kogato bqh na 21 az zada ne q tarsq zapo4nah da masturbiram na inat i taka 6 7 godini BQH STANAL MANIAK NA TEMA MASTURBACIQ I ZAPO4NAH DA VODQ IZVRATEN JIVOT…… S MOMI4E KOGATO SAM NE MOJEH DA PRAVQ SEKS zashtoto ot masturbaciqta imah vle4enie kam rakata si i zapo4nah da vzimam razni levitri , sega razbraha moite roditeli za koeto se radvam az osaznah problema , i iskam da promenq na4ina si na jivot
sprqh da masturbiram izlqzah ot taq depresiq barzo i se nadqvam v badeshte da ne masturbiram , a da si prehvarlq energiqta v rabota , smenih si grada kadeto jivee , sega zapo4nah nova rabota …. Grigor po princip zabelqzah 4e izpadam v depresiq esenta ili kogato ne sam odoletvoren ot sebe si…..
sega jelaq da napravq vsi4ko po silite da sam udoletvoren ot sebe si…. Zoloft go piq za 2ri pat i tova me pretesnqva psihiatara mi e mnogo dobar v moq krai…..
tq mi kazva i me obejdava , 4e zoloft nqma vizi4eska i psihi4eska zavisimost , no iskam kogato go spra pove4e nikoga da ne vzimam antidepresanti , mislq koagato polu4a leki trevojnosti da zapo4vam da treniram ili da ba4kam zdravo i da piq jalt kantarion есберикум tova e preparat ot jalt kantarion…..
pitah vednaj edna jena psihoterapevt tq mi kaza , 4e obratniq pat bez zoloft shte mi e mnogo po truden da se spravq s badeshti depresii i 4e4 shte mi trqbvat po silni hap4eta…. az imam volq da se spravq bez hap4eta ,no tova me pretesnqva 4e za vtori pat opiram do zoloft , daje sajelqvam trqbvashe da kaja na lekarkata 4e nqmam nujda ot hap4eta ….
az do nqkade si mislq 4e 60% ot depresiqta mi idva ot tova 4e prekalih s masturbaciqta i se izlojih nqkolko pati s momi4eta nemojah da napravq seks….
Molq dai nqkakav savet az po princip se poznavam kato 4ovek i sega v momenta sam siguren 4e sled vreme ako pak izpadna v dupka imam sili da se spravq s depresiqta bez toq ZOLOFT
no se vliq ot mnenieto i taka kogato mi kajat , 4e dosata se uveli4ava i 4e shte trqbva da ima zamestitel s po silni hap4eta mnogo se psihirvam….
Roditelite mi vikat da vqrvam na psihiatarkata no da se stremq da ne vlizam v takiva dupki nare4eni depresiq , strahovi nevrozi ….i nai vajnoto da ne masturbiram a da si prehvarlq energiqta v drugo zanimanie
Blagodarq , 4e me islusha shte 4akam otgovor i mnenie
December 28th, 2012 at 1:43 pm
@Nikolay: Всякакви случки, които подтискат самочувствието, водят до депресия. Обратното, успехите я гонят. Гони я и прекарването сред хора, ярката слънчева светлина, физическата активност… Родителите ти са прави – лекарствата могат да ти помогнат да излезеш от депресията, но ти трябва да се грижиш да не влизаш в нея. Осигурявай си повече успехи, повече победи, повече приятни емоции, прекарване сред хора, физическа активност и всичко друго, което забележиш, че ти помага. Идеята да си намериш момиче определено е добра.
January 1st, 2013 at 9:29 pm
Zashto na men ne mi otgovarjate???
January 2nd, 2013 at 8:57 pm
@Renkata: Защото не съм забелязал въпроса.
При някои пациенти золофтът се спира по-лесно от ксетанора. При други е горе-долу същото. Съветът ми е да пробвате. Ако не стане, може да е добра идея да говорите с лекаря си да опитате замяна с анафранил. По-старо поколение АД е, с доста повече странични ефекти, но и се спира по-лесно. (Трябва да изкарате на него поне месец, за да се получи ефектът на облекченото спиране.)
January 2nd, 2013 at 10:51 pm
Благодаря за изчерпателния отговор.Само да попитам дали знаете от золофта колкото от ксетанор ли се пълнее,като се има в предвид че от ксетанора качих 20кг?
January 3rd, 2013 at 2:39 am
@Renkata: Доста индивидуално е. Но си мисля, че ако целта е спиране и здравето ви го позволява, си струва пълнеенето – нали после ще отслабнете.
January 9th, 2013 at 1:11 pm
Zdraveite Grigor!Malko sam obarkana ot nqkolko dni,poradi informaciqta koqto poluchih i se nadqvam vie da me izvedete ot tova sastoqnie s adekvatno obqsnenie.Piq Seroksat sutrin i vecher po 20mg.i v 20h Remirta30mg.Razbrah obache .che Remirta deistva na adrenalina ili noradrenalina kakto se kazva neznam,koeto oznachavalo che e po skoro za depresii poneje s tova si vliqnie zasilva trevojnostta zaradi adrenalina i se chudq ne se li izkliuchvat vzaimno sas Seroksata.Piq gi ot 2 meseca kato predi 3 g sam bila pak na Seroksat no izpitvam stranno useshtane za napregnatost.Vazmojno li e tova da e ot Remirta?Propuskala sam na dva pati da q piq i mi se struva che na drugiq den go nqma tova naprejenie.Dano sam vi obqsnila dobre problema si.Blagodarq vi predvaritelno.
