Рушветната машина

Пиша този анализ от доста време. Стотици пъти съм го редактирал, допълвал, почиствал. Основните идеи в него не са се променили. Не ми харесва обаче яснотата и стройността на изказа. И надали някога ще ми хареса – уви, перфекционист съм за неща, които ми се струват важни. Затова го публикувам какъвто е към момента, на много места недовършен и суров. Вероятно ще продължавам да го дооправям впоследствие.

Освен суров е и много оскъден. Сериозен, пълноценен анализ вероятно би бил от порядъка на триста страници. Нямам времето да го напиша, ако и да го нося в главата си. Но се надявам, че даденото тук е все някакво начало, достатъчно за който иска да си изясни и изчисти картинката докрай.
—-
Възможно ли е икономиката и управлението на една държава да бъдат базирани изцяло на корупция? Според мен – да. Затова съм се опитал да направя теоретичен анализ на корупционната икономика. Подчертавам още отначало – анализът е теоретичен. В реалните ситуации винаги има и много специфика: надали ще се намери реална ситуация, която да му съответства с пълна точност.

Дефинициите

Във всяка икономика има известно количество корупция. Ако обаче тя бъде оставена, случайно (или по-често умишлено) да придобие особено големи размери, може да се стигне до създаване на строен, единен икономически механизъм в държавата, предназначен за генериране на доходи чрез корупция – а именно, чрез събиране на рушвети. За разлика от корупцията в обикновения тип икономика, този механизъм като правило постига изтегляне и преразпределяне на значителна част от генерираните като цяло в икономиката печалби (често над 50%) чрез себе си, в полза на тесен, обикновено единен кръг лица. Тук наричам този механизъм рушветна машина, а икономиката, управлявана чрез такава машина – корупционна икономика.

Отначало рушветната машина обикновено се управлява от лицата на върха на механизма й. На по-късните й етапи обаче управлението обикновено бива поето от бивши нейни върхови функционери, които са натрупали чрез нея едри капитали, и са я напуснали, за да намалят риска за себе си. (Ако рушветната машина е създадена по начало от или с помощта на хора, които разбират от механизмите й, може още със създаването й те да останат извън нея, и да я “консултират”, или управляват по друг начин отвън.) Тези хора обикновено са неизвестни за широката публика, и формално не са ВИП-ове – най-често собствеността им се води на, и контролът им се упражнява чрез подставени лица или организации. Тук наричам такива хора кукловоди.

Общите принципи

Когато се говори за корупция, сме свикнали да си представяме митничаря или катаджията, който си “допълва заплатата”. Малко от нас се замислят, че виждаме всъщност една малка част от система, която стига до най-високите постове в държавата, и активно се самоподдържа и разширява.

Основна схема

Основната схема на действие е простичка. За да могат да постигнат каквото и да е извън рамките на базовото съществуване (да получат разрешение за строеж, да внесат през границата поредната пратка стока, да се отърват от глоба заради неспазване на неизвестна или безсмислена разпоредба), съгласно нормативната база хората или бизнесите имат нужда от съдействие от (държавен) служител. Служителят обаче, опирайки се на сложността и противоречивостта на нормативната база, им отказва съдействие, докато не получи рушвет.

Принципно рушветът може да бъде както искан (инициативата е на рушветовземателя), така и даван (инициативата е на рушветодателя). В нормалните държави, чиито икономики не са базирани на рушвети, обикновено инициативата е на рушветодателя. Той е, който иска да постигне нещо, непозволено от нормативната база (и най-често носещо му облаги, но нарушаващо правата на другите), и затова предлага рушвет на отговорни служители в държавата, или в организации или бизнеси, които могат да попречат. В рушветната икономика обаче нормативната база не е предназначена да опазва интересите на хората – целта й е под благовиден предлог да дава контрол и власт на държавните служители върху всеки вид активност, за да могат те чрез този контрол да извличат рушвети. Затова и в нея инициативата за рушвета като правило е на рушветополучателя. Иначе казано, той изнудва рушветодателя, и рушветите са рекетът, който той събира.

Често този факт е донякъде замаскиран чрез това, че служителят не иска рушвета директно. В такива случай той просто създава пречки на тези, които не се досещат да предложат рушвет, докато не го направят, без значение дали отговарят на условията за премахване на пречките, или не. Формално в този случай изглежда, че рушветът не бива искан, но бива предлаган. Реалното положение, естествено, не се променя – служителят принуждава хората или бизнесите да му предложат рушвет, като ги рекетира чрез правата си, тоест инициативата за рушвета е негова.

Участие на нивата

Предаването на рушвета се извършва в контакта между някаква инициатива (частно лице, бизнес…), която има нужда от нормативно съдействие (одобрение, разрешение, задължителна регистрация, помощ…) и служител, който е оторизиран да го извърши. В зависимост от характера на одобрението служителят може да е както най-ниско в йерархията (санитарка в болница, която няма да се погрижи за болния, ако не й се плати; катаджия, който ще проверява спрения шофьор и ще търси за какво да се заяжда, докато не получи “за кафе”…), така и много високо (министър, чийто подпис е необходим за създаването на предприятие, или разработката на природен ресурс). Това е един от механизмите, които позволяват на служители от различни нива да участват в притискането за рушвети, и да се облагодетелстват от него.

Този механизъм обаче не може да подсигури участие във вземането на рушвети на преобладаващата част от служителите в системата, нито може да окаже сериозен натиск за въвличане в нея върху много от тези, които не желаят да бъдат въвлечени. Съответно, изключените от рушветовземането могат да създават проблеми на участващите в него (и като правило биват смятани от участващите за потенциален риск). Тази пречка пред развитието на стройна и агресивна система за събиране на рушвети се преодолява от друг механизъм – преразпределението на рушветите под формата на такса протекция.

Преразпределение на рушветите

Взимането на рушвети се наказва от нормативната база – служителите, които прибират рушвети, принципно рискуват проверки и наказания. Корумпираните им началници използват това, за да ги принуждават да плащат процент от рушветите като “такса протекция”. Срещу тази такса рушветовземателите получават защита срещу започнати от тях, и отчасти срещу спуснати отгоре или извършвани отвън проверки, и евентуалните наказания, които те носят. Този механизъм е, който обединява отделните рушветовзематели в стройна и дисциплинирана система – рушветната машина.

Веднъж взели част от рушветите, началниците от първо ниво на свой ред се оказват в рискова позиция пред по-старшите началници. Защитата им е точно същата – те заплащат процент от полученото по-нагоре, като “такса протекция”. Механизмът продължава нагоре по нивата, докато се стигне до върха на изпълнителната власт.

Колкото по-високо е нивото, толкова по-често вместо процент от изкараните чрез рушвети пари протекцията се заплаща чрез политически услуги. Министрите например заплащат протекцията си на практика само чрез такива услуги, към група едри кукловоди, които стоят в сянка.

Изграждане и поддържане на рушветната машина

Създаване и организиране на елементите на машината

Превземането на звено служители от рушветната машина обикновено не е трудно. Достатъчно е един или двама от десетина подчинени да взимат активно рушвети, дори ако го правят само от нарушителите на закона, и в звеното започва да се натрупва приход от рушвети. Тъй като нарушават нормативната база, рушветовземателите започват да се безпокоят за длъжностите си, и да търсят начин да си осигурят протекции.

Ако шефът на звеното е честен и решителен човек, превземането на звеното може да е трудно; ако има и добри позиции сред своите началници, може и да е невъзможно. Най-често обаче той може да бъде убеден да приема процент от рушветите срещу някакъв вид защита за вземателите им, или някой по-високо в йерархията се съгласява срещу този процент да го притисне, за да си мълчи. (Отначало нещата обикновено изглеждат много безобидно, особено при пълна с безсмислени забрани и ограничения нормативна база, и хора, готови да се отблагодарят, ако не им се пречи с глупости. Много хора са навлезли в рушветната машина с искрената вяра, че правят добро, и че просто приемат почерпките на благодарните хора, за да не ги обидят.)

