Има ли бог?

Този запис е предизвикан от запис в блога на Йовко, който прочетох преди време, и от няколко разговора, които водих оттогава насам.

Според мен, и с доста уговорки за вездесъщите изключения, хората могат да бъдат разделени по религиозни убеждения на четири типа: деисти, агностици, атеисти и невярващи.

Деистите вярват, че съществува божество (божества) – най-често като трансфинитни субекти. Тук спадат всички известни ми религии, плюс купчинка по-особени учения.

Агностиците вярват, че тази част на мирозданието е непознаваема. (И че по тази причина не може да се каже съществуват ли богове, или не.)

Атеистите вярват, че богове не съществуват, и точка.

Невярващите просто не вярват – нито че има богове, нито че няма. Те или знаят нещо, или не го знаят. Те просто чакат доказателство – което и от двете да доказва то. Бих причислил себе си към тях.

Чакам ли обаче аз доказателство дали има богове? Не. Просто знам, че богове съществуват… Въпросът е какво се разбира под “богове”.

Още в началото на блога си писах една поредица по въпроса. Ето ви първия й запис, ето и втория. (По-нататък продължава тук и тук, но вече се отклонява от темата.)

Като студент се интересувах доста от случаите на множествена личност. (Същото, което някои хора наричат погрешно “шизофрения”.) И си мислех – надали някои глави са далеч-далеч по-специални от други, че да може в тях, и само в тях да съществуват по няколко личности. Сигурно това принципно е постижимо във всяка глава.

А това пък значи, че всяка глава е потенциално многопотребителски хардуер. Че “операционната ни система” е принципно мултиюзерска. (Голямо откритие, няма що.) И че както нашата личност е “програма”, работеща върху биологичното “желязо” като платформа, така идеите са “макроси”, изпълнявани от личностите ни, като платформа.

Защо тогава да няма и Бог – след като го има в представите ни, и изкривява постъпките ни така? Милиарди хора по света се влияят от него, по един или друг начин – значи той оказва ефект. Значи, подобно на дядо Коледа, съществува. Може би без собствено съзнание, планове и мечти, но съществува.

А какъв ли е този Бог, добър, зъл…? Това вече зависи само от нас. Всеки си има свой Бог – и, според мен, е отговорен за него, пред себе си и околните. И имената може да са различни, но са важни същностите.

Аз съм невярващ. Знам, че съществува Добро, защото го правя, когато мога – точно както съществува този блог, който пиша. И този мой “бог” е като цяло същият, както и Христос на някой искрен свещеник, или Аллах на някой благ ходжа, или Буда на смирения монах в Тибет… И е точната противоположност на бога на някой зъл и фанатичен средновековен инквизитор, или на някой религиозен терорист-камикадзе, или на Господаря на някой сатанист, или на тъпия егоизъм на кой да е гьонсурат.

Кое всъщност е истинското име на бога, и кое е на дявола? Добро и зло? Саваот и Луцифер? Кетцалкоатъл и Унцилопощли? Алтруизъм и егоизъм? Мъдрост и глупост, ако щете?…

“Яма” на японски значи планина. Ще се вдлъбне ли от това планината, или пък да се извисят ямите? Думите и представите ни често създават нещата – но веднъж създадени, нещата заживяват свой живот, и не се подчиняват на имената-определители… Не зная как всъщност се нарича богът, който имам предвид.

Но зная, че го има. Защото винаги, когато се усетя и смогна, го творя, на практика. (За щастие на малките деца и слабонервните хора, не по свой образ и подобие. 🙂 )

И на всички, които искат да знаят има ли наистина Бог, бих казал простичко:

Това е не информация или урок, а избор. Зависи си единствено от вас.

19 Responses to 'Има ли бог?'

  1. Калин Says:

    Пантеизмът, тъпо казано, е вярата, че Бог е всичко – видимият и неосезаемият Космос, всеки един от нас и безброя от други разумни и чувстващи същества, калта и студът, и топлината, тази мисъл, която в момента осакатявам в думи…

    (Малка задявка по темата.)

    Сетих се за него, понеже иде да ни каже, че всичко, което правим – всеки наш избор – има значение – част от Божественото е.

    …А иначе – Дзен-будизмът ми съзвучи най-добре: Независимо дали има Бог или не, тяй няма да живее живота ти вместо теб, така че съсредоточи се върху мига (= стига си тракал по тая клавиатура, ами завърти глава и вдъхни света, Калине :/). А когато му дойде времето, ще разбереш каквото е нужно.

    (За доброто и злото, привидните противоположности и подлежащото единство даже няма да си отварям устата… 😉

  2. Григор Says:

    🙂

  3. Таня Says:

    Малките богове…
    Напоследък не ми стигат думите, за да опиша, колко ме вълнуват нещата, които чета тук. Имам чувството, че ще разваля магията като напиша каквото и да било като коментар. Но искам да ти кажа все пак, че много, ама много ми харесва. Защото е близо до мен поднесено по този начин. Защото фразата “Бог е с вас” винаги ми е звучала твърде абстрактно, религиозно и далечно, а сега я разбрах.
    Ти трансформираш енергии.
    Аз не бих могла да погледна на грозната кал като животворна благодат.
    Нямаше да успея да видя в грозното грачене на една ученичка толкова много желание за живот.
    Също така не бих могла да пресъздам така великолепието, уникалността и значимостта на всеки един момент от нашия живот с една притча-сън.
    Не знам как го правиш, но е факт, че го можеш.

