Праводържателството – 2

(Продължение от предишния запис.)

Тук се опитвам да разгледам тенденциите, които задвижват механизмите зад сцената на случилото се, и възможното им развитие за в бъдеще. И да предупредя за някои опасни варианти за тяхното развитие.

Често такива предупреждения биват смятани за теории на конспирацията. Не винаги обаче една зла тенденция е продукт на конспирация. Най-често тя се получава от съвпадението на зли интереси на влиятелни хора, далеч не всички от тях по начало зли. Тенденцията с копирайта според мен е добър пример.

Праводържателството като механизъм

При традиционния модел на издаване на книги издателят купува от автора правото да издаде книгата му еднократно, в определен тираж. Законите за авторско право са базирани именно на този модел. Докато в сила е той, тези закони вършат реална работа, защото съответстват на действителността. При промяна на положението обаче се променя и ефектът от тези закони.

А положението се променя. С навлизането на съвременния тип капитализъм ключова за бизнеса става ролята на “последната миля” – крайните разпространители. Те се оказват в положение да могат да налагат условия на снабдителите си, особено ако са де факто монополисти, или са в картелни отношения. Налаганите условия обикновено целят овладяване от разпространителя на цялата “вертикална верига” на продукта: разпространителят не само да продава, но и да произвежда продукта.

Това овладяване подсигурява разпространителят да получава цялата печалба, реализирана в цикъла на живота на продукта. Дори ако се налага допускането на външен доставчик, контролът на разпространителя върху цялата вертикална верига поставя доставчика в извънредно неравностойно положение, и позволява на разпространителя да изтегли лъвския пай от печалбата. А монополното или картелно положение му позволява да завишава цената, завишавайки и по този начин печалбата.

Овладяването на вертикалната верига позволява на бизнеса и много други изгоди – да се предпазва от бизнес-атаки на междинни нейни звена, да опазва по-добре технологични тайни, да “арестува” потребителя към стоките си, и т.н. Позицията във веригата, която е в силно положение да я овладее цялата, е разпространителят. Затова положението на разпространителя е ключовото във всяка съвременна продуктова верига, и стремежът на бизнесите е при възможност да го заемат.

В издателския бизнес обаче има особеност, която променя това положение. Правата върху продукта в него са изначално монополни, това им положение е утвърдено в правото, и не подлежи на контрол от антимонополното законодателство. Накратко, праводържателят е монополист, докато разпространителят обикновено работи в условия на жестока конкуренция от другите бизнеси. Затова в издателския бизнес позицията на праводържателя е може би дори по-ключова от тази на разпространителя, и идеално се допълва с нея за нуждите на големите корпорации. Затова праводържателите се стремят да станат и разпространители, точно както разпространителите се стремят да станат праводържатели, или се сключват тесни, конкуриращи се помежду си съюзи между праводържател и разпространител. Оказали се по средата между две крила на една и съща корпорация, същинските издатели бързо фалират, или биват купени от нея.

Творците са напълно неравностойна страна в преговорите с праводържателско-издателско-разпространителските конгломерати. Конгломератите могат лесно и удобно да си позволят да им налагат условия – което означава, че бизнес-логиката ги задължава да го правят.

Отначало обикновено условията включват повече свобода за издателя – например правото да направи няколко издания за определен период, или липса на ограничение за брой на тиража, без допълнително заплащане за твореца. (Пазарът така или иначе не може да поеме безкраен брой книги, така че условията не изглеждат твърде грабителски.) Скоро обаче се стига до забрана към твореца за определен период да предоставя творбата си на други издатели. Отначало този период е кратък, и е разумна защита на издателя. По-нататък обаче започва да става все по-неоправдано дълъг.

Следващата стъпка най-често е задължение към автора да предостави творбата си, което не е обвързано със задължение на издателя да я издаде. Тъй като заплащането е при издаване на творбата, издателството може ефективно да блокира доходите на автора от нея, което често означава и по принцип от писане. Ако издателството е в монополно, картелно или олигополно положение, авторът често е принуден да преглътне такъв договор, с надеждата, че все пак ще бъде издаден. (“Това е бизнесът ни, от това печелим – как няма да ви издадем при първа възможност?”) Издаването обаче все не идва, поради “обективни трудности”, въпреки че издателството изглежда в отлично финансово положение. И така, докато останалият без доходи автор не приеме сериозна отстъпка в хонорара си. (Което е и целта на забавянето – отличното финансово положение трябва да бъде поддържано и подобрявано…)

На последващия етап авторите обикновено биват принуждавани направо да приемат дългогодишни монополни права на издателството върху издаването на техните произведения, при липса на каквато и да е гаранция за издаването им. (“Ако творбата ви е добра, естествено, че ще я издаваме – ние печелим от това. Ако обаче е лоша, защо да ви плащаме от джоба си?”) Автори, които не приемат тези условия, влизат в черните списъци на издателите – още много други чакат, а пазарът на книги се свива (кой знае защо). На по-късен етап продължителността на монопола расте, авторите биват принуждавани сами да финансират изданията си дори ако вече не са съвсем неизвестни, хонорарите им намаляват още, и се прибавят още условия – задължение при интерес към книгата да пишат продължения съобразно инструкциите на маркетингови специалисти, и т.н. На най-известните автори този етап обикновено е спестен, но неизвестните и начинаещите имат “добри” шансове за него, особено ако са склонни да приемат такива неща за нормални.

Следващият етап е чистото праводържателство. При него на автора бива поставяно еднозначно условие за окончателна продажба на всички права върху произведението. Тъй като в много държави такова предложение е юридически зле обосновано, обикновено то бива оформяно като по-добре платена опция, която авторът може да избере вместо (все по-евтино) продаване на права за едно издание. При юридическа невъзможност такива договори да бъдат сключени пряко, те биват оформяни най-често като преотстъпване на правото на издание за срока на авторското право (в повечето държави това е до 70 години от смъртта на автора).

Последният етап, засега все още рядък, е наемане от праводържателите на автори, които да пишат по тяхна поръчка. Тъй като става дума за трудово правоотношение, творбата и всичките й елементи са по начало интелектуална собственост на праводържателя. На пазара тези творби излизат под псевдоним, който е собственост на праводържателя. Авторът е изцяло заменяем, което е много удобно за праводържателя. Това носи обаче и недостатък: авторът не се чувства творчески обвързан с произведението си, и това обикновено води до сериозен спад на качеството. Затова и обикновено пробвалите тази схема произвеждат нискокачествен продукт, който дори с много сериозна реклама не успява да се задържи на пазара. Напоследък има опити това да бъде коригирано, като в създаването на творбите участват маркетингови специалисти и приложни психолози. Към момента обаче все още не ми е известен истински успял продукт, създаден по тази схема (с изключение на някои комикси, и някои сценарии за нискохудожествени сериали).

Участието на издатели (уреждане на права, визуално оформяне на книги, финансиране на по-скъпи елементи на творчество, и т.н.) в много случаи може да бъде от голяма полза при създаването и разпространението на творби. В по-крайните етапи на тази еволюция обаче вредата от него надхвърля ползата. Реално опасни за културата са последните два етапа, и отчасти етапът преди тях.

Етапът, на който условията на издателите (преминаващи в праводържатели) стават все по-неприятни, демотивира авторите да творят. Някои от тях зарязват творчеството, и се обръщат към други професии. Други падат духом, и обемът творби спада. Трети запазват обема, и дори могат да го увеличат, за да компенсират по-лошите финансови условия, но качеството му неизбежно спада.

Етапът на праводържателството обаче носи много по-дълбока демотивация за твореца. Той се чувства като майка, принуждавана да продава децата си в робство. За някои творци това не е проблем, но за повечето е трудно приемливо. Творци, които го приемат, започват да възприемат творбите си не като части от духа им, а като конвейерна продукция, и това се отразява на качеството на посланията им. Това е още по-силно изразено на етапа, когато произведенията се създават по поръчка на праводържателя (и посланията им често са указани в поръчката), а авторите са анонимни за публиката. Резултатът е творчество с понякога запазена художествена стойност, но все по-намаляваща същностна стойност.

Важен елемент в тази еволюция е, че на колкото по-напреднал етап в нея са праводържателите, толкова по-шумно и натрапливо те говорят за “авторски” права (визирайки всъщност праводържателските), и се борят тези права да бъдат разширявани до пълно унищожаване на баланса с потребителските, “в името на горките незащитени автори”. Това съвпадение особено добре онагледява на кого всъщност, и защо точно са нужни неограничени “авторски права”, и какво реално става в същото време с авторите.

Преразширяването на копирайта

В условия, при които авторът не може да продава правата върху творбите си, тези права са естествено авторски. Ако обаче авторът може да продава, пряко (чрез преотстъпване на друг) или непряко (чрез даване на друг на монополни права за публикуване на творбата за определен период), се налага непродаваемите права на автора да бъдат разграничени от правата на праводържателя. За удобство използвам в тази част термина “авторски права” за правата на автора, и “копирайт” за продаваемите права, които се оказват де факто собственост на праводържателя. Например споменаването към произведението на името на автора е авторско право, докато монополното право за издаване на произведението е копирайт.

Праводържателите често твърдят, че копирайт и авторско право са едно и също, и че те само защитават правата на автора. Случаите, в които е сключен договор за продажба на авторските права, опровергават това твърдение пряко, но праводържателите често се надяват опонентите им да не се досетят за тях. Също, дори когато договорът не продава копирайта окончателно, той реално е на автора колкото социалистическите заводи бяха собственост на народа – само де юри. На практика всички функции, които са съдържанието на понятието “собственост”, бяха изпълнявани от партийно-държавни функционери – тоест, де факто собствениците бяха те. В нашия случай, често де юре собственик на копирайта е авторът, но реално го упражняват и се разпореждат с него праводържателите. Това оправдава използването на два различни термина.

Кампаниите, водени от праводържатели, без изключение използват термина “авторски права”, за да могат да представят каузата си като загриженост за авторите. Винаги обаче тези кампании целят разширяване на копирайта, и ограничаване на авторските права. Това се демонстрира лесно, като на праводържатели бъде предложено разширяване на авторските права за сметка на копирайта – винаги следва твърд отказ. Ако има как, този отказ е оформен демагогски (“авторът е Господ, който единствен решава какво да прави с правата си – не е редно да му забраняваме да ги продаде изцяло на нас”). Ако не, е директно оправдателен (“и ние трябва да ядем”). Обяснения защо са необходими чак такива нови права, за да ядат, няма, или не са убедителни. Нито са убедителни обясненията защо авторите са толкова закъсали за нови права, които обикновено няма как да използват сами.

Разширяването на копирайта се води в две посоки.

Първата от тях е да се даде възможност на праводържателите да принуждават авторите да им преотстъпят всички права върху произведенията. Обикновено тя бива оформяна като борба за правата на авторите да правят каквото искат с творбата си. Положенията, които очевадно противоречат на интереса на праводържателите, биват представяни за интерес на незначителна група автори с особени виждания (“който не иска да си продаде правата завинаги и неограничено, не е длъжен, нали?”).

Ако това е невъзможно, тези положения биват налагани тайно от обществото. В по-малко демократични условия това се извършва чрез закони, обсъждани и приемани при липса на публичност. В по-демократични условия споразумения за приемане на такива закони се обсъждат и приемат в условия на секретност в междудържавни организации, контролирани де факто от лобистите на праводържателите (например ACTA). В споразуменията се предвиждат наказания или търговски бариери за държави, които не приемат договорените закони. Законите след това се представят пред гласоподавателите постфактум, като междудържавно поети задължения, от които няма измъкване, и не може да бъдат променени.

Сериозно законодателно разширяване на копирайта във вреда на авторите обикновено обаче не е необходимо – във взаимоотношението автор-праводържател авторът е слабата страна, и лесно може да бъде практически изнуден. Агресивното и голямо настъпление обикновено е в другата посока – поставяне на копирайта над правата на потребителите на творбите. Използват се същите методи, както и при ограничаването на правата на авторите. Най-честите области на атака са следните:

Копирайтът е вид естествен монопол, и би следвало да попада под антимонополното законодателство. Мерките за разширяване на копирайта за сметка на потребителите целят да прикрият този му статут, и да го извадят от обхвата на всякакви антимонополни мерки.

Сроковете на копирайта биват непрекъснато удължавани. По начало продължителността на копирайта е била 14 години от създаването на произведението, плюс още 14, ако авторът си плати. Тъй като динамиката на художественото творчество днес е далеч по-голяма, и вложените в творене средства се връщат далеч по-бързо, е логично тези срокове да бъдат съкратени. На практика обаче те непрекъснато биват удължавани. Към момента в повечето държави те са до края на живота на автора плюс още 70 години, или 95 години от създаването на творбата за творби, създадени от корпорации. Праводържателите непрекъснато се опитват да удължат още тези срокове; някои от тях открито заявяват намерението си да направят копирайта вечен. (Вредата от дългите срокове е голяма тема, затова не я разглеждам тук.)

Правото на потребителите над творбите бива преформулирано не като “собственост”, пък била тя дори само над екземпляр от творбата, нейно неексклузивно копие, а като “лиценз за потребление”, с мотива, че собствеността би дала право на потребителя да прави с творбата каквото пожелае, и да прекрачи установените норми на взаимоотношения между издател и читател. (Старателно се избягва обаче идеята дали това преформулиране не е също нарушение на тези норми.)

Правото на потребителите да споделят творбите, с които са се сдобили законно, по какъвто и да било начин, бива ограничавано. Често то бива направо отменяно и обявявано за престъпление. При възможност се приема специална легислация за него. Въпреки че по своята същност спорът между потребителя и праводържателя е граждански, споделянето на творби бива обявявано за криминално престъпление – така задължението за преследването му пада върху държавата, и тя носи разходите по него (иначе казано, преследването на потребителите вече се заплаща от потребителите). Наказанията, които биват присъждани за споделяне на творби, понякога надвишават тези, които могат да бъдат присъдени за тежка телесна повреда, или дори убийство.

Отначало бива ограничавано правото на потребителите да споделят творбите масово – напр. в САЩ вече е наказуемо да се изпълняват без купуване на права публично песни, които са с валиден копирайт (и има осъдени за това). Предлогът е, че това е по същество разпространение на творбата сред много хора, тоест в някакъв смисъл нейно копиране или размножаване, за което авторът не е дал одобрението си.

Праводържателите предлагат ограничаване, а при възможност и забрана на правото да бъдат споделяни творбите и поединично, дори ако това не може да бъде тълкувано като размножаване на творбата – например като дадеш купена книга назаем на познат, за да я прочете. Предлагат също ограничаване, а при възможност и забрана на правото на прехвърляне на своето копие на друг – например правото да препродадеш купена книга.

Бива ограничавано и правото на потребителите да потребяват творбите. Търсят се начини да се заплаща не просто сдобиването с копие, а неговото използване. Например, електронни книги все по-често се продават с лимит на разрешения брой прочитания, или с период, през който можеш да ги използваш. Или направо всяко тяхно ново прочитане изисква ново заплащане. Възможността да споделиш електронна книга често се възпрепятства технически и се криминализира юридически. Праводържателите при техническа възможност си осигуряват правото да лишат потребителя дори от творби, които той е придобил законно, и им е платил (напр. случаят с Амазон и “1984”; в по-широк план, например в софтуера, появата във всички нови несвободни операционни системи на възможност на собствениците им да контролират какво върши с тях потребителят, какъв софтуер инсталира, и т.н.).

Права на потребителите, гарантирани по законов път, също биват ограничавани. Масова практика е техническото блокиране в творби в електронен формат на правото на fair use (“честна употреба”) – юридическо разрешение пренебрежимо малки части от произведението да бъдат цитирани, без да е необходимо съгласие на праводържателя. Приемат се легислативни актове, които забраняват техническото заобикаляне на това блокиране, дори ако се прави с цел защитаване на права на потребителя, гарантирани от закона. (Понякога тези актове задължават праводържателите да дават възможност за законните видове използване; винаги обаче оставят и вратички, чрез които праводържателят да оправдае неспазването на тези задължения.)

Потребителското удобство също често бива ограничавано, под предлог да бъдат гарантирани интересите на праводържателя. Често например закупена от Интернет музика може да бъде слушана единствено на компютъра, от който е закупена. Не е възможно да я прехвърлите на уокмена си, или на автомобилния плейър. Понякога е възможно, но ако закупите уокмен или плейър, които спазват определени спецификации (които не са достъпни за всеки производител), и идват от фирми, свързани чрез тези спецификации с праводържателя (като връзката има и финансов аспект, който се изразява във взаимна полза). Често определена творба може да бъде закупена в електронен формат единствено ако имате устройство, маркетирано от разпространителя на творбата, или тясно свързана с него фирма. Това положение преобръща наопаки една от основните парадигми на свободния пазар: вместо да печели от конкуренцията на пазара, потребителят губи от нея (заради монополния характер на копирайта). Впоследствие на потребителя може да бъде предложена възможност да получи отново удобството си, но срещу по-висока цена (напр. песни в свободен формат, които обаче са по-скъпи).

Често праводържателите създават организации, които на теория служат за координиране на “спазването на закона”, в смисъл на защитата на правата им върху творби. Тези организации се стремят на практика да изключат не-членовете им от съответните пазарни сегменти, и де факто изпълняват ролята на картелни координатори (което е и истинската им цел). Картелните надценки най-често биват осчетоводявани като разходи за спазване на технически стандарти и защити, или закупуване на интелектуални права върху тези стандарти и защити (които като правило са собственост на организацията). Потребителите нямат избор (от когото и да търсите да купите любимите си албуми на Битълс, в крайна сметка ще опрете до един и същи праводържател – монополист за съответния творец), така че се налага да се примирят.

Целта на разширяването на правата на праводържателя за сметка на тези на потребителите отначало е да бъде ограничено потреблението, което потребителят може да извърши срещу една и съща заплатена сума. Идеята е потребителят да бъде принуден да заплаща повече, и така печалбите на праводържателя да бъдат увеличени.

Впоследствие обаче все по-важен става един страничен ефект от разширяването на правата на праводържателя за сметка на потребителите и на автора. Това е постигането на почти тотален контрол на праводържателя върху творбите, чиито права държи. При особено големите праводържатели този контрол придобива още два важни аспекта: употреба на копирайта за смазване на конкуренцията, и използване на известността на твореца като валута.

Смазване чрез копирайт на конкуренцията

Копирайтът е същностен монопол – пряката конкуренция при него е невъзможна. Косвената също е ограничена от разликата между творбите, която е част от същността на всяка художествена творба (поклонникът на Битълс трудно би приел като алтернатива например Айрън Мейдън). Затова необходимостта от смазване на конкуренцията в сферата на копирайта е много по-ниска, отколкото в сфери, които не са естествено монополни.

За големите праводържатели обаче пълното смазване и на косвената конкуренция, колкото и да е слаба тя, е необходимост: абсолютният контрол върху произведенията е безсмислен сам по себе си – той е средство за контрол върху потребителите им. Дори най-дребните отслабвания на контрола върху произведенията водят до съществени отслабвания на контрола върху потребителите, и затова са неприемливи за големите праводържатели.

Това смазване обаче е по силите само на особено големи и мощни финансово праводържатели. Също, опитите да бъде вършено засега са се оказвали неуспешни в повечето сфери, заради огромните количества специализирани ресурси, които изискват. Напредъкът в областта на софтуера и компютърния анализ обаче може да промени това.

Чувал съм, че няколко големи праводържатели са анализирали идеята да изкупуват (по изключително ниски цени) копирайт върху големи количества произведения на продуктивни, но лишени от талант графомани. Огромният брой закупени произведения осигурява покриването от тях на значителна част от възможните сюжети, описания, характеристики на герои и т.н. Идеята е притежаваните от конкуренцията произведения да бъдат анализирани за използване на литературни елементи, налични в притежавания “арсенал”. Ако такива бъдат открити, собствеността на конкуренцията да бъде атакувана пред съда за плагиатство.

Този план обаче изисква огромни количества труд на специалисти в областта на изкуствата, за да бъдат обработени закупените произведения. Цената му би била многократно над вероятните ползи от смазването на продукти на конкуренцията. Със създаването на подходящ софтуер обаче е възможно да се стигне дотам голямата част от работата да може да бъде автоматизирана. Тогава този механизъм вероятно ще бъде въведен в действие.

Нещата могат да бъдат значително улеснени, ако чрез специализиран софтуер бъдат генерирани “творби”, които да покриват известните видове литературни елементи. Създаването на софтуера би било скъпо и сложно, но вече е в рамките на възможното, а е еднократен разход. Вероятно би се наложило генерирането на умопомрачителни количества “творби”, но това е във възможностите на съвременните компютри. Художествените качества на тези творби ще са нулеви, но за юридически цели при дело за плагиатство това е без значение. Творбите могат да бъдат приписани на нает “писател”, който да ги е “продал” на корпорацията. Доказването, че реално са генерирани с компютър, е юридически трудно. Затова не мога да изключа вероятността този механизъм да бъде използван вместо изкупуването и анализирането на творби на графомани, или в добавка към него.

И в двата случая ще е необходимо да се докаже, че авторът на конкуренцията е имал техническа възможност да се запознае с произведенията. Това е най-лесно, като бъдат поставени на специализиран сайт, не твърде популярен, но теоретично достъпен в Интернет; вероятно има и други начини. Даването на достъпност на произведенията на дата, предхождаща публикуването (а по възможност и създаването) на творбите на конкуренцията може спокойно да бъде регистрирано от независими свидетели.

И в двата случая се постига ефективно “обезвреждане”, т.е. унищожаване от юридическа гледна точка на приличен процент от творбите на конкуренцията. Тъй като тя вероятно ще прибегне към аналогични ответни мерки, е вероятно да бъде установена юридическа атмосфера, в която творчеството ще бъде на практика невъзможно. (Изчистването на творба от всички литературни елементи, копирайтнати от враждуващите праводържатели, ще изисква колосални ресурси, а често и ще е невъзможно, без творбата да бъде унищожена, или потребителската й стойност да стане нулева.)

В крайна сметка е вероятно да се постигне споразумение за разпределяне на зоните на влияние между големите праводържатели, подобно на споразуменията за взаимно зачитане на териториите между феодални крале. По-малките праводържатели ще се окажат пред избора да станат васали на някой от големите, или да фалират. Класическите издатели, авторите и потребителите ще бъдат поставени в тази ситуация в положението на феодални селяни. Където е възможно, те ще бъдат “закрепостявани”: автори и издатели ще бъдат принуждавани да подписват договори да работят задължително с определен праводържател, а за читателите ще се търсят юридически начини да бъдат принуждавани да потребяват, или поне заплащат определени продукти. (Например чрез изучаване на определени автори в училище, или използване на определени учебници, или чрез създаване на някакъв вид необходимост от притежаване на определени научни, популярни, юридически или други творби.)

Този сценарий е твърде апокалиптичен, и е вероятно обществеността, особено в по-белите държави, да реагира срещу подобно развитие на нещата. Достатъчно постепенност на процеса и инвестиции в медийни кампании обаче биха могли да неутрализират обществения натиск в достатъчна степен, за да не може той да спре развитието в тази посока.

Преценката ми на ресурсите, които притежават имащите интерес от подобно развитие е, че са достатъчни, за да могат при правилно използване да се справят с обществено противодействие със силата, която очаквам. Ако тези ресурси не бъдат насочени в тази насока, или не бъдат употребени правилно, или общественото противодействие бъде засилено, е възможно сценарият да се провали.

Дори ако сценарият се провали в развитите страни обаче, вероятно той ще успее в страни, където обществеността не отстоява категорично интересите си. Създадените в тези страни правила след това вероятно ще бъдат използвани от лобистите за натиск за приемането им и в “белите” страни. Затова в крайна сметка провалянето на този сценарий в световен мащаб ще бъде много трудно.

Известността като валута

Най-големите праводържатели бързо откриват още един, особено важен ефект на контрола върху копирайта. Той произтича от известността, която придобиват сред потребителите добрите творци. Тъй като праводържателят контролира връзката на твореца с потребителите, той контролира тази известност.

Известността на един творец – актьор, писател, композитор… – не само носи пари, чрез продажби на творбите му. Тя е сама по себе си вид валута. Срещу нея не можеш да купиш хляб или да наемеш хора (всъщност можеш, но това е друга тема). Тя купува далеч по-важни неща – сърцата и умовете на хората. Който държи тази валута, владее мисленето на избиратели, данъкоплатци, служители… В много отношения тя е по-ценна дори от парите.

Известността се подчинява на всички правила за управление, на които се подчиняват валутите. Както и с тях, ако е малко, тя не може да упражнява добре ролята си – тоест, от нея трябва да има напечатано достатъчно. Както и с тях, ако бъдат напечатани твърде големи количества, настъпва нейна инфлация, и тя губи от стойността си – печатането й трябва да се контролира строго. (И много внимателно да се следи да не може да я печата всеки.) За тази валута трябва да има подходящи трезори и банки, в които тя да може да бъде съхранявана, влагана срещу лихва, и вземана за работа с нея срещу лихва. (Като лихвата може да е в пари, но е още по-добре, ако е в още известност.) И, най-вече, тази валута трябва да бъде стопанисвана и контролирана от сигурни и отговорни ръце, които служат на когото трябва.

Удобно е да има закони, които направо криминализират опитите тази валута да бъде “печатана” от други освен от утвърдените монополисти. Също и опитите тя да бъде “присвоявана” от неоторизирани лица, например като се правят опити да бъдат издавани автори или правени филми не от тесния кръг оторизирани да правят тези неща… Интересна тема за антиутопия, нали? Подарявам я на който иска да я напише… Уви, вече от доста време има хора, които оценяват качествата на известността като валута, и които имат голямо финансово и лобистко влияние. Така че не е чудно, че вече има закони, които формално са “за благото на …..”, но реално целят и постигат именно тези ефекти. И ще е направо странно, ако тази линия на легислиране не бъде подсилвана за в бъдеще.

Държането на известността като валута предполага изключително могъщи позиции в развлекателния бранш. Но имаш ли ги, дава изключителни възможности. Подкрепа за едни хора, или становища, или каузи, или проекти, или действия. Компрометиране – нелогично, чисто емоционално, и затова неуязвимо юридически и много по-ефективно от логичното – за други. Премълчаване, и по този начин ефективно погребване на трети. Нюансиране, и с това пренасочване в желана посока на четвърти… Каквото не можеш да постигнеш дори с армия, полиция и желязна ръка, е лесно чрез валутата известност.

Контролът върху известността като валута представлява контрол върху носителите на тази известност. Актьори, писатели, музиканти… Който от тях е по-послушен, или манипулируем, получава звездните роли, добрите композитори и текстописци, умелите редактори и благосклонните критици. Където не достига талантът, влизат в действие преподавателите и консултантите по мимика, сценично поведение, литературни и музикални умения. Където и те не помагат, има специалисти по манипулиране, психопрофили и приложни психолози. А където нищо от това не помага… какво пък, за да не бъде валутата свръхнапечатана, трябва част от нея да се вади от обращение, нали? Бял пиар, черен пиар. Загробване във второстепенни роли, насочване към издателства без добро разпространение. Поставяне на договорни условия, които контролират по-строго използването на валутата известност. “Точка 11. Тъй като политическата ангажираност може да ограничи зрителската аудитория, актьорът се задължава да не демонстрира политическа ангажираност публично за времето на снимане на сериала, плюс три години.”

Още сме далеч от подобен филм на ужасите, дори в най-развитите държави. Там обаче то вече започва да се надига. Все още никой не смее да налага подобни условия на актьорите от А-списъка, или на утвърдените писатели или музиканти. Но дори те вече биват меко съветвани от консултанти, че каквито и да било твърде категорични позиции могат да навредят на приходите, ако не са внимателно съгласувани с маркетингови специалисти и психолози. А на още неизвестните, тепърва пробиващи творци, вече тук-там започват да бъдат поставяни подобни условия директно. Ще мине още може би не едно десетилетие, докато тенденцията стане преобладаваща. Но вече започва да се набелязва.

Правата на потребителите

Потребителите усещат ограничаването на правата им като намаляване на потребителската стойност на творбите. (Някои онлайн магазини за музика вече предлагат не само музика, защитена чрез механизми за ограничаване на потребителските права, но (срещу по-висока цена) и музика, която не е защитена. Въпреки чувствителната разлика в цената, често незащитената музика се продава по-добре.) Не винаги обаче разбират всички начини, чрез които ограничаването на правата им обезценява потребителски творбите.

Едно от ключовите ограничения, налагани от праводържателите, е ограничението на правенето и разпространяването на копия от произведението. Тези действия биват декларирани от праводържателите като рушителни за издателския бизнес, и биват брутално криминализирани от праводържателските лобита.

Истината е, че тези действия не са рушителни за издателския бизнес. Както показах в предишния запис, свободното разпространение не носи значими загуби на издателя, а му носи значими печалби. Нещата са различни обаче, когато в играта е намесен не издател, а праводържател. Праводържателят печели не толкова от издаването на творбата, колкото от контрола върху творбата и възможностите, които този контрол му дава. (Свободното разпространение нарушава именно този контрол.) Тъй като повечето от тези възможности обаче са обществено неприемливи, а немалко и направо незаконни, праводържателят обаче е принуден да представя свободното разпространение като враг на издаването.

Контролът на потребителя върху притежавани от него копия от творбата нарушава контрола на праводържателя върху нея по-малко от свободното разпространение, но достатъчно, за да не може праводържателят да реализира някои от възможностите, които му дава пълният контрол върху творбата. Една от тях е възможността да бъдат взимани пари за всяко потребяване на творбата, а не само еднократно от продажбата на копие. Друга – творби с нежелателно съдържание, или от нежелани творци, да могат да бъдат “изличавани”, без да оставят следа… По енергията, която праводържателите влагат в борбата срещу контрола на потребителя върху притежаваната творба, може да се прецени сравнително точно доколко те са в бизнеса с подобни действия, или планират да навлязат в него.

Възможността на потребителя да прави копия от творбата и да я споделя с околните обаче е ключова за потребителската й стойност. Това е лесно да се покаже.

Потребяването на една художествена творба (четенето на книга, гледането на филм…) по същество представлява създаване на копие на творбата в ума на четящия – споменът ни за нея. Биологически е невъзможно да потребявате творба, без да си изработвате спомен за нея. Затова създаването на това копие е безпредметно да бъде забранявано.

Споменът ни не е перфектно копие на творбата, и това често се използва от праводържателите, за да обявят, че той е качествено различен от “пиратските” копия на творбите. Неперфектността на копието обаче не променя факта, че процесът по своята същност е същият.

Нещо повече, ако споменът ни е по-перфектен като копие, това не променя легалността му. Под хипноза лесно се демонстрира, че споменът е много по-точен и подробен, отколкото обикновено предполагаме. Съществуват хора с феноменална памет, и те имат точно същото право да потребяват творби, както и останалите. Най-сетне, сигурно не е далеч денят, когато напредъкът на биологията или технологиите ще направи спомените ни перфектни. Ще ни бъде ли забранено тогава да потребяваме творби, дори при положение, че слушането на музика по същество ще представлява точно копиране на емпетройка?

Нещо повече. Без създаването и запазването на това копие потребяването на творбата е безсмислено – на кого е нужно да чете книга, ако със затварянето й всеки спомен за нея ще изчезне? Или да гледа филм, споменът за който ще се изпари при последните надписи?

По тези причини, копирането на творби е:

а) технически неразделно от потребяването на творби
б) липсата му би обезпредметила потребяването на творби

По подобен начин стоят нещата и със споделянето на потребените творби. Липсата на възможност да споделиш творбата често намалява потребителската й стойност до степен да обезсмисли потреблението й. Твърде малко хора биха чели книга или гледали филм, ако им е абсолютно забранено да ги разкажат, или споделят по какъвто и да е друг начин с познатите, роднините и/или приятелите си. За огромния процент от потребителите огромната част от потребителската стойност на една творба идва от възможността да споделиш тази творба, тоест да разпространиш нейно (евентуално несъвършено) копие сред други хора.

Би могло да се твърди, че принципно е редно това разпространение също да се заплаща на праводържателите. Би могло дори да се спекулира, че само тогава хората ще споделят само истински ценните творби. Старателно се пропуска обаче, че много хора ще споделят не ценните творби, а тези творби, за чието споделяне им се плаща. Тъй като мненията на читателите към момента са на практика единственият канал, в който искреността на препоръката не е напълно подменена от платената реклама, подобен механизъм би унищожил реалната възможност за подбор на произведения по качеството им. Резултатът логично ще е унищожаване на качеството на произведенията, за сметка на рекламирането им. Което означава унищожаване и на художествената култура.

Затова борбата срещу правата и възможностите на потребителите да копират и споделят художествени творби се оказва всъщност борба срещу потребителския интерес към художествените творби като цяло. Резултатът е логическото доказателство за един малко неочакван за повечето хора извод:

Свиването в потреблението на художествени, музикални и т.н. творби през последните години не е резултат от нелегалното им, “пиратско” потребление. То е резултат от мерките, които праводържателите взимат, за да ограничат това потребление.

Може да се твърди, че свиването се наблюдава и в традиционните начини на разпространение, където няма мерки за ограничаване на пиратството. Това действително е така. Причината там обаче е, че с настъплението на инфосферата потребителите се изместват към информационните канали за разпространение на медии. Там обаче ги посрещат средства за ограничаване на споделянето. Част от потребителите при това положение се връщат към традиционните медии; това е причината скоростта на мигриране към информационни канали за разпространение на творби да е по-ниска от очакваната. Друга част приемат тези ограничения, и свикват с тях. Най-голямата обаче или започва да търси начини да си осигури свободата и качеството на потребление, с които е свикнала от традиционните начини на разпространение (тоест, да “пиратства” творби), или се отказва от потребяването на култура. Оттук идва и свиването на общото потребление на творби.

Често се посочва, че адекватни цени за творби в електронен вид ще преодолеят отдръпването на потребителите от тях, а и пиратството. Това е отчасти вярно: дори в богатите страни повечето потребители усещат, че на този етап надценките на електронния пазар на творби са далеч над тези на традиционния (иначе казано, че ги ограбват), и гласуват срещу това отношение с парите си. По-голямо според мен обаче е негативното влияние на технологиите за ограничаване на правата на потребителя. Косвено доказателство за това са чудесните продажби на (дори значително по-скъпа) музика в свободни от ограничения формати, които не създават неудобства за потребителя, и чудесните обороти на сайтове, които (често нелегално) продават произведения на изкуството в свободни формати.

Тенденциите в България

В България тази политика се води предимно от шепичка най-големи издатели, които са в същото време и големите разпространители. Вертикалната интеграция ясно им показва, че печалбите са най-добре защитими чрез монополни практики именно в сегмента на праводържателството (копирайтът е узаконен монопол). Съответно, те “четат страници от ръководствата на големите праводържатели”, и се мъчат да ги прилагат тук. Водени от “мечтата на хамсията” – да станат акули – те се опитват да налагат правила, които са изгодни на акулите. Без да се досещат, че истинските акули чакат тези правила да бъдат наложени, за да дойдат. И ще се случи каквото се случва, когато акула срещне хамсия, която се мисли за акула.

… Днес забелязах, че chitanka.info отново е онлайн. Този път сървърът е в чужбина – геолокирането на IP адреса показва САЩ. И бих се смаял здравата, ако няма поне четири-пет резервни огледала из целия свят, готови да бъдат вдигнати в момента, в който поредният основен сървър бъде атакуван, или просто се повреди. Това говори, че атаките на българските праводържатели вече стават безсмислени. Вероятно поне едно-две от огледалата са в страни, които не са подписали съглашенията за авторски права, така че няма как да бъдат свалени легално. Освен това, вдигането на ново огледало става много по-бързо, отколкото свалянето на налично. Тоест, тази битка е изгубена.

Праводържателите обаче надали ще оставят нещата така. Предполагам, че те искрено вярват, че има как големите да пропуснат да дойдат, и те да станат тукашните акули. Съответно, сигурно си представят милиардни печалби (не, не от разпространение на книги – от другите споменати по-горе възможности пред големия праводържател). Така че бих очаквал да подновят атаките, по други начини.

Една от възможностите би била да се опитат да водят съдебни процеси срещу хората зад Читанка. Доста малко вероятно е обаче да открият кой реално стои зад сайта (например при скорошното изземване бяха арестувани шестима, но доколкото зная, никой от тях няма нищо общо с Читанката). Вероятно арестуваните и може би съдени ще стават все повече, а сайтът ще продължава да съществува. Отделно от това, дори да бъдат открити истинските хора, би било почти невъзможно да се докаже, че те са замесени.

Друга възможност е да се опитат да действат чрез силови средства. Резултатът с пълна сигурност ще е разкриване на ситуацията (ако искаш да предупредиш чрез мутри някого да не прави нещо, няма как той да не разбере кой праща мутрите). Резултатът ще е страховита патардия по българските и световни медии, и вероятно тежка категория съдебен процес срещу подбудителите, под масивно наблюдение от ЕС.

И в двата случая, най-многото, което могат да постигнат българските праводържатели, би било да накарат екипа зад Читанката да се откаже да я поддържа. Тъй като рейтингът й сред Интернет потребителите е изключително висок, ще има купища доброволци, които ще направят свои версии на сайта. (Цялото му съдържание е достъпно за свободно сваляне, и вероятно хиляди хора имат пълния архив.) Резултатът е вероятно да е вече не един сайт с пет-шест огледала, а поне десетина-двайсет сайта с по пет-шест огледала всеки. В играта най-вероятно вече ще участват и фенове на безконтролното предлагане на изкуството, които не живеят в България, и дори никога не са стъпвали в нея – за тях ще е въпрос на гордост сред многото библиотеки, които предлагат в Интернет, да има и библиотека на български. Контролът върху Читанката като библиотека вече ще бъде невъзможен дори за създателите й.

Друг подход може да бъде задължаването на Интернет провайдерите да блокират сайта. Много провайдери обаче вероятно няма да го направят, ако не бъдат заставени (тезата, че сайтът е незаконен като библиотека, е много трудно защитима юридически). Дори ако бъдат заставени, вероятно ще го вършат с неохота, и най-вероятно сайтът ще прибавя и активира нови огледала по-бързо, отколкото те биват блокирани, така че на практика ще бъде непрекъснато достъпен. Негови пълни копия (обемът на пълния му архив е под 1 гигабайт – скромен по днешните представи размер) вероятно ще се появят във всички достъпни мрежи за споделяне на файлове, а някои от тях (напр. GNUnet) на практика не могат да бъдат блокирани без пълно ликвидиране на Интернет. Вероятно ще бъдат използвани и други, още по-изобретателни начини на разпространение. В крайна сметка: Читанката ще я бъде.

Въпросът е дали това ще научи на нещо българските праводържатели. Предполагам, че ще приемат този урок с толкова удоволствие, с колкото Бил Гейтс би приел идеята Майкрософт да се раздели напълно с де факто монопола си. (Или Стив Джобс – Apple да се раздели с контрола върху вертикалната верига на продуктите си.) И най-вероятно ще са готови да подрепят безумни драконовски мерки за ограничаване на споделянето, които на свой ред на практика ще ликвидират потреблението, а оттам и творчеството. Много ми се иска да вярвам, че ще разберат накъде води този път, и ще спрат. Уви, по-скоро съм песимист – надали ще го разберат навреме.

Ако не ги спрем ние. С нашата подкрепа за свободата (не задължително на безплатността!) на културата.

659 thoughts on “Праводържателството – 2

  1. Красимир Гаджоков

    =====@Григор
    [цитат]… Днес забелязах, че chitanka.info отново е онлайн. Този път сървърът е в чужбина – геолокирането на IP адреса показва САЩ. И бих се смаял здравата, ако няма поне четири-пет резервни огледала из целия свят, готови да бъдат вдигнати в момента, в който поредният основен сървър бъде атакуван, или просто се повреди. Това говори, че атаките на българските праводържатели вече стават безсмислени. Вероятно поне едно-две от огледалата са в страни, които не са подписали съглашенията за авторски права, така че няма как да бъдат свалени легално. Освен това, вдигането на ново огледало става много по-бързо, отколкото свалянето на налично. Тоест, тази битка е изгубена.[край на цитата]

    Тоест, искащите да получат възнаграждение за труда си автори трябва да пият една студена вода?
    Това още повече кара издателите да създават свои ограничени е-четци с още по-големи защити, а законотворците – по-сурови наказания за нарушаване на копирното право. Не мга да анализирам до такава степен закона, но управляващите сървъра могат да бъдат наказани отново с по-голени глоби (проследяването, установяването и доказването кои са – те макар и известно техническо предизвикателство, ако са достатъчно начетени – е напълно възможно).

    Нещо, важно което пропуснахме в предната дискусия: възможно е от едно копиране/четене онлайн да не се губи една покупка на книжното издание. Да речем, че е 10 пъти по-малко. Но каквото и да е това съотношение, всеки, вложил труд в получаването на крайния продукт – книгата – губи: праводържателя, издателя, автора.

  2. Григор Post author

    @Красимир Гаджоков: Очевидно за теб дискусията под предишния запис е била безполезна (този запис – също). Съответно, по-нататъшното й водене е безсмислено.

  3. Иван

    @Григор,
    Споменаваш го мимоходом, като възможност, но атаката срещу свободното съдържание и организациите които го защитават вече се подготвя.
    http://twitpic.com/1zai6e http://twitpic.com/1zai66ъ

    Текстът е хубав, но без конкретни линкове, хората ще си мислят че просто си правиш интелектуална гимнастика. А всъщност над 95% от описаното вече е реалност. (и не очаквай хора които не ти вярват, да търсят инфо в гугъл или да намерят нещо добре написано).

    @Красимир Гаджоков,
    Библиотеките не ограбват.

  4. Шapкан

    Гриша, зарежи го.

    но поне нещо смислено каза Гаджоков – за нужда от “маркетинг”.
    Онази идея “ФПФ” (http://sharkannht.blogspot.com/2009/02/blog-post.html), дето я позамразих, би могла да свърши добра работа за нуждите на едно публикуване без посредници, примерно в сътрудничество с “Читанка” и с “Човешката библиотека”.
    Остава само пак да разръчкам побратимите и посестримите от занаята.

  5. Itchy

    Това обяснява нещата по смислен начин. Подготвят ни информационно-правен тоталитаризъм.
    В този смисъл идеи като на Читанка не трябва да се формализират (да се поддават на натиска за устройването им като някакво описано от законите сдружение), тъй като тези формализации са един вид “усмирителна риза” за инициативността и вкарване в коловоза на нагласената “законност”.

  6. юлий

    Анализа е много добър, последователен и проследява нещата в детайли. Предполагам, че ще се чете дълго и ще служи за ориентир за много хора.

    От известно време се интересувам се от различните бизнес модели, които налагат големите корпорации Apple, Google, Microsoft, а в записа по-горе става ясно, че автора е (предполагам до някъде) запознат с тази материя и ще се радвам ако сподели материали (примерно за “контрола на вертикалната верига” на Apple и т.н.).

  7. Шаркан

    Itchy,
    точно това ме притесни. Притеснявало ме е и по-рано, но не съм могъл толкова добре да го формулирам.
    Но все пак същите технически средства, които дават възможност на печалбарите и властниците да ни нахлузват примката, се оказват и добро оръжие за противодействие.
    Творчески писателски съюз (който по дефиниция съдържа добри редактори и преводачи, че и критици, макар за последното разчитам на читателите) има потенциал да публикува свои творби директно за читателите, пък те пак директно ще подкрепят свестните произведения. МРЕЖА от такива съюзи, сътрудничеща си с проекти като “Човешката” и “Читанка” вече повече мяза на (хихик) “организирана престъпна група” (на всичко отгоре и виртуална).
    Получаваните средства като ДОБРОВОЛНО заплащане навярно няма да докарат на писателите вила на Ривиерата и яхна за средиземноморски разходки, но надали ще е ПО-МАЛКО от трохите, които приоритетно печалбарски настроените издатели подхвърлят на авторите.
    Съюз от типа на замисления ФПФ няма нужда от регистриране и формализиране.
    Надявам се читателите да поемат част от рекламирането на инициативата, пак те ще могат да се записват за хартиени книги, като да събират пари за печатницата (винаги остават пари за бройки над поръчаните “на зелено”).
    При това така или иначе печатарите ще си притурят ДДС, с което смятам (скърцайки със зъби), че държавата си е взела своето (напълно незаслужено) и не може да има никакви претенции за други налози.
    Предвиждам ФПФ също да няма апетити към субсидии (те не извират от нищото, а от бюджети) на “културни” институции, така че си има баланс (и липса на двоен стандарт).

    (когато по телевизията виждам призиви да се подпомогне някой болен или някой проект, все си мисля защо не накараме даржавните институции да се оправят по същия начин – би било добро начало)

    по самия форум и техническите задачи за формата на е-книгите също има кой да помогне поне в началото, а и софтуерът не е от богове измислен, ще свикнем да работим с него.
    Ключовото е системата за заплащане. Какъв % удържат ТЕЗИ посредници?
    Важно е и кои точно електронни четци да препоръчваме. Явно не такива, които се намират под контрола на производителите си и чието съдържание ще е зависимо от приумиците на “праводържателите” (егати мръсната думичка…)

    та тук и в блога ми ( http://sharkannht.blogspot.com/2010/07/blog-post.html ) се надявам автори и преводачи да откликнат, защото прогнозите на Григор хич не са миражни.