January 9th, 2013 at 1:42 pm
@ianina79: Не зная от какво се лекувате, така че нямам как да предложа добър съвет. Но Ремирта наистина води при някои хора до напрежение, подобно на повечето други SNRI препарати. Не се изключва взаимно със Сероксат, напротив – при много пациенти се допълват. Ако обаче имате напрежение, което изчезва ако я пропуснете, значи вероятно дозата ви е малко висока. Консултирайте се с лекаря си дали е добра идея да намалите дозата и следвайте указанията му.
January 9th, 2013 at 5:32 pm
Здравейте, прочетох написаното до тук и след много търсене почувствах, че мога да споделя и моите терзания, предвид много неща, които ми допадат изключително от начина на мислене на Григор. В нашият случай, в следствие употреба на амфетамини ( употребата преустанови напълно преди 3 години)сина ми започна да чува гласове, започна един безумен страх и впоследствие започнаха ритуали типични за ОКР. Срещу днешна дата страха, който го държа в леглото почти три години и ритуалите също толкова – почти изчезнаха след почти четиригодишно медикаментозно лечение, електрошок, и т. н. и т. н. съчетано с пост и молитви от моя страна от миналата коледа – 2011 г. Единственото медикаментозно лечение, което можеше да понася сина ми беше от Липонекс, тъй като от всички останали медикаменти от този род получаваше ужасни гърчове на очите, Депакин, Хлорпротиксен Зентива и Сероксат.
Срещу днешна дата от последствията останаха само гласовете, но наличието им не му позволява – такова е неговото усещане и убеждение, да върши каквото и да било, тъй като чувства несигурност, че биха могли въпросните гласове да го накарат да извърши нещо нередно. Междувременно три пъти пребивава в прихиатрична клиника и там имаше ситуации на агресия, някои от които по негова преценка са в резултат от това, че гласовете са го накарили да извърши. Също и през останалото време, макар той по природа като цяло да е човек със сериозен самоконтрол – казва, че се чувства постоянно под чуждо влияние, имайки предвид гласовете. Имате ли идея как може да се помогне на този човек, защото положението е много мъчително?! Благодаря Ви!
January 9th, 2013 at 7:32 pm
Lekuvam trevojnost koqto e posledvala ot panicheski ataki veche 4 godina
January 9th, 2013 at 8:13 pm
@Marta M.: Ситуацията, която описвате, прилича на шизофренната фамилия от разстройства. При някои от тях пациентът показва ОКР-подобни симптоми, но лечението е напълно различно, особено медикаментозната терапия! Нямам как да поставя точна диагноза; вероятно лекарите ви са далеч по-запознати със случая от мен и тяхната преценка ще е далеч по-валидна. Просто подхвърлям идея, за ако съвсем случайно не е била разглеждана.
@ianina79: Лечението е подходящо за такава диагноза. Просто говорете с лекаря си дали не смята при тази ситуация, че Ремирта може да се намали или дори спре, по негова преценка.
January 11th, 2013 at 5:15 pm
Grigor,ot nqkolko dni sam podlojena na emocionalno raztroistvo i stres.Preminavam prez period na razdqla koqto e s tejki posledstviq.Imam upaseniq dali tova bi provalilo lechenieto i dali bih se vloshila,ujasno se strahuvam,mnoho sam napregnata a ne iskam da posqgam kam Rivotrila ili Ksanaksa .Ima li po bezobidni uspokoitelni pone za vremenno da se savzema ot trudnata situaciq?Pomognete mi ,priemam vsqkakvi saveti i otnovo vi blagodarq.
January 11th, 2013 at 6:09 pm
@ianina79: Периодите на раздяла винаги са тежки. Ако обаче се грижите за себе си добре, имате отлични шансове да го преодолеете, без да се върнете назад. Подходяща терапия обаче е най-добре да ви даде лекарят ви – той познава ситуацията ви най-добре. Моите съвети биха били наслуки, тоест рисковани.
January 25th, 2013 at 1:55 pm
Грег прав си , ако баба ми мислеше как да се детоксикира едва ли щеше да роди две деца ,че и да ги отгледа и то не в град.
Всъщност и аз се улавям , как всичко около мен е странно…вкопченост в минало и страховете си,все едно съм загубила личността си. Страх да мръдна даже , обърканост , вина, съжаление и безсилие…Това не е ли вече шизофренно.Объркано мислене също така..Знам ,че кризата и голямата моя грешка, изключвам на лекаря , защото аз трябваше да се сетя сама и да не спирам всичко изведнъж: Казаха ми спри всичко, нищо ти няма ,хистерия….10 дни тотално безсъние , усещане за ток кошмар и таблетките , които изгълтах. От тогава , просто всичко ми е разбъркано. Никак не мога да кажа просветнало…Опитвам се да вляза в реалността, но страхове , не знам какво е това силна депресия психоза или шизофрения някаква, въпреки, че след случката пих и лекарства и за последното -400 мг.Лепонекс които май съвсем ме тикнаха в блатото на объркаността и депресията…поне според лекарско мнение.Имаше период на леко светване лятото , не знам на какво се е дължало даже ..не пиех нищо различно от таблетка сероксат…..Ритуали нямам..преди се суетях заради паниките, сега просто забито, страх и мислите за вина,грях и безизходност.Последната идея е за Литии….
