Grigor Gatchev - A Weblog

There are a lot of solutions proposed to solve the spam problem. Most of them, however, were nowhere near the goal.With one exception: the group of solutions that empower the spammed user to retaliate against the spammer.

The spammers met with indifference all other measures against them. The reaction against this group, however, was instant and aggressive. Remember the famous Lycos screensaver, or The Blue Frog projects? Spammers spent a well of efforts and money against them – hired lawyers, bribed officials and key personnel, rented botnets to mount DDoS attacks… Thus, they acknowledged that this measure scares them. And it does because, unlike all others invented to the moment, it was going to be effective.

All these projects shared a weak point – they relied on central servers. The spammers immedially identified this to be the weakest link, and attacked exactly there. The attack against the central servers proved to be invariably lethal.

The Okopipi project now attempts to continue this work. Unhappily, it has the same weakness – it is based on central servers. This time, the servers will stay hidden – but until when? To be of any use, they will have to surface in some way, directly or through some gates. And these outlets will quickly meet their fate – the spammers will find them before the ordinary users do, and will take them offline.

The only solution to this problems seems to be a serverless network topology, where every retaliation client is also a server that gives connectivity to the entire network. A good example for an appropriate network topology is the Kademila concept.

This concept is used until now mostly in file sharing networks – Overnet, Kad Network, newer versions of Azureus, etc. It has proven to be flexible and balanced the load extremely well. If nodes are taken down, eg. due to a DoS attack, the others re-knit the network quickly. And if the attack is moved against new nodes, the old ones spring back to life, and restore the network again. For example, when the main server of the server-based eDonkey network – Razorback2 – was taken down, it took several days for the network to reappear again. Its Kademlia-based overlaying protocols – Kad Network and Overnet – were practically unharmed. An analysis shows that one would have to take down more than 95% of a Kademlia-based network to impair its functionality. (This is valid for a network with 1000 nodes – a network with 10 000 nodes will be still knitted even if 99% of the nodes are offline, and will be able to re-involve them in less than an hour.)

For this reason, I would propose to make the client part of the antispam retaliation package able to connect not only to a central server, but also peer-to-peer through a Kademlia-based protocol – or entirely through it. This would make this antispam retaliating network practically indestructible – the worst nightmare of every spammer.

To stay ahead of the DoS atatcks of the spammers, such a network will best start with at least several thousands of nodes, by publishing their list at as many places as possible, at the same time. The spammers will attack quickly, but taking instantly down all these nodes is not realistic. And meanwhile new people will join, and add new nodes. Given the popularity of the subject, I’d expect that the number of the nodes will exceed 200 000 on the first day, and one million at the end of the first week. Destroying so large Kademlia-based network will be beyond the resources of anyone.

Creating such a client will not be a big problem. If it is free software / open source, licensed under GPL, the programmer(s) will be able to use a vast pool of GPLed code. For example, the Kademlia connectivity may be taken from the sources of eMule. A good coder will be able to implement all basic functionality needed within a week; a month of work will yield a stable, cross-platform product.

A good product will require more work. For example, a PKI abilities will be essential for the product updates and the passing of information about spams sent. But, still, a group of developers should be able to deliver such a product in a couple of months. A good security audit will take more time, and is absolutely essential – if there is anything that the spammers would seek to compromise, it will be this product. But, still, it is within the abilities of an antispam group of enthusiasts.

Once the app is ready, it can be distributed among friends, until the desired starting number of nodes is achieved. Also, at this time it will have to be uploaded to as many servers as possible, either without a description, or under a negotiation with the server admins to unveil it at a given moment. When the moment comes, the full list of all the nodes should be published at as many times as possible, in order to keep it accessible, too. Periodically, lists of new nodes may be added, too.

The spammers will quickly realise that fighting the problem electronically is impossible, and will try to do it legally (or, at least, to scare the potential users). So, a good legal preparation will not harm the idea. Another ways of fighting may include sending a lot of fake spam about legitimate sites, so the client app should either require manual approving of spam, or support whitelisting, or both.

Finally, do not think that such a network is a solution to all the problems. One could use it, for example, to mount a DDoS attack against an e-shop that refuses to pay a racket, by sending fake spam about them. Other illegitimate uses are possible, too, and probably will be made, both for a profit and to discredit the idea. But if the main source of funding for the spammers dries up, they will have less and less resources to do mischief.

And the world will be better. 🙂

Покрай противостоенето между bezmonitor.com и ИК “Труд”, поддръжниците на “Труд” често ми задават този въпрос. Защо вдигам шум? Защо не се спазаря с тях тихомълком – така съм щял да постигна повече. И, изобщо, защо ругаем ИК “Труд” толкова? Там работят нормални и чудесни хора, да ида да ги видя, ако не вярвам.

Предполагам, че същият въпрос важи и за всеки, който подкрепи сайта на Виктор. Всеки има право на свои отговори на него. Аз също – ето моите.

Като начало, това за работещите в ИК “Труд” е страшна и тъжна истина. Огромното мнозинство от тях наистина са чудесни, свестни хора.

Защо страшна и тъжна тогава ли?

Без приличен доход трудно се живее. А в България приличен доход взимат почти само шефовете на големи ИТ фирми и бодигардовете на наркобосове. Не се шегувам! За страна с цени като нашите приличен доход е поне 2000 евро на месец. (В Западна Европа, с нейните почти същите цени, това е мизерен доход.) На практика всички взимаме далеч под него. Претоварва ни финансово дори базовото биологично оцеляване, ако останем без работа за повече от месец-два. А нормалните дреболии и радости от живота най-често не можем да си позволим, дори ако имаме работа.

Един мой познат казва: “Огънаха ни дотам да мислим само за хляба”. Не за хляба – за парите. Когато парите са биологичното ти оцеляване, прекалено лесно се научаваш да ги цениш повече от много други неща. Понякога – повече от достойнство, морал, нравственост, човечност… Научаваме се на това не от добро, не лесно и не доброволно – чудесните и свестни хора не се предават лесно. Но натискът е силен, и непрекъснат. И много от тях се предават. Други са на косъм от това да го направят – ако бяха независими, биха надигнали глас срещу липсата на морал, но когато парите им зависят от мълчанието им, не смеят. Не са сребролюбци, просто парите са оцеляването им. Нали?

Екипът на ИК “Труд” се състои почти само от свестни и добри хора. Просто повечето от тези хора вече са стигнали дотам да поставят парите над морала и нравствеността. А тези, които още не са, вече не смеят да се обадят… Не са стигнали ли? Кой написа онова писмо до Виктор? Кой му предложи, ако той иска слепите да имат достъп до тези текстове, да рекламира (безплатно) платения им сайт?… Така че – съжалявам. Стигнали са. Доказаха го документално.

И сега какво? Да ги избием? Да ги мразим? Да ги плюем? Не върви някак. Все пак са иначе свестни хора… Да, ама направиха това безобразие. Да ги галим по главите и да им се радваме? Пак не върви… Какво да правим с тях?!

Мисля, че имам отговор – всъщност, че е очевиден.

Още свети Августин съветва: “Мрази греха, но обичай грешника”. Аз не съм духовно лице, но съм лекар по образование, а и по душа – а лекарите по дефиниция мразят болестта, но обичат болния. Поне тези от тях, които не са поставили парите над достойнството си, морала и човечността… Мисля, че отговорът се крие тук.

Мисля, че екипът на “Труд” са повечето чудесни хора, които просто… са допуснали грешка в развитието и израстването си. Твърде лесна за допускане в реалността ни, уви! Допуснали са парите да натежат в ценностната им система над достойнството, над морала и човечността. Вероятно без сами да забележат как е станало. Без да осъзнават, че писмата им до Виктор означават точно това… Мисля, че от тези писма говорят не чудесните и свестни хора, а болестта, която неусетно ги е заразила. И без която те сигурно биха се чувствали по-добре, по-щастливи.

И най-вече – по-богати. Защото има неща, които не можеш да купиш – нещата, които не се притежават, а са част от теб. Не каквото имаш, а каквото си. Винаги, когато някой иска да те отслаби, ти предлага да се откажеш от неща, които си, в замяна на неща, които се имат. Защото нещата, които се имат, могат да ти бъдат отнети, по един или друг начин – но нещата, които си, само ако ти сам ги предадеш… Затова и нещата, които си, по дефиниция струват повече от всички неща, които се имат.