  8. vilervale

    Григоре,
    нарисувал си една доста мрачна картинка, в която се постарах внимателно да проследя постройката на аргументацията. Адмирирам системния подход – в повечето анализи и рецепти за решаване на проблема липсват именно обхващане на “цялото” и разбирането, че ако, образно казано, преместиш една пионка, конфигурацията се променя кардинално.
    Няколко дребни забележки: (с уговорката, че говоря за книгоиздаването, тъй като там имам наблюдения)
    – ти казваш: “Отначало обикновено условията включват повече свобода за издателя – например правото да направи няколко издания за определен период, или липса на ограничение за брой на тиража, без допълнително заплащане за твореца.” Принципът, по който работи преотстъпването на авторското право е малко по-различен. Авторът отстъпва творбата си на издателя за определен период от време срещу заплащане, като заплащането, т.нар. royalty, се изчислява като процент от коричната цена на книгата. Издателят не плаща твърда сума за цял определен тираж, а единствено един “невъзвращаем аванс” и след това на определен период (три или шест месеца) прави отчет на автора колко бройки са продадени и отчислява процента авторско възнаграждение (да речем 10%). Всеки, работил в издателство, от личен опит знае колко досадно е изготвянето на тези справки за продадени екземпляри и съответно извършване на плащане към автора на всяко полугодие, особено ако имаш повече от сто автора 🙂
    – за задържането на творбата, без да бъде издавана, мисля, вече писах на Виктор: в стандартните договори има клаузи (не знам дали не е и законово изискване, не съм проверявал), че ако творбата не бъде издадена в определен срок, авторското право се връща при автора. Дори и да няма такава клауза, всеки съд би обявил за нищожен и недействителен договор, при който една от страните не изпълнява договореностите (т.е. издателят не публикува творбата)
    – “Свиването в потреблението на художествени, музикални и т.н. творби…” Не съм съвсем сигурен, че има свиване на потреблението на книги. Би ли дал някакви данни в подкрепа на тази теза? Доколкото следя статистиката, в големите пазари (САЩ, страните от Западна Европа) няма свиване, тенденцията е за намаляване на тиражите и успоредно с това едва ли не лавинообразно увеличение на броя на издаваните заглавия, което се обяснява с все по-голямото раздробяване на аудиторията по специфични интереси и сформирането на повече на брой, но по-малки пазарни ниши. За България специално в последните десет години се отчита (макар и слаб) растеж (след голямата дупка 97-98 г.), без да се достигнат нивата от началото на 90-те, за които също си има логично обяснение (глада за нови книги след застоя). Да, в световен мащаб се говори за опасения за “спад в четенето” (трудноизмерима величина), но се обяснява със засилената конкуренция на другите медии и променената среда.
    Лично на мен ми се струва, че описаната от теб антиутопия е може би възможна, но не и много вероятна. Безкрайността на човешката глупост ни дава много повече възможности да се самоизличим, преди да се стигне до закрепостяването на авторите и читателите 🙂 И все пак, какво предлагаш, за да ги “спрем”? Някак си много ми се ще да произтече някакво действие от тази дискусия 🙂 🙂 Макар и да живея от преотстъпване на авторското си право, с радост бих подкрепил намаляването на срока му – абсолютно си прав за вредите от този дълъг срок 70 г. след смъртта. Далеч по-разумно ми се вижда да е пожизнено и да си го отнеса в гроба 🙂 🙂 Ето и една петиция в Европейския парламент относно ACTA http://www.laquadrature.net/wiki/%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%90_%D0%94%D0%95%D0%9A%D0%9B%D0%90%D0%A0%D0%90%D0%A6%D0%98%D0%AF_ACTA_12/2010 (извинявам се за странния линк). Но ти как си представяш нещата, какво може да направи всеки от нас?

  9. Любо Николов

    @ Шаркан: “Съюз от типа на замисления ФПФ няма нужда от регистриране и формализиране.”
    Господа, тук се говори против Негово величество Султана и Държавата. Аз излазям!
    🙂
    Шаркан, пиши ме идеен поддръжник, пък с каквото мога, ще помагам и на практика.

  10. Itchy

    @Шаркан, казваш: “Важно е и кои точно електронни четци да препоръчваме.”

    За мен е по-важно това, което Григор прави – да обяснява кое какво е и най-вече – какво се постига. Нека хората сами решават, но като взимат т.нар. “информирано решение”. Противопоставянето на авторитетите (авторитарните) не може да става с изграждането на тяхен огледален еквивалент, а само чрез противоположно, несъвместимо действие.

    Не съм привърженик на анархията, но във всички случаи съм против обсебването на все повече и повече зони от регулациите. Дори съм против бумът на всевъзможни “права” – на калинките с бели точки, например. Всяко допълнително право, особено фиктивното, е по своята същност ограничаване на останалите права. Картинката е като при сапунените мехури (заради еластичността и прозрачнстта им) – когато са много нагъсто, те се притискат и деформират, дори някои се пукат… За съжаление не се пукат изпразнените от съдържание и създадени единствено за да ликвидират свободното пространство. Другата ми асоциация е с играта “Живот” (Жизнь), мисля че беше описана в някогашния “Космос”.

  11. Габче

    Аз само да кажа, че в момента в Човешката действаме по първата си истинска електронна книга – “Слънце недосегаемо”, ще направим формат за електронен четец и въобще събра се една сериозна група от Човешката библиотека и Читанка, които се намерихме, харесахме се и действаме стремглаво напред посока електронни книги 🙂

    Ще видите утре ще излезе на блога новината, но да не спамя излишно и сами ще видите 😉

  12. Иван Богданов

    Добре де Григоре, започваш невероятно. Да, един от основните проблеми в ЗАСП /в световен мащаб/ е липсата на каквато и да е била правна уредба, ако книгата не се произвежда наведнъж, а се прави на единични бройки – дали е цифров пета на малки или единични тиражи, дали е е-боок, където реалмо със всяка нова покупка имаме произведена и продадена нова бройка от книгата.
    Това е така, има разработки от няколко години, където наблягат на така наречените права на заемане. Голям юридически батак е все още и аз донякъде го изпитвам на гърба си, когато преговарям с автори за е-книги. Примерно отговор на въпроса – ако имаме произведения една е-книга, има ли автора право да я предлага за продажба другаде или само издателят има това право? При хартиената е ясно – ей тия книги за тебе, тия за мене, кой колкото продаде.
    Има и други проблеми най-вече в отчитането на продажбите.
    Оттам нататък обаче разсъжденията ти стават прекалено общи, за да имат някаква реална приложимост.
    Всъщност точно подобни разсъждения са причина за нестартирането на целия този процес. Защото надъхани с подобни изказвания, хората си купуват една е-книга и я разпространяват където могат “защото свободата на словото е най-важната”.
    Всъщност това разделение на автори и издатели -изденници, поне в България е безсмислено. Всички сме в една лодка, за да се стигне до крайния продукт.
    Не може да се направи качествена книга, без участието на професионалисти в процеса, не казвам те да са инвестиорите/издателите, но трябват. Включително, а и най-вече за маркетинга. Другото е полуфабрикат, който вреди и на автора и на публиката. Има и трети неща, но то това са вече професионални проблеми – примерно някой да посъветва автора какво точно да пише и как…

    Но темата е друга.
    “Ще си послужа с едно от любимите ви сравнения. Всички сме в една лодка. Разбира се, всеки ще се опитва да хвърли другия зад борда, но само безумци като Дий биха пробили дъното на лодката.” Т. Пратчет – Петият слон.

  13. Кирил Кирилов

    Все си мисля при това положение което е описал Григор и при все по-нарастващото обществено недоволство от това положение, дали не сме на прага на една истинска културна революция.

    Като се има в предвид, че недоволни са не само потребителите но и самите творци и голяма част от обществото.

    Като се има в предвид, че в момента държавите в лицето на своите органи и частните сдружения дават в пъти повече пари за защита от пиратството отколкото взимат самите автори и пиратството не само не намалява в световен мащаб но се увеличава. Защитата на авторските права в този си вид стана икономически неизгодно.

    Като се има в предвид, че само преди 5 години в Швеция създадоха пиратска партия и 3 години по-късно вкараха представители в Европейският парламент. В момента има пиратски партии в 53 държави, в някои от тях за малко да минат минималният праг и да вкарат депутати в собствените си страни въпреки, че са партии на 1-2 години. Пиратското движение засега е най-бързо развиващото се политическо световно движение. Няма да е далече времето когато ще имат представителство в законодателните органи ако се развиват с тези темпове.

    Във всеки случай не може да се продължава по този начин и най-вероятно в близкото бъдеще ще сме свидетели на значителни промени в законодателството в областта на авторското право.

  14. Nick Angelow

    … В крайна сметка е вероятно да се постигне споразумение за разпределяне на зоните на влияние между големите праводържатели, подобно на споразуменията за взаимно зачитане на териториите между феодални крале. По-малките праводържатели ще се окажат пред избора да станат васали на някой от големите, или да фалират …

    само да вметна, че това явление вече го има в областта на индустриалната собственост, и особено — при софтуерните патенти.

  15. Шаркан

    Itchy,
    авторитети винаги ще има. Авторитет не значи автоматично доминация, особено когато авторитетът не те задължава да следваш съветите му. Ти си този, който има доверие към даден авторитет и всеки момент можеш да оттеглиш това доверие и като цяло, и по отделни постъпки на избрания от теб авторитет.
    Точно такъв механизъм за критична обратна връзка не съществува в парадигмата на държавността. Веднъж направил избор, ти имаш само периодичен и (силно) ограничен достъп до лостовете за въздействие върху авторитета (длъжностно лице или институция) и наложените от него правила. Точно тук е разликата между етатизма и безвластието.
    Не си привържеик на анархията, хе-хе…
    Призивът към неформализиране си е жив анархизъм 😉 както и недоволството ти от разширяващите се сфери на регулация, от появата на нови “права”.
    Да не говорим, че в една приятелска компания ВИНАГИ съществуват анархични взаимоотношения (доброволна самоорганизация).
    Интересното е, че повечето противници на прекомерното регулиране са готови да формулират схеми, при които предлагат компромис на регулаторите (ако става дума за публикуване без издатели, появява се загриженост да не би издателите да не осиромашеят…), докато отсрещната страна НЯМА никаква нагласа за компромиси, само понякога следват тактически окопавания, но от това настъплението не спира. Издателите-печалбари изобщо не се замислят дали творците няма да пукнат от глад (буквално).
    Това си е война.

    просто май имаш погрешни представи за тази доктрина (анархизма) – което е напълно обяснимо. Преиначаването и подмяната на понятията в това отношение е даже по-зле от обявяването на копирайта за защита на авторите… Сто пъти повторена лъжа, при неозвучаване на истината, се превръща в истина за поразените от лъжата съзнания, става навик, нещо “взеизвестно”.
    (пък и анархизми има МНОГО)

    “Живот” по Конуей е наистина интересно моделиране.

    въпросът обаче е друг – доколко прогнозите на Григор имат основание, доколко са вероятни?
    Според мен са не просто вероятни, те вече започват да се случват. Затова и противодействието (осъзнато противодействие!) не бива да се отлага.
    Честно казано, не знам доколко “пиратите” разбират какво точно вършат и защо тяхната дейност се възприема като толкова опасна от системата.
    Компромис между свобода и робство е просто невъзможен.

    Лошото е, че праводържателите имат мощен съюзник – институците и законите. А законите са продукт, освен на някаква обективна (леко хлъзгав термин, когато се отнася до социологията) необходимост, най-вече на лобизъм или директен клиентелизъм.
    Естествено, в повечето случаи ще печелят “хората на пачките”, защото законодателят ще угоди на тях. И как да не угоди – схемите на хората на пачките гарантират захранването на законодателя (от данъци).
    А какво насреща могат да извадят хората на книгите? Ъ? Идеали? Етични ценности?

    ето затова съпротивата срещу регулацията в областта на литературата и културата е анархистка борба с ЦЯЛАТА система, независимо от убежденията на активно ангажираните в тази съпротива.
    Сега, понеже за мнозина понятието “анархия” има негативен оттенък (чак подобно на асоциациите, които възникват у един българин от думите “башибозук” и “еничари”), всеки либерално/демократично мислещ човек сам си натиска спирачките и приказва за “разумно и балансирано” реформиране на системата.
    (и заприличва на Гаджоков или, в най-добрия случай, на vilervale, с когото поне може да се общува)
    Разбирам такава позиция, но тя е половинчато решение. Да, с усилия може да се установи една линия за разграничаване на интереси, но това ще е един корейски 37-ми паралел, граница на напрежение, а не на конструктивно взаимодействие. Това ще е огнева линия. По нея пушките и картечниците може много дълго да мълчат, но в момента, в който едната страна бъде заплашена от вътрешен срив или пък се почувства по-силна, особено ако си осигури с лобиране предимство, следва безмилостно газене на “чуждата територия”.
    Трябва ли да уточнявам коя страна е иманентно по-агресивна? Или по-организирана?

    между другото, сетих се, докато четох (вече за пети път) статията на Гриша, за една книга на Фриц Лейбър:
    http://lib.rus.ec/b/102601/read
    фен съм на този роман вече 33 години.

  16. Шаркан

    Богданов, с лафа за общата лодка удивително ми заприличваш на строителния предприемач, който взе парите, не довърши блока и каза “ние сме един екип, дайте да си помагаме”…
    Не, Иване, лодката не е обща. Монополистите-парводържатели се движат със самолетоносач и цепят на трески лодките на авторите и саловете на читателите.
    И не се опитвай да увърташ, в “Ефремов” си доста по-откровен:
    http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=1&t=26234&rb_v=viewtopic
    http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=1&t=26241&rb_v=viewtopic

  17. Румен Петров

    Не мога да си обясня защо няма реакция към аналогичните на виртуалната библиотеки. Говоря за читалищата и градските библиотеки. Не е ли същото – купуваш един екземпляр от книгата и я предоставяш на хиляди читатели. Даже може да се каже, че не е безплатно защото всеки си плаща някаква такса за ползване на библиотеката.Там няма ли нарушаване на авторските права по същата логика ? Каква е разликата между виртуална и обществена библиотека от погледа на закона ?

  18. Itchy

    Шаркан, чувствам се като игленик, от който непрекъснато вадя стрелички на подменените понятия. Явно е дошло времето на поредната…

  19. Шapкан

    Itchy,
    разбирам те. Аз така се усещам от повече от 20 години…
    Е, не точно така, нямах същата асоциация. Представях си нещо като пасианс, чиито карти имаха други бои от обратната страна… Другото усещане беше за оплитане в паяжина или къпинак…
    За игленик не съм се сещал. Добра находка. Ще я използвам някой път, ако не възразяваш.

    Румен Петров,
    в предишния запис за това надълго се говореше, надникни.

  20. Григор Post author

    @Шаркан: Имаш помощта ми за ФПФ, с каквото мога да съм полезен. Давай задачи, ще се опитвам да ги отмятам. За много времеемки може да не смогвам. Но за специализирани – хостинг, обработки на информация, и т.н. – с удоволствие.

    @Иван: Прав си. За съжаление натоварването ми в момента е голямо, и пестя време и от търсене на линкове. Ако пратиш добър набор линкове, с удоволствие бих го пуснал като отделен запис.

    @юлий: Наистина запис за вертикалната верига на Apple би бил полезен, и би допълнил чудесно написаното тук. Лошото е, че нямам времето. 🙁

    @vilervale: В България авторското право засега наистина работи този начин. (Още повече че България има един от най-защитаващите автора, а не праводържателя, закони в света.) Но това ще е до време – тази еволюция вече сме я гледали в по-напредналите страни.

    За неизпълнението на условията по договора – ако погледнеш договор за издаване на не много известен автор от напредналите страни, масово ще видиш там изрази от типа на “издателството се задължава при възможност да издаде автора”, и подобни. Ако попиташ специално за тях, издателят ти обяснява, че спецификата на пазара или финансови неблагополучия може да му попречат да те издаде в точен срок, и че ти също не би искал да си развалиш договора с него заради това, нали…

    За свиването на потреблението – попитай кой да е лобист на праводържателите за влиянието на пиратството върху легалното потребление, моментално ще те зарине със статистики и числа. 🙂 Ако тръгнеш да ги проверяваш, ще установиш, че доста са верни (ако и преувеличени в някои части). Както писах в записа обаче, причината за спадането (легалното) потребление не е пиратството, а праводържателските “мерки” срещу него.

    За предложенията какво да се прави – не ги писах нарочно (аз имам план, който смятам за добър). Не искам блогът ми да е команден център на зомбита, които изпълняват нареждания (или покани, или намеци, и т.н.) Иска ми се всеки да мисли със собствената си глава, да има своите идеи и да взима своите решения.

    @Itchy: Подробности за “Живот” има в Уикипедия. 🙂

    @Габче: Хип-хип-ура за Човешката, и за Читанка! Така се прави! 🙂

    @Иван Богданов: Според мен свободата на разпространение е напълно съвместима с приличната печалба. И съм напълно съгласен, че с две-три изключения българските издатели са просто издатели, а не праводържателско-разпространителски корпорации. 110% е вярно, че всички освен тези корпорации – автори, читатели, издатели – сме в една лодка. Точно така съм съгласен и с идеята, че и в електронното, включително свободното разпространение, за издателите има предостатъчно място и хляб – и чрез професионално оформяне на книгите, и чрез уреждане на авторски права, и чрез подпомагане на разпространението, и по много други начини. (Всъщност, абсолютизирането на което и да било звено съсипва процеса – включително на авторите. Казвам го като автор.)

    @Кирил Кирилов: Точно от тези промени в законодателството ме е страх. Имаме едни интереси с колосална финансова и лобистка мощ, които са се усетили, че приемат ли изгодни им закони, ще са кралете в докарания от тях феодализъм – какво по-сладко? Сериозно ли очакваш да се предадат, без да са пробвали всичко по силите им, за да реализират тази “мечта”? А по силите им е страшно много…

    @Nick Angelow: Именно. И би било отчаяна глупост да се мисли, че няма да дойде и в художественото творчество. (Или че, дори ако си остане само при патентите, ще е безопасно.)

    @Румен Петров: Няма реакция към традиционните библиотеки, защото са много утвърдени в правото и съзнанието на хората. В момента, в който открият начин да не предизвикат революция с това, ще ги премахнат. Затова е и цялото отчаяно демагогстване, че електронна и традиционна библиотека са две различни неща – divide et impera…

  21. Кирил Кирилов

    @Григор

    Разбира се, че не очаквам да се предадат доброволно. Знам, че имат колосална финансова и лобистка мощ. Очаквам въпреки това положението да стане непосилно дори и за тях. Един закон действа в нормални граници когато болшинството от гражданите го смятат за справедлив. Ако 50% – 60% или повече от гражданите игнорират един закон, правителството не може да вкара всичките, повече от половината граждани в затвора и нищо друго не му остава освен да промени закона и да го направи по-справедлив и обществено приемлив (в историята има такива прецеденти). Погледни сега какво е положението дори в САЩ и западна Европа над 50% от населението и то предимно младите хора игнорират и не спазват законите за авторските права, защото ги смятат за несправедливи. Точно затова очаквам една културна революция подобно на културните революции от миналото провокирани от новите технологии но направени от обществото и под натиска на мнозинството.

  22. Шapкан

    Гриша, би било добре все пак да споделиш този свой план.
    Така или иначе надали ще станеш “повелител на зомбита”, тук контингентът е друг.
    Аз предложих моя идея, ти като дадеш своята, друг като добави трета, четвърта – получава се цял арсенал.

  23. Шapкан

    Кирилов,
    за съжаление мнозинството е конформистко (дори в най-будните страни със силно гражданско общество), а и не е нужно да се санкционират ВСИЧКИ “правонарушители”. Достатъчна е свирепа съдебна разправа с най-активните – и ефектът на сплашване МОЖЕ БИ ще бъде постигнат, особено ако монополистите проявят гъвкавост и смирят малко лакомията си, за да може населението да “клъвне”… пък после вече няма мърдане.
    Такъв сценарий се осуетява единствено чрез МАСОВА съпротива и игнориране на тенденциозни закони.
    А най-добре – изтръгване на монопола на институциите да приемат закони, без те да се одобряват (или оспорват) по схемите на пряката демокрация. Иначе всяка тактическа победа ще е временна.
    Това е желаният минимум (от моя гледна точка) за постигане на този етап.
    Надявам се, че и по-дребните издатели, като видят зъбите на акулите, да се усетят в чия лодка всъщност се намират…

  24. Кирил Кирилов

    @Шapкан
    Ефекта на сплашване върши работа, но само до едно врене. Ако се премине границата вече не върши работа. Така се отглеждат и правят революциите.

    Точно за това говоря. Вече се забелязва МАСОВА съпротива и игнориране на законите за авторското право в цял свят.

    Ако монополистите проявят гъвкавост и смирят малко лакомията си само ще забавят процеса, но веднъж започнал този процес ще стигне до края.

  25. Даниел Калчев

    Григор… малко си се поувлякъл но, поздравления 😉

    Но с натурата на Интернет нещата са малко по-различни. Интернет е … повече от това, което хората виждат. И като отношения, и като перспективи, а дори и като сила (включително и в атавистичния смисъл). Битката в Интернет или по-точно казано с Интернет отдавна е загубена за “праводържателите”. В началото имаше не малко атаки, които за щастие така и не станаха достояние нито на обществото, нито на “властимащите”. Кавичките са нарочни, защото имането на власт е всъюност илюзия. При това доста краткотрайна.

    Какво може да се направи… напоследък често твърдя, че проблема е в липсата у обществото на съпротива срещу опитите да му бъдат отнети правата. Нещата малко се поразбуниха, когато някои хора си позволиха открито да заявят, че се канят да отнемат на хората и самотните занимания, чрез които бягаха от абсурдната действителност — четенето. Или, да им отнемат портала към света на мечтите им.

    Колкото и да не ми допада да го призная, избора е политически натиск. Да ме прощават тия, дето си мислят “аха, сега ще подкрепим XYZ партия!” — не са познали. Политиката ме изпълва с отвращение. Но политически натиск ще има. Вече го има, всъщност.
    Политически натиск е нужен, за да бъде казано ясно и категорично на тези, които протягат пипалата си, че тяхната няма да я бъде.

    Цялата история около Читанка и подобните е MUD (винаги съжалявам, че нямаме добър термин). Приказват се неща и се хвърля прах в очите на хората, само и само, те да бъдат объркани и да се откажат сами от правата си.

    Ако помните, в началото на прехода ни беше казано, че спасението е в средната класа. Защото тя е неподатлива на манипулация. На хората веднага беше поднесена идеята, че средната класа, това са едни самодоволни еснафи, живеещи на гърба на ощетените труженици. И за да няма никакви съмнения, че това е така, ни спретнаха някоя и друга показна криза. За години наред, “частник” беше мръсна дума. Все още е, всъщност.
    За да елиминираме многоглавата ламя на “праводържателите” е нужно да има независими автори и читатели. Независими от милостта на посредника. Не, защото този посредник е лош, а защото този посредник е субекта, най-уязвим от ламята. Слабата брънка, която ще се скъса първа.
    Идеята на Николай и на Човешката библиотека е много хубава и следва да бъде подкрепена.

    Освен това, нужна е помощ за класическите библиотеки. Причината е проста. Моята Библиотека (Читанка) е една. Няма, за съжаление друга онлайн библиотека, която да функционира на този принцип и да е напреднала толкова. Това е известно на всички, които са подкрепили Моята Библиотека — вливайки собствените си фондове в нея, работейки заедно с Борислав за развитието и. Тъй като е само една, тя може да бъде обект на цялата сила на “праводържателите”.
    Класическите библиотеки обаче са много. Макар да затриха повечето библиотеки в България, тези които са останали никак не са малко. И всъщност са доста силни. Но се боят. Хората които работят в библиотеките са наплашени от огромното количество MUD изливано върху тях през години. От най-различни “доброжелатели” които ей така, между другото им споменават че “не правете това, защото, авторското право….”
    Говорете с познатите си библиотекари. Че се удивите, какви хубави идеи имат. И колко лесно могат да ги реализират, стига да не се страхуват.
    Поддържайте тезата, че библиотеките са съсредоточието на нашето знание и не бива да бъдат ограничавани в това, което вършат.
    Всеки знае, че библиотекарите са почтени хора — никой, бил той политик или издател или дори “праводържател” няма да ви каже друго в лицето.

    А след това… нека ламята заповяда!

  26. Виктор

    Г-н Дамян Дамянов от мин. на културата май е иззел функциите на съда и се е изказвал тука
    http://e-vestnik.bg/9470/zakonen-li-e-saytat-chitankainfo-mnenieto-na-ministerstvoto-na-kulturata/
    Е не само Дамянов и сътрудничката му г-жа Дедова, (ако още работи там), ами и още Бойко Борисов да каже, че “Моята библиотека” не е библиотека, тя си е библиотека. Дамянов казва, че законът имал предвид традиционните, или там както ги нарича библиотеки. За мен “Моята библиотека” от доста години насам е баш традиционна.

  27. Любо Николов

    Викторе,
    Благодаря за линка!
    Коментарът ме изкефи тотално. Особено това: “Освен това книгите са предоставени на библиотеките за ползване, изчистени от авторското право, защото те са купени преди това от библиотеката и правото на разпространение на автора върху тези екземпляри вече е погасено.”
    Остава да попитаме създателите на Читанка дали са сканирали купени или крадени книги. Защото според горното становище купените книги са с вече погасено авторско право.

  28. Виктор

    Лелелеее, аз уж цялото го четох, ама така ли пише, “изчистени от авторското право”?… Изчисти ги значи г-н Дамянов и правата и авторите и све… Е, АБК можеха да питат министерството и малко по-рано, ама нищо…
    Между другото, когато това министерство ме награди с наградата “Христо Г. Данов”, аз контактувах там с една жена, нещо организаторка, уредничка ли, много малка такава служба. Наскоро казвах на някого, че аз бих поставил тая жена за министър, вместо Ламбо, Вежди, и всякакви такива хора, които явно не са за там, моите уважения към дарбите им, но за там мисля, че не са. А г-н Дамянов пък е най-малко за там, той и преди ги говореше такива смехории.

  29. Роксана

    Малко ми е неудобно да се намесвам, защото се чувствам като грахово зърно на пътя на планета сред вас, но искам да дам само два примера, в подкрепа на написаното от Григор Гачев. Живея в една от развитите западни държави, в която нещата в никакъв случай не са много по-добре регламентирани. За период от три години излязоха по телевизията няколко репортажа, които ми се стори, че са по-скоро за привикване на аудиторията към подобни случки, отколкото търсене на някаква реакция от населението. Става въпрос за това, че няколко търговски обекта бяха санкционирани за използване на радиоприемник в работно време, без да са заплатили такса за авторските права за целта. Знам, че звучи абсурдно, но обяснението на Асоциацията за защита на авторските права е, че песните по радиото са защитени от закона за авторското право, а също, че в конкретните случаи става въпрос за “индиректна” печалба от страна на дребните търговци. От петимата интервюирани, (в репортажа, който изгледах изцяло), само един собственик на фризьорски салон си беше платил таксата (на този етап символична), защото по думите му, в противен случай клиентките му ще са недоволни, което явно е “индиректната” печалба. Останалите бяха приели доброволно да махнат радиоприемниците си. Контролът се извършва от инспектори към споменатата Асоциация, за които много се спори, доколко самите те са законни. Особено показателен и често повтарян е случаят с младоженците на една най-обикновена сватба, глобени за това, че не са платили авторските права за музиката по време на банкета. Темата е дълга, подробностите много, но тенденцията, мисля е ясна. Ако ви звучи прекалено абсурдно, ще потърся доказателства за думите си. Факт е, че поне за момента хората протестират и не се оставят да бъдат шантажирани прекалено лесно (най-вече младите), но е факт също, че в едно икономически осигурено общество хората предпочитат да си платят, за да си нямат главоболия, колкото и да не са съгласни с това, което плащат.
    Вторият пример е свързан с това, че младите не четат книги. По този повод, всяко училище въведе списъци със задължителна литература (не е много, за сега по една книга на тримесечие), като особено много се държи на това, от кое издателство се купува книгата. Закупена от друг издател просто не се признава. И в училищната библиотека точно тези книги, естествено винаги липсват. Ще добавя и това, че списъкът с издателства, по който се закупуват учебниците, може да се промени незначително, само в случай, че се смени правителството. Трябва да отбележа, че сегашното правителство, поне за момента, се държи много мъжки и категорично отказа да обсъжда закон, според който, всеки потребител на Интернет, заловен да борави с “пиратско съдържание” от мрежата, може да бъде санкциониран със спиране на обслужването, в началото за кратък период, до повторно нарушение. Предполагам, че тази новина ви е позната. http://computerworld.bg/25218_francuzite_prieha_zakon_otryazvasht_interneta_na_piratite
    И мисля, че никой в държавата не си създава илюзии, че следващият президент също ще е толкова смел.
    И само още един факт, преди да приключа. Когато емигрирах, няколко пъти ми беше казано от местните жители, че ние българите сме най-малкият проблем, когато се заговори за вълната от емигранти, по простата причина, че сме толкова малко като брой на население, че дори и цялата държава да емигрира и да се пръсне по света надали някой ще забележи. Това, според мен, важи за всички сфери и вместо да се оглеждаме на изток и запад, за да видим какво правят големите батковци и да се опитваме да го прилагаме в неприложими условия, най-разумно би било да си имаме наши си закони, според нашата си среда и манталитет. Заради нас и нашите пирати светът нито ще обеднее, нито ще забогатее. Обаче животът на българите може да стане много по-качествен. Опитах се да бъда много кратка и това, естествено води до там, че едва ли съм достатъчно ясна за тези, които по никакъв начин не искат да се съгласят с мен. Надявам се поне за някой да съм била полезна. С уважение към начина ви на мислене ви поздравявам.

  30. Виктор

    Ще ме прощавате, но да подчертая само още едно нещо, което г-н Дамянов от министерството на културата е казал, и това нещо явно показва, че същият г-н Дамянов хич, ама хич не е в час с книгите и авторското право:
    “… Ако има хора, които искат да образоват другите по интернет, могат спокойно да го правят с произведенията на автори с погасени права (трябва да са изтекли 70 г. от смъртта на автора). Сред тези произведения има хиляди шедьоври, …”
    Да, ама не, г-н Дамянов. На български тия шедьоври не са хиляди, ами са съвсем малко. Вазов, Ботев, Йовков и още да речем десетина. Толкова стари преводи също почти няма. Ама когато е трябвало такива като г-н Дамянов да се застъпят да не се увеличава срокът от 50 на 70 години, тогава такива като г-н Дамянов са слушали я “Труд”, я други такива “грамотни” и “загрижени” за българската култура хора, офицери, прочее. Ако бях на мястото на праводържателите и издателствата и прочее, щях да съм много, ама много недоволен от това, че за директор на авторските права в това министерство държат все още такъв човек като г-н Дамянов, който е наясно с авторското право и книгите толкова, колкото аз съм наясно с най-новите версии на Фотошоп.Може би там трябва да коментирам, но при Григор е много удобно, чисто, няма код в картинка, няма реклами, та затова тука пиша най-вече.

  31. Шapкан

    с какво изобщо се занимава министерството на културата, освен че си плаща заплати, урежда приятели, любовници и роднини и УСВОЯВА еврофондове?
    Моля, посочете ми министерство, без съществуването на което светът би потънал във варварство, а хората биха се върнали обратно на дърветата, а защо не и в първичния бульон в края на архейската ера…

  32. Даниел Калчев

    MUD 🙂

    Имаме два закона: закона за авторското право и закона за публичните библиотеки.
    Единия урежда правата на авторите, като споменава “общодостъпна библиотека”, другия урежда създаването и функционирането на обществено финансирани библиотеки.

    Дявола чете Евангелието, както му изнася!

    Май е време за акция “Министерствата”…

    Между другото, тези хора идея си нямат, какво всъщност е Европеана!

  33. Атанас Боев

    Скоро в интернет една издателка се жалваше, че тя самата не можела да продава книги електронно, понеже трябвало да предподписва всичките договори. Сегашните и договори били само върху печатните издания. Излиза, че въпросната издателка е по-скоро печатарка, но интересното е друго.
    Явно големите издателства почват да хитруват, и да искат отделни договори за печатно издание, за електронно издание, и за издание като аудио-книга (помните историята с гласовия синтезатор на Kindle). Чудя се, въпросните издателства които “са купили правата за дадено произведение” – кои права са купили? Хартиените или електронните? Ако нямат права над електронните копия, от какво се оплакват?

  34. Кирил Кирилов

    @Атанас Боев
    В съвременният свят авторските права за издаването на едно произведение на книжен носите и авторските права за издаването на същото произведение на електронен носител са две различни неща които се уреждат и плащат поотделно. Българските издатели (с някои изключения) не са платили и не държат авторските права за издаване на книги на електронен носител, никой не плаща за нещо което не използва. Така се оказа, че издателите в България нямат нито юридическото нито моралното право да се оплакват, че читанка или който и да е друг интернет сайт ги ограбва. Не може да ти откраднат нещо което не е твое и никога не си притежавал.

  35. Шapкан

    Ако нямат права над електронните копия, от какво се оплакват?

    сетих се за приказката за лакомника, който драматично запитал: “Защо, Боже, си ми дал две очи, две уши, две ръце, два крака, но САМО една уста и САМО един стомах!”

    покъртително…

  36. Красимир Гаджоков

    [цитат]А положението се променя. С навлизането на съвременния тип капитализъм ключова за бизнеса става ролята на “последната миля” – крайните разпространители. Те се оказват в положение да могат да налагат условия на снабдителите си, особено ако са де факто монополисти, или са в картелни отношения. Налаганите условия обикновено целят овладяване от разпространителя на цялата “вертикална верига” на продукта: разпространителят не само да продава, но и да произвежда продукта.[край на цитата]

    Възможно е в България има подобна тенденция и опасност. Не съм достатъчно запознат с издателския бизнес там.

    Но в развитите страни – поне тези които следя отблизо, Канада и САЩ – няма и помен от подобно нещо.

    Не съм видял още нито една книга с издател “Amazon Inc.” или “Barns&Noble” (в САЩ), нито с “Indigo/Chapters” (в Канада).

    Ако това фундаментално за аргументацията на последващите идеи твърдение няма реална почва, цялото идея се разпада.

    Ще повторя, за кой ли път, че ВЪЗМОЖНОСТТА нещо да се случи въобще не означава, че има съществена ВЕРОЯТНОСТ то да се случи в реалността. Забелязвам, че ние българите имаме сериозен проблем да правим разлика между ВЗЪМОЖНО и ВЕРОЯТНО.

  37. Красимир Гаджоков

    @Кирил Кирилов:
    [цитат]Така се оказа, че издателите в България нямат нито юридическото нито моралното право да се оплакват, че читанка или който и да е друг интернет сайт ги ограбва. Не може да ти откраднат нещо което не е твое и никога не си притежавал.[край на цитат]

    Надявам се от това не произлиза “логика” от типа, че след като някой има правата за книжното издание, но няма за електронното, то всеки може да разпространява електронно издание, без да има права? 🙂

  38. Itchy

    Виктор, много си прав за този Дамянов. Има и ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ (капс лок е от мен), цитирах го отчасти при Енея, от части тук. В целите (чл. 2) е записано, че книгите се депозират, за да са ОБЩОдостъпни за четене без пари. По нататък се описва кои са задължени да извършат депозирането – производителите! Не авторите, има изричен недвусмислен текст. Депозираните книги се осчетоводяват като дарение, но само за производствените разходи и разходите по депозирането (Закон за корпоративното и подоходно облагане). Това “изчистване на авторското право”, дето го е изплескал г-н Дамянов, остава за сметка на производителите, не се плаща от библиотеките!!!

    И още нещо – таксите за “свободно ползване”, с които са обложени празните носители и апаратурата за възпроизводство, се възстановяват, когато апаратурата за репрографски методи е закупена от общодостъпна библиотека (Закона за авторските права…). Това означава, че дори и възпроизвеждането на книги от общодостъпни (отново по-общият термин) библиотеки е освободено от авторски права!!! Не е изчистено (чрез плащане), а освободено!!! Сканирането попада в категорията репрографски методи и подобни без грам съмнение.

    Чудя се, тези хора самите те ли са толкова неграмотни, нас ли ни имат за пълни илетерати, и двете или изобщо не са наясно в кой век живеем и че Държавен вестник вече е безплатен???

  39. Даниел Калчев

    @Красимир Гаджоков напълно съм съгласен с последния параграф.

    А също така благодаря, че повдигнахте въпроса. Американците, които давате за пример имат навика да прилагат реципрочност там, където могат. Та в случая, разликата между възможно и вероятно трябва да се прави както при издателите, така и при читателите.

    Това, че публикуването на книги в електронен формат може да доведе до спад в приходите на издателите е възможно. Но не следва автоматично и че е вероятно.
    Практиката дори, за тези които са си направили труда да изследват процесите, показва обратната вероятност. И това беше изтъквано многократно.

    Аз си мисля нещо друго… нека все пак позволим, експеримента да бъде извършен:

    От една страна, авторите които ще осъзнаят в кой век се намират и ще се възползват от благата които “Интернет” им предлага, а именно евтиното и неограничено разпространение на творбите им.
    От друга страна авторите, които вярват, че издателите, печатарите и всички по веригата “праводържатели” защитават правата и интересите им.

    Аз бих се обзаложил, че не след дълго, масата от вторите, тихомълком ще се присъедини към единиците от първите, защото никой не му харесва да е поддръжник на губещата страна. Особено, когато “противника” му предлага помилване.

    А правото, както е известно е на страната на силните. 🙂

  40. Кирил Кирилов

    @Красимир Гаджоков

    Само казах, че ако някой трябва при това положение да претендира, то това са самите автори а не издателите. Само, че авторите почнаха да усещат на къде отиват нещата и много от тях вече имат съвсем друго виждане:

    http://www.librev.com/index.php/discussion-culture/951-2010-06-27-00-04-52?lang=bg

    http://www.librev.com/index.php/bg/discussion-culture/952-2010-06-29-07-20-16

    https://asktisho.wordpress.com/2010/07/02/burn-hollywood-burn/

    А нали трябваше законите за авторското право да защитават преди всичко авторите.

  41. Itchy

    Ох, пропуснах да наблегна – за депозираните книги обществените библиотеки не плащат! Предполагам, че се разбира от текста за счетоводното отчитане, но аз да го кажа направо – те са дарение от производителите за обществото и гаранция, че няма да злоупотребяват с придобитите права (например да издадат книга и да си я държат в склада – абсурдна теза, но не невъзможна). Това е дарение, направено по императивен закон и санкции за неспазване, не е доброволно. Никой не пречи на когото и да е било да направи доброволно дарение – и като юридическо и като физическо лице. Не пречи някои особени екземпляри да бъдат закупени от библиотеките, особено тези от тях, които не са в списъка на депозитарните. Тогава пък парите идват или от бюджета им, или отново от дарения. Не единствено от такси. За самите такси на държавни и прочее обществени организации си има също отделен закон, който ги лимитира по размер. Нещата са навързани.

  42. Itchy

    Гаджоков, а как ще коментирате случай, напълно реален и скорошен, за изчерпена книга и за която издателството няма намерение да прави допечатка? Много популярна и достъпна в нета (аз поне прочетох на доста места различни части) още при издаването й! Не си направих труда да я търся изцяло в електронен вариант, защото исках да я подаря на майка ми. Но подлудих телефоните на издателството и големите книжарници, отговорът беше – няма, няма и да има.

  43. Itchy

    Даниел, това не е ли “помия”? Само дето родното изглежда далеч по-кирливо.

    @Григор, ако използвам твърде мръсни думи – трий този коментар!

  44. Роксана

    “Възможно е в България има подобна тенденция и опасност. Не съм достатъчно запознат с издателския бизнес там.

    Но в развитите страни – поне тези които следя отблизо, Канада и САЩ – няма и помен от подобно нещо.”

    Ще си позволя да дам пример от Европа. По това врене на годината всички родители поръчваме учебниците на децата си в 2 от най-големите вериги магазини, защото те предлагат най-големи намаления (25 %). Тази година за четири учебника, от една и съща издателска къща ми беше отговорено, че нямат възможност да ми ги доставят, защото издателството създава много проблеми на търговската верига и тя вече не работи с него. Нещо повече-останалите големи търговски вериги също не работят с него. Остава да си поръчаме учебниците от някоя малка книжарница без никакво намаление. Знам какъв ще е резултатът. Всяко училище има много активни и работливи родителски колективи, които имат право да се намесват с мнения в учебния процес. Ако достатъчно родители се оплачат от трудностите при намиране на тези учебници, и ако има друго издателство, което да ги предлага на пазара аз съм сигурна че до две години това “набедено” издателство няма да бъде използвано, още повече, че става въпрос за второстепенни учебни материи. Вярно е, че при книгите нещата стават по бавно и специфично, но е абсолютно показателен примера с хранителните продукти, при които така наречените “бели марки” или собствената продукция на веригата магазини накараха собствениците на маркови, утвърдени стоки да се съберат в асоциация и да молят правителството за някаква защита за да не отпаднат от бизнеса, залагайки на рекламни изрази като “традиционно”, “от детските ви години досега” , че даже и от времето на баба ви, ако можеше. Според мен бъдещето на търговията са огромните складове от които да купуваме директно по Интернет. И това, че тези складове засега не държат правата за книгите, не означава, че не могат да ги получат. И е много важно точно какво искат да правят с тях.

  45. Даниел Калчев

    @Роксана — всъщност, Амазон е един прекрасен пример за точно такова явление, при това засягащо книгите.

  46. Красимир Гаджоков

    @Itchy:
    (цитат) В целите (чл. 2) е записано, че книгите се депозират, за да са ОБЩОдостъпни за четене без пари. (край на цитат).

    Няма такова нещо – измислили сте си си те добавили “за четене без пари.”

    Визирания от вас текст е:

    (цитат) Цели и задачи на депозирането
    Чл. 2. Целите и задачите на депозирането, предвидено по този закон, са:
    1. събиране и съхраняване на задължителни екземпляри по чл. 3 с цел да се осигурят пълни колекции от тях и да бъдат запазени като част от националното културно наследство;
    *** 2. осигуряване на обществен достъп до задължителните екземпляри; ***
    (край на цитата)

    “осигуряване на обществен достъп” по никакъв начин не означава “четене без пари” 🙂

  47. Красимир Гаджоков

    Даниел Калчев казва “Това, че публикуването на книги в електронен формат може да доведе до спад в приходите на издателите е възможно. Но не следва автоматично и че е вероятно.”

    Абсолютно вярно. Не следва автоматично. Затова са направени изследвания. Цитирах ги. те го доказват достатъчно ясно.

    Ето го пак за който не го е забелязал, и забележете, че изследователите са описали подробно методологията си:
    http://www.attributor.com/blog/book-piracy-costs-study/

    Коя е тази “практика”, която показва обратното? Практика базирана на личен опит на няколко души? Практика, базирана на пример с вече станал световноизвестен автор (пак обаче единичен случай)?

    Подобни аргументи са изключително слаби пред въпросното изследване, в което са проследени 913 заглавия (вероятно със стотици автори, не вярвам толкоа книги да са само от няколко).

  48. Красимир Гаджоков

    Itchy казва: “Това означава, че дори и възпроизвеждането на книги от общодостъпни (отново по-общият термин) библиотеки е освободено от авторски права!!! Не е изчистено (чрез плащане), а освободено!!! Сканирането попада в категорията репрографски методи и подобни без грам съмнение.

    Чудя се, тези хора самите те ли са толкова неграмотни, нас ли ни имат за пълни илетерати, и двете или изобщо не са наясно в кой век живеем и че Държавен вестник вече е безплатен???”

    Не, просто вие не четете закона какъвто е, а вадите от него само удобните на тезата ви парчета.

    “възпроизвеждането на книги от общодостъпни библиотеки е освободено от авторски права” с изричен текст на ЗАПСП.
    Само че в закона е и ИЗРИЧНО УТОЧНЕНО от за какви ЦЕЛИ е освободено.

    Припомням пак:

    “Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
    9. възпроизвеждането в ***необходими количества*** на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, *** с учебна цел *** или с *** цел съхраняване на произведението ****, ако това не служи за търговски цели;”

    Със *** съм подчертал това, което много хора постоянно забравят в този диспут.

    Сега забелязвам ОЩЕ ЕДНО ВАЖНО уточнение на закона за това изключение от задължението за заплащане на авт.права: ***необходими количества***

    Това ясно казва, че възпроизвеждането ДОРИ за библиотеки/музеи/уч.заведения е ОГРАНИЧЕНО от преценена и разумна необходимост.

    Което още повече омаломощава досега изтъкнатите доводи, че Читанка действа като библиотека по смисъла на този закон.

  49. Роксана

    До Даниел: Понеже не ползвам Амазон, а Читанка, не посмях да го дам за пример, защото господин Гаджоков каза, че не е :). Впечатление ми прави, че защитниците на законите за авторските права идват най-вече от Америка, а също така, че при всяко положение законите се извеждат конкретно и спрямо Американските (поразгледах тукашните закони и имам предвид и тях). Не мисля, че това е правилно, защото една империя и една държава с население, колкото голям европейски град не могат да се управляват от едни и същи закони. Изглеждаме като обути в обувките на Чарли Чаплин-прекалено големи, неудобни и с много възможности да се спънеш по пътя.

  50. Красимир Гаджоков

    Не съм чувал или чел да има съществени разлики във финдаменталната идея на законите за авторско право в най-развитите демокрации: да забраняват копирането и разпространяването без съгласие на притежателя на правата.

    Коригирайте ме, ако не съм прав. С примери.

  51. Шapкан

    Гаджоков,
    колко струва четенето на една книга в библиотека? В различни библиотеки – училищна, градска, частна, обществена и др.?
    Според това, което знам от Николай Светлев, който е РАБОТИЛ в американска ПРОВИНЦИАЛНА библиотека (съставял е резюмета на БЪЛГАРСКИ книги, постъпили във фонда й), библиотечната карта (абонамент) не била скъпа дори по наши мерки, но отделно имало намаления за ученици, колежани, военнослужещи, полицаи, парамедици, служебни адвокати, пенсионери, инвалиди, безработни, лица декларирали, че подготвят някакъв обществен проект… и сума ти още поводи за намаление, така че накрая посещението в библиотеката излизало направо без пари.
    Това, което знам за българските читалища и столичната софийска библиотека, там също ставаше срещу едноцифрена сума левчета за половин или една година.
    Знаеш ли колко ксерокопия на астрономически таблици и небесни карти съм изнесъл от тия библиотеки? И тарифите бяха 2-3 пъти по-ниски от ателиетата за копирни услуги.
    Надали обаче и една стотинка е отишла у автор или издател.
    Виртуалните библиотеки дори толкова не товарят читателите си.

    и КОЙ прави изследванията за спада на приходите на издателите? Може би някоя абсолютно безпристрастна организация?

    освен това – КАКВО КАТО СПАДАТ приходите на ИЗДАТЕЛИТЕ?
    С какво бърка това автора и читателя?
    Динамиката на свободния (който на практика не е свободен) пазар е такава – неадекватните на конкурентната обстановка играчи губят.
    (а това БИ ТРЯБВАЛО да важи и за законите – калпавите и остарелите отмират)
    какво ТОЧНО те притеснява?

    шапка ти свалям обаче за ината.
    Но не разбирам каква ти е основната теза. Че си образцов поданик? Щото гражданинът не следва сляпо законите, особено когато са в обществена вреда. Не защото гражданинът е побъркан на тема обществена солидарност, а защото “обществената вреда” може да засегне него непосредствено, ако не днес, то утре.
    Май си пропуснал една важна лекция на Григор, където ставаше дума за лъжовного противопоставяне “свобода или сигурност”.