January 26th, 2013 at 7:30 pm
Znachi nqma shan da se sprat i da se izchistim az veche sam na Seroksat 60mg ,Remirta30mg i Konvuleks che imam suicidni misli beznadejno mi e i neznam kakvo da pravq Maika mi vika hvarli hapchetata i krai e kak da stane……..
January 27th, 2013 at 11:44 pm
@Joanna: Не, не е шизофренно. Серотонин-дефицитните заболявания (депресии, ОКР…) в дълбоката си същност са именно и точно това – безпричинен страх, който ни принуждава да вършим какво ли не, за да ни пусне за малко. Садистичен тъмничар, който казва: „направи ми това и това, и ще престана да те душа за мъничко… ако ми е на кеф“. Литият обикновено е подходящ при мании, а не при депресии или сходни разстройства. Личното ми мнение е, че Лепонекс е неподходящ при теб.
От колко време си пак на Анафранил, и на каква доза?
@ianina79: Имате нужда да се изчистите не от хапчетата, а от болестта. Човек търси да се отърве от каквото му пречи, а не от каквото му помага. По тази причина и няма как да стане с „хвърли хапчетата“, освен ако диагнозата ви не е наистина ужасно сгрешена.
От колко време сте на това лечение?
February 1st, 2013 at 1:29 am
Здравейте,искам да кажа за Сероксата,помогна ми преди години,после пиех 10 мг няколко години и бях много добре,но в момента в който го спрях-няколко месеца по-късно стана страшно.За мое най-голямо разочарование,пристрастяването е голямо.Малкото хора които се измъкват са късметлии.
February 1st, 2013 at 1:37 am
Сега ми предписаха SNRI,и много ме е страх,защото за да се справям със страничните ефекти от 3 седмици взимам по половинка ривотрил,мога ли да се пристрастя??Пробвах Феварина и не ми помогна изобщо,а Сероксата го пих около 6,7 години и след спирането му и почване отначало,ефекта вече не беше като първия път.:(
February 1st, 2013 at 1:17 pm
@anette: Важен въпрос е какво е заболяването ви и доколко е повлияно. Ако не е повлияно добре, е най-естествено да изпадате обратно в него, когато спрете лекарството (и после лекарството да е „пристрастяващо“).
February 7th, 2013 at 2:20 pm
Grigor az sam s trevojno raztroistvo i za vtori pat me vrashtat na prienma na Seroksat ,no veche ne na 20mg a na 3x20mg ot koeto zapochna povishavane na kravno i puls pone taka mi be obqsneno.Iazpisaha mi Konvuleks 3x300mg za stabilizirane no ne mi e qsno kakvo tochno stabilizira v nastroenieto bihte li mi obqsnili
February 10th, 2013 at 3:36 pm
Имам тревожно разтройство,дадоха ми Ланвексин,пия 75 мг,но много ми напряга очите,а по принцип нямам проблеми с очите,от месец го пия,спрях ривотрила и ми се качи напрежението в очите и слепоочията,ривотрила го тушираше.
February 10th, 2013 at 7:07 pm
@ianina79, anette: За съжаление не съм специалист по тревожното разстройство – рискувам да наприказвам глупости. Нямам какво друго да ви посъветвам, освен да се обърнете към лекаря си.
February 10th, 2013 at 9:20 pm
Ianina,kakvi sa oplakvaniqta ti?Az ne sam lekar,no imam shodno zabolqwane:):)az bqh na seroxat su6to,no mnogo pulneeh ot nego..ujas be6e…
February 10th, 2013 at 9:23 pm
@Grigor-Mersi za otgovora,v postoqnen kontakt s lekara mi sam i za pruv put pi6a po vuprosa v neta,prosto mi haresa stranicata:):)
February 11th, 2013 at 1:32 pm
anetta nameri me na skaip zmeevi11 ako jelaesh moje da pogovorim
February 14th, 2013 at 10:07 pm
Моля се, моля се, моля се да сте на линия и да ми отговорите бързо. В ужасно състояние съм след спиране на Серопрам. Вземах го в продължение на две и половина години, по 20 мг на ден. Сама реших да го спра. Спирах го в продължение на 1 месец с постепенно намаляване. Преди седмица взех последните 5 мг. Състоянието ми е много тежко – неадекватност, нереалност, пулсиране на мозъка, грипоподобни симптоми, плача почти непрекъснато. За да облекча този период започнах преди три дни да вземам Неолексан, никаква промяна. Моля Ви, кажете ми какво да направя? Да се върна ли към Серопрама след една седмица прекъсване или да търпя, защото вече така или иначе съм го спряла? Благодаря Ви предварително!
February 14th, 2013 at 11:59 pm
@Radina: Един месец е твърде кратък срок за спиране на Серопрам, особено след две и половина години вземане. Симптомите, които описвате, изглеждат като резултат от недостатъчно плавно спиране. Мисля, че е по-разумно да се върнете на 10 мг доза. Ако се чувствате сравнително комфортно на нея, изчакайте, докато се закрепите добре, но не по-малко от три месеца. След това пробвайте да го намалявате отново постепенно, с по не по-малко от два месеца между намаляванията.