Дори ако никой в звеното не разбира истинските механизъм и същност на рушветната машина, нещата рядко спират дотук. От една страна, апетитът на служителите (а често и на шефа) идва с яденето, и те започват да взимат рушветите с все по-малко угризения. От друга страна, рано или късно участието на шефа в “далаверата” става известно нагоре, и се налага и той да плаща данък протекция на някой над него, а това намалява доходите му. За да ги поддържа, той трябва да увеличи приходите си – да взима по-голям процент от корумпираните си подчинени, и/или да прикани към корумпиране останалите, и/или ако някои са вземали рушвети “самостоятелно”, да притисне и тях да плащат такса протекция. (Апетитът на по-големия шеф също идва с яденето – в един момент той също започва да иска повече, и процесът се задълбочава.)

Очистване от некорумпираните

Натискът върху корумпираните служители ги принуждава да разширят обхвата на рушветовземането, например:

– да увеличат размера на рушветите, които взимат
– да допускат по-рисковани нарушения на закона, за които се взимат по-големи рушвети
– да притискат за рушвети и по-дребни нарушители, които преди са минавали с “благодаря”
– да създават проблеми и на хора или бизнеси, които не са в нарушение, за да бъдат принудени да платят рушвет

Служителите, които до този момент не са участвали в рушветната система, също биват поканени да влязат в нея. Тези, които са съгласни, обикновено бързо настигат “старите кучета”, и се вграждат в машината. Създава се строг порядък: служителите взимат рушветите, шефът само получава процент. Срещу него той осигурява защита на служителите. (Реално при тежки гафове, когато не е по силите на шефа да защити служителя си, той го използва като “бушон” – измива си ръцете с него, и се представя за незамесен. Тъй като не контактува пряко с рушветодатели, които в тази система са заинтересованите даването на рушвети да спре, виновността на шефа обикновено е много трудно доказуема, и той обикновено се отървава.)

Несъгласните подчинени (или шефове на подчинени звена) най-често отначало биват търпяни известно време. Тези, които биват преценени като “твърде честни хора”, често дори не биват канени в играта. Когато обаче натискът отгоре за пари (и апетитът на шефа) пораснат достатъчно, те обикновено биват притиснати, по-деликатно или по-грубо, да се огънат или да напуснат, за да бъдат заети техните места от съгласни да участват в машината. В притискането играе роля и недоверието на вече корумпираните към несъгласните – тъй като нямат защо да се боят от закона, те биват смятани за потенциални предатели, или най-малкото слаби звена във веригата.

Увеличаване на оборотите

Този процес представлява изграждането на рушветната машина в звеното, и включването й като детайл в общата рушветна машина на държавата. В хода си той увеличава броя и размера на рушветите, събирани от звеното. Това увеличава обаче и видимостта на закононарушенията в него. “Защитниците”, на които шефът плаща такса протекция, използват предлога, за да увеличат събираната от него такса. Това налага ново увеличаване на броя и размера на събираните рушвети, и процесът расте спиралообразно.

От една страна, рушветната машина в звеното става все по-стройна, по-сурова, по-безкомпромисна и по-безмилостна. Веднъж осъзнал рушветите като вид “бизнес”, шефът на звено обикновено се досеща, че звеното му всъщност е неговата фирма в този бизнес, и се заема да оптимизира рушветната машина в него. Иновативността в събирането на рушвети се поощрява. Рушветовземателите бързо осъзнават, че прякото искане на рушвети ги излага на риск (струва им пари), и се опитват да свикнат “клиентите” си да им предлагат рушвети. Създават се сложни механизми, които да предотвратят законовото разкриване на рушветите. Нетърпимостта към пропуски в събирането на рушвети расте. Кандидатите за работа в звеното биват внимателно пресявани, като умението им да събират рушвети бива ценено далеч повече от професионалните умения във формалната работа на звеното. Ако случайно назначен се окаже неподходящ (недостатъчно склонен към корупция и/или недостатъчно надежден при опазването от закона), веднага се търсят начини той да бъде уволнен или преместен в друго звено.

От друга страна, имащите взимане-даване с това звено биват притискани за рушвети все повече. Често звеното осъзнава, че е ключова бариера пред съответната активност, и се опитва да се постави в ролята на ключов фактор на конкуренцията: който плати най-много, остава в картинката, конкуренцията му загива. Това кара хората, които се занимават с тези активности, да преразпределят все по-голяма част от бюджета на активността към рушвети за звеното (и други подобни звена, които участват в рушветната машина). Ако активността постигне монополен статут, възможностите й да вдига цени, и оттам да плаща рушвети рязко скачат – съответно, исканите от нея рушвети нарастват. Това създава стимул пред държавните звена да създават монополисти, които ги изхранват за сметка на купувачите си, тоест на гласоподавателите.

Тези два фактора обаче не променят основната закономерност на процеса: колкото повече растат рушветите, толкова по-очевидно е нарушението на закона. Ако високопоставените в държавата осъзнават това (а те обикновено го осъзнават), те разбират, че им е най-изгодно да наложат режим, при който процесът е небалансиран: таксата за протекция винаги е малко над нивото, на което би постигнала баланс с каквото звената надолу са склонни да отделят от събираните рушвети. За да я отделят, по-ниските звена в рушветната машина се принуждават да събират още повече рушвети; това обаче ги излага на законов удар още повече, и таксата за протекция отново расте. Така по-ниските нива биват стимулирани непрекъснато да носят все повече доходи на по-високите. Тази тенденция спомага до върха да стига значителен процент от събираните като рушвети суми.

Катализатори на процеса

Механизмите на рушветната машина позволяват тя да бъде успешно изградена дори ако никой от отделните участници в нея не ги осъзнава, разбира и/или използва. Често обаче в изграждането й участват личности, които имат опит и/или теоретични познания върху нея. Участието им в процеса го ускорява и изчиства значително. В държави с висока престъпност такива личности обикновено идват от средите на криминалната мафия (която в много отношения е функционален аналог на рушветната машина, и има опит в нарушаването на закона и купуването на протекция срещу преследване заради това нарушаване). В бивши тоталитарни държави такива личности обикновено идват от средите на бившите тайни служби (тоталитарните държави често се управляват именно чрез установяване на нормативна база, която стимулира повечето хора да я нарушават, и така да стават уязвими за шантажиране от тайните служби да им съдействат).

Роля на рушветната машина в държавата

Рушветната машина е неразделна от държавния апарат. Тя се създава в него – той е естествената почва на нейното развитие. Тя няма свои структури, а използва неговите. Тяхната регулаторна отговорност (която по същество е вид монополна икономическа позиция) е, която създава възможността за принуждаване към рушвети.

Единството и цялостността на рушветната машина също са невъзможни без държавните органи за опазване на закона. Ако тези органи не съществуват или не действат, изгодата на рушветовземателите да плащат такса протекция рязко спада, особено на високите нива, където уволняването на подчинен без убедително оправдание е трудно. Ако тези органи не са интегрирани в рушветната машина, плащането на такса протекция е безсмислено, тъй като тя не осигурява реална защита от тях. И в двата случая рушветната машина бързо се разпада на отделни части, или дори те по начало не се интегрират в общ механизъм.

Овладявайки държавния апарат, рушветната машина подменя целите и насоките на работата му. Тъй като в нея всички са нарушители на закона, и всяко по-ниско ниво е по-зле защитено от по-високото, то подчинените са принудени да изпълняват безусловно всякакви желания на началниците си, включително такива, които противоречат на служебните им задължения, и/или им създават неприятности. Това придава на рушветната машина командно-авторитарен характер, и превръща овладения от нея държавен апарат от инструмент за реализиране на интересите на гласоподавателите в инструмент за реализиране на интересите на върхушката на рушветната машина (или по-точно на нейните кукловоди).

