Отговорността


(09:35:46) < wchera si goworihme neshto s (x) za kakwo li ne i stana duma za teb: "A toj Grigor e instituciq weche." (14:32:59) > в смисъл? не разбрах това за институцията…
(14:34:16) < имаш доволен брой читатели, които те възприемат като верен източник на информация

Не вярвам въпросният разговор с (х) да е протекъл наистина. Предполагам, че събеседникът ми (етичен човек с много блага душа) просто искаше да ми каже нещо хубаво и повдигащо духа. (Изключвам възможността да се е опитвал да ме ласкае – не е такъв човек.) Но вместо това ме уплаши. Защото може би наистина тук има читатели, които ме възприемат като верен и надежден източник на информация, и разчитат на мен.

Започнах този блог навремето, за да се уча на откритост пред хората. И да не храня мисли, които бих се срамувал да споделя с други. Уви, не съм постигнал докрай нито едното, нито другото: вероятно човек се учи на тях цял живот, и е добре да започне от малък… Често обаче споделям тук и какво ме вълнува, движи и кара да мисля и постъпвам по определени начини. И някои читатели сигурно го приемат за чиста монета, и неволно залагат душата си за него. Така сме устроени хората – ако възприемем някого за авторитет, да му вярваме по-лесно.

И това е, което е добре да поставим под контрол в себе си. Търсенето на центрове на доверие, или на гаранти на доверие, е естествено. То ни пести много от усилията за опознаване и преценяване на света. Но излъжем ли се, ударът е болезнен. А понякога вместо удар има тиха и неусетна вампирска целувка, и изсмукване до сухо.

Струва ли си да ми се вярва? Донякъде – може би да. Пиша тук каквото мисля, без да се опитвам да манипулирам никого. Същността на човек с лице струва много повече, отколкото мога да спечеля чрез лъжи и измами – не съм съгласен да я продам. Писал съм достатъчно преди за разликата между това да имаш и това да бъдеш, и кое е по-ценно.

Донякъде обаче – определено не. Всеки е субективен, аз също – преценките ми се влияят от убежденията и предразсъдъците ми. Опитвам се да бъда обективен, но възможно ли е да го постигна в съвършенство? Естествено, че не… А и да си съвършено обективен не е достатъчно, за да можеш да предскажеш точно бъдещето, трябва да си и всезнаещ. (Твърди се, че двете вървят заедно, примерно в Господ, само че засега съм обикновен смъртен. 🙂 ) Трудно ми е да преброя колко пъти съм правил прогнози, изглеждащи абсолютно неоспорими, които после са се оказвали погрешни; колкото и да се старая, и за в бъдеще ще е така.

Затова и не искам да бъда водач, когото другите гледат в устата и му вярват. Не защото при първата грешка “Осанна”-та ще се превърне в “Разпни го” – това не ме плаши, не зная защо. Плаши ме много повече, че поискам ли да бъда пастир на другите, ще се окажа вместо сред хора сред добитъци. А така ни е нужно точно обратното, да сме хора и да живеем сред хора. То е, което изпълва живота ни със смисъл, прави го живот, а не съществуване.

Затова искам да помоля всички мои читатели: не ми вярвайте прекалено много. Четете аргументите ми, но ги преценявайте със собствения си ум. Правете си свои изводи, ако е нужно – различни от моите: абонирани за истината няма, а ако има, то аз не съм сред тях. Не се бойте да мислите. Да, ще грешите многократно, точно както и аз продължавам да греша: за много неща опитът е единственият начин човек да се учи. Който е пробвал хиляди пъти, и всеки път е грешил, е хиляди пъти по-богат от който никога не е пробвал. Богат на едничкото, което ще вземе със себе си и извън този свят.