  52. Роксана

    Първо ще дам за пример всичко описано от Григор Гачев. Ако имаше фундаментален закон, както е фундаментална и идеята бих се съгласила с вас, че трябва да се спазва. За съжаление всички виждаме, че законът се тълкува и то най-вече в полза не тези, които притежават правата, както сам казвате, а не на тези, за които реално тези права са измислени. Наложи ми се да се замисля тези дни, защо например един лекар, който спасява човешки живот да няма право на заплата 70 години след смъртта си, а един писател има това право. Няма да изпадам в подробности, но изводът ми беше, че авторът се нуждае от такова право, за да не се появят спекуланти, които да пречат творчеството му да се издава безпрепятствено. За съжаление, всички по-нататъшни тълкувания защитават най-вече правата на спекулантите (по мое съвсем скромно мнение). Не мисля, че има човек, който да е способен да ме убеди, че един писател по убеждения, а не по професия, би предпочел издателят му да печели от книгите, които е написал 70 години, след смъртта му, дори и това да означава, че не всички биха имали възможност да си ги купят . Ако искате вие също можете да ме коригирате. Накратко, не сме способни да създаваме фундаментални закони и по този повод се налага те да бъдат променяни, допълвани и съобразявани с всяко ново време. И е много важно при тези промени да е ясно точно чии права ще защитават тези закони.

  53. Григор Post author

    @Роксана: Споренето с Красимир Гаджоков е безполезно. Грешките му са му посочвани неведнъж, без резултат. Където не може да опровергае логиката и фактите, просто ги игнорира. Съжалявам, че трябва да го напиша, но аз вече смятам спора с него не за търсене на истината, а за надцакване – тоест, за безсмислен. Предлагам ви да обсъждаме нещо по-конструктивно.

  54. Красимир Гаджоков

    @Шapкан:

    1) неслучайно точно закона за авторското право ПРЕДПОЛАГА известни загуби на авторите/издателите и им ги НАЛАГА – с текста за описаните изключения за институции и цели; едва ли си копирал масово, редовно цели книги
    Ако целта на закона беше автори/издатели да печелят от ВСЯКА употреба на произведението им, нмаше да има библиотеки, и закона щеше да забранява и даването на книги назаем 🙂

    2) имаш ли конкретни причини и аргументи да оспориш изложената методика на изследването, посочено от мен?
    Вярно е, че е направено от заинтересована да докаже загуби институция.
    Но има ли друго?
    Фактите, които е използвала тази фирма, са общественопроверими за всеки. Някой да ги е оспорил?

    Естествено е човек да вярва повече на нещо базирано на някакви проверими факти много повече, отколкото на нещо, базирано на чисти спекулации и богатство на въображението. И несъобразяване с разликата между “възможно” и “съществено вероятно”.

    3) Спадането на приходите бърка автора ДИРЕКТНО. В много от договорите той получава процент от продажбите.
    Но бърка и читателя. Този дето ще си купи изданието (книжно или електронно). Защото познай спада на приходите кого ще натовари в крайна сметка? Точно така, същия този читател дето си купува.

    Две основни тези:

    1) че е ЕСТЕСТВЕНО за автора да има право да реши как да разпространява произведението си – безплатно, за малка сума, за голяма сума; чрез интернет директно или чрез издател

    2) че аргументите в защита на това Читанка да трябва да може да прави каквото правеше досега, не издържат дори моята скромна критика – не е библиотека по смисъла на изключенията в ЗАПСП (не прилага практиките и правилата, които прилага една библиотека)

  55. Роксана

    Нещо много важно! Четох, че Борислав Манолов мечтае за пряка връзка между писателя и читателя. За мен мечтите му са важни, защото е направил нещо за мен, което ценя високо (не само за мен естествено). Мечтата му е факт. Не мисля, че има закон, който би ми забранил да изпратя e-mail на Николай Теллалов и да го помоля за някоя от книгите му, защото нямам възможност да си ги купя лично и да се разберем как точно ще ми ги прати и как точно ще му се отплатя. Факт е, че мога да общувам с Недялко Йорданов във форума му. Или с Паоло Коелю, защото владея езика му. Остава проблемът с авторите, които поради недостатъчно познаване на мрежата или робски договори с издатели не могат да си позволят пряко общуване с читателя и по този повод в момента всички се дърлят за правата им на издаване. Това ще отмине с времето (надявам се), защото новото поколение творци ще е достатъчно технически и езиково грамотно, за да няма нужда от посредници. Стига да не се намери друг начин да бъдат заробени.

  56. Валентин

    Намерих една печатна грешка (“подрепят”) и една фактологична (не ми е известно да има арестувани – в медиите пишеше само, че е установена самоличността на шестимата).

  57. Красимир Гаджоков

    Роксана казва: “За съжаление всички виждаме, че законът се тълкува и то най-вече в полза не тези, които притежават правата, както сам казвате, а не на тези, за които реално тези права са измислени”.

    Закона ПО ДЕФИНИЦИЯ се тълкува. Всеки закон. Ако законите можеше да опишат ВСИЧКИ възможни случаи на всякакви ситуации, всичко щеше да бъде “ясно” и намаше да има нужда от съдии въобще.

    ***
    Твърдението ви че закона се тълкува “най-вече” НЕ в полза на притежателите на правата, подлежи на доказване. Къде видяхте тълкувание, което според вас е в полза на “измислилите правата”?

    “Измислено” ли е моето право да искам да получавам заплащане срещу труда си?
    Не. Не е измислено. Следва от човешката ПРИРОДА.

    (Съвсем отделна тема е, че е мой риск да искам, но може да няма кой да има нужда от труда ми, и да не получа нищо.)

    ***
    Най-напред, огромната част от писателите въобще не изкарват никаква “заплата” от труда си. Обикноено е просто нещо допълнително (с изключение на прочувашщите се). Но СЪЕЩЕСТВЕНАТА разлика, поради която аналогията с труда на лекаря е неуместна, е че трудът на лекаря не може да бъде ползван ОТНОВО И ОТНОВО след смъртта му. За разлика от труда на писателя, чийто труд може да бъде ползван многократно след смъртта му.

    ***
    Повдигате един много интересен въпрос, намирането на чийто отговор си заслужава усилието: може ли автора зирично да се откаже от 70-години права след смъртта му? Законово ли му се налага това, или е просто практика издателствата да не приемат да издават автори, които правят така?
    Потърсете и ни разкажете какво сте намерили.

  58. Роксана

    Спирам, от уважение към Григор. “… и то най-вече в полза НЕ тези…” естествено е правописна грешка. “…в полза НА тези…”

  59. Красимир Гаджоков

    @Кирил Кирилов:

    Никаква подобна “категоричност” не виждам поне в резюмето на въпросния доклад в оригинал: http://www.gao.gov/products/GAO-10-423

    Използват се масово думи като “may” (може), но като цяло резюмето казва, че на практика няма как да се установи с достатъчно смислена точност как пиратството влияе на икономиката.

    Докладът разглежда твърде широка гама от продукти си интелектуална собственост, включително предимно МАТЕРИАЛНИ такива.

    Направих търсене в текста на ПОДРОБНИЯ доклад (http://www.gao.gov/new.items/d10423.pdf , 41 страници), и не намерих (освен в списъка източници) никъде думите “book”, “printed” и “paper”.
    Думата “media” я има точно два пъти само (разбира се, тя е твърде обща за целите на нашето обсъждане конкретно на книжното пиратство).

  60. Красимир Гаджоков

    @Роксана: Чудесно! Какво пречи на Николай Теллалов или Недялко Йорданов да пуснат следващите си произведения в сайт на Борислав Манолов, а не да подписват договори с издатели? Нищо не им пречи. Да видим дали ще го направят.

    Четох, че Куелю е направил този експеримент вече (на руски) и е в резултат е имал повишени книжни продажби. Няма нищо необяснимо в това, но няма и нищо доказващо МАСОВАТА практика. Куелю просто е вече супер-известен писател. Има ЛОГИКА да може да печели точно от описвания тук от много хора бизнес-модел: пуска едно свое произведение електронно И безпплатно. Така то много по-бързо достига до най-големите фенове и търсещите новото. Те от своя страна запалват цяла “верига” от хора, които търсят нещо за четене и обичат да им бъде препоръчано. Но огромната част от тези хора са все още свикнали или им е по-удобно да четат книжна версия. И така докарват съществено увеличение приходите от книжната версия – заради безплатно публикуваната електронна.

    Но този ефект е известен отдавна! Дори цяла книга има написана за него: https://secure.wikimedia.org/wikipedia/en/wiki/The_Tipping_Point

    Неслучайно, производителите на електроника дават безплатни екземпляри от новия си модел на най-влиятелните списания и до ри на най-запалените си фенове. Точно за да предизвикат този ефект.

    Но това въобще не е положението при огромната част от авторите. Те не са известни. Това, че дават безплатна електр.версия, въобще не означава, че ще се получи същия ефект. Напротив, практиката от историята на книжния пазар показва, че почти сигурно няма да се получи.

    Разбира се, аз съм “за” с двете ръце авторите да решават какво да опитват. Това, срещу което съм, е да не им се осигурява защита, когато искат да опитат платения модел.

  61. Itchy

    Покрай обещания подарък от Майк Рам в неговия блог, си припомних биографията на Марк Твен. Още с първия си хонорар!!! предприема голямо пътешествие (резултат: Глупаци в чужбина), а със следващите – жени се и организира собствено издателство. Дори когато издателството му е фалирало, с лекторските си хонорари предприема освежаващо пътешествие… Кой български писател получава единичен хонорар, с който да може да направи нещо по-смислено от добра почерпка в прилична кръчма? Т.е. достатъчен за някакво вложение, не просто за изхарчване (при положение, че не му се налага да запушва финансови дупки)? Щото по мои сметки при тираж 500 авторските са от 1500 максимум до 3000 лева. Не вярвам някой да получава 10 пъти повече пари, така че да му стигнат освен за покриване на ежедневните харчове, и за влагане/инвестиране в нещо, каквото и да е… (то май една скромна сватба е от този порядък)

  62. Любо Николов

    @ Гаджоков: “Спадането на приходите бърка автора ДИРЕКТНО. В много от договорите той получава процент от продажбите.”
    В колко точно? Признавам, може да не съм добре осведомен, но не съм чувал за издателски договори на база процент.

  63. Itchy

    Хахаха, май някой съвсем наизуст говори – май почти всичко на Теллалов е в Читанка. И на неговия блог, на сайта му… Тези дни прочетох един от разказите му в Читанка. Толкова време самият той обяснява тук как го прави, ама на, Гаджоков не само не чете, но продължава да спори… 🙂

  64. Шapкан

    Гаджоков, умиляваш ме…
    Първо – научно-технически неграмотните законодатели не са си помислювали даже, че един ден ще има копирна техника, камо ли интернет… донякъде това е извинимо. Хърбърт Уелс, буквално десетина години преди първото прелитане над Антлантика и Северния полюс е писал, че авиацията има бъдеще единствено на куриер, а въздухоплаването ще се осъществява от цепелини… Великият Менделеев пък е смятал, че основният проблем на градовете през ХХ век ще са конските фъшкии…
    Второ – писателят и издателят не са сиамски близнаци. Никога не са били. Имали са определена нужда един от друг. Но даже преди интернет и копирната техника вече е било възможно авторът да се изявява без участието на издател. Просто с издател е било по-удобно, макар и заробващо. Така че връзката между доходите на издателя не е АВТОМАТИЧНА загуба за автора. Загуба е само коагто авторът е обвързан с ДОГОВОР, гарантиран от ЗАКОНА, а законът е приет с ЛОБИРАНЕ в полза на издателите преди всичко.
    Инерцията на човешките навици е огромна. Един кървав пример: почти сто години след появата на късо огнестрелно оръжие войниците продължават да се кичат с доспехи, които всъщност ги затрудняват бързо да залягат и да стават, избягвайки мушката (а значи и куршумите) на противника. Нещо повече – смятало се за срамно да се заляга на бойното поле. Съперниците са стояли юнашки един срещу друг и са се пуцали като в стрелбище, мрели са за едното нищо. Абсолютно глупаво поведение, продиктувано от традиции, свързани с употребата на оръжие, РАЗЛИЧНО ОТ ТОВА, което вече било в употреба…
    Чаткаш ли какво ти НАМЕКВАМ?
    Тандемът писател-издател вече не е безалтернативен. Поради напредналата техника. Веригата автор-издател/разпространител-читател може да се съкрати БЕЗБОЛЕЗНЕНО за производителя на творбата и за нейния потребител. Но, уви, за сметка на междинното звено. То става излишно като шпорите на офицерските ботуши…
    впрочем, полковници-кавалеристи са задължавали подчинените им поручици и капитани авиатори да бъдат със шпори дори в кабината на самолета. Провери този куриозен факт. Имаш манталитета на тези полковници, пратени да командват новосъздадените военно-въздушни сили. Щом в устава пише “шпори”, значи трябва да се носят даже когато не трябват, че и пречат…
    Та, да повторя – самият начин за творене на литература се променя.
    Проумяваш ли го това изобщо, Гаджоков? Вкопчил си се в правила, съставени в духа на миналото, докато динамиката на съвремието случва бъдещето всеки момент.

    а сега дойде време за компличенти. Твоята “скромна” критика ти прави чест. В смисъл, имаш защо да я наричаш скромна.
    Никой съобразителен човек не би се гордял с подобна критика, затова скромността просто се налага. Радвам се, че поне това осъзнаваш.

  65. Красимир Гаджоков

    @Шapкан: разказаните от теб примери са интересни, забавни и поучителни в някои случаи, но не са адекватни за случая 🙂

    Говориш за смяна на технлогии – разбира се, че е естествено.

    Но ние тук говорим за нещо далеч по-фундаментално и философско, въобще несвързано с технологиите: да бъде ли защитен труда на автор, който е избрал да иска цена за труда си?

    Забележи специално, че не става въобще въпрос за “правила”. Едно “правило” може да е било наложенои по усмотрение или конюнктурни политически причини, БЕЗ да има зад него ЕСТЕСТВЕНО следващо от човешката природа ПРАВО.

    В случая обаче не е така. Става въпрос точно за такова ЕСТЕСТВЕНО право.

    Защо като отидеш да си ремонтираш колата не поискаш от автомонтьора да го направи безплатно? И да му обясниш, че така ще се разчуе че е добър, и в един момент ще започнат да идват повече хора, които ще му плащат … достатъчно че да живее от това.

    Този пример се различава от ситуацията с авторите на книги и техния труд само по това, че труда на автомонтьора ВСЕ ОЩЕ не може да бъде бързо и евтино “мащабиран” (умножен) и “разпространяван”, както това е възможно с електронна версия на една книга.

  66. Калоян Сухоруков

    Честно казано прочетох какво ли не по темата с Читанка, включително и това горе… Съжалявам, но г-н Гачев демонстрира доста ниско ниво на познаване на авторското и договорното право. Прекалено много догадки, прекалено много предположения и най-вече лично мнение, което, разбираемо, не винаги кореспондира с истината.

    Поздравявам Красимир за опитите му да внася тук-там малко яснота по проблема, който така или иначе не се разбира в достатъчна дълбочина. Та като говорим за ЗАПСП… защо навсякъде всички се ограничихте само с българското законодателство по въпроса. Има две Директиви на ЕО по този проблем, които са категорични по отношение на случай като Читанка. Не знам какво повече има да му увъртаме…

  67. vilervale

    itchy,
    в името на яснотата, ще повторя, ако не се лъжа, даниел: депозитните бройки се предават от издателя с цел съхранение, те си стоят по хранилищата и са на по-особен режим. Книгите, които заемаме от библиотеката за четене, са закупени от библиотеката, или са й дарени.
    григор,
    последвах съвета ти, прегледах наличните данни за развитието на книгоиздаването, в повечето случаи са събрани и публикувани от асоциациите на книгоиздателите в съответните държави и са придружени от обилни призиви за защита на авторското право, клетви по адрес на пиратството и т.н., но все пак сочат ръст на индустрията, най-вече като брой нови публикувани заглавия всяка година, също така като брой продадени заглавия, и също така като нетни финансови постъпления. Единствено последните две години има лек спад в тази тенденция в САЩ, който обаче всички единодушно обясняват с кризата и въпреки този спад за последните седем години акумулираният ръст е 1.1% във финансово измерение. Освен това (в САЩ, предполагам и навсякъде другаде, но нямах време да проверя) е налице устойчив ръст в броя на издателствата още от петдесетте години насам. В същото време на десетте най-големи издателства се падат около 82% от продадените книги. Данните са интересни, дават храна за размисъл и за различни тълкувания, но си позволявам да ги напомня само заради принципа “фактите – свещени, коментарите – свободни” 🙂

  68. Шapкан

    Гаджоков,
    продължаваш да ме умиляваш.
    Фундаменталните и философски въпроси? При това несвързани с важна част от живота на хората?
    Интересно предложение…
    Добре, фундаментално и философски е ясно, че всеки трябва да получава каквото заслужава, дори ако не даде нищо в замяна. Ако сега позволиш да се върнем от абстрактното към конкретното, ще се окаже, че степента на изпълнение на фундаменталистиката зависи от наличните технологии.
    Пишеш на ръка, върху пергамент – ангажираш много хора, неждаеш се от специално (и продължително) обработени животински кожи… и постигаш скромен краен успех, а именно – една-единствена книга. Един екземпляр. Дори ако само я преписваш. Размножаването й пак гълта много труд извън преписването, много време на всяка нова бройка…
    На всичко отгоре копирането става с грешки, които се натрупват.
    Но се появява печатарска машина и вече си впрегнал по-малко ресурси за изработване на една бройка от книжния тираж.
    А когато разполагаш с интернет, чисто материалната себестойност на творбата клони към нула. Затова се оценява нейното съдържание, което има идеална природа.
    И, за разлика от автомонтьора, ти я пишеш само веднъж. Ако намериш начин автомонтьорът ЕДНОКРАТНО да направи услугата “смяна на масло”, след което да си клати краката, а всеки клиент собственоръчно да си я КОПИРА тази услуга и да я прилага към автомобила си – ето тогава сравнението ти би било не просто проява на хумор (благодаря, посмях се), а би било интересно, забавно и може би дори поучително с елементи на адекватност…
    Любопитното е, че ти сам усещаш, че нещо в аргументите ти куца. Обаче не се отказваш. Викаш, трудът на писателя се различавал от труда на автомонтьора “само” по мултиплицирането…
    Хихик.
    Хмък.
    “Само”.
    Да де, диамантът се различава от графита “само” по кристалната решетка. Иначе си е съвсем едно и също. Купчина въглеродни атоми.
    Забавен си.
    Но не прекалявай – бързо ще омръзнеш… а и комай на някои вече си омръзнал. Аз се занимавам с теб защото колекционирам нелепици. Повярвай, нарочното измисляне на бисери е мъчна работа, нелепиците ако не са искрени и неподправени, ако не бликат “отвътре”, просто нямат чар…

    та така и не разбрах, защо обвързваш ПРАВОТО на автора да печели с МЕРАКА на посредника да се облажи от труда на същия автор? Та дори и след смъртта на същия автор?
    Защо смяташ, че само посредникът ти гарантира заслуженото възнаграждение? Алтруизмът е самоубийствен за посредниците, не мислиш ли?
    Хайде, стегни се и измъдри такъв отговор, който ще избие ихтиологията…

    а, да – я ми разкрий тази естествена човешка природа, която очевидно познаваш наизуст.
    не ме дръж в мрака на неведението!

    (ти да не си религиозен? Това би обяснило много неща)

  69. Любо Николов

    Хайде да не се залъгваме!
    Казусът е ясен, а толкова много увъртане и спорове около него!
    Истината е, че повечето издатели у нас са почтени и печелят в умерени граници.
    Истината е, че преди да избухне скандалът, тези издатели не се и сещаха да протестират срещу Читанка – подобно нещо просто не можеше да им дойде на ум. Сега вече им идва – след като беше подсказано.
    Истината е, че почтените издатели също са жертва на малкия брой непочтени издатели – тези, които притежават разпространителски мрежи и изнудват останалите. А останалите са принудени да приемат техните условия, защото иначе остават с книгите в склада.
    Сега малкото на брой алчни издатели са отворили уста за нова територия – макар че имат само най-смътна представа как ще я усвоят.
    Всичко останало е размътената вода. Колкото и да се въчим, не можем да я избистрим в момента. Трябва да я филтрираме литър по литър.

  70. Красимир Гаджоков

    @Шаркан: поразен съм! 🙂 За пръв ми се случва да ме “заподозрат” в религиозност. Обикновено е обратното. Само се разтъси по нета и ше видиш. Моите уважения към религиозните хора. Но не съм един от тях. Напротив.

    Това, на което си заслужава да ти отговоря:

    ” … та така и не разбрах, защо обвързваш ПРАВОТО на автора да печели с МЕРАКА на посредника да се облажи от труда на същия автор?”

    Защото на автора не му се занимава, например, с това да докарва потенциални купувачи на въпросния сайт за да си купят книгата му. Може да не знае как. Може да го мързи. Може просто да не обича подобна дейност.

    А може да знае, че книжарниците са милиони пъти по-малко на брой от сайтовете. И книгата му, седейки на един от стотиците милиони сайтове, може въобще да не бъде забелязана от никого.

    Или не му се занимава да редактира книгата си (смислово и фактологично). Кой ще го направи? Който предлага подобна услуга.

    А утре какво – и предлагащите онлайн-магазини ли ще обвиним, че са “мръсни посредници” ? И ще очакваме от всеки автор са си прави сам сай, да администира сървър и т.н.?

    Или ще му предложим “алтернативата” да не се грижи за това срещу … безплатно предоставяне на книгата си на някой безплатен сайт.

    ***

    “Та дори и след смъртта на същия автор?”

    Защото периода на правата е калкулиран в цената на книгата. И в риска издателя да е на загуба от нея.
    Ако нямаше такъв период, или той беше друг, цената на една бройка щеше да е друга. Познай каква.

    Дали ще можеш да намериш статистика, която да показва от колко книги процентно печели/губи един среден издател?

  71. Виктор

    Мислех си днес, че например в САЩ, в Германия, в Русия, може да има относително големи електронни библиотеки в интернет, защото на тия езици има много книги с изтекли авторски права. Тоест, на тия езици може да има сайтове с много, достатъчно много книги, та човек да отиде и да чете, чете.
    България, да речем в сравнение с Македония, Албания или Сърбия е доста напред в интернет строителството, но пък на български има изключително малко книги с изтекли авторски права.
    И може би точно тия обстоятелства са създали “Моята библиотека” на Борислав Манолов.
    Тук четат доста хора, та би ми било интересно има ли в законодателствата на други страни изричен текст, който да обявява електронни библиотеки в интернет за незаконни?…
    Също е интересно защо в нашия закон няма такава забрана?…
    А ако променят нашия закон така, че електронните библиотеки в интернет да станат незаконни?…
    Тогава пак ще остане спорът защо “Моята библиотека” не е за някои хора библиотека… Какво прави градската библиотека в София на пл. “Славейков” библиотека?… Chitanka.info е един сайт, нали така? Библиотеката на пл. “Славейков” е една сграда, нали така? Кое ги прави библиотеки? Разбира се, много е просто: това, че и в двете има книги, и в двете хората ходят да четат. Много е просто, като две и две е.
    Ама според г-н Дамян Дамянов от министерството на културата законът имал предвид класическите библиотеки. Много интересно определение използва г-н Дамянов. Хартиената библиотека според него е класическа, но защо ли не е казал, че има предвид хартиени библиотеки?
    Доволен съм, че “Моята библиотека” се случва именно в България и че точно българи се борят за едно право, което не е забранено от закона.
    Хайде, АБК, хванете там колкото трябват депутати, май може и един, и внасяйте в парламента промени в закона, които да обявят такива като “Моята библиотека” за незаконни. Какво чакате?

  72. Шapкан

    Любо,
    именно чрез изнудването се е получило и онова, което можем да наречем “покваряване”.
    Тръгнали като почтени, издателите са се убедили колко жестока игра е бизнесът. И мнозина от тях са убедили себе си, че така, както стоят нещата, това е “справедливо”.
    Огромната маса издатели, дори най-почтените, които работеха най-вече за каузата, а на печалбата гледаха като на бонус, все пак нищо не направиха, за да подкрепят писателите, които са им под ръка, за да могат после да печелят от тиражирането на творбите им. Не, те предпочетоха лесния начин и гледаха към примера на големите играчи. Преводната литература им се стори по-удобна за разработване.
    Изоставиха ни, Любо. В труден за всички момент, в който обаче имаха мъничко повече предимство. И тогава не се сещаха, че сме “в една лодка”, както вещае Богданов.
    Заприказваха за общата лодка, когато видяха, че можем и без тях.
    Ха!
    (помниш ли какво беше веднъж казал Агопа – че е преведен (и публикуван) на сума ти чужди езици… освен на арменски.)

    Аз също (все още) вярвам, че все още са останали почтени издатели. Обаче запасът им почтеност бая се е изтощил през годините.
    Те, издателите, се примириха с изнудването не само на своите колеги-тарикати, те клекнаха пред наглостта на разпространителите.
    И накрая усвоиха, че бизнесът не произвежда блага, а върти пари. Благата се появяват като страничен ефект.
    Издателите не се обединиха да протестират против облагането поне на част от книжното производство с ДДС.
    Съжалявам, но издателите не направиха нищо за читателите и за авторите, огънаха се и предпочетоха да спасят поне част от собствените си позиции, отколкото да проявят солидарност с интересите на творците и крайните потребители.
    Да, натискът е бил силен. Да, те семейства хранят. Имат оправдание.
    И?
    В крайна сметка плюха в кладенеца, от който пак трябва да пият вода.

    въпреки това, моята лична негативна нагласа към повечето издатели, но най-вече разпространители, няма никакво значение и не е съществена в случая.
    Същественото е, че техниката позволява правенето на литература и разпространяването й сред читателите БЕЗ издатели и БЕЗ търговци. Ето това е главното. Дори да нямах НИКАКВИ лоши чувства към издателите от подчертано печалбарски тип, по-простата схема на пряк контакт с читателя за мен е по-привлекателен във всяко едно отношение.
    По същия начин аз смених стария си комп (23-мегабайтов харддиск, лилав екран с оранжеви символи, ДОС, Уърд5… стоп, преди това беше Ширайтър) с по-мощна машинка и “Уиндоус 3.11”.
    Или някой ще седне да ме убеждава, че е трябвало да бъда “лоялен” към пишещата си машина? Да остана “верен на традициите”?
    Хайде холан!
    дрън-дрън

    Аз не се изживявам като лице от някакъв “елит”, дето се рее над простосмъртните и само от време на време раздава благосклонност под формата на автографи. Не ми трябва кордон от литературни агенти и издатели, притежаващи “права” над неща, които са буквално плът от духа ми, дори най-калпавите разказчета. В същото време нямам и нагласата да угаждам на публиката, да пиша според нечии масови очаквания. Приемам единствено препоръки относно разбираемостта на текста и динамиката на сюжета. Директният контакт с читателите ме устройва, приляга ми. Книгите ми може да са ми емоционално скъпи, но като ПАРИ те струват точно толкова, колкото читателите САМИ ПРЕЦЕНЯТ, че заслужавам – и цялото ми творчество, с извинение, и кое да е конкретно мое заглавие.
    Ето така се реализира МОЕТО ПРАВО да печеля.
    Ако съм създал нещо нужно и търсено – ще спечеля.
    Ако не, глупаво би било да търся начини на всяка цена да се възнаградя за нещо, което се е оказало никому непотребно.
    (то последното не знам как да се реализира гарантирано на 100%, освен ако не стана диктатор и не задължа със закон да ми се възхищават на макулатурата)

    пп. “Право да печеля”. Ха! Няма такова ПРАВО. Нито фундаментално, нито философско. Имам право да живея и да браня своята свобода, своето “аз”. Печеленето не е право, а резултат от взаимодействие с тези, които четат написаното от мен. “Право да печеля” = “имам право да изнудвам”. Дрън-дрън. Все едно по цял ден да копам дупки, после да ги заривам, след което да настоявам, че нали съм положил труд, а значи МИ СЕ ПОЛАГА признание. Пък на кой му дреме, че от тия дупки не е имало никаква полза за никого.
    Право да печеля… егати извратения мироглед имаш, Гаджоков. Честна дума.
    Вече даже не е смешно, а просто тъпо.

  73. Григор Post author

    @Калоян Сухоруков: Част от описанието ми в записа (частта за безконтролно засилване на правата на праводържателите, за сметка както на читателите, така и на авторите) е написано на базата на споменатите две директиви на ЕС (ако са същите).

    Иначе, можем да поспорим с логика и факти кой познава по-добре авторското и договорното право. Може ли един конкретен довод, който да показва, че “Моята библиотека” не попада под чл. 24, ал. 9, който да не мога да оборя недвусмислено?

    @vilervale: През април тази година бях на среща в Министерството на културата, посветена на свободното разпространение на творби в Интернет. Там една праводържателка извади цял учебен филм, очевидно направен в чужбина, в който ясно и категорично, с цитиране на поне двадесетина източници, се показваше как каталогът на продавани електронни творби расте, но продажбите им спадат. С още цифри се доказваше, че пиратството пък расте, и се правеше извод, че то унищожава продажбите.

    (Във филма, случайно или не, липсваха данни от последната година за Франция. Там нали приеха един много страшен антипиратски закон, и пиратството, по данните на Интернет мониторинга, спаднало към наполовина. Само че продажбите продължили да спадат с точно същия темп, както и преди…)

    @Виктор: А дали да не си направим повече книги със свободни права? Сигурен съм, че може да се измисли начин. А доколкото свободно разпространение не значи задължително безплатно разпространение, сигурно има и как нещата да се финансират.

    … Уффф. Двайсет и четири часа – седемдесет и шест коментара. И над двеста под предишния запис. Май ще трябва да започна работа като модератор в собствения си блог…

  74. Иван

    Така…

    1. Някой спомена плащането на копирайт за пускане на радио в заведенията. Ето ви един пресен линк какво е положението при нас http://yordan.radunchev.com/diary/archive.php/2010-07-01 .

    2. За разпространителите. Нямам готови линкове, но преди години бях чел че се води война между двата големи разпространителя на вестници. Съвсем наскоро вестник “Стършел” се оплака че единственият разпространител отказва да продава вестника в гр. Хисар.

    3. Просто ми хрумна като напомняне. Преди 2 години в Америка имаше огромна стачка на сценаристите. Доста сериали спряха временно, някои даже ги прекратиха и се родиха нови реалитита. Общо взето сценаристите не успяха да постигнат исканията си (VHS/DVD отчисленията са били намалени за да се субсидира пазара, и би трябвало да се нормализират сега когато е основен пазар), но поне предотвратиха влошаване на положението (да не получават никакво отчисление от on-line приходите). http://en.wikipedia.org/wiki/2007%E2%80%932008_Writers_Guild_of_America_strike

    4. Вероятно в част 3 Григор може да застъпи как разширяване обхвата на копирайта и консолидирането на праводържателите води съвсем удобно до улеснения за политическа цензура.
    Ето ви един съвсем пресен-пресен случай в братските щати http://www.talkingpointsmemo.com/documents/2010/07/cease-and-desist-letter-from-angle-campaign-to-reid-campaign.php?page=1

  75. Шapкан

    Гаджоков,
    благодаря, вече си попълних сандъка с нелепици, няма нужда да се стараеш.
    За сбогом само ще ти посоча три неща:

    1) автор, който го “мързи” да се занимава с творбата си, наистина се нуждае от цял антураж прислужници, както и от един господарь, който да го ръчка да работи.
    Баш ме брига за такива автори.

    2) публикуването в интернет не изисква ужасно много напрягане. Не е като, например, рязане на дърва за зимата. А качената веднъж творба нататък се размножава от читатели и се пръква в много други сайтове, без авторът да си мръдва пръста.
    Ако пък не се разпространява, седи си там, където е била публикувана първоначално, значи е калпава творба – и по-добре да не се размножава, за да не излага създателя си след време.
    (някой да се сеща калко слаби неща на Клифърд Саймък се пуснаха на пазара в началото на 90-те? А уж издателите селектирали най-доброто… дрън-дрън-пляс)

    3) няма издателство, което да е способно да си калкулира приходи и разходи не само 70, но дори и 7 години напред.
    Освен ако не съществува в идеални сферични условия при абсолютен вакуум насред собствена, недостъпна за външни въздействия вселена.
    пп. Изобщо не ми пука колко губи издателят. Самото понятие “нереализирани печалби” е смях в залата. Продажба на зелен хайвер в сос от пилешко мляко.

    та, пак ти благодаря за приноса ти в колекцията ми с бисери, а сега си остани със здраве.

  76. Красимир Гаджоков

    @Шapкан: след последния ти постинг, както се казва на английски, I rest my case. 🙂

    Иначе имаш право, че между труда на автомоньора и на писателя има съществена разлика, за която не се сетих. Значи аналогията ми не е удачна.

    А за бисерите – нямаш проблеми, само не забравяй да ме цитираш че … ще те гони закон за авторското право 🙂 🙂 🙂

  77. Иван Богданов

    “Хахаха, май някой съвсем наизуст говори – май почти всичко на Теллалов е в Читанка. И на неговия блог, на сайта му… Тези дни прочетох един от разказите му в Читанка. Толкова време самият той обяснява тук как го прави, ама на, Гаджоков не само не чете, но продължава да спори… ”

    Да, произведенията на Теллалов са от години свободни в мрежата. Как това подобри финансовото положение на автора? До каква известност, извън няколко форума и блога доведе? Всъщност – имаме готов пример. Защо всичко изписано по-горе не се реализира?

  78. Любо Николов

    Шаркан,
    Абсолютно прав!
    Зарязаха ни. Избраха по-лесния път.
    Възможностите бяха две. Първо – литературата като костюм по поръчка. Труден, но силно печеливш път. Избраха го руснаците и не сбъркаха. Сега при тях трудно пробиват дори печеливши модни боклуци като Дан Браун и Хари Потър. При необходимост измислят си свой роден вариант – например “Таня Гротър и тайната на…”. Въпросната Таня носи точно толкова печалби, колкото и многострадалният Хари. Може би дори повече.
    Вариант две – литературата като китайски парцал от Илиянци. Лесен и умерено печеливш (но постепенно губещ) вариант. Българските автори бяха вкарани по принуда в ролята на преводачи. Останаха да пишат само две категории: графоманите и железните хора като теб и Григора (аз, уви, не съм от тая категория).
    Тоест, стана както във всички останали пазарни ниши у нас – току-що пръкналата се средна класа беше превърната в пролетариат. А сега се чудят защо не ги подкрепя. Ами защото пролетариатът няма какво да губи, освен веригите си… кой ли го беше казал?

  79. Калоян Сухоруков

    Григор, за съжаление нямам време и възможност да споря с радиото и да обяснявам наляво и надясно неща, които обикновено се казват в съда и нещата приключват много бързо. Вероятно, тук в този блог можете да оборите всичко, в това не се и съмнявам, но искам да ви кажа, че основата на която стъпвате всъщност виси във въздуха.

    Да се позовете на чл. 29, ал.9 от ЗАПСП е просто една абсурдна идея. Още по-абсурдното е, че на базата на този текст заблудихте накарахте десетки хиляди хора, които е нормално и естествено да не разбират всичко, да се подпишат в петиция. Обяснявам съвсем на кратко защо, подробности ще научите в невероятен детайл ако опрете до съд. Защо изобщо допуснахте, че Читанка може да бъде наречена общодостъпна библиотека? Изобщо библиотека ли е Читанка, по смисъла на чл 2. от ЗОБ? Защо си помислихте, че обществена библиотека и общодостъпна библиотека са две напълно различни по съдържание понятия? На какво трябва да отговаря една такава библиотека, е достатъчно ясно посочено в чл. 8 от ЗОБ. Да не говорим, че в Директива 92/100 ЕИО съвсем недвусмислено тия положения са разяснени. Използвахте ли Директива 2001/29/ЕО когато тълкувахте чл. 24 ЗАПСП? Убеден съм, че не сте защото сигурно случайно сте пропуснали текста, в който изрично са упоменати изключенията, които държавите членки могат да направят по отношение на учреждения, обещствено достъпни библиотеки и други аналогични институции (забележете, че Читанка някак си може би случайно не се вписва в нито едно от тях), но въпреки това, такива изключения НЕ МОГАТ да бъдат правени ако имаме ползване извършващо се в контекста на ОНЛАЙН доставка на закриляни обекти на авторско право.

    Отново Ви казвам, тук можете да защитите всяко свое хрумване с много думи. На едно друго място обаче нещата ще приключат в много кратък срок. Съдебна практика по тази материя вече има достатъчно.
    И за да не остана неразбран, искам да Ви кажа, че аз не съм против съществуването на Читанка. Просто не в този си вид на съдържание. Иначе определено е нещо полезно. Ползвайте опита на Google Books или поне прочетете в какви условия работи. И всички ще сме щастливи…

  80. Gaga

    Pisha ot nekiriliziran tel, sorry! @gadgokov, tech moje da chete i taka – ot tel. v koj vek jiveete?

  81. Любо Николов

    @ Калоян Сухоруков,
    Само това последното не биваше да казвате. По стечение на обстоятелствата съвсем наскоро трябваше да се разровя в Google Books. И категорично заявявам: Google Books е демонстративна подигравка с читателя в стил: “Искаш ли да прочетеш тая книга?” “Искам!” Искаш, ама няма! На-а-а-а!”
    Да ти кажат: “Ето ти, уважаеми читателю, резюме, пък другото – извинявай, трябва да си го купиш” – това бих го разбрал. Но гаврите, които си правят с читателя при отварянето са просто тъпи парчета. Ей така, да почувстваш безсилие.
    Търсих книги само по една тема и стигнах до следния резултат: Достъпни – около 10-15%. Достъпни с липсващи половината страници (махнати избирателно) – около 50%. Лукаво отварящи се и невъзможни за четене – около 30%.
    Точно това не бих нарекъл “общодостъпна библиотека” – освен чисто формално, разбира се, каквато е и вашата гледна точка.

  82. Любо Николов

    Колкото до съда – несъмнено сте прав и затова го повтаряте. Аз също знам. Съдът у нас ВИНАГИ е на страната на големите пари. Изключения няма.
    Тъй че… внимавай, Григоре. Защото лично на мен горното ми прозвуча като “Ще те скъсаме в съда, ей!”

  83. Gaga

    @kaloyan, ako ne pravite razlika mejdu normite za darjavni i chastni dejnosti – ne se obajdajte za pravo, dori da ste yurist!

  84. Виктор

    От съдебна практика и право не разбирам, но от слепота и книги разбирам. Законът е зле написан. Ето например как е сега една точка:
    “10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;”
    А защо, аджеба, не е написано:
    “10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения, за да бъдат ползвани от слепи хора, ако това не се извършва с цел печалба;”
    Слепите четат книги на файлове няколко години преди да излезе тоя закон.
    Не зная защо така е написан законът. Или е от незнание, неосведоменост, некадърност, или пък всичко нарочно е написано неясно, че да се тълкува и отсъжда според необходимостите на който там трябва.
    Същото е и с “общодостъпни библиотеки”. “Моята библиотека” е общодостъпна библиотека и това е един такъв факт, който за мене е по-обективен дори от това, че слънцето изгрява от изток. Ако закон се противопоставя на факти, значи нещо не му е наред.
    Ако утре някой започне да продава автомобили, които се зареждат с вода, вместо с бензин, тия автомобили незаконни ли ще бъдат? Понеже бензинджиите ще имат загуби и може би няма да са автомобили по смисъла на закона.

  85. Калоян Сухоруков

    Господин Николов, не мисля, че щяхте да мислите така, ако бяхте ощетени вие. Опитвайте се да се поставяте и от другата страна и тогава, повярвайте, няма да сте толкова категоричен. Специално Гугъл Бук е нещо уникално по своето същество, защото отговаря на всички изисквания за защита на авторското право не само на Европа, но и на целия останал свят. Навсякъде е така… това е важно. Приемете го. Не е добре като идея, вечно да се дърпаме и да сме опозиция на всичко. Държавите за които се сещам са Куба, Северна Корея… не мисля, че искаме да сме като тях, нали?

    Виктор, дали законът е зле написан не можем да коментираме ние. Дори да допуснем това, има наднационално законодателство, което при добро желание и него можем да обявим за зле написано. После и зле реципирано от 27 държави… всите идиоти и слепци.

    Колкото до общодостъпната библиотека… ако аз имам 300 филма и ги кача на един сайт и ги обявя за общодостъпна филмотека и какво? Защо не се замислите малко повече. Каква е разликата между библиотека и сайт като читанка? В библиотеката книгите постъпват по строго определен от закон ред, купуват се или се даряват. Съдържанието на библиотеката е напълно законно придобито и се преотстъпва (а не разпространява) на ползвателите. Кое от всичките тези неща е черта на въпросните онлайн “библиотеки”? На никой не му пука за издателите. Ако щат да печелят, ако щат да фалират, говорим за това кой в случая нарушава законите. Да се оправдаваме с други обаче е типична черта за българите…

  86. Григор Post author

    @Калоян Сухоруков: Нещо, което да отговаря на всички изисквания за защита на авторското право по целия свят, и да има как да публикува дори една книга, няма как да съществува. Има например държави, в които понятието “public domain” не съществува – след изтичането на авторското право там произведенията стават собственост на държавата, и парите се дължат на нея. Доколкото зная, Google Books не плащат никому нищо за произведения, следователно нарушават законодателството в тези държави.

    За въпросните директиви – забравили сте да проучите какво се обсъжда и приема сега на ACTA. (Няма да ви е лесно, защото е секретно, но все пак има утечки.) Библиотеките реално се забраняват напълно в този им вид; вземането на книга от библиотека се планира да струва почти колкото и купуването й.

    Ако имате претенции да разбирате от право, ще знаете, че библиотеки и филмотеки се разглеждат в закона по различен начин. Филмотеките изобщо не са споменати в закона изрично; те съществуват “по асоциация с библиотеките”, на добра воля. Въпреки това, ако всичките ви филми са легално закупени, и ги качите в Интернет, юристите ще имат сериозен проблем да го обявят за незаконен, именно заради аналогията със законността на библиотеките.

    (Всъщност, няма да имат. По причината, спомената от Любо Николов. Но това е не заради закона, а заради нарушаването му.)

    Между другото, не зная дали сте автор. Но прави ли ви впечатление, че основните ви опоненти тук са именно автори – авторите, чиито права “защитавате”?… Какъв процент от авторите в България според вас на коя страна са?

  87. Божо

    Кое от всичките тези неща е черта на въпросните онлайн “библиотеки”?

    Ами да речем, че книгите, които са там също са купени…

  88. Калоян Сухоруков

    @Григор, какво се обсъжда и приема сега не ни вълнува изобщо. Един ден може да узаконят и убийството, но докато това не се случи, идеи и хипотези няма да обсъждаме.
    Дали ще са книги, филми, музикални произведения или други произведения на изкуството се разглеждат по абсолютно един и същ начин от абсолютно един и същ закон. От библиотека можете да наемете и филм, нали знаете? Дори филмите да са легално закупени, юристиге ще обявят подобен сайт мигновено за незаконен, защото дори и закупил, аз нямам право да ги разпространявам под никаква форма. Или и това основно положение не е ясно?
    Не съм автор, но ако авторите мислят, че по този начин ще си решат проблемите жестоко се лъжат. Вместо да защитават това, което си е тяхно естествено право и да се противопоставят на евентуални монополни структури от които претендират да търпят загуби или да пропускат ползи, те тръгват да защитават тяхното собствено ограбване. Аз лично проблем с това нямам :).

    @Божо, когато купиш една книга, не можеш да я разпространяваш както и под каквато си форма искаш. Пък ако ще и да е с автограф на автора.

  89. Ники

    Интересен текст. Много дълъг, многословен, без никаква аргументация (откъм факти, цифри, примери), очевидно много идеологически натоварен. Текст, който не претендира да огледа проблем от всички страни, а цели да извади от 1000 кладенеца вода, за да манипулира мнението ти, че има ужасен проблем в света и България, без да предложи и грам алтернатива и грам решение.

    Аз очаквах някъде да открия призива, че Читанка (и подобни) е решението на проблема. Не го открих (доста съобразително от страна на автора :), но въпреки това този текст се възприема подсъзнателно като защита на модела Читанка от повечето хора (още по съобразително от страна на автора :). Това лично мен много ме дразни – според вас Григор, свободните интернет библиотеки (оставям на страна въпроса дали са законни) решават ли проблема в глобален и дългосрочен план?? Или това е просто пореден опит да се влезе в ролята на адвокат на дявола, заради насадените предубеждения в България, че интелектуалните продукти на други хора (включвам и тези, които добавят стойност), трябва да бъдат крадени и раздавани без пари на хората (филми, книги, музика, софтуер, всичко, което може да се пиратства).

    За какво призовавате? За промяна на авторските и разпространителските права? За свободни библиотеки тип Читанка? За електонни книжарници и защитени електронни книги? За премахване на авторските и сродни права? За публично изкупуване на тези права? За това България, като малък пазар, да заживее паразитен живот? Всичко това са алтернативи, които под една или друга форма могат да работят.. но за коя сте вие? Или имате друго предложение? Дайте да има сблъсък на алтернативи, стига само сме мрънкали и сме се борили без да знаем какъв резултат гоним.

    Това свободно да се разпространяват книги от хора, които нямат право да го правят за мен е абсурдно, безмислено и глупаво решение. Само се замислете какво ще стане ако това бъде прието от обществото и управлението като правилна формула и това се наложи като модел. Идеята, че това всъщност помагало на продажбите е още по-абсурдна. Авторите и издателите слепци ли са? Че няма да използват метод, който хем прави много хора щастливи, хем увеличава техните печалби?

    Хайде да помислим реално къде са проблемите и как могат да бъдат решени и да не се опитваме да обвиним мръсните капиталистически творения за убийци на културата и знанието. Защото на запад тези проблеми са доста смекчени – там хората си получават книгите, филмите, софтуера. Авторите и издателите си получават възнагаждението и всички са щастливи (е ок.. има и недоволни.. но много по-малко). А тука само се чудим как да обясним, че парите са грозно нещо и че да не плащаш е правилно!

    Вие обвинявате праводържатели-издатели-разпространители, че парадират със защитата си на авторските права без да го правят реално. Уви, опасявам се, че същото важи и за вашият текст.

    Последно – аз лично намерих интересни и смислени неща в този текст, но като цяло не мога да го приема заради изключително манипулативния му тон, както и липсата на смислени алтернативи. Обикновено един проблем се формулира в 2-3 изречения, а на решенията се отделя повече внимание – тука е точно обратното.

  90. Ники

    И последно да уточня, че не съм нито автор, нито издател. Че авторите са срещу издателския монопол съм повече от убеден. И според мен Електронните книжарници с електронно съдържание са най-доброто решение на проблема, който ще даде огромна свобода на авторите.

    Нека има 2 продукта – електронния, който ще прескача част от веригата и ще доближи автора до потребителя и книжния, който ще си минава по цялата верига. Нека в електронния вариант авторът и останлите членове на екипа, сами решат дали ще искат да раздават продукта си безплатно и как ще оценят труда си в пари.