February 16th, 2013 at 4:53 pm
Grigor,izpisan mi e Konvuleks 3x300mg za trevojnost vapreki che piq Seroksat 3x2omg.Kazaha che bilo za regulirane na nastroenieto, no az ne sam s bipolqrno i nqmam maniq i se chudq kak tova lekarstvo pomaga za depresiq s trevojnost.Daite malko razqsneniq ako moje molq
February 16th, 2013 at 5:23 pm
@ianina79: Конвулексът е натриев валпроат – антидепресант. Действието му срещу депресия и тревожност е по тази линия.
March 3rd, 2013 at 5:56 pm
Grigor,a Valdoksan poneje e sravnitelno nov medikament osven za depresiq deistva li i za trevojnost?
March 3rd, 2013 at 8:15 pm
Валдоксанът е мелатонергичен антидепресант. В разни изследвания пише, че действа и при тревожност. Аз нямам никакъв опит с него, така че не смея да кажа нищо.
March 4th, 2013 at 12:58 am
Прочетох отговорите на някои въпроси, които вълнуват и мен. Как мислите, ако РДР е продиктувано от физическо заболяване напр. изкривяване на гръбн- стълб, остеохондроза, шипове и т.н., възможно ли е след съотв. операция, която значително ще повиши самочувствието ми/гърба ми вече няма да е толкова”изкривен” и няма да има оплаквания като силни болки във врата и замаяност, ниско кръвно и т.н./ да се изхвърлят АД завинаги?
Мислите ли, че депресията е органично заболяване на мозъка както се казали за ПР? Чета много литература по въпроса, най-вече на немски език, тъй като в БГ няма много статии по въпроса. Психиатрите пишат, че много често излекуването на физическа болест, води до излекуване и на депресията.
Последният описан случай в книга на немски автор е от времето ,когато не е имало АД. Та жена с оплаквания от депресия, след страдания от 17 г. без лекарства, изведнъж се излекува спонтанно.
При мен щастието ми е пряко свързано с външния ми вид, обичам да съм център на внимание, да флиртувам и т.н. и когато нямам партньор, изпадам в дупка.
Може ли да са прогнозира при мен спиране на АД завинаги при намиране на постоянен партьнор и задоволителни резултати от операция на сколиоза?
Много ще се радвам, ако можете да ми давате консултации по скайпа, за което ще ви бъде заплащано. Можете да ми отговорите лично на мейла ми, там ще ви дам и скайпа си.
March 4th, 2013 at 3:39 am
@Мацка от Варна: Всеки вид депресия може да бъде предизвикан от нещо, което подяжда самочувствието ви. Включително който и да е физически недостатък, реален или дори въображаем. Спонтанни излекувания са напълно възможни, срещат се при почти всички известни заболявания, но при повечето са доста редки.
Дали депресията е органично заболяване на мозъка е сложен въпрос – работата на мозъка е да свързва „органичното“ и „психическото“, точно както примерно работата на сърцето е да движи кръвта. Иначе казано, в мозъка няма как да има проблем, което да е само органичен или само психически – неизбежно е да са повлияни и двете.
Останалото ще напиша в личен е-майл.
March 27th, 2013 at 12:21 pm
Вече десет години приемам ксетанор по 20мг. сутрин.Когато започнах бях много зле, изпитвах страх от затворени пространства и не можех да се возя в автобус и кола.Работата ми изискваше ежедневно да ползвам градски транспорт и беше истински ад за мен, още като трябваше да се кача и изпадах в паника, вътре се чувствах сякаш всеки момент ще припадна и най-много се страхувах да не загубя контрол над себе си и да са издам че нещо не ми е наред.Не можех да стоя затворена в стая, вратата трябваше да бъда леко открехната, страхувах се че може да се заключа и да остана вътре.
След много мъки и опити да се справя сама с проблема отидох на психиатър и ми изписа ксетанор, заедно с ривотрил за кратко време.Още след първата седмица имаше резултат, страховете намаляха, а после и изчезнаха.За цялото това време / десет години/ съм правила няколко опита да спирам лекарството.Постепенно намалявах дозата на 10мг и така примерно месец, два и после спирах.Лошото е че симптомите ми се връщат и не мога да подтискам страховете си.Последното ми посещение при психиатъра беше преди три години точно след един такъв опит за спиране и той ми предписа отново ксетанор,всъщност аз сама си го поисках защото се чувствам добре с него.Психиатъра ми е от тези, които твърдят че няма пристрастяване към препарата,особено в дозата, която взимам, но самата аз виждам, че това не е така.
Въпросът ми е мога ли да приемам това лекарство до края на живота си? Засега като получен страничен ефект мога да кажа увеличаване на теглото и то в резултат на хранене, а не като безпричинно напълняване, т. е. не съм сигурна дали е в резултат на лекарството или е по-скоро слаба воля да огранича яденето.
Искам да кажа още, че лекарството ми помага да се чувствам нормално, не че съм станала някоя безстрашна и наперена мацка, нито пък съм в еуфория,
просто се чувствам себе си, а не озъбено от страх и паника животно.
March 27th, 2013 at 12:40 pm
@Вили от Пловдив: Да, напълно можете да го вземате до края на живота си.
За пристрастяването – причината да не можете да го спрете може да е не пристрастяване, а фактът, че симптомите са премахнати, но болестта не е излекувана. Ако например ходите с патерица, понеже кракът ви е счупен и не зараства, това значи ли, че сте развили пристрастяване към патерицата?