    “Това е не информация или урок, а избор. Зависи си единствено от вас.”

    Защото е факт, че променяш и нас.

  4. Калин Says:

    Не можах да не

  5. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Има ли бог - 2 Says:

    […] Към предишния запис от темата Калин публикува една безсрамно ласкателна връзка, започваща с: […]

  6. Григор Says:

    Калине, моля те, стига с четките! Абсолютно неудобно става така… Впрочем, искам да помоля и Таня за същото. Някак си… не знам. Не е редно. Моля ви, недейте чак толкова, срамота е!

  7. Калин Says:

    Ама… Григи
    (може ли и аз така да се обръщам? моето кратко е “Кал” – като светлина на гръцки :))
    – като Алекс тук – къде ги тия четки? Това е – извинявам се как ще го кажа, малките часове не са ми силата – просто отклик при откриване на много, много, много сродна душа, при разбиране, че не си единственият хухавел на тоя свят – и може даже хухавел да не си… 🙂 И Таня ми е споделяла същото за преживяванията си при откриване на Човеци из мрежата…

    Не че не може да си трайкаме… само дето поне мен ме е страх
    (още има неща, от които ме е страх)
    като не се отзова, ти да не се почувстваш единственият хухавел…

    (Макар че и сам хухавелът е хухавел… да? :))

    Гледай, мисли, Чувствай, споделяй – взаимовдъхновяване да става…

    Кал:)

  8. Dimitar Vesselinov Says:

    http://whydoesgodhateamputees.com
    http://whydoesgodhateamputees.com/god-toc.htm

  9. Таня Says:

    Нека и аз да споделя още от това, което си говорехме с Калин онзи ден след срещата с Хала и Атанас Славов, /ех, ама че разкошна среща се получи :-)/.
    Аз много съм си мислила за коментарите, Григи.

    Много преди да имам блог усетих, че е хубаво да се напише нещо на автора. Ако той не иска коментари, ще забрани тази опция. Щом не я е забранил, значи в някаква степен очаква хората да му пишат. Нали това е начин за общуване.

    Понякога коментарите ми са глупави, именно защото се напъвам да напиша нещо. Друг път са силни, защото ги пиша от сърце, когато прочетеното много ме е рзвълнувало. Имало е случаи, когато съм била много развълнувана и не са ми стигали думите, за да го опиша и тогава бледната фраза “харесва ми” ми е звучала много, ама много постна и съм предпочитала да не я пиша. Пък и ако всеки път пиша само, че ми харесва колкото за да напиша нещо, много повторения ще станат.
    Ако ти приемаш по такъв начин това, което съм написала в коментара си, то как тогава да ти кажа, че толкова много ми е допаднало и даже развълнувало.
    Аз не само с удоволствие, но и от жажда чета нещата, които пишеш и не мога да не ти отговоря.
    Ти пък защо ги приемаш така? 🙂 Моята цел не е била да те лаская – в никакъв случай. Констатациите, че можеш нещо, са по-скоро важно откритие за мен, и чакай да спра дотук, че пак ще ми се скараш 🙂

  10. Калин Says:

    За Димитър:

    Who is this being that billions of people believe in? Who is God? If you consult the dictionary, here is the first definition of God that you will find:

    “A being conceived as the perfect, omnipotent, omniscient originator and ruler of the universe, the principal object of faith and worship in monotheistic religions.” [ref]
    All Christians would agree with this definition because Christians share a remarkably clear and consistent view of God. Yes, there are thousands of minor quibbles about religion. Christians express those quibbles in dozens of Christian faiths — Presbyterians, Lutherans, Catholics, Baptists, Episcopalians, Methodists and such. But at the heart of it all, the Christian view of God aligns on a set of core beliefs that everyone accepts.

    …В тоя момент спирам да чета и почвам да се смея. И най-съвършената логика не води наникъде, когато предпоставките (underlying premises) са внимателно подбрани/осакатени.

    (Не, няма да обясня повече.)

    К;)

  11. icobgr Says:

    Гриша, мога само да кажа че Йовко изобщо не е прав в разсъжденията си. Съвременното българско общество изцяло е отритнало Бога и си живе всеки както си желае. Но когато настанат трудности и се сблъскат грубите интереси на два такива индивида и по-силният надделее, то тогава загубилият почва да се чуди защо Бог не му е помогнал, защо се е случило това на него и започват всякакви тиради защо Бог несъщестувал. А всички забравят основнат и простичка истина, че Бог е дарил хората със свободна воля да избират как да живеят, и света който е около нас е продукт на тази свободна воля. Когато хората са отвърнали лице от Бога и живеят по закона на джунглата, е много ясно че някой ще бъде изяден. Както хората са се отвърнали от Бога така и той се е отвърнал от тях и не им помага, по простата причина че не го търсят. Другото нещо е, че хората са се вкопчили в този живот и мислят само за него. А основният живот на човека ще е след неговата смърт. И как ще го прекара този живот зависи от краткия живот тук. Всеки мисли егоистично и като загуби някой близък мисли само колко трудно ще му без този човек. А не помисля че Бог е допуснал това да се случи поради за доброто на този близък. Бог не допуска нелепи смърти. Всеки човек умира във времето си когато това ще е най-добре за него и за живота му след смърта. И ако ние мислим доброто на нашите близки, не трябва д а се жалваме колко лошо е станало, а трябва да се молим за този човек да отиде на доброто място, при Бога, след своята смърт. Защото въпреки най-добрия момент за умиране който е избран не всеки ще отиде при Бога. Защото Бог не желае да има при себе си хора които не го желаят. Ада не е някаква садистична приумица на Бог за хората. То е резултат от действията на дяволите. Те са тези които ще мъчат хората, както сега престъпници измъчват обикновените хора. Не всеки може да се радва когато някой почине. На всеки му е мъчно когато умират близки. Но хората трябва да мислят за смърта като че този човек е заминал някъде и един ден пак ще се срещнат. Както когато някй близък спечели зелена карта и отиде в САЩ. На нас ние мъчно, че го няма, но знаем че ще се чуем един ден, ще се видим пак. Въпрос на време.
    А доказателства за съществуването на Бог има предостатъчно. Но когато човек не иска да повярва, както Бог сам казва в Библията, и мъртвия да се яви и да му говори, той няма да повярва.
    Тази тема е дъвчена на много места и ще продължава да се повтаря, но отговора ще все един и същ. Няма да остане коляно което да не се преклони пред Бога един ден. И това не е заплаха. Защото се кланяме не само от страх, а и от уважение и респект.

  12. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Има ли бог - 3 Says:

    […] Този запис е породен от един коментар към първия от темата, и му е отговор. icobgr Says: […]

  13. Вени Says:

    Толкова ми хареса написаното от теб, че те цитирах изцяло в блога си. Защото мислите ти и въпросите ти паснаха на мои въпроси и мисли като ключ в ключалка. Само един въпрос: защо се причисляваш към невярващите, след като няколко реда по-долу пишеш “знам, че богове съществуват”? Мисля, че разбирам защо не се причисляваш към деистите – защото за тях бог е някакъв субект, т.е. персонифициран е. Това е, което и аз не мога да приема,

  14. Вени Says:

    (извинвай, без да искам, го пуснах недовършено с грешно натиснат клавиш)

    …и мисля, че и ти не приемаш – субектността на евентуалния бог. Мисля, че такива като теб и мен могат да се наричат спиритуалисти, т.е. хора, които вярват, че съществува духовна същност, която обаче не е субект. Или с други думи – че законите на физиката, математиката и прочие точни науки не са всичко, че те не предопределят живота ни и поведението ни, а има нещо Отвъд тях. Но въпросът за същината на Отвъдното и изобщо за отношенията ни с него е абсолютно личен въпрос и всеки (от тези, които стигат до този въпрос) го решава по свой си начин.

  15. Григор Says:

    Вени: Причислявам се към невярващите, защото знам, че богове съществуват, а не го вярвам. Съвсем просто е. 🙂

    А иначе, изборът на базова конфесия наистина е индивидуално право на всекиго. И аз уважавам това право (което не означава, че уважавам и всяка една възможна базова конфесия 🙂 ).

  16. Вени Says:

    Не те разбирам – как така ЗНАЕШ, че съществуваш, а НЕ ВЯРВАШ?

    Според мен вярваш в нещо у себе си, което можем да го нарачем ценности, идеали и прочие… искам да кажа, че вярваш, че имаш в живота си не само прагматика, че си воден понякога не от прагматични съоражения, а от нещо друго, което няма материални и прагматични измерения…

    Това според мен е твоето Отвъдно. Забележи, не казвам богове, а Отвъдно, трансцендентно…

    Ако те интересува това, мисля, че ще ти е твърде интересна една книга – http://www.raichev.org/bulgarian.htm – “Привилегировани гледни точки”, в която става дума точно за въпросното Отвъдно. Автор е един гениален особняк (с което не искам да кажа “маргинал”, напротив, той е прекрасно интегриран в системата и с висок обществен престиж). Опитай…..

  17. Григор Says:

    По принцип, всяка една система от възгледи има своите постулати. И тук тръгва една много интересна дискусия – за знаещите и вярващите въгледи. 🙂

    Може някой път да напиша по-подробно за нея в блога, но няма да е в коментар – доста нещо е.

  18. Вени Says:

    Може би ще ти е интересно да се провериш къде точно попадаш по отношение на разните религии с този тест – http://www.quizgalaxy.com/quiz.php?id=47

    Не е смешка или безсмисленост, поне мен ме улучи много точно – http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/01/blog-post_15.html

    Поздрави 🙂

  19. Григор Says:

    И мен, като цяло – не си дадох труда да пазя схемата; “хуманизъм”. Падам се на едно ниво с теб, но по-наляво – отляво до централната вертикална линия.

Leave a Reply