Роля на рушветната машина в икономиката

Рушветната машина автоматично се стреми да се превърне в основното звено за извличане на печалби от всяка икономическа дейност в държавата. При бизнеси рушветната машина започва да концентрира в себе си основните печалби от тях. При не-бизнес дейности (напр. строителство на вили от частни лица), се налага бюджетът за дейността да бъде увеличаван за сметка на останалите части от бюджета на извършителя (напр. общата стойност на вилата расте, заради растежа на рушветите, за сметка на други разходи на семейството). Като се има предвид, че добре разработената рушветна машина покрива икономически всички или почти всички дейности в държавата, по същество тя се превръща в основният фактор за извличане и концентриране на печалба в съответната икономика.

В същото време, затягането на работата на рушветната машина води до изтегляне на разпределението на събраните средства нагоре, към върха й. При “правилното” й управление в зрелите й етапи над 60-70% от сумите на рушветите се концентрират у върхушката й. Тъй като тези рушвети са голямата част от получаваната в цялата икономика печалба, рушветната машина се оказва най-удобният наличен механизъм за бързо натрупване на голям първоначален капитал, и създаване на класа на едрите богаташи. Много от кукловодите в съответната държава често са натрупали капитала си именно чрез рушветната машина.

Извличането на колкото се може повече от печалбата в държавата като рушвети, и концентрирането й към върха на рушветната машина може да бъде формулирано като КПД на рушветната машина. Върхушката й най-често го осъзнава именно по този начин, и разбира, че грижата за повишаване на това КПД по същество е грижа за доходите им. Това позволява на върхушката да анализира работата на рушветната машина както инженер анализира работата на машина, и да открива начини за повишаване на това КПД, дори ако не са очевидни за незапознатите.

След като бъде натрупан първоначален едър капитал, и бъде създадена негова класа, обаче положението се променя. Рушветната машина влиза в противоречие с този капитал, и ролята й започва да запада.

Обхват на рушветната машина

По-горе е разгледан само една от сферите на действие на рушветната машина – държавните органи. Анализът обаче показва, че за целите на вграждане в рушветната машина е подходяща всяка възможност за нарушаване на закона, чрез която се извличат облаги (още по-точно казано, всяка системна точка, която упражнява монополни права, е потенциално уязвима за овладяване от рушветната машина). Системата й интегрира удобно както нарушаващите закона рушветовзематели, така и органите, натоварени с опазване на закона. Първите събират и доставят средствата, с които тя работи. Вторите биват неутрализирани чрез интегрирането си (шефовете получават канал да опазват подчинените си от тях), и в същото време използвани за шантаж на “работниците” с цел повишаване на производителността на рушветосъбирането.

Организирана престъпност

Класическо нарушаване на закона, което носи облагодетелстване, и е склонно да плаща за протекция. Рушветната система бързо интегрира организираната престъпност, като й осигурява протекция срещу преследване от закона. Друга полза за организираната престъпност е, че системата осигурява преследване на “конкуренцията” й – неорганизирани престъпници и кандидати за нови престъпни кланове. Резултатът е, че организираната престъпност получава де факто безнаказаност: биват разследвани и разкривани само престъпления, вършени от случайни престъпници извън организираната система.

Тъй като са потенциална заплаха за престъпниците от системата, опитите на гражданите да се самозащитават биват наказвани неотклонно и сурово, в рязък контраст с (не)наказването на престъпниците. Особено безмилостно биват разбивани и наказвани опитите за организирана самозащита. Тъй като създават възможност за де факто подмяна на корумпираните органи за опазване на реда с некорумпирани (и много трудни за корумпиране, тъй като са създадени от жертвите на престъпността), те са смъртна опасност за рушветната машина, и върхушката й го знае.

Интегрирането на организираната престъпност се извършва на различни нива. В някои случаи таксата за протекция се заплаща изцяло вътре в големи мафиотски организации, босовете на които я предават пряко на високопоставени държавни фигури. В други случаи обаче таксата се заплаща на по-ниско ниво; това е предпочитаният от рушветната машина начин, тъй като високопоставените в нея са защитени при него с повече слоеве “бушони”. Например наркодилърските банди, които държат райони от града, често заплащат таксата протекция вместо на тесен кръг криминални “капо” на началниците на съответните РПУ. Автоджамбази от регионален мащаб обикновено си плащат на регионалните началници на КАТ. И т.н. Често високопоставени хора от рушветната машина (нерядко – служители на реда) посредничат между различните престъпни групировки, с цел запазване на спокойствието (и изправната работа, а оттам и доходите на рушветната система).

В държави, в които създаването на рушветната машина се направлява умишлено от хора с познания в областта, често биват изкуствено създавани рекетьорски мрежи, които обхващат цялата държава. Обхватът им позволява в тях да бъде събиран значителен процент от печалбата в държавата, а строгата им престъпна дисциплина осигурява доставянето на големия процент от събраното на върха на машината. (Алтернативно, такива мрежи могат да бъдат създадени сравнително бързо от случайни престъпни гении: в такива случаи те биват приети в ръководството на рушветната машина, и техните мрежи биват интегрирани в нея.) Опити тези мрежи да бъдат поставени като алтернатива на рушветната машина по същество са опити за оспорване на икономическото господство на върхушката й, и биват пресичани “с цялата твърдост на закона”.

Интегрирането на организираната престъпност в рушветната машина дава на кукловодите възможност за контрол върху нея, дори ако те не са престъпните босове. Това им дава най-различни възможности:

– опазване на себе си и своите хора от организирани престъпления
– използването на организираната престъпност за изпълнение на поръчки срещу конкуренти или неудобни лица
– подтискане или засилване на активността й по заповед (напр. при нужда от подобряване или от подкопаване на имиджа на изпълнителната власт).

Органи за опазване на реда

Полицията, следствието, прокуратурата и съдът задължително биват интегрирани в рушветната система. Тъй като те играят в машината доверена роля – на органи за контрол и принуда – изискванията за корумпираност към тях са значително по-високи, отколкото към звената, които събират рушвети (напр. митничари или лекари). Затова освен естествения натиск за корумпиране, пораждан от настъплението на рушветната система вътре в звената им, те са подложени и на значителен натиск отгоре. Резултатът е степен на корумпираност, далеч по-висока не само от средната, но често дори от пословичните в това отношение професии.

Основната финансова полза за тези органи идва от таксата протекция, която им заплащат рушветовземателски звена. Малка част идва от рушвети, заплащани от хванати рушветовзематели, които не са заплащали такса протекция.

Тези органи могат да се корумпират и към рушветовземане от спазващите закона. Катаджиите изнудват “за кафе” както нарушители, така и редовни шофьори. Следователи и прокурори вземат рушвети, за да свършат работа на жертви на престъпления (ако извършителите не са част от системата, и не плащат такса протекция), или да обслужат поръчки за сплашване или пречене. Обикновени полицаи подпомагат организираната престъпност срещу заплащане. Съдии вземат рушвети, за да решат дело в нечия полза. За тези си приходи те на свой ред плащат такса протекция, в пари или изпълняване на поръчки по контролиране на рушветната машина.

Тъй като основната им роля е не събирането на рушвети, а контролът върху събирачите (събират предимно такса протекция от рушветосъбирачите, а не рушвети от спазващите закона), те могат да имат обществен имидж на не толкова корумпирани, както други професии, които са ориентирани изцяло към рушветосъбиране.

Свързани бизнеси

Често едни или други бизнеси имат тесни връзки с рушветната машина (обикновено с нейни влиятелни функционери). Те си осигуряват различни услуги (прекрачвания на закона с цел извличане на изгоди, или незаконно подсигуряване на свръхзаплатени държавни поръчки, или сплашване или елиминиране на конкуренти…), като заплащат рушвети. Разликата между тях и обикновените принуждавани към рушвети бизнеси е степента на интегрирането им в рушветната машина.

Тези бизнеси са едно от изключенията от правилото, че рушветната машина активно принуждава да й се плаща – при тях плащането е взаимна договореност. Най-често функционери на рушветната машина имат участие в тях (рядко пряко, обикновено чрез подставени лица или организации). В тези случаи бизнесите не са под натиск да плащат рушвети, тъй като печалбите им пряко отиват за върхушката (напр. никой чиновник не би посмял да поиска рушвет, за да разреши строителството на ново заведение на местния мафиотски бос, полицейски началник и пр.).