    Нека потребителите изберат сами продукта накрая. Основният проблем, според мен, с електронното разпространение, обаче, е точно съществуването на “онлайн библиотеките” и други форми на пиратство.

  91. Иван Богданов

    Има нещо, което тотално пропускате. А то е, че до момента е написано толкова много, и толкова продължава да се пише, че реално никой не се нуждае от БГ писатели. Самата държава не се нуждае – никой не иска образован електорат.
    А издателите има какво да издават за години напред – почитаемият Любо Николов е жив пример – не пише, но превежда яко. Книгоиздателският бизнес си върви.
    Така, че цялата тази караница води само до едно – издателите все по-малко им пука за бг автори. Шаркан се бие в гърдите, но примера е обратен. Вярно е, че последните няколко години се отвори пазарна ниша, но издателствата тоя път взеха правилната политика да си отглеждат автори. Е Захари Карабашлиев е типичен пример.

    Всъщност, завъртайки се около Читанката, се говори за две съвсем различни неща – големите издателства поръчаха Погрома, защото техният начин на ПРОДАВАНЕ /не на издаване/ на книги вече не работи.
    От друга страна, защитниците на свободното слово започнаха да развиват теории като горната.
    Ами публикувайте си каквото и където искате, нетът е голям, има достатъчно сайтове. Но ако след всички тези приказки, които ги написа Шаркан из форумите, смятатели че някой сериозен издател от типа на Сиела или Жанет ще се занимава да го издава?
    Тотална бърканица в тази тема на идеология и бизнес. И двете са хубави неща, но нямат нищо общо едно с друго.
    Свободното разпространяване на информацията си има един начин и сфера на дейност, книгоиздателският бизнес – съвсем други.
    Засичанията са минимални. До година, две издателствата или ще фалират или ще се приспособят за мрежата. И тогава спорът ще е за друго.
    А Читанката, колкото и да си я обичам, няма бъдеще в този вид. Няма как ЕС да го позволи. И не гледайте на проблема инженерно – ама ще направят хиляди миръри. Решението е сталинстко – ест человек…

  92. Anonymous

    Любо,
    естественото развитие на едно общество ВИНАГИ генерира средна класа.
    Виж, пролетаризирането й – това вече е ЦЕЛЕНАСОЧЕН и до голяма степен насилствен процес.
    И той цели установяването на тоталитарен модел.

    Да, аз много приказки изписах, но майсторът си личи, затова ти го синтезира до два модела “костюм по поръчка” и “китайски ширпотреб” – за което ти свалям шапка.
    Но след като на издателите им е по-удобен ширпотребът, а държавата им съдейства за това, понеже има пряк интерес (данъчни приходи), въпросът е ясен какво да се прави.


    Калоян Сухоруков Says:

    неща, които обикновено се казват в съда и нещата приключват много бързо.

    съмнявам се, че кой да е съд може да ми наложи как да пиша и как да разпространявам творбите си, в това число и преводите, които съм направил по собствена инициатива.

    Отново Ви казвам, тук можете да защитите всяко свое хрумване с много думи.

    о, не само с думи. Авторите ще реализират своите хрумки в съвсем конкретни дела – по схеми, сходни с Читанка и “Човешката библиотека”.
    В момента, в който авторите престанат да преотстъпват “права” на посредници-праводържатели (издатели и разпространители), а се възползват от възможностите за директно публикуване в интернет с опции за плащане от страна на читателите (според мен – строго доброволно), всички закони и съдебни решения по въпроса се превръщат в кухи черупки и ланшен сняг.
    Е, винаги ще се намери някой мъдрец да се опита да регламентира нещата, примерно да задължи пишещите да бъдат ЛИЦЕНЗИРАНИ, за да имат ПРАВО да пишат и да публикуват.
    Но тогава инициаторите на подобни абсурди вече ще рискуват да си изпатят много директно – и извънсъдебно.
    Сигурно е излишно за хора като теб, ама все пак ще напомня, че законите и съдилищата сами за себе си декларират, че СЛУЖАТ на обществото, а не обществото на тях (макар че точно второто е блянът на институциите, докато първото е прах в очите).
    Следователно, ако ще се правим на тапа и следваме ДЕКЛАРАЦИИТЕ, излиза че законите подлежат на промяна.
    Ако промяната ще е в полза на праводържателите, това ще е диктат, погазване на правата на обществото като цяло. И гражданско морално задължение ще е подобни закони да се игнорират (като минимум).
    Подчертавам – задължение на ГРАЖДАНИТЕ. Гражданите имат ПРАВА.
    (а правата не се дават свише, те се вземат, те се признават за “естествени”, нали?)
    Поданиците имат само задължения – да следват овчаря, както и правото да го хранят с вълната, млякото, рожбите и месото си.

    сещам се за една стара карикатура от Илия Бешков: прекупвач вдига цените, които се нарисувани като самун хляб, поставен върху чашка на везна. Проблемът е, че другото рамо на везната представлява примка за бесене. Вдигайки чашката с хляба, печалбарят смъква въжето до шията си…
    Вдигането на нивото на привилегиите на праводържателите по същия начин приближава белята до главите им.

    Гаджоков,
    разбира се, че ще те цитирам (именно в това е авторското право, нищо друго). Макар че от моя страна би било по-милостиво да не тиражирам твоите излагации, ама щом искаш да се прочуеш по ТОЗИ НАЧИН, няма проблем.
    От моя страна имаш 100% отстъпка за дистибуцията на перлите ти. Благодарната публика пък ще ти въздаде дължимото.
    Не се оплаквай после от формата на въздаянието обаче. Каквото повикало…

    “Ще те скъсаме в съда, ей!”

    “Всех не пересажаете, тюрем не хватит” – Софья Александрова (Соня), героиня от романа “Дети Арбата” от Анатолий Рыбаков ( http://modernlib.ru/books/ribakov_anatoliy_naumovich/deti_arbata/read_17/ )

  93. Шаркан

    Любо,
    естественото развитие на едно общество ВИНАГИ генерира средна класа.
    Виж, пролетаризирането й – това вече е ЦЕЛЕНАСОЧЕН и до голяма степен насилствен процес.
    И той цели установяването на тоталитарен модел.

    Да, аз много приказки изписах, но майсторът си личи, затова ти го синтезира до два модела “костюм по поръчка” и “китайски ширпотреб” – за което ти свалям шапка.
    Но след като на издателите им е по-удобен ширпотребът, а държавата им съдейства за това, понеже има пряк интерес (данъчни приходи), въпросът е ясен какво да се прави.


    Калоян Сухоруков Says:

    неща, които обикновено се казват в съда и нещата приключват много бързо.

    съмнявам се, че кой да е съд може да ми наложи как да пиша и как да разпространявам творбите си, в това число и преводите, които съм направил по собствена инициатива.

    Отново Ви казвам, тук можете да защитите всяко свое хрумване с много думи.

    о, не само с думи. Авторите ще реализират своите хрумки в съвсем конкретни дела – по схеми, сходни с Читанка и “Човешката библиотека”.
    В момента, в който авторите престанат да преотстъпват “права” на посредници-праводържатели (издатели и разпространители), а се възползват от възможностите за директно публикуване в интернет с опции за плащане от страна на читателите (според мен – строго доброволно), всички закони и съдебни решения по въпроса се превръщат в кухи черупки и ланшен сняг.
    Е, винаги ще се намери някой мъдрец да се опита да регламентира нещата, примерно да задължи пишещите да бъдат ЛИЦЕНЗИРАНИ, за да имат ПРАВО да пишат и да публикуват.
    Но тогава инициаторите на подобни абсурди вече ще рискуват да си изпатят много директно – и извънсъдебно.
    Сигурно е излишно за хора като теб, ама все пак ще напомня, че законите и съдилищата сами за себе си декларират, че СЛУЖАТ на обществото, а не обществото на тях (макар че точно второто е блянът на институциите, докато първото е прах в очите).
    Следователно, ако ще се правим на тапа и следваме ДЕКЛАРАЦИИТЕ, излиза че законите подлежат на промяна.
    Ако промяната ще е в полза на праводържателите, това ще е диктат, погазване на правата на обществото като цяло. И гражданско морално задължение ще е подобни закони да се игнорират (като минимум).
    Подчертавам – задължение на ГРАЖДАНИТЕ. Гражданите имат ПРАВА.
    (а правата не се дават свише, те се вземат, те се признават за “естествени”, нали?)
    Поданиците имат само задължения – да следват овчаря, както и правото да го хранят с вълната, млякото, рожбите и месото си.

    сещам се за една стара карикатура от Илия Бешков: прекупвач вдига цените, които се нарисувани като самун хляб, поставен върху чашка на везна. Проблемът е, че другото рамо на везната представлява примка за бесене. Вдигайки чашката с хляба, печалбарят смъква въжето до шията си…
    Вдигането на нивото на привилегиите на праводържателите по същия начин приближава белята до главите им.

    Гаджоков,
    разбира се, че ще те цитирам (именно в това е авторското право, нищо друго). Макар че от моя страна би било по-милостиво да не тиражирам твоите излагации, ама щом искаш да се прочуеш по ТОЗИ НАЧИН, няма проблем.
    От моя страна имаш 100% отстъпка за дистибуцията на перлите ти. Благодарната публика пък ще ти въздаде дължимото.
    Не се оплаквай после от формата на въздаянието обаче. Каквото повикало…

    “Ще те скъсаме в съда, ей!”

    “Всех не пересажаете, тюрем не хватит” – Софья Александрова (Соня), героиня от романа “Дети Арбата” от Анатолий Рыбаков ( http://modernlib.ru/books/ribakov_anatoliy_naumovich/deti_arbata/read_17/ )

  94. Шаркан

    Богданов,
    не аз трябва да се притеснявам, че издателите няма да ме издават. Те трябва да се притеснят, че Николай Теллалов ги зарязва.
    Аз без издатели мога. Не мога без читатели.
    А какво представлява издател без автори и без читатели? Обект, по-имагинерен от дупка на геврек – ето какво.

  95. Калоян Сухоруков

    Продължавайте да си намесвате издателствата и да отказвате да видите истинския проблем. Само че, не дай Боже, ако я докарате до съдебната зала, там може да не видите нито един от тях. Само един облечен в червена тога чичко, който ще гледа много лошо. Там ще му разказвате за Анатлоий Ръйбаков, там ще говорите за правата ви на граждани, за блянът на институциите и праха в очите. Тук всеки може всичко, вече казах.
    Проблемът между авторите и издателствата е изцяло проблем между тези две страни и нищо друго не може да бъде намесвано. Както се казва, оправяйте се, но без да вършите престъпления. 😉

  96. Шаркан

    Калоян Сухоруков Says:
    July 7th, 2010 at 11:55 am

    Не съм автор, но ако авторите мислят, че по този начин ще си решат проблемите жестоко се лъжат. Вместо да защитават това, което си е тяхно естествено право и да се противопоставят на евентуални монополни структури от които претендират да търпят загуби или да пропускат ползи, те тръгват да защитават тяхното собствено ограбване. Аз лично проблем с това нямам :).

    благодаря ти за загрижеността. Наистина личи, че не си автор и не си наясно с мотивите да се твори.

    Проблемът е, че читателите няма как да “ограбят” един писател. Единствената защита срещу такова “ограбване” е непубликуване, а най-добре – неписане.
    Естественото ми право на писател е да бъда четен.
    Но възнаграден ще бъда само ако читателите сметнат, че го заслужавам.

    Не знам какво точно значи “пропуснати ползи”. Би ли ми го обяснил? Би ли доказал, че ако се премахнат пречещите фактори, ползите ще бъдат със сигурност реализирани?
    Колкото до “търпене на загуби” – при тиражи от под 1000 броя то си е чиста загуба.

    А монополните структури – да, те са истинските грабители.
    Поне това си разбрал правилно.
    Окуражаващо.

  97. Шаркан

    Калояне,
    не ми дреме за чичковците с тоги.
    И за издателствата от печалбарски тип – също.

    какво значи “престъпление”? Допускаш ли, че и институциите вършат престъпления спрямо гражданите си? Смяташ ли изобщо, че е редно институциите да са ПОНЕ равни с гражданите?

    и сещаш ли се защо Ботев е казал, че законите се пишат за робове?

  98. Даниел Калчев

    Мда……. 🙂

    Откъде да започна… викам, да свалим малко карти на масата, а?

    1. Над всички други закони има един, който е неотменим. Това е Закона на Здравия Разум. После следват разни Конституции, закони за престъпленията, наказанията, за авторските и други права, закони за библиотеки…

    2. Библиотеките са съществували хилядолетия преди първия закон за “авторското право”. Нещо да оспорите? Нещо да ви светва? Защо ли, библиотеките са неприкосновени в “закона за авторското право?”. Много просто, заради всевластващия Закон на Здравия Разум.

    3. Сиела и тайфата сериозни издатели?!?! Без коментар.

    4. Гугъл? За тия вече дори не ми се говори. От самото начало (е, малко след това) са тръгнали по грешен път. Правят опити да обсебят всичко, до което се докопат. Пробвайте се да прочетете лиценза на подарения ви от тях “безплатен” браузър (Google Chrome). Ще разберете, че “радетелите за авторските права” които се оплюват тук и другаде са просто жалки аматьори.
    Библиотека от Гугъл? Не и в този свят! Целта на тази “инициатива” всъщност е съвсем прозрачна. Да им бъде позволено да се докопат до световното богатство, което имак се пази в библиотеките. Най-важното за тях е да сторят това преди библиотеките да го публикуват за всеки.
    Проекти като Европеана, библиотеки като Моята Библиотека са трън в очите им. А те имат влиятелни резиденти къде ли не, контакти с всякаква измет из правителствата. Някои от тях са награждавани дори с орден “Св. св. Кирил и Методий”. За какви ли точно “заслуги”. и т.н.
    Може и да ви е светнало, а може и да не е — особено ако Ченгето ви свети в очите, да не би да видите нещо друго.

    Моята Библиотека (известна и като Читанка) е библиотека. Това е факт, не защото се нарича така, а защото както всяка библиотека, от хилядолетия насам набира писменото слово, разни хора го даряват на библиотеката, библиотекари го организират в удобен за читателя ред.
    Читатели посещават библиотеката и се образоват. Това правят библиотеките, това прави и Моята Библиотека.

    От всички човешки грехове, Бог наказва най-безмилостно един: Глупостта

  99. Калоян Сухоруков

    Щом тръгнахме да говорим за Ботев, работата е ясна. Каквото имах да кажа – казах. Не съм добър в литературните техники на изразяване. Успех на всички в начинанията, каквито и да са те.

  100. Божо

    Защо ли, библиотеките са неприкосновени в “закона за авторското право?”.

    То май скоро няма да бъдат, когато новите проектозакони станат закони.
    На никого не му пука за здравия разум.

    По-точно идеята е да се унищожат изцяло всякакви прояви на разум…

  101. Любомир Сирков

    Акцентирането върху факта, че това било уж „библиотека“, че била „безплатна“
    или „без търговска цел“ не помага – когато има нарушени права, няма значение дали някой извлича печалба или друг търпи щети – върховенството на закона изисква нарушаването на правата първо да бъде преустановено. Едва след това вече, ако се установи, че е извличана печалба или са нанесени щети, може да се потърсят съответни обезщетения.

    Можете да видите как наскоро са действали при подобни случаи в САЩ:
    http://www.ice.gov/pi/nr/1006/100630losangeles.htm
    След подобна акция върху съответния сайт се появява надпис:
    (например такъв:
    http://www.extremeelvis.com/
    “”
    It is unlawful to reproduce or distribute copyrighted material, such as movies, music, software or games, without authorization – even when done for free over the Internet.
    Individuals who willfully distribute or download copyrighted material risk criminal prosecution under 18 U.S.C. 2319. First-time offenders convicted of criminal felony copyright laws will face up to five years in federal prison, restitution, forfeiture and a fine.
    “”

    Обърнете внимание, че изобщо не се разглежда дали има реализирана печалба (и в какъв размер), нито пък дали има нанесени щети ( и в какъв размер) – всичко това може да е много интересно за обсъждане, но има само периферно значене за случая.
    Достатъчен е фактът, че е налице въпроизвеждане без разрешение, и сайтът се закрива.

    Библиотека не е просто място, където се дават книги за четене – всяка библиотека освен книгите съхранява и документи, доказващи, че тези книги (всеки екземпляр поотделно!) са придобити по законен път.
    Само това е достатъчно, за да лъсне целият фалш на тезата, че „Читанка.инфо“ била „библиотека“.

    Впрочем, за отбелязване е, че след като толкова много хора се произнесоха (уж експертно!) по случая, единствен Стефан Цанев (да, именно този, роден през далечната и съвсем не „дигитална“ 1936 година, автор) посочи една очевидна до явно твърде “дребна” техническа подробност (за която обаче мнозина от компютърно по-грамотните изглежда предпочитат да си затварят очите): че в „Читанка.инфо“
    „текстовете не са защитени с опция „само за четене“ (формат PDF), напротив – те могат да се копират свободно“

    (Виж изказването на Стефан Цанев тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=525947 )

    Така че дори и да приемем, че „Читанка.инфо“ по някакъв начин (например – чрез регистрирането си като „читалище“, каквито идеи изникнаха напоследък) – към наястоящия момент вече беше станала действително „библиотека“, тя пак нямаше да има право да въпроизвежда тези копия – защото библиотеките (истинските!) имат това право на основата на факта, че по законен път са придобили хартиените екземпляри, които притежават. Докато Читанка.инфо не притежава на законно основание никакви хартиени екземпляри. И затова и няма права да възпроизвежда копия от тях – независимо за каква цел.

    Тук много хора упрекват издателствата, че не подхождат по съвременния начин – но същият упрек може да се отправи и към Читанка.инфо.
    Самият начин на функциониране на Читанка.инфо е морално и технически остарял. При наличието на световни образци от типа на
    http://www.docstoc.com/
    (Прочетете как действа: http://www.docstoc.com/about/ )
    да се твърди, че Читанка.инфо е някакво постижение е просто смешно.

    Основното е, че трябва да има правила. А в момента която и версия на “Читанка” да отворите, никъде няма да видите публикувани никакви ясни процедури как точно може да бъде поискано премахването на един текст от “Читанка.инфо”. Нито пък има посочено към какви правила (техни собствени, не наложени им отвън!) се придържат създателите на “Читанка.инфо”, когато качват някакъв нов текст – например проверяват ли поне дали са изминали определен брой години от смъртта на автора? Проверяват ли дали текстът е точен? Дали няма по-ново, подобрено издание? Т.е. – толкова ли е трудно ти сам да си изработиш едни разумни правила, които да спазваш (за да може в случай на проверка поне да покажеш, че спазваш някакви правила – а не да изглеждаш като човек, който не спазва никакви правила?)

  102. Виктор

    А на мене ми се чини, че когато писането и печатането на книги стане бизнес, тия книги не си струва да бъдат четени.
    Жалкото е, че преводите също са със 70 годишни права, и ако се съгласим или ни принудят с техните правила, тогава как ще четат хората Илиада и Одисея…
    На мене ми писна, ама до смърт ми писна да тегля и да чета книги за лошите терористи и добрите от ФБР и ЦРУ, направо ми се гади от такива книги, зарязах ги окончателно. От насила измислени фентъзита също ми се гади, а пък да не говорим за вампирската вълна.
    Преди малко по “Хоризонт” говори някакъв шеф на организация за защита на права и каза, че от 95-та година насам май не се внасят където трябва отчисленията от продажба и внос на копирна техника и компактдискове. Спомена човекът и Замунда, колкото да каже, че много филми се теглят оттам. Аз си правя архиви на си-ди-та, купувам си ги, значи съм си платил на праводържателите, да се оправят. Водещата на радиото каза, че мин. на културата са отказали участие, много били заети. Човекът с правата също много яко изкритикува министерството.

  103. Морфиус

    @Копитайт защитниците…
    Копирайта в настоящия му и в настъпващия му вид са просто узаконен рекет… и е лобистки издигнат над основни човешки права.
    Докато ситуацията е такава, просто забравете да приема и да убеждавам някого, че копирайта е закон и трябва да се спазва… и такива като мен ще ставаме все повече.
    И в един момент ще се окажете точно в положението на рекетьорска бригада, ще трябва масово да тероризирате, съсипвате и убивате хора за да сплашите останалите… а това трупа негативи по-бързо и ефектно от всяка пропаганда.
    Та се чудя готови ли сте да изсърбате тази попара… или си вярвате, че все ГДБОП ще ви служи за рекета?

  104. Морфиус

    @Богданов,
    И колко човека ще избиете докато не предизвикате ответна реакция?

  105. Любо Николов

    Г-н Сухоруков,
    Автор съм. И преводач. Един-единствен път се опитах да си защитя правата срещу голяма киноразпространителска фирма, която открадна мой труд (след като се опита да го закупи за 1000 долара). Впрочем, не съм точен. Поиска да го закупи след като си осигури съдействие на издателството – което нямаше правото да препродава мой превод – и на един пожаревски свидетел, че съм дал устно съгласие. И едва след това с неописуема наглост ме поставиха пред свършен факт: или взимам парите, или продължават и без мен.
    Опитах се да ги съдя. Познайте дали спечелих. Прие се мнението на вещото лице, че да – това е интелектуална собственост; и да – взета е. Но това не е кражба.
    Колкото до останалото – да, съдът ще бъде на ваша страна. Винаги е. Винаги се казва: да, това е така, но всъщност не е така.
    Но имам за вас една лоша новина. Амбициран съм. За заобикалянето и нарушаването на закона има кой да се грижи – случаят “Читанка” роди своеобразно партизанско движение. То тепърва ще се проявява.
    Затова аз ще работя по закон. Както казвате, че си нямаме представа какво може да ни се случи, ако нарушаваме закона, така и аз ви отговарям, че нямате представа какво можем да направим в най-най-най-строгите рамки на закона.

  106. Калоян Сухоруков

    Господин Николов, искрено съжалявам за случилото се. Не мога да го коментирам, защото не съм запознат с фактите и мотивите на подобно съдебно решение. Защо не обжалвахте?
    Колкото до това, че сте амбициран да нарушавате закон, който е направен специално за вас, това е личен избор и никой не може да ви ограничи в това. Това се нарича свобода. И не говоря за Вас, като автор, че нарушавате закона. Други хора нарушават законите, като използват вашите произведения, без ваше разрешение. Не забавайте, че без вас, авторите, издателите не биха могли да съществуват. И хляба и ножа е във вас. Защо не се амбицирате и да се преборите срещу издателските и разпространителските гилдии? Кой ще спечели от това – само вие. И ние, като потребители на вашия труд.

  107. Кирил Кирилов

    @Калоян Сухоруков

    Точно за това говорим. Някой умник е кръстил “Закона за правата на издателите и разпространителите” “Закон за авторските права”. Авторите, преводачите и читателите имат най-малко права в цялата тази верига. Издателите и разпространителите имат финансова и лобистка мощ с която да си прокарат удобни за тях закони.

    А за МВР какво да говорим. Днес за пореден път показаха, че се мислят за великата инквизиция.
    http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=556526

  108. Григор Post author

    @Калоян Сухоруков: Разбира се, че имате право да разпространявате творби. Например в случаите, предвидени в ЗАПСП. Чл. 24, ал. 9 е един от тях.

    В добавка, имате право да разпространявате творби в случаите, предвидени от юридическото понятие “общоприета практика”. Например, имате право да давате книгата си назаем на други хора, или да я четете пред семейството си, и/или други хора. Това са видове разпространение, които са формално забранени от закона – дали обаче някой съд ще посмее да ви осъди за тях? (В споразуменията от ACTA, доколкото се знае за тях, и отчасти в директивите, които цитирате, това право се ограничава, с идеята да се премахне. Но засега не е премахнато.) Ако сте библиотека, имате право да правите ксерокопия от творбите по поръчка на читателите. И т.н. (Накратко, имате право на всичко, което върши и “Моята библиотека”.)

    На някои хора им се иска да нямате право да разпространявате творби, но това са техни мечти без юридическо покритие. Реално (и юридически) имате това право. Ако смятате иначе, докажете го с аргументи. Например докажете юридически, че “Моята библиотека” не е библиотека. Или че хартиените библиотеки имат право да правят ксерокопия, но електронните нямат право да правят копия на файлове. Очаквам го с интерес.

    Предполагам, че няма да можете. Методът “дай настоятелно да плашим със съд, без да можем да докажем нищо” го виждам не за пръв път. Знам кой го прилага, и какво и колко може.

    А междувременно обмислям идеята да сецна плашенето по един много прост начин – да предизвикам съдебен процес. Но ако го направя, този процес ще е тихо, но МНОГО внимателно наблюдаван от МНОГО влиятелни хора от ЕС. Защото там има лобисти, но има и хора, на които лобизмът и корупцията причиняват колосални финансови загуби. И които с удоволствие биха инвестирали десетина-двадесет милиона в разкриването на това-онова…

  109. Григор Post author

    @Любомир Сирков: “Нарушаването на правата” може да бъде преустановено само ако има доказателство, че правата (и по-точно законът, който ги урежда) са нарушени. Ако няма такова доказателство, имаме акция в стил “Явор Колев”. В цивилизованите страни такава акция завършва с обезщетяване на атакуваните, и уволняване на организиралия я. У нас ще е по-трудно, заради нивото на корупцията в съдебната система.

    Ако обаче бъде заведено дело под наблюдението на хора от ЕС, заинтересовани да разкрият корупцията, не е изключено да бъде присъдено поне обезщетение. (Защото идва от парите на данъкоплатците, тоест на атакуваните.) За уволняване на злоупотребилия с властта си служител ще е нужен наистина сериозен скандал на еврониво. Но и това не е невъзможно.

  110. Любомир Сирков

    @Григор:
    Разбирам, че не ви се вярва ГДБОП да е проверило и да е изискало “доказателство, че правата (и по-точно законът, който ги урежда) са нарушени”.
    Затова ви давам линк към ТВ предаване, което съм гледал и което всеки може да види:
    http://play.novatv.bg/play/230783/
    това е в сутрешния блок на НОВА ТВ на 24 юни 2010.
    От предаването става съвсем ясно, че в случая ГДБОП не е действала произволно – т.е. не се хвърлят срещу “Читанка.инфо” само защото някой анонимно е подал сигнал, че там има нещо нередно. Не – от ГДБОП първо са поискали доказателства, че тези, които претендират да имат права, действително ги имат.
    И Василка Ванчева от АБК обяснява в предаването как е станало това:
    “…от нас бяха изискани документи за правата, които притежаваме – всички тези организации дадоха своите договори и ние сме дали доказателства – от “Читанка” не показаха никакъв договор.”

    А защо срещу много други външно подобни сайтове не се провеждат акции в САЩ?
    Много е просто – когато един човек желае да бъде добросъвестен, той намира начин не само да осигури своите права, но и тези на другите.
    Вижте например как е постъпил сайтът http://www.docstoc.com (в който има качени над 20 млн. файла)
    Публикувал е ясни обяснения какво е законно и какво не е:
    http://www.docstoc.com/user/cmsstatic.aspx?page_id=100
    И в сайта има специален онлайн-формуляр, максимално улесняващ желаещите да подадат нотификация за нарушени техни права:
    http://www.docstoc.com/dmca/
    “We respect the rights of authors, creators, and copyright holders and will remove or disable access to copyrighted material that is being infringed upon promptly after our receipt of the form.”

    Нищо подобно няма в “Читанка.инфо”, и не се вижда дали изобщо някой там се е замислял по въпроса.

  111. читател

    Интересна дискусия. Аз съм обикновен читател и искам да споделя едно наблюдение.
    С тази акция приравниха авторите на читанката с обикновенните престъпници и така наречените пирати. Няма да разсъждавам доколко това е правилно според закона и да се опитвам да го интерпретирам. Въпроса ми е знаете ли защо посегателството срещу интелектуалната собственост се нарича пиратство. Оказва се, че аналогията с морските пирати от миналото е доста добра.
    След великите географски открития и началото на колонизацията, в новия свят се преселват голям брой колонисти. Това са обикновенни хора тръгнали с идеята за богатства и по-добър живот. Те отиват в новия свят и откриват, че са били измамени. Разполагат с много по-лоши условия за живот, инфраструктура, храна и т.н. Заселили са се предимно по бреговете на континента и островите в близост до големите морски пътища. Завоювали са огромни територии и богатсва, но са станали по-бедни даже отколкото са били в европа. Покрай тях минават кораби пълни със злато сребро и други ценни стоки, а те живеят в калта и мизерията. Властите казват “не пипайте тук, това не е ваше”. За пример, прихорите от завеванията на испанските конкистадори са се раделяли на 5. 1/5 за краля, 1/5 за губернатора, 1/5 за църквата, 1/5 за военачалника, който организира похода и 1/5 за войниците. Като от последната 1/5 лъвския пай е бил офицерите. Благородниците дори са смятали, че тези богатства им принадлежат по право и по закон. Смятали са, че могат в един променен свят да използват остарялата феодална система за разпределение на благата. Тогава обикновенните колонисти стават пирати. Никакви драконовки мерки, армия и екзекуции не са успели да спрат пиратите. Пиратството изчезва тогава, когато хората се изплъзват от властта на тези, които са изземвали огромната част от благата (крал, губернатор и др.). Така в новия свят се установява някаква приемлива организация и стандарт на живот. С други думи ставало е въпрос за относителната справедливост при разпределение на благата.
    Сега е същото. Огромен поток информация достъпен на един клик разстояние. Проблема се усложнява от глобализацията. Всякакви хора имат достъп до интернет и новите технологии, но финансовите им възможности са несравними. Отново има едни хора (собственици на компании), които мислят че могат да бъдат съвременните губернатори. И отново казват “не пипайте тук, това не е ваше”. Отново смятат, че правото и закона стоят на тяхна страна. Мислят, че в един променен свят могат да използват остарели схеми на маркетинг и ценообразуване. Отново полицейските и съдебни мерки ще дадат резултат точно толкова, колкото публичните екзекуции на пирати в миналото. Отново става въпрос за относителнта справедливост при разпределение на благата. Може много да се философства по темата, но истината е, че съвременните пирати ще изчезнат чак след като изчезнат съвременните губернатори.
    Може би забелязахте, че никъде не споменах авторите. Смятам че те са като едновремешните учени, изследователи и мореплаватели, тоест тези които са направили възможни великите географски открития. Една част от тях са изгорели на кладата като еретици, Други са загинали по време на походите си. Трети са доживели живота си в нищета, след като са станали излишни или неудобни за благородниците. Много малко от тях са живели добре благодарение на тогавашната феодална система, докато в същото време благородниците са тънели в разкош.

  112. Иван Богданов

    @Григоре – какъв точно очакваш да е резултатът от съдебния процес? Само не ми казвай, че се надяваш съдът да постанови, че всеки който поиска може да сложи съдържанието на произволна книга в интернет, без разрешение, и да си я разпространява безплатно. Всъщност виждал съм всякакви куриози от нашата съдебна система, но подобно решение ще убие моментално всякакви преговори за чуждестранна литература.
    Кой издател/автор ще си даде правата за страна, в която това е узаконено?
    П.С. Уникално тъпата акция на ЯК нея обсъждам, но в нея няма нищо ни за дело в Страсбург, ни за евроскандал.

  113. Григор Post author

    @Любомир Сирков: Да, само че не.

    Съгласно законодателството, ако някой реши, че нещо на даден сайт нарушава негови права, е негово задължение първо да поиска от сайта да го свали (като представи юридическо доказателство, че реално притежава тези права – иначе всеки може да поиска да свали всичко). Органите на реда могат да вземат мерки само при противозаконен отказ на сайта да свали творбата. (Това е причината в САЩ да има толкова много сайтове, с огромен брой книги, които да не биват атакувани от органите на реда – там законът изисква същото, и за разлика от тук, се спазва.)

    Не е вярно, че в “Моята библиотека” няма как да се сигнализира. Вдясно на началната страница има ясно видим линк “Връзка с екипа”. При цъкването му се отваря страничка, на която са културно описани няколко различни начина за връзка, между тях и удобна форма. Практика в “Моята библиотека” е, ако някой поиска сваляне на произведение, над което държи права, то да бъде сваляно – тоест, начинът там да има нечии произведения е въпросният някой да не е поискал свалянето им, въпреки че е по-лесно, отколкото в посочения от вас сайт.

    Вярно е обаче нещо друго. През 2006 г. КК “Труд” поискаха от Виктор Кирилов, администратор на онлайн библиотеката на слепите, да свали произведения, над които те имали права. Въпреки, че законът еднозначно разрешава на слепите да използват произведения, без да се съобразяват с авторските права, Виктор прояви добро желание. Само ги помоли за документ, че имат тези права. Те не му пратиха. Въпреки това, той свали посочените от тях произведения. Две седмици по-късно беше привикан от НСБОП на среща с Явор Колев, на която присъствах. На въпросната среща Виктор беше директно заплашен, че ако не свали целия сайт, ще бъде тикнат в ареста, докато не бъде оправдан от съда, а това може да стане и след години. (Виктор е незрящ, и изхранва жена и дете.) В хода на разговора стана ясно, че последните (и най-енергични) настоявания на КК “Труд” за “взимане на мерки” датират от след като Виктор свали произведенията им.

    Надявам се това да илюстрира достатъчно добре как реално стоят нещата, и дали става дума за спазване, или за погазване на закона, общоприетите практики, морала и т.н.

    @Иван Богданов: Не очаквам съдът да постанови такова нещо. Поне не и в България. Убеден съм, че подобно решение няма да убие моментално преговорите за чуждестранна литература – твърде малко праводържатели изискват от българските издателства да НЕ разпространяват текста свободно. Убеден ли си, че на Коелю или Стивън Кинг сериозно им пука дали превод на български се разпространява свободно, или не? Или примерно на Barnes&Noble? Възможно е да поискат малко по-висока цена за правата в този случай, но да откажат би значело да теглят шут на печалбите си. Особено ако предложението е за правата на не едно или две, а доста произведения.

    (Всъщност, няма да съм твърде учуден, ако откажат. Както писах по-горе, идеята на праводържателството е не толкова печелене на пари, колкото печелене на власт и контрол чрез собственост върху виртуални “територии”.)

    Но мисля, че съдът ще изопачи много сериозно закона, ако постанови, че подобно нещо (във вида, в който го упражнява “Моята библиотека”) е незаконно. Ще е много трудно да се оспори, че 24/9 от ЗАПСП го разрешава. Ще е още по-трудно да се оспори, че общоприетата практика (а тя е сериозно юридическо основание) го разрешава. И обратното, ще е много лесно да се докаже, че “Моята библиотека” не върши нищо, което да не върши всяка една традиционна, неоспоримо законна библиотека.

    Затова бих очаквал съдът да откаже да разгледа случая под някакъв измислен претекст, или да излезе с някакво двусмислено и половинчато решение. (Разбира се, това е в твърде малковероятния случай, в който не е даден приличен рушвет. А при рушвет, както знаем, законът и правото са без значение.)

  114. Виктор

    А, Григор, пишеш “(Виктор е незрящ, и изхранва жена и дете.)”. Само да поясня, защото гледам, че някои хора тука бая пишат, а малко четат, че не съм изхранвал жена и дете със сайта си. 🙂 Прочее, детето ми вече работи, а жена ми почти винаги е взимала колкото мене пари, а напоследък и повече. 🙂 Още ме е яд, че като ходихме оня път в НСБОП-а беше заключена стаята, та Колев не можа да ни даде от ония плакати, с правописната грешка. Щях да си го туря тука на стената зад компютъра.

  115. Itchy

    Доколкото чета, изразените идеи в статията, особено във втората част, намират 100-процентово потвърждение. Най-малкото защото сега спорът се води срещу автори и преводачи – на живо! Не мисля, че са необходими повече доказателства – авторите и преводачите са заплашени не само с бопаджии, но вече и с “чичкото с червената тога” и цялата тежест на закона.

    Апропо, днес са се обсъждали промени точно в Закона за авторското право. Някаква информация в повече да имате?

  116. Григор Post author

    @Ники: Текстът, уви, наистина е твърде дълъг – проблемът е доста сложен и многостранен, не е реално да бъде описан в 2-3 реда. Ако имаше как така, нямаше да има дебели тухли-учебници – щеше да има компедиуми от по няколко странички, които да описват по около 100 проблема всеки. Това е и причината да няма много конкретика – това, което аз знам, превишава по обем поне десет пъти написаното, и би направило записа негоден за четене. (Отделно, то надали е и една десета от общото количество конкретни аргументи.)

    Не мога да отрека и че текстът е доста емоционален. Все пак аз съм автор (а това неизменно означава и много упорит читател), и темата ме засяга лично и дълбоко. (Като гледам, така е с почти всички автори, които отделят време на блога ми.)

    Непредлагането на решения е донякъде умишлено. Нямам самочувствието да мисля, че знам решениеТО на толкова сериозен и сложен проблем. Бих могъл да предложа десетина различни решения, всяко от тях с предимствата и недостатъците си. Разчитам обаче на умовете и на други хора да предложат възможни решения.

    Също, никое от моите решения, поне само по себе си, няма да може да се противопостави на опасностите, които соча – нужна е и активна подкрепа от обществеността срещу тях. Иначе както е тръгнало, 2018 може не само да се случи, а и да подрани. А тя ще е вероятно далеч по-кошмарна за авторите, отколкото за читателите.

  117. Itchy

    Някъде нагоре прочетох, че депозираните книги били само за архив. Не е така – още в чл. 2 на Закона за задължителното депозиране е написано, че са за осигуряване на обществен достъп до тях. Енея го е копнала в нейния блог, но точно от тук, ще го повторя:

    ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ:

    Чл. 2. Целите и задачите на депозирането, предвидено по този закон, са:
    1. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) събиране и съхраняване на депозираните печатни и други произведения по чл. 3 с цел да се осигурят пълни колекции от тях и да бъдат запазени като част от националното културно наследство;
    2. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) осигуряване на обществен достъп до депозираните печатни и други произведения;

    (ужас! чукча писатель, чукча не читатель)

  118. ~!@#$%^&*()_+

    за решениеТО трябва мнооого мислене и работа
    но едно може и трябва да се направи незабавно, драстично съкращаване на сроковете
    според мен 5-10 години за автора и не повече от 2 при откупуване

  119. Виктор

    Може би си струва някои хора да погледнат известната на всички нас, които четем отдавна файлови книги http://lib.ru
    Книги там има хиляди, и ето какво пише от някое време насам:
    При поддержке Федерального агентства по печати и массовым коммуникациям.
    Май това федералное агентство е взело под крилото си руската Читанка?

  120. Itchy

    За решението – не знам точно как трябва да е формулирано, но не би трябвало да има възможност авторът да предоставя всички права на външни правоносители. Нека не забравяме, че става дума за права, не за собственост!!! Независимо от навика да говорим за “интелектуална собственост”, по отношение на авторството законите неизменно боравят с термина права. Още една асоциация – мога ли да предоставя по същия начин (изцяло) някому моите граждански права? Не, нали! Предоставят се права за представяне пред определени институции, нищо повече.

  121. Itchy

    @Виктор, аз съм твърдо срещу такова решение. Покрай дебата в Капитал за и против даването на пари от държавата за частните училища хвърлих един поглед как е по света – там, където държавата участва с пари в частна инициатива, там тя има пълното право да налага своите регулации, и то като за държавна организация. Това са “меки пранги”, моля те, не се подвеждай, още по-малко от съвременния руски опит.

  122. Красимир Гаджоков

    @Григор: за кой път трябва да изясняваме, че нарушаването на ЗАПСП се установява по Закона за административните нарушения и наказания ?

    “Чл. 98. (1) (Доп. – ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 97 се съставят от органи, на които това е възложено от министъра, отговарящ за културата, със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

    (2) Наказателните постановления се издават от министъра, отговарящ за културата, или от определени от него длъжностни лица.

    (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”

    Започва да става подозрително (а аз съм човек който много трудно започва да подозира без основания) как тук, в този блог, се “забравят” вече изказани неколкократно аргументи, които никой не е могъл да оспори след това.

    Виждам и една повтаряща се “тактика”:
    – оспорва се нещо
    – някой посочва закона, който ясно регламентира въпросното нещо
    – в резултат аргумента на оспорващия се проваля
    – никой не коментира по това, че аргумента е отпаднал
    – или оригинално оспорващия, или подкрепящ тезата му, изведнъж прави “брилянтния” финт за измъкване от ситуацията със загубата на аргументацуята като вкарва “фундаменталния” аргумент: “Няма значение какво казва закона, ние няма да го спазваме защото е несправедлив”

    Дори само малко по-горе – откак днес в коментарите се появиха още няколко защитници на авторското право – може да се види точно тази “тактика” приложена.

    Съвсем естествено е някой да не е доволен/съгласен с даден закон или негов текст, да го смята за несправедлив. Негово свещено право е да мисли така. Също и да иска, да прави постъпки закона да бъде променен.

    Негов риск е и да не спазва закона.

    Но не е логично, няма смисъл подобна позиция да се приема като “аргумент” в полза на тезата му.

    Стигнем ли до доказано нарушение на закона, трябва да приемаме, че аргумента се проваля.

    Иначе никога няма да спрем. Ще си останем на ниво “основа за моите аргументи е ВЯРАТА ми, че съм прав”. Без външен “арбитър” на аргументите ни в едната или другата посока, ще обезсмислим диспута.

  123. Виктор

    А, опазил ме Бог да ми харесва това положение, да ме вземе някое агентство под крилото си. Хаха. Но все пак се вижда, че руската държава не затвори тая библиотека, нито й крадна сървърите.
    Някой питаше днеска какво са тръгнали да променят в закона за авторското право, ето тука пише:
    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/07/07/929104_mediaciia_shte_pomaga_v_sporove_za_avtorski_prava/

  124. Красимир Гаджоков

    @Виктор: ами то и аз предложих оня ден решение – държавата и/или граждански организации правят фонд, с чиито средства периодично изкупуат права от праводържатели; след това произведението се прави официално безплатно за разпространение по всякакви начини и за който иска да го разпространява.
    Напълно е възможно руснаците да са наравили точно това.

    Възможно е и друго, обаче: те са скарани доста с частната собственост като концепция, така че може би тези произведения по някаква причина не са били “върнати” на авторите или правоприемнците на правопритежателите след паданато на комунизма. И затова да са достъпни безплатно. Но това е само хипотеза, неоснована на факти.

  125. Itchy

    Гаджоков, първо си изясни що е то “публично право” и “частно право”, после ми говори за ЗАНН!

    Между другото се сетих, че недвижима собственост всъщност не може да се открадне, сичер там всички членове от НК за “кражба” са невалидни. Думичката е владеене – незаконно, де. А се прави законното (!) чрез една особена операция, наречена “въвод” във владеене – посредник е оторизирана държавна институция. Това е моят мъъничък принос по правната терминология. За правата се сещам само думата “неотменяеми”!!!

    @Виктор, благодаря за линка, аз питах. Пак нищо не е ясно, поне няма драстични промени. До тук добре…

  126. Itchy

    @Гаджоков, правата на автори, които нямат наследници, преминават в държавата. Тъй като държавата (и която и да е нейна част) може да върши само и единствено написаното в закон, специално за правата няма закон, по който тя да може да ги продава или предоставя с равностоен на продажба договор върху когото и да е било. Ако от някое издателство имат такъв договор – той е незаконен именно поради липсата на закон, в който да е описана процедурата за такова действие от страна на държавата. Независимо, че може да има печати и подписи от всякакви нива, дори и от Президен, Председател на НС и Премиер едновременно. Няма ли го в закон – няма го и в реалния свят. Това важи изключително само за държавните действия. За частните е точно обратното – няма ли забрана, значи е позволено и “законно”.

  127. Itchy

    Виктор, промените са по-скоро добри – става дума за прозрачност (хмъ, хмъ, кхъ-кхъ) на собствеността върху капитала най-вече на периодичните медии. Другото хубаво е, че отговорност за оповестяването/затаяването ще носят и изпълнителите – все пак опит да се прекъснат възможностите за оправдание с “техническа грешка” на някой официално неагажиран с проблема. Отдъхнах си, на фона на нашите спорове очаквах поредната гадост. Слава Богу – за сега се отлага :-).

  128. Кирил Кирилов

    Един опит за намиране на решение и успешен модел на взаимодействие между виртуалните библиотеки и издателите.

    http://www.misho.eu/?p=94

    Не е идеален, но има някаква логика. Ще ми е интересно вашето мнение.

  129. Красимир Гаджоков

    @Григор: [quote]Съгласно законодателството, ако някой реши, че нещо на даден сайт нарушава негови права, е негово задължение първо да поиска от сайта да го свали (като представи юридическо доказателство, че реално притежава тези права – иначе всеки може да поиска да свали всичко).[/quote]

    Този казус има ДВЕ страни:

    1) Директно засегнатия – ако иска нещо от Читанка – трябва да е направил точно както ти казваш.
    Обаче Читанка заявявали ли са, че подобно искане не е отправяно до тях – от някой от правопритежателите на нещо, което е на сайта? И дали той им е предоставил доказателство за правата си?

    2) Ако правилно разбирам ЗАПСП, установяването на нарушение за авторски права не изисква директно засегнатия да се оплаче. Ако някой – бил той който и да е – покаже на министъра на културата въпросния сайт и министърът прецени, че има нарушение, то той има право да издаде “акт за установяване на нарушенията”.
    Ако министърът е сгрешил в преценката си – ще носи отговорност за това.

  130. Калоян Сухоруков

    Григор, че не можете да разсъждавате логически и последвателно вече разбрахме. По-тъжното е, че установихме и че не можете да четете. Обясних ви безкрайно ясно защо Читанка по абсолютно никакъв начин не може да бъде наречена библиотека. Това, че вие отказвате да го приемете е изцяло ваш личен проблем. Не занимавайте с него обществото. Читанка НЕ Е И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ библиотека, тя не може да е изключение, каквото се допуска в определени ситуации и вече го написах, като посочих източника – нормативен акт на европейската общност. Това говори ли ви нещо?
    Нещо друго, още в първия си пост тук написах, че на вас ви липсва елеменарно понятие за основни юридически положения. Подобни изцепки, от рода на това, че закона забранявал четенето на книга пред семейството, даването на въпросната книга на познати и още повече да го категоризирате това като разпространение е висша форма на заблуда, Григор. Не знам кой ви е съветник, но определено той не ви е приятел. Аз не знам дали вие сте собственик на Читанка, но ако е така не вие сте страната, която може да предизвика съдебен процес. Ако това е така вие ще бъдете главен участник в такъв. Най-приятелски ви съветвам, проявете разум… доброволно. Иначе ще ви принудят.. с държавен монопол.

  131. Красимир Гаджоков

    Григор казва: “За въпросните директиви – забравили сте да проучите какво се обсъжда и приема сега на ACTA. (Няма да ви е лесно, защото е секретно, но все пак има утечки.) Библиотеките реално се забраняват напълно в този им вид; вземането на книга от библиотека се планира да струва почти колкото и купуването й.”