Разберат ли го, тези хора няма да изпадат в срамни и жалки ситуации. Няма да са посмешището и боксовата круша на всеки със съвест в Интернет. Няма, когато Комата тропне по масата и им каже: “Писна ми да ми опявате колко сте ми платили! Да ви върна ли парите, и да си взема преводите?”, те да мигат на парцали. Да не вярват на ушите си, че е възможно някой да се откаже от взети пари – и да потъват в земята от срам, без сами да разбират защо точно. (А то е, защото те самите не са способни на такава постъпка – и дори не защото не са способни, а защото някога са били способни, но са продали това си качество.)

И, ако не разбират другото – поне няма да загубят приходите и печалбите си, без да разбират как така, защо така, и кой нави всички тези хора да ги бойкотират. Време е да се убедят на собствен гръб, че моралът и човечността струват повече от парите, дори когато се изразяват в пари.

Това е, което мога да им предложа. По един, или по друг начин, по лесния, или по трудния. Мога го не защото съм свръхвлиятелен, и съм заповядал волята си, а защото техните действия обединиха обикновените хора срещу тях, зад мнението, към което съм се присъединил. Да се поправят и извинят, въпреки предизвикателната си позиция от предишното писмо – или да се сблъскат с финансовия бойкот на възмутените хора. Изборът е техен, и аз не мога да го направя заради тях. Бих искал да им помогна да направят верния – но нямам как. Изборът е техен.

Това е, което определя как смятам да се отнасям към екипа на ИК “Труд”. Със симпатия и желание за помощ към тях като хора – но с погнуса и отвращение от това, което направиха. С толкова погнуса и отвращение, че отсега нататък ще могат да се радват на симпатията ми единствено когато решат да поправят грешката си. Да се излекуват от болестта – тя е, което всъщност мразя, гнуся се и се отвращавам от него. (Сигурно и не само аз.)

В момента съставям списъка от действия, които смятам да предприема спрямо тях. Ще уточня и прецизирам окончателно този списък в близките няколко дни. След това ще го публикувам, и ще призова всички да помагат за изпълнението му… Толкова за тях.

… А животът отвън тече, и е пълен с хиляди чудесни неща. С пролетни аромати, с гледката на снежна Витоша над опърления от жегата каменен град. С всекидневни чудеса, красоти, идеи, които вече започват да се разотиват от опашката, която чака да бъде описана в блога ми. Отчаяни, че надали някога ще се доредят.

Ще ви опиша. Имайте търпение, моля ви. Изчакайте мъничко. Просто в момента водя битка – твърде важна битка. Като лекар, който се бори за нечие здраве.

Битката за човечността около нас.

Първо – в безплатните вестници. После и в другите. 🙂

— 8< ---

ТО СЛЯПОТО ОКАТО ПРАВИ

Имам предвид Интернет.

В мрежата понастоящем се вихри разгорещена дискусия по повод конфликта между издателство „Труд” и сайта bezmonitor.com

Това е специализиран сайт за незрящи, създаден от Виктор Любенов през 2001 г. Той предлага необходимите за сляп човек компютърни програми, с които да може да ползва всички улеснения, които компютрите предлагат на виждащите хора.

На сайта е качена и библиотека, предлагаща на незрящите изключително добра подборка от книги в електронен формат.

След подробно запознаване със Закона за авторското право и сродните му права, Виктор решава, че публикуването на тези произведения в предоставения вид не нарушава този закон. На входа на библиотеката той е поставил надписа: „Текстовете по-долу се появяват за първи път в електронен (файлов) вид. Това става при стриктното спазване на закона за авторското и сродните му права”. Позовава се на член 24 от закона, позволяващ възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба.

Сайтът на Виктор е безплатен и той няма никаква финансова изгода от него. Този сайт е носител на Националната награда „Христо Г. Данов” за принос в българската книжовна култура в категорията „Електронно издаване и нови технологии” за 2005 г. Съучредители на наградата са Националният център на книгата, Министерството на културата и Община Пловдив.

На 9 май 2006 г. Виктор получава имейл от ИК „Труд”, с който те го приканват да свали от страницата си произведенията, чиито авторски права са тяхна собственост – творби на Елин Пелин и Ангел Каралийчев, Хашековият „Швейк”, „Хъкълбери Фин”, разкази от Чехов, „Пътешествията на Гъливер” и още няколко класики. Това е стандартно писмо, разпратено от издателството до всички сайтове, където са публикувани тези произведения. Виктор е меко казано изненадан, но още същия ден сваля от страницата въпросните текстове.

Ала също и оспорва претенциите на издателската къща.

След като д-р Григор Гачев емоционално описва в блога си (www.gatchev.info/blog) случая, следва бурна реакция. Издателството е засипано с възмутени електронни писма.

„Труд” отговаря с отворено писмо (публикувано в същия блог), в което настоява, че съвсем законно търси правата си, като се позовава на факта, че произведенията са качени във формат, достъпен и за зрящи. Но предлаганият от тях вариант за поставяне на линк от страницата на Виктор към техния портал знам.бг е с платен достъп:

„Т.е. свободното съдържание остава, но то ще бъде при онези, които са заплатили правото да го ползват. Да имате нещо против?

Същото сме предложили на г-н Виктор Любенов”.

Библиотеката на Виктор е безплатна. Предложението на „Труд” отново поражда обвинения в печалбарство.

Никой закон не е съвършен, защото законите са създавани от хора. След юридическа проверка Виктор може в крайна сметка да се окаже и нарушител.

Но дали точно буквата на закона е онова, което си струва да се следва в случая?

И не е ли това добър повод да бъде прецизиран самият закон, за да не бъдат ощетявани хора като Виктор, от каквито нашето съвремие има ужасяваща нужда?

Светлана Комогорова – Комата

— 8< ---

И една добавка от мен, доста закъсняла: От няколко дни вече има официален сайт на протеста срещу действията на ИК “Труд” – protest.bloghub.org. Оттам ще може да се научи повече за случилото се, и за това, което ще се случи. 🙂

Вчера публикувах тук отвореното писмо на ИК “Труд”. И реших – на всяка цена ще изчакам един ден, преди да отговоря. За да се успокоят емоциите ми, за да не кажа тежка и невярна дума. Лесно е в такъв момент – а това, което искам, е истината.

Денят обаче мина, а прочета ли писмото, побеснявам точно както първия път. Иска ми се да се въздържа от епитети, определения и други подобни литературни форми. Не зная дали ще успея – понякога те са единственото езиково средство, способно да опише адекватно нещата. Поне ще опитам.

—

Уважаеми колектив на ИК “Труд”,

Прочетох вашето “Отворено писмо”. И отново не мога да повярвам на очите си, точно както когато прочетох и писмото ви до Виктор.

Вместо да признаете грешката си, и да се извините за нея, вие се опитвате да се скриете зад куп лъжи. Но не разбирате, че именно този подход е, който отприщи по вас лавината от писма, която получихте. Не зная как очаквате да получите нещо различно от още от същото. И, най-напред, опровержение на казаните лъжи.

Вие твърдите, че са се чули мнения “от едната до другата крайност” по въпроса за действията ви. Но удобно пропускате съотношението им. Под един процент от изказалите мнения подкрепиха позицията ви – и от тях повече от половината са професионално обвързани с ИК “Труд” (което някои се опитаха да скрият зад анонимност). Не зная има ли в обществото ни въпрос, който да получава толкова висока подкрепа, независимо колко далечни от компютрите, Интернет и вероятно и от “пиратството” хора се присъединяват към диспута.

Твърдите също така и че “беше направен опит да се даде още по-широка гласност на проблема и да се въведат водещи български медии”. Няма да ви питам откъде го знаете. Но и вие не ни питайте откъде знаем как сте уговаряли тези медии да не се въвличат. А знаем освен това и колко ще издържат уговорките, когато проблемът стане известен и без тях, и ги постави в положението на медии, които по поръчка крият събития от аудиторията си.

Вие пишете, че “Елин Пелин се е препитавал чрез перото си. Той е завещал своя труд на наследниците си, както вашите дядовци са завещали къщите си”. Но внимателно подминавате въпроса какво прави Елин Пелин класик на българската литература, а нашите дядовци – не. Класикът е класик именно и точно с това, че принадлежи на целия народ. Иначе е обикновен литературен занаятчия.