Едни от най-честите бизнеси, свързани с рушветната машина, са “бушоните” – фирми, които формално приемат рушветите, които някой трябва да заплати, за да получи от каквото има нужда. Срещу малък процент за изпирането те прехвърлят средствата на свързани с рушветодателя или подставени лица или фирми, или в банки в държави със силна банкова тайна, или където другаде е подходящо. Най-често тези фирми не служат за нищо друго; има обаче и изключения.

В особено йерархични и дисциплинирани рушветни машини такива фирми са рядкост – там шефовете наказват сурово опитите за прикриване на приходи. В типичните рушветни машини те цъфтят през периода на създаването и първата част от узряването на машината, западат през периода на върхова зрелост, когато се следи особено строго всеки доход да плаща таксата протекция, и отново се надигат при западането на машината.

Управление на рушветната машина

Установяване на контрол върху рушветната машина

Отначало рушветната машина се управлява от най-висшите постове в нея, тоест в държавата. Те бързо натрупват чрез нея голям капитал. След това най-често я напускат, за да могат да си създадат официални големи доходи чрез легален бизнес, и така да излязат от риска, който носят като части от по същество престъпна организация. (В някои случаи рушветната машина се управлява от хора формално извън нея още от създаването си; на тях не им се налага да я напускат.)

Дори излезли от рушветната машина, кукловодите запазват контрола си върху нея, като реално назначават ръководството й. Най-често го правят, като избират правителствата на държавата – тъй като рушветната машина е неотделима от нея, и използва нейните структури, ръководството на държавата е по същество мениджмънтът на рушветната машина. По същество това е сделка: кукловодите избират “бушончета”, които да изпълняват политическите им поръчки, и да отнасят негативите за тях, и им заплащат с възможността чрез рушветната машина да ограбват населението.

Контролът върху избирането се върши чрез минималните достатъчни средства. Някои от тях са:

– лансиране на желаните кандидати чрез контрол върху медии
– спонсориране (пряко или от държавни средства) на изборни кампании
– шантаж, процедурно блокиране или дори пряко отстраняване на нежелани кандидати
– фалшифициране на изборни резултати

В случаи, когато кукловодите имат голямо силово влияние (тесни връзки с ръководството на силна в страната армия, или на силни тайни служби), те могат и да прехващат управлението чрез силов шантаж на вече избраните политици.

Механизми на извършване на управлението

Повечето хора обикновено си представят рушветната машина като вид мафия, а управлението й – като изпълняване на команди отгоре надолу. Това наистина е основният начин за спускане и изпълняване на конкретни, несвързани с рушветосъбирането поръчки на кукловодите или висшите й функционери. Основната й дейност, събирането и преразпределянето на рушветите (включително осигуряването на протекцията) обаче по характер е автономна, върши се на най-ниското адекватно за всеки случай ниво и се определя най-вече от динамични баланси и взаимодействия между глобални фактори. Затова тя се управлява най-добре чрез промени в условията, при които работи – иначе казано, чрез регулиране на нормативната база в държавата.

Тъй като основният фактор в държава с корупционна икономика са кукловодите на рушветната машина, а тя в периода на създаването и зрелостта си е основният техен инструмент (и най-често и източник на доходи), нормативната база на държавата се съобразява изцяло и единствено с нуждите на управлението на рушветната машина. То се извършва чрез няколко лоста:

Ефективност на органите за опазване на реда

Корупцията и анти-корупционната ефективност на органите на реда са в обратна зависимост. Затова в периода на началното изграждане на рушветната машина анти-корупционната ефективност на органите на реда бива сериозно възпрепятствана. Обикновено това се върши чрез ограничения върху дейността им, задавани чрез нормативната база.

След като процесът е стартиран обаче, свързването на рушветната машина в единен организъм е невъзможно без наличието на заплахата от органите на реда (ако няма нужда от протекция, никой не би плащал такса протекция). Затова се налага интегрирането на тези органи в машината.

– На първия му етап органите получават, отново по нормативен път, техническата възможност и материалната изгода да се корумпират. Тъй като органите на реда по дефиниция са антикорупционни, подмяната на същността им с точната й противоположност обикновено отнема известно време. Ако органите на реда са предварително възприели в някаква степен корупционна психика (често явление в бедни държави), това време може да е много кратко или дори етапът реално да липсва. Това е етапът на развиване на “продукцията” на рушвети.

– На последващия етап, парадоксално на пръв поглед, нормативната база постепенно започва да включва по-сериозни наказания за корупция, и мерки за повишаване на ефективността на органите в проследяването й. Успоредно с това обаче базата все още не включва мерки и средства за реален контрол на органите на реда “отгоре надолу”; това позволява на заловените корупционери да се “откупват”, и докорумпира органите на реда. Този етап служи за създаване на порядък, при който рушветите биват споделяни нагоре, и некорумпираните служители биват отстранявани, като рискови и недоходоносещи.

– На последващия етап в нормативната база постепенно се въвеждат мерки и средства за реален контрол върху органите на реда “отгоре надолу”. Този етап служи за изграждане на канали, по които събираните рушвети да бъдат изтегляни към върхушката.

(Мерки и средства за реален контрол върху органите на реда “отдолу нагоре”, от избирателите, най-старателно се избягват на всички етапи на съществуване на рушветната машина. За разлика от интегрираните в нея органи на опазване на закона, популацията има реален интерес от разбиването на машината. Ако е необходимо, например при засилване на натиска за реални мерки отдолу, се въвеждат предварително обеззъбени мерки, или се вади подходящо плашило, за да бъде отклонено вниманието на популацията, докато натискът затихне. В краен случай може да се симулира вземане на мерки, и борба с корупцията; липсата на реални резултати обикновено се оправдава с някакви технически невъзможности.)

Степен на регулиране на икономиката и другите аспекти на живота в страната

Ако една инициатива може да функционира без различни одобрения и разрешения, тя няма изгода да плаща рушвети. Затова нормативната база в корупционната икономика е устроена така, че всяка инициатива, лична или бизнес, да трябва да получи различни административни одобрения и разрешения. Тези одобрения и разрешения се предвижда да бъдат издавани от органи, които по начало са гръбнакът на рушветната машина – държавните органи. Вариант е нужните одобрения и разрешения да се получават и без рушвет, но след чакане, което ги обезсмисля: в този случай рушветът купува навременност на предоставянето на одобренията.

На практика това се реализира, като нормативната база предвижда разрешителни и ограничителни режими за всяка инициатива. Режими, които е нормално да бъдат само разрешителни, биват издигани под благовидни предлози (или тихомълком) в ограничителни. Режими, които е нормално да бъдат регистрационни, биват издигани в разрешителни. Прояви, които е нормално да не подлежат на какъвто и да е режим, биват прехвърляни (пак под благовидни предлози) на регистрационни режими, с цел по-нататък при възможност да бъдат прехвърлени на разрешителни. Корумпираните низши звена нямат нужда от подкана, за да започнат да използват тези режими за извличане на рушвети.

В същото време, необходимостта от твърде много одобрения и разрешения обезсмисля инициативата в държавата. Активността на инициативите рязко спада, а оттам и печалбите им, и съответно размерът на рушветите, които могат да платят. Това налага разхлабване на разрешителните режими с цел подобряване на рушветопотока. Обикновено то се извършва с много медиен шум, с цел да се пожъне политически кредит (приличен процент от гласоподавателите знаят, че разрешителните режими реално служат само за събиране на рушвети). Съвземе ли се инициативата обаче, режимите отново се затягат (тихомълком), за да се увеличат събираните рушвети.

Популярната представа за този процес е, че разрешителните и други режими за намеса, чрез които се цедят рушвети, се налагат и въвеждат от най-високите държавни нива (доколкото те са, които регулират чрез нормативната база рушветната машина). Това обаче не е вярно. Обикновено нормативните правила за намеса се въвеждат активно от всяко ниво, според правата му. Няма нужда МВР да спуска директиви за слагане тук или там на знаци, които ограничават скоростта на каране, на безсмислени места (“хранилки”) – районните управления сами го вършат, за да повишат доходите на служителите си от рушвети. Няма нужда да се разпорежда централно за ваденето на всякакви разрешителни да се искат голям брой безсмислени документи – органите, които издават разрешителни, активно създават такива правила. (Или, ако нямат това право, “лобират” за тях пред най-ниското ниво, което има правото.) Резултатът е, че обикновено се сътворяват количества нормативни правила за намеса, които са далеч над оптималното количество, и биха блокирали дейността на икономиката (и способността й да плаща рушвети).