    Вече не е секретно.

    И има писмо на библиотечни асоциации (American Library Association, the Association of Research Libraries, and the Association of College and Research Libraries) с оценка на предоставения текст.

    И от там се вижда, че библиотеките не споменват никакъв подобен страх.

    (Може да е имало нещо в по-ранни версии, но явно вече няма. Има ли как да проверим?)

    Източник: http://www.librarycopyrightalliance.org/bm~doc/consolidatedtextcomments423.pdf

  132. Itchy

    @Гаджоков, трудно ще ми е да ви обясня – вече поне три статии на Григор мнозина се опитаха. Ще опитам и аз, още веднъж.

    Правото (законите) се създават от държавата – тя е субект на част от правото. Прилага се върху два вида обекти – частни и държавни. На държавните другите имена са “публични” и “обществени” (като директен превод). Разликата между частните и публичните обекти е 1) източника на финансиране и 2) кой поема риска от неуспех. Държавните се финансират от данъци (най-основно), събирани по силата на закон – т.е. насилствено. Частните – кой както успее. Съответно рискът се поема в 1) от цятото общество и в 2) от конкретно лице (физическо или юридическо). По тази (не само) причина има отделни и много точно формулирани закони, които определят как да се процедира с обществените ресурси – това са законите, отнасящи се до дейността на обществено финансирани структури. Тези закони имат за обект и обхват само и единствено държавни обекти. По горе изброените причини са като рецепта: прави се точно описаното в закон и нищо повече. Същевременно те нямят отражение върху частните обекти със сходна дейност, освен в специални и отново описани в закон, случаи (стратегически, здравни и т.н.). До тук беше за държавното право. Сега за частното: всеки може да прави каквото си поиска, стига да не уврежда друг такъв участник в играта. Тук правилата са само ограничителни – определя се само забраненото (на база някакъв опит и теория), но по никакъв начин не се определя как и защо – рискът е единствено за извършващия действието – може да спечели, може и да изгуби, всичко си е за негова сметка.

    Това мога да кажа по първия коментар – да правиш разлика между “държавно” и “частно” право.

    По втория – малко е по-сложно. Когато държавата получи права, това изобщо не означава, че може да разполага с тях по същия начин както конкретен носител на същите тези права. Държавата е колективен собственик, не едноличен. Обикновено (и конкретно за авторските права) те са привързани към точно определени обекти, а не изобщо. Това е още една причина държавата (и който и да е нейн орган) да не може да взима еднолично решение. То или трябва да е описано в закон и ПРОЦЕДУРА, или трябва да бъде подложено на някаква форма на обществено обсъждане. Най-простият пример е търг – обявен и общоизвестен.

    За културното наследство (каквото представляват авторските права, останали без физически наследници) има член в Конституцията, който изобщо не препраща към закон, определящ някаква (!) процедура за прехвърляне върху други обекти на правото. Това автоматично означава, че държавата не може да го извърши по закон, просто такъв закон НЕ Е ПРЕДВИДЕН в Конституцията. Да обяснявам ли как се променя тя?

    Не може да има оправдание тип “трети независими лица”, тъй като познаването на Закона и най-вече Конституцията е задължение за всеки гражданин на държавата, както и за всяко лице, извършващо дейност под тази юрисдикция.

    Претенциите към Виктор и Читанка опират точно до тези правни въпроси – държавата не може, няма закон, по който да продаде културно наследство “авторство”.

    Още нещо – наличието на закон за обществените библиотеки (финансирани частично от бюджета или други изземвани от гражданите финанси) по никакъв начин не определят функционирането на аналогични частни организации. Ефект може да имат единствено забранителни текстове – дадоха ти пример защо не може да има Президен на държавата – защото в съответния закон това е забранено. Същевременно може да има Президент на частна корпорация – това Законът не коментира.

    Не вярвам да ме разбереш. Но все пак опитах.

  133. varsin

    Борхес има един разказ “Вавилонската Библиотека”. Всичко което искам да кажа по темата за “авторските и копирайт права” не е нищо повече от вече казаното във “Вавилонската Библиотека” на Борхес.

    Музиката и книгите не са създавани от композитори и автори. Те съществуват и са съществували винаги – много преди автора да ги създаде. И това го казват и други – гледал съм интервю на Бил Еванс (джаз пианиста) в ютюбето което сега не мога да намеря – той казва, че няма композитори, музиката съществува актуално като факт, а така наречените композитори са само “медиуми” които “улавят” вече съществуващата музика. Казва, че това не е негово мнение а цитира Моцарт – не знам дали Моцарт наистина е изказвал такива мнения.

    Да не обяснявам за “алеф нула” или да развивам теории за кардинални числа. Само ще кажа, че е тривиален факт, че на всеки файл може да се съпостави едно число. Наприме на един mp3 файл който съдържа някакво гениално парче на Бритни Спритни отговаря на едно число чието двоично представяне е точно този файл. Например числото 2342899089482394892304823904239402 ако се предсстави като двоичен запис и се запише като файл, би могло някой музилален енкодер (програма) да го интерпретира като мелодия от симфония на Бетовен. Това не са налудничави глупости – вервайте ми – всеки студент втроркурсник или третокурсник по математика който е учил теория на числата ще ви каже – да, това е тривиален факт. А безспорен факт е, че числата винаги са съществували, казвам винаги, а не от преди един милион или от преди 100 милиарда години. И изведнъж “Sony BMG” или “Warner Bros. Records Inc казват”: ние имаме права върху двоичноти предсавяне на числото 7890898908908908098902093489384908989090…. например, и всеки който притежава това число в двоичен вид във формата на файл на компютера си е престъпник (всеки файл на компютъра е на практика един двоичен запис на някакво число, извинявам се за това обяснение на сведущите по въпроса). Ама чакайте бе Сони, или Лорнър Брос – какво право може да имате върху представянето на някакво число – да не сте го измислили вие това число!

    Няма създатели на музика, няма създатели на книги – цялата музика и всички книги винаги ги е имало – композиторите и писателите само им е дадено да имат достъп до тях. Борхес без да е учил теория на множествата и кардиналните числа го е описал много достъпно във “Вавилонската библиотека” (и още един негов разказ “Алефът”).

    От всичко това обаче не следва, че един автор не трябва да има добро възнаграждение за книгите и музиката които прави достъпни до другите хора – напротив, авторите напълно заслужават възнаграждението си в каквато и да е форма за това, че ни дават възможност да четем книгите или да слушаме музуката или да се наслаждаваме на конфигурации от форми и цветове (художниците). Но книгите и музиката са само материален образ който тези хора ни дават възможност да изпитаме. Все пак те не са негови създатели – те само ни помагат да видим материалното представяне на това което е зад едно литературно и музикално произведение, а самото то е съществувало винаги.

    Както и да е – авторски права и копирайт са пълни дивотии, но такива са времената в които живеем …

  134. Калоян Сухоруков

    Гаджоков, въпреки, че сме на едно мнение по проблема би ли ми обяснил как точно могат да бъдат изкупени права от праводържател? Такава конструкция е абсолютно невъзможна. Авторското право е неотменяемо, то не може да бъде продавано, прехвърляно или да се откажеш от него. Праводържател е лице (физическо или юридическо) което по силата на договор между него и автора е получил право, то му е било преотстъпено (не продадено и не прехвърлено) при известни условия да извърши някаква дейност. Праводържателят няма права, които вече на свой ред да може да продава или да се разпорежда с тях.

    Относно поредния бисер на Григор: …”Съгласно законодателството, ако някой реши, че нещо на даден сайт нарушава негови права, е негово задължение първо да поиска от сайта да го свали (като представи юридическо доказателство, че реално притежава тези права – иначе всеки може да поиска да свали всичко)..”
    Покажи ми тоя закон и как сам измисли, че ти си този, на когото някой е ДЛЪЖЕН, да доказва, че е собственик на нещо? Кой си ти? Кой ти делегира тия права, да решаваш кое е доказателство, при това юридическо?
    С прост пример ще ти илюсрирам какво казваш. Аз ти взимам колата, крада я и си я карам спокойно. Ти обаче, ми се обаждаш, свързваш се с мен, показваш ми едни документи, които удостоверяват че си борил едни пари за нея, евентуално и някой друг талон, и аз трябва да преценя, дали това е юридическо доказателство и на добро желание да ти върна колата. Хора… какво пиете?

  135. Itchy

    @Калоян Сухоруков, когато давате квалификации, може ли да се обосновавате?
    “Григор, че не можете да разсъждавате логически и последвателно вече разбрахме.”

    Или може би Вие се имате за някакво множество личности?

    (Григор, аз не съм от тук и съм за малко – позволявам си волности, извинявай! Сам виждаш, че учтивото и разумно отношение им действа едва ли не като покана за разпищолване. След ден или няколко ще остана само като твой читател и няма да се меся.)

  136. Калоян Сухоруков

    Защо трябва да се обосновавам? Нали идеята е някой да чете каквото пишат всички. След като нещо е написано и обсъдено, защо 5 поста по-надолу въпросите се повдигат абсолютно наново, все едно никой не е казал дума по тях? Нали тук пишат хора, човешки същества, а не някакви роботи, които просто пишат едно и също без значение от случващото се? Аз от страна на Григор виждам само една реакция от типа “Да, ама не”. И до там. Не му харесва на човека, не му е удобно и не е съгласен. И пак си знае неговата. Не че аз имам проблем с това, но да напише “Нека някой да ми докаже…” нещо дето ако някой наистина му го докаже, той няма да спи за дълъг период при семейството си. Смятам, че преди всичко трябва да уважавме мненията си. Аз уважавам мненията на всички тук, като естествено някои отказвам да ги приема.

    А това пък с предвидените закони в Конституцията ти ли го измисли? Защото мога да ти покажа поне 30 закона, дето Конституцията не ги е чувала дори. Иначе съм съгласен, че всеки трябва да познава основните положения заложени там. Факт е обаче, че това не е работа за всеки. Тук императивни норми някои хора си позволяват да тълуват волно, камо ли Конституция, дето Конституционния съд има издадени хиляди страници тълкувания по текстовете й. Какво да говорим, това не е материя, от която всеки може и трябва да разбира. Дразни ме само когато хора дето хабер нямат, обаче държат на своето. Аз като закарам колата на сервиз що мълча? Щото… знам само да кажа какъв бензин да й сипят на бензиностанцията..

  137. Itchy

    @Калоян Сухоруков, ситуацията с открадната кола я минахме преди две статии в този блог. Айде, ако обичате Ваше множественост, да попрочитате какво е писано!!! То все още е безплатно и свободно.

    И така, още едно пояснение за пишман юристи – недвижиматата собственост не може да бъде открадната. По простата причина, че не може да бъде преместена. Интелектуалната собственост също – по простата причина, че е способност. Това, което аз мога, не го можеш ти. Толкова.

    Когато някой твърди, че нещо му е откраднато, той първо на първо трябва да докаже че е негова собственост. Иначе… е, май се юрваш в яки главоблъсканици…

  138. Itchy

    @Калоян, хайде ми покажи тези 30 закона, дето Конституцията “не ги е чувала дори”, моля!

    И, моля Ви, кажете че не сте с правно образование! Дайте ми някаква нажда, че нещата у нас не са тотално сбъркани!

  139. Красимир Гаджоков

    @Калоян Сухоруков: хм, тоест няма начин след като автора е подписал договор с издател, този договор да бъде препордаден на друг издател или друго юридичско лице? Идеята е – ако автора е съгласен – задълженията му да бъдат изкупени от дъражвата или някаква организация, и книгата му да бъде пусната безплатно достъпна на интернет.

  140. Калоян Сухоруков

    Itchy, нямам намерение да споря с радиото. Ще мине време, ще разберете за какво иде реч, тогава ще ми е интересно какво ще пишете. Сега е лесно.

    Намери ми някъде в Конституцията да се говори за: Закон за обществените библиотеки, Закон за фуражите, Закон за Туризма, Закон за трансплантация на тъкани и органи.. всъщност мога да ви изброя над 130 такива…
    Изобщо аз съм потресен. Какво е Конституция? Ама с 2 думи.. без увъртания. Трябвало да има посочени закони. Боже, Боже, Боже… ми блъскайте си главите и ги чупете, язък обаче за хората, дето все пак се опитват да ви наливат акъл…

    За кражба на интелектуална собственост някой да е чувал? А за престъпления против интелектуалната собственост? А кражбата да е вид престъпление?
    Надявах се, че тук има все пак интелигентни хора, но съм се заблудил. Няма нищо, ще разберем съдбата ви по медиите. Няма да я скрият. Дано не скрият и вас, за което ви стискам палци 😉

  141. Калоян Сухоруков

    Гаджоков, едно издателство не може да прехвърля права на трети лица под никаква форма, включително и да препродава договор. Изобщо препродажба на договор… няма такова явление. Ако авторът желае може да пусне за свободен достъп произведенията си по всяко време. Не виждам защо намесвате държавата в случая. Тя не е страна в тези отношения. Какви задължения да му бъдат изкупени?

  142. Itchy

    @Калоян, къде в Конституцията става дума за продажба на културно наследство? И къде в споменатите от Вас закони?
    Не намесвайте фуражите… Стига с този изтъркан лаф за “леба”. Айде холан!

    И не претендирайте, че някой/никой не е прочел точно пък вашите излияния – вземете първо прочетете какво е написано преди вие да се… изразите. Мола, мола!

    Отговорете ми: имате ли юридическа диплома! Не моля.

  143. Шаркан

    Конгениално!
    Държавата изкупува права, за да пуска произведенията на свободен достъп!
    Пълна безсмислица. Чесане на дясно ухо с гипсирана лява ръка, когато може да бъде почесано с дясната, която е здрава.
    А препродажбата на права си е многогодишна практика. И то предимно без съгласие на автора.

    Кражба на интелектуална собственост? Ами че това се нарича “плагиат”. Плагиатът е кражба, разбира се.
    НО разпространяването на творбата, ако е посочен авторът, НЕ Е.
    И абсолютно не ме вълнува какво казва закон, измислен от баш крадци и използвачи.
    Нито ме вълнуват мненията на измекярите и клакьорите на споменатите крадци.

    Вече е въпрос на чест е да се прави сечено на праводържателите и институциите.
    Пиратството е яко, дори да не заприлича човек на Джони Деп или Орландо Блум 😀

    Кухоръков, много верни неща казваш… би ли ги приложил сега към себе си?
    И, пак ти благодаря за усилията да наливаш акъл в кухата ми глава.
    Смятай мисията си за изпълнена. Вече преливам от интелигентност, но явно глупостта ми е в костния мозък… така че всъщност старанията ти отидоха в канализацията.
    Сори и сбогом.

  144. Даниел Калчев

    @Калоян Сухоруков, най-напред да уточня, че не съм юрист. Да го имате в предвид, като критикувате.

    “Изобщо препродажба на договор… няма такова явление.” — това пък откъде го измислихте?!?!!
    Имаме договор между лицето А и лицето Б за нещо. Идва лицето В и изкупува задълженията на лицето Б, като се ангажира да “застане на негово място” в договора.
    Примери? Масова практика в банковата дейност. Масова практика в сферата на услугите.

    Твърдите, че опонентите ви не отчитали валидността на вашите твърдения. Оспорвате смисъла на Конситуцията.

    А какво ще речете за Закона на Здравия Разум? И него ли ще отречете?
    Тези, които са го отричали впрочем, са свършвали зле.

    Ще ви предложа малка спекулация: В нашата малка държавица, “правоимащите” решават да затрият библиотеките. Народа, който е главен изпълнител на Закона на Здравия Разум решава, че тази точно капка е преляла чашата. Вдига се на бунт и маха “правоимащите”. Разбира се, слага на тяхно място други гадини, но тия други гадини имат обеца на ухото си, да не пипат библиотеките… че знаят какво ги чака.
    Та в този случай, на чия страна се оказва правото?
    Или добрите рамбовци от САЩ ще изпратят морските тюлени да опазят авторските права? Ами ако територията където това се случва всъщност е САЩ?

    Смятате, че си пиша просто така… ако е така, откровено ми е жал за вас. Конкретно по казуса, закона за авторските права в България е приличен. Просто не се спазва, тълкува се погрешно и това носи вреда на обществото. Това, което трябва да се направи е да се изясни тълкуването на закона и тези които се заиграват с извращаването му, да бъдат пляскани през ръцете.

    А проблема изобщо не е в Моята Библиотека. Проблема е, че ако този прецедент бъде утвърден, следващите жертви ще са обществените библиотеки. Въпреки, че за тяхното уреждане има нарочен закон. Въпреки, че повечето от тях са създадени от будни граждани, не от държавата. Те и сега едвам кретат с абсурдното прилагане на законите и постоянния тормоз на който са подложени.

    @Itchy — добър анализ на публично-частно право. Някой път може да го изплагиатствам 🙂

  145. Григор Post author

    @Калоян Сухоруков: Уви, досега сте установили само, че на опитите за лъжи отговарям с конкретни доводи, и искане на конкретни доказателства. Сега е ред да установите, че не толерирам опити за сплашване.

    Конкретно за Читанка: Бяхте поканени да обясните защо според вас тя не е библиотека. Не обяснихте нищо извън личното си мнение, без да ви вълнува, че то противоречи директно на очевидните факти. Но пък се опитахте да обвините в неспособността си да водите аргументиран спор другите.

    Обикновено търпя тролове, докато и околните не се убедят, че са такива. Според мен околните са се убедили. А такива, които се опитват да се правят на интересни, като сплашват околните, ги изритвам без нито капка колебание. Така че отсега нататък няма да коментирате в блога ми.

    @Красимир Гаджоков: Ама наистина взе да ми писва.

    ГДБОП не действа съгласно Закона за административните нарушения и наказания, и доколкото зная, няма правомощия по този закон. Ресорът на ГДБОП е организираната ПРЕСТЪПНОСТ (административно нарушение и престъпление са юридически различни неща). Ангажирани са по този случай не защото имат право да действат по този закон, а защото лобистите са свикнали да разчитат на тях да свършат възложеното. Точно затова и в първите публикации за спиране на сайта говореха за “разбита престъпна банда от 6 души със строга йерархия и разпределение на задълженията” – това е не милиционерски тип глупост, а опит за юридическо оправдание да се намесят на територия, на която нямат правомощия да действат.

    За мненията – след повече от седмица спор още не си разбрал, че става дума не за несъгласие със закона, а за несъгласие с ТВОЕТО тълкуване на закона. Опонентите ти на няколко пъти ти обясняваха защо точно не си прав, и като видяха, че игнорираш обясненията им и настояваш на своето, престанаха – имаме и друга работа, освен да се караме с радиото. Съжалявам, че трябва да го кажа директно, но очевидно понякога се налага.

    За исканията – преди около час говорих с една дама от АБК, която твърди, че многократно са отправяли молби до сайта за сваляне на произведения под техни права (и можели да го докажат), но произведенията не били свалени. Не знам дали е било така; ако не представят убедителни за мен доказателства, че са отправяли такива молби, за мен те не са отправяли. (Знам достатъчно случаи, когато хора са отправяли молби за сваляне, и произведенията им са били сваляни.)

    Във всички държави, в които има Интернет, има и законови положения, съгласно които първо отправяш претенциите си към сайта, а после към министъра. Причините са две: едната, юридическа – че тези претенции се явяват граждански спор, тоест по закон си длъжен първо да уведомиш другата страна за претенциите си, и ако тя откаже, тогава да търсиш помощта на държавата. И втората, практическа – че ако беше иначе, сайтове от типа на YouTube трябваше да бъдат затваряни по няколкостотин пъти на минута. След като тази процедура бъде спазена, министърът (или оторизиран от него служител) може да разпореди нещо, но не и да ангажира ГДБОП, тъй като ресорът им е друг (освен ако освен нарушението няма и съпътстващо престъпление). Най-сетне, министърът или оторизиран служител не е участвал в случая – ГДБОП са действали по сигнал на АБК, Съюза на българските писатели, Съюза на българските преводачи, и (ако съм разбрал правилно) Народната библиотека и БАН. Тоест, законът е нарушен при тази акция направо отвсякъде.

    За писмата на асоциациите на библиотеките: нямам никакво съмнение, че горещо одобряват представения текст. Иначе нямаше да им бъде представен. Дали включва нещата, които написах, или не, може да се прецени само когато човек има самия текст – а той продължава да е секретен. (Не зная дали е истина, но се твърди, че една от клаузите му е той дори да бъде приет в парламентите в условия на секретност, и публикуван само след приемането му. Звучи параноидно, но според мен не е по-параноидно от наличния факт, че споразумение за авторски права е секретно, и че продължава да е секретно за публиката дори след консултации с избрани органи.)

    За идеята копирайтът на писател да бъде изкупен от държавата (ако той е съгласен), и творбите му да бъдат пуснати безплатно в Интернет – няма проблем да е възможно: за разлика от авторските права, копирайтът може да бъде търгуван. (Затова е важно да се прави разлика между двете неща.) Достатъчно е в договора, сключен с автора, издателят да си запази правото да търгува правото на издаване. (Виждал съм договори, предлагани от западни издателства на начинаещи автори – този момент го има задължително.) За мен идеята обаче е творбите да се разпространяват свободно, а не безплатно – има дребна, но много съществена разлика.

  146. Шаркан

    Гриша, за чий изобщо е необходимо държавата да изкупува копирайта, а после да пуска произведения безплатно в интернет?! Ами че е достатъчно да не криминализира “пиратството” – и толкоз!
    Дейност заради самата дейност е това.

  147. Красимир Гаджоков

    Шаркан казва: ” … И абсолютно не ме вълнува какво казва закон, измислен от баш крадци и използвачи.”

    Отново, I rest my case. 🙂

    Подобна аргументация обезсмисля всякакъв диспут с такъв човек. Той живее в друга вселена. 🙂

  148. Красимир Гаджоков

    14 june

    aim, last 4 days up,down,up,down: -15%
    chdx, last 3 days up, 3%

    @Григор:

    (цитат): “Ангажирани са по този случай не защото имат право да действат по този закон, а защото лобистите са свикнали да разчитат на тях да свършат възложеното.”(край на цитата)

    Чиста спекулация от твоя страна. Нито ти, нито аз имаме идея който точно е ангажирал министъра на културата, който от своя страна е ангажирал МВР (както е според ЗАПСП), а МВР пък от своя страна е взело решение да ангажира точно това свое звено.

    Нямаме идея дали и какви административни документи има по този въпрос – до министъра на културата, от него до МВР; дали МВР са правили съвещание или не; и по каква верига от документи е взето решение за използване на ГДБОП.

    ***
    (цитат) “разбита престъпна банда от 6 души със строга йерархия и разпределение на задълженията” – това е не милиционерски тип глупост, а опит за юридическо оправдание да се намесят на територия, на която нямат правомощия да действат.(край на цитата)

    Че въпросното определение е милиционерска глупост е твое лично мнение. Имаш свещено право на него.
    Силата на емоцията ти, изразена в това твое определение, обаче, по никакъв начин не прави автоматично мнението ти адекватно на реалността. Отново, ние не знаем подробности. Не знаем нещо следено ли е със СРС, какво е записано, дали от записаното може да се направи подобен извод.

    ***
    (цитат) За мненията – след повече от седмица спор още не си разбрал, че става дума не за несъгласие със закона, а за несъгласие с ТВОЕТО тълкуване на закона. (край на цитата)

    Хехех 🙂 Тоест твоя милост и останалите на твоето мнение по този въпрос сте крайната инстанция на тълкуване на закона?
    Това, което аз твърдя, че има предвид закона в този конкретен случай, е мое “тълкуване”, а това, което вие твърдите НЕ Е тълкувание, а е абсолютната истина?
    Е няма такава логика! 🙂

    ***
    Дали някой с права е отправял искания към Читанка за сваляне на защитено съдържание:
    Правилно, ако някой твърди нещо, но няма елементарно доказателство за него, то това не се брои, колкото и той да се смята за прав и да се кълне, че не лъже. Но ти как мислиш, ей така, от опита си, дали министъра, МВР и ГДБОП биха се задействали без да са видели подобни искания, оставени без отговор или без очакваната реакция от Читанка?

    Обаче след като ние – никой тук – НЕ знаем дали има документирани (писмено или електронно) подобни искания, защото ти продължаваш да спекулираш и да навлизаш в дълбоки обяснения какво би трябвало да се прави, за да се започне санкция?

    ****
    Откъде знаеш, че министърът или Мин.културата не са били ангажирани, както е според закона? От четеното в медиите? Или си чел всичко, събрано от МВР по въпроса? Или си говорил с някой от Читанка и той ти е казал така?
    Твърдиш, че едва ли не изброените от теб организации – АБК, СБ писатели, СБ преводачи, БАН – ДИРЕКТНО са задействали ГДБОП. Без да следват закона.
    Откъде знаеш това? Провери ли си го? ГДБОП показали ли са ти по чия заповед са се задействали? А проследил ли си въпросната заповед пък какви основания посочва и на какво се позовава?

    Запомни това си твърдение. Какви са ФАКТИТЕ (които са различни от твърденията), ще стане ясно. Може да мине време, но всичко ще излезе наяве. Ще може да се провери. Документално.

    ****
    ТОЗИ текст ли е “секретен”???
    http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2010/april/tradoc_146029.pdf

    Дори след като ти посочих изрично линк, свързан с ново развитие по въпроса, не си направил елементрно усилиеда прочетеш първия му параграф дори. Ако беше, щеше да ти стане ясно, че от началото на април текста е публикуван. И да направиш елементарно търсене в Гугъл и да стигнеш до него.

    С “не зная дали е истина, но се твърди …” всеки може произволно да “аргументира” произволно безумна или нелепа спекулация.
    Така че хайде да говорим с факти или поне твърдения, подкрепени на някаква логика или индиректни подкрепящи ги обстоятелства.
    Но публичнодостъпни и проверими.

  149. Красимир Гаджоков

    (поправка)

    В предхония мой постинг, в началото, без да искам съм копирал 3 реда от други мои бележки.

    Нямат нищо общо с темата – да не се чуди някой каква ли конспирация и тайни “знаци” са това. 🙂

  150. Валентин

    Не смятам, че е редно държавата да изкупува някакви права за копиране. Не е честно спрямо данъкоплатците поради същата причина, поради която не е честно да има субсидии за определени отрасли (напр. земеделие).

  151. Роксана

    На фона на гордото тупане по гърдите под девиза: “Аз промих мозъка си в Америка” искам да помоля защитниците на всяка запетайка от закона за две неща:
    1. Разгледайте много добре Читанката-от списъците с авторите, заглавията, чак до форума, където е описано точно колко труд е нужен, за да се обработи една книга, за да става за четене. Ако решите, че художествената литература не ви е слабост, конкретният спор не ви засяга. Ако решите, че сайтът става, но вие никога няма да ползвате такова “гадно, незаконно” нещо, по-добре емигрирайте окончателно в Америка. Не е виновен сайтът, а средата не ви понася. И ако все пак решите, че Читанка е една много добра идея, с много добра реализация (не говоря за юридическата страна на въпроса), и че е възможно вие също да имате нужда точно от такъв сайт, за да четете или проверявате издадените в България книги, то моля ви, помислете, въпреки законите и интересите на групировките от всякакъв вид, дали все пак не си струва да се направи нещо, за да бъде защитен точно този сайт (не онзи русенския или някой друг, а точно този) от всякакви интереси, касаещи единствено печалби и борба за надмощие. Имаме толкова малко литература, с която да се гордеем на фона на световното богатство, използваме толкова рядко употребяван език и сме толкова малко като потребители, че ако не си създадем някакви собствени критерии и достойнство ще се обезличим съвсем. И стига с тези примери от запад и още по-Запад. Никоя държава няма универсални закони и затова навсякъде по света хората спорят и ги променят. Всеки щат на Америка си има особености в закона и всяка държава в Европа решава дали и кога е моментът да се съгласи с някой общ закон. Няма да станем по-добра държава, ако само изпълняваме чужди нареждания, редно е да мислим и от какво имаме нужда.
    2. Ако се чувствате лично засегнат от Читанка, най-вероятно сте издател и сте сгрешили аудиторията. Моля ви, пробвайте първо по селата, без връзка с Интернет.

  152. ~!@#$%^&*()_+

    @роксана, гроздето е кисело а америка е далече.
    айде не си избивай комплексите върху тия дето да там, не те пратиха нсбоп, а и нсбопците не идват от америка

  153. Itchy

    @Роксана, много добре казано! Особено финала!

    @Григор, връзката на БАН и Националната библиотека трябва да се търси в проекта на Труд и Сирма груп – знам.бг, в който официално участват тези две структури. Моята първа мисъл беше, че акцията е за разчистване на територия за точно този проект. От страна на БАН и НБ вероятно някой чиновник се е включил.

  154. Itchy

    @Даниел, аз също нямам юридическо образование. Опитвам се да имам основна ориентация в правните въпроси и най-вече в логиката и структурата на материята. Все пак това ми е гражданско задължение :-). Като основа ми служат знанията за една друга система от закони – природните, при това в област, където съществуват съвсем обективни методи за доказване. А писаниците ми тук плагиатствай на воля – опитвам се да споделя мисли, колкото мога.

  155. vilervale

    Преглеждайки коментарите, за миг имах чувството, че някак си блогът на Григор се е преплел с чата на сайта на БНТ за световното – нечленоразделни крясъци, грубост и агресия. 🙁
    Сигурно е много дълга тема какво се случва с културата на спора, исках само да кажа, че свалям шапка на Григор за търпението 🙂
    Относно изясняване на фактите:
    В отговор на въпросите на Енея, Борислав Манолов от Моята библиотека казва: “По някое време ми писна от грубите им писма, а и като цяло от грубото им държане (…), затова спрях да го правя.” (на въпрос дали е свалял произведения по искане на издателства).
    За съжаление, няма съдебна практика и не е много ясно доколко основателни са претенциите на издателствата за сваляне на тези текстове. В случаите с чуждестранни автори, българският издател не притежава правото за разпространение на творбата в електронене вид, така че няма как да има претенции срещу сайта “читанка” (т.е. изобщо не може да заведе дело за това, тъй като съдът няма да го допусне като страна по делото). В най-добрият случай издателят може да има претенции за права върху превода, но тогава трябва да се обърне към преводача и той вече да се занимава с Моята библиотека. (Б. Манолов също така казва, че няма случай, в който преводач или автор да са поискали сваляне на творба и той да не го е направил.) Фактът, че няма нито едно заведено дело от издател срещу “Моята библиотека” подсказва, че издателите съзнават, че нямат шансове съдът да уважи иска им за нанесени вреди. Затова – поне за мен – Григор е на прав път, като гледа на казуса “Читанка” като на епизод от битката на няколко големи издателства (праводържателите) за извоюване на несправедливо доминиращо (монополно) положение на пазара, а не като на война за/против авторското право по принцип (доколкото съм го разбрал правилно). Но може би за разлика от него, аз съм малко по-етатистки настроен и съм склонен да търся ролята на държавата като рефер в тази битка – държавата би трябвало (все пак това е смисълът на нейното съществуване) да защитава обществения интерес и да не допуска “приватизиране” на своите органи, т.е. използването на ГДБОП като маша. Затова все ме тегли към дефинирането на този “обществен интерес” като ясно формулирана кауза, която набере ли достатъчно привърженици, да се реализира като законодателни промени, регламентиращи съществуването на електронни библиотеки. 🙂
    itchy,
    аз си бях позволил да напомня, че смисълът от съществуването на депозитните бройки в библиотеките е малко по-друг. Спорът по този въпрос е дребнав – върни се и прочети отново коментарите на даниел и моя коментар. Ако все още смяташ, че има някакво съществено разминаване, кажи 🙂

  156. Божо

    @vilervale- за съжаление не си спомням случай, в който държавата да е защитила обществения интерес.
    “Приватизацията” под масата, сделки на същия принцип, здравната каса…
    Все примери, в които държавата стои срещу обществения интерес.

    За ГДБОП – до сега винаги са защитавали частни интереси.

  157. Григор Post author

    @Красимир Гаджоков: Да, ама не.

    Като начало, не е “чиста спекулация” от моя страна. Час преди да напиша въпросния коментар бях на радиодискусия в програма “Христо Ботев”, в която участваше и една дама от АБК. Именно тя се похвали, в ефир, кои са организациите, които са сезирали ГДБОП. Не “министъра на каквото и да е”, а “ГДБОП”. Така че знам кои и какво са направили пряко от източника.

    Прочети сега отново коментара си, и пробвай да сравниш моите и твоите твърдения, по това доколко имат база. И си направи най-сетне извода кой от нас двамата съответства по-малко на реалността. И кой от нас мисли, че само мненията на другите са тълкуване на закона, а техните са законът.

    За “неполучилите отговор аргументи” – част от тях са получили отговор още преди да бъдат дадени, друга – след даването им, трета наистина не са получили. Защото или погрешността им е твърде очевидна, или на тези, които са отговаряли на други аргументи, и отговорите им са били игнорирани, им е писнало. Ако имах време, щях да дам подробен отговор на всеки аргумент, още веднъж. Просто за да се види, че пак ще има отговори, които няма да бъдат чути (не оспорвам, че някои сигурно ще бъдат).

    Документът, към който даваш връзка, ще го прегледам, когато имам време. След това ще напиша какво мисля за него.

    @vilervale: Ако издателствата наистина държат правата върху тези текстове, то те имат основание да изискат свалянето им – спор няма. Проблемите, които аз виждам тук, са други:

    – Издателите обикновено не държат правата за електронно разпространение. По тази причина не само не е ясно дали могат да повдигнат дело срещу сайта, но и най-вече, като начало, дали имат юридически интерес от затварянето му. Ако нямат, очевидно законът е не просто насилен със спирането на сайта, а пряко нарушен – предприети са силови действия в защита на несъществуващ интерес.

    – Напълно съм съгласен, че държавата следва да бъде арбитър, който да цели постигането на баланс между различните интереси. Проблемът е, че българската държава напоследък е арбитър единствено по въпроса кой дава по-голям рушвет. Оттук и черните ми възгледи по някои въпроси, и идеята “хората на книгата” от всички видове да вземат мерки за самозащита.

    – Въпросът не е дали да съществуват електронни библиотеки, или не. Всички сме съгласни, че са добра идея. Въпросът е дали да съществуват във вид, който печели хората за четенето и им дава свобода, или във вид, който гони хората от четенето, понеже ги лишава от свободата им на споделяне.

  158. Даниел Калчев

    @vilervale, парадоксалното е, че издателите надават вой именно заради преводната литература съхранявана на сайта. Включително и заради съхраняването от Моята Библиотека на друг превод на същия (чуждоезичен) текст. Дори и да имат някакви законосъобразени претенции, гафовете които са си позволили в този процес значително надвишават претенциите им. В този ред на мисли, ако нещата стигнат до съд, няколко контра-дела ще ги отрезвят, а може просто да ликвидират и някои от тях. От началото на “конфликта” впрочем, все си мисля че именно това е целта на акцията: да се хвърли собствената войска в битка, за да се поразчисти малко територия и .. нечии собствени неща да станат, ами.. общи.

    За мен обаче остава загадка казуса, автор да поиска творбата му да бъде махната от общодостъпан библиотека. Закона е изричен в това отношение: библиотеката не дължи нито уведомление, нито се нуждае от разрешение, нито дължи обезщетение, че нечия творба е попаднала там. Но едно са законите, друго е практиката. Особено в държави като нашата, където законите традиционно не се спазват (най-вече от “правоимащите”).

    Та, някой знае ли за случай при който това се е случило с “класическа” библиотека?

    Книгите от депозита са принципно за съхранение. Достъпа до тях не се ограничава, но е на специален режим. Такива книги, като правило не попадат в читалните за свободно ползване и не би трябвало да се заемат за дома. Разбира се, съвсем нормална практика е да пожелаете да ви се ксерокопира такава книга (и да си носите ксерокопието където пожелаете). Депозитарните библиотеки в България които обсъждаме са само четири.

    Понятието депозитарна библиотека е много по-широко. Например, от 1996г насам, библиотеката на Икономическия Университет във Варна е депозитарна на Световната банка. Което значи, че каквото и да издава Световната банка, след 1996г. тя изпраща копия за депозиране в тази библиотека. Съответно, тази библиотека има правила за заемане на депозираните материали — там те могат да бъдат давани на преподавателите за “дома” (т.е. извън библиотеката).

  159. Виктор

    Когато едно време аз махнах почти всички книги от сайта си, видя се, че те отидоха в “Моята библиотека”. Тоест, ако праводържателите наистина са заинтересувани и следят интернет, видели са, че действията им не са предизвикали по-малко разпространение на тия книги в интернет, а обратното.
    Ако “Труд” ми бяха написали мирно и тихо, без да ме наричат пират, да сваля книгите, така и щях да направя, така и направих всъщност. Сайтът ми и случаят с него нямаше да получат такава гласност едно време, ако “Труд” не се бяха обърнали към НСБОП, при това две седмици, след като свалих книгите.
    Първата библиотека в интернет, по-голяма такава, беше на Александър Минковски. Пишеха му хора, издатели, и той мирно и тихо сваляше произведенията, за които му пишеха. Не го гониха чрез НСБОП или милиция. Ето защо тоя сайт не получи особена гласност и реклама.
    Сега, години по-късно, с действията си, същите тия праводържатели предизвикаха такава реклама на “Моята библиотека”, че ако Борислав трябваше да плаща за нея, трябваше да извади хиляди и хиляди левове.
    И на мен логично ми минава мисълта, че праводържателите нарочно предизвикват популяризирането и размножаването на книги в интернет, защото явно това е в тяхна полза, това е наистина голяма реклама на книгите и издателствата им.

  160. Zlatko

    @г-н Сухоруков – цитирайте внимателно! В чл. 29 от ЗАПСП няма въобще никакви точки камо ли 9-та. Още не съм прегледал ЗОБ, но и това ще стане в най скоро време защото ми писна разни чели недочели да се изказват от висотата на “знанието” си!

  161. Любо Николов

    Абе, хора!
    Не можело издателство да препродава!
    Аз ви казвам, че с мен се случи. Препродадоха ми правата.
    Потърсих помощ от Министерството на културата – рекоха ми да се обърна към съда.
    Обърнах се към съда.
    Пари.
    После пак пари.
    После категорично решение, че прибиране на интелектуална собственост има, но то не е кражба.
    После дай пак пари.
    И докато намеря пари, оказа се, че срокът за обжалване е бил минимален.
    Сега ще ми кажете, че теоретично съм имал шанс.
    Да – евентуално шанс да получа обезщетение, равно на похарчените пари.
    Практически – шанс 0%.

  162. Иван Богданов

    А тоя пост някой чел ли го е?
    как се свалят книги в Читанката след молба?
    Тонът не го коментирам. Книгата е още там.
    http://forum.chitanka.info/viewtopic.php?t=949&sid=1a9789acdaad340fc157bf70b8919783

    Всъщност има ли някой в тая тема, който чете, а не само пише?

    “а исканията – преди около час говорих с една дама от АБК, която твърди, че многократно са отправяли молби до сайта за сваляне на произведения под техни права (и можели да го докажат), но произведенията не били свалени. Не знам дали е било така; ако не представят убедителни за мен доказателства, че са отправяли такива молби, за мен те не са отправяли. (Знам достатъчно случаи, когато хора са отправяли молби за сваляне, и произведенията им са били сваляни.)”

  163. Даниел Калчев

    @Иван Богданов, ако правилно съм прочел желанията на въпросните наследници, то те са убедени, че са в правото си, да изискат една библиотека да премахне от фонда си произведение което по някакъв начин е попаднало там.

    Преди да спекулирате с възможните “ама”, нека ви опиша сценарий:

    1. По някаква причина, аз притежавам книга, наречена “Книга за операта” с автор Любомир Константинов Сагаев. Може да съм я купил, а може да са ми я подарили. Може самият автор да ми я е дал.

    2. Решавам да даря тази книга на градската библиотека, или на библиотеката на някое читалище, или на училищната/университетската библиотека (изберете си), тъй като съм установил, че там я няма.

    3. Представете си, че знам как да оформя книгата като дарение, за да може библиотеката да я впише във фонда си.

    4. Пристигат наследниците на автора в библиотеката, желаят да се срещнат с директора и заявяват: искаме да махнете тази книга от вашата библиотека. Без обяснение, просто искаме. Нарушавате ни авторските права!

    Според вас, как би постъпил един директор, на която и да е библиотека?

    Предварително ви заявявам, че аз конкретно, не приемам тезата “ама Моята Библиотека всъщност не е библиотека”.

    ПП: Убеден съм, че ако наследниците бяха подходили по-малко арогантно, книгата щеше да бъде махната, но това е друга тема.

    ППП: Доста от индивидите, пишещи тук, не само четат всичко, което е написано а също така и множество други източници за същите казуси. А този блог впрочем има неизмеримо повече читатели, отколкото писатели. Те впрочем, четат и това което вие пишете.

  164. Виктор

    Надутостта и високомерието са лоши работи.., агресивността и плашенето – също. Позволявам си да дам един съвет на хора, които искат някакви книги или други неща да се свалят от интернет:
    Ето например едно писмо от издател, праводържател, автор и т. н, на което май никой няма да откаже. Аз си го измислям в момента.
    “Здравейте. Аз съм еди кой си, преводач, автор, издател, прочее. Видях, че сте качили на сайта си книгата еди коя си. Моля ви, махнете я от сайта си, защото в момента тя се продава на хартия и мисля, че ще се продадат повече хартиени бройки, ако книгата я няма в интернет. Телефоните са ми тия и тия, така и така, други начини за връзка. Благодаря предварително.”
    Мисля, че човек, който не иска книгата му да се разпространява в интернет, така ще постъпи. Всъщност, спомням си поне за двама автори, които така направиха, така се обърнаха към мене. Вярно, че сме почти приятели, но какво от това. Единият от тия автори си беше качил две-три книги в интернета, аз ги пуснах и при мене, и като получи популярност, издадоха го на хартия, и той ми писа, така и така, Викторе, махни сега книгите. Махнах ги – готово, няма милиция, няма … ъъъ, как беше, Веселин Маринов…
    Ето за сравнение как обаче в действителност постъпват някои праводържатели:
    “… Ползването на тези произведения без писмено разрешение накърнява нашите права и според ЗАПСП се счита за пиратство.
    Приемаме, че тяхното публикуване на вашия сайт е грешка. Все пак, за да уредим отношенията си, ви предлагаме да свалите от вашата страница веднага всичко от тези автори.
    С уважение:
    /Никола Кицевски/ …”
    Ето веднага, нищо, че го коментирахме едно време това писмо, най-малко две обиди. Първо, пират съм бил, после, грешка било, тоест, може би качвам по погрешка разни работи на сайта си. Е, наистина, някакви журналисти го бяха понасилили г-н Кицевски, та в един вестник беше казал, че специално аз, Виктор, нали, не съм пират, писмото било така да се каже нещо като шаблон. Но какво да се прави, така е, когато офицери и други хора с пагони или от военизирани и всякакви там йерархии стават праводържатели и издатели.
    Не зная колко хора обърнаха внимание на казаното от Любомир Николов, че не е добре да воюваме, партизанска война май каза човекът. Наистина не е добре, дано някой прочете това, за трима издатели, които четат тука зная, дано го прочетат и други. Да се сетят също за The pirate bay, колко години ги гонят и съдят, ама сайтът им си работи. Когато едно време говорих по телефона с г-н Кицевски, посъветвах го (осмелих се :-)) да му кажа, преди да прави нещо свързано с интернет, да даде време на подчинените си да го поразцъкат, да го поразгледат, да поразпитат, да добият представа какво е това нещо, пък тогава да действат.
    За да си нямаме неприятности, за да няма партизански войни.
    Специално за г-н Богданов да кажа, че чета и следя почти всичко около файловите книги, защото други не чета отдавна.
    Ето малко от това, което г-н Богданов ни сочи във форума на “Моята библиотека”
    “… Затова ви призоваваме, както и Вие пишете, че е наше право, а и то е, според Закона за авторските права, незабавно да свалите този текст. …”
    Нали виждате, г-н Богданов, няма “моля”, няма “благодаря”, има заплахи и “незабавно”. По офицерски, строго, като че ли сме в някаква казарма или йерархично устроена държавна служба. :-). Е не, в интернета сме. Малка подробност е, че точно тая книга за първи път не беше разпространена от “Моята библиотека”, а от друг сайт, но това са подробности, които аз следя. Следя например и такива сайтове, които вземат от мене или от “Моята библиотека” книга, изтрият това, че пише източник bezmonitor.com или chitanka.info и после ги препубликуват на сайтовете си, на които има реклами за пари, например за плащане на хостинга, както са казали на ГДБОП, когато са били привиквани на кафе. Такива хора леко ме дразнят, дори само затова, че трият източника, нали, аз по този начин съм поел отговорността за достоверността, за съответствието на файла с хартиената книга, затова съм се и подписал в него, “Моята библиотека” също. Понякога дори изписват грешно името на автора на книгата, наскоро видях един… Когато видя някаква грешка в “Моята библиотека” (те са изключително малко) пиша на Борислав, защото той е оставил начин за връзка, и-мейл, прочее. На ония хора обаче не мога да пиша, защото няма никакъв начин за връзка, само Явор Колев ги е намерил. 🙂
    Хайде да не повдигам въпроса защо на едни сайтове се крадат сървърите, а пък на други се привикват администраторите на кафе. Но прави впечатление, че тия, с кафето и рекламите и триенето на източниците сякаш са на по-голямо уважение в очите на праводържателите и ГДБОП, отколкото тия, които не само, че не изкарват пари от книгите, но сами си плащат и хостинг и прочее масраф.

  165. Иван Богданов

    Уважаеми Данбо,
    Книгата, която сте купили, и с която сте направили дарение където искате, е издадена на базата договор м/у автора и издателя.
    На базата на този договор, авторът е получил необходимите обещетения.
    Договорът важи САМО за това издание и за последващи издания и допечатки се преподписва.
    В случая с Моята библиотека, приемайки че тя е официално действаща такава, няма договор за издаване на книгата. Въпреки, че навсякъде по горе се говори за библиотека, всъщност Читанката е издател на е-книги в различен формат, позлвайки за това /в повечето случаи/ творби, за които няма права.
    От гледна точка на закона и на наследниците, това е неразрешено издаване на книга. В случая наследниците приемат, че тъй като няма финансова изгода за Читанка.инфо, то да не завеждат дело, а само да помолят издателството да премахне НЕЗАКОННО издадената книга.
    На културно и грамотно написаната им молба е отговорено подобаващо 😉
    о
    П.С.Нещо лично,защото с теб се познаваме от 88 май – ти, като съсобственик на организация, която иска луди пари за три реда запис в ДНС-а и за която не се е чуло, да е подарила домейн на някоя библиотека /ако бъркам, моля да бъда извинен/ имаш очи да пишеш всичко това за безплатния достъп по-горе?

