Оправих си колата! По-точно – оправиха ми я. Вчера вечерта ми писна, и я закарах на познат механик – свястно и кадърно момче. След твърде внимателен оглед се оказа, че едно маркуче Точно Където Отникъде Не Се Вижда се е пукнало, и смуче въздух… Сменихме го, и сега съм щастлив. И смятам в момента да […]
Днес сутринта запалих колата с доста зор. Нормално, казват – било минус осемнайсет. А пък колата е дизелова, и вече на доста години и километри. Още по-нормално. Не беше нормално обаче да гасне на всеки светофар (често по няколко пъти), а често и между светофарите. И да придръпва непрекъснато. И двигателят непрекъснато да прескача. Какво […]
Докато оглеждах днес сайта си, забелязах как съм лицензирал съдържанието му – под BY-ND лиценз на Creative Commons. Тоест, със задължително позоваване на мен, и без право да променят нещата от него. А защо ми е всеки да пази в пълна точност Безценните Ми … глупости? Не е ли много по-разумно, ако открие нещо смислено […]
Днес реших да прегледам вестника, докато обядвах. Идеята се оказа лоша. – Какво стана? – попита Любо, когато най-сетне успях да изкашлям хапката. – Ръката ме заболя. – Прочети това заглавие. Ама не, първо си глътни залъка! – “Свинаров закуси с Буш”…
Wankata: Между другото докато ти пишех осъзнах, че минути преди това гледах изключително интелектуалното предаване “Огледала” по БТВ, където се вихреше възвишеният спор, дали един мъж трябва да бъде оценяван по часовника му или по колата? В крайна сметка един скъп часовник, може да се окажа имитация, но един Лайбах трудно ще да се имитира, […]
Преди около десет години бях отишъл, не помня вече за какво, до “Дружба-1”. Наближаващата вечер носеше обещание за прохлада след горещия летен ден, не бързах, и просто бутах велосипеда си по уличките на комплекса. Внезапно обаче някой ме дръпна за ръкава: – Здрасти! Помниш ли ме? Вторачих се с недоумение в човека пред мен. Определено […]
Направил съм си нова рубрика. Разкази, или спомени, или както щете – за хора, които са ме възхитили. С нещо велико, или нещо дребно, или (най-често) с нещо и дребно, и велико едновременно. Мъничките великани, незабелязаните велики хора, които тихо и кротко, без шум и врява, най-често без блогове, крепят някаква част от света, често […]
Пред мен, на пода, е акумулаторът ми. До него – самоделно зарядно устройство. В ръцете ми – тънка книжка, издадена преди години от някой мераклия. С инструкции как се поддържа и съвзема акумулатор. С времето акумулаторът се износва. Всекидневната работа малко по малко запушва порите на активната маса вътре в него, и тя престава да […]
Напоследък се титуловах за писател. Приятели похвалиха разказите ми – били ставали за четене. Че даже ме карат да пиша още. А аз седя и се надувам като пуяк пред монитора, като прочета хвалбите. Когато им повярвам, де. Защото опитам ли да се сравня с някой по-приличен писател, не задължително с Шекспир или Достоевски, само […]
Всъщност, днес смятах да драсна в блога си нещо съвсем друго. Но когато седнах пред екрана, препрочетох предишния си запис – и другото излетя от главата ми, изгонено от нещо по-важно. Не зная за вас, но аз се скъсах от смях, когато чух историята с телефона. Само че сега, докато я препрочитах, се замислих. На […]