Затова и регулирането на рушветната машина, извършвано от централната власт, обикновено се състои не във въвеждане на ограничителни правила, а в отмяната на ограничителни правила, въведени от по-ниските нива. Ниските нива “автоматично” създават постоянен, превишаващ оптимума поток ограничителни правила; високите регулират рушветната машина чрез отменяне на по-голяма или по-малка част от правилата.

Това отменяне обикновено се използва от централната власт, за да се представи като борец срещу корупцията, който отменя хранещите я ограничителни режими. В същото време обаче, даването на истински контрол на избирателите върху дейността на държавната машина се избягва най-старателно, тъй като би довело до реална отмяна на повечето безсмислени ограничителни правила, и сериозно подкопаване на доходите на рушветната машина.

Тъй като отмяната на ограничителни правила, въведени от по-ниските нива, се извършва от по-високите, за кукловодите е достатъчно да управляват висшите законодателни органи в държавата, например парламента. Благодарение на това за тях е достатъчно да определят кои кандидати за депутати ще бъдат избрани, за да получат контрола върху управлението на нормативната база в полза на рушветната машина.

Други особености на рушветната машина

Важен фактор за правилната работа на рушветната машина е балансирането на разрешителните режими между различните видове инициативи. Ако едни инициативи са по-малко ограничавани от други, това ще предизвика изместване на активността към тях, и намаляване на събираните рушвети. Съответно, при преразвитие на активността в даден вид инициативи тя бива поставяна на по-строги режими, за да се съберат повече рушвети. Често тези промени в нормативната база биват представяни като регулация на икономиката, грижа за потребителите или под други благовидни маски.

Особено добре координирани и дисциплинирани рушветни машини могат да са в състояние да развиват “бизнеси”, които реално са тяхна собственост, протектирани са изотгоре от всякакво даване на рушвети, и предават печалбите си пряко във върхушката на машината. Такива машини като правило са базирани на строго йерархични криминални мафии, или пък създадени от чужди разузнавания или други тайни служби, или пък са в момента на върха на зрелостта си. Те могат да функционират и в условия на много строги разрешителни режими, които в този случай реално служат за смазване на конкуренцията. Така голямата част от бизнеса и печалбите в държавата попадат пряко в ръцете на тясна върхушка (“мафиотски капитализъм”).

Такава система обаче много бързо създава едри кукловодски бизнеси, и съответно мотивация за ограничаване на рушветната машина. Продължително време могат да издържат срещу тази мотивация само особено силно централизирани и строго йерархични рушветни машини. Те обаче се сблъскват с друг проблем – мафиотският капитализъм рязко отслабва възможностите на хората да печелят, а оттам и инициативата им да работят и да предприемат успешни начинания. Резултатът е спад на печалбите в икономиката като цяло, а оттам и на приходите на кукловодите.

Единственият начин този спад да бъде избегнат е мафиотизирането на икономиката да се ограничи. За да бъде опазена поне част от мафиотско-монополното положение на кукловодите, разхлабването на контрола върви отдолу нагоре. Първо охлабва примката около врата на най-дребните бизнеси. Ако това се окаже недостатъчно, след това на малко по-големите, и т.н. Това е един от механизмите на западането на рушветната машина.

Получаването на облаги без нарушаване на закона е несъвместимо с корупционната икономика. То е пропуснат доход за рушветната машина, и дава възможност на съответните инициативи да получат финансова стабилност, която им дава свобода за действие. Затова нормативната база на думи поощрява инициативата, но на дело ограничава колкото се може повече възможността да се печели и дори съществува нормално по законен начин. Рушветите може да са по-големи или по-малки, но е важно да бъде принуждаван да ги плаща всеки, който има доходи. Точно както основната грижа на корумпираните хора във всяко звено е да изхвърлят от него некорумпираните, така основната грижа на рушветната машина е да ограничи възможността да се печели, без голямата част от печалбата да бъде превръщана в рушвети.

Западането на рушветната машина

Много от кукловодите започват като върхови фигури в рушветната машина. Първоначалният им капитал е натрупан чрез нея. В същото време, тя е много неудобен инструмент. Тъй като е по същество мафия, върхът й е много нездравословно място. Участието в нея означава замесеност в закононарушения, а това носи постоянен риск от елиминиране от противник или конкурент чрез органите за защита на закона. Също, управлението й е компромис от много, често противоречащи си интереси, за разлика от частният бизнес, в който едрите правят почти каквото си поискат. Затова кукловодите се опитват да я използват единствено за да станат едри капиталисти, след което да излязат от нея.

Концентрирането на повечето финанси и печалба в рушветната машина обаче ги изсмуква от истинския, производителния бизнес, и обикновено съсипва икономиката на страната. Това не пасва на интересите на създадения едър капитал. Никой собственик на верига магазини няма изгода купувачите да нямат достатъчно пари. Никой собственик на молове няма изгода магазинерите да не могат да печелят, и т.н. И тъй като едрият капитал са кукловодите, които поръчват нещата, обикновено рушветната машина бива регулирана да не изсмуква твърде много средства.

Рушветната машина е неудобна за вече натрупалите капитал и отделили се от нея бивши нейни управленци и с основния си социален ефект – да превръща мениджърите си в едри капиталисти. Колкото по-малко маймуни има на клона, толкова по-комфортно е за всяка. Ограничаването на средствата, които рушветната машина събира и концентрира към върха си, спомага и да се ограничи създаването на още едри капиталисти, които да конкурират вече наличните.

С времето едрите капиталисти осъзнават и че силната и добре финансирана рушветна машина е опасна за тях. Тъй като е неразделно срасната с държавата, тя може да даде на изпълнител, застанал на върха й, финансовата мощ не просто да стане още един от тях, а да създава проблеми на цялата им класа. Когато осъзнаят това, те обикновено нареждат допълнително ограничаване на ефективността на рушветната машина. Иначе казано, започват борба срещу корупцията.

Твърде рязкото западане на рушветната машина обаче е неизгодно за кукловодите. Ако тя престане да осигурява към върха си достатъчно приходи, изпълнителите може да изгубят стимула си да изпълняват политическите поръчки на кукловодите. Затова борбата с корупцията се регулира внимателно като ефективност – тя не трябва да бъде нито съвсем неуспешна, нито твърде успешна. Крайната цел обикновено е свеждане на доходността й до ниво, което би позволило на изпълнител да забогатее значително за един или два мандата, но не и да стане способен да се сравнява икономически с кукловодите.

Това, че повечето кукловоди в държава с корупционна икономика са натрупали капитала си именно чрез рушветната машина, означава и още нещо – че са показали умения не толкова за бизнес, колкото за нарушаване на закона. В условия, при които рушветната машина е отслабена до степен да не пречи съществено на появата и развитието на нови бизнеси, започва естествено издигане на кадърни бизнесмени, които може в един момент да надконкурират кукловодите. Възпирането на този ефект е възможно на практика само чрез рушветната машина.

(Понякога се правят опити рушветосъбиращата част на машината да бъде разградена, и да бъде запазена контролно-репресивната. Те обаче обикновено са неуспешни: двете части са две страни на един и същи механизъм. Подтискането на едната автоматично подтиска другата: без прилични приходи от рушвети опазващите реда органи губят стимула да изпълняват противозаконови поръчки. И обратно, запазването на едната автоматично дава сили на другата: свикналите на приходи от рушвети органи за опазване на реда започват да поощряват, или дори да принуждават към събиране на рушвети.)