Чрез превръщането на класики н а българската литература в обикновена стока, вие превръщате създателите им в обикновени занаятчии. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Йордан Йовков – за продан, на кило, като картофи или суджуци!… Техните творби са България, точно както примерно “Мила Родино”, или “Питат ли ме де зората”. Ако Цветан Радославов или Михайловски бяха все още в авторски права, щяхте ли да събирате пари от ученическите хорове по 24 май, защото ги изпълняват?… Задавам отговори. Щяхте, естествено. Авторски права. Собственост, ваша. Закон. Нали?

Ако Елин Пелин, Ангел Каралийчев и Йордан Йовков бяха живи, как биха реагирали на идеята да отнемете от слепите книгите им, за да можете да печелите пари от тях? Щяха ли да кажат: “Правилно! Майната им на слепите, това е моя собственост, аз се храня от нея, законът ме пази”? Или щяха без колебание да разрешат използването на творбите им от незрящите свободно и безплатно?… Позициите ни по въпроса сигурно се различават. Но моята се опира на вярата, че писателите и творците са хора с ум и съвест – а вашата на лъжата, че те са лекета, способни да тъпчат гуши на гърба на инвалидите. Вече повдигнах този аргумент в своето писмо, и не очаквам да получа отговор на него.

Вие пишете: “Интелектуалните пирати карат нашите учени, преводачи, писатели да не работят – защото трудът им не е защитен”. Истината обаче е, че този конкретен спор защищава приходите не на учените, преводачите и писателите, и дори не на наследниците им – а лично вашите. И не всичките тези приходи, а частичката от тях, която би дошла от джоба на инвалидите. Това променя нещата съществено, нали?

Вие пишете, че това, че забранявате свободното разпространение на книги, и това, че пречите на слепите да четат, били лъжи. И двете обаче са голата истина. Свободно разпространение, и разпространение САМО срещу заплащане са различни неща, драги – иначе защо предприемате тази инициатива?! И да, незрящите обикновено четат далеч повече от зрящите, защото книгите за тях са огромен прозорец към света – а имат далеч по-малко средства, с които да ги плащат, така че няма да могат да използват “любезните” ви услуги… Нужно ли е да казвам повече за лъжата и истината?

Нужно е. Вие твърдите, че в сайта bezmonitor.com съдържанието не е в специален формат за незрящи, а във вид, който може да бъде четен от всеки. Това също не е вярно, или поне не е точно. Някои от книгите действително са във вида, в който са били предоставени на сайта – тоест, добре видими и за зрящи. Повечето обаче изглеждат грозно за зрящите, и на много им личи как ненужните за незрящите картинки и оформления са били махани. В немалко ще намерите правописни грешки, които са фрапиращи за всеки зрящ, но за незрящите са без значение – програмите за четене на глас произнасят нещата еднакво или сходно… Никой не си е давал труда да поправи тези неща – това е доказателството дали тези текстове се ползват често и от зрящи. Да, зрящи могат да ги четат, точно както могат да четат и Брайлови книги. Но при това положение може спокойно да се смята, че тези текстове попадат под чл. 23, точка 10 от ЗАПСП – “Брайлов текст или друг аналогичен формат“. Да, точното определяне оставя място за преценка и тълкуване. За щастие – защото така позволява да си проличи накъде теглят чии умове и съвести.

Вие цитирате ЗАПСП, но цитатите старателно заобикалят въпроса. Твърдите, че чл. 23 ви защищава, понеже “свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени от закона, при условие, че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право”. При вашата дефиниция на “законните ви интереси” обаче, всяко едно свободно използване на тези произведения ги уврежда – тоест, това тълкуване обезсмисля чл. 23 от закона като цяло, и по тази причина е очевидно невярно… Вие претендирате, че bezmonitor.com нарушава закона, (чл. 23, точка 10), понеже текстовете там били достъпни не само за слепи. Но Брайловите книги само за слепи ли са достъпни? Или пък ЗАПСП го изисква някъде?… Дали ги четат кой знае колко зрящи, писах по-горе.

Вие пишете “Двете страни търсехме възможност за излизане от подобна ситуация. За съжаление, тя не беше намерена.” Виктор има какво да разкаже по въпроса защо възможността не беше намерена, и как я е търсила едната от страните. И се надявам да го направи.

Не мога да се сдържа обаче да не отговоря на казаното от вас в тази връзка: “Това, което не е достояние на всички вас е, че ИК “Труд” предложи да се направи ‘линк’ от www.bezmonitor.com към www.znam.bg, където са качени или ще бъдат качени тези произведения.” Ще подмина признанието, че вие дори не сте качили някои от въпросните произведения за достъп. Но не мога да подмина предложението ви – за благодарност, че отрязвате свободата на четене на слепите, и че се опитвате да трупате печалба на точно техния гръб, вие им предлагате да ви рекламират!!!… Нямам думи. Но, кълна се, ще се постарая това предложение наистина да стане достояние на всички хора, които познавам! Нека те сами преценят какво представлявате, и желаят ли да имат каквото и да е общо с вас – например да наливат пари в бизнеса ви, в чието име правите подобни предложения!… Защо идеята беше отхвърлена при дискусията ще оставя да се сещате.

Най-сетне, вие твърдите: “Прави се огромен проблем от нещо, което е никакъв проблем”. Въпрос на гледна точка е. За някои липсата на морал, нравственост и човечност може да е никакъв проблем. За нас обаче тя е огромен проблем, и ще продължи да бъде такъв, докато я има. Огромен проблем е и за 99% от хората, разбрали за случая – а скоро това ще бъдат всички българи, които са прочели дори една книга през живота си.

Мога да изреждам и опровергавам и още от лъжите ви, но няма смисъл. Всъщност, единствените съществени аргументи, които прилагате, са: “Правата са наши, вадим пари от тях, и няма да ги дадем, дори за инвалиди”. А такъв тип хора обикновено разбират от само един вид аргументи, така че ще получите точно него.

Може правата и да са ваши. Но скоро те ще са единствено финансова дупка, и петно на позора. Ще съжалявате и ще проклинате, че ги имате на тази цена… И това ще бъде постигнато с желязно и неоспоримо законни средства. Скоро масовият българин ще ви помни само с едно – че сте издателството, което бръкна в джоба на слепите.

И с нищо, и за нищо повече.

—

Иска ми се да кажа още много, и по-остри думи. Предпочитам обаче да ги заменя с действия – напълно и неоспоримо законни, но жестоко хапещи тези хора, които не виждат никакъв проблем в това да дерат печалби от зазиждането на прозорец към света на слепите, и да им предлагат като “решение на проблема” да ги рекламират безплатно. По единствения им чувствителен орган – портфейла.

Ще прегледам старателно дискусиите, водени по блоговете, и ще събера всички ценни идеи. И аз имам свои, които пазех засега настрана. Воден от надеждата, че е абсурдно в “Труд” наистина да мислят така, че сигурно нещо са се объркали, и като разберат каква е работата, ще се извинят… Бил съм наивник. Но повече няма да бъда. Ще изложа тези идеи до два-три дни в подреден, точен и културен списък. Ще създам условия за реализирането на тези от тях, за които мога. И ще действам по идеите.

Пръснете новината за случилото се, и разказа за това как се държат от “Труд”, още повече! Първите медии вече проявяват интерес. Преследвайте и останалите. Пишете по блогове, разказвайте на познати, пръскайте веста навсякъде! Докато в България не остане човек, който да не знае какво са направили от ИК “Труд”. Пък нека си прецени сам какво отношение ще вземе.

И, като начало, ще изпратя отговора си до “Труд” в писмо, както изпратих и предишния. Нека разберат, че вместо да убедят когото и да било, само са сгафили още повече. Че изборът им не е между това да отстъпят и това да спечелят – а между това да отстъпят, и това да бъдат смачкани от възмущението на хората.

Изпратете и вие вашите. Такива… лекета, да бъда културен, трябва да получат каквото са заслужили.

Днес получих едно Отворено писмо от КК “Труд”. Ще си позволя да го цитирам тук точно каквото е, без никаква редакция.

Коментара си по него ще напиша утре – иска ми се първо да овладея емоциите, които то предизвика у мен. Ето го:

— 8< ---

Уважаеми Господа и Госпожи,

Преди човек да заеме крайна позиция е редно да се запознае с фактите такива, каквито са, или поне да изслуша и двете страни.