Опитите за спиране ми се виждат малко бързички и грубовати. Пробвайте интервалът между намаляванията на дозата да е не месец-два, а три или дори шест месеца, и от 10 мг да слезете на 5, и чак тогава да спрете. Ако проблемът е твърде бързото спиране, това би трябвало да го реши. Ако не е, консултирайте се с психиатъра си как не само да подтиснете симптомите, а и да лекувате състоянието. Добър психотерапевт може също да е от полза.
За напълняването – да, яденето може да бъде ограничено, но далеч по-добрата идея ми се струва повече спортуване. Ходене по час-два на ден, фитнес или аеробика, използване на всяка възможност за движение и леки физически натоварвания – все е от полза.
March 27th, 2013 at 5:09 pm
Много Ви благодаря за бързия отговор и за съвета Ви за по-плавно прекратяване на приема на ксетанор.Междувременно прегледах и по-горните въпроси и вашите отговори /нещо,което може би трябваше да направя преди да питам, за което се извинявам/ и така да се каже се поучих от опита на другите.Харесва ми идеята нещата да се случват постепенно, дори съм благодарна, че при мен лекарството се улучи от първия път и се моля да продължава да е така.В момента се чувствам достатъчно стабилна и силна и ще намаля дозата на ксетанор на 10мг и ако нещата се влошат ще потърся психиатъра си.
Това, което ме притеснява е, че болестта може да не е излекувана /всъщност винаги съм си го мислела, че само се поддържам с лекарството и спра ли го страховете ще се върнат/.Понеже Вие знаете много, искам да попитам лекува ли се депресията и колко време трябва да си здрав, за да се каже, че наистина си се излекувал.Другият въпрос, който също ме притеснява е – може ли депресията да прерасне в по-сериозно психично заболяване и особено такова, че човек да е опасен за околните?
Още веднъж благодаря.
March 27th, 2013 at 9:23 pm
@Вили от Пловдив: Да, депресията се лекува. При различни хора е различно лесно. Случаите, при които тя е напълно нелечима, обаче са много малко – шансът да сте от тях буквално не си струва мисленето.
Лечението на депресията винаги е „временно“ закрепване – но това време може да се окаже и повече от целия ви живот.
Така че ако стигнете дотам да сте значително време без лекарството и въпреки това да сте добре, значи нещата са наред. Дори ако болестта се надигне пак някой път, вече знаете, че можете да я преборите. 
На практика няма случаи депресията да прерасне в по-сериозно заболяване – в най-лошия случай ще се засили. Но дори тогава човек обикновено не е опасен за околните. По-опасен е за себе си. Което обаче също не е добре за околните – на никого не пожелавам да изгуби добър, скъп и обичан близък. Така че се стягайте, лекувайте се и живейте живота си щастливо и с усмивка.
March 28th, 2013 at 10:20 am
Благодаря и Ви желая успех във всичко, с което се занимавате и да сте здрав и все така позитивен към живота и хората!
April 2nd, 2013 at 2:32 pm
Здравейте Григор!Лекувам се от тревожност и депресия със Сероксат 30мг. и Ремирта 15мг.Меслите ли,че си заслужава да приемам и двата медикамента,бих искала да спра единия но съм пред страшна дилема кой от двата.
April 2nd, 2013 at 2:55 pm
@ianina79@abv.bg: Възможно е оптимален ефект при вас да се постига не с някой от двата, а именно с комбинацията им – никак не е рядко при лекарства. Затова моят съвет е да говорите с лекаря, който ви е изписал комбинацията. Той знае причините да я е дал и може да прецени следва ли да я променя или не.
April 11th, 2013 at 12:41 pm
Zdraveite Grigor!Bihte li me posavetvali kak nai bezopasno se spira Remirta pri polojenie che sam q pila 4 meseca po 30mg i edin mesec po 15mg.Moje li da se spre veche ili da se namalq na 7,5mg ili moje bi prez den.
April 11th, 2013 at 3:55 pm
@Ianica: Ремиртата е SNRI / тетрацилик. При различните хора е различно, но като цяло бих очаквал да е от по-трудните за спиране АД. Бих посъветвал поне още един месец на 15 мг, след това поне 2 месеца на 7.5 мг, след това поне 2 месеца на 7.5 мг през ден (миртазапинът има дълъг плазмен полуживот, така че номерът с пиене през ден става – с пароксетин примерно надали ще стане). Успех!