В крайна сметка ограничаването на рушветната машина обикновено се провежда бавно и постепенно, за да могат кукловодите да сложат ръка върху, или поне да поставят под контрола си колкото се може повече от бизнеса в държавата (“кръстничество”, процентни участия, картелизиране…). Ако те се почувстват несигурни, или се създаде реална тяхна конкуренция, ограничаването на рушветната машина може да бъде спряно, или дори върнато назад, за да се овладее положението.

Процесът на ограничаване обикновено тръгва по-бързо, когато кукловодите развият бизнесите си до степен да се конкурират един друг. Рушветната машина (и по-точно контролно-наказателната й страна) може да стане в този процес изключително опасно оръжие срещу всеки от конкурентите. Освен това, тъй като върхушката й обикновено се състои от изключително безскрупулни хора, с увеличаването на броя на кукловодите и на антагонизмите между тях тя става все по-трудна за предвиждане и контролиране. (Веднъж напуснали общата мафия, те все по-трудно могат да намерят “бушон”, на който всички или повечето да имат доверие.) Ограничаването на силата й внася в съществуването на кукловодите предсказуемост и предвидимост, и намалява риска да бъдат отстранени едни от други.
—-
Този модел на западането, както и описането на рушветната машина като цяло, е опростен и не отчита влиянието на голям брой възможни допълнителни фактори. Ако например разузнаването на друга държава, която смята тази за потенциален враг, има силни позиции сред кукловодите и/или върхушката на корупционната машина, то ще работи за запазването й, и за засилването на ефекта на съсипване на икономиката, който тя упражнява. Ако пък например друго разузнаване пък се опитва да противостои на това (например ако няма изгода тази държава да е слаба), то може да работи за постепенното разрушаване на машината, и прехващането на контрола върху кукловодите.

Реалното развитие на нещата зависи от баланса между естествения ход на процеса и различните външни влияния. Ако човек вземе като основа изложената теория, и отчете достатъчно от допълнителните фактори, които повлияват процеса, според мен ще получи с прилична точност реалното положение на нещата. Или пък, обратно: по разликите между теоретичното и реалното положение може да съди за наличието и характера на допълнителни фактори, които повлияват процеса, и са останали скрити от публиката.

22 Responses to 'Рушветната машина'

  1. юлий Says:

    Поздравления за добрия анализ!
    Пак ще Ви подканя, ако имате възможност да споделяте източниците, на които се опирате.

  2. Dr. Serbezov Says:

    Не е кратък анализът. Така се смила наведнаж и в никакъв случай не е повърхностен.

  3. marystaneva Says:

    Много добър анализ. Но не ме радва. Защото от десетилетия тази ˝машина˝ работи в България. Доста правителства се изредиха усърдно да я ˝смазват˝, за да работи безотказно. Време е да спрем да я зареждаме с гориво. А ако продължи да работи по инерция, да започнем да слагаме пръти в колелата и за да я спрем. Иначе рано или късно ще ни прегази… 🙁

  4. Шapкан Says:

    първо – поздравления.

    и веднага въпрос:
    а с какво се различава рушветната машина от държавата изобщо, Гриша?

  5. Григор Says:

    @юлий: Основно очите ми.

    @Шаркан: А с какво изобщо се различава държавата от организация на свободни хора в мащаб цяла страна?

  6. Любо Николов Says:

    Борис Акунин, “Пелагия и белият булдог”:
    — Согласны ли вы, сын мой, что никакой, даже самый благонамеренный управитель не сможет воплотить свои полезные замыслы, не имея исправного рабочего инструмента в лице способных и честных помощников, того самого инструмента, который на вашем бюрократическом наречии именуется «аппаратом»?

    — Совершенно согласен.

    — И что же делать, если «аппарат» этот погряз в низменном сребролюбии?

    — Не знаю, отче, оттого и пришел к вам. А главное, все чиновники таковы и других взять негде.

    — Почему же негде? Частью можно из столиц привлечь прекрасномыслящих мужей, и поедут, потому что им хочется свои знания и убеждения на деле применить. Частью же и у нас честные чиновники найдутся, просто им сейчас ходу нет.

    — Как же я их распознаю, честных этих, если они не на виду?

    — Я здесь не первый год, знаю, кто чего стоит, и назову. Но сие лишь четверть дела, потому что любой человек от власти портится, если установлены неправильные заведения. И чиновники в большинстве своем начинают лихоимствовать не из-за порочности своей натуры, а потому, что так уж заведено, и кто не лихоимствует, на того косо смотрят и начальники, и подчиненные.

    — Но как установить правильные заведения, чтобы лихоимство из моды вышло?

    — Известна ли вам, сын мой, пословица, гласящая, что рыба гниет с головы? Это воистину так, и медицина также утверждает, что все болезни начинаются в голове. Добавлю к сему и обратное: у болящего выздоровление тоже начинается от головы. Прежде чем человек на поправку пойдет, он должен захотеть выздороветь и поверить в собственное выздоровление.

    — Но с чего начать? Тут ведь главное — верный почин!

    — Подберите себе в ближние помощники людей честных и дельных: вице-губернатора, управителя государственным имуществом, начальников акцизного и губернского управлений, окружного суда, а также руководителей контрольной и казенной палат. Ну и, конечно, полицейскую верхушку, это беспременно. Для начала и довольно будет. Где людей взять — про то мы уже толковали, десяток-то годных по губернии и России наберется. И перво-наперво Уговор меж собой заключить: не для того мы за гуж беремся, чтобы обогатиться, а для того, чтобы дело сделать. А кто слабину в себе почувствует — сам уходи или не обижайся, если тебя попросят уйти. Пусть каждый из ваших ближних помощников свое имущество публично заявит и впредь все свои доходы и расходы ни от кого не таит. Я, Антон Антонович, вообще той надежды придерживаюсь, что спасение России не из столиц, а из провинции придет. Это и из здравого смысла следует. Легче навести порядок в одной комнате, нежели во всем доме, в одном доме, нежели на всей улице, на одной улице, нежели во всем городе, и в одном городе, нежели во всей стране.

    — Ну хорошо, допустим, голова будет честная, а ниже-то, ниже? Я в кругу товарищей буду о прекрасном витийствовать, и станем мы друг на друга любоваться, какие мы гордые да неподкупные, а мздоимцы по всей губернии как бесчинствовали, так и продолжат бесчинствовать. Всех за руку не поймаешь и под суд не отдашь.

    — Не ловить воров надо, а надо сделать так, чтобы воры не заводились.

    — Легко сказать!

    — И сделать не так трудно. Пусть ваши ближайшие помощники, каждый из которых за важную область деятельности отвечает, себе по той же методе заместителей подберут — кто согласен на Уговор. Тут можно и нынешних некоторых на должности оставить, даже которые и мздоимствовали, но не по алчности или зломыслию, а потому, что издавна так заведено. Ну а самых лютых лихоимцев и безобразников — а их и я знаю, да и вы уже знаете, тех, конечно, следует под суд отдать и судить по всей строгости, это уж беспременно.

    — Хорошо, предположим, мои помощники не воруют, их заместители тоже, ну а дальше?

    — И дальше так. Это, Антон Антонович, называется психология. Сидит начальник на жалованье, мзды не берет, потому что боится или совестится. А подчиненный его разъезжает в карете четверкой и жена у него наряды из Парижа выписывает. Стерпит такое нормальный человек? Ни за что. И супруга ему не позволит, потому что у нее-то нарядов из Парижа нет, а у супруги нижестоящего Ивана Ивановича есть. И прижмет начальник Ивана Ивановича, скажет ему: ты, брат, или живи, как я, или вон со службы. Иван Иванович, если уж он на службе после сего остался, станет волком смотреть на сидящего под ним мздоимца Петра Петровича, хотя прежде ему потакал и покровительствовал. Чем это Петр Петрович его лучше? Так и пойдет сверху до самого низа по всей пирамиде. Сами удивитесь, как скоро у нас чиновничество построжеет и праведность полюбит…

  7. Шapкан Says:

    Гриша, различава се по:
    1) липсата на принуда. В рушветната среда ти практически нямаш изход, трябва да дадеш, иначе си блокиран
    2) липса на привилегировани звена, които контролират разни процеси и процедури, без ти директно да си им делегирал такива правомощия (а значи можеш всеки момент да снемеш от тях своето доверие или да ги игнорираш)

    корупцията е неизбежна в държавата, тя не е “кофти режим на функциониране”, тя е ОРГАНИЧНА ЧАСТ от нормалното функциониране. Да се премахне корупцията може само като се премахне държавата.
    Не разбирам как още не си го проумял.