  166. Любомир Сирков

    Тъй като Григор по-горе написа, че очаква с интерес отговори на някои въпроси, мисля, че е време да му ги дадем.

    Григор написа:
    July 7th, 2010 at 5:56 pm
    “”””””””””””””
    Ако смятате иначе, докажете го с аргументи. Например докажете юридически, че “Моята библиотека” не е библиотека. Или че хартиените библиотеки имат право да правят ксерокопия, но електронните нямат право да правят копия на файлове. Очаквам го с интерес.
    “”””””””””””””

    Григор, има една основна разлика между “библиотеките” и “не-библиотеките” – и аз я посочих по-горе. Разликата е в наличието на документи, че съхраняваните в тях екземпляри от издадени книги са придобити по законен път. Именно затова не на всички граждани, а само на библиотеките, е дадено това право по закона – да правят копия (и то за точно определени цели).

    Всяка нормална библиотека в България пази такива документи – докато в Читанка.инфо няма нито един документ, че юридическото лице “Читанка.инфо” е придобило (например чрез фактура номер еди-кой си) по законен път какъвто и да било екземпляр – независимо дали хартиен или електронен.

    А относно проблемите на Виктор и на всички хора със зрителни увреждания, които четат чрез компютър: ясно е, че за да си нямате проблеми, най-добре е да ползвате книгите в такъв формат, който може да се ползва от незрящи, но е много малко вероятно да се ползва за други цели.

  167. Даниел Калчев

    @Иван Богданов, както би трябвало да прочетете, съществува вариант АЗ да не съм купил книгата. Може да ми е била подарена, а може да съм я намерил на улицата! Може дори като най-съвестен гражданин да съм отишъл в най-близкото поделение на МВР и да съм поискал да издирят собственика да му бъде върната, а оттам са ме посъветвали да си избера 1) да я пусна в кошчето или 2) да я подаря на някоя библиотека. (примерно)

    Интересна е обаче концепцията ви, че Моята Библиотека е всъщност издателство. Таз теза повдига основателния въпрос, дали пък атаките срещу сайта не са форма на борба с конкуренцията?
    В един сайт книгите могат да се появят по много начини. Специално за Моята Библиотека, още на първата страница (ако има кой да чете) е написал какви са източниците за набавяне на фонда.

    Според вас, ако аз съм сканирал една книга, редактирал съм я, форматирал съм я в някакъв електронен формат — то аз издател ли съм?
    Ако след това реша да изпратя тази книга на Борислав Манолов, за да бъде част от общодостъпната библиотека на сайта му, това прави ли от него автоматично издател?

    Представете си, подарил съм домейн на библиотека. Не съм го описал изрично, защото нямам навика да рекламирам бизнеса си под каквато и да е форма. Но повече информация има тук http://blog.danbo.bg/?p=30. При това, подарил съм домейн на не една библиотека а и не само на библиотеки. Освен това, лично съм се постарал да плащам от собствените си пари за домейни като acad.bg — които, би трябвало да “помните” че са “ми конкуренция”.
    Винаги съм твърдял, че за мен има много легенди. До една неверни… за съжаление, тъй като някои от тях ми допадат 😉
    Но не е тук мястото за спомени.

    @Любомир Сирков за всички е ясно, че има не-перфектни неща в организацията на Моята Библиотека, най-вече в юридически аспект. Не толкова в смисъла, че нарушават нечии права, а в смисъла, че не са се постарали да имат юридически гръб, който да декларира това ясно и недвусмислено, за избягване на неоснователни претенции.
    Но буди удивление, че държавен орган се е наел да приложи НАСИЛИЕ в случая, без предварително да изясни правните основания. Ето това е недопустимо. В България няма военен режим!

    Вие правите една фундаментална грешка и това е, че поставяте “общественото” и “държавното” над “частното”. Няма да ви карам да четете отново Конституцията. Но ще намекна, че ако не я приемате, не е редно да се наричат егражданин на тази държава.

    Аз притежавам частна библиотека от няколкостотин (а може би хиляди) тома. Придобивана е от времето на дядовците и роднините ми. Аз самия съм закупил може би 2/3 от нея докато бях ученик/студент. НИКОГА не са ми издавали фактура. Напоследък издават, но пък вече рядко купувам книги, защото не мога да си харесам. Моята библиотека незаконна ли е? Или не е библиотека?

    Разликите между библиотеки и не-библиотеки са другаде. 🙂

    Предлагате на Виктор, вместо да чете книги в електронен формат да изчака някой да издаде книгите с браилов шрифт?

  168. Zlatko

    Колкото до това кого подкрепям – то е ясно. Подкрепям хора като Борислав и Виктор, които със собствени усилия подаряват на толкова хора възможността да се докоснат до литературата. Искам обаче да задам следния въпрос – ако си купя книга, сканирам я, редактирам я, размножа файла на 50 диска и ги подаря на свои приятели ще ме арестуват ли и по кой закон? Ако може сведущите да посочат и члена/овете ?
    Не съм автор, издател или адвокат – просто обичам да чета и за мен библиотека е мястото където мога да го правя. Читанката за мен е без съмнение такова място и никой не може да ме убеди в обратното. Съжалявам единствено, че до момента не намерих време да й съдействам.
    Законотворчеството у нас е тотално сбъркано аз лично не виждам закон направен за да ми улесни живота или да ме защити сигурн като обикновен гражданин – пример тази сутрин по БТВ сдружението на родителите на убити деца – мнооого било сложно да се промени. Ами то и да си плащаш данъците не е много просто ама всички знаем, че трябва и повечето от нас го правят.
    И само за чистата информираност – какви са основанията за 70-те години валидност? Например в патентната дейност сроковете са значително по-кратки.

  169. Морфиус

    @Любомир Сирков
    ########
    А относно проблемите на Виктор и на всички хора със зрителни увреждания, които четат чрез компютър: ясно е, че за да си нямате проблеми, най-добре е да ползвате книгите в такъв формат, който може да се ползва от незрящи, но е много малко вероятно да се ползва за други цели.
    ########

    И вашето предложение за подобен формат е?
    Само не им предлагайте адобски или майкрософтски формати, с тях понякога и зрящите имат проблеми… предложете лек и универсално стандартизиран такъв, както е АНСИ или Юникод текст.

    Инак подобни призиви звучат подигравателно, типичното нашенско отношение към хората с проблеми…

  170. Zlatko

    Пропуснах да кажа, че в ЗОБ не видях нещо изключая регистрацията (плащането на такси и търчането по институции) на което Читанката да не отговаря по дефинициите на закона. Дори нещо повече предоставя всички услуги (и основни и специализирани) безплатно.(чл 51, 52 и даже 53)

  171. Иван Богданов

    Според вас, ако аз съм сканирал една книга, редактирал съм я, форматирал съм я в някакъв електронен формат — то аз издател ли съм?
    Ако след това реша да изпратя тази книга на Борислав Манолов, за да бъде част от общодостъпната библиотека на сайта му, това прави ли от него автоматично издател?

    ДА! Прави. Мисля, че правите разлика между ксерокопие/сканиран вариант на книгата и преформатираният и текст в различни формати.
    В момента на Запад се продават седем вида права! Освен хартиеното има за четене не ПС, телефон, Ай-апд и други такива.

    А по-горната тема – няма значение откъде е дошла до вас книгата. Важното в случая е, че тя е издадена на базата на законен договор м/у автора и издателството и всички права в/у нея са платени. Авторът и наследниците ми нямат никаква собственост в/у тази книга. Издателят между другото вече също. Но говорим за книгата като физическо изделие.

    В горния случай говорим за авторски права в/у ново издание и за липсата им в издателя.

    П.С.- Ако Читанката предлагаше просто сканирани варианти на книгите, със щемпела по закон на 1, 17 и коя беше още страница, във файлов формат непозволяващ допълнителна обработка – защитен ПДФ примерно, тогава голяма част от проблемите нямаше да ги има и наистина можеше да се говори за разновидност на библиотека. Но тя предлага други неща.

    @Викторе – преди години имаше голяма борба да отпадне понятието Молба и да се пише Заявление. Никой не е задължен да се моли за полагащите му се права!

  172. Любомир Сирков

    Морфиус, не знам защо подобни призиви ви звучат подигравателно – проблемите на хората със зрителни увреждания са известни отдавна, и фактът, че и досега технологично не е разработен формат, който да е подходящ за тях, без същевременно да позволява твърде лесна злоупотреба за други цели (каквито са посочените от вас “АНСИ или Юникод текст”), е достоен за съжаление от гледна точка на цялата ИТ-общност.

    Конкретното ми предложение към хората със зрителни увреждания: тъй като и без това голяма част от “четенето” на незрящите се състои в изслушване на звук, генериран от програма-“четец”, нищо не пречи през Интернет да се разпространяват именно съответните звукови файлове – така е много по-малко вероятно да си имате проблеми с издатели, автори или други носители на авторски права.

  173. Иван Богданов

    “Разликите между библиотеки и не-библиотеки са другаде.

    Предлагате на Виктор, вместо да чете книги в електронен формат да изчака някой да издаде книгите с браилов шрифт?”

    За да не правя реклама на конкурентни организации – позаинтересувай се за Фондация “Хоризонти” и за текстовете, които тя разпространява.
    На СД и срещу документ от ТЕЛК!

  174. Itchy

    Да допълня нещо към казаното от Даниел Калчев. Напоследък си купувам книги през интернет, като ми ги пращат по пощата с наложен платеж. Последният път ми направи впечатление, че от пощата не ми остава никакъв документ за плащането – бележката от касата давам на служителя от гишето с пратките, за да си получа пакета. Купих и няколко книги с плащане от фирмата – за тях ми изпратиха отделна фактура от издателството. Но за личните ми покупки нямам кьорав документ!

    В личната ми библиотека има книги от дядо ми, които той е събирал от първите им публикации във вестници. Става дума за много преди 1944. Повечето са преводи на чужди автори. После ги е подвързал с твърди корици, кожено гръбче и златен надпис с името му! Какъв документ може да има човек за такава книга? Там дори и издателство няма отбелязано (сега не ми се катери по горните шкафове за уточнение на подробностите).

  175. Иван Богданов

    Разбивам нарочно коментарите, защото са различни теми.
    Хиляда тома е смешна колекция, но това е друга тема. Всъщност не стига за библиотека, защото според закона долната граница е 4 000 различни заглавия /не книги/.
    Дори в нормалните читалищни библиотеки има над 20-30 хиляди заглавия.
    Никой не се интерсува от документи за книгите ти, освен ако не се оптиваш да осчетоводяваш разходи с тях. Е, ако издателят се оплаче, че са му изчезнали десетина пакета книги и ги намерят в теб… Но извън майтапите – за да стигне книгата до хартиеното издание, то всички права по нея са платени. Ако не са, си има начини за защита, но случаят е ясен юридически.
    Тези книги можеш да си ги подаряваш, раздаваш, даваш под наем /тук има условието да си библиотека/ и прочие. Но нямаш проблеми поне със ЗАСП /с данъчните може би в последния случай/. А, можеш и да си ги изгориш – ритуално или не. Можеш да си правиш и ксерокопия за собствена употреба /нямаш право да ги продаваш/.
    Проблеми със закона има в случаите, когато се опитваш да правиш направиш нещо ново със съдържанието на книгите – премерно да ОСРнеш текста и да го направиш във формат за е-боок. Всъщност и тук има особености – ако го направиш, за да си я четеш удобно по време на командировките е едно. Тогава нещата са на границата. В нарушение си обаче, ако се опиташ да разпространяваш този вариант – дали безплатно или не.

  176. Виктор

    Да кажа за г-н Любомир Сирков и по принцип. Най-удобният за ползване от слепи формат е обикновеният текстов формат. Борислав най-вече затова поддържа този формат в “Моята библиотека”, дори напоследък го преправя специално за нас, за слепите.
    На Запад, най-вече в САЩ, има и специални формати за слепи, доколкото зная, единият се нарича Дейзи. За да се чете този формат, трябва да има човек специален софтуер, а за да работи този софтуер, човек трябва да има и съответната ОС и компютър, на който тая ОС да се подкара. В България все още има слепи хора, които четат текстови книги с 386 компютър и чист ДОС. И то не защото не могат да си купят по-голям компютър, а защото така са си свикнали, ДОС е прост и лесен за използване, не гърми и не мрънка постоянно за нещо. Някои от тия слепи хора така и не се научиха да ползват интернет, та такива като мене могат да свалят текстови книги и да им ги носят на дискове, да си четат с ДОС.
    Разбира се, всякакъв формат може да се преправи и до обикновен текст, така че, тия специални формати само ни затрудняват живота. Тъкмо вчера една студентка без зрение ми прати един PDF, който по никакъв начин не може да се чете, не зная само дали са опитвали с Файнрийдър. Аз в момента го нямам, та не можах да й помогна. Този PDF са й дали от университета, в който учи, и много жалко, друг формат на този текст нямали.
    И като чета и слушам сега за тия устройства за четене на книги, специални формати, шифрования, види се, че слепите ще имат много проблеми с тия електронни книги.
    Но пък ще си сканираме, добре, че има Файнрийдър, прочее, в Русия продават на слепи хора тая програма с 90% отстъпка ако добре си спомням, но беше наистина много голям процент. Да не ви казвам обаче колко струва приличен екранен четец… около хиляда долара. Българският синтезатор за Уиндоус е без пари за слепите, но без тоя екранен четец за 1000 долара нищо не става.
    Министерството на културата все пак направи нещо за слепите, освен да ми прати НСБОП едно време:
    Разрешило на националното читалище на слепите да прави електронна библиотека, ама да е само за слепи, с регистрация с документ за увредено зрение и т. н. Аз години наред разправях на читалището, че няма нужда да питат, в закона пише, ама те да се застраховат, питали министерството, и то им разрешило, или поне някакво там писмо им е пратило. 🙂 Това последното, предполагам, много ще се “хареса” на Шаркан. 🙂 Чичо Вежди, ъъъ, прощавай, моля, може ли да си четем книги, да си направим библиотека и да четат слепите на брайлов шрифт или аналогичен метод, ако това не е с цел печалба, както пише в закона, а, чичо Вежди?

  177. Божо

    В момента на Запад се продават седем вида права! Освен хартиеното има за четене не ПС, телефон, Ай-апд и други такива.

    А не са ли прекалено много?
    Като си купя книга, искам да я чета в какъвто ми е удобен вид, ако ще и на дисплея на готварската печка, стига да мога да я кача там.
    Точно за това говорим, че тия, дето си дават права трябва да се ограничат.
    Никой не говори против правата на авторите, преводачите или пък издателите, стига да не воюват с клиентите си – и автори, и читатели.

  178. Любомир Сирков

    Itchy, това, което си написал по-горе, действително са подробности, които нямат никакво отношение към случая.
    Като задаваш въпроса “Какъв документ може да има човек за такава книга?” не се ли чещаш, че в закона за авторското право съответните права по чл. 24 неслучайно са дадени именно на библиотеки и други институции – а не на всички физически лица.

    Всъщност и Даниел Калчев по-горе прави същата грешка: той говори за “библиотека”, а всъщност има предвид личната си (и семейна) колекция от книги.
    “Придобивана е от времето на дядовците” пише той – а и тази на Itchy била от “много преди 1944” – ако и двамата бяха чели закона за авторското право, щяха да знаят, че правата на авторите са в сила до 70 години от тяхната смърт – така че една доста голяма част от книгите в техните домашни колекции най-вероятно са вече с изтекли авторски права. Именно такива текстове е напълно безпроблемно да бъдат разпространявани свободно в Интернет – и акцията срещу “Читанка.инфо” съвсем не е била заради такива книги.

  179. Морфиус

    @Любомир Сирков
    Случайно да сте наясно, че аудио варианта е драстично оскъпен заради заплащането на труда на хората който четат текста?
    Не става ли още по-подигравателно – вие имате проблем, за това платете двойно и тройно да имате достъп до култура?

    @ Иван Богданов
    Единственото което има на сайта им е, че търсят дарения на CD/DVD на книги… дали пък да не им пратя архива на читанката записан на едно DVD, поне от спора ни да има някаква полза за някого 🙂
    Или ще им пратят и на тях ГДБОП …

  180. Морфиус

    @Виктор, дайте да го видя тоя ПДФ ако ви трябва, има няколко начина за вадене на текст и от тях…

  181. Виктор

    Г-н Богданов, имаше борба да отпадне молба, и аз все още побеснявам, когато някой пише до държавна институция молба. Но ставаше дума за молби към държавни институции, нали така?… Тия хора, като знаят, че нямат власт в интернет, добре е да са по-учтиви, защото ето, каквото повикало, такова се обадило. Няма лошо, дори е хубаво и в заявление до държавна институция да има “моля” и “благодаря”, елементарно е, учтиво е.
    Позволете да ви цитирам и да ви определя като един враг на четенето от слепи хора, разбира се, може би неволен:
    “… П.С.- Ако Читанката предлагаше просто сканирани варианти на книгите, със щемпела по закон на 1, 17 и коя беше още страница, във файлов формат непозволяващ допълнителна обработка – защитен ПДФ примерно, тогава голяма част от проблемите нямаше да ги има и наистина можеше да се говори за разновидност на библиотека. …”
    Тогава и слепите нямаше да могат да четат книги от “Моята библиотека, а мога да ви уверя, че една от основните причини за съществуването на “Моята библиотека” са именно слепите.
    И да си повторя пак, защото доста народ тука иска да изкара, че 2 и 2 не е 4:
    “Моята библиотека” на Борислав Манолов е библиотека. Дори има ограничения за броя тегления, което също я доближава до ония разлики, които някои тук изтъкват, че хартиена библиотека не могла да разпространява милиони копия, пък Читанката може. Сто пъти го издъвкахме това. Ако юристи и съдии и всякакви там хора на закона седнат и отсъдят, че “Моята библиотека” не е библиотека по смисъла на закона и по волята на законодателя и при настояването на праводържателя, тя пак ще си остане библиотека, защото 2 и 2 е 4. Като седнат и променят закона така, че тая библиотека да излезе от него, тогава всичките тука ще се съгласим, че тя е извън закона, но засега е вътре.
    Прочее, да се осмеля да помоля, ако някой се наема да преправи споменатия PDF, който сляпата студентка не може да преправи до нормален текст, нека ми пише, пощата ми е victor at bezmonitor.com. Да му пратя файла… То пък какво ли си крия и-мейл-а, като съм го праснал навсякъде по сайта си и трия петдесетина спама на ден, май почти само на руски… 🙂 Кога ли Явор ще погне някой спамер… Да му кажа и аз браво и да го обявя за рицар спамоборец.

  182. Даниел Калчев

    По стечение на обстоятелствата, контактувам често с (обществени най-вече) библиотеки. Най-вече в аспекта на това, което те наричат “дигитализация” — термин който лично аз считам за неуместен, но те са го приели.

    Това, което библиотеките правят, поради липса на ресурс да правят друго е сканиране на хартиените документи. Засега сканират само стари вестници, картички и снимки, защото най-различни хора, най-редовно ги заплашват, че “иначе, ще си имате проблеми”.
    Според това, което сте написали, излиза, че те са в правото си да сканират фондовете си и да публикуват сканираното в Интернет?
    Стоите ли зад това си твърдение? Ако да, ще уредя да ви поканят на следващата си национална сбирка, където да им отворите очите как това се прави “законно” и как те няма да бъдат преследвани от същите тези, чиито “права” защитавате.

    Прави ми впечатление също така, че не правите разлика между “авторско право” и “право за разпространение”.
    Ако все пак благоволите да прочетете изписаното по темата, ще установите, че разликите са предъвквани многократно.

    Няма такова нещо, като “защитен PDF”. Всеки който е наясно как функционира компютъра, ще потвърди това.

    По темата с моето бъдещо поприще като издател. Значи, след като се превърна в Издател, ще имам Права? 🙂 След като имам права, ще мога да пращам ГДБОП където пожелая, тъй като Закона ще е на моя страна. Правилно ли съм разбрал?

    Още един пример 🙂
    Получих от издателство “Човешката библиотека” (не е страшно, че не сте чували за тях, в България има повече издателства от други страни, но “тия” издават книги) електронна книга във формат PDF. Тъй като за мен този формат е неудобен, а и книгата е форматирана за печат си го конвертирах във формат FB2. Не само ги информирах за това, но и получих тяхното съгласие за целта.
    Сега, излиза, че те са издатели на тази книга във формат PDF, а пък аз във формат FB2?
    На всичкото отгоре, една цяла група хора работи за по-доброто “издаване” на книгат авъв формат FB2.
    Голяма каша, нали?
    Та ако вие сложите моя FB2 вариант на ваш сайт, аз мога да ви пратя ГДБОП, нали?

    Автора е Николай Теллалов, а аз дори не съм го питал, дали мога да бъда издател на книгата му във FB2 формат. Да очаквам да ми прати ГДБОП?
    Или да бързам да го черпя нещо, преди да е взел решение да натрупа много пари?

    Ами попадането на въпросните файлове в моята лична библиотека? На кого какво дължа? Какво става, като имам книгата в няколко формата. Че даже съм си я купил и на хартия! (не за да я чета, обаче)

    Ако тези примери не са ви убедили в безсмислието на аргументите, не знам какво. Развитието на технологиите обезсмисля някои бизнес практики и прави други възможни. Остарелите закони се променят, защото всички те са подвластни на Закона на Здравия Разум.

  183. Любомир Сирков

    Викторе, напълно те разбирам, обаче както писах и по-горе: когато един човек желае да бъде добросъвестен, той намира начин не само да осигури своите права, но и тези на другите.
    Ти твърдиш, че “Най-удобният за ползване от слепи формат е обикновеният текстов формат.” Само че няма как да не си наясно, че същият този обикновен текстов формат е твърде удобен и за други цели (които нямат нищо общо със слепите хора).
    Предполагам, че и в САЩ специалните формати за слепи, за които споменаваш, са разработени не защото там хората не умеят да ползват обикновения текстов формат – а просто защото са наясно, че за хората със специални потребности е необходимо да се създадат специални формати.

  184. Itchy

    @Любомир Сирков, точно колекция от книги е библиотека, съотвенто има фоно-, аудио- и т.н. -теки. Законът не регулира същността, а формата. Вече за хиляден път го повтаряме – ЗОБ е за държавното учреждение, а в ЗАПСП се използва по-общия термин, тъй като няма законова забрана и частни физически лица да поддържат общодостъпна библиотека. Такъв точно е случаят с Читанка, “Моята библиотека”!

    Интересно отношение – ако се слезе на вашето ниво – запъване на буквата и запетайката в закона, се оказва че това са някакви незначителни подробности. Когато ви се говори за духа и смисъла на същия този закон – вторачвате се в член едисикой.

    Даниел Калчеви ви подсети – освен от участниците в разговора, темата се чете и от много други хора. Всички те могат сами да си направят изводите и да преченят чии аргументи са по-реални.

  185. Даниел Калчев

    @Любомир Сирков всъщност проблема с “файловете” изобщо не са електронните библиотеки.

    Нека да го кажем в прав текст. Проблема с файловете е, че някой “издател” може да вземе такъв текст и да го публикува с цел печалба. Без при това, да се ангажира да плаща права за разпространение на автор, преводач и т.н.

    Какво общо има тук електронната библиотека?

    Иска ми се да ми отговорите на един прост въпрос: ако аз съм автор на нещо, което много хора ползват всеки ден, без да са получили изрично разрешение от мен, смятате ли, че съм в правото си да поискам от тях да престанат да го ползват? Мога ли да се възползвам от правото си да активирам репресивния апарат на държавата срещу тези организирани престъпници?

  186. Itchy

    @Даниел Калчев, замислих се, че всяка скорошно издадена книга първо е била в “дигитализиран” вид. Повторното сканиране и превръщане отново в текст е безмислена загуба на време и труд за обществото като цяло. Има държави, където на автора се дава и “дигиталния” вариант на творбата му, освен печатния. У нас не е така, дори когато авторът изрично си я поиска (повечето не се сещат) след редакция и корекция. Чудесно би било в библиотеките да се депозира и файлът в подходящ текстов формат. Ех, мечтии…

  187. Божо

    а просто защото са наясно, че за хората със специални потребности е необходимо да се създадат специални формати.

    и струват едни специални пари…

  188. Шapкан

    Напълно съм съгласен, че държавата следва да бъде арбитър, който да цели постигането на баланс между различните интереси. Проблемът е, че българската държава напоследък е арбитър единствено по въпроса кой дава по-голям рушвет.

    не става. Държавата е пристрастен арбитър – по ПРИНЦИП.
    Винаги ще даде предимство на страната, която ще й осигури данъчни приходи, без значение дали точно този проект носи обществена полза.
    Според държавата обществено полезно е само онова, което е нормирано, регулирано и обложено с данък.
    Това е същността на държавата, а не нашенско местно “извращение”.
    Достъпната безплатно информация не носи пряк приход за държавата, макар че обществената полза тук е очевидна.

    Помислете малко.

    буди удивление, че държавен орган се е наел да приложи НАСИЛИЕ в случая, без предварително да изясни правните основания. Ето това е недопустимо. В България няма военен режим!

    шокиран съм. Насилието и принудата са основните интрументи на държавата – откъде идва удивлението?

    още един щрих върху налудната и по същество излишна идея държавна институция да изкупува авторски права, за да пуска после произведенията свободно и безплатно (или символично заплащано, да речем по 10 стотинки).
    Представете си чии произведения ще станат свободно достъпни (а значи и широко рекламирани). Произведения и автори, които по някакви критерии или приумици допадат на чиновниците (не “клатят лодката”).
    Всички други (живи и вече мъртви) спокойно могат да бъдат замълчавани.
    Друго: със сигурност ще последва селекция, защото това изкупуване нали УЖ ще е в полза на живите автори! Значи едни автори ще бъдат държавно поощрявани, а други оставяни на сухо (обричани на неизвестност).
    Горе-долу такова сега е положението в Русия. Предимство се дава на фантастика с подчертан патриотичен и великодържавен оттенък, тъй като издателствата там преминават неднъж на една-две години процедура по “потвърждаване на лиценза”, при което представят в министерството на културата своите издателски планове.
    Вследствие на това рязко са намалели издания, които може да се сметнат като критични спрямо властта, държавността и “националните интереси”.
    И накрая: ако държавата се самообяви за наследник на авторските права на починали автори без наследници, това значи, че всяко издаване на тези автори ще е съпроводено с плащане в държавната хазна.
    Съмнявам се, че един Вапцаров, наример, би се съгласил от неговото творчество да се облажват чиновници.


    та системата е порочна В КОРЕНА си, а повечето пишещи тук търсят начини да декорират листенцата.
    Боядисвате крокодила в оптимистични цветове, вместо да му изтръгнете зъбите.

    е, част от коментиращите направо се мъчат да ни убедят, че свещено задължение на гражданите е да хранят крокодила с месата си. И да се стремят да съотвестват на неговите правила (закони).

    Мда. Яне Сандански е бил твърде голям оптимист. Робът според него се борел за свобода. Уви. МАЛЦИНА роби се борят за свобода. Повечето гледат да се уредят като надзиратели или самите да станат робовладелци.
    Но поне е бил прав във втората част от изречението си:
    … а свободният – за съвършенство.

    та, колцина се борят за съвършенство, а колцина – за измекярски привилегии?

    ох, хора…

  189. Виктор

    Моля Григор за извинение, че ползваме блога му за какво ли не, но като написах за оня PDF, ето значи линк
    dhv.hit.bg/pdf.zip
    Ако някой го направи на нормален текст, да ми пише, аз пък ще пиша пак в блога (прощавай, Григор), че да не го оправят много хора тоя файл.
    Също моля да не го разпространявате тоя файл. 🙂 освен ако не е за учебни, научни, или комерсиални цели. А най-малкото, защото не съм го чел и не зная какво пише, може да е нещо против султана и царщината.

  190. Любомир Сирков

    Itchy, дай наистина да погледнем чии аргументи са по-реални. Ако замисълът на законодателят е бил, че “всяко физическо лице, независимо на какво основание притежава дадено произведение, има право да възпроизвежда неограничен брой произведения за произволни цели”, той (законодателят) е щял да напише в закона именно това.
    Но както знаете, законодателят е написал друго. Засега това мога да ви кажа относно “духа и смисъла” на закона. (Не само у нас, но и във всички европейски страни, а също и в целия развит свят.)

  191. Шapкан

    Даниел Калчев Says:

    Автора е Николай Теллалов, а аз дори не съм го питал, дали мога да бъда издател на книгата му във FB2 формат. Да очаквам да ми прати ГДБОП?

    повярвай, ако можех, бих ги пратил – за да ти донесат голяма торта и да стоят около теб мирно като почетен караул, докато си я похапваш… 😀
    (виж, не бих се съгласил да ги черпиш, но пък тортата е твоя, така че… 🙂 )

  192. Виктор

    Божо, благодаря, че отговори вместо мен на Любомир Сирков. Аз наистина вече писах, че тия формати и софтуери са ни скъпи на нас. Какво да се прави, бедни сме, в Германия не им е скъпо това нещо, това го разправях оня ден и на една издателка. Тя рече, че това не трябва да ни кара да нарушаваме закона, аз рекох, че пък няма да се откажем да четем, като сме бедни. То да ви кажа на един сляп човек освен четенето много-много други неща не му остават.
    Прочее, преди няколко месеца разбрах, че някакви хора от Германия са се интересували за пазара в България по отношение на тоя специален формат за слепи, Дейзи. Стигна и до мен тоя въпрос чрез трето или може би четвърто лице, та им разясних, че в България никой не ползва Дейзи и скоро няма и да ползва. Пазар няма, печалба няма. Тоест, и от тоя Дейзи се правят пари май… Преди няколко години ни зарибяваха с дейзи четец, програма за Уиндоус, демо версии пращаха, а ако не се лъжа най-сетне го пуснаха безплатно.
    Да кажа и за правата на държавата, например върху творчеството на Ангел Каралийчев.
    Обаждах се едно време по телефона на министерството, говорих с някаква служителка, колко струва да платя, че да си туря нещо от Каралийчев на сайта. Нямах разбира се предвид оная тъжна-тъжна и потискаща приказка за лястовичето, която ни караха да учим като деца, още ми е кошмарно от тая лястовичка, а например нещо за Щурчо пияница и как тръгнал да бие булката си калинка или за баба меца и дългият и сукман от едно дъбово листо, който през три се дола простира, всичкия репей събира. А, или за … скокнаха ми два щуреца, пипнаха я за мъжеца”… ама да не се отпускам във възпроизвеждане… Та като почна оная ми ти служителка да ми обяснява, че то трябвало договор, че за най-много 5 години, че така и така, не знае колко струва, че ама така и така може и без пари да ми го дадат, и така и така, и направо ужас, отказах се. Такава бюрокрация, отчайваща работа. Предполагам, че много народ се отказва да купува права от държавата именно заради тая страшна бюрокрация

  193. Иван Богданов

    Даниеле, много си далеч от нещата, толкова много, че просто нямаме поне малко допирни точки, не база на които д апродължим диалога.

    Е-книги издават много издателства, издаваме и ние (е-книги.книгите.бг) и то много по сериозно, от аматьорските /засега/ прояви на Калин.
    Дигитализацията на библиотеките е факт, има си приета национална програма, има си и финансиране по европейски проекти, но прегледай примерно в Националната библиотека как точно го правят – http://www.nationallibrary.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0038&n=&vis=

    На последната национална библиотекарска среща се говори много за дигитализацията /бях там, няма какво да ме водиш/, на лекциите за “Авторското право в Интернет”, проведени във УНСС – също.
    Не знам как си ми чел като Дявол евангелието горните постинги, но аз навсякъде обяснявам, че да – библиотеката може да си дигитализира фонда, но няма право да прави публично достояние книгите, с неизтекли права, ако нямат изричното разрешение от издателя /не от автора/.
    Книгата, като подредба и оформление, сама по себе си също е обект на авторското право.
    Евентуално, с разрешение на автора, Библиотеката би могла да изготви ново издание на книгата в електронен вид, естествено с нов ISBN.

    Не намесвай постоянно ГДБОП, акцията им беше абсурдна, което не променя останалото. П.С. Доколкото си спомням, имахте някави издаване книги по едно време.
    По същество със преформатирането от ПДФ в ФБ2 си направил нарушение на няколко члена от закона.

    @ Викторе – понятието “силните в интернет” е смешно. 20 години се борим всички да сме равни пред конституцията, а не да се умилкваме на разни хора, за да ни дадат прават, които реално имаме. Иначе става като в случая – едните се правят на “силни” и затова се вика Батко да ги понабие.
    Но това е тема от личностното развитие и не ми е работа да ти я обяснявам.
    И стига се набутвали тия слепи на преден план = предложиха разрешение още при товя случай – ограничен достъп до сайта, само за слепи, срещу номер на свидетелството от ТЕЛК. Правил съм, ако не с елъжа 4 конкурса със сдружение “Зрение” специално за слепи граждани и си знам, че всеки си имаше сканирано решението и си го пращаха, даже без и да молим.

    Всички проблеми си имат разрешение, но нещата не стават с показване на мускули от всички страни.

  194. Виктор

    Леле, пак направихме 200 коментара на Григор. Благодаря за PDF-а, вече двама души ми го пратиха оправен, аз го препратих на студентката, казва се Веселина, да учи, да й пукат ушите, благодаря. Ще изтрия онова на dhv.hit.bg, че да не ми го пратят още сто души. 🙂

  195. Иван Богданов

    Сега прочетох – Викторе, в европейския еариант на авторските права, не е предвидена възможност за цялостно продаване на правата, а само за отсътпването има за определено време. Законодателят е предвидил това да бъде за срок до 5 години. В англо-америнкаския вариант на авторското право, можеш да отстъпиш доживотно правото си в/у дадено произведение. От гледна точка на индустрията това е по-добре, от гледна точка на автора е заробващо.
    А документите са важно нещо, мен половината ми ден минава в писане на такива. ти добре, че не си си вадил документи за Бг домейн, там питат и за първи сексуални актове….

  196. Itchy

    Любомир Сирков, ще се наложи да обяснявам съвсем елементарни и очевидни неща, за което се извинявам на останалите.

    Какво представлява писането на книга? И защо авторът го прави? За да бъде прочетен. Не за да печели, да се изхранва или да си купува сирене, пържоли, круши и ябълки, а за да бъде прочетен от колкото се може повече хора. Иначе щеше да пише писма до приятелите си.

    Естествено за него, автора, разпространението на творбата най-вероятно не е по силите и възможностите му. Тук идват издателите. Те се заемат с тази задача. В досегашния модел (хартиена книга), за да бъде разпространено съдържанието, се налага да се вкарат средства за материалите и специфична обработка на текста за хартиено публикуване. Тези разходи трябва от някъде да бъдат възстановени и това става чрез продажбата на изделието книга. Но стойността на това изделие не идва от кориците и листата между тях, а от съдържанието. Иначе можеше да се продават книги с бели страници, или с произволен текст, форматиран с красиви и артистични шрифтове, заврънкулки и т.н. В този смисъл съдържанието не е “разход” и не може да се калкулира в тази част от сметката. То има собствена стойност, която дава на изделието книга. Затова авторските са от коричната цена, а не процент от печалбата. На пазара издателят може да реализира всякакъв резултат – дори и отрицателен. Все пак се предполага, че получава печалба като възнаграждение за целия организаторски и инвеститорски усет. Законът задължава в този случай издателят да плати на автора част от общия доход. Защото без произведението всичко щеше да е нищо!

    Това защитава законът за имуществените права на авторите – правото им да получат част от дохода, който някой друг реализира благодарение на авторското съдържание.

    Когато творбата се разпространява без търговски интерес – това е всъщност идеалната реализация на авторовите цели – книгата му да достигне до читателите.

    В този смисъл нашият Закон за авторските права защитава авторите от посредниците, не от читателите и разпространителите. Затова и изразът “търговски цели” е възлов, съществен и определящ. Не начинъг на разпространение, а начинът на печелене за чужда сметка се санкционира от закона.

    В допълнение има и една такса, която се отделя от цената на всеки (!) носител или апаратура за възпроизвеждане и трябва да постъпва в определен фонд. Тя трябва да служи за изплащане на възнаграждения на авторите, независимо от пазарния резултат на книгите (защото за това говорим, законът е по-общ). Състоянието на този фонд е заслуга на държавата, а то е отчайващо, т.е. там са постъпили някакви смешно малки суми.

  197. Любомир Сирков

    Викторе, не че е лошо, дето някой ти е “оправил” PDF-а, но все пак имай предвид: този PDF е бил защитен с парола, и то най-вероятно от самия автор на текста (доц. д-р Румен Стефанов). Та този, който ти е пратил “оправен” PDF (вероятно някой “борец за права”), на практика е нарушил правата на доц. д-р Румен Стефанов.
    Толкова за правата и борците за тях.

  198. Любомир Сирков

    Itchy, само ще ти припомня, че в закона за авторското право има два такива раздела:
    Раздел I.
    Неимуществени права
    и
    Раздел II.
    Имуществени права

    Както всеки може да се убеди, неимуществените права са поставени дори преди имуществените права. Това, което си изписал по-горе, има някакво отношение само към единия тип права.

  199. Морфиус

    @Любомир Сирков
    Ставате нагъл до безочие.
    Файла е даден на незряща студентка да се подготвя по него, конвертирането му в формат ползваем от нея не е нещо по-различно от това някой да и го прочете от монитора и няма нищо общо с правата на написалия го, а има общо с нечие недомислие с формата.

  200. Даниел Калчев

    @Любимир Сирков, всъщност законодателя съвсем изрично е постановил, че всеки може да прави каквото реши с книгата “стига да е за некомерсиални цели”.

    Това, по отношение правата за разпространение.

    По отношение авторските права, изричното изискване на закона е да не се плагиатства. Тоест, правата за авторство да бъдат присвоени от друг.

    Вече беше казано на няколко пъти — бъркате общественото и частното право. А аз съм особено чувствителен на тази тема, тъй като не малко човечета са си правили подобни експерименти на мой гръб. Пък после са се чудили, защо не ставала тяхната.

    За Шаркан — удивлението е породено от факта, че подобно действие е опит за политическо самоубийство. Удивително е, защо не се задейства никакъв инстинкт за самосъхранение. Всъщност, аз съм наясно че просто все още не знам цялата истина 🙂

  201. Любомир Сирков

    Не, Даниел Калчев, законодателят не е остановил, че всеки може да прави каквото реши с книгата “стига да е за некомерсиални цели”. Вместо това закодателят е постановил, че:

    “”””
    Чл. 15. (1) Авторът има право:
    ….
    5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
    “”””

  202. Виктор

    Любомир Сирков, хайде сега. Тоя файл е изпратен от колеж, в който Веселина учи, а не от автора. Освен това, май няма спор, че когато е за учебни цели – може, нали така?
    Царят дава, Любомир Сирков се съмнява. 🙂
    Ако бях един така по-наострен противник на праводържателите, щях да засиля тоя файл я към Помагало, я към Реферати. Остава да кажете сега, че съм нарушил закона, като пратих тоя файл, че някой да го оправи така, че сляпото момиче да може да го чете.
    Освен това, ако файлът беше в нормален, незащитен формат, изобщо нямаше да стигне и до мене, нали? И пак се сещам за “Подходящата грижа” на Григор Гачев.

  203. Itchy

    @Любимир Сирков, чувствам се изключително неудобно, че се налага да обяснявам съвсем прости неща. Пишещите тук отдавна са наясно с тях. Освен този закон, прочетох и доста от свързаните закони и си изградих една прилична обща представа за идеята на законодателя. Виктор го написа под предишна статия – законите са написани от юристи, не от идиоти.

    Между другото се замислих, че за публиката остават в тайна имената на истинските автори на законовите текстове. Не броя вносителите, комисиите в НС и депутатите за автори, а конкретните хора, които имат изключителни познания в правните въпроси (е, повечето).

  204. Морфиус

    @Любомир Сирков
    По изложената логика трябва ГДБОП да ни прибере всички за преразкази и тълкувания 🙂
    ГДБОП да ни прибере всички за осмиване на автори които са си го заслужили (като сътворилите “мега хита” за възхвала на милицията).
    ГДБОП да ни прибере всички които са се явили на някакъв изпит – за промяна в съдържанието на учебника.
    Да продължавам ли с абсурдите…

  205. Шapкан

    Itchy Says:
    July 8th, 2010 at 4:14 pm
    Естествено за него, автора, разпространението на творбата най-вероятно не е по силите и възможностите му.

    вече не е така, слава на НТР.

    за другото ти благодаря – много читаво мнение.

  206. vilervale

    любомир сирков,
    спорът за закона взе да става малко досаден. Законовите определения са малко като речниковите дефиниции (да ме прощават всички езиковеди) – първо значение на думата, евентуално второ и толкова. А всъщност въпросната дума притежава много повече нюанси, носи своя си исторически багаж, етимологията й подсказва други смисли и употреби и т.н. Библиотеката не е просто някакво учреждение, получило някаква санкция от държавен/общински орган. Нейният raison d’etre, смисълът на съществуването й е да бъде инструмент за съхраняване и разпространение на знанието. В исторически план библиотеката се е развивала в посока на демократизация – ако в началото е била под властта на жреческата каста, по-късно, през средновековието в Европа, на Църквата и на просветените монарси, от ХІХ век насам тя е в услуга на обществото и то дори на обществото, разбирано като “масите”. Мисията на библиотеката е свободно да разпространява знанието – затова тя е общодостъпна, обществена, народна. Да, с интернет имаме промяна в средата. И въпросът е дали библиотеката трябва да промени същността си или не. Вашето тълкуване казва: да, библиотеката няма място в ХХІ век, нека си стои в ХХ или пък да се превърне в някакъв паметник, където се складират печатните книги. Повечето разумни хора с по-широк хоризонт като че ли са склонни да променят закона, но да запазят същността на библиотеката и да продължат да развиват демократизацията й в новата “виртуална” среда.

  207. Даниел Калчев

    Тоест Любомир Сирков, вие твърдите, че някой може да бъде отговорен пред автора за това, че примерно файла на компютъра му се е повредил?

    Любопитна теза… могат да се изкарат маса пари от нея! (искам процент за идеята ;))

  208. Itchy

    @Любимир Сирков, вие на смени ли се включвате в дебата? Защото точно по този въпрос дадох пример със спечеленото дело от Селинджър, миналата година, скоро след това той почина, но първо си защити авторските права, неимуществените. Под съобщението за кончината му в Дневник има дълъг спор точно за това дело. Разровете се, прочетете, ПОМИСЛЕТЕ и тогава коментирайте.

  209. Itchy

    @Шapкан, имах неудобство да пиша от името на авторите, без аз да съм от тях.

    Иначе – Хип, хип, Ура за НТР! Тя се прави от свободни хора, не от разните му ключодържатели 🙂

  210. Шapкан

    удивлението е породено от факта, че подобно действие е опит за политическо самоубийство. Удивително е, защо не се задейства никакъв инстинкт за самосъхранение.

    в ДЪЛБОЧИНА – да, самоубийство е.
    Въпреки това вместо неизбежното следствие (самоубийство = смърт) се получава обратното – хвалебствен хор во славу на насилника.
    Съставът на този хор е ясен: тъкмо от онези роби, които мечтаят за статут на надзиратели. Свобода не им трябва, свободата е самостоятелност и отговорност.
    И тъй като статистически конформистите са мнозинство (при това предимно пасивно; за съжаление, и недоволните в огромната си част са пасивни), системата оцелява вече хилядолетия.
    Традиция.
    (израснало “в клетка” съзнание се плаши от “дивата среда”, където няма да оцелее. Нормално е… за животни. Не и за хора, които претендират, че са разумни същества)
    Обаче новите технологични възможности са огънали тази традиция до границата на съпротивлението на материала при деформации.
    Пречупването е неизбежно.
    Лошото е, че ще има широки деструктивни последици.
    Именно за минимизиране на последиците от подобен взрив (срутване) е необходимо осъзнато и конструктивно противодействие във вид на паралелни граждански структури, които не сътрудничат с държавните и следват своето разбиране, свои закони, а тях приемат с вишегласие (хубава стара думичка, която е означавала не просто мнозинство, а липса на възражения към проекторешението, тоест едно приемливо ниво на консенсус).
    Вишегласието е възможно в сравнително малки общности и асоциации, като между тях се установяват споразумения (пак словодни договори) за взаимодействие и разрешаване на спорове.
    Говорим за мрежов модел без принудително доминиращ център.
    Всичко друго е архаика, която не съответства на ВЕЧЕ постигнатото технологично ниво (а значи “утре” сто на сто ще влезе в един НАИСТИНА остър конфликт с технологиите).
    Съгласи се, инквизиторската клада си е дивачество, независимо дали използва подпалвани с чакмак дърва или възбуждана с лазер магнитно удържана плазма. Техниката изпреварва традициите. А защитниците на традицията точно това ще правят – ще горят с плазмата еретици, вместо да я използват за добив на евтина и общодостъпна енергия…

    стана дума за демократизация във витруална среда…
    Развитието на демокрацията може да върви САМО в посока ОТ представителната демокрация КЪМ пряката, а значи и към децентрализация и демонополизация БУКВАЛНО във всяка една сфера на живота. Сиреч – към анархообщество, с принципите на което малцина (и то не само тук) са запознати, но реагират на думата “анархия” заучено и неадекватно.

  211. Любомир Сирков

    @Виктор: Това – на кого е изпратен файла след като е “оправен” – няма никакво значение. Основното нарушение е извършено от този, който си е позволил да разбива чужди пароли. Ако авторът е решил да пусне файла за разпространение в такъв вид – значи файлът трябва да остане в такъв вид. Ако студентката беше потърсила връзка лично с автора и той и е предоставил лично на нея друго копие на файла в друг формат – това е ОК.

    @Itchy: Не смятам да търся и да чета коментари под публикация за делото на Селинджър (особено ако са на нивото, на което ти коментираш тук). Но ако имаш линк, дай.

  212. Любомир Сирков

    Даниел Калчев Says:
    July 8th, 2010 at 4:38 pm

    Тоест Любомир Сирков, вие твърдите, че някой може да бъде отговорен пред автора за това, че примерно файла на компютъра му се е повредил?
    ==========
    Не, Даниел Калчев, нито аз, нито законът твърди това. Но ако някой съзнателно извършва промени в произведението без съгласието на автора, и при това си позволява да разпространява произведението в този му променен вид, естествено е авторът да има право да се противопостави.