April 12th, 2013 at 10:36 am
Здравей Григор!!! Страхотна тема много полезна за хора като нас всички тук!!! Естествено за да пиша и аз тук имам подобни проблеми за които искам да ти споделя и да получа твоето виждане по въпроса!?!? За което както всички тук ще сам ти много благодарен! Нещата при мен започнаха през 2004г както при повечето хора тук с рязка промяна в мислите страх паника тревожност натрапчиви мисли мисал за полудяване,треперене тракане на зъби като при -30 градуса!!!разбира се отидох при психиатър той ми каза че съм от леките случаи и ми обясни нещата което ме успокои и започнах приемане на коаксил след 2 мес. ми го смени с серопрам ,а след още няколко мес. със сероксат! Повлиях се най добре от него живота ми стана отново нормален и разбира се след няколко години пиене и добро състояние Човек се чувства силен и решава ,че това зло антидепресанта не му е необходим!!! Спрях го веднъж за точно 10 мес. като по часовник всичко се върна отново….така пак на ново сероксат още някоя година и пак спиране пак за 10 мес. и отново всичко се сгромоляса в/у мен! отново започнах сероксата и отново се повлиях добре. Така до януари 2012г когато вече си мислех ,че съм достатъчно зрял и силен да захвърля антидепресантите в коша! на 39г съм вече и не ми се искаше да продължавам така с 10-12кг над нормалното ми тегло и отново го спрях! Имам прекрасно семейство с дете и чакам 2-то жена ми е до мен и ми помага много,но след 12-14 месеца и терапия с хомеопатия и психотерапевт, в момента пия и шуслерови соли 2,5,7 нещата се връщат по стария начин до момента се одържам само аз знам как,но не се чувствам пълноценен.При последните 2 кризи не издържах и пих по 1 хапче Ксанакс,но не искам да го вземам повече. За жалост психиатърът ми е много зает и не съм сигурен че искам да ходя вече при него започнал е да мисли повече за пари отколкото за нас. А се чуствах много добре на половин хапче сероксат на ден дори и през ден в много дълъг период от време преди да го спра!!! казаха ми че е плацебо защото дозата не можела да ми помага ,но аз се чувствах ОК! Дори и да е плацебо !! Сега се чудя как да ги започна пак с каква доза явно без тях няма да мога колкото и да ми се иска!!! Моля те да споделиш нещо по моя дълъг дълъг разказ!!! БЛАГОДАРЯ!!!
April 12th, 2013 at 11:22 am
@Стефан: Сероксатът не е лош при паническо разстройство и тревожност, но по-лесно се понасят по-дългодействащите препарати от сорта на класическия прозак. Ксанакс е напълно безопасен в дози от 1 хапче, или дори по 1 хапче на ден за седмица-две – не е добра идея да се взима с месеци и години.
Има хора, при които дори малка доза антидепресанти се справя добре, но без нея не са в кондиция. Ако съдя по описанието, вероятно сте сред тях. При това положение да ги захвърляте е глупаво – защо да страдате и да се мъчите, когато може да живеете приличен живот? Теглото спокойно може да се регулира с повече физическа активност (не с диети, при пациенти на АД те са с ограничен ефект… а и не само при тях).
Психотерапията може да има приличен ефект (ако терапевтът разбира добре от тази група проблеми) за поддържането на вече постигнато добро състояние, поне при по-леки случаи. За съжаление обикновено е недостатъчна за постигане на ефект и при по-тежки случаи – там терапията с антидепресанти засега няма алтернатива.
Хомеопатията за мен е шарлатанство. Ако лекарят ви искрено вярва в нея, значи или е професионално наивен до безотговорност, или подценява възможностите на плацебо ефекта. С хомеопатоманите трябва да се процедира като с кротки луди – съгласявате се с тях, за да не ги дразните, но не ги слушате. (Преди ден-два една позната ми прати убийствено добър клип по темата.)
Шуслеровите соли… някои от тях помагат за укрепване на костите при организми с недостиг на калция. Уви, положителното, което мога да кажа, е дотук. Приказките как помагали на разни ми ти тъкани са модерна китайска митология за брадати и мустакати деца без познания по реална медицина.
April 12th, 2013 at 12:15 pm
Да това отговаря на въпроса ми да страдам или да ги пия и да се чувствам добре!! Благодаря, само не си споменал за дозата пак по половин хапче ли да вземам или да мина на 1/2 сутрин и 1/2 вечер докато стана пак пълноценен??? Какви са наблюденията??!!
April 12th, 2013 at 2:33 pm
@Стефан: Дозата е напълно различна при всеки – ти знаеш много по-добре от мен каква е твоята добра. Ако си на сероксат, моето предложение е да минеш на 1/2 сутрин и 1/2 вечер, докато се оправиш прилично, и после още веднъж по толкова време. След това слизаш на 1/2 хапче на ден за поне 3, може дори повече месеца. Чак след това можеш да опиташ дали 1/2 хапче през ден успява да те държи добре (евентуално с помощта на адекватна психотерапия). Ако да, поне една година не си прави опити за по-нататъшно слизане, нека да се види какво става през нея. Ако не, си вземаш по 1/2 хапче на ден и изобщо не се кахъриш.
April 12th, 2013 at 3:03 pm
Много благодаря за съвета,аз вече си изпих първата половинка!!!
April 15th, 2013 at 9:09 am
В подкрепа на Григор бих искал да споделя и собствения си опит по отношение на хомеопатията. Моят син, който е с диагноза ОКР веднъж взимаше хомеопатични лекарства успоредно с другите. Лекуващата му лекарка, за която се твърди, че е много сериозен хомеопат /между другото тя е сърдечен хирург/ казваше, че двете лечения могат да се приемат едновременно. Изчаках 2 месеца нещо да се случи – ефект 0 и съответно ги спрях. Една година по-късно, синът ми отказа да взима антидепресанти и ги спря. След няколко месеца, когато положението му започна да се влошава го помолих да взима поне хомеопатични лекарства – казах си “този път поне няма да се бъркат с другото лечение и дано да помогнат”. Той не отказа, може би защото са в течна форма. Точно тогава в България беше дошъл някакъв световно известен /според рекламите/ индийски професор, хомеопат. Отидохме на неговата лекция, където той разговаря поотделно с мен и със сина ми пред всичките обучаващи се хомеопати. След това всички се съвещаваха в продължение на 1 час и накрая ни изписаха някакво лечение. На втората седмица от лечението, синът ми се превърна в 1 годишно дете /представете си как се държи и какво прави дете на такава възраст/ Естествено спрях веднага хомеопатичните боклуци и се върнахме на Анафранил
Хора не си правете експерименти с хомеопатия при психични заболявания
April 18th, 2013 at 1:10 pm
Здравейте,Григор. След дългогодишно лечение със Сероксат и след поредната ПА,след въвеждането му отново и 2 месеца неуспешно подобрение,психиатърката ми го замени с Стимулотон. Изморих се от страничните ефекти на Сероксата и безсъние. Сега се питам дали новия медикамент ще ме мъчи още дълго. И кога да очаквам подобрение. Заедно с това взимам ривотрил и ритмонорм,последното за сърцебиене без физическа причина. Мерси.