  8. Григор Says:

    @Любо Николов: Много вярно. И, уви, много утопично.

    @Шаркан: Бих ти отговорил, и ще е много простичко и разбрано. Но рискувам да ти разбия представата за света, с която живееш. (Или да ме намразиш, или да се скараме.) Не ми се иска това да се случва.

  9. Шapкан Says:

    рискувай

  10. Григор Says:

    Взаимоотношенията между хората в много отношения могат да бъдат описани от теорията на игрите. Всяка достатъчно голяма система от хора неизбежно включва случаи, които представляват “дилемата на затворника”, или други ситуации, които водят до неоптимални Парето-решения. С увеличаването на броя на хората броят на Парето-неоптималните ситуации расте. Това може да бъде избягнато или ако всички без изключение в едно общество са свръхобразовани алтруисти (което е още по-утопично от некорумпираната и некорумпируема държава), или ако бъдат въведени правила, които включват принуждение към хора въпреки волята им.

    Вторият случай винаги е бил целта при основаване на държава от свободни хора (дори преди създаването на теорията на игрите добрите философи са знаели, че избягването на принудата в едно общество, държава или не, е невъзможно). Затова и създаването на максимално добра държава е задача от теорията на игрите, която се свежда до съставяне на правила, при които принудата е минимална. В реалния свят не само е невъзможно създаването на общество, държава или не, без принуда; на практика не е възможно дори създаването на общество с твърде малко принуда.

    Задачата се усложнява още повече от факта, че хората не са еднакви. Още Бенджамин Франклин (всъщност, още Джон Лок) е знаел, че ако една държава иска да бъде поне малко свободна, тя трябва да защитава потъпкването на малцинството от мнозинството. Като се има предвид, че съществуват страшно много различни малцинства, и реално всеки човек спада едновременно към много малцинства, е много трудно да се даде значително количество реална свобода дори в най-добронамерената държава. Настройката на нормативната база, която определя правилата за взаимодействие, отнема векове. А тъй като обществото се развива, оптимумите за тези правила междувременно се променят, и задачата се превръща в преследване на движеща се цел.

    Анархистите обикновено смятат, че едно самоорганизирано общество ще реши този проблем автоматично; това обаче е заблуда, в сравнение с която идеята, че абсолютно свободният пазарен капитализъм решава сам абсолютно всички проблеми, е направо чиста истина. Реалният им проблем, уви, е не че са задминали социалните познания на 17 век твърде далече, а че им остава още твърде много, докато ги стигнат. Съжалявам, че звучи гадно – колкото и да е тъжно, просто е факт. Съградено от анархисти общество реално не би могло дори да опазва интересите на малцинството от мнозинството; за да го постигне, трябва да се състои изцяло от на практика съвършени хора – хора, които в типична западна демокрация биха съградили идеалната държава. За да ги опазва, то бързо ще се принуди да въвежда правила и ограничения, иначе несвободата и нарушаването на правата в него ще надмине дори това в обикновените, корумпирани и т.н. държави. След достатъчно проби и грешки резултатът ще бъде вероятно доста близък до класическа западна демокрация. По същество създаването на първоначалните САЩ (“тринадесетте щата”) е доста близко до създаване от изключително образовани и социално грамотни анархисти.

    Единственият поне отчасти реалистичен и убедителен модел на анархистично общество, на който съм попадал, е “Лишените” на Урсула Легуин. Също е поидеализиран (авторката е със силно леви убеждения). Но отлично показва, че ако ти е нужен реализъм в модела, той започва все повече да прилича на най-обикновена западна държава… Проблемът е не в социалната структура, а в човешката същност. А ровичкането из нея, дори с най-добри намерения, създава прекрасни нови светове…

  11. Красимир Гаджоков Says:

    Григоре, много труд си хвърлил и вярно си описал процесите. Поздравления!
    Но тази разработка й липсва сила заради липсата на примери. От България – където безспорно много от нещата са такива, но и от другите страни.
    Тогава би могла да бъде наречена анализ.
    Нали знаеш – най-престижните списания по света продължават да ползват вековната схема: теза, изложение, доказателства, заключение.
    Имаш всичко без доказателствата. Не че много от нас не може да се сетят за конкретно такова, свързано с тях.
    Но без конкретни случки си остава теоретично. Твърде теоретично. Позволява лесно да се екстраполира там, където няма основания.
    И да се преувеличава произволно. Като легендите за “мистър 10%”, “милиардите на Костов” и др.подобни. (зебележи – конкретни примери за публично известни истории).

    Не ме разбирай грешно – наистина е голямо постижение написаното, шапка ти свалям за труда и посвещението да го направиш.
    Но би било истински силно с примери.

  12. Шapкан Says:

    Гриша, романът на Урсула, който е ЧУДЕСЕН, не описва анархистко общество. Той описва представата на авторката за марксистки комунизъм.
    Съгласен съм, че теорията на игрите може да опише човешките взаимоотношения.
    Проблемът е само един – има различни игри с различни правила. Правилата са традициите, демек обществените навици.
    Ти обаче постулираш само едни правила (изискване системата/страната да е централизирана, а не федеративна), само един тип игри (отношения, мотивирани от желание да се реализира ДИРЕКТНА икономическа печалба, докато съществува и КОСВЕНА, която не се нуждае от стоково-паричен кръговрат).
    Вероятно смяташ, че хората поначало са непълноценни, след като имат нужда от администрация с особени привилегии, на която да се подчиняват, залъгвайки се с усещането, че я “контролират” веднъж на четири години по време на избори.

    та това е: имаш държава – не можеш да избегнеш възникването на рушветна машина. Всъщност, без рушветна машина демократичната държава не би функционирала, защото рушветите имат и една конструктивна функция – оптимизират процедурите, които възникват при допира на стопанската (и не само) дейност с административните нормативи.
    Тоталитарната държава пък си е нещо друго, там рушветите са изначално регламентирани според йерархията (ти май сам го беше писал това), а стихийната “частна” корупция се преследва жестоко, понеже не отпушва канали, както е при един либерален режим, а блокира зъбните колелца на държавната машина.
    (драстичен пример за последното: жестокостта на надзиратели в демократична държава се санкционира заради нарушени хуманни принципи, докато жестокостта на пазачите в концлагер е недопустима, понеже разстройва план-графика за унищожаване на хора… Рушветът за надзирателя, за да отпусне малко повече време за свиждане на затворника в демократична държава е простим, но в концлагера е направо саботаж против идеята за репресии)

  13. Григор Says:

    @Красимир Гаджоков: Примерите ще са сериозен проблем, защото предполагат сверка на модела с реалността, въведена в самия текст. На практика е невъзможно при обема на запис в блог, а и са непроверими за повечето читатели.

    От една страна, анализът тук е много “на едро”. Ако трябва да го разпиша достатъчно подробно, за да може да се използва в сверки с реалността, ще стане няколкостотин страници. Нямам времето да го разпиша дотам.

    От друга страна, той е абстрактна теория, и е предназначен да е такава, за да е използваем. (Иначе би било смислено, а и лесно колкото да разработвам теория за движението на един конкретен камък, търкулен надолу по един конкретен баир.) А в тези процеси има страшно много специфика, повечето от която е много трудно достъпна. По каква линия Шарапов е разполагал с влиянието да изкомандва жандармерията и УБО де факто да арестуват Тодор Живков през последната седмица преди преврата. Какво точно Андрей Луканов е казал на Боян Радев на онази тяхна среща, която не се била провеждала. Какъв се падаше Косьо Самоковеца на Георги Илиев, и каква е връзката им с ген. Любен Гоцев. На кого е човек Красьо Черничкия, и защо точно той, а не примерно Виктор Вълков…

    За повечето читатели ще е все едно дали съм написал като примери куп откровения, или изсмукани от пръстите лъжи – еднакво не могат да ги проверят. А и идеята е не да сервирам на света “истини от последна инстанция”, не съм Господ. Предпочитам да накарам хората да се замислят сами.

