Wankata: Между другото докато ти пишех осъзнах, че минути преди това гледах изключително интелектуалното предаване “Огледала” по БТВ, където се вихреше възвишеният спор, дали един мъж трябва да бъде оценяван по часовника му или по колата? В крайна сметка един скъп часовник, може да се окажа имитация, но един Лайбах трудно ще да се имитира, […]
Преди около десет години бях отишъл, не помня вече за какво, до “Дружба-1”. Наближаващата вечер носеше обещание за прохлада след горещия летен ден, не бързах, и просто бутах велосипеда си по уличките на комплекса. Внезапно обаче някой ме дръпна за ръкава: – Здрасти! Помниш ли ме? Вторачих се с недоумение в човека пред мен. Определено […]
Направил съм си нова рубрика. Разкази, или спомени, или както щете – за хора, които са ме възхитили. С нещо велико, или нещо дребно, или (най-често) с нещо и дребно, и велико едновременно. Мъничките великани, незабелязаните велики хора, които тихо и кротко, без шум и врява, най-често без блогове, крепят някаква част от света, често […]
Пред мен, на пода, е акумулаторът ми. До него – самоделно зарядно устройство. В ръцете ми – тънка книжка, издадена преди години от някой мераклия. С инструкции как се поддържа и съвзема акумулатор. С времето акумулаторът се износва. Всекидневната работа малко по малко запушва порите на активната маса вътре в него, и тя престава да […]
Напоследък се титуловах за писател. Приятели похвалиха разказите ми – били ставали за четене. Че даже ме карат да пиша още. А аз седя и се надувам като пуяк пред монитора, като прочета хвалбите. Когато им повярвам, де. Защото опитам ли да се сравня с някой по-приличен писател, не задължително с Шекспир или Достоевски, само […]
Всъщност, днес смятах да драсна в блога си нещо съвсем друго. Но когато седнах пред екрана, препрочетох предишния си запис – и другото излетя от главата ми, изгонено от нещо по-важно. Не зная за вас, но аз се скъсах от смях, когато чух историята с телефона. Само че сега, докато я препрочитах, се замислих. На […]
По логиката на повечето хора днес ми е скучен ден. Тичане по клиенти, доправяне на частта на сайта на английски (най-сетне поне там има нещо). Началото на един анализ върху металицензиране на свободния софтуер. Планове как ще си сготвя нещо вкусно, като се прибера… Да, ама денят не ми е скучен! Отчаяно не ще да […]
Because Bulgarian is my native language, and this blog is a kind of personal diary. It is available for anyone to read, but writing most posts in Bulgarian is easier for me. So, my apologies to you. Anyway, if there is something really important for you, it will be in English, or will have an […]
– И когато принцът доближил замъка, вратите сами се разтворили пред него. Престрашил се, и влязъл – и невидими светилници се запалвали пред него, и осветявали пътя му. А когато стигнал до главната зала, там на масата го очаквала топла вечеря, и невидими музиканти свирели музика. Но всичко било тайнствено, защото в замъка нямало никой… […]
Днес вечерта тъкмо почвахме да загряваме, когато внезапно залата потъна в мрак. Секунди по-късно откъм вратата на залата (електрическото табло е до нея) подушихме обяснение за причината. Сенсей Пламен се изплаши за нас, жълтоклюните новаци, и предложи да прекратим тренировката. Ние обаче се писахме велики, като всеки новак, и не пожелахме! След кратко молене той […]