  213. Любомир Сирков

    Ами Божо, ти самият се погледни сам какви “мъдри” мисли си надробил тук:

    Божо Says:
    July 8th, 2010 at 3:08 pm
    “Като си купя книга, искам да я чета в какъвто ми е удобен вид, ако ще и на дисплея на готварската печка, стига да мога да я кача там.”
    – просто гениално! Сигурно си мислиш, че е достатъчно да кажеш “аз искам”, и всички трябва да се втурнат да изпълняват твоите желания.

  214. Виктор

    А, Иван Богданов, гледам сега какво сте писали:
    “… За да не правя реклама на конкурентни организации – позаинтересувай се за Фондация “Хоризонти” и за текстовете, които тя разпространява. ..”
    Изобщо нямам представа какво имате предвид под конкурентни организации. Електронната библиотека на фондация “Хоризонти” horizonti.bg по едно време я поддържах аз. Всички текстове, най-вече учебници, в тая библиотека са на най-обикновен, прост txt-формат, и като допълнение по едно време направихме html версии на файловете.
    Фондацията разпространява тия учебници не само на си-ди, но ги праща по е-мейл, по скайп и по всякакъв начин, за да могат слепите студенти и ученици да си четат необходимото.
    Никога фондацията няма да се бюрократизира дотам, че да дава тия файлове само на хора, които са й занесли на крака и прошнурован документ, защото, слава Богу, в България слепите не са чак толкова много, а освен това, когато някой сляп студент от оня край на България поиска един учебник, който му трябва до дни, фондацията няма да му каже йок, (щото председателят е Хюсеин Исмаил) :-), няма да ти дадем файла, докато не ни дойдеш тука с ТЕЛК-а и да се подпишеш.
    Някак си не ми е приятно, когато хора, които не знаят почти нищо за слепотата и четенето от файлове говорят и пишат за това. Ей ме мене, тука съм, разбирам ги тия работи, аз мога да напиша за тях и да обясня, така че, нали разбирате…
    А, сетих се за едно стихче от Каралийчев: нещо беше за мецаните и балканите… май слезли мецаните от балканите, нещо, нали, да правят беля, обаче:
    Погнала ги баба зла, със костура във ръка
    Вижте къде се намира в интернета
    Детски свят: С Т И Х Ч Е Т А /първа част/ | Facebook
    Погнала ги баба със костурка във ръка,хукнали ми мецаните върнали се в балканите. ОХЛЮВЧЕ Охлювче рогато, охлювче гърбато, покажи си главата, …
    http://www.facebook.com/note.php?note_id... –
    Вижте какви майки-пиратки. 🙂 Колко ли е загубило мин. на културата от това, че тия майки не са си платили правата за Каралийчев и пиратствуват, крадат, ощетяват, нарушават, правят бедни праводържателите, в случая държавата. Е, аз да не пиша много, че нямам акаунт във Фейсбук и не зная, може пък да не са майки, които си споделят залъгалки за децата, а някакви брадати пирати. Я, моля, някой от хората тука да докладвана ГДБОП и мин. на културата, че Фейсбук ги краде и пиратства. Може ли такова нещо! за мецаните и балканите на Каралийчев го няма дори в “Моята библиотека”, а във Фейсбук го има!

  215. Божо

    @Любомир Сирков – след като съм си купил нещо, очаквам никой да не ме ограничава къде, как и колко пъти да го ползвам!

    Така по-ясно ли е?

    Или пак да обясня?

  216. Любомир Сирков

    Викторе, много добре направи, че сам си призна, че “слава Богу, в България слепите не са чак толкова много”.
    Именно затова беше напълно излишно файловете, необходими на слепите, да се пускат в сайтове със свободен достъп – напълно осъществимо беше слепите получават достъп до тях по друг, не толкова публичен (и не толкова дразнещ издателите) начин. Но затова изглежда наистина е необходимо едно малко по-високо ниво на взаимно уважение.

  217. Морфиус

    @Любомир Сирков
    Коя милиционерска школа сте завършили бре?
    Не било нужно видиш ли, че да не дразни… я вземете се ограмотете малко и тогава убеждавайте опонентите си че са камили.

  218. Виктор

    Г-н Любомир Сирков, чудни работи говорите, без да знаете нищо. Нито знаете кой е турил паролата на файла, нито защо, нито нищо. А дори и да допуснем, че авторът е направил тоя защитен с парола файл, дал го е на училището и е казал, така и така, ще го давате на студентите, и ще им давате паролата, и ще им казвате, че не трябва да му махат паролата, не трябва да го конвертират в друг формат… Леле, какво стана?… Веселина не е толкова малоумна, че ако са й казали, че файлът е с парола и са й дали паролата, тя да не ми каже, или да не се оправи сама, и т. н. и т. н. Пишете още:
    “… потърсила връзка лично с автора и той и е предоставил лично на нея друго копие на файла в друг формат – това е ОК. …”
    Леле Боже… Представям си как сляпата Веселина издирва тоя автор, обажда му се, пише му, а пък той сяда, прави едно специално копие в обикновен текст специално за Веселина и й го праща, че да може тя да попрочете, че да си вземе изпита. Хайде пак да повторя, специално за Любомир Сирков, че ако тука ние спориме има ли човек право да пуска книги в интернета, то по отношение на книги и учебници, ползвани за учебни цели, спор няма. Нали няма? Е няма.

  219. Иван Богданов

    @Викторе, що се правиш на неразбиращ? /дано да се правиш/. Няма да ти обяснявам, че главната ни редакторка е с -25 диоптъра на едното око /да знам, че няма такова, просто компютъра може до там да пресмята/ и с -10-12 на другото. Понаправи малко търсения в Гугъл на тема – сдружение зрение и буквите. Можеш да намериш интересни неща и да се окаже в един момент, че съм по-навътре от тебе в проблемите на слепите.
    Пак повтарям – единственият легален начин, да се предлагат безплатно книги на слепи лица е горе описания – регистрация на база решението на ТЕЛК.
    При такава ситуациа всички издателства ще дадат разрешение. Преди 5 години бях готов да обиколя панаира на книгата и да говоря с издателствата затова.
    Ясно е, че никой няма да допусне публикуването на книги в текстов вид в нета. Да, в проектът Гутенберг са така, но всички книги там са или без права, или с разрешение.
    Всичко друго са празни приказки, защото на един четящ сляп човек в Читанка, се падат 100 нечетящи /айде да не вадя статистиките за броя на слепите лица за 2009-та/.
    П.С. Освен двата обсъждани досега закони, си има един и за цитирането. В случая който споменаваш, стихчетата могат да се отнесат към това. Още повече че в БГ няма организация, която би рискувала да се скара с БГ мама.

  220. Любомир Сирков

    Така, Виктор пуска тук линк към бележка от Фейсбук, и си мисли, че това е някакво голямо геройство.
    Само че всеки, който има регистрация във Фейсбук, като се логне и като отвори страницата със “Шушко-мушко непослушко”, може да цъкне най-отдолу на линкчето “Докладвайте бележката”.
    Ще му се отвори прозорче, в което има “Избери причина”.
    Като избереш “Забележка текст”, отдолу ти се появява едно ново линкче:
    “Това Ваша интелектуална собственост ли е?”
    Като цъкнеш върху новото линкче, ти се отваря
    http://www.facebook.com/legal/copyright.php

    Там има специален раздел
    “Как да докладваме за нарушени авторски права от потребители”
    В него пише:
    “To report a copyright infringement by a Facebook user, all you need to do is fill out our automated DMCA form.
    http://www.facebook.com/legal/copyright.php?copyright_notice=1
    This form is the fastest way to report a copyright infringement. Although we will review reports in all languages, it will speed our review if you can submit your report in English.”

    Именно това е разликата между Фейсбук и Читанка.инфо – че в Читанка.инфо създателят на сайта не е предвидил такава възможност: специална форма, в която бързо, лесно и удобно притежателят на правата може да поиска съответното произведение да бъде свалено от сайта.

  221. Виктор

    Божо, прочее, аз нарочно не пуснах целия линк, че много мразя да правя реклама на Фейсбук. 🙂 И като така и така направихме на Григор блога на коментарник, 🙂 Да цитирам пак уважаемия г-н Сирков:
    “… Викторе, много добре направи, че сам си призна, че “слава Богу, в България слепите не са чак толкова много”.
    Именно затова беше напълно излишно файловете, необходими на слепите, да се пускат в сайтове със свободен достъп – напълно осъществимо беше слепите получават… ”
    Съвсем съзнателно, г-н Сирков, аз пусках едни книги едно време на сайта си, а други не пусках, само на слепите ги раздавах. Смятах обаче, че е добре и виждащи хора да прочетат Пътешествията на Гъливер, даже бях написал и бележчица, че това не е книга за деца, както ни набиваха на нас едно време в главите. Пуснах Страшен вълк на Елин Пелин, за да знаят хората, че Елин Пелин не е писал само това, което се учи в учебниците, писал е и забавни неща, на които човек може да се смее, така, да си чете. Пуснах “Лицата на мрака”, защото в тая книга се разказва за сляп човек, и понеже и аз съм такъв, видях, че е написана добре, слепотата е представена реалистично, тоест, виждащите можеха да разберат от тая книга нещо за слепите.
    Пуснах още някои други книги, специално съм ги избирал така, че да предизвикат интерес у повече хора към четенето, защото зная, че доста хора цъкат по интернета и може случайно да се зачетат, но едва ли ще отидат в книжарница, още по-малко в библиотека. Опитвах се да предизвикам интерес към четенето, това е.
    И когато мин. на културата ме привика, за да ми връчи на официална церемония националната награда “Христо Г. Данов”, и когато след церемонията излязох да изпуша една цигара, дойде при мене министърката, тогава беше Нина Чилова, поздрави ме, не помня какво точно каза, а аз побързах да й кажа, че зная, че съм на ръба на закона, но съм направил каквото съм направил, за да предизвикам интерес към четенето, а не на последно място да покажа, че напълно сляп човек може да върши работа в интернета, тоест, да си изкарва хляба като работи за поддръжка на някакви сайтове, защо не например държавни. Казах й, че едва ли заслужавам тая награда, а тя два пъти повтори, че държавата е длъжна на хора като мене.
    Още да цитирам г-н Сирков:
    “… много добре направи, че сам си призна, че “слава Богу, в България слепите не са чак толкова много”. …”
    Признавам си, г-н Сирков, без бой си признавам, даже няма нужда да ми казват, че ако не си призная, ще ме боли много.
    Само е жалко, че в България не са така малко и хората с една друга слепота, ама какво да се прави, срещу тая слепота трябва много четене, много.

  222. Григор Post author

    @Иван Богданов: В “Моята библиотека” има огромен брой заглавия. Склонен съм да допусна, че може да има и някое, което да не е било свалено след искане от праводържателите. Твърдя обаче категорично, че:

    – Праводържатели, които са представили разумно доказателство, че имат правата (в случая с наследниците на Любомир Сагаев спокойно може да се приеме, че са го представили), и които са се държали в рамките на общоприетата учтивост (което вече е малко под въпрос), не срещат проблеми.

    – Праводържатели, които прекрачват рамките на общоприетото в общуването, обикновено получават отказ за контакт. В случая Любомир Сагаев може да се спори дали са прекрачили рамките. Някои от праводържателите, искали подобно нещо, обаче ги прекрачват по всички възможни мерки (и нерядко започват с това). В такъв случай е напълно естествено контактът с тях да бъде прекъснат, и по тази причина те да не могат да изпратят молбите си. Ако някой смята, че начинът да разговаря с теб е да те клевети и обижда, ти няма да разговаряш с него. Ако той по тази причина не може да ти предяви някакви претенции, ти ли си виновен?

    И тъй като от вторите, уви, има достатъчно, съм склонен да мисля, че наследниците на Любомир Сагаев са получили отказ покрай тях. Не е справедливо, но при любителски начинания не е рядкост покрай сухото да гори и суровото.

    По въпроса, че преформатирането от един формат в друг било нарушение на закона – според мен това е логическа глупост. Дори ако е формално вярно, не вярвам някой съд да осъди някого заради това. (Наскоро мой приятел ми беше цитирал списък закони, които нарушаваме с ежедневната си дейност – не ги запомних, уви; ако го видя и се сетя, ще го помоля за списъка, сигурно ще е полезен за някого.)

    @Морфиус: Мисля, че Любомир Сирков по-скоро играе адвокат на дявола, отколкото да става нагъл, или да троли – поне засега съм на това мнение. В това отношение смятам коментарите му тук за полезни, ако и на моменти провокативни (всъщност, полезни точно с това).

    @Itchy: Може ли подробности за делото на Селинджър? От ровене тук не смогвам да търся и чета, а бих бил благодарен.

    @vilervale: Уви, в подготвяното законодателство на библиотеката се предвижда ролята на зъбно колелце в механизма за лишаване на читателите от свободата им. Ако смогна физически, ще напиша нещо по въпроса. ( има интересно инфо. Наглостта на праводържателите е просто изумителна, дори за мен. Нека някой после ми каже, че пиша апокалиптични фантазии без връзка с реалността.)

    @Любомир Сирков: Всъщност, авторът има право (според мен – пълното право) да се противопостави срещу промени в текста му, ако не е обозначено, че те не са оригиналният текст. Ако обаче е ясно обозначено, че еди-кое си изречение е променено от еди-кой си, правото на противопоставяне според мен е по-условно. Също, не бих включил в него противопоставяне срещу оправяне на правописни и други грешки от сходна категория.

    За забележката на Божо, че иска да може да чете купената книга както си иска – според мен е прав. Да, няма право да очаква издателят да му я предостави във всички възможни формати. Но според мен издателят няма право да му пречи (напр. чрез DRM) той да си преконвертира книгата в какъвто вид му е удобно да я потребява. И не мисля, че доводи от типа на “изда… пардон, авторът има всички права на света върху произведението си, читателят няма никакви, ако не ще, да чете други” струват нещо в реалния свят. Линкът, който цитирах по-горе, е МНОГО поучителен, струва си прочитането.

  223. Морфиус

    @Иван Богданов
    Значи легалния начин е сбъркан… предозирани са монополни за сметка на граждански права.
    Е вариантите какви са:
    – Да се игнорира легалния начин – най-лесния и масово използван, докато поради мутрофеодалната ни държава някой не прати държавен орган за борба с организирана престъпност да му защитава евентуалните печалби…
    – Да се промени легалния начин – било в копирайт часта или в часта касаеща отношението към хората с увреждания.

    И на теб и на другия защитник на копирайта се опитвам да ви обясня като техническо лице, че няма техническо решение на проблема ви, няма формат който да не може да бъде разбит, няма начин да се превозва информация без да се копира, няма начин да се спрат обществени комуникационни канали.
    Можете само да репресирате, да мачкате, дори да убивате … типично мислене за една група хора – в нея ли се бутате?
    Колкото по-крайни мерки с/у пиратството (самото ползване на думата е нагла и гнусна манипулация) се приемат, толкова повече ще стават ответните реакции.
    Просто се опитвате да спрете еволюция, а това винаги води до революция…

  224. Григор Post author

    @Любомир Сирков: За “Моята библиотека” и законното придобиване на книгите – мисля, че то се подразбира. Човек може да се сдобие с книга на файл, за да я качи там, по само два начина – или като я вземе от автора й (което без съгласието му не е реално възможно), или като си я купи, и я сканира (тоест, като придобие копието именно по указания в закона начин). Или, да кажем нещата другояче: ако “Моята библиотека” разполага с доказателство, че всички книги, сканирани за нея, са закупени по законен начин, това ще я направи ли по-законна от сега? Или примерно ако има документи, че всяка сканирана за нея книга й е дарена от човек, който я е закупил законно?

    Вчера говорих с представителката на АБК по въпроса. Единственият довод, който тя можа да ми даде за разликата между “Моята библиотека” и коя да е читалищна библиотека, беше, че електронната библиотека може да даде едно копие на много повече хора, отколкото традиционната – примерно на десетки хиляди. Да си представим обаче, че една традиционна библиотека намери начин да даде своето копие от книга на десетки хиляди хора. Това престъпник ли ще я направи, или образец за стимулиране на културата?… Малко по-късно в разговора нещата се изясниха (подробности – пак в линка от предишния ми коментар). Тези хора просто са обсебени от мечтата всеки българин да им цака пачки за всяко отваряне на книга. Без да се замислят какво ще се случи, след като пробутат подобен безумен “закон”.

    За форматите за слепи: да, наистина ASCII текстът може спокойно да бъде четен и от зрящи. Но точно същото важи за Брайловия шрифт. Зрящите го четат дори по-удобно от незрящите. Научаването му е въпрос на не повече от час, и ако достатъчно книги са достъпни на Брайл, но не и в нормален вид, вероятно хората масово ще го научат. Същото важи и за аудиокнигите, и за всеки друг начин, предназначен за незрящите. Значи ли това, че специалните разрешения за тях в закона всъщност са невалидни, и са написани само за да се печати хартия?

  225. Шapкан

    Сирков…
    нуждите на слепите “дразнят” издателите?
    Много съжалявам, че епохата на дуелите е отминала. Подобни мнения като твоете заслужават да бъдат натиквани обратно в гърлото, което ти е изхрачило.

  226. Григор Post author

    @Шаркан: Моля те, успокой топката. Разбирам, че си силно емоционален по въпроса – всеки автор е. (Вчера по време на радиодискусията имаше обаждане на Стефан Цанев. Същият, който бил протестирал срещу използването на творбите му. Оказа се, че той е много по-загрижен за възможността някой да промени текста му и да набута глупости вътре, които после да бъдат разпространявани от негово име – тоест, че някой го е “облъчвал” на тема DRM…) Но нека не се караме с хора, които не са ни врагове, а просто търсят своя път през минното поле от лъжи. Нека им помогнем да преминат през това поле, и то не непременно по нашия път – те имат право на свой.

    @Морфиус: Моля и теб за умереност. Според мен и Иван Богданов, и Любомир Сирков са просто хора, които се опитват сами да открият истината. Тяхното противостоене на нашите доводи според мен е тяхното търсене, а не злонамереност или алчност. Нека им помогнем в търсенето, без да им налагаме насила нашата рецепта. Имаме ли достатъчно честност и търсене на истината, а не на налагането на своето, ще успеем.

  227. Любо Николов

    ПОЛУДЯХТЕ ЛИ ВСИЧКИ???????????
    Бога ми, почувствах се в 1941 година!
    Когато споменах за партизанско движение, изобщо не подозирах, че ще стигнем до това в буквалния смисъл на думата.
    Сега разбирам какво е тласнало невръстни момчета да излязат с пушки в Балкана и как безмилостно се е завъртяло колелото след това.
    Ето ви цялата логична верига:
    1. Духът вече е изпуснат от бутилката. Компютърната техника ще става все по-евтина, копиращият софтуер – все по-удобен.
    2. При това положение искате от компютърно грамотните хлапаци да спазват авторските права? Да четат каквото могат да купят (все още предимно на хартия) – а за останалото да духат супата? Вярва ли някой, че може да им се забрани да сканират и да разпространяват?
    3. Разпространението на текстове без оглед на авторските права ще стане масово. Акции тип “Читанка” само ще наливат масло в огъня.
    4. Отговор: Тогава ще наказваме строго. С големи глоби.
    5. Контраотговор: Да го духате. Пари нямам!
    6. Контра-конттраотговор: В такъв случай ще наказваме с цялата строгост на закона. И ще го преправим, за да стане още по-строг.
    Ето ви я 1941 година.

  228. Виктор

    Богданов, не е хубаво да говорите за неща, които не разбирате. Аз едно време виждах нормално, после ослепях, после пак прогледнах, виждал съм и 50 процента, и всякакви проценти, и периферно, и само с лявото око, и само с дясното, и очила съм носил, и с бинокъл телевизия съм гледал и зная какво е слабовиждащ, какво е сляп и прочее. Също зная достатъчно неща и за сдружение “Зрение”, Бог да прости Ели Станишева, сдружението беше нейно, така че, моля, хайде да не говорим за сдружението, защото много работи има за него… и не всичките са баш перфектни…
    Но я вижте тука какво сте писали:
    “… Пак повтарям – единственият легален начин, да се предлагат безплатно книги на слепи лица е горе описания – регистрация на база решението на ТЕЛК. При такава ситуациа всички издателства ще дадат разрешение. Преди 5 години бях готов да обиколя панаира на книгата и да говоря с издателствата затова. …”
    Богданов, да не кажа, че говорите глупости, но сте много близо до това нещо. Моля да ме разберете, уважавам ви, пиша ви, но като едно нещо е глупаво, точно защото ви уважавам, затова и го пиша. Разрешение от издателите не е необходимо, точно защото го пише това нещо в закона, аман, пише го, да не го цитирам пак. Оная, десетата точка, за брайла, оттам, Богданов, следва, че няма нужда слепите да искат разрешение нито от Вежди, нито от издатели. Така ли е?
    Спомням си много добре, когато предлагахте да отидем заедно на панаира, още го пише в тоя блог. На мене това ми мязаше малко на просия, та затова и до ден-днешен съветвам читалището на слепите да не проси от издатели, а да си купува и сканира книги, и слава Богу, слушат ме, купиха си даже и модерен скенер.
    И още цитат:
    “… @ Викторе – понятието “силните в интернет” е смешно. 20 години се борим всички да сме равни пред конституцията, а не да се умилкваме на разни хора, за да…”
    Не съм писал, че ние в интернет сме силни, исках да подчертая, че точно в интернет сме равни, и не бива наследниците на онзи автор да подхождат от позиция на силата точно защото в интернет сме равни.
    И още:
    “… всеки си имаше сканирано решението и си
    го пращаха, даже без и да молим. …”
    Ами така са постъпвали, защото например аз имам със сигурност най-малко 20 копия от тоя документ в соц. грижи, но винаги ми искат пак и пак. Та тия хора, Богданов, просто за всеки случай са пращали и този документ, защото са свикнали да ги тормозят с формалности навсякъде. Почти са те объркали с държавата, да знаеш.

    Всички

  229. Шapкан

    Ако някой читател на моя книга оправи грешките в текста, мога само да съм му благодарен.
    Ако на някой не харесва финала на моя книга и напише свой (като маркира намесата си) – пак не мога и не искам да възразявам.
    Това са самоочевидни неща.
    Описването им в закон прилича на нареждане гражданите да дишат и да издиват средно по 6-10 пъти на минута и да се хранят, когато огладнеят.
    Идиотизъм.

  230. Морфиус

    @Григор, опитвам се… но в един момент ме вбесява нуждата да обяснявам на грамотни хора защо автомобила ми не притежава и няма нужда от торба за събиране на изпраженията от коня.
    Е никой не е успял да върне пилето в яйцето… коприрайт защитниците и монополите няма да са първите, колкото и да им се иска.

    @Любо Николов, авторските права нямат нищо общо … изобщо не спорим за тях, спорим за копирайт, монополи и адекватност на законови разпоредби.

  231. Любомир Сирков

    По въпроса за незрящите: това, което имах предвид в един предишен мой коментар, е следното: ако незрящ използва своята програма-четец и чрез нея запише звуков файл от текстов такъв, и така получения звуков файл обмени с друг незрящ, вероятността да си има някакъв проблем със закона е нищожна. Защото за зрящите съответният звуков файл е доста непривлекателен за ползване, а за незрящите не представлява значително влошаване на качеството на възприемане (защото и вторият незрящ, ако пусне същия текстов файл през своята програма-четец, ще получи горе-долу същия по качество звук). Т.е. идеята ми е, че по този начин незрящите не губят почти нищо, а избягват сегашните упреци, че разпространяват текстови файлове.

    По въпроса, който сега поставя Григор (и който създателите на “Читанка.инфо” трябваше да си зададат доста по-рано): ” ако “Моята библиотека” разполага с доказателство, че всички книги, сканирани за нея, са закупени по законен начин, това ще я направи ли по-законна от сега? Или примерно ако има документи, че всяка сканирана за нея книга й е дарена от човек, който я е закупил законно?”

    Най-общо ще кажа така: Правото да изготвяш сканирани копия е едно – правото да ги разпространяваш е друго.
    Като цяло бих препоръчал на всеки, който чете закона, и особено чл.24 ал.9, да съобрази какво е имал предвид законодателят, когато е писал този член. Безспорно е, че е имал предвид класическите хартиени библиотеки. Именно на тях им е необходимо това право – и затова им е и дадено.
    Защо? Защото класическите хартиени библиотеки страдат от такъв проблем: притежаваните от тях екземпляри физически се износват (с времето, а и от интензивна употреба – понякога). Същевременно те са длъжни да “опазват” своите екземпляри. Именно затова им е дадено правото “с цел съхраняване на произведението” да го възпроизвеждат (обикновено във вид на ксерокопие) – когато не могат да си набавят друго идентично копие мрез закупуване от издателя. Ксерокопията обикновено не предизвикват големи възражения от стана на издателите – тъй като от едно ксерокопие не могат да се направят множество копия със същото качество.

    Подобно е положението и в случаите “с учебна цел” – когато например дадено заглавие се ползва интензивно от обучаващи се, а от него има твърде малко на брой екземпляри в библиотеката, тя изготвя ксерокопия, които се предоставят на обучаващите се.
    Смятам, че това са необходими уточнения – за да сме наясно какво е предназначението на така нареченото “библиотечно” изключение и за да не се опитваме да прилагаме законите не по тяхното предназначение.

    Още малко по въпроса за “с учебна цел” – ако “Читанка.инфо” предлагаше подреждане на текстовете според класа, в който се изучават, може би щеше да има някакво основание да се приеме, че е създадена “с учебна цел”.
    За да илюстрирам какво имам предвид, вижте това:
    http://biblioteka.biberonbg.com/klasika/index.php
    Примерно, там има такива раздели:
    1 Класика за деца от 2 до 4 години
    2 Класика за деца от 4 до 5 години
    3 Класика за деца от 5 до 6 години
    4 Класика за деца от 6 до 7 години

  232. Шapкан

    коя топка да успокоя, Гриша?
    Да продължавам да си приказвам учтиво с расист и идиот, какъвто е Сирков? Слепите да не дразнели издателите! Да доказвали правата си!
    Прощавай, ама с определени хорица се говори на езика, който разбират – с юмрук по мутрата.
    Блогът обаче си е твой, щом търпиш сирковци – хубаво.
    Аз млъквам от уважение към теб.

  233. Морфиус

    @Любомир Сирков, пак ли ще търсим торбата с изпражненията пред автомобила?
    Колко пъти по-голям като обем е аудио файла от текстовия да сте се замисляли?
    Да помните времето на модемите?
    Изобщо кога ще спрете да се опитвате да решавате с технически похвати юридически недомислици?

  234. Любо Николов

    Не, не мога!
    Просто не мога да повярвам на това докъде са стигнали нещата!
    Тия дни някой ни даваше за пример Google books.
    Реших да потърся подходящ пример, но онова, на което се натъкнах, ме накара да се съмнявам в зрението и разсъдъка си.
    Ето го:
    http://books.google.com/books?id=l4ocABtQQUcC&printsec=frontcover&dq=subject:%22Psychology%22&hl=en&ei=_fQ1TIm_IsfdsgbH2P2sAQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCgQ6AEwATgY#v=onepage&q&f=false
    Превъртете малко надолу от корицата и ще видите прекрасното предупреждение:
    This is a preview. The total pages displayed will be limited.
    За незнаещите английски превеждам: Това е предварителен обзор. Общият брой на показаните страници ще бъде ограничен.
    И става дума за книгата на Чарлс Дарвин “Изражение на емоциите при човека и животните”.
    Бедни, Бедни Дарвин…
    Още ли има някой да твърди, че няма нищо гнило в Дания?

  235. Красимир Гаджоков

    @vilervale :

    (цитат) В случаите с чуждестранни автори, българският издател не притежава правото за разпространение на творбата в електронене вид, така че няма как да има претенции срещу сайта “читанка” (т.е. изобщо не може да заведе дело за това, тъй като съдът няма да го допусне като страна по делото).(край цитат)

    Феноменално! “Българският издател не притежава правата за електронен вид” … опппаа! След като приемаме, че съществуват такива права, то този “електронен вид” е нещо, което би трябвало да се дефинира/специфицира от издателя (чужд или български няма значение). А не всеки, който му хрумне, да създаде какъвто си иска файлов формат и това да се приема за “електронен вид” на произведение със защитени права.

    И още по-феноменално: българско издателство няма изрични права върху електронен вид на защитено произведение. Но Читанка има, така ли? 🙂 По каква “логика” ?

  236. Любо Николов

    Само да напомня все пак. Дарвин е починал преди 128 години.

  237. Bogdanov

    Хъм, май има лек негласен бан тук.
    Да видим така ще излезе ли.
    Г-н Николов, мисля че точно на вас не се налага да обясняваме разликата в правата над текста и книгата.
    Текстът го има в свободен вид на сайта на Дарвин – http://darwin-online.org.uk/content/frameset?itemID=F1142&viewtype=text&pageseq=1

    Книгата като подредба и оформление си има запазени права и именно тях спазва Гоогле букс, въз основа на подписаната договорка с издателите през миналата година.
    Така, че примерът ви е некоректен.

  238. Даниел Калчев

    @Любомир Сирков, виждам, че започвате да осмисляте абсурдността на ситуацията.

    (ще се повторя, за което се извинявам)

    Именно класическите, хартиени библиотеки имат проблеми със сканирането на фонда си. Те не сканират фонда си, защото през цялото време са подложени на терор, заплашвани. Дори с такива абсурдни постановки като “абе.. може да си загубите държавната субсидия”. Става въпрос за мизерни пари разбира се. Но те с друго не разполагат, за да функционират. Осъзнавате ли проблема?
    Претенциите на “праводържателите” го правят още по-остър.

    Разбира се, този проблем има и решение 🙂
    Библиотеките (обществените) просто трябва да станат независими от държавата. Те са били създадени като такива от граждани! Граждани са дали книгите, граждани са дали парите, граждани са дали труда си.
    Когато библиотеките станат независими от държавната субсидия, няма да им се налага да коленичат и да молят за трохите. Ще си сканират фондовете и пушек ще се вдига!

    На кого не му отърва това?

    Любо, Гугъл, както коментирах и преди са едно голямо зло за Интернет. Помнете ми думите.
    Те са впрочем, един от заформящите се големи “праводържатели”. Има и други мераклии де, които се канят да се натресат на всички наши библиотеки…

    Изобщо, тази дискусия тук не е за Моята Библиотека. Този сайт не го мислете. Той ще продължи да съществува под една или друга форма, със или без нас. Има вече свой собствен дух и живот.
    Става въпрос за българските библиотеки. А покрай библиотеките става въпрос за опазването на българската култура. Покрай това става въпрос и за опазване на българския език. А освен това, става въпрос и за опазване на българската азбука.

    Вие сте готов да продадете всичко това? Колко смятате, че ще ви платят?

  239. vilervale

    любомире,
    за съжаление, на път съм да се съглася с морфиус. Знаете ли коя година сме? Имате ли някакъв поглед към бъдещето? Защото към миналото, в частност на библиотеките, явно нямате. Библиотеката не само съхранява, а и разпространява. Това са двете условия sine qua non. За съхранението се грижат депозитарните библиотеки – даниел по-горе има коментар по въпроса. Всички останали библиотеки – обществени, общодостъпни, читалищни, както искате ги наречете – съществуват, за да разпространяват книгите. И досега са го правили по традиционния, класически начин. Да им забраним ли да го правят по модерния? Защо? В името на какво? Не знам дали сте чували за “библиотечния автобус” – една институция, съществувала в средата на миналия век в САЩ, Великобритания и другите страни от Западна Европа. Една библиотека, качена на колела – за да разпространява до по-голяма аудитория. Има доста анализи, че именно на тази институция на “библиотечния автобус” се дължат (наред с други фактори) рязкото увеличаване на грамотността, подобряване на жизнения стандарт, а и – също важно – Златният век на фантастиката в САЩ в края на шейсетте, началото на седемдесетте години. Впоследствие, когато се създават достатъчно на брой общодостъпни библиотеки със съответните сгради, необходимостта от библиотечния автобус изчезва. Сега сме на прага на нова подобна промяна. Защо сте против нея? В читалищните библиотеки по селата и малките градове нови книги не са постъпвали с години, всички се тръшкат как изпростява народът, четенето и грамотността са в упадък. Трябва ли да се върнем към разнасянето на книги с автобус?

  240. Любо Николов

    Продължих да се ровя из Гугълбуците.
    Омир “Илиада”.
    Страниците ще бъдат ограничени.
    Херодот.
    Страниците ще бъдат ограничени.
    Жан-Жак Русо – “За обществения договор”!!!!!!!!!!! (Който знае, ще разбере защо слагам удивителни знаци.)
    Страниците ще бъдат ограничени.
    Нататък можете да продължите сами. Сигурен съм, че същото се отнася и до Платон, и до Омар Хаям, и до Йосиф Флавий, починали преди векове и векове.
    Ще ми обясни ми някой КАКВО СВОЕ ПРАВО ПАЗЯТ ИЗДАТЕЛИТЕ?

  241. Даниел Калчев

    Какво толкова? Не са получили лиценз от Бог. Нямат разрешение от автора. Колкото и да е милостив, точно на Гугъл явно е решил да не дава лиценз.
    А не бих.

    С този проект Гугъл всъщност маркират територия. Поредния проект с такава цел.
    В края на краищата, бизнеса на Гугъл е събиране на комисионна от реклама. Те това и правят с “книжния” си проект.
    Е, и разни други неща се случват със събраната информация, но кой го е грижа…

  242. Любо Николов

    Длъжен съм от сърце да благодаря на господин Явор Колев.
    Без него нямаше да проумея толкова много неща…

  243. Красимир Гаджоков

    Любомир Гаврилов ( http://www.facebook.com/lubomir.gavrilov ) твърди, че чешкото правителство е направило точно каквото аз два пъти посочих като решение за БЪЛГАРСКИТЕ автори: изкупило е правата от издателите и е сложило огромна част от чешката литература безплатно на интернет.

  244. Даниел Калчев

    Какво пречи на българското правителство да го направи? Да заплати на “ощетените” и да легализира съществуването на Моята Библиотека.
    Без съмнение, това ще доведе до сериозен пик в подкрепата за следващите избори.

  245. Bogdanov

    Хъм, много ми се ще да разчепкаме проблемът с праводържането на домейните в интернет или как се правят пари от въздух, но тая тема се разду предостатъчно.
    Г-н Николов, не пускайте вузклицателни, а прочетете общите правила на Гигъл Букс и договорката им с издателите.
    Там са написани отговорите.

    П.С. Виж при тях за това им положение наистина са виновни издателите изденници – в първите варианти книгите бяха пълни.

    “Законна гордост в мен предизвиква факта, че тези свободни електронни издатели са задминали “Гугъл”. Вярно, че “Гугъл” сканира и обработи в текст 26 000 български книги. Направи перфектен портал за тези електронни книги и за още десетина милиона на други езици. Но накрая загуби в преговорите с европейската издателска федерация, част от която е и българската асоциация на книгоиздателите. В “Гугъл” просто са по-глупави, та подписаха споразумение с асоциация “Българска книга”, че може да се публикуват български книги в интернет само след изрично разрешение на българските притежатели на правата. И прати списъка на тези книги до асоциацията, чийто ангажимент е да провери кой и доколко дава право на “Гугъл” на публикуване. Но “Гугъл” няма нито технологичния потенциал, нито финансовата мощ, да не говорим за правните консултанти, с които разполага chitanka.info. Наистина трябва да се гордеем, че в България имаме такава chitanka.”

    Веселин ТОДОРОВ, Председател на УС на асоциация “Българска книга”

  246. Виктор

    Любомир Сирков, и вие си пишете така, предполагайки, нищо лошо няма, но затова съм седнал да пиша, че да се изяснят тия неща, че иначе като нищо г-н Богданов пак ще ги обясни. 🙂
    “… по този начин незрящите не губят почти нищо, …”
    Губят, г-н Сирков. Много отдавна, още по досовски времена, незрящите използваха търсенето в текстовите редактори, с които четяха. Затова и аудиофайловете не са ни особено по воля. Не можем да си намерим определено място в емпетройка, нито в речник, а вече доста слепи хора работят с компютри, трябват им тия неща. В емпетройка не може сляп човек да “види” коя дума как се пише, не могат да я прочетат буква по буква, не могат да видят къде има главна буква, коя дума се пише слято и полу слято… А всичките тия неща слепите могат да “видят” когато четат текстов файл с текстов редактор или с най-добрата програма за четене, Balabolka. Който прочее чете много файлови книги, препоръчвам му тая програма, независимо със или без зрение, програмата е безплатна, копипейства се името й в Гугъл и се намира веднага.
    Иначе, емпетройката много често е по-привлекателна за виждащи хора, могат да си я турят на емпетри плейъра и да си слушат книгата, но не могат да направят същото с текстов файл. Прочее, ако допуснем, че мнозинството работи с XP, и ако попадне на такъв човек обикновен текстов файл, ASCII, човекът щрака върху него, Нотпад го отваря, ама изобразява маймуни, защото трябва в контрол панел, регионални настройки, ако не се лъжа, не работя с XP, да се чекне на едно забутано място кирилица или български беше за неюникод програми. Ако и дотам стигне тоя човек, XP му иска инсталационния диск, и ако не му е под ръка, отказва се. Та ето, тия текстови файлове, които са най-удобни за слепите, вече е доста трудно да се ползват от виждащи хора. Вярно, и слепите трябва да чекнат забутаното място за неюникод програмите, но те си го правят това, даже и още с архиватора ha.exe знаят да работят, понеже, да издам за който не знае, първите електронни книги, които четохме, бяха в този архив, от BBS-а на Григор. Още има из компютрите на слепите такива .ha-файлове, че и не само от Григор, ами и от руските библиотеки и бибиеси.
    Още нещо да ви издам за “Моята библиотека” и слепите:
    Някои слепи хора, придобивайки файлове, които са предназначени само за слепи, тоест, дадени са им или са ги получили, като им е казано, че не са за разпространение, само за тях са, са се изкушавали и са пращали тия файлове на Борислав Манолов. Но както вече си признах, слепите не сме чак толкова много, и Борислав ми е пращал такива книги и ме е питал как стои въпросът с тях. Аз му обяснявам, Борислав не качва книгата на Читанката и така.
    А за Стефан Цанев направо ми е мъчно, боял се човекът, някой да не вмъква нещо в текстовете му, да не го плагиатства. Да не се притеснява, благодарение на такива съвестни хора като Борислав, няма такива случаи с наши автори и преводачи. Писах вече за Георги Данаилов, живи и здрави са му книгите, нищо им няма, а може би десет години стоят в интернета баш на лично място. Ей сега написах първо едното, а после и другото име в Гугъл. Разликата според мен е тая, че ако човек търси едното име, може да си купи книга на Данаилов, може да не си купи, може и да я прочете без да си я купи, а на Цанев може да си купи, може да не си купи, ама няма да я прочете, ако не си я купи. Предполагам, че Цанев не ги знае тия работи и жалко, че няма познат, който да му ги обясни.
    Колкото до брайла, Григор, той става все по-малко и по-малко, въпреки че има и брайлови дисплеи, които са много скъпи прочее. Наистина, виждащ човек може да чете брайлова книга само с очи, без да я пипа, и може да се научи на това да не е за часове, но за няколко дни примерно. Почти единственото предимство на брайла пред файла е това, че на брайл, релефно, могат да се изобразят схеми, прости рисунки, които да се опипат от сляп човек. Всичко що е текст, вече е по-удобно за слепите във файл. Така наскоро в брайловата печатница, в която работех, една виждаща колежка показваше на друга, сляпа по рождение релефна рисунка на кон. Аз я опипах и реших да обясня на втората, че такъв кон всъщност няма, защото бяха нарисували едно стилизирано такова конче с буйна грива, закръглено и красиво, каквото в действителността наистина няма. Е, вика ми първата, ти пък сега, нямало такъв кон. Е няма такъв кон.
    (В едно от по-горните ми писания едно “всичко” в края е останало, да не се брои.)

  247. Любо Николов

    “каквото аз два пъти посочих като решение за БЪЛГАРСКИТЕ автори: изкупило е правата от издателите ”
    Въпрос с понижена трудност към Красимир Гаджоков и всички останали участници в дискусията:
    Коя е логическата грешка в горното изречение?

  248. Itchy

    Мислех, че и при Нели Огнянова има нещо, но Гугъл не потвърди. Информацията ми е само от Дневник. Давам линковете, датата и най-същественото от статията, останалото са повторения. Можеш да изтриеш коментара, без друго не е кой знае колко информативен. Нарочно не искам да преразказвам тези парченца информация.
    Останах с впечатлението, че кавър версията е подигравателна и че авторът й разчита на успех заради скандалността й.

    31 май, 09 Излиза спорно продължение на “Спасителя в ръжта”

    Близо половин век след появата на емблематичния за ХХ век роман “Спасителят в ръжта” на американския писател Джером Дейвид Селинджър на 25 юни книжния пазар във Великобритания и през август в САЩ се очаква неговото продължение – “60 години по-късно: Излизайки от ръжта”.

    За огромно разочарование на хилядите фенове на писателя отшелник обаче книгата не е написана от него. Авторът е 33-годишният дебютант от шведско-американски произход Джон Дейвид Калифорния. Главният герой в романа му е 76-годишният г-н К., чиито разсъждения за живота на фона на бягството му от старчески дом много напомнят за странстванията и размишленията на 16-годишния Холдън Колфийлд от оригиналната творба. Книгата започва с провокативно посвещение на Селинджър: “На най-страхотния лъжец, когото някога сте виждали”. Според Калифорния именно по този начин би се изразил самият Холдън.

    02 юли, 09 Американски съд забрани продължението на “Спасителя в ръжта”

    Колтинг твърди, че книгата му не е продължение, а литературен коментар на творбата от средата на миналия век. Според съда обаче протагонистът в новия роман, 76-годишният г-н К., е пълно копие на героя на Селинджър – Холдън Колфийлд.

    Съдията Дебора Батс издаде предупредителна заповед, която забранява публикацията, рекламата и разпространението на книгата на Колтинг в САЩ. Романът вече е издаден във Великобритания.

    Героят на Колтинг избягва от старчески дом и също се скита из Ню Йорк. И двете книги завършват близо до въртележка в Сентрал парк.

    09 авг, 09 Съдебна битка за нелегалното продължение на “Спасителя в ръжта”

    Алианс от няколко големи американски медии, сред които вестник “Ню Йорк таймс” и агенция “Асошиейтед прес”, се обявиха срещу съдебната забрана за публикуване в САЩ на “Спасителят в ръжта 60 години по-късно”, написа британският вестник “Гардиън”. Своеобразното продължение на знаменития роман на Селинджър е дело на писателя Фредрик Колтинг, използващ псевдонимът Джон Дейни Калифорния.

    Авторите на петицията обаче смятат, че решението на магистратите нарушава свободата на словото. Американската библиотечна асоциация пък обяви, че дори да нарушава авторски права “Спасителят в ръжта 60 години по-късно” е забележително творческо произведение и като такова читателите трябва да решат неговата съдба. Очакванията са съдът да се произнесе по казуса в началото на септември.

    28 яну, 10 Почина писателят Джеръм Селинджър

  249. Виктор

    Ето писмо от незрящата студентка, на която помогнахте с pdf-файла:
    > Здрасти, благодаря ти много ще ми върши работа не ти споменах,
    > че след като написа писмото за Любо Сребрев един ден му се обадих,
    > чуваме се по телефона от време навреме.
    > Това е за сега приятна вечер!
    Ето ми печалбата, а и за вас е печалба. Получих удоволствие, че помогнахме на това момиче, нищо, че в закона пише, ако не е с цел печалба. 🙂

  250. Красимир Гаджоков

    @Виктор: моите уважения към хората с физически проблеми. Тези от нас, които имаме щастието и късмта да нямаме такива, не можем дори да се приближим до усещането как бихме се чуствали ако имахме подобен проблем.

    Доколкото разбирам – поправи ме ако не съм прав – в последните няколко твои постинга тук става въпрос, че е много по-удобно и полезно за хората с увредено зрение да могат да ползват произведения в електронен формат със стандартен текст, който да бъде четен от атоматични гласови четци, а не в Браилово писмо.

    Има логика да е така, а и ти самият даваш примери за това по-голямо удобство.

    Но това въобще не означава, че ФОРМАТА на файловете трябва да е просто копиран текст, който всеки друг може да копира, без да има проблеми със зрението и това да е негвото основание.

    Има множество защитени формати, които предоставят хем защита на авторското/издателското право, хем да вършат работа за хора с увреждания. Американските книжарници предлагат софтуер с който си купуваш книги, които могат да бъдат “отворени” само на компютъра, на който си ги купил Или отворил за пръв път).

    Нещо повече, този софтуер дори позволява да “даваш” такива електронни книги на заем на човек, който има инсталирана същата програма. Докато е “на заем”, ти не можеш да четеш книгата.

    Говоря висчко това, защото релевантния въпрос по твоята теза е как да “преобразуваме” правото на хората със зрителни увреждания да могат да получават/въпроизвеждат книги без да трябва да плащат права, както е сега в закона.

    Как изключението на закона за Браиловото писмо да бъде направено и за електронен формат книги.

    Браиловото писмо – заради особеността му, че иска сериозно усилие за научаване – естествено ограничава безплатното възпроизвеждане на произведения в такъв формат. Това е взето предвид от законодателя – то е една основна причина той да приеме това изключение.

    Но за да следваме логиката, какъвто нов съществуващ или измислен тепърва електронен формат бъде използван за хора с увреждания, то той също да ограничава възпроизвеждането.

    Тогава такива хора ще могат да споделят на интернет произведения без да заплащат, но тези произведения ще могат да бъдат ползвани само то тях.

  251. Даниел Калчев

    @Красимир Гаджоков, всички тук знаем тези неща. Дори ги обсъждахме многократно.

    Доколкото разбрах от коментарите на Виктор, подобно решение не е практично за слепите хора. Те имат нужда от нещо, което се ползва лесно. Общувам със слепи хора и знам, че всяко затруднение, дори минимално създава у повечето от тях объркване. А у някои дори и по-лоши състояния.
    Тези формати са много специфични, строго обвързани с конкретна платформа за четене. А също и с конкретен източник на документа.
    (мога да говоря много по въпроса, но ще стане твърде техническо)

    Днешния случай със студентката и PDF файла е показателен. Този файл перфектно се отваряше във всяка програма за четене на PDF. Но всичките твърдяха, че файла има DRM. Че е защитен с парола. А никоя от програмите не ми поиска парола, за да го прочете и да ми го покаже. Тук отново ще спестя техническите подробности, но повярвайте ми, щом компютъра може да ви прочете файла, той може да се копира и прави каквото ви хрумне. Няколко човека тук ви декларираха това. Неуместно е да спорим за толкова очеизвадни неща.