    @Шаркан: За “Лишените” грешиш – описва именно анархистично общество. Припомни си книгата. Прилича ти на марксистко, защото авторката го извежда исторически от трудово противопоставяне.

    За правилата и теорията на игрите – според мен пак грешиш. Правилата са не толкова традициите, колкото нормативната база. (Реално, строга граница между двете няма. В повечето съвременни държави обаче традициите удобно се изолират където не си противоречат една на друга, и оставят “горещите картофи”, където има противоречия на традиции, да ги вади нормативната база. Затова тя е много по-ключовият набор правила.)

    За федеративното общество: свободата му да предлага различни условия в различните елементи е твърде малка. Кражбите трябва да се наказват навсякъде, дори кражбите на една общност от друга, иначе федерацията ще се разпадне. Обществено опасните хора трябва да бъдат изолирани навсякъде. При външна агресия трябва да има набор на войници отвсякъде. И т.н. Ако направиш анализ, виждаш, че: а) от реално нужните правила далеч над 90% трябва да са еднакви или твърде подобни в цялата федерация; б) наборът от тези правила по същество представлява нормативната база на една държава.

    Прочети внимателно цялата статия за “дилемата на затворника” и статиите за основните й понятия (в нея са дадени линкове към тях). Те по същество са математиката на теорията, която стои зад обществата. От борба с нея има смисъл колкото от борба със законите на Нютон.

  14. Шаркан Says:

    не, Гриша, не греша за “Освободеният” (както са го превели). И има солидни аргументи, или поне най-малкото е спорно дали самите анархисти го възприемат като описание на анархистко общество:
    http://anarhia.org/forum/viewtopic.php?f=21&t=5097
    (има много флуд, да те предупредя)

    относно останалото – пак стреляш покрай целта, понеже не си запознат с моделите. Въпросите, които поставяш, са изяснени в тях – и то не от днес, не от вчера.
    Как да е, да не се отплесваме.

  15. Григор Says:

    @Шаркан: Виждаш ли, точно това е проблемът. Теорията на игрите ясно показва, че чисто общество “отдолу нагоре”, без елементи на принуда, няма как да има.

    Може да има общество с много по-малко принуда от днешните – тук съм съгласен. Но утопиите, че нанотехнологиите ще ни освободят от принудата, няма как да се сбъднат – невъзможността идва от факта на човешките взаимоотношения, а не от технологичното ниво. Сигурно на времето някой утопист е планирал как лъкът и стрелите ще ни освободят от противоречията, като ни снабдят с достатъчно храна за всички…

    Оттам нататък, да разглеждам модели и да търся грешките им ми се струва губене на време. Все едно е да седиш и да чоплиш схема след схема на перпетуум мобиле, за да си сигурен, че няма да работят. За скъпи приятели, и ако имам свободното време, бих го направил. Уви, напоследък не смогвам дори да се наспивам. 🙁

  16. foo Says:

    Експериментът си е експеримент.

  17. Anonymous Says:

    niakoi interesuva li se sa tova kak se pravi smiana na shofiorska knizhka nba invalidite v momenta?

  18. Григор Says:

    @Anonymous: Има ли това общо с темата на записа? Ако да, разкажи.

    Иначе, едно важно нещо, което не искам да забравя, ако някога правя разширена версия на анализа, е про-картелната роля на рушветната машина.

    Стремежът на рушветната машина да изсмуква все повече от парите в държавата се сблъсква с различни пречки. Една от тях е, че голяма част от финансовия оборот се извършва на дребно, от отделните граждани, което прави трудно обвързването му с рушвети.

    Един от начините това да бъде заобиколено е натоварването с рушвети на бизнесите, които работят в най-финансовооборотните браншове (масови услуги – ток, вода, топлоснабдяване; основни хранителни продукти; комуникации; транспорт и др.). В тези сфери обаче има конкуренция (а често и държавна регулация), която не позволява поддържането на твърде високи цени (и печалби). Затова рушветите, които тези бизнеси са в състояние да плащат, са твърде малки в сравнение с финансовите им обороти.

    За да увеличи печалбите на тези бизнеси (и оттам рушветите, които могат да плащат), рушветната машина първо премахва на практика (а понякога и де юре, под благовидни предлози) регулациите на цените и печалбите в браншовете им, или “пропуска” да въведе регулации. Това обаче само по себе си не отменя конкуренцията; намалените регулации и повишени печалби в браншовете дори да я засилват. Това рязко ограничава полученото нарастване на рушветите.

    За да избегне този проблем, рушветната машина взема мерки да ограничи конкуренцията. Типичният за нея начин – възпрепятстване чрез размер на рушвета – успешно подрязва малките и средни бизнеси, но не е толкова ефективен срещу най-големите. Това налага към тях да се действа по друг начин – като бъдат подканени да влязат в (като правило таен, заради антимонополните закони) картел, който да поддържа монополно високи цени. Рушветната машина, използвайки факта, че по същество тя е държавата, върши това по два начина. Единият е като по команден път ограничава активността на антимонополните органи срещу този картел. Другият е, като осигурява административно, законово или незаконно преследване на тези членове на картела, които не спазват договорката, и подбиват цените.

  19. Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » По-интересни времена Says:

    […] чиято работа беше да се борят с нея. Вече съм писал за рушветната машина – според мен Трактора е един от капотата на […]

  20. Кал Says:

    Има блестящи формулировки в тоя анализ. Например на „Кандидатите за работа в звеното биват внимателно пресявани, като умението им да събират рушвети бива ценено далеч повече от професионалните умения във формалната работа на звеното“ съм се смял половин минута – още повече че майка ми наскоро усети полъха на една такава „пресявка“… Или пък „Извличането на колкото се може повече от печалбата в държавата като рушвети, и концентрирането й към върха на рушветната машина може да бъде формулирано като КПД на рушветната машина“. Еха. 🙂

    А ей тука – „Тъй като са потенциална заплаха за престъпниците от системата, опитите на гражданите да се самозащитават биват наказвани неотклонно и сурово, в рязък контраст с (не)наказването на престъпниците. Особено безмилостно биват разбивани и наказвани опитите за организирана самозащита.“ – как да не въздъхна „Грабвайте телата“… Прав е нашият Шаркан, че самозащитата е най-важният ни инструмент. Ама трябва да сме ЯТО, за да не изтлее сам в правотата си.

    „нормативната база на думи поощрява инициативата, но на дело ограничава колкото се може повече възможността да се печели и дори съществува нормално по законен начин“ обяснява доста задоволително нормативните пречки пред фондации като ЧБ да развиват дейностите си. Дори да не става дума за печалба, а за осъществяване на инциатива, развиване на умения и т.н. (Мисля, че това влиза в дефиницията за „косвена икономическа печалба“ на Шаркан.)

    Като цяло: звучи логично и стройно. Не ме изненадва с нищо съществено. (Но ми припомни, че трябва да готвим и онази част от мисловността си, която се занимава с проблеми тип „А като им станем НАИСТИНА неудобни, какви контрамерки ще вземат, и как ще ги изпреварим/избегнем?“ Хеле колко ХИЧ не ми се готви точно тая част от мисловността ми в момента… 🙁 )

    И аз бих искал повече примери, но разбирам аргументацията ти защо не са удачни.

    Бих искал и някакви решения – методи за противодействие, успоредно действие, айкидо подход… каквото се сещаш, и намираш за приложимо.

  21. Валентин Says:

    Октоподът в действие:
    Държавната мафия
    Защо можещите и знаещите нямат място в държавната администрация

  22. Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Ежедневно… и предизборно Says:

    […] вихри при него… Но все пак ще е за предпочитане пред корупционната машина, желязната омерта и непробиваемата глухота на […]

Leave a Reply