Author: Григор

Айдъли, таланти, години

Преди два-три дни случайно гледах парченце от “Мюзик Айдъл” (рядко гледам телевизия). Улучих изпълнението на едно 13-годишно момиченце, мисля, че се казваше Симона. Направо си глътнах езика. Заложби, обработка на гласа, даже сценично поведение – малко бродуейски певици биха могли да се сравняват с нея! Не се шегувам. Беше направо феноменална, дори ако не отчитаме […]

И пак политика…

Напоследък каквото и да видя, което да си заслужава вниманието, се оказва политика. Не мога да разбера – аз ли съм се деформирал, или наистина в България не е останало нито едно свястно нещо, за което политиците да не ти пречат?… Вчера чистех лаптопа на шефа на едни мои клиенти. (Правя подобни неща, като услуга.) […]

Престъпление и наказание

В крайна сметка т.нар. waterboarding (симулирано давене), използван при разпитите в Гуантанамо, бе признат за мъчение от администрацията на САЩ. Оказа се също и че защитниците му са лъгали юнашки за степента и интензивността на прилагането й. Бивш служител на ЦРУ (Джон Кириаку, ако не ме лъже паметта) беше заявил, че тя е използвана върху […]

Сървърен проблем

Вчера гръмна основният диск на уебсървъра, който хоства доста сайтове (включително блога, който четете). Повечето данни са запазени напълно. Благодарение обаче на един мой глупав експеримент, който намерих да правя точно по това време, в някои от базите данни са загубени последните няколко часа. (Което означава предимно коментари по блогове за тези часове.) Поднасям на […]

Отвличанията

Едвам освободиха Киро Киров, и веднага отвлякоха следващия. При положение, че цялата държава бръмчи като кошер на тема отвличания. И при положение, че хората от чергата на Киров вероятно вече обсъждат идеята да си организират група наемници-профи, която да се занимава с избиването на похитителите. Което ме навежда на няколко предположения. Едното – изумен съм […]

Просякът с кашона

Обикновено гледам накриво просяците. Не защото молят хората за залъка хляб. Такива, дето наистина са опрели до залъка, в България колкото щеш, но никой от тях не проси. Защото (поне в София) дори да застане някъде с паничката, до пет минути ще се изтърсят един джип мутри да му обяснят някои истини около просията като […]

Веселото и тъжното в политиката

Наскоро прочетох любопитен куриоз – градче в САЩ си избрало кмета за четвърти пореден път. Няколко седмици след като умрял. И си мисля – ако в България обявят кандидатурата на политик, който е умрял, дали той няма да обере гласовете до дупка? По простата причина, че тук умрелият политик е за предпочитане пред всеки жив. […]

Защо точно Хамас?

– Здравей, Ахмед! Отдавна не се бяхме виждали. – Здравей, здравей! Бях си до Палестина, затова. Какво става с теб, как живееш? – Благодаря, добре. Палестинец ли си? Не знаех. – От Газа съм, това е близо до Египет. И си бях в къщи. Там имаше война, та ходих да помогна на нашите да си […]

Загубата на доверие

Загубата на доверие в политическата ни класа е катастрофална. За над половината ни гласоподаватели най-добрата реклама за една партия или политик са това досега да не са били на политическата сцена. Причината е проста – всички, качили се досега на сцената, са се доказали като майстори на националната катастрофа. Нормално е никой да не иска […]

Съвсем законно…

Една новина, която чух по радиото, ме развесели здравата. И ме размисли мъничко. Таксиметров шофьор взел 102 лева, за да закара от летището до центъра на София… познайте на кого, ако не сте чули? На експерти от Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ. Крушката си има и опашка. Експертите дали това за пример […]