    Няма нищо сложно в браиловото писмо. Ако аз имам браилов принтер, мога да печатам какъвто и да е текст в тази азбука. Няма нищо общо с защитата на нечии права. Има също така и браилови “дисплеи” които приемат най-обикновен текст и го изобразяват в браилова азбука. За да ги ползвате, най-добре е да имате неформатиран ТЕКСТ. Слепите хора не могат да доловят някои нюанси на печатното слово и браиловите дисплеи не са така перфектни.

    Сега, да се върнем на основния проблем.
    Колко български издателства знаете, които публикуват книги в електронен формат? Даже и да е “защитен”. За да могат слепите хора да си купуват такива книги и да ги четат със специалната програма за четене, която също са си купили, на специалното устройство за четене, което също са си купили. Понеже имат привилегията да са слепи.

    Няма много, така ли? И какво да правят слепите хора тогава? Да чакат да падне тавана на лятното кино ли?!

    А какво да правят хората, които са си купили устройство за четене на електронни книги? Да си купуват ниги на английски или примерно руски език, защото никой не издава електронни книги на български език? Да се откажат от собствените си език и култура и да разчитат на милоста на други нации?

    Нещата не са толкова прости. И ако смятате да ми отговорите “ето, сега ще има” — замислете се, че Моята Библиотека съществува от 5 години. А преди това е имало други подобни библиотеки, които са влели фондовете си в нея по една или друга причина.

    Аз самия все още имам няколко дискети, с електронни текстове (общо взето глупости, но има и смислени неща) от 198x година. А като се замисля, че ми бяха дадени от други хора, значи някъде ги е имало във вид на библиотека, още тогава.

    Вие застъпвате тезата, че произведенията трябва да не могат да се четат от друг, освен този за когото са предназначени. Това е форма на цензура и средство за проследяване. Няма нищо общо с нечии разпространителски права.

  252. Виктор

    Красимир Гаджоков, вие говорите малко като Явор Колев оня ден по БТВ. Ама то в Америка така и така… Не сме в Америка, не сме им на стандартите, нямаме много работи, които те имат. Вече писах за дейзи формата и за прочее неща. Освен това, може би пак трябва да прочетете тая точка от закона
    “10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;”
    Другият аналогичен метод, (един от другите методи), Красимир, е например текстовият файл. Иначе в закона нямаше да пише друго освен брайл.
    Тоест, не ги мислете повече слепите, както вече писах, строших бая нерви, изпокарах се малко с някои хора, но националното читалище на слепите вече има ел. библиотека, питало е султана и държавата, регистрира слепите, които могат да теглят от тая библиотека, всичката ни е наред. Направо да ни завидите. 🙂 Шегичка. Но и “Моята библиотека” също ни е полезна, радваме й се, ползваме си я, сътрудничим си.
    И още нещо, мислех, че е ясно:
    Както и да защитите един файл, ако има интерес и зор, ще си го преправим на обикновен текстов формат. Ето примера с оня пи-ди-еф на студентката.
    И още нещо: ако има лесен и удобен начин да си купя една файлова книга, ще пратя есемес, ще си я купя. И не искам тя да е в специален, защитен формат, защото ще ми е гадно, ще трябва да го конвертирам до текстов файл. Нито пък искам някой да ме следи кога чета, как чета, защо чета, дали давам на някого или не давам. Не съм в Биг брадър, да му се не види.
    Даже съм си купувал такъв файл от едно малко българско издателство, праща се есемес, пращат ти код, теглиш книгата, при това в обикновен текстов формат. Е, забравих издателството и сайта му, ама ако трябва, ще го намеря. Браво на това издателство. Всъщност, когато един приятел ми каза за това издателство и сайта му, аз не повярвах, та понеже нямах време, казах му той да купи книгата и да ми я прати, а пък аз после му дадох парите за есемеса. Хаха, значи и двамата я имаме книгата. Но не съм я чел, и на Читанката я няма. Защото ние уважаваме такива издателства, пазим им правата.

  253. Даниел Калчев

    Започвам вече прекалено много да се повтарям, за което Григор се надявам да ме извини но нека обърна пържолата и от другата страна.

    Няма такова нещо като защитен формат!

    Ако вие ми дадете ‘защитения’ файл от вашия Киндъл, няма да ми бъде никакъв проблем да му махна защитата. Потърсете в любимия си гугъл “remove drm”.

    След това, ще мога да наруша правата на всички: на автора, като с някой редактор подменя текста на произведението. На издателя, като напечатам няколко хиляди бройки и на разпространителя, като ги пусна на пазара.

    И какво предотвратява DRM? Ако искам да извърша въпросното престъпление, ще го извърша. Всеки може да го извърши!

    Единственото, което постига DRM е да затрудни четящия човек.

    А DRM форматите всъщност никак не са много — те са произведение само на шепа компании, с не особено добра репутация и спорно бъдеще. 🙂

  254. Любо Николов

    Не знам дали правилно разсъждавам, но в изречението:
    “каквото аз два пъти посочих като решение за БЪЛГАРСКИТЕ автори: изкупило е правата от издателите ”
    силно ме озадачава защо държавата ще трябва да изкупува правата на АВТОРИТЕ… от някого другиго.

  255. Красимир Гаджоков

    @Даниел Калчев: ето че сам сте обяснили: защитата ЗАТРУДНЯВА. Също като Браиловото писмо (не сте разбрали примера ми). Няма неразбиваеми защити.

    Но ЗАТРУДНЯВАНЕТО на нещо е вид “защита”. Тоталната защита се нарича “предотвратяване”.

    Точно както възпроизвеждането на произведения в Браилови книги ЗАТРУДНЯВА МНОГОКРАТНО обикновения човек да ползва такъв формат, така и едно защитено електронно произведение (с добра защита – не просто с парола) затруднява разпространяването. ВИЕ може и да разбиете защитата. Но колко са хора като вас?

    Защо затрудняването има смисъл, ще попита някой?

    Защото намалява предвидените загуби на издателя. На него му е ясно, че ще има загуби – от това, че един екземпляр от книгата му ще се чете от много хора в библиотеката; от даването на заем между хората; от копиране на книгата (законно или незаконно); от сканиране и електронно разпространение и мн.други.

    Но когато има защита – законова и технологична – загубите са предвидими, оценими и в разумни граници предвид бизнес-целите.

    Тогава издателя (бизнеса) слага цена на книгата, която включва неговата оценка за тези загуби.

    Ако няма защита, то потенциалните загуби не могат да бъдат изчислени. Бизнес, който не знае с достатъчно добра разумна точносткакви ще са му потенциалните загуби (или разходи), не може да съществува.

    Занимавам се всеки ден професионално с обясняване на разликата между “предотвартяване” и “затрудняване”, и най-вече защо има полза И ОТ затрудняването.

    ===

    В предния блог-запис по темата дадох пример, който един човек, не си спомням кой, не разбра.
    Примерът е много прост: след като има виртуозни майстори на разбиване на ключалки или врати, защо си заключваме вратата на къщата? Нали ако те ИСКАТ, ще проборят нашата ключалка/врата? Тоест влизането не може да бъде 100% предотвратено.

    Точно така.

    Обаче заключваме вратата на къщата, за да затрудним всички ОСТАНАЛИ (освен виртуозните майстори), които биха влезли защото е много лесно.

    За да не се струва неразбираемо, заменете в този пример “заключване на къщата” с “монтиране на по-добра ключалка”.

    Извода е същия.

  256. Виктор

    Я като никой не се осмелява, да се осмеля аз да отговоря на Любомир Николов:
    “каквото аз два пъти посочих като решение за БЪЛГАРСКИТЕ автори: изкупило е правата от издателите ”
    Изкупило правата на авторите от издателите. А трябва да е: изкупило правата на авторите от авторите.
    Нали така? 🙂

  257. Виктор

    Цитирам Красимир Гаджоков:
    “@Даниел Калчев: ето че сам сте обяснили: защитата ЗАТРУДНЯВА. Също като Браиловото писмо (не сте разбрали примера ми). Няма неразбиваеми защити.”
    Само дето в закона не пише изрично брайлово писмо, а пише и аналогични методи. Предполагам, че става дума за аналогични методи, такива, че слепите да четат. Такъв аналогичен метод е текстов файл.
    Ако пък някой предполага, че законът има предвид такива методи, които биха затруднили виждащи хора, да му кажа, че няколко години преди да излезе тоя закон слепите четяха текстови файлове. Даже веднъж си писах с Вени Марковски, като предположих, че когато са писали тоя закон, не са знаели, че слепите могат да работят с компютри. Тогава Вени Марковски ме увери, че хората, които са правили тоя закон много добре са знаели за компютрите и слепите.

  258. Красимир Гаджоков

    # Любо Николов Says:
    July 8th, 2010 at 9:31 pm

    Не знам дали правилно разсъждавам, но в изречението:
    “каквото аз два пъти посочих като решение за БЪЛГАРСКИТЕ автори: изкупило е правата от издателите ”
    силно ме озадачава защо държавата ще трябва да изкупува правата на АВТОРИТЕ… от някого другиго.

    ======

    Просто защото в повечето случаи в издателски договри авторът отстъпва ***изключително*** право върху своето произведението на ИЗДАТЕЛ да го възпроизведе и разпространи.

    Сега логично ли е? 🙂

  259. Любо Николов

    Момент, момент!
    Хиляди извинения, но защо ми се върти в главата, че според закона за авторското право нещо не беще точно така с ***изключителните*** права? Струва ми се, че правата се отстъпваха максимум за 5 години, или по-малко.
    Тъй че – какво й пречи на държавата да изчака остатъка от годините?

  260. Красимир Гаджоков

    @Виктор: във въпросният текст закона СПЕЦИФИЦИРА изключение ясно посочвайки пример – Брайлов шрифт – и казва “аналогичен” в смисъл на “аналогичен на Брайлов шрифт начин”.

    И аз забелязвам, че закона всъщност никъде не казва, че безплатното възпроизвеждане като изключение е разрешено *** с цел да улесни хората със зртителни увреждания***. Той просто специфицира един начин, който е възникнал точно за тези хора.

    Друга очевидна причина, че обикновения текстов формат не е “аналогичен” в контекста, е че обикновения текстов формат се чете СЪЩО от огромната част от хората. Следователно не е *изключение*, каквито изброява чл. 24.

  261. Любо Николов

    Извинявам се.
    Погледнах и видях, че законът е променен.
    И изключителните права са вмъкнати. И срокът е учеличен на 10 години.
    Ще трябва да се разровя да видя какво още са ни пробутали тихомълком.

  262. Даниел Калчев

    Сравнението ви с ключалка и “защитен” файл е крайно неуместно. Ще обясня защо.

    Класическото становище по заключената врата е, че тя е там не да спре крадците, а да ги уведоми, че са нежелани. Аз пък се занимавам с компютърна сигурност.

    Когато разбиете една ключалка, то тя се поврежда. Остават следи. Когато ключалката се повреди, налице са имуществени вреди. Нужни са като веществено доказателство.

    Когато вземете един файл и махнете DRM, получавате друг файл, без DRM. Оригиналния файл продължава да си има DRM. Вие нищо не правите на оригиналния файл. Просто произвеждате нов. С какво нарушаваме “правата”?

    Премахването на DRM не затруднява никого. За разлика от заключената врата. Премахването на DRM е тривиално и не изисква никакви познания. В много случаи се случва автоматично, без знанието на потребителя. Изтеглете си някоя от програмите, които премахват DRM и опитайте. Има безброй много такива. Ще ги ползвате с учебна цел, което по всякакви критерии не ви кара да нарушите закона.

    Експериментирах с файла, който Виктор даде. Изпратих го на онлайн конвертор от PDF към друг формат. Конвертора дори не ми каза, че има DRM — даде си ми файла в другия формат. Отне ми секунди. Вашето обяснение?

    Много от софтуера за премахване на DRM се продава, съвсем легално. Защо никой не преследва тези хора? Та те продават инструменти за разбиване на ключалки (които не могат да се ползват за друго). Вашето обяснение?

    Преди време, Епъл продаваха чрез iTunes само защитени с DRM файлове. Това обаче се промени. Имате ли обяснение за причината?

    Запомнете това: DRM служи за следене на употребата. Някои хора му казват шпионаж…

    г-н Красимир Гаджоков, имам съвсем конкретен въпрос към вас. По моя информация, вие ползвате нещо, на което аз без съмнение съм автор. Ако аз изявя желание да прекратите ползването му, ще се съобразите ли?

  263. Виктор

    Ох… Хайде кажете тогава кой е тоя аналогичен метод, аналогичен на брайла?
    Може пък да има такова нещо за слепи, пък аз да не го знам… Интересно чак ми става, поне двама души тука се опитват да ми обясняват неща, с които се занимавам с години, а пък … Хайде, да кажем, запис на магнитофонна лента, на аудиокасета. Можеха да напишат това в закона, по-ясно щеше да е, нали? Защо тогава пише аналогичен метод, кой е той?

  264. Красимир Гаджоков

    @Любо Николов:

    10 години:

    “(2) Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години”

    Но това “чакане” ще има смисъл само ако автора не сключи нов изключителен договор.

    Да приемем, че е така, т.е. изключителния договор изчете.

    Има два варианта:

    1) Ако автора има желание и предостави безплатно произведението си – чудесно.

    2) Ако не – държавата ще трябва да му плати съответна договорена цена.

    И в двата варианта, най-много след 10 години пак ще трябва да се подписва договор (бил то за безплатно или платено ползване).

  265. Кирил Костов

    Всъщност сценария не отчита, че този монопол може лесно да бъде заобиколен, ако авторите не използват посредници, за да споделят творбите си с публиката. За пример давам последния албум на ФСБ, който те публикуваха на сайта си и дадоха възможност хората да го купуват директно от тях. Няма нарушени авторски права, няма праводържател. Всяко действие поражда противодействие. Сега са торентите, утре ще е нещо по-добро. Капиталът се стреми към картелни и монополни структури, но винаги има противодействие, така че дори да наложат куп рестрикции пак ще имаме достъп до много неща. И все пак аз съм против да ме третират като престъпник, задето се интересувам от художествени произведения. Бих подкрепил всяка акция, която защитава нас потребителите и истинските автори. За тези които харесвам бих дал парите, ако знам, че ще отиват директно при тях, но да пълня гушите на някакви разпространители, а те да ме преследват – няма да го приема!

  266. Григор Post author

    @Bogdanov: Не е до бан. Уви, въпреки спам филтрите, се налага да сея спама и на ръка, иначе дневно ще влизат стотина спамчета. А не смогвам твърде често да одобрявам коментари на хора, които не са коментирали преди, за да имат автоматично одобрение. Извинявам се за забавянето.

  267. Красимир Гаджоков

    @Виктор: моите уважения към вашите усилия и познания във връзка с четенето от хора със зрителни проблеми.
    Аз нямам и най-малко претенции да съм научил всичко, което и вие, по темата.

    Аз просто мисля, анализирам, проверявам факти. Доколкто са ми достъпни. Съ ссигурност греша понякога.

    Но не казвам “само аз знам щото се занимавам толкова години с това”. Да приемем подобен аргумент за абсолютен и единствен относно познанието за нещо, означава да отречем познанието, освен това на личния и непосредствен опит.
    Сигурен съм, че не бихте го направили.

    Сега по конкретния въпроса: попитайте законотворците какво са имали предвид с тази фраза “аналогични начини”. Аз само показвам логика, че няма как да са имали предвид просто обикновен текстов формат. Или щяха изрично да го кажат направо, или нямаше въобще да вкарват фразата.

  268. Виктор

    Законотворците май не сме питали, г-н Гаджоков, но мин. на културата се изказва устно и писмено, че когато е за слепи, може, не трябва разрешение и заплащане, и имаше предвид това мин. на културата именно тая точка с брайла. Всъщност, нищо чудно, вие, Красимир, да сте разтълкували по-вярно волята на законодателя, отколкото мин. на културата. Ей сега ще си делна всички файлови книги, че да съм в мир със закона и волята на законодателя. 🙂 И ще ходя да търся брайлови книги, ако са останали малко в читалището на слепите… Според вас излиза, че това трябва да направя, иначе нарушавам закона, нали?

  269. Красимир Гаджоков

    @Кирил Костов:

    Абсолютно прав сте. И аз това казвам – щом някой автор реши да предлага директно, без посредник, особено днес, с толкова евтини и развити методи за продажба по интернет, има всички възможности да го прави.

    (Интересно някой сравнил ли е цената на предпоследния албум на ФСБ (през издател) с тази през интернет сега.)

    Тезата, която аз защитавам, е ако някой автор иска да мине през издател (посредник) – например защото смята че издателя ще докара до знанието на многократно по-голяма аудитория неговото произведние – да има възможността да го направи.

    Риска от евентуално по-голямата цена е изцяло негов и на издателя. Автора и издателя трябва да са свободни да поемат такива рискове, щом искат.

  270. Морфиус

    Едно си баба знае, едно си баба бае… де е торбата пред колата 😎

    Престанете да спорите за технически финтифлюшки, не са те проблема – а ДРМ (и изобщо защитата на формати и носители) е средство за следене и тормоз на ИЗРЯДНИТЕ клиенти, а не за предодвратяване на нелицензно споделяне!

    Ето ви прост пример, Мтел предлага лицензно да ми предоставя музика… чудесно като идея, абонирам се, плащам си, слушам си, слагам си мелодийки… а те плащат на издателите.
    Е да ама НЕ… трябвало специално да си купя Нокия със ненам кой Симбиян, да имам точно и изрично Уиндоус Хр или Виста на който да инсталирам изрична програма и т.н. – трябва значи освен да плащам, да се тормозя с глупости. Как ли пък не, торенти дал бог… тегля си каквото искам, без тормоз… и без печалби за посредници и издатели.
    И това дето го изтегля, мога да го слушам на моя телефон, на лаптоп, на служебния компютър, на домашния компютър, на мп3 плеър, че и на телевизора ако искам… точно така, на телевизора.
    Е кога ще платя за нещо дето ще ме мъчи и ще ме лимитира… сещате ли се???

    Та с книгите е същото, голяма част от читанката ми е в телефона… не защото същите книги ги нямам в секциите си, а защото не мога да ги нося в джоба си!

    Копирайта или ще се промени или ще умре… но ще затрие и човешки животи, от монополна наглост и алчност.

  271. Даниел Калчев

    @Красимир Гаджоков, причината законотворците да не вкарат термина “обикновен текстов файл” е, че този формат не е еднозначен. Това което Виктор разбира под текстов файл е файл който не е структуриран чрез тагове (текстови, или “двоични”). Има например няколко конвенции за индициране на “край на реда”. Има и няколко конвенции за сигнализиране на “край на файла”. Файла може да се счита за “чист текст”, ако например съдържа символи кодирани според някой от Unicode методите, примерно utf-8. А може да е кодиран чрез utf-16. Или да е кодиран чрез т.н. windows-1251 или CP885 и т.н. и т.н.

    Всички тези неща са “текстов файл” но закона не може да се позове на този формат, тъй като ще се наложи да го дефинира. И вече няма да бъде закон за авторското право, а закон за позволените за ползване файлови формати.

    Формата на файла може да не бъде само текстов и той въпреки това да попада в категорията “аналогичен начин”. Идеята, доколкото я разбирам аз, в тази дефиниция е произведението да е представено като “чист текст”.

    Тук е другото, в което се препъвате. Правата на издателите не са върху текста на произведението а върху оформлението му. (тази тема е доста обширна) Текста принадлежи на автора. Файловете в Моята Библиотека нямат нищо общо с издадените от издателите книги. Те съдържат само текст. Даже, куриозно съдържат референция към автора, преводача, издателя и т.н. (безплатна реклама)
    Публикуваните в Моята Библиотека произведения не са сканирани, както тези в сайта на Гугъл. Не са факсимиле (проверете знаечнието на тази дума).
    Поради това, не е редно да ги сравнявате с проекта на Гугъл. По никакъв начин.

    Още повече, че сайта на Гугъл всъщност е рекламен портал. При това, филтриращ информацията за издатели и разпространители (освен тези, които плащат на Гугъл за реклама)

  272. Виктор

    Пак цитирам Гаджоков, пък отивам да почивам:
    “… Но не казвам “само аз знам щото се занимавам толкова години с това”. Да приемем подобен аргумент за абсолютен и единствен относно познанието за нещо, означава …”
    Не казвам, г-н Гаджоков, че само аз знам, а казвам, че знам повече и от вас и от Богданов по въпроса. Тоест, от тия които пишем тука, наистина само аз знам най-добре тия неща. Остава сега да кажете и кой е аналогичният метод на брайла в закона.

  273. Морфиус

    И още нещо да вметна, че пропуснах.
    Целия проблем с копирайта ще отпадне точно в момента в който някой успее да се противопостави на лобистите и прокара антимонополни и анти картелни закони важащи и за копирайт праводържателите.

  274. Красимир Гаджоков

    @Виктор: смея да мисля, че когато Мин.култ. ви е отговорило че може да копирате произведения с права (във физически или електроенен формат) без заплащане, е имало предвид, както сам казвате “когато е за слепи”.

    Когато вие направите електронно копие на една книга и сложите файла така, че да бъде общодостъпен за ВСЕКИ на интернет – а не само за хора с увредено зрение – вие нарушавате разрешението на министерството.

    Ето какво БИХТЕ могли да направите и да удовлетворите както закона, така и безспорно оправданите нужди на хора с увредено зрение:

    – правите сайт с регистрация
    – слагате изричен текст – както на главаната страница, така и на страницата с регистрацията – че този сайт е изключително само за хора с увредено зрение, и ако друг се регистрира, то той нарушава както условията на сайта, така и ЗАПСП
    – качвате файлове с произведения, като тези файлове са достъпни само след включване в сайта
    – когато човек щракне на заглавие на произведение, преди да го види на екрана, излиза текст, който казва че е нарушение на закона това произведение да бъде възпроизвеждано чрез вашия сайт освен за целите на чл 24, ал. 10 от ЗАПСП

    Смея да мисля, че по този начин пред закона вие показвате намерения и положени усилия да ограничите ползването както е според закона.

    *** Не съм юрист, и това не е юридически съвет. Не гарантирам, че описаното не нарушава закона. И в никакъв случай не е подкана за нарушаване на закона. 🙂

  275. Красимир Гаджоков

    @Морфиус: “… антимонополни и анти картелни закони …”

    Какво имате предвид , че на АВТОРИТЕ е дадена възможност да са монополисти ли?

  276. Виктор

    А, ето кой бил пират, шегувам се, ама си е и малко сериозно, щото сега видях кавичките. Г-н Гаджоков пише:
    “само аз знам щото се занимавам толкова години с това”.
    Като гледа човек това, може да си рече, че щом е в кавички, значи е цитат от нещо, което аз съм написал. Даже потърсих, да не би да ми е станало лошо и наистина така да съм написал, ама не съм. Така че, г-н Гаджоков, внимавайте с кавичките. :-))

  277. Виктор

    Лелееее, г-н Гаджоков, колко пъти да напиша, че сме направили вече такъв сайт, уфффф. Аман. Идете го вижте, knigi.nllb.bg

  278. Даниел Калчев

    @Красимир Гаджоков, да си призная, впечатлен съм от прогреса ви! (това сериозно)

    Скоро, надявам се, ще достигнете до становището изразено в предишната част на “Праводържателството” а именно, че сайт който изпълнява функцията на библиотека не може да бъде държат отговорен за потенциалната възможност негов читател да наруши закона за авторското право и сродните му права.

    Отговорноста за ненарушаването на закона е у потребителя. Това е описано подробно на множество подобни сайтове, в най-различни държави. Включително на сайта на Конгресната Билиотека на САЩ. Нали не допускате, че точно тази библиотека в точно тази държава моеж да си позволи да наруши точно този закон?

    Интересно защо, прескочихте въпроса за моите авторски права 🙂

  279. Морфиус

    @Красимир Гаджоков
    Извъртането НЕ променя фактите, пише си ги по-горе – говоря за копирайт, не за авторско право!

  280. Красимир Гаджоков

    @Виктор :

    1) извинявайте – явно трябва да уточнявам когато имам предвид обобщаване на мисъл като цитат от другиго 🙂

    2) не знаех за сайта – съжалявам че съм го пропуснал. Моите уважения за усилията!

    В крайна сметка вие сте реалзиирали “аналогичния начин” за който говори закона.

    Каква е аргументацията ви тогава хора БЕЗ зрителни увреждания да могат да четат безплатно и неограничено защитени с права произведения ?

  281. Григор Post author

    @Красимир Гаджоков: Ще се повторя още веднъж, че да е за първи път.

    1. “Моята библиотека” не извършва разпространение на произведения (в тесния смисъл на думата). Би могло да се спори дали читателят, който сваля файл оттам (и си го запазва, след като го прочете, без да го изтрие) не извършва разпространение. Но за сайта няма съмнение.

    2. Разпространение в по-широкия смисъл на думата извършва всяка библиотека. Всяка библиотека ти дава книгата, за да я прочетеш – това също е вид разпространение. (В проектозакона, който готвят, праводържателите го таксуват точно така, и искат то да се заплаща, за всяко даване.) Всяка библиотека, която ти прави ксерокопие от книгата (например всяка българска библиотека, която разполага с копирна техника), върши по-неоспоримо юридическо разпространение от “Моята библиотека”. Всяка библиотека, която не ти прави копие, но ти дава книгата, способства ти да направиш (може би в нарушение на закона) свое ксерокопие от нея – тоест, тя (може би) спомага за нарушаването му точно колкото и “Моята библиотека”. Точно това спомена по-горе и vilervale (който, както разбирам, също е автор).

    Това е причината правата за разпространение, хартиени или електронни, да не интересуват “Моята библиотека” – тя просто не извършва разпространение, освен в смисъл, който е общоприет като неизвършване на разпространение.

    Ако издателите настояват, че това е незаконно разпространение, те би следвало да докажат някаква вреда от него, за да има логика да изискват действия срещу него. Без причинени вреди няма основания за юридическо противодействие, в противен случай свободата на хората е нарушена без основание. Издателите обаче издават на хартия (ползват хартиени права за разпространение), а претенцията им е, че “Моята библиотека” извършва електронно разпространение (нарушава електронни права на разпространение). Тоест, дори ако те са прави, биха били ощетени чуждестранните праводържатели, но не и нашите издатели (към момента не ми е известно чуждестранен праводържател да е упълномощавал наш издател да защищава правата му в съда, извън закупените хартиени права на разпространение). Тоест, дори тогава няма основание за юридическо противодействие, и спирането на “Моята библиотека”, независимо с акции или съдебни разпореждания, е незаконно.

    (В проектозакона на издателите има и други неща, които биха втрещили всеки привърженик на свободата на хората. Струва си четенето.)

    @Любо Николов: Въпросът с авторските права върху Библията е наистина сериозен. Формално, тя би трябвало да е под авторското право на Марко, Матей, Лука и Йоан. Те обаче сигурно биха потвърдили под клетва, че авторското право е не тяхно, а на Бог; наследниците им – също. А тъй като не е известно Той да е предоставял на някого права за разпространение в хартиен или електронен вид, то разпространението на Библията е незаконно. (Твърди се, че Бог не е смъртен, следователно 70 години от смъртта на автора не са изтекли.)

    Изобщо, ситуацията е достойна за перото на Пратчет…

  282. Красимир Гаджоков

    @Морфиус:

    Не опитвам никакво “извъртане”, а уточнявам.

    Предполагам имате предвид “правото на възпроизвеждане”.

    Кои са монополистите в “правото на възпроизвеждане”, тогава, при положение, че автора има право да сключи НЕИЗКЛЮЧИТЕЛНИ договори за възпроизвеждане с КОЛКОТО си иска издатели, със или без заплащане за него?

  283. Морфиус

    @Красимир Гаджоков
    Явно пак ще си обясняваме едно и също … докато копирайта може да бъде изключителен, той ще бъде монополен, просто трябва да е забранено да се сключват изключиотелни договори, както и да е забранено на издател притежаващ копирайт за един тип разпространение да блокира други типове разпространение.

  284. Bogdanov

    Хм, схемата започна да се нарежда. Даже е по-жестоко отколкото предлагах – искате документи по норманлна поща.
    Хайде сега някой да ми напише причините за същестуването на читанката.
    Историите, че ние с продаваме дрога, ама те тия дето се дрогират са виновни, ако може д аги пропуснем.

  285. Bogdanov

    П.С. Викторе на кой мейл да изпратя текстови файлове на книги на нашето издателство. И в какъв точно формат. При тоя вариант на сайта съм съгласен да направим дарение.

  286. Красимир Гаджоков

    @Григор:

    (без мои думи, само цитат от закона):

    Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да ***използва*** създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.

    (2) За ***използване*** по смисъла на ал. 1 се смятат действия като:

    1. ***възпроизвеждането*** на произведението;

    ===
    ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
    § 2. По смисъла на този закон:
    …..
    3. (изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г.) “***възпроизвеждане*** на произведение” е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител;

  287. Даниел Калчев

    Въртим се в омагьосан кръг.

    А какво стана с клаузата “освен в случаите, за които този закон разпорежда друго”?

    Съществуването и пречи да защитите тезата си? Само че тази клауза продължава да си съществува.

    Никой тук не отрича правата на авторите.

    MUD….

  288. Красимир Гаджоков

    Горния ми постинг е къде аз лично виждам очевидно пряко нарушение на закона от Читанка.

    Дали издателите са базаирали своите претенции точно на този казус, и дали съответно Мин.културата е издало акт на негова база, аз не знам.

    Предстои да видим – ако Читанка въобще оспорят акта.

  289. Даниел Калчев

    А ако изобщо няма акт?

    Вдигна се шум, нещата се потулиха.

    Типичния метод за действие на Ченгетата.

    Да се поправя. Навсякъде където съм писал MUD имах всъщност в предвид FUD. (Fear Uncertainty and Doubt) Извинявам се за пропуска на пръстите.

  290. Виктор

    Така, починах малко, ама пък отивам да спя, но да отговоря на г-н Гаджоков, който пита:
    “Каква е аргументацията ви тогава хора БЕЗ зрителни увреждания да могат да четат безплатно и неограничено защитени с права произведения ?”
    Аргументацията си я изложих по-горе, където поменах Елин Пелин и Нина Чилова, няма пак сега да я преписвам.
    Да ви разкажа за един случай от едно време. Прати ми един човек хубаво сканиран и коригиран файл с книга. Качих го аз на сайта си, и след това ми се обади един човек от едно голямо издателство, чиято фамилия окончава на щайн. Обади ми се по телефона, защото аз винаги съм си държал телефоните и и-мейл-а на сайта. Та ми каза човекът, така и така, аз сега продавам тая книга, платил съм толкова и толкова за правата, хайде да я махнеш от сайта. Веднага му казах, че ще я махна, махнах я след минути, и даже бях доволен, че съм я махнал. Докато говорехме с тоя човек по телефона, той ме попита:
    – Откъде ги взимате тия книги вие?
    – Ами купуваме си ги, г-н … щайн, и си ги сканираме. 🙂
    И сега аз имам хубав спомен от тоя човек и от това издателство, за разлика например от спомените ми от “Труд” и други хора, окончаващи на “ски”.

  291. Красимир Гаджоков

    @Даниел Калчев:

    Не въртя кръга аз 🙂

    Григор пуска аргумент от типа “Читанка не РАЗПРОСТРАНЯВАТ”, аз му показвам че НЕ за разпространение са отговорни, а за ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ.

    Ако приемем веднъж завинаги помежду си в тази дискусия, че обсъждаме ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕТО като проблем на Читанка, то няма да се получава усещането за “кръг”. 🙂

    Не че малко тези и аргументи бяха изказани – и от двете “страни” – за чл.24.

    Въпрос на разбиране на законите (по принцип) и на конкретния закон.

    Можем да продължим да се “убеждаваме” кой е “прав”.

    Но този диспут има два ясни момента:
    – юридически: как ще отсъди съдът според съществуващия закон
    – философско-политически: трябва ли да е такъв законът

    Каквито и да са резултатите/отговорите, няма “прав” и “крив”.

    За първия момент, съдът отсъжда и това е. Харесва ли ни или не, това е крайното решение на ОБЩЕСТВОТО в ТОЗИ момент (съдът е делегиран пълномощник на обществото, на избирателите, за разрешаване на спорове).

    За втория момент: борба на обществени възгледи. Пак чрез нашите делегирани пълномощници – политиците – можем да поискаме промяна (поддържано от едната страна), или пък да ги убеждаваме да не го пипат (подържано от другата страна).

  292. Красимир Гаджоков

    Даниел Калчев казва: (цитат)

    А ако изобщо няма акт?

    Вдигна се шум, нещата се потулиха.

    Типичния метод за действие на Ченгетата.

    (край цитат)

    Спекулирате с възможности, без да имате никакви основания. Просто понеже това – да няма акт – е една възможност, вие се опитвате да я пробутате за факт използвайки емоционални внушения.

    Спорим от няколко дни. Аз живея в чужбина и ми е трудно (нямам български електронен подпис), но вие направихте ли някакво усилие да подкрепите тази си теза?

    Подайте искане в Мин.културата или МВР да кажат дали има акт за акцията срещу Читанка.

    Или още по-лесно се свържете с някой от Читанка и му задайте същите въпроси.

    И след като получите отговор, изкажете тезата си.

  293. Даниел Калчев

    Моето лично мнение е, че Моята Библиотека нито възпроизвежда нито разпространява произведенията. Това разбира се, със следната уговорка:

    В цифровия свят, както и в биологичния, възпроизвеждането се случва като част от съществуването. Същото се отнася и до разпространението. В цифровия свят, който наричаме Интернет, за да съществува един файл, това значи, че той се разпространява и се възпроизвежда. При това, без знанието на някой конкретен човек. Това започва да се случва от момента на съществуването на файла.

    В този ред на мисли, каквото и да постановява закона, при положение, че не може да го въдвори имаме проблем. И проблема се състои в това, че закона оказва се има изисквания които не могат да се реализират. Което го прави нищожен. Разбира се, само в аспекта му “Интернет”.
    Това е и една от причините, поради които в много държави се бяга открито от всякакви опити за регулиране на Интернет.

    Тези, които искат Интернет да се регулира, всъщност все още не разбират. Факт е, че са все от по-малко демократичните държави. Няма лошо — никой не се е родил научен. Но един ден ще разберат и ще спрат да искат невъзможносто. Междувременно, ще са загубили много. Ще са нанесли вреди и на мнозина наоколо.

    Изобщо, темата за разпространяването и възпроизвеждането в цифровия свят е доста трудна за типичния юрист.

    Какво ще кажете например, ако наредя на компютъра да ми възпроизведе текста на “Война и Мир” като музика?
    Това ще бъде възпроизвеждане, в .. компютърния смисъл. Но няма да бъде възпроизвеждане в смисъла на “книга” или дори произведение.
    Но е напълно възможно възпроизвеждане, при това с подходящи настройки може да се окаже всъщност приятна за слушане музика.
    Или пък, да бъде възпроизведена като видео изображение…

    Та.. да ви изпратя ГДБОП, значи? 🙂

    ПП: Инак за обществените решения съм съгласен. И тъй като не веднъж съм се сблъсквал с Ченгета, аз правя това, което знам, че работи най-добре срещу техния FUD: не мълча с подвита опашка.

  294. Даниел Калчев

    В изречението, което цитирате има думичката “ако” — тя дефинира елемент на неизвестност.

    Има интервю с Борислав Манолов, отскоро, публикувано в блога на Eneya. Там се твърди, че акт и дело няма. Борислав е главния виновник за Читанка. Кой друг, по-запознат със случая предлагате да попитам?

    Всъщност се старая да не спекулирам 🙂
    Споделих наблюденията и изводите си. Дори не твърдя, че са верни. Но не е първата акция която наблюдавам и познавам методите. За вас личния опит нищо ли не значи? Вярвате на всички останали но не и на опита си?

    Щом живеете в чужбина, няма да ви пращам ГДБОП 🙂

  295. Виктор

    Я да заместя Шаркан. Май беше тигър от Книга за джунглата, която пак аз пуснах в интернета, защото мисля, че повече хора трябва да я прочетат, защото като я прочетат, много от тия хора ще я пожелаят на хартия. Цитирам:
    “… това е крайното решение на ОБЩЕСТВОТО в ТОЗИ момент (съдът е делегиран пълномощник на обществото, …”
    Делегиран е, ама друг път. Когато почна да си избирам и кварталния и съдията, тогава може да е що-годе делегиран, а сега изобщо нищо общо няма с мене тоя съдия.
    Също да поясня за оня въпрос, защо смятам, че виждащи хора трябва да четат безплатно и неограничено. Не смятам, г-н Гаджоков, че трябва да четат неограничено, затова и не пуснах всички книги, които имам, а пуснах само ония, които е много хубаво да прочетат, което ще е в полза на хартиените издатели, като например Книга за джунглата. Може да се каже, че опитвах да зарибявам хората с четене, че да има после издателите какво да ловят. А те се стараят, какви ли не простотии пускат, продават, печатят. 🙂

  296. Григор Post author

    @Красимир Гаджоков: Трудно ми е да кажа да “Моята библиотека” възпроизвежда произведения, или не, защото не съм убеден какво точно означава произведение да се възпроизвежда, юридически. Възпроизвеждане ли е, например, ако аз разказвам филм на познатите си? Според мен без съмнение е. В същото време, не вярвам да има съд, който да ме осъди за това, поне засега… Тук е необходимо да помисля и да почета; досега всички по-сериозни обвинения срещу сайта са били за разпространение, така че съм се подковавал в тази насока.

    Въпросите към момента според мен са не два, а четири. Единият е какъв е законът, другият е какво ще отсъди съдът, третият е какъв законът трябва да бъде, и четвъртият – какъв се очертава да бъде законът.

    Какво ще отсъди съдът е толкова трудно да се отгатне, колкото и дали ще бъде осъден (и въобще заловен) някой наистина едър бандит. Причината да е толкова лесно да се сети човек (поне ако живее в България) е очевидна, така че според мен е безсмислено да бъде дискутирана. По същата причина обаче е безсмислено и решението на съда да се представя като показателно за закона, и по него да се правят заключения какво пише в закона.

    Какъв е законът към момента знаем всички. Това обаче поражда различия: очевидно законът не е ясен. Което е нормално: съвършено изяснени формулировки принципно няма как да съществуват. Затова принципно съществува тълкуване на закона. Проблемът е, когато няма откъде да бъде получено тълкуване на закона (вместо тълкуване на нуждите на рушветодателя). Това според мен е първата точка, по която има смисъл да се дискутира.

    Какъв законът трябва да бъде също е интересен въпрос. Известни са ми много схеми, които биха създали някакъв баланс на правата между праводържателя и потребителя. Някои от тях имат сериозни недостатъци, други засега ми изглеждат прилични; съвършена засега не съм открил. Вероятно има много прилични, за които не съм се сетил. Би могло да се обсъжда кои са оптимални. Но много по-нужно е обсъждане как тези схеми да бъдат узаконени.

    Какъв се очертава да бъде законът е много неприятен, но задължителен въпрос. Вече пуснах линк към форума на Читанката, където има линкове към проектозакон, подготвян от праводържателите. Във форума са отбелязали някои от недостатъците му; има и други, които мярнах пряко в закона, но нямам време да пиша анализи. Това е един въпрос, който може би има най-много нужда от обсъждане от всички.

  297. Виктор

    Лелее, отивам верно да спя, щото проверих, оказва се, че тигърът от Киплинг не е Шаркан, а е Шир Хан.
    Обаче на Теллалов много му отива и Шир Хан. Хем е на широко, хем сам си е хан. Де да можех и аз… щяхме да се дебнем с него из гората и да си ръмжим един на друг. :-))

  298. Красимир Гаджоков

    ############
    Даниел Калчев Says:
    July 9th, 2010 at 12:17 am

    В изречението, което цитирате има думичката “ако” — тя дефинира елемент на неизвестност.

    Има интервю с Борислав Манолов, отскоро, публикувано в блога на Eneya. Там се твърди, че акт и дело няма. Борислав е главния виновник за Читанка. Кой друг, по-запознат със случая предлагате да попитам?
    #############

    Цитирайте ТОЧНО.
    Никъде в интерюто на Манолов няма въпрос или коментар за АКТ.
    Няма ДЕЛО.
    Но ДЕЛО НЕ Е нужно за АДМИНИСТРАТИВНИ нарушения – вижте ЗАПСП и Закона за административните нарушения и наказания:

    “Раздел II Образуване на административно наказателно производство
    Чл. 36. (1) Административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.” – и следващите няколко члена.

    Вие четете ли внимателно, или просто не помните? Това го дискутирахме вече. Не въртете в кръг 🙂

  299. Красимир Гаджоков

    #########
    Виктор Says:
    July 9th, 2010 at 12:24 am

    …. Цитирам:
    “… това е крайното решение на ОБЩЕСТВОТО в ТОЗИ момент (съдът е делегиран пълномощник на обществото, …”
    Делегиран е, ама друг път. Когато почна да си избирам и кварталния и съдията, тогава може да е що-годе делегиран, а сега изобщо нищо общо няма с мене тоя съдия.
    #########

    Съдът Е делегиран пълномощник на обществото.

    Просто съдиите не се избират ПРЯКО от избирателите, а КОСВЕНО (збирателя избира пряко парламента, който има квоти за избор на съдии в някои видове съд; а пък министъра на проавосъдитео – уатсващ в подбора на съдиите – е председател на ВСС по право).

    Съдиите се избира пряко в много малко страни. САЩ е една от тях. Не съм чувал я някоя европейска деморкация да е така. Въпреки това, нивото на правото и справедливостта там са на ниво.

  300. Даниел Калчев

    Е, поне уточнихме, че няма дело. 🙂

    Скоро ще установим, дали има АКТ.

    И какво тогава? Ами АКО няма? Тогава какво правите?

    Вие лично, г-н Гаджоков ще се извините ли на: Борислав Манолов, задето публично разпространявате идеята, че той извършва престъпление?
    на всичките ви тук “опоненти” с които спорите, без да познавате материята? в която много от тях са професионалисти.
    на всички останали, които сте подвели с увереността си и те са се опитвали да ви подкрепят в дискусията, за сметка на собственото си реноме?

    На базата на какво спорите? Казали са ви, че Борислав Манолов е част от престъпна група и е извършил престъпление? И че няма начин да са ви казали така, ако няма АКТ? А документа може да се окаже за вътрешна употреба, засекретен.. като много неудобни неща в тази държава. Вие поискахте ли да се уверите, че защитавате наистина изрядната страна?

    Аз наблюдавам еволюцията на позицииите ви. Остана само въпросния акт? И какво ако има акт? Или ако няма? Това прави полицейската акция оправдана?
    Хората трябва послушно да престанат да четат, защото някой така му се искало? Или да четат така, както този някой му се иска?

    Не мислите ли, че конфронтацията е безплодна в този случай? Това, което трябва да се направи е да се изчисти закона от двусмислици и най-вече държавата да не се поддава на манипулациите от страна на лихварите. Защото праводържателите са точно лихвари. Под друго име.
    Трябва да се изчистят спекулативните тълкувания, за да могат общодостъпните библиотеки в България да функционират адекватно. Засега не могат. Страх ги е. А хора като вас допринасят за насаждането на този страх. Кому служите?

    Всъщност, за да разберат позицията ви хората които се опитвате да убедите, че не са прави, не е ли най-лесно просто да я заявите? Каква е вашата теза? Какво смятате, че е редно да се постигне?

  301. Itchy

    @Гаджоков, бихте ли погледнал в някой речник какво означава думата “производство” (юр. смисъл)
    “Чл. 36. (1) Административно наказателно производство”,

    Ако имате шофьорска книжка и сте получавал такъв акт, погледнете най-отдолу (ако не се лъжа) има едни срокове…, пък доколкото знам, доста хора “карат с акт” докато могат, че и следващи трупат… (у нас е така)

    И да ви попитам, когато си вадите свидетелство за съдимост, там глобите и актовете на КАТ пишат ли ги? Ставате ли “престъпник”, ако има влезнал в сила акт за админинстративно наказание?

  302. ~!@#$%^&*()_+

    даже и да има АКТ, това не те прави престъпник. лично аз имам, от кат
    даже и да има дело, това пак не те прави престъпник
    престъпник ставаш САМО ако те ОСЪДЯТ

    даже и ако те осъдят, пак не е задължително всички да те смятат за престъпник, левски, либийските сестри

  303. Виктор

    Г-н Гаджоков, явно ви се спи и сте преуморен, така взехте да пишете и ядете букви, че синтезаторът ми пелтечи, като ви чете. :-)) Хубаво ще е, дори много хубаво, да си избираме съдиите и кварталните. Вие не искате ли да е така?…
    И няма нужда да ми пишете думи с главни букви, че съм нагласил синтезатора като срещне такива думи, да ми бипка с една уавка. Та само бибип, бибип, като в оная книга на сциентолога Хабърд. Да не би наистина да мислите, че аз не зная как тука се избира парламент, как правителство после се назначава, съдии, квоти, прочее, че трябва да спамим блога на Григор и с това. Сума от тия съдии са едни бибипци, направо не повярвах колко са прости някои от тях, когато наскоро излязоха една вечер по БТВ, че да обясняват, че не били виновни за ония имоти по морето, дето като крайно нуждаещисе ги взели. Бибип, бибип. Да ме прощават ония, които не са чели фантабозата на Хабърд. Там един компютър, който превежда книги, пояснява, че не може да превежда псувни и мръсотии, и затова ще ги замества с бибип.
    Та така за съдиите бибипци и всякакви останали бибип.

  304. Валентин

    Относно въпроса дали библиотеката, използваща информационни технологии (в частност публичен уеб сървър) извършва забранено възпроизвеждане или забранено разпространение:

    Свободно използване без заплащане на възнаграждение (Загл. изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
    Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
    1. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:
    а) предаване в мрежа чрез посредник, или
    б) друго разрешено използване на произведение;

    Копирането на данните, което се получава когато някой читател пожелае да прочете нещо от библиотеката* “съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи а) предаване в мрежа чрез посредник, или б) друго разрешено използване на произведение” (напр. такова ползване е съгласно чл. 24 ал. 9, защото целият този процес е неделима част от функционирането на общодостъпната библиотека).

    * Копие в оперативната памет на уеб сървъра, копие в оперативната памет на всички компютри, през които минават данните, копие в оперативната памет на компютъра, ползван от читателя, копие в дисковата кеш памет, ползвана от браузъра (и другите копия в оперативната памет, направени от браузъра), копие в паметта на видеоконтролера, копие в паметта на монитора, копие в мозъка на читателя и т.н.

  305. Красимир Гаджоков

    #############
    Даниел Калчев Says:
    July 9th, 2010 at 1:22 am

    Е, поне уточнихме, че няма дело. 🙂

    Скоро ще установим, дали има АКТ.

    И какво тогава? Ами АКО няма? Тогава какво правите?
    #############

    Аз не спекулирам с неща, които са само възможни, но не е ясно колко са вероятни и