Не бъдете нечии резонаторни кутии – бъдете, както казва Иван Попов, автокефални. Говорете своите думи, мислете със своите глави. (И най-добре, ако сте достатъчно силни отвътре – говорете своите мисли, и се учете да мислите каквото няма да ви е срам да кажете.) Не се бойте да признавате грешките си, не бъдете като Пол Тибитс. И не се бойте да правите нови – чисти са ръцете само на тези, които никога нищо не попипват, след които на света не остава никаква следа…

Дано силата бъде с вас. Шаблонен и изтъркан израз – но точният.

20 Responses to 'Отговорността'

  1. Жилов Says:

    Липсата на авторитети, и “самобитната” самоцелна опозиция също не води до истината…

  2. A Says:

    (x) не греши.

  3. Григор Says:

    @Жилов: Да, създава много работа на главата (а ако главата не я бива за тая работа – и на гърбината)… Може би най-добра е някаква междинна позиция – приемаш казаното от авторитетите, но само като нечие мнение, и не се чувстваш задължително обвързан с него. И най-вече го проверяваш, когато можеш… 🙂

    @А: Точно от това ме е страх – ако не греши, или ако не греши напълно…

  4. nin Says:

    Авторитетите още от детската градина ни “хранят” с правила и истини. За мен най-правилно е хакерското виждане за авторитета. Той трябва да докаже, че е авторитет и като го направи трябва да защитава авторитета си, а не веднъж доказал се, както пишеш в записа, да става институция.

    За грешките и цапането на ръцете се сещам за един цитат, който беше на гърба на един сборник с научно фантастични разкази, ама все още търся от къде е взет.
    Ето го:
    “Заклевам се в звездите, че ще бъда свободен човек, че ще пътешествам в пространството, времето и мисълта. Заклевам се във вечността, че ще размахвам смело меча и силата, която ще води ръката ми, ще бъде Светлина”
    Клетва на Пътешественика, който никога няма да стигне до звездите

  5. nin Says:

    Пропуснал съм част от цитат. Извинявам се най-нагло за спама 😉

    “Заклевам се в звездите, че ще бъда свободен човек, че ще пътешествам в пространството, времето и мисълта. Заклевам се в звездите, че няма да разреша помията на ежедневието да ме превърне в прасе. Заклевам се във вечността, че ще размахвам смело меча и силата, която ще води ръката ми, ще бъде Светлина”

    Клетва на Пътешественика, който никога няма да стигне до звездите

  6. Alex Zvezdev Says:

    бравос, право в целта… така си е!

  7. Sami Says:

    Да, бе, можело да му се има доверие… Защото не знаете какво е да го помолиш до купи пастет, той да се обади от магазина, да пита “А на коя фирма трябваше да е ПАСТЕТЪТ?” и после да се завърне с телешки салам. Е, да, от същата фирма :))))))))))

  8. Таня Says:

    Твоя блог го чета не толкова заради фактологията, а заради приказките, които пишеше едно време. И още заради това, че ми харесва да виждам своите мисли, така добре формулирани. Добре де – някои от своите мисли 🙂

    А всъщност нали това е еволюцията – всеки да предаде своя опит на другите, така че на тях да не им се налага да откриват топлата вода, в която и да било област. Другите, ако искат и имат достатъчно разум, ще почерпят полезното, но пречупвайки го през своя мироглед, щото светът е различен, но общите принципи са общи за всички. Важното е да има полезен опит, а при теб той изобилства 🙂

    Институция звучи много чиновническо. На мен ми харесва някакси повече думата “катедрала”, не че много се връзва с контекста. Ама нещо по-горе ми напомни за една игра, която беше направил в блога си преди две години – казваше се “Катедралата”. Аз лично много се впечатлих тогава 🙂

  9. Калин Says:

    Еваллата, Гри! Ей затова обичам да те чета…

    Гледайки те отдолу със зяпнала уста,
    Калин
    …ревностният дзенбудист

  10. Григор Says:

    @Sami: Това е дзен на практика (малко в стил стиховете от Калин)… 🙂

    Но пък винаги можеш да разчиташ, че ако ме пратиш да купя телешки салам, ще донеса… изненада. 🙂

    @Таня: И сега ми се иска да пиша приказки, но уви – докато намеря време да ги напиша, ги забравям. (Не винаги, де. Просто понякога са малко объркани.)

