Наглед Виктор е най-обикновен момък. Има си чудесни жена и дъщеричка. Работи денем в някакво предприятие. Вечер се прибира, и най-често увисва пред компютъра. Поддържа сайт с какви ли не полезни и нужни неща на него. Понякога пише програмки. Доколкото зная, понякога денем води полуофициални курсове по компютри. С удоволствие би пил по бира с който и да е свестен човек.
Особеното тук е, че компютърът му няма монитор. Виктор е незрящ, още от дете. Но това не му пречи да е по-добър компютърен специалист от много дипломирани такива. Зрящи.
Всъщност, дори това не е голямо чудо. Има и други незрящи, които се справят с компютри. Вече са доста. Благодарение именно на Виктор. Защото другото, което той прави, е да помага на незрящите да овладеят компютърната техника, да се бори за тях, да търси решения и начини. И го прави вече от много години. Тихо, скромно и безкористно. Без да се самоизтъква. И без да се предава или отчайва.
Виктор живее в скромен панелен апартамент, брои си стотинките за хляба в супера, и всеки лев, който отделя за компютри, е отгладуван. Всяка минута време, която им посвещава, би могъл да използва и за лична полза. Не го прави. За него компютрите са не хоби или краста, както за безхаберни самохвалковци като мен, а начин да се помага на хората. И незрящи, и зрящи. Да видят те още една, чудесна и огромна страна на света.
Както всеки от нас, той често се сблъсква с грубата и черна страна на живота. Но никога не се предава, нито се обезкуражава. Не се оплаква, не хленчи, не унива – не защото му е лесно, а защото стиска зъби, без да го покаже. Когато го попитат: “Какво е нужно за компютър, за да могат слепи да работят с него?”, той отговаря: “Сляп човек му трябва.” И се усмихва.
И в това изречение е целият Виктор. Защото то съдържа страшно много в себе си. Колкото повече мисля върху него, толкова повече го разбирам.
Едно от нещата, които той върши, е да поддържа сайта bezmonitor.com, създаден от него – първият сайт за незрящи в България. Там е и е-майлът му – victor. (Доскоро този сайт беше на 123.dir.bg.) На него може да се намери най-удивителната колекция от всичко нужно за незрящи компютърни потребители, която съм виждал някога. Друго от нещата там е една великолепна колекция от книги – предполагам, че зрящите, които са я ползвали, са много повече от незрящите. 🙂 Посетете този сайт, погледнете го – струва си. Особено ако се чудите дали да не се разхленчите, че ви боли кръстът или са ви подбити краката. Аз често го правя в такива случаи.
Не зная човек, който да не познава Виктор, и да не е смаян от невероятния му дух и сила. Той е един от хората, на които се възхищавам и кланям доземи. А още по-смайващо е колко обикновен наглед и скромен е. И все си мисля, че само истински силните и необикновени хора могат да изглеждат толкова обикновени – те са, които го умеят, и имат скромността да го правят.
(На него е кръстен героят в един мой разказ – “Царството на сънищата“. Героят не е особено велик, но ми се искаше да изразя по някакъв начин възхищение и признание към Виктор.)
На ОпънФест 2004 си позволих да обърна вниманието на публиката върху него. Той после ми се скара, че занимавам толкова хора с такава дреболия. (И ако прочете този запис, сигурно също ще ми се кара.) А си мисля, че не съм прав. Че с хора като него трябва да бъде занимаван всеки, а не само тристатина посетители. За да можем да се сравним с такива като него, и да разберем колко големи сме всъщност.
Поклон, Викторе! И продължавай все така! Нужен си и на незрящи, и на зрящи. И като помощ, и като пример.
Всъщност, понякога тези двете са едно.