Доста се изписа в Интернет пространството през последните няколко дни. Срещу нас бяха повдигнати обвинения, отправиха се заплахи, поставиха ни се условия и т.н. Чуха се мнения от едната крайност до другата. В темата бяха въвлечени хора, пряко свързани с издателството. Беше направен опит да се даде още по-широка гласност на проблема и да се въвлекат водещи български медии. Но не това беше най-притеснителното…

Езикът има семиотичен характер – всеки може да тълкува казаното, както му изнася.

В тази връзка, ние от издателство „Труд” решихме да отговорим на казаното до тук, с цел да се избегнат по-нататъшни спекулации с проблема, и с надеждата да се влезе в конструктивен диалог.

Прави се огромен проблем от нещо, което всъщност е никакъв проблем: Как се представят нещата в Интернет пространството:

1. „Труд” забранява свободното разпространение на определени текстове.

2. „Труд” пречи на незрящите да четат.

Преди някой да продължи да чете нататък, трябва да изясни за себе си: той за електронното пиратство ли е, или против. Но най-напред си отговори честно: ще се зарадва ли, ако крадец влезе у дома му и му отмъкне компютъра? Ще каже ли, че това е справедливо? Защото интелектуално пиратство е да откраднеш труда на другия.

Много лесно е да твърдиш, че произведенията на един автор – например Елин Пелин – принадлежат на народа. А дали твоят апартамент също не трябва да принадлежи на „целия народ”? Защото Елин Пелин се е препитавал чрез перото си. Той има наследници и им е завещал труда си така, както вашите дядовци са завещали къщите си.

По същия начин, по който крадците на селскостопанска реколта накараха работливите български селяни да се откажат да сеят, интелектуалните пирати карат нашите учени, преводачи, писатели да не работят – защото трудът им не е защитен.

Това е нашето мнение за пиратството – то е кражба на чужд труд.

Но да се върнем на конкретния случай: тук на всичкото отгоре има и лъжи по наш адрес: 1. Че „Труд” забранява „свободното разпространение” на определени книги. 2. Че „Труд” пречи на незрящите да четат.

Защо, ако някой си направи труда да прочете какво сме написали в писмото до всички, които са пиратствали наше съдържание, ще види, че нито първото, а още по-малко второто, е вярно, защото:

1. Ние искаме от всички да махнат от своите страници съдържанието, върху което притежаваме авторски права. Но им предлагаме, за да не губят нито те, нито който и да било от техните потребители, нещо много просто – да направят линк към нашата страница, където всеки ще намери това съдържание с едно кликване. Т. е. свободното съдържание остава, но то ще бъде при онези, които са заплатили правото да го ползват. Да имате нещо против?

2. Същото сме предложили и на г-н Виктор Любенов. Нещо повече, партньорите, с които работим по „Знам.бг”, „Сирма АИ” са направили специален софтуер, за да могат незрящите да четат съдържанието на нашия сайт.

Проблемът с г-н Любенов е, че на неговия сайт съдържанието бе качено абсолютно както на всички останали – не в специален формат за незрящите, а така, както на всички други сайтове, които досега са го разпространявали без ничие разрешение.

1. За морала. Тази част ще си позволим, изобщо, да не я коментираме. Не виждаме как хора и личности, които не ни познават, си позволяват да коментират подобно нещо, и то в публичното пространство.

2. За правата. Всички много усърдно цитирахте части от ЗАПСП, но май никой от вас не си направи труда да провери какво точно пише там. Позволете ни да го направим за вас. Цитат:

Възникване на авторското право. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

Глава втора. Обекти на авторското право. Закриляни обекти

Чл. 3 (1) Обект на авторско право е всяко произведение на литературата,…, изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, като:

…

(2) Обект на авторско право са също:

1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;

…

Раздел II. Имуществени права

Видове имуществени авторски права

Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.

(2) За използването по смисъла на ал. 1 се смятат действия като:

1. възпроизвеждане на произведението;

2. разпространението сред неограничен брой лица…

3. публичното представяне…

4. излъчването на произведението по безжичен път;

5. предаването на произведението чрез кабел или друго техническо средство;

6. публичното показване на произведение…

7. превеждането на произведението на друг език;

8. преработката на произведението…

9.

10. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неогранчиен брой лица до произведението…

(3) Използването по ал. 2, т.3 до т.8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.

…

Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.

Глава пета. Свободно използване на произведения. Допустимост на свободното използване

Чл. 23. Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.

…

10. …посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, …

Ако всички вие, които отправихте обвинения към „Труд”, през седмицата си бяхте направили труда да разгледате страницата на г-н Виктор Любенов, щеше да ви направи впечатление, че файловете са достъпни за сваляне от всеки един. Ние никога не сме се съмнявали в безкористните цели на г-н Виктор Любенов, в неговите добри намерения и желания. Оспорваме начина, по който това става.

Ето един ред от страницата на Виктор Любенов: „И все пак… Ако някой се чувства ощетен по някакъв начин, нека ми пише, ще махна от сайтовете си онова, което го ощетява.» Писмото, което «Труд» пусна до него, е стандартно, всички може да го видите, и в него не са отправяни обиди или заплахи. Чест му прави фактът, че свали въпросните произведения още същия ден, за което «Труд» сърдечно му благодари. Нашите документи за тези произведения са изрядни и при необходимост можем да ги предоставим.

През следващите няколко дни двете страни търсехме възможност за излизане от подобна ситуация. Поради една или друга причина такава не беше намерена. Защо? Може би е въпрос на лоша комуникация или на неразбирателство? Това, което не е достояние на всички вас, е, че «Труд» предложи да се направи ‘линк’ от www.bezmonitor.com към www.znam.bg, където са качени или ще бъдат качени тези произведения. Без да сме специалисти в АйТи сферата, считаме, че има възможност текстовете, при заявка, да се теглят от страницата ни и да се конвертират в аудиофайлове за нуждите на хората в неравностойно положение. Между другото, тази идея се появи и в дискусията на една от въвлечените в спора Интернет страници, но после бързо беше отхвърлена без да се изтъкнат основателни причини. Защо? Да не би, за да се постави едно от водещите издателства в България в неудобно положение?

Моля, всички вие, които се чувствате съпричастни към проблема, да имате предвид, че основен актив на едно издателство са неговите заглавия, автори и преводачи. Разпространението им по неподходящ начин застрашава нашите интереси и дори може да се стигне до там, че да остави много хора без препитание – автори, преводачи, служители на издателството, печатари и търговци. Както виждате, ние сме само една малка част от един много по-голям процес, с много по-сложни механизми.

3. «Лошите от Труд». Е, със задоволство ще отбележим, че нито сме толкова лоши, нито сме толкова страшни. Нормални хора като всички останали – имаме семейства, и не си мислим, че сме застраховани един ден да не изпаднем и ние «в неравностойно положение». И так, както сме «лоши», няма организация или човек, които да се обърнали към нас за подкрепа, помощ или дарение и ние да сме ги отпратили. Дарявали сме и ще даряваме книги: на неправителствени организации, библиотеки и читалища. Правили сме, каквото сме можели и доколкото са ни стигали силите. През 2000 г. бяхме толкова «лоши», че записахме голяма част от нашите книги на диск и го предоставихме на Съюза на слепите в България (ССБ).

Има една хубава българска поговорка: каквото повикало, такова се и обадило.

Господа и госпожи, погледнете изписаното от вас за нас през седмицата, и преценете дали вие потърсихте начин за конструктивен диалог или просто се хвърлихте в несправедливи обвинения.

4. Извинението. Трудно е да се извиняваш за постъпки, които не са били извършени. Да се извиним на г-н Виктор Любенов? За какво? За това, че си потърсихме правата? Да, било е възможно да потърсим личен контакт с него, но стандартната процедура изисква първо да се уведоми страната официално, писмено и след това да се водят преговори. Няма как да предполагаме, кой е от другата страна и дали нарушаваме безкористните му цели… В „Труд” оставаме на позицията, че сме отворени за диалог и сме готови да си сътрудничим, но няма да допуснем разпространението на наши произведения в разрез със законите на страната.