April 18th, 2013 at 1:16 pm
Сероксат взимах от 20 мг. Новия медикамент е от 50..
April 18th, 2013 at 3:11 pm
@ваня: Стимулотонът е сертралин – мощен и широкоспектърен SNRI препарат. Бих очаквал след две до четири седмици от смяната да имате някакво подобрение (което да продължи по-нататък). 50 мг може да е малко малка доза и да е нужно да минете на 100 за подобрение, но това ще се види след като мине достатъчно време, за да се прецени има ли ефект.
April 18th, 2013 at 3:35 pm
Благодаря.
April 19th, 2013 at 11:00 pm
Здравейте на всички
April 19th, 2013 at 11:24 pm
Имам доста въпроси към Григор, харесва ми това че отговаря толкова изчерпателно. Дори, за съжаление, от всичко това което прочетох тук, като негови отговори, май ще се откажа от психиатъра си/но за него после–/. Моята история е дългичка. Ще се постарая да ти я разкажа на кратко. На девет месечна възраст съм паднала от леглото и съм си ударила главата в ръба на спалнята. Майка ми установява , че удареното място е хлътнало /костта/ и ме оперират по спешност за да изправят костта. Имам и няколко припадъка /общо 6 до момента/ но без гърч и пяна на устата, просто усещам едно ужасно усещане в стомаха, което неволозите наричат аура, и усещам че ще изгубя съзнание, търся някъде да легна и губя съзнание за около 2-3 минути/ На 11г след силна настинка или вирус ,от високата температура получих силно главоболие , отпадналост и световъртеж . След консултация с невролог и от ЕЕГ – то се установява огнищна активност на мястото на травмата /ляво парието темпорално/. Две години пих тегретол и пирамем и се оправих, но след около още две години след спирането на лекарствата припаднах в училище /бях на 16г./. От този ден нататък вече не бях същата, постоянно световъртеж, неустойчивост в походката и така около 4 години, за този период от постоянното ми неразположение развих паник атаки , социална фобия от страхове да не припадна на публично място. Сега съм на 38г. и от 14 години пия антидепресанти. Пред итях опитаха с антиконвулсанти но те не ми влияеха добре. Антидепресанта който ме повлия и ме върна към нормалния живот /допреди това лекарство си стоях само в къщи и излизах с придружител/ е Серопрам. Този антидепресант изчисти напълно тревожността, световъртежа, и ме върна към нормалния живот, но ме направи сънлива, апатична и това се интерпретираше от психиатъра ми като депресия. В момента съм много зле, наистина започнах да изпадам в депресивни състояния, повлиявам се само от ципралекса но той пък много ме изнервя, останалите АД направо ми изпържват мозъка. Въпроса ми е, тревожно – депресивната симптоматика при мен възможно ли е да е от постоянното огнище в мозъка ми или няма връзка. Обиколих почти всички специалисти в България и те се делят общо взето на два фронта. Едните твърдят че, съм се “стреснала “от припадъците и диагнозата епилепсия и съм развила тревожното разстройство, а другите твърдят , че именно огнището дава терен за развитие и поддържане на такова тревож.разстройство защото глиозния участък е в тази част на мозъка която отговаря за емоциите. С две думи побъркаха ме, лошото е че представителите и на двата “фронта” са едни от най-добрите невролози и психиатри. Моля те, за твоето мнение. Благодаря ти предварително.
April 20th, 2013 at 10:38 am
Мога ли да пия хлорпротиксен,,вечер за безсънието с ривотрил половинка от 0,5. Благодаря.
April 20th, 2013 at 1:27 pm
@Viki: Струва ми се напълно реално, да не кажа най-вероятно, да имат принос и двата ефекта. Трудно ми е да преценя кой повече, може би по-скоро уплашването (на първо четене и догадка „на хвърлен боб“). Но изобщо няма да се учудя силен ефект да има и активността на огнището. Бих препоръчал лечението да се води и в двете посоки. И бих посъветвал да не се учудвате, ако се наложи да се направят не един и два лекарствени експеримента, докато се налучка най-подходящото лечение. Такива случаи са абсолютно индивидуални – просто няма как да се знае какво ще ги повлияе добре, без да се пробва.
@ваня: Безпокои ме малко идеята да се меся в лечението на пациент, особено с тази група лекарства, без да познавам случая добре. Принципно би трябвало да е възможно, но горещо съветвам да попитате и лекаря си за конкретно вашия случай.
April 20th, 2013 at 2:55 pm
Сега ще го направя. Мерси, Григор.