    @Калин: Че къде видя тук дзен? (Освен в коментара на Sami 🙂 ) Тъпа праволинейност…

  11. Eneya Says:

    Григоре, ти си интересен човек. Никой не те взима буквално, точ в точ (а тези, които го правят биха взели който и да е на твое място, те имат нужда някой да им казва кое, как е) а просто като гледна точка. И понеже често мнението ти е много… не знам, човешко? Правилно… не е точната дума? Реално? Много хора харесват как мислиш, разсъждаваш и са склонни да приемат твоите думи и на доверие. Просто защото си показал, че заслужавш това доверие.
    Това е. 😉

  12. komata Says:

    @Григор: по повод институцията, сетих се за един цитат от някакъв филм, ама не помня от кой, помня само, че ми харесва: “Да, бракът е институция, но на кого му харесва да живее в институция?”.
    Много ми харесва, че не се изживяваш като институция, поне не все още :-).
    А за кураж ще ти кажа, че, слава богу, има още доста такива като мен, дето не те възприемат като институция, а като нещо далеч по-симпатично 🙂 (казах аз с моята дълбока неприязън към институциите).
    @ Sami: Какво общо има с доверието марката на пастета, наличието на пастета и пастета изобщо??!?!?!

  13. Божо Says:

    @Eneya – мда, ти пък ка успя да го препишеш това от мене 😀

  14. Калин Says:

    Аз говорех за изгрева.

  15. HuK Says:

    Не е преувеличил – поне за мен!

  16. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Религия, наука, будизъм Says:

    […] недостатъчното познание е дар… Когато видях коментара на Калин към по-предишния ми запис, внезапно в ума ми прескочи […]

  17. емо Says:

    аз предпочитам по-рестриктивно определение за наука
    “науката е знанието за възприемания свят, добито чрез научни методи, основано на наблюдаеми явления, което може да бъде както потвърдено, така и отхвърлено”

    “Научният метод е систематичен начин за придобиване на знания. Той се основава на наблюдения, измервания, предположения, експерименти и верификация. Последователното прилагане на научния метод е това, което различава науката от лъженауката и други форми за придобиване на знания.”

    да цитирам уикипедиата 🙂
    в този смисъл, будизма го смятам за нещо което не е наука.

  18. емо Says:

    Примерно креационистите и интелигентно-дизайнер-истите изказват твърдения които не могат да бъдат нито проверени, нито отхвърлени и е доста спорно дали са наблюдения, които могат да бъдат потвърдени.
    Освен това, при тях липсва посрледователно прилагане на научен метод. просто на всяка стъпка обяснението е “така е искал бог, аз нямам нужда от повече обяснения” освен това не могат да бъдат оборени, защото да грешат означава на практика да кажеш, че не съществува бог, което те не приемат 🙂

  19. Григор Says:

    @emo: Подозирам, че си имал предвид да коментираш следващия запис. 🙂

    Иначе, креационистите интелигиентно-дизайнеристите умишлено избягват обяснения, които включват “бог”, или каквото и да било позоваване на трансцедентални същества. Обичайната им теза е: “Това е твърде сложно, за да има как да се е появило само, ерго е било създадено някак – а как и от кого, не знаем. Може да е Бог, ако го има; може да са извънземни, може да е нещо трето, но не е естествено възникнало.”

    Научни методи те прилагат сравнително последователно, но уви, не достатъчно: в познанието ни има и винаги ще има (надявам се 🙂 ) места, където се изисква изключително умение в прилагането на научен метод, за да бъде избегнат капанът на трансцеденталните обяснения. (Така наричам обяснения, които не са проверими или опровергаеми.) И когато дори добър учен не успява да избегне капана, пада в него – често искрено…

  20. Маркуча Says:

    Сам аз съм песимист и непоправим циник и май точно затова ти се възхищавам на вярата и ентусиазма. Вероятно и (х) е имал това предвид.

Leave a Reply