5. Едно предложение: г-н Любенов, доколкото разбрах имате около 1500 абоната, които са незрящи и за чийто нужди сте изградили този сайт. Предлагам, да се свържете с партньорите ни от „Сирма АИ”, за да уточните технически как е възможно читателите ви да не бъдат ощетени, а да използват „Знам.бг”.

В заключения ще добавим, че това не е част от кампания срещу хора в неравностойно положение, нито сме имали за цел да нараним чувствата им или да ги засегнем по какъвто и да било начин, просто си отстояваме законните права.

Прилагаме копия от писмата:

Sent: Monday, May 15, 2006 3:59 PM

Subject: za viktor

Уважаеми господин Любенов,

Оценявам, че сте свалили произведенията от вашия сайт и ви благодаря за коректността.

Правата върху произведенията са на КК „Труд” ООД и не ги отстъпваме. Единственото, което сме готови да ви предложим, е да поставите линк към www. Znam.bg, за да не са ощетени вашите потребители.

Повторното качване на текстовете на вашата страница, ще бъде знак за нас да си търсим правата по съответния законов ред.

С уважение:

Никола Кицевски

Sent: Thursday, May 11, 2006 4:29 PM
> Subject: Re: Re[4]: Za avtorskite prava, Viktoria.
>
>
>> Бихте могли да пуснете линк към нашата страница с текстове, а при вас, в
>> индексната страница, да присъства само заглавието. По този начин вашите
>> потребители няма да бъдат ощетени.

Sent: Thursday, May 11, 2006 3:07 PM
> Subject: Re: Re[2]: Za avtorskite prava, Viktoria.
>
>
>> Желаете ли да поставите линк към нашия сайт?

С най-добри чувства:

Целият екип на КК „Труд” 19 май 2006 г.

гр. София

— 8< ---

Най-сетне и аз смогнах да седна и да го напиша. Срам ме е, че не го сторих по-рано.

Призовавам всички, които подкрепят каузата на Виктор, и/или са възмутени от постъпки като тази на ИК “Труд” – изпратете и вие подобно писмо до редакцията му! В съобщението до Виктор можете да откриете адреса на изпращача – върши работа като начална точка.

Ако нямате време да измислите свой текст, използвайте свободно каквото намерите за добре от моя.

—- 8< --- Уважаеми господа, Прочетох писмото, което сте изпратили до Виктор Любенов - създател на сайта bezmonitor.com - с изумление. Забелязвам, че не подкрепяте твърденията си за собственост върху произведения с никакви документи, което е юридически недопустимо в такива случаи. Но дори ако наистина притежавате такива документи, това на практика не променя нищо. В писмото си твърдите: "Ползването на тези произведения без писмено разрешение накърнява нашите права и според ЗАПСП се счита за пиратство." Истината е, че ЗАПСП не съдържа изобщо термина "пиратство" - съдържат го популярните писания, целящи да плашат хората. Което ме навежда на размисли за истинската роля на писмото ви. За сметка на това, ЗАПСП съдържа следните точки: Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: 9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели; 10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба; Така, сайтът bezmonitor.com попада под защитата едновременно на 2 различни точки от ЗАПСП. Първо, той представлява по същество именно и точно общодостъпна библиотека, която не служи за търговски цели. И второ, съдържанието му се разпространява по метод, по същество аналогичен на Брайловия шрифт. (Сигурно сте забелязали, че много от произведенията в сайта не изглеждат добре визуално, а на някои още личи как картинки, фонове и друго оформление е било махано, защото незрящите нямат нужда от него. Да, зрящи също могат да четат тези текстове - точно както могат да четат и Брайлови книги. Така че терминът "аналогичен метод" в случая е юридически оправдан. Отделно от това, допреди няколко дни този сайт беше популярен почти само сред незрящите.) Не това обаче ме възмути. Кривото тълкуване на закона не е рядкост, било поради некомпетентност, било поради интереси. Потресен съм, че някой е склонен да зазида прозореца към света на хора в неравностойно положение, защото това може би ще подобри печалбите му. Как ли биха реагирали на тази ваша постъпка Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Марк Твен, Антон Чехов и останалите творци, чиито имена намесвате? Или преводачите, създали преводите? Тезата ви за печалбите е погрешна - и щеше да бъде дори ако сайтът беше така популярен и сред зрящите. В Интернет има стотици сайтове, които продават свободно изкуство - достъпно напълно безплатно и законно отдругаде, а често и от тях самите - и печелят отлично. Съжалявам, че трябва да го кажа - но бизнес-некомпетентността на оценката за "ефекта на подяждането" е сравнима единствено с аморалността на предприетите от вас мерки. Така че аргументите ви за "хората, които щели да останат гладни", са несериозни. За съжаление - защото хора с такъв морал и нравственост, и такива деяния от тяхно име, заслужават да останат гладни. Ползващите Интернет вече знаят това. Още за първото денонощие след публикуването й новината за писмото ви се появи в над двадесет блога, и продължава да набира скорост. Само в моя блог тя е коментирана (към момента, за по-малко от 3 денонощия) над 130 пъти, и е прочетена от над 4000 души. Не зная колко са общо прочелите я, и взелите отношение - но вероятно това вече е най-коментираната в българския Интернет тема за последните 10 години. До седмица вероятно над 90% от ползващите Интернет българи ще знаят за случая. Какъв е тонът на коментарите можете да се уверите сами... Дано това ви отваря очите какво всъщност сте постигнали. Доколко претенциите ви са законни, ще се произнесат юристите - достатъчно от тях също четат Интернет. Но етичността им е очевидна за всеки, и никой със съвест няма как да остане безучастен. Аз също. Засега, въпреки очевидното, ще положа усилия да смятам, че писмото ви до Виктор е грешка. И ще ви дам 1 седмица - до 24 май - време да му се извините официално. И, разбира се, да оттеглите исканията си, изцяло и без никакви условия. Това е единственото, което може да съвземе донякъде авторитета ви в очите на потребителите на Интернет. А ако решите да не го направите, ще направя всичко възможно, за да съжалите за действията си. Изцяло законно, но и морално. Като начало, смятам да обявя в сайта си пълен бойкот на всичко, издавано от вас. Да престана да купувам вестниците и книгите ви, И най-вече да не използвам никога и за нищо на света сайта, на който продавате оцапаните от постъпката ви произведения на горките класици. Не желая да финансирам с парите си кампании, които доограничават света на хора в неравностойно положение, за да може някой да си върти бизнеса... И смятам да призова всички наоколо да разпространяват този призив. За да може всеки да го прочете, и да реши дали да го подкрепи, или не. Смятам също така да организирам пре-превеждането на произведенията на небългарски автори, на които държите права върху преводи, и сам да помагам за превеждането, с труд и спонсориране. Така направените преводи ще бъдат пуснати онлайн за свободно разпространение. Възможно е да огранича разпространението за постъпили като вас, и да приведа писмото ви до Виктор като обяснение за това ограничение, във всяко копие на превода. И смятам да обявя тази инициатива онлайн. Сигурен съм, че ще намеря предостатъчно поддръжници и помощници - популярността на темата е огромна. Смятам да се свържа с български автори (или наследниците им), чиито права сте закупили, или може би бихте закупили - и да доведа до знанието им в каква точно постъпка сте замесили имената на авторите. За да могат сами да преценят дали да не прекратят договора ви, по тази причина, или дали да го сключват, ако им го предложите. И ще организирам закупуване на правата за онлайн разпространение от тях, и пускане на произведенията за свободно разпространение. Убеден съм, че ако обявя в Интернет кампания за набиране на средства за целта, ще постигна нужния резултат - имаме достатъчно прецеденти. Доскоро сайтът bezmonitor.com беше популярен почти само сред незрящите. След писмото ви, и реакцията на десетки блогери с влияние и аудитория, вероятно вече е сред най-известните български сайтове. Заедно с неговата известност расте и ангажираността на хората с проблемите на незрящите. А заедно с все повечето му посетители - броят на тези, които ще знаят какви са вашите "заслуги" за тях. Няма да се учудя, ако Виктор се присъедини към един призив за бойкот - нито ми е трудно да отгатна как ще реагират читателите му. Като автор и преводач, ще взема решение да не сключвам с вас договори за разпространение или превод. Може в лицензите на тези мои творби, които се разпространяват свободно, да добавя условие за неизползването им от вас - и, както и с преводите, подробно описание на причината. Нека се знае и помни какво сте направили... И смятам да посъветвам всички свои колеги, и в двата бранша, да постъпят по същия начин. И, най-сетне, ако случайно решите да преследвате съдебно Виктор Любенов, или който и да е, направил нещо за хората в неравностойно положение, с удоволствие ще помогна на този човек да получи безплатна и професионална юридическа подкрепа. По въпроса за Виктор вече работя. (Не ми отнема много усилия - предложенията от юристи за безплатна защита на правата му вече се трупат сами.) Извинете се на Виктор - или получете това, което постъпки като вашата заслужават. Григор Гачев --- 8< --- В коментарите към предишния запис има и страшно много други полезни и ценни идеи. Веднага щом смогна, ще се опитам да ги обобщя. Ако изобщо е нужно - много от коментиращите вече подеха инициативи. Благодаря от сърце на всички тях!

Хубаво нещо са авторските права. Сериозно.

И аз съм автор (ако и пишман), и искам правата ми да бъдат опазени. И още повече разбирам тези, дето са инвестирали много и много милиони, за да се появи някое красиво произведение. Не се ли пазят правата им така, че да си върнат вложените пари, повече няма да има красиви произведения.

Има обаче случаи, когато “авторите” (а най-често хора, които никога не са сътворили в живота си друго освен гадости, но управляват и притежават права върху нещо сътворено), се увличат до скандалност. До прекрачване на всякакви морални и нравствени норми, и до загуба на човешки облик.

Последният пример за това ми показа един от най-достойните за уважение хора, които някога съм срещал – Виктор. Ето какво писмо е получил той преди няколко дни:

—– 8< ----- от: Viki - viktoria@trud.bg До: Victor - bezmonitor@gmail.com БДата: Вторник, 9 май, 2006 Тема: ot trud Издателска къща "Труд" Изх. No 9021/09.05.2006 До bezmonitor.com Уважаеми, господин Виктор Любенов, Книгоиздателска къща "Труд" ООД е изключителен собственик на правата за електронно разпространение на творчеството на Елин Пелин. На вашия сайт са качени "Ян Бибиян на Луната", "Страшен вълк" и "Цар Шишко". Правата върху "Приказките" на Ангел Каралийчев също са откупени от издателство "Труд". КК "Труд" притежава още правата върху преводите на следните произведения, качени на вашия сайт: a.. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война от Ярослав Хашек, превод Светомир Иванчев b.. Баскервилското куче от Артър Конан Дойл, превод Тодор Вълчев c.. Приключенията на Хъкълбери Фин от Марк Твен, превод Невяна Розева d.. Повести и разкази от Антон Павлович Чехов, притежаваме правата върху 13 (тринайсет) от публикуваните от вас разкази e.. Винету от Карл Май, превод Веселин Радков f.. Пътешествията на Гъливър от Джоната Суифт, превод Теодора и Боян Атанасови Ползването на тези произведения без писмено разрешение накърнява нашите права и според ЗАПСП се счита за пиратство. Приемаме, че тяхното публикуване на вашия сайт е грешка. Все пак, за да уредим отношенията си, ви предлагаме да свалите от вашата страница веднага всичко от тези автори. С уважение: /Никола Кицевски/ ==================== TRUD Publishing House Viktoria Dimitrova Project Coordinator tel./fax: +359 2 987 29 24 www.trud.cc www.znam.bg ----- 8< ----- Познавам Виктор от близо 15 години, и никога не съм спирал да се възхищавам на тихия му, но ежедневен героизъм - да помага да приобщи незрящите към щастието на здравите, като създаде за тях сайт, от който те да могат да получат в четим за тях вид ценностите на българската и световна литература. Въпреки недъга си (той е напълно незрящ от дете), той създаде сайта bezmonitor.com, събра всички чудесни книти, които се намират там, и го преведе през неизброими трудности и проблеми. Не зная колко хиляди незрящи от България, а и извън нея, са “прогледнали” благодарение на този му безкористен и самоотвержен труд. Поклон, Викторе!

Не желая да дискутирам купищата грешки и идиотщини в това писмо (дали въпросният закон съдържа където и да било термини като “пиратство”, дали не следва да докажат първо претенциите си за собственост върху нечии права с документи, не са ли изтекли вече правата върху произведенията на Джонатан Суифт и повечето други изброени автори, и т.н.,) Но демонстрираните “морал” и “достойнство” не мога, и не желая да преглътна. Подминаваме ли безразлично такива случаи, около нас ще се напълни с явления като изброените тук. Само че в български условия те ще са смешни и приятни колкото писмото по-горе.

Дадох на Виктор някакво предложение какво да им отговори. Но за себе си не смятам да се огранича само с това.

Като начало, смятам отсега нататък да бойкотирам абсолютно всички издания на ИК “Труд”. Такива постъпки заслужават такова отношение. Ако не го получават, ще се удавим в “претенденти” за авторските права на Марк Твен, Суифт, и нищо чудно и Омир. Може да нямам средствата да ги съдя до дупка, но мога да откажа да финансирам с покупките си кампанията им да зазидат прозореца към света на незрящите. И ЩЕ го направя.

Като продължение, бих се опитал да организирам да се преведат под CC-лиценз на български всички тези произведения с изтекли права, към чиито преводи ИК “Труд” има претенции. И не само да се разпространяват свободно през Интернет, но и да се предоставят безплатно за отпечатване на който пожелае. Крайно време е поборниците за “авторски права”, които не се вълнуват от морал и нравственост, да научат, че действията могат да имат и противодействия. Не само морални и нравствени, но и напълно легални и законни, за техен ужас.

И бих призовал всеки с ум и съвест да направи същото.

—

Друг подобен случай на “вживяване” в безскрупулност и агресивност е миналата с голям шум кампания на НСБОП срещу “пиратите” на филми и музика. Въпросите защо се действа срещу потребителите, когато отговорността, ако изобщо следва да се търси такава, е на разпространителите, останаха без отговор. Коментарите дори на главния прокурор за неправилността на тези действия – също.

НСБОП “АД” не искам да ги коментирам. Всички знаем, че напоследък те са се превърнали във фирма за услуги, маскирана като държавна служба. Плащаш си – подгонват конкурента ти, или когото ти е нужно. Не си плащаш – може да опищиш света за углавни престъпления, никой няма да си мръдне пръста. Ако престъпникът им плати нещичко, ще подгонят теб. А ние търпим това, и чрез данъците си плащаме заплатите им.

Имах предвид обаче друго. Още на следващия ден всички подозираха възможните поръчители на тази акция – собствениците на двата мултиплекса “Sofia Mall”, с общо 18 киносалона. Единият – открит няколко дни след акцията, другият – очакващ откриване. Защото именно тези хора имаха полза от именно и точно такава акция – която да не хаби излишни средства за сражаване с жилавите разпространители, но да наплашва потребителите, и така да ги измества от домашните компютри към новичките киносалони. И медиите, уви, надигнаха гласа си точно по начина, който им вършеше най-добра работа… Но подозренията са си само подозрения.

Вече се дочуват най-различни подробности около нещата. Кой точно платил, как точно платил, кой посредничил, откъде минали нещата… Но все още не са достатъчно ясно и категорично казани. Чакам обаче да бъдат.

Успее ли някой да изнесе факти за това кой е поръчал безславното сплашване на хора, и дървената полицейщина срещу тях, ще взема мерки за бойкота му. Ако това е Интернет провайдер, ще направя необходимото всичките му кирливи ризи да бъдат изнесени на бял свят, и всичките му потребители, сегашни и потенциални, да получат по-добри предложения от конкурентите му.

Ако пък се окаже, че това наистина са спряганите собственици на Sofia Mall, както и засега се чува, аз официално ще призова всеки един филмоман, без никакво изключение, да не стъпва за нищо на света в техните кина. Докато не ги продадат, и не се махнат. И периодично ще гледам да изнасям данни за бойкота им, и за спадащите им приходи, за да не могат и да ги продадат добре.

И за да е като червена лампичка в ума на всеки, решил да си пълни гушата чрез тормозене на околните – вместо пълна гуша ще получи обединен, законен и разоряващ отпор. Че опитът да го прави означава да си съсипе бизнеса сигурно и качествено. Без значение дали е издателска къща, или верига киносалони.

Дали това ще стане? Зависи единствено и само от нас. Затова и ви моля – разпространявайте този призив навсякъде, където се досетите. Навсякъде, където хората ще го прочетат, ще се възмутят, и ще се включат в него. Прибавяйте свои инициативи, стига да са разумни и легални. Организирайте и движете нещата.

Нека заедно да научим боклуците, че мястото им е на бунището. А хората – че къщата им ще е чиста единствено и само ако лично хванат метлата и си дадат труда да я пометат.

Една история дълго стоя без име в списъка неща, които съм драскал. Преди немалко време hekata даде предложение, което беше подкрепено и от други читатели. Имах малко възражения, но тъй като не ми хрумваше нищо дори толкова добро, приех идеята.

И така, най-обемното нещо, което съм писал, вече се казва “Ортодокс”. А сега намерих време и да го поставя в списъка под новото му име.

Корекции от предишното му излизане насам почти няма. За маниаците обаче накрая обаче има две интересни добавки – описанията на световете Ортодокс и Академия. Има доста подробности, които не са засегнати в повествованието, или пък дават обяснения на неща от него.

Какви точно ли? Почитателите на Ортодокс ще намерят историята на този свят, социалното му устройство, икономиката, кратки данни за географията и прочее. Любопитните ще открият биографията на Йосиф Водителя, повече подробности какво всъщност са Анатемосаните, какво точно представлява Отговорникът на Ортодокс, откъде Петърчо знае какво е циркаджия, и какво ли не още.

Към Академия досега читателите са проявявали доста по-малко интерес, отколкото към Ортодокс. Въпреки това обаче, тя е свят със собствена история и развитие, социално устройство, управление и място сред другите. Много от подробностите изглеждат несвързани с разказаното в историята, но по един или друг начин са част от фундамента му, и намеци за тях могат да бъдат открити тук или там в нея. Току-виж и това описание задоволи нечие любопитство.

Написаното в тези две описания е съвсем мъничка частица от пълнокръвието им в ума ми. Бих могъл да напиша за всеки от тях цели томове. За съжаление, нямам това време – но ако някой има въпроси относно тези светове, с удоволствие ще допълня описанията. Но на някой следващ етап.

Първия въпрос го предусещам – какво е споменатото там описание на Резервата, и какво са разделите в него? Отговор – това са няколко масивни файла, засега само на компютъра ми. Когато ми остане време – което, уви, се случва много рядко – трескаво драскам в тях това, което междувременно е видяло вътрешното ми око през прозореца към тази вселена, и не съм успял междувременно да го забравя. Ужасно неподредени са, но може би някой ден ще ги пусна за четене. С изричната уговорка – те няма да придобият окончателна форма, докато не ме заровят.

А пък кой знае? Ако има достатъчно маниаци, може би дори и след това. 🙂

Наскоро един чудесен човек, чийто труд много от нас ползват – Христо Христов, ръководителят на проекта за български превод на OpenOffice.org – ми препрати този линк:

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=98869.0

Съдържанието му е цитирано по-долу. Да, правописът на lavender може да е смешничък, но темата никак не е смешна – а и кой не греши, когато е развълнуван?

Иска ми се това да стигне до колкото се може повече хора. За да може едно дете да се радва на красотата на света.

(Докато писах горния абзац, се замислих – колко ли често ни мамят, че събират пари за деца, а те отиват за нечий долче вита? Сигурно много често. Но… понякога човек не издържа, и рискува. Въпреки разочарованието от десетки измами, въпреки отчаянието и недоверието.

И може би дори не се замисля, че точно това отчаяно рискуване е, което прави деянието на измамниците толкова низко. Включително защото точно то е и което издига решилия да помогне толкова по-високо.

Нямам опит с форумите на bg-mamma. Не познавам никого там, включително авторката на това съобщение. Но този път реших да повярвам, и да подкрепя идеята. Вие… решавайте за себе си сами.)

—————-

Само копирам темата от другият форум защото наистина е спешно

http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=98860.0

Благодаря ви bouquet

така,
Почвам с особени чувства да пиша тази тема

Вчера докато се връщахме от Трън ни се обади една невероятно отчаяна майка с молба да помогнем на дъщеричката й.Не обещах,но и не отказах.
Днес се видяхме

Историята е следната .
детенцето се ражда с проблем,но го установяват късно и диагноза е поставена след годинка.Виктория е на 4 годинки ,невероятно красиво създание ,но не вижда и не ходи.Претърпяла е 6 опирации в БГ които обаче са влошили състоянието.Първата й пълна опойка е фатална за това да не може да ходи.
Родителите до момента са успявали с кредити и др. да плащат операциите и лечението тук,но в БГ вече никой не може да й помогне.

Варианта е в Германия и операциите ще струват около 10 000 Е.БГ ЕЪР им поемат пътя,а една българка престоя на място.

Семейството имат 5 000 лв.,ние ще преведем 1 800те от Глобъл ,но остават още много.Операцията е насрочена за 30.05.
Майката ми каза днес,че отвсякъде са я отсвирили за помоща която моли и ние сме единствените които поне сме се поинтересували за детето.Шансовете са много големи,а прогледне ли детето и ще проходи

При мен е копие от епикризата на момиченцето.
А тя е-Ембрионално стъкловидно тяло и вродена катаратка на двете очи.
дясното око
вече е с Кератопатия в напреднала фаза и е за трансплантация на роговица,но това е отделно от другите операции ,за които са нужни 10 000 Е.
Ретината и на двете очи е съхранена .

Момичета,аз почвам да звъня телефони
Решихме с майката да направим среща този уикенд с всички желаещи да се запознаят с нея и да им помогнем.Сметката ще е готова днес,на името на детето ще бъде .До сега нямат защото не са търсили пари и са се надявали на чудо в БГ.Живяли и продължават да живеят на кредити от всичките операции и лечение тук.

Не знам какво друго да пиша,освен че съм разстроена страшно и се чудя от къде да почна

Тази събота в Южният парк ще направим срещата и всички желаещи са добре дошли
Майката ще се регистрира тук и ще се включи когато успее.

Благодаря ви,знам че ще измислим нещо

Така,допълвам и тук последна информация ,Вики я е подала и по -надолу Hug

детето се казва Виктория Лазарова Илиева
сметката на таткото:
ОББ клон Доверие бул.Мария Луиза 70
банков код:20084232
сметка:1030106017
Лазар Асенов Илиев

Ето и адреса на сем.

София
кв.Суха река
бл.135 вх.б ап.21
Цветелина Маринова

Срещата е в събота-13 май в Южният парк на входа на Нишава.
10.30ч.До към 11.30
« Последна редакция: четвъртък, 11 май 2006, 08:09 от lavender

Прибираме се около 2 през нощта, приятно заморени и успешно слегнали храната. Предишната нощ и следобед съм спал достатъчно, за да не е този път сънят безпаметна упойка.

Не зная има ли такова място по света – зелена алея под могъщи дървета, и през короните им пробиват златните лъчи на слънцето. Цветовете са така ярки, живи и емоционални, както обикновено е само насън. Няма нищо друго освен алея и дървета, нищо за правене, освен да се разхождаш и да им се радваш. И, най-странното, не омръзва и не доскучава. Минават сякаш вечности. Една щастлива нирвана, която си готов да изпитваш завинаги. Да забравиш всичко друго…

Когато късното утро отново ме пробуди, няколко минути се излежавах в леглото и разсъждавах върху съня. По-късно, когато в трапезарията, до горящата камина, лапах чудесните мекици на Елена, подправени с домашно сирене и сладко, и топло мляко, се замислих – дали и този сън е е някакво парченце от мозайката, която се опитвам да сглобя?

Рай на земята. Не са глупави хората.

… Или са мечтатели? Потърсили рая, толкова дълго забраняван им от граници. Държавни, езикови, народностни, верски, исторически, предразсъдъци… Всичките тези граници, които сме си напрокарали на Балканите…

И отново звънчето в мен прозвънява, и подир файтона тичат музиканти, пещерите предлагат недостъпно убежище, родопската песен се слива с непрекъснатото щракане на Тедо, възкръсват образи на войници и насилие, мостове са отнесени от стихията, но други остават. Лицето на прегърбен от работа триградчанин се завърта и застава като едно от двете лица на карта, а другото е физиономията на Петър Попара от филма, и двамата се носят по зелена алея, огрята от златни слънчеви лъчи. Невероятната триградска пъстърва по някакъв странен начин е другата страна пък на немитата ми кола, пред която се срамувам като пред необгрижен човек…

И отново мозайката изчезва. Но този път е оставила мъничко повече от себе си, приближила се е с една стъпка зад завесата, която ме дели от нея.

Стягаме се да си тръгваме, а аз почти нищо не съм снимал. Кико няма да е щастлив… Излизам навън, и щраквам снимка. После друга. Трета… Нещо не е наред. В смисъл, че стават, и се получават. Преди не ставаха…

Минаваме на връщане през долния мост, през територията на бившето ТКЗС. Сградите му са порутени и изоставени. Само една-две са постегнати – в тях сега има малки работилнички, сигурно на частници. Някакъв човек в работни дрехи оглежда една от порутените сгради, и внимателно преценява провисналите места на покрива. Както го прави човек, решил да ги подпре, и да стегне стените отдолу, да възстанови помещението, за да го използва за нещо, вероятно някакъв дребен бизнес… И отново усещам в себе си прозвънването, и ново камъче щраква на мястото си в мозайката.

Колата вече се носи надолу по пътя. Използвам, че лошият ми късмет в снимането се е поразкарал, и щракам по всичко, което ми хареса. На няколко пъти пъргави крайпътни знаци успяват да се увековечат на централно място в снимката на някой особено красив склон, но повечето пъти нещата изглеждат добре.

Добре… Само че не. Да, на снимката се вижда всичко, което и иначе. Само че тя си остава снимка, а не истинското място. Няма го не само духът, усещането за околност, за свобода. Няма го усещането за цялото, за онова звънче, което е току зад завесата…

Оглеждам една от снимките. На нея трябваше да има групичка прекрасни дръвчета. Там са, но други дръвчета, по на преден план, отвличат вниманието. Не прикриват групичката, просто стоят до нея – и така окото изгубва усета си върху какво да се концентрира, да го улови и отличи от околното. Прикриване не чрез заслоняване, а чрез удавяне в подобни неща. Но не толкова красиви.

Дали и моята мозайка, която търся, не е прикрита точно така? Очевидна, на преден план, но удавена сред подобни. Но не толкова красиви… Завесата, която ме отделя от нея, пука и се разнищва в мен, но още държи. Звънът на звънчето я пробива все по-често, но още не може да запее на воля.

Спираме отново да хапнем в ресторантчето “Свети Николай”. Какво му е святото, не знам. Ресторантче с хотел. Отвън – кръстове, черковноподобни и иконоподобни елементи. Вътре, над бара – две голи ангелчета, не чак порнографски, но в абсолютно недвусмислени взаимоотношения. Наоколо – повече или по-малко безвкусни имитации на родопски елементи… Друг път бих се усмихнал добродушно, но след Триград това ми се струва някак пошло. Може би по-пригодно за масовия вкус, но… изпростяло. Изгубило това, което го прави истинско. Цвета си, силата си, духа си. Красотата си.

Сладоледът им е скъпичък, но вкусен. Особено когато го ядеш на тераса, почти надвесена високо над язовира, и слънчевите зайчета по вълничките долу хвърлят отблясъци в очите ти. Красотата на речните склонове я няма вече, останали са под водата – но се е родила друга, различна…

Усешам как Митко ме посочва с поглед на Ани, и двамата се усмихват. Яна и Ваня улавят погледите ми, и също се разсмиват. И аз не издържам, и прихвам.

– Мислех, че се заблейваш така само когато гледаш телевизия – подкача ме Митко.

Ани успява да го среже, че и той е същият, преди аз да смогна да се пошегувам нещо. Направо ми е съвестно до каква степен е възпитано това момиче. Както и да се мъчи да не прави впечатление, е способна да набие комплекси на околните. Всъщност, като се замисля, Ваня и Яна не й отстъпват – но успяват да го прикрият по-добре. Ваня си налага, на моменти с усилие, да е безгрижно-невъзпитана (доколкото тази дума изобщо е относима към нея), докато Яна внимателно следи разговора, и ако усети, че неволно е прекалила с възпитание, моментално тръсва нещо весело, което да замаже или коригира впечатлението…

Обожавам тези хора. Такава страхотна компания просто не може да има. Не е честно към мен си да изпускам моментите, когато съм с тях заедно. Просто усетът за търсене на нещо, което вече е почти до върховете на пръстите, ме прави разсеян. Вече почти непрекъснато усещам в себе си кристалния звън на нещото, което се опитвам да обхвана.

Подминаваме една след друга двете язовирни стени, преминаваме през Кричим, и след кратко ориентиране по картата отново пътуваме през равнината. Наоколо се нижат загладени хълмове и китни, сякаш извадени от книжка с картинки, селца. А отстрани се извисява планината.

Обръщам се, за да щракна една разкошна гледка. Последните къщи на селце, и градинките им, зад тях – плавно загладен хълм, и лозя около него, а зад тях – планината. И внезапно завесата вътре в мен се раздира, и мозайката се стоварва отгоре ми, и ме замайва за миг с пренатоварването на ума ми в мига, когато се опитва да я възприеме цялата.

Защото е огромна. Свързва повече части, отколкото човек обикновено може да обхване, и да осъзнае връзките им.

Била е скрита не от друго, а от самата себе си. От свое безцветно и разпокъсано присъствие, опошлено от думи, с които много пъти е описвано, до изтъркването им. Все едно да гледаш снимка на огъня в камината, направена със светкавица – уж е същият, но картинката е като избелена с белина, открояването и живецът ги няма.

Целите Балкани са планина до планина. И равнините им даже са планини, нагънати и разделящи ни, от историята ни и границите, които сме сложили помежду си. Граници, които един ден ще паднат, но все още стоят. И паднат ли, част от красотата тук ще изчезне – но ще я замени друга, и кой би могъл да каже коя е по-красивата? Да, никога няма да са съвършени – но това е единствената гаранция, че колкото и да търсим рая, никога няма да ни обземе нирвана, в която да искаме да останем завинаги. Името на която е смърт.

И в тези безкрайни балкански планини всички сме повече или по-малко едни и същи. Балканци. Паднат ли границите, ще го разберем, и може би ще си честитим нацията. Упорити и жилави, и за добро, и за лошо. Еднакво борещи се, еднакво възраждащи срутилото се и захвърлено, ако и да караме немити коли. Съграждащи вечното настояще на земята ни, свързало древността с войните й, и съвремието с границите му, и утрето каквото ще бъде, в едно. Както вчерашното дете, днешният младеж и утрежният зрял човек са едно, ако и различни. И както зрелият носи детето в себе си, така утре ще носим своето вчера в себе си – и за щастие, точно както за щастие някои хора запазват детето в себе си, дори ако се срамуват от това.

Любопитството, с което Тедо пълни гигабайт след гигабайт снимки, е същото, покатерило неолитните хора в Харамийската пещера. (Нищо чудно дори някой от тях да му е прародител.) Защото любознателността е по-силна от ядосаните мечки. И пламъкът, който свързва толкова различни хора в такава чудесна компания като нашата, е също част от него. И от това, че нашите различия всъщност не ни делят, а ни обединяват – не само защото се допълваме, а и защото са отделните части на едно цяло, зародило се и се създавало дълго време наедно.

Затова и отруденият и здравомислещ триградчанин е на гърба на монетата, на лицето на която е Петър Попара. Единият е другият, просто преживял различни неща. И дълбоко тайно в себе си отруденият човечец мечтае да се вози на файтон и да хвърля пари, а подир него да тича оркестър – а Петър Попара понякога тойничко подтиска мечтата за китна къщичка в красиво място, и избива комплекса със самохвалство и остапбендерство… И музиката на Брегович е създадена от същия дух, родил трудолюбивия родопчанин. Това е връзката й с Родопите – по неизбежност далечна, защото трябва да обхване твърде много неща. Както е далечен другият бряг на една и съща, но твърде пълноводна река – или другият край на твърде широката и дълга планина. Не толкова подобие, колкото другата страна на същото.

Всички тези неща са различни – както са различни цветните камъчета на мозайката. Но са части от едно цяло. И единственият начин да разбереш цялото е да разбереш, че то е едно, и че те са неговите различни, но неделими страни. Ако и връзката им да е трудно уловима, като пъргава пъстърва в поток.

Но именно затова е и най-вкусна, когато успееш.