April 20th, 2013 at 10:21 pm
Благодаря ти Григор. Имах нужда от мнение именно на човек който не ме познава достатъчно, защото, поне аз така мисля, може да даде реална преценка. Когато жена се оплаче от световъртеж, тревожност и депресия и освен това спонтанно се разплаче, вероятността да получи антидепресант е 90%. Просто мисля, че няма логика момиче на 15 години да се разболее от невроза за един ден /след припадъка в училище както споменах по-горе/. За съжаление психиатри и невролози поне що се отнася до моят опит, не са склонни да си сътрудничат а това обърква състоянието на пациента. Още веднъж, благодаря ти за отговора. Поздрави.
April 21st, 2013 at 12:30 am
@Viki: Малко се боя от логиката „който не ме познава, има реална преценка за мен“ – не ми се струва добра. И да, няма логика човек да се разболее от невроза за един ден, но определено може да прояви седяло досега скрито заболяване и за една минута. Моят съвет е – преценявайте какво лекарите ви казват и със собствен ум, но преценявайте и кой лекар просто „отбива номера“, а кой се мъчи истински да ви помогне. И бъдете отворени към идеи, дори ако са различни от представите ви. Понякога истината е по-странна, отколкото предполагаме.
April 22nd, 2013 at 12:13 am
Благодаря ти за бързия отговор.Не разбрах добре само последните две изречения, може ли да поясниш. Благодаря ти, предварително.
April 22nd, 2013 at 1:53 am
@Viki: Възможно е лекарите да ви предложат неща, срещу които имате някакво предубеждение, и въпреки това да се окажат прави. Имайте свое мнение, но допускайте и възможността все пак лекарите да са прави, дори ако ви изглежда, че не са.
April 25th, 2013 at 12:05 am
Здравей отново, говорих пак със психиатър и невролог. Направиха ми и ново ЕЕГ и огнището си го има. Отново не могат да се разберат помежду си трябва ли да се лекува това огнище или не. В момента съм много зле. Не мога да мисля, мозъка ми е объркан като че ли съм дрогирана, не ми се прави нищо , имам чувството, че полудявам. Тъй като съм пила антидепресанти от групата на SSRI цели 14 години, ми казва , че вече не ми действат, че мозъка ми вече работи по друг начин от тези лекарства.В момента пия Ципралекс и флуанксол. Моля, те кажи си мнението, възможно ли е да не ми оказват влияние,какво да правя, не издържам вече и психиатъра и невролога ми вдигат рамене и не знаят какво да ме правят. Постоянно имам мисли да прекратя всичко, от 15 годишна съм вечно болна, а последните две години съм в ада…
April 25th, 2013 at 2:04 am
@Viki: Принципно има ли огнище, трябва да се лекува (освен ако това не е противопоказано на други проблеми – лекарят ви ще знае този момент по-добре от мен). Не ми се струва вероятно серотонин-потенциращи антидепресанти да предизвикват привикване или да пренастройват мозъка.
Моят съвет е да потърсиш лекар, който ще се опита да напасне както антидепресивно, така и антиепилептично лечение. Нещата много зависят от конкретния случай, в твоя може да се окаже и че не е никак лесно. Важното е да не се предаваш, да търсиш – бориш ли се, ще успееш.
April 25th, 2013 at 8:43 pm
Благодаря ти за отговора. Ще те помоля, ако не е вече твърде неучтиво /малко се притеснявам , че те ангажирах с толкова много въпроси/ да ми препоръчаш някой невролог и психиатър в гр. Плевен. Скайпа ми е ts_bocheva
April 25th, 2013 at 8:48 pm
@Viki: За съжаление не познавам никой невролог или психиатър в Плевен. И освен това не използвам Скайп. Но спокойно можеш да ми пишеш в е-поща.
April 27th, 2013 at 4:38 pm
Здравей. Отново имам нужда от съвет. Пиех Сероксат,сега Стимулотон. Имам ужасни странични ефекти и от двата медикамента. Лекарката ми каза,че това вероятно е серотонинов синдром. Вече три месеца треперя и не мога да спя добре. Изнервена съм . Днес ми каза да намаля. стимулотона от едно на половин хапче. Вече не знам на какво да вярвам. Според теб това ще реши ли проблема. Благодаря
April 27th, 2013 at 4:41 pm
Само да спомена че преди месец от половин сероксат се стабилизирах но тя реши да увеличи дозата и кошмара започна
April 27th, 2013 at 4:58 pm
@ваня: Стимулотонът има този страничен ефект при някои пациенти. При тях обикновено се мисли не за комбиниран (SNRI), а за чист SSRI препарат. Ако обаче лекарката е преценила другояче, е напълно възможно тя да знае нещо за вас, което аз не знам. Във всички случаи, намаляването на дозата на стимулотона би трябвало да облекчи проблема.
April 27th, 2013 at 5:08 pm
Кога
April 27th, 2013 at 5:10 pm
Чудесен си!
April 27th, 2013 at 5:19 pm
И Сероксата ми действаше така. Колко. време е нужно за да се почувствам малко по спокойна. И дали при отнемането ще има проблем.
April 27th, 2013 at 8:27 pm
@ваня: Ако лекарството е дало тези ефекти, е вероятно да е предозирано – иначе казано, не бих очаквал да има ефект на отнемането. Подобрение на състоянието бих очаквал да има до не повече от два-три дни, може би дори до няколко часа, в зависимост